Книга 35


28.VІІ.138(2002)
Пловдив
АВАТАР И ЯТАК
(Импулсатор – Óмна)
 
 
Най-добрият ятак, когото познавахме.
 Той остана беззаветно верен на своя Учител и Аватар.
 
 Хермес Трисмегист – 6000 г. п.н.е. Учителят слиза в Египет.
Ножът на Аватарите не убива, а възкресява.
Два-три чáса преди изгрев слънце:
 Както в холографията, така и в холивселе­ната, всяка точка може да възпроизведе Цялото. Обикно­вената фотография, както и тотвселената – све­тът на Отците и универсума – нямат такова ка­чество. Там фокусът е в обектива, а не във фокал­ната плоскост. Светът на Отца, Отците и учени­ците има предел. Докато има авторитет и публика, смъртта ходи по петите ни. Докато има Учител и ученик, проблемите се множат. Учителят не е Учи­тел без ученика; ученикът не е ученик без Учителя. Учител и ученик трябва да се слеят в едно, за да се роди Аватáр.
 
  Неведнъж сте чели, но малко сте разбрали каква е ролята на Аватаря. Това е Архат, който е излязъл от света на Абсолютния Дух и от Татван се е разширил до обема на холивселената. Незнай­ното е Цяло в потенциал; Цялото е разгърнато Нез­найно.
 
  Отците, Учителите и учениците произхождат от Знайното. Сам Учителят – Господарят на уни­
 
Рама – 5000 г. п.н.е. Пак нашият Аватар и Учител, Индия. До Него е ятакът му Ханумàн, превърнал се в маймуна в битката срещу Равàна. Сродната душа Сита трябва да бъде спасена, а с нея и всички, които са заробени от демона на монофиксацията.
 
версума – има прерогативи, равни с тези на Отца, Сина и Светия Дух. Чрез универсума Той ги синте­зира и е всеки един от тях и всичките вкупом. В оп­ределен аспект на Цялото, Той може и да ги ръко­води. При все това, Учителят е фокусът в обектива, учениците са фокалната плоскост или фокалният обем, Отец е самата светлина. Светлина, виделина, яснина – това са все форми на Цялото, но не са са­мото Цяло. Нито една точка от тия форми не може да възпроизведе Цялото, дори сам Учителят, Миро­вият Учител. И когато вие Ме наричате "Учителят", знайте, че това е само знайната Ми форма – фоку­сът на обектива, който събира всички лъчи на Отца в точка и може да ги разпръсква дифузно, за да съ­ществува универсум. Това и означава "универсум": "Единство на версиите" [на различията – б.п.]. Затова Учителят е най-големият авторитет, пълно единс­тво на всички истини. В този Си вид съществувам като "Светия Дух".
 
Кришна – Осмият Аватар на Вишну, 3200 г. п.н.е., Индия.
 Ятакът му Арджуна узнава от Него, че който разпознае Аватаря в последното Му идване на Земята, той ще възкръсне и няма повече да се преражда. Ще се върне завинаги в Бога,
а не при някой авторитет, както става с другите.
 
 
       Единство на всички импулси – това е проявата Ми като "Отец"; а единство на всички прояви – животът Ми като Син: като Христос или Елма, Господарят на Проявеното Битие или хи­первселената.
 
  Виждате, че Учителят е всичко, но всичко и цяло не са идентични. От Всичкото до Цялото има една стъпка: превръщането на Учителя в Аватар.
 
  През всички векове и вековечно Аз съм и Учи­тел, и Майстор, и Аватар – това никога не го забра­вяйте! Учителят обаче е зависим от ученика, а Ава­тарят е напълно независим.
 
  Защо?
 
        Защото "Ученикът трябва да има сърце, чисто като кристал; ум, светъл като слънцето; душа, об­ширна като вселената; и дух, мощен като Бога и едно с Бога" - но това зависи от думичката "трябва". Значи, то е все още едно пожелание, една ди­ректива.
 
Христос и Кришна. Само чистите знаят, че няма разлика – това е един и същи Дух. Даже имената Му подсказват това. Този художник не вижда вярно образа на Кришна, но е с душа – търси синтез.
 
 
       Малцина знаят, че Учителят ги има, но само ако е намерил поне един ученик. Синът е най-добрият Уче­ник – и понеже Синът съществува, може да се каже, че съществуват и Учителят, и Отец.
 
Отец, Татко и Баща... Имахте такова осияние. Казвал съм ви също, че ако имах поне един истински ученик, щях да повдигна цялата вселена. Значи, това е нещо предстоящо. Синът всеки момент ще се пре­върне от елохим в зелохим и тогава цялата велика пиеса на Битието ще се прехвърли на друга сцена. От театъра на Всичкото ще влезем в цяловселе­ната – обиталището на Благия Дух. Там всички лъчи са кохерентни, а всяка точка – Цялото. Думата "си­нархия" произтича от този свят.
 
  Цялото праща Аватари, универсумът – Учи­тели, тотвселената – Отци. Универсумът и тотв­селената са антиподи, затова не могат един без друг. От своя страна, Отците не могат без Любими, Татковците – без Майки Божии, Бащите – без деца. Това е сложна
 
Орфей, 1300 г. п.н.е., Тракия, нарисуван от Маркантонио Раймонди през 1507 г. – един от гениите на живописта, зрящи в Акаша.
Учителят продължава дейността Си като Аватар на Музиката, Обичта и Синтеза. Пак укротява зверове и императори и срива династии; лекува, спаясява и утешава, строи Нова Култура.
 
материя, която ангели и боговé усвоя­ват трудно, но Човекът може да го проумее.
 
  Значи, Младенците от Божествения свят не мо­гат без Баща; Любимите Божии не могат без Отци; Майките Божии са немислими без Тот, без Татков­ците. Само който е следил беседите и осиянията детайлно, може сега да ме разбере.
 
  Всички същества и същности са полярни, за­това са зависими от противоположното. Представ­ката "съ" говори за това: цял си само с някой друг. Затова съществата имат съвест; но има и неща над съвестта.
 
Напоследък разбрахте, че има "всещества". Това са монади от света на Учителя, т.е. всеади. Те са живи чрез Класà, чрез вселените от сродни души. Ко­гато казвам "поне един ученик", Аз имам предвид ис­тински ученик – който общува с Класà. Затова чрез ученика Учителят е свързан с универсума – с вселе­ните от
 
 
Зороастър, 600 г. п.н.е., Персия. Същият Аватар, същият Учител, същото лице, същата буква "р" в името Му. Гениалните художници са ясновидци - те са Негови ятаци. Знаят, че следващото му идване ще е като Христос, затова не си измислят образа на Заратустра, а го предават точно тъй, както е в Акаша.

 
сродни души и тела. Там, където об­щуват и телата, има общ живот, сестринство и братство, комуни. Светът на Учителя – цялата вселена – е об­разуван от сродни души и тела, които се обменят на всички полета. Тази обмяна обаче почва от орфичес­кия клас нагоре - от евродоровия. Той е условието една плоска вселена да се превърне в сферична. За това е нужен Троен Ритъм с минимум 3 всещества. Значи, съществата не вършат ра­бота в универсума – те живеят по двойки.
 
Това обаче, което още не знаете, е че Ятото е по-горе от Класà. Когато говорим за "класове съ­щества" в Божествения свят, то е само един етап. В универсума има класове, а в холивселената – ята.
 
Ето защо, едно Ято е по-горно и от евродоро­вия клас. Защо? – Защото сферичните вселени не са всичко – те изграждат само тъканта на Космическия Човек. Тази тъкан, плюс вакуума – "ямките", "межди­ните",
 
 
Най-после нашият Учител и Господ слиза и в Юдея, като Аватар на смирението, кротостта, милосърдието, саможертвата, страданието и прощението. Като Небесен Цар на чистите, унижените и оскърбените. Няма същество с дух и душа, което да не разпознае и обикне Баща си, когато Го види в истинския Му вид – сам Бог на Небето и на Земята, Духът на Благостта. Той ни каза, че няма по-голяма любов от любовта към приятелите.
 
"мехурите", - образуват Аватаря: кондензи­ра­ния вид на Благия Дух.
 
 Замая ли ви се главата?... "Изпосталели" ли са българските осияния?...
 
  Като кохерентен, Аватарят има безброй точки, които се наричат "ятáци". Аватар и ятаци – това е пълното подобие на Хол; аватар и ятак – смайва­щото; ятак и ятак – възкресителното. Това са форми на "цялоществуване" на Бога, по-горни от съществуването и всеществуването. "Цялоществу­ване" е тромава дума, която давам само за разбиране на смисъла. Истинското ù значение е "благуване"; състоянието в него – блаженство. Съществува­нето произхожда от взаимните щения на полярни същества; "всеществуването" – от взаимните ще­ния на универсални същества; "цялоществуването"  - 
 
 
1000 години по-късно Исус идва пак на Балканите, след подвизите Си и мъченическата смърт някога като Орфей. Ражда се в България като царска рожба – княз Бениамин, най-малкият син на цар Симеон I (864-927). Става известен като Боян Мага – пак Учител и Аватар, истинският създател на богомилството. Неговото Учение и Движение подпалиха Европа. В България се намери зрящ художник, който го видя със сърцето си в Акаша и ни го показа – Неговият ученик и ятак Кеазим Исинов.
 
благуването – от Божествените щения на цялостни създания Божии: духове, души и тела.    
 
Значи, тук идват сродните духове. Именно това не достига, за да бъдеш цял. Всемирен можеш да бъдеш и със сродни души, вселенско създание – със сродната си душа. Във вселената и всемира живееш със сродните - несродните натикваш във вакуума или си напълно сляп за тях. Да, но от вакуума излиза Абсолютният Дух, Незнайният. Като се съедини с универсума, получава се холивселена – Цялото. То­гава ти обичаш и любиш и сродната душа, и срод­ните души, и сродните духове. Това е условно казано: "сродни духове" значи и "несродни" - от вакуума, ко­ито са още потенциали. Като такива, те са "непоз­нати", но са наши приятели от Ятото
 
 
В края на 19 и началото на 20 век на Изток обявяват, че всеки момент се
очаква ново идване на Мировия Учител – Маитрея. Явяват се мощни Аватари, които виждаме и на снимки, не само рисувани. Велики Учители като Ел Мория, Кутхуми и Сен Жермен изумяват Запада с огромната си мъдрост, необикновената си и съвършена красота. През 1926 г. един от ятаците им обявява публично, че Учителят е вече в плът и се намира в България. Той, от Своя страна, познава Тези високи Адепти, вижда и портретите им и и казва: "Така ще изглеждат хората след 2000 години".
 
Братята и сестрите ни са родени от Отца – това е принципът на братството; сродната половина е родена от Мировата Душа; съучениците и сродните души са родени от Учителя - и това е универсумът, вселе­ната, Школата. Но приятелите са родени от Бога или Благия Дух и затова с тях сме от едно Ято - нещо по-горно от Братството и Класа, от сродните души. В Ятото има и "несродни" души, и "врагове", но всички сме сродни духове. Юда, Императорът и Исус са от едно Ято, но преди 2000 години не се разбраха, понеже Исус нямаше нито един ятак.
 
  Сега вече разбирате думата "ятак" – това е пре­дан дух от Ятото. Сродната душа от Класà може да те предаде; сродният дух – никога! За ятака ти си Аватар – нищо повече! Потенциално, всеки дух 
 
 
Дали е Той или не – имат дума хората и ангелите с искра Божия, с монада. Сам Той няма никаква потребност да бъде извèстен и признат от смъртни хора, това е нужда на същества и същности с друг произход. Знае, че е Странник в този свят и не познава никой друг, освен Този, Който Го е родил и с Когото са Едно.
 
с еднúна (монада, душа, искра Божия - б.п.) е Аватар – уни­кална кондензация на Цялото. Като та­къв, той про­излиза от Абсолютния Дух и затова иска да остане незнаен. Като Учител, Бог е знаен - при­ема кръста да стане извéстен, славата Му е Божия слава и това е отбелязано в Господнята молитва. Славата се пада на Учителя, Силата – на Отца, но Царството е на Аватаря, родения от Абсолюта!
 
След като "приятелство" значи "при Ятото", ра­зумейте какво означава святата дума "ятак". Ава­тарят е таен резидент на Бога, той трябва да ос­тане неизвестен като Него. Вие виждали ли сте ня­кога Бога? Целия, Цялостния Бог никой никога не е видял, нито може да го види. Незнайността Му се ко­рени в Абсолютния Му Дух – пълното нежелание да бъде видим. Видим е Той чрез Отца и Учителя, осе­заем е чрез Сина, но като Аватар Той е "резидент" – неуловим.
 
 Както точките в холограмата, всички цялос­тни създания на Благия Дух са самият Той – без раз­лика. В другите светове те работят под прикритие, по­неже са Неговото тайно Присъствие. Учителите са центърът на Пентаграма, Учителят – Централ­ната му точка; но Бог като Аватар, както и всяка Негова проекция – това е целият Пентаграм, с меж­дините между точките и линиите. Междините са ва­куумът на Духа Му – царството на Татван. От тях произлиза най-силната Му жажда: да бъде непро­явен и неизвéстен. Когато се кондензира в Аватар и безб­рой скромни Аватари, единственото нещо, ко­ето го издава, е благостта.
 
Учителят може да бъде строг, трябва да е строг. Това е бронята на универсума, която понякога е необходима. Строгостта на Учителя е космичес­кият студ между звездите. Без него никакви звезди и слънца не биха могли да съществуват - не могат да съществуват гении, Отци; не може да съществува и сам Той в славата Си. Затова Той има ученици, но няма приятели. Космическият студ в душите и сър­цата прониква и в братството, сред съучениците. Там всеки се прибира "вкъщи", при "своите си", об­щува топло само със "сродните си души". Но прия­телство, преданост към духа, не можеш да очакваш от него.
 
Тоталната преданост идва от Отца; абсолют­ната, цялостната – от Бога. Ако някому именно Бог живее в сърцето, а не егоизмът или любовта към "близките", той може да се прояви като приятел. Затова съм ви казвал, че епохата на приятелството е предстояща. Казвал съм ви още, че няма по-голяма любов от тази, щото да отдадеш живота и душата си за приятеля си.
 
Виждате: още преди 2000 години съм ви разкрил най-важния закон на холивселената - приятелст­вото. Има и един по-горен от него, но той не е "най-важният". Важността е по-ниска от цялостта. Над приятеля е любещият - и епохата на Любовта е крайният предел на Божественото съвършенство. Да ни бъде всеки възлюбен, а не само брат и приятел – това е пълната идентичност с Бога. На сегашния етап можете да мечтаете само за приятелство.
 
За Аватаря и Аватарите няма да говорим. Той присъства навсякъде и във всеки свят, но прикрит, съвършено неизвéстен. Пáзи се от проявата като от огън. Не че Го е страх от огъня, понеже сам го създава, но предпочита да не гори, а да поддържа го­ренето. Сами разбирате кой е елементът на Абсо­люта в Битието. Съвдем друга същност на Бога се превръща постоянно в хелий, но Аватарят е кисло­род, невидим извор на живота. Така ще разберете и Кой е въглеродът в пространството, силицият, азотът и пр.
 
Аватарят под прикритие - почти всеки Аватар - няма блясъка и съвършенството на Учителя. Той може да изглежда като "Йóда" – животно с тъпа му­цуна и дълги уши - едно нищожество, - но "джадáите", ятаците и цялата вселена зависят само от него. Всеки Аватар и всеки джадай живеят и работят под прикритие, за да си постигнат целта. Ученикът, както Учителят, трябва да е образец във всичко – перфектен представител на Школата навсякъде. За Аватаря това не е задължително.
 
Аватарят, джедаят, ятакът може да са вся­какви – Космическата Конспирация не позволява пер­фект­ност. Можем да бъдем перфектни само когато си почиваме – за разнообразие. Аватарят се проявява като Учител, гений или ученик само по волята Божия - обикновено инкóгнито, по разпореждане на "Цен­търа". Добрият космически разузнавач може да стане и Паганини, но не за да блесне, а да открие сред тълпите един-единствен ятак. Защото ятакът е по цéнен от всички публики по цялата вселена.
 
Сега животът иска от вас да имате поне един ятак – сроден дух от Абсолюта, който може да бъде абсолютен. Абсолютността е най-висшата форма на Предаността. Като свещника, вашият ятак ос­тава всякога празен, докато го намерите. Той не разрешава на никой друг да влезе в него. Останалите се изпоженват за който падне, отдават се на какви ли не школи, авторитети, светии и гурувци.
 
Прия­тел от Ятото – това значи  абсолютна преданост: абсолютно разпознаване, абсолютно отдаване на сили, любов, средства, таланти, усилия и труд; ако потрябва – и на живота и душата си за Родината.
 
Ние имаме само една Родина – холивселената. За да разпознаем Аватаря си – или който и да е Ава­тар, като Негова свръзка, - ние трябва да имаме ка­чест­вата на дух с монада, ятак. Най-точно е да се каже: "дух с холиада". Паролата е написана в сърцето ни: от пръв поглед разпознаваме Приятеля от Веч­ността – дори и тогава, когато се е въплътил в... изпражнение. Може да звучи грозно, но е така: вой­ната е магическа. Един Аватар може да се превърне в изпражнение! Той няма тщеславие, няма близки, няма предпочитания. Неговата цел е възвръщане в Родината.
 
След като ни е разпознал, ятакът може и да ни изяде... Да ни изпие, ако по някакви съображения сме се превърнали в отрова. Сърцето му знае, че за дру­гите сме изпражнение, но в сърцето и душата му ще се разлеем като Бог - стига да преодолее фóрмата. Когато останат насаме, Аватарят и ятакът – или двама ятаци - могат да се превърнат в самите себе си, в най-блестящата си форма. Може да се прелее Бог в Бог! Един ятак може да приеме и повече Ава­тари, но родени от Един Баща. Който се отдава в едно и също време на аватари от различни бащи, може да имплозира холическото му тяло.
 
  Но на Земята доскоро това ставаше само между двама – и само веднъж на 40 прераждания. И като ставаше, обикновено се увенчаваше с трагедия. Това беше единственият начин за сдобряване на Ка­пулети с Монтеки. Какво стана накрая, в гробни­цата? – Може ли Аватар да не даде живота си за Любовта? Може ли ятак да не даде живота и душата си за Аватар – или за друг ятак от Ятото? – Това е абсолютно невъзможно! Ти ще се самоубиеш 100 пъти, понеже без Любовта, без Ятото и без сродния ни дух от Вечността, животът на Земята е пус­тиня. Даже и в рая, ние без тях сме изгубени.
 
  Самоубийството – ето свещеният символ на Лю­бовта като Приятелство. Самоубийството е най-тежкият грях, наравно с лъжата и продаването, самопродаването; но самоубийство на егоизма и са­момнението ни в името на Родината и на Ятото, на една единствена Птица от Ятото – това е подвиг, равен на възкресение!
 
  Натуралното физическо самоубийство е само един краен вариант, когато няма друг изход - когато ятакът не иска да издаде резидента и сво­ите си, да предаде народа си. В останалите случаи ятакът е готов да яде изпражнения, но да отдаде всичко оста­нало за тях. Истинско "самоубийство" - в Божестве­ния смисъл на думата - е цял живот да от­даваш ця­лък, а не еднократно. Не за близките, не за църк­вата, не за партията, болните, бедните, шко­лата, братството или народа си, а за Ятото! Под "цялък" разбираме абсолютно целия себе си – без ни­какъв остатък. Всяка стотинка, всеки поглед, всеки залък, дъх и ласка, отдадени на случаен човек или на "сродна душа", а не на сроден дух – и ти вече не си Ятак. Ятакът живее 100 трилиона на сто за Ава­таря си, това е положението! Изчислете колко ця­лъка дава тогава Божественият Приятел!
 
Песента за Приятеля е най-великата песен след песента за Възлюбения. Ние можем да ви гово­рим още много за Ятака и неговите импулси и качес­тва. За това, как подсигурява нелегална квартира за част от секундата; как с лекота прехвърля възлюбен по квартирите на други съратници от "Конспираци­ята"; как може да пропътува с Аватаря целия свят на соб­ствени или космични разноски; как с радост отива на бесилото заради Него; как става монах за цял живот заради Него – или как добива 100 тайни деца от един Аватар или от сто различни борци за съвършенство и свобода - за да множи Ятото Хрис­товата кръв по вселената; за да се раждат деца с монада, полиада и холиада в Битието! Толкова много умения има Бо­жественият Ятак! Това вече излиза из­вън границите на човешките представи за морал – за плебея е мо­рално да живее с несродни души.
 
 Истинският ятак се оставя да бъде опозорен, терзан, изтезаван и даже убит заради Аватаря. При­ема с радост болка и смърт даже от самия Него, ако това отговаря на плановете на Космическото При­съствие. Аватарят с дух от Абсолюта може да се маскира като султан с харем; да бъде аскет и пост­ник до кожа и кости; да живее и греши като Цар Со­ломон. Ще му измени ли ятакът заради тези му роли? Аватарят може да бъде скопен от враговете си; об­ран, ослепен, осакатен, подлуден до последна степен - Приятелят остава с Него до последния си дъх, лю­бовта и вярата му са големи като Бога.
 
  Спомнете си всички романи и филми, всички доку­ментални разкази за ятаци и Божествени прия­тели. И съобразете: има ли нещо друго в Хрис­то­вото Учение, по-велико и славно от възхвалата на Приятелството?
 
  В много случаи, любовта на Ятака е иден­тична с любовта на възлюбилия. Разликата е само в това, че епохите им ще дойдат една след друга. (Въз­люби­лият е много степени над възлюбения, защото обича, а не очаква да го обичат - б.п.)
 
  В началото казах, че Аватарят е самодос­татъ­чен, напълно независим. Това е така, когато прияте­лят и приятелите са вече вътре в него и за­това той сам си е ятак. Но в драмата на Битието ятакът е този, който има нужда от Аватар. За да стане сам Аватар, ятакът, приятелят, трябва много пъти да е отдавал сърцето, душата, духа и живота си само на едно същество – на своя Аватар. За него, да от­даде здраве, сили и имот е най-мал­кото упражнение. Деца, роднини, познати, симпатии, любими – дори по­някога и единствената сродна душа – обикновено са едно препятствие за него, колкото и да ги обича. Една вдишка въздух за някой друг не по волята Божия – и Аватарят се скрива!
 
Аватарят вечно ходи бос из минните полета и нарочно настъпва мини. Той иска да пробуди съ­вестта на приятеля. Ятакът е сапьор пред Аватаря; негов двойник в празненството, когато има опас­ност от атентат. Отклони ли вниманието си само за миг – и Аватарят е във въздуха! Приятелите са изпращали много пъти Най-Истинския Приятел на кладата, в ада или в рая, защото са дезертирали по пътищата на материализма, тщеславието и самом­нението. Уреждали са си топло местенце, дирели са юрган, керемида, "споделяне", "сигурност", "мир и ра­дост". Жертвали са се за всеки друг, но не и за Прия­теля, за Бога. Аватарят предпочита вечно да умира от глад, да остава без покрив, да го сочат с пръст или да го убиват, но да буди съвестта на човечест­вото. Инак Христос на кръста щеше ли да има ня­какво значение?
 
  При всичко това, Бог не иска от вас да не живе­ете. Ако за някого животът не е Ятото, но люби­мият, съпругът, децата, семейството; ако за някой животът е сцената, галерията, витрината, кабине­тът, лабораторията, сергията или панаира – всеки е свободен. Това е въпрос на вкус, въпрос на любов. Това е нивото на развитие, на което се намира всеки поотделно. От суетност, влечения, щения или чес­тно чувство за дълг, всеки намира това, което е търсил. Ала щом някой е срещнал Учителя си, класà си; намерил ли е след много столетия и хилядолетия своя Аватар и Ятото си – или поне една отделна, залутана птица от него, - предаността му се прев­ръща във взрив и той изгаря за част от секундата, изцяло!
 
Едни умират в единичен взрив, други се взривя­ват постоянно. Всеки такъв взрив е самоубийство: оставаш не само без предмети, без вещи, имоти и "сигурност", без пенсия, близки и "приятели", но често отдаваш и живота си. Партия, хобита, цър­ква, школа, братство, народ, човечество – всичко се изпарява като дим! Ти си срещнал светая-светих – Приятеля, Аватаря; или Той ти е пратил последната птица от Ятото - ранена, окървавена, с пречупено крило. Превръщаш се за тях в експлозия от любов или в двигател – безразлично е за Небето. Смисълът на живота ти е да изчезнеш, да си постамент.
 
 Ученикът е ученик, когато комбинира. За него важат двете лица на монетата. Приятелят, ята­кът, който по принцип е по-горе от гения и ученика, живее абсолютно. Той е монета, която се търкаля. Тоталното е нищо за него – то е само един "жалък" цялък - умираш за Бога само веднъж... – Не, сто три­лиона взрива, сто трилиона самоубийства в името на Цялото! Това вече е нещо друго. Безразлично дали го правиш за Царство Божие, за едного или за трима.
 
  Първолакът-ятак прилича на взривяваща се Все­лена. На космос, който потъва в Небитието. А ятакът, влюбен в Бога до онемяване, се превръща в Двигател, във Вечен Двигател! Сърцето в гърдите на човека е точно такъв "ятак": то никога не спи, ни­кога не закъснява, не спира. Може да спре, само ако човек помисли за нещо друго, освен за Любовта.
 
В това, именно, е и тайната на Живота и Смъртта.
Да живееш за Цялото – и за всяка част от Ця­лото, когато Цялото те помоли за това, - и ти вече си разбрал и постигнал Безсмъртието.
 

Един от атрибутите на Аватаря е ножът, мечът. Всеки Аватар, по подобие на Главния, има нож, меч. Виждаме, че той присъства и в българския пентаграм, даден от Учителя Бе­инса Дуно. Това няма нищо общо с тези оръжия в човешкия им вид – убийството е изключено за Аватаря. При все това Той воюва, парализирайки лошите и давайки уроци; спасявайки душата на добрите. Той никога не причинява болка и смърт, но в Негово присъствие лошите стават добри или умират. Именно в тази светлина трябва да се разбира и стихотворението на Рабиндранат Тагор, което е посветено на Бога като Аватар:

 

 В одной руке держит Он мечь,
Ожерелье – в другой.
Дверь взломавь, Он пришёл за тобой!
Не за подаянья пришел Он к тебе –
Он душу твою завоюет в борьбе,
За жизнь твою вступит Он в бой.
Дверь взломавь, Он пришёл за тобой!
Он дорогою смерти вторгается в жизнь –
Он Воин с мечом, Он идёт
По вселенной вперёд.
Всём Ему суждено завладеть
Ныне и впредь.
Он идёт по вселенной дорогой прямой –
дверь взломавь, Он пришёл за тобой!
 
 Това стихотворение би трябвало да се преведе с подстрочник направо от бенгалския оригинал, но тук се предлага руския му превод – засега нямаме друг източник. Счита се, че руските преводачи на Тагор предават не само художествената, но и смисловата страна на неговите стихове в оптимална степен. Доколко това е така, има да се провери от бенгалистите и русистите, тагороведите. За българите, които не знаят добре руски, тук предоставяме един по-свободен превод на горното стихотворение: "В едната Си ръка държи Той меч; огърлица – в другата. Вратата разбил, Той дойде за тебе! Не за подаяние дойде Той при теб – Той душата ти ще завоюва в борба. Вратата разбил, той дойде за тебе! Той нахлува в живота по пътя на смъртта – Той е Воин с меч, Той върви през вселената [само] напред. Той завладява вселената [като стихия] - Вратата разбил, Той дойде за тебе!"
 

  Защо е дошъл Рабиндранат Тагор в България, защо и Толстой е тръгнал насам? Какво предрича Достоевски за мисията ни; какво са казали за един Българин известни хора като Айнщайн, Далай Лама, Кришнамурти, папа Йоан XXIII, равинът Даниел Цион, Онисабуро Дегучи, Рене Генон, Рудолф Щайнер, Олесь Бердник, Святослав Рьорих, Махариши Дев Мурти, проф.Гоял, Ганга Вимал, Пако Рабан, Бил Гейтс, Ванга и още много други, знайни и незнайни – това е въпрос, който е интересен, но вълнува повече хората с екстровертно съзнание. Нека те търсят и събират такива изказвания. За нас е важно кои от тях имат вече един или два лъча над главата, кои са възкръснали или очакват безсмъртие, кои са нощем горе в Школата, понеже са разпознали Аватаря на Аватарите.

 

  Няма да се спираме отново и на прочутото "Възвание към народа Ми" от 1898г., което сме помествали или цитирали на различни места, за да осветим мисията на Едного, да разберем дали има Той право да се разполага със съдбините на народите по всякакви начини. Той идва отново да направи ревизия на човечеството, да предприеме всякакви мерки всеки да си получи заслуженото; да създаде едно Ново Човечество, което ще обитава Новата Земя и Новото Небе. Отделни души вече възлизат там и свидетелствата за това не могат да променят онези, които се интересуват само от писмени и звукови текстове или от нарисувани картини.

 

 За ятаците е важно какво избират в живота си, кому са предани, с кого живеят. Щом някой избира да учи, да работи и да живее именно с Аватаря и Неговото Ято, невъзможно е да не лети и гнезди с него, ако е прекарал в Семейството неотклонно поне 25 години – минималния срок за Ученичество


СЪДЪРЖАНИЕ
/

 


...Продължава във Facebook.