Книга 18
6.Х.128, 18:10ч.
6.Х.128, 18:10ч.
3.X.128(1992)г.
София - Изгрев
ВДИШВАЙ СЛОВО И СЛОВО И СЛОВО!
ЖЛО / ЗНП
(По нейна молба, Елма тълкува случай във вилата им)
Леонардо и Пол Синяк
- Чашата на ума пълни чашата на сърцето, а чашата на сърцето се разлива като живот. За някой, който слиза от ума към сърцето, това е така. Но ангели, които се качват от сърцето към ума, трябва да станат на водоскоци. Следователно, чувствата са подвластни на гравитацията, когато слизат от ума. Човешкият ум е преходен и затова сърцето се пълни с понятия, с представи и любов, които са редактирани.
Що значи водоскок? – Сърце, което блика. То не винаги може да стигне до алпийските върхове на ума, но затова пък е чисто, първозданно, бистро.
Ти си от сърцата-фонтани. Същевременно, върховете ти се издигат на шеметна височина, но по средата някъде, по реките ти са заложили каптажи. Затова се губят по средното си течение и бликват силно чак в полето. В тая област между каптажите и полето имаш една мъртва зона, в която лесовете плачат. Това е зона на опита – опит ти трябва още на тебе, за да се притечеш на помощ на сърцето си.
Сега, какво значи селска къща? Какво значи вила? – Селската къща е салмата – вашата салма. Градската къща е символ на праната. А вилата – това място, където те се обменят. Салмата ти – т.е. природната ти енергия - се оказа пълна с гризачи. Плъховете също са символ – не само отрицателен, но и положителен. Те прегризват понякога и илюзии. Обиталището на салмата е слънчевият сплит, така че селската къща, това е плексус соларис; а село поначало значи "сел" – Селена, Природата, подсъзнанието. Тя е клетка – клетката на духа, в която той трябва да отрасне, да заякне и да се прояви. Плъховете са "големите мишки". Те също развиват върха на носа – вниманието; и ръба на ухото – чуткостта, финеса, интелигентността, но не в такава степен както мишките. Плъховете преработват нисшия астрал по-мощно от всички други животни. Поради това, ако в къщата ви прошумоли плъх, той е точно толкова нужен, колкото котката, кучето или петелът. А когато се размножат, плъховете преработват грамадни количества салма, поразена от нисшия астрал.
Говоря ти иносказателно. Плъховете са много умни, почти равни по интелигентност на свинете. Те са интелектуалците на подземния свят. Подсъзнателното в изкуството, музиката, литратурата, културата – ето тяхната стихия. Сега вашата култура е пълна с "плъхове", които изкарват нисшия астрал на повърхността. А това доскоро беше пазено в подземията, пресовано, пакетирано и забранено, под опасност за смъртна казън.
Сега ти имаш една силна позиция в това прераждане – да станеш трансформатор на подсъзнанието в слънчевия си сплит и да изведеш подсъзнателната култура в сферата на свръхсъзнанието. Там, където е съзнанието, засега реките ти са каптирани. Това не е вина, а роля. Ако не беше така, трябваше, да се разрасте огромна джунгла в полите на духа ти и ти щеше да се видиш в чудо. Ти си смела, чиста, благородна, но колцина знаят, че скръбта яде душата ти?
И когато се натъкна на толкова много плъхове в селската си къща, ти видя с колко представители на подземната култура си била свързана през вековете. Това беше една агитация, шокова агитация, та да се спреш и осъзнаеш накъде са тръгнали реките. Тънката психика се заблатява, ако културата на миналото, на подземния астрал, не се смила и сублимира своевременно в мостове от опит. Ролята ти да сублимираш подсъзнателното чрез връзки с големи плъхове на подсъзнанието си остава, обаче трябва да отвориш всички порти на пещта си, за да влиза там кислорода на Новото Учение. Пещта ти е грамадна. Материал вътре - много. Горенето се е приглушило там някъде в ниското, а вратите ти са позатворени напоследък. И знаеш ли какво става в такива случаи? – Става шок – избухване. Ако вратите са постоянно и широко отворени, това няма да се случи - ще можеш да изгориш всичко, до което се докосва любопитната ти лопата, събираща шедьоври и гении нàедно с парцали. А също и гении в парцали, и парцали с венци на гении... Всичко това ти го слагаш в устата на пещта си и го подлагаш на горене – на Велико Всемирно Горене. Като жрица на Тангра, ти се молиш денонощно сънят ти да не пламне внезапно от приливи, които не ще можеш да удържиш; и – същевременно – се молиш тия приливи никога да не те отминат...
Едно натъпкване с гориво от всички светове, изпаднало в мазетата и стаите на "соларис", за което нямаше достатъчно въздух, предизвика агонията на душата ти и силния шок от пламъци, когато се дойдè до критичната точка.
Ти не жалù никакъв материал – трябва да претопяваш всичко. Не всеядност, а мощ на духа и сърцето те кара да се хвърляш на всичко, от което можеш да придобиеш познание. Само едно не забравяй – въздуха! Въздухът за сърцето е сродството – тези, които са от твоите светове; въздухът за духа е творчеството, а кислородът му – даването. Въздухът за ума е Новото, а въздухът на душата – свободата и грижата! Като пуснеш всички тия духала, като отвориш всички врати и всмукатели, ти ще можеш да прегориш и самия дявол, ако по любопитство си го приела в селото си... Селлà!
Съобрази ритъма на бумтенето с ритъма на свободното, волното вдишване. Вдишвай Слово и Слово и Слово; и умри, ако трябва, но изгори Стария свят до последната сажда, за да възкръснеш отново!
Тор, която прегори, дава райски градини. За да не подпали зрялото жито, не покривай торта със забрава, не я затрупвай с неравенство, а я разрий да диша свободно и пусни в нея ветровете на Своите.
Ар, Арàм, Арамùта!
Да потекат реките отново и да стане джунглата на градина!
– Какъв символът на полето и на гората; и това, че гората е средата?
- Гора по средата на планината, където си каптирана, означава колективните представи и понятия, дошли до стереотипи. Това, че ти каптирахме праната, е една стратегия. Тя потъна надълбоко, за да не храни – и с това да изчезне – моделите и изискванията на нормативната интелигенция. Ти си буйна, решителна, ала суетност, с която още не си се справила, би те подтикнала да се съобразиш с езика на времето, за да те харесат. И сега го правиш, но талантливо, не съвсем гениално. Благодари, че си каптирана, защото в противен случай щеше да станеш джунгла в основите на планината. Това е модернизмът - щеше да се повлечеш по буйната си фантазия, но нямаше да се разминеш с гротеската, карикатурата, сарказма, иронията. Щеше да се подиграваш на обществото чрез гения си и да станеш един Домие, един Бешков, един Рабле. Това вече си го правила.
Като отминат по тайни пътища сухите гори, способностите ти избликват в полето – областта на чувствата. В изкуството това е здравият дух на фолклора, прелестта на примитива, свежестта на натурата, великото дело на импресията. Каптажът ти те спасява от модернистична експресия, с която би се киприла пред нисшата интелигенция на плъховете – та дори и пред най-големите. Душата ти ще избликне с водоскоците на импресията в поля и ливади - там, където народът не е загубил чувството си за Абсолюта и отвращението си към гротеската.
Ти ще създадеш неокласически и неоромантически образи, които ще изглеждат силно ретро за плъховете на подсъзнанието, но ще дадат жива вода на села, колиби, паланки. Разтърсù изворите на народното творчество - и ще откриеш пак там себе си.
Аз ще бутна каптажите ти, ако се съсредоточиш да медитираш върху Мостове. Трябва ти време да се хвърли мост между фолклора, романтизма и Божествения модернизъм. Божественият модернизъм тепърва ще избухне като "селва", в която няма да има опасни насекоми и хищници. Т.е. с колорита на Свръхновото да се запазят пропорциите на Абсолюта.
Който се опита да нарисува ангела в пещерата с четката на Ван Гог, а после да творú в този дух, той ще създаде стил, който условно наричам "новозенландски" – "Божествена джунгла"... Там няма да се подигравате на падението на човечеството с вашите линии, а ще го моделирате изново. А колоритът в техните рамки нека беснее с най-фантастични приумици, ритми, фактури (в рамките на съвършените линии, на Прекрасното – б.х.).
Не забравяйте, творци: типовете, които сте създали, ще се превърнат в хора в другите ви превъплъщения! Така че сами избирайте средата си. Гогол и до днес се терзае в низшия ментал, тъй като още го гонят неговите герои от умовете на учениците, които го изучават.