3.09.2016 г. 14,51 ч.
ЗА ХОРАТА-НУЖНИЦИ. Най-висшата Цел на Братството е уханието на Обходата, Грижата и Приласкаването. Обаче съществува и ШКОЛА: в нея се дават нагледни уроци и за ЗЛОТО в човека. Напоследък мнозина имаме засилени опитности в това отношение – изтърпяване на лошите думи и чувства на някои хора, при това абсолютно несправедливи. Изтърпяване – и реагиране с любов. Ясновидците виждат, а иконописците и някои художници като Иеронимус Бош изобразяват какво правят тъмните духове в устата на човека и какво излиза от нея, когато мисли или казва нещо некрасиво. Тук няма да се помества частта от бседата преди цитата по-долу, понеже тя съдържа думата „клоака” и образа на червеите, които живеят на такива места. Но се разбира, че става дума за НЕГАТИВНИТЕ чувства, мисли и думи:
„Много време се изисква, докато умът и сърцето на човека се просветят и той излезе на чист въздух, на божествената светлина, да води чист и свят живот.” (10 септември 1930, „Отличителна черта”)
„Какво нещо е лошото, грозното в човека? – То е неговото отходно място. Всеки дом има такова място. Там се изхвърлят нечистотиите. И светлината има отходно място. Докато са на земята, и светиите имат отходни места. В живота остават излишества, които трябва да се изхвърлят някъде. Злото трябва да излезе вън от човека. Ето защо, съзнателно или несъзнателно, някога човек прави зло. То е старото зло, което той носи от далечното минало. Обаче това зло оставя своите малки деца в човека, които растат и стават големи. Един ден човек и тях ще изхвърли навън. Ще дойде ден, когато злото ще стане безплодно. И тогава, като се изхвърли навън, няма да има вече условия за ново зло. Докато човек е на сегашната степен на развитие, все ще има в него деца на злото, които ще изпраща навън.” (5 април 1933, „Окото”)
„Сега вие ще кажете: „Не може ли без зло в света?“- Не може! Ако вашите къщи могат без канализация, ако вие можете без нужници, тогава и без зло може. Но, най-първото нещо: като съградите една къща, съграждате и един нужник. Е, вие ще се сърдите ли на онази дупка, през която излизат тия нечистотии? - Ще благодарите, че тя ви освобождава от едно голямо зло, защото ако тия вещества не могат да се трансформират и да приемат физически вибрации, те биха образували отровни газове и щяха да спрат еволюцията на вашия живот. И вие често си задавате такъв един въпрос, казвате си: „Нашият Учител не знае ли, че тук има толкова лоши хора, неспособни ученици, защо не ги изключи?“ - А-а, не разбирате вие философията на живота, не я разбирате! Вашият Учител не е глупав като вас. Вашият Учител върви съобразно великите закони на Природата. Той не иска да измени в нищо на онова, което Бог е направил. Ние не искаме да оправим света. Аз не искам да изкореня злото. Злото трябва само да се ограничава. На 100 души добри хора са потребни 10 лоши. И ако ги нямате, трябва да им платите, за да дойдат във вашето общество. Трябва да ги търсите, защото ако ги нямате, вие ще се спънете. А когато имате 10 лоши сестри между 100 добри, вие трябва да ги пазите като писани яйца! И знаете ли защо са лоши? Те казват: „Ние се вкиснахме заради ВАС, всичките ваши нечистотии все през НАС минават! ВИЕ ядете и пиете, а ние се вмирисахме заради вас, заради ВАС ние страдаме...“ - Имат ли право те да ви се сърдят? - Имат право, разбира се! И затова те ви мразят, гонят, хулят. Вие ще кажете: „Аман!“ - Не, не, аман от ВАС! И аз ви казвам: като писани яйца ще ги пазите!”( 6 октомври 1922, „Положителни и отрицателни сили в природата”)
ТАЗИ СУТРИН, след един пореден сблъсък фронтално с небратски думи и чувства от страна на хора, които си мислят, че са в Учението, се изясни нещо много важно. Принципно знаем, че на всеки 12 души трябва да има един лош човек, за да им бъде отходният канал. Но не знаехме, че в центъра на паневритмията и на други мероприятия с повече хора, поне от време на време трябва да има поне един човек, който да е отходен канал за всички наоколо. Много години се дразнехме от злостните книги на един човек и от една мила душа, която не свиреше професионално, но бе в центъра на паневритмията неотклонно – беше се самоназначила. Тя си позволяваше да критикува доста некрасиво, имала е труден живот. Едва днес разбрахме каква е била една от ролите ѝ, поради която небето я държа най-малко три десетилетия в центъра на кръга. Тя можеше да живее още 10 години, ако бе послушала да играе понякога и в кръга, а да не бъде „дежурна” само в центъра, но тя не искаше и да чуе за такова нещо. Затова трябва да търсим със свещ и да каним и хора, способни да мислят и чувстват некрасиво и да говорят още по-некрасиво, тъй като няма друг начин да се изтичат миязмите от всички хора наоколо и да се изхвърлят през злото в човека в космоса.
04.09.2016 г. 07,48 ч.
МИЛОСТТА СИ Е МИЛОСТ, НО НАГЛОСТТА ГОСПОД НЕ ТЪРПИ 1916.12.17н спа ВНБ.ББ2003:204-205 „Колко пъти сте се опълчвали против Господа, а Той казва: “Червейче, знаеш ли от каква смърт ще умреш?” Някои Му дават съвети... – Господ няма нужда от никакви съвети!”
04.09.2016 г. 07,33 ч.
УЧЕНИК НА ХРИСТА – ИЛИ СОБСТВЕНОСТ НА НЯКОГО? Този въпрос трябва да си го зададем, ако си мислим, че сме длъжни да даваме отчет на смъртен човек, а не само на Бога. Просто защото смъртният няма как да ни спаси. 1916.12.17н спа ВНБ.ББ2003:204: „И тъй, сега е време да послушате какво ще ви говори вашия Христос в лодката, в която се возите в това бурно море. И това, което Той ви каже, трябва да го държите като една светиня и никому да не го казвате.”
04.09.2016 г. 08,43 ч.
ВСЯКО ДЕЙСТВИЕ - ОСВЕТЕНО! 1916.12.17н спа ВНБ.ББ2003:205 "И в готвенето, и в прането има смисъл. Някой пере и си казва: “На мен ли се падна тази работа?...” Например, снахата пере дрехите на свекъра и свекървата и си казва: “Тези стари няма ли да се махнат? Разбирам, ако дрехите са само мои, а то и дрехите на старите!...” - Не, когато перете, кажете си: “Както изпирам тази риза, така и Ти, Господи, ме направи така чист!” Ако аз пера, ще кажа: “Господи, тези хора ме опетниха, но Ти ме изпери!” УЧИТЕЛЯТ РЕДОВНО ХВАЩА МИСЛИТЕ НА ПРИСЪСТВАЩИТЕ И ИМ ОТГОВАРЯ. Това са ни го разказвали стотици хора, били около Него до 1944 г.
05.09.2016 г. 17,49 ч.
ЗАЩО СА НЕОБХОДИМИ НА МИРОВИЯ УЧИТЕЛ, НА БЕЛИЯ МАГ РЪКОТВОРНИ ЧОВЕШКИ СРЕДСТВА, СЛЕД КАТО МОЖЕ ДА ПРАВИ ВСИЧКО И БЕЗ ТЯХ? Ползвал ли е Господ Рама летяща колесница? Ползвал ли е цар Соломон летящ кораб между звездите? Каква е ролята на рендето в ръцете на Исус; а след 2000 години - в ръцете на Съвършения отново?... Брошка, златен ланец, сребърен ланец, златен джобен часовник, сребърен джобен часовник, прибори за хранене, перфектни дрехи, пишеща машина, грамофон, радиоапарат, френологични инструменти, барометър, гъдулка, цигулка, пиано, хармониум, библиотека, магичен нож, магичен бастун, особен телескоп, особен микроскоп, особена вечно светеща лампа, возене в прости и луксозни автомобили.... личен космичен кораб зад салона на Изгрева, обикновено в режим на невидимост... Да се изрежда ли още?... Чрез вещите, които ползват безсмъртните и дори сам Бог, когато е в човешка форма на земята, се стига като през антени по специфични начини до огромни групи от хора, за да им се въздейства благотворно. В много случаи, това е единственият начин. Когато Учителят носи някоя специална шапка или държи предмет, той се свързва с милиони хора, имащи тяхната вибрация; когато по време на войната е облякъл една риза, подарена му от латвийците, то е било, за да минат безопасно през театъра на военните действия в Европа между България и Латвия. Защо е трябвало да строи и насочва чешми, извори? Защо набедената „мозайкаджийска бригада” правеше чешми, фонтанки, стълби и пр.? Когато Посветеният допусне да се разболее, да се лекува или да лекува някого с конвенционални човешки средства, значи, той е преценил, че това е най-добрят или единственият начин да стигне до стотици или хиляди хора, използващи същите средства. Един Посветен допуска да се разболее и даже да взима антибиотици, за да не умрат няколкостотин или няколко хиляди души от сродната му верига от същата болест, взимащи същия антибиотик, ако Бог го е помолил за това. Друг път Посветеният ходи по кръчмите и вертепите или на мач, на състезания, на поп-концерт; гледа екшъни и пошли сериали, защото няма абсолютно никакъв друг начин да въздейства на феновете им, които молитвата и не докосва. Това е особено мощно, когато събитието протича в момента – въздейства се не само на хората на стадиона и пр., но и на всички телезрители в момента. Днес интернет дава най-обширни възможности за работа по този начин. Няма Учител, Пророк или светия, които да са успели да стигнат до милиони души по възвишените духовни начини, ако тия души още нямат пробудено причинно, атмическо или будическо тяло. Тогава само човешката техника дава коридор към тях. Ние помним радиото в стаята на Учителя. Защо е било необходимо да го слуша звуково, след като може да улови с мозъка си която си иска станция? Даже на нас се е случавало и на съвсем недуховни хора, какво му пречи на Него? И още нещо: трудът с ръцете, майсторството, виртуозността с пръстите имат не само конкретното видимо проявление, но и строят едно ново висше тяло в човека, строят Новата Земя и Новото Небе. Пръстите прокарват тежките електрони. Дали има значение съдействието на някои приятели, които поправиха крака на плетения стол на Учителя?
Ето още веднъж епизод от спомените ми за поетесата Димитрина Антонова - мисля, че вече съм го слагал във фейса:
„Сега искам тук да спомена за един случай, който тя ми разказа лично и може да не го е разказвала на друг – случай, който говори още веднъж за измеренията на Учителя. Летене с технически средства, с "летящи чинии" и т.н. не е кой знае какво достойнство; напротив – това даже е много ниско и опасно измерение на човешкия дух и духа на технотронните цивилизации. Но в случая имам предвид до каква степен разнообразни и неочаквани са били и могат да бъдат възможностите на Учителя, Който е ползвал дори и такива средства за придвижване. "Веднъж – каза тя, – късно вечер, аз видях как Учителят влезе в стаята си, загаси лампата, излезе, слезе по стълбите, зави зад сградата – и само след 5 мин. зад салона видях нещо огромно да се издига във въздуха, много по-голямо по дължина от салона. То беше цялото сребристо и имаше формата на огромна пура." Точно така се описват някои от малките корабите-майки, от които излизат летящите чинии. По това време, в което Димитрина Антонова ми разказа това нещо, в печата нямаше и помен от информациите за "летящите чинии"; никой от нас не знаеше какво е "кораб-майка", че той има пурообразен вид, че често е сребрист - и т.н. А тя каза: "Аз лично видях това!" И даже е видяла нещо като илюминатори, които светят. Тя го описа точно във вида, в който после ние четохме, че са наблюдавани и фотографирани такива кораби – години наред след това. Тази информация беше засекретявана дълги години в соцлагера; пък и на запад американците я криеха, но Димитрина даде точно описание на това, което представлява един "кораб – майка" - не от най-големите, разбира се. Може би това е бил един малък "кораб-майка" или нещо подобно, защото големите са дълги с километри, но тя описа един кораб 3-4 пъти по-голям от салона на Изгрева; ако салонът беше, примерно, 20 метра, значи 60-80 метра трябва да е бил този "кораб-майка". Тя казва: "Издигна се, а когато аз видях това нещо, Учителят вече беше загасил светлината в стаята си и го нямаше вътре. Това нещо се издигна и изчезна" – завърши разказа си Димитрина Антонова.” По-късно с някои приятели имахме опитности във връзка с тия цивилизации.
05.09.2016 г. 19,34 ч.
МИЛОСТ 1916.12.17н спа ВНБ.ББ2003:205 "Ако в думата “милост” разгледате буквата “м”, ще видите, че тя има четири резки, които образуват два планински върха и една долина. Следователно, за да бъдеш милостив, трябва да имаш два върха, на които да се крепи тази долина. Така и човешкият живот не може да се състои само от върхове, а трябва да има и долини.”
05.09.2016 г. 20,11 ч.
1916.12.17н спа ВНБ.ББ2003:205-206 „Господ ви е пратил да служите някому – например, да наглеждате няколко сирачета, - а вие искате да заемете първо място. Когато вашият Господ се събуди, тогава всички бури ще утихнат.”
ВСЕКИ, КОЙТО СЕ КОСИ ЗА СВОЙТА КАРИЕРА ИЛИ СВОЙТО СИ ЩАСТИЕ и не се разридае пред тъгата на тия деца, не им се посвети незабавно, напълно си заслужава съдбата! Не винаги могат да се осиновят сирачета - днес ги продават много скъпо. Но един прекрасен ден Господ ще се събуди в няколко женски сърца и те ще се обединят да си гледат децата на дежурства, вместо да ги разболяват по детските градини или да се плащат астрономически суми на "братските" търговци. И в няколко мъжки сърца, които ще дадат всичко за това; ако трябва - и живота си!
05.09.2016 г. 22,03 ч.
ДОБРО - НЕ С ПАРИ! 1916.12.17н спа ВНБ.ББ2003:206-207 „Да не заприличате на онзи каменар, който живял в първите векове на християнството в Египет. По това време живеел и един много благочестив отшелник, който изработвал кошници и ги продавал в Александрия. На връщане оттам, всеки път той срещал този беден каменар, който го спирал, поканвал го в къщата си, измивал му краката и го нахранвал. На отшелника му домиляло за този добър каменар и един ден запитал Господа дали може да му се помогне с нещо. Господ му отговорил: “Може, но ако животът му се измени”. – “Ами, ако му се дадат пари, животът му нали ще се измени?” – запитал светията. – “Е, добре – отговорил Господ, – на едно място има заровени пари, изкопай ги и ги дай на каменаря”. Отшелникът намерил парите и ги дал на каменаря, който бързо се издигнал, направил си хубав палат, заживял богато и в скоро време бил избран за пръв везир. Един ден отшелникът отново срещнал каменаря, но оня толкова се бил възгордял, че се направил, че не го вижда. Това много огорчило отшелника, той продължил нататък по пътя, обаче го срещнал един ангел, хубаво го набил и му казал: “Със твоята помощ ти погуби една душа!”. Започнал тогава отшелникът отново да се моли на Господа да спаси душата на каменаря. Захванали се клевети, интриги и гонения по адрес на везира, който скоро изгубил всичкото си състояние, загубил високия си пост и се принудил пак да дяла камъни. Един ден, докато работел, той видял пак отшелника, спрял го и го заговорил: “Аз тогава те познах, но бях се възгордял от положението си. Помоли пак Господа втори път да ми даде пари!” А отшелникът отвърнал: “Не искам втори път да ме бият”...
06.09.2016 г. 05,55 ч.
ПАНЕВРИТМИЯ, упр. 7: ОСВОБОЖДАВАНЕ 1916.12.17н спа ВНБ.ББ2003: 207-208 „Събудете Христа - и Той ще ви научи как да живеете. Който не е събудил Христа, той не знае как да живее. Трябва да дойде висшият принцип и да ви освободи от това робство. Вие сте роби един на друг: мъжът чака спасение от жена си, жената – от мъжа си, синът – от баща си, дъщерята – от майка си. НЕ СЕ НАДЯВАЙТЕ НА ХОРАТА, събудете Христа - и веднага ще разберете вътрешния смисъл на нещата! Пожелавам ви да се събуди вашият Христос и да ви въведе във вашия мир, да ви даде мъдрост и знание, за да можете да свършите на земята мисията, която Господ ви е определил.”
06.09.2016 г. 11,50 ч.
АРИЙСКАТА КУЛТУРА 2 1916.12.24 щбн ДВГ1946:47. "Вие сте от арийската култура - от културата на доброто и на злото."
КАТО СТАНА ДУМА ЗА ТОЗИ ВИД КУЛТУРА, в стаята бавно заплуваха, полупрозачни и меко светещи, скулптурите на АРНО БРЕКЕР – голям талант, един от най-приближените фаворити на Хитлер. Нямало е как да не плати данък на арийската мания за свръхчовека, на волята за власт и надмощие, но нима нямаше навсякъде грандомански паметници и в соцлагера? В арийската и англосаксонската култура обаче са особено отблъскващи чертите на една подчертана надменност, агресивност, студенина, бруталност и високомерие. Естествено, в идеалистичния стадий и на фашизма, и на анархизма, и на комунизма доминира благородният гняв, бунтът срещу пресата на капитала. В чест на Брекер може да си припомним, че е създал и образи на висшите стремежи, невинността и кротостта, достойни да красят много галерии и домове из вселената... Подобно на изумителните филми на Лени Рифенщал - макар и тя фаворитка на Хитлер. Знаем обаче, че има и друга арийска култура, много по-древна - от стотици хиляди години на Земята. Културата на „благите арийци”, от които идва името на Небесна Благария. Ние сме от страната на Благия Дух – Абсолютния Господар на цяловселената. Тук вече не става дума за конвенционална раса и етнос, а за БЛАГИТЕ духове - обитателите на Новото Небе и Новата Земя.
06.09.2016 г. 15,48 ч.
ОГЪНЯТ ОТВЪТРЕ 1916.12.24 щбн ДВГ1946:47 "За да бъде научен, човек трябва да има вътрешен стремеж, ПОДТИК към онова, което ще учи. Ученик, който има вътрешен подтик към учението, лесно ще намери Учителя си. Момък, в душата на когото има любов, лесно ще намери своята Възлюблена."
ЕДНИ ОЩЕ ТЪРСЯТ; ДРУГИ СА НАМЕРИЛИ, ЗАЩОТО СА СЕ НАМЕРИЛИ
06.09.2016 г. 18,01 ч.
ПОНЕЖЕ СТАНА ДУМА ЗА ХИТЛЕР, хайде да намерим поне едно нещо в душата му, което да е божествено. ОТНОВО ИЗУМЛЕНИЯ! – Вижте по-долу какво е казано в българските беседи за него. Не само че „Хитлер е глупак”. Отново брилянтен пример в Словото как се говори положително. Нали е казано „Обичай врага си”?
Не всеки знае, че Адолф Хитлер е бил доста добър художник на младини. Това е една от картините му: „Мария и Исус”. Може ли такава картина да бъде нарисувана от човек без душа? – Каквото и да е направил, ако духът му е в ада, нека сега през тази картина отправим молба за душата му, защото всички други го мразят. ЕТО огромната изненада - какво положително е казал Учителят Петър Дънов за него, и не само за него:
„Четете историята на Хитлер. През какви страдания, през какви изпитания е минал той, но днес се е качил на високо! И знаете ли нататък какво ще стане? Вие виждате сегашното, но не знаете какво ще стане. Хубавото в Хитлер е, че човекът, при всички страдания, си е казвал: „Аз ще надмогна на всички страдания!“ Човек може да победи своята съдба. Ти казваш: „Хитлер - колко лош човек е!“ - Не, ти не разбираш Хитлер. Поучавай се от Хитлер!” (26 април 1939, „Симфония на щастието”)
„Хитлер иде вече. ХИТЛЕР е Господ сега. И МУСОЛИНИ е Господ, и СТАЛИН е Господ. Господ е като английския крал - иде и постъпва по същия начин. Опасността не е в Хитлер. Хитлер си върши много добре работата. Опасността не е в Мусолини. Мусолини си върши много добре работата. Всички си вършат работата. Единственото нещо което липсва на хората,, е че хората към себе си имат по-голяма любов, отколкото към Господа. Христос казва: „Който люби баща си и майка си повече от мене, не може да бъде мой ученик. Ако твоята любов към тебе /самия/ е по-голяма, отколкото любовта към Бога, /ти не си/ за мене!” - казва Христос. „Който люби баща си и майка си повече от мене, не е достоен за мене.“ (3 юли, 1938, „Блажени сте ако любите!”
„Моите почитания към германците! Според мене, Хитлер играе ролята на пророк Илия. Хитлер притеснява религията. Че каква религия е тази?... - Ако е религия на любовта, разбирам.” (21.I.1940, „Ако имате вяра”)
„Божественият закон гласи: Не отваряй война, в която можеш да изгубиш и това, което имаш. Ако воюваш, воювай за Бога. За правото в света". Англичаните подозират Хитлера, но прав е Хитлер. Той казва на англичаните: „Вие сте много богати, трябва да дадете.“ Наистина, англичаните имат четиридесет милиона квадратни километра земя. Германците имат само осемстотин хиляди километра земя. Кой трябва да дава сега?” (21.I.1940, „Ако имате вяра”)
„По някой път казваме „Хитлер“ - какво значи? - „Хит“ значи топлина, „лер“ – учител... Хитлер значи „Учител на топлината”... Сгорещява германците, сплотява ги." (4 януари 1939, „Здравословното състояние на човешката душа”)
„Отива сестрата на Хитлер - на един такъв голям човек в Германия, - отива при брата си и той ѝ казва: „Къде да те сложа - нищо не знаеш, много си проста!... На каква служба да те сложа?...“ Справедлив е човекът! Тя мисли, че брат ѝ вече може да я настани някъде. Някои хора, като повярват в Бога, казват: „Той ще ни намери някаква служба“, понеже повярвали в Господа. Господ казва: „Какво сте научили?“ Не знаете да пеете, а капелмайстор искате да станете...”. (30 юни 1940, „Първата запалка”)
„Наскоро четох един пример, дават го във вестниците. Отиват при Хитлера една група жени да искат нещо от него. Една млада госпожица носила в себе си една „бомба”, която „експлодирала”. „Експлодирала” „бомбата”, но Хитлер се усмихнал... Всички други трепнали, но той само са поусмихнал, че не го е страх от такива книжни бомби. Значи, самообладание има. Казва: „Бомбата ви е много хубава, тя стимулира държавните мъже...“ Героят е герой! Във вашия живот все някоя мома ще пусне някоя „бомба”, или някой кавалер ще пусне някоя „бомба” - какво ще правите?...” (23 декември 1938, „Трите закона”)
„Сега имаше във вестника за Адолф Хитлер. Той бил прост войник. Запознал се с някой капитан, сегашният негов приятел Едеман. Като подофицер Хитлер бил в неговата рота. Той го представил за възнаграждение на железния кръст и за други такива почтени ордени. Никога не го представил да се повиши в чин. Казва: „Той е особен човек, ако се тури, ще го разваля.“ Той дал да се възнагради с всевъзможни гергьовски ордени, но никога не го представил за повишение. Казва: „Опасно е да му се даде чин.“ И той останал подофицер. И природата ни дава гергьовски кръстове, но не такива чинове. Но този, който бил подофицер, е водач на целия германски народ, значи, един умен човек. Един човек, който съумява да води един народ от 70 милиона, е умен човек.” (18 септември, 1938, „Да Му служим без страх”)
ТУК БЯХА ИЗТЪКНАТИ ПРЕДИМНО ПОЛОЖИТЕЛНИ изказвания на Учителя за Адолф Хитлер, другите са широко известни. Навсякъде разказват за астролозите на Хитлер, които посетили Учителя ня Изгрева, за да му се похвалят с хороскопа на началото на войната, а той за част от скундата ги полял със студен душ – били недогледали най-важното, че Луната е била на разсип; за видението на Лулчев, че той води в невидимия свят армията на Хитлер, а Учителят срщу него – Съветската армия” – и т.н.
ИЗКАЗВАНИЯ НА ХИТЛЕР:
Държавата трябва да обяви детето за най-драгоценното благо на един народ.
Винаги е по-трудно да пребориш вярата, отколкото знанието.
Никога не пиши едно нещо, когато можеш само да го кажеш.
Този, който телесно и душевно не е здрав и достоен, няма право да увековечи страданието в тялото на детето си.
Трябва да се стремим в рамките на общия мироглед мозайката от книги да намира своето място в умствения багаж на човека и да му помага да укрепва и разширява светоусещането си.
Колкото по-голяма е една лъжа, толкова по-лесно ще и повярват.
29 април 1945 ИЗ ПОСЛЕДНОТО ИНТРВЮ НА ХИТЛЕР: „През годините на войната бях принуден да преразгледам гледната си точка за расите. Вижте какво ще ви кажа: никой тук в Европа, нито другаде, знаеше за Русия. Аз изобщо не идеализирам руснаците – в тях има нещо много азиатско. На фактите са си факти: руската нация се оказа силна и издръжлива в тази луда и безумна война и аз няма да се учудя, ако спасенияето на бялата раса дойде от Изток. Това ще бъде логично.”
06.09.2016 г. 22,37 ч.
КОЙ Е ТОЗИ, КОЙТО НИ ГОВОРИ И В БЕСЕДИТЕ ДНЕС? Тук си говорим в прав текст. затова няма защо да скриваме документите на тази тема.
1916.12.24 щбн ДВГ1946:47 „За да намерите Бога, Който ще ви учи, първо Той трябва да проговори в ума, в сърцето и в душата ви. ТОГАВА ЩЕ НАМЕРИТЕ И МЕНЕ. Какво разбирам под „мене"? – СИНЪТ ЧЕЛОВЕЧЕСКИ.”
"Варна, 16.VIIІ.1906 г. Да не отпада сърцето ти, нито да се колебай душата ти. Вярвай в Мене и в Отца и всичко ще изправя за тебе. Няма да остане трудът ти без Моята заплата. Бъди образ по сърце и душа на Твоя Отец. Благост искам, веселие и ясност на ума. ТВОЙ ПРИЯТЕЛ ИСУС" (Свещения подпис)
09.09.2016 г. 01,07 ч.
СЛУЖЕНЕ - БОЖЕСТВЕНИ ПРИОРИТЕТИ И СЪПОДЧИНЕНИЯ 1916.12.24 щбн ДВГ1946:48 „Да бъдеш Син Божий, това значи да служиш и да ЗНАЕШ как да служиш. Който не може да служи разумно на Бога, не може да се нарече Син Божий. Служенето не е само към едного. Първо ще служиш на своята душа, после на своя дом, на обществото, на народа си, на своето племе - и най-после на цялото човечество. Това са задължения, които човек трябва да научи и да изпълни. Това е велика наука."
ТОВА Е ЕДИН от най-фундаменталните закони на Бога, още едно от изказванията на Учителя, което може да съкрати еволюцията на човека поне с 25 хиляди години и да го превърне в Син Божий, ако го разберем и приложим правилно. Повчето хора и дори много ангели и богове са разбъркали тази последователност, това съподчинение, вследствие на което те се деформират и пропадат, умират. Най-различни проповедници и претенденти за „учители” утвърждават погрешен порядък или изпускат някои от тези генерални обекти на Служенето. Мнозина първо служат на себе си, но не и на душата си – това е грамадна разлика. Следователно, трябва да се изучава науката за душата в Словото Божие и науката как се служи първо на собствената душа. В дадената поредица е пропуснато служенето на Бога, но тук то може да е идентично със служенето на собствената душа, а може и да е изпълнението на волята Божия не по тази последователност, а според КОНКРЕТНАТА воля на Бога за всяко Негово дете поотделно в даден КОНКРЕТЕН случай. Това е много важно. Бог има правото да ни помоли да изпълним волята Му не по закона на дадена субординация, а както ТОЙ реши в даден случай. Значи, всяка божествена матрица или система важи само тогава, когато няма извънредна намеса на Бога в даден миг или период от живота ни. Тя нарушава генералното съподчинение и изисква един-единствен приоритет или временно пренареждане на последователността. Тези случаи се изясняват естествено в живота и Словото Божие, което изучаваме в течение на вековете. // ОПАСНОСТТА е в самоупованието, самомнението на много духове и силно индивидуализирани умове, които са или атеисти, или си внушават и внушават на другите, че именно Бог им говори. Тогава те или съчиняват неверна матрица от последователности, или отхвърлят всякакъв божествен закон и действат нихилистично, анархистично. Или казват „Бог няма”, или „Аз съм си сам Бог”, или „Бог ми говори това и това и аз не се подчинявам на нищо, казано от други” - даже и на последователностите и законите, изложени в публикуваното Слово Божие. В отделни случаи Бог не държи сметка за този краен индивидуализъм, защото сам Той е вложил в създанията Си свободата да решават и действат сами, даже да не се съгласяват със Словото и Волята му и да ги проверяват. Това е велика свобода и тя понякога ражда нови пътища в сърцата на божествените творци, от които сам Бог се възхищава. В други случаи това са Прометеите в света, които са крайно своеглави и без колебание отхвърлят или редактират божествени закони и матрици, вмъкват собствени иновации, зачеркват фундаментални положения, бъркат се в плана на Бога. Затова Съдбата ги приковава на някоя канара на Битието и праща „орлите” да ядат черния им дроб – малформацията на прекалено раздутото им от гордост и самомнение его. Именно за такива се казва „Бог на горделивите се противи”. // Другаде Учителят казва: „Първо ще служите на Бога. Ако ви остане време, ще служите на ближния. Ако и при това положение ви остане време, може да служите и на себе си”. – ПАК ФУНДАМЕНТАЛНО УКАЗАНИЕ - дава КОНКРЕТНА методика. // Както казахме, тия последователности, съподчинения, наречени в науката „субординации”, са базални божествени системи от правила, важещи в повечето случаи, когато няма пряка и извънредна намеса на Бога. Спазваш сприктно „Правилника за божествено движение”, съобразяваш се с терена, пътя, с другите водачи на ИПС (индивидуални превозни средства...), със светофарите и навигатора. Изключенията, когато Бог се намесва, са много по-редки и тогава Той магически ни поставя в ситуация да прескочим всички правила, дори и Неговите от Божествената Матрица. Това обаче е истинско и ефективно само в живота на СМИРЕНИТЕ духове. При горделив и своеглав дух при всички случаи става катастрофа – ако не веднага, то в някой неизбежен бъдещ момент. // Друг случай: голяма част от хората, при които самоупованието и себичността не са водещи, идентифицират Истината и волята Божия със служенето на дома си, на най-близките, на ближния въобще или на сродната си душа. А в цитираните системи това е на ВТОРО място. Такива хора си мислят, че няма нещо по-важно и голямо от „ближните” и отдават живота си изцяло на тях, мислейки, че ТОВА е тяхното служене на Бога. В отделни случаи това е така, ако Бог е преценил, че такива хора още нямат център на индивидуалността и мисия във връзка с Делото Божие. За тях служенето на ближния е най-доброто. В други случаи то е най-доброто за точно обратните духове: които са били силни индивидуалисти, гении, Прометеи, богове и пр. и сега трябва да изградят тила на главата си и други важни дялове на малкия мозък и подкорието. „Приковаването” на Прометей именно в Кавказ не е случайно – „Кавказ” е сфера на родовите добродетели и родовата карма, на орбиталното въртене около „другия”, на преданото или принудително служене. В отделни случаи Бог ни ориентира именно към това и моли Посветения, комуто сме „зачислени”, да ни го обясни и да ни насочи към този вид служене като ДОМИНАНТНО. Виждайки плоския ни тил или други френологични и физиогномични непълноти в нас, те ни насочват към брак, дом, родителство, семейство. В даден живот или голям отрязък от живота ни ИМЕННО ТОВА Е СЛУЖЕНЕ НА БОГА ЗА НАС. Като обслужим перфектно ближния, близките, децата си и родителите си, ние „крадем” минути от денонощието, за да си вземем дъх в служба и на духа си, на жаждата за индивидуална територия и свобода. „Приковани” сме в „Кавказ”, „орлите” (божествата алохими, кармичните близки и служителите от „Ремонтното Битие”) кълват жестоко егото ни, което е свикнало да живее самичко и да се разпоражда с живота си безотговорно и самовластно. // Има и случаи, когато прекалено смирените и милостиви духове се превръщат в доброволни роби на близките си, стараейки се да продължат вегетацията им на земята. Не че не трябва да правим съвестно всичко по силите си, но ако не отделяме поне половин час в денонощието и едно денонощие седмично за Работа за Бога и душата си, близките ни ще умрат в много по-големи мъки. Неразбирането на тия случаи и варианти на „кубчето на Рубик”, на ДИНАМИЧНАТА индивидуална Божествена Матрица става причина много проповедници да насочват последователите си при всички случаи да служат доминантно или изцяло на „душата” си, на „Бога”, защото всичко друго било „отклонение”, „грях”, „изкушение” и „суета”. // Трети случай: някой взима за приоритет обществото, към което принадлежи - братство, църква, партия, гилдия, клуб и пр. - и жертва и душата си, и близките си; други правят това за народа си, други – за човечеството. Понякога това е БЛАГОСЛОВЕНО от Бога, но в повечето случаи е воеглавие и следват кармични последствия за нарушаване на Божествените Приоритети и Последователности.// Тук може да си припомним последователностите в това отношение при адския и обикновения човек, в Общия и Специалния клас на Учителя. Адският човек служи първо на себе си или изключително на себе си – общуването му е ловка имитация, за да постигне егоистичните си, себични цели. Светският човек е или краен индивидуалист (аскет, гений, творец, функционер), или някак комбинира този мотив със служенето на близките си и често успява, но за служене на собствената си душа, на Бога, на Учителя, на по-напреднал Посветен, на Братство, Родина и Човечество НЯМА импулс и понятие. Оглашеният започва да се вслушва в Словото Божие и да сътрудничи на Делото Божие в свободното си време, но прави това хаотично, самодейно или във функционерски групи, нямащи усет за приоритети, защото още нямат Разпознаване, Вкус и Смирение. Ученикът от Общия Клас служи първо на Бога, ПОСЛЕ на ближния си и накрая на себе си – или по формулата „ако остане време”. Ученикът от Специалния (Младежкия) Клас служи първо на Бога, после на душата си и най-после на ближния си, но пак последователно и дозирано: – или ако за второто и третото му остане време. А има и по-горни Класове.
09.09.2016 г. 12,10 ч.
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЩАСТИЕ. Има такава беседа от Учителя и съответно цял том с това заглавие. Имаме и по-нов текст, в който се разправя как възможностите за щастие плуват около нас като прозрачни тъжни сфери, които ни зоват да си изберем някоя и да я отворим. Но ние сме в постоянна хипноза и те си отиват. Щастието ни отминава, понеже сме обраснали с шипове – „ПРЕДСТАВИТЕ за живота”. И ако някоя наша представа е прекалено твърда и упорита, тя пуска метален корен дълбоко в нас и се превръща във вътрешен нокът, шип, който ни измъчва до края на живота. Тази представа не иска да падне, боли ни неописуемо, ако се опитаме да я изтръгнем. Повечето представи за живота прогонват надалече възможностите за щастие – т.е. самия живот.”
ПРЕДСТАВИТЕ ЗА ЖИВОТА, които ни затварят в егоистичния живот на претенциите и очакването, ни капсулират в барикадите и бункерите на ината, който е готов да стреля на месо срещу всяка плуваща сфера наоколо – всяка потенциална възможност за щастие. Затова те се откъртват единствено чрез страданието. Природата ни разболява, за да почнем да даваме това, което държим сляпо само за себе си или за съмнителни хора и си мислим, че сърцето ни и тялото ни са наша суверенна собственост;
24 август, 1941 г., Из беседата „Възможности за щастие”:
„Като здрав,човек задържа в себе си всичко, каквото има. Като болен, той става щедър и раздава от богатството си. В такъв случай добре е от време навреме човек да боледува, за да даде нещо от себе си. /.../ Същевременно, той споделя част от благата си с други същества. Съзнанието му се пробужда, той става щедър и започва да дава по нещо на окръжаващите."
„Някой греши и казва, че му е невъзможно да постъпи по друг начин. И това не е вярно! За онзи, който служи на Бога, всичко е възможно. Който служи на себе си, само за него има възможни и невъзможни неща. Чувате ли някой да казва, че е невъзможно да живее добре, ще знаете, че той служи на себе си. Каже ли, че може да живее добре, той служи на Бога.”
„ Следователно, за човека е важна бучката захар, която има на разположение, а не сандъците със захар, които се намират в магазините. За човека е реално това, което може да опита в момента, а не милионите блага, които стоят далеч от него. Някой се оплаква, че му е дадена малко любов. - Любовта не се дава в количества. Тя се определя от способността на човека да я възприема.”
„В древността живял един разумен и добър цар, но поданиците му били неразумни и скъперници. Те нямали любов помежду си. Като разумен, царят не ги морализирал, но им говорил със символи. На главния площад в столицата той направил една голяма чешма, с малък кран; водата била изобилна, но текла по малко, понеже кранът бил тесен. Като се събирали на чешмата да наливат вода, гражданите постоянно критикували царя си. Те казвали: „Не е умен нашият цар. При такава силна и буйна вода е сложил толкова малък кран на чешмата - едва наливаме съдовете си! Защо направил такава грешка?“ Царят чувал протеста на поданиците си, но мълчал. След смъртта му дошъл неговият син. Първата му работа била да сложи по-голям и широк кран на чешмата, да тече повече вода. Гражданите били доволни от тази промяна и запитали новия си цар защо баща му ги измъчвал толкова години с тесния и малък кран на чешмата. Царят им отговорил: „Баща ми взе модел за крана от вашите сърца. Колкото сърцата ви са пускали, толкова и кранът е пускал. Днес, когато сърцата ви станаха по-широки, и кранът се разшири. Третият цар, който ще дойде след мене, ще направи още по-голям и широк кран – в зависимост от вашите сърца.”
.”Сега и на вас казвам: Не чакайте да се подобрят външните условия. Откак светът съществува, условията всякога са били добри, но човек не е готов да се ползва от тях – кранът на сърцето му е тесен, малко дава и малко възприема.”
„Отворѝ широко сърцето си, за да възприемаш изобилно благата на живота и на природата. /Иначе /ще умреш с непостигнати желания. ”
”/Хората/ не успяват, защото поддържат два морала: към себе си постъпват по един начин – със снизхождение и любов, а към другите по друг начин – със строгост и жестокост. Така не се живее. Два момъка се карат за една красива мома. – Защо? – И двамата искат да я задържат за себе си. Това е криво разбиране на любовта. Човешката душа не се обсебва. Любовта не се обсебва. Защо тези момци не се радват на красивата мома, без да я обсебват?”
„Ще кажете, че никой не ви обича... - Това не е вярно! Преди всичко, любовта принадлежи на Бога, а не на човека. Ако някой ви обича, БОГ ви обича чрез него. Той обича еднакво всички души. Ако никой не ви обича, причината за това е в самите вас – затворили сте прозорците си за светлината и за въздуха, затворили сте крановете за благата на живота, чрез които Бог се проявява.”
„Всеки е бил млад и не е използвал добрите условия. Станал е възрастен - не е изпълнявал законите. Остарял е - не е оценявал живота. След всичко това, той търси вината вън от себе си. Какво е правил цял живот? - Ако беше приложил Любовта, щеше да се подмлади.”
„Свободата започва от тялото, прониква в сърцето и оттам – в ума, в мозъка. Като обхване физическия човек, свободата влиза в духа и в душата му. Обладан напълно от свободата, човек разбира вече Божиите закони, прилага ги и се радва и весели заедно с Бога – своя небесен Баща.”
„Ще кажете, че не знаете как да развивате силата си, за да се борите с мъчнотиите. Това е тайна, но ако ме слушате, аз мога да вдигна малко завесата на тази тайна. Тя се заключава в следното: да любите и да ви любят. Ако не можете да любите и ако никой не ви люби, мъчнотиите всякога ще ви повалят на земята. Обаче докато любите и докато ви любят, никаква мъчнотия не може да ви победи.”
„За да бъде доволен, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, да намери истинската любов. Това значи, да освети името Божие в ума, в сърцето и във волята си. Да освети името Божие чрез цялото си тяло. И тъй, като осветява името Божие, човек се домогва до щастието, което търси. Това се постига с абсолютна вътрешна чистота, със светлина на ума и с топлина на сърцето.”
„Следователно, ако искате да помогнете на някого, обикнѐте го.”
„Сега и на вас казвам: за да не одерат кожата ви, работете върху ума си, да придобиете повече светлина. Работете върху сърцето си, да го направите благодарно. Развивайте волята си, за да помагате на всички, които срещате на пътя си. /.../ Знайте, че всичко, каквото срещате на пътя си, има отношение към вас. Бъдете изправни в отношенията си към всички същества, за да бъдете щастливи.”
„Отворѝ сърцето си, за да потече през него Божията Любов не капка по капка, но изобилно! Сложѝ на сърцето си голям златен кран, през който да тече Любовта изобилно, да се ползват всички. Обърни нова страница на книгата си и започни да пишеш със светлината на ума и с топлината на сърцето си. Обичай, както Бог обича. Люби, както Бог люби.”
09.09.2016 г. 18,20 ч.
10 юни 1931г. Из „СВОБОДА НА СЪЗНАНИЕТО”: "Какво означава примиряване на човека с Бога? – Възстановяване на първичната връзка на човешката душа с Бога. Това не се прави само веднъж. Всеки ден, всеки момент човек трябва да следи върху себе си, върху живота си, да не наруши с нещо тази връзка. Мнозина имат някаква връзка, но тя не ги подмладява, възраства и възкресява. Когато е свързан с Бога, човек има на разположение всичко, което душата му желае. Тази връзка го прави вътрешно богат. Външно може да минава незабелязан, но в себе си носи зародиша на доброто и на любовта. Достатъчно е да посее този зародиш, за да излезе от него велико, мощно дърво, с чиито плодове да се ползва цялото човечество."
Човек говори за неща, които не познава, не притежава и не разбира. За пример, някой казва, че срещнал един познат, /.../ – Никого не е срещнал той! – Защо? – ЗАЩОТО СРЕЩАТА ВИ С КОГО И ДА Е ПОДРАЗБИРА ПРОЯВА НА РАДОСТ И ВЕСЕЛИЕ. АКО СТЕ ТЪЖЕН, НИКОГО НЕ СТЕ СРЕЩНАЛИ.
Сега аз говоря за онези, на които ушите са отворени. Някои ще възразят, че са чели Писанието, слушали са го и знаят вече, че Бог е Любов. – Коя любов познават те? Ако е въпрос за Любовта, тя има 35 милиона форми само на физическия свят. Прибавете към тия форми и формите на Любовта в другите светове, които са безбройни, и вижте какво ще кажете за Любовта. Направете опит, да видите колко много пермутации можете да образувате от Любовта. Колко хиляди години пък ще ви трябват, за да минете през всички форми на Любовта и да я разберете. Цяла вечност да имате на разположение, пак няма да ви стигне. Като изучава Любовта, човек идва до разбирането, че в Любовта има сливане и преливане на души, а не събиране и разединяване. Сливането и преливането на душите подразбира влизане на една душа в друга, с цел да разберат положението и нуждите, в които се намират. Който е възлюбил Бога, той се е прелял в Него и слял с Неговото съзнание. Когато и Божественото съзнание се прелее в човека, последният забравя своето недоволство и влиза в нов живот.
Човек е само ПРОВОДНИК на Любовта, но не е Любов. Ето защо, радвайте се, че Бог се проявява чрез вас. Радвайте се, когато можете да помогнете на ближния си от любов, без да мислите, че Любовта е ваша.
Ако човек говори за Любов, трябва да е готов да изрази своето уважение и почитание към всички хора, към всичко, което Бог е създал.
Ако Бог ви каже да стоите на едно място, докато дойде определеният за вас момент, вие трябва да чакате, без да мръднете. Каквото да ви казват, вие трябва да стоите на поста си. – Че другите заминали преди вас, че вие сте останали последен – това да не ви смущава. Ако дочакате вашия момент с търпение, всичките ви работи ще се наредят с успех. Приложите ли послушание към Бога, към разумните същества, всички хора ще ви обичат. Каквото пожелаете, ще го реализирате.
Прилагайте доброто към всички, без да мислите заслужават ли го или не. Ако правите добро и услужвате на ближните си, и на вас ще помагат. Услужвайте на всички, за да се радвате на светло бъдеще. Който е доволен от малкото, ще получи и голямото.
10.09.2016 г. 12,20 ч.
КАРТИНА ОТ ЮРИЙ ДУБИНИН: „ЗАГАДКАТА НА СФИНКСА”
„Ако духът беше без плът, той всичко щеше да унищожи.” (2 октомври, 1938, беседа „Любовта дава живот”)
„Каквото да се говори, каквото да се пише в Свещените книги, невъзможно е човек да се освободи от естеството на своята плът. /.../ Животът на духа и животът на плътта, колкото и противоположни да са един на друг, толкова са и необходими за човешкото развитие. Без живота на плътта не може да има никакво развитие, никакъв прогрес.”( 11 август 1935, „Двете естества”)
„Не е лошо да си роден по плът, не е лошо да си роден по дух. Най-първо трябва да се родиш по плът, после по дух - и да изучаваш света от тия две становища. Плътският живот е добър. „Плът“ значи по-гъста материя. „Духовно“ значи материя, която се движи, пълна с енергия. (13.VI.1943, „Да се родите изново”)
10.09.2016 г. 18,46 ч.
КАРТИНА ОТ УИЛЯМ ХОЛМАН ХЪНТ(1827-1910): „Триумфът на невинността”
„Силата на всеки човек седи в минатите изпити и страдания. Силата на ученика се познава при изпитания. При страданията изгаря всичко натрупано през вековете и душата застава със своята невинност и чистота и с ново прозрение за пътищата на Бога.” („Вечният завет на Духа”) „Казвам: в нашия живот трябва да има тази детинска простота, не подразбирам да бъдем глупави. Тази простота англичаните я наричат „свещена простота“. Българите я наричат „простодушие“, аз я наричам „невинност на душата“. Човек трябва да бъде толкова чистосърдечен, че на всичко да вярва като дете.”(22 август, 1926, „Отвън и отвътре”)
„Всички ония същества /в рая/ първо невинност са имали. Ако ти много философствуваш, ти не можеш да бъдеш невинен.” (9 юни 1937, „Отношение на нещата”)
Ти си човек, докато си невинен. Щом изгубиш невинността си, всичко губиш. Пазете се от личността, от личния поглед на нещата. (29 март 1933, „Общи положения”)
„Ако ти си един човек чист по сърце, невинен като детето, няма да има никаква лукавщина в душата ти и щом срещнеш един човек, който се стреми към Бога, ти ще почувстваш едно разширение в ума си, едно разширение в сърцето ти, ще почувстваш, че този човек е добър, че той върви във възходяща степен, по Бога.” (23 септември 1923, „Съблазните”)
САМО БИСЕРЪТ МОЖЕ ДА РАЗПОЗНАЕ БИСЕР (ЛАО ЦЗЕ)
10.09.2016 г. 19,26 ч.
„ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ” – картина от съвременния английски художник Jake Baddeley, роден през 1964 г. Лицата в протретите му са с изумителна красота от най-върховния свят на Бога, надминаваща даже най-добрите образи на Леонардо!
„Всичките противоположности в света водят към Реалността! Ние постоянно идваме в съприкосновение с Бога - и тогава от преизобилието, което Той има в себе си, ни дава.” (6 март 1931,”Ханизе”)
„Ако двама души не се обичат, те не могат да предадат силата на любовта и между тях не може да стане никаква обмяна. Любовта се проявява в две противоположности: едната страна трябва да бъде положителна и да дава, а другата трябва да бъде отрицателна и да приема. Само по този начин ще се образува движение в човека. Всички хора, които имат това движение в себе си, имат красиво устроена глава, красиви ръце, крака, тяло. Всички линии на очите, на веждите, на носа, на устата са красиви. Да обичаш, да вярваш и да се надяваш, това значи да съградиш едно отлично тяло, което да бъде годно за всички постижения, към които се стремиш. За да съгради това тяло, човек трябва да се самоотрече.” (8.X.1939, „Мощните сили в природата”)
„На какво се дължат противоположностите в света? Какъв би бил светът, ако нямаше противоположности? /.../ Ти само противоположните неща можеш да съгласуваш.” (12. XI. 1937, „Съгласуване”)
10.09.2016 г. 19,31 ч.
Jake Baddeley - "Пазителят на Вратите"
ИЗ БЕСЕДАТА „ВРАТИТЕ НА ЛЮБОВТА” от 24 януари 1943 Една врата има в божествения свят, една врата има в духовния свят, една врата има на земята. На земята вратата е почти затворена. Много рядко се отваря вратата на любовта. Всичките нещастия произтичат /от това/, че хората седят при тази врата и хлопат, хлопат... - Трябва да чакаш, когато се отвори. С хлопане никой не отваря. Много говорят за любовта. Може да хлопаш цял един живот на физическата врата на любовта, но тя не се отваря с хлопане. Имате примера за десетте девици, които чакат на физическото поле вратата да се отвори, да дойде младоженецът. Петте девици усещат, че трябва да имат масло в своите масленици. Които нямат, искат на заем. Онези им казват: „Идете да си купите.“ Помнете вратата на вашата любов на физическото поле и не позволявайте когато вратата е отворена да влезе някой с обути обуща. Който и да е, и светия да е, като дойде, да изуе обущата си! И цар да е, който и да е, трябва да се пази. Човек, който не е влязъл във вратата на любовта, той щастлив не може да бъде. Човек, който не е влязъл във втората врата на любовта, добър не може да бъде. Който не е влязъл в третата врата на любовта, той умен не може да бъде. Има един стих в Писанието, казва Христос: „Ето, хлопам, и кой отваря?“ Колко от вас има, на които, като е хлопал Христос, са Му отворили вратата? Казвате: „Тя е Божествена любов, тя е духовна любов, тя е земна любов.“ - За мене Божествената, духовната и земната любов е една и съща любов. Земната любов е спъната, вратата са затворени, понеже работи. Тя работи, затуй нейната врата е затворена. Много рядко се връща вкъщи, затуй вратите й са затворени. Ще търсите любовта, когато се връща вкъщи. Тя е на работа, запретнала ръкави, работи. Не чака да я облекат с воали, с копринени дрехи, мъжа – с редингот. Ако ти не можеш да бъдеш слуга на доброто и ако ти не може да бъдеш господар на злото, ти в първата врата на любовта не може да влезеш. Първото нещо е да станеш слуга на доброто и да бъдеш господар на злото. Тогава ще те пуснат да влезеш през първата врата на любовта. Ще изуеш обущата си да влезеш в първата степен на божествената любов на земята. Аз ви казвам как можете да влезете с изути крака в божествената любов. Като бъдете господари на злото и слуги на доброто, да си изуете обущата и да слушате онова, което Господ ще ви каже. Той ще ви каже следното: „ИДЕТЕ ДА РАЗНАСЯТЕ ЛЮБОВТА МИ ПО ЦЕЛИЯ СВЯТ. ЧУХ ВЪЗДИХАНИЕТО НА ВСИЧКИ ДУШИ В СВЕТА, ИДЕТЕ ДА РАЗНЕСЕТЕ ЛЮБОВТА МИ ПО ЦЕЛИЯ СВЯТ!“ - ТЪЙ ще каже Господ. Отгоре всички сте се подписали. Слезли сте за любовта да слугувате. Сега още седи Евангелието в сандъка. /.../ Поне гледайте веднъж да влезете и да видите тази горяща къпина, да чуете гласа, да си изуете обущата, и да чуете какво ще каже Господ: „Чух въздиханието на човешката душа, пращам ви да идете да разнесете любовта Ми по целия свят“, за да влезете всички във вратата на любовта, която Бог е отворил. Езикът на любовта е най-нежният език, който някога ще чуете. Сега слушайте. Казвате, не сте живели... - Казвам да изпълните обещанието, което сте подписали по любов, без никакво насилие. Да съжаляваме, че много сме закъснели.
10.09.2016 г. 19,34 ч.
Jake Baddeley - "Пазителката на Пандора"
УЧИТЕЛЯТ ЗА НЕЩАСТИЯТА (Беседа „Деветте съществени причини”, 19 ноември 1944): „Според мене, има девет причини съществени, от които произтича нещастието на хората, и девет причини, от които произтича щастието. Има и други работи, но тези са съществени, кардинални. Първата причина е незнание какво нещо е Любовта – неизпълнение закона на Любовта. И философите обясняват Любовта. Любовта не трябва да се обяснява. То е един свят, ти трябва да се потопиш в него, да участвуваш в него, да се ползуваш от неговите блага - нищо повече! Тия наши понятия, че "любовта му е голяма", че "любовта му е малка", че "любовта е ангелска", че "любовта е дяволска", те са неразбрани работи. Наука е това!
ПО-НАТАТЪК В ТАЗИ БЕСЕДА СЕ ОБЯСНЯВА, че нещастията произтичат и от неразбирането и отблъскването на Мъдростта, на Истината, на истинския Живот, на истинското знание, на истинската свобода, на истинското учене, на истинските движения и истинската работа.
„Твоята неестествена женитба роди тази война! ТРЯБВА да се жени човек. Да се жени, то е закон. Да се жени по закона на Любовта, да се жени по закона на Мъдростта, да се жени по закона на Истината, да се жени по закона на живота, да се жени по закона на знанието, да се жени по закона на свободата, да се жени по закона на движението, да се жени по закона на учението /и по закона на истинската работа/.
„Не завързвайте приятелства безразборно. /.../ Всичко седи в познаването на нашия ум, /.../ всичко зависи от нашето сърдце, всичко зависи от нашата душа. Хората някой път не знаят, че имат душа.”
И ТАКА, НЕЩАСТИЯТА НИ ПРОИЗТИЧАТ ОТ ТОВА, че се мъчим да завързваме и крепим приятелства с хора без чисто и топло сърце, без светъл и благороден ум или без дух и душа. Такива приятелства или въобще не могат да се образуват, или и да се свържем някак, те много бърже и драматично се разпадат. Това е, защото имаме съвсем различни понятия за любовта, за мъдростта, за истината; за живота, знанието и свбодата, за учението, движението и работата. Такива хора не ни обичат истински, защото не ни харесват, не се интересуват от нашата мъдрост и истина, не искат да живеят с нас и да добиваме заедно ценни знания, не искат да учат с нас в Училището, което ни привлича; не се движат в живота с нас, а предпочитат други; не искат да ни дават свобода, ако все пак сме се завързали някак си с тях.
ТОГАВА ПАЗИТЕЛКАТА ОТКЛЮЧВА ПАНДОРА И ПУСКА ВЪРХУ НАС ПОСЛЕДСТВИЯТА – НЕЩАСТИЯТА, които произтичт от нашия лош вкус и избор. Еднственото спасение лежи на дъното на тази кармична кутия – това е НАДЕЖДАТА, ЧЕ ЕДИН ДЕН ВСЕ ПАК ЩЕ „ОБРЪГНЕМ” от тия безкрайни страдания и ще изработим нов вкус, ще почнем да правим нови, по-възвишени избори в живота си. Избори, при които ще даваме свобода и ще ни дават свобода. Даже божества и ангели пропадат, загубват свободата си.
„ТРЯБВА да обичаме свободата! Когато съгрешиха тия ангели, Господ не ги унищожи - прати ги в огъня да станат мекички. Прати и хората - и те трябва да се учат от този университет, огнен университет, който изправя всичките погрешки. Казват, че ще бъде „вечно” .. - . „Вечно” е сто години. "Вечно" значи сто, умножено на себе си - десет хиляди години. Ако не си доволен, тогава един милион на един милион - колко ще бъде?... Все-таки, ще има край. Но "във веки веков" значи един век, умножен на себе си десет хиляди години. Алегория ви казвам. Онези славеи, които пеят из България, знаете ли кои са те, отде са се научили? - Те са прегрешили ангели. Всичките славеи са ангели, - по за десет хиляди години, наказани да идват да пеят...”
МНОГО ХОРА, ОСОБНО ТИЯ, КОИТО ХАРЕСВАМЕ И С КОИТО ИСКАМЕ ДА СЕ СБЛИЖИМ, НЕ ОЦЕНЯВАТ НАШИТЕ ВЪТРЕШНИ БОГАТСТВА.
"Ония богатства, които носи нашето сърдце, те са ДРУГИ богатства; богатствата, които носи нашата душа и богатствата, които носи нашият дух, са ДРУГИ /.../ Аз ви съветвам - да ви дам един съвет на младите момци и моми: Никога не се жени за мома или мома да се не жени за момък, докато не намериш най-добрата му черта. Като намериш тази черта, дръж я в ума си. /Така/ ще живееш, както ангелите живеят. Ако се ожениш без да намериш тази черта, нещастията ще хвърчат едно след друго.”
„Зачитаме свободата. /.../Казвам: ние трябва да зачитаме мислите на хората, СЪЩЕСТВЕНИТЕ мисли. /.../. Трябва да зачитаме човешките желания - Божествени желания ИМА.”
„Та казвам сега: настоявам върху благата, които Бог ви е дал. Върху красивите умове, които имате, върху красивите сърдца, които не сте виждали, върху красивите души, красивите духове. Издигнете бялото знаме и живейте тъй, както Бог изисква.”
12.09.2016 г. 20,06 ч.
КАРТИНА ОТ ПОЛСКИЯ ХУДОЖНИК РАФАЛ ОЛБИНСКИ
„Вечният Завет на Духа”: Вярвай в непостижимото! Вярвай в невъзможното! Вярвай в това и ще видиш Вечната Реалност на Живота – Бога! Вярвай в тях и ще дойдеш до тяхната постижимост. Бог е Бог на непостижимото, на невъзможното. Той е създал света за това, със своето Слово Той разкрива небесата с милиардите слънца! Ако търсим възможното и постижимото, ние търсим човешкото; ако търсим невъзможното и непостижимото, ние търсим общуване с Бога – с Божественото. А това е пълнотата на Живота. Пътят на невъзможното и непостижимото е Път на реалните блага – път на всички ценности в живота. А непостижимото и невъзможното ни въвеждат в Царството на необхватната и непресъхваща радост и ни разкриват изворите на безконечните дарувания на Духа. Това е идеалът на великите души – души, които служат на Господа на всичката Пълнота, Животворящият огън във всичко. Те не търсят постижимото и възможното. За тях това е дело на миналото. Ала непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето – Великия копнеж на душите им. За тях настоящето, дейността им и животът е Любовта, Виделината, Истинната, Свободата. Това са пътищата, методите, по които непостижимото и невъзможното ни разкриват красотата и простора на вечните обиталища на Духа, дето пребъдват творческите сили на Космоса.
12.09.2016 г. 22,55 ч.
ЕДИН ОТ НАЙ-БЕЗЦЕННИТЕ БИСЕРИ ОТ КОСМОСА НА МОРИС ДЕНИ (1870-1943) – ИЗУМИТЕЛНИЯ КОСМОС НА СИНТЕТИЗМА
ИЗ БЕСЕДАТА „НЕДОКАЗАНИ ИСТИНИ” ОТ 22 юли 1931 г.: Мнозина, като чуят да се говори за Любовта, казват, че имало животинска, човешка, ангелска и Божествена Любов. /.../ Когато се говори за Любовта изобщо, ние разбираме това, което извира, тече и никога не престава. Тази Любов означава вечен живот, вечно благо, вечно щастие, вечно знание, вечна светлина, вечна сила. Имате ли Любовта, всички тези неща придобиват смисъл. Изгубите ли Любовта, всичко се обезсмисля. Защо? – Същественото в живота изчезва. Начало на всяка проява в света е Любовта. Идете сами и вижте извора, аз нищо не разправям за него. Велико нещо е този Извор! Ако започна да го описвам, ще направя някаква грешка, няма да го опиша вярно. Той не се поддава на никакво разказване. Няма език, с който може да се опише. Ако аз го опиша, вие няма да останете доволни. Идете сами да го видите. Аз ходих сам при този извор, разбрах го и сега мога само да ви посъветвам: идете при този извор час по-скоро; не отлагайте! За дългия път, който ще извървите, не съжалявайте. Всеки сам може да отиде при този извор. Ето защо, дали имате човешка или ангелска любов, едно е важно за вас: и човешката, и ангелската любов са потребни, но и хората, и ангелите са черпили и черпят любовта си все от Божествения извор. Има дървета, които цъфтят един път на сто години. Какво трябва да правят тези дървета? Те трябва да дочакат времето си да цъфнат. Някой чакал 99 години и казва: „Не мога да чакам повече, изгубих търпение!“ Казвам: толкова години си чакал, имай още малко търпение, остава ти само един час, докато цъфнеш. Такова нещо представлява проявлението на Божията Любов във вечността. Ти си чакал цяла вечност, сега си на края на вечността. Почакай още един час, докато се прояви Божията Любов. Внимавай да не изгубиш този час! – Защо? – Понеже Божията Любов, Мъдрост и Истина се проявяват само един път през цялата вечност. Хубавите, великите работи се явяват само по един път през вечността. И на вас казвам: останало е само един час още, докато се прояви Любовта. Казвате: „Има време още“. – Никакво време няма. Вие трябва да сте на пост и да чакате идването на Любовта. Будни ще бъдете, ще следите внимателно и няма да отклонявате мисълта си на една или на друга страна. Момък казва на някоя мома: „Хайде да отидем на разходка!“ – Имам работа, не мога да ходя по разходки. Всъщност, момата има време да се разходи с този момък, но не му вярва, страхува се да излезе сама с него. Любов ли е това, да се страхуваш от човека, който те обича? Не е Любов. Любовта е свещено нещо, в нея страх няма. Няма по-красиво нещо от това, да намериш човек, в сърцето на когото живее Божествената Любов. То е все едно да намериш един скъпоценен камък, да намериш един чист, кристален извор, който непрестанно извира, да влезеш в градина с най-хубави плодни дървета, или най-после да се запишеш ученик в добре уредено училище. Който е ходил в ада, той е научил великия закон на Любовта. Христос е скрил тази мисъл в стиха, в който се казва за ангелите: „Идете във вечния огън, приготвен за вас, да научите законите на великата Любов и Правда!“ Значи онези ангели, които не са разбрали Любовта, Бог изпраща във вечния огън, като място на учение. Щом минат през ада, те ще разберат тези закони и ще вземат обратния път. Следователно, всички трябва да имате здрава, трезва мисъл, която от нищо да не се разколебава. Ще дойдат изпитанията – никой няма да избяга от тях. Ако вярвате в Бога, всичко ще придобиете: ако не вярвате, всичко ще изгубите. Обаче смисълът на живота се състои във вечното постигане на Любовта.
13.09.2016 г. 08,50 ч.
1916.12.24 щбн ДВГ1946:49: „Защо е дошъл човек на земята? – За да научи закона на милосърдието.” ИЗПОЛЗВАЛ СЪМ ТАЗИ УНИКАЛНА КАРТИНА за илюстриране на някакъв текст, в който се поставя въпросът: "Какво би станало с този Поет и тази Монахиня, биха ли продължили живота си и биха ли останали млади, щастливи и прекрасни още десетки години, ако милосърдието се възприемаше по друг начин?" ОТ МНОГО ОТДАВНА ТЪРСЯ цветния оригинал на тази картина. Засега разполагам само с този вид, под който е написано: MONVOISIN, Lа mort du poète Gilbert à l’Hôtel-Dieu, 1870, Musee de l’Assistance publique. Възможно е да е от художника Raymond-Auguste-Quinsac Monvoisin (1794-1870), но може и да е от друг Monvoisin. И кой е този поет Gilbert, какво е писал, как е живял, каква е историята му? Може ли някой да помогне? Изпитвам огромна симпатия към този художник и поета, когото е изобразил! Ако открием кой е, може да преведем художествено най-добрите му стихове, да анализираме драмата на живота му. Най-вероятно става дума за Никола Жилбер (1750-1780). Ако е той, произлиза от френско селско семейство, учил е в йезуитско училище, бил е провинциален учител, станал известен с романичните си и религиозни стихове. Отишъл си от този свят след падане и удар в главата. Счита се, че в болницата се е самоубил, като глътнал ключа от съндъчето със стихотворенията си... Последното му стиховорение е "Прощаване с живота".
14.09.2016 г. 14,17 ч.
РИТАЙТЕ! 17 ноември 1935 г., беседа „Плевели”:”Казвам и на жени, и на мъже, които сте идеалисти: Като видите, че ви турят бентове, че не можете да се проявите, РИТАЙТЕ! Казвам: няма нищо по-лошо от това, когато искаме да се спираме един друг в своите прояви. Оставете всеки човек свободно да се проявява. Вие никого няма да изправите. /.../ Вложете в себе си най-хубавото и най-благородното и ще видите, че можете да придобиете и да развиете онова, което Бог е вложил във вас. Другите работи оставете настрана. /.../ Оправете своя ум - и ще бъдете щастливи. Щом оправите себе си, ще дойде тогава Божието благословение. /.../ Та сега за всички се изисква едно ново разбиране, една нова мисъл, една нова свобода. Всеки човек трябва да даде свобода на себе си, да даде свобода и на другите. И тогава всички да се молят за своите ближни. ТОЗИ е пътят, по който ще стане новото въздигане в света!”
15.09.2016 г. 07,37 ч.
МЪЖ, ОПРЕДЕЛЕНИЕ 1916.12.24 щбн ДВГ1946:49 Под „мъж" се разбира разумно същество, което мисли и което носи в себе си едно от най-великите качества на Бога – милосърдието.
15.09.2016 г. 08,22 ч.
ПРИДОБИВАНЕ НА ДУХА 1916.12.24 щбн ДВГ1946:50 "Искам да придобия Духа Божий в себе си”. Как се постига това?” – Когато дадеш път на милосърдието в своя живот."
ПОЗНАВАМЕ КУПИЩА ПРЕТЕНДЕНТИ за обладани от Духа – както в историята, тъй и днес около нас, много автопритетни. Но нито един от тях не си е и помислял даже да замести една отрудена майка поне един ден в годината, поне един час месечно. Съзнава ли някой, че Духът, за разлика от духовете, се занимава на първо място с актове на грижа и милосърдие?
15.09.2016 г. 18,57 ч.
КУЛТУРА, ОПРДЕЛЕНИЕ 1916.12.24 щбн ДВГ1946:52 Под „култура" в широк смисъл разбираме това знание и изкуство, което обхваща целокупния живот. Тя обхваща проявите на ума, на сърцето, на душата и на духа. При тая култура всяко същество има своето определено място и предназначение; всяко същество има условия за своето развитие.
15.09.2016 г. 09,16 ч.
НОВАТА КУЛТУРА 1916.12.24 щбн ДВГ1946:51-52 "Иде новата култура на света, която ще съедини двата принципа – на мисълта и на живота! Тя е културата на милосърдието или културата на любовта. Първата култура е била на мъдростта, втората – на правдата, а третата – културата на любовта. Тая култура ще съедини мъжа и жената в едно цяло."
КАРТИНАТА е от канадския художник Claude Théberge (1934-2008) – удивителен стил! Удивителен синтез на Новата Култура, в която Жената ще е самоотдадена до делириум, Мъжът – преклонен пред Нея до земята, а другите хора ще се възхищават от любовта им до безкрайност.
15.09.2016 г. 10,50 ч.
ДЕВИЗ, БЪЛГАРСКИ, ИСТИНСКИ 1916.12.24 щбн ДВГ1946:53. "Българите поддържат девиза: „Съединението прави силата." Една дума липсва на тоя девиз: „Съединението В ЛЮБОВТА прави силата”. Стремете се всички към това съединяване – мъже с жени и жени с мъже, – съединяване в името на великата Божия Любов.”
15.09.2016 г. 19,19 ч.
КАРТИНА ОТ СЪВРЕМЕННИЯ АМЕРИКАНСКИ ХУДОЖНИК James C. Christensen
МЪДРЕЦЪТ (Из „Учителят говори”): „И когато ние говорим за Човека, подразбираме същество на Мъдростта. Човекът е наречен Син на Мъдростта“. Казано е в Писанието: „И веселях се в Неговата обитаема земя, и наслаждението ми беше с человеческите Синове“. Това са разумните човешки Синове, в които Мъдростта се е веселила. Бог е създал Вселената чрез Мъдростта. Създал я е заради Синовете на Мъдростта. Бог пребъдва в тях, те разбират Неговата Мъдрост и Го славят. Защото Славата Божия се открива само по закона на Мъдростта. Затова само мъдрецът може да слави. Мъдрият човек е опитал и проверил всичко. У мъдрия човек има непреодолим стремеж към Любовта. В него има желание и най-малкото същество, което види, да го обикне, да му направи някаква услуга. Защото мъдрецът еднакво цени и големите и малките неща. Мъдрецът живее без закон. Глупецът трябва да живее със закон и под закон. Ако мъдрецът живее със закон, той е нещастен. Ако глупецът живее без закон, и той е нещастен. Мъдрецът живее според онзи жив закон, който Бог е написал в душата му. Той се намира извън условията на временния живот.”
НАИСТИНА, САМО МЪДРЕЦЪТ МОЖЕ ДА СЛАВИ. Той слави не само Бога и Великата Разумна Природа, но и другите мъдреци, родени от Бога. Родените от Бога не могат да славят себе си, но имат нужда да прославят другите мъдреци, да общуват с тях, да им помагат и да ги лансират.
15.09.2016 г. 19,47 ч.
ЖЕНА, ПРЕДИМСТВО ПРЕД МЪЖА ДНЕС 1916.12.24 щбн ДВГ1946:53 "Първото съединение е мъжът на първо място, а жената на второ, според времето на тяхното слизане на земята. Второто съединение е жената на първо място, а мъжът на второ. Двете съединения се събират на едно място и дават общ сбор живота."
КОЛАЖ ПО КАРТИНИ НА JAMES C.CHRISTENSEN