Книга 41
13.V.150 (2014)
ПРИКАЗКА ЗА ДЯВОЛА
ДЯВОЛЪТ - ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ, СТРАТЕГИЯ И ДОСТОЙНСТВА 1934.03.18н стз ПНС98:045-046 И като осъждаме дявола, че той е виновен за всичко, той с право казва: "Защо ме осъждате, та всички прегрешения туряте на мене? Аз съм длъжен да ги измислям и да ви ги предлагам, за да се види кой ги приема". Отишъл при един философ и му казал: „Всичката ви философия, която харесвате, наистина аз я създадох.“ Отишъл при една майка, при един баща, свещеник, владика, държавник, и казал: „Защо ме осъждате? Ако не бях аз, нямаше да имате всичко това... Вижте какви "добрини" съм ви създал!... Наистина, всичко туй, което цените, аз го създадох. Аз го създадох, но вие го харесвате и избирате. Чрез мене Бог ви гледа акъла. Но за разлика от мене, вие не сте готови да се разкаете. Бъдете умни като мене! Вие не знаете как да грешите. Аз греша и казвам, че греша. Да, може да съм на особено мнение. На Господа казвам: „Ето, така мисля.“ Ако един ден напълни моята празна глава и ме убеди, че не съм прав, ще се разкая, но засега не се разкайвам. Мнение имам, философия имам! Поддържам само своята философия.“ - Тъй казва този голям "философ"... Сега вие питате: „Защо е дяволът в света?“ - За да станете професори, за да станете владици, за да станете красива мома, за да станете красив момък, да ви израснат мустаци...
КОМЕНТАР: Като си представим испанските мустачки от водевилите и физиономиите на героините, които примират по тях, можем да съобразим кой е сценаристът на този вкус и този вид чувства в човечеството... - Явно същият, за когото говори Мъдрецът, когато ни разкрива стратегията на Лукавия.
Но нека първо поговорим за друго. Тук трябва да се подчертае още веднъж, че индивидуалните редакции на беседите от всеки ученик в Специалния клас и по-горните, както и от тия в по-долните класове и даже редакциите на "оглашените" са свободни домашни упражнения. Те в никой случай не са академично или мистично реставриране на оригинала на беседата тъй, както я е произнесъл буквално Учителят. Академично възстановяване по човешки засега е невъзможно, тъй като стенограмите са недостъпни физически - казано ни е, че са унищожени. А и да има спасени някъде, всяка стенограма от отделния стенограф се различава от тия на останалите, по някой път драстично. Толкова е могъл да запише всеки един стенограф, толкова е разбрал и могъл да дешифрира. Първото съзнателно или подсъзнателно изменяне и редактиране протича индивидуално още при стенографирането ("Нещо не съм разбрал, такова нещо Учителят не може да каже..."). При дешифрирането той прави втора редакция, опит да възстанови казаното: доколкото може по памет, доколкото може - по логика. При това, първичните машинописни дешифровки са с много избледнели места, много нелогизми и пълни бърканици. Дори големи учени и умни хора в света се подиграват с основание на издадените беседи, цитирайки в печата и по телевизията пасажи от тях като "пълни глупости" и "бръщолевения на шизофреник". Те обаче приписват тия текстове на Учителя, а не на стенографите, коректорите и редакторите. Като се добави и това, че ни ги дадоха след десетки години гниене по пещери, мазета и тавани и затова бяха в окаяно състояние, някъде избледнели напълно, някъде с липсващи страници, на много места със задрасквания и ръкописни допълнения не само от един самодеец, картината става още по-печална. Като повторим, че версията на всеки стенограф е различна, т.е. и съответният машинописен вариант, надеждата ни за приближаване към оригиналното Слово става още по-малка. Този проблем (макар и при още пресни машинописи) е възникнал остро още докато Учителят е бил телесно на Земята до 27 декември 1944 г. Тоест, докато е бил видим за обикновените хора, понеже Той никога не напуска Земята и което и да е кътче от вселената - не само духовно и физически, но и телесно. Има съществена разлика между "телесно" и "физическо". Вещественото Му тяло е безсмъртно и съвършено като другите Му тела, но в някои случаи Той го оставя "на гардероб" в четвъртото измерение в един особен восъчен вид, а там винаги има "катинар" и пазители. Има го и само като програма, като формула. Когато потрябва, Той се материализира или се "размразява" за секунди и тръгва по земята да се срещне с някого, който трябва да получи Второто Посвещение - да Го докосне или да бъде докоснат от Бога лично, телесно, триизмерно. Но физически Той е напълно жив и свободен в етерния си вид и затова никога не ни е напускал. При всеки наш разговор, при всяка наша обща или лична постъпка, при всяка наша мисъл и всяко чувство и вдъхновение, радост, подвиг или всяка простъпка, Той е неизменно с нас не само духовно, но и физически. Телесно значи веществено. Обаче полево Той живее физически в етера, с етерното Си тяло - оригиналът на телесното, Тъй като е Миров Учител, т.е. Бог на небето и Господ на земята, във физическата вселена, Той не само присъства едновременно навсякъде, но е и край нас като Човек. Пак невидим, но клонирано – размножен физически. Именно затова някои очевидци Го виждат едновременно на много места по Земята и в Космоса и до днес - не само докато е бил официално "Петър Дънов". Това не са опредметени фантазии от добро желание.
Едновременно с това, Бог живее специфично и във всеки от нас поотделно, доколкото сме именно Негови създания - доколкото имаме оригинална монада от Бога. И все пак, монадите имат много разновидности. Те биват различни не само индивидуално, но и групово - по ипостаси, по класове, по йерархии. Различие по ипостаси означава различен произход според това, от кое лице на Бога сме създадени: дали от Абсолютния, дали от Благия Дух, от Отца, от Мировата Душа, от Духа Божий, От Вечния Дух, от Христос, от Универсалния Дух (Учителя) и т.н. Така че не сме само "искри Божии" - има и "океани Божии", "тъмнинкѝ Божии", "дзифтчета Божии" и "прахулинки Божии"; "пламъчета Божии", "росинки Божии", "дихания Божии", "мехурчета Божии", "кристалчета Божии", "зрънца Божии", "пепелинки Божии" и пр. - много са. Дори "саждите" са Божии, въпреки че са в гърдите на проверителите и треньорите ни от Ремонтното Битие - няма нищо извън Бога. Това не са същества, но същности, които са се пожертвали на най-дълбоко ниво да живеят без любов, да живеят за себе си или само за предпочитанията си и собствената си воля и собствената си изява, за собствената си истина; да могат да бъдат студени, да могат да бъдат лоши, да искат да правят впечатление или да нараняват; да назидават, да поучават и манипулират другите. Ролята им е на "официални опоненти": Бог е допуснал в тях най-грозното и най-отвратителното: способността за апострофиране. Нещата са много сложни, тъй като тази зловеща способност я имат и безсмъртни същества от типа на девите, човекорептилиите, човекоскорпионите, херувимите, някои архангели и алохимите. Те също са се пожертвали предано за Бога, тъй като са се съгласили да могат да бъдат остри. Бог разчита на тях особено много, понеже в тях няма тщеславие: не искат съществата да им се възхищават и да ги одобряват. Нещо повече – готови са да бъдат мразени и съществата да се страхуват от тях, да ги отбягват. Такъв е и Родителят им в избраната роля – ипостасът на Бога като "Дяволът". Това е най-смирената Същност и Същество, Лошият герой в Пиесата, любим рòден брат на Добрия герой Христос. И двамата са първородни Синове Божии и играят ролите си перфектно, партнират си съвършено. Щом някой помисли за себе си или за света, Христос го предава моментално на Брат Си; щом някой помисли за Бога или за ближния - Дяволът го предава моментално на Христа. При това и двамата знаят кристално ясно що е "ближен" - същество, което ни помага или поне не ни пречи да разпознаваме Словото и да работим за него, да вървим към Бога свободно и да обичаме всички, да общуваме с всички. Ето защо, никой не може да излъже Дявола или Брат му, че обича ближния си, когато обича всъщност себе си, манипулирайки и изнудвайки ближния чрез саможертви, поучения, изисквания, подаръци, изкушения или наказания; внедрявайки му чувство за вина или дълг.
Има един абсолютен и неотменим закон на Битието: Абсолютният и всички същности, родени в Него, имат пълното и неотменимо право да пребивават в пълен покой и неизвестност и да не искат да действат и да се проявяват; не желаят да ги принуждават или да ги идентифицират.
От Своя страна, Създателят и всички монади, родени от Него и подпалени от Него, имат абсолютното и неотменимо право да бъдат създатели на неограничен брой същества с дух и душа, абсолютно различни от всичко останало.
Творецът и всички Негови деца имат абсолютното и неотменимо право да творят светове, красота, светлина, великолепие и добро колкото си искат и както искат. Те не произвеждат смърт и не накърняват изявата на който и да е друг, не разширяват експанзията си отвъд определен радиус.
Майката Божия и всички Нейни дъщери с ухание Божие или росинка Божия имат абсолютното и неотменимо право и усет да разпознават Бога и Словото Божие през вечността и в най-последната Му изява на земята (т.е. във вселената). Способни са да разпознават безпогрешно съществата, родени от Бога, да ги обикват безпаметно и да им пристават незабавно; да им служат беззавето и предано през цялата вечност. Тям е дадено най-голямото щастие и най-висшето блаженство в Битието - да се влюбват в творци и създатели с дух и душа, да зачеват от тях видими и невидими деца и да не искат да бъдат с тях постоянно, за да могат да запазят душата и живота на децата си. Те са тия, за които е казано, че са сам Бог в най-нежната Си и най-милостива изява; че са образец на най-висшето качество на Любовта и най-сияйната й добродетел - това, че тя никога не разчита на някого, не очаква, не назидава, не оскърбява и не се наскърбява; никога не отпада и не дири своето си.
Духът Божий и всички духовни същества и същности имат абсолютно и неотменимо право да създават и провеждат духовни практики колкото си искат и каквито искат, ако това произвежда съвършенство, вечна младост, разум, мъдрост, доброта и безсмъртие, стига да не отричат това право на който и да е друг и да съдействат сърдечно и с всички сили за процъфтяване и на чуждото дело. Те са съхранители и пазители на чистотата на Словото и Делото Божие и се грижат за оповестяването в оригинал и за прилагането му. Именно те ни представят автентичните филми от Акаша, за да видим какво е говорил Бог през вековете в действителност и какво е вършил и върши и в момента, какво правят самодейците, имитаторите и противниците Му. Те са тия, които са строги блюстители на Абсолютната Истина и пазители на Акашовите записи, изпълнители на закона, че хула срещу Духа не се прощава. Но те не са като инквизиторите, а дават уроци с отсъствие от дома на лошия и недаване на божествените блага на този, който не ги оценява или не ги заслужава. Оставят света да си се съсипе от само себе си.
Синът Божий и всички монади, излезли от Него, имат абсолютното и неотменно право да раждат Вечно течащо и никога неспиращо Слово Божие, различно през всяка епоха и през всеки извор Божий и Тръба Божия, и все пак единно по принципи, истини и основни положения. Това са душите от Вселената на Живота, които създават и поддържат света чрез милост и абсурд. Да срещнеш такова същество и да го обикнеш, значи да се замаяш от щастие, да се подмладиш моментално или да възкръснеш от мъртвите. За живовселената мъртви са всички, които не могат да се влюбят в неща и същества с искра от Бога..
Учителят на Битието и всяка една мирова душа или универсална полиада, родена от Него, имат абсолютното и неотменимо право да създават божествени братства и учения, различни едно от друго, да свалят Царството Божие на земята, да интерпретират и редактират всяко Слово Божие както си искат и в каквато форма искат. Те не са в противоречие с Блюстителите на Абсолютното Слово и Дело и много често си гостуват и обменят мъдрост и опит. По това се познава, че са хора на Духа и хора на Учителя. Те се обичат и се търсят, с удоволствие си даряват блага и се учат едни от други. В държавата на Бога няма еднопосочни улици, няма водачи, нежелаещи да гостуват на други водачи и ятата им, няма очи, затворени за различния. Бог е Бог на живите, а не Бог на мъртвите, затова има силата и правото непрестанно да развива и променя самия Себе си и Словото Си. Да Му се отказва това право, значи да се мисли, че Той не е вечно жив и няма силата да действа и чрез учениците си - Неговите уши, очи, ръце, клетки и органи. Затова Той дава сам на Себе си това неотменимо право да допълва, разширява, коригира и редактира собственото Си Учение, ако Му хрумне нещо ново. Той е вложил в самия Себе Си и в поколението Си възможността за грешка и дори за грях, за да съществува свободна воля и възможност за поправяне на погрешките; за непрестанно усъвършенстване и развитие. Той е дал това свещено право на всеки Свой ученик от универсалната вселена, затова изисква от всеки абсолютно свободни вариации на всяко оригинално Слово и Дело Божие, на всяко божествено Учение, дори и когато има опасност от грешки. Достатъчно е ученикът да не обявява мненията си за "единствено верни", да обсъжда домашните си работи със съучениците си, за да могат взаимно да се допълват и вървят напред. Същевременно, облекчава тайно съдбата на непълноценните хора, които не умеят да разпознават и различават Божественото. Лично не се занимава с раздаване на Правда, остава само наблюдател на действието й. Има закон за ненамеса, дори и когато милосърдието му да иска да помогне на користните и невежите. Който не е пострадал от лъжата и невежеството и не го е заболяло, няма как после да ги разпознава. Всеки бог, ангел или човек, който няма понятие за съученичество и потребност от равноправно и равнопоставено изучаване на Словото и Делото Божие и от взаимен труд за тяхното разнообразяване и прилагане, не е роден от Учителя е не присъства нощем горе в Школата Му. Борбата срещу това е сигурен белег, че някой не присъства нощем в нея, понеже там такива упражнения се правят непрекъснато. Такъв човек е образец за гордост, невежество, високомерие и единачество, дори да води тълпи след себе си.
Официалният Опонент на Бога, Който е сам Бог в проверяващата Си роля, както и всички същности, родени от Него, имат пълното и неотменимо право да отричат Бога, Любовта и Божественото, да ограничават Свободата, да се борят срещу тях със всички сили и средства и за изменят и изопачават Истината както си искат и колкото искат. Те имат право да унищожават дори живота. Те не знаят, но някои от тях много добре знаят, че няма смърт - има преминаване от едно тяло в друго. Те са илюзионистите и дефектолозите на Битието, майсторите на Ремонтния Отдел, незаменими съработници на Бога. Те откриват всички увредени монади и същности, които се колебаят и правят неверни избори с нисък идеал, низ от простъпки и компромиси, породени от невежество, корист, страх или мисъл за себе си. Те са безценните треньори и на чедата Божии, като ги закаляват по пътя им към Съвършенството чрез внедряване в живота им на мними надежди, на хора без душа, на неверни учения, фалшиви ценности, сложни ребуси и препятствия. Те са длъжни да рекламират изкушението и да провеждат проверките за лошия вкус и ниския идеал, а после да играят ролята на изпълнителната кармична власт, така че всеки да получи това, което си е попросил. Никой не наказва никого - ние наказваме самите себе си, когато тичаме сляпо и се удряме в стените и стълбовете, поставени от Бога за развиване на ориентацията ни. Други майстори на ада се маскират като миражи над пропасти, за да се учим през вековете на същото. Именно тези съработници на Бога ни унищожават, когато търсим нещо извън Бога, смучат енергията ни, когато сме гноясали от илюзии; изменят Словото и Учението Му, завладяват имоти, авторски права и имена, въртят парите на хората, взимат наеми, вербуват привърженици, търсят клиенти, обявяват цени и такси за мероприятия, манипулират избори, изнудват и заблуждават наивните, опозоряват Делото на Бога и търгуват безсрамно с ценностите му. Те са абсолютно безценни и Бог ги пази като зеницата на окото Си, понеже чрез тях открива дефектната продукция: съществата, които имат доверие на дефектни. Защо има дефектни същества и кой ги произвежда, това е тайна, която скоро няма да ни бъде разкрита. Драмата на Битието е в това, че дефектните са заразни и имат право да заразяват колебливите монади. Защо има колебливи монади, и това скоро няма да узнаем. Както и да е, проверката е допусната от Бога и е крайно необходима, за да филтрира Битието и Школата и да провери кой разпознава истинското Слово и Дело Божие и носителите им даже при най-сложните препятствия и димни завеси. Гордият, материалистът, тщеславният, човекът с лош вкус и нисък идеал или слаб интелект автоматично отпадат от Пътя, понеже се присъединяват към имитантите и им вярват, угояват ги не само материално, но и енергийно. Предателите са функционери - те създават илюзии за активна дейност, законност, справедливост, стабилност и истинност. Техните опоненти – бунтарите - също извършват неоценима услуга на Небето, тъй като ни дават възможност да наблюдаваме лицата и аурите им: дали са изпълнени с любов и благост - или излъчват недоволството и злобата на Опонента, когато изпълнява и тази роля. И двата вида деца на Проверителя вършат прекрасна работа: привличат некачествените, разколебават неутвърдените. Главната им цел е да отклонят съмнителните от истинския Учител и Истинската Школа, от истинското Братство и Сестринство.
А истинските не са преставали да бдят и работят никога. Ако не съществуваха те, нямаше да имаме никакъв шанс. Бог не е тъй глупав, че да не си създаде и Опонент. Важното е да има ад не само на земята, но и на небето, за да учат уроците си своеглавите.
Бог не тъй безсилен, че да не поддържа постоянно рай и на земята, а не само на Небето. Само че е длъжен да поставя винаги два пътепоказателя, две противоположни стрелки на кръстопътя. На едната е написал с дребни и нечетливи букви: "Райè", а на другата - с едри, ярки и луксозни: "ç Лекции за рая". Всеки избира посоката, която предпочита. Защо не наляво? Защо и той да не стане име, лектор, продавач, собственик, "фактор" и пр.?... Но за едната стрелка обикновено се плаща, и то не само с пари.