Книга 23
31.VІІІ.131(1995)
31.VІІІ.131(1995)
Дрезден
ИСТИНА, ДОБРО И КРАСОТА
- Небето ви разбира, но не може да промени първоначалното устройство на плановете Си. Напълно понятен е стремежът ви да регистрирате и творите асуин - това се счита за най-върховно щастие. Съществата с искра Божия съществуват само благодарение на натрупания асуин - т.е. на образите с идеална красота, които са успели да открият и сътворят. Щом се изчерпи този запас, даже и боговете слизат на Земята да търсят асуин - понеже асуинът в духовния и Божествения свят се е изчерпал за тях. Сотворяването на асуин е неизбежно, когато не можете да откриете отвън.
На такива като вас казвам: не се гърчете от мъка, когато нямате средства и техника да отразите обективната красота. Нашата най-висока цел е да се постигне съзнание, което не зависи от мъртвата техника, създадена от убийци. Най-съвършеното произведение на изкуството също ползва органи от трупа на Майка ни: платна, рамки, четки, бои, разтворители - всичко това издялкано, изчегъртано, изсмукано от вътрешните органи на планетата, на Майка ви. Следователно, на Небето не се приемат изображения на красотата, получени по престъпен начин.
Ние обаче знаем, че поривите ви са били положителни и не сте имали друго понятие за регистриране на външната и вътрешната красота. По този начин някои от шедьоврите на човешката култура, въпреки носителя им и средствата, с които са създадени, се съхраняват в небесните архиви, ползват се от небесните жители. Те обаче се броят на пръсти и са много по-малко, отколкото вие считате. От общопризнатите реализирани материални творби много малко влизат изцяло във вечността; от повечето се взимат само детайли, откъси, а от някои - само един тон, една краска, един акорд.
За вашата настояща култура е крайно необходимо да ползвате технически средства и Ние не ви забраняваме това, понеже инак ще загубите смисъла на живота си. Но помнете, че неснетите снимки, ненарисуваните картини, неизсвирените произведения образуват най-прекрасния ореол около всеки свят, в който съществата ползват очите си, устата си, ушите си, мозъка си. Ти не скърби, че не можеш да покажеш един изгрев на приятелите си или едно хубаво лице, но задръж този образ в съзнанието си, наслади му се сам и помоли Бога да го приеме в аналите на вечността. Има значение, че точно ти си го видял, че ти си го оценил и преживял. Акаша записва всичко, регистрира по ред и по мигове, от всички страни и във всички измерения, така че там ще откриете всичко, каквото си поискате. Но това, че едно същество с монада е почувствало един миг от Битието като по-особен или е съчетало неговите елементи по нов начин; или е създало съвсем нови елементи, съчетани по съвършено нов начин - това вече е дело на Творческото Начало и неговите творения се регистрират от съвсем друга памет, не от акаша. В акаша има само копие от тази памет, и то много съвършено, но вие не можете да стигнете до оригинала, ако не познавате лично твореца, който го е създал.
Получава се, че ненаписаните слова, неизсвирените симфонии, ненарисуванете шедьоври са съкровище, от което можете да черпите, единствено ако обичате съществото, което се вълнува от тях. То ги преживява вътрешно, но не винаги има средства и органи да ги възпроизведе, а ако ги е създало и е нямало свидетели, те почиват дълбоко в неговите глъбини и оттам не може да ги изтегли никой, който не обича създателя им. Като съзерцавате някой изгрев, не се разкъсвайте вътрешно от скръб, че никой друг не може да го види, че нямате как да го запечатате или изобразите. Помолете се този образ да се предаде вътрешно на всички ония, които са ви обичали, обичат ви и ще ви обичат. Рано или късно, той ще стигне до тях. Престанете с това безпокойство - и Бог ще оцени подтика ви да споделите всяко благо, всяка красота и блаженство с останалите Негови създания. Това е и Негово желание! Бог е Бог поради това, че иска да се раздаде изцяло, да се сподели напълно, да не остави нищо за себе си - всички негови части до една да изпитат - последователно или едновременно - онова, което Той преживява. Всеки, който иска да задържи нещо за себе си - да го преживява само той или предимно той - създава една малка сянка в Битието, потушава огъня на монадата си и се отронва като сух лист от дървото на Живота.
Ето защо създателите, отците, майките; творците, гениите и всички добри хора по Небето и Земята не могат да живеят, ако не сподèлят, ако не раздават. Понятен е тогава стремежът и вие да споделяте това, което сте открили, и нежеланието ви да преживявате сами красотата, любовта, съвършенството. Най-голямата мъка на синовете Божий е невъзможността да споделят; най-голямата скръб на дъщерите Божий е невъзможността да зарадват. Останалите същества - несъздадените от Бога, или онези, които са с почерняла монада - се мъчат от точно обратното: когато трябва да споделят, когато трябва да раздадат.
Да споделиш красотата - това е понятно на мнозина, даже и на съвременните културни хора. Да споделиш Истината - това е вече сериозен проблем: често стигаш до бесилото и затвора, до обществено порицание или скъсване с близките. Но да споделиш любовта - това е непозната епоха за вас - человеците, които още не сте станали человеци. Половината ангели също не могат да споделят любовта на Бога, понеже я пазят за себе си или за най-близките си; за своята собствена йерархия. Дори божества не могат да сподéлят любовта тъй, както Бог я споделя, и затова първата ревност се появи в божество – Сатаната. "Божественото - отделно", т.е. "не за всички" - това изповядваше Сатаната. Друг е въпросът, че това е само една от главните роли на Сатаната, Божествения елохим, който реши да покаже на съществата какво се получава, когато се откажеш да споделяш с всички.
Смъртта - това е пълно несподеляне. Това е живот изцяло за себе си и изключително за себе си. Мъртвината приживе, дори и да се мърдаш и да приличаш на човек, това е живот само за близките - за тия, които принадлежат към твоята кръв или към твоята предпочитана група. И това е хубаво, но то е само първата стъпка на откъсването от смъртта: мъртвецът се съживява, но още прилича на призрак - нормалните обитатели на царството Божие се плашат от него.
Вие, които натрупвате асуин, не се плашете - той ще ви направи прекрасни! Натрупвайте го вътре в себе си - през прозорците на очите си, през вратите на ушите си, през царските входове на другите си сетива. Ако това е асуин, а не празно, мъртво вещество, създавано от враговете на Господа, то вие сте задържали погледа си само върху първозданната хубост на Битието; слушали сте само Божествени хармонии и мелодии; разпространявали сте само добри новини и положителни оценки за света около себе си. Тогава асуинът непременно ще се появи на лицето ви, ще направи свежа кожата ви, ще поправи снагата ви и вие ще се подмладите - ще се върнете в рая. Като ви види такива, Бог ще заповяда на ангелите си: "Отворете на това Мое дете портите към Моето царство! То не каза нито една лоша дума, не помисли нито една лоша мисъл, не задържа у себе си нищо несъществено и некрасиво; напротив - у него извират всички красоти, които е наблюдавал, всички добрини що е сторил, всички истини, що е признал и произнесъл!"
И наистина, нашето духовно тяло се състои от три подтела: тяло на разума, тяло на душата и тяло на духа. Тялото на духа има своя нежна, майчина половина, която се уподобява на дъга. Но не дъга, а цяла безкрайна вселена е женската половина на духа ни и тя е построена изключително от красиви звуци и картини! Всичко онова, което сме насъбрали през дългия си път към съвършенството и е одобрено от Бога като прекрасно, наистина строи органите и системите на нашето женско атмическо "полушарие". Там не може да влезе нито един атом проза, нито една прашинка компромис, нито най-малка частица липса на вкус. Ако на Земята сте събрали поне сто милиона красиви изгреви през очите си, вие ще имате що-годе нормално атмическо тяло. Ако сте наблюдавали хубави хора и сами сте изградили прекрасно лице, а не сте спирали погледа си върху обикновените, несретни образи, освен за да помагате - това е още по-висока степен на прекрасност: вашето тяло на дъгата почва да искри с милиони разноцветни пламъчета! Ако - най-после - сте се спрели на най-прекрасните и съвършени хора - проводници на Словото, Делото и Живота - и предпочетете вече завинаги да живеете с тях, около тях, за тях, то асуинът на вашето Прелестно Тяло ще се оформи в отделни същества, подобни на ангели. Тези същества са спящи, непробудени монади, създадени от самите вас, защото сте добили най-после Божествен вкус и сте направили своя последен избор. При това положение се очаква само поредният полъх от диханието на Божествения Дух, за да запали светилника на всяка спяща монада - и да тръгне тя по Великата Река на Битието. Това е съдържанието на онзи свещен индийски празник, когато пускат корабчета със светлинки надолу по реката на живота.
Пазете и вие някой да не духне свещичката ви, когато Бог ви е запалил - и да не ви нашепне мисли, че може да се плува надолу на тъмно, без да споделяте 100% светлината на душата си. Споделяйте топлината, светлината и силата на душата си изцяло и на всички страни - и тогава Отец ще дойде и ще направи жилище на Духа Си във вас и ще пребивава вечно в обиталището Си!
Гон, Огóн, Огонóн!
Насъбирай, пчеличке, прашеца на Красотата отвсякъде и сгъстявай меда на Доброто при всички условия, за да звъни кошерът на Господа безспирно - от радост и мир, и от щастие!
20ч.07м.
31 август / 1 септември 1995г. Когато външно няма условия за работа и срещи с хора с духовни интереси, а може би и поради интензивното изучаване на Словото, започва извънредно жив и колоритен вътрешен живот по време на сън. Не записах сънищата през последните нощи, но бяха изключително вълнуващи - цели романи!