Книга 37
16.III.145(2009)
16.III.145(2009)
София - Изгрев
ОЗЪРТАНЕ, ОГЛЕЖДАНЕ И ОЗИРАНЕ
(СИРИУС’2009)
5.III.145(2009)г.
7,16 ч.
Участник 1
Архетипен сън-символ. Малко преди събуждане тази сутрин - много ясен сън. В голям стъклен цилиндър светът е на три етажа. Най-долу седят в кръг хора и се бият с камъни. От време на време задружно се молят на светлите сили да дойдат да им помогнат.
Над тях е воден пласт почти до тавана на цилиндъра, но горе има малко място, отново с въздух. На повърхността живеят светящи жени като ангели и обсъждат нещо много важно. До тях достигат молитвите на хората от долния свят и затова не могат да бъдат спокойни да живеят в своята красота и съвършенство. Най-после решават да слязат и да им помогнат.
Започват да слизат през водата по някакви невидими, вити стълби. Не е никак лесно да дишат във водата и да добият земна плът. Когато стигат най-долу, хората почват да се правят на глухи и да им викат: “Защо сте дошли, не ни трябвате, ние си имаме своите интереси и занимания!” – и почват да замерват ангелите с камъни.
Участник 1. Сън 15/16 март 2009: Движим се един след друг в индийска нишка, но такива групи се виждат на много места в планините и в пространството. От подредбата, броя и качеството на участниците зависи нормалното действие на всемира. Всеки от всяка група е и “вагон” с неизчислими блага, които могат да се предават само напред и назад в колоната. Когато е напред, това помага за силата на по-предните и водачеството на Първия, а когато е назад, стигат до Последния и той ги предава за народите.
Имаше още много странни и красиви подробности, но при събуждането те избледняха. Тия, които пътуваха сами или по двама, бяха избивани от метеорити или нападани от змии и други животни, но групите образуваха светящо поле, в което всички нападки изгаряха или не смееха да се приближат. На почивки или ходом, във всяка група се образуваха двойки или тройки на по-голяма дистанция от другите и след време чрез тях от космоса идваше ново същество. Тогава от “отряда” моментално се откъсваше най-старият и ставаше глава на нов отряд.
Отрядите бяха по 12 души, съответно свързани с 12-те свята – 6 смъртни и 6 безсмъртни. Това дава основание да зададем най-после въпроса за естеството и устройството на 12-те свята и на 3-те по-горни от тях. С какво се отличават те и как се попада в тях? Как се разпознават съществата на Земята, които идват от даден свят? Ние знаем, че съществата с монада са безсмъртни и че имат разпознавателни белези. В причинния и принципния свят (светът на Разума) се влиза с разпознаване на Словото Божие и работа за Него. Абсолютно всички други мотиви изчезват и човек се посвещава само на това. Там се общува само с хора със същия мотив. Пътуванията из този свят и пребиваването в него се дължи на така нареченото “нагнетяване на Словото” - това е въздухът и двигателят там. Колкото по-високи атмосфери нагнетено Слово Божие имаме в принципното си тяло, толкова по-мощни сме там и по-щастливи. Щастието идва от работата за него и от обмяната с тези, които имат същия мотив. Който не диша Слово Божие, а има нужда от газовете на други учения, интереси, философии и хора, той изпада в съответните светове и кръжи около източниците им. Общува със съответните себеподобни, но те са от трите смъртни свята и затова там се остарява и умира.
Който няма изградени причинни и принципни центрове, той не може да диша Слово и затова изпада в кома, ако го въведете там. Затова той инстинктивно се пази от Словото и намира в него неприемливи или “опасни” неща, за да оправдае бягството си. Който иска да вкара в този свят някого без нужната еволюция, без нужната френология, носи строга отговорност и трябва да сподели страданието на жертвата, за да се отучи от такива опити. Съществата с искра Божия копнеят за Словото като за въздух. Който е безсмъртен и слиза в трите смъртни свята, надява специални газови маски, за да може да оцелее в атмосферата на дадено учение, общество, църква, движение. Той слиза там не за да научи нещо, а да наблюдава има ли зажаднели за Слово Божие. Не това от книгите и амвоните, а онова, което се лее непрестанно.
Групите в съня от тази нощ бяха именно от 6-те безсмъртни свята и носеха съответната атмосфера около себе си. Смъртните - самотниците и двойките наоколо - се лутаха като обезумели и падаха покосени за някакви си 20, 30 или 90 години, в усилието си да си произведат някакви газове за смисъл, за дишане.
В съня беше много ясно какви видове въздух раждат “индийските нишки” от хора и ангели, които оставаха безсмъртни, в зависимост от света, който създават и в който се движат. Остана смътен спомен и за “будическите” нишки, където безсмъртието се произвежда от Самоопределение и Самоотдаване. Който се самоотдава безкористно от 501 до 1000 промила, но на себеподобни, а не на смъртни, остава в този свят и не разкъсва групата. Който се самоопределя към съответното безсмъртно Учение и не вдъхва отровните газове на смъртните учения и мотивации, става Ученик на Новото Небе и Новата Земя и нощем пребивава там, а денем работи за тях. Смъртните ходят като сомнамбули по ашрами, църкви, курсове, презентации и медитации и правят търговии и реклами в полза на производителите на смъртоносни газове – етерни, астрални и ментални. Това, че те оцеляват няколко десетки години в тях, не е никакъв довод – те се адаптират към тия газове, но много бързо остаряват, подлудяват и умират. Те имат вкус към себеподобни, а не към безсмъртни.
Божественият Вкус се продуцира като въздух в атмическия свят, където живеят Сродните Души и Синовете и Дъщерите Божии. Вдишването там се нарича Абсолютна Преданост, а издишването ражда Изцеления, Подмладявания, Възкресения.
Тия, които произвеждат отровни газове, представяйки ги за въздух за дишане, са от смъртните светове – физически, астрален и нисш ментален. Физическите смъртни хора консумират смъртни храни и течности и се стремят към материално оцеляване и уреждане в това, което те си представят като “живот”. Астралните смъртни имат предпочитания към астрални смъртни, а менталните смъртни правят всичко по ”съображения” и с “проучвания”.
Има три свята, още по-висши от трите безсмъртни – те са Божествените. Наричат ги “Свят на Любовта”, “Свят на Мъдростта” и “Свят на Истината”. В съня от тази нощ имаше представители и на тези светове. Тайните и щастията, които произтичат от тях, са недостъпни дори за безсмъртните от причинния, будическия и атмическия свят и за съответните ангелски йерархии. На Земята трябва да си живял най-малко 25 години с истински Учител и истински Любим, в истинско Ято, за да почнеш да дишаш в Божествения Свят и да се движиш и в него. Всяко смесване със смъртни или безсмъртни от по-долните 12 свята отлага това за бъдещи времена, но то е необходимо, за да почнем за се задъхваме. Задъхването, изпадането в депресия, ипохондрия или кома от въздуха на тия 12 свята и техните обитатели е симптом, че имаме нещо повече от физическо тяло и монада.
Жаждата на полиадата и холадата е да бъде напълно свободна и да влиза във взаимоотношения само по собствена воля и по волята Божия. Когато тия две воли станат една и не са в противоречие, човек се събужда в Божествения свят. Той не е някъде другаде, а е в нас, около нас. Пробудиш ли се в него, задишаш ли в него Чистота и Любов, почваш да виждаш, че той е населен. През цялото време си живял с невидимите му обитатели край теб, но не си знаел. Те стават видими, когато се откажеш от себе си от близките си, от смъртните и безсмъртните в 12-те по-долни свята. Тогава Божествените същества в света, които са въплътени на Земята, започват да те посещават. Те предпочитат тебе и подобните на тебе, а не смъртни и безсмъртни, затова прекарват една трета от времето си с тебе.
От урока тази нощ (вечен ден на Небето) узнахме, че безсмъртните не са нашият идеал. Когато смъртен обикне безсмъртен, има шанс да задиша в един от безсмъртните светове; но когато безсмъртен обикне Божествен и от Словото премине в Делото и Любовта, той се отказва от безсмъртието. Постоянно приема смъртни тела, за да помага на хора и закъсали ангели. Той не общува по предпочитания и съображения, не влиза в групи и учения на смъртни и безсмъртни, но живее сам с всички. Диша въздуха на най-голямата, най-великата, най-прекрасната Божествена песен: “Където Бог ни прати”.
Във връзка с описания “сън” от тази нощ, явно пак под влиянието на Уран и Сириус, както и поради слабостта на спомените и езика ни, молим Някого да хвърли светлина по тия въпроси. Ние знаем някои работи от Него за висшите същества и естеството им, но как се влиза и диша в световете им?
6:35:33
6:37:10 ч.
- С удоволствие ще “хвърля” светлина... И наистина, светлината се хвърля, но не се захвърля. Който хвърля светлина е безсмъртен, който я захвърля - умира. Съвсем вярна е репликата от онзи филм: “Който престане да се оглежда, умира”. Фиксирането в смъртното е смърт, оглеждането е начало на Живота. С “оглеждането” ви занимавах още в като Озирис – “озирай се!”. Будните помнят ония времена. Като се озирахте при Езерата къде ще блесне Присъствие, вие почнахте да развивате ума си. Смъртните се гмуркат в живота налудно, за да хванат някоя риба. Те са гладни, простено им е. Но всички риби в езерата и океаните на смъртта са отровни - това сте го опитали. Те не убиват веднага, но постепенно. Оглеждането, озирането от ония времена посяха няколко зърна ум в душите ви, но в сърцата ви семена не попаднаха. Сърцето ви тогава беше като точица и вероятността да попадне семе на ум и разум в него бе нищожна. Случайно ли преди време ви помолих “Сине мой, дай ми сърцето си?”. Сега моля и дъщерите Си да Ми дадат сърцето си. Моля ги със сълзи на очи. Те обаче предпочитат да се гмуркат за едри и дребни риби не там, където трябва. Те не се озират, а се озъртат. На тях им харесват смъртни риби, понеже сърцата им са още смъртни.
Ще каже някой: “Как може да са Твои дъщери, а сърцата им да са смъртни?” – Ще отговоря. Този бурен, който е на мястото на сърцето им от осем хиляди години насам, не съм го насадил аз. Ако го бях пуснал аз, те нямаше да се озъртат - щяха да се оглеждат, да се озират.
Озъртане, оглеждане и озиране – това са трите стадии. Смъртните се озъртат, защото са гладни. Безсмъртните се оглеждат от гордост. Само смирените и добрите се озират, защото обичат Баща си. Те се озират къде ще блесне Неговото Присъствие. Щом някъде тръпката не е от бурена или от саксийното цвете, а от зърното, което аз съм посадил – това е плод на озиране. Озъртането иде от омотаването на зърното с паяжина. Там е влязъл паяк, там има гнида. Тя яде зърното и го омотава с пашкул, не го дава на други.
Пак ще запитате: “Как може паяк и гнида да ядат зърно, което Ти си посадил?” – Може, и още как! Моите зърна са за ядене, не за хамбар. Щом като смъртните и даже безсмъртните не разпознават зърната ми, а предпочитат семената на ангелите и ада, аз предпочитам гнидите да ги ядат. Гнидите ги ядат с удоволствие, лакомо, а вселените имат нужда от това. За да има Битие, трябва да има храносмилане, “плюскане”, даже оливане от удоволствие. Без ядене и удоволствие Битието е мъртво. Не приемайте думите ми превратно, но разумейте: може ли да се роди някой без ядене и удоволствие?
Даже и с ядене, светът все пак съществува. Храненето още не е започнало. При яденето се отделят отрови, ядове. Микробите, които опоскват зърното, отделят токсини, остатъци. Те не могат да усвоят Божественото в него, затова. Тия токсини и торове са допуснати, за да покълне Зародишът. Щом като смъртните и безсмъртните не разпознават Зърното, аз го давам на паяците, на гнидите. Ако смъртните знаеха да отличават, ако безсмъртните можеха да дъвчат, нямаше да има нужда от торове. Смъртните нямаше да имат отделителна система, безсмъртните щяха да искат да умрат. Да умреш за ближния, да се пожертваш за него – това е задачата на безсмъртния. Малцина още са решили тая задача. Докато смъртният се озърта за риби и шансове, а безсмъртният се оглежда за публика, смъртните ще серат, а безсмъртните ще се пъчат. Да! Има още стотици милиарди ангели, които искат да се показват, да се пъчат! Нито те, нито смъртните могат да усвоят Зърното. Смъртните ядат бяло брашно, безсмъртните – люспи и кълнове. Ала нито едните, нито другите стигат до ядрената енергия.
Ядреното разграждане на Зърното става с озиране. Може да ви се стори игра на думи, но ангелите и част от боговете, даже и до ден днешен, се занимават с позиране, не с озиране. Смъртните се задръстват от озъртане, безсмъртните – от позиране, но озирането остава неразбрано. Прозирните същества още не са се родили, но това е предстоящо. Когато почнете да се озирате за моето Присъствие и се хвърляте само там, където блесна, вие ще станете прозрачни. Съществата, които ползват тоалетна, са непрозрачни. Останалите са светещи, но не и прозрачни.
Да си прозрачен, значи да отдадеш сърцето си на Бога. Тогава то няма да е бурен, нито средство за пъчене, а сърце, чисто като кристал. То ще ме разпознава във всичко и във всекиго, където аз живея – и ще отива само там. Дотогава ще оставям на плюскачите да ядат не само смъртните и безсмъртните ви тела, но и монадата ви! Да! Монадата е вкусна и ядлива! Тя е ядлива и в двата смисъла. Когато я ядат, тя ражда вселени. Когато я ядат смъртни и безсмъртни, остават отрови. Тия отрови са намясто – те възбуждат Кълна. Него не може никой да го изяде – и да го изяде, той го изхвърля. И вие, които си мислите, че ядете кълнове, оставете тази работа. Всички кълнове са пълни с отровата, от която са порасли. Те ще ви дадат сила, но ще ги изхвърлите.
Божественият Кълн носи Послание. То е само едно: “Сърце, Чисто като Кристал”. Ще дойдат нови същества – Божии Деца, - които ще умеят да се озират. Те ще знаят кому да отдават и кому да не отдават сърцето си. Ще знаят кога да се гмурнат и кога да изплуват от Езерото. Като ме видят да блясвам, ще се гмурнат без замисляне. Замислянето е от лайната на гнидите – то мирише и смърди на съображения, на разчитане. Повече от хората на ума не може да очаквате. Мозъчето щрака, озърта се за риби и шансове. Затова и то, по реда си, ще умре. Невинните и чисти деца на Бога не се и оглеждат. Нито в персоната си - да се самовъзхищават, - нито за това, дали някой ги гледа. Мисълта, че някой те гледа и искаш да те хареса, е от пикнята на гнидите. Значи, ако лапаш каквото ти попадне и търсиш шансове, ти миришеш на едното, а ако искаш да се представиш - да си нещо рядко и видимо, - миришеш на другото... Не по врат, а по шия.
За световете и Божиите Обители ще си говорим друг път. То не става с говорене. Ако не си се срещнал с някого горе, ако си още от озъртащите се или оглеждащите се, даже и да си безсмъртен, ти още миришеш. Докато смърди, всякакви приказки са излишни. Ето, ние хвърляме тонове Слово в пространството, но какво от това? – Даваш някому по сто пъти едно и също Слово, но той се интересува от риби, от плюскане, от шансове. Като му кажеш, че си му го давал, той отговаря радразнено: “Може, ще проверя в компютъра - нито съм го отварял, нито съм го чел. Аз имам толкова важна работа!... “
Да. Риболовът и Пъченето искат цялото внимание. Останалото ще оставим за чистите. Риболовецът ще лови клиенти на Мъдростта и даже на Словото, изпъченият ще ви говори сладкодумно и ще пише, и то много. Но този, който ще прекара нощта с някой от чистите и ще дойде в Космоса, не е измежду тях. Не е и сред тия, които ще бъдат с вас, но ще треперят дали няма да бъдете и с други.
Летенето бива реално, емоционално или фантазно, въображаемо. Всяко от тях е за предпочитане пред прозата – живота с хора и неща, които в крайна сметка ни разболяват и състаряват.