Книга 3
31.V.120(1984)г.
31.V.120(1984)г.
София – Изгрев
ЕТНОКАБАЛИСТИКА
Св. Або Тбилиски, Константин Кирил Философ и Учителят Мория
АЗЪТ В КОЗЕРОЖКИТЕ НАРОДИ
И АГАРТА НА БАЛКАНИТЕ
Уникалното в българо-кавказките-индийските народи е именно азът, т.е. съвършенството на атомарно-физическото въплъщение на индивидуалността.
Азът е наистина представител на егото; и неговите западни и източни граници са Рила и Хималаите. Сега ще направя кратък исторически анализ на цялата мощна вълна, донесла този импулс.
Финикия беше още в пелените си, когато Тракия пробуди онази степен на аза, която се счита за първоначална. Това стана в момента, когато Сатурн започна да оформя своя седми основен пласт в пръстена си. Фараонът Моáн тогава получи откровение за Сатурн и за астрологическата територия, която ще се формира на Балканите под влиянието на седмия подпръстен. Фараонът имаше мощни астролози, които успяха да идентифицират мястото с точност до няколко квадратни километра - и това място не беше нито Кавказ, нито Крим, нито Хималаите, а Рила. Устрояването на Агарта в младонагънатите планини е по-късен процес.
Това, че Вотáн е по-известен от пратвореца на рилската култура, се дължи на абсолютната херметичност на последната, много по-голяма от египетската, кавказката и пр. Говорих ви за един велик Учител преди Орфей. Той, именно, пося семето на аза на Балканите. Той настрои съзнанието на балканските племена на вълнáта на електроните, защото дотогава, пък и до ден днешен, всички други се вслушваха и се вслушват в ядреното начало. Този сатвичен, по принцип, процес става антипод на "сатва", когато не се слуша гласът на електроните, т.е. способността да прилагате в химична и минерална форма импулсите на Духа. Ето защо, в дотракийската, в орфическата тракийска култура, в античната култура, в кавказките култури и в Индия обърнаха сериозно внимание на работата над себе си на физически план, т.е. на усъвършенстването на тялото, като инструмент на Духа. Полукс обърна очите на колективното подсъзнание към достойнствата на индивида, но не така, както това стана в ирландското съзнание. Ирландското съзнание пробуди Острова за индивидуализация, но индивидуализация като самосъзнание, а не като съвършенство на самото тяло, като негов носител. За северно-европейския индивид тялото е обект на самоусъвършенстване почти изключително с цел самочувствие, докато егото, като последен стадий на индивидуализация, носи не самочувствие, а нужда от съвършенство - независимо от това, дали ни виждат, или не. Ето защо, турнирите в Западна Европа станаха апотеоз на индивидуалното начало, а принципът на съревнованието и конкуренцията и до днес утвърждава същото. В древна Елада атлетическите празници за пръв път се превърнаха в обект на естетическа наслада, а не само на чувство за надмощие. Успехите на Елада са безспорни в това отношение, но тя достигна до задънена улица, когато трябваше да се откаже от насладите заради истината.
С българското начало се започва егоцентрацията на планетата Земя. Преди протобългарите, нямаше такъв процес. Това беше достъпно само на Юдея, която е синтез на Битието със знак "плюс", и на скандинавските народи, които са синтез на Битието със знак "минус".
Така съвършено устроени носове, каквито са протобългарските, юдейските, кавказките и индийските, не се срещат другаде по света.
.....
Практически, правете каквото искате, но ако ще трябва да Ме прекъсвате, няма да стане! За Мен прекъсването няма значение, защото мога да продължа мисълта Си след години и векове, но това е важно за вас. Тази вечер беше изключение (важната среща с Л.). По принцип, това е един от начините, но не се препоръчва колективно. Предпочитам не само с един метод и не само с един човек.
Отварям Школата отново по дни и по предмети, както бяхме започнали. Вие всичките срещи ги превръщате само в "махало", а това е милионна част от Школата. Разбира се, че има милиони методи; а има и без методи...
- Каква е връзката ни с Тойонус от миналите животи? (пита Е.К.). Елма отговаря на Т.:
- С Е.К. бяхте в Сирия поети и реформатори преди осем века.
Абу Имран Муса бен Маймун ибн Абд-Алла ал Куртуби
(1135-1204)
21,45 ч.