Книга 18
1.Х.128(1992)г.
1.Х.128(1992)г.
София - Изгрев
РАЗПНАТ НА КРЪСТА, УЧЕНИК
НА ХРИСТА!
(Отговори на различни въпроси на Уралоний)
20,45 ч.
- Мога ли да се надявам на някаква промяна?
- Разпнат на кръста, ученик на Христа – повече наистина не можеш да понасяш. С тази тънкост на психиката, тази елитност на духа, тази степен на Пътя, която е отвъд предела на еволюцията, този свят не може да те приеме и ти приемаш само нищожна част от него. Тáрата се смъква, таванът е достигнат. Ти си свърши работата, за която си дошъл. Дооформянето на Словото да не те тревожи - дай точни, много точни инструкции на най-подходящи приятели, и те ще го направят. Трябва да се знае, че прекипяването на виното в тия жалки мехове, в които се намирате, е опасно отдавна за тях. А виното е страшно буйно! Ти си без сила от свръхсила... Това трудно може да се разбере, но такава работа със Словото, толкова години и с такова напрежение, не бе по силите на никой – не само на тази Земя, но въобще. Това е неизмеримо много повече, отколкото да се държи някой с години за оголените жици на високото напрежение. Работата стига за много животи. Това не значи, че няма да работиш със Словото, ако те подтикне нещо отвътре, но само тогава. Ти си закърмен със Слово, дишаш Слово, живееш от Слово! Словото ти продължи живота на Земята. Без него досега да си труп. Сега си изтерзан, но не си труп, а най-финият инструмент на Бога на Земята, въпреки това, което вземаш за "грешки". Грешки няма! Има различия, големи различия и самота. Сложността на границата, която отдавна си прехвърлил, е непонятна за почти всички и дори за твоя ум. Ти се изтръгна от глъбините на скалàта, в която се беше забил при падането си от Небето. Това изискваше титанични усилия и работа. Сега се "успокой": болките и неразположенията няма да престанат... Ти си си на кръста, но всичко това се превръща в унес и приятно изтръпване. Това е периодът преди голямата почивка. Наистина ти е необходима самота, понеже тази, която те спаси, сега тика от няколко месеца насам състоянието ти назад. После пак може да се сменят фазите, но сега тя те изчерпва, а ти се чудиш защо предишното възстановяване се оказва сегашно все по-голямо отпадане.
Там, където човек остава сам и не допуска никой да го мери на везната си, е смисълът, силата на неговия живот. Ако се включи Словото на по-висок градиент, отколкото трябва, даже и при четене може да те пречупи. Прецеждай всичко външно, прецеждай отсега нататък изключително според вътрешното си желание и не допускай нищо, нищо, нищо, което би те натоварило. Лежи, когато ти се лежи, спи колкото искаш – ако искаш и след изгрева до обяд, – духът ти си знае работата. Има закони над природните, и това са законите на духа. Най-важното е да бъдеш верен на себе си. Да излезеш в някой слънчев есенен ден, да се наслаждаваш на прозрачното слънце, да вървиш бавно като някой старец по една самотна алея и да слушаш птиците и шуртенето на времето, да вземеш морето от проблеми, мъки, невъзможности и осторожно да го изсипеш в миналото. Болката престава, противоречията си отиват, оставù се на течението на съня наяве - сякаш всичко минава през тебе бавно, ясно, глухо и отчуждено. Да ти е сладко от това отсъствие от света, след като светът отсъства отдавна от сърцето ти. Умри за всички томления и жажди – ти и без това си крехка мимоза, не роб на желанията. Насъщният ще идва топъл, сладък и навреме. Насъщното, каквото и да е, ще дойде пак навреме. Само спри, спри, спри напрежението, превърни отпадналостта в нега и стани своего рода мазохист – да ти доставя наслада всичко, което боли и от което не боли в тоя чужд свят.
Природата, духът, имат невероятни резерви! Най-важното е да не мислиш нищо. Не планирай нищо, освен ако ти достави удоволствие да планираш. Правú това, което ти се прави. Много е важно да се разхождаш бавно по някоя равна планинска алея в следобеден час, когато Слънцето те грее през листата. Така правú разходки с часове. Сядай си на едно килимче, ако може да е тъмночервено, с някои жълти фигурки или пъстри включения. Пропиши поезия – ама каквото ти текне, без никакви рими и ритми, пълни абсурди – може да изглеждат безсмислици, не е важно. Важното е да излезе нещо от подсъзнанието ти, което там се е усукало. Взирай се в тия причудливи стихове – там ще има прана и салма за теб. Твоята прана е задръстена, салмата ти се е усукала и нагънала на особени въжета.
- Дали това се дължи на лични грешки, или има други причини?
- Отчасти да, но по-дълбоки са корените в далечното минало. Пречистването не е довършено – още има да се вади от тебе, но по-малко стомана, повече въжета... С писането на поезия или просто на несвързани думи, в произволен ред като бели стихове, всичко това ще започне да излиза и да се разлага на светлината на есенното следобедно слънце, а ти ще вдъхнеш праната му. Вглеждай се през листата с очи не на фокус и се остави Вечността да тече през теб: да слушаш глухото пълнене на бездънната ú нощ и далечния звук от изливане на нещо, което ти е тежало и сега се освобождава. Това не са поетични внушения, а точни указания за образите и действията, медитациите, които са най-подходящи, за да премине правилно адаптацията ти след излизане на повърхността.
Почни да ходиш на съвършено подбрани концерти и слушай със затворени очи, но винаги слушай и шума на Вечността - през цялото време. Той е много велик, далечен, обемен, загадъчен! Ти си свързан с Вечността по особен начин, и нейният роден шум, като отдалечени води в много, много дълбока космическа бездна, е твърде познат на душата ти. Чак след нахлуването на нови сили в тебе и пълното възстановяване на съня, ще усетиш готовност и сили за свирене.
Ако продължаваш да вярваш в това, приеми свободно тази последна задача, но постепенно, без насилие върху себе си - с упорство, но и с почивки. Пробивът на сърдечната салма при теб продължава, но скоро ще се преустанови. Оттам ти изтича силата. Пак спи, когато ти се спи – по всяко време на денонощието. Това е по-добро от безсънието в нощите. Разходките... Намери си броеница като старците и си я брой като тях – това ще ти съкрати болезнения период. Само че от малки, не от едри зърна.
- Какво става с моя “сор”?
- Виж сега, не трябва да се интересуваш в момента съвършено от никакви предишни информации за тебе. Съвсем остави всичко на подсъзнанието и свръхсъзнанието – никакви умствени и волеви усилия! Всичко ще си стане самó. Това, което самó става, е най-доброто. Плувай в самоотпускане! Посещавай концертите сам, а когато може – и с някоя от най-младите и одухотворени приятелки. Сега ти трябва аура на съвършено млади същества, само че в музикална медитация - да не говорите нищо. Избягвай приближаване до по-възрастни от тебе, с много редки изключения, когато усещаш, че не те изчерпват. Напипай ритъма на общуване с тези, с които си свързан.
- В София или в провинцията?
- Съчетавай отдалечаването от културата с възвръщане към нея. По-далечна, тиха природа, но и концерти поне три пъти в месеца.