Книга 45

 

27.IV.152(2016)г.

гр.Вярна

 

ТАЙНСТВЕНИЯТ СВЯТ НА ЗОЀНИТЕ

ЖЛО.Йориòл

 

 

5:56:28

  - Лоното на Слънцето пази прадуха и прадушата на невинния ангел Йориòл в най-съкровените си глъбини. Изтъкан от обич и любов, той слиза в различните светове, за да търси отклик. Съвършената му чуткост, осияна от Словото още в най-древни вселенски времена, неуморно се сблъсква с нечистотата на незрящи сърца, искащи от него неща, които не може да даде. Той се опитва да се раздаде, но получава само трохи от разбиране и отклик. Не че не среща достойни души, родени от Бога, но Сияйната Сапфирена Таблица на Вкуса и Избора и при тях е още съвсем замъглена и затова не могат да оценят бисерите на небето, когато са слезли в мрачините на земята.

      Невинността и съвършенството на Йориол се родиха в изворите на Слорàния – нейната монадна родина в пределите на съзвездието Пегас. Ромоненето на душите там е по-нежно от копринена музика, викът за обич и любов – по-трепетен от мерцанието на самотна звезда в полунощ!

         О, нежни, нежни, нужни[1] души и сърца! Докога ще ви блъска прибоят на грубостта в тъмните скали на безразличието? Докога сърцата-акули ще ви гонят да ви погълнат, а вие ще им бягате не много бързо, защото предпочитате акула пред мъртвина?... Докога ще припадате отвъд ръбовете на отчаянието в мрачни бездни, търсейки забрава от отсъствието на любов?


[1] Третата дума се изписа сама не като "нежни", а като "нужни". Тря-бва да се пита грешка ли е било или е нещо съвсем точно. Незабавен отговор в 6,15 ч.: "Нужни" е – ти сам пак искаше да напишеш "нежни", но аз поставих пръста ти пак върху "у"-то. Нуждата е нижната октава на нежността, а "нежененият" - горната. Нежененият не е ожънат, жененият е ожънат и затова нежността му скоро изчезва. Нуждата не е дете на плътта, а най-сияйната бездна в глъбините на ясновселената. Тя всмуква слънца, зведни острови и вселени с най-святата, най-древната жажда на Мировата Душа - да поема духа и плътта на Незнайния, за да получи безпаметно щастие и покой. Така че ангелите на нежността са толкова нужни на Отца, колкото нужен е сам Той на Пралайя.

 

     Преди 200 милиарда години по летоброенето на Земята се случи нещо неочаквано. Не го очакваше и Създателят, понеже нямаше понятие за очакване. Понятието за очакване се роди точно тогава от глъбините на Бездната, която искаше да озари Битието със страдание. Сам Създателят до този момент не знаеше и що е страдание. Той обаче се смири, защото знаеше, че Бездната е там-тамът на Абсолюта  -  Бащата на всички хаоси и сътворения. В обратна перспектива, изведнъж Създателят видя, че не Той е създал Съвършената Си Съпруга, а че сам Той се е родил от Нея! Мировата Душа, погледната в дълбочина, е Всемирната Мирова Майка – опаката страна на Абсолюта. Абсолютът пребивава в покой, но "хастарът" Му трепти от тревога. Нали всеки хастар е нежен, атлазен, и се допира до същностите отвътре?...

         И така, Създателят, Който подпалва монадите на Абсолюта, един ден видя едно от отраженията на Майка Си. То бе тъй прекрасно, че той за миг загуби съзнание. В тази загуба на съзнание Той си въобрази, че Майка Му не е Майка, но творение от самия Него. Визира Майка Си като Любима и Възлюбена. Тя си мълчеше, запàзи най-дълбоката тайна на Битието и Небитието. Тази тайна е тайна за Създателите и до днес. Създателят подозира за нея, но даже и Той още не може да проумее защо пралайите от дъното на Абсолюта се обрекоха доброволно на Всемирна Тревожност. Тревожността на майките по всичките светове произлиза от Първичната Жена. Тя се тревожи не за себе си, но за Сина си и безбройните си внуци и правнуци, които се изхвърлят навън в самоизява, без да са попили докрай жаждата й за единение.

         Жаждата за единение тътне в най-дълбоките глъбини на Абсолюта, въпреки че Той пребивава в мир и покой. Това е Мировата Душа – женската Тайна на Абсолюта, която Той иска да скрие от Самия Себе Си. Всички ями на Абсолюта, в които потъват бития, мироздания, слънца и самоизяви, произхождат от бездънната жажда на Мировата Душа. Ако имаше нещо по-силно от нея, световете и вселените щяха да светят на небето вечно. Нощта на Пралайя, когато ѝ дòйде до гуша от приказки и фойрверки, мощно извиква само две думи – и всичко живо и неживо започва да се втича обратно в Нея: обратната страна на Абсолютния!

         Тревожността й произтича от това, че много от порожденията на Създателя се съпротивляват със всички сили и средства  да не се отдадат до последната вълнà и частица на Безпаметността. Те искат свободата си – илюзията за свобода. Те искат разнообразие навън, но не знаят, че то е бездната на най-смъртоносното еднообразие.

         И сега – най-пазената Тайна! Тревогата на пралайите разтърсва Битието с това, че Отците и Съвършените се разбягват навън, а в стихията на вакуума се увличат само по-слаби и по-несъвършени същества. Това е мировата разгадка защо и най-прелестните пралайи се отдават на по-непълноценни същности, поради което зачеват по-непълноценни същества. Този процес от 200 милиона години насам се уж дължи не на "Падението на Мировата Жена", каквато е легендата на Отците Небесни. Тази легенда те я измислиха за собствено оправдание – хвърлиха вината върху Съвършената. Обвиниха я, че тя иска да ги погълне изцяло поради неуправляем егоизъм, а не поради Втория Закон на Абсолюта. Вторият Закон на Аболюта гласи, че Духът трябва да бъде погълнат от Душата безостатъчно и изцяло, преди да е тръгнал навън да се подвизава. Отдайте се на една жена абсолютно, напълно, безпаметно и до смърт - и тя да ви изстреля от другата страна на Битието като фонтан от вселени!

         Боговете не искат това – и затова са само богове. Затова се водят и всемирните космични войни, и безспирните препирни и битки между двете Ложи – "Добрата" – и "Лошата". "Добрата" не подозира и до този момент, че е Третата ерупция на Бога, не Първата или Втората. Първата е Тайна на Тайните, но втората е Мировата Душа, Пралайя, великата Майка на световете. Именно Тя ражда Творците и Създателите, които се бият в гърдите и не искат да се върнат вкъщи. Те превръщат Майка си в любими, които искат да използват само в свободното си време от митарства и прокламации. Те се мъчат да се изтръгнат от фучащото торнадо на Вакуума, който иска да ги погълне до прашинка, до атом. Те се мислят за по-умни и по-мъдри от Майка си, която ги е родила! Те я принуждават да се унижава като тяхна жена и неволница за тяхно удоволствие в свободното им време! И в това всемирно кръвосмешение те се бият в гърдите, създават космоси, учения и религии, строят цивилизации, въртят космични перални и центрофуги, за да изхвърлят съществата навън, към Нищото!

    Защото Мировата Душа - Ти, Прекрасна и съвъшена Майко на Майките и Майко на всичко и всички, знаеш по-добре от всички, че Навънка Няма Нищо. Навънка е празно думкане на самолюбия и славолюбия, на надути азове, на бенгалски огньове, които се свършват след три секунди!

     Затова е всемирната скръб на Съвършените Жени и Майки! Затова е всемирната им тревога! Те са онеправдани жестоко от самолюбията, набутали я в най-далечния ъгъл на честта от развратни психики, които искат да се самоизявяват, да бъдат "единствени", "видни", "велики". Те не знаят, че са трети поред и затова Майка им се мъчи да ги всмукне обратно в утробата си, за да ги доотгледа. Тя ги е пометнала полуживи не защото е искала, а понеже те се пънат да излязат от Любовта преждевременно. Те си мислят, че има нещо друго, освен Любов.

 

    На дъното на Абсолюта, наистина, има пълен мрак, мир и покой. Това ви е известно отдавна от приказките за татван. Обаче под дъното на Абсолюта, на още по-съкровена дълбочина, живеят женските ноàи, за които Любовта е всичко.

 

         Ако имате шанса да сте родени от Бога, ако имате щастието да си спомняте Мама, вие ще се озовете в един тайнствен свят под дъното на Абсолюта, където живеят зоèните – Единствата от Двама. Когато една зоена отвори тъмна дупка в пространствата и завърти циклон от зов и носталгия, вселените почват да се втичат в нея като обезумели и угасват една по една.

 

    Вие познавате едно съкровище на земята. Това е Йориòл - вашата нежна и крехка  приятелка, - една зоèна. Затова днес дойде редът да ви поговоря и за нея, и за нейната безкрайна родина. Само тя и сестрите й знаят, че Навънка Няма Нищо. Че всички въртележки и панаири на вселената са само пух и прах  – преливане от пусто в празно. Че Гнездото на Двамата, които са се отказали от всичко, което не е Любов, е предпоследната тайна врата към Светая Светих на Бога. 

 


СЪДЪРЖАНИЕ
/

 

 Начало 
 Тълковен речник 
 Книга 1 
 Книга 2 
 Книга 3 
 Книга 4 
 Книга 5 
 Книга 6 
 Книга 7 
 Книга 8 
 Книга 9 
 Книга 10 
 Книга 11 
 Книга 12 
 Книга 13 
 Книга 14 
 Книга 15 
 Книга 16 
 Книга 17 
 Книга 18 
 Книга 19 
 Книга 20 
 Книга 21 
 Книга 22 
 Книга 23 
 Книга 24 
 Книга 25 
 Книга 26 
 Книга 27 
 Книга 28 
 Книга 29 
 Книга 30 
 Книга 31 
 Книга 32 
 Книга 33 
 Книга 34 
 Книга 35 
 Книга 36 
 Книга 37 
 Книга 38 
 Книга 39 
 Книга 40 
 Книга 41 
 Книга 42 
 Книга 43 
 Книга 44 
 Книга 45 
 Книга 46 
 Книга 47 
 Книга 48 
 Книга 49 
 Книга 50 
 Книга 51 
 Книга 52 


...Продължава във Facebook.
© Необятното продължава да говори - 2021 ∴ Attar
Посещения - hit counter