Книга 14
11.VІІ.126(1990)г.
11.VІІ.126(1990)г.
София-Изгрев
ОСИЯНИЕ
ЗА МИЛОСТТА И ДРАГОСТТА
Ако имаме друг извор на драгост и пристанем някому извън Съвършения и Неговото Ято, на тях им се налага пак и пак да изиграят на живо ролята на Голгота, за да проявим поне милост.
14,00-18,15ч.
Милостта никога не тръгва на път като княз със свита и дарове! Постигне ли ви беда, князът не може да ви спаси, понеже е много тромав и тежък. Утрото го заварва в леглото, вечерта го посреща с пиянства, а нощта - с безобразия... Милостта е като беден монах, само с извехтяла дреха на тялото си, който ходи по стръмни сокаци, пие вода от чисти извори и слуша песента на чучулигата. Милостта не търси никаква драгост, но получава драгост. А колелото на колесницата, облечена в злато, се търкаля непрестанно в надежда за драгост, а накрая се разбива в пропаст и тъми непрогледни.
Драгостта е свята и чиста само тогава, когато се роди от смиляване. Няма драгост, родена от плътско харесване и удоволствия на сатанинския вкус и порядък. Можете да обиколите всички звезди и планети, можете да пребродите всички времена и пространства, но драгост, родена от невъзможност за даване, вие нийде няма да срещнете. Вие можете да срещнете само сянката на драгостта, която се плъзга незаконно по канари и долища, но с появяването на далечни простори изчезва безследно, завинаги. Драгост, укрита от самия себе си поради плътското удоволствие, се превръща в мъка.
Ти, който укриваш от себе си възможността да раздаваш щастие, а се поддаваш на сатанинското чувство да получаваш сърдечни премáли, където и да идеш, знай: нещастен ще бъдеш! Роботите и техните подражатели, дори и да имат душа в гърдите си, непременно искат да получат драгост от онзи, от който им е драго, но не могат да раздават драгост на онзи, на когото не им е драго. Те не могат да раздават драгост от милост, понеже още нямат Божествено тяло, а роботите няма да имат изобщо.
Драгостта е най-прекрасната дъщеря на Радостта на Земята. Радостта произтича от Бога, понеже Бог е Любов. Драгостта е полъх от Великата Разумна Природа, понеже Природата е способна на Обич. Да обичаш, значи да си майка, сестра, преизпълнена с милост и денонощно будна за воплите на своите братя, ранени на бойното поле на безлюбието. Да обичаш, значи да си същество, родено от Бога и Великата Разумна Природа – същество, преизпълнено с велика Любов и с Обич, което не се интересува от своите вкусове и проблеми, а иска да бъде добре на тия, които са най-достойни, но най-изоставени. Куклите, създадени от Сатаната, макар и с изумително подобие на хора, съвършено не могат да надскочат програмата си и да отдадат себе си на някой, който не е също кукла. Затова тяхната драгост е временна, тя не се продължава повече от броени минути или години и реалността си отмъщава с безсмислие, трънени пътища и старческо рухване отрано.
Милостта никога не се проявява по отношение на богати. Богатите със шансове, богатите с хубост и младост милостта отминава най-безогледно, понеже те нямат нужда от милост. Те са попаднали в тънката полоса на битието, където привидностите имат превес над това, което е същност. И за тия няколко мига те привличат глупци и роботи, родени да следват гласа на измамата. Един син поглед или една златна къдра, едно тънко кръстче или една нежна извивка хвърлят първолаците на живота в егоистичен транс и ги повеждат по пътя на печалния опит за много години, даже столетия.
Милостта не е компромис с личния вкус, понеже личният вкус на първолаците е още в сатанинско състояние. Личният вкус на получаването няма нищо общо с Божествената драгост, понеже да получиш от видимост е все едно да се напиеш със свежа вода само от езерен блясък. Истинската драгост, която е силна, нарастваща, светла и вечна, произтича от радостта, понеже, като самата си Майка, тя е творчество.
Бог направи човека от кал, а не взе готов модел от Сатаната, който е най-добрият дизайнер на Трите Вселени. Преди Бог да създаде Адам от глина, Сатаната вече беше представил своя модел за човека, и ако някоя първолачка би могла да го види, още тогава би припаднала от вълнение пред неговата изумителна красота и мъжественост. Бог напълно одобри модела на Сатаната, понеже Сатаната тогава още не беше пропаднал и фактически представяше в завършен вид самата представа на Отца за съвършеното човешко творение. Даже Бог се захласна за миг пред великолепието на своята мисъл, приела напълно завършен вид чрез ръцете на най-големия майстор – Сатанаила. Обаче Бог се обърна настрана и започна да лепи Адама от глина... Бог не е Бог на мъртвите, а е Бог на живите – и Той предпочете да вложи живата Си искра в едно творение от предначална материя, отколкото в кукла, в която няма какво повече да сътвори. Хитростта и безумната гордост се проявиха у Сатанаила именно в този момент. Той не можа да понесе пренебрежението на Господа, понеже не разбираше с какво неговата кукла е по-долна от онова отвратително глинено създание, което бе започнало вече да диша. Сатаната вдъхна на своята кукла зловонно дихание и й предаде способността да се саморазмножава. Това бе кукла без капчица милост, макар и надарена с всички сетива и способности на съществата от Трите Вселени – кукла, която реши да оказва въздействие. Тази кукла започна да набира свои поклонници и поклоннички, които се хипнотизират от красотата и съвършенството, но нямат нищо общо с Отца си или са затлачили до безобразие Неговата искра в сърцето си. Те можеха да бъдат задвижвани само от изгледа и снагата на куклата, която бе приела напълно човешки вид и не можеше по нищо да се отличи от творенията на Бога, освен по студения си поглед и увереността на хищника.
Милостта идва от ясновселената, понеже, който има душа, той иска да се грижи за нещастни, самотни и безпомощни. Сатаните презират такива, понеже сатаните от женско естество обичат да се опрат на нещо "надеждно", а сатаните от мъжки произход създават именно тая илюзия.
Драгостта се ражда от Обич, понеже милостта е Обич по майчина линия, но по бащина тя е Творчество. Да обичаш, значи да сътвориш от несъвършеното същество, което си обикнал, едно същество по-съвършено, понеже ти не си очаквал, а си искал да твориш като Отца си. И наистина, падналите по бойните полета, безобразни, премазани и опръскани с кръв, са обект не на сатанинските княгини и на слугините, влюбени в пажове, а на милосердните сестри на Духа, които се движат от милост и порив за творчество. Те прибират тия герои в къщурките си, измиват ги и ги намазват с балсами, преобличат ги в чисто бельо и кърпени дрехи и полагат натежалите им глави в скута си. От това подобие на човек, те един ден ще създадат велики герои, диамантени мъже на съвестта и победата, докато един ден тия мъже станат прозвище на съвършенството и Божествената красота. Пажовете и принцовете, мизерните слуги в ливреи, които пробождат сърцата на слугините с поглед, в това време вече са мъртво пияни, поразени от срамни болести и станали кръгли нули по всички показатели и градиенти на Духа и Природата.
Затова праведните ще благуват, а грешните ще се натъкнат на собствените си хитрости. Понеже, да изоставиш човека по пътя само защото бил прашен и окъсан, не е нищо друго, освен пресметливост и хитрост, на която Небето отговаря с още по-хитър ход; обаче надхитреният остава хитрецът.
Радостта прави света топъл, милостта го обвива с нежно внимание, а драгостта се излива отпосле като плод на душата, която е зряла. У радостта има велико лъчение, а драгостта е приятна и сладка вибрация. Драгостта е последна, понеже сърцето осиява тялото, а в тялото Любовта слиза последна. Да усетиш радостта като трепет в цялото тяло – това е, на практика, Драгост. Драгостта е последният дар на Небето, когато скъпите на сърцето ти хора и неща най-после те обикнат, както ти тях ги обичаш.
Радостта е Божествена. Там нещата се разливат нашироко. Само Бог може да се радва, понеже обича всички. Скъпите ни неща и същества са под знака на драгостта, но Небето тях ни ги дава последни, едва когато сме проявили милост. Когато сте приели този закон не като верую, а като въздух, който диша сърцето, повече няма защо да се прераждате.
От върховете на радостта до вечните долини на драгостта се стига само по урвите на милосърдието! Милостта е отвесната стена на сърцето, по която то се спуска без никакви партньори и средства, с опасност да рухне в бездната. Ако ти се уплашиш за себе си по пътя надолу, твоята милост не ще те прилепи към скалèта спасително. Ако твоят вкус негодува по отвесите на милостта, той ще те хвърли непременно за плячка на ветровете, на орлите. Затова – стойте горе при радостта, ако още не искате да бъдете Человеци. Има неизчислими по брой същества, които са едно с Отца. С Отца и с Христа едновременно стават едно с Бога, а това значи милост, радост и драгост в триъгълник. Това значи край на страданията и начало на вечно блаженство.
Едно от тези божествени същества – Елисавета Фьодорова Романова (1864-1918), внучка на кралица Виктория. Остава й само едно в еволюцията: осъзнаване на драгостта.
Драгостта от милосърдните дела и молитвите не е достатъчна.