Книга 42

 

 

       1478  29.06.2014 Висшите чувства, френологията, видове бого-ве и др.14:57:24 до Р.В.: Вече два дни "преговарям" термините и темите за "висшите чувства" в официалната психология, синоними на любовта към всички или към повече хора (патриотизъм, хуманизъм, алтруизъм, космополитизъм, чове-колюбие, "всеобнимающая любовь" и т.н.). Но изведнъж осъзнах, че ще обидя душата ти, ако започна с всеизвестни неща, които знаем още от училище. Значи, учудването ти за любовта към всички у нашия приятел има друг произход и аз искам да те разбера. Френологията дава точните места на тия висши центрове, и у когото те са развити, няма как да не ги изпитва. В беседите на Учителя и в осиянията, както може би вече си прочела, тия чувства са потенциални поне в 60 милиарда души с искра Божия само в орбитата на Земята. Божествата елохими и алохими имат много повече валенции, както и серафимите, но божествата илухими и херувимите проявяват любовта към едно отделно същество  -  сродната си душа; най-много към един тесен семеен и приятелски кръг от няколко души. Това не ги прави виновни или непълноценни - това е тяхното естество и тяхната служба и мисия в Битието. Сам Христос доказва божествеността на едновалентното чувство с примера за овцата, заради която Овчарят оставя понякога цялото стадо; с факта, че и Той е имал най-любим ученик – Йоан - и любима сродна душа - М.Магдалина. Драмата в Битието произлиза от срещите на същества от несъвместими йерархии, при което единият не разбира другия и не може да проумее валентността на сърцето му. Един ден обаче най-после разбрахме, че Любовта била не тотална вярност към собственото ни естество и собствените ни разбирания,  което означава егоизъм, но "разтегателност" до определени граници да приемем различието или противоположността на другия и да намерим общ език  -  без конфликти, отричане, критики, спорове, назидания и автоматично противоречене. Точно тук се развиват божествените качества и добродетели от рода на разбирането, прошката, толерантността, милосърдието, отстъпването, обходата, саможертвата и т.н. Падналите илухими и херувими са много крайни - искат за себе си или всичко, или нищо. В тях денонощно бучи и кънти подземният огън на подозрението, апострофирането, опровергаването, основателната и неоснователна ревност; нуждата да отхвърлят, осъждат, поучават, назидават и т.н. Душите и сърцата с такава нагласа обикновено се "изпепеляват" при любовни неудачи и за тях другият по презумпция е "виновен". Употребяват думите "заряза ме" или "подъл", "изменник", "невъзвръщенец" в родината или в живота им. Най-адската фраза "няма да му простя никога" или "той е изцяло виновен" произлиза от самото дъно на пъкъла и говори за изключително себична и горделива душа. Такива има даже сред брамините и най-висите божества и ангели, поради което Съдбата им налага постоянно да се сблъскват с това, което не могат и не искат да приемат "в никакъв случай". Затова те обикновено са озлобени или нещастни. Най-странното е, че познаваме завършили философия и взели изпита си по диа-лектиката на Хегел с отличен, а в живота си не проумяват защо постоянно Бог ги среща с противоположностите им. Все един ден трябва да разберем и приемем антиподите си, за да направим крачка напред в еволюцията си. Инак си оставаме метафизични духове в лошия смисъл - неевоспособни (неспособни за еволюция). Гордото се пречупва, но добродетелното се огъва до краен предел, защото е вече зрял житен клас - пълен с добродушие и толерантност, наведен. Зеленият клас все още стърчи с едновалентните си чувства и мнения.

            Но аз тук повтарям неща, които на твоето ниво са ти отдавна известни, затова наистина те моля да ми обясниш от каква гледна точка не разбираш универсалността на нашия приятел - една от най-прелестните, най-напредналите души, които познавам. Той е абсолютен антипод на сина на една моя приятелка, която искаше да го запознае с мене, а той й казал: "Мамо, познавам те, разбирам те, обичам те, ти за мене винаги си била моя най-голям авторитет и "наместник" на Бога в живота ми, обаче позволи ми да не искам да се запознавам сега с този човек. Убеден съм, че е стойностен, щом ти така си го преценила, но аз нямам в момента нужния душевен дебит да си натоваря съзнанието с още един образ". Като ми го каза тя това, аз останах като гръмнат с отворена уста, понеже бях сондирал и двамата че са с монада и че такова нещо един човек с искра Божия не би могъл да си го помисли и да каже никога. Това ме хвърли в денонощни размишления няколко седмици и в търсене на обяснения от мъдри хора и в Словото как е възможно такова нещо... Най-после се сетих за едни думи на Емануил Сведенборг, които съвпадат със сведенията за илухимите измежду боговете и за естеството на женската душа, която е техен носител преди и след Грехопадението. Не е важен полът - има и мъже такива. Той казва, че е видял в най-вътрешното небе висши ангели по двойки, пребиваващи в състояние на божествена брачна любов. Те са толкова сляти, толкова потънали един в друг, че за тях навън нищо друго не съществува. Нямат нужда от други същества и неща, тъй като са станали едно с Бога и вече всичко и всички са вътре в тях. Любовта към Бога, към Цялото, към всички (което е най-точният синоним на любовта към Бога на алохимно и серафимно ниво), за божествените илухими и елохими се конценрира в кохерентен лъч към Сродната Душа. Само елохимите, като равнобожествени, могат и едното, и другото). За илухима обаче, докато още не е станал елохим, външен свят и "други" не съществуват: той живее само с възлюбления си и със своето семейство, ако имат деца. Поддържа връзки и с избрани приятели, но те са много малко. Това е една фаза на съществуване на Божественото и на Истината за Любовта, еднакво вярна и свещена, колкото и противоположната. От своя страна серафимите, алохимите, хостоните и още много други класове и йерархии в Битието се движат и са живи само от едно странно чувство, една въпиюща потребност, изразена в думите на Учителя, че смисълът на живота и самият живот произтичат от "постоянното разширяване кръга на съществата, които обичаме и които ни обичат". Но Учителят казва и точно про-тивоположното; пък и истините за любовта са поне 60 милиарда - в рамките на планетата Земя... За алохимите и серафимите важи "картинката" на мозайката или пъзела, според която, за да се върнем в Бога, трябва да открием не само сродната си душа, която е единствената ни половина във вселената, но и всичките си останали сродни души от нашето Вечно Семейство, с които сме излезли някога от Първоизточника на Живота. Илухимите по двойки са като знака на инг и янг - единство от две части. Двете точки в тях са, примерно, двете им деца. За тях друг мотив, друга потребност и друг морал не съществува. Алохимите са фотоните и неутрината във вселената и всички други божества и "частици" в Битето, чиято маса в покой е равна на нула. За тях да останат в покой или в "покоите" на водородната любов или брака е немислимо - там те не оцеляват, умират. За тях лете-жът през безброй същества и пространства и бурната им обмяна с тях е начин на живот и смисъл на живота - те са светлина. Учителят дава една грандиозна картина за несъвместимостта на водорода и кислорода при зараждането на Битието, които били "враждували" непримиримо и жестоко и са изпепелявали цели вселени, предизвиквали са неведнъж анихилация на Битието поради противоположните си естества и понятия за любовта. Но Бог е всемъдър и всемогъщ – примирил ги е в молекулата на Водата. Това не е само познатата ни вода, но самият вълнов принцип във вселената. Понеже светлината е вълново-корпускулна, в един момент най-напредналите от алохимите и серафимите, които обичат Бога повече от естеството си, изведнъж са осъзнали, че съдържат в себе си и противоположното - способността да оцелеят и в покой, в "брачни" покои с една-единствена душа. Това обаче е възможно само с душа, притежаваща целия потенциал на Бога да уравновеси с една единствена любовна валенция поне 60 милиарда валенции от способност и жажда за любов.  Ако една жена е класически илухим по естество и еволюция и има такава велика любов, тя е способна на това - има мощта на черните дупки във космоса. Един микрон черна дупка има силата да всмуче цяла галактика, цели вселени от галактики! С мощта на единствената си любовна валенция тя трансформира и възпитава алохимите да преминат в друго измерение, в съвършено друг космически вид. Такава любов е едно с Бога и мощна като Бога, понеже притежава най-великото Му качество: всеприемане, всепрощаване, всемилосърдие. Тотал-но приемане на различието и противоположността като бо-жествени, а не като "врагове" и "неистини". Именно това е свръхдиалектиката на Бога и на божествената любов! Когато противоположният - серафимът или алохимът - е вече узрял, той е в състояние да приеме с радост и непротиворечиво истината за любовта на херувима, на илухима. С върховно блаженство и щастие заживява в рамките на един микрон или ангстрьом - в един минатюрен дом или дворец с едно-единствено същество или семейство. Но когато илухимът е паднал, неговото невежество и гордост си въобразяват, че имат мощта да уравновесят валенциите на един алохим! При незавършена еволюция, такова нещо е напълно невъзможно. Именно в такива случаи Словото казва, че "мъжът и жената никога не могат да се разберат". Като се почувства "хванат", падналият серафим и алохим реагират с бясна жажда за бягство, за много контакти, за "велики дела", "алтруизъм", "космополитизъм" и пр. "Да му види подгърбието път"... Несвършваеми инициативи, благородни и неблагородни подвизи до загуба на живот или съзнание... Бесът на падналия алохим е ядрен синтез, неукротима верижна реакция, обаче с хората и нещата навън, не вътре в себе си и в интимното гнездо. Когато падналият илухим е обикновен човек, той пуска обяви или си мечтае за "сродна душа и домашен уют". Не че това не е божествено, но той прави опити за тандем с подобни на себе си, понеже и те са домашари, обичат телевизора и хладилника и са верни на жена си и кебапчетата до смърт... Получава се ес-нафската картинка на кльощавеенето или дебелеенето с без-брой болести и лекарства по чекмеджетата. Либидото спада до нулата, превръща се в "сладки чувства в червата", както казва нашият поет. Алкохолецът, цигарките, мезенцата, пастите и кафенцата и кюфтенцата и пр. се мъчат да заместят ролята на тестостерона и естрогена, на ендорфините  -- или поне си мислят, че ги заместват. От своя страна, падналият алохим, неразбран и неприласкан от истинска илухимка, си мисли, че се спасява чрез велики дейности, духовни и творчески инициативи, подвизи в името на "хуманността", "истината" и "свободата" и пр. В лошия вариант - с бизнес, първенства, състезания, войни, наркотици, престъпност, алкохолища и какво ли още не.

 

            Е, да оставим черната серия и да се помолим на Бога да ни просветли, да ни направи по-отстъпчиви и добри, за да засилим чара и валенциите си и да създадем в себе си магнинта сила. Да види в нас достойният, че сме нещо по-различно от останалите и имаме потенциал да го разби-раме. Да го приемем какъвто е, да го приласкаем с мощта на Бога. Мощ, която приема противоположностите с върховна радост и щастие.


СЪДЪРЖАНИЕ
/

 


...Продължава във Facebook.