Книга 19
8.III.129(1993)г.
8.III.129(1993)г.
София – Изгрев
ЕДИН ЗА ВСИЧКИ, ВСИЧКИ ЗА ЕДИН
12ч.06м.
Въпрос на Уралоний:
- Тези неща, които се стопиха, започнаха отново да се стягат. Има ли начин да се даде допълнителен метод за лечение? Опитах всички начини; хората, които се грижат за мен, са вече много изтормозени. Какво да правя?
12,10ч
- Охкането е съпричастие на Христа, а смъртта на кръста – следване на Неговия път. Има шанс да се излекуваш напълно и да живееш, но при условие, че не преспиваш с друг повече от една нощ седмично. Простимо е всичко, но не и нарушаването на ритъма и дистанцията.
Първо трябва да си готов да умреш! После, трябва да си готов да се мъчиш, и то ужасно. До тук помагаха много най-святи приятели; от сега нататък – лекувай се сам. Оставете масажи, процедури и каквито и да са паси или докосвания! Приеми квартира от истински приятели на Любовта, които няма да те посещават. Пълна и преизобилна грижа за най-съвършената храна, поддържане на реда и чистотата от други – само когато отсъстваш. Половин час преди да си се върнал, помагачът трябва да изчезне яко дим! Това важи не само за теб, но и за онзи, чрез когото общувате с Мен.
Помни: готовност да умреш! Било от студ, било от глад, било от липса на най-елементарни неща. Най-вече – от онова страдание, което не се церемони, провежда безмилостно плана на Съпричастието. Приеми покани от десетки сродни души, но [ти сам] посещавай всекиго само във вторник. Може да гостуваш и по няколко дни в месеца, но не повече от пет; в годината може да гостувате до три седмици в друго селище и до месец и половина в чужбина. За всеки от преките съработници на Бога тези срокове са различни. Но и при тези гостувания, няма да се съгласявате да бъдете нито в една стая, нито на един радиус [по малък] от 50-60 м. от хората, които ви познават. В края на краищата, онзи, който държи на вас, ще ви настани в хотел, ако не може да освободи барака, вила или собствено жилище. Всеки може да се сгъсти някъде при приятели пет дни в месеца или месец и нещо в годината.
Ще си направите план да имате разносвачи на храни, пране и пр. по убежищата на осияните, но само когато там няма никой. Представете си, че са бебета и от вас зависи дали ще оживеят, но че вие сте радиоактивни и нямате право да се доближавате до осиян. Посочете му време, когато той може да ви дойде на гости, но ако никога не дойде – не му се сърдете.
Моля ви, не мислете, че можете да излъжете Онзи, Който ви говори отколе! Ако вие живеете по-често заедно, отколкото сами, хората ще вземат модел от вас и ще помислят, че това е редно, понеже вие сте носители на Словото. Бъдете носители, но на Слово и Дело пропорционално. Как умира певецът на свободата под куршумите; как пада покорителят на полюса под ледовете; как лекарят отива при чумавите и умира от чума заедно с тях?... Да не би техният идеал да е по-висок от вашия, та да не сте готови и вие да умрете?
Прочее, ще направим сега един последен опит. По всичко личи, че е рано още за верността към Словото и Делото. Затова – останете сами там, където никой няма да иска да ви досажда, и вижте: ще се пълни ли копторчето ви с ядки, плодове и жито, когато отсъствате? Ще има ли или няма да има дърва за пет зими напред? Ще ходите ли със старите дрехи на приятелите си и с продрани нозе от пирони? Ще се влачат ли тия, които зависят от вас, полугладни, измръзнали и пребити душевно, поради невъзможността да се уединят в недостъпно жилище?
Ние тук приканваме само приятелите, но не и слушателите, читателите. Бог малко се интересува от посетителите на молитвени събрания, хорчета и сказки. И това е добро, но то не засяга нито атмичния, нито божествения свят. Приятелството се явява едва в света на Духа - най-високия от духовните! Във всички останали под него живеят недъгави хора и ангели: нямат Дъгата на Седемте Тела – белег на съюз с Бога и на Завèта Господен. Те са недъгави физически и душевно, понеже все още искат да се изявяват, все още искат някой да им обръща внимание, да се грижи за тях; все още пазят някоя стотинка за зор-заман, някой квадратен сантиметър – за собствена територия...
Но от такива Бог няма нужда: Той ги изхвърля като тор на бунището. И тях използва, и то твърде добре, но използва гниенето им. Почнете ли да гниете и вие, знайте, че или сте заседнали с някого в плитчината на традицията, или хвърляте всички сили и средства само за мелницата, а оставяте реката да я отбият или да пресъхне. Разпределянето на Божиите блага по Петте Направления, след като сте си дали десятъка, е основно правило! Не ви обвинявам, но казвам: Словото е малко по-малко от една пета от Цялото (когато е отделèн и даден десятък – б.п.).
Сега вие минавате за разумни или поне за интелектуалци. Можете да сглобите един самолет, и той да лети. Почти всеки може да стане работник, учен, артист, пътешественик. Няма човек, който да не знае таблицата за умножението. При все това,вие не можете да измислите нещо много по-просто и от нея: начин, по който да се стичат тайно най-елементарни блага за ония двама или трима на една планета, които ви приготвят небесните жилища...
Да, двама са; не са повече от трима! Останалите са просяци на внимание; суетни и тщеславни маниаци, плъпнали по света да проповядват спасение, без самите те да са спасени ни най-малко.
Не са и двама даже, но един е! Появи ли си втори, той започва да отклонява. Отклонява души и средства по своя приумица. Оставете душите и средствата в ръцете на единия, защото той ще напои и нахрани всички ви! Да, всички вие, вкупом, не можете да се погрижите за един – половинчати сте още, половинчати! Половинчати не сте, нито сте десятъчни, нито даже и"стотъчни" не сте... Пък дори "хилядни" да бяхте, всеки щеше да отдели една хилядна от дохода си – но тайно, – и тогава нямаше да се стигне до последната стиска клечки днеска за печката.
Значи, човешкият живот е такъв: няколко милиарда не могат да подсигурят едного. Ангелският свят прилича на тиква: свой корен храни само свои семки. А Божественият Човек, макар и сам, мисли за всички и може да подсигури всички. Чрез Словото и страданието си той подсигурява небесното ви бъдещо гражданство, но може да подсигури и космични богатства за всеки - тук, на Земята, - защото мисли за всички.