17.02.2017 г. 21,18 ч.

 

20 септември 1898 г., Варна: "ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА"

http://www.bialobratstvo.info/…/%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D1%80%D0…

ОТ ДЪЛГО ВРЕМЕ ТУК СИ ГОВОРИМ С ПЪЛНО РАЗКРИТИЕ, каквито и да са рисковете. Отрицателно или безразлично ще се отнесат само тия, които не искат да преминат в Новата Вселена, а за нас сега е важно да дадем храна за тия, които вече възлизат нощем и съвсем скоро ще се осъзнаят и физически, със всичките си стари и нови сетива в едно удивително прекрасно тяло, че са на Новата земя и в Новото Небе.

ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ... - Брилянтно Слово, което няма как да не е останало да свети вечно в душите на всички същества и светове, създадени от Бога! Възприема се на един дъх, може да излекува всичко, да изпълни всички копнежи и желания без изключение на разпознаващите Бога и разтопените от любов към Бога. Ако някой не го свърже веднага с Личността, за Която е предназначено; ако има и миг съпротива или отхвърляне, такъв човек или ангел би трябвало още дълго да гледа в един мрачен свят собствената си физиономия и физиономиите на тия, от които се е учил. Ако Лицето Божие не развълнува някого до сълзи още от първия миг на срещата с Него или с Негово изображение и продължи да следва себе си и хора, които се мислят за мъдри и умни, но накрая умират, скоро съдбата на такъв човек няма да е от най-щастливите. Не става дума за "наказание", Небето няма такова понятие, но такъв човек или ангел наистина се деформира още приживе, а след смъртта си отива при "умните". Според небесната дефиниция, "ум" е само това, което разпознава Господа и хората на Господа, а "сърце" - това, което ги харесва и живее с тях и за тях като във въздух за дишане. И с останалите общува, но само за да им подаде ръка.

Този текст за Избраника Божий е тъй ясен и завършен, че сякаш няма нищо, което може да се коментира. И все пак, в него има податки, върху които можем да разсъждаваме.

- За нас не е нещо ново, че Бог си има и "възлюблен избраник" - това са Великите Учители през вековете, т.е. Вликият Учител, Който се появява периодично или спонтанно и като Човек в много ъгли на Вселената.

- И тук обръщението е от името на много Същества: обикновено това са равнобожествените елохими. Но въпреки че са такива, и те имат нужда от Вожд - от нова кондензация на Бога в една-еднинствена напълно божествена човешка Личност. Законът е такъв, че на дадена възраст на определен човек на Земята или другаде, те трябва да му предадат цялата си космическа власт както на небето, така и на земята. Същото правят и ръководителите на всяка ангелска йерархия без изключение, и божествените лидери и ложи във всеки отделен свят. Това го има във всички истински Свещени Писания. Ако някой не Го разпознае и не Му се "поклони", Бог не го наказва, но той сам се самоосжъда на разпад - от такъв като него Битието няма нужда. И да продължи с театралните си функции, Небето и адът го ползват, за да може да привлича тия, които го харесват или му се боят - съществата без дух и душа.

- В Избраника Божий се вселява сам Духът Божий, а на определени етапи - и останалите ипостаси на Бога. Ясновидците с божествено ясновидство виждат слизането на Духа над него, понякога в символичната форма на Гълъб.

- Самият Той, Учението Му, Движението Му, а и истинското място, където се е родил физически и местата, които е обитавал и обикалял, стават Врата за 1000 или 2000 години за преминаване на всички праведни в Пътя на Ученичеството. Затова първата фигура в Пентаграма е изобразена като Врата. През нея се влиза в "Сион" - един свят, който няма нищо общо с национална или географска принадлежност и представите на старозаветните, не дай си Боже пък... с ционистите... Това име се споменава 150 пъти в Библията, има я и в молитвите и беседите на Учителя Беинса Дуно. Ако Той използва старозаветни и новозаветни имена и думи, то е защото някои от тях са същности в самия божествен свят и осенените от Бога пророци са ги оповестили в Писанията. Сион се представя като хълм или планина - всеки може да направи справка къде е бил и какво е символизирал на Земята. Етимологията му е "укрепление" - една еувсейска крепост, превзета от цар Давид и превърнала се в "Давидовия град", а после "Сион" се ползва и от Цар Соломон, и от християнската симвология, езотерика и философия. В действителност, това е Божествената държава на Божия народ във всемира - съществата с божествен дух, божествена душа, божествен ум и божествено сърце. 

Първото Посвещение на Вярата отваря Вратите си за Праведниците - разпозналите Словото на Бога, а това Слово няма почти нищо общо с наличните текстове в редактианите човешки писания - то е Непрекъснато Течащо Слово Божие. Именно затова в "Сион" се извършва Спасението на душите. Учителят Беинса Дуно го идентифицира с Белия цвят в "Завета на цветните лъчи на светлината", започвайки с цитат от Библията: "Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да прегледува сираците и вдовиците и утеснението им и да пази себе си неосквернен от света. Всинца ние от Неговата пълнота приехме и благодат за благодат. Да почнем от началното учение Христово и да се водим към съвършенство. Пристъпихме до гората Сион и до града на Бога Живаго - Небесният Иерусалим - и до безчетните ангели при тържеството на Църквата на Първородните, които са написани на небесата и при Бога, Съдника на всичките, и при духовете на праведните, които са стигнали до съвършенство.“ 

Грижата за "сираците" и "вдовиците" е само един от белезите на Праведните в света: на първо място това е грижа за Новороденото Слово Божие, на второ - за бременните и кърмещите жени и останалите Майки с искра Божия; на трето - за Божествената Култура и нейните носители; на четвърто - за Школата на Бога и Учениците в нея - и т.н. Праведникът от Сион "пази себе си неосквернен от света": това за нас значи - от навиците и методите на противниците на Бога, проникнали надълбоко и в духовните общества (урбанистика, технотронно и пазарно общество, управленческа йерархия, адски род и семейство, нечисто хранене, контрол, търговия, собственост, продажби, немодателство и т.н.)

- На Учителя в България е било дадено и да се пребори с "Дявола" - "с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък". Това е ипостасът на Бога като "Луцифер" - носителите на самоцелното знание. В негативните си ипостаси, Бог има право и да изкушава, да заблуждава. Неслучайно брат Борис издълба със съвъшени букви в архайските скали на Салоните изречението от Учителя "Мирът Божий е над всяко знание". Въпреки че Знанието е основен предмет в Школата - Третата Степен в пътя на обикновения човек, символизирана чрез Книгата във външната област на Пнтаграма, - луцферическите учения, авторитети и лектори въздигат знанието в основен култ и обявяват лекциите, методите за самоусъвършенстване, формулите и книгите за нещо по-важно от практикуването на добродетелите, любовта, саможертвата, служенето и братския живот.

- Небето, "доброволно и по негов избор свободно", е хвърлило жребий, за да избере Учителя в България за тяло на Господа на Земята в настоящата епоха. В тия думи се крие най-изчерпателно един основен метод на Всемирното Бяло Братство в Битието. Сведенията за хвърлянето на жребия - тук и на други места в Словото и в живота на хората с душа - не е само една литературна фраза. Небето, както правят дори хората на земята и адептите на ада, никога не подготвят за върховно ръководство само един кандидат. Бялата Ложа също с хилядолетия и години подготвя паралелно определен брой достойни духове и души, а когато дòйде космическият момент, Единствения се избира доброволно и с хвърляне на жребий. Това гарантира справедливостта, но преди всичко "теархията" - присъствието приоритета на Бога в такива върхови моменти. В истинските случаи, когато не става дума за манипулативно общество, само БОГ е Този, Който управлява "зарчето". Хората не знаят, че в цялата Безсмъртна Вселена всички временни ръководители и изяви се избират именно по жребий. Черната ложа налага и държи първенството си с битки, турнири, състезания, конкурси и манипулации; Небето първо изследва акашовите биографични филми на канидатите от всичките им животи и от настоящия, после избира най-достойните според френологичните, физиогномичните, корпологичните и социометричните им данни, а накрая си казва думата Жребият. Мнозина ще се изумят или озадачат и от факта, че като попадат нощем или след смъртта си горе на небето, ги разпределят къде и с кого ще живеят за определен срок именно по жребий. Ни помен от "най-желания" и "най-близкия" на земята, дори от "сродната душа"... Който не се съгласи - ОБРАТНО в преражданията, за да опита за хиляден път своите съображения, вкусове и теории. При това, участието в Жребия е ДОБРОВОЛНО - както се казва и в разглеждания текст. Обявяват се ЦЕЛТА И МЕТОДИТЕ на мероприятието, а кандидатите за жребия участват ДОБРОВОЛНО, защото са преценили, че са напълно съгласни и с двете. Ако в черната ложа престъпиш ангажимента или клетвата си, следват санкции, даже смърт; ако избран по жребий от Бялата ложа се отметне, няма наказание - връща се в обстоятелствата, при които е живял до този момент. Ако провали небесна мисия или срути вселена, боговете и ангелите, които са го избрали, усъвършенстват фенологическите и другите си критерии, за да не се случи това отново. Но такива случаи са извънредно редки, понеже приказката за лъжливото овчарче не важи за родените от Бога. Затова и в беседата с цитата от библията за праведника от Сион, Учителят настоява: "Ти праведник без Любов не можеш да бъдеш!"(8 септември 1937,"Трите основни неща"). Истинският праведник държи на волята на Бога и изпълнява молбите Му безпрекословно не само защото вярва на Словото Му безрезервно, но и защото е чист: не иска да е съучастник на хора от Старата Вселена. Не се отмята от божествено обещание, за да не обидел този или онзи, защото знае от опит, че ако се отметне от Бога и пратениците му, ще пострада не само той, но ще има последствия и за близките му. Беседата "Аниний и Сапфира" обяснява това детайлно.

- Елохимите, които въдворяват един избран Дух като единовластен Господар на Земята и на Небето за определен период, имат най-съвършеното единство на съзнанието, именно защото при тях няма шикалкавене пред Бога и Божественото, няма служене на двама господари. Смъртният се съобразява с господаря си в ада или на земята, защото си въобразява, че така ще оцелее - или понеже по този начин жали смъртен егоист. Елохимите, както и съществата със завършено елохимно тяло действат и говорят като Съществата от това Послание: "Ние сме с теб и сме готови да извършим ВСИЧКО, щом ни се даде знак от Небето - от Дома на твоя Бог, Нашия Господ, Комуто ние слугуваме от пълнотата на ВСИЧКОТО си сърце, от пълнотата на ВСИЧКИЯ си дух и ум." - Няма и ерг усилие у тях да изпълняват нечия небожествена воля или представа, за да не огорчели някой себелюбец.

- "Вие знаете каква благодат е Любовта, каква непреодолима сила е тя. И може ли някой Вас да не люби? - То е невъзможно! Ние се въодушевляваме от висотата на Вашия Дух, от възвишеното състояние на Вашата душа, която постоянно раздава благост и веселие на всяка страна, която диша тъй свободно и тъй непресилено небесните жизнени благодатни сили." - Тук впечатлява не само утвърждаването на истината за Любовта, че да не се люби е невъзможно без човек да умре, но и МНОЖЕСТВЕНОТО число на обръщението към Избрания. Някои могат да го вземат за учтивата форма "Ви", но тук случаят е специфичен. В момента Съществата се обръщат към Него като към Бога в МНОЖЕСТВОТО. ИМЕННО това е Учителят. В този момент Той е мултиплициран, "клониран" в много тела на Земята и по вселената. Това зелените и "шарените" Учители не го владеят, но Учителят на Мира и на Световете го може. Чували сме го от много свидетели на това и до 1944 г., преживявали сме го лично и с Негови Ученици, на които Той е предал тази Своя необикновена способност.

- "Нам ни е чудно как тъй душа, поставена в такива неблагоприятни условия, може тъй да се въодушевява и преодолява всички препятствия, които всичките сили на тъмнината са съумели да й турят/.../ Ние съзираме сега твоето уединение и твоята тегота, която сега носиш в себе си. Но това уединение е уединение, наложено отгоре - от вечната неизменна Воля на Бога, твоя Господ." - Избраниците на Бога в повечето случаи се отличават по нечовешките условия, при които живеят, по екстремалните натоварвания и страдания, които им организират тъмните сили. Но това е пак стратегия на Бащата, на Майстора. Той проверява острието Си, което е закалил и заточил, дали ще се огъне или счупи някъде. Не е ли ужасно да те тикнат нажежен до бяло в студената вода? Имитантите и хибридите търсят добрите и удобните условия, за да живеят и се проявят; често живеят на гърба на другите - и пак са мрачни и недоволстват. Но Воините Божии изтърпяват и преодоляват всичко с радост и веселие - без да "мърморят": "Докато човек мърмори - има някои мърморковци, - ти седиш; но има едно същество, което постоянно мърмори в тебе - и знаеш как мърмори... Лягаш – мърмори, ядеш – мърмори, ставаш – мърмори, навсякъде едно същество кряка, недоволно е, с нищо не можеш да го задоволиш. Аз го наричам един въплътен дявол." (8 септември 1937,"Трите основни неща")

- Кой, в края на краищата, живее в Българина и Небългарина, роден през 1864 г. като човек на земята? В това Послание отговорът е в прав текст: " И затова Бог твой те благослови и просвещава, защото си роден от Духа на Неговата Истина. Защото в твоята душа е сам Бог въплътен - и ТОЙ е, Който постоянно вдъхва този изобилен и вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърствува тъй неуморимо във всяко направление." - Преди това в обръщението е казано, че в същия Човек изворът никога не секва, понеже през него извира БОГ: "Любовта никога не отпада". И още един белег: "бодърствува нуморно вав ВСЯКО направление". Хайде да си помислим колко гении и Учители са били тъй интегрални? Има ли действие или талант, в които Той да не е съвършен?

- "...Защото името ти е познато; защото е име, което сам Бог е положил отгоре ти, за да изнесеш Неговата Правда наяве и да възстановиш Неговата Любов на Земята, както е горе на Небето." - Няма защо да повтаряме отново и тук думите на Рене Генон за Учителя: съвпадението е пълно.

Другата голяма тайна, която ще се разкрие на хората и на много ангели едва в далечното бъдеще, е как именно се проявява Любовта горе на Небето - за да се опитат да я приложат така и на Земята. Силите на всички тъмни адепти и демони през всички времена се съдредоточават именно в това: да ликвидират още в първия миг всяко сведение и изображение за това, как живеят съществата в цялата божествена вселена. Защото, ако хората го разберат и видят и решат да им подражават, тогава църквите, родовете и семействата моментално ще станат ненужни, философстванията ще изчезнат, държавите ще изчезнат, производителите ще изчезнат завинаги, търговците ще изчезнат, войните, земетресенията, болниците, лудниците, затворите, съдилищата и пр. ще изчезнат за вечни времна и без следа в човешката памет и съзнание.

- Това, за което дяволите, религиозните, атеистите и своеглавите на Земята не копнеят, защото нямат нужната физиономия и фонтанела, е основен и непреодолим копнеж и на най-върховните Същества "отдясно" на Бога: "Ето ние сме Сбор велик, който ламти да те приеме и да ни станеш началник, велик предводител, Бог и Господ крепкий!"

- Тук си заслужва да бъдат повторени най-дългите изречения, които сме срещали досега в Словото Божие от края на 19 век до края на 1944 г. И е добре, че не са ги нарязали на части - така те са в цялото си великолепие и огромната свръхкосмичност и възторженост, които лъхат от тях. А после ще си зададем един конкретен въпрос или ще обърнем внимание на нещо много специално втози текст:

"О, вечни мирове! О, вечни светове, пълни със славен живот; и вселени Духове, пълни с вечна, безкрайна и неизмерима Мъдрост, в която плуват умовете на всички същества и които постоянно се стремят към тази необятна и неизследима Душа, привличаща всички към Своето безпределно сърце, което всички люби и весели – сърце, в което всичкият Живот намира своето изражение! Към тия безпределни Небеса, към тия безпределни светове, към тия безпределни мирове, към тия безпределни вселени от мирове и светове, в които тая вечна, безпределна и неизмерима Душа прониква и изпълня всичко с пълна Благост от безконечна и непреривна, вечна и славна Любов, която стопля и осветлява и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества; която изпълня техните сърца с благовейно възторжение и възвишение в този славен път на Живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум, от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от изява към изява, от начало към всяко начало, от край към всякой край, от частица към всякоя частица, във всяко нещо и във всяка вещ, отначало и докрай към тая жизнена Светова вселена над вселените, към тоя Световен мир над мировете, към тоя Световен свят над световете, в които Вечен свет, Вечен мир, Вечна радост, Вечна истина, Вечна правда и Вечна благост във все и във вся изпълня! От безпределната висота към безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките ? безпределни области и владения, необозрими и неизследими във всичко – в това величествено и възторжено мълчание на безпреривната вечност, дето всичко е в тишина. Там, в тая свята и славна тишина се въздават слава и хваление Богу нашему. Там, към Неговия вечен Престол, възлизат всичките радости и ликования на Неговите безгранични творения, които отвсякъде възнасят Нему хвала и поклонение."

- Най-впечатяващото тук за някои от нас са изразите: "от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от частица към всякоя частица" - и пр. В света, където цари смъртта и има тежки страдания, всяко чувство не се отклива на всяко друго чувство, всяка сила не е благоразположена към всяка друга сила, всяка мисъл не приема всяка чужда мисъл и не й се възхищава; всяка част и частица в сегашната вселена не иска да общува със всяка друга частица. Явно, в текста става дума за Цялостния Бог и Цялостната Вселена, където всички обичат всички и всеки от всички, всички разбират всички и всеки от всички - и т.н. Това е основен и много дълбок въпрос на езотеричната психология и философия. Разреши ли го правилно някой бог, ангел или човек за себе си, той няма защо повече да остава в света, в който е разпределен, а се връща в Бога завинаги.

- За останалите велики и силни неща, казани в този свръхтекст, също можем за си говорим до края на живота - за всеки пасаж, за всяко изречение, за всяка дума, сричка и звук. Ако говорим за изумления, едно от най-големите е: как това велико Послание досега не е преведено незабавно на всички езици и не е издълбано на златни плочи във всяка църква, във всеки факултет, във всеки институт и всяка друга обществена сграда; във всяко човешко сърце с искра или росинка от Бога? Но щом като народите не разпознават гениите си с векове, какво остава за Учителите? Какво остава за Учителя на всички вселени и Учители, щом като самия Бог на тази планета Го разпъват на кръст?

 

 

 

25 юни 1900 г. РАЗМИСЛИ ВЪРХУ ИЗБРАНИ МИСЛИ из "Седем разговора с Духа Господен. Разговор първи - УПЪТВАНЕ":

"Каква полза, ако се съмняваш в своето призвание или се двоумиш за работата, която ти се дава да извършиш? Твоето съмнение или двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа. То може да е натрапено отвънка от някои неща на твоя ум, за които Бог не е отговорен. Обаче, за да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да поставиш душата си в пряка връзка с Живия Бог - Господ на Виделината, - и да Му изкажеш по един ПРЯК начин своите нужди, своите намерения - и да видиш какви ще бъдат Неговите одобрения."

- Още едно доказателство, че дори Синът на Бога може да бъде без самочувствие - в двоумение и колебание. Това го знаем още от Евангелието. То е белег именно на Синовете Божии и другите души с монада, създадени от Него. А горделивите, с непробиваемото самомнение и самочувствие, са от ДРУГАТА страна. Бе казано в Словото на едно място: "Липсата на самочувствие - първоосновата на Живота". Всъщност, става дума за самомнение, защото родените от Бога, в дълбочините си, винаги имат непоколебимо и смирено самочувствие. Липсата на самочувствие при тях е само на повърхността и това произтича от скромност; от неверие, че Бог иска именно от тях да излязат на светло като Негови представители. Горделивите духове нямат юзди от божествената съвест и божественото смирение - те са винаги "първи и прави". Именно затова духът на Ермий в разказа на Николай Лесков не можеше да се съедини с духа на Памфалон в преддверието на небесата - удряше се в една черна ограда от разкривени букви, изписващи думата "самомнение".

Спред някои етимолози, "мнение" е съществително от глагола "мьнъти", заимствван от старобългарския и образуван като калка с гръцкото dokesis — «мнение» - от dokeo — «считам, мисля си, предполагам». Т.е., мнението не е самата истина, а собствено субективно предположение. "Считам" пък произлиза от "пресмятам" (да не се мине "умният", да се уреди в онова, което счита за живот...; оттук и - "разчитам" на някого). Това е манталитетът на духовете, които все още падат надолу с главата в свута на инволюцията. Наистина, духовете първо трябва да се индивидуализират и затова имат упорито собствено мнение, обаче при тях то често се превръща в мнителност. Ако обърнем параболичния вид на Пентаграмата вертикално с извивката отдолу, ще се уверим, че колкото по-надолу пада един дух към дъното на индивидуализацията, толкова той е по-субективен и мнителен: знаещият е по-мнителен от невежия; талантът и геният - по-мнителен от знаещия; светецът - още по-мнителен и от гения. Едва при обръщането по линията на параболата нагоре, когато духът започва да еволюира и влиза през Вратата на Ученичеството, мнителността му започва да отпада и да се превръща в Мисъл и Истина. Казано е, че само Бог мисли.

Самата "богиня" на паметта Мнемозина, всъщност не е богиня, а титанида. Титанидите са с единия крак в ада - те не са като истинските богини, не пристават само на богове. "падат" си по титани и адски обсебители, затова в елинския ад има и река Мнемозина. За да стане майка на музите, Мнемозина е била съблазнена от похотливеца Зевс в образа му на овчар - девет нощи е идвал в леглото й... А овчари и кочове- най-различни... На Зевс също не е чист косъмът - и той е син на титан... Като титанида, Мненозина също има и светла, и тъмна страна, т.е., майка е и на амфибиите, хибридите. Тъмната им страна е ниският вкус и идеал, страненето от Божественото, колебанието и мнителността, а светлата - всезнанието, контакта с архетипите на Истината.

"Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба. Следователно, ако условията са такива, че изискват подходящи средства за постигането на едно благородно дело, то е вече време да се потърсят те, където и да са. Само в тия условия се изпълнява послушанието на Волята Божия."

- Душите с искра от Бога, дори и още неподпалени - "олѐумът" на Битието, - имат нужда от вместилище, за да не се разлеят и попият безполезно в земята. "Утроба" произлиза от "тръба" или "торба" - с тази дума "торба" описват матката официално даже професорите по анатомия и гинекология... Без тръбите, създадени от Бога - без Свещеното Женско Начало, - никакво огнено или течно съдържание и никакъв дух не може да създаде Битие. Следователно, душите с росинка от Бога изпитват неустимото желание да приемат в себе си безсмъртни духове с искра от Бога и да им създадат условия. А за да има Живот, Синовете на Бога трябва непременно да потърсят такива условия - КЪДЕТО И ДА СА тия условия: ето, казано си е в Словото. Ако не при поканените на Трапезата, ще е при непоканените от улицата, но които имат сърце и душа - т.е. Вкус, Разпознаване.

"Защото Бог не само иска да вършим Неговото дело, но и ДОБРЕ да го вършим. Това е, именно, причината, дето Бог за дълго време поставя Своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на Делото Му, което има да им възложи, за да го извършат тъй, както Той САМ би го свършил. А понеже Делото Божие в тоя свят се води от человеци, неопитни и невъзпитани в пълнотата на истинната Виделина, това става причина да замедлява своя ход, за да се даде време на Духа Божий да изправи непоправимите неща."

- ПЪЛНОТАТА - вечно напомняне за тази Пълнота! ВСИЧКИ душевни и природни ресурси на човека безостатъчно - със ВСИЧКА СИЛА! А ние се разпиляваме по влечения, вкусове, тиории и съображения извън Любовта и Бога и ЗАТОВА даваме утечки, постоянно пращим и пукаме.

"И оттук ние казваме, че Животът не е нищо друго, освен опитност. Да - опитност, която, може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение. Но, все-таки, всичко трябва да върви вътре в своите граници. Погрешките се превръщат на ползи само тогава, когато ЛЮБОВТА влезе да работи като сила."

"Казва се: който победи, НЕМУ ще се даде венецът на Живота. И това е вярно и право! Не могат всички да наследят Царството Божие, защото у мнозина няма желание за Доброто – да сторят плод, достоен за покаяние. Че това вътрешно предразположение Бог, като го съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертват всичко най-драгоценно, само за да се сподобят с драгоценния бисер на Царството Божие.

- ПАК "ВСИЧКО"...

"Обаче, необходимо е да се научиш да познаваш ВСИЧКИТЕ Божии пътища и да ги пазиш с целостта на сърцето си. В ТОВА седи съвършенството – в познанието Волята на Единия, истинен Бог - Господ-Спасител."

- ПАК СИНОНИМ НА ПЪЛНОТАТА - ЦЯЛОСТТА. Цялостта на СЪРЦЕТО, което не бива да се рони по нечисти и небожествени места. Затова то се дава само на Бога - единствено и изцяло на Бога. Това не е нещо абстрактно, но отиване до всяка точка от окръжността или сферата ПРЕЗ ЦЕНТЪРА. Само тогава идва Радостта, понеже всички радиуси са еднакви.

"Нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си".

- Затова е казано да не хвърляме бисерите на лакомите и безпросветните, защото ще ни подгонят и ще ни разкъсат - те са очаквали астрално месце, а бисерите трошат зъбите им. И не какво да е разумение - а разумение В СЪРЦЕТО. Това е тема, която няма да се побере и в безброй многотомни съчинения.

- БОЖЕСТВЕНОТО ПОКОРСТВО - нещо непонятно за съществата без душа и горделивците:

"Единственото нещо, което огорчава духа ни понякога, то е когато ви видим да сте: взели път, противоположен на Любовта Божия. /.../ Грехът е нещо противоестествено на духовната природа на Синовете Божии. Грехът не е плод на невежеството, както някои мислят, но плод на пъкъла - на НЕПОКОРНИТЕ сили на ада. Грехът всякой може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита Неговата Воля в себе си, В СВОЕТО СЪРЦЕ. /.../ Защото, преди человек да съгреши, той първо трябва да се отрече от Бога и да помисли, че Той не е всеприсъстващ и всезнающ - че може да се извърши престъплението, без да го забележи някой. ЕТО корена на греха! Когато някой человек затвори своите очи и сърце и каже в себе си: „Няма мен кой да ме вижда - аз САМ трябва да се грижа за всичко, за себе си“, той вече е извършил греха в своето сърце. Той вече създава път, план на живота си, който с всички непростими средства почва да изпълнява. Такова едно дело, колкото успешно и да е, няма в себе си Божието благословение. Скоро или късно, краят ще е гибелен. В света само Бог има правото да създава и урежда Живота, според както ТОЙ иска. Всякой, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява Неговата добра и блага Воля, е роден от Лукаваго! Такъв человек, какъвто и да е, каквото и положение да заема, ще се намери един ден в ТОВА място и положение, в което само бесовете обитават. /.../

Грехът в живота е двояк: когато една душа върши всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа - че Той Господар; и когато една душа възпира Духа в себе си да стори доброто, което МОЖЕ да стори, но възпира Господа да го извърши чрез него./.../ Грехът се почва от сърцето; после минава в мислите, а най-после – във волята. И ето: това, което беше скрито, става вече явно, т.е. почва да се извършва. Затова Духът Божий винаги настоява да има най-първо в ръката Си сърцето /ни/.

 

18.02.2017 г. 17,09 ч.

 

30 юни 1900 г. СЕДЕМ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Из Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ

Тези 7 знаменити разговора някои последователи ги знаят наизуст, даже ги рецитират. Който още не ги е чел или ги е чел само десетина пъти, днес може да ги намери навсякъде и в интернет, и отпечатани - и да ги прочете и анализира отново още по-дълбоко. Почти всяко изречение може да се коментира подробно и да се водят разговори за него, но тук днес ще се ограничим само с една извадка, която касае централната тема - Сърцето и Бог:

"Казах ти в предишния ни разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководителството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на Живота. И това е една ИСТИНА! Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като ѝ похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замяна, непременно, според условията на самия живот, ще се намери в оскъдност и лишение от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да понася подобни лишения, то предпочита да се самоунищожи, отколкото да понесе несгодите. Ето че в такъв случай человек, сам по себе си, дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската Свобода. ТОВА е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото придобива."

- В ТАЗИ НАУКА за отдаването на цялото сърце на Бога има много и дълбоки тайни. Неразбиращите през вековете са си представяли, че това означава пълно откъсване от другите сърца и прекратяване на божествената обмяна с тях. Ликвидирали са СОЦИАЛНАТА същност на сърцето, отдавали са се само на "духовни подвизи", не са знаели, че сърцето е САМ БОГ в съществата в най-кондензираната Си будическа, астрална и биологична форма. Не че Той не е навсякъде и във всичко, но в сърцето е въплътен 100%. Не са подозирали, че Бог диша Свобода и Любов и тупти с тях и поради тях неспирно денем и нощем, осигурявайки ЖИВОТА. Въобразявали са си, че сърцето в гърдите им е лично тяхно и са правили с него каквото си искат. ИЛИ са Го цапали, ИЛИ са му заповядвали да не живее със всичка сила. Това ги е елиминирало до един от пътя към красотата, младостта, здравето, съвършенството и безсмъртието. Според Учителя, в божествения свят досега от Земята били влезли само трима души. За единия казва, че е Махатма Ганди; но които и да са другите двама, със сигурност и те са обичали и живели за Бога и хората СЪС ВСИЧКА СИЛА.

18.02.2017 г . 20,21 ч.

 

ВЪЗХИЩАВАЙКИ СЕ НА ВЕЛИКОТО СЛОВО БОЖИЕ, ние искаме да му се възхитят и други. Толкова много хора четат и следват най-различни лектори и авторитети, че вътрешно се разговаряме с тях: "А СЛОВОТО НЕ РАЗПОЗНАВАТЕ ЛИ?! Защо пиете от бутилки, след като има изобилен и чист Извор? - Но забравяме, че за да разпознае някой Словото и Този, Който го ражда, човек трябва да има съответен череп, съответни душевни и умствени центрове. Трябва да се примирим с факта, че повечето хора все още имат да опитват хиляди години на гърба си теориите си и теориите на смъртните мъдреци и интелектуалци, докато узреят за Истината.

ЕТО НЯКОЛКО ФРАГМЕНТА НА ТАЗИ ТЕМА:

1 юли 1900г. : : СЕДЕМ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Из Разговор трети: ХРАНАТА И СЛОВОТО

"Словото Божие има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на Живота, което е Виделина и Веселие на живото сърце./.../ Тъй, както при приемането на веществената храна Промисълът е турил - посредством свои установени закони в света - предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска, да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вид на Истина, но не е вярно."

"В света има много учения, но само едно от тях е съществено - съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа."

"А като приемеш Любовта като една върховна „заповед”, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни отвори всички добри пътища и да ни покаже в що седи върховната добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот. А знаеш ли защо ти говоря за нашия? - Защото, щом се приеме Любовта като закон и като върховна Добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни."

"Словото Божие, който го разбира, трябва и да го върши."

"Когато някой почне да чувства Виделината Божия и да усеща Неговата Любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече Своето присътствие по един не-посредствен вътрешен начин? Има ли вече място за съмнение и колебание за Божието присъствие? Не!"

"Защото е казано: „Които Бог научи, няма да имат нужда друг да ги учи да познаят Истината.“ Но Бог ще ги поучава в закона Си всеки ден. Той има хиляди начини, по които може да предаде Своята Истина. Отворѝ сърцето си и дай място на Господа да влезе и да се въдвори напълно в твоята душа!"

 

"Ето: Аз съм, Който оживявам Словото Божие във всяко сърце, което го приема – този Истий, Който ти говоря и Който ти диктувам тайните на Царството Божие да ги проумяваш. Аз те следя на всяко място и те ръководя и пазя във всичко и ти давам Своята благодат да растеш и се усъвършенстваш в познанието на Моето Слово."

 

 19.02.2017 г. 06,49 ч.

 

ВЪЗНЕСЕНИЯТА В НОВАТА ЗЕМЯ И НОВОТО НЕБЕ вече стават навсякъде. Едни хора стават от огън, други - крилати, трети от кристал - и т.н. В Петия Разговор Бог е изключително строг - очертава условията, за да може това Възлизане да стане безопасно и правилно.

5 юли 1900 г. СЕДЕМ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Из Разговор пети: ВЪЗДИГАНЕ НА ДУША И ДУХ:

"Не е ли това гласът на твоя Господар, Който те вика да се заловиш да вършиш Неговата работа? - Да! И ти знаеш вече, че Той е велик и славен във всичко. Границите на Неговото Царство са обширни. Не е само този свят, който е зрънце посред океана на Неговите обширни владения. Могат ли теб - твоя мощен дух, който ламти и желае да разпери своите крила и да литне към Небето - да те задоволят временните неща и облаги? - Не, казвам, те са измама! В тях няма храна, няма го това, което търсиш. Те само наглед се показват да имат благообразие и благородство. Но може ли да видиш поне един, който ги е приел, да е станал по-добър или да се е приближил до Небето? - Не, в Небесния Дом не могат да влязат неща, в които грехът е проникнал. Не, в Небето нито една душа не ще може да влезе, докато не се очисти от всякой грях, от всяко петно, колкото и малко да е то."

"В Небето няма лицеприятие, няма предпочитание на едного пред другиго. Всички - малки и големи - живеят в неприривните връзки на Любовта."

"Но ти се питаш вътрешно: "Как може някой да познае кога е роден от Бога?" - Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината и Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато недоволството е напуснало сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той е с ново самосъзнание. Като един новороден, новоизбавен человек, той се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род. Когато с благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне той предава живота си в жертва жива и свята, благоугодна Богу, за доброто и славата на Неговото Дело, без да търси своята си воля или своите си щения. Ето ТОВА значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него!"

"Усъвършенстването, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, святостта на волята са принадлежание и преимущество само на духовния человек."

"Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първо естественото - после духовното; първо видимото - после невидимото. Както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първо окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане - и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето мощно, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да влезе в границите на Вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенстването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла.

"Пазѝ се, прочее, от всяко учение, което разтлява, което оспорва Божията Истина. Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но Истината на Господа Бога твоего ще стои вечно като стълб непоколебим, като основание, на което цялото Небе е съградено!"

 

 

19.02.2017 г. 14,34 ч.

 

КОИТО СКИТАТ ИЗ ВСЕЛЕНИТЕ... За повечето хора това са измислици и приказки: цензурата в мозъка им си съчинява това обяснение, за да ги успокои - да продължат да си живеят "реално". В противен случай, ако си позволят да повярват, че наистина има такива хора и такива неща и ако имат съвест и копнеж по Необятното, те би трябвало да променят моменално живота и връзките си и да станат Летящи с Летящите. Да повторим тук думите на Делфина от незабравимия разказ на Любен Дилов: "Отделни хора знаят това - и ние сме ги срещали между звездите"...

5 юли 1900 г. СЕДЕМ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Из Разговор четвърти: ЖИВОТЪТ И ВЪЗРАЖДАНЕТО

Само онзи, който е НАПЪЛНО роден от Бога и Неговия Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие; и  само той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа. Без това вътрешно променение и вътрешно обединение, Бог не може никога и по никой друг начин да влезе във връзка с една паднала душа. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и идва към Виделината, защото Бог е Виделина. И всеки, който идва към Виделината,  възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Неговия глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати в него и да пази Истината.

- От тия думи следват няколко извънредно важни неща за доосмисляне. Щом има "напълно" родени от Бога, значи трябва да има и "ненапълно" родени от Бога. Второто може да значи две неща: или има същества-хибриди, на които единият родител е Бог, а другият - някой друг; или става дума за още непълно, незавършено раждане на някого от Бога. А има и същества, изцяло неродени от Бога - родът и родителите им са съвсем други. Но какъвто и да е случаят, такъв дух или човек не иска и не може да възприеме тайните на Царството Божие и всяка благодат и пълнота на Духа, не може да стане едно с Господа. Не иска или не може да слуша Неговия глас и да влезе във Виделината. С това се обяснява защо много хора не искат или не могат да разпознаят Баща си и Словото Му, когато Той проговори за пореден път на човечеството. От логиката на казаното следва още нещо: дори душите, родени напълно от Бога, могат да пропадат. Изглежда, това е заложено като възможност от Създателя. Защото в изнесената мисъл е казано, че ако една душа не е напълно родена от Бога, тя не може да постигне нужното вътрешно "променение и обединение" и затова по никой друг начин дори сам Бог не може да влезе във връзка с нея. Ако някой каже, че има друга логика в началото на този Разговор, нека сподели размислите си.

"И овцете, които имам, никой не може да ги заграби от Моята ръка." - Изключително важен критерий коя "овца" от кое стадо е! Познаваме хора, които се въртят известно време в Ятото или Стадото на Бога, но в даден момент се прехвърлят в друга "кошара" или влизат в някоя глутница; или се връщат назад в еволюцията си и пак стават единаци. Повече никога не се връщат в Дома на Бога - и даже някои започват да говорят против него. А егрегори, църкви, общества, философи, гурувци, лектори, астралци и пр., петимни да грабнат някоя овца от Стадото - колкото щеш. Щом всички опити някоя "овца" от едно Стадо да бъде задигната са неуспешни, това е сигурен белег, че тя е от БОЖИЕТО Стадо. На нас ни е много мъчно за някои чаровни и умни души когато изчезват от Ятото или Кошарата на Бога, но трябва да се примирим: в ноктите на небожественото, те трябва да изпитат последствията от своя принизен вкус и своите теории.

"Там, в това общо тържество на всичките синове и дъщери Божии, ще видиш Славата ми, която съм имал преди  създание мира." - Тук ясно е казано, че има не само Синове, но и Дъщери Божии. И че те не са разселени поотделно в някакви верски или космични "манастири", а живеят заедно - и тържеството на общия им прекрасен живот е вечно!

"Там, в Моето присъствие, ще бъдеш развеселен, както всички Мои избраници." - Това е напомняне за една от главните доминанти и разпознавателния белег на Божиите Избраници: те са крайно весели и радостни, особено в Присъствието на Бога или Божественото някъде. Останалите, колкото и да са умни и "напреднали", остават безразлични или сериозни при появата на божествен човек, на божествено явление. Други са даже с разтревожена или озлобена физиономия: завистливите и амбициозните усещат конкуренция, а ревнивите, търговците и частните собственици се страхуват да не им се отнеме или да не избяга плячката им...

 

 

19.02.2-017 г. 22,22 ч.

 

ЕДИН ПРЕЛЕСТЕН ФИНАЛ : : ВСЕКИ ДА СИ ПРАВИ ЗАКЛЮЧЕНИЯТА ЗА СЕБЕ СИ : : Всеки от нас е безкрайно цѐнен, щом работата на червея не е по-долу от въртенето на Земята около Слънцето...

8 юли 1900 г. СЕДЕМ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН, Из Разговор шести: ПЪТЯТ И ИСТИНАТА

"Попитай оня червей защо се влече - и той ще ти отговори защо. Но ще ли разбереш тая загадка – защо пълзи и се влече непрестанно и каква облага той намира в това? - Не, но теб ти се вижда неговото влачене и пълзене безсъдържателно, безсмислено. Но аз ти казвам че то има в себе си толкова съдържание и толкова важност, колкото въртенето на Земята около Слънцето! Да - той извършва почтена работа, макар и да е унизен до пръстта. Попитай го защо я върши - и той ще ти отговори. Но ще ли повярваш на неговите думи - ти, който се съмняваш в думите на Бога?... Той може по някой път да ти прегризе по някой и друг лист от някое дърво или да прохапе някой и друг корен от някое твое дърво, но за това ти трябва да го извиниш, защото това му е работата. И благодари се, че той, със своето привидно нехайство, те е научил на много уроци. И виж: той никога не роптае, той винаги е благодарен. Ако го смажеш и стриеш, той с търпение приема своята участ и не носи никаква омраза за стореното му зло. Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарение отива на друго, като ти казва: „Человече, не съм ти сторил зло; земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар и да е неприятен. Пред теб може би изглеждам,  че съм престъпник, но не и пред своя Създател. Искам да ти кажа: моята храна е пръстта; и както виждаш, не е твърде богата, но съм благодарен. Но искам да ти напомня, че ако служиш на СВЕТА, ще те изям! И помни – да ми се не сърдиш, ако един ден се озова в тебе и почна да човъркам твоята мазнина.... Знай отсега, че това е моята длъжност от Бога – да постъпям тъй с всички, които се крият в тази земя. Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, когато си легнеш в земята да "спиш" и си "почиваш", като мислиш, отсега ти казвам: человече Божий, ако и да ме считаш за враг, вземи крилата на твоя свят дух, който Бог ти дава, и лети към дома на Небето, защото там е най-доброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава...“

 

20.02.2017 г. 11,47 ч.

 

КОЛАЖЪТ - ЕДНА ИМПРЕСИЯ ОТ НОВИ ПАЗАР, където е бил воден Седмият Разговор с Господа през юли 1900 г. и където  същият Велик Дух е обикалял и преди 1000 години като Боян Мага или княз Вениамин (910-970) - най-малкият син на Цар Симеон (864-927). Тогава е бил роден във Велики Преслав, но свещеният му поглед е попадал и на тази часовникова кула в Ени пазар през 1900 година. Тя е построена от камъните на двореца в Плиска, който Вениамин също е обитавал някога и е гледал същите тия камъни...

"Докога ще слугувате на два ума, докога ще стоите между две мъдрувания? Ако говори Господ, послушайте думите Му  и не бивайте неверни, но верни!"  - За двоумието и многоумието има текстове и в "Необятното говори" през втората половина на миналия век. Кой говори в тия странни Послания? - Тази дума използва още в най-ранното Си Слово сам Този, Който е общувал с  Необятното през 19 и 20 век: "О, вечни мирове! О, вечни светове, пълни със славен живот, и Вселени духове,  пълни с вечна, безкрайна и неизмерима Мъдрост, в която плуват умовете на всички същества, които постоянно се  стремят към тази НЕОБЯТНА и неизследима Душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички  люби и весели – сърце, в което всичкият Живот намира своето изражение."

"Аз съм Афаил - един от служебните твои духове - и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което  има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола - от средоточния дом на Небесното царство, гдето  всичките просби и молитви от тоя свят постъпват пред лицето Божие." - Алфиола е централната звезда на Господа в космоса, известна още като "Елмаил".

"Една известна Сила има да мине през тази страна. Един человек от Бога ще излезе и ще провъзгласи Истината. В  Неговите думи ще има сила и мощ. Той ще е Человек, на Когото лицето ще свети като на ангел, в очите му ще има  запален божествен огън."

ЗА ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА УЧИТЕЛЯ: "Дяволът се старае да произведе помежду тях недоверие и разделение. Но тъй като  Господ е най-силният под Небето, Той ще ги избави от ръката на този измамник и баща на всяка лъжа. Аз ти казвам: ВЕРЕН е Господ! Той сам ще посети всинца ви наскоро и ще ви благослови взаимно, за да успявате във всяка добродетел и благост." - Още веднъж подчертаване на благостта в душата и взаимоотношенията - най-върховен белег за произход на дадено същество от Благия Дух - самия Бог, Цялостния Бог. Имаме тая дума и в песните, дадени от Учителя, и на много места в Словото Му.

 

НЕ САМО БЛАГОСТ, НО И СВОБОДА: "Ако техните сърца бяха напълно освободени и напълно предадени на Господа, и ако  тяхната вяра беше тъй непоколебима и силна, те биха извършили чудеса." - Ние видяхме и постоянно виждаме чудеса около такива хора. Значи, ИМА Ученици, Господ не е бил "глас в пустиня"

 

 

20.02.2017 г. 16,20 ч.

 

АБСОЛЮТНА БОЖЕСТВЕНА АКСИОМАТИКА : : НИТО ЕДИН АРГУМЕНТ ОТ ТИЯ ФОРМУЛИ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕМАХНАТ ИЛИ ЗАМЕНЕН, БЕЗ ДА НАСТЪПИ НАЧАЛОТО НА ГРЕШКАТА, БЕЗ РАЗРАСТВАНЕТО Й КАТО ЛАВИНА И ПОГРЕШНОТО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ЖИТЕЙСКАТА НИ ЗАДАЧА СЪС СМЪРТ.

Из разговор с Учителя Дънов, записан на 1 октомври 1900 год.:

"ТРИ неща изисква Духът Божий: да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. Първата храна е Неговото Слово, добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов. Да се храниш добре, значи да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за живота. Да живееш добре, значи да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Да мислиш добре, значи да гледаш и схващаш това, което БОГ е създал. Каквото и да мислиш друго вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне, нито ще придаде и една педя на живота. Животът седи в тия неща, които БОГ е създал; и неговото повишение и облагородяване се състои в тяхното  възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина  и Неговата Любов. Там, гдето Духът Божий живее и действа, има Мир и Радост. Този е единственият вседостатъчен  Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш ПЪЛНАТА Истина, която е Господ на Спасението. Той  може да всади в твоята душа ИСТИНСКОТО Познание и Мъдрост за Божиите наредби."

- ДА СИ ЗАДАДЕМ НАКОЛКО МАТЕМАТИКО-ЛОГИЧЕСКИ ВЪПРОСА:

1. Има ли някой в историята на Битието, който да се е хранил със Слово Божие и да е умрял? Има ли някой в  историята на Небитието, който да не се е хранил със Слово Божие - и да не е умрял? 2. Има ли някой в историята на Битието, който да е изпълнявал Волята Божия и да не е имал накрая добър живот? Има ли  някой в историята на Небитието, който да не е изпълнявал Волята Божия и да е живял добре в истинския смисъл на думата? 3. Има ли някой в исторята на Битието, който да е мислил любовно със силата на Божията Любов и да не е  останал вечно жив, умен, разумен, добър, прекрасен и щастлив? Има ли някой в истоията на Нбитието, който да си  е мислил, че мисли, но това да не е било любовно мислене според Божията Любов - и да не е остарял, оглупял,  полудял, рухнал и накрая умрял? 4. Има ли някой в историята на Битието, който да е възприемал винаги АБСОЛЮТНО ВСИЧКО, каквото Бог е определил за Живота - и да не е останал вечено млад, хубав, добър, съвършен, прекрасен и безсмъртен? Има ли някой в  историята на Небитието, считано от смъртните за Битие, който да е отхвърлил всичко, което Бог е определил за Живота или даже само едно от тия Му божествени блага - и да не се е обезобразил, отчаял, разболял и умрял?  Но винаги трябва да познаваме и точно обратните закони на Бога, които са ни разкрити в Словото: има случаи, когато трябва да отдадем и младостта си, и красотата си, и здравето си, и живота си - и даже и душата си, ако БОГ ни поиска това. Всичката тайна е в майсторството да знаем съвършено точно: БОГ ли ни е поискал това - или ни го иска нещо друго, някой друг? 5.Има ли някой в историята на Битието, който да е изпълнявал ВСИЧКО, което Бог е наредил - и да не е живял  добре? Не е ли пълна историята на Небитието с човешки и ангелски скрап от умове, сърца и тела, които не са  изпълнявали всичко, наредено от Бога, или са отхвърлили дори едно от божествените Му нареждания? 6.Какви същества и неща е създал БОГ; и какви - противниците на Бога? Мислител ли си или умоповреден, в  зависимост от това КАКВО ТОЧНО гледаш и схващаш в теб и около тебе: създаденото от БОГА - или създаденото от  някой друг? Ако си се издигнал нагоре в божествената еволюция и си се облагородил истински - не означава ли това със сигурност, че винаги си ВЪЗПРИЕМАЛ НЕЗАБАВНО И БЕЗ ЗАМИСЛЯНЕ Божиите блага и нареждания? Нещастен  ли си, болен ли си, рухнал ли си - отказва ли ти всичко животът или най-важните неща, за които копнееш? - Тогава си помисли къде си дал ритник на Бога и на Божественото. 7.Дали си напреднал дори с един ангстрьом в царството на Живота и Безсмъртието, камо ли с една педя, ако си мислил извън границите на това, което е положил БОГ? Няма как да отговориш на този въпрос, понеже ще си мъртъв, ако си излязъл изцяло извън тия граници. Ако обаче го четеш в момента и имаш отговор, значи все пак си бил общо взето вътре в тия граници и си хойкал навън не толкоз пагубно и не толкова често... 8. Щастлив ли си? Прекрасен ли си? Вечно добър, умен, разумен, красив, млад и здрав ли си? - Значи, ти имаш  ПЪЛНОТАТА на съвършения и свят живот, понеже винаги си възприемал без нито миг колебание и съпротива  Божествената Истина и Божествената Любов. Знаел си, че "Божия Любов" значи Любовта на всички към към всички и Любовта между всеки и всеки от всички, създадени от Бога; че най-богоугодното и най-приятното за Бога нещо, с което можем да Го направим напълно щастлив, е РЕАЛНОТО изпълнение на мечтата Му: "Братя и Сестри в единомислие, единочувствие и единодействие".  9.Имаш ли Мир и Радост в духа си, душата си, ума си, сърцето си и тялото си - и във взаимотношенията си с  околните и природата? - Щом имаш и те никога не угасват, дори и да си на дъното на ада - значи в тебе живее  ДУХЪТ БОЖИЙ, не те разиграват ДЕУХОВЕТЕ. Значи - в тебе живее ЕДИНСТВЕНИЯТ ВСЕДОСТАТЪЧЕН ДУХ, КОЙТО ТИ  ДАВА РЕАЛНО ВСИЧКО БОЖЕСТВЕНО БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ И ТЕ ДОВЕЖДА ДО ПЪЛНАТА ИСТИНА, КОЯТО Е САМО ЕДНА: РАЗПОЗНАВАНЕТО НА ТОЗИ, КОЙТО Е ГОСПОД НА СПАСЕНИЕТО. НЕ САМО РАЗПОЗНАВАНЕТО, НО И РАБОТАТА ЗА НЕГО И С НЕГО И ИЗОБИЛНИЯТ И ПЪЛЕН ЖИВОТЪТ ИМЕННО С НЕГОВОТО И В НЕГОВОТО ЯТО И СТАДО. Нямаш ли Мир и Радост, ти си само един горделив единак или обречена овца от някое човешко стадо за доене, стрижене и заколение. Или тичаш за плячка в някоя глутница, в която всеки мисли само за себе си или за своите си. Само ИСТИНСКИЯТ Бог и Господ може да всади в душата ни ИСТИНСКОТО познание и Мъдрост за Божиите правила, методи и наредби, а не някой от имитантите Му, поставени на всяка крачка по пътя ни.  10. Роден ли си от Бога? - Ако си роден от Бога, тогава единствено и само "СЪРЦЕТО ТИ СТАВА ДВИГАТЕЛЯТ НА  ВСИЧКО", както казва Бог в това математическо Послание. - Истинското, топлото, неизстиващото никога божествено  любвеобилно сърце, в което Любовта към Бога и към всички и към всеки от всички не отпада никога.  11. Кои са твоите роднини: които любят Бога - или които не Го любят? Ако наистина БОГ е твоят Баща, тогава твои братя, сестри, приятели, роднини и познати няма ли да са всички, които Го любят? Това ни е казал Бог още преди 2000 години. 12. Според математическия текст с божествена аксиоматика, който разглеждаме в момента, можем да се самопроверим и да проверяваме съществата и със следния въпрос: Дали за нас "целта ни е съвършенството, Любовта - блаженството, а добрата мисъл – небесната красота?" Имаме ли по-важни цели от съвършенството; допускаме ли блаженството на Любовта; подменяме ли го със съмнителни удоволствия или измислени догми? Търсим ли, сътворяваме ли Небесна Красота - или подчиняваме мисълта си на по-ниски предмети и интереси?  13. Роптаем ли за своята участ - или понасяме всичко с божествена кротост и търпение? От кои сме, ако похулим в сърцето си Господа или сме огорчени от Него и от живота, което е също хула?

 

20.02.2017 г. 21,27 ч.

 

ВЕЛИЧЕСТВЕНО!

КОЙТО РАЗБЕРЕ ТОВА И ГО ПРИЛОЖИ - НЯМА ЗАЩО ПОВЕЧЕ ДА СЕ ПРЕРАЖДА.

1903. БЛАГОВРЕМИЕТО

"Всяка нужда трябва да се задоволи, и то навреме. Ако просиш, проси както трябва, щом желаеш да придобиеш. Не мисли, че и без да сториш това, ще добиеш онова, що желаеш. ЖЕЛАНИЕТО трябва да открие нуждата, а нуждата по право трябва да се снабди, за да не стане прелом в порядъка на душата. И ако просиш и не получаваш, знай, че трябва да проумееш НАЧИНА на просбата, а не и да млъкнеш. Мълчи само когато си сит, но не и когато си гладен."

/.../ "И тъй, всяко нещо от своето начало следва своя даден момент; а тоя момент, непосрещнат в своето начало, ще остави отпечатък на безпорядък в тая душа, която не е стояла вярно на своя пост да посрещне ВСИЧКИТЕ дадени моменти на живота. А всеки момент, изгубен преждевременно, е изгубен завсякога през вечността."

"Всичко, което е веднъж зародено, трябва да следва Тогова, който го е родил."

"Следователно, вървиш напред към целта, която е обединение на всичко в божествения порядък, в който всички влизат съзнателно в общото съ-общение на Любовта, която е родила всички същества – от безпределно малките до безпределно големите; от человека - до архангела и до безпределно Големия."

 

"И тъй, помни, че има само един даден момент да се родиш и да влезеш в пълнотата на Живота, защото в цялата вечност няма два момента еднакви, нито две души еднообразни. Понеже момент от момент личи по силата на своята тежест, а душа от душа личи по силата на своето съзнание."

 

 

21.02.2017 г. 13,47 ч.

 

НАГОН ЗА САМОНАКАЗВАНЕ : : ДОКАТО МУ ОМРЪЗНЕ ДА Е НЕЩАСТЕН...

БЕИНСА ДУНО : : 1903 г. : : СВОЕНРАВИЕТО

Начало на Мъдростта е разбирането на пътя Господен. В това стои начатъкът на всяко знание, полезно за човешкото сърце. Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е главна спънка във всеки живот. Своенравният човек не може да се съобрази с това, което е добро, понеже своенравието е начало на безредието, което изключва добродетелта. Всякой, който иска да напредне в живота или да добие Знание и Мъдрост за нещата на света, трябва да напусне своенравието, което, ако не се премахне навреме, ще внесе безпорядък и ще разстрои самия живот, понеже своенравието желае да ходи в своите собствени пътища, без да мисли за техните лоши сетнини. Своенравният, по прищевките на своите желания, иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно с него. За него желанията на другите не важат нищо. Той е сам на себе си господар, на когото всички трябва да изпълняват своенравната воля. Своенравният човек е упорит във всичките си пътища. И упорството на своенравната душа е първото начало на всичките нещастия, защото своенравният упорит човек е немарлив към доброто на другите, а - следователно - и към своето добро, което се влючава в доброто на неговите ближни. А знайно е от опит, че немаренето е майка на всички злини. И ти, който искаш да избегнеш злото, знай, че своенравието е негов баща, а немаренето – негова майка; упорството – негов брат, а безразсъдието – негова сестра. И тъй, своенравието е лишено от всички добродетели. Затова, който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро в целия си живот. Пазѝ се, следова-телно, от подобен лош нрав, който ражда злото от себе си. И ако си мъдър да разбираш тия неща, които ти се казват - блажен си, понеже от разбирането на нещата зависи твоето щастие – само те се пряко управляват от Духа на Бога. А там, дето Бог сам управлява и ръководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото Той е пълна Виделина, която прониква всичко. Затова приеми Знанието и Мъдростта да са твои ръководители - и животът ти винаги ще бъде пълен с Мир и Радост. Мъдростта ще те учи как да живееш. И това ще постигнеш с помощта на постоянството и неуморимото прилежание, които постепенно ще развият и предадат на душата ти всичките добри качества, който са ѝ подадени от Бога. А с тяхното развитие и разцъфтяване, твоята душа ще заприлича на обработена и добре наредена градина, в която всичките плодове на живота ти ще узряват навреме и ще принасят изобилна жетва от всички добродетели. И тъй, ходѝ с пълнотата на сърцето си пред Бога и слушай всякога Неговите учения - и те ще ти бъдат всегдашен съвет. Пазѝ душата си от този лош нрав, не давай му място да се загнезди в теб, защото с неговото влизане в твоята душа ще влезе и дявола, който хиляди лоши семена ще посее. И ще станеш разсадник на злото и притежание на ада, който ще разполага с теб както иска. И горко ти, ако лукавият се вмъкне и загнезди в теб и адът направи път до твоята душа! Истина ти казвам, няма да излезеш здрав, докато не заплатиш с живота си. Прочее, пазѝ се от това голямо неугасимо зло, което може да те лиши от всички блага и те направи окаян завинаги.  И тъй, не давай място на дявола, нито на брата му; дръж баща му и майка му настрани, да не би да ти станат съседи. Вярвай ми: винаги ще плащаш скъпо за техните гозби. Затова, укрепи се в Добродетелта, облечи се в Истината, въоръжи се в Правдата и вземи оръжията на Любовта - и ще бъдеш винаги свободен от тяхната власт. Ще имаш Свободата, която никой не ще ти отнеме; ще притежаваш Мира, който никой не ще ти наруши, и щастието, от което никой не ще те лиши.

 

(Мисли, диктувани от възвишен дух). 1903 г.

 

 

 

21.02.2017 г. 18,24 ч.

 

ОПИТВАНО Е, ОПИТВАМЕ ГО ЕЖЕДНЕВНО! : : Беинса Дуно : : Из "Слово", 1903 г. : "Всичките земни богатства са на ваше разположение, най-добрите неща в живота Бог за ВАС е оставил. Като изпълните Неговата блага Воля, всичко друго самò по себе си ще ви се приложи. Но преди всичко, имайте ПОВЕЧЕ любов към Бога и към вашите братя и ПОВЕЧЕ чистосърдечие и искреност. Това на Мен ми е най-приятно." Ваш Господ Исус

Историята с двете риби и петте хляба се случва пред очите ни всеки ден, понякога няколко пъти в денонощието. Нужни са поне двама с божествена любов, поне петима - в братско единение и пълно разбирателство и хармония. Законът работи абсолютно - проверяван е хиляди пъти. Достатъчно е да живеем с хора, при които това се случва постоянно. Описали сме стотици такива случаи, но не е въпросът да се чете, а да се живее. ПОВЕЧЕТО любов към Бога при такива хора се изразява в разпознаването на Словото и превръщането му в Живот. ПОВЕЧЕТО любов към братята и сестрите ни - като денонощно будуване за облекчаване на болките им и приласкаване на душите и сърцата им. При взаимно чистосърдечие и искреност, всичко това се получава от само себе си по-лесно и естествено и от дишането.

 

 

 

22.02.2017 г. 08,35 ч.

 

"И на крилото на светилището ще настъпи мерзост на запустението - и крайна предопределена гибел ще постигне опустошителя"(Даниил 9:27); "И тъй, кога видите да стои на свето място "мерзостта на запустението", за която е казано чрез пророк Данаила (който чете, нека разбира)..."(Матей 24:15), ... знайте, че е близко времето.

Възстановена по памет снимка на чешмата на Изгрева, на която пишеше "Хранѝ се добре, работѝ добре, мислѝ добре".

БЕИНСА ДУНО:

Божието желание

Три неща изисква Духът Божий:

първо – да се храним добре, второ – да живеем добре, трето – да мислим добре.

10 август 1903 г. Варна

1. В самото заглавие на това Божие Слово виждаме думата "ЖЕЛАНИЕ". За напомняне на всички, които се стараят да изтрият завинаги тази дума и този свещен извор на Живота от речника на Святостта и Съвършенството. Трите главни Братства във всемира водят битка за усвояване на всяка дума и всяко понятие на своя страна, давайки им свои собствени определения. Имитантите на Бялата Ложа - също. Те придават изцяло негативни значения на думи като "желание", "грях", "плът", "дявол" и т.н., като по този начин се издават като фракция на Черната Ложа. Затварят си очите или не знаят, че има огромна разлика между божествените и небожествените желания; не знаят, че дори духовните, ангелските желания не съвпадат с божествените и могат да провалят и най-възвишени духове в ада.

2. В едно от предишните изказвания на Духа бе изяснено що е хранене - не само в буквалния, тесен смисъл. Като "Лунно" явление, хранене е всяко възприемане на външни неща в душата ни и в организма ни. Нека се замислим какво харесваме и какво допускаме да влиза в душата ни и в тялото ни.

3. Що е живот? Какво значи да живеем добре? - Въпросът остава с безброй отворени валенции: всяко същество има право да дава собствени определения на живота, в зависимост от естеството си и нивото си на еволюция. За верността на тия индивидуални определения съдим по резултатите от живота на всяко същество: не какво е направило, а какво е направило СЪС СЕБЕ СИ. Сещаме се за думите на един средновековен сирийски философ, че ако искаме да се уверим в нищожността на светските придобивки и претенции, добре е да погледнем как изглеждат обладателите им. Допълваме ги с изключението: "Прекрасно" не винаги съвпада с "Красиво" - т.е., има ПРЕКРАСНИ божествени хора и явления, които не са облечени във вечно млада, красива и здрава форма, защото имат някаква много дълбока причина или цел.

Сещаме се и за една от най-талантливите компилации на идеи от Словото на тази тема, дело на Георги Радев:

http://petardanov.com/…/8811-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%…/…

Сещаме се и за едни оригинални думи на Този, чието Слово разглеждаме: "Няма нещо в света, което да не съм бил. Аз съм бил всичко: и поп, и владика, и цар, и какво ли не. Аз съм бил и слуга, и господар, и търговец, и майка, и баща – всичко съм бил. Всичко имам в себе си! Няма нещо, което да не съм бил."(29 декември 1935, "Вас ви нарекох приятели"). - Но после заключва: Като видях, че нито едно от тия неща не задоволява духа и душата ми, отказах се от всичко това.  Друг път казва: "Ако искате да бъдете като мене, живейте като мене". Щом като търсим отговор на въпроса какво е животът, не е ли това едно от разковничетата? Нямаме ли един жив пример от един прекрасен и съвършен живот и едно спасително насърчение, ако и за нас животът не е да сме попове, владици, царе, слуги, господари, амбициозни, обвързани, майки, бащи и т.н.? Не че не трябва да изпълняваме честно и с любов службата, която сме си избрали доброволно или която ни е наложил животът, но трябва ли да ни гризе съвестта, ако духът и душата ни не желаят нито едно от тия неща и се стремят към нещо друго? Ако проумеем, че сме родени свободни и един ден се отърсим завинаги от действията и мотивациите на смъртните?

4. Какво значи да мислим добре, след като знаем, че само Бог мисли, а всички останали се занимават?

Един ден, когато властите разтуриха Изгрева и разрушиха Салона, някои хора направили снимка и на мраморната чешма с барелефи на сърничка, орел, който си вие гездото, и човек с голямо и красиво чело. На нея пишеше: "Храни се добре, работи добре, мисли добре". В случая чешмата беше вече изпочупена и потънала в тръни, замаскирана със сухи клони. Не закъснели неприятностите при един от поредните арести, когато в един дневник властите видели тази снимка, с цитати от библията отдолу: "И на крилото на светилището ще настъпи мерзост на запустението, и крайна предопределена гибел ще постигне опустошителя"(Даниил 9:27); " И тъй, кога видите да стои на свето място "мерзостта на запустението", за която е казано чрез пророк Данаила (който чете, нека разбира)..."(Матей 24:15), ... знайте, че е близко времето". Разяреният офицер от VI отдел на Държавна сигурност унщожил и негативите, в които бил оригиналът на тази снимка, без да знае, че един ден империята на началниците му наистина ще рухне завинаги. При един от поредните арести през 1974 г. отново изземат писание на същия "идеологически диверсант", в което има съвсем точни прогнози кога и как ще си отиде системата на "опостошителя" и как ще има след това "перестройка" - използвал е тази дума 11 години, преди тя да проглуши системата и медиите. Част от същите тия началници, при това най-големите - в самия СССР, - запознавайки се с изложението на същия този "виновен" с дневника и снимката на чешмичката и вражеските прогнози, през 1986 г. ще му кажат лично: "Това, което е написал твоят "екип", е науката на бъдещото човечество". - Не повярвали, че е написано от един човек, а не от "целия му научен екип".

22.02.2017 г. 23,13 ч.

 

Разглеждаме Протокол №1 от годишната среща на Веригата в гр.Варна под ръководството на Учителя, 9/17.08.1903 г.

Няма нещо, свързано с Него, от което да не си вземем поуки и да не си поставим задачи.

1.Историческа снимка от хотел "Булевард" в град Варна, където се е състояла тази среща в стая №4. Той е построен през 1885 г., собственост на Саул Камбосев на площад "Независимост" в центъра на Варна. Сградата на хотела е долепена до бившия ресторант "Златното пиле"(сега "Хепи"). За нас всички обстоятелства без изключение, свързани с живота на един Учител, особено на УЧИТЕЛЯ, са от значение. Това не е формализъм и фетишизъм, а история и условия за Подмладяване, Щастие, Изцеления, Озарения, Посвещения, Космични Полети, Телепортации, Възнесения, Възкресения и т.н. Заставайки на свещено място, където е бил Той, или по възможност най-близко до него, там може да ни се случи всичко, за което сме мечтали - разбира се, ако живеем според мъдростта на Словото. Затова трябва да знаем биографията на Великите Учители и Великия Учител в детайли. Когато някога са критикували житиеписеца Дамид за прекалено подробното животоописание на Учителя му Аполоний Тиански, Дамид отговорил: "Когато Боговете пируват, за нас са важни и трохите под Трапезата им". Вътрешният контакт е най-важен, но в много случаи върши работа и контакът с места и предмети, до които се е докосвал Той и които са мощно заредени от Него докато е жива Земята, а в Акашовите записи - и през цялата вечност. В някои случаи изцеленията и Явленията са успешни и когато определен брой Посветени застават на такива места в свещено селище по върховете на триъгълник или многоъгълник и изпращат в уговорен миг определени мисловни и сърдечни послания към геометрическия им център, където се намира лицето или групата, на които трябва да се въздейства. Черната ложа създава или измисля центрове и маршрути на енергийни места и велики личности с чисто комерсиална цел, но Бялата знае как да използва истинските и без стотинка такса за участие. Имат значение и други видове действия и действа с такива свещени предмети. Например, ако някой поправи и протегне стол на Великия Учител, събитията по Земята и в Космоса тръгват по друг начин.

2. Паричен членски внос в обществата на Великия Учител е имало и още известно време ще има. Разликата е в това, че той не само става доброволно и свободно като размер на сумите и време за внасяне, но и че Главният Ръководител никога не приема и хилядна част от народна стотинка в джоба си, в дома си или другаде. Касиерът се сменя по жребий всяка година или всеки месец, а може и всеки ден. Средствата се употребяват само по предназначение и само при пълно общо съгласие. Когато са приели светския принцип на отчетността, тя е абсолютно честна и перфектна. Когато последователите на Бялата Ложа следват принципа и импулса на божествения свят, приносите им са тайни и безотчетни. Божествен Посветен никога не приема легитимирани дарения (с известен дарител), освен в извънредно редки случаи, ако някой му е брат на небето. Иначе ИЛИ ги връща, ИЛИ ги оставя без последствие. Бялата ложа не обявява събиране на пари за мериоприятия и никога не приема имоти и други притежния на хората - това е метод само на Черната ложа. Но когато има да се извърши нещо общо, за което трябват средства, тя въвежда "виртуални" пари. Всеки си прави отчисления за обявената цел, но държи парите си в себе си до последния момент. Периодично изпраща само СВЕДЕНИЯ за сумата, която е събрал. Когато организаторът види, че се е събрала нужната сума, извиква всички участници да дойдат ЛИЧНО и да извадят и реализират реалните си спестявания едновременно, заедно, пред очите на всички. Когато някой не може да дойде лично, упълномощава доверен приятел, но никога не изпраща, не дава дарение, десятък или друга сума на официален духовен ръководител или на такова общество. Това е космичен закон. През всички времена и епохи на Тайния Път истинските Ръководители и Посветени са неизвестни, разпознават ги и им сътрудничат само душите, родени от Бога.

 

3."Събранието задължава членовете си да събират разни спиритически явления и да ги препращат към редактора на сп. „Виделина“. - Въпреки че Учителят по-късно не допуска учениците Му да се занимават с викане на духове, в началните години е насърчавал това, за да има повече доказателства пред народа, че има невидим свят. В Школата Му обаче контактът с висшите духове и работата с някои други същества никога не е преставала - знаем за много такива случаи. Разликата е, че в Школата това не е спиритизъм и елементарен медиумизъм, а един висш предмет за учениците от предпоследното, Четвърто Посвешение на Преображението. Това продължава и досега и никога не се е прекъсвало. Главният предмет е контакт с Духа, следващите - работата с духовете от Йерархията. В четвъртъците, по време на 4-те фази на Луната, според Програмата и практиката на Школата се извършват 4 различни вида контакт с Невидимя свят. Един от тях са изцеляванията - лечителите, чрез връзка с висши духове тогава, помагат ефективно на много хора. В един от четвъртъците стават излъчвнията на духовните тела на Учениците в горните светове, изучаването на съществата и нещата там, запознаването и обмяната с тях. Мнозина, като четат за Школата или им се говори за това, изразяват искрено желание да се присъединят, но изискванията за това са много строги. Ученикът, за който Ученичеството и Школата са всичко, живее в ЕДНО семейство със съучениците си минимум 25 години, за да се изчисти от влиянията на другите духове и аури, с които е бил свързан преди това. Изключенията, когато това става по-рано, са много редки: има души със страстен, огнен стремеж към Братството и Съвършенството. Упражненията и Полетите в Школата са тъй ангажиращи, че за връщане "вкъщи" при "близките" или "симпатиите" вечер, тук не може да става и дума. Върнем ли се към нисшия астрал или ментал на обикновените хора, имаме ли вкус и тръпка или чувство за дълг към такива, вратите за връщане в Школата са затворени. Съществува и ЗАДОЧНО ученичество в Школата, когато кармичната връзка е много силна или когато майката трябва да е при децата си вкъщи, но тя не трябва да е обвързана с близост до аурата на грешен човек, защото духът му няма да я пусне нагоре. Затова истинсото Ученичеството започва от Специалния клас нагоре, като изискването за влизане в него е живот в самостоятелна квартира или поне "тайна стаичка" на тавана, където човек може да се уединява. Никой друг не трябва да има достъп до нея, освен хората, които ни изпраща БОГ максимум веднъж или два пъти седмично, но не и две нощи последователно.

 

23.02.2017 г . 10,04 ч.

 

БЕИНСА ДУНО : :12 декември 1903 : : "МИР ДА БЪДЕ НА ВСИЧКИ ВИ!"

Едно от най-важните усилия на всички символози и тълкователи на Евангелието е да разберат кои са разумните и неразумните девици, поканени на Сватбата, защо именно "девици", какво означават светилниците им, защо на 5 от тях светилниците имат масло и горят и затова ги допускат в дома на Жениха; защо другите 5 не са приети, понеже не са се погрижили за това и светилниците им не са запалени; какво значи будни и спящи души и сърца; какво представлява маслото в светилника на човека.

"Не трябва да ви отвличат маловажните работи на тоя живот. Изпитвайте добрите неща, прилагайте ги и ги дръжте,  защото всяко добро даване иде от Отца на виделината. Махнете всяка преграда, която ви спъва да растете в  познанието на Истината и в пълнотата на Любовта." - Едно от упражненията в Школата, препоръчвано и от светските  психолози днес, е да си правим анализ на живота и мотивациите писмено - на лист. Хайде да опитаме това и сега:  нека всеки от нас признае пред себе си писмно по точки с какви маловажни неща се занимава от години. Може първо с молитва към Бога и собствената си душа, а след това да си обещаем, че няма да позволяваме повече на  маловажните неща да ни разсейват и да пречат на истинското ни щастие, на истинския живот на духа и душата ни. Нека се запитаме честно: изпитваме ли РЕАЛНО добрите неща - или само четем и си говорим за тях, а като дойде  да ги приложим - свиваме се и се колебаем? От какво ни е страх? Кои неща са ДОБРИ, колко от тях сме си позволили да опитаме и да ги прилагаме, да ги държим вече стабилно като основни мотивации и действия в живота си? Или все се страхуваме и ги отлагаме за в бъдеще? Или даже още не сме осъзнали кои са добрите и кои - маловажните неща в живота ни?

"Обърнете се към Мен с всичкото си сърце и Ме призовете - и ще ви отговоря." - Отново и отново проблемът за "всичкото сърце" и призивът да го отдадем на Бога незабавно, без колебание и безостатъчно. Въпросът не е прост: от хиляди години има да осъзнаваме първо какво е Бог и как се живее в Него и за Него. Означава ли това откъсване от хората и природата и някакво абстрактно религиозно подвизаване - или пълно отдаване на практическото добро в общуването, в практическия живот със всички и за всички? Ако разберем и осъзнаем отговора и почнем да го прилагаме активно в живота си - как тогава да отдадем цялото си сърце на истинския вид богослужение като добродетелност и обмяна? Познаваме ли хора от миналото и днес, които вече живеят по такъв начин и затова, като призовават Бога, Той им отговаря?

"Престанете да говорите всяко зло за брата си. Вие сте пратени да вършите добрата работа на Царството Божие и  не трябва да спорите, защото всекиму ще бъде дадено според работата." - Нека вечер, като си правим анализ на  изминалия ден, признаем честно пред Бога и пред себе си дали не сме казали или помислили нещо лошо за някого.  Дали не сме спорили с някого навън или вътре в себе си. И какво значи, всъщност, "работа за Бога"? Спорът - и  вътрешно, и външно - всъщност блокира работата за Бога. Спорът - казва Словото - е "достояние на съществата на  тъмнината". Той е инстинктивна съпротива на стария човек в нас, стратегия на лошото его, нежелаещо да се  промени и еволюира. Злословието, зломислието и споренето блокират шансовете да изпълним волята на Бога и да Му  служим чрез практическото добро и божествената обмяна със съществата. Но след като цял живот не ни се дава това, за което мечтаем и от което имаме нужда, не се ли сещаме, че постоянно отказваме на Бога да свършим някаква работа за Него и за съществата, в които живее Той?

"...Моето Слово, което е написано и лежи постоянно пред вас. Но не трябва ли това Слово да оживее и възкръсне  във вашата душа, както Аз съм жив?" - И наистина: "Вода газите - жадни ходите". Газим морета, океани от Слово  Божие, то лежи постоянно пред нас, но само си го четем и декламираме - и не го прилагаме. А в него е дадено  всичко. Оживяването, възкръсването на Словото става само чрез ПРИЛОЖЕНИЕ. В противен случай ние не сме живи,  въпреки че се мърдаме. Само Бог е напълно жив, а ние се делим на "живи-умрели" и "умрели-живи". Живите за света и  правилата му са всъщност умрели. Умрелите за света и правилата му са всъщност живи.

И ОТНОВО И ОТНОВО БОГ ФОТОГРАФИРА НАШИЯ ИНАТ И НАШАТА ИНЕРТНОСТ И ВИЖДА, ЧЕ МУ СЕ СЪПРОТИВЛЯВАМЕ ДЕНОНОЩНО. ИСКАМЕ ДА ПРОКАРАМЕ ФИЛОСОФИЯТА НА БАБИТЕ И ДЕДИТЕ СИ И ДА СЕ ОБЕЗОБРАЗЯВАМЕ И УМИРАМЕ КАТО ТЯХ:

"Колко сестри и братя има, които очакват вашата помощ! Но вие сами сте наложили на себе си тежкото бреме на  человечески правила и задължения и сте пренебрегнали Моята Любов. Да, вие чувствувате вашите погрешки и търпите  вече техните последствия."

СЛЕД ТОВА СЛОВО БОЖИЕ УЧИТЕЛЯТ Е ДАЛ СТИХОВЕ ОТ СТАРИЯ И НОВИЯ ЗАВЕТ, НО ДАЛИ ВСЕКИ ГИ Е ОТВАРЯЛ ДА ГИ ПРОЧЕТЕ И ОСЪЗНАЕ КАТО КЛЮЧОВЕ КЪМ БАЗАЛНИЯ ТЕКСТ? ТУК ЩЕ СИ ПОЗВОЛИМ ДА ЦИТИРАМЕ НЯКОИ ОТ ТЯХ ОТ КНИГАТА "НОВОПСАЛМИ":

40:5 "Господи, Боже наш, Ти си сторил много чудеса и затова Твоите блага за нас не е възможно да ги изреди никой пред никого, ако бихме поискали да разкажем за тях. Те превишават всяко въображение!" - Има хора, които ежедневно плуват в океан от чудеса, приготвен от Бога за тия, които Го любят. - "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало - Всичко това е приготвил Бог за тия, които Го  любят" (Кор.2:9).

Но ако погледнем с един стих нагоре в този 40-и Новопсал-Ом, виждаме причината, поради която досега всички се израждаме и умираме:

НОВОПСАЛ-ОМ 40:4 "Блажен оня човек, който възлага упованието си на Господа и не разчита на користните, които  коварно присъстват, нито на горделивите, които коварно отсъстват." - Това е едно фундаментално разковниче, за  да разберем една от основните причини за смъртта и начините да се преборим с нея. Коварството на ума и сърцето  в користните ги карат да присъстват ПОСТОЯННО там, където са се затворили с някого. Това е условието за образуване на локално астрално чудовище - така наречения Домашен дракон. Постоянното или преобладаващо присъствие на кармични близки е главният инструмент на Домашния дракон, за да изпива живота ни и да го обезсмисля безнадеждно. Мазохизмът на хипнотизираните е пословичен - те са парализирани от чувството си за дълг или от "тръпката", която все още може да им внедрява обсебителят. В най-недостойните случаи - поради материална или жилищна зависимост. Още по-интересно е твърдението, че "горделивите коварно отсъстват". Това не е лесно за разбиране, ако не го  поясним. Горделивият, индивидуалистът, своеглавецът, съзнателно и перманентно отсъства от Трапезите на  Божественото. От завист, злоба, инат и душевно коварство, той предпочита да си гризе ноктите сам, но да не е в орбита. Измисля си самооправдания и обвинения поради гордост. Като "неразумните девици", подсъзнателно или съзнателно той не слага "масло в светилника си" (готовност и намерение за божествен живот), за да не би да влезе на Сватбата на Жениха. Това е пак символ - Сватбата на Духа и Душата. Тя се осъществява, само когато сродни духове и души се обединяват на всички полета в живот за Бога. Пропадналата душа има това коварство: да е сама или да се отдава на смъртни, но от инат или необясним страх да не присъства на Сватбата. Значи, ние ще сме блажени само когато се уповаваме на Господа, а не на коварно присъстващите или коварно отсъстващите. Какво значи това? - Когато отваряме портите и вратите си за истински гладните и жадните от улицата, които ни изпраща БОГ.

НВОПСАЛ-ОМ 50:5 "Съберете ми Моите светии, които увенчаха завета си с Мене с много лични жертви!" - Цялото Небе със всичка сила желае от незапомнени времена светиите му, които са направили безброй лични жертви до този момент, най-после да се съберат да живеят заедно. На тази "опасност" адът през всички времена се съпротивлява също със всичка сила, защото знае, че съберат ли се сродни души в божествен съюз, адът ще престане да съществува. Той поддържа главната си стратегия да събира разнородни същества в кармични съобщества и се ужасява до смърт от идеята да се образуват семейства от сродни души и духове. " И тогава Небесата ще проявят любовта Му, защото Бог е милостив." - БОЖИЯТА, БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ Е ИЗРАЗ НА НАЙ-ВЪРХОВНАТА МИЛОСТ НА БОГА - ДА СРЕЩА СЪЗНАТЕЛНИ И ОСЪЗНАТИ СЪЩЕСТВА С БОЖЕСТВЕН ВКУС, ДУХ И ДУША, КОИТО ЗНАЯТ ЩО Е ИЗЯВЕНА, ПРОЯВЕНА И ОСЪЩЕСТВЕНА БОЖИЯ ЛЮБОВ И НАКЪДЕ ДА Я НАСОЧАТ.

НОВОПСАЛ-ОМ 120:6 "Колко дълго душите ни търсиха хората, които живеят в мир!"

НОВОПСАЛ-ОМ 140:10 "Разпалени, чисти желания и вдъхновения нека запламтят в сърцата им и разгорят огъня на Новия Живот и Новата Култура! Нека почерпят от най-дълбоките води на вдъхновението си!"

НОВОПСАЛ-ОМ 25:6 "О, как помниш, Господи,благите Си милости; И щедростите Си, понеже те са от вèка!

НОВОПСАЛ-ОМ 36:6 "Правдата Ти е като великолепните планини; съдбите Ти са океан от Обич и Истина! Ти, Господи, опазваш човеци и твари..." - ето, пак се появява Океанът, без да сме знаели, че в този стих се говори за него.

ЙОАН 5:10 "Който вярва в Божия Син, има това свидетелство в себе си; който не вярва на Бога, направил Го е лъжец, защото не е повярвал на свидетелството, което Бог е свидетелствал за Своя Син." - Голямата тайна е Кой е Божият Син, само веднъж ли е идвал досега на Земята, дали идва само през 1000 или 2000 години - или е с нас и около нас постоянно. Дали е само една отделна божествена личност - или живее във всяка душа, родена от Бога.

МАТЕЙ 25:4 "И докато се бавеше младоженецът, додряма им се на всичките и заспаха." - ОТНОВО ПОПАДАМЕ НА ТЕМАТА: МЛАДОЖЕНЕЦЪТ НЕСЛУЧАЙНО СЪЗНАТЕЛНО СЕ БАВИ - ИСКА ДА РАЗБЕРЕ КОЙ ЗАСПИВА И КОЙ ГО ПОМНИ. КОЙ КОГО И КАКВО СИ ИЗБИРА В ЖИВОТА.

 

23.02.2017  г. 17,46 ч.

 

НЯКОЛКО ИЗРЕЧЕНИЯ ЗА РАЗМИСЪЛ ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО от 22 август 1904 г., гр.Варна : : Накрая е написано: "ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС говòри чрез устата на раба си П. Дънов".

(Образът на Исус тук е от една уникална метална чаша от сервиз на Учителя)

"Всеки от вас САМОВОЛНО се лишава от живота и свободата си."

"Вас ви спъват много желания: всичко искате, но нищо не давате."

"Зная аз болките на твоите сестри: едната търси доброто положение на своя син, а другата – "сигурността" в "живота."

"Онзи, Който създава дома, Който образува семейните връзки, Който повдига любовта на чадата и родителите и помежду братя, сестри и приятели - ТОЙ е вашият Небесен Отец!"- ЦЕЛИЯТ ПРОБЛЕМ Е ОБАЧЕ КОГО ИЗБИРАМЕ НИЕ, КОГАТО СИ МИСЛИМ, ЧЕ СЪДАВАМЕ СЕМЕЙСТВО И СИ ИЗБИРАМЕ ПРИЯТЕЛИ? Христовият Дух отговаря в същото Слово съвсем ясно и на този въпрос:

"Ще бъде ли прилично да се предпочете недостойния пред достойния, болния пред здравия, злия пред добрия, злоезичния пред праведния? – Не, небето и земята са наследство на кротките и чистосърдечните!" - Не че няма много случаи, когато любовта иска да се погрижи за болния и го прави всеотдайно, но защо много хора иначе избират недостойния пред достойния, злия пред добрия, злоезичния - пред праведния? А ако става дума за продължение на рода и предаване на добра наследственост, наистина Високият Идеал и Съвестта изискват да изберем за децата си здрав, а не болен родител.

 

"Не са думите, които скланят небето, но е доброто и чисто сърце. То е ЕДИНСТВЕНИЯТ залог, който важи. И ако вашите сърца принадлежат на света, с какво остава да Ме привлечете към себе си? – С нищо! Вие ще останете чужди завинаги - и нито света ще придобиете, нито Небето."

 

 

 

24.02.2017 г. 08,28 ч.

 

Из Словото на Учителя Беинса Дуно по време на ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА във Варна, 11-15.08.1906г.

НА ИЛЮСТРАЦИЯТА: ПИСАТЕЛЯТ МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ И УЧИТЕЛЯТ ПО ОНОВА ВРЕМЕ

11 авг. "Човек има пет лица – четири човечески и едно божествено. Човеческите лица са в краката и ръцете, а Божественото лице е в главата."

13 авг. "Бог е върховната Сила - корона, която почива върху неизменна Мъдрост и интелигентност. В Него е всичкото благоволение и Справедливост, които са образ на Красотата. В Него е Добродетелта и предвечното спокойствие. Бог е Любов, която е над всяко същество; тайна, която е над всяка наука; промисъл, която превишава всеки разум; съвършенство, което надминава всяко понятие."

14 авг. "Понеже един от нас не ми даде думата да се изкажа, аз (Димитър Голов – бел. ред.) се обидих и казах, че думата има не той, а г-н П. К. Дънов, който мълчеше. Лицето на г-н Дънов взе друг израз, той строго каза:- Тук няма никакъв Дънов, а Аз, Господ, който се проявявам чрез неговата душа! Вие забравяте, че мястото, в което се намирате, е свято. Засрамете се!"

15 авг. "Изхвърлете грижите от вашите сърца, защото ТЕ са, които ви спъват в познанието на Божествената Мъдрост. Те са мрачните облаци, които държат Небето винаги мрачно за вас и не можете да виждате. Светът е създаден за вас и вие ще бъдете негови наследници. Всички тия жилища и светове очакват вас! Те са ваши братя. Научете се да бъдете подобни на тях, да живеете в Радост, Мир и Веселие. Никога не се обезсърчавайте, защото няма за Отец ви нещо невъзможно."

На тия срещи, като избран ученик на Учтеля е присъствал и известният български писател Михалаки Георгиев. Ето линкове към един негов незабравим разказ - "Бае Митар пророкът":

https://chitanka.info/text/20354-bae-mitar-prorokyt

http://toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20i%20biblioteka%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/AP4.29-Mihalaki%20Georgiev%20-%20Bae%20Mitar%20Prorokat.mp3

Михалаки Георгиев (1854 – 1916 г.)

Михалаки Георгиев e видинчанин, един от първите ученици на Учителя. За първи път присъства на събора на Веригата през 1906 г. Неговото име нееднократно се споменава в протоколите, издадени в книгата „Веригата на Божествената Любов“. От същата книга разбрахме, че той е авторът на текста на песента „Страдна душо“.

Михалаки Георгиев участва активно в Руско-турската война през 1877/78 г., а след Освобождението е сред вдъхновените „строители на България“ – води широка и плодоносна административно-научна дейност като учител, агроном, организатор, дипломат, учен. Той е един от основателите на дружество „Славянска беседа“, на Българското земеделско дружество, издател е на вестник „Балканска трибуна“, член е на Българското книжовно дружество, което прерасна в БАН. Михалаки Георгиев е един от първите български школувани агрономи. Той съставя първия български учебник по ботаника за средните училища. Сега във Видин неговото име носят Регионалната библиотека и Професионалната гимназия по облекло и хранене.

Иван Вазов като редактор на списание „Деница“ подкрепя Михалаки Георгиев и публикува първите му разкази през 1890 г. В тях са отразени природата, хората, битът, езикът на Северозападна България. Той е един от нашите първи битоописатели, художници на селото. Неговите образи на селяни живеят според здравите нравствени норми – те са чисти, светли образи на трудолюбив разумен народ, умеещ и красиво да обича. Така в художествена форма писателят посява идеите на Бялото Братство. С особена любов и с подробности той рисува задругата като начин на живеене. В разказите му личи колко е живо в него социалното чувство, сякаш подканва: време е да живеем по новому, с любов и разумност, за благото на общото, за всички. Човекът с неговия вътрешен свят и външни взаимоотношения е център на творбите му.

Михалаки Георгиев използва жива естествена реч, така, както тя свободно се излива в живота. Той не пише, а именно говори – разказвачът сякаш сам взема участие в събитията и читателят става слушател, доверява му се. А какви забравени думи откриваме днес при този майстор на разказа – потънали съкровища на езика ни!

Творчеството му трябва да бъде ценено по достойнство и сега.

Ето какво ни разказва за Михалаки Георгиев Борис Николов ( „Изгревът...“, т.3 ):

Младежката група на Изгрева бе много пъстра и така се нареждаше, че всеки дружеше с някого си. Аз и Георги Радев бяхме първи приятели. И така един ден бяхме с Жорж на Изгрева, занимавахме се с разни неща, когато дойде една сестра и ни предаде, че Учителя ни вика. Отидохме веднага при Него. Аз бях така устроен, че много не се въртях около Учителя, докато другите непрекъснато се чудеха как да се завъртят при Него, да се намерят за нещо да Го питат, да разговарят, като търсеха най-малкия повод, за да се срещнат с Него. Аз и Жорж стояхме малко настрана и смятахме, че не е разумно да се смущава Учителя и да Му се губи времето. Но другите не смятаха така.

Пристигаме при Учителя и Му целуваме ръка. Той седеше на стол и четеше книга. Без много приказки Той ни даде същата книга. „На, прочетете тази книга!“. Взехме я и веднага се запътихме към нашата малка къщичка, направена от дъски. Уточнихме се кой да я чете пръв, но после решихме да я четем на глас: един да чете, а друг да слуша и после да се сменяме. Цяла нощ я четохме. Книжката бе озаглавена: „Митар – пророкът“ от Михалаки Георгиев. Останахме замаяни. Това беше цял окултизъм и три пъти жив окултизъм! Не познавахме нито автора, нито книгата. Заразпитвахме. А възрастните приятели го познаваха и ни разказаха много неща за него. Беше един от интелигентните първи сподвижници на Учителя. Ще намерите името му в първите протоколи от съборите. А за останалото ще намерите в биографията му. Но тук ще ви разкажа неща, които няма откъде да прочетете, защото само аз ги знам, аз съм ги издирвал и проучвал.

Идеята да се напише разказът „Митар – пророкът“ е дошла след необикновено хрумване на автора да опише живота на един митар. При среща на съмишленици Учителя, а в онези първи години Той за тях е бил г-н Петър Дънов, е споменал, че не трябва да се пише книга с отрицателните черти на българина, както това е направил писателят Алеко Константинов с „Бай Ганьо“, защото българинът освен отрицателни има и положителни качества. А колкото са по-големи отрицателните качества, толкова по-големи положителни качества му съответстват. И когато му се влагат отрицателни качества, то писателят се свързва с тях и те го разрушават. Това е една от причините за убийството на писателя Алеко Константинов – защото се свързва с отрицателните качества на българина, дал е ход на тях в книгата си и те се проектират извън книгата в умовете на читателите и така изниква този конфликт. А той се разреши с убийството му, което за онова време се смяташе, че е станало съвсем случайно и че той не е бил прицелната точка на мишената. Не може да се пише за отрицанието само. Това е недопустимо. Онова, което най-много се допуска, е, че колкото отрицателни качества се дадат, толкова трябва да се вложат и положителни качества. Учителя каза по този повод: „Алеко Константинов направи грешка с „Бай Ганьо“, като показа само отрицателните черти, и затова бе наказан, че създава типа на българина като тип на отрицанието. Той трябваше да изнесе и положителните черти на българина“.

Учителя беше много недоволен от това развитие на нещата. Трябваше да има равновесие. Затова Учителя поръчва на Михалаки Георгиев да напише разказ с положителните черти на българина. Доста време той умува какво да напише. Не можел да измисли нищо. Тогава Учителя го подсеща: „Нали описа тази история, както си ни я разказвал, за онзи „Митар – пророкът“, който умрял, който се възнесъл и отново се върнал пак като „Митар -пророкът“. Михалаки се ударил по челото. Този случай той го е разказвал много пъти, защото в онези години са търсили да намерят примери от духовния живот на българина, за да сравнят дали това, което четат от окултната литература на Запада, може да пасва или го има в българския живот. Така той е описал през 1893 г. историята на Митар – пророкът, който е живял и е бил съвременник на Михалаки Георгиев. Историята е вярна и истинна.

На много места по-късно Учителя споделя: „Най-добрият образ в българската литература е образът на Митар -пророкът. Това е най-положителният образ. В него има всичко“.

Учителя говореше да се напише за положителните неща и черти в българската литература, а не да се изтъкват отрицателните образи. Това трябва да бъде бъдещето на българската литература. В руската литература има пример с Гогол, с „Мъртви души“. Той вписва отрицателните черти на руския народ в избрани образи от тази книга и тя става класика на руската литература като метод на отрицанието. Неслучайно Гогол изгаря втората част на тази книга. Учителя имаше едно съчувствие към Гогол за големите страдания, които той преминава през този път. Това ще го прочетете в неговата биография. Причината се дължи на книгата му, че се свързва чрез нея с образите, в които бушуваха отрицателните сили в руския народ. Ето това е една поука за българските писатели.

На една среща Михалаки Георгиев се обръща към Учителя: „Кажете ни, г-н Дънов, според Вас на какво се дължи, че Иван Вазов може да пише поезия, разкази и романи? Аз искам, но не мога да напиша нещо, подобно като „Епопея на забравените“. Учителя отговорил така: „Първо, Иван Вазов е съвременник на онези събития. Второ – всички онези, които той описва, са негови познати, приятели, а те сега отдавна са умрели и като заминали души идват и му диктуват какво да пише. Трето – Иван Вазов е своеобразен медиум от най-висша категория и порядък. Той може да пише така, защото идват и му диктуват не само заминалите му приятели, но идват и му диктуват духовните ръководители на такива личности като Левски, Раковски и т.н. А ти не си техен съвременник. Те не те познават, няма кой да ти диктува, а и да ти диктуват, не можеш да чуеш, да слушаш и да запишеш“. Накрая Учителя му казва: „Еех, остани си с „Митар – пророкът“. Това ще бъде най-четеният разказ на идното човечество. А това не е малко“.

Днес хората не познават кой е Михалаки Георгиев. Не са чели и „Митар – пророкът“. Но ще дойде друго време и друго човечество и в това време ще има място и за „Митар – пророкът“, защото той е написан за бъдното човечество. Или както казва в началото писателят: „Не е важно какво е казано, а какво е било“. И аз казвам: „И какво ще бъде...“. А какво ще стане, ще го проверите вие. Митар – пророкът е жив и той броди по земята българска. Той е работник на Новото Учение, което Учителя даде. Митар – пророкът, това е идейният образ на българина. Всичко, което е там, това е най-хубавото, което го има у българина.

 

Материалът е подбран от Олга Иванова, Видин

 

 

26.02.2017 г. 09,11 ч.

 

ИЗБРАНИ МИСЛИ И ОПИСАНИЯ ИЗ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА във Варна, 15-19 август 1907 г.

СВЕЩЕНИ АТРИБУТИ И ДЕЙСТВА НА УЧИТЕЛЯ И ВЕРИГАТА ЗА ОСЪЩЕСВЯВАНЕ НА ПЪЛЕН КОНТРОЛ НАД ВОДЕЩИ ЕГРЕГОРИ И ЗА ПРЕВРЪЩАНЕТО ИМ ОТ ЕГРЕГОРИ ОБРАТНО В ИЗНАЧАЛНИ СВЕТИНИ И ЗА СПАСЯВАНЕ НА ДУШИТЕ, КОИТО ВЯРВАТ В ТЯХ БЕЗКОРИСТНО.

15 август 1907, четвъртък

"Първо Отец – благодарност Богу Отцу. Второ - молитва към Господа Исуса Христа – Иехова-Елохим, - за да даде  подкрепа за всеки от нас поотделно, за близки, домочадие, народ, славянство и цялото човечество.

- ВЪПРОСИ И КОМЕНТАРИ, 25.02.2017 - От това следва ли, че Исус Христос е и Иехова-Елохим, след като е дадено с тире и после е в единствено число? Това е важен въпрос за нас и иска специални обяснения. Ако Йехова-Елохим е Бог-Отец или Негов основен ипостас, вероятно казаното се оправдава с Христовите думи "Аз и Отец ми едно сме".

"Трето - молихме се на Светия Дух Адонай да даде просвета и изпълни с всяка Мъдрост."

- ВЪПРОСИ И КОМЕНТАРИ, 25.02.2017: Тук се потвърждава, че Светият дух се нарича Адонай. Срещали сме това име и в "Занони" от Булвер Литон. За нас поучителни бяха диаметрално различните оценки на поведението на Занони в този забележителен окултен роман от страна на двама най-приближени пследователи на Учителя. Когато Занони пожертва живота и безсмъртието си заради съпругата си Виола и детето им, Петър Филипов каза: "А сега "Адонай, Адонай", ама Адонай не му се обажда повече..." (т.е., Занони се е провалил), а Венно потвърди разбирането на самия автор, че по този начин големият розенкройцер е направил огромна качка напред в пътя си към Бога.

- ВЪПРОСИ И КОМЕНТАРИ, 25.02.2017: И този път се потвърждава практикуването на "волните пожертвования" - свободния членски внос. Значи, това се оказва божествено, след като е въведено и практикувано от Учителя, но е въпрос доколко правилно се провежда от последователите му и до днес. При извършването на ритуалното действо с пасхалните съдове е било употребявано и вино. Защо - само един Всемирен Учител знае това. В едно съвременно обяснение към този тест е казано, че малките чаши с имената на хората са били 12, но на снимката се вижда, че са 14. Това се потвърждава и от броя на участниците, споменати в Протокола поименно. На рисунката има и еврейски свещник със 7 свещи. Дали е класическата "менора" трябва да се изясни, понеже свещите не са на еднаква височина. Защо Учителят по онова време е употребявал старозаветни и новозаветни фигури, имена и атрибути, това е важна тема за разясняване. В "Завета на цветните лъчи" фигурира и шестолъчната Соломонова звезда и кръст, а в Пентаграма има символи, които употребяват в своя пентаграм масоните. Освен това, на тогавашните Събори хората от Веригата са се покланяли и на икони. Вероятно по този начин Всемирният Учител осъществава контрол и над трите Ложи.

16 август 1907, петък.

- ВЪПРОСИ И КОМЕНТАРИ, 25.02.2017: Предишния ден са започнали в 7,30 вечерта и са изпълнили всичко по програма докрай, а на 16-и сутринта се събират още в 4 ч., защото така е казал Учителят. Това е един от главните тестове за принадлежността на съществата към "овцете" или "козите" - за "коза" ранно заспиване и ранно събуждане и ставане е немислимо.

Ето избрани мисли от тази сутришна беседа:

"В света има седем положителни магнетически течения и толкова отрицателни. Първото магнетическо течение е в  краката; второто течение е във връзка с човешките сили - човешката енергия; третото течение е свързано с  човешкото чувство, четвъртото – с човешката мисъл, петото – със съзнанието на човека, шестото течение е течението на Живота, седмото течение е свързано с висшето проявление на човека - с човешкия Дух. Тия течения могат да се разредяват и сгъстяват, и според това разредяване и сгъстяване са и разните състояния на човека. Когато едно проявление се сгъстява, минава едно преходно състояние. Затова всяко едно разредяване е акт на творчество, а всяко сгъстяване е акт на порядък. Излишъкът на нещата създава злото, а щом се изчисти злото и остане самата сграда, остава доброто. Когато  нашето тяло се гради и съгради, излишъкът ще падне в нисшите сфери и този излишък ще стане творческа основа на  друг свят."

"Когато мислиш лошо за другиго, това показва, че си в едно противоположно течение и затова ще пострадаш. /.../ Не се  осъждайте, аз не искам да се осъждате."

- ВЪПРОСИ И КОМЕНТАРИ, 25.02.2017. Учителят на тази дата - 16 август 1907 г. - казва още, че нисшите жеания и страсти идват от Земята, която не е много напреднала в еволюцията; че тя е "велика блудница", която блудства с другите земи. Който се поддава на това й влияние, започва да се удоволства с хора, неща и същества от по-ниска еволюция, допуска похот, лъст и обсебвания и става безволев, зависим и материалист. Разчита на хора и неща от по-ниска проба, губи високия си вкус и идеал. Мисли си, че се "урежда" в "живота", а всъщност съсипва и живота си, и душата си. Другаде в Словото се говори за един друг грях на Земята: ревността. Някога тя е поискала Слънцето само за себе си, искала е да му забрани да огрява и другите планети, затова е била изпъдена от него.  Ето и едно твърдение, което бихме сложили към темата "Проблемни мисли в беседите". В началото е ясно и логично, но накрая иска намесата на нестандартни математици и физици, защото като формална логика не върви: "/Можем да бъдем/ близо до Бога или далече от Него. Близо до Бога сме, когато се приближаваме към центъра, а далече сме, когато се отдалечаваме от него. Така е и в един кръг: колкото по отиваме към центъра, толкоз по-голям е кръгът." Чисто геометрически, би трябвало да се каже: "...тлкова по-голям е кръговият пръстен зад нас". Обаче, ако казаното е записано правилно, може да има и друг смисъл. Един приятел, комуто бе поставен този въпрос в момента, перфектно потвърди и оформи едно предположение: че когато една част на Бога - една душа, създадена от Него, а на практика сам Той в едно от телата си в Множеството - се завръща в Центъра, т.е. в Него, с целия си опит от преживяното в Битието, тя влива в Центъра силата и потенцила си. С това сам Бог - Кръгът - се разширява още повече. Ако е така, то е в потвърждение на една абсурдна за метафизиците и абсолютистите мисъл в Словото на Учителя: че и БОГ еволюира. Всъщност, и тук има диалектика: Бог, като Абослютен и неизменим, е в пълно единство със Себе си в циклите, когато еволюира. Абсолютният знае и може всичко, което ще постигне ипостасът Му като Бог в развитие, обаче, когато е в еволюционните си стадии, Той съзнателно е слязал в по-ниски полета на Битието, които са непредвидими, за да изпитва радостта и щастието на Откритията и за да подарява на създанията Си това щастие. В един текст се казва нещо много странно: че инак, ако Бог би бил винаги в съвършеното Си състояние на СТАТИЧНО всезнаещ и съвъшен, би Му било "скучно"...

"Откак човек се съзнае като човек, необходими са седем прераждания, за да стигне до Бога. В седемте прераждания  той достига до степента "светия". И по тази група кръгове се отива по Яковата стълба."

- ВЪПРОСИ И КОМЕНТАРИ, 25.02.2017: Много важно сведение, което иска специални познания. Учителят е казал, че имаме 777 кардинални прераждания. Как да се върже това с твърдението за само 7 прераждания? - Обяснението би могло да се отключи чрез израза "откак човек се съзнае като човек". Излиза, че докато не сме завършили еволюцията си по външния и вътрешния кръг на пентаграма, ние още нямаме право да считаме себе си за "човеци". Явно, обикновеният човек и дори окултният ученик, докато не завършат отлично десетте си Школи - Десетте Посвещения, - все още не са завършени "Човеци". Вероятно именно поради това един велик посветен, виждайки в аурата на Иисуса изработени всичките 10 Посвещения, т.е. 10-те завършени тела на съвършения човек и съответния венец от 10 лъча над главата му, е възкликнал: "Ето Човекът"! Това е Край на Посвещенията по Пентаграма. Следва влизане в ЦЕНТЪРА на Пентаграма, където са Светиите, Младенците и Учителите и сам Великият Учител, т.е. Бог. От разглежданото Слово от 6 август 1907 г. разбираме, че след завършването на човешката еволюция по Пентаграма са неоходими още 7 прераждания "по стълбата на Яков", за да се влезе във Вътрешните Небеса - обителта на алохимите, илухимите и елохимите - Обителта на Бога.

"Във вас теченията още не са свободни, те са още сгъстени. Вие все се пазите един от друг и се страхувате един  от друг. Вие сте готови всякога да се страхувате от човеците. Не се бойте, че може да пропаднете. Знайте, че е  невъзможно да се изгубите – Бог, който е всесилен, ще избави всички."

"Ако вие съзнавате, че Бог е във вас, то светлината, която излиза от вас, ще озари всеки един брат и вие ще го  виждате такъв, какъвто си е. Ще виждате, че сте скубали косата на един ваш приятел, и ще се разкаете."

"Ако дойде една лоша мисъл, кажете й: „Ти не съществуваш и нямаш сила над мен; ти си илюзия и нямаш сила над  мен!“

"Пазѐте се от мислите на гордостта. /.../ Ако мислиш, че ти си спасен, а хората не са спасени, знай, че ти сам не си спасен. А когато мислиш, че хората са спасени, тогава и ти си спасен."

"Не се безпокойте, че не сте духовни или дали ще станете духовни. Мисълта да станете духовни да изчезне от вас,  защото, ако се питате дали днес сте по-духовни, това значи да се спъвате в пътя си."

"Не бързайте да си давате съвети и да се поучавате, защото винаги ще се раздразнявате един друг."

"У вас много пъти ще се роди тщеславие и гордост и това ще произтича от едно състезание - ще искате всякой да  излезе най-напред. Аз не ви казвам, че всичките ще излезете напред, защото всякой един от вас ще стане опорна  точка, с която ще се движи Веригата. И после, да знаете, че около вас ще се образуват и други вериги и вие ще  влияете върху тях."

"Но казано е: „Няма някой който да е оставил баща или майка, да му се не даде стократно.“

- ВЪПРОСИ И КОМЕНТАРИ, 25.02.2017: Тия думи на Христа трябва да се разбират дълбоко и на много по-високо ниво. В редки случаи, напускането на близките радикално е благословено от Бога като единственото спасение за нас и за тях - за душите им. В други случаи обаче това не значи абсолютно да изоставим близките си, ако те са зависими от нас и няма кой друг да се погрижи, но значи да престанем да играем пиеските им от хилядолетия и да скачаме по тяхнята свирка. Не значи да ги напуснем изцяло, ако Бог е определил да бъдем на една територия, а значи да отсъстваме свободно когато и както си искаме, за да бъдем живи, за да да бъдат по-дълго живи и здрави и самите те. Инак постоянното или преобладаващо присъствие усилва домашния дракон, който е основна причина за болестите, нещастията и смъртта. Всъщност, домашните и интимните дракони са наши спасители, защото те пият гнойта, образуваща се при продължителното и преобладаващо присъствие на едни и същи хора в тясно пространство или в аурата ни. Човек трябва да си има индивидуално убежище и да общува с хората само от време на време.

"И като живеете така, ще се подобри и лицето, и душата ви - ще станете по-красиви и вътрешно, и външно. Човек  може да бъде красив, само когато когато ГОСПОД е в него, защото Красотата е БОЖЕСТВЕН атрибут.

"Вие трябва да пазите да не се сближавате много един до друг. Защото, вземете например две дървета: щом много  се сближат, те изсъхват; а за да виреят, трябва да съществува известна дистанция помежду тях."

"Астралният свят е далече стотина километра над Земята."

"Ако сте добри, няма как да се не разберем."

"Ако някой от вас сполучи да повдигне някого, повдигате и себе си - и това е вашата награда. /.../ Вие можете да  си помагате един-друг из Пътя."

"Сега вие търсите лек за леност, нали? - Аз ще ви кажа, че тоя лек е да се научите да любите. Всичко в света зависи от Любовта - и ако опитате това, ще видите, че е така."

17 август 1907, събота

"За да бъде човек осветен от Бога, трябва да бъде готов да слезе и в ада, и да отиде и на Небето – където и да  го праща Господ. И не бива да се поражда подозрение, че това, което Бог му дава, е зло за него. Един човек,  осветен чрез Истината, ако и в ада да слезе, той и там ще хвали Светлината. Затова, безразлично е къде ще го  изпрати Господ."

- ВЪПРОСИ И КОМЕНТАРИ, 25.02.2017: ЕТО И ЕДНА СИНТЕЗА ЗА ЧЕРВЕНИЯ ЦВЯТ, ТЪЙ КАТО В ПОВЕЧЕТО СЛУЧАИ В БЕСЕДИТЕ ИМА ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ, ЧЕ ТОЙ Е С НИСКИ ВИБРАЦИИ И Е ОПАСЕН: "Червената краска по естество е най-долна в лествицата на краските, но същевременно тя е и най-високата." - ЗАЩОТО тя е и краската на БОГ-ОТЕЦ.

"Когато стигнете върха на вашето съвършенство, ще почнете да слизате надолу и ще разберете Любовта. Защото, когато почнете да слизате надолу, за да помагате на вашите братя, тогава именно ще познаете Божествената Любов спрямо вас. И тогава вие ще слизате и възлизате постоянно - и това ще бъде вашата вечна Радост и Блаженство."

"Вие много пъти се оплаквате от вашите погрешки, но ако знаете как да ги наблюдавате, щяхте да изучите себе си  много добре. Защото именно погрешката показва къде сте имали едно слабо място. Така че, за погрешките не се  разкайвайте, че сте ги направили, защото вие не можехте да ги не направите."

"Законът е, че колективните благопожелания съдействат /повече/. /.../ Който почне да се моли за другите, това  показва, че се е усилил; а който се моли само за себе си, показва, че е слаб. За да може Веригата да помогне,  трябва КОЛЕКТИВНА молитва."

/Когато се молите за някого, който е в нужда/, казвайте: „Господи Исусе Христе, Иехова-Елохим; Утешителю, Дух  Святий-Адонай.“

"У вас трябва да се проявява Любовта - ТОВА е Неговото желание. Следователно, вие ще бъдете израз на това,  което ТОЙ желае. Между извора и реката никога не трябва да има борба." -

- ВЪПРОСИ И КОМЕНТАРИ, 25.02.2017: Затова, именно, ясновидците казват, че когато някой ограничава сърцето си, което е сам Бог в най-кондензираната Си форма в нас, то ни отговаря с най-различни болести и нещастия и накрая ни напуска. Един от най-сигурните начини да разпознаем в кого живее Бог е да наблюдаваме как реагират хората и животните, когато минават покрай нас. Ясновидците виждат как силно затуптява сърцето на много хора, с които се разминаваме по улиците, като ни видят. То просто избухва от обич с ярка алена  краска, понеже разпознава друго сърце срещу себе си, което е също сам Бог: Бог разпознава Себе си. Обикновено  това е много по-силно и спонтанно вълнение, отколкото подозираме и отколкото може да осъзнае сам човекът  отсреща. Обичта неизбежно се превръща в движение. Отсрещният вдига ръка и така несъзнателно ни поздравява, но почти винаги хората, от неудобство, превръщат това в някакво друго движение - уж си оправят косата, почесват се или правят нещо друго. В негрехопадналите светове просто всички се прегръщат по пътищата, не могат лесно да се разминат. В повечето случаи си разменят и покани за гостуване - имат стотици визитки в себе си за тази цел. В прокълнатите светове хората се занимават с "работа" - с нещо, което си представят като работа. Не знаят, че работа е само Любовта, че ние сме пчелички, дошли да събират Мед. "Затова - казва Учителят в разглеждания текст, - като се върнете в Небето, не трябва  да се връщате празни."

"Не стойте като фалирали търговци, които само мислят, нито размишлявйате за онова, което ще бъде, а се радвайте на НАСТОЯЩЕТО, защото само то е, на което вие може да се радвате."

- ВЪПРОСИ И КОМЕНТАРИ, 25.02.2017: ТУК, ЗА ПЪЛНОТА, МОЖЕ ДА СЕ СУМИРА ТОВА, КОЕТО УЧИТЕЛЯТ Е ДАЛ НА ТАЗИ СРЕЩА КАТО ПРАВИЛА ЗА ВЕРИГАТА ЗА 1 ГОДИНА. Може да го имаме само за информация, може и всеки за себе си да почувства уместно ли е да го изпълни и днес за една година. Учителят определя 52 петъка за молитви за Веригата, като се изреждат умствено имената на всички нейни членове, а после за тези, които съдействат на Царството Божие, за българския народ, за духовенството, за учителите, за учениците, които посещават училищата, за всички държавни служители – да ги вразуми Господ, - за всичките земеделци, за всичките бащи и майки, за всички млади и стари, за цялото славянство и за всичките други народи. През първите три петъка в месеца да се яде варено жито със захар и орехи, приготвено в четвъртък, но ако близките на някого за този ден са готвили нещо, може да се яде, ако е растително. За наша изненада, и тук Той препоръчва вино - този път стоплено. Позволено е и по едно кафе или чай. Четвъртият петък е за пълен пост. Всичко това Той нарича "хигиена за физическото тяло". От гледна точка на астропознанията ни, желателно е последният петък да се падне след пълнолуние. Молитвата да започва пак с "„Господи Исусе Христе, Иехова-Елохим; Утешителю, Дух Святий-Адонай“, но да свършва с думите: "Защото, Господи, в идването на Твоето Царство е нашата Радост; в осветяването на Твоето Име е нашата слава и в изпълнението на Твоята Воля е нашата Любов”. През четвъртия петък накрая се произнася и една голяма молитва - "Хваление":  "Хвала, Господи, Боже наш! Душата ни има тихо упование на Теб. Открил си ни Пътя Си и виждаме Твоята благост, изявил си ни милостта Си и виждаме дълготърпението Ти, показал си ни Любовта Си и виждаме Твоята доброта, посочил си ни Истината и виждаме Твоята святост, изявил си ни Името Си и виждаме Твоята Правда, научил си ни на всяка Мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела, обърнал си сърцата ни и виждаме Твоето присъствие навсякъде, просветил си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри; опасал си ни в Силата Си и гледаме Твоето могъщество. И след всичките добрини и благости, които си излял отгоре ни според Твоята вътрешна Пълнота, нашето желание е винаги да гледаме Твоето лице и да се радваме и веселим в пълнотата на Твоята Любов. Ние Ти благодарим за Твоята милост и грижливост, с която си ни заобиколил. Нашата душа винаги се радва, че милостта Ти ни следва. Ти всякога ни слушаш и си готов винаги да ни крепиш и да ни даваш помощ, когато сме в нужда. Благий Господи, Великий Отче на Небето, избавяй ни от ухищренията на лукаваго. Ето, Ти си говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш вовеки, за да Те славим. Господи, Ти, Който си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдем всички в Теб и да пребъдеш в нас, за да сме в едно както Ти и Отец, и за да Те прославим с плодовете на Живота си пред човеците. Благий Боже, Който си ни дал Живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благословения всякой ден, Твоето слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който си му начертал. То ни донася и разпръсква Твоите благословения повседневно. В Твоето име оживотворява всичката Земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която си им дал отначало. Развеселява всички живи същества и човека, когото си направил според подобието Си. Вдъхва в неговите жили Вяра и Надежда да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Велики са Твоите наредби! Всички ние, Твои чада, днес идем да Ти поднесем своята благодарност! Облякъл си ни в дрехите на Живота - и колко са хубави тия облекла, в които си ни обгърнал! Благословений Господи от всичките векове, приеми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин."

Молитви за заминалите да се правят в петъците преди Рождество, Великден и Голяма Богородица (15 август), но това Учителят препоръчва само за най-напредналите, тъй като може да се явят и много други духове на умрели, с които да не можем да се справим.

ИНТЕРЕСЕН МОМЕНТ ПРИ СВАЛЯНЕТО НА МИСТИЧНИТЕ АТРИБУТИ НА 17 АВГУСТ ОТ ГОРНИЦАТАНА ДОЛНИЯ ЕТАЖ: Михалаки Георгиев е носел голямата чаша с лика на Христа. За нас това е важен знак за водещото йерархичното ниво на този наш любим писател и ученик на Учителя. Водилият Протокола е описал подробно кой какво е носел, понеже всеки предмет и всяко действие без изключение около Посланик на Бога предопределя специфично не само лични, но и световни, космически събития, по веригите на съответните сродни души.

 

 

 

 

Из ГОДИШНА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА : : Варна, 9-10.08.1908 г. Беинса Дуно 9 август, събота: "Една от главните погрешки на Веригата е че всякой един от вас иска да бъде господар на другите и тогава се поражда борба между вас. У вас любовта не се е още зародила. Всякой, който се опита да лиши други от божествената му свобода, ще бъде бит! Господ винаги говори чрез добро, но подир това, ако се не вземе от доброто, последва наказание."

10 август, неделя: " /. И всякога, когато духът се опомни, той образува около себе си нещо като водовъртеж, като спирала, в която се образува божественото съзнание и то започва да твори материя/.../ Защото този конус подразбира един принцип на божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си. А щом остава в самия център, няма условия за развитие, защото развитието е в периферията. Тия центрове образуват целокупното съзнание, което не е нищо друго, освен един целокупен организъм. И някои от тези духове съдържат повече от божествената есенция, а някои по-малко - и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, но човек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак. /.../ Известни лъчи ще минат по права линия. Бог е съвършен в Себе Си - и всичките духове, които Го гледат, не могат да схванат тия лъчи. А нещо, което няма сянка, няма с какво да го сравним."

КОМЕНТАР, 27.02.2017 г. В ТЕЗИ БАЗАЛНИ СЛОВА НА УЧИТЕЛЯ от 10 август 1908 г. СЕ ЗАРАЖДА ОБРАЗЪТ НА ИНТЕГРИОНА – МОДЕЛА НА ЦЯЛОВСЕЛЕНАТА. По-късно Той го развива все по-подробно в лекциите и беседите Си до края на 1944 г., а в Школата горе и поделенията й долу не е спирал да го развива нито за миг. И в поясненията, дадени в протокола от Срещата, който разглеждаме, и по-късно, и днес се говори за излизане на Бога от Себе си праволинейно, за вихрови центрове, спирали, конуси, за създаване на вселени, за божествен мрак, в който понякота сам Бог си отпочива. И тук – през 1908 г. - Учителят разкрива, че всички духове извън Бога са мъртви. По-късно Словото ще ги нарече „имитанти”, но и до 1944 г. в беседите четем, че има духове и същности, родени от други бащи – не от Бога. Защо Бог е предвидил и допуснал това, то е друг въпрос. Те са продукция на ада, но могат да се мърдат, да имитират чувства и ум и даже духовност. Именно такива, когато решат да имитират и последователи на истинското Слово, уверено твърдят, че след Разпятието на Христос, Той вече 2000 години е мъртъв, че Учителят след 27 декември 1944 г. също е спрял да движи Вселената, да говори и да води Братството и Школата - и т.н. Това им е изгодно, за да могат да правят и говорят каквото си искат, да бъдат фактори, функционери и съдници и да крадат материални блага и души. Но тези, които участват в Лекциите и Полетите горе, разпознават безпогрешно и сегашните Му уроци и пояснения от Вечно Течащото Слово Божие, включително и по темите за Модела на Битието и живите центрове на Божието Творчество и Присъствие.

Ето един пример из „Албран, пролумин - и още един полет из Новите небеса” (22 ноември 1996):

„Абсолютното се преживява само в присъствие на негови проекции на Земята. Сега вече всички възлизат - защо да не възлизате и вие, общувайки с кристалчета абсолютност? Кристализацията на абсолютното се нарича “албрáн” и се образува около монади, слели се с Истината по-плътно, отколкото с всичко останало. С Истината се сливаш, с Мъдростта общуваш, а Любовта ТЕЧЕ през теб. Неизказани са превъзходните, горни светове на Новото Небе и Новите Земи и Пространства, които отварям в момента! Щом като си избирате кристали на Истината и нежното сияние на Мъдростта, струята на Любовта непременно ще пада дълбоко в сънищата на душата ви и пръските им ще осветяват вековете! Съвършено не е безразлично с кого ходите по планините, с кого се срещате, с кого живеете. Праната, салмата, амралната, пролуминът и пр. нямат горнила по планети като вашата, освен сърцата на децата. Щом някой остане дете, готово за отклик всеки миг и на всеки повик за обич или добро, сърцето му става обиталище на ангели, сакрален център на кристализация, в който Абсолютното се ражда и се разсипва на всички страни. Ако попаднете на такова скъпоценно кристалче, то “заразява” вашите спящи кристали на Абсолютното и те започват да се размножават. Ето сега: от най-ниските места на България, от пастта на мъртвия град, някой успя да се издигне в световете на Целомъдрието и да преживее неща, немислими дори за най-напреднали йоги и западни посветени. Ако ви препоръчваме планините, това е защото сега там тези неща стават много по-лесно и без прякото присъствие на катализатор на кристалите. “Самотните”, за които говорим, могат да се върнат безпрепятствено и да не полудеят, само ако са се излъчили високо в планините. Сега на по-ниско от 1500 метра трябва да си с близка, сродна душа, ако искаш да не те отвлекат демоните. Всички питате с право защо и най-силните молитви повече не действат; не действат даже и специалните формули за ограждане. - Понеже Бог не е създал света такъв, какъвто сте го направили, и никъде не е писал, че трябва да сте сами или с несродни души. По тази причина, сега е дошъл моментът, от който нататък, за да си сам или с несродни души наоколо, трябва периодично да се зареждаш от сродна душа или да живееш над 1500-2000 м. надморска височина (за други географски ширини тази височина е значително по-голяма, дори над 4500-5000 м. – б.р.). Мнозина още си правят илюзии, че същностите могат да им бъдат приятели или партньори, преди да са посети семена, монади в сърцата им. Тези от вас, които са още само същност, неспособни да се самораздават монадно, трябва да се съединят със сърце и искра Божия, за да се подпалят. Подпалването става лесно, понеже свещта на Първодвигателя дава ритмично искри, от които не трябва да се пазите. По-рано подпалването на спяща монада ставаше и с молитва, и с творческо вдъхновение; с песнопения, пост и подвизаване. Сега това е напълно невъзможно. Шестата раса се ОТКРИ – лентата горе е прерязана, Новата Земя ФУНКЦИОНИРА! Съвършено изключено е да претендирате повече за човешки облик, ако не подложите горивото си на постоянното присъствие на искрите Божии, с които Бог обсипва света напоследък. Който се е прилепил от страх, от навик или поради порочен вкус към същност, а не към монада, ако той самият е още същност, няма повече никакъв шанс да оцелее. Нещо повече: получите ли пламък от свещта, вие ще можете да раждате деца с искра Божия – повече няма да се промъкват същини и плътоци в семействата ви. Необяснимо е за ангелите и обитателите на цялата Нова Божествена Вселена как е възможно някои първородни синове и дъщери на Отца да се продават за паница или зрънце леща – за “материална сигурност”. Истинската материална сигурност е всъщност сигурността на ясновселената, поддържаща младостта, здравето и съвършения мир и щастие. Самата Пралайа се отдава периодично на Отца, въпреки Неговото “пълно безумие”, защото само от Него тя получава огнени семена на монади, причиняващи мир, хармония и ред в света ѝ. На пръв поглед – абсурд: семена от неопределеност и бунт, от свобода – а раждат покой, сигурност, пълна подреденост... В редките случаи, когато се прави опит в едно гранично поле на Пралайа да бъдат оставени да се излюпят яйцата на демоните, тогава тези изчадия започват да създават привиден ред и сигурност, за да се види кой им се хваща на въдицата. Така Бог пресява същините и плътоците. 9,50ч. - Тук има два нови термина: ”албран” и “пролумин”. Може ли да се каже нещо повече? -“Албран” се образува при наличие на монада. Щом една монада от искра стане ток, цяловселената потича в нея линейно и образува поле. Това поле е неудържим копнеж по Истината. Това поле почва да привлича частици от Истината с такава интензивност, че на практика увърта цяловселената в титаничен вихър и по това поле се почва нова кристализация на Истината! Абсолютният свят е в пълен покой, но цяловселената се поляризира и женският ѝ полюс се върти. Това въртене се възбужда при всяко потичане на монада по посока на Словото. Новата кристализация на Истината се нарича ”албран” и създава своя собствена вселена. Значи, разпознаването на Словото се дължи на монаден ток, а строителството на вселени – на монадна кристализация. На по-разбираем език, това означава утвърждаване на характера в пътя на Новото Слово. Когато едно същество съзнае, че Словото никога не спира, монадата му става ток и образува силови линии в Битието. А щом ПРИЛОЖИ съветите на Словото, около полето на тази силова линия и вътре в него се структурира нов модел на нова вселена. Бог проверява дали тази вселена е съвършено уникална и милостива – и ако я одобри, пръсва безчет семенца на монади в почвата ѝ. От растежа на новите същества излиза такова благоухание, че сам Създателят на всичко и всички изпада в транс от новото блаженство. “Пролумин” е есенция на просветлението, а това е нейното условно име на Земята."

Да продължим сега с избраните мисли от Словото Божие, изказани 88 години по-рано - на 10 август 1908 г.:

„Предназначението на човека още при сътворяването му е да твори. Тази материя, която ние ще изработим, ще я изпратим на Бога, а Той ще я препрати на бъдещите светове – в по-висока вселена. Вие сте хората, които копаете от Божествената рудница, а тези, които дойдат в бъдещите светове, ще се ползват. Вие сега живеете и се ползвате от това, което други духове са работили. Ето защо, в този смисъл всякой един човек и дух са тъй важни, колкото и всичките светове – ТАКЪВ е законът. Ако един дух се изгуби, то и в тези духове, които са до него, цялата хармония ще се развали и ще изчезне. Което Господ един път е създал, не може да изчезне - ако изчезне, тогава Бог няма да бъде съвършен. В съзнанието си един дух /роден от Бога/ може да регресира, но като зародиш никога не е възможно да се унищожи. Всичките духове, които сега работят, съзнават това и работят, за да повдигнат човечеството, защото ако не сторят това, и те самите не могат да прогресират. Така и вие не можете да повдигнете себе си, ако не повдигнете другите. Направете опит и ще видите, че не можете да съществувате, ако не помагате на другите.”

„Нещата, които притежаваме, не съставляват нашия живот. Например, имате една къща – придава ли тя нещо на вашия живот? Но ако изядете един самун хляб, едно кило хляб, той може да ви придаде много повече живот, отколкото цяла една къща. Вие трябва да работите в материята, т.е. да я преобразувате - и трябва да сте й господари."

КОМЕНТАР, 27.02.2017 г.: Днес всички ядят лимец и това е прекрасно, но Словото твърди, че трябва да приемаме и хляб – колкото и да ни предупреждава, че житото не трябва да се мели, да престоява в хамбари и обработва термически и т.н. Хлябът - преработеното с човешка душа и човешки ръце жито - не е само символ, но присъства в този вид даже на Трапезата на Господа. Има неща, които и най-съвършената и чиста сурова пшеница не може да ни даде, въпреки че още в най-началните беседи тя се препоръчва за абсолютно здраве и младост и вход към безсмъртието. Когато сме на Земята, понякога само хлябът, дори цял един сомун хляб на едно ядене може да ни даде сила и радост, които не могат да се сравнят с нищо друго. Разбира се, зависи от какво жито и как е направен и от кого. В беседите се казва, че ако го омеси и направи с любов млада мома или невеста, той няма да има сравнение с нищо.

И отново кардиален закон и шперц за освобождаване от мъртвите духове и имитаторите, въпреки че те се изхитрят да имитират и Учителите, дори самия Учител на всички Учители. Обаче мъртвите духове и имитантите отговарят на думите в библията, че „синовете на тъмнината са по-умни от синовете на Виделината”: Те съблазнават наивните само с ума си, не могат да имитират братския живот, понеже в братския живот в цялата божествена вселена има обмяна по жребий и размяна на катедри, отстъпвне на издателски ред и средства, обмяна на жилища, обмяна и размяна на съществата.

„Ако известни хора се поставят срещу вас, то е защото сте в кръга на ТЯХНАТА деятелност. А щом излезете от него и дойдете в СОБСТВЕНАТА ВАША СФЕРА, това е вече ХРИСТОС изпратен – СОБСТВЕНАТА ВИ СФЕРА Е ХРИСТОС, когато ви е пратен. Значи, трябва да има УЧИТЕЛ, Който да ви учи. По тази причина, когато духовете ви заблуждават, Господ ви изпраща наказание, операция, та да можете да прогресирате.”

„Покажи чрез ЖРЕБИЕТО истината. (Царе 14:41)

„Това е, което ти се пада с ЖРЕБИЕ от Мене, Отмереният ти дял, казва Господ” (Еремия 13:25)

„Със ЖРЕБИЕ се раздели наследството на тия девет и половина племена, според както Господ беше заповядал чрез Моисея. (Исус Навиев 14:2)

„И да разделите земята с ЖРЕБИЕ между семействата си за наследство” (Числа 33:54)

„И помолиха се, казвайки: Ти, Господи сърцеведче на всички, покажи оногова от тия двама, когото си избрал да вземе мястото в това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място. И хвърлиха жребие за тях, и жребието падна на Матия; и той се причисли към единадесетте апостоли. (Деяния1,:24:26)

„Нему се падна по ЖРЕБИЕ да влезе в Господния храм” (Лука 1:9)

„Ще теглите ЖРЕБИЕ, което ще определи кой кога да тръгне.” (8 май 1932, „Обич и знание”) – При това упражнение в Школата, според което всеки от учениците е трябвало да тръгне след 12 ч. в полунощ от Изгрва пеш и да стигне до Бивака на Витоша, а това е поне 3 часа път и нелесен, особено в безлунна нощ. Учителят бил наредил да се тегли жребий кой след кого да тръгне през 10 минути. Майката на един от последователите Му, на която Той два пъти е спасил живота, се паднала точно пред Него - защото и Той е участвал в жребия. Като стигнала на Бивака, Учителят вече си е пиел чая и й се усмихнал сърдечно.

„Когато искате да се избавите от едно препятствие, не бива да мислите, че това препятствие Бог ви го е изпратил за ваше нещастие – никога не бива да туряте такава мисъл в ума си. Когато, например, имате едно домашно нещастие, Бог ви го изпраща, ЗА ДА СЕ ОТРЕЗВИТЕ. И като стане това, хипнозата, която е била в ума ви, тутакси изчезва. Ами че изпитанията вие САМИ си ги създавате, защото се оплитате в други, ЧУЖДИ кръгове - и тогава страдате. Добрите духове стоят на кръстопътя ви, и само когато се заблуди човек, явяват се при него духовете-екзекутори, за да протълкуват положението на блуждаещия и да го вкарат в НЕГОВАТА СОБСТВЕНА сфера. /.../ Та сега вече, ако знаеш, може да си изплатиш кармата си за десет години; докато, ако не знаеш, може да отнеме това изплащане и хиляди години."

”Един човек, който живее ЕДИН ден в Любовта Божия, се счита в Небето, че е живял много повече от друг човек, който е живял милиарди години без Любовта Божия.”

„В миналогодишното събрание казах ДА ИСКАТЕ. И вие ИСКАХТЕ, но освен че нищо не сте получили, даже се влошиха работите ви. Вашата несполука ето на какво се дължи: мнозина от вас не сте включили вашите токове където трябва – вместо да ги включите в божествените токове, включили сте ги там, гдето не трябва. Вие сте искали от човеци, а не от Бога.”

КОМЕНТАР, 27.02.2017 г. Тук може да отворите в интернет http://neobyatnotogovori.com/?idpub=78  и да отидете направо на Шестата Божия Молба: „Искайте”. Ако искаме със всичка сила, ако се молим с целия си ум и цялото сърце за нещо божествено, без те да се борят помежду си, Бог изпълнява молитвата ни моментално. Бог е ВЪТРЕ в нас, Той е в сърцето ни и е самото ни сърце, но ползва стратегията Си да се прави на заспал. Същото казва Учителят и през август 1908 г.:

„Господ казва: „Опитайте ме в ден скръбен.“ Но как ще Го опитаме? - Не само да Го призовем, а да Го развържем и съ-будим в себе си, защото Той спи. Ами че ние сме затворили Господа и викаме: „Господи, Господи!“, но Той не ни чува. На всякой от вас остава да РАЗВЪРЖЕ Господа, защото сте Го завързали. Камъкът трябва да се отмахне от гроба – това МОЖЕТЕ да го направите, Господ не е далеч, Той е с вас заедно - и да видим как ще Го разберете. А че имате карма, ОСТАВЕТЕ това.”

КОМЕНТАР, 27.02.2017 г: „А че имате карма, ОСТАВЕТЕ това.” – Безкрайно важен момент! „Момент”, от който може да зависят векове и епохи. В извънредно редките случаи, когато човек реши да слуша БОГА и да живее по БОЖЕСТВЕН начин, да влезе в СОБСТВЕНАТА СИ СФЕРА под ръководството на УЧИТЕЛ, амнистията се обявява МОМЕНТАЛНО. Може ИЗВЕДНЪЖ да минат всички болести, да стане подмладяване, да стане възкресение. Когато Небето види, че няма повече НИКОГА да влезем в чужда сфера и да се поддадем на внушенията ѝ, че вече ще имаме само ЕДИН БОГ и ЕДИН УЧИТЕЛ и ще познаем и кой е ЕДИНСТВЕНИЯТ ни любим на земята и ЕДИНСТВЕНИЯТ ни най-добър приятел, с които ще живеем за ВСИЧКИ, то ни освобождава от страданията и Кармата НЕЗАБАВНО.

1908 г.: „Едни искат: „Дай ми, Господи, това и това“, а пък други думат: „Дай ми, Господи, това, което Ти намериш за добре.“ Но когато Господ им даде това, което Той иска, те започват да казват: „Ха, аз това не съм го искал!...“ Ето защо, вие трябва да имате ЕДИН център – средоточие, към което да се движите - и искайте ИМЕННО ТОВА нещо от Бога. В нашата Верига обаче няма равновесие, защото повечето от вас имате желания, които не могат да хващат корени - затова не може да се въдвори равновесие. /.../ Ако един момък иска да се жени, това негово желание с корен ли е? - С корен е! Но ако един човек се е женил вече три пъти и иска и друга жена, това негово желание е без корен."

КОМЕНТАР, 27.02.2017 г: Последното твърдение е лайтмотив на тази тема в много беседи на Учителя. Някои приятели го трактуват като съвпадение с канона на църквата, но нещата имат много по-дълбоко обяснение. Ние познаваме хора, които се женят по няколко пъти един след друг или правят това като неженени. Мотивът им обаче не е единството на съзнанието и съвършенството, а страхът от самотата и необходимостта да имат подсигурена грижа, "покрив", „сигурни” удоволствия. Женитбата при тях е само форма, в която искат да считат себе си и другите да ги считат за морални - че са „в пътя”. На практика обаче те се въртят в затворения кръг на еснафството: всичко „подсигурено”, но не се прави нищо ново; еволюция - нула. Даже и при най-приятните и хармонични съжителства, в този случай доминантен е ЕГОИЗМЪТ – ВЗАИМНИЯТ ЕГОИЗЪМ. Какво оставя такава двойка за другите души, за народа си, за човечеството? Ето защо несменяемият брак, дори и когато е кармичен, съдейства много повече за изплащане на кармата и за развиване на качества и добродетели, отколкото подмяната на сцените и удоволствията.  Разбира се, в Словото има и съвсем обратни решения: „Близък или съпруг, който не еволюира и не изпълнява волята на Бога, трябва да се напусне”. – Това важи само в случай, че повече никога няма да влезем под един юлар с някого или в чужда сфера и че ще теглим вече завинаги не друга каруца, но каруцата на БОГА. Но и това човечеството е разбрало неправилно: обрича се на калугерство, зачерня сърцето за цял живот. Обявяват някои центрове в мозъка и храма на Бога за „греховни”, ампутира ги психологически.

10 август 1908: „Вие се побъркахте, защото някои от черните адепти са ви изкушили и чрез това са искали да разхлабят Веригата. И аз даже ще ви посоча лицата от вас, към които огънят на не-приятеля тази година е бил най-много отправен, за да бъде Веригата отслабена."

 

 

28.02.2017 г. 18,54 ч.

 

Из ГОДИШНА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА : : Варна, 11-13.08.1908 г.

ВСИЧКИ ХОРА ОТ ИЗГРЕВА И ВСИЧКИ ЧУЖДЕНЦИ, КОИТО СА БИЛИ ОКОЛО УЧИТЕЛЯ РАЗПРАВЯТ, ЧЕ КОГАТО ТОЙ ЗАПОЧНЕ ДА ГОВОРИ, СВЕТЪТ НАОКОЛО СТАВАЛ СЪВЪРШНО ДРУГ И СА ЗАЖИВЯВАЛИ КАТО В ПРИКАЗКИТЕ. ЧУВСТВАТА И ЗРЕНИЕТО ИМ СА СЕ ПРОМЕНЯЛИ ДО НЕУЗНАВАЕМОСТ И БЕЗ НУЖДА ОТ ВЪЛШЕБНИ ТРЕВИ И НАПИТКИ...

11 август 1908, понеделник ПРЕРАЗКАЗ И КОМЕНТАР, 27.02.2017 г. Тук става ясно, че Учителят е подбрал участниците във Веригата по зодиакални знаци – имало е от всеки знак по един. След като са били 14 души заедно с Учителя, явно двама са се повтаряли по зодия с двама души... Освен това, с разноцветните ленти Той е провеждал силите на различни архетипи и божествени фигури. Целта е да се направи плътен контакт с Господа.

„И вие ще разберете как да любите. И Любовта никога не може да се ограничава!”

/Белите дробове са жилището на душата, а сърцето – тронът й. Затова трябда да се диша изобилно и дълбоко, инак тя се излъчва и си отива. Да се диша само през носа. Добрите духове влизат през носа, а лошите - през устата. При кихането се изгонва един лош дух./ „А сега, понеже Господ е с вас, Той ви посочва начините, по които можете да избегнете нашествието на лошите духове във вас. Дишайте дълбоко и по време на дълбокото дишане представяйте си, че синята светла краска прониква през вас, идеща отгоре. По този начин ще се освобождавате. /.../ Човек трябва да предаде сърцето си на БОГА, защото, когато Духът Му постоянно пребивава и живее в белите дробове, то никакъв лош дух не може да влезе в човека, да засегне неговите висши проявления и да се докосне до мозъка.”

„Всяка мисъл, която ви кара да гледате мрачно, да се колебаете, да се намирате между две мъдрувания, да се опасявате за бъдещето си и за домашните си, ТРЯБВА ДА Я ИЗПЪЖДАТЕ. Защото такава мисъл не е божествена, а това са мисли на тези духове, които са хванати като „наемници” и следва да се провождат на тяхното им място. Защото благословението ще дойде само тогава, когато ПОБЕДИТЕ в себе си тия мисли. Вие трябва да повярвате, че ГОСПОД е господарят на Земята и че Той е в сила ВСИЧКО да стори. /.../ А когато имате изпитание, радвайте се, защото толкова по-добре Господ ще изпълни работата Си. Когато отвсякъде настъпи отчаяние, ТОГАВА, именно, Господ изпълнява Своята работа, ТОГАВА, именно, ще разберем, че САМО Той може да изпълни ВСИЧКО.”

„Когато един лош дух влезе в стомаха, очите стават мътни, а пък когато влезе в задния мозък, очите стават змийски - с един парлив поглед. В семействата не бива да стават скарвания, защото връзките им са чрез задния мозък – долната част на малкия мозък – и затова лесно може да се обсеби някой. В ада всякой ще те изтезава, защото там правото е на силния. /.../ Когато някой мисли лошо за някого, с когото се е скарал, той отваря вратата на лошите духове да го обсебят.”

12 август, вторник ПРЕРАЗКАЗ И КОМЕНТАР, 27.02.2017 г. В горницата вече има и котел с вода и босилек в нея. Осветяването им става по начин, който трябва да остане в тайна. После им се съобщават 24 стиха от Библията, но кои за кого се дават, Учителят отново настоява да се определи САМО ЧРЕЗ ЖРЕБИЙ. Това е основен метод на Бялата ложа, докато Черната го ползва само за зло и наказание – никога едно предимство или едно благо при нея не може да се даде по жребий, всеки го придобива с насилие или хитрст.. Дава се поименно кои стихове кому са се паднали, но това за нас би било интересно, само ако знаехме биографиите и проблемите на съответните хора. На Учителя, гласувал последен, се е паднал стих 5 от 20 глава на Второзаконие: „Нека и управителите говорят с хората, като кажат: "Дали някой от вас е построил нова къща, но не е успял да отпразнува нанасянето в нея? - Нека си върви и нека се върне в дома си, да не би /.../ някой друг да отпразнува нанасянето в нея". Значи ли нещо това и какво може да значи във връзка с Учителя, можем да разсъждаваме. Знаем само, че и най-велики духове понякога искат да си заминат от този свят поради ужасните обстояелства и несъзнателните хора на земята, но не го правят, за да не влезе в тялото им някой лош дух и да съсипе всичко. Учителят още като дете е имал много сериозни проблеми със здравето, бил е на ръба, но духът Му е провел успешна битка да остане в това тяло, да го уякчи и дори да стане за пример на небивала сила, чистота и издържливост до най-дълбока старост. Погледнато по друг начин, това е мисията Му като проповедник на Словото Божие и Водач в Делото. Той е пословично редовен десетилетия наред и почти няма отсъствия от катедрата си. Защото е знаел, че и при най-малкото Му отсъствие веднага се качва претендент за Учител и надува паунски пера от самомнение или тщеславие. Обладаните от духовете или от себизма взимат сами думата и не я дават повече никому, стават агресивни проповедници и не могат да млъкнат с часове; за тях тишина, ученичество, благоговение и вслушване са непонятни думи. Апострофирали са Учителя даже по време на беседа.

„Вие често се питате как ще се прехраните, откъде ще ви дойдат парите, от които имате нужда, и пр. И най-вече това ви смущава - когато дойде един дух и ви казва, че е празна работа човек да се осланя да живее с вяра, че само той щял да ви научи как да живеете... Но лошите духове, когато навлязат в душата, изхарчва се всичко, а те се пренасят на друго място и душата остава сама да изкупува своите грехове и своята карма.”

„Законът е такъв, че вашият дух трябва ДА ПОИСКА нещо от Небето - и тогава непременно ще му се даде това, което искате. Не бива чрез вас да иска друг дух, та да го иждиви за себе си. И ако искате да познаете дали собственият ваш дух иска нещо, трябва да следите дали се не раздвоявате. Раздвоявате ли се, знайте, че не вие искате, а иска друг дух чрез вас.”

13 август 1908, сряда

ЕДНО НЕОЧАКВАНО И СЪВЪРШЕНО НОВО ТЪЛКУВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВАМАТА И ТРИМАТА:

„Защото, дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.“ Забележете, че Христос не казва „дето е събран един“, защото едно не може да се събере. Единицата е извор и тя представлява Безконечния Бог, който твори и създава всичко. Числото 2 представлява всичките ваши духове, които са излезли от Бога първоначално – това е излизането на човечеството.

Затова казва Христос: „Дето са събрани двама или трима” - т.е. дето са събрани добрите духове и човеците заедно, - „там съм и Аз посред тях.“ Защото, за да се изяви Божията сила, човеците винаги трябва да се събират с духовете, т.е. с ангелите. И Господ се проявява САМО В ТОВА събиране. АКО ХОРАТА САМИ СЕ СЪБИРАТ – БЕЗ ДОБРИТЕ ДУХОВЕ, - ТО Н Я М А ПРОЯВЛЕНИЕ НА БОГА. Защото в добрия случай „първият” са духовете, „вторият” са човеците, а „третият” е Бог, т.е. Синът. В това отношение, духовете представляват Принципа на Бащата, а човешките души – Принципа на Майката. Синът представлява Бог, Който се ограничава да живее между тях, и затова Той предизвиква Любовта. И без Сина не може да съществува Любов. Те в себе си носят Божествения смисъл на Любовта.”

КОМЕНТАР, 27 февруари 2017 г.: „АКО ХОРАТА САМИ СЕ СЪБИРАТ – БЕЗ ДОБРИТЕ ДУХОВЕ, - ТО Н Я М А ПРОЯВЛЕНИЕ НА БОГА.” – Това обяснява всичките ни провали и всичките печални опити на човечеството да се събират по двама или трима или по повече без никакъв резултат. Дори почти винаги – с нещастен резултат. Ние не привикваме АНГЕЛИТЕ да са между нас, не разпознаваме и не каним и ВЪПЛЪТЕНИТЕ богове и ангели на Земята. Имаме вкус към егоисти, към заблудени хора, или им се плашим. Затова мисълта продължава: „Ето, ние се приближаваме към ОСНОВАТА на закона, за който ви говорих. Вие не можете да приложите един духовен закон във физическия свят, ако ДУХОВНИЯТ СВЯТ не е във вас и ако не сте свързани със ВСИЧКИ души. Само тогава Господ ще оплодотвори и създаде всичко във вас.”

„Пасивният принцип ПРОИЗВЕЖДА Любовта, а активният я ПРОЯВЯВА. Значи, за да може да се произведе Любовта, трябва да сте пасивни – в положението на Майката, - а за да ПРОЯВИТЕ Любовта, трябва да влезете в положението на Бащата. Тия два принципа Бог, като ги съвкупи, Той ще произведе ЖИВОТА /.../.

„И духовният закон е, че вие трябва да очаквате резултат от БОГА, а не от себе си.”

„Там, дето има страх, няма Бог и всякога има несполука.”

„Няма сега какво да плачете, защото думите, които ви се дават („Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“), са един много важен пропуск, с който ще могат да ви пускат навсякъде. И този пропуск се дава не за философски размишления, а за ПРАКТИЧЕСКО приложение.”

КОМЕНТАР, 27 февруари 2017 г.: И ОЩЕ ЕДНА, „ПОТРЕСАВАЩА” ЗА НАС ИЗНЕНАДА: НА ТИЯ РАННИ СЪБОРИ СА ЯЛИ И РИБА!... Като изрежда протоколчикът кой какво се задължава да купи за следващия ден за „Господнята вечеря”, накрая пише и следното: „Пеню Киров, Дим. Голов и К. Иларионов ще купят и донесат рибата, която ще занесат в дома на Ан. Железкова, за да я сготви за ядене. Само да се внимава, щото рибата да бъде точно дванадесет риби – ни повече, ни по-малко.” 

ЕНИГМА! Дали тия 12 риби са били за 12-души от Веригата, които ядат риба и затова на този етап Учителят не е искал още да ги подлага на голямо изпитание? След като като са били общо 14 души, дали 12-те риби са били разпределени на всички - или двама не са яли? – Иска ни се Учителят да е бил единият... На търновските събори само след няколко години Учителят вече забранява и рибата, та се налага някои да я крият под масата като „нарушители”, но Той, нали има зорко око, ги разобличава – не заради вкуса им, а заради лъжата...

28.02.2017 г. 20,45 ч.

 

Из ГОДИШНА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА : : Варна, 14-15.08.1908 г.

Човек скоро ще стане кристален и прозрачен, ще лети само с тялото си из вселената, ще диша космичен етер, ще ходи където си иска с когото си иска.

КОМЕНТАР, 27 февруари 2017 г. ЕДНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПРИСЪСТВИЕ НА БОГА, ЕДНО ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНО СЛОВО ПРЕЗ ТОЗИ ДЕН! Не че и другите лекции и беседи на Учителя не са Слово, но има грандиозни трапези на Словото Божие, които осияват цялото Битие с едно незабравимо вдъхновение и величие на Бога, когато е особено радостен и се е облякъл в празничните Си духовни одежди:

"Ще говоря върху следующия стих, който го няма в Библията: Вяра непоколебима – ТОВА искам, Любов непрестанна – ТОВА желая! От оправдание няма нужда. На всинца ви трябва покаяние, да се родите от Моя Дух, за да пребъде Моята радост за всекиго.“

„ПОКАЯНИЕТО - това е качество на РОБА, който всякога прави погрешки и всякога трябва да ги изправя, ЗАЩОТО, АКО БИ БИЛ МЪДЪР, НЕ БИ БИЛ СЛУГА.  ОПРАВДАНИЕТО - това е качество на ГРЕШНИКА: той всякога е заставен да се оправдава за своите грехове, да търси извинения и причини, да търси адвокати и защитници. РОЖДЕНИЕТО - това е качество на СВОБОДНИЯ, който минава от ограничението в света на Свободата, гдето Духът влага живот в неговата душа, за да работи и да се развива."

КОМЕНТАР, 27 февруари 2017 г : ВСИЧКИ ЗНАЕМ, ЧЕ КОГАТО ГОВОРИ ВСЕМИРЕН УЧИТЕЛ, през Него говорят десетки, стотици, милиони различни същности. Говорят неочаквано всички ипостаси на Бога, говорят Всемирното и Бялото Братство, говорят божества и ангели, представители на различни небесни и космични човечества, говорят и духове на заминали хора, говори от свое име и носителят на Бога в дадения век и дадената страна, чието тяло се ползва. Обаче в Словото Му нерядко проговаря и сам Бог. Щом това се случва с деца, поети и писатели и със светии и най-различни пророци, дори чрез медиуми и екстрасенси, защо да не ни говори Бог и през най-съвършеното Си творение и въплъщение – Учителят? Ето един от тези случаи от същата дата - 14 август 1908 г.:

„Когато Ме търсите, не Ме търсете в своите погрешки и в своето оправдание – търсете Ме чрез вяра, чрез любов и чрез възраждането на вашия дух. В този път всякога ще бъда готов да ви помагам, да ви ръководя, да ви просвещавам, да преобръщам всичко за добро и да изведа душата ви в безопасно пристанище на живота. Каквито и блага да притежавате на земята, тия блага са временни – те са за ваше упражнение, за ваше назидание; те са подготовка за бъдещето. Тия блага ще останат в училището след като излезете, защото те са принадлежност на ТОВА училище. Но Любовта - ТОВА е благото на живота, което единствено можете да вземете със себе си и /с което/ да влезете в Царството Божие. И ако искате да бъдете любени, трябва да се поставяте в положението на дете, което има вяра. Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника; но ако искате да почувствате Любовта, вземете положението на дете, което има вяра в баща си и майка си - и тази Любов ще ви се изяви. Ако искате да имате вяра, проявете Любовта спрямо другите - и ще ПРИДОБИЕТЕ вярата. Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година Аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам сила и благост, знание и мъдрост да се подвизавате и работите в Моето лозе. Всякой един от вас да гледа таланта, който ви давам сега, да го не зарови в земята, защото който сее, жъне; а който спи, гладува.”

„Да ви не безпокои прахът, който се повдига в пространството; не си напрягайте умовете да отгатнете защо се вдига нагоре – той извършва своята прекрасна служба, той е носител на дъждовните капки, слуга на небесните разпореждания. Ако във вашия живот има много прах, но сте верни на обещанието, този прах ще бъде носител на великите Божии блага, които се пращат към вас.”

А ЕТО И ЕДНА ИЗКЛЮЧИТЕЛНА, ПРЕКРАСНА, ИЗУМИТЕЛНА „АРИЯ” НА ПРОМЯНАТА. Просто е почти невъзможно е да се съкрати нещо от Словото на Учителя през този ден:

„Да ви не измъчва променчивостта на човешката природа. Може ли къща, която се гради, да седи в едно и също положение? Може ли дърво, което расте, да има един и същи вид? Може ли храна, която влиза в стомаха, да излезе така чиста, както е влязла? Промяната - това е закон за развитието. Ако се мени къщата във вида и формата си, това не показва, че се мени и нейният господар. Промяната на вашите желания и мисли - това са материалите, от които се гради вашето тяло. При граденето на къщата при основата турят камъни, над камъните – печени тухли, над стените турят дървета, а отгоре – керемидите. Може ли да се турят керемидите в основата, а печените тухли – на покрива? Ако в естествения ред на нещата това е вярно, също така това е вярно и в реда на духовните работи. Може ли да бъде вашето настроение еднакво зимно и лятно време, когато пътувате през пустинята и през прекрасни планински долини? - Не може да бъде настроението ви еднакво – в пустинята ще усещате унилост, в зелените гори – радост, а в подножието на планинските върхове – повдигане на вашия дух. Но това са само условия, при които животът се проявява; това са ноти на една и съща песен. В ПРОМЯНАТА на нещата е и хармонията на живота. Затова, благодарете за всичко, което Бог е направил и в което вземате участие. Хвалете и славете Името Му и Го благославяйте в душата си завинаги, защото ТОЙ е диханието, ТОЙ е Животът, ТОЙ е благото на всичките неща! /.../ Това е едно Слово, което ви се дава, за да престанат между вас разните недоразумения.”

„Аз зная как в едно село една мома се намерила „в слабост” и заченала. Всичките селяни, начело с кмета, отишли да я изтезават и убият. Свещеникът на селото излязъл да я защитава, като думал: „Бре, стойте, какво ще сторите, всички сме със слабости и погрешки!“ А кметът на това отговорил: „Как, ако имах такава дъщеря, аз сам бих я убил!“ - Десет години след тая случка, дъщерята на този кмет направила същата „погрешка”.

ПРЕРАЗКАЗ И КОМЕНТАР, 28.02.2017 г. СЛЕДВАТ ИНСТРУКЦИИ НА УЧИТЕЛЯ в какъв ред и по какъв начин да се изкачат членовете на Веригата в горницта за молитва: първо всеки поотделно, после на групи по трима, накрая – всички заедно. Прави впечатление, че и в четирите групи по трима е определил поименно да са по двама мъже и една жена. Тази акция по трима Учителят определя като нещо „съдбоносно”, в което не трябва да има никакви недоразумения и лоши чувства. Какво е имал предвид – можем само да гадаем. Но ние знаем, че през всички векове и дори досега, там, където има интимна двойка и се присъедини трети, каквито е да са обстоятелствата, често възникват негативни чувства в някой от тях и това се вижда от ясновидците. Много по-късно, вече в Младежкия (Специалния) клас Учителят ще провежда много по-рисковани упражнения за проверка на сърцата и като модел за влизане в Новата Вселена и Най-Вътрешното Небе, където всички са без дрехи. Трябвало е по жребий ученик от Класà да се изкъпе в банята с ученичка от Класà. Това го има отпечатано в издадените беседи, виждали сме го с очите си, когато ни го показа Павел Желязков на Рила в един том, сега трябва да го потърсим къде е. Можем да си представим какви са измеренията във висшите класове на една Божествена Окултна Школа! Зомбираните от морала и религиите на пъкъла считат, че имат право да са без дрехи със съпруг или съпруга, неопределени от Бога, а в останалите случаи това било от дявола. Днес нудизмът отваря божественото съзнание на хората, за да ни напомни за Рая и да ни подготви за влизането в Новата Вселена. Заразените от адското възпитание, дори и когато си мислят, че са последователи на Учителя, се смущават сериозно, когато обнародваме солидни подборки от Негови изказвания в беседите в полза на голотата, особено като тези: "Жителите на един остров във Франция ходят голи като Адам. Те се наричат "нудисти". Ако срещнете такива хора, ще се чудите как ходят голи. Те са доволни от положението си, но на вас това се ви вижда чудно." (Из "Ценната дума", 3 февруари 1935 г.); „И в странство вече Новото Учение е влязло. Там има нудисти, които искат да демонстрират, че може и на Земята да се живее както в онзи свят. Но те са малцина и ги държат надалеч, затворени на един остров като някои прокажени." (Из "По новия начин. Коприненият конец", 15.XII.1935 г.).

КОЙ СВЕТИЯ И КОЙ ПАПА ИЛИ ПАТРИАРХ досега е казал, че голотата е основен елемент на НОВОТО УЧЕНИЕ и начин на живот в ОНЗИ СВЯТ? Днес виждаме филми и снимки на стотици и хиляди, десетки хиляди голи мъже и жени из големите градове. Много религиозни се ужасяват от това и го считат за крупна победа на „Сатаната”. Обаче знаят ли те, че при предстоящото ни влизане в зоната на Свбодната Вселена никой няма да ни пусне там с дрехи и с каквато и да е друга ръкотворна вещ? Така че не е сигурно дали Висши Посветени, под ръководствоно на иноземни и извънземни от райските цивилзации не се опитват днес да ни подготвят масово за това.

Прави впечатление също, че на 15 август 1908 г. Учителят изисква паричния принос този път да е в злато и себро, а не в банкноти. Който не знае каква е чистотата и какви са небесните права на един Всемирен Учител, би могъл да се смути сериозно от събирането на народни пари. Това има право да прави САМО ТОЙ, иначе кармата е безмилостна. Най-добрите Му ученици казваха, че през целия си живот не са приели нито една народна стотинка.

Интересно за нас е и указанието от Учителя, на тези Събори на Веригата духовната работа да се извършва от 4 до 7 ч. сутринта и между 9 и 12 вечерта. В случая – прочитането на указаните от него стихове и глави от Библията. За нас би било гоямо противоречие, ако не знехме, че Учителят не може да сгреши в такова фундаменално нещо. Значи, заспиването преди 10 ч. вечерта не е абсолютен канон – под контрола на Велик Учител неспането тогава може да не е опасно, а дори и да е благословено, ако се извършват строго определени действия, дадени от Него. Същият е и случаят с вечерните и нощни бдения. Обаче кой има право да обявява такива вечерни и нощни инициативи – това също е много важен въпрос.

Интересно е и това, че този път Учителят променя радикално упражнението в петъците и отменя три от тях, оставяйки само третия петък от месеца за 24-часов пълен пост. Предупреждава, вечерята в четвъртък да завърши най-късно в 7 ч. - нито минута по-късно. Ние съобразихме още преди много години, че след залеза на слънцето в четвъртък действат Лунният и Сатурновият астрологически часове - може би затова Учителят не е искал да се закъснява с вечерята тогава. Още по-късно в годините Той отменя и вечерята в четвъртък и оттогава постът ни става както е и досега – да не се яде от четвъртък на обяд до петък на обяд. В една беседа казва, че който вечеря в четвъртък, няма да го пуснат в божествения свят. В божествения свят може да се влезе само в четвъртък вечер, ако се спази това условие и още няколко други. В друга беседа казва нещо още по-странно: че всяка вечеря след залез слънце съкращава живота на човека с 10 години! Това звучи абсурдно – да сме умрели още в първите дни след раждането си... Но ако изчислим колко години е запланувала Природата да живее човек на земята в едно тяло ако не вечеря, получава се едно доста солидно число: над 360 хиляди години...  Предупреждава Веригата и още за още нещо в петъка: да няма никакви шеги и подигравки... Явно знае – нали е Учител, - че във Венерин ден шегите и подигравките не липсват, което и ние наблюдаваме от десетилетия, както и въобще във Венерините часове всеки ден. Обаче горното предупреждение важи най-вече конкретно за петъците по време на съборите, инак се наблюдават доминантно радост и веселие във Венерините часове и дни; хората си пеят, обичат повече – и т.н.

Нещо много странно: Учителят съветва последователите Си да „атакуват” хората през 1908 г. Какво иска да каже и как да се прави това?... Но ако се съобразим с вибрациите – девета през 1908 и първа през 1909 г., - „атакуването” е обяснимо. Екстремните събития са неизбежни при строги вибрации и аспекти, а в случая е минал само един месец и половина от експлозията на Тунгуския „метеорит” в Сибир (ако не е било и работа на Никола Тесла...). Социално-психологическият минимум: „Не избягвайте хората - тази година няма да избягвате никого.” – не само добрите, но и лошите. И един съвет при общуване с по-напористи и енергични хора, какъвто би дал днес всеки добър психолог и психиатър: „Даже го поканете да си изкаже всичко, каквото има, като му задавате въпроси, та да се изчерпи добре, щото да няма вече какво да говори – вие все слушайте тихо и спокойно. Да, оставете водата добре да се изтече и даже да се изцеди...”

Вече няколко пъти Учителят споменава 1914 година като преломна. Прогнозира войните и бедствията и небивалата кармична чистка, която предстои. А Балканският полуостров – казва Той - е една особена магнетическа верига, която повдига и славянството, и всички други народи.

 

Според думите на Учителя, добрите духове идват сутрин от 3 до 5 ч., като от 4 започват да намаляват, а си отиват следобед от 2 до 4 ч. Истинските ясновидци виждат, че те могат да влизат в ранната утрин по това време само в хора, които са легнали рано и са се събудили естествено и се занимават с духовни работи. Които спят по време на изгрева, в тях влизат много от тъмните духове, които бягат панически на запад, за са се скрият в нощта – в сянката на Земята. Това състарява и разболява човека повече от всичко. Новият Човек скоро ще стане кристален и прозрачен, ще лети само с тялото си из вселената, ще диша космичен етер, ще ходи където си иска с когото си иска. Ранното заспиване и събуждане са основен метод за извършване на тази трансформация.

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/

 

 Начало 
 Тълковен речник 
 Книга 1 
 Книга 2 
 Книга 3 
 Книга 4 
 Книга 5 
 Книга 6 
 Книга 7 
 Книга 8 
 Книга 9 
 Книга 10 
 Книга 11 
 Книга 12 
 Книга 13 
 Книга 14 
 Книга 15 
 Книга 16 
 Книга 17 
 Книга 18 
 Книга 19 
 Книга 20 
 Книга 21 
 Книга 22 
 Книга 23 
 Книга 24 
 Книга 25 
 Книга 26 
 Книга 27 
 Книга 28 
 Книга 29 
 Книга 30 
 Книга 31 
 Книга 32 
 Книга 33 
 Книга 34 
 Книга 35 
 Книга 36 
 Книга 37 
 Книга 38 
 Книга 39 
 Книга 40 
 Книга 41 
 Книга 42 
 Книга 43 
 Книга 44 
 Книга 45 
 Книга 46 
 Книга 47 
 Книга 48 
 Книга 49 
 Книга 50 
 Книга 51 
 Книга 52 


...Продължава във Facebook.
© Необятното продължава да говори - 2021 ∴ Attar
Посещения - hit counter