Книга 45
25.IV.152(2016) гр.Вярна
БЛАГУВАНЕТО
ЖЛО.Ноèл
12,26 ч.
- Може ли да се дадат лични осияния за някои предани нови приятели?
- Да.
- За […]?
12,29
- Тонира Битието с Разпознаване. Мощта на Любовта се измерва с градуса на Разпознаването. Незрящите души нямат висок градус на Разпознаване на Божественото. Зрението на душата бива идейно и естетическо. Когато идейното разпознаване е с висок градус, то разпознава Бога, Словото и приятелите от Вечността. Когато естетическото разпознаване е високо, душата не само ги разпознава, но и ги харесва, обича.
"Идèусът" е електрически, "естèтусът" – магнетически. Електричните души разпознават и избират Истинския Бог, Истинското Слово, Истинските Приятели. Магнетичните души не само ги разпознават, но искат и да живеят с тях. Електрична душа, ако е същевременно и магнетична, спечелва не само ум и дух, но и подмладяване, красота.
Казано ви е отдавна, че електричен трябва да се събира с магнетичен - и обратно. Ако електричен тича по електричен, те оставят трици в Битието... Много са полезни, обаче стържат не само стомаха, но и душите. Електричните произвеждат трици и в отношенията, понеже магнетизмът не им е идеал. Магнетизмът иска саможертви, отстъпки, приласкаване. Триците са синоним на "кон на празни ясли", макар и /хората/ да усилват добитъка с трици… Кон на празни ясли е и когато яде трици в яхъра - не скача на воля, не пасе зелена трева.
Има и такива, които "пасат трева" в живота и не се интересуват от нещо по-високо. Това са "магнетѝците" – хората на удоволствията. Като не се обмèнят с "електрици", те растат на ширина и дебелина. Може да са светци, но така е. Те често раждат и мокро, киша в отношенията. Привързват се до призляване. И да се интересуват от нещо високо, то е духовно, не е дълбоко. Духовното издухва в духовните светове, затова "магнетиците" се лишават от електричеството на земята, което го носят мъжете – електрическите същества.
Има божествени аскети-магнетици, има божествени аскети-електрици. Първите нямат нужда от човек до себе си, но когато са истински, те извайват съвършено тяло и не "закишват" околните с наставления и обяснения. То е, защото си набавят електричеството с единство на ума, на съзнанието. Обикновените магнетици – предимно жените в света – имат най-малко двама, за които се разкъсват да се грижат. Те са много добри семейни, но оставят себе си недовършени. Отдават милостта си на попивателни, които са създадени да попиват. Колкото повече ги квасиш, толкоз повече попиват – докато почне да капе вода. Прокапеш ли от милост към гълтачи, ти си раздал магнетизма си, привличането между атомите ти отслабва, те се раздалечават един от друг и започваш да набъбваш. Може да не е от милост, а от "ситуация". Близостта на аурите, по каквато и да е причина, кара донора да набъбва, а приемниците – също. Има и изпосталели донори и приемници, но там причината е друга.
Когато "мокрият" е сам, той пак може да расте на дебелина, понеже отслабва магнетизма си с раздвоение между повече овчари. Някой някога ви е обещал: "Едно Стадо и Един Пастир".
Освен пастири, има и пастирчета. Какъвто пастирят, такива и пастирчетата му. Някои си мислят, че имат Един Пастир, но на практика харесват пастирчета от другите кошари. И това не е лошо, но ще ходите по процедури и лекари. Ако някой обича един пастир и хвърля всичките си сили за неговите ниви и ливади, той помага на неговите овце и пастирчета в 100 на 100 от свободното си време, със 100 на 100 от труда и възможностите си. В такъв случай атомите и молекулите му не бухват, той няма вътрешни терзания или болести, той има Единство на Разпознаването, Единство на Идеала, Единство на Предаността. Не че не помага от сърце и на други кошари, където също има божествени овце и овчари, но там слушането и усилията му не са повече от десет на сто. Най-опасно е, когато се приближаваме към пропорцията 50 на 50.
Терзанията и "бухването" са от разбягване на атомите и поради отслабено естетическо поле. Когато слушаме адепти на левия път повече от три минути в денонощието, ние прокарваме естетиката им и навън, и по веригите на сродните си души. Те започват да се разболяват от същото, от което страда и главата на веригата.
Сухарите, които наричам "функционери", също много помагат на Бога, но и разпиляват кошарата Му. Те още не са стигнали до понятието "Влъхва" – да се поклониш, и поне веднъж месечно да се покланяш на по-големи деятели от тебе, да им поднасяш подаръците си или да си разменяте подаръци.
Електрикът е алохим по рождение – не можеш да го спреш. Неговото своеглавие ражда шедьоври, но ражда и напукана земя. Липсва му напояването – милосърдието към по-големи от себе си и към стадата, които не го следват. Той строи храм, понякога денонощно. Обаче трябва да се поят и умиращите от жажда по сухите стърнища. Ако поне 10 на сто от времето и възможностите си отдава на други планове, на други инициативи, в него ще почне да се влива магнетизъм и кокалите му ще се позагладят.
Сега поздравявам Ноèл - едно Същество, родено като капка от сърцето на Съвършения. Вие знаете за "росинки", но "капките" са от дъжд - от милосърдието на Бога по пладне. Има и "нощни капки", които спасяват жадните през нощта. Ноел може да лети като капка надолу, където има семе от Бога. Ноел разпознава семената на Бога, но не само електрично. Други озаряват простора с мълнии – те не поят семето пряко. Ноел може и това, но първо може напояването.
Просветлението осиява небесата и повърхността на съществата; напояването влиза в душите, сърцата, подсъзнанието. Тъй като Ноел не воюва с Бога, не Го хули, когато Го среща и като Магнит, самият Ноел става от ден на ден все по-млад и красив. Електриците и магнетиците могат да бъдат красиви, очарователни, обаятелни.
Електромагнетиците обаче стават СЪВЪРШЕНИ. Те владеят смяната на Дух и Материя – периодично. Променливите токове на сърцето и душата им не ритват Майка си в калта, отричайки нейната божественост. Не ритват Бога в лицето, когато се опита да им шепне Първата Си молба[1].
[1] Най-вероятно става дума за молбата "Любете" от "Осияния за радостта": http://neobyatnotogovori.com/index.php?idpub=78&book=4
Когато самотата натегне опасно и не търсим баланса на противоположните токове, непременно ще се деформираме. Деформацията не е наказание, а следствие, породено от гордост. Присвояваме си катедрата на Бога и проповядваме небожественост – отиване само нагоре или само надолу. Когато пък натегне каращисването и скитането, повличането по електрици или завличането на души по електрически пътища, отново трябва да си платим с въздишки.
Определеното Битие е определено, защото се е определило към Отца. Проявеното Битие е Проявено, защото се е пожертвало да стане Майка. Осъщественото Битие е осъществено, защото прави от този баланс СЪЩЕСТВА. Вселената на Живота – обиталището и светилището на Христа – прави от боговете и ангелите ЧОВЕЦИ.
Чистота и Обич – това значат първите букви и звуци на съществото ЧОВЕК! "Век" значи "цял век" – това го знаете. Но век не значи век буквално, а значи "вечно". Ето защо, Човек е този, който може да обича вечно. Това става, когато е чист. Затова при него любовта никога не отпада. Отдавна знаете, че Любовта и Чистотата са динамичните полюси на холивселената. Обаче, за да стигнете до плодовете й – благост в общуването и благуване в живота, - вие трябва първо да се разцъфтите в хипервселената – светът на Елма. Там кипи живот и създаване на живот. Сменяйки постоянно Милост и Абсурд, комбинирайки ги по виртуозни начини, децата на Елма създават живовселената.
Любовта ражда живота, животът ражда движението. Интензивното движение със всичка сила на всички части на Цялото се нарича СЪВЪРШЕНСТВО и води до здраве, младост, безсмъртие. Отричането на някоя част, създадена лично от Бога и затова представляваща самия Бог, една от безбройните Му форми и функции, е внушение на Смъртта. - Пак на Бога, но в ипостаса Му "СМЪРТ". Той лично се е задължил чрез един от двамата Си Първородни да ви лъже със всички сили и средства да станете частични. Да почнете да Го хулите – да не привеждате в движение със всичка сила било Духа Му, било Неговата Свещена Плът.
Всяка частица от Духа Му, всяка вълнà на Плътта Му във всяко същество без изключение са ЛИЧНО НЕГОВИ - не на съществото. Бог обаче е помолил единия от Първородните Си да ни внуши, че духът, душата, умът, сърцето и тялото ни са наша частна собственост и затова можем да ги яздим както си искаме, да ги храним или да не ги храним както си искаме. Дал ни е имотите си даром или под аренда – както онзи господар в Светото Писание, който напуска владенията си и ги оставя на първия си слуга да ги управлява. Като се изправим пред Него веднага след смъртта си и се видим в Огледалото, ние виждаме какво сме направили с "имотите" на Отца. Как сме хранили или малтретирали Божия Дух, Божията Плът. В живовселената Той е пожертвал тия две Свои първи собствености да могат и да се деформират от несъзнателните същества. Затова живовселената не е нашият идеал, нашата крайна спирка. Нали често казвате "Такъв е животът…" – с тежка или много тежка въздишка. Значи, животът може да бъде добър, може да бъде и лош. Ние сами си избираме как да строим или деформираме живота си, т.е. живота на Бога, като слушаме проповедите на Лошия Герой в Пиесата. Той има на разположение милиони учители, свещеници, пастори, проповедници, автори, лектори и пр., които е впрегнал със всички сили и средства да ни проповядват частичност. Да ни внушават, че ние - частта, - можем да бъдем цялостни в полярно тяло и полярна душа. Да малтретираме Душата и Духа на Бога в себе си, неговата Свещена Плът.
Плътта – това е плътното съществуване на Бога. Лошата плът – това е разпадането на божествената плът, когато вкарваме в нея учения и субстанции от самодейци. Божествената плът в живовселената е жива само наполовина – другата половина е потенциална смърт. В нея Бог е внедрил спящи вируси, бактерии, гъби, отрови и пр., които да се пробуждат само тогава, когато си избираме някой друг, освен Бога; нещо друго, освен Любовта; нещо друго, освен Божественото в което и да е същество. Когато вкусът и идеалът ни са занижени и тичаме по електрици или се "разпльокваме" като магнетици…
Да, всички магнетици без Бога, тоест без Истината за Любовта, се "разпльокват"… Те са приели лъжата за половинчатостта и хулят, изтезават Бога, приемайки само Половината от Истината за Любовта. Електриците Го хулят и изтезават по противоположния начин, но и двете банди не обичат Бога. Обичат повече себе си, понеже обслужват дух и плът под аренда - забравили са, че те не са техни. Мненията им не са Истина, милостта им не е Любов, проповедите им не са Мъдрост.
Невинните същества, които са слезли като капки от Бога, не се питат да падат или да не падат. Те падат и са "паднали" по рождение. Колкото по-силно падат, толкоз по-надълбоко потъват в Плътта на Бога и до корените на Неговата най-дълбока същност. Те са същества на гравитацията, магнетизма. Те умеят да се разливат – не си пазят "кожичката". Те умеят да напояват същества и корени в най-плътната, най-дълбоката вселена на Бога и Господа, Който скоро ще се появи като зелохим.
Името на зелохимите е "Тайна". Радвайте се, че на земята има и зелохимни същества, които умеят да разпознават, умеят да падат, умеят да се разширяват, умеят да се вливат. Гордият не се влива в никого – той се влива само в себе си или в подобни на себе си. Електрикът ходи по същите пътища, но той около костите си няма много вода. Той не е човек с висок идеал, не е човек, комуто може да се разчита. Неговият вкус и идеал стигат най-много до някой по-серт електрик от него, който лъже Бога като функционер.
На магнетѝка можеш да разчиташ много повече, обаче понякога даже и той се "разпльоква" от фантазията, че е цялостен и че може да живее сам. Или от раздвояването и разтрояването между различни магнитни центрове.
Ѐлектромагнетѝкът, който по същество е зелохим, на практика е Двигател. На него може да се разчита. Затова, както казахме, той живее в Бога и Бог живее в него, тъй като не приближава нищо и никого повече или по-малко, отколкото е определил Бог. Затова, именно, той е господар както на квантовата, така и на небесната механика. Той владее тайната, че духът и плътта му не са негови, а са сам Бог, Който иска да живее със всичка сила както на небето, така и на земята. И още по-голямата тайна, че Господ се превръща отново в Бог и се освобождава завинаги, когато живее чрез нас както на земята, така и на небето.
Още сведения за Капката на Бога, за която попита, няма да дам тук чрез писане, понеже ще ги дам на практика в живота й. Ако ги дам писмено, ще стане както при всички други лични осияния, макар и да минават за "живоструйни". Ще потъне като всички останали в самодейности и откъсване от Братството и Приятелството, в напразни опити да търси живот там, където го няма; щастие там – където го няма.
Когато бе дадена думата "холизация", това бе само един проект, далечно бъдеще. Всички текстове с това име и подобните на него си остават повече или по-малко текстове, понеже не искате да живеете братски. Наистина, те оживиха няколко души, понеже те повярваха в Словото на живовселената, което носи живот.
Наистина, тате носи, но мама трябва да меси. Месенето е работа на Месечината – не сте ли се сетили досега? А Месечината иска нощите ви, както месенето иска нощвѝ. Митканията денем насам-натам са по импулс на Отца – Този, Който дава. Месенето и втасването нощем, на тъмно, е дело на Майка ни - Месечината, Мировата Душа. Тя знае при кого да ходи денем, къде да ходи нощем.
Месечината изгражда и месото ни – плътта на Бога. Когато я осияем с Духа Му, значи сме приели Словото. Когато престанем да бъдем месари и не режем повече живо месо в нас и в другите, живеейки частично и не където трябва, тогава ние излизаме от спирката на живовселената и се връщаме завинаги във Вечното Обиталище на Баща си – благовселената. На единия си полюс тя е свята, на другия – блага.
Святостта, чистотата, абсолютното целомъдрие извират от изборите ни в живота - верните избори. Благостта извира от импулса ни да общуваме благо. Почнем ли да обменяме благата на Бога, които са ни дадени само на съхранение и за оборот, ние стигаме до пълното обединяване на полюсите и се осъществяваме като Бог.
Бог се "занимава" с благуване. Благуването е над всички форми и фантазии на щастието - както в ада, така и в човешкия, ангелския или божествения свят. Казал съм ви отдавна, че божественият свят - светът на боговете – не е последната спирка в пътуването ви. Щастието на боговете е да богуват; щастието на Новия Човек е да благува. Той живее в блаженство, раздава благост и обменя благата на Бога. Осъществява мечтата на Бога – "ИЗОБИЛНИЯ И ПЪЛЕН ЖИВОТ".
От началото до края на получаването на това осияние, в небето отсреща се образува и стоеше стабилно картина от облаци, много подобна та тази. После бавно се разпадна. Това се е случвало много пъти. Липсата на фотоапарат е причина да не можа да се запамети за спомен, затова се наложи да се направи изображение, възможно най-близко до нея:
МИСЛИ ОТ БЕСЕДИТЕ:
"В човека има трима души, които никога не могат да се подчинят на нашите заблуди. Това са човешкият дух, човешката душа и човешкият ум. Каквото и да направим, каквато и теория да прокараме, те си остават верни. Имат си убеждение и казват: „Това, което вие казвате, няма да го слушаме!“
Аз всякога бих предпочел да намеря пещта, отколкото гроба! Аз съм на страната на пещта, не на гроба.
Знаете ли какво значи Седрах, Мисах и Авденаго? - Седрах в дадения случай означава Духът – туй, Вечното Начало. Мисах значи Вечната Майка, Която жертва всичко. Авденаго значи умът, който мисли. В добрата ви мисъл, в духа ви, Седрах е с вас. Когато обичате, Мисах е с вас. И когато постъпвате добре, Авденаго е с вас. И в пещта да сте, ще излезете.
Има благуване в света! Може да благувате, не че не може, но трябва да имате веруюто на тези тримата. Благува човек, който е верен на своя дух, който е верен на своята душа, който е верен на своя ум. (28.I.1934, "Огнената пещ")
"Рòненето на Битието"… - Това е от откровение за друг ваш приятел…
15:32:39 ч.