Книга 31
27.04.135(1999)
Бургас – Изгрев
ЦИКЛОНИ И АНТИЦИКЛОНИ
Че лай на куче, гръмол от машина,
очи-шила и реплика-пета
раздират сърчицата от коприна
и пращат урожая на сметта.
През последните дни и седмици се случиха немалко неща, достойни да бъдат описани и съхранени за бъдещо изучаване от приятелите, като израз на постоянната грижа и внимание на Всемирното Присъствие към всички същества, които желаят да учат. Много от тях ние пропускаме и не записваме, но така пренебрегваме импулса да бъдат събирани и най-малките трошици от Божествената Трапеза, както се изразява Дамид, биографът на Аполоний Тиански.
Ето един случай: приятел заминава на среща със съученичка от детството си, с която не се е виждал от 14-годишна възраст. Той твърди, че я сънува и досега по няколко пъти годишно и че тя е винаги в ролята на Беатриче или на ангел от рая. Един от сънищата му обаче в началото на тази година я представя в странна светлина: на един семеен празник в дома ù поднасят на хората не нормални ястия, а чинии с разноцветни чипове. Гостите са много доволни. Въпреки предупреждението, приятелят тръгва на уговорената среща "с голяма кошница" и Небето пак се обажда: още когато той излиза от блока, едно 8-9-годишно момченце идва насреща му и пее една песенчица, гледайки го многозначително и игриво право в очите. Текстът е точна прогноза какво и защо ще се случи. Като изпява последната дума с такава интонация и такъв подигравателен поглед, всякакви надежди за изхода от предстоящата "романтична" среща угасват моментално… Следват още няколко предупреждения, но въпреки това той заминава. И наистина, по най-различни причини срещата преминава от лошо по-лошо.
Но не това е главният случай, който заслужаваше да бъде разказан. Тази неделя в София се повтори сцена, симптоматична и символична в много по-висока степен. Докато повече от 100 души играехме паневритмия в гората, едно куче лаеше като истерично през цялото време - и от мистичното самовглъбение и космичните ни преживявания в началото не остана и следа. Един ясновидец видя как целият вихър от паневритмията се усука, превърна се в тънка червена нишка, изви се като дъга и влезе в лаещата кучка. Това сигурно ще обогати извънредно много еволюцията на кучешкия свят и може да е било предвидено, но хората се разотидоха като парцали и се изпокараха помежду си.
Оказва се, че някой милостив и добродетелен брат или сестра, каквито са повечето посетители на паневритвмията, е направил в гората на десет метра от кръга, в който играем, една импровизирана кучешка къщичка. Наистина, добро дело. Това обаче е нов повод да попитаме Учителя дали всяко милосърдие е милосърдие и не повтаряме ли и ние ежедневно това по стотици различни начини, спъвайки редовно общото Дело и обричайки собствената си душа на участ, която ни лишава от истинско блаженство и присъствие за години, а може би и за векове?
8,55 ч.
- Не само че отиде в кучето, но и направи над сто дупки към ада! Истерията и грубостта, мърморенето, забележките и отрицателните квалификации събират праната и салмата на околните по-мощно от антициклоните на щастието. Но не много по-мощно, малко.
Циклоните на щастието се възбуждат от самораздаването на всички без замисляне. То чисти Битието от тумори и накопления на зло. Не се плашете от самораздаването на всички, понеже по своето естество то е безопасно. Често ви предупреждаваме, казвайки: "Самораздаване на всички, с изключение на мнителни и вампири, което е едно и също". Но, по същество, това предупреждение е частно. Ние се самораздаваме и на много изостанали същества, понякога и на вампири или по-скоро на вампирясали хора с монада, но спазваме ли правилото да не оставаме там повече, отколкото при всеки друг, безсмъртният живот не се прекъсва и измъкнатите братя и сестри имат шанса да престанат да мислят за себе си.
По-опасни са ония, които мислят за други, а не за себе си. Обикновено те са неспасяеми или се изискват много големи усилия и жертви, ако такова същество трябва да бъде извадено от ада. Аз казвам "за други", а не "за другите". Само истинската майка и невестата Божия може да мисли и живее за друг, без да го завлече в ада. Но майката и невестата са представители на илухимната любов, при която един е равен на всички. Новороденото е равно на вселената, а Слънчевите Невести си избират Слънчеви Същества, на които служат до самозабрава. Във всички други случаи, когато избраният е обикновен човек с преобладаващи недостатъци и не живее за Цялото, слабите същества подхранват егоисти и пробиват дупки към ада. От тези дупки излизат нови егоисти и самовлюбени, а от дупките към духовния свят, които сте пробили, излизат милозливи и вярващи, които незабавно се посвещават на непълноценни същества и водачи. Така егоистите и милозливите, заедно, генерират антициклоните на щастието, които по правило причиняват бедствия.
Да лишиш еднократно братята си по синволюция от някой циклон на щастието, понеже си свързан с някое куче или кученце и му слушаш лая, чистиш му лайната, все още не е престъпление, понеже ние правим добро и на същества от еволюцията. Даже същества от инволюцията се нуждаят остро от нас, понеже слизането е по-трудно от изкачването. Но продънването в пропастта без почва под краката не е никаква инволюция - то се нарича "свободно падане"... При свободното падане се познава кой е безсмъртен и кой е "мукава" - по резултатите на дъното на пропастта.
Повечето хора са направо виртуози да се хвърлят да "спасяват" някой свободно падащ, и при всички случаи ускоряват падането му, понеже двама тежат повече от един. Дори и да е имал шанса да се закачи за някое клонче и така да се спаси, такъв свободно падащ, с бреме на врата, при всички случаи ще се окаже на дъното. По време на падането се образуват временни антициклони от щастие, понеже едно падане от пет-шест или 30 години отвисоко не дава възможност да се види, че това е пропаст, и затова на мнозина прилича на приятно летене. По време на това бедствие хората си строят къщи, обзавеждат се, ядат, пият и …"печелят". Тяхното душевно и духовно късогледство прави и стените на пропастта невидими, поради което илюзията за приятно и безопасно летене се увеличава многократно. Някои дори си мислят, че стоят на едно място във въздуха или че имат почва под краката си...
Ето защо ви казвам: пазете се от егоисти, но от милозливи и прилепчиви бягайте като от чума! Егоистът сам ще скочи и ще се хване за някой храст, ако го види. Той дори ще те изрита от храста, да не би да се изскубне от двойната ви тежест. Но ако те хване прилепчив, то и следващ храст да има, гибелта и на двамата е неизбежна. И това е добро, понеже прилепчивият е по-голям егоист от егоиста и по такъв начин получаваме урока си по-бързо.
Дали правиш на куче къща в гората или до молитвения връх, в молитвената си стаичка - това няма съществено значение. Даже има положително значение в много случаи, защото кучетата са хора от осмата раса, и когато не са вампирясали, могат да обикнат всеки и да тръгнат след всеки. Но когато пускаш обикновен човек или дявол под одеалото си, в свещената си аура, той е по-лош и от най-злото куче, понеже не те пуска при други, не пуска други и сам не иска да си отиде. От това по-голямо нещастие на Земята и на Небето няма! Първият Артист играе точно тази роля и до днес по обществата и църквите, за да види кои ще му се хванат на тънките въдици. Каже ли някой, че Бог е само негов, че той сам е Бог или Божията Майка и че единствено неговата вяра, учение и религия са предназначени да спасят света, че всички трябва да го признаят и да му помагат, "а в противен случай"…
Мисля, че си взехте поука кого да вкарвате под полата и в палатката си и в аурата на паневритмията и кого - не. Под "пола" и "палатка" ние разбираме свещената ограда на християнина, която е отворена отдолу. У прокълнати и много езичници няма обмяна с природната енергия, защото не отварят душата и дрехите си за нея и се обвиват с парцали до очите. Народ, който прави дупки по дрехите, за да създава децата си, без радостта и щастието от голото тяло, е обречен на пълно унищожение, докато не промени представата си за Божественото. Затова и отрицателите на Божественото обичат да лаят и да гледат като дворни кучета, а зъбите им са остри и недвусмислени. Божественото куче се разтопява от нежност и ляга по гръб, когато го милват, но злите, дресираните песове, те отбягват или те захапват още с първия поглед и реплика.
Онази душа, която дойдè с вас - бременна почти пред раждане и на три крака - от самия град чак до Райското Пръскало, - бе един Посветен от Изкупената Агарта, който имаше нужда от вашата аура. Той чу това, което му бе необходимо от вашите необикновени разговори по пътя, за да може да завърши развитието си. Той си избра да бъде куцо куче и да роди кутренца, с високата цел да мине направо в Осмата Раса, понеже емпатията и милувката са единственият пропуск за там. Такова "куче", и да го доведете на паневритмия, ще легне и няма да излае нито веднъж. Някои от вас дори са танцували с недресирани кучета на паневритмия, с лапите им на раменете си - и то не само веднъж.
Когато даже и кучетата в един град ви разпознават и идват да танцуват с вас, а дресираните хора ви лаят или се спотайват, такъв град трудно ще премине в Новата Вселена.
10,15 ч.
Ето какво ни се падна при отваряне на "случайни" томове с беседи:
"Разумният човек обаче използва добрите качества на елементите, а за лошите се затваря." (т. "Влияние на светлината и тъмнината" АлфаДар95:104, л."Реални величини" от 7.02.1926 г.)
"Вън от Любовта никакъв живот не съществува. Следователно, Любовта е първата и последната врата, през която животът влиза в човека и го прави щастлив. Щом имате тази любов в себе си, вие ще разберете, че и най-малкото семенце ще стане един ден велика душа, проводник и служител на своя Създател." (т. "Царският път на душата” изд.Хел93: 144-145 б."Ще дойде отвътре" от 1.09.1935 г.)
"Смисълът на човешкия живот е в Любовта: да намери тези, които го любят и които той люби. Любовта е мощният двигател на целокупния живот. Ето защо, дали сте на Земята или на Небето, без любов не можете да живеете."(т."Възможности за щастие" Хел95:96 б."Предназначението на човека" от 31.08.1941 г.)
(б.п.: Когато взехме кръгова азбука за Контакта, измежду десетките в един плик, се падна лист от тефтерче-календар с числото 27 - днешната дата. А накрая, когато трябваше да се оформи името на файла, Някой бе написал числото на датата 27 предварително! Тези неща ги споменавам, за да не помисли някой, че това е осияние, а не одеяние).