Книга 31
16.I.135(1999)
16.I.135(1999)
Бургас, България
ИНЕРЦИЯ И ПОДВИГ
ОРВ / ПД
Приятелка от гр. П. моли Елма за отговор и съдействие. Тя иска да е здрава, за да може да служи ефективно на Бога. Карма ли е диабетът ù или нещо друго? Какво да прави? Трябва ли да казва всичко на хората, когато ù се дава нещо отгоре?
Поемаме отговорността да питаме, понеже напоследък П. има неочаквано и рязко подобрение на здравето и мисли, че това е достатъчна причина за измолване на "одеяние" - случило се е нещо извънредно.
- Причината за болестта ти е наистина кармична - правила си отрицателни прогнози в минали
прераждания. Сега чрез теб Небето работи за Бялото Братство, но се иска и упражняване на волята - стремеж към променяне на старите навици и изграждане на нови.
Прясното мляко е първата причина за захарната болест, както и вторичните млечни продукти. Тестените изделия и сладкарското изкуство - втората, а липсата на активно движение в планината - третата. Освен кармичните причини, има и чисто идейни, психологически.
Не че не трябва да даваме светлина на хората, когато можем, но процесът на ученето трябва да надделява над процеса на самопроявата. Това именно се иска сега от човека, който се е родил в България! Ако учите 80%, ще говорите не повече от 20.
При теб най-добрият метод е опитът за дозиране продължителността на говоренето. Ако си наложиш по-кратки пледоарии и в останалото време ходиш в градината и по екскурзии, ще почне телепатическо предаване на познанието, с което разполагаш.
Затова се опасяваме да ви говорим, понеже даваме съвети, а не ги изпълнявате.
След пет месеца ти се дава пълно изцеление от диабета, ако можеш да си наложиш 95% мълчание, много активно движение с интензивно дишане, пълно отказване от гадаенето по какъвто и да е повод и пълно изключване на асоциативното и символното мислене за този период. Упорити занимания с диференциално смятане и решаване на задачи в тия пет месеца, както и правене на извадки от беседите по теми ще нанесат последен удар на болестта - и ти ще се излекуваш.
Ето един случай, в който ученикът може да избере подвига пред инерцията и да покаже дали обича Бога и ближния си или иска да остане в Старата Вселена.
Веднага след това отворихме напосоки том с беседи от Учителя и се падна:
"Като ученици, вие не спазвате най-елементарното правило, а именно: каквото чуете в класа, да не го изнасяте навън, докато не го обработите, докато не стане ваше. В това отношение вие издишате, както издиша пукнатата стомна или пукнатата реторта на химика." (т."Добри навици" (!!!) стр.86, изд.Бяло Братство94, "Педагогическа лекция" от 7.03.1923г.)
По-късни сведения:
Това е същата приятелка от Пловдив, за която някъде е разказано как стана запознанството с нея. Бяхме в един дом, когато се случи едно извънредно рядко приемане на Слово: пред много хора. В мига, когато Елма каза накрая "Пенка" и ние си помислихме, че нарича Себе Си така по системата "Като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша?"... , на вратата се почука и влезе Пенка – тази, на която е посветено горното лично осияние. Тя чу името си в устата на непознат за нея човек и затова се учуди много.
Нямаме точни сведения дали тя е направила опит да изпълни съветите на Диктуващия. След няколко години почина – мир на душата ù и топли пожелания за лек път в другия свят, понеже всички много я обичаме.