Книга 23
10.ІV.131(1995)
Бургас - Изгрев
ОТСЪСТВИЕТО - РАЗКОВНИЧЕ НА ПРИСЪСТВИЕТО
І ЖЛО за Д.К. - част І: минорна гама
"Люляков дъжд"
В началото - мисли от Учителя: отваряне за Д.К. от тома "Простите истини", посочен специално за него от Елма:
8ч.8м.
"Когато Христос произнасяше думата "Любов", тогавашните равини се смееха - те не бяха готови за тази любов. Затова Христос каза, че ще излови всички ония риби от морето, които не могат да живеят в тази вода. Човекът на безлюбието не може да живее в Любовта - нищо повече!" (стр.85, беседа "Любов - колективност", 24.XI.1926г.)
"Казвам: има деца, изпратени от Бога. Дойде ли такова дете при тебе, ти ще го приемеш с най-голямо внимание. То ще говори какво Господ му е казал, а ти ще пишеш всичко това, ще се научиш как да употребиш скъпоценния камък, изпратен от Приятеля ти." (стр. 206, беседа "Последната постъпка", 8.XII.1926))
"Обикновено новодошлото се държи надменно, със съзнание за себе си и даже заявява пред приятелката си: "Аз знаех, че първата ти приятелка ще страда, ще се почувства изоставена…" (…) Всички разногласия, които се срещат между учениците на един клас или между членовете на семейството или обществото, се дължат на неразбиране на Великите Божии Закони.
Първият закон: когато видиш, че Божията Любов се появява някъде, зарадвай се в душата си! Щом се зарадваш, Бог и тебе ще благослови. (…) Ако човек успее да направи съзнателно връзка с цялото човечество, той ще бъде свободен да замине за онзи свят когато пожелае. За такъв човек казваме, че е завършил своята еволюция. (…) Когато хората влязат в духовния свят като души, там могат да се съберат всички на едно място, голямо колкото лешник! И в "лешника" ще им бъде широко. (…) Изкуството седи в това, докато човек е на Земята, в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора.
Казвам: силен човек е онзи, който има връзка с душите на другите хора като с негови ближни. Душата на човека е вашият ближен. Колкото по-голям е броят на душите, с които сте свързани, толкова съзнанието ви е по-неуязвимо, а паметта - по силна. Успехът на човека зависи от броя на душите, с които е свързан. (…) Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени в мъчнотиите на вашия живот. Представете си тогава какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него! Такъв човек може да стане и музикант, и певец, и поет, и художник, и учен. Каквото пожелае - може да стане. Велика сила е Любовта! (стр. 179-180, беседа "Любов - колективност")
Осияние от Елма за Д.:
"Окрилен от Пламъка" - това означава ясновселенското ти име Леорáн. Истината се окрилява не само от Пламък, но и от Вихър, Роса или Кристал. Окрилените от Плъмъка светят, топлят и се разпространяват. Покоят у тях е фон, а Огънят - същина.
Произхождаш от атмическа йерархия - пламък от синьо-виолетов клас. Основната ви работа на физическото поле е пресоване на духа в струя. Ритъмът на струята се диктува от порива за изпълнение на волята Божия и фазите на отпочиване. Пространството е преизпълнено с прави, синьо-виолетови струи, които се удължават и скъсяват мигновено. Като мигне духът, струята се е скъсила до нула. Тогава е съвършено малката, щастлива почивка на хотонúдите - съществата от твоя лъч. В нея те се отпускат съвършено, отдъхвайки си от струйност. Отдихът продължава до безкрайност, преливайки се във Вечността. Просто влизаш перпендикулярно в Мига и веднага се разливаш в сфера, без да мислиш за последствията. Тогава представляваш сфера от нежнолилав отдих, съставена от самия теб - безкрайна лента. Началото и краят ти се губят във Вечността. Плуваш в безкрайно резе-дáво море от подчиненост на волята на ближния. Ако хотóн попадне на ближен, той непременно мигва и попада в Блаженството, в Покоя. Радостта идва от струята, когато си сам себе си, т.е., едно с волята Божия. Блаженството се стича навътре в духа ти, само когато си мигнал и си попаднал на волята на ближен. Тогава правостта се превръща в огънатост, волята - в покой. Струята е нулева, "лентосттá" - безкрайна. По тази лента пълзи, милиметър по милиметър, удовлетворяването на Чуждото Желание. Сребърното ухание на светлозелена ябълка е вечната свежест, в която плуваш ти като лента, осезаваща по цялата си дължина тръпката на ближния, който влиза в теб милиметър по милиметър. Пълзи с нега неизразима, ток удря в двата края, потъващи безкрайно в двете страни: най-вътре - в безкрайността, а най-отвън - в крайността.
Сега, прострял се над теб и в теб и около теб, ближният извлича от теб смисъл от състоянието ти на лента в ясновселената. Същевременно ти връща смисъл под фóрмата на блаженство, понеже си станал на отрицателна струя и си се завихрил в Преданост. Когато самоустремът се огъне в Преданост към Ближния, ясновселената пълни недрата си с мляко. Ако струите не се огъват при мигване, Майката не може да стане кърмачка. Немигащите, рядко мигащите, стремящи се към струйна безтрепетност, пълнят ясновселената с ледени висулки от белоснежно мляко. Тогава ближните умират с мириади, тъй като са младенци, а сияйните канали в ненките на Милостта са пълни със замръзнало мляко - "лентостта" е вкочанена, не се движи. Тогава миглите се изправят и стават къси. Свинският поглед говори за това, че предпочитанието на миглата да се огъва е задушено. От миглите на Прекрасните излизат сияйно трептящи струйки, оплитащи в орнаменти цялата ясновселена! Правомиглестите свински очи не признават огъването пред ближния, нито влизането в мига. Те се кокорят под особено тесни, малки чела, и не им дават да пораснат, защото са преизпълнени с чувство за проблем. Като признаеш проблема, челото се стеснява. Като изразиш проблема, то се смалява. Като разрешиш проблема, то се разширява. Като превърнеш проблема в благодарност и благославяне, то се повдига. А почнеш ли да считаш проблема на всеки ближен за свой, преставайки да го възприемаш като проблем, то просиява! Проблемите са камъни, с които ни удря съдбата, когато не искаме да влезем в Мига. След всеки пропуснат Миг се чупят глави и тече кръв. Светът е пълен с пукнати глави на "герои", които не са поискали да се огънат. Когато кучето те лае, значи е гладно. Когато съседът те стреля, значи си го ограбил. Приближаването за повече от определеното до някого, липсата на ритъм в Плетеницата, завързването на еднонишков възел - всичко това охладява пространството около вас, околните клетки и тъкани започват да мръзнат. Тогава те се спасяват с треперене и отреагирват с ръмжене, подлост, изстрел.
Совалката е совалка, докато снове. Престане ле да снове, идва Майсторът да я поправи. Ако не може да влиза където трябва в точно определения миг и не иска да снажда любов към любов, ако пречи да се втъкава нишка към нишка чрез смяна на позициите и преплитане - тогава се изпраща жертвен ангел, за да подтикне към размисъл.
Хотонидите още не са станали хотони. Леоран ще възрастне в Леорýн. Безграничната милост и благост на духа му ще отпуши отново всички пропуснати мигове, за да няма гърчещи се души. Теменужената многоструйност ще забие като топъл летен дъжд по полята на жадните. Мигът на Присъствието ще пада като капка всеки път на различно мяс-то, за да се образуват кълбца в центъра на неизброими родни клетки в душите и сърцата на хиляди пациенти, които жадуват Мир. Не раздаваме ли Мир навсякъде, подвижни и вездесъщи като Дъжда, не се ли изпаряваме от едно място1, за да паднем на друго съвсем неочаквано, тогава тръбите на Бога се превръщат в жертвени ангели2, а гордите лъвове стават на презрени псета3, които ръфат женските и гледат вторачено мъжките.(1Точно тук конецът се скъса; 2Тук конецът изчезна и се появи надалече; 3Тук пак падна ключът, а писалката излетя под кревата – б.д..)
Сноването като волен и весел виолетов дъжд и дивният вятър на отсъствието ще спаси и ангела, и лъва, и всички останали, гниещи в града на присъствието.