Книга 40

       

       133(1997).10.07 - ПИСМО ДО ЛАТВИЯ. Написано по настояване на латвийска журналистка. Тук, след съдържанието, най-отгоре на всяка страница се вижда страница от писмото в оригиналния му вид, но вие, по-добре, четете текста под нея. Инак тук копията от оригинала на места са с много дребен шрифт и няма да се четат, освен на екрана в Word с увеличение 500%.

 

ПИСМА ОТ БЪЛГАРИЯ - Писмо до Латвия

октомври – ноември 1997г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

1.учителят,братството и удивителните латвийки.2[1](11748)

2.учителят беинса дуно за жената и любовта............8(11767)

3.Най-великата, най-съвършената, най-приказната истина за Любовта!.............................................................................15(11781)

4.Емануил Сведенборг: За Божествената Любов….....17(11785)

5.Хрисмал: Жената – жрицата на всемирната любов.24(11796)

6.Елма: Албран, пролумин – и още един полет в Новата Все-лена......................................................................................36(11815)

7. Елма: Молитва на искрата Божия...............................45(11833)

8.Оформяне на страници по правилата на краснописа и слово-метрията...........................................................................46(11835)

9.бележки към писмото до латвия.................................47(11836)

10.Галилей Величков: ризата на латвийците...............50(11841)

11.Стихотворението "Знамя и герб Латвии" и буквален превод на български................................................................50(11842)


[1]  Номерата на страниците важат за оригинала на писмото, а тези в скоби – за настоящата книга. Повтарям: четете текста под изображението на всяка оригинална страница - той повтаря съдържанието на писмото, макар и да няма съвпадение по място.

 

(оригиналът на това писмо е на руски език)

 

1.УЧИТЕЛЯТ, БРАТСТВОТО И УДИВИТЕЛНИТЕ ЛАТВИЙКИ

7.X.1997г., гр.Бургас, България

Драга Б.,

Отговарям със закъснение (изведнъж съвсем неочаквано нахлу силен, свеж вятър и отвори прозореца!), понеже дълго-дълго чаках отговор на моето първо писмо, изпратено почти преди месец на адреса на (...). Моят приятел И. от град В. е правил опити да Ви го изпрати по интернет вече много пъти, но няма отговор. Скоро ще имам собствен компютър и електронен адрес и – ако остана в България – ще общуваме надеждно по интернет. Засега можете да разчитате на N-ския ми адрес.

            Заедно с това писмо изпращам и диск с изображения – нашият пръв екперимент с И. Този диск трябва да се предаде на С., но преди това А.П. може да си го презапише; а ако вие искате – и за вас. В него има препоръки кои файлове са по-сполучливи, но по-късно ние одобрихме още десетина и това не можа да влезе като указание в диска. В бъдеще ще направим нов компакт-диск само с най-добрите [файлове] от този, плюс нови. Някои разпечатки ще видите в това писмо, но ги пазете от вода.

             Относно мои снимки. Това е проблем за мен – снимам се само за документи. Досега по правило избягвам да си показвам лицето по вестниците и списанията, но в TV нарушихтози свой принцип. Не мога да се съпротивлявам на репортерите и вече на няколко пъти излизам на малкия екран – даже и в този вид, както изглеждам сега. Предпочитам да говоря зад кадър или по радиото. Едно време Владимир Леви, когато беше в Бъл-гария и се сприятелихме, ми бе казал: “Ако някога знаех това (за важността на неизвестността), никога не бих си позволил да ставам известен!” За Учителя си Теофан, французинът Пол Седир пише: “Той взимаше всякога всякакви мерки, за да остава неизвестен”. Славата задържа човешкия дух на земятас веко-ве. А сирийският философ и мъдрец от XII век Абдул Фарадж – също човек с душа, - твърди:  “Ако искате да се уверите в ни-щожността на светските придобивки, вижте как изглеждат тия, които ги имат”. Светски придобивки – това не са само ма-териалните неща. Това е и религиозното и личното самомне-ние, и славата, и признанието, и успехът, и престижът. Това са все извлечените ползи чрез владеенето на човешките сърца и умове, чрез активно насилие или чрез манипулиране на чувст-вото за милосърдие, саможертва, дълг или страх. И тъй като никой от нас не прилича на Исус, то по нашите лица и тела ангелите и чувствителните хора, а особено децата и някои животни интуитивно съдят за това, доколко сме израз на Истината, Правдата, Любовта.

 

       Ето защо, това е сложен въпрос. Желанието да  показваме – на улицата, по сцените, или в масмедиите – своето лице и фигура [или ума, добродетелите, талантите си], това почти всякога е суета, тщеславие. Стотици и стотици хиляди фенове на андроидите и феминидките не подозират, че със своя вкус и избор издават собствената си същност. Модата и конфекцията на ада обаче могат да програмират само своите си: куклите харесват супермени, а супермените – кукли. Странно как млади хора с монада, със свое собствено лице, забравят за вълшебните приказки и романтизма или класиката и се напъват масово да подражават на бедния физиогномичен реквизит на андроидите; как им се възхищават и въздишат или истерично викат и пищят от “любов” към тях... Още по-лошо: хипнотизаторите и сугестолозите на черните интервенти искат още да внушат на младите, че зад образа на чудовището често се крие добра душа... Наистина, и такова нещо се среща в митовете и приказките, но американският сатанизъм в “изкуството” разчита именно на това. Заливайки подсъзнанието на детето и телевизионно-компютърния глупак със своите супермени и с олигавените си, лепливи космични чудовища, те подготвят своите бъдещи жертви и клиенти именно за формите, които създават, когато настъпи “светлото бъдеще” на хищничеството и вампиризма” (сякаш месоядството и съдничеството не са същото нещо...). Мрачничко, нали? – Проблемът е в това, че компютърните игри, рекламата, екшъните, трилърите, порното, мотоциклетите, баровете, ресторантите, естрадните концерти, градският шум и пр. прекрасно устройват младото човечество без монада. За нещастие, дори младежи с искра от Бога също се потопяват в този пъкъл на “пънка”, “харда”, “метъла”, “дарка” и т.н., но това е програмиран геноцид чрез силни децибели и латернаджийски, хистероидни, шизоидни стилове. Монадата се покрива с козина, с мас, сланина или със сажди. Почне ли да става това, програмата на подражателството е успяла. На глупака божественият Бах, Марчело, Вивалди или Моцарт не му харесват: той иска да яде, да пие, да пуши, да ходи по дискотеки; да побеждава, да се показва, да руши, да убива; да се “жертва” и да умира!... И – още по-лошо: да продава! И още по-лошо и от  това: да купува, да се пазари...

Но аз се увлякох. По-съществената ми мисъл беше за нещо друго: къде свършва опасността от тщеславието и къде започва отговорността, ако интровертите и скромните души постоянно си крият главата под крилото? Безкрайно важно! И още въпроси: криейки лицето си, не искаш ли да пробуташ своята калпава стока по такъв начин, че хората да не й поставят диагноза по симптомите на твоята лична деградация? Скривайки сърцето си под фереджето на студа и нереагирането, не издаваш ли своята претенциозност, страха от риска, лошия си вкус и своята космическа безотговорност? Бягайки от сцената на света, не освобождаваме ли “гигабайтове” и “терабайтове” за вирусите на дилетантите и на черната наука и култура?

      Изглежда, предишната тема е малко по-понятна. Дори фетусът в Новата Вселена разбира, че днес бизнесът, “звездите”, проповедниците, роднините, съседите и пр. излизат от кожата си да ни накарат да консумираме бълвоча на стария свят – с единствената цел да се родим отново с тях на Старата Земя, след като мине очакваната, голяма Промяна. Защото те подсъзнателно или съвсем съзнателно прекрасно съобразяват, че много скоро мнозина ще останат назад, в Старата Вселена. Тъкмо затова са им нужни “близки”, жертви, “клиенти”.

     Естествено, всичко това касае голямата тема за френологията, физиогномиката, хирологията, корпологията, аурологията. Но днес е известно и това, че в ХХ век някои доста напреднали души и даже ангели и богове се въплъщават в скромни или некрасиви човешки обвивки, а много изостанали и престъпни духове са започнали да се раждат с артистократични и красиви лица. Провидението е допуснало и едното, и другото, с определена цел. В този случай и класическият физиогномист и дори сърцето ни днес може да направи сериозни грешки. Отблъскваме Безсмъртните, въздишаме по демони. Според една съвременна легенда, Сатанаил бил създал конкурент на Адам – и то не от “кал”, но от най-съвършените елементи на Битието. Неговото творение било тъй изумително красиво и съвършено (та нали Главният Черен Адепт е най-добрият маг, магистър, окултист, мистик, ясновидец, учен, гений и пр.!), че даже Бог ахнал пред шедьовъра на Дявола... Докато Адам бил съвсем недодялан, много по-обикновен от своя “братовчед” – само с тази разлика, че той бил жив, а синът на Сатаната – кукла... Затова конкурентът на Създателя Го помолил: “Господи, само за едно те моля: дъхни му в устата, нищо друго не искам!”...  Бог тогава станал сериозен и му отказал. Дяволът отговорил: “Тогава сам ще измисля как да се движи, да мисли и да говори...”  В това осияние ни впечатли и един такъв израз (за мъжката кукла-андроид): “Той бе тъй прекрасен, че не само първокласничките в еволюцията биха се влюбили в него безпаметно...”

      Така че пак идваме до старата тема: децата на Формата се вълнуват от форми; децата на Съдържанието се вълнуват от преживявания; децата на Смисъла се вълнуват от Целта или Доброто. Въпросът е в това, че обединяването на всички тези три вида щастие започва от Смисъла, а не от Формата. 

       Благородна Б., на мен ми е безкрайно приятно да сътруднича на женските организации, движения, вестници и списания. Да боготворим Любимата, Жената, Майката, Сестрата – това е най-мощният импулс и смисълът на живота; това е самият Живот! Може да се каже, че най-добрите ми приятели и побратими са  посветили всичките си съзнателни усилия именно на това Дело: да се борим за освобождението на Детето и Жената от робство, да ви възвърнем на вас, Прекрасните, свободата! Да бъдем рицари на великото и удивително женско сърце и на женската душа! Да служим именно на Вас – най-последното и най-съвършено създание на Бога – т.е. на самия Бог в Неговата най-изумителна форма на небето и земята! Крепко и предано да ви носим на ръце  с всичките си сили, с всичките си таланти, с всичката си съвест и целия потенциал на горещата си любов към вас!

       Ние сме добри приятели с Владимир Львович Леви (“Искусство быть собой”, “Искусство быть другим”, “Нестандартный ребенок” и др.) Той също боготвори Жената и с него сме говорили много на тази тема, когато ми беше на гости вкъщи,

 

в София. Мога да кажа същото и за писателя-мистик Олесь Бердник от Киев – невероятни разговори и преживявания сме имали с него във връзка с Майката на Света, с Безсмъртната Любов, с великото бъдеще на неоматриархата. Когато работех в Съюза на българските писатели, с още много  български и чуждестранни поети, писатели, журналисти, учени – сеячи на висока духовна култура – сме си говорили и сме писали за Жената, за вашата трудна съдба и за превъзходното ви сърце, способно да отдава всичко. И като “репресиран” – при арестите и погромите, следствията, изселванията, заплахите за живота на децата ни, уволненията и пр.; и сред затворници, строители, железничари, хамали, криминали, шофьори в градския транспорт, химически работници, паркостроители и горски работници; сред колегите и колежките учители в средния и горния курс; сред миньорите, в издателствата, в Комитета за култура – абсолютно навсякъде и тогава откривах, и до днес има удивителни мъжки и женски сърца! Навсякъде неизбежно пламва вечно приятелство и любов, които не могат да се забравят никога!

     ...Случва се – работиш като стрелочник за колегата си циганин, който има 7 деца без майка. Оставаш между вагоните още 12 часа, нощна смяна, за да не изгуби той надницата си... 

    ...Случва се – работиш като изолаторджия по покривите или на някой мост в чужд град, а съвършено непознато момиче от рецепцията на хотела внезапно напуска завинаги работата си в този град и само с чантата си се качва на влака с тебе – а не е имало нищо, само сте си говорили през нощта във фоайето, понеже е нямало места или си нямал пари да спиш в хотела... Само помниш, че си й говорил за поезия, за литература, за възвишената любов към Жената... Как после в купето да й обясниш, че не си имал предвид да я каниш и да се жениш за нея и че от  тебе никога няма да стане съпруг на тази земя?...

        ...Случва се – мъжът е в болницата със счупен крак (или въобще няма мъж), а твоя позната или съвършено непозната току-що е родила поредното си дете. Лежи цялата в кръв в мазе, където по стените тече вода и веднага замръзва (властите не дават квартира), а ти опъваш жици и й поправяш електрическата печка. Още едно бебе, на една годинка, също лежи в прегръдките на майка си, но и на него му е страшно студено! Печката вече грее, а ти, макар и мъж, дълго-дълго переш планина от пелени... Другите й деца или са вече мъртви, или са запратени по сиропиталища, или съпругът-звяр, заедно със себеподобните си адвокати и съдии, я е осъдил вече никога да не се среща с рожбите си, освен само в неделя – и при това да му плаща на него издръжките!... 

 

       ....Случва се, началникът иска да спи с твоя колежка и тя е готова на всичко, за да не загуби работата си. Но когато чове-коподобното иска да омърси и святата й гръд, още пълна с майчино мляко, тя му виква като полудяла: “Не пипай и тука, негоднико – това е обител на рожбата ми и само тя има право да се докосва до това място!”

          ...Случва се,  чукаш  на  вратата  на  поредната  непозната  или нова позната-бременна от твоята картотека (естествено, направил си си самодейна “Тимуровска команда”...) – и не подозираш, че мъжът й алкохолик неочаквано се е върнал след  дълго отсъствие…

         Държави, банки, парламенти, роднини и пр. не дават и пукната пара за бременната; а науката, законите и полицията нямат и помен от понятие с какво се занимават много “най-близки”  в топлото семейно гнездо! Твоята “Команда” работи за светите майки без заплати и компенсации от какъвто и да е характер; чантите в ръцете ти се скъсват от плодове, шишета с вода от планинските извори, с най-разлчни ядки, грамофонни плочи с монадна музика (предкласика, класика и романтизъм) – та нали детето в утробата трябва да слуша Космоса, а не андроидни крясъци и додекафонии!... Да идват до нежното му съзнание монадни стихове и оригинални подаръци-картини от твоите приятели с искра от Бога, рисуващи Божествената Красота, а не пъкъла. Та нали бременната - още в Египет, Елада, Китай и Индия - е услаждала душата си с изящни картини и е живяла сред девствената природа, с надеждата да роди брамин и жрец или гений – или поне някой добър, нормален човек, а не търговец, военен или алкохолик!... 

       ...Ти си още на вратата, тя плахо се отваря, бременната  гледа уплашено със синина на челото, а мъжът й пияница излиза и пита: “Ти кой си, бе!?”... Случва се, след подобна перипетия пак любезно да те кани или арестува Държавна сигурност (пияницата-бияч се е оказал ченге) и нервно те пита: “Ама кой си ти бе, идиот такъв, кажи! Частно министерство на социалните грижи? Ако ей-сегичка не ни изпееш имената и телефоните и адресите на  своите съучастници – и кой от Запад ви е вербувал и ви финансира!...” – и пр., и пр., и пр. Ако им кажеш, че тази жена е цялата в цицини и синини от симпатиите на законния си съпруг и че подаръците в чантите са твоят аванс или заплата за месеца, те ще те посъветват да идеш на психиатър... Ако пък идеш на психиатър и си поговориш с него, той не те намира за болен, но ти предлага веднага да те назначи за културтерапевт в психиатрията, защото имаш и ценз...  

       ...Случва се, твоят ротен (ЗКПЧ, естествено) силно желае да вземе преходното знаме на баталиона за рота-първенец на социалистическото съревнование (и съответната парична премия), но ротата почти нищо не е изкопала или построила. Инвеститорът спори с капитана... Благородният комунист вади пистолета от касата си и нежно говори на инвеститора: “Подписвай  -  или!... Крайно време е и аз да украся канцеларията си с преходното червено знаме на баталиона!”

        ...Случва се - учител си в гимназията и момичетата от десети клас, на които си класен, са те поканили на рожден ден. Музика, свещи, торта – всичко както си му е редът, - но и осемте плачат в един глас – плачат и дълго не могат да обяснят какво се е случило. Ти си им класният – и изведнъж сърцето ти ще се спука: една от тях липсва! – “Не – казват ти те, не е това... Още по-лошо. Едва я спасиха при аборт и е изгубила много кръв. Сега няма да може да си вземе изпитите за тази година, въпреки че ни е най-...” Нищо, директорът на училището (авторът на мъртвото бебе) ще й напише добра характеристика като завърши и тя непременно ще влезе в университета... Тогава ти – по правило кротък и хрисим – започваш война с изверга по всички инстанции, а той те вика, идват и началниците на Държана Сигурност от съседните два града и всички започват да те съветват (в случайно неполучилата се 15-а република от Страната на Съветите...)  А после насаме ти казва: “Аз те освобождавам от разпределение и така няма да връщаш на държавата стипендиите, които си получавал 4 години, а ти веднага си събираш партакешите и си отиваш откъдето си дошъл и преставаш да ме заплашваш с разни журналисти, следователи и тем подобни! Нищо не можеш да направиш! Нали вчера полковникът ти каза: “Ти си сам, а ние сме много!” Обаче на учителския съвет той те принуждава да се изкажеш – и ти, без да знаеш как, предричаш, че до края на учебната година тук ще дойдат 5 комисии. И комисиите действително идват точно в обявения ред. Директора го заплашва затвор, но той, разбира се, се откупва – и за наказание го назначават началник отдел...

       ...Случва се – чуваш плач на бебе и писък на жена от горния етаж; после – силен шум по дървената стълба и на вратата ти някой почва да тропа панически. Непозната жена с бебе-сукалче търси спасение. Мъжът й я бие с всичка сила и удря с каквото му попадне – до кръв. Гости на съседите... Силно ухаещият на ракия родител издърпва детето от ръцете на майката и го хвърля надолу с главата по стълбата (а това е дълга и стръмна стълба!) Тогава ти се налага да го усмириш. Милицията пак те прибира и те разпитва, а като им разказваш случая, единият началник шепне на другия за “бащата”: “Нищо, той е наше момче, кажи на тоя да не се занимава с него, за да не му се случи случка!...”  След няколко месеца този “баща” случайно забравя същото бебе в стария си автомобил, заедно с една неугасена цигара и бензин на седалката. Над черното трупче някой ти дава да видиш излизащия дух на онзи, същия началник, който е искал да оскверни гръдта на онази кърмеща майка и после е загинал при автомобилна катастрофа... Но е имало още да плаща – родил се е като това дете. 

         ... Случва се – търсиш в бюрото си в службата и из цялата стая внезапно изчезнал документ, за който отговаряш лично ти и от който зависи хлябът и престижът на всичките ти началници, до най-големия. И когато вече на всички са се изправили косите и реномето ти на безупречен служител за няколко минути се е изпарило като дим, твоята колежка, изчаквайки да останете сами, с най-мил глас ти връчва “загубения” документ и ти казва: “Това ми е само първото предупреждение... Помисли си хууубавичко! Хлапак такъв! Човек рабоооти, работи тука с години, а тоя сега дошъл – и веднааага командировка в чужбина – заради “безукорната” му работа... Пък и със самолет! А ние тука какво сме? Отрепки някакви? Дип че ми е жал за добрите ни началници, иначе... Та друг път внимавай, престаравай се пак...“ 

        ... Случва се – звъни ти по телефона приятелка от детството и плаче. Днес новият шеф на вестника ще я уволнява - “по некадърност”.  На  последния  редакционен  съвет  вече  е  обяснил на всички колко била тя бездарна... Това, че тя е създала този вестник и че вече 15 години, ако отсъства един ден, няма да излезе следващият брой, въобще не касае въпросния нов началник. Това е просто поредният партиен „парашутист”, спуснат преди два месеца от ЦК и изместил талантливия и честен ветеран. Новият не е помирисвал журналистика и от светлинни години, но от месец и половина се занимава само с колежките. Като дошъл редът на въпросната приятелка, той изведнъж узнал, че на нея никак не й се пие кафе с него в партийния му апартамент. Изслушваш по телефона поредната позната история и даваш точен съвет на притеснената майка и труженица. Тя изпълнява този съвет (в случая – вид молитва) – и на обявения извънреден редакционен съвет, след цял час чакане, идва не той, но непознат началник от министерството и им съобщава, че шефът им повече няма да дойде тука, понеже точно преди един час са го уволнили... 

Случва се – предлагаш на дългогодишната чистачка леля Мара в редакцията, която много обича да чете в свободното си време, да завърши средното си образование задочно, за да я назначиш на по-интересна и лека работа, по-престижна...  А тя ти отговаря: “Ти луд ли си! Та нали виждам и  слушам всичко, с  което се занимавате от толкова години! Не искам да се занимавам с глупости. Аз съм честен човек и искам да си изкарвам прехраната с нещо полезно за хората. Ще си остана чистачка!”

Случва се, друга приятелка от младите години те вика пожарно и ти плаче: “Ти си виновен! Когато преди 20 години те попитах и ти попита твоя “Глас” да работя ли при военните [разведка или не – Бог знае...], отговорът беше: “Назначавай се! Там също има нужда от хора с искра Божия.” - И сега!?! Я ме виж на какво съм заприличала – на парцал! Но аз ще се самоубия, бъди сигурен! От тука никой никога не е излязъл по собствено желание, освен с краката напред. Какво ще кажете сега с твоя “Глас” за всичко това? 15 години работя да убедя всички да ме пуснат, сам царят дава – пъдарят не... Генералът ме пуска! Но пъдарят казва: “Само през трупа ми. Ти си моя до червата и никога няма да излезеш!” Тогава ти се съсредоточаваш, казваш й нещо, но не го осъзнаваш, нито помниш какво е казано,

това се случва понякога. Тя после ти казва какво е чула от устата ти: “Ти ми каза, че след два дни въпросът ми се решава”. – След два дни прекият й началник и личен интимен терорист прави катастрофа и тя наистина си излиза от ада през трупа му.

Случва се – друга близка женска душа също плаче и ти се оплаква, че слепият й съпруг, с когото ти си ги запознал някога, продължава да пие и да я тормози. Готова е да понесе бремето си до края, но изнемогва – при това е писателка, художничка, духовен човек с дарба. Казва й се, че през есента Небето решава проблема и на двамата. Идва есента - ти сам носиш венеца пред ковчега на тази изстрадала мъжка душа, преживяла неща, за които никой не знае. 

Случаите са много. 19-годишна колежка, омъжена и с бебе, също е цялата в синини и рани от мъжа си – хубаво момче, но агресивно и пиещо. Въпреки 30-годишната ви разлика, тя бяга от дома си и иска да остане при теб завинаги. Готова е да работи и по постройките, само и само да бъде с човек, който се държи с нея човешки, и да му даде възможност да твори. Не бил роден, според нея, да копае, да мъкне тежести или да върти волана по две смени. Замалко да се поддадеш, но изведнъж виждаш ясно, че на нея скоро й се дава нов съпруг, който ще я обича предано, че ще си имат дете и ще отидат в чужбина. Не можеш да вземеш за себе си нещо, което не ти е определено. И наистина, всичко се развива така, както е дадено да се види предварително.

Драга Б., бих могъл да ти разказвам безкрайно подобни истински истории за удивителни и достойни женски сърца с искра от Бога. И за мъже, чисти като бисер – също. Но ти знаеш: тука не става дума за мъже и жени, а за човешката душа, за еволюционно ниво. За същността на човешката монада – спонтанността! За живеца на тази същност: доброто сърце. Случвало се е при интервютата да става дума за един случай с Жан Жак Русо. Млада дама била принудена от родителите си да се омъжи незабавно, за да не я лишат от наследство. Попитала кумира си как да си избере съпруг измежду многото си обожатели. Русо й обяснил с езика на цифрите, че всички качества – красота, ум, богатство, положение и пр. са все нули, но душевната доброта е единица. Ако някой я има, това е най-важното. С ума става 10,  с красотата – 100 и т.н., но без единицата човек не е човек – нулата е незначеща цифра в математиката. А шведският мистик Емануил Сведенборг твърди,  

че ако и най-висшият ангел, стоящ отдясно на Бога, помисли само за миг за себе си или за света, мигом пада в деветия кръг на ада. И обратно – и най-черният дявол се озовава отдясно на Бога, ако може поне за миг да помисли за Бога и за ближния. Обаче за кой Бог става дума, кои са истинските Му служители и каква е разликата между близък и ближен – това не са лесни теми.

Важното е че за нас, на земята, най-истинското въплъ-щение на Бога сте вие, Жените! Не съществуват думи и багри, нито музика и поезия, които могат да изразят всички чувства, вълнуващи човека с искра от Бога, когато мисли за вас! Всички поети, музиканти, художници, влюбени, герои и Учители на човечеството през всички векове се опитват да ви обяснят на вас, богоравните, колко много вие сте ни нужни и скъпи!

            Като имаме предвид всичко това, то и някои от нас, по-обиновените, се надяваме че може да сме хора с искра от Бога и че това ще ни помогне да не взимаме думата първи. Затова и се стремим да изпълняваме завета на Учителя си, че ученикът не обича да говори, преди Учителят му да е говорил. Истинският приятел не се показва на сцената, преди да са се проявили неговите приятели. Поклонникът на Истината, Красотата и Мъдростта няма право да извисява глас, докато тех-

ните най-гениални носители в Битието не са говорили още до-статъчно. Ученикът или мълчи, възхищава се и изучава, действа, или се изказва кратко и по същество – предимно за живите резултати на  живота, за вече реализирани факти. Но даже и тогава той се стреми да не изтъква своето “аз”.

Ето защо на най-великата тема за най-прелестното и съвършено Същество – въплъщението на Богинята-и-Бога на небето и земята, - а именно Жената - никой от нас не би могъл за започне по друг начин, освен със Словото на своя любим Учител:

 

2.УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО ЗА ЖЕНАТА

 И ЛЮБОВТА

(Петър Константинов Дънов - 1864 -1944 - България)

 

      “Съвременните философи и мъдреци трябва да изправят отношението си към жената.[…] Чудно нещо! Жената ражда деца и спасява и поддържа цялото човечество, а въпреки това някои я 

считат за по-долностояща от мъжа. За да имате

представа за жената, вие не трябва да я раз-глеждате  отделно, като единица, а я разглеждайте като същина  – в нейната целокупност.

„Мощно, велико нещо е жената в природата! Извадите ли женския принцип от живота, веднага ще дойде смъртта!  Женският елемент е носител на живота. Този елемент е влязъл в Битието още при създаването му. От този момент тя е влязла във всички живи същества: от най-малките - до човека. Като знаете това, не отделяите жената от живота, т.е. Любовта от живота. Всъщност, под “жена” ние разбираме същество, което може да роди най-красивата форма; същество, което може да произведе най-мощната сила; същество, което може да изяви най-великата интелигентност.” (том “Делата Божии”: стр.15-16, 1930г.)

Подобни мисли на Учителя за Жената има със стотици и хиляди. Словото и Делото на Бога навсякъде се основават именно на твърдението, че Тя е последното и най-съвършено творение на Отца и Мировата Душа и тяхно лично въплъщение като Множество. Според Учителя, истинската майка, като служителка на Природата, си остава винаги девствена – независимо колко децаима и дали е омъжена или не. Най-важното: тя зачева по любов и в съгласие с високите идеали на нейния божествен Вкус и Избор – съединява се с друга искра Божия, а не с човекоподобни. Тя приема само чиста култура, чист въздух, чиста изворна вода (при  това не студена, но кипнала и изстинала до приятна температура), чиста храна. Още от малка, тя заспива вечер рано и става сутрин много рано, още преди изгрев слънце (чучулига е, а не бухал). Единствената сила, която може да оправи и спаси света – това е Жената, Обичащата, Майката! Нито учените, нито политиците, нито философите и хората на изкуството, нито даже Великите Учители или сам Буда, Кришна или Христос могат да спасят човечеството без съдействието и абсолютната преданост на Жената. Без активната позиция на Жената, предана но Новия Свят, на Любовта и на хората с монада, дори сам Господ-Бог е безсилен да спаси планетата ни и да поддържа Вселената. “И най-безумната постъпка на Любовта – казва Учителят – е по-разумна от най-разумната постъпка на Мъдростта!” В това отношение, Майката и Жената нямат сравнение.

“Не разберете ли Любовта, каквито и желания да имате, каквито и усилия да правите – всичко ще се разруши. Любовта е сила, пред която нищо не може да устои. Каквито и знания да сте придобили, каквато и сила да сте развили, щом нямате Любов, в края на краищата всичко ще изгубите.”(51:91)

По тази причина учениците на Учителя, подобно на големия хуманист Алберт Швайцер - също един елохим на земята - се прекланят пред всяка форма на живота и се грижат за нея предано и нежно.

        “Конецът, изтъкан от материята на Любовта, е толкова здрав, че цялата Земя да окачите на него, не се къса. Не само това, но ако закачите на него цялата слънчева система, с всички планети в нея, той пак няма да се скъса. Ако на този конец закачите дори и целия Космос – той пак няма да се скъса!”. (35:7)

Първото условие за щастието е Любовта. Когато придобиете Любовта – и щастието ще дойде. Когато изгубите Любовта – и щастието изгубвате. Хората искат без Любов да бъдат щастливи. Това е невъзможно. Вие може да имате знание, богатство, сила – но ако нямате Любов, не можете да бъдете щастливи. Мъдростта не прави човека щастлив. Мъдрецът може да бъде доволен от знанието, от мъдростта си, но той не е щастлив, ако няма Любов. В щастието човек изпитва пълнота, разширение, благодарение на Любовта, която го е посетила. Щастливият човек има връзка с Бога, поради което той чувства пулса на всички живи същества. Няма по-голямо блаженство за човека от това, да чувства този пулс! Само такъв човек може да живее съзнателно и разумно.

И тъй, който придобие Любовта, той придобива и щастието. Хванете ли щастието в ръцете си, всички ваши ближни: мъж, жена, деца, приятели, тръгват след вас. Изпуснете ли щастието – всички ви изоставят. Щастливият човек не боледува, нито умира.” (4:45)    

“Любовта не се ограничава! Когато някой иска да ограничи Любовта, той ще се намери в голямо противоречие със себе си. Това противоречие пък ще предизвика мрак, тъмнина в съзнанието му. Любовта не може да се ограничи, понеже не изтича от едно същество. Тя е колективна проява на всички разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога. Любовта на едного е колективната любов на всички тия същества. Ако любовта на едного не е проява на колективната Любов на всички разумни същества, то тя не е Любов. 

И тъй, Любовта е проява на всички същества, които са завършили своето развитие и са дали ход на Божественото в себе си. [...]  Ще кажете, че не разбирате тази Любов... [...] – Това ни най-малко не значи, че не трябва да обичате! Ще обичате колкото и когото можете.“  (45:23)

“Сега вие имате калугерски разбирания за Любовта. Не знаете кое е право, и кое е криво. А душата е толкова чиста, че е облечена в седем облекла. Досега човешката душа никой не я е целувал. Като целуват физическото тяло, само долните четири облекла са близо, те вземат участие в целувката. Калугерството не е разрешение на въпроса. Бягането в горите – това чувство е допринесло нещо, но не е разрешение на въпроса. Тепърва трябва да се разреши този въпрос!”. (1932, "Яви им се", с.21:22)

 “Вие трябва да знаете, че личните чувства са необходимост както за Космоса, така и за човека специално.” (51:9)

           “Искате ли обаче да свържете приятелство с някой човек, търсете такъв, който да обича първо Бога, а после себе си. Щом обича Бога, той може да обича и своя ближен.” (35:48)

  “Вечна е само Любовта – всегдашна е Любовта! И доброто, като плод на Любовта, е включено в нея. Тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. Мъдростта е метод на Божията Любов, следователно, и тя е включена в Любовта. Истината – тя е семе, но и тя е включена в Любовта. Следователно, щом проявите Любовта, ще се проявят и всички велики добродетели.” ("Синът Божий":29)

       “Любовта е сила, която се проявява навсякъде по един и същ начин. Тя не може да бъде велика или малка, свята или порочна, чиста или нечиста.  И в най-“глупавите” си прояви (според човешкото разбиране), тя е по-умна от най-великите философи и по-мъдра от най-големите мъдреци в света!” (35:9)

        “В Божията Любов има нещо велико. Тя не руши нито дома, нито обществото, но непрестанно преобразява и съгражда. Който се събуди за Любовта, той забравя и себе си, и света, и заживява само с нейния глас.” (45:134)

           “И тъй, смисълът на живота е в съединението на душите с Бога. От това съединение произтича Любовта, която ражда живота. Посети ли Любовта човека, тя коренно го преобразява. И най-силния, и най-учения тя превръща в дете. Той всичко забравя и остава само с Божественото в себе си. Любовта разрешава всички противоречия в живота. Тя е Божественото Начало в човека.” (45:138)

“Първият акт на Любовта, който я определя като Любов, е законът за самопожертването.” (30:72)

“Докато не приеме дълбоко Любовта в себе си, човек е изложен на постоянни разочарования, независимо от това, дали е учен или прост, беден или богат, млад или стар.” (33:30)

        “Единственото нещо, което не търпи никаква лъжа – това е Любовта. Единственото нещо, което не можеш да нагрубиш, да нараниш, нито да подчиниш – това е Любовта! Когато някой казва, че сърцето му е наранено от Любов, той се самозалъгва. Любовта нито се наранява, нито наранява.” (45:145)

        “Вие мислите, че ако обикнете света, ще се повдигнете. - Не е било и никога няма да бъде някой да обича света и той да не го изяде! Това не е закон, но наредба. Така че, ако искаш да станеш безсмъртен, обичай Бога, обичай светиите, обичай добрите и безсмъртните хора.” (68:137)

“И тъй, мислете първо за Бога. В това се крие безсмъртието на човека. Любовта към Бога ражда живот, а любовта към хората ражда смърт. Любовта към хората е причина за всички болести. Знайте, че Любовта е единствената безкористна сила.”(68:140)

 За това твърдение на Учителя трябва да се поговори. Въпреки споменатата опасност, Той постоянно ни подтиква, в духа на Христа, да обичаме и обикновените, и грешните хора, и дори враговете си. Цялата тайна е в това, да ги обичаме на второ, трето и четвърто място в живота си. Първата любов на ученика и на Божия възлюбен е Любовта към Бога – тоест към Словото и към всички и всичко. Безсмъртните приемат всеки, когото Бог им изпраща - без никакво изключение, - и то с радост и усмивка. Отиват навсякъде, където Бог ги прати. А помежду две задачи от Бога, те се обменят и със сродните си души, и с по-съвършени от себе си.

 Ако остане време, ученикът от по-долния, Специалния клас, се занимава със самоусъвършенстване. В по-горните класове на Бога грижа за себе си и самоусъвършенстване няма, защото там съвършенството произтича автоматично от любовта и саможертвата. Ако и при това положение му остане време, ученикът от Специалния клас помага - вече по собствено усмотрение - и на близки, страдащи, по-изостанали души. Ученикът от Общия клас на първо място изпълнява волята на Бога, на второ място служи на близките си, а ако му остане време, се занимава и със себе си. Обикновеният добър човек, който още няма понятие за Ученичество, се грижи на първо място за близките си, на второ за себе си, а ако му остане време, работи и за Бога. Ако не е вярващ, прави това за народа си, за човечеството, за някоя по-голяма група от хора или за природата, но без да му се плаща. За жалост, обикновено не му остава време за това...

Лошият, адският човек или дух без монада живее само за себе си или предимно за себе си. “Предимно” – когато освен себе си признава и някаква общност, от която има интерес. Това е НЕГОВОТО семейство, НЕГОВАТА църква, НЕГОВАТА партия, НЕГОВИЯТ народ... Често това не е материален интерес, но адска привързаност, тесен родови или верски канон. Но това е само ПРИВИДНА любов или съпричастие – от тях той съзнателто извлича морални или материални дивиденти. За всички тия неща Учителят и Сведенборг говорят много подробно. А най-лошите хора се отличават по това, че принуждават другите да им служат насила (или като ги поставят в зависимост) – и ги карат  да живеят така, както самите те диктуват. Адският им произход се разпознава по състоянието на агресивност, взискателност, недоволство, изнудвачество или висока степен на тревожност.  

       “Задачата ни е да кажем на хората, че като имаме Любов – всичко имаме. Тази е нашата задача. Любовта към Бога е в сила да разреши всички въпроси. Любовта към ближния разрешава въпросите наполовина. Любовта към врага – една четвърт.” *

* Из "Разбрана и неразбрана любов", "Поливане", "Сиромах и богат", "Заветът на Любовта", Подражатели на Бога" и др. Понеже все пак това е писмо, а не академичен труд, не навсякъде отправките са пълни или липсват такива, обаче цитатите са точни.

“Човешката любов започва с щастие, а завършва с нещастие. Духовната любов започва с нещастие и свършва с щастие. А Божествената Любов започва с блаженство и свършва с блаженство.”*

        Мисли от този тип имат огромно значение в “Диалектическа Енциклопедия на Словото”. По същество, Божествената Любов никога не свършва. Но ако Бог е определил някакъв срок или периодичност на външното общуване, където има и раздалечаване и даже раздяла до края на даден живот, това също може да бъде божествено.

 

“Всички същества – от единия край на живота до другия – са носители на Любовта! Който разбира този закон, той придобива съвършенство. Божествената Любов е голям, вечен извор, който тече непрестанно. Празните съдове пълни, а до пълните не се докосва.”

           Да се откликва незабавно – ето още едно свойство на Божествената Любов. Обаче съдовете, пълни със страх, заблуждения, самомнение или лош вкус са лишени от резонанс, нямат душевна акустика. “Празните съдове” – това в случая е чуткостта, откликът, ехото на душата.

 “Любовта се отличава и с това, че не се изучава, нито учи някого. В света само Божественото е Абсолютно Положително.”

 “Задачата на човека е да намери поне още една близка душа, каято да го обича. Щом е обичан и обича, човек вече има мярка за нещата. Любовта е мярка, с която човек определя всички неща. Тя е магическата пръчка в живота на всеки човек. Който е придобил тази пръчка, той всичко може да постигне.” (33:161)

    “Ангелите са същества на любовта. Когато слизат на земята, ангелите трябва да намерят поне една душа, в която да се влюбят. Докато не се влюбят, те не могат да се върнат на небето.” (19:65-66)

“Какъв е моралът на съвременните хора по отношение на Любовта? Какво лошо има в това, ако всички души, произлезли от Бога, се влюбят в някого? Момата, в която някой момък се е влюбил, е неговата сестра, излязла с него от Бога преди хиляди години, и днес той я среща, хваща я за ръка и я завежда при родителите си, като им казва, че е намерил своята сестра. И родителите трябва да се радват, както синът се радва. Какво лошо има в това? Оставете вашите заблуждения, вашите изопачени вярвания настрана, и живейте тъй, както Бог е определил!” (19:65-66)

 “И вие трябва да знаете, че докато не срещнете своята  сродна  душа, с която сте свързани с Велика Любов през всичките векове още от създаването на света, вие никога няма да срещнете своя Учител и никой Учител няма да ви приеме да ви учи!”

 “Ако търсите извор, който тече само през едно място и дава вода само на един човек, вие сте в стария живот още, в старите закони. Според законите на новия живот вие трябва да знаете, че силната енергия протича от много места и дава живот на много същества; слабата енергия протича от едно място и дава живот само на едно същество.” (51:12-13)

        “Любовта тече! Любовта не се дели. Тя изтича. Неприривна е Любовта!  Ако търсят преривната любов, такава любов не съществува. Любовта е непреривна! И ако се мъчите да обичате само едного, вие се лъжете.”

        “Който добре разбира и прилага човешката любов, той ще разбере и Божествената. И обратно: който разбира и прилага Божествената Любов, той още повече ще разбира човешката. Всеки трябва да мине през човешката любов и после да стигне до Божествената. Няма нищо лошо, когато човек минава от човешката в Божествената любов. Опасността е само в това, че когато човек заспи в човешката любов, остава там за по-дълго време, отколкото трябва.” (45:276)

        “Когато кажа, че обичам някого, аз зная вече, че тази обич е реализирана някъде. Тя може да е реализирана на физическия свят, може да е реализирана в духовния, а може да е реализирана и в Божествения свят. За разумния човек не е важно къде и в кой свят се реализират нещата.” (45:226)

       “От теб не се изисква да създадеш някаква голяма вселена. Ти ще създадеш в себе си един малък свят и него ще поддържаш. Не го ли поддържаш, както Бог поддържа големия свят, ти ще влезеш в резрез с Него. Ако ти не обичаш и не поддържаш живота на милиардите същества в себе си – клетките, - ти не си в съгласие с Бога.” (35:19)

  “Човек трябва да знае, че всички клетки в тялото му, както и всички органи, имат желание да обичат. Днес им забранява, утре им забранява, докато един ден всички органи в него се атрофират и той казва: “Утвърдих се вече, станах правоверен!” Той мисли, че се е утвърдил в идеите си... В такова “утвърдяване” няма  никаква философия, никаква наука!” (35:19)

        “Истинската мисъл внася успокояване на ума, истинското чувство – успокояване на сърцето, а истинските действия – успокояване на целия организъм. Дойде ли до тия положения в себе си, човек ще чуе Божия глас.”(33:120)

        “Днес хората не успяват, защото се намират под влиянието на учения с различен морал, с различни становища. Едни забраняват на човека едно, други  друго – и той вече не знае какво да прави и какво да не прави... Всичко, което Природата е създала, е разумно! Иска ли да се прояви, човек трябва да дава ход на ония свои желания, които произтичат от дълбочината на неговата душа. (35:99) 

“Дайте ход на всички мисли, които произтичат от дълбочината на вашия ум! Давайте ход на всички постъпки, които произтичат от дълбочината на вашата воля! Давайте ход на всичко, което произтича от дълбочината на вашето естество. Всяко нещо, което произтича от дълбочината на нашето естество, е реално.[...] Само реализираните неща са мощни и дават тласък на човечеството до върви напред.” (35:99)

        “Колкото и да се мъчи човек да отдели в съзнанието си физическия живот от духовния, ще види, че това е невъзможно.” (51:266)

 

3.НАЙ-ВЕЛИКАТА, НАЙ-СЪВЪРШЕНАТА,

 

НАЙ-ПРИКАЗНАТА ИСТИНА ЗА ЛЮБОВТА!

 

         Мила Б., скъпи Ш. и Ж.! В това писмо не възнамерявам да пиша трактат за Жената и Любовта. Но ако си припомним древността и средновековието, и там има мъдреци, поети и Учители с искра от Бога, дълбоко уважаващи и боготворящи “Вечната и Святата”. Рама е имал своята Сита, Кришна – своята Радха, Орфей – своята Евридика. За Любовта там тъй много е направено и казано!

            Но над всичко, на самия връх на цялата човешка култура, пламти като изумителен бисер най-великата, най-съвършената, най-приказната истина за Любовта! 

 

       1 Если я говорю языками человеческими и ангельскими, а Любви не имею, то я медь звенящая и кимвал звучащий. 2 Если имею дар пророчества и знаю все тайны, и имею всякое познание и всю веру, так что могу и горы переставлять, а не имею Любви, то я ничего. 3 И если я раздам все имение мое и отдам тело мое на сожжение, а любви не имею, нет мне в том никакой пользы. 4 Любовь долготерпит, милосердствует; Любовь не завидует, любовь не превозносится, не гордится, 5 не бесчинствует, не ищет своего, не раздражается, не мыслит зла, 6 не радуется неправде, а сорадуется истине; 7 все покрывает, всему верит, всего надеется, все переносит. 8 Любовь никогда не перестает, хотя и пророчества прекратятся, и языки умолкнут, и знание упразднится.     

 

           1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а Любов нямам, аз съм станал мед, що звънти, или кимвал, що дрънка. 2 И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание; и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. 3 И ако раздам всичкото си имане за прехрана на сиромасите, и ако прeдам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва. 4 Любовта дълготърпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, 5 не безобразничи, не търси своето си, не се раздразня, не държи сметка за зло, 6 не се радва на неправдата, а се радва на истината; 7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. 8 Любовта никога не отпада; другите дарби обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са – ще престанат, знание ли е, ще се прекрати.” 

 

1 Se mi parolus la lingvojn de homoj kaj anĝeloj, sed ne havus amon, mi fariĝus sonanta kupro aŭ tintanta cimbalo. 2 Kaj se mi posedus la profetpovon, kaj komprenus ĉiujn misterojn kaj ĉian scion; kaj se mi havus ĉian fidon, tiel ke mi povus formovi montojn, sed ne havus amon, mi estus nenio. 3 Kaj se mi disdonus mian tutan havon por nutri la malsatulojn, kaj se mi lasus mian korpon por forbrulo, sed ne havus amon, per tio mi neniom profitus. 4 Amo longe suferas, kaj bonfaras; amo ne envias; amo ne fanfaronas, ne ŝveligas sin, 5 ne kondutas nedece, ne celas por si mem, ne koleriĝas, ne pripensas malbonon, 6 ne ĝojas pri maljusteco, sed kunĝojas kun vereco; 7 ĉion toleras, ĉion kredas, ĉion esperas, ĉion eltenas. 8 Amo neniam pereas; sed, ĉu estas profetadoj, ili neniiĝos; ĉu lingvoj, ili ĉesiĝos; ĉu estas scio, ĝi neniiĝos.

 

though i speak with the tongues of men and of angels, but have not love, I have become sounding brass or a clanging cymbal. 2 And though I have the gift of prophecy, and understand all mysteries and all knowledge, and though I have all faith, so that I could remove mountains, but have not love, I am nothing. 3 And though I bestow  ail my goods to feed the poor, and though I give my body to be burned, but have not love, it profits me nothing. 4 Love suffers long and is kind; love does not envy; love does not parade itself, is not puffed up; 5 Does not behave rudely, does not seek its own, is not provoked, thinks no evil; 6 Does not rejoice in in iquity, but rejoices in the truth; 7 Bears all things, believes all things, hopes all things, endures all things. 8 Love never fails. But whether there are prophecies, they will fail; whether there are tongues, they will cease; whether there is knowledge, it will vanish away.

 

            1 Wenn ich mit Menschenund mit Engelzungen redete und hätte die Liebe nicht, so wäre ich ein tönendes Erz oder eine klingende Schelle. 2 Und wenn ich prophetisch reden könnte und wüßte alle Geheimnisse und alle Erkenntnis und hätte allen Glauben, so daß ich Berge versetzen könnte, und hätte die Liebe nicht, so wäre ich nichts. 3 Und wenn ich alle meine Habe den Armen gäbe und ließe meinen Leib verbrennen, und hätte die Liebe nicht, so wäre mir's nichts nütze. 4 Die Liebe ist langmütig und freundlich, die Liebe eifert nicht, die Liebe treibt nicht Mutwillen, sie bläht sich nicht auf, 5 sie verhält sich nicht ungehörig, sie sucht nicht das Ihre, sie läßt sich nicht erbittern, sie rechnet das Böse nicht zu, 6 sie freut sich nicht über die Ungerechtigkeit, sie freut sich aber an der Wahrheit; 7 sie erträgt alles, sie glaubt alles, sie hofft alles, sie duldet alles. 8 Die Liebe hört niemals auf, wo doch das prophetische Reden aufhören wird und das Zungenreden aufhören wird und die Erkenntnis aufhören wird.

Нима не е от Бога този удивителен народ, в чието сърце и език думата “Любов” звучи като “Милостива”? Нима дивните латвийци – създателите и владетелите на загадъчния Леелвардски пояс – не живеят върху най-твърдия гнайс на планетата ни, образувал се още в архайската ера? Само България има такава скала, а също и Гренландия, Скандинавия, Байкал и Китай.

Именно сред такива най-древни планини на мистичния Север е живял и творил и най-великият колос на истината за Любовта през средните векове – Емануил Сведенборг. За наше огромно удивление, в най-тъмната епоха на безпросветния църковен мрак Сведенборг говори за Любовта на такова шеметно ниво, където даже ангели се задъхват, а на боговете им се завива свят! Съвсем не случайно Учителят Беинса Дуно горещо препоръчва на учениците си и на човечеството: “Четете и изучавайте Сведенборг”.

 

Много преводачи разбират и превеждат неговите книги неточно. Тук се предлага малко по-друг превод на избрани мисли от съчинението му “За Божествената Любов”. Той се приближава максимално до най-верния и ясен смисъл на това, което е казал този велик ученик на Христа или, по-точно, което сам Христос и Небето са казали чрез него. Тъй като Сведенборг е, фактически, един брилянтен единатор (холизатор), предаващ оригиналното Слово и реалния опит от Школата на Учителя по онова време, в оригинала текстът се предава със сребърен цвят и под ъгъл 36 градуса. Поради невъзможност за добро сканиране на блестящи цветове, сребърният се наложи да бъде заменен с циан, който е пак Нептунов цвят, а на места – с розоволилав и ален.

 

4. Емануил Сведенборг

За Божествената Любов

Човек няма никаква представа за Любовта, въпреки че Любовта е душата и животът на мисълта. Мисъл без Любов увяхва и чезне като цвете, лишено от топлина – понеже Любовта стопля, оживява и одушевява мисълта. Помислù си внимателно и размислù: възможно ли е да се мисли, без да се изпитва любов? - Ще откриеш, че това е невъзможно.

Не съществува ангел, способен да възприеме Божествената Любов направо, понеже тя би го изгорила. В действителност, тя е по-силна от огъня на физическото слънце и затова намалява мощта си чрез безброй кръговрати, докато не стигне – умерена и приспособена – до ангелите. Тези кръговрати се затулват от ефирен облак, за да не бъдат ангелите засегнати от нейната горещина.

А тъй като Любовта, излизаща от Господа като от слънце, представлява сам Господ, и тази Любов е самият живот, то е очевидно, че самата Любов се превръща в човек и - следователно – се съдържа във формата на безкрайното всичко и всяко нещо, което го има и в човека. С една дума, основният живот на всеки член, на всеки орган и всяка система – тоест, самият триумф на живота – се крие в това, че нищо в тях не е присъщо само на която и да е отделна част, без да е свързано с всички останали. А също и че по този начин във всяка отделна част е представен целият човек. Тайната е в това, че човекът представлява най-великата сложност и най-великата простота на всички действия на Битието, каквито и да са те в чисто духовния свят или в природния; че всяко действие на Вселената представлява човек, но само такъв, който действа в общество. Това се дължи на факта, че човекът е най-сложният синтез на всички действия до безкрайност.

От това следва, че всичко принадлежи на живота; и че ако тази форма на действието не бе безкрайна в Господа, то тя не би станала крайна форма в човека.

В царството на небесните тайни ми бе показано, че като че ли всяко небе се подразделя на области, съответни на функциите на всички части, органи и системи в човешкия организъм; и че ангелите на небето знаят в коя от тези области живее всяко отделно общество. Например – кои общества са в областта на очите; кои – в областта на ушите, ноздрите, устата или езика; кои – в областта на детеродните органи. Всички общества, обитаващи споменатите области, съответстват напълно на действията на тези членове, органи и системи в човека. Именно заради това, в очите на Господа цялото небе изглежда като един-единствен Човек!

За да бъде и адът в човешка форма, там всеки е принуден да се труди. Но тъй като намиращите се в ада изпълняват задълженията си не от любов, а от ламтеж за ядене, дрехи и предмети, макар и да са в човешка форма, поради този си вкус и избор те са хора-дяволи. Субективното изпитване на любов, самò по себе си, не предтавлява нищо. То става нещо, само когато Любовта е в действие. Любовта към действието сàмо като добро пожелание или на думи е кръгла нула. Само действието е истинската, същинска Любов, а чувството става нещо, единствено когато се превърне в постъпка.

Има родове и видове чувства до безкрайност, същото важи и за действията. Това е очевидно и от човешкото тяло, и от ангелското небе, и от царството на животните и растенията. Във всяко от тях съществуват какви ли не родове чувства и действия и техните видове и различия са неизчислими - понеже няма нито едно нещо, подобно на друго, а има гигантско разнообразие! И това разнообразие навсякъде се разпределя по родове и видове – по различия. И различията, сами по себе си, са безкрайни, понеже произтичат от безкрайността. Че това е така, всеки може да се убеди от човешките лица, сред които няма нито едно - от деня на Сътворението, - напълно подобно на друго; и не може да бъде еднакво с нито едно лице, сътворено във Вечността. Тъй и в човешкото тяло няма нито една, дори и най-нищожна частица, еднаква с друга. Така че същото важи и за чувствата и техните прояви. Че това важи и за чувствата и проявленията им, е нещо тъй дълбоко забравено от хората, че те постоянно се питат: “Какво представлява чувството? Какво е любовта?”… На тези въпроси може да отговори само Небето, където всички рожби на Божествената Любов, т.е. на живота, сами представляват любовни чувства. Там Божествената Любов, която е самият живот, се разграничава на две царства: в едното от тях цари любов към Господа, а в другото – любов към ближния. Любовта към Господа обгръща действията “a quo” (излизащи от Източника), а любовта към ближния обгръща действията “ad quem” (възвръщащи се към Източника).

Както в ада всичко е противоположно на Небето, тъй е поляризирана и любовта. Адската любов, която е самата смърт, също се разделя на две царства: едно, в което царува любовта към себе си; и друго, в което цари любовта към света. Любовта към себе си обгръща лошите действия “a quo” (излизащи от източника, т.е. от любовта към себе си), а любовта към света обгръща действията “ad quem” (връщащи се в източника, т.е. света). Действията, извършвани от любов към себе си, са действия изключително в собствена полза, тъй като всяка любов прави кръговрат към този, от когото е излязла. Тази дяволска любов също се дели на области и тези области се подразделят на още по-малки.

  От тези съображения става ясно, че да се обича Господа, това означава да се вършат дела “a quo” (излизащи от Източника); и че да се обича истински ближния – това означава да се вършат дела “ad quem” (връщащи се към Източника); и че “propter quem” (за кого)[1] – това значи да се живее и да се правят неща и за ближния, и за Делото, и за Господа. По този начин Любовта се възвръща към Онзи, от Когото изтича; и всяка любов “a quo”, чрез любовта “ad quem”, се връща към любовта “a quo”. Именно това възвръщане представлява нейната ВЗАИМНОСТ - и тогава Любовта циркулира постоянно: не субективно и теоретически, а изключително на дело. Понеже да обичаш, значи да правиш! И наистина, когато любовта не се превръща в дело, тя не може да бъде Любов, тъй като делото (или действието) е проява на нейната цел и е самото онова, в което тя се осъществява.

[1] Затова адската любов зависи от кармичните връзки и небожественото чувство за дълг(б.п.); 

В духовния свят човек не е лице, но действие, понеже духовният живот няма представа за лице, материя, време и пространство. Затова всеки ангел вижда другия ангел на небето като човек, но мисли за него като за действие. Даже и лицето на ангела съответства на действието, чрез което той се осъществява – и само любовта към действието и самото действие оживяват лицето му. От тези обяснения може да се разбере, че всяко добро дело, самò по себе си, е човек. Има две начала на всички видове любов и чувства. Едното иде от Небесното Слънце, което е най-чиста Любов, а другото – от Слънцето на света, което е най-чист огън. Онези, които извличат Любов от Небесното Слънце, са духовни и живи и Господ ги въздига над себичността; но извличащите   огън   само  от  светското  слънце  са  винаги  само  природни и мъртви. Те сами потъват в себичността и търсят слава, признания и печалби. Даже  когато някои от тях признават Бога, то е само на думи, а не от сърце.

Затова Словото ги нарича “поклонници на Слънцето, Луната и небесните войнства[2]” В духовния свят те външно приличат на хора, но на Небето са чудовища. Те си мислят, че живеят, но за ангелите това е смърт! Сред тях има мнозина, които са признати учени в света. Това, което ме удиви особено много, е че те се мислят за умни, приписвайки всичко на природата и предвидимостта, а  хората край себе си считат за прости.

[2] Това са не само повечето астролози, астрономи и космолози-атеис-ти или догматично религиозните; не само разните племена и народи-слънцепоклонници, но и всички днес, които посрещат изгревите на слънцето, молят се, играят паневритмии и четат Слово Божие, но все още мислят и приказват лоши неща за другите или продават духовните ценности (б.п.)

Всеки човек е едно чувство – и съществуват толкова видове чувства, колкото хора са се родили и ще се родят през вечността. Преди всичко, това може да бъде установено по разнообразието на ангелите на небето и на адските духове, които до един представляват чувства. Ако всеки човек е чувство, това се дължи на обстоятелството, че животът е Любов, а продължението и разклоненията  на Любовта се наричат “чувства”. Затова чувствата не са нищо друго, освен любов – но любов, подчинена на Универсалната Любов, като на господар или вожд. Тъй като самият живот е Любов, то и всичко, и всяка от неговите същности представлява чувство. Затова и  самият човек е чувство. Мнозина в света се учудват на това. Бе ми дадено да чуя лично какво говорят почти всички, преминаващи от природния в духовни свят. Не срещнах нито един, който да знае какво означава “чувство”... А когато им казвах, че чувството е проявената Любов или Любовта в действие, те ме питаха какво е пък това “Любов”... Казваха, че любовта си съществувала естествено в нещата и че те по-разбират що е “мисъл”, отколкото “чувство”. Говореха още, че знаят за чувството от любовта преди брака или от майчината любов към детето, а донякъде и от тази на бащите, когато целуват жените или децата си. Други, вместо за жени, говореха за любовници. Тогава ангелите им отговаряха, че любовта е любов само тогава, когато извира като чувство от самата жажда за живот и за раздаване на живот.

Затова им казваха още, че както не може да има говор без звук, така и няма мисъл без чувство. Така те проумяваха, че човекът е  чувство - и нищо повече. По-късно разбираха, че цялото Небе и целият ад са разделени на области и общества, именнно според различията на своите родови и специфични чувства, а не на мислите; и че сам Господ изпитва чувства.

От всичко това следва, че промените и разновидностите  на чувствата са безкрайни  и че те са толкова, колкото и хората, които са се родили досега и ще се родят до края на Вечността.

Исконната, истинската духовност, следователно, разкрива именно и на първо място ЧУВСТВОТО и всяко нещо, свързано с него. По своето най-дълбоко естество, духовността е самата Божествена Любов и Божествената Мъдрост; а по външна видимост и израз – небесна топлина и небесна светлина. Тази топлина и светлина разкриват всички ЧУВСТВО-ДЕЙСТВИЯ, както топлината на природното слънце прави осезаеми земните неща по мирис и вкус и светлината му ги облича в багри и сенки. И ако вечният живот е достъпен на човека поради любовта му към действието, то е само защото чувството Любов е самият човек.  Поради това именно се казва, че каквито са  чувствата на един човек, такъв е и самият той.

Духовната любов не се добива само с вяра без милосърдие, понеже такава вяра е само външна, тоест, недействителна. Щом е без милосърдие, тя е и без чувството любов, което е самият човек. Ето защо, след смъртта тя се стапя като дим.

Човешката воля е самото любовно чувство! Казват “приемник на Любовта”,  понеже Любовта не може да бъде дарена на човека извън волята му да бъде приемател[3].  Без воля от наша страна, Любовта не може да дойде – тя би си обърнала гърба и би се престорила, че я няма. Оттук следва, че волята е приемателят на Любовта. Че волята е всичко в човека и че се съдържа във всички негови части и че тя е самият човек, както и че Любовта в цялата й сложност е самият човек, ще бъде изяснено сега. Това, че волята е човешката  любов, облечена във форма, се вижда ясно от факта, че всяко удоволствие, приятност, прелест, щастие или блаженство, произтичащи от Любовта, също се усещат и осъзнават. Че принадлежат на волята, това е очевидно – понеже всяко удоволствие, приятност, прелест, щастие и блаженство човек преди всичко ги пожелава; и даже, говорейки за тях, той е способен ДА ИЗРАЗИ това свое желание[4]. Относно всяко нещо, което желае, домогва се към него, иска, търси и към което се стреми, той е способен ДА ГОВОРИ и признава, че го желае, защото то е чисто и произлиза от неговата любов. Той силно иска това, което желае; иска нещото, към което се домогва, понеже го обича; иска това, за което копнее, понеже го обича; иска го и се стреми към него,  защото ЛЮБОВТА го подтиква натам! От всичко това следва, че волята и любовта – или волята и чувството в човека – са едно и също нещо.

[3] В някои езици думите “воля” и “желание” имат едно и също значение. Женският полюс на човешкото атмическо тяло се отличава със спосбността да разпознава, да се откликва, да приласкава и да се грижи за любимите същества; да живее с тях на нивото на всички чакри и в така наречения “Троен Ритъм”: самота, обмяна с най-любимия, обмяна с всяко същество, при което го изпраща Бог (б.п.).

 

[4] За голямо съжаление, дхармична спонтанност (спонтанност между сродни души) засега е почти неизвестна на земята. Адските и обикновените духове са способни само на кармическа спонтанност: скока на хищника и мазохизма на жертвата. Активната пъклена спонтанност – това е агресията, наглостта, нахалството, безочието, натрапничеството, ревността, собственическото чувство, жаждата за постоянно или преобладаващо присъствие; взискателността, недоволството, разпитите, сцените, изнудването, вампиризмът. Пасивната адска спонтанност се проявява само към близките и кармичните ни връзки или като силна тревожност и готовност да се подчиняваме на собственика, на агресора (б.п.).

Мнозина поддържат, че същината на човека е мисълта; или че човекът е човек, защото мисли. В действителност, всичките му мисли са чувства: отнемѝ от мисълта чувството – и ще се превърнеш в пън!

В Словото Божие “обичам” означава “действам”. Защото да обичаш, значи да желаеш, а да желаеш, значи да действаш. Че любовта е желание, това бе току-що доказано, но че желанието е действие, ще бъде потвърдено тук. Волята, сама по себе си, не е Любов – тя е само нейният приемател. И то такъв приемател, че не само я приема, но и възприема всичките й състояния, облича се във всичките й форми. Това е, понеже всичко в човешкото съществуване показва, че човек не е самият живот, но приемник на живота. Тъй като волята и действието са едно и също нещо и волята представлява усилието на Любовта, то е обяснимо защо в Словото Божие “любов” не е нищо друго, освен “извършване”.  Ето защо, да обичаме Господа и ближния, означава активно да правим всичко за ближния от любов – поради Любовта, която изтича от Господа.

Любовта произвежда топлина! Това е, защото Любовта е самият живот и мощната сила на всичко живо във Всемира! Началото на всички  усилия, на всички сили, на всички дейности и всички движения извира единствено от Божествената Любов, която е сам Господ, и която, пред ангелите на небето се явява във вид на Слънце.

Че топлината е акт на Любовта, може да се убедим от много неща. Например човекът, даже посред зима, изпитва вътрешна горещина, когато помисли за любимия си. Слънчевата топлина няма нищо общо с тази горещина: колкото по се засилва любовта му, толкова по-силно той почва да кипи, да гори, да се възпламенява. А отслабне ли обичта му, той повяхва, става му студено и се чувства отпаднал. Същото е и с животните и небесните птици: на тях понякога им е по-горещо през зимата, отколкото лятно време, защото сърцето им трепти, кръвта кипи, всичките им фибри са нагряти до бяло и всичко, що има сърце и дух, почва да изпълнява повелята на Природата. Тяхната топлина също не е от слънцето, но от живота на душата им, КОЯТО Е ВСЪЩНОСТ ЧУВСТВО! Любовта произвежда топлина, понеже тя е животът на всички живи сили във Вселената. А този живот не може да влезе в приемащите субстанции, освен чрез действието, наречено “топлина”.  Господ, още при създаването на Вселената, е приготвил за всички същества – от първите до най-последните – най-разнообразни среди, чрез които Той произвежда безброй действия. А средата, която е най-универсална и подходяща за съчетаването, е топлината – само в нея може да оживее естеството на активната Любов.

И тъй като топлината съществува поради любовта към ближния, то затова има съответствие между любовта и топлината - понеже съществува съответствие между причината и нейното следствие или проявление.

Божествената Любов, която е самият живот, както живее и  Създателят й – Господ - няма в недрата си друга цел, освен да създава свои образи и подобия, които са, всъщност, хората.

 

Така завършва тази глава от уникалния трактат на Емануил Сведенборг за Божествената Любов и Божествената Мъдрост. На една от илюстрациите в това писмо е изобразен спасителен мост от писма, написани от една латвийка до един българин. Адресите и имената на пликовете са трансформирани в орнаменти чрез ефекта “калейдоскоп” от програмата Photoshop, но излъчват същата сила, макар и преработени. От двете страни на “моста” е написано на английски език: “Свещен път към свещени земи”. Горещината на магмата под него не бива да се възприема негативно – тя е същата тази божествена топлина, която извира от сърцето на Вселената и Бога и се нарича Любов. Змеят на картинката не е самата горещина, а порождение на студа, на мрака, което живее в самите нас и  иска да замрази човешкото сърце или да го събори в лавата. Лавата е стихията на това чувство, която може да ни погълне, ако няма баланс между “дверите”, “олтарите” и “престолите” ни (човешките чакри) и ако не поставим на първо място Любовта към Бога (което значи към Словото и към всички), на второ – любовта към сродните души и близките, и едва на трето – любовта към себе си. А Тройният Ритъм е вратата към Безсмъртието. Това е ритмичната смяна на тези три вида Любов.

 

            Обични и удивителни латвийки! И вие, побратими – безброй обожатели, влюбени и почитатели на най-съвършеното и прелестно творение на Бога във всички светове – Жената! Рицари на Духа, поклонници на Любимата, на Великата и невелика Майка; на Бременната, Кърмещата, Приятелката и Сестрата! И вие, момиченца, момичета и момчета от дивна Латвия, които подарихте на нас, българите, своите най-хубави снимки с невинните си личица и посвещения! За всяка от тях човек би дал 10 живота! Каква непринуденост, каква спонтанна преданост и любов на чистото детско сърце!

 

Сега искам да ви представя последната статия на младия български психолог на Жената и Любовта, оригиналния религиолог Хрисмал (Христо Малинов). Тази статия е отпечатана на 20.11.1997г. в София, във вестника на известния учен и общественик Кубрат Томов “Нова Култура”. Възгледите на Хрисмал и неговите слова възбуждат огнени чувства. У нас  или много  обичат Хрисмал, или… не съвсем... Той е непримирим враг на всички религии, които унижават Жената и не я боготворят. Около него се обединяват много честни хора с искра от Бога в сърцето и са готови да вървят под знамето му “до гроб”. Говори се, че ако Хрисмал учреди партия, всички жени без изключение ще се се запишат в нея. Но той с презрение отрича такава възможност и казва: “Това е абсурд! “Партия” произлиза от “part” – част от Цялото. А както се знае, Бог е Богиня – без съмнение! Да се отрича тоталността и централността, всеобемността на богоравната Жена – последното и най-съвършено създание на Бога във вселената и сам Бог на земята в  Своето най-изумително, най-прелестно и великолепно тяло в този свят – това може да е само симптом на мъжка деменция, ненормалност. Жената е самият Център, Жената е всичко! Така че, да се говори в случая за някаква си партийка е смешно. Все едно някой да каже, че Жената била създадена от реброто на мъжа – какви понятия, какви преводи!“...

 

            Изцяло в духа на нашите разговори с вас и на пламенните позиви на Хрисмал може да се твърди, че поробителите на планетата Земя са именно андроиди (мъжеподобни). Те не само насилват, унижават и експлоатират Жената, но и са научили някои народи да сквернословят, ругаейки сексуално на майка. Само сърбите са измислили полова ругатня, по-лоша и от тази: вместо към Майката на някого, отправят такова проклятие към Бога му! И наистина, трудно е да си представим по-ниска степен на човешка еволюция, ако въобще е човек онзи, който е измислил и употребява подобно сквернословие. Такъв не е направил и крачка напред по стълбата на доброто и разума. Но Посветените виждат ясно, че дори и тези най-гнусни клетви влизат в психологията на кармата: те стигат именно до онези “майки” и егрегори на адските религии, които лишават човечеството от благост, нежност, любов и свобода. Но да оставим тази тема...

 

            Сега искам да насоча вниманието ви съм споменатия вестник “Нова култура”, в който се печатат статиите на Хрисмал за Любовта и Жената. Между другото, този вестник обнародва и “Звездни приказки” от Елма, вече известни в Латвия и Русия. Някога бе казано, че посредникът, чрез който идват  тези “осияния” или “холизации”, ще се върне в Рига едва тогава, когато почнат да ги публикуват там. И ето днес, знаейки или не знаейки това, латвийката Б. е възприела тази идея и иска интервю за женските ви списания. Естествено, всякакви публикации, лекции, дейности, посвещения, мъдрости и школи представляват само патерици и бастуни за осакателите сърца и души, които още не са се събудили и не могат да вървят към Бога директно - не са узрели да разпознават, да посрещат и да се откликват пламенно на истински сродните души, на съществата с дух и душа. Ако имаше събудени по този начин, всичко останало би било излишно и тогава Мировите Токове на Любовта биха протекли мигновено и безопасно и биха спасили със сигурност Земята и човечеството от предстоящите бедствия. За тази последна надежда пише и Хрисмал: 

 

5

ХРИСМАЛ

 

ЖЕНАТА – ЖРИЦАТА НА ВСЕМИРНАТА ЛЮБОВ

 

Жената! “Вечната и Святата”, Грешната и Низвергнатата, Хулената и Възпяваната, Майката и Любимата! Гальовницата и Невестата, Дъщерята и Сестрата! – Ето съдбовния въпрос и проблем, които човешката раса - на тази екологически задъхваща се планета - трябва енергично да осъзнае и разреши, ако иска да оцелее и продължи своето съществуване, в съответствие с целите и нуждите на Всемирната еволюция.

Жената, Душата, Любовта! Три думи, три мистерии, три загадки, пред които човешкият род немее като хипнотизиран...

За съжаление, псевдохристиянските епископи са заместили тия истински и вечни човешки проблеми със спекулации върху религиозния триумвират "Бог-Отец, Бог-Син и Свети Дух", където липсва стожерът: Богинята-Майка, Мировата Майка, Великата Богиня, Душата на Всемира, Майката на Света.

А още преди хиляди години истинските жреци, учени и старейшини на атлантските  цивилизации  много  добре  са  знаели, че Прамайката на всички богове и хора е Велика Богиня! Народите на Атлантида са се покланяли на Мировата Майка, а начело на семейството и рода са стояли Жените.

Атлантските матриархални религии и цивилизации ня-

 

кога са успели да създадат и развият усещането за Цялост и Единство, което изчезнало като дим с възхода на монотеистичните патриархални култури и цивилзации. Именно в атлантските матриархални цивилизации, прославили се с липсата на каквито и да е конфликти много дълго време, се е родило и утвърдило понятието "семейство", на което се посвещавали големи ритуални празници.

Тук трябва енергично да се подчертае, че всички истински цивилзации и култури във всемира могат да оживеят, оживяват и ще оживяват единствено благодарение на Жената и Нейното Семейство.

Докато патриархалните религии, обратно, винаги са се занимавали много повече с битки, кръвопролития и завоевания, отколкото с мирен семеен живот.

Жената е първоизточникът на човешката култура и цивилизация, докато мъжът, патриархатът и мъжкото господство, очевидно, скоро ще ликвидират земната цивилизация, ако жените и останалите нормални мъже не застанат решително на мястото си.

Преди няколко хиляди години Елевзинските Мистерии  били най-свещеният ритуал на класическите елински цивилизации. Тяхната психологическа характеристика, белязана с култа към Деметра, съдържа всички черти на матриархата, където мъжът се е считал за олицетворение на неизбежното зло. Посветените в Елевзинските Мистерии са били благословени и неопетнени от проливането на кръв и яденето на трупове на убити животни, с което се занимават до ден днешен всички жреци и вярващи в адските извращения на монотеизма. В мистерийните ритуали на Триединната Богиня е нямало и помен от убийства и войнственост, характерни за монотеистичните, патриархални религии и общества, чиито кръвожадни, кой знае защо пак троелики божества, са заличили от лицето на Гея всички древни религии и са се развихрили с дива ненавист срещу Жената, обвинявайки Я във всички грехове и мерзости на света. Какво безумие!

Кредото на вярващите в Йехова е обявило жената за нечиста злодейка, която уж била виновна за изгонването на хората от рая, употребявайки съблазни и грехове...

Непрекъснати войни, убийства и престъпления, необуздани абмиции, ревност, лудост, психически комплекси и разстройства у следатлантските цивилизации, както и постоянни взаимни кланета между най-близки народи – това е само нищожна част от трагичните последствия от възкачването на извратени мъже върху престола на Божествата и Царете. Едновременно с пожарите и касапниците, те почнали да съчиняват все нови и нови легенди за това, че именно мъжът бил "всемогъщ  творец" и "Бог", че той е бил "първият човек на земята" и "патриарх" и че свещената създателка, родителка и същност на Битието – Жената, – видите ли, била произлязла от неговото ребро!...

По цялата планета – от Хималаите до Андите – и до днес се носи страстната мечта и мъка по сродното и непостигнатото! Почти всички учители, посветени, адепти, ученици, проповедници и разпространители на научни, религиозни или фантастични  системи, дори и когато са вдъхновени пионери или несъзнателни посланици на Великата Мирова Майка, са ергени, самотници, несрещнали още своята Женска Половина. По тази причина те не говорят (или говорят оскъдно и погрешно) за Нея – понеже не Я познават.

Прочетете всички проповеди и завети на най-известните патриархални "учители", "спасители" и "душевни просветители". Колцина говорят за първенството на Мировата Жена, на Майката-Богиня? Почти няма такива. Ще намерите само мъдрости от рода на това, че съществувал някой си извън Отца, и че този някой бил бащата на всички женски начала – планети, луни, звезди; че "Творецът на Вселената" и нашият Небесен Отец не били едно и също нещо... Ще ви внушат, че жената била орисана да бъде само служителка на Природата и спътница на мъжа и че няма никакъв смисъл да се надява за кой знае колко високи посвещения и тайни на Отца... Така че – какво да прави – пак трябва да си подвива опашката  и "по християнски" да слуша мъжа си и да му се подчинява, понеже била създадена от неговото ребро... Да подсигурява уют и топлина, да слугинства, да бъде вярна на някакъв егоист и да ражда деца – това било нейното единствено призвание.

Уви!  Великата БОГИНЯ-МАЙКА - или "АННА", която съчетава в себе си функциите на Мъдростта, Любовта и Плодородието – най-древната и свята Троица или Триединство – е претърпяла пълно детрониране в следатлантските цивилизации и народи. Превърнали са я в богиня на злото, разрушението и смъртта. Образът на Анна е бил разцепен и така са възникнали богините на Елада: Ур-Ана е Афродита; Ди-Ана е Артемис, Ат-Ана е Атина.

В знойните долини на днешна Сирия е живял не по-малко древен семитски народ, който се е покланял първо на Рея-Кибела, по подобие на критяните. По-късно някой сменил името на богинята с мъжко - това на Йехова. До началото на пети век преди Христа в Горен Египет съществувал култ към Йехова и към две богини - неговите жени Ашима Бетхил и Анатха Бетхил. След известно време жените изчезнали безследно и останал само Йехова. На изток съвместното поклонение пред Великата Богиня Ащорет (или Ищар) и пред Йехова се разделило на две вери. Първата приела немалко от култа на обожествяване на Жената в Крит – от критската колония Газа и древния град на мъдростта Библос. Знаменитият храм на Соломон е построен по подобие на критските дворци, с помощта на строители от Гебал – Библос.

Монотеистичните, патриархални религии, чиято кулминация са двете най-агресивни системи – християнството и ислямът – почнали за подчиняват народите на планетата чрез океани от кръв и планини от трупове! Колкото повече народи и територии завладявали, толкова повече "врагове на Бога" и "неверници в Алаха" откривали навсякъде... И това продължава и до днес! Унищожава се Човекът – венецът на творението!

И точно този удивителен и изумителен биологически "скафандър" – човешкото тяло, - в който се отразяват и проектът, звездните и планетарните енергии; точно този микрокосмос, за който древните атланти, египтяни, индуси и халдейци са казвали, че е "Храм на Светия Дух", юдейските и християнските така наречени "богослови" го обвиняват в "греховност"! Така те забавят катастрофално енергийното и духовно развитие на западноевропейската цивилицазия с цели хилядолетия! Последствията? – Деградираща лична и социална психология, гъмжаща от всевъзможни невро-физиологични патологии и перверзии!

Прелиствайки историята и летописите на следатлантските цивилизации и народи, ние сме просто потресени, шокирани, ужасени от подозрението, че на нашата планета непрестанно се раздува един невъобразим Дантев ад с "девет кръга" – един пъкъл, пълен с умствени и емоционални инвалиди! Те са подложени на постоянна бомбардировка от страна на стотици масови религиозни психози, шизофренни социални и масмедийни експерименти и най-кървави, варварски и зловещи геноциди! Какво е това: творение на Майката, на Жената? О, не – това е една клинична психиатрия на Космоса... за мъже... Това е генетичното наследство от патриархалните религии и общества, имащи, отгоре на всичко, наглостта да пропогандират с остър остен своята безумна и агресивна вяра - че те били наистина чеда на един "любящ", "премъдър" и "всезнаещ" Отец...

Човешката раса е длъжна недвусмислено и незабавно да осъзнае и приеме Великия Космичен Закон и Завет на нашия истински Създател и Баща – ЗАКОНА ЗА ВЕЛИЧИЕТО И РАВНОСТОЙНОСТТА НА ДВЕТЕ НАЧАЛА – ЖЕНСКОТО И МЪЖКОТО! На Ин и Ян като основа на Битието и хармонизатори на всички структури и функции на Вселената, без изключение. Надделяването на едното от тези две Начала над другото нарушава равновесието и  предизвиква неминуеми разрушения, епидемии, нещастия и катастрофи, шестващи днес по Земята безпрепятствено.

Тук обаче ние идваме до самия праг на душевните тайни на нашата Майка и нашия Баща – до тайните на енергийния и космически ХЕРМАФРОДИТИЗЪМ или на АНДРОГИНСТВОТО, недостъпни както за материализма, така и за религиозната догматика. За тази велика тайна "срамежливо" и много старателно избягват да говорят почти всички "велики посветени" и новоизлюпени "учители" и "адепти". Те проповядват на нискочелите си последователи, че жената стои по-долу от мъжа.

Всеки мъж, всяка жена притежават в себе си и мъжки, и женски двойник. Въплъщаването ни на тази планета, т.е. раждането на свободния човешки дух в отделни, женски и мъжки биологически "скафандри", обрича Свещения Енергиен Андрогин на едностранчиво полово съществуване. От само себе си се разбира, че истинското приложение на този факт няма нищо общо нито с бисексуалността, нито с обратната сексуалност.

Същевременно, в "онзи свят" (на практика - във всички светове и измерения над нашата илюзорна действителност) ние сме реално ДВУПОЛОВИ ХЕРМАФРОДИТИ (Ин+Ян) – именно по образа и подобието на истинския, оригиналния Бог, Който не притежава нито пол, нито понятие за половост в ограничения човешки смисъл. Горчивата  раздяла с Двойника ни е или проклятие, или велика планетарна драма при въплъщаването на човека днес на Земята. Така че прословутата поляризация, валидна навсякъде за материалния свят, е само една илюзия.  Първозданното състояние на човека е Единството. Именно него трябва да постигнeм, но не само духовно, а и материално, ако желаем да се спасим.

Енергийно, ние всички сме едно. Но на нивото на днешната материя, всички до един изпитваме болка и страдание поради своята раздвоеност. Някога сме представлялали ЕДИННИ енерго-информационни носители и структури – всемирни кванти, - но днес сме пленници на плътта, невежеството и двойнствеността.

Тъкмо по тая причина почти всички следатлантски религиозни "учители", "спасители" и "посветени" и повечето техни последователи и ученици осъждат физическото съединяване на мъжа и жената. Всички тези "брахмачари", "аскети", "светии", отшелници, монаси и монахини би трябвало съвършено ясно и категорично да разберат, че НИКОГА, ПО НИКАКЪВ НАЧИН И С НИКАКВИ СРЕДСТВА И УСИЛИЯ - в тази си половинчата форма на тази планета - те не могат да постигнат истински каквото и да е "просветление", "съвършенство", "спасение" и никакви "нирвани" или "нирвакалпа самадхи", към които се стремят. Това е съвършено невъзможно и немислимо, освен като отделни, временни проблясъци и изхвъляния, пълни с болести, шизофрении, психопатии; характеропатии, социопатии, старчески деформации и пр. Тези неща са съвършено непостижими извън фантазията на някого, без сътрудничеството, взаимопомощта и сливането с противоположната енергийна половина (мъжка или женска), които, в един реален висш свят, са свързани в цялостта на анрогинната форма. Ала в третото измерение, привидно, ние сме разделени физически на отделни "биоскафандри".

И този факт – без изключение – е валиден за абсолютно всички представители на човешката раса! Истински този проблем ще бъде решен от хората на Шестата Коренна раса, която ще бъде Раса на Любовта, а обитателите й ще се наричат "Синове и Дъщери на Любовта".

И, въпреки всичко, ние можем с радост да потвърдим силата и проницателността на онези хора днес, които преодоляват реално своите емоционални травми, както и болката и страданието от несподелената или пренебрегната любов. Те, слава Богу, вече са добили надежда и познание и поне вътрешно са стигнали до своята "слънчева полянка", защото са разбрали и са напълно готови за активно приласкаване и отклик. В епохата на Водолея (началото на "Сатия Юга" или Неоматриархата) всички истински сродни души и енергийно-космични поляритети, без изключение; всички сърца, които са били разделени преди милони години, сега ще се открият и съединят! Това непременно ще стане (и на места вече се случва)  - бурно и щастливо, – в прегръдката на съвършеното единство! Те ще внесат пълната хармония на Баща ни, Майката ни и на Новата Вселена във взаимоотношенията си, за да просияят най-после – завинаги и навсякъде – лелеяните с векове образи от вълшебните приказки и на Звездните Човечества – Човечествата на Слънчевата Култура!

"Понеже за всеки истински мъж е предопределена една и само една истинска Жена; и за всяка истинска Жена е преопределен един и само един-единствен истински мъж! Тяхното относително съвършенство ще им даде възможност да се открият един друг в някоя от безчислените форми на Битието"(Питагор).

В какво тук се крие изключителната, незаменимата с нищо и удивителна роля на Истинската, Съвършената жена? – В  това, че Новата Култура на Шестата коренна раса в епохата на Водолея ще бъде построена върху диамантената основа на дивната женска любов, интуиция и всеотдайност! Това ще дойде от безграничната чуткост, от способността  за мигновен отклик и съвършената преданост на мъдро-вдъхновени, нежно-всепрощаващи и посветени Жени, които ще се уповават единствено и изключително на Мировата Майка, на Бога-Отца и на законите на Божествената Вселена – т.е. на Любовните закони в Битието.

Бъдещите Жрици и Синове на Любовта, след като възстановят екологичното равновесие и космическата хармония на нашата планета, вече завинаги ще помнят и ще разбират, че ние сме само клетчици от Всемирния Организъм, чието име е Бог-и-Човечество!

Преливащи от любов и съчувствие, обхванати от озарението на мигновеното разпознаване, отклик и самоотдаване докрай и плуващи в океана на съвършеното взаиморазбирателство, нежност и защита, те ще знаят абсолютно точно (а не само ще вярват), че единственият морал и единственият език на всички измерения, светове и вселени е само Любовта. Но само онази Любов, която, на нивото на междуличностните взаимоотношения, ще се издига до върховете на планетарната саможертва. Нейно бледо отражение и до днес е единствено майчината любов, означаваща само едно: да се самоотдадеш изцяло, съвършено: от първия поглед - до гроба.

Естествено, тук не става дума за вампирическите подобия на майки, които се държат – безогледно и истерично – само за собствената си вяра и собствените деца, унищожавайки по този начин тяхното бъдеще, младост, щастие и човешки образ; лишавайки ги от душа.

Бъдете нащрек! Неспособността да се обича друг, освен "своите", "най-близките", "предпочитаните"; да се разширява  кръгът на грижите за другите – това е сигурна диагноза за липса на монада или за монада, покрита със сажди. Да се подчиним на такъв "човек" – това би било най-голямо невежество, неразбиране на закона за саможертвата; най-прекият път за унищожаване на собствената душа и лишаване на самия "ближен" от шанса да получи искра от Бога. Ако не го оставяте периодично и без предупреждение - задълго или завинаги - вие навличате както на него, така и на себе си фатални кармични  последствия, защото не му давате никаква възможност да започне да прави отчаяни усилия да се спаси, разширявайки радиуса на любовта си във ваше отсъствие. Но това става, само ако той има монада, дори и да е силно осаждена или лоясала. В противен случай вие му давате възможност да полудее или навреме да умре без вас, а не вечно да отлагате тази криза и да го лишавате от възможността да попадне по-рано в света, където веднага става ясно дали ще получи искра Божия или не. Да се протака с години и десетилетия подобна агония поради безпросветно "милосърдие" или "чувство за дълг" –  това е безпросветно антихристиянство. Грижите и любовта ни не могат да престанат, но периодичното отсъствие е синоним на панацея.

Да се убеждават хората в необходимостта от постоянно или преобладаващо присъствие – това е агентура на сатанизма в религията и морала, умело прикрита с цитати от "Светите” писания. Да се внушава някому, че е длъжен да обича с всичка сила само едного, избягвайки сродните и несродните души –  това значи да се говори за дърво без корени и клони, без листа и цветове. Нима има такова дърво?

В епохата на Водолея, представителите на слънчевите култури и цивилизации няма да се свързват и обединяват  заради материално или енергийно подсигуряване, а от импулс за свободна, нежна и всеотдайна любов. Всеотдайност обаче ни най-малко не означава постоянно или преобладаващо присъствие, отговорност от страх или чувство за дълг.

Тази лъчезарна раса на Любовта, която ще насели и овладее нашата планета, определено и категорично няма  повече да очаква и изисква  щастие отвън, а сама ще раздава живот и ще блика като мощен извор, отдавайки се на другите без мисъл за взаимност. Никой вече не ще може да диктува условия на такива светли люде и да ги контролира, защото те няма да допускат повече нито натурална, нито семейна, нито професионална проституция. Истинското щастие на човека, материалното му и енергийно, психическо благополучие и сигурност няма да зависят повече нито от обекта ("най-близкия"), нито от каноните и заплахите на църковния и махленския, селски морал. Няма да зависи от сигурността на приходите, от полициите, военните и държавата, но от своите собствени вътрешни ресурси и потенциали на Сърцето и Душата; от могъществото им да обичат, творят и се самоотдават докрай на всички сърца с искра от Бога, без да се замислят.

В епохата на Водолея сродните полярности "мъж" и "жена" веднъж завинаги ще разберат истинската ценност на собственото сърце, създадено от Бога да блика като извор без задръжки, както и действителната стойност на техния божествен съюз. Те ще се съединят вече реално, напълно, с необходимите пространства, отсъствия и лична свобода. Това ще помогне още повече на най-искреното им желание да се обогатят един-друг и да станат заедно по-силни, по-хармонични и всеотдайни (ако под "всеотдайност" разбираме не само желанието, но и практическите мерки да даваме на другия свобода – свободата да обича и други хора и същества, да се грижи и за тях). Новите хора на Земята и влюбените ще посветят живота си на високи духовни и космически задачи, които ще осмислят по нов начин присъствието им в Битието, в съзвучие с целите и задачите на Мировата Майка, на Отца и космическата еволюция. Ще се откликнат на призива на Свещения Път, който води към магичните върхове на Единния Енергиен Андрогин. Може би по-вярното е, в епохата на Шестата Раса и Неоматриархата, да се нарича "гинандрон" или "афрохерм", ако решим да преобразуваме класическите понятия, давайки предимство на жената пред мъжа... Ще станат, всеки един за другия, Лечители, Утешители и Служители; Учители и Ученици, издигайки се над всички материални илюзии и тръгвайки към едно ново, вечно, по-могъщо и лъчезарно бъдеще.

И тогава Жената – нежно-сияйната Жрица на Любовта, - овладяла ненасилствено и хармонично своята безкрайно неизтощима сексуална и любовна мощ и енергия, и осъзнала връзката й с духовната, енергийната Вселена, ще бъде въздигната на трон отново! Ще израсне изведнъж от нивото на древното и днешно положение на черна робиня, създадена уж "от  реброто на мъжа" – до висините на нейното собствено, Божествено предназначение: да бъде наша могъща водителка, наш пример, и любвеобилна, всеотдайна сътрудница! До пиедестала на Световната Майка и Богиня!

Освобождавайки подсъзнанието и съзнанието си от всички хилядолетни религиозни и идеологически заболявания, съвременното човечество трябва най-после да разбере, че Човешката Раса е създадена - на тази планета и в целия Космос - с единствената цел ДА ГЕНЕРИРА ЛЮБОВ! Това е най-чиста всемирна енергия, излъчвана вибрационно от човека именно в неговия биологичен "скафандър" на Земята. Това е същата оная Любов, струяща от светосъществата, които посрещат неговия дух в края на мисията му на тази планета и при влизането му в други енергийни измерения на Битието.

Човекът, на материално равнище обитател на двуполовия космически костюм от биологичен тип, представлява енерго-информационна и резонансно-вибрационна структура и система ЗА ГЕНЕРИРАНЕ НА ЛЮБОВНА ЕНЕРГИЯ!  Затова той е включен и структуриран на първо място в междузвездните енерго-информационни канали и мрежи на Висшия Разум – не кой да е, а Висшия Разум на Великата, всемирна Богиня. А това значи Висшият Разум на самия Бог и – най вече – на Бог Отец! С тези енергийно-вибрационни и честотни канали и с помощта на своя индивидуален, уникално-любовен, мисловен и генетически код, Човекът получава мощна сила за поддържане на биополето си, и заедно с това получава и отдава Любов, живот, познание, помагащи на самоусъвършенстването и взаимоусъвършенстването.

Човешката раса, създадена на базата на материално-силови принципи и закони, е творческа цивилизация и незаменим резерв на Битието, от който се попълват и освежават всички останали степени и йерархии на Всемирния Разум, който е самата Топлина и Любов на Бога-Отца и Богинята-Майка, Мировата Душа. И всичко това се въплъщава най-съвършено именно във формата на Човека – любовната форма на енергИЙНИТЕ цивилизации. Затова и Човешката Цивилизация и нейните индивиди представляват постоянен интерес за Мировия Разум на Всемирната Богиня – т.е. на самия Бог, в Нейно-Неговата най-висша и съвършена форма и функция – женската. Не случайно Кришна и Христос се изобразяват от най-добрите художници с мъжки лица, но женски тела. Това е диаметрално противоположно на самците от маймуноподобен тип на улицата и по екраните – така наречените "свръхчовеци" и "супермени" на културизма, войнѝте и побойниците, които се харесват единствено на жените без монада, силиконовите кукли. Всеки истински човек обаче обича не униформената, конфекционната красота на изкуствените мъже и жени, но индивидуалната хубост, съчетаваща сила, мекота и нежност. Сам той притежава свой собствен мисловно-емоционален и генетически код. Този код е преди всичко код на Любовта и Топлината, чрез които Мировата Майка се обменя с истинските индивиди.

След като създаването и предназначението на Човешката Раса е било и продължава да бъде захранването на Космоса и боговете с любовна енергия, както растенията, водата и въздухът снабдяват човека, то човешкият род има полза да извлече генерални изводи от този Закон на Космическата Обмяна и Любовната Жертва и Взаимозависимост. В противен случай човечеството няма никакви шансове да оцелее след предначертания, предстоящ Армагедон и Апокалипсис.

Животът на всеки вид, създаден лично от Бога - на тази планета и в цялото Битие - е само мъничко звено от една безкрайна верига от души – т.е. една Любовна, Космическа Мисия! Нейни участници би трябвало да бъдат нашите близки: любимите, съпрузите, децата, колегите и колективите; сродните ни души и приятелите. По правило, човешката душа е свързана най-често с любимите и близките й от миналите прераждания и затова идваме на Земята заедно с тях. Защото положителните фактори при образуването на семействата и другите форми на близко общуване, без да се забравят  кармичните, са именно Любовта и Приятелството.

Всичко живо – от най-нищожните "елементарни" частици и енерго-информационни кванти, та чак до най-грандиозните и необятни супергалактики и вселени – е творение на ЛЮБОВНАТА ЕНЕРГИЯ НА СВЕТОВНАТА ДУША И МАЙКА! А Човекът? – Човекът  трябва да стане най-лъчезарното и осезаемо олицетворение на Любовта в целия Космос! Всяко същество на еволюцията – даже и всички ангели и боговете – се стремят към човешката форма, понеже съществува само един ХРАМ в света: ЧОВЕШКОТО ТЯЛО. Няма нищо по-свято от този върховен образец и образ на Любовта! Осъзнаването на тази истина и преклонението пред този "Храм на Светия Дух" би трябвало да се изрази в благоговейна преданост пред това въплъщение на самия Бог-и-Богиня в плът! А човекът излиза в

Космоса и влиза в Божествения свят по един-единствен начин: като се научи свободно да създава, съхранява, боготвори и милва този свръхизумителен "храм". В това отношение, източните народи не са забравили заветите на истинските религии.

Всеки уникален индивид, създаден лично от Бога и Божията Майка – а това са малко повече от половината от съвременното земно човечество, - генерира огромна сила и енергия! Тя се демонстрира от волята на духа му, решил да се въплъти в човешко тяло, за да внесе своя принос в света на материалните форми. Шастливото обстоятелство, че нормалната жена и нормалният мъж се привличат физически и биологически неудържимо, по закона на противоположностите (Ин и Ян) в свръхсъзнателния си стремеж да се слеят в един свещен ХЕРМАФРОДИТ - любящи мъже и жени с отворено съзнание за създателство - е несъкрушим факт в полза на това, че Човешкият Род, като цяло, има всички сили и мощности да се противопостави на всички предизвикателства – на катастрофите, катаклизмите, епидемиите и войните – И ДА ГИ ПРЕДОТВРАТИ! С тази световна опасност истинският обичащ и обичан човек може са се справи чрез своите могъщи алхимически призми и енергии на Любовта и Светлината.

Любовта – това е единствената сила, усъвършенстваща и управляваща и нашия свят и измерение и всички останали. Любовта управлява Вселената - а Човекът е най-великото въплъщение на Любовта! Всички "безумни красавици" и супермени по екраните, които не  могат да обичат, всички уроди и чудовища, които мислят само за себе си, са изчадия на ада.

Ако Любовта е взаимна и всеотдайна, то няма такива времена и пространства, които да не могат да се преодолеят. Няма такива епидемии и болести – физически, емоционални, умствени или енергийни, - които Тя да не може да излекува. Нито има благородна победа, непостижима за Любовта. Любовта – това е най-кондензираната кинетична енергия, най-мощната и неудържима Сила в природата и отвъд нея!

И единствено сърцето с искра от Богинята-и-Бога знае как точно да се съединят душите и телата, предопределени от Вечността, в единната форма на Свещения Гинандрон. В индийския свещен пантеон, единствен в света запазил общочовешките, истинските познания за тази Любов в тибетските и хималайските храмове, Танцуващият Шива започва своята велика любовна песен към Лакшми със следните думи: "Когато те прегръщам и любя, о сладка Принцесо, влез в онзи, който те прегръща и люби, като във Вечния Живот!"...

Понеже Любовта – това е друго измерение. Любовта отваря вратата на безкрайността и на вечния живот. Ето защо и съвременните източни и индийски Учители и посветени, служители на Великата Майка, препоръчват като най-велика сила именно неудържимата Любов и акцентират върху нея.

  Тук Хрисмал цитира Ошо:

 

"Станете Любов и влезте във Вечния Живот! Любовта внезапно променя вашето измерение. Вие сте вече изхвърлени от времето и се срещате с Вечността. Когато Любовта ви изпълни, вие просто изчезвате. Ставате просто Енергия! Дайте  на Любовната Енергия във вас абсолютно предимство, превърнете я в основа на своя жизнен път – и не се интересувайте от нищо друго. Помнете и удовлетворявайте само и единствено своята собствена нужда от любов и нежност. Обогатете собствения си живот! Вие сте дошли на тази планета, в този материален свят, единствено за да се самоусъвършенствате и взаимоусъвършенствате според космическите закони, а не да се приспособявате към онова, което изискват от вас разни политически и религиозни мошеници, манипулатори и демагози. Когато се удовлетворят вашите любовни нужди, вие ще поискате да творите, а не да разрушавате. Любовта е творчество! Разрушението и унищожаването – всякога и навсякъде – е било привилегия и логика само на умопомрачените и лудите, успели да се изкачат най-горе по стълбата на социалната йерархия. Около вас е пълно с ненормални и умопобъркани нещастници, които постоянно ви тласкат към своето собствено или към някакво колективно безумие. Не ви трябва да следвате общоприетите лудости и обществените изисквания – те са за тълпата, а не за съзнателния индивид.

 

Просто се освободете от своите национални и религиозни предразсъдъци, суеверия и инвестиции! Това е напълно достатъчно, за да станете щастливи."

 

Необходимо е да се осъзнае – продължава Хрисмал, - че единствено в емоционалната, умствената и енергийната еволюция на съвременната Жена, като олицетворение  на Любовта, Светлината, Нежността, Вдъхновението и Възкресението, се крие възможността човечеството да се измени в положителна, хармонична и нравствена посока. Днес, о сестри, любими и майки на света, цялата съдба на човешката раса и цялото бъдеще на планетата Земя се намират единствено и изключително във вашите ръце – в сърцето и душата на Жената!  

Вечно ваш – Хрисмал

 

БЕЛЕЖКИ ЗА СЛЕДВАЩИТЕ СТАТИИ НА  ХРИСТО МАЛИНОВ

 

В следващите броеве на вестник "Нова Култура" излизат статии от същия българин – продължения на голямата тема за Жената – със следните заглавия: "Отклоненията, т.е. грехопаденията на следатлантската жена", "Мисията на съвременната жена" и др. Там става дума за злоупотребите с власт по време на късния матриархат в Атлантида, за реакциите на патриархата, за препрограмирането на жената, която са принудили най-брутално да почне да прикрива, потиска манипулира и отрича своите мисли и чувства и изблиците си - и именно това е довело до нейното истинско грехопадение, до отклонението от Нейната Върховна Мисия и Предназначение: да отдава Любов. Тук Хрисмал е категоричен: "Нито в една следатлантска цивилизация и култура тъй жестоко не са унизили, потъпкали и тероризирали Жената, както в добре известните ни псевдомонотеистични, шизофренични религиозни епидемии, срещу които нито човешкият, нито Космичният Разум досега не са открили надеждна и ефикасна клиническа терапия и ваксина." От този момент Жената е вече обречена да бъде в постоянна зависимост и очакване на външни фактори, поради това, че е изгубила способността сама да взема решения и да осъществява активно своята любовна мисия. Това води до пълна психическа инвалидност на всяка жена, която очаква своето щастие и сигурност от някакъв си мъж без монада или от близките и обществото. "И от момента, в който мъжът се превърне в психически център на нейния живот, неговата загуба се преживява като ужасна драма, равносилна на загубата на собствения живот" – твърди Хрисмал. - Емоционалната шизофренност или амбивалентност на жените не се осъзнава от тях и те преминават бурно от обожание към омраза и ненавист по отношение на една и съща личност, когато мъжът не отговаря на техните очаквания. По този начин пострадалата от монотеизма монофиксирана жена започва перманентно да избягва истинския си любим, който й е определен от Бога и е от едно Космическо Ято с нея, и продължава безнадеждно да очаква любов от несродни души и много по-елементарни мъже, които са неграмотни в света на Любовта. Ето страшния диапазон на раздиращите я до психиатрия емоционални противоречия, типичен дори за извънредно напреднали духовно, културно и интелектуално прекрасни жени, на които ние напразно посвещаваме безсънните си нощи и стиховете си.

 

Въпреки екстремността и острия език на този извънредно таланлив българин, не бива да забравяме, че на този свят има и винаги е имало и бичуващи, анализиращи гении, без които нямаше да познаваме така дълбоко и детайлно тайните на човешката история и психика.

          9-18.XI.1997г. Драга Б., драги Ш. и Ж.! [...] Както вече ви казах в самото начало, стремежът да си изясним дали имаме "еднѝна"*  – монада, искра, полъх, росинка, кристалче или зрънце от Бога в душата си, - се проверява така: слагаме ли своите потребности, мнения и творения на последно място или не? Затова, след Учителя, ап.Павел, Сведенборг и моя добър приятел Хрисмал, сега искам да ви представя едно от най-удивителните доказателства за съвършеното превъзходство на Женската Душа в сегашната еволюция на Човека. Макар и холизация, слагам я след другите текстове, за да се изпълни Законът. Дори и контакта си с Бога класираме на последно място, за да дадем предимство на по-големите от нас и на братята си, които също говорят от дълбочините на сърцето си. А материалът по-долу представлява поредното, уникално потвърждение на това, че Жената ни подарява не само природни, макар и прекрасни филизи на душата си, но и недостигани досега от мъжете бисери в просторите на Духа. Това, което тази българка е преживяла преди една година, поне аз не мога да сравня с нищо познато в историята на духовното човечество, с изключение на преживявянията в Школата на Новата Земя и Новата Вселена. Тук виждаме ярко опровержение на твърдението, че за жената били недостъпни върховете на духовния мъж – явно някои съвременни проповедници здраво грешат в това отношение. И не само това мистично преживяване е такова – днес има и други, изумителни полети на жени високо над духовния свят, където мъже, освен Великите Учители, едва ли са способни да проникнат. А тази приятелка е била захвърлена още като бебе на улицата от физическите си родители и е израсла по сиропиталищата и сред боклуджшийските кофи, докато Бог не й е пратил нови, истински родители.

_______________

*Думата "еднѝна", като славянски еквивалент на думата "монада", дойде днес, 18 ноември 1997 г., в 7,15 ч. сутринта в гр. Варна, България. Моля руснаците за мнение каква би била разликата при "однѝна" и "еднѝна", а латвийците и другите народи моля за тяхна дума. Може да се предположи, че ако русите и другите славяни възприемат "еднѝна", това ще съдейства за тяхното славянско обединение, а ако отделните народи използват свои варианти, те ще бъдат полезни по специфичен начин за монадното им национално пробуждане

 

Въпреки че осиянието по-долу го има в кн.26, помества се и тук, защото фигурира в Писмото до Латвия, там е преведено на руски.

22.XI.132(1996)

Бургас - Изгрев

 

АЛБРАН, ПРОЛУМИН – И ОЩЕ ЕДИН ПОЛЕТ В НОВИТЕ НЕБЕСА

 

7,40ч.

 

 

             Тази нощ П. е сънувала следното:

 

“Бях в небесата! Някой с невидима ръка сякаш ми дърпа завеската – и отивам на най-различни места. Странни жилища-блокове, плуващи хоризонтално. С тебе летим – виждаме се като слънце през глухарче… Лилаво… Нещо се движи – реки, струи, полета (млечно-ли­лаво, сребристо-лилаво, хиляди ню­анси на лилавото, но различни). Дъхът ти спира от красота! 

           Вариант по картина на Марк Шагал

       Появява се изумрудено-зелена светлина – съвсем друг жи­вот, – като че ли те гали и докосва, и са едно в друго с лила­вото. А там, където се допират, се явяват фантастични гео­метрически форми – съвсем друг свят… На места се усилва зе­леното, на места – лила­вото; но сякаш това нещо ти следи мислите и се изменя, за да ти достави удоволствие. Тази фее­рия обаче е нещо отделно: отдава ни радост и ни изучава – и ние нея. Ако Всемирът тече – това е: тече пред тебе и се из­меня, според мисълта и желанието ти. Имаш обаче усещане за дистанция: бриз, полъхче, което ви разделя; но от това и на двете същности им е хубаво. С теб сме тотално едно цяло, раз­делено на две: летим свободно, знам, че си ти, имаме чувс­твото за безкрайна дълбочина или за дълбока безкрайност: колкото по-надъл­боко отиваш и настрани, все нови и нови неща и преживявания; пак всичко тече и е безкрайно, безгранично…Съвсем определено знаеш, че това е живо нещо… И всички други светове, в които бяхме, са живи! Усещаш, че това Нещо те обича много, но то е отделно, не иска да се слеете н­пълно - и любопитно се изучаваме… Не познавам думи, с ко­ито може да се изрази тази радост и щастие. С теб нищо не ис­кахме да формулираме; нито искахме повече, нито по-малко. Нито нещо друго, просто… Неизмеримо е, за да го обясниш. Аз така си предста­вям хармонията с Бога!

 

       После влязохме в тази, светложълтата същност. Ако тази сутрин не бе ми казал за този светложълт цвят, въобще нямаше да ми се отключи споменът за този “сън”. Как можа да говориш точно за светложълтото!?...

   Следващата завеска наистина беше светложълта. Усе­щането там беше всепроникване, докато в предишните све­тове имаше дис­танция. Ние бяхме както самото Слънце, така и всеки негов лъч. Просто в момента, когато ни дръпнаха тази завеска, ние с теб ста­нахме това светло или светящо жълто – то също е живо. То е всичко: имам чувството за абсолютно всепроник­ване.

 

       Тук почти няма външно други светове и оттенъци: само знаеш какво точно си ти и че си безкрайно щастлив. Просто си нав­сякъде и отиваш навсякъде, без да го мислиш. Най-малко са външните преживявания; но като излязохме от­там, ние бяхме истинските - ние самите. То не е нито слън­цето, нито светлина, нито зарево – просто ние самите сме това прелестно жълто, иска ми се това да е същността ни. 

Вариант по рисунка на Мира Йовчева

Едновременно и точка, и всемир: много дълго време сто­яхме там и не искахме да излизаме. Не знам, сигурно Бог така си се чувства! Не искахме да излезем, защото бе тъй пълно, че не искахме да го загубим. Но все пак ни дръпнаха отново завес­ката и трябваше да излезем – тогава разбрахме, че нищо не сме загубили от всичко това. Бяхме и точка, и безкрай и са­мият Бог – сега знам как се усеща сам Бог!!! И понеже вече бяхме това, то остана завинаги в нас. Затова отидохме в си­ньото.

      До тоз момент ние бяхме с тебе все едно слънца през глухар­чета… Но след като излязохме от жълтото, ня­махме нужда да се вижаме отвън – нямахме вече нужда от никакви слънца, от ни­какви глухарчета... Все едно Бог да излиза от себе си и да се види в едно огледало (При отварянето на том с бе­седи от Учителя след днешното осияние се падна и такава мисъл – за Бога и огледалото (б.п.) - така и ние: до жълтото се наблюда­вахме отстрани къде ходим и какво правим, но след жълтото ПРОСТО БЯХМЕ.

       Само не знам защо нямаше червeно. В началото Слън­цето през глухарчето беше оранжево, почти червено, но не ни пуснаха там – щяхме да се изгубим. Изобщо думата ”цветове” там е много ус­ловна – нямат нищо общо със земните цветове.

      Пак завеска – и в синьото… Искрящо като сняг! Твоите снимки много ми помагат, за да мога да вляза в тези светове и от­части да ги опиша с думи. Синьо като ласка, като самата всемирна нежност, дъх преди зефира – такова светлосиньо; диханието на без­крайността: уж диша, но не иска да премести и една молекула от въздуха. Когато поетите казват “като мъх на праскова”… Ох, моя беден български език… Милувка, неж­ност, докосване без допир… В това светлосиньо всяко нещо там го има, но без действието – безк­райно меко и ненасил­ващо. Как мирише на бебе, как е гладка бебеш­ката кожа и бе­бешкият свят?… - Всичко и тук е наситено със сияйна мекота: присъствие без присъствие: меко, гальовно, любовно в най-финия и ненатрапчив, чист смисъл. Чистотата на Любовта!.. Имахме го с теб там това усещане.

 

      И аз сега си давам сметка, че сме били в жълтото, в този не­вероятен рай, усещахме, че сме самите ние със своите чувства и же­лания и пр., но в синьото отпадна всичко, което е: там всичко е, но и не е. Има трепет без трепет, мисъл без ми­съл, нежност без неж­ност… Тук е само огледален образ на този свят, затова ние сме в не­реален свят – там всичко е реално. Именно затова е нереално, за­щото едновременно е и не е; ако жълтото е всепроникващо, синьото е нещо като всепоглъ­щащо. Това става, когато лежиш на земята и гледаш небето: ти се разтваряш в него, то те приема, но с нищо не се про­меня…

     Като че ли се връщахме някъде с тебе в това синьо – връщахме се в някакви свои първични форми. Ако нещо дойде там, то вече няма да е същото: това ще е огледалният му об­раз. Ако нещо е там, не е там – и именно тогава е истинско. Смисълът в синьото не е красо­тата, не видимостта, не усе­щането; но все пак не е Нищо – то е Нещо, обаче без Нещо. То си е то; но ако огледалният му образ отиде там – изчезва.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

       Много дълго време стояхме тук, а всъщност изобщо не бяхме тук. Само едно разбрахме: какво е Чистотата на Лю­бовта и Дихани­ето на Всемира, но съвършено ненасилствени и нематериални. Защо казвам ”всепоглъщащо”? – Защото там абсолютно нямаш предс­тава за пространство. Там те има, а те няма... Няма по-точно от “дихание”, но дихание без дъх: та­кава мекота, такава нежност – си­гурно Бог така ни обича! И най-слабият бриз на земята, който ни гали лицето, е ураган, торнадо в сравнение с този Дъх. И именно понеже едновре­менно и бяхме, и не бяхме там, нямахме никакъв проблем да из­лезем от там.

 

   - Това става тази нощ?...

 

 - Да... А сега отиваме на бялата завеска… Тишина от звуци… Значи, ако някога сме си представяли, че нещо е и кръгло, и некръгло и безкрайно… Прозрачно-бяло, свръхбяло, с безкрайно много измере­ния и фигури в него и от него. Когато е сферично, то е сàмо бяло: ние сме вътре в него и сме самото него. То е невероятно красиво бяло! До такава степен е съ­вършено и крехко, че само една мисъл - като прашинка, дори и най-светлата, - би взривила тази сфера на Великата Тишина или Пустота, на Нищото, изпълнено със самото себе си. Даже мисъл ще го взриви! И понеже ние с тебе все пак сме още доста несъвършени, много бързо излязохме от там – не мо­жехме да издържим, без да мислим...

 

След това – разлято-бялото, с безброй-безброй нишчици, както светлината си играе на водната повърхност; но тук това е нався­къде - обемно, не само повърхност. Тук няма кръгли форми – всички са нишковидни и издължени. Те си плу­ват, плу­ват, но всяка една, докос­вайки се до другата, издава звук… Но това не са земни звуци. Ако ти можеш да кажеш какво е тишина от звуци, аз не знам… Те си знаеха кое и как да до­косне, за да издаде звук и този звук да не наруши ти­шината. Всички нюанси на тишината и бялото...

Значи, там имаше същества - от седефенобяло, от млеч­нобяло, от звезднобяло, от бисернобяло… Все едно една безк­райно бяла река, в която тия неща или същества се движат във всички възможни по­соки… Имаше слънчевобяло… И като се докосваха, издаваха такива фантастични звуци, че не наруша­ваха тишината... И ние с теб бяхме тотално омагьосани от тази симфония на тишината! Колкото по-надълбоко слизаха тези бели същества, толкова по-кристален ста­ваше звукът от докосванията им и толкова по-велика - тишината.

Точно определени същества обаче, като се намереха и до­коснеха, оставаха вече завинаги заедно. И при все това, не при­лепваха плътно, не се залепваха – запазваха свободата си. Едни се допираха само на две места, но това ги отблъскваше и после дълго време се търсеха да се докоснат поне на три места. Може и на две места, но само при пълно пасване… Т.е., тройното свързване е само за компен­сация, понеже най-ста­билно е двойното, когато е истинско. 

Най-трудно се свързваха най-продълговатите същества – и пак издаваха много хармонични звуци. Много приличаха на снежинки, на звездички, на клетки.

Слънчевобяло не може да се свърже със седефенобяло. Би­сернобяло не може с атлазенобяло. Всички са едно, хармонични звуци съз­дават, пак не накърняват тишината, но не могат да тръгнат по двойки, ако не са от един и същ цвят.

 Всъщност, нишките знаеш ли от какво идват? – когато се съберат много слънчевобели, много атлазенобели и пр. То­гава звуците стават други. И тишината – много по-дъл­бока.

 Най-интересното е, че има степени на Тишина. Колкото е по-фин, по-дълбок и кристален е един звън, толкова тишината е по-съ­вършена и умиротворена - като бяла бездна от блажен­ство след взрива на Любовта… Така че си има степени на ти­шината…

Казах ти после, че в снега се появи чернозем и Елма каза да слезем на земята, т.е. в града – искал да ни обясни (ти казваше) защо трябвало да се върнем долу. Там вече бяхме с другите приятели; обаче горе бяхме само двамата с теб.

 

Ето думите на Елма във връзка с това преживяване:

9ч.10мин.

        - Абсолютното се преживява само в присъствие на негови проекции на земята. Сега всички възлизат, защо да не възлизате и вие, общувайки с кристал­чета абсолютност?

Кристализацията на абсолютното се нарича “албрáн” и се образува около монади, слели се с Истината по-плътно, отколкото с всичко останало. С Истината се сливаш, с Мъдростта общуваш, а Любовта тече през теб.

                          Неизказани са превъзходните, горни светове на Новото Небе и Новите Земи и Пространства, които отварям в момента! Щом като си избирате кристали на Истината и нежното сияние на Мъдростта, струята на Любовта непременно ще пада дълбоко в сънищата на душата ви и пръските им ще осветя­ват ве­ковете!

Съвършено не е безразлично с кого ходите по планините, с кого се срещате, с кого живеете. Пра­ната, салмата, амралната, пролуминът и пр. ня­мат горнила по планети като вашата, освен сър­цата на децата. Щом някой остане дете, готово за отклик всеки миг и на всеки повик за обич или добро, сърцето му става обиталище на ангели, сакрален център на кристализация, в който Абсолютното се ражда и се разсипва на всичка страни. Ако попаднете на такова скъпоценно кристалче, то “заразява” ва­шите спящи кристали на Абсолютното и те започ­ват да се размножават.

Ето сега: от най-ниските места на България, от пастта на мъртвия град, някой успя да се издигне в световете на Целомъдрието и да преживее неща, немислими дори за най-напреднали йоги и западни посветени.

Ако ви препоръчваме планините, това е защото сега там тези неща стават много по-лесно и без прякото присъствие на катализатор на кристалите.

“Самотните”, за които говорим, могат да се върнат безпрепятствено и да не полудеят, само ако са се излъчили високо в планините. Сега на по-ниско от 1500 метра трябва да си с близка, сродна душа, ако искаш да не те отвлекат демоните. Всички пи­тате с право, защо и най-силните молитви повече не действат; не действат даже и специалните фор­мули за ограждане. - Понеже Бог не е създал света такъв, какъвто сте го направили, и никъде не е писал, че трябва да сте сами или с несродни души. По тази причина, сега е дошъл моментът, от който ната­тък, за да си сам или с несродни души наоколо, трябва периодично да се зареждаш от сродна душа или да живееш над 1500-2000 м. надморска височина.

Мнозина още си правят илюзии, че същностите мо­гат да им бъдат приятели или партньори, преди да са посети семена, монади в сърцата им. Тези от вас, които са още само същност, неспособни да се разда­ват монадно, трябва да се съединят със сърце и ис­кра Божия, за да се подпалят. Подпалването става лесно, понеже свещта на Първодвигателя дава рит­мично искри, от които не трябва да се пазите. По-рано подпалването на спяща монада ставаше и с мо­литва, и с творческо вдъхновение; с песнопения, пост и подвизаване. Сега това е напълно невъз­можно.

Шестата раса се откри – лентата горе е прерязана, Новата Земя функционира! Съвършено изключено е да претендирате повече за човешки облик, ако не подложите горивото си на постоянното присъствие на искрите Божии, с които Бог обсипва света напоследък. Който се е прилепил - от страх, от навик или поради порочен вкус - към същност, а не към монада, ако той самият е още същност, няма повече никакъв шанс да оцелее. Нещо повече: полу­чите ли пламък от свещта, вие ще можете да раж­дате деца с искра Божия – повече няма да се промък­ват същини и плътоци в семействата ви.

Необяснимо е за ангелите и обитателите на цялата Нова Божествена вселена, как е възможно някои първородни синове и дъщери на Отца да се продават за паница или зрънце леща – за “матери­ална сигурност”. Истинската материална сигурност е всъщност сигурността на ясновселената, поддър­жаща младостта, здравето и съвършения мир и щастие. Самата Пралайа се отдава периодично на Отца, въпреки Неговото “пълно безумие”, защото само от Него тя получава огнени семена на монади, причиняващи мир, хармония и ред в света й. На пръв поглед – абсурд: семена от неопределеност и бунт, от свобода – а раждат покой, сигурност, пълна под­реденост...

В редките случаи, когато се прави опит в едно гранично поле на Пралайа да бъдат оставени да се излюпят яйцата на демоните, тогава тези изча­дия започват да създават привиден ред и сигурност, за да се види кой им се хваща на въдицата. Така Бог пресява същините и плътоците.

 

 9,50ч.

- В това осияние има два нови термина: ”албран” и “пролумин”. Може ли да се каже нещо повече?

 

-“Албран” се образува при наличие на монада. Щом една монада от искра стане ток, цяловселе­ната потича в нея линейно и образува поле. Това поле е неудържим копнеж по Истината. Това поле почва да привлича частици от Истината с такава интензивност, че на практика увърта цяловселе­ната в титаничен вихър и по това поле се почва нова кристализация на Истината! Абсолютният свят е в пълен покой, но цяловселената се поляри­зира и женският й полюс се върти. Това въртене се възбужда при всяко потичане на монада по посока на Словото. Новата кристализация на Истината се на­рича ”албран” и създава своя собствена вселена. Значи, разпознаването на Словото се дължи на мона­ден ток, а строителството на вселени – на монадна кристализация. На по-разбираем език, това означава утвърждаване на характера в пътя на Новото Слово. Когато едно същество съзнае, че Словото никога не спира, монадата му става ток и образува силови ли­нии в Битието. А щом приложи съветите на Сло­вото, около полето на тази силова линия и вътре в него се структурира нов модел на нова вселена. Бог проверява дали тази вселена е съвършено уникална и милостива – и ако я одобри, пръсва безчет семенца на монади в почвата й. От растежа на новите съ­щества излиза такова благоухание, че сам Създате­лят на всичко и всички изпада в транс от новото блаженство.

 

“Пролумин” е есенция на просветлението, а това е нейното условно име на земята.

 

Ето какви мисли от Учителя се паднаха след това осия­ние при отваряне напосоки на случайно взети томове с лекции и беседи. Падат се и мисли за цветовете, които не са тъй чести в бесе­дите:

 

“От Божествено гледище, на любовта трябва да се отговаря с любов. Не се ли отго­варя на лю­бовта с любов, това показва, че има някакви при­чини [от което следват кармични уроци – б.п.].

 

 “Днес иде новата раса – шестата раса, - в ко­ято и мъжете, и жените, ще се разбират. Идеите на хората трябва коренно да се изме­нят. В сър­цата им пък трябва да влезе Лю­бовта.” (т. “Степени на съзнанието”, с.183-184, л.“Идейната обич” от 12.03.1930г.)

 

         “Ако отидете в една леярница, където то­пят железа, ще видите, че всяка една от­делна частица от желязото в първо време не иска да се подчини, да се слее с другите, и казва: ”Аз не ис­кам да си дам “свободата”! Но като я сложите при температура около 1000 градуса, тогава тази частица от желязо се слива в едно с дру­гите и от него вече можеш да правиш каквото си поискаш. На съвремен­ните хора трябва огън – огънят на Любовта!” (т.”Думи на правда”, стр. 235, б.”Имаше някой чело-век” от 27 ноем­ври 1932г.)

 

“Калено желязо например е това, което първоначално е било меко; и после, чрез нагря­ване на огън и потапяне в студена вода извед­нъж се втвърдява. Тогава казвам: ако в човеш­ката воля се вложи повече електрическа енер­гия, тя става силна, но крехка. Ето защо, на човешката воля трябва да се придаде един важен елемент – ме­кота. Аз считам меко­тата в човешката воля за едно от качест­вата на разумния живот” (т.”Разумният живот”, с.224-225)

 

“Червеният цвят е проявление на един висш свят. Той е емблема на любовта. Той е толкова чист и деликатен, че ако се докос­нете до него, ще внесе във вас висши вибра­ции, висш живот, но колкото слиза от една гама в друга, той става все по-гъст, докато на физическия свят действа възбудително на хората.” (пак там, стр.64, л.”Превръщане на цветовете”, 11.11.1923г.)

 

 “Жълтият цвят съответства на Мъд­ростта. Този цвят не съществува истински в при­родата, той е само отражение – досега тук не се е проявил, тук не го знаем. За в бъ­деще може да се прояви. Цвят, който се е про­явил, има сила в себе си – той е жив, съзнате­лен цвят. Като вле­зеш в неговата аура, с него чудеса можеш да пра­виш. Жълтият и черве­ният цвят засега са само маски, не са истинс­ките образи. Зад всеки цвят стои една ра­зумна сила във вселената. Например, сърцата на всички същества са свързани с чер­вения цвят, който те изпращат като струя на зе­мята. Но, за да се домогнеш до съществе­ната сила, която се крие зад този цвят, трябва да го превърнеш 7 пъти, т.е. да го дигнеш в 7 по-високи гами.” (стр.67)

 

         “И тъй, ефектът на цветовете зависи от техните вибрации. Колкото са по-висши вибра­циите на даден цвят, толкова и резул­татът е по-добър. Правете опити, за да по­чувствате вибрациите… Човек може да вижда в аурата си трептенията на разните цве­тове. Висшите трептения, които идват от висшите светове, влизат в аурата ви и съз­дават една приятна гледка, приятна кар­тина…” (стр.67-68)

 

         Следователно, всяка сила, за да се доведе в своето нормално действие, си има своя особена запалка. Всяка сила има свой специа­лен огън, своя специална запалка, която може да я вкара в дейс­твие. Рядко може и с друга запалка, но няма да произведе същия ефект – изисква се нейната оп­ределена запалка.

 Единствената запалка за разумната чо­вешка душа е да помисли, че Бог е Любов! Вие мо­жете да мислите за баща си, за майка си, за прия­телите си, но те са обикновени запалки. Като помислиш, че Бог е любов, тази запалка е сила! От тази запалка трябва да започнете! Няма ди­намическа сила в света, която може да се проти­вопостави на тази запалка!

И тъй, ще схващате Бога като Любов. За Него няма да имате никакви философски схваща­ния – няма да слушате как го описват филосо­фите. Макар че са философи, това нищо не значи – описват неща, които не се описват, и говорят неща, за които не се го­вори. Ти не можеш да ви­диш Бога, нито да Го определиш какво представ­лява, но като дой­деш в съприкосновение с Него, ти ще Го почув­стваш, защото няма друго съ­ще­ство, което да има Неговите вибрации. Ако имаш хубаво разположение на душата си и се прибли­жиш при Бога, ще усетиш най-нежни виб­рации; но ако се приближиш при Бога неподгот­вен, ще из­живееш най-големи сътресения, най-го­леми взри­вове. Ето защо, когато грешните хора се при­ближават към Бога, изчезват като дим, а правед­ниците се радват. Затова, най-напред трябва да се нагодим към Неговата запалка…

 

Значи, първата запалка – най-силната, най-мощната в съзнателния, самосъзнател­ния и свръхсъзнателния живот – това е да се свържеш с Бога. Като отидеш при Бога, трябва да станеш сериозен. Всички противо­речия трябва да изчез­нат от душата ти. Ду­шата ти трябва да бъде така отворена, че да приемаш всичко, което е не­обходимо за тебе. Само така ще можеш да по­чув­стваш Бога! А ти отиваш при Бога и се съм­ня­ваш дали ще те приеме или не, сам си поста­вяш преграда. Досега в аналите на окултната наука няма случай смирен човек да е бил изпъден от Бога, но горделивците много често са изпъж­дани. Бог държи горделивците далеч от себе си. Не че не иска да разговаря с тях, но, като непод­готвени да издържат Неговите вибрации, в тях стават големи експлозии, които причиня­ват го­леми па­кости. А Писанието казва: ”Бог не съиз­волява в смъртта на грешника”. В това именно седи Бо­жията благодат.

       Та ще дойдете до истинската философ­ска мисъл. Аз наричам “философска мисъл” ми­сълта на сърцето. Първо ще почувстваш, после ще мислиш! Първо ще опиташ ябълките – после ще им направиш описание. И любовта първо ще я опитате, а след това ще говорите за нея. А сега всички говорят за любовта, без да са я опи­тали.” (с.71-72)

 

След всичко описано, обяснено от Елма и паднало се от беседите, човек може само да мълчи. Но тук се налагат някои изводи:

1. Нещата, преживени от П. през изминалата нощ щяха да си оста­нат дълбоко в подсъзнанието й, ако някой не бе за­говорил сутринта за светложълтия цвят.

                                            2. От съвършено различни томове лекции и беседи на Учителя се пад­наха напосоки мисли, свързани с личността на П. и нейната история от мига на срещата й с Учителя и Братството: а) За да се стигне до всичко, което е тя в мо­мента, е трябвало да отговори на любовта с любов; б)”Желязото” й е трябвало да се стопи в общата магма на Божественото, да загуби старата си личност; в)”Желязото” й е трябвало после да се за­кали в студена вода. Преди 20 дни П. разказа, че са я водили в ада и там е видяла и преживяла ужасни неща при демоните, но със смирение и вяра е излязла от калта. Дали това не е било “закаляването” на желязото и после – добиването на мекотата, като подготовка за днеш­ния полет, а след това - трансформирането му в мек харак­тер?; г) П. преживява тази нощ неща, свързани с “полетите” към Новата Земя и Новото Небе, каквито не са били преживя­вани в този вид от нито един йога или западен адепт, а Учи­телят днес ни отваря том с беседи точно за цветовете и техните висши влияния, водещи до богопознание.

 Възниква въпросът, защо не е имало проникване зад червената “за­веска” - в червения свят. Говорейки днес в бесе­дата и за този цвят, Учите­лят дава паралелния му, най-висок аналог: ”запалката на любовта към Бога” (а и в осиянието се говори за горива, запалки, ”свещи”). Хиляди и хи­ляди пъти сме чели за “Божествената Любов”, “Любовта на Бога”, “Лю­бовта към Бога” – но това ни е звучало повече величествено и абст­рактно. А Учителят говори за практическа проява на лю­бовта към всички, която дава незабавни резултати. По това, именно, се отличава Христос или Христовото Начало в съ­ществата с искра Божия – способността да проя­вяват лю­бовта спонтанно, незабавно - и където Бог ги прати.

“Ти си се разболял по единствената при­чина, че си прекъснал първоначалната хар­мония със своите приятели. Ако имаш четирима души при­ятели да те обичат, ти няма да умреш. Сега хо­рата умират по единствената причина, че няма кой да ги обича, или са загубили вяра в хората.” (т.“Живият хляб”, СиЖ`97, с.27, б.”Живият хляб” от 18.12.1932г.)

 

МОЛИТВА НА ИСКРАТА БОЖИЯ [1]

 

Господи, помогни на сърцата ни, в които си вложил Своята Божествена Искра, да Ти разпознаваме винаги Словото! Вдъхни ни дух да Го изучаваме и прилагаме първи в живота си и никога да не го купуваме и продаваме. Благослови ни, Отче на изначалната Виделина на живота, до проповядваме Словото Ти с добри дела, а само от време на време – умствено и краснописно. Когато обаче, в случай на крайна нужда, се наложи да Те славим и гласно, нека тихопейното тайнство или речта ни да тръгне само по жребий.

 

Разположи ни, Боже, да леем блага кротост и чисто смирение – и на човешката сцена да бъдем последни. 

 

Искра Божия припада в благоговение, почита и уважава всекиго, не унижава, не прекослови, не взима сама думата. Тя не одумва, не прави забележки никому и ослепява напълно за недостатъците. Искра Божия гледа всякога благосклонно. Нейните мисли са благоприятни. Тя върви като музика през живота на хората.

 

Научи ни, Господи, да не сме груби и хладни, но да бъдем нежни, добри, отстъпчиви. Освети же[2] духа ни, да ни пази от примките на изкуствените човеци, що си допуснал да се движат сред нас с някаква тайнствена и висока цел. Да знаем, че небесните ангели имат нещо свято наум, когато ни оставят да скочим в златозарната пещ на страданието поради тия служебни същества, алчущи само своето благо и право, и проявление. Направѝ ни, Господи, дълго да помним как се извлича от рудата стопилката на тънкия вкус, за което ни гледат от Космоса всяка секунда, от всички страни: що мислим и вършим и що си избираме.

Подухнѝ, Боже мили, с Твоя син вятър на Истината във всички души, та да лумне чист пламък нагоре и от най-замъждялата Ти искра и да трепне с криле насълзена - за започналото вече отлитане в Новата Вселена!

И като трептиш светло и пламенно с присъствието на искрата Си Божия, Господи, Боже наш, усилѝ в нас силата си да отличаваме същинските человеци от куклите без монада, макар и да приличат на хора до смайване.  Да не ставаме слуги и глашатаи на тия подобия, що чезнат като цветната шума наесен, като дим от скръбно съновидение.

Като благоволиш и ни събудиш да имаме мил поглед и блага дума дори и за най-лошите хора, то слезни, Господи на всички искри Божии, най-после, и на тази планета – та да престане и тук, и сега, и навсякъде, всяко купуване и продаване!

Та да заживеем, най-сетне, и ние щастливи: всеки със всички и всички със всекиго - и с никой друг, освен Теб, Господарю наш на господарите и Слуга на слугите ти, предани Господу нашему,  Христу Неизбродимому,

Комуто и оставаме верни всеки миг, всеки век – и навсякъде! Аумен.     

 


[1] Дадена от Елма през януари 128(1992) г. За нея има осияние на 19.10.130(1994) г. – "Молитвата на Искрата Божия и биадите" (б.п.)

 

[1] Тази дума е употребена от Елма, с цел да се хвърли мост между Русия и произнасящите Молитвата на български език. На 19.10.1994 г. Той казва, че молитвите биват канонични и свободни. При свободните всеки има право да си хареса чужда молитва, но  най-добре е да имаме своя собствена и тя постоянно да варира, в зависимост от вдъхновението. Най-добрата канонична молитва е "Отче наш" – тя ни свързва пряко с Бога, но в духовния свят. Който я  произнася  със свои вариации и с практически действия в живота си в нейния дух, започва да сътворява "биадни молитви" и с тях влиза в Божествения свят. Има  и "триадни", и " полиадни" молитви.(б.п.).

 

7.ОФОРМЯНЕ НА СТРАНИЦИ ПО ПРАВИЛАТА НА КРАСНОПИСА И СЛОВОМЕТРИЯТА

В края на 1992 г. дойде материалът "Словометрия" с много правила, образци и формули и с общата формула на словометрията. Оказва се, че тенденцията към механизация на писането, чертането, рисуването и пр. намалява словосилата и графосилата в огромни степени. Затова се започва съзнателна борба за спасяване, запазване и усъвършенстване на "сеизмограмата" на човешката душа – индивидуалния почерк, - а също и на уменията да се чертае и рисува без каквито и да са сложни инструменти и машини. Даже тежестта на най-леката писалка и неекологичният произход на мастилата и хартиите и теглото им влизат в знаменателя – намаляват словосилата. Колко тогава я отслабват компютрите, полиграфските машини, тиражът, продаването, черният печат, правите ъгли (90о), шрифтовете, голямата скорост и пр.? Даже приложените към това писмо 4 копирни трафарета, въпреки всичко, са "инструменти", намаляващи способностите и уменията на мозъка и ръката. В бъдеще ще се явят хора, способни да офòрмят подобни текстове без шаблони.

 Трафаретът (копирният шаблон) се слага под стандартен лист хартия А4 и се закрепват с кламери или специална поставка с натискаща рамка отгоре. Копията на трафаретите трябва да се дооформят прецизно от четирите страни, долепяйки ивици или изрязвайки листа така, че отляво да останат точно 2 см. поле, отдясно – 1 см., а отгоре и отдолу – по 1.5 см. Това е необходимо, понеже ксерокопията и даже принтирането обикновено не могат да центрират изображението точно. (В оригиналното писмо са представени умалени изображения на трафаретите, които не стават за увеличаване и копиране. Накрая се прилагат сканирани образци в нужния размер А4, но най-добрите са векторните, които, за съжаление, не са довършени).

 С трафарета 72о и светлосин тънкописец (най-добре в циан) пишем текстове от лекциите и беседите на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). С червено се цитират думите на Христос от Евангелието и текстове на Кришна, Рама, Хермес Трисмегист, Зороастър и  други въплъщения на Словото на Земята.

 Трафаретът 36о е предназначен за холизациите на Елма (България, от 1972 г. досега), а също и за други осияния (единения) – за Словото на Христа, идващо не чрез Учители, а през холизатори (примерно – Сведенборг). Словото на Елма се пише в алено. С  трафарет 18о и в синьо  и лилаво се пишат, съответно,  поясненията на холизатора и преживявания на участници в Школата.  Трафарет 9о оформя всички други текстове, като се пише в тъмносиньо или с други цветове. С него се пишат и писма.

 ХОЛОРАМКАТА (без помощните линии под наклон) е дадена в осияние като точна проекция на ХОЛИВСЕЛЕНАТА (ЦЯ-ЛОВСЛЕНЕТА).

СНЕЖИНКАТА е знак на Христа и Христовите ученици. Буквите в ъглите "Д", "д", "с" и "у" означават "дух", "душа", "сърце" и "ум". Ъгълчетата на лѝста са лечебни.Те се изрязват и се раздават за помощ и изцеляване, понеже имат голяма словосила.

 

           8.БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМОТО ДО ЛАТВИЯ 

 

(Важат страниците от сканираните текстове):  // 2,3,4 стр. - Отдолу, под жълтите  снежинки, се вижда пример за правилно коригирани букви "Д", "д" (сгрешените са изрязани и отдолу са залепени листчета с правилните). В това писмо има и други такива случаи, но и случаи с неправилни поправки – с бял коректор или залепено отгоре листче върху сгрешената буква. При тези случаи, въпреки че е покрита, грешката въздейства със своите вибрации. Това е еквивалент на лъжата или на психическите комплекси. В подобни случаи е желателно или целият лист да се препише наново, или сгрешените места да се изрежат. С компютър грешките се поправят лесно, но тук ние говорим за директната ръчна работа, която единствена може да спаси монадата и нейната "искрограма", а не машините. Машините предават само информация, но не и енергия, сила.

3 стр. - На духовните "урицраори" (вид свръхвампири - "Роза мира" – Д. Андреев) им трябва публика, слава, възхищението на хората, искат последователи. Истинските Учители не приемат в Школата хора, които не се трудят в света или не учат в светски училища и университети, не изпълняват скромно, но съвършено своите задължения.

 13 стр. -  Обикновено на руски и на други езици пишат и произнасят името Му "Донов", "Данов", "Дынов", "Deunov". Ис-тинското му произнасяне звучи приблизително като глаголната форма "done" в английския език. Преводачите трябва да се съобразяват с това, според възможностите на съответния език.  

15 стр. – Истинската Жена с монада е богоравна – това е сам Бог на Небето и на Земята, в Космоса, в Своята най-добра множествена форма. Истинският Мъж също, но той е предпоследното творение на Бога - не тъй съвършено. Въпреки това, в своето Слово Учителят предупреждава за генетична намеса на Черната Ложа в човешкото тяло, която трябва да се познава.

  25 стр. – В незавършената енциклопедия на Словото на Учителя по тези, антитези и синтези ("Диалектическа Енциклопедия на Словото") съществуват и точно обратни твърдения за финеса и деликатността на Любовта, поради което тя трябва и да се крие, щом липсва чуткост; когато грубостта и прозата преобладават. Синтезите в енциклопедията препоръчват поведението на Христа: щом поканените не се откликват и не идват, Любовта излиза на улицата и кани бедни, слепи, хроми, нещастни.

 39 стр. – Днес, 14.XI.1997 г., дойде истинското духовно име на великия швед: не Емануел, а Елмануилл. Нима в учението и опита на Сведенборг не изпъква ясно сам Елма (Христос)?

50 стр. – под истински, "дхармичен" близък, се подразбира човек, който не ни насилва, не се тревожи за нас, а се радва, когато отсъстваме, даже и ако това е задълго или завинаги. Но този близък, същевременно, ни обича и желае  пламенно и идва при нас или ни кани във всяко време, определено от Бога; предпочита да е именно с нас на всички полета, а не с други (или после с други). Сродните души дават еднакво и Свобода, и Любов.

 52 стр. – философи, проповедници и преводачи на Сведенборг с по-ниско ниво, съзнателно или несъзнателно унижават Природата, Жената, Вселената, противопоставяйки ги на "Отца". В известна степен са прави, ако говорят за нашата локална космична природа, преживяла грехопадение. Но нормално Природата, Жената и Вселената са създания на Отца и идентични с Него. Те са завършили своята еволюция и затова отдават и обменят любов и топлина без граници.

53 стр. – По странни причини, много църкви и проповедници твърдят, че от идването на историческия Иисус досега нямало никакви прояви на Отца и Христа. Сведенборг е едно от най-ярките опровержения на това. Още във Второто Пентагрално Посвещение ученикът се убеждава, че Христос е винаги жив и физически и че общува с човечеството непрестанно.  Кардиналните Му въплъщения като Полукс, Орфей, Рама, Кришна, Зороастър, Хермес Трисмегист, Иисус, Теофан и пр. – това е само неговата "сценична" дейност в историята. Зад кулисите Той никога не отсъства – както персонално, така и множествено - и е във всички същества с монада. Но той живее и в нещата и същностите без монада, защото, подобно на Отца, прониква всичко. Ето защо, да се противопоставят Отец и Христос на нещо уж противоположно на Тях и намиращо се извън Тях – това е дълбоко неразбиране същността на Бога, на Цялостта. Именно това е старият и зле разбран дуализъм.

56 стр. – Причинно, будическо и атмично тяло (разум, душа и дух) имат само хората с монада (искра Божия). Това е духовното тяло на човека. Божествените тела са илухимното, алохимното и елохимното (съотв. тяло на Мъдростта, тяло на Истината и тяло на Любовта).

50 стр. – Тук и навсякъде, говорейки за "Слово", Сведенборг има предвид Библията и особено Новия Завет.

 64 стр. - Нима у латвийците, като Божествен народ, не са останали спомени за тяхната Велика Мара?

65 стр. – Всички съмнения в достоверността на Библията  тук произлизат от научната позиция на Хрисмал.

  67 стр. – Хрисмал в случая говори за Йехова. Известният съвременен херметик Джон Бейнс твърди, че Йехова не е нашият истински Бог, а само един мощен и разрушителен национален дух на юдеите без искра Божия (производители, военни, търговци, религиозни и пр.), който е завзел центъра и повърхността на планетата ни. Но ние знаем от Учителя, че това не е точно така. Старозаветният, кръвожаден и кървав "Йехова" (и до днес) е само един дух-самозванец, който е откраднал името на истинския Йехова. В противен случай Учителят не би дал най-мощната формула на ученика "Йова-и-ре" ("Бог ще промисли").

 71 стр. – или по-точно "феминоида", "гиноида" (женоподобна); "материда" (майкоподобна). Много рядко, както при някои природни същества и духове (да си припомним "Малката Русалка" от Андерсен), някои създания от "татван" (царството на Абсолютния Дух) или инферното (ада) могат да получат човешка монада от Бога, ако укротят своята агресивност, тревожност и взискателност или пък своята пълна инертност и безразличие освен към себе си и "своите си"; ако са способни да обикнат човек от по-висока еволюция или повече от един човек с искра Божия.

 73 стр. – Разумът е качество на самия Бог – равностоен диалектически и екологичен антипод на Неговото "Безумие". Говорейки постоянно за "Великата Разумна Природа", за "Световния Разум", за "Разумни Същества", Учителят Беинса Дуно не ги противопоставя на Отца, на Любовта, на сърдечната интуиция и топлина. Те са именно Негови състояния и творения, а не на накакъв си алтернативен творец извън Отца. Наистина, съществува "хладен ум" – умът на безлюбието и користта, но това е нещо съвсем друго. Неинтелигентно е да се бърка умът с разума, макар и умът да е също създание Божие. Истинската функция на Разума е да предупреждава за последствията, ако се отклоним от любовта и топлината; да опазва душата и сърцето да не загубят тази топлина и любов; да подсигурява условия за проявявите на топлината и любовта. 

  74 стр. – Данте Алигиери твърди, че адът е създаден по личната заповед на Бога и Христа и че именно Бог и Христос контролират инферното абсолютно. От най-древни времена адските генетици и маги произвеждат човекоподобни същества, с които общуваме ежедневно и които сами не знаят, че не са хора. Имат само физическо, астрално и нисше ментално тяло: способни са да живеят само за себе си и за най-близките си, за изискванията и съблазните на света. Тези три тела обаче са необходими и на хората с монада – истинските хора. Физическото тяло не е дадено за "овладяване" и разрушаване на природата и за връзки с хора без монада, но за самоусъвършенстване, взаимоусъвършенстване, истинска любов и поддържане на резонанса с природата. Астралното тяло не е дадено за нисши удоволствия с несродни сърца и преработени продукти на природата, но за висши радости и блаженства; включително и физически, но със сродни сърца и души; за  вкус към натурални природни продукти. "Нисшият манас" не е даден за унижожаване и потискане на човека и природата, нито за неекологични модели и изобретения, кариеризъм, конкуренция, производства, печалби, конкурси, съревнования, състезания и пр., но за изучаване истинските феномени и закони на Природата и обществото и за тяхното усъвършенстване без насилствени и технически средства.

 

 105 стр. – Още за оформлението: Не е нужно непременно да се изрязват ъгълчетата на осиянията, писани с трафарети и в холорамка. Ако на прозрачна хартия се направи точно копие на формата и текста в дадено ъгълче, като се изреже (с бяло поле до 5 мм.), човек може да носи това късче от осияние близо до сърцето – и ще му се разреши някакъв проблем. Трябва да се знае какви точно са импулсите, проблемите и болестите на духа, душата, сърцето, ума и тялото, за да се използват правилно и диференцирано силите на отделните части на един лист с холорамка, изписан със Слово. Лекуването и подмладяването на тялото и добиването на красота са възможни чрез копия от централната снежинка с малкия кръг под нея, където е номерът на страницата. Текстът в страницата трябва да е свързан с проблема на конкретния човек, а ъглите на копието кондензират мощно словосилата и графосилата на страницата. Дъгите в ъглите са особено силни, ако са направени по очертанията на палеца, а не копирани от машинния чертеж. При копирането на снежинките от трафарета е по-добре това да се прави на прозореца срещу светлината – иначе те не се виждат добре, особено при по-непрозрачна хартия. Кръгът  и ценралната снежинка са проекция на Христа и Неговата Вселена (хипервселената, живовселената); малкият кръг под него – на ясновселената (Вселената на Мировата Душа, Световната Майка, Богородица, Пралайя – Съпругата на Бог-Отец или Тот). Червената точка и червеното ъгълче под лявото долно ъгълче е символът и присъствието на самия Тот (Отец) и Неговия ипостас "От" (самият прав ъгъл); Горното ляво "у" в ъгълчето за умственото тяло засега не го пишем нагоре, както е дадено в трафарета съгласно подписа и указанията на Учителя в България (като "h" латинско), понеже в този вид е много  силно и може на навреди на ученика, не живеещ по законите на Тройния Ритъм. Над централната снежинка се пише съкращение на заглавието, както и във всяко ъгълче, където фигурира и датата, и номерът на страницата. Съкращението "ЦАР" над горното дясно ъгълче означава "Централен Архив на Ръкописите ", ако ръкописът се прави за него; "РОД" - "Ръкопис за Обична Душа" (когато преписът е предназначен за такава); или "ЛИК" – "Лично Изворно Копие". То  може да не е съвършено и дори да е направено машинно – тук целта е бързото и количествено спасяване, съхраняване и разпространяване на базовата информация. Но копия в черно трябва да се въртят по хората, инак са опасни. 

 

9.РИЗАТА НА ЛАТВИЙЦИТЕ

Из спомените на Галилей Величков

 

            През 1939 година беше дошла една група братя и сестри от Латвия да гостуват на Изгрева и да се срещнат с Учителя. Те гостуваха на изгревяни, бяха на Седемте езера на Рила и накрая дойде време да си тръгват, но искаха да поостанат още малко в София. Един ден Учителят внезапно нареди на Савка Керемидчиева латвийската група веднага да си заминава. Савка знаеше, че това означава нещо изключително и че има причина за това. Същия ден те бяха изпратени на влака и заминаха за Русе. На следващия ден Учителят извиква Савка и със загрижен израз на лицето я пита къде е ризата, която са му подарили латвийците. Савка я намира и му я донася. Учителят енергично съблича сакото си и облича латвийската риза върху своята. После облича пак сакото си и казва: "Така е добре. Сега всеки да си гледа работата." Савка знае от опит, че Учителят не прави това случайно. На другия ден Учителят я извиква и казва: "Те преминаха границата! Сега можеш да вземеш ризата на латвийците. Чрез нея се осъществи връзката между тях и мен, защото бяха много разтревожени и не можеха по друг начин да получат помощта ми." Учителят посочва ризата, съблича я и я подава на Савка, а тя я прибира на сигурно място. След няколко дни се получава писмо от русенското братство, в което се описва през какви големи затруднения е минала латвийската група, докато преплува с ферибоот Дунава, тъй като внезапно била започнала войната и войските блокирали реката. По-късно се получи подробно писмо, в което латвийците описваха как от един миг нататък, като по чудо преминали Дунава и пресекли румънската граница и как лесно се добрали до Латвия по Божия милост. Ние слушахме в захлас. Тогава Савка донесе латвийската риза, показа ни я и разказа нейната история. По този начин Учителят е помагал и на други братя и сестри по най-различни поводи, като включително е спасявал и живота на някои хора. 

 

ЗНАМЯ И ГЕРБ ЛАТВИИ

 

Белой молитвой, сквозь пурпур немевшей крови;

лавой серебрянной в тëмнокарминные дали -

Латвия, Латвия - сон чистоты и Любви,

Божий сугроб на хребте из рубинной печали!

 

Как же мне высказать все, что меня потрясло

в полночь багряных латвийских просторов –

там, на Мосту, где я видел число

всех латышей, что венчал за бессмертие порох?

 

 

Там, на Мосту из прозрачных, лилейных костей,

в бархате бездны из сумрачной грусти червонной,

долго я слушал как сонно поет суховей,

как до припадка все липы кадят благовония…

 

С кем-то в реке из рассплавленной стали плыву –

вплоть до истоков ее, в берегах из граната;

вдруг появились, клянусь я, совсем наяву

два херувима, один из которых – крылатый!

 

“Нет, серафим есть тот, справа, – мне голос сказал. –

Звездная Латвия тайну свою охраняет…

Каждый народ – это странный небесный вокзал;

странной любовью он каждую душу питает.”

 

Демон ты, справа, зачем мишурою блестишь?

Что значит милость, на фонe любви из кармина?

Демон молчит. Промолчал мой вожатый-латыш.

Только взгляд их сверкнул, словно пламя лучины…

 

Демон ты слева, что страшно и рдяно молчишь –

что значат страсти в объятьях серебрянной нити?

Демон моргнет – и опять затаенная тишь:

так неподвижен, как будто на гербе он шитый…

 

Знаю, о Латвия: сходит Небесный Латыш –

звездочки обе он выпрямит вверх головами!

Мара-Владычица, вверх ты опять полетишь –

матери Латвии, Вечность обнимется с вами!

 

5-6.V.1992 г.

БУКВАЛЕН ПРЕВОД:

 

 

            Като бяла молитва, през пурпура на изтръпналата кръв,

/ като лава сребърна в тъмнокарминени далечни,

/ Латвия, Латвия – сън на чистотата и любовта,

/ Божия пряспа на хребета на рубинената печал! /

/ Как да изкажа всичко, което ме потресе

/ в полунощта на алените латвийски простори -

/ там, на Моста, където видях числото /

на всички латвийци, венчани за безсмъртието от барута?

// Там, на Моста от прозрачни, лилийно бели кости, /

в кадифето на бездна от сумрачна, червена печал,

/ дълго аз слушах как сънно пее суховеят,

/ как до припадък всички липи кадят благовония.

// С някого в река от разтопена стомана плувам,

/ чак до изворите й, сред брегове от гранат,

/ изведнъж се появиха, кълна се, съвсем наяве,

/ два херувима, единият от които – крилат! /

/ "Не, серафим е този, отдясно, - ми каза един глас -

/ звездна Латвия пази своята тайна...

/ Всеки народ е особена небесна гара -

/ с особена любов той храни всяка душа. /

/ О, Демоне отдясно, защо блестиш като сърма?

/ Какво значи милост, на фона на любов от кармин?

/ Демонът мълчи. Премълча и водачът ми латвиец.

/ Само погледът им светна като пламък на борина.

/ О, Демоне отляво, който страшно и алено мълчиш!

/ Какво означават страсти в прегръдките на сребърна нишка?

/ Демонът мигне – и пак стаена тишина:

/ тъй неподвижен, сякаш е извезан на герб...

/  Зная, о Латвия: слиза небесен латвиец -

/ двете звездички той ще изправи нагоре с главата,

/ Маро, Владетелко, ти пак нагоре ще полетиш,

/ майки на Латвия, Вечността ще се прегърне с вас!

СЪДЪРЖАНИЕ
/

 

 Начало 
 Тълковен речник 
 Книга 1 
 Книга 2 
 Книга 3 
 Книга 4 
 Книга 5 
 Книга 6 
 Книга 7 
 Книга 8 
 Книга 9 
 Книга 10 
 Книга 11 
 Книга 12 
 Книга 13 
 Книга 14 
 Книга 15 
 Книга 16 
 Книга 17 
 Книга 18 
 Книга 19 
 Книга 20 
 Книга 21 
 Книга 22 
 Книга 23 
 Книга 24 
 Книга 25 
 Книга 26 
 Книга 27 
 Книга 28 
 Книга 29 
 Книга 30 
 Книга 31 
 Книга 32 
 Книга 33 
 Книга 34 
 Книга 35 
 Книга 36 
 Книга 37 
 Книга 38 
 Книга 39 
 Книга 40 
 Книга 41 
 Книга 42 
 Книга 43 
 Книга 44 
 Книга 45 
 Книга 46 
 Книга 47 
 Книга 48 
 Книга 49 
 Книга 50 
 Книга 51 
 Книга 52 


...Продължава във Facebook.
© Необятното продължава да говори - 2021 ∴ Attar
Посещения - hit counter