16.12.2019 г. 10,50 ч.

 

КАКВО ДА СЕ ПРАВИ, КОГАТО КОНЦИТЕ НА НЯКОГО са от много отдавна безобразно разбъркани и сплетени? При това, фиксирани в твърд идеологически клей. Или в това, което те възприемат като свое „естество”. Бог ПОМАГА, но най-често - чрез хората.

УЧИТЕЛЯТ: „Между васъ и менъ има допирни точки.. Има долбокъ кладенецъ, пѫтувамъ изъ пустинята - да изясня отношенията, които сѫществуватъ. Тѣ сѫ РЕАЛНИ ОТНОШЕНИЯ НА ЗЕМЯТА. Пѫтувамъ изъ пустинята, НАМИРАМЪ дълбокия кладенецъ. Азъ имамъ знания какъ да направя вѫжето, но нѣмамъ конецъ. Вие, ученици, носите конецъ, но не знаете какъ да направите вѫжето. Добрѣ, ще кажа: опѫнете ВИЕ сега концитѣ, пъкъ азъ ще направя вѫжето. Вѫжето е ВАШЕ, а направата - МОЯ. Ще туримъ, ще извадимъ вода, ще пиемъ всички. Вие ще си вземете вѫжето, а азъ ще знамъ, че аз го направихъ. Вървимъ - пакъ другъ кладенецъ. ТОВА СѪ ДОПИРНИ ТОЧКИ МЕЖДУ УЧЕНИЦИТѢ И УЧИТЕЛЯ. За да проповѣдва Христосъ, трѣбва да има души ИЗБРАНИ, повдигнати високо. ТАКОВА съзнание, ТАКАВА хармония, че като слѣзе, да бѫдатъ подготвени, така че думитѣ, които каже, да ги възприематъ и да влѣзе свѣтлина. Та сега трѣбва да създадете въ себе си УСЛОВИЯ за Христа, за да работи въ васъ. Какъ? - Има градина, ОБИЧАТЕ вашия приятель, той има градина, посадете я – ТО е любовь! Всѣка година садете, докато посадите цѣлата му градина. И тази Христова градина ние трѣбва да посадимъ отъ единия край до другия!" (1922.06.08о. Окултна хигиена.ТРЖ.1996.ББ:248)

ИЗ ЕДНИ СПОМЕНИ:

"Много интересен случай имаше с една сестра от Братството, която беше близка с бате Крум. Тя беше от този род сестри, които в началото са били изключително, както той ги наричаше "отнесени", крайно затворени в себе си, направо аутични, и е било необходимо дълго време да се работи, за да станат малко по-социални. И така, веднъж бях на гости на тази приятелка. В другата стая спеше един приятел. Почувствах, че има начин да й се помогне, за да не мине и тя под валяка на критическата възраст, да не започне да изглежда като бабичка, а да запази младостта на тялото и на лицето си непокътнати и да живее поне 100 години. Имаше един начин за това – много силен, много благороден и красив - и аз се опитах да й обясня много деликатно как може да стане това, но тя се опъна. И тогава, когато ние отидохме в другата стая, този приятел се събуди (вратата беше затворена и нямаше начин той да е чул какво говорим, дори и да не е спал) и разказа следното, гледайки я, кой знае защо, в очите. Дали това го правеше той или друг чрез него, не мога да кажа. Но той каза точно така: "Току-що сънувах кладенец и въже. Когато някой е дълбоко на дъното на кладенеца и някой му подава въже отгоре и му казва: "Хвани се, за да те извадя", а той не иска да се хване, ТО ВИНАТА СИ Е НЕГОВА..."

 

БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА: "Имайте вѣра въ себе си. И единъ въ другъ - не само въ себе си, но единъ-другиму си вѣрвайте. Най-голѣмитѣ спънки, които азъ срѣщамъ въвъ васъ, то е въздѣйствие на безвѣрието - безвѣрие, безвѣрие! /.../ Туй безвѣрие ви се налага отъ вѫншния свѣтъ. Вие го възприемате, и понеже сте по-чувствителни души, притегляте отрицателните страни на свѣта, и то /наистина/ е опасно. Единъ окултенъ ученикъ, който е чувствителенъ, той е като единъ сюнгеръ, и ако не знае законитѣ, той може да смуче отвънъ. Затуй той трѣбва да бѫде ПОЛОЖИТЕЛЕНЪ въ любовьта, за да може отъ нея да привлича добритѣ качества, а злото да изхвѫрля настрана."

 

 

16.12.2019 г. 20,57 ч.

 

 

Пасажерите на малките лодки и увеселителните корабчета почти до един са късогледи, затова не виждат Белия Параход. И кормчиите не го виждат, но са обучени да го заобикалят. При това, клиентите са си платили.

 

УЧИТЕЛЯТ: „И даже МЕНЕ като слушате, да знаете кое да приемете и кое да отхвѫрлите.” (1922.06.08о.Окултна хигиена.ТРЖ.1996.ББ:249)

 

 

ЗА РАЗЛИКА ОТ УРИЦРАÒРИТЕ, УПùРИТЕ, ЕГРÈГОРИТЕ И ЕГРЕГОРИÀРСИТЕ. Те не са идентични, но ги обединява ЕДНО: идейно-психическият вампиризъм. Опиват се от представата за собствената си абсолютна правота и се вбесяват от различията в начина на живот и мисленето на другите. А Бог и родените от Него знаят, че всеки от нас трябва да има съвършено уникални разбирания и да има свободата да се противопоставя на манипулациите и опитите за асимилация. Да не приемат даже БОЖЕСТВЕНИТЕ Истини, ако нямат импулс да ги харесват. Божествена истина, за която не сме готови, е ОГЪН ПОЯЖДЯЩ: длъжни сме ДА НЕ Я ПРИЕМЕМ. Бог има безкрайно търпение да дочака лодките на индивидуалните ни истини. Не ни мъкне на буксир след абсолютните Си истини, ЗАЩОТО НЕ СМЕ ДЪРВЕНИ ИГРАЧКИ. Иска да се изпробваме в бурите през безброй прераждания, за да видим от какво потъваме и от какво не потъваме. Истината е 50% субективна. Накрая всички индивидуални истини ще се слеят в хармония помежду си и с Абсолютната Истина. В ареала на Анхùра (Земята) има 60 милиарда индивидуални истини. Всеки от нас, ако сме родени от Незнайния, носи УНИКАЛНА част от Скинията. Никой не може да ни замени, но можем да правим ОПИТИ ЗА ПАСВАНЕ. Ако не сме фанатици, инквизитори, урицраори, егрегориарси или упири, ние знаем, че сме само ЧАСТ от Истината. Търсим СРОДНИТЕ си пъзелинки от Пъзела, за да се ПАСНЕМ с тях. Всеки от нас е много сложно и неповторимо извит. Секторите на профила ни имат и крива за Единствената, и криви за ВСЕКИ от Веригата ни сродни души, и миниатюрни, но безкрайно мощни криви за ВСЕКИ от 60-те милиарда, но и една точка ЗА ВСЕКИ ОТ ВСИЧКИ И ЗА ВСИЧКИ, Т.Е. ЗА БОГА. Често ние се стържем и се чаткаме с чужди пъзелинки, опитвайки се да се паснем; киснем се в киселини и горчивини, пускаме лютивини. Не искаме да търсим и приемаме ЕДИНСТВЕНИТЕ, които ни допълват. Изронване и счупване е невъзможно, понеже сме монади. Обаче имаме наслоения от ЧУЖДИ внушения и илюзии, които изменят профила ни ОТВЪНКА. Затова дòйде ли Сродната, дòйде ли някой от Сродните, не можем да се паснем. НАРЕДЕНО Е ПРИНÀДЕНОТО ДА СЕ ИЗРОНВА, но ние сме пуснали там ЕГРЕГОРНИ нерви и кръвоносни съдове - БОЛù! Те са изградени от егрегорни илюзии, представи и понятия, от егрегорни теории, привързаности и потребности, от егрегорни вкусове, тръпки, съображения. Те се премахват само чрез Слово Божие и Любов - или чрез Страдание. 

 

 

16.12.2019 г. 10,01 ч.

 

ЕТО ОЩЕ ОТКОГА Е НЕДОВОЛЕН ОТ РИТУАЛИТЕ НИ, когато те са механични и без любов НА ДЕЛО. Много по-късно направо отменя този поздрав и го забранява. Ето, и на Рила, и в Айтос и другаде все още го правят механично. Но дори и със светнали очи, кой запита другия има ли залък за днес, има ли керемида над главата? Молитви, приказки, формули БЕЗ НЕЖНО, СЪРДЕЧНО, ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ е едно ПОРУГАВАНЕ на ближния и на Бога, за което ще си платим!

 

УЧИТЕЛЯТ: „Всѣки единъ отъ васъ, съсъ своитѣ мисли, съсъ своитѣ желания, съсъ своите действия ПОДПОМАГА ли другитѣ? /…/ Нали имаме ние това мото: „Нѣма любовь като Божията любовь“? И азъ слушамъ туй поздравление, че вече е станало почти безсмислено, когато се произнася бърже: „Нѣма любовь като Божията любовь” – „Само Божията любовь е любовь“. Ами че то е излѣзло вече извънка рамкитѣ на окултната наука! Ти ще се спрѣшъ въ себе си и ще кажешъ тъй: „Понеже нѣма друга любовь като Божията любовь, азъ за тази любовь всичко мога ли да направя? И ще го направя!“ Като кажешъ: „Само Божията любовь е любовь“, кажи послѣ: „Всичко мога да направя - и ще го направя! Ей тамъ има единъ бѣденъ братъ - аз ще го посѣтя, за него всичко ще направя”. /…/ Азъ по нѣкой пѫть казвамъ тъй на себе си: „Направихъ една голѣма грѣшка, че повѣрихъ на тия хора едно свещено правило, което опорочиха. Опорочиха и името на Бога, и съ това азъ си навлѣкохъ една голѣма карма. И отъ този опитъ, който направихъ, казахъ си, че ако имахъ тази опитность, НИКОГА не бихъ ви далъ туй правило. Искрено ви казвамъ: НИКОГА не бихъ ви го повѣрилъ! Казватъ си: „Нѣма любовь като Божията любовь“ - и погледнешъ ги двамата, че се хванали за гушата… „Само Божията любовь е любовь“, но двамата не могатъ да се примирятъ. „Само Божията любовь е любовь“, ама никой не отстѫпва отъ своето, всѣки държи на своето. Е, каква любовь е тази? Я ми кажете вие? И ще ми кажете: „Азъ сѫмъ човѣкъ съ достойнство, имамъ лични чувства…“. Ами по-голѣмо достойнство отъ любовьта има ли? Да изпълнимъ волята Божия! И нѣма по-голѣмо достойнство да служимъ на Бога по любовь! То е най-великото достойнство на човѣка – да служи на любовьта и на мѫдростьта! Сега азъ отправямъ това не къмъ вѫншнитѣ, азъ отправямъ този упрѣкъ кѫмъ себе си, че съмъ ви повѣрилъ едно свещено правило. И послѣ го отправямъ къмъ васъ, че вие НЕ СТЕ го използвали, а не ЗАЩО сте го използвали. И втори пѫть азъ ще бѫда много внимателенъ за правилата. Нѣкой пѫть, като произнесете думата „любовь“, въ менъ като че нѣкой тегли ножъ отгорѣ ми! Карате се, казвамъ: нѣма „любовь” като тази „любовь”, която цапа, дращи, рѣже! Но азъ спечелих: научихъ, че нѣма любовь като Божията любовь, и че само Божията любовь е любовь. ОПИТАХЪ туй! Поне азъ научихъ правилото, ако вие не сте го научили. Азъ го научихъ - и нѣма да го забравя втори пѫть нито на земята, нито на небето! И всѣки, който опорочи Божията любовь, непрѣменно ще приеме своята заплата! И ако той не разбере тази любовь, всичко въ живота е свършено!” /…/ Моето желание е, съзнанието на всѣкиго отъ васъ да се разшири, съ дребнавости въ живота да се не занимавате. Тази любовь да цари и да сѫбуди ума ви, да даде подтикъ на сѫрцето ви, да изцѣри всичкитѣ ваши недѫзи! Да се почувствате здрави, бодри, свѣжи, ДА МОЖЕТЕ ДА ВЪЗПРИЕМЕТЕ ЛЮБОВЬТА И ДА Я ПРИЛОЖИТЕ ВЪ ЖИВОТА. Богъ въ насъ трѣбва да бѫде ВОЛЕВА сила.” (1922.06.08о.Окултна хигиена.ТРЖ.1996.ББ:237/247)

 

 

17.12.2019 г. 16,41 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Азъ толкова години сѫмъ изучавалъ любовьта, а едва съмъ въвъ ВЪВЕДЕНИЕТО на любовьта. За себе си казвамъ: азъ едва ВЪВЕДЕНИЕТО съмъ напипалъ на тази любовь. А вие казвате, че я знаете… - Е, тогава азъ бихъ желалъ да ви слушамъ… Любовьта – това е единъ АЛХИМИЧЕСКИ законъ. Когато вие обичате, ще знаете да прѣвръщате всичкитѣ елементи. И вие, като прѣвърнете елементитѣ съ вашия еликсиръ, нѣма да има стѣна, която да не се разруши, врата, която да не се отвори! Имате нѣкой приятель въ затвора - но тогава нѣма да има затворъ, който да не се отвори. Нѣма да има неправда, която да не се оправи! Нѣма да има смѫрть, която да не изчезне прѣдъ любовьта! Като минете изъ пѫтя съ вашата магическа прѫчица, чудеса ще правите. ТОВА е Любовьта!”

 

(1922.06.08о.Окултна хигиена.ТРЖ.1996.ББ:249-250)

 

 

18.12.2019  г. 17,44 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Духътъ говори вѫтрѣ въ насъ. Сега, върху туй говорене мнозина попадатъ въ заблуждение, т.е. тѣ даватъ по нѣкой пѫть на туй говорене на Духа изключително прѣимущество като ТѢХНО качество и, слѣдователно, САМО НА ТѢХЪ бил говорилъ Духътъ по особенъ начинъ…” (1922.06.11н.Както е Онъ чистъ.СИЖ5.1922.Съг: 398)

 

ОБИКНОВЕНИТЕ ГОРДЕЛИВЦИ СЕ РАЗПОЗНАВАТ ОТ СВЕТЛИННИ ГОДИНИ, какъвто е и този в средата на илюстрацията. Но има и такива, които НАИСТИНА изявяват особения глас на Духа, понеже са с монада. Обаче суетността и тщеславието ги надуват да си представят, че са НАД другите, и даже че са абсолютни асове. Защо Духът ги търпи – това е много сложен въпрос. Не е само защото са от най-съвършените Му инструменти и няма кой друг да провежда гласа Му. Сигурно целта Му е да ни преподава уроци и в тази най-тънка област. Да се види кое от Истината и Словото изгражда положителните черти на черепа и лицето им – и кое от горделивостта им ги деформира. Те ще си платят за самолъжата и самомнението, но какво ще стане с елитните души, които са им повярвали? Понеже, все пак, чрез такива наистина говори Духът и затова елитните души Го разпознават? Най-филигранният анализ разкрива, че въпреки високото си ниво, такива тръби са СЪЩО цедилки, редактори. ПРОПУСКАТ някои от истините на Духа, но други не пропускат – това е вид РЕДАКТИРАНЕ. Позволяват си и лични интерпретации, които не са верни и даже понякога са опасни. Те ПРЕНАСОЧВАТ доверчивите към неверни или стари измерения на Пътя и така могат да върнат много души назад в еволюцията им. Понеже, ако провеждаха Цялата Истина в брилянтната й чистота, самите те би трябвало да имат белезите на Абсолютния Извор на Словото: да имат съответен образ и да искат да се съюзяват с ДРУГИ говорители и дейци на Бога; да им дават ПРЕДИМСТВО на катедрата си и в изданията си, в дейността си. Такива жестове на хората на Духа сме виждали в чужбина, но и тук има двама-трима, в които центърът на разпознаването, благоговението и уважението с приближава към фонтанелата на Първите Трима Ученици. В тях е имало Разпознаване, Уважение и Благоговение. Един Изследовател е проверил лично чрез измервания и докосване минимум един милион български черепи в продължение на 12 години, за да открие тия Трима Ученици. Ще каже някой: "Нали е ясновидец - защо не ги е видял веднага, ами е трябвало да прави френологически обиколки?" - Защото Второто Посвещение на Смрението се събужда САМО ЧРЕЗ ДОКОСВАНЕ - ФИЗИЧЕСКО докосване. Така е работел и Исус.

 

 

18.12.2019 г. 18,37 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Всѣкога чистата мисъль дава сила; всѣкога чистото желание дава сила. Чистата мисъль и чистото желание - двѣтѣ заедно - усилватъ волята.“ (1922.06.11н.Както е Онъ чистъ.СИЖ5.1922.Съг:397)

И ДРУГ ПЪТ СМЕ СИ ГОВОРИЛИ ЗА ФРЕКВЕНТНИ, Т.Е. ЧЕСТОТНИ РЕЧНИЦИ. Отдавна те се съставят електронно чрез определен алгоритъм – става за секунди, а в по-малък размер – за част от секундата. Преди ги съставяхме с фишове и перфокарти за месеци, за години. Говорили сме си и за това, че Словото на Учителя и на всеки автор без изключение има десетки строго специфични особености, чрез които, използвайки стилистична програма, може незабавно да се познае дали даден текст или дадена реч е от този автор – или е претенция, фалшификация. И така, ако някой твърди, че през него говори Духът, Христос, Учителят или който и да е друг, проверяваме първо чрез фреквентната програма, а после и чрез логическата и стилистическата програма думите В КОНТЕКСТ - каква е честотата на тезите при дадена дума, и каква – на антитезите; съответно – и на синтезите. Например, ако в един проповедник, съставител, компилатор или цитиращ думата „желание” тя даде 100% отрицания или близо до 100, ние ще сравним какви са процентите на утвържденията и антитезите за същата дума в словото на оригиналния автор. При всички случаи, когато този оригинален автор и проповедник на Божественото е говорил, той е изказал забележително висок процент твърдения В ЗАЩИТА НА ЖЕЛАНИЕТО, а от контекстовете, антитезите и синтезите става ясно кое желание е божествено, кое – духовно, ангелско, човешко, адско и пр. С лексикалния набор и сравнителната стилистична обработка на подобни възлови, проблемни думи (напр., още „плът”, „грях”, „страст”, „материя”, „светът”, „любов”, „влюбване”, „ум”, „мислене”, „сърце” и пр.) също се открива безпогрешно кой от чие име говори: от името на Истината, на Духа, на Учителя – или от свое име, от името на духовете.

 

БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА: "Всички вие, моитѣ приятели тукъ, казвате, че познавате Христа, нали? - Право е, познавате Го, туй не го отричамъ, че Го познавате; но познаване отъ познаване има разлика. Вие можете да познавате Христа тъй, както цвѣтята познаватъ слънцето; вие можете да познавате Христа тъй, както кристалътъ познава слънцето; вие можете да познавате Христа тъй, както една жаба познава слънцето, както нѣкоя птица, нѣкое млѣкопитаещо, нѣкой обикновенъ човѣкъ; и - най-послѣ, нѣкой светия. Тѣ сѫ все РАЗЛИЧНИ познавания на Христа. Като кажемъ: „Познавамъ Христа“, трѣбва да знаемъ КАКЪ Го познаваме."

 

 

18.12.2019 г. 20,16 ч.

 

ПРОБЛЕМНИ МИСЛИ В БЕСЕДИТЕ: ГРЕХОВЕ

УЧИТЕЛЯТ: „Дефектите ни може да сѫ много малки, но и най-малката погрѣшка спрѣмо Бога ни спъва въ пѫтя ни къмъ Него. МАЛКИТѢ грѣхове, МАЛКИТѢ нѣща ни спъватъ въ пѫтя на живота. На голѣмитѣ грѣхове Господь не обръща внимание, а на малкитѣ. Тия недостатъци седятъ въ нашето съзнание като извѣстна добродѣтель - много наши грѣхове седятъ като добродѣтели.“ (1922.06.11н.Както е Онъ чистъ. СИЖ5.1922.Съг: 400-401)

В „ДЕС” МИСЪЛТА Е ОТБЕЛЯЗАНА КАТО ПРОБЛЕМНА, понеже не е никак лесна за разбиране и пояснение. Изискват се много дълбоки размишления и обстойно познаване на живота и Словото, много разговори с приятели, за да се приближим към отговора. Особено твърдението, че Бог не обръщал внимание на големите грехове. Вероятно, те са абсолютно стандартни и затова Той ги оставя на вниманието на отговорните йерархии. Това, както и да се обясни, не означава, че Той не е делегирал на Кармата да наказва големите грехове. Но явно вниманието Му е насочено основно към началната микроскопическа грешка, от която струйката ще тръгне в неправилна посока, ще насъбере води и сили и ще унищожи цял град. Затова ни обръща вниманието именно към това: ДА СМЕ БУДНИ ОЩЕ В НАЧАЛОТО. Особен ключ тук е твърдението, че ние взимаме много от недостатъците за добродетели. Това е грамадна тема, която може да се проследи в цялата история на човечеството, на етиката, живота, религиите, философиите, културите, литературата, политиката и т.н. Именно тук опираме до темата за Дървото за познаване на доброто и злото, т.е. до етиката. Да посегнем към „ябълката” въпреки предупреждението, значи да повярваме на Суфльора, че тази ябълка означава добродетел или шанс. Суфльорът, „Лукавият” просто си върши работата; за Следователя обаче по-важното е да анализира ЗАЩО СМЕ ПОВЯРВАЛИ – какво има в нас гнило, за да е развило гнил вкус, гнила ценностна ориентация. Изкусителите и илюзионистите на „ремонтното битие” са просто отдел „Дефектоскопия”. А защо част от продукцията има пукнатини и шупли, това е друга, много голяма тема, която се разглежда обстойно във висшите класове на Школата през всички векове.

 

18.12.2019 г. 10,57 ч.

 

ИЗВЪНРЕДНО ВАЖНО ОБЯСНЕНИЕ, което може да се илюстрира с ИНТЕГРИОНА и да допълни познанията ни за него. Има БОЖЕСТВЕН ОРГАНИЗЪМ, има и ЖИВА ПРИРОДА – това го знаем. Оказва се, че в един неин сектор има клетки, ИЗХВЪРЛЕНИ от Божествения Организъм: тия, които не Го признават и не искат да мислят като Него, да живеят в Него и като Него. Затова те загниват и трябва да бъдат елиминирани и преработени, за да не увредят Организма.

УЧИТЕЛЯТ: „Йоанъ казва: „Който се надѣва на Него “. Съ това се подразбира, че той ВѪТРѢШНО, ОРГАНИЧЕСКИ, е свързанъ съ Бога. Въ Живата Природа има нѣща, които сѫ ИЗХВЪРЛЕНИ отъ божествения организъмъ, а има клѣтки, които сѫ ВѪТРѢ въ божествения организъмъ. Нѣкой съзнава, че е ВѪТРѢ въ Бога; ние съзнаваме, че живѣемъ ВЪ БОГА - туй се отнася не за другитѣ, НО ЗА НАСЪ, които СЪЗНАВАМЕ, че живѣемъ въ Бога. Тогава Иоанъ, който има тази дълбока опитность, казва: „Който има тази надежда, ОЧИСТВА себе си, както е Онъ чистъ“. (1922.06. 11н.Както е Онъ чистъ.СИЖ5.1922.Съг: 397)

 

В ИЛЮСТРАЦИЯТА ТАЗИ ЗОНА е увеличена вляво – областта на ада. Тя прилича на един от видовете алебарди. Всъщност, това е отделителната система, без която всеки организъм след Грехопадението би загинал. Емануил Сведенборг дава много подробно описание на ада: на съществата, които не искат да живеят с любов и налагат собствената си воля. Бидейки в Елипсата, адът е в рамките на Живата Природа. Затова там съществата са живи, но по свой начин, коренно противоположен на този на живите същества в Божествения Организъм. В ада съществата се взаимоизяждат и самоизяждат, понеже егоизмът и злото в тях не желаят да се живее в съгласие, в признаване на живота и истината на ДРУГИТЕ и хармонично координиране с тях. Виждаме, че фигурата без тази лява част образува СЪРЦЕ. Именно затова Бог казва: „Сине Мой, дай ми сърцето си” – истинското сърце, което може да обича и да отстъпва, да се саможертва, принадлежи към Божествения Организъм, а ние сме го откъснали при Грехопадението и сега трябва да се върнем. Интегрионът ясно показва, че пътят наляво е към пъкъла, а надясно – към Бога. Защо 2/3 от сърцето са отместени наляво от централната ос на човека - това е пак тема за историята на грехопадението. Чия функция е хипертрофирала, за да го измести? Имаме приятелка, чието сърце е точно в средата. От много високо място тя бе наречена "Новата Ева", преди да узнаем за положението на сърцето й.

 

 

19.12.2019 г. 10,11 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Не мислете, че ако мѫжътъ ви или жена ви се увлѣче подиръ Учителя, то вашиятъ домъ ще се развали – не! Ако това е единъ истински Учитель, той ще внесе въ душата на мѫжа ви повече любовь, повече разумность, повече воля. Такъв мъж ще се отнася по-добрѣ съ жена си; а ако ти си жена, ще внесе въ душата ти повече любовь, повече разумность, и ти ще се отнасяшъ по-добрѣ съ мѫжа си. Туй е ЗАКОНЪ." (1922.06.11н.Както е Онъ чистъ.СИЖ5.1922.Съг:402)

ПОЗНАВАМЕ ТРИ ВИДА БЛИЗКИ ИЛИ СЪПРУЗИ НА ХОРА ОТ БРАТСТВОТО: два със сърце и душа, а третият вид – почти безнадеждни. Познаваме мъже, който обичат жените си ИСТИНСКИ: започнаха да им подаряват томове с беседи, да идват с тях на паневритмия и в планината. Обикнаха приятелите им. Безкрайно трогателно – да видиш Човек! Най-качествените престанаха да осъждат, да пушат и пият, оставиха лова, някои станаха вегетарианци. Дори почнаха да разбират Учението по-добре от жените и децата си. Така спечелиха горещата им любов за вечни времена и запазиха семействата си. Вторият вид близки също са със сърце и душа, но нямат тъй висока интелигетност. Не променят разбиранията и живота си, но поне не пречат. За третия вид тук няма защо да говорим.

БСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА: "Които сѫ се увлѣкли, не бързайте да ги критикувате: Духътъ, Божествениятъ Духъ ще ги събуди. Има души, които сѫ се събудили. Мѫжътъ иска да спре жена си. - Не спирай жена си! Ако Богъ е събудилъ едно сърце, една душа, спри се и повѣрвай: слѣдъ туй ще имашъ една отлична жена. Спрешъ ли я, ще спрешъ и нейното развитие, и своето. Спрешъ ли развитието на жена си, и цѣлиятъ домъ се разваля. Нѣма въ окултната история нито единъ примѣръ жената да е спрѣла мѫжа си, и цѣлиятъ домъ да не бѫде съсипанъ; или мѫжътъ да е спрѣлъ жената - и цѣлиятъ домъ да не бѫде съсипанъ! ТОВА значи казаното въ Писанието: „Който съсипе Божия храмъ“. — Ако Богъ е дошълъ да съгради нѣщо въ жена ти, или в дѣцата ти, въ дъщерята ти, не спъвайте никого. Спънешъ ли ги, по сѫщия законъ ще дойде и общото съсипване.

 

 

19.12.2019 г. 12,34 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Любовьта трѣбва да дѣйства МНОГО МЕКО, МНОГО МЕКО! Сега има опасность въвъ всички окултни общества. Тъй, както сме събрани като една фамилия, има опасность да си причинимъ много голѣмо добро, но и много голѣмо зло — и едното, и другото. Нѣкой казва: „Азъ съмъ свободенъ да мисля каквото искамъ...“ - Не си свободенъ, вашиятъ ножъ трѣбва да седи вѫтрѣ въ ножницата, а когато излѣзете изъ гората, можете да го въртите колкото искате. Вкѫщи, между вашитѣ приятели, ножътъ ще бѫде въ ножницата - нѣма да има никакъвъ ножъ, ако искате да бѫдете чисти! Извадите ли го да показвате вашето изкуство, работата злѣ ще свърши.” (1922.06.11н.Както е Онъ чистъ.СИЖ5.1922. Съг:403-404) Миниатюриге вдясно - Kate MacDowell 

 

 

19.12.2019 г. 13,36 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ако вие любите Христа, трѣбва ли, като влѣзете въ Неговата градина, да си опитвате ножа налѣво и надѣсно по цвѣтята Му и на Неговитѣ дръвчета? И като влѣзе Христосъ да види дръвчетата посѣчени, какво ще каже за васъ? Ако на една крѣхка душа - младо момиче току-що тръгнало - вие му кàжете: „Що си тръгнала по тия глупости, ти си още млада, чакай да си поживѣешъ!“, вие веднага спирате Духа. Какво ще каже Христосъ, като види това? Ще ви похвали ли? — НѢМА да ви похвали! Вие на това дѣте кажѐте: „Върви напрѣдъ, много добрѣ си започнала“. Дòйде ли туй пробуждане, никого не спирай! И послѣ: тамъ, дѣто Духътъ работи, не се намѣсвайте въ работитѣ на Божия Духъ.” (1922.06.11н.Както е Онъ чистъ.СИЖ5.1922.Съг:404)

 

 

19.12.2019 г. 14,15 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ако нѣкой има познания, радвайте се, изслушвайте го, когато говори. Но и онѣзи, които говорятъ, трѣбва да бѫдатъ благоразумни да не взематъ всичкото врѣме, да не говорятъ много. Всички трѣбва да бѫдете досѣтливи, много досѣтливи!” (1922.06.11н.Както е Онъ чистъ.СИЖ5.1922. Съг:405)

ИЗТЕГЛЯНЕТО НА ЖИВОТ И ЕНЕРГИЯ от слушателите става не само чрез много говорене и съдене, но и при пускане на корени зад катедрата, без ораторът да ходи да слуша някой друг и да пуска и други да говорят. Дори и при много мъдри проповеди, пак има вампиризъм, когато някой вече си е образувал егрегор и редовна аудитория, но без братски живот.

 

 

19.12.2019 г. 19,55 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Нѣкой ще каже: „Моето сърце гори“. Но въ любовьта има друго едно чувство: когато обикнешъ нѣкого, ти го съжалявашъ и къмъ него се отнасяшъ тъй, както къмъ себе си; много внимавашъ да му не направишъ нѣкоя пакость. ТУЙ чувство трѣбва да се проявява!/…/ Послѣ, въ любовьта има друго чувство: ДА ИЗВИНЯВАТЕ. Ти ще извинявашъ, каквато и погрѣшка да се направи. То е едно качество на тази любовь. Вашата любовь не прави ли тѣзи двѣ изключения, тя още не е любовь.” (1922.06.11н.Както е Онъ чистъ.СИЖ5.1922.Съг:408

 

 

19.12.2019 г. 08,40 ч.

 

ВСИЧКО ЗА УЧИТЕЛЯ В ТРИТЕ СВЯТА – ТОТАЛНА ЯСНОТА. От което следва: родени сме от Отца и сме едно с Него, само ако живеем ИЗОБИЛЕН И ПЪЛЕН ЖИВОТ. Едно сме с Духа и общуваме с Него, само когато не спираме да се движим интензивно НА ВСИЧКИ ПОЛЕТА. Едно сме със Сина, само когато Го разпознаваме в съвършената Му ФИЗИЧЕСКА форма, която е образ и подобие на Отца. А Той не е историческа личност и абсолютно никога не е напускал земята нито духовно, нито физически.

УЧИТЕЛЯТ: „ТРИМА души сѫ Учителитѣ, и тримата сѫ ЕДИНЪ. Нали казват, че сѫ трима? Отецъ — азъ сега развивамъ принципно думата „Учитель“, — Отецъ, Който е горѣ; Духътъ, Който е въ духовния свѣтъ, и Синътъ, който е въплътенъ въвъ физическия свѣтъ – тримата, тѣ сѫ ЕДНО. Единиятъ обединява формата, другиятъ обединява съдържанието, а третиятъ е Отецъ ми, отъ Който произтича цѣлиятъ животъ. Сега, най-първо, вие трѣбва да имате ОБЩЕНИЕ. Съ кого? - Съ Отца на свѣтлината, отъ Когото произтича животътъ - НЕГО трѣбва да познавате! Най-първо трѣбва да познавате ЖИВОТА, и щомъ имате животъ, ще имате движение — движението е ДУХЪТЪ. Щомъ имате движение, ще образувате и форма.“

(1922.06.11н.Както е Онъ чистъ.СИЖ5.1922.Съг: 402)

ТАЗИ УНИКАЛНА ФРЕСКА Е ОТ ЕДНА ЦЪРКВА В ГОРНА БАВАРИЯ от 12 ВЕК. Според една стара езотерична традиция, Св.Дух е Жена. Потвърждава се и в българското Слово през 20 век. Според едно съобщение, тази фреска е имала доста интересна съдба. Уж богомолците се били заглеждали със светнали очи и смесени чувства в нея и даже ставали чудотворни изцеления при съзерцаването й, но съвсем не поради това, за което си мислели в началото светите отци. В даден момент светейшото им подсъзнание изведнъж с ужас видяло скверното внушение на Лукавия в концепцията на този греховен зограф – твърде игрива концепция… Уж стенописът бил незабавно замазан, но не унищожен, а едва в днешни времена бил изскочил при една реставрация. Но дали това съобщение и тази версия са верни, би трябвало да се провери.

 

 

20.12.2019 г. 09,00 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Най-първо, окултния ученикъ има прѣдвидъ да съгради дома си, сѣмейството си по единъ НОВЪ начинъ, да създаде НОВИ отношения между мѫжа и жената, между братята и сестритѣ. Старото ние не го отхвърляме. Старото е старо, но НОВОТО се съгражда въ свѣта, НЕГО ние трѣбва да възприемемъ и приложимъ; а туй ново, докато го приложимъ, ще станатъ доста погрѣшки. Сега въ туй отношение женитѣ могатъ да направятъ много за мѫжетѣ. Само женитѣ сѫ въ състояние да изправятъ мѫжетѣ!” (1922.06.11н.Както е Онъ чистъ.СИЖ5.1922.Съг:410)

„ЛЮБОВТА СЕ ПРОЯВЯВА НЕ САМО С НЕОБХОДИМОТО ПРИСЪСТВИЕ, НО И С НЕОБХОДИМОТО ОТСЪСТВИЕ”

 

 

20.12.2019 г. 10,08 ч.

 

БЕЗ ПРЕСИЛВАНЕ, ПО МАЛКО, НО ВСЕКИ ДЕН

УЧИТЕЛЯТ: „Изисква се ЦѢЛОТО ваше сѫществуване ДОКРАЙ, за да създадете нѣщо. И то, всѣки день ПО МАЛКО - не по много, - ЦѢЛИЯ си животъ трѣбва да посветите на разумна работа.” (1922.06.11н.Както е Онъ чистъ.СИЖ5.1922.Съг:408)

АКО СТАВАШЕ ДУМА за Делото или за Живота, това е мечтата и на БОГА, но за тази цел трябва да има ГОТОВИ ДУШИ. Ако няма, ако всеки има ДРУГ смисъл на живота и харесва ДРУГИ неща и хора, тогава единственият ни въздух за дишане остава Словото. А ЩОМ СТАВА ДУМА ЗА СЛОВОТО, понеже сме издържали конкурс измежду стотици милиарди души да се родим БЪЛГАРИ, то за някои хора единственият смисъл на живота е да работят за Словото. И ЕДНО изречение да препишем краснописно и да го подарим, и ЕДНО изречение да преведем, ние може да спасим някого от смърт или да съкратим еволюцията му с 25 хиляди години. Понякога абсолютно всичко ни се разваля, понеже сме обещали да правим именно това, за да се родим българи, а ние тичаме по химери.

 

 

20.12.2019 г. 10,39 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Нѣкой има да дава сто хиляди лева, иска отъ менъ десеть хиляди лева, но тѣ ще паднатъ въ дъното на неговитѣ борчове. ПО-ДОБРѢ НЕКА ФАЛИРА ТОЙ, а моитѣ пари да седатъ, не да идатъ въ рѫцѣтѣ на другиго - нѣма да му помогнатъ. Ако можешъ да платишъ ЦѢЛИЯ дългъ, плати го; но десеть хиляди - то е безъ полза. Когато ще правишъ добро, направи го както никой не го е правилъ. Да хвърлишъ едно камъче въ една дълбока яма, туй ни най-малко не значи, че цѣлата яма може да се затрупа.” (1922.06.11н.Както е Онъ чистъ.СИЖ5.1922.Съг: 408)

ТОВА ВАЖИ НЕ САМО ЗА МАТЕРИАЛНОТО ПОМАГАНЕ, НО И ЗА СЪРДЕЧНОТО, ДУШЕВНОТО. Някои си мислят, че с душевни подаяния и гостувания от дъжд на вятър може да са направи нещо. НЕ – СЪС ВСИЧКА СИЛА – И ИЗЦЯЛО! Но истинска помощ и истинско себеотдаване заслужава само такъв човек, който живее за Бога, т.е. за Истината, за Словото, за всички, а не бездънна егоистична яма. В противен случай – „НЕКА ФАЛИРА”.

БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА: "Този законъ е вѣренъ въ слѣдното: когато обикнемъ нѣкого, ние сме въ сила да направимъ ВСИЧКО за него. Когато обикнемъ Христа така благородно, ние сме въ състояние ВСИЧКО да направимъ, а когато не можемъ да направимъ нѣщо, туй показва, че не сме Го обикнали, т.е. не че не го обичаме, но тази любовь е слаба - не може да даде импулсъ, подтикъ. Когато обичашъ нѣкого, хичъ не мислишъ - готовъ си на всички жертви, а когато малко го обичашъ, философствашъ. Когато обикнешъ, казвашъ: „ВСИЧКО ще направя!“. /.../ Когато го обикнешъ, казвашъ: „Готовъ съмъ ВСИЧКО да жертвамъ, ВСИЧКО давамъ!“. ТЪЙ седи правилото. Само ако обичате, тогава го правете. Ако идете да правите нѣщо безъ любовь, работитѣ ще ви се забъркатъ още по-вече, а ако идете съ любовь, успѣшно ще бѫде всичко."

 

 

 

 

20.12.2019 г. 16,25 ч.

 

КОНТРАСТНИ МИСЛИ ЗА НАПУСКАНЕТО

УЧИТЕЛЯТ: „Не е обикнала Христа онази жена, която не се свърта вкѫщи. Това не е доказателство, че тя люби Христа - ни най-малко! Тя казва: „Моят мѫжъ е такъвъ-онакъвъ, азъ ще го напусна…“. - Тя не е обикнала Христа! Христосъ казва на жената: „Ти, жено, заради менъ ще обикнешъ мѫжа си, понеже азъ го обичамъ“ — „Ама той е лошъ…“. И мѫжътъ казва: „Ще напусна жена си“. Христосъ казва: „Азъ обичамъ твоята жена - ще я обикнешъ и ти заради менъ“. — „Но азъ не мога да я понасямъ повече!“... ТЪЙ седи въпросътъ. АКО ТВОЯТЪ МѪЖЪ ТЕ ИЗПѪДИ, ти си свободна, но ако не те пѫди, и БОГЪ не съизволява - нищо не може да ви развърже отъ ония връзки, които Богъ е поставилъ.

(1922.06.11н.Както е Онъ чистъ.СИЖ5.1922.Съг: 412-413)

КОГА НАПУСКАНЕТО НА КАРМИЧЕН ОБРЪЧ Е РАЗРЕШЕНО? За да ни затвори Бог в дадена клетка, Той има извънредно дълбоки съображения. Стъргали сме някого в минали животи – сега НАС трябва да стържат. Харесвали сме егоисти и насилници и сами ме били такива. Освобождават ни от шмиргела, само когато сме му служили безропотно и с любов до последния миг, НО В ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ СМЕ ОСТАНАЛИ ПО-ТВЪРДИ ОТ ДИАМАНТ. Ако другият е с душа, ще ни даде свобода, ще се промени, ще еволюира. Ако не, като види животното, че диамантът чупи зъби, самò ще ни освободи. Освобождават ни още, ако са сигурни, че следващия път и вече завинаги няма да харесваме шмиргели, а ще служим на Цялото.

НАПУСКАНЕ НА МЪЖ ИЛИ ЖЕНА 1 1922.11.26н .Лама савахтани.ЖИГ1948:142-143 Казвам: всеки мъж трябва да напусне жена си, и всяка жена трябва да напусне мъжа си! Ще кажете: "Ето, хванахме го сега. Виж, какви работи говори!" - Пак повтарям: мъжът трябва да напусне жена си, а жената трябва да напусне мъжа си. Ако спра дотук, ще кажете: "Какво учение е това?..." /.../ И тъй, всеки, който е изгубил Божията Любов, е мъртъв, и жена му трябва да го напусне. Всяка жена, която е изгубила Божията Любов, е мъртва, и мъжът й трябва да я напусне. В ТОВА се заключава спасението на човека! Закон е: всеки мъж, който изгуби Божията Любов, е мъртъв, и жена му трябва да го напусне. Същото се отнася и до жената. /.../ Само Любовта развързва човека и го освобождава! Единствената сила, която освобождава човека, е Великата Истина. Дето е Истината, там е и Любовта. Вън от Любовта, никакво развързване не става. /.../ Жената казва: "Искам да се освободя от мъжа си!" - Само един начин има за това — да приемеш Божията Любов. Това значи да пожертваш всичко за Любовта. И мъжът може само по този начин да се освободи от жена си. При това положение, мъжът може да напусне жена си, да излезе от дома си, но да ù даде своето благословение, да ù създаде всички условия за добър живот. ТОВА значи мъж с характер, със силна воля. КОМЕНТАР: Към тази мисъл Учителят добавя, че разводът не е лесно нещо и стига до обясненията, цитирани по-горе: само Божествената Любов и Великата Истина ни дават правото да се освободим истински. Ако след развод или раздяла човек пак си направи човешко, кармично гнездо и повтори същия модел, макар и с илюзията, че върши нещо ново, това е същото егоистично бъркане в кацата с мед, само че човекът отсреща е друг. За повечето хора обаче е напълно в реда на нещата и морално да си имат "другар", с когото да си "споделят" и да са "щастливи". Не че няма и такова нещо, но истинското щастие и здраве по двама е едно голямо изключение и се дава много рядко – като награда за извършени добрини и подвизи в миналото или при двойки, които служат на Бога истински, посветени са на Словото и Делото и живеят за всички. В останалите случаи е по-добре да страдаме, да търпим и да служим на егоистите или страдащите около нас, понеже това по ни приближава към Бога, отколкото една нова сценка, в която пак търсим илюзорна свобода, "уреждане в живота" и удоволствия. Проблемът е в това, че за да се стигне до Великата Истина и Божествената Любов, в която всеки живее за всички - без "любов с обект", - са необходими много страдания, разочарования и прераждания, докато проверим вкусовете и теориите си и ни омръзне да остаряваме и умираме – б.с.

 

 

20.12.2019 г. 08,35 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Великиятъ Учитель на мълчанието вижда всичко, но мълчи. ТЪЙ казва окултната наука на познанието: Великиятъ Учитель мълчи. Ако той намѣри, че ти трѣбва да минешъ прѣзъ тази опитность, ЩЕ ТЕ ОСТАВИ да минешъ. Погрѣшка ли ще направишъ, ще паднешъ ли, Той ще прѣдпочете ти ДА ПАДНЕШЪ, отколкото да те лиши отъ тази опитность. Ще ОПИТАШЪ това малко падение. Единъ день, ако ти се повдигнешъ безъ тази опитность, ще се яви много по-голѣмо падение отъ сегашното. За прѣдпочитане е, слѣдователно, малкото падение прѣдъ голѣмото. Ако Той по нѣкой пѫть те оставя, има си дълбоки причини вѫтрѣ въ самото битие, въ естеството на самитѣ нѣща, отдѣто иде падението. Та ако нѣкои нѣща се случватъ, вие ще кажете: „Това сѫ кармически причини, на тѣхъ нѣма да се спирамъ“. Най-първо, въпросътъ ще рѣшите така: „Има важни причини за това, което ни се случва - ГОСПОДЬ МЕ ОБИЧА!”

(1922.06.11н.Както е Онъ чистъ.СИЖ5.1922.Съг: 409-410)

 

 

21.12.2019 г. 12,08 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Доколкото азъ съмъ разбралъ, вие страдате отъ безработица, но сте ГОТОВИ за работа. Напримѣръ, всѣки иска да говори, но казва: „Отстѫпвамъ на Учителя…“. - София е толкозъ голѣма – двама-трима души идѐте, образувайте крѫжоци, почнете да говорите! - /…/ Знаете ли какъ започнахъ азъ моята работа? - Азъ говорѣхъ НА ЕДИН-ДВАМА ДЕСЕТИНА ГОДИНИ, а вие искате изведнъжъ. /…/. Та сега за васъ има отлична работа. Разпрѣдѣлете се да говорите на други мѣста въ София - на единъ, двама, трима говорете, не бойте се. Не мислете че вашата дума ще пропадне, защото онова, което вие ще сторите за онзи ЖИВЪ Христосъ - за ТОЗИ Христосъ ние ще работимъ!”

(1922.06.11н.Както е Онъ чистъ.СИЖ5.1922.Съг: 413-414)

И ДРУГ ПЪТ КАЗВА, ЧЕ НИ ГОТВИ ЗА ПРОПОВЕДНИЦИ, АПОСТОЛИ И МИСИОНЕРИ НА НОВОТО УЧЕНИЕ. От днешната мисъл обаче можем да почерпим кураж, увереност в себе си и ценни методи. Първо, казва за някои, че вече са ГОТОВИ за работа. Може би не само като готовност, а като „готовост”: ХОРА С КАЧЕСТВА. Нима нямахме щастието да ни поемат именно такива ученици на Учителя и да ни проповядват и обучават с десетилетия поединично, по двама или трима и в много малки групи? Нима не виждаме и днес мъдри и достойни просветители?

ОБАЧЕ ОТ СЪВЕТИТЕ МУ И ПОДРОБНОСТИТЕ ЗА НАЧАЛОТО НА РАБОТАТА МУ С ХОРАТА, ние би трябвало да си вземем някои важни поуки, да се опитаме да ги приложим в живота си.

1.И Христос, и Учителят сега ни предупреждават да не бързаме да ставаме учители на хората. Необходима е определена зрялост, трябва да се мине през няколко важни Посвещения преди това. Исус е минал през много строга самодисциплина и е постил неведнъж по 40 дни и повече, преди да почне да проповядва. Известни са годините и датите, когато в Учителя в България са се вселили последователно няколко ипостаса на Бога. Много други мъдерци и Учители също с години и десетилетия мълчат, преди да почнат да говорят. Бог проговаря през Учителя публично през неговата 33-годишна възраст, после той почва беседите си за отделните класове, когато е бил на 50, 52 и 58 години – и пр.

2.За да проговори първо пред един, двама или трима души с най-тънка фонтанела и най-добър Камперов ъгъл, Учителят в България е трябвало да изследва лично черепите на стотици хиляди българи в продължение на 12 години! Ето, тук узнаваме, че първо е говорил НА ЕДИН-ДВАМА ДУШИ ДЕСЕТИНА ГОДИНИ. А ние, които не сме Учители и не се знае дали сме и Ученици, защото нямаме съответните френологични и физиогномични даннни и съвършени тела, излизаме изведнъж пред цели класове като „водещи”, пред цели аудитории и даже пред целия свят по телевизията! Кой ще ни повярва, като ни види какво представляваме? Кой ще уважава това Учение, ако се осмеляваме да говорим в този вид от негово име?

3.Съветва ни да ходим да проповядваме не сами, А ПО ДВАМА-ТРИМА. Не че е задължително винаги така, но е крайно желателно. Не че не познаваме достойни солисти, обаче колцина опитаха този фундаментален метод на Бялата Ложа? Каква е гаранцията, че няма елемент от гордост и самоупование във вечните солисти, ако не могат да си партнират – да свирят и в дует, и в камерен състав, и в оркестър? В някои духовни общества на Бялата ложа главните проповедници си имат график кой кога ще говори и ръководи, а имат и дни да проповядва ВСЕКИ ЖЕЛАЕЩ от присъстващите ПО СПИСЪК ИЛИ ПО ЖРЕБИЙ – пак метод на Бялата ложа.

 

 

21.12.2019 г. 13,22 ч.

 

МИЛИЯТ НИ, ПРЕКРАСЕН И СЪВЪРШЕН УЧИТЕЛ! Кой друг ни е говорил така обнадеждаващо и сърдечно, има ли някой такъв и до днес? Дълбоки мъдрости с океани, кристални истини, несравними познания около нас и в момента – плуваме в златна епоха на живи апостоли и мъдреци. Но можем ли да обичаме някого тъй неудържимо и горещо, до разплакване, както обичаме Учителя? Може ли някой друг да обича и нас така, както САМО ТОЙ може? Защото Учителят е топъл, топъл, топъл, СЪРДЕЧЕН, СЪРДЕЧЕН, СЪРДЕЧЕН! Кой друг полага балсам в раните ни?

УЧИТЕЛЯТ: „Има три закона, на които ние се подчиняваме. Първиятъ е любовь къмъ БОГА — въ тоя законъ изключение у насъ НѢМА. Бога ще обичашъ съсъ сърцето си, съ ума си, съ душата си, съ силата си. Какъ? — Ти самъ ще се научишъ. Вториятъ законъ е: ще обичашъ ближния си; а третиятъ законъ: всички трѣбва да бѫдете съвършени. Нищо повече! Можете ли - или не? ТУЙ сѫ законите: любовь къмъ Бога, любовь къмъ ближния и съвършенство - нищо повече. Можемъ ли, не можемъ ли — това сѫ /базални/ УСЛОВИЯ, върху това ние не говоримъ. Това сѫ три закона неизмѣнни. Съвършенство трѣбва на всинца ви! Кога ще бѫде - сега или слѣдъ хиляда години, - то е другъ въпросъ. Можемъ да бѫдемъ съвършени И СЕГА. Съвършенството пъкъ е нѣщо не абсолютно, то е нѣщо ОТНОСИТЕЛНО. Азъ съмъ говорилъ, че ние можемъ да бѫдемъ съвършени ВЪ ДРЕБНИТѢ ПОСТѪПКИ. Срѣщна ви, обидили сте ме, намислилъ съмъ да ви ухапя - и АЗЪ да ви огорча… Духътъ казва: „Внимавай, не го правù!“. Срѣщна ви, и като помисля, казвамъ: „Азъ ще постѫпя тъй, както ГОСПОДЬ казва”. Една сладка дума кажа ли я тъй, както ГОСПОДЬ би я казалъ — въ ТОЗИ моментъ азъ съмъ СЪВЪРШЕНЪ. Дòйдете при мене, вие сте ме обидили, но азъ ви направя една услуга безъ никаква користна цѣль - услуга тъй, както БОГЪ изисква — моята постѫпка е СЪВЪРШЕНА. Въ МАЛКИТѢ си постѫпки ние можемъ да бѫдемъ съвършени. Отъ васъ искамъ съвършенство въ малкитѣ думи, въ малкитѣ дѣла, въ малкитѣ дѣйствия, навсѣкѫдѣ въ дреболиитѣ! Въ ТОВА трѣбва да бѫде всѣки единъ СЪВЪРШЕНЪ; тогава ще дойде и другото съвършенство. По този начинъ ние ще можемъ да освободимъ себе си отъ ония дебри на миналото, а тамъ има остатъци, остатъци!...” (1922.06.11н.Както е Онъ чистъ.СИЖ5.1922.Съг: 414-415)

 

 

21.12.2019 г. 15,53 ч.

 

МОЛБА ЗА ВНИМАНИЕ И ПОМОЩ ОТ ВСИЧКИ, КОИТО ЖЕЛАЯТ ДА СЕ ВКЛЮЧАТ! И друг път сме провеждали с успех колективни изцеления и екзорцизъм. Този път борбата е на живот и смърт да не си отиде преждевременно в големи мъки едно ценно същество с щедра душа, което е обсебено от зла сила. Знаем точно датата, от която ще почнат още по-големи страдания при него, понеже НЕ ИСКА да се промени, да престане да обвинява. Подробности и обяснение за времето и начина на помощта – след тази мисъл от Учителя:

УЧИТЕЛЯТ: „Една сестра постоянно се оплаква, че не е кротка, не е смирена. ИСКА да бѫде, всичкото желание има, изкаже се, но обиди нѣкого - и послѣ плаче. Мòли се Господь да ѝ прости погрѣшката, обѣщава да бѫде по-добра, но на другия день пакъ ще извърши сѫщото… Всѣки день - сѫщото. Казвамъ: „кракътъ” ѝ трѣбва да се намѣсти. Всѣки день обижда, плаче, бòри се, ИМА желание. /…/ Казвамъ: ИМАТЕ желание, но има нѣща въ насъ, които ни куцатъ - извѣстни дефекти, недостатъци, които трѣбва да се изправятъ. Та е потрѣбно отъ всички ни КОЛЕКТИВНО дѣйствие да помогнемъ /…/: по нѣкой пѫть КОЛЕКТИВНАТА добродѣтель трѣбва да дойде, за да помогне.” (1922.06.11н.Както е Онъ чистъ.СИЖ5.1922.Съг: 415-416)

ПРОБЛЕМЪТ В СЛУЧАЯ Е ПО-ТЕЖЪК, ПОНЕЖЕ ОТ ДЕСЕТИЛЕТИЯ ТОВА СЪЩЕСТВО ВЪОБЩЕ НЕ ИСКА ДА СЕ СМИРИ, ДА ПРЕСТАНЕ ДА ОБВИНЯВА. Това е главен симптом при човекоподобните без душа, но в случая обсебеното лице е с монада. МЕТОДЪТ Е СЪЩИЯТ, КАКТО ДРУГ ПЪТ: молитви от сърце за душата и живота на конкретното същество. Гледа се в главата на гълъба и се произнася на глас или наум свободна молитва да се освободи то от обвиненията си към другите и да се смири. Може и молитви и формули от Учителя за изгонване на тъмни духове и за осъзнаване, за здраве. Естествено, име и фотография няма как да се обнародват, но изображението, което виждате, е точен изоморф на лицето му и затова може да влезе в резонанс с него, И САМО С НЕГО. Добре е лечебните колективни сеанси да започват от нулевата секунда на Слънчев, Юпитеров и Венерин час – или минимум на един от тях дневно. За резултатите ще бъдете осведомявани.

Астрологическите часове за България:

http://www.beinsadouno.com/old/astro/astro_planets.php

За астрологическите часове по света трябва да си намерите локални програми за държавата и селището, където се намирате.

За часовата астробогия:

http://neobyatnotogovori.com/index.php?idpub=796&book=22

(Грешката с „астробогия” (21.12.2019, 15,30) трябва да е вярна, понеже думата се написа сама, както става и друг път. Така наскоро се самонаписа и думата „холоскоп”, вм. „хороскоп” – всичките ни занимания с тази наука и с науката „астролония” имат смисъл, само за да видим кое ни свързва с Бога и ни прави цялостни - и кое пречи на това, при всеки човек поотделно).

 

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Сега вие казвате: „Много сѫ връзкитѣ…“. - Не искамъ да ви връзвамъ, а ви обяснявамъ връзкитѣ, които СѪЩЕСТВУВАТЪ. Тия връзки не можемъ да ги измѣнимъ: туй, което Богъ гради въ насъ, не може да се съсипе. Отъ васъ искатъ ТОВА: пазѐте се да не съсипвате онова, което Богъ гради въвъ васъ. Ако Богъ е събудилъ едно божествено чувство, туй чувство го пазете като едно цвѣтенце, не го съсипвайте! Щомъ го съсипете, ще съсипете най-благородното нѣщо въ душата си. Не само на васъ, но единъ на другъ не трѣбва да го съсипвате.” (1922.06.11н.Както е Онъ чистъ.СИЖ5.1922.Съг:413)

ОБВИНЕНИЕТО като висок професионализъм : : ГНЕВЪТ И ОБВИНЕНИЕТО като съвест, доблест, гениалност и талант : : ОБВИНЕНИЕТО като симптом на някои психози, психопатии, неврози и остри характеропатии : : ОБВИНЕНИЕТО като вампризъм в стандартния необразован и образован простак. ТОВА СА ТЕМИ за обсъждане, а тук следват цитати само по една от тях:

УЧИТЕЛЯТ: „И най-ученият човек, и най-големият простак еднакво се препъват.”(8.09.1935, „Всичко чрез Него стана”) : : „Простак какво значи? - Прост е всеки, който протака нещата повече, отколкото трябва. Простак е всеки човек, който протака добрите работи повече, отколкото трябва. Всеки, който не ги протака и навреме ги прави, той е умен човек. Ако протакате, простаци сте. Ако не протакате, учени хора сте. Желая да не сте простаци - желая да не протакате повече.”(6.09.1940, „Човешката мисъл”) : : „Като простак, човек греши по просташки. Той посочва на другите пътя на постижението, а сам нищо не постигнал.”( 31.03.1933, „Закон на доброто”) : : „Простак“ - това е един нож, с който можеш да мушкаш човека.”(10.07.1940, „Добри проводници”) : : „Сега мнозина от вас имат отличен ум, но го впрягат в работа, каквато им попадне, като /някой/ простак. С какво се занимавате? – С дреболиите на живота, с речено-казано, с новините по вестниците.”(21.01.1925, „Значение на изслушването” /Другаде в беседите се казва, че простакът не може и не иска да изслушва, обича да прекъсва говорещия, да апострофира, да обвинява, осъжда и назидава, да взима думата и да не я дава повече никому/ ) : : „Аз няма да бъда простак, ще започна да уча.”(15.09.1935, „Когато беше по-млад” ) : : „Наредят се така все учените простаци.”(12.02.1932, „Силата на възможностите”) : : „Един човек, който не слугува на любовта, той е голям простак. Първокласен простак, по-голям простак не може да има от него! И светът страда от тези големи простаци.”( 22.III.1944, „Новото в живота”) : : „Мислите ли, че вие ще бъдете последен простак? - Не, никога! Човек, който се държи на любовта, който носи в себе си знанието, който носи истината, той е гениален човек.”( 22.03.1942, „Великият път”) : : „Казват: „Няма Господ”. - Смешна работа е, когато казват, че няма Господ. Ето аз какво разбирам, когато казват, че няма Господ: „Аз съм още толкоз невежа и толкоз голям простак, че Господ още дълго време няма да ме срещне. Такъв простак и будала като мене няма да Го срещне. В мене няма желание да уча”. - ТУЙ значи „Няма Господ“! Учителят, Който ще ме учи, няма Го, понеже АЗ не съм годен. Не че Той не съществува, но АЗ не съм годен да възприема Неговото знание. Щом стана готов, Той НА МОМЕНТА ще се яви.”(12 юли 1942, „Път на доброто – път на Любовта”) : : „Някой път вие носите едно тайно презрение. Казвате за някого: „На онзи не му стига умът…“ - Не мислете така, защото той може да е простак по отношение на тебе; но по отношение на тези, които знаят повече от тебе, И ТИ СИ ПРОСТАК. Каквото заключение теглиш за някого, ще го теглят и за теб. Защото и ти не си от много учените, в сравнение с по-напредналите.” (28.I.1934, „В какво седи духовният живот”) : : „Всички хора, които мислят, че са княжески синове, а нямат знания, са големи простаци. Всички религиозни хора, които мислят, че са чада Божии, А НЕ ПРИЛАГАТ Словото Божие, също са големи простаци.”( 3.03.1935, „Насилия под слънцето”) : : „Всеки човек е един извор на Божии благословения. Някой казва: „Този – невежа, онзи – простак!“ Единственият човек е той самият… - Не мислете така! Всеки човек е божествено съкровище. Влез, отвори с ключа, вземи от благословенията, които Бог е вложил, после пак затворете и кажете: „Да бъде благословен Господ, който ни даде това знание!“ Вижте във всеки човек едно благо, което Бог ни дава. Като срещнете един човек, да се зарадвате. Срещнеш една жена - да ти е приятно; срещнеш един мъж - да ти е приятно; срещнеш едно дете - да ти е приятно; срещнеш едно куче - да ти е приятно; видиш едно дърво - да ти е приятно; видиш някой бръмбар, някоя река, звезда, - за всичко, каквото видиш, да се зарадваш! ТУЙ е новата идея в света, която хората трябва да носят в душата си.”( 4.05.1941, „ В Него бе животът”) : : „Някой ще каже: „Казах му няколко думи да ме помни - да не мисли, че съм простак!“ Според мене, именно с лошите думи самият ти ще покажеш своята простащина.”(16.04.1939, „Събиране и раздаване, заробване и освобождаване”) : : „Човек всякога може да бъде простак. Той може да бъде учен - и да бъде простак.”( 13.10.1929, „Вечното благовестие”) : : „И млади, и стари постъпвате така, че аз се срамувам от вашето поведение! Досега не съм срещнал нито един от вас, комуто, като се каже нещо, да се замисли, поне няколко часа да поседи на едно место и да помисли върху това, което съм му говорил. Той казва: „Аз вярвам в Бога…“ - Какво вярва в Бога? Той е най-големия простак, а казва, че вярва в Бога! Каква вяра е тази?” /В беседата се дават примери за простащината на вярващия, който не прилага, не се променя./ (15.11.1933, „Най-малката любов”) : : „Ще дойде при него някой по-голям простак и невежа от самия него - и ще почне да го учи как да вярва в Бога…”(12.07.1931, „Любовта към Бога”) : : „Вие обидите един човек. Вие не обиждате само него, вие обиждате Този, Който го е създал. Кажеш: „Какъв голям простак. Глава имаш, но ум нямаш!“ - Така не се говори. Значи, ти обиждаш Онзи, Който го е създал - започваш да се произнасяш за Неговата работа. Ти се произнасяш за картината на един Художник. Казваш Му: „Разбираш ли ти от изкуство?“ - Няма да се мине дълго време и Господ ще те хване за ухото.”( 13.01.1939, „Организиран и неорганизиран свят”) : : „Ще опитате Господа с любовта си, без да Му давате някакви наставления. Ще кажете: „Господи, помогни ми както искаш И ЧРЕЗ КОГОТО искаш – чрез камъче, чрез някоя птичка, чрез някое дете. Както намираш за добре - готов съм ВСИЧКО да приема от Тебе!“ Ти не трябва да очакваш Господ да изпрати Своите ангели да ти помагат, но кажи: „Господи, готов съм да заема и най-долното положение, но помогни ми само. Голям простак съм! Откак съм дошъл на Земята, така съм се объркал, така съм се оплел, че не мога да се освободя.“ Ако чрез Божественото в себе си човек не може да възстанови своя първоначален живот и не може да задържи Божественото в себе си, какво знание има той?”(14.II.1937, „В начало бе Словото”) : : /Дава пример за неадекватните разбирания и постъпки на някои последователи, обсебени от духовете: „Аз ги наричам простаци-духове. Духовни простаци са те! И после тия духовни простаци ще ти докарат голяма беля.”(14.05.1939, „Ценността на вашата душа”) : : „На умния човек не е позволено да се готви. Докато ни готвят такива готвачи, каквито са днешните, все такива простаци ще бъдем и ние. Аз съм против простите готвачи! Аз, като видя един учен да яде такова ядене от тези прости готвачи, считам, че той не е учен човек. Защото този готвач, който му е готвил, колко пъти е опсувал лука, докато го опържи, колко пъти е опсувал маслото!... След всичко това, този учен човек ще яде това ядене …” (5 януари 1930, „От сърцето излизат”) /Наскоро тук стана дума и за месото и млечните продукти и за това, че няма нито един овчар, говедар и козар по света, които да не псуват живота и добитъка./ : : „Трябва да се стремите да виждате ХУБАВИТЕ неща, които Бог е вложил във вас. А тази сутрин, като дойдох, знаете ли какво почувствах във вашите мисли. Знаете ли как ги почувствах? Като погледнах, рекох: „Тия, невежите, тия простаци - какво търся между тях?...” - А това са ВАШИ мисли. Вие имате долни мисли един за друг. Много долни мисли имате!/…/ Ако ти се самоизмамваш, ще станеш нервен. Ако ти се измамваш, ще станеш болен. /…/. Вие досега сте много горделиви! Аз да ви кажа - не ми харесвате. /…/ Някой път аз казвам, като вас мисля: „Дали ТИЯ хора са толкоз будали, че не ме разбират - или АЗ съм толкоз будала, че не зная как да им говоря? Дали ТЕ са будали - или АЗ съм будала? Дали ТЕ са толкоз лоши, че не могат да възприемат - или АЗ съм толкоз лош, че не мога да предам?...”(16.11.1938, „Добри и лоши хора”)

 

 

22.12.2019 г. 16,29 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Преди да е отишъл при Учителя си, ученикът трябва да има послушание към Него и да Го познава. Ако не Го познава - да се старае да Го познае. Ученикът трябва да разполага с такива чувства и способности, с които може да познае Учителя си. Връзката между Учителя и ученика не е образувана в даден момент, нито пък е временна. Тя е вечна и съществува от хиляди години.” (1922.06.14м. Изисквания от ученика. ДВП. 1934:39)

РАЗПОЗНАВАНЕТО НА СЛОВОТО И НА УЧИТЕЛЯ ВЪТРЕШНО става при ПЪРВО посвещение, а на Учителя ФИЗИЧЕСКИ - когато е на земята или се е уплътнил специално заради някого – при ВТОРО пентагрално посвещение. Не можем да очакваме разпознаване и послушание от обикновените хора, които са ПОД Ученика в еволюцията си: нито от силните в света, нито от материалистите, учените, гениите или светците. Има грамадна разлика между светец и светия. Да, повечето от умниците, гениите и светците, колкото и да са велики, все още имат планини от гордост и самомнение в себе си и затова от тях не става даже и оглашен.

 

22.12.2019 г. 17,50 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „И вие, като светските хора, трябва да бъдете умни, досетливи - да не изпускате нито един случай да приложите божествените добродетели.” (1922.06.14м. Изисквания от ученика.ДВП.1934/ПВЖ:44)

НЕВЕДНЪЖ УЧИТЕЛЯТ ИЗТЪКВА ДОБРИТЕ КАЧЕСТВА И ПРЕДИМСТВАТА НА СВЕТСКИТЕ ХОРА пред някои духовни и пред тия, които се представят, че са окултни ученици, но нямат достатъчно ум, съвест или воля. ХВÀЛИ ДОРИ НЯКОИ АТЕИСТИ, в сравнение с религиозните без сърце и душа, с вярващите, кои...

 

 

22.12.2019 г. 19,48 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Като ученици на окултна школа, вие трябва да се съгласявате с процесите на Природата, а не да ги ограничавате.”

(1922.06.14м.Изисквания от ученика.ДВП.1934/ПВЖ:45)

КОЙТО МОЖЕ ДА РАЗГРАНИЧАВА ИСТИНСКИТЕ ПРОЦЕСИ НА ПРИРОДАТА от ЕГРЕГОРНИТЕ представи и практики, водещи към обезобразяването и смъртта, той няма защо повече да се преражда, освен по желание - за да помага.

 

22.12.2019 г. 20,52 ч.

 

ПАК ПО ВЪПРОСА ЗА ХОРАТА-ХИБРИДИ. От единия си родител са получили монада, а от другия – сажда. Виждаме ги навсякъде – дори сред най-прекрасните си духовни приятели. Поетът казва: „Аз умирам и светло се раждам - / разнолика, нестройна душа, / през деня неуморно изграждам, / през нощта без пощада руша”. Саждените им потребности ги карат да търсят саждени хора и същества, да живеят с тях саждено; да се удовлетворяват по саждени начини - и затова миришат. А искрата им Божия понякога искри с небивало красиво сияние и може да живее щастливо и самичка, и с искрящи същества.

УЧИТЕЛЯТ: „Как е възможно окултен ученик да се натъква на такива противоречия? - Ще отговоря на този въпрос със следния пример. Представете си една гъсеница, която се е превърнала в пеперуда, обаче е забравила да изхвърли от себе си старото съзнание на гъсеница, вследствие на което живее едновременно в двете състояния. Като изпадне в състоянието на гъсеница, започва да търси листа и се натъква на противоречие - не може да яде листа. След това тя се опомня, дохожда във второто съзнание - на пеперуда, и започва да хвърчи от цвят на цвят, да смуче сладкия сок на цветята. Докато има хо- бот, тя не се нуждае от листа. Също така и окултният ученик може да се спъне от своя минал живот - той ще иска да възкреси старото и ще падне в изкушение. Старото подразбира връщане към старите форми. Дòйдете ли до старото, кажете си: „Това ми е непотребно, минал съм вече през тези състояния и сега търся новите условия.” (1922.06.14м. Изисквания от ученика.ДВП. 1934/ПВЖ:46)

 

 

22.12.2019 г. 12,01 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Туй, което мине през ръката ви, ТО ще ви ползва. Туй, което е печатано, то не е полезно. Ученик, който иска да се учи, той трябва да /преписва избрани текстове със Слово/ и да ги има като свещени, а обикновените работи могат да се печатат.” (1922.06.13и.Характерни черти.КРО.ВСЕ1996:102)

Правили сме образци за писане с цветни тънкописци под ъгъли 72, 36, 18 и 9 градуса, както и в очертанията на дланите на трима човека, с преводи на текст на още 2 езика.

ТОВА Е ЕДНО ОТ ОБЯСНЕНИЯТА ОТ УЧИТЕЛЯ ЗАЩО С ДЕСЕТИЛЕТИЯ ИЗБЯГВАМЕ ДА ПЕЧАТАМЕ СВЕЩЕНИ ТЕКСТОВЕ и защо Небето редовно ни пречи да правим такива издания. В Школата до 1944 г. Учителят много е наблягал на ръкописните и краснописни текстове. Ние имаме образци – трафарети – за подлагане под полупрозрачен лист и писане с различни цветове тънкописци под различни ъгли. Това е оградено с холорамка, която също би трябвало да се чертае или прекопирва ръчно, за да има текстът много по-голяма сила. ИМА ЦЯЛА НАУКА ЗА ТОВА ПИСАНЕ. В БЪДЕЩЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВАТ КЪЖОЦИ И ДА СЕ ВЪВЕДЕ И В УЧИЛИЩАТА. Приятелки учителки даваха на децата да пишат под ъгъл и да рисуват в тия холорамки, без да им казват нищо, но учениците са преживявали необикновени състояния; така стават и изцеления. Ъгълчетата на такъв написан лист се изрязват и служат за лекуване на 4 основни вида болести и 4 вида духовни постижения, за изпълняване на 4 вида желания. Правят се по три краснописни преписа на една и съща мисъл с три предназначения: ЦАР, РОД И ЛИК (Централен архив на ръкописите, Ръкопис за обична душа, Лично изворно копие).

НА ЖЕЛАЕЩИТЕ МОЖЕМ ДА ИЗПРАТИМ ФАЙЛОВЕТЕ С 4-ТЕ ТРАФАРЕТА, за да си ги принтират. Белият прозирен лист се пасва с трафарета отгоре и се фиксира с кламери или твърда подложка с притискащ механизъм. За науката СЛОВОМЕТРИЯ може да прочетете в:

http://neobyatnotogovori.com/index.php?idpub=629&book=19 

 

 

23.12.2019 г. 08,03 ч.

 

ПОНЕЖЕ ХОРАТА ПИТАТ, ето и една празна холорамка, която може да се копира ръчно на прозореца за по-голяма сила, но може и да се отпечата в розово в повече екземпляри. Ако искате да я копирате като трафарет отдолу, първо си я отпечатайте в максимално черно, инак розовата не се вижда през горния лист. Някои приятели ги тиражират на цветен принтер и даже в печатница, но така словосилата и графосилата се намалява, особено с увеличаването на тиража. В нея може децата да рисуват благородни картини, да се слагат благородни изображения, да се обезврежда печатна страница под нужния ъгъл, да се очертае собствената длан и вътре да се пишат текстове под ъгъл, като се ползва съответният трафарет отдолу. НАЙ-ГОЛМЯМА НУЖДА ИМА ОТ ИЗБРАНИ МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО - СЪС ИЛИ БЕЗ ДЛАН. Ползва се отдолу трафарет под ъгъл 72 градуса и се пише през ред или през два реда със светлосин тънкописец (циан, незабравково синьо). На листа с холорамка, на който се пише, РЕДОВЕТЕ НЕ СЕ ЧЕРТАЯТ – тия отдолу в трафарета са само за направление. Мисълта – по ваш избор или от публикациите в настоящия профил на Фейсбука. Правят се три оригинални преписа за целите на ЦАР, РОД и ЛИК (Централен архив на ръкописите, Ръкопис за обична душа, Лично изворно копие). ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ Е КРАТКА МИСЪЛ, КОЯТО СЕ ХВАЩА НА ЕДИН ЛИСТ, но има и хора, които преписват краснописно на повече листове по-дълги мисли или цели беседи от Учителя. Всеки импулс е божествен, може да си определите дни за по-кратките мисли, дни за по-дългите и дни за цели беседи. В четирите големи ъгъла се пише извито в морскосиньо датата на изпълнение, а малките ъгълчета в краищата на листа се изрязват еднакви по пунктир и се сортират в различни кутийки за ползване с различни цели. По-късно бе казано да не слагаме в образеца стандартен пунтктир, а ъгълчетата да се очертават индивидуално по извивката на палеца и да се изрязват по тази линия, но да се написват вътре и съответните буквички от големите ъгли. Може и очертания на 2 или 3 длани на различни краснописци една под друга хоризонтално, за да се пишат в тях под ъгъл преводи на избраната мисъл от най-горната длан. Може и да не са преводи, а същата мисъл в дланите на различни краснописци – това ИМА значение. За да се хванат очертанията на дланите, трябва да се направи или отпечата по-голям формат холорамка. Различните позиции на лявата или дясната длан ИМАТ значение както при една длан в листа, така и на повече. Има значение и цветът, с който се очертава дланта или всяка отделна длан; има значение дали са застъпени дланите и по какъв начин – или не са застъпени. За словосилата на написаното може да се проучат предварително формулите в Словометрията и да се изпълнят съответните действия на словоусилвателите. В бъдеще науката словометрия и свещеното действо словопис ще се практикуват като отделна дисциплина в училищата, университетите и клубовете. АКО НЯКОЙ НАПРАВИ ОПИТИ ПО НАСТОЯЩИТЕ УКАЗАНИЯ, НЕКА ГИ ИЗПРАТИ тук НА ЛИЧНИ СЪОБЩЕНИЯ, за да ги обсъждаме за корекции или съвършените да се използват за публикации, разпечатки и подаръци. Да, МОЖЕ И РАЗПЕЧАТКИ, а не оригинали: дори МЕХАНИЧНОТО копие на такъв краснописен феномен е с милиони индове по-мощно от същото, отпечатано със стандартен шрифт хоризонтално и в черно. Инд е мерна единица за силата на индивидуален краснописен ръкопис.

 Другите образци – под 36, 18 и 9 градуса са за други видове текстове, но за това може да говори по-нататък. Важен е и начинът КАК СЕ СЪЧЕТАВАТ при преписване текстовете от различно естество с разлчни цветове, сменяйки съответните трафарети отдолу.

 

 

25.12.2019 г. 11,59 ч.

 

ЗА ВРЕДАТА ОТ МАТРИЧНИТЕ ФАБРИКАТИ И МОТИВАЦИИ:

УЧИТЕЛЯТ: „Въ Америка бѣха замислили да направятъ по химически начинъ хапчета, които, като се изядатъ, да задоволятъ човѣка, но това нѣщо по химически начинъ не може да се създаде. Не е този пѫтя, по който да върви науката. Онзи хлѣбъ, който се добива /истински/, добива се чрѣзъ Словото Божие. Словото Божие е една субстанция, много по-висша - една ДУХОВНА материя, отъ която може да се извлѣкатъ необходимитѣ екстракти за нашия животъ, а не отъ нисшата материя, която покварява нашия животъ.” (15 април 1917, „Радвайте се!”)

КОГАТО ХРАНА, ХАПЧЕТА ИЛИ ДРУГ ПРОДУКТ имат съприкосновение с алуминий, те приемат не само положителните му качества, но и негативните. За положителните може някога да поговорим, но първо да видим опасностите. Преди всичко, той е отровен. Поради реакцията с този метал, възникват кожни обриви, стомашно-чревни разстройства, нарушения в костната тъкан и бъбречни увреждания. Често го свързват с болестта на Паркинсон, болестта на Алцхаймер и сенилната деменция (тия болести са под Юпитер, както и този метал и останалите от период 3). Алуминият е бил намиран в значителни количества в мозъците на пациенти, страдащи от тези дегенеративни заболявания. Смята се, че алуминиевите добавки в солта и в някои видове брашна, както и тези в дезодорантите, преминават през кожата и чрез кръвта достигнат мозъка, където нарушават неговата функция и регулация. Само си помислете колко алуминий ще се отложи в храните и хапчетата, които са опаковани в алуминиево фолио и са останали в него с месеци и даже години, преди да бъдат консумирани! Натрупва се още в белия и черния дроб и щитовидната жлеза. Тъй като алуминият се конкурира с калция за усвояване от организма, това може да причини слабост в костите (заради неусвоен калций), както и забавяне на растежа при децата. Алуминият намалява абсорбцията на фосфор, цинк и селен. Някои от токсичните му ефекти предизвикват проблеми с храносмилателната система като язви, киселини в стомаха, диспепсия, газове, запек и т.н. Също така може да предизвика главоболие, мигрена, умствено изоставане и пр. Производителите на алуминиеви съдове за готвене си признават, че силно кисели или солени храни не трябва да се съхраняват в техните съдове. По същата причина, алуминиевото фолио също трябва да се избягва. Защо производителите на истински полезни лекарства с растителен произход, твърдящи, че са духовни хора и хуманитаристи, не правят блистери от сребо, което е 30 хиляди пъти по-антисептично от карболовата киселина? – Понеже ще оскъпят продукцията!

Алуминият е 13-ият елемент в Менделеевата таблица, а това значи, че от всички предмети, в които го има и ние го ползваме, а не само от прекия контакт с него, както в блистерите и опаковките, в алуминиевите съдове за готвене и съхранение, числото 13 ни въздейства кабалистически и без пряк конткат. Телефончетата до ушите и главата ни, другите предмети, машни и уреди с алуминий, честото пътуване със самолети и пр. са опасни и в това отношение. И да е егрегорно дадено число, то ДЕЙСТВА, но в случая атомното число е реално: алуминият има 13 електрона и 13 протона, той е и от 13-та група. 13 е Христовото число, но то е благодатно и нефатално само за съществата с Христово съзнание – подаряващите, живеещите за всички. В чист вид алуминий в природата няма, защото е много активен. Обаче ни действа силно и чрез стипцата в пудри и дезодоранти, маски за лице, някои пречистватели на водата и др. В плюс, алуминият ни свързва директно с Христовия Дух, със Светия Дух и най-висшите същества в духовния свят, но в минус чрез него ни въздействат адската и светската аристокрация, инферналните религии и идеологии, екстровертните привилегии, мотивации и притежания.

ОТНОСНО ОПАСНОСТТА ОТ ОПАКОВКИТЕ НА ЛЕКАРСТВАТА и повечето храни трябва да знаем също, че съприкосновението им с хартиите и пластмасите в тях също е болестотворно. Въздухът около пилюлата е запечатан в мига на производството и се мъчи, както и в затворените празни съдове и бутилки, а това нагнетява в лекарствата негативите на Юпитер – гордост, надменност, високомерие, самомнение, парвенющина и т.н. Дори и в двойните пашкулчета от растителен произход с лечебните прахове, проблемът е същият, въпреки че тия от животински произход са равносилни на канибализма, т.е. месоядството. Всички правоъгълни блистери и кутийки имат от 4 до 24 квадратури и много повече, което усилва вредностите от страна на Марс. Това важи и за всички правоъгълни уреди, предмети, архитекгерни елементи и пр. (виж Борис Априлов: "Приказка за страната Квадратия"). Освен това, печалбата, продаването и купуването свързват директно с един от най-мощните демони на пъкъла, затова донякъде полезни са само ПОДАРЕНИТЕ продукти. Следваща опасност е от тиражираните матрично и химически ЕДНАКВИ продукти: свързват ни през петото измерение с всичките им останали ползватели - дори и най-мъдрите книги! Приемаме от тях и добродетелите им, но тъй като матричните фабрикати, храни и лекарства се ползват предимно от лоши, мързеливи или болни хора, не се знае каква ще е ползата. Хората не знаят, че има и матрични, щамповани религии, идеологии, познания, традиции и т.н.Чрез матричните феномени, Марицата ни управлява масово. Бъдещите домакини, лечители, свещеници, възпитатели, производители и пр. ще приготвят ИНДИВИДУАЛЕН продукт за всеки конкретен човек на земята ПООТДЕЛНО, абсолютно различен и неповторим само за него.

 

 

25.12.2019 г. 14,12 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Онези, по-ненапредналите ученици мислят, че са равни на онези, които знаят, и се заражда по някой път една малка дисхармония.”

(1922.06.15о.Мисъл и действие.ТРЖ.1996:255)

ЕЖЕДНЕВНО ГО ВИЖДАМЕ И ПРЕЖИВЯВАМЕ от страна на горделивите, когато са по-прости. Дори и в напредналите донякъде, понеже това е още детската, пуберитетната психология: „Мойта пръчка е по-голяма от твоята!” (мойто мнение, моята истина, мойта вяра и т.н.). В такъв случай по-умният не трябва да се дразни, да спори и да се доказва. Нещо повече: добрият родител, добрият педагог, който обича прохождащите, им дава шанс понякога да се поперчат и наиграят, за да развиват качества, да добият самочувствие. Това все пак е метод за развиване на индивидуализацията. Правиш се, че не можеш или не разбираш нещо, за да се почувстват можещи и умни, дори да направят добро. Ако обаче наглостта и самомнението им продължават, оставяш да ги възпитава СВЕТЪТ. Той не прощава. Тогава играеш ролята на добрия баща, при който блудният син винаги може да се връща, без да бъде осъден. Даже му „заколваш” най-тлъстото теле… За душите с монада, това има неотразимо въздействие. 

 

 

25.12.2019 г. 16,26 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Та се поражда известна дисхармония, която спъва Класовете, спъва се мисълта на Учителя. Защото учениците могат да спънат даже своя Учител; най-малкото, могат да отбият течението, а като се отбие течението, техните градини ще останат неполети. Нищо повече!”

(1922.06.15о.Мисъл и действие.ТРЖ.1996:256)

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ПРАШИНКА ДА СПЪНЕ ГАЛАКТИКА?... Бог обаче, когато се вживява като Родител и Учител, има правото да използва педагогическия прийом да падне на земята, когато дисхармонията на плазмодиите вземе връх в някоя микролоква. Ако в един окултен клас на плазмодии като нас у някого има пробудена съвест, т.е. милосърдие и любов, би трябвало да ни трепне сърцето, когато видим Учителя си проснат. Просваме Го в хиляди моменти на лош избор, нечистота, егоистична скръб, груба критика и несъгласие! Отбиваме Течението, почваме да гладуваме, а това изгражда в нас през хилядолетията една молекула от условен рефлекс - когато сме с лош вкус или зли, няма „папо”… НЕ НИ ДАВА Господ това, за което копнеем. Когато сме глухи и слепи за Божественото, с което Бог ни е оградил; когато слагаме крак на Учителя и съученика си и на всяка крачка ги просваме психологически на земята, все някога би трябвало да трепне у нас флуктуация на съвест и милосърдие.

 

 

25.12.2019 г. 21,48 ч.

 

„Един момък, след свършване на гимназия, по някакъв щастлив случай му се отдало да следва университет. Като се върнал при родителите си в своята родна колиба, той спокойно си отдъхнал от шумния град и умствените занятия. Ако не си доволен и роптаеш, ще ти се дадат такива тежки условия, че да оплакваш дните си. Най-после, трябва да се примириш със съдбата си и да използваш положението, което ти е дадено. Щом се примириш, условията ти веднага ще се подобрят.”(15 юни 1922, „Мисъл и действие”)

„Любовта ще внесе здраве, ще внесе светлина, ще внесе разбирателство между хората, между мъже и жени, между деца и родители, между братя и сестри - навсякъде.”(10 февруари 1924, „Искаш ли да оздравееш?”)

„За вас няма да има мъка в живота и работите между мъже и жени, между родители и деца, между всички народи ще се оправят.”(7 декември 1914, „Учителите”)

 

„После, да благодарите за грижите на вашите родители, братя и сестри и приятели. И след това да изпълните добре програмата на деня.”(15 юни 1922, „Мисъл и действие”)

 

 

 

25.12.2019 г. 08,38 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Отношението на Духа към материята е както причината към следствието. Причината може да е моментална, а следствието - продължително. Ефектът на причината се съди от целокупния резултат. Всяко следствие се обуславя от последици или стъпки, които са или във възходяща, или в низходяща степен. Степента е израз на действието. Действието е израз на силите. Силите са израз на причината. Зад причината стои причинителят. Зад причинителя стои мислителят. Зад мислителя стои изворът на всичките неща. Изворът - това е Духът, водата - това е материята, причината - това е първият тласък, следствието - това са безкрайните тласъци на низходящите следствия-движения, а също и движения във възходяща степен.”(15 06.1922. Отношението на Духа към материята. Според бележка на Савка Керемидчиева.КРО. КРО.ВСЕ1996:103)

КОГАТО МАТЕРИЯТА ИСКА ДА ЗАДЪРЖИ ДУХА ЗА ПОВЕЧЕ ОТ МИГ, Той се отдръпва, защото знае, че иначе ще я взриви – СЛЕДСТВИЕ В НИЗХОДЯЩА СТЕПЕН. Моментността създава монади и светове, продължителността ги отглежда. Когато материята изпитва щастие от момента и не се бори той да бъде продължен, не осъжда Духа, ЖИВЕЕ ЧИСТ ЖИВОТ, не очаква и не се тревожи, не допуска повече безкарйните тласъци на обвинението, оскърблението, сълзите и риданието, т.е. на егоизма, а започне с мир и радост ДА ОТГЛЕЖДА заченатото, тогава Духът има импулс да я посети отново по-скоро и да я посещава по-често - СЛЕДСТВИЕ ВЪВ ВЪЗХОДЯЩА СТЕПЕН.

 

УРАВНЕНИЕ

Шумоли в битието едно уравнение –

досега още никой не го е решил:

 натежават отляво безкрайни вселени,

 а отдясно - безкрайни редици души.

 Само с просто събиране ние най често

към Големия Отговор търсиме път –

и разместваме жажди, и ги заместваме,

 и натрупва се грешката, тоест, грехът.

 Умножение следва почти неизбежно:

 сгромолясват се клони, отрупани с плод,

 появява се нула пред нечия нежност –

и с разделяне свършва погрешния ход.

 С хирургически хлад денонощно изваждат

от това уравнение цели слънца

и - ограбена - вие исконната жажда,

 и погребват се мъртвородени сърца!

ВСЕ РАСТЕ ЛЮБОВТА ДО СТОХИЛЯДНА СТЕПЕН,

 но, уви, степенуване няма в света:

 пред оста на духа - звездородния трепет –

все делими и мними неща се тълпят...

 Съкращават се истини, хора, народи!

 Съкращават вселени над дробна черта!

 Ала в своето собствено царство подводно

съкратил ли е някой студа и стръвта?

 Коренуване сложно опитват мнозина

и оплитат във корени цели звезди…

Изпод корена трудно навън се излиза,

но без корен, и троскот не ще се роди.

 И в зловещи неравенства бой се разпалва

на реални числа със числа-духове,

На сърца рационални - със ирационални,

 на свободни сърца – със сърца-векове…

Ала ето, изгрява грамадна надежда:

 съществуват и други, "комплексни”сърца:

 милиарди любими кръвта им разнежват,

 под крилото им спят милиарди деца!

 Но и те не познават голямата тайна

на вълната, която целува брега

и не смеят до знака за вечна безкрайност

да напишат и знак за мига…

Ала онзи в когото животът не спира

за вика на звездите е вечно готов:

 в безпогрешно решение той интегрира

вероятния взрив с неизбежна любов,

 неразделност до смърт - с неуморно разделяне

и промѐнливи множества - с вечен любим...

 Любовта също има своите гении:

 те спояват жарта със съня светлосин,

 максималната жертва - със минимум робство,

 абсолютния плам - с относителен хлад;

 идеалния трепет - с реалните родства,

 безграничната нежност - с граничната жад.

 1978

Горното стихотворение се разпространи най-много в средите на математиците, понеже видяха, че вътре са представени в поетичен и философски вид основни математически термини... 

 

 

27.12.2019 г. 09,27 ч.

 

„Може ли в главата на детето да се роди някакъв идеал, ако то няма майка и баща? Ако детето е без майка и баща, никакви идеи не могат да се родят в главата му! Вие казвате, че идеите съществуват в света, а при това отхвърляте майката и бащата като първа причина за раждане на тия идеи. Следователно, никакъв въпрос в света не може да се разреши без участието на тази причина. В този смисъл, само онзи може да говори за идеи, който има баща и майка. Който няма баща и майка, той не може да говори за никакви идеи. Не може да умре онзи, когото обичате! Когато майката обича децата си, те не умират. Ако умират децата, това показва, че майката не ги обича. Този закон е верен 100%, в него няма никакви изключения. Когато обикнете някой човек като душа, вие няма да обръщате никакво внимание на неговите слабости и грешки, както майката не обръща внимание на грешките на своето дете. Ако успеете да постигнете това нещо, вие сте разрешили една от важните задачи в живота си.”( 27 април 1927, „Забравената дума”)

 

 

27.12.2019 г. 09,38 ч.

 

1. Пътят на ленивия е като трънен плет, а пътят на праведните е като светъл друм.

 2. Мъдър син радва баща си, а безумен човек презира майка си.

 3. За безумния глупостта е радост, а разумен човек ходи в правия път.

 4. Дето няма съвещаване, намеренията се осуетяват, а като има съветници, те се утвърждават. („Притчи 15”)

 

 

27.12.2019 г. 10,07 ч.

 

„Майката, бащата, братята, сестрите – това са проводници на божиите блага. Истинските приятели също са носители на божиите блага. Много пъти онези, които идват да ви донесат едно благо, вие ги изпъждате. Закон е: синът трябва да почита баща си! Аз ви казвам: вие сте нещастни хора, понеже не обичате баща си, не обичате и майка си. Не можеш да направиш престъпление, ако обичаш майка си, баща си, братята си, сестрите си. Обикнете се всички! Любовта ще внесе във всяко отношение новия живот. Любовта - ТОВА е новият живот, ТОВА са новите хора, които влизат в света, новите семейства, новите бащи, новите майки, новите братя, новите сестри. ТОВА е новото в света - ЛЮБОВТА трябва да влезе! ТЯ е мощната сила в света! Като се запали целият свят с любов, всичките хора ще имат това, от което сега се нуждаят. Та казвам: любов значи да възлюбиш баща си с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичката си сила, да възлюбиш майка си, да възлюбиш ближните си; и, най-после, и себе си като възлюбиш, ще възлюбиш ближните като себе си.”(26 юли 1942, „ Ще ти въздаде”)

 

 

27.12.2019 г. 10,18 ч.

 

„Ако ти не познаваш своите приятели, всякога се натъкваш на мъчнотии. Ако не познаваш майка си и баща си, всякога се натъкваш на мъчнотии. Ако познаваш баща си, ти ще бъдеш свободен. Седите и мислите защо сте родени в света… - Попитайте тогава баща си, попитайте тогава майка си защо сте родени. Толкоз закони има, които не се зачитат! Най-първо, трябва да се зачита свещеното лице на човека, свещеното лице на бащата, свещеното лице на майката, свещеното лице на брата, свещеното лице на сестрата, свещеното лице на приятеля, свещеното лице на учителя.”(9 април 1933, „Познаването на истината”)

 

 

27.12.2019 г. 10,43 ч.

 

„Когато синът бяга от къщи или от баща си, каква е тази любов? Когато дъщерята бяга от майка си, когато синът бяга от бащата, каква е тази любов? Сега вие казвате: „Да обичаме враговете си….” - Смешна работа е, когато някой ми казва: „Трябва да обичаме враговете си”! Той СВОИТЕ СИ не се е научил още да обича, че ще обича враговете си… Най-малкият урок е да обичаш майка си и баща си. Ти на ТЯХ се сърдиш, че ще обичаш врага…”

(9.II.1941, „Най-светлият път”)

 

 

27.12.2019 г. 11,13 ч.

 

 

„Знаете ли, ако хората нямаха никакво противоречие на земята, какво щеше да стане? Сега вие познавате живота с противоречията, които съществуват, но какъв ще бъде един живот без противоречия на земята? Представете си един живот без майка, без баща, без братя, без сестри. Какъв ще бъде животът на земята без бащи и майки, без братя и сестри, задавали ли сте си този въпрос? Какъв щеше да бъде животът, ако нямаше горчивини? Противоречията са едно БЛАГО в света. В сегашния живот са едно благо ЗА УМНИТЕ, а едно нещастие - ЗА ГЛУПАВИТЕ.”(14. I.1938, „Противоречията в живота”)

 

 

27.12.2019 г. 11,47 ч.

 

ЕТО НЯКОИ МНОГО УДОБНИ БИБЛЕЙСКИ ОПРАВДАНИЯ НА ИНКВИЗИЦИЯТА, особено при лош превод:

 

 

„Човек с надменна душа повдига крамоли, а който уповава на Господа, ще затлъстее.” (Притчи 28:25)

 

 

27.12.2019 г. 12,16 ч.

 

„Ще кажете, че няма нищо по-благородно от майката. - Тъй е, приемам го. „Няма нищо по-благородно от бащата”. - Вярно е това, приемам и това. Но ако децата на тази майка, въпреки че ги е родила, не приличат на нея? Какво е допринесъл бащата за своите деца, ако те не приличат на него, ако нямат неговото благородство?”( 20.V.1934, „Като себе си! Трите идеи”)

 

„Туй чувство на вярата, колкото и да е благородно, ако не е в хармония с другите умствени чувства, някой път ражда фанатизма. Човек може да бъде фанатик, когато това чувство е силно развито в него, без да е в съгласие с интелекта. Той вярва сляпо. Истински благородният човек може да бъде нежен, крайно досетлив и учтив. /Моралните чувства диктуват на човека да се съобразява с другите, а не само със своите собствени импулси и желания, дори и да са много духовни. У много хора духовните желания са само един егоистичен нагон да задоволяват себе си./. Ако лишите човека от моралните чувства, той ще заприлича на животно. Само у човек, който има воля, може да има морален устой. У животните няма воля, няма и устой. У тях има само един нагон, който се дължи на желанията. Много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, ПРАВИЛНО разрешаване на всички въпроси, щедрост, ЛЕСНО СПОГАЖДАНЕ С ХОРАТА и т.н.” (17.ІІ.1924, „Морални чувства”)

 

27.12.2019 г. 17,43 ч.

 

ПРЕЗ 1922 г. ОЩЕ ВЕДНЪЖ УЧИТЕЛЯТ ДАВА ЗАДАЧА ДА СЕ ПРЕПИШЕ РЪКОПИСНО ЦЯЛА БЕСЕДА, на друго място всеки да направи извадки от нея по свое усмотрение; а най-способните да напишат СВОИ изводи и тълкования. Класовете действат и до днес, инак Учителят нямаше да е Учител – нямаше да е жив. Които са против индивидуалните интерпретации, просто се издават, че не присъстват в класовете. Още нещо: отново виждаме колко е категоричен Учителят в полза на ръкописите и против разпечатките на Словото, даже на пишеща машина.

УЧИТЕЛЯТ: „Искам да видя какъв „превод” ще направите и какви заключения и приложения можете да извадите - онези, които МОГАТ да направят. Сега разбрахте ли? В едно тефтерче ще я напишете хубаво, няма на пишеща машина. Не се позволява в класовете лекциите да се пишат на пишеща машина! Всичките ще минат през ВАШАТА ръка, ако искате да прогресирате: Мине ли през машина, не ще има резултати. Туй, което е важно, туй, което е ценно, трябва да мине ПРЕЗ САМИТЕ ВАС - и ще го държите като светиня. А сега очаквате някой друг да го препише и да ви го даде, да ви извади и извадките… Какви ученици ще бъдете тогава? Седнѐте, мислете всеки ден по 1⁄2 час, по един час.” (1922.06.15о. Мисъл и действие.ТРЖ.1996:273-274)

ВЪПРЕКИ ЧЕ ПРЕПИСЪТ ПОД 72 ГРАДУСА ТУК НА ЕДНО ОТ ПИСМАТА е с шрифт унциал, а не с изцяло индивидуален почерк, все пак той е написан РЪЧНО и това увеличава словосилата значително. Разбира се, така изчислената словосила и краснописна сила на този лист по формулите на словометрията, 99.99% се дължи на ОРИГИНАЛНИЯ ПОЧЕРК НА УЧИТЕЛЯ най-долу, дори и като копие. Затова той става и за изцеления на нелечими болести – даже само с изрязаните ъгълчета в 4-те краища, ако първо се очертаят по извивката на палеца.

ЧЕ РЪКОПИСНОТО ПРЕПИСВАНЕ НА БЕСЕДИТЕ Е СЛУЖИЛО ЗА ЛЕЧЕНИЕ ОЩЕ ПО ОНОВА ВРЕМЕ, личи от продължението на беседата: "Първите две седмици 5 минути ще употребявате за изправяне на вашите недъзи – физически, духовни и умствени. 5 минути на ден за две седмици ще ги употребявате за лекуване вашите недъзи. Ще вземете тази беседа и първата беседа за жените - тия две беседи ще ги препишете. Онази - за да имате определено за 5-те минути. Тия две беседи - препишете си ги. Сега искам да зная колцина от вас ще могат да приложат туй? От утре ще се започне! Посреднощ, щом се събудите от първия сън, приложете закона. Правилото – сутринта, то е най-хубавото време, което може да приложите. Първото време, което може да посветите. ТЪЙ ще се абстрахирате в себе си, както един зрител ще се оставите, щото Божествената благодат да ви обсипе, да повдигне заложеното във вас добро. И да се почувствате в положението на едно новородено дете, без никакви грижи. Ще се оставите на тази божествена благодат тъй да ви обсипе. 5 минути това - и след туй пак ще дойдете в първото състояние. Поне ще спечелите, че ще се разшири вашето съзнание. Най-малкото, което ще добиете, то е ще добиете една малко по-голяма самоувереност в душата си в тия 5 минути."

 

27.12.2019 г. 21,44 ч.

 

ГОВОРИХМЕ СИ ЗА КОЕФИЦИЕНТ НА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ В ХОРА С ДУША. Ето една нищожна част от тях по света, които учат български, пеят на български и играят българските упражнения от Учителя Петър Дънов. А също и една много ценна история на Паневритмията в чужбина от Д-р Светла Балтова:

Пътувам за Германия, за поредния семинар по Паневритмия и си спомням първото си пътуване.

2000 година, Ланд ен Босх – сърцето на антропософската общност в Холандия. Участниците са хора, изучавали десетилетия духовната наука на Рудолф Щайнер. Добронамерени, любезни, по лицата чета симпатия, примесена с лек скепсис: „Какво ли може да дойде от една балканска страна?” Започвам с теоретичните обяснения върху човека-микрокосмоса и връзката му с макрокосмичния свят. Зазвучава музиката, която оказва незабавно магическото си въздействие. Разучаваме първите упражнения. Практиката се редува с обяснения за съдържанието и смисъла на движенията. Изумлението нараства, скепсисът не се вижда никакъв. Засипана съм с град от въпроси: „Кога е дадено всичко това и къде?” „В началото на 20 век, в България” „Защо ние нищо не знаем?” Свивам рамене: „Не знам, България е малка страна” „Кой е Петър Дънов? Какво е знаел за Д-р Щайнер? Били ли са във връзка?” Разказвам за Учителя. „Не, физически никога не са се срещали, но има духовна връзка между всички учители и духовни посветени” – това, разбира се, го знаят. Възрастен мъж се приближава до мен, десетилетия е изучавал духовната наука. „Откъде знаете всичко това? Това знание не е достъпно за всеки. То е разкрито в лекциите на Д-р Щайнер, но те са разбираеми за по-тесен кръг хора.” „Достъпно е. У нас беседите и лекциите на Петър Дънов вече могат да се намерят навсякъде. Аз не съм специален човек, просто съм чела.” Замислено гледа снимката на Учителя и си купува няколкото брошури с лекции, преведени на английски и немски, разбира се и учебника по Паневритмия. След 2 месеца 12 души от Холандия се качват на Рила за летния събор. За няколко от тях това е начало на нов етап в живота.

Осем години оттогава, всяка година изнасям семинар или курс по Паневритмия в някоя от централноевропейските страни и се усмихвам на повтарящата се реакция на хората там – от сдържаната учитвост до изумлението, породено от преживяната магия на Паневритмията, която разчупва преградите – културни, социални, психологически. В края на срещите ни лицата на хората излъчват младост и доброта, групата танцуващи се е превърнала в едно малко общество, в което се дискутират и личните и световните проблеми. Загрижени са за екологията, отчуждението, негативите на глобализацията, за новите деца. Радостно и тихо седя в някое ъгълче като част от кръга и слушам. В разговорите часто се намесва България. Новото откритие. Последният път в Австрия една интелигентна жена ме попита: „Разкажи ми за там, където живееш.” „За България” Не ми казвай България, защото това нищо не ми говори.” „Нали знаеш Дунава?” – питам. Смешен въпрос за една австрийка. „Е, той е нашата северена граница.” Очите и се разширяват. „Толкова близо?” Смея се. И друг път ми се е случвало.

Мисля си за първите учителки по Паневритмия, които са я изнесли извън пределите на страната: Анина Бертоли, Ярмила Ментцлова, Ернестина Сталева. Също и за онези, по-напреднали и по-възрастни преподавателки, от които съм се учила – Ина Дойнова, Мария Митовска, които продължават да разпространяват този магически танц и в чужбина.

Анина Бертоли е от италиански произход. Когато идва в България Алфиеро Бертоли е млад човек, решил да посети Индия за да постигне духовно знание и посвещение. В България среща жената за която е мечтал, а в лицето на Петър Дънов намира своя духовен учител. Остава като един от най-преданите ученици. Той е и един от съ-основателите на комуната в „Изгрева”. От брака му се ражда дъщеря Анина. Тя също тръгва по духовния път на своя баща. След идването на комунистическия режим емигрира във Франция.

Описват Анина Бертоли като човек с дълбока душевност и завладяваща изящност, много деликатна и сдържана, но с вътрешна твърдост и духовна сила. Тя разпространява учението на Петър Дънов и Паневритмията във Франция като създава свой духовен кръг в Париж. Издава списанието „Льо грен дьо бле” („Житно зърно”).

Ярмила Ментцлова е от чешки произход, но е родена в България. През 1938г. заминава във Франция да учи танци и специализира като хореограф. Последователка е на Айсидора Дънкан и на нейната школа за така наречения „свободен танц”. През 1943г. се връща в България и е заведена на Игрева, където през 1944г. се запознава лично с Учителя. През 1955г. Ярмила емигрира във Франция, където организира курсове по Паневритмия в Париж и летни курсове в подножието на Алпите. През 1984г. издава ръководство по Паневритмия на френски език. До смъртта си работи заедно със семейство Гобо, които и до днес преподават Паневритмия така, както са били обучавани от нея, в своя дом в подножието на Алпите. Жан-Луи и Арлет Гобо са скъпи гости на Бялото Братство всяко лято в последните години. Те са сътруднчили и на Анина Бертоли и са посветили живота си на разпространяване на Паневритмията и учението на Бялото Братство. В Париж за разпространение на Паневритмията заедно с Ярмила е работела и Мария Христова.

В Съединените Щати Паневритмията „прелита” с Ернестина Сталева, която се преселва в САЩ скоро след смяната на властта през 1944г. Ернестина превежда беседи, преподава Паневритмия, създава група в Масачузетс, в последните години заедно с нея работи Антоанета Крушевска, издала ръководство по Паневритмия през 2004г. Друга дългогодишна преподавателка бе Виола Бауман. Тя заминава през четиридестте години за Франция, където се запознава с Михаил Иванов, който вече е създал там своето духовно общество „Всемирно бяло братство”. В началото тя е много впечатлена от него, но бързо се разочарова и заминава за Америка където се омъжва и остава да края на живота си, посещавайки България неколкократно. След смъртта на съпруга си тази необикновено красива и музикална жена се отдава на преподаване на Паневритмия и през 1982 г. издава ръководство по Паневритмия на английски. По късно ще бъдат издадени още три: от Ардела Натанаел, настояща преподавателка по Паневритмия, от Дейвид Лоримър и от Антоанета Крушевска, която преподава в Ню Йорк.

В последните две десетилетия Паневритмията се разпространява много по-широко в САЩ. Между хората, работещи ентусиазирано с нея трябва да се споменат и други имена, между които и на Ардела Натанаел и Филис Торп. Те работят в тясно сътрудничество с Мария Митовска и Георги Петков от България, които са посветили живота си на разпространение на Учението на Петър Дънов и на Паневритмията в чужбина. Гостували са многократно като лектори и учители по Паневритмия в десетки страни по света, поддържат вече десетки години връзки с приятелите на Паневритмията в чужбина и имат огромна заслуга за опазването на първоначалната чистота в преподаването й.

Сега в САЩ има мрежа от групи по Паневритмия: в Калифорния – Сан Франциско, Лос Анжелис, Паоло Алто; в Индиана, Мисури – Сент Луис, Монтана, Ню Хемпшир, Ню Мексико, Оклахома, Тенеси, Аризона, Вирджиния, Илинойс – Чикаго, Тексас, Уисконсин, Онтарио, Арканзас, три групи в Ню Йорк.

В малко известната Коста Рика има група, състояща се от около 60 човека, чиито гост беше цигуларката Йоана Стратева.

Между 1980 и 1987 в България многократно идва Филип Кар-Гом, писател, психолог, човек на духа, който от 1988 оглавява Ордена на бардовете, оватите и друидите – една от най-многобрайните друидски групи в света. Запленен е от духовността на България, от Рила, Паневритмията, от идеите на Братството, от духовното излъчване на Борис Николов – ръководител на Братството по това време, Филип Кар-Гом допринася много за разпространението на Паневритмията в англоезичния свят като в онези години води в България много хора, трима от които и до сега са свързани с Паневритмията, Бялото братство и са чести гости в страната ни. Дейвид Лоримър е писател, общественик, директор на няколко международни духовни организации, който издава три книги посветени на Учителя и неговото дело, едната от които е “The circle of sacred dance” – ръководство по Паневритмия. Ардела Натанаел след като се преселва в Калифорния създава мрежата, за която споменах, през 1992г. издава и учебник по Паневритмия. Дейността й се прехвърля в Южна Америка и Европа. Даниел Кар-Гом също свързва живота си с България. Няколко години органзира групата по Паневритмия в Лондон и популяризира лекциите на Учителя, за известно време издава английската версия на списание „Житно зърно” – „Grain of wheat” В началото на осемдесетте години в България идва няколко пъти и Алисън Браун, която създава своя група по Паневритмия в Глазгоу, Шотландия.

В бившия Съветски съюз Паневритмията е пренесена вероятно от Леон Москона, последовател на Учителя, писател, духовно-търсещ, който през 1974г. е в Москва и създава група по Паневритмия. През следващата 1975г. много от членовете й идват в България. Между тях са семейството музиканти Роза Пронина и Миша Пакуш, който ентусиазирано разпространяват музиката и словото на Учителя, Елена Острова, която превежда множество беседи, Михаил Левин, астролог. Михаил и Галя Левини създават духовна група, която продължава да работи с Паневритмията и идват почти всяко лято в България. В Москва Паневритмия се играе на няколко места, групи има и в Рига.

Йо Хазен от Белгия, който е идвал неколкократно в България и има влияние върху няколко духовни групи, преподава не само в собствената си страна, но е имал курсове и в Япония. Той превежда текста на Паневритмията на нидерландски.

През 1994г, на Рила идва австралийската астроложка и писателка Барбара МакДъгал, която след завръщането си прави курсове по Паневритмия в Куинсланд

В последните години ръководството по Паневритмия беше издадено на португалски, италиански и немски езици поради интерес към танца в съответните страни.

Във връзка с разпространението на Паневритмията в чужбина се открояват и имената на Ина Дойнова и Йоанна Стратева. Ина е преподавателка, позната във всяко кътче на България, надарена с музикална и певческа дарба. Цигулката на Йоанна е предизвиквала сълзи и възторг на много духовни срещи и фестивали по цял свят. Двете – заедно и поотделно разпространяват вече три десетилетия Паневритмията в САЩ, Коста Рика, на Балканите, в скандинавските страни, в Англия, Франция… В последните години Ина Дойнова е обучавала групи в Охрид и Скопие, чиито членове идват всяко лято на Рила. Йоана ежегодно е любим гост на няколко групи в чужбина, нейният запис на Паневритмията е обичан от всички изучаващи този танц. Последното и дълго пътуване беше в Индия, където заедно с Филис Торп са представили Паневритмията.

Това изброяване, разбира се, не е изчерпателно. Извън него неизбежно ще останат някои хора и центрове, свързани с Паневритмията. Не бива да пропуснем обаче дейността на Михаил Иванов и създаденото от него във Франция духовно общество „Всемирно Бяло братство”. Основано през 1937, то има клонове и групи на петте континента в които се игаре Паневритмия. Най-големите групи извън Франция са в Канада, Испания, Италия, Швейцария. Клонове има в Япония и Африка. Когато Михаил Иванов напуща България е съществувала само първата част на Паневритмията. Учителя е добавил впоследствие „Слънчеви лъчи” и „Пентаграм”, които и досега не се изучават и танцуват в групите на „Всемирно бяло братство”. Затова пък хора от тези групи идват с жар и ентусиазъм на Рила, където могат да практикуват Паневритмия в нейния завършен вид.

Отново пътувам. Връщам се в България след последния курс в Братислава. В красотата на танца този път срещнах сродни славянски души. Словаците като че ли въплъщават едни от най-добрите отличителни черти на славянството – мекота, дружелюбност, скромност. Паневритмията хареса на малката група евритмисти. Те също знаят, че сърцето на Новата култура на човечеството ще бъдат славяните. Дали няма да видят в Паневритмията осезаем знак за това?

„Че и ний сме дали нещо на света…”

Думите изплуват в ума ми, мисля си за делото, словото, музиката, дадени от един велик дух, избрал да се роди в България, за да можем отново да ги произнесем. 

 

 

09,20 ч. 27.12.2019 г.

 

„Децата имат една мярка и с ръце определят колко обичат майка си и баща си, колко обичат братчето си, сестричето си. То отваря ръцете си и показва кого колко обича. И като ги отвори ръцете си и не може повече, то е най-голямата любов! Детето иска да каже: „Аз обичам баща си и майка си с всичкото си сърце и ум, безкрайно ги обичам!”(6 юни 1940, „Свещено чувство”)

 

 

28.12.2019 г. 17,22 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Господь е рѣшилъ да те благослови, ако си заслужилъ, но когато ти не искашъ да използвашъ туй благословение, то ще те отмине.” (1922.06.18н.Ако пребъдвате в мене.СИЖ.1922.Съг:424)

ПИЕМ ОТ БУТИЛКИ СЪМНИТЕЛНИ НЕЩА, а всеки ден около нас извират чисти извори. Стария въпрос за дирекциите и прогресиите в астрологията: принцът минава пред прозореца, но днес Пепеляшка не го чака там, а е затворила кепенците и гощава вътре писаря или свинаря…

 

 

28.12.2019 г. 07,25 ч.

 

18.XII.129(1993)г : : Рига, Латвия : : ИЗ ЛЕКЦИИТЕ ЗА ПАНЕВРИТМИЯТА В РИГА (По откъслечни записки)

През зимата на 1993/1994 г., по молба на курсистите, изучаващи паневритмията в Рига, преди изпълнението и шлифоването на всяка група упражнения им е било говорено и за вътрешното им значение. Всички тези импровизации са записани на касети, но при снемането им в ръкопис на руски език някои неща не са ясни. Затова настоящият материал представлява само един сбор от откъслечни сведения - нещо като основа за бъдещи, обстойни изследвания и за евентуални изяснения относно "ноалúм" - паневритмията, назована така свише на 16.ХІ.130(1994)г.

Изучаването на паневритмията се провеждаше всяка съ-бота от 10 ч. сутринта в салончето на клуба на еколозите и в едно обширно помещение на Авиационния институт - и в двата случая без наем. Присъстваха средно по 20-30 души. В един момент запитаха какво е вътрешното значение на тия упражнения и се наложи в началото на всяко занимание да им се говори за това. За база послужи книгата на М. Митовска, но заедно с това тръгнаха и импровизации. Ето фрагменти от тях (след общ увод, който тук ще се пропусне, защото съдържа известни неща за българите):

"Пробуждане" събужда човешкия дух или атмическото тяло и го свързва пряко с космичната йерархия. Изпълнявайки това първо упражнение не само в обща игра, но и самостоятелно, може да се предизвика излъчване на духа в атмическия свят или да се извика такъв дух на Земята. Посветените в Паневритмичните Бели Действа знаят това и нашироко го ползват. "Пробуждане" е акт, с който се творят и цели вселени, светове! Не случайно художниците рисуват Бог-Отец с вдигнати ръце, точно както при това наше упражнение - когато сътворява света. Той всъщност е Диригент, Който направлява божества, духове и стихии по този начин. Няма сила, която може да се съпротиви на "Пробуждане", ако знаем как да го направим. С това упражнение може да усмири и атомна експлозия, да се спре война, да се преустанови епидемия. Но всички тези неща са възможни, само ако ученикът е подпалил най-висшия си духовен център чрез посрещане на слънчевия изгрев. Първият алохим (фотон), влязал в нас с първия слънчев лъч, задейства хилядолистника – и тогава чак упражнението "Пробуждане" може да моделира и звездно вещество, да предизвика пътуване едновременно навсякъде, да владее вселената като квантов обект.

След елементарни обяснения по Учителя за това, как се внедряват тъмните духове в човека ако спи по време на изгрев слънце и как нервите му се разрушават от цели "Ниагари" тъмни енергии; за това, че ежедневното посрещане на слънцето в продължение на цяла година може да направи човека гениален; за това, че 40 пъти гледане на залеза, без да е посрещан изгрева, могат да предизвикат смърт; за това, че при облаци е важно да се възприеме през очите изгревната светлина; за това, че обикновените светии светят само около главата, а ученикът с нещо повече от хилядолистник свети с цялото си тяло (като Исус), защото се подчинява на импулсите на волята Божия ("Пробуждане" дава този ефект), бе изказана мисъл, че първото упражнение, като Единица, съдържа в себе си всички останали. При липса на време (или през есента и зимата), то е достатъчно, за да запали едновременно всички чакри и центрове, ако се изпълнява съсредоточено; и при условие, че човек обещае този ден да изпълни Волята Божия такава, каквато е. Относно "Примирение" – бе изяснено коя чакра задийства и с кое тяло и свят; с кой тон, число, цвят, планета, знак, дом, аспект е свързано и разрешава проблемите им при общо или оперативно изпълнение. Как решава безотказно всички противоречия, при условие, че човек се примири истински, без да разрешава обаче да накърняват Божественото в него. Прави се връзка между това упражнение и трите вида хранене: ядене, пеене и молитва, като методи за пробуждане на тази чакра. Говорено е за разликата между източната, западната и славянската "чакрология", която оперира с «престоли», «олтари» и «двери» и при която кундлини отдавна се е превърнала във «вихрун».По същия закон за паралелизма, при игра "Примирение" дава в пълнота своите ефекти (а те са изключителни - не само проговаряне на всички езици, но и много повече), само ако човек през изтеклото денонощие се е хранил, пял и молил навреме и правилно - според цялостната наука и практика на Бялото Братство и Учителя в България. Освен това, то се включва с пълна сила и при достатъчно прояви на милост, прощаване и нежност във взаимоотношенията, достатъчно отстъпчивост. Също - при правилно обработване на земята - без оране и копане.

В началото на тези записки има пропуснато въведение, в което се говори, че първите 10 упражнения от паневритмията свързват с 10 полéта на божествения свят (при тях няма нито едно упражнение с крачка назад); вторите 28 упражнения - с духовния свят; "Слънчеви лъчи" - с етерния свят и половината звезди; "Пентаграм" - с физическия свят: планетите и втората половина звезди. Т.е. общата паневритмия поначало ни свързва с цялата вселена, но Оперативната паневритмия, чрез всяко отделно упражнение, ни свързва пряко със съответния свят. Може да ни излъчи, телепортира или свърже само сензорно. Това е практика на напредналите ученици, които живеят заедно или се срещат много често. Но паневритмията действа предимно чрез "панвселената" - етерния свят. Има "суперевритмия", "ултраевритмия", «тотевритмия», «ясноевритмия» и други видове евритмии - предмети на Школата в по-горните класове.

"Даване" е свързано с Юпитеровия принцип. Съответното тяло (причинното) се събужда чрез това упражнение, само ако човек дава повече, отколкото получава. Ако живее така и се самораздава истински (както казва песента "Всичко давай"), той е вече на страната на светлите сили и затова тъмните са безсилни пред него. Значи, злото ни преследва и обезобразява до момента, в който разберем, че все още имаме нещо в нас, което не желаем да даваме без компенсации. Хората на петата раса се пазарят, търгуват - дават, колкото получават, или даже взимат повече. Човекът на шестата раса е извор - дава на всички, и то изобилно, понеже е свързан с Бога, т.е. с Любовта. "Даване" разширява духовното тяло, прави човека благороден, фин, достоен и свръхинтелигентен. Даващият знае да слиза и при същества от по-ниска еволюция, да бъде благодетел. Истинският благодетел дава, но не разрешава да го заробят. Обратното движение при "даване" (към гърдите) извършва действо, освобождаващо даващия, за да събере сили и блага за ново даряване. Така "Даване" има и пасивна страна: отпочиване от контакти; простор и свобода, и при необходимост – реализиране на ИЖР (индивидуалния жизнен радиус). Ако играещият не е бил сам когато трябва и колкото трябва в своя ИЖР, не се възбуждат сините лъчи и пламъчета (не идват съответните духове на помощ, не се привличат нужните блага) - и изпълнението на "Даване" остава половинчато.

"Възлизане". В една от лекциите в Рига се твърди, че това упражнение е свързано с Мировата Душа, с Майката Божия. Това обаче е само в един аспект - чисто кабалистически, астрологически (ІV дом). Истинското поле на "Възлизане" е тотвселената - тя диктува жаждата за изява, възрастване и творчество, създателство. Това упражнение е кълнът на бъдещата тотевритмия. То крие тайните на ритмите на Отца при сливането Му с Пралайа. Божественото в тао-сис-темите, "тантра" и пр. разцъфтява напълно в епохата на Водолея, когато се постига на практика енигмата за "квадратурата на кръга". Отделните елементи на "Възлизане" са свързани с часа и периода "посейник". Който е сял добре когато трябва и където трябва, ще има уникален ефект при изпълнение на това упражнение. В Рижкия запис се казва за "Възлизане", че обективната любов се изявява открито, тя не остава скрита. Тя извира като извор и затова не може да остане неизявена. Пиенето на гореща вода в Братството е национална традиция в цял един народ – руския (макар че той пие горещ чай, а не вода). Това отваря път към тотвселената и съответните чакри и центрове, съответното поведение, за разлика от залязващите народи и култури, които се наливат с ледени течности. Рекламата на ледени напитки съответства на морала на залязващата V раса, която се стреми да потъпче спонтанността или при нея тя избива в насилие, тщеславие. Който не е пил гореща вода в Лунен астрологически час, не може да очаква събуждане на тотфизата при изпълнение на "Възлизане". Горещата вода обаче е само една проекция на това упражнение и съответства на Божията молба "Пламтете" и на всичко, казано за планетата Тин (Марс). Същият фатален ефект върху някои чакри като пиенето на студена вода и напитки имат и ледените или контрастните водни процедури, включително моржуването. То уврежда черния дроб, въпреки първоначалния ефект на закаляване. Хората практикуват и сърдечно "моржуване" - потопяване на едно горещо чувство или влечение в ледените води на традиционния морал; на съображенията или страха. Това също унищожава черния дроб - и бръчките не закъсняват. Упражнението "Възлизане" коригира това по обратен път, но ако човек не пречи на вихрýн (новия тип кундалини) да се върти и обменя безпрепятствено - т.е., ако не пречи на спонтанността.

"Дигане" е петото упражнение, свързано с принципа на Братството и Сестринството. То снема в себе си всички дихателни упражнения на Учителя, цялата еволюционна "пранаяма". Възбужда златисто и яркожълто сияние от играещите и свързва пряко с Космическия Човек. Действа истински, само ако човек мисли и говори положително. Изучаващият Словото Божие без редакции, съкращения и извращения, както е в повечето "свещени писания" на народите, може чрез упражнението "Дигане" да постигне пряка връзка с Христос (или Словото) и да стане Негов проводник. В настоящата епоха никой няма право да претендира, че провежда Словото Божие, без да е играл много години упражнението "Дигане". В оперативната пентаграмика и паневритмика има ред действа с използуване на това уникално упражнение, но не се разрешава те да се разкриват. "Дигане" е много опасно за всеки, който дава отрицателна оценка за нещо. То е тежестта, щангите, товарът, който се стоварва върху атлета, ако той не удържи нивото на положителната мисъл. "Дигане" обаче има и обратен ход – аналитичната мисъл (при връщане ръцете долу). Той отработва незавършеното в умственото тяло на ученика. Анализът не развива съдничество, както става у залязващите народи и индивиди, а способност за различаване на Божественото от небожественото. Така "Дигане" може да се изпълни и оперативно - извън цялостната паневритмия - и тогава, при свалянето на ръцете, човек да получи съвършена яснота по даден проблем, когато иска да разграничи човешкото от Божественото. А при вдигането на двете ръце, силата на положителната мисъл и дума става неотразима - лекува, спасява, върши чудеса! Това е познато още от дълбока древност, но черните маги дигат ръце при заклинания, при черни магии. Вдигат се ръце и когато човек се предава... Това е също двузначно - зависи кому се предаваш. Ето защо, "Дигане" развива и предаността, но само в положителна посока - преданост към Божественото. Това упражнение развива и способността за поклон пред чуждата правда и истина. Поклон пред чуждата любов и добро се развива при друго упражнение - "Скачане".

"Отваряне". В Рига относно това упражнение е говорено предимно в общ, символичен план. Явно, още тогава е дошъл вътрешният блокаж отгоре - забраната да се разкриват такива действащи ключове на хора, които общуват с несродни души. Затова не е уместно да се предаде нещо конкретно за чакрата на "Избора", която заработва с пълна сила ако имаме понятие за сродна душа и верига от сродни души и ако редовно общувме с тях. "Отваряне" се играе на нивото на духовния свят - гръдния кош. Затова не развива любов към Бога (към всички), а обич към космическия ни род. То диктува ритъма на живот със сродните души и живот със сродната душа. Половината от духовното ни време, следователно, трябва да отива за гостуване на души от сродната ни верига (дясната ръка), а половината - на най-близката душа или семейния ни кръг, но в истинския смисъл (лявата ръка). Това, че и досега в София бъркат упражнението и играят по-дълго "Отварянето" с дясна ръка, вместо с лявата, говори за едно отклонение там от принципа на духовното съпружество, духовното семейство. Обикновените семейства нямат нищо общо с духовните, понеже след заспиване членовете им потъват неизменно в ада или отиват в съвършено различни светове.

В най-вътрешните кръгове на Братството някога ще се практикува още един принцип на Паневритмията, която в цялата вселена не е само една игра в продължение на един час. Паневритмията е ДЕНОНОЩНО свещено действо. Истинският ученик никога не играе с един и същ партньор повече дни, отколкото е допустимо и определено. А когато е с различен партньор, той прекарва с него и дадено време през деднонощието, както и с хората от лъча, с който днес е играл. Трябва да е насаме известно време някъде и с човека, зад който се е паднал при размяната при танцуване на «Пентаграм».

"Освобождаване". С усилия, трябва да разкъсаме неправил-ните съединения, направени под влиянието на знака Везни и Венера в нас от предишния цикъл. Значи, кармата не само развързва възли, но може и да къса, да разрязва. В Рига е говорено също много кратко на тази тема; разглеждан е и "Заветът на цветните лъчи на светлината", като оръжие на ученика.

За "Чистене" и "Летене" в руските записки по касетите не е отбелязано нищо – говорено е, но те още не са го снели от записа. Бе им цитирана мисълта на Учителя за "чистота" и "девственост" – че те не означават това, което си мислят повечето религиозни и даже много хора от «братството», не означават изпълнение на волята Божия. Инак Учителят никога нямаше да каже, че майката си остава всякога девствена и че чистота е да отиваш там, където БОГ те прати, да приемаш тези, които БОГ ти праща. Не би казал, че и Той е бил семеен и е имал деца в предишните си животи, че и в бъдеще ще бъде баща или майка, ако Бог поиска това от него.

 Относно "Летене" им е разказано нещо за нашите полети от езотерично естество, отразени в някои записки. Няколко дни по-късно започва масовият опит в Рига и Латвия за свързване със звездата Сириус, който е описан подробно в: 

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=687&book=20

 

 

29.12.2019 г. 14,14 ч.

 

КОЙ КАЗВА, ЧЕ НЕ Е ИМАЛО АБСОЛЮТНО ПРЕКРАСНИ И СЪВЪРШЕНИ БЪЛГАРИ? Кой се осмелява да твърди, че Владимир Димитров Майстора не беше ученик на един друг Българин и не обичаше Изгрева повече от всичко, както и Борис Георгиев, Васил Стоилов, Андрей Николов, Илия Бешков, Александър Божинов, Цветана Щилянова, Евг. Босяцки, Васил Иванов, Владимир Гиновски, Дечко Узунов?

УЧИТЕЛЯТ: „Да любимъ истината съсъ всичкото си сърце, съсъ всичкия си умъ, съсъ всичката си душа и съсъ всичката си сила! Това е ПЪРВОТО нѣщо, което е необходимо за българитѣ, безъ разлика - отъ най-голѣмия до най-малкия. Второто нѣщо: българинътъ трѣбва да обича свѣтлината - абсолютната свѣтлина за ума - и да я желае съсъ всичката си душа и съсъ всичката си сила. Послѣ - третото нѣщо, - българинътъ трѣбва да обича чистотата на сърцето си и да я желае съсъ всичкото си сърце, съсъ всичката си душа, съсъ всичкия си умъ и съсъ всичката си сила. Ако можемъ да приложимъ тия три нѣща въ България, вѫтрѣ въ една година ще има една съвършено нова култура — въ ЕДНА година, българитѣ ще отидатъ хиляда години напрѣдъ! И не само това, но въ 10 години черепътъ на българина ще се измѣни. И неговото лице нѣма да бѫде като сега - ще придобие много правиленъ профилъ, правиленъ носъ, ушитѣ му ще се измѣнятъ, цѣлото му лице ще се измѣни, цѣлото му тѣло, и европейцитѣ ще дойдатъ да видятъ новия типъ на българина, който само при истината, свѣтлината и чистотата може да има. А при сегашното разбиране на българина, ще имаме сегашния типъ, за който европейцитѣ се произнасятъ… както знаете…” (1922.06.18н.Ако пребъдвате в мене.СИЖ.Съг:435-436)

Всички изброени българи по-горе сме ги виждали десетки пъти, а с повечето от тях се познавахме лично и знаем какво е мнението им за основателя на Изгрева. Не е въпрос за хвалба, а за свидетелстване.

 

 

29.12.2019 г. 14,36 ч.

 

ЕТО ПОРТРЕТ НА СЪЩИЯ БЪЛГАРИН И НЕБЪЛГАРИН, нарисуван при визитите на Изгрева в натура от един от споменатите достойни българи в предишната публикация. Той беше осиновил един приятел и се виждаха и си пишеха постоянно.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ако думитѣ ми, казва Христосъ, прѣбѫдватъ въ васъ“... Но кой Христосъ? Не думитѣ на Христа прѣди двѣ хиляди години, а на Христа, който СЕГА ви говори. Мислите ли, че ако бѣше се изправилъ сега Христосъ прѣдъ васъ, другояче щѣше да говори? Той е казалъ: „Думитѣ, които азъ ви говоря, не сѫ мои“. И азъ ви казвамъ сѫщото. Тогава каква разлика има? И казвамъ: думитѣ, които азъ ви говоря, не сѫ мои, тѣ идатъ отъ единъ Великъ Източникъ и азъ ви ги казвамъ. Ако ги приемете, ще ги опитате, че тѣзи думи сѫ вѣрни и истинни. Не сѫ мои, не грѣшете въ душата си! Не мислете, че съмъ нѣкой „голѣмъ“ човѣкъ. - Не, не! ЕДНО нѣщо азъ мисля: азъ зная, че Богъ е Любовь; азъ зная, че Богъ е Мѫдрость и тази Мѫдрость не е такъва, каквато ученитѣ мислятъ; азъ зная, че Богъ е Истина и тази Истина е малко по-другояче, отколкото хората я знаятъ. Азъ зная, че Богъ е Правда и тази Правда е друга; азъ зная, че Богъ е Добродѣтель, и тази Добродѣтель е друга.” (1922.06.18н.Ако пребъдвате в мене.СИЖ.Съг:436) 

 

 

29.12.2019 г. 16,54 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Вие ще седнете и ще кажете: „Какво иска да ни каже нашиятъ Учитель?“ - Азъ искамъ да ви кажа: трѣбва КОРЕННО да се измѣните и да станете нови хора - хора на ИСТИНАТА: безъ лъжа, безъ никаква лъжа! Не да казвате: „Малко бѣла лъжа…“, не! Безъ никаква лъжа!” (1922.06.18н.Ако пребъдвате в мене.СИЖ.Съг:436-437)

ЕДНА КОМПОЗИЦИЯ ПО КАРТИНИ НА Ary Scheffer (-1795-1858-) и Maurise Denis (-1870-1943-)

НЕ Е ВЪПРОСЪТ САМО ЗА ЛЪЖАТА, НО И ЗА САМОЛЪЖАТА:

„НОВ морал е нужен на хората! Сегашният морал не води към добър край. Да извърташ мисълта си с цел да я нагодиш към истината, това не е морал. Това е самозалъгване, не е истината. Всяка крива мисъл, всяка лоша мисъл към себе си или към другите води към нещастие. Не говори лошо за никого. Не мисли лошо за хората. Отде знаеш, че това, което мислиш и говориш, е вярно? След всичко това, хората се питат защо идат страданията. - Те са последствие на отклонението на човека от Божиите закони. Като страда, човек постепенно изправя мисълта си. Щом мисълта се изправи, и съзнанието се пробужда. Когато човек страда, душата му разцъфтява. Тогава ангели слизат при него да възприемат благоуханието на неговата душа.”( 9 октомври 1938, „Пред новата епоха”)

„Той ми говори за любов, а казва - голямо нещастие имал… Той не знае какво нещо е любовта. Човекът на любовта никога не може да бъде нещастен! Нищо повече! Аз не ви казвам, че вие се самозалъгвате, но трябва да разбирате какво нещо е любовта.”(22.12.1940, „Приложение и работа”). /Астралната тръпка е астрален егоизъм: иска строго определен човек да отваря крана или бутилката му, а после се затваря и чака само него. Старото вино може да е вкусно и приятно, но това е нисш астрален алкохолизъм. Изворът няма как да е нещастен: той живее за всички, както и плодното дърво. Абсолютно винаги има гладни и жадни същества, които оценяват и най-затънтения извор. Той не се е направил на каптаж с кран и парола и три реда бодлива тел. Изворът не се храни от съображения и астрални тръпки, а от щастието и блаженството, че раздава живот. Поради това един ден Бог му праща и Принца, който да отпие поне веднъж от него. Може да почне да идва и редовно. Взаимното преживяване е неописуемо и несравнимо с нищо: тук тръпката отново идва, но с присъствието на БОГА. С присъствието на Абсолютния Дух, който познава и раздава ТРЪПНОТО БЛАЖЕНСТВО./

ЕДНА АБСОЛЮТНА АКСИОМА: „И ако в даден случай вие съзнавате, че отношенията ми към вас са определени от Бога още от вечността, вие ще ги зачитате. От това зависи вашето щастие. Това е неизменен закон в природата. Ако мислите, че друга философия може да обясни тези въпроси, вие се самозалъгвате. Друга философия не съществува! Ако в света съществува добро и зло, това става по единствената причина, че две същества, събрани заедно, имат ДВА РАЗЛИЧНИ ВЪЗГЛЕДА ЗА БОГА. Едното същество мисли, че БОГ определя отношенията им, а другото отрича това. Когато съзнавам, че отношенията ми към тебе са от БОГА определени, и когато ти съзнаваш, че отношенията ти към мене са от БОГА определени, аз съм радостен и весел. Следователно, когато аз и ти съзнаваме, че взаимните ни отношения са от БОГА определени, ние сме дошли до право разбиране на нещата. Всеки човек трябва да разбере тези връзки, да разбере божествените отношения. Като срещнете един човек, трябва да разберете дали връзките ви с него и отношенията ви към него и към Бога са ОТ ВЕЧНОСТТА. Зачитай всичко, което е ОТ БОГА!”(9 декември 1931, „Непреодолимо желание”)

 

 

29.12.2019 г. 18,00 ч.

 

ЕДИН ЧОВЕК, ЗА КОГОТО НЕГОВИЯТ УЧИТЕЛ Е КАЗАЛ, че е въплътен ангел на земята и че ни покаже какво значи Ученик, през последните си години при нас ПРЕСТАНА ДА ПРИЕМА ДЕСЯТЪЦИ и каквито и да са други дарения. Без да ги докосва, пренасочваше ги към Майките, бедните, божите хора, лишените.

УЧИТЕЛЯТ: „И сега ние сме се събрали тукъ въ името на Божията Любовь, събрали сме се въ тази любовь. - И какво мога азъ да направя за васъ, какво можете вие да направите за мене? - Вие за мене МНОГО можете да направите! У българитѣ, въобще, когато цѣнятъ нѣкого, всички носятъ му ризи за подаръкъ. Ако азъ изцѣля 100 души и ми донесатъ 100 ризи, дѣ ще имамъ врѣме да ги нося?... У българитѣ има законъ: като изцѣришъ нѣкого, той ще ти даде нѣщо - и трѣбва да го приемешъ. Прѣдставете си, че излѣкувамъ хиляди души и ми дадатъ хиляди ризи - ще видите цѣлъ сандѫкъ ризи и ще кажете: „Този човѣкъ трѣбва да е много богатъ - толкова много ризи“! А пъкъ азъ ще кажа: ще лѣкувамъ, а вие ще давате тия ризи на бѣднитѣ - на моитѣ братя, които нѣматъ. И считайте, че тѣ ЗА МЕНЪ ще ги носятъ.” (1922.06.18н.Ако пребъдвате в мене.СИЖ.Съг:437)

„А Царят в отговор ще им рече: „Истина ви казвам: понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили”. Матей 25:40

 

 

29.12.2019 г. 18,20 ч.

 

ОТНОВО ГОЛЯМА ИЗНЕНАДА – ДАЖЕ ПЛОДОВЕ НЕ ПРЕДПОЧИТА, а говори толкова много за тях!

УЧИТЕЛЯТ: „А сега, като излѣкувамъ нѣкого, най-напрѣдъ ще ме повикатъ на гости и всички най-първо ще научатъ съ какво се храни Учительтъ... Тиквички пържени не употрѣбявамъ, сирене не употрѣбявамъ и такива деликатеси, плодове… Не, не - на вашия Учитель малко рѣпа стъргана съ малко оцетъ и зехтинъ, малко хлѣбъ - и нищо по-вече! И ще се свърши въпросътъ. Не е въпросътъ до ядене, а до любовьта. И най-пищната храна можете да имате, но ако нѣмате любовь, нищо не се ползвате. Когато седнемъ и имаме любовь, ще ядемъ сладко, ще се разбираме, макаръ и да е само бобецъ. Съ любовь ли е, то е най-красивото; нѣмаме ли любовь, това ядене е ненужно за мене.” (1922.06.18н.Ако пребъдвате в мене.СИЖ.Съг:437)

 

 

29.12.2019 г. 20,38 ч.

 

ЕДИН ОТ МЕТОДИТЕ НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛИКОНОМИКА (икономиката на Небесните Ликове), с най-върховна цел след Словото Божие: Райски градини за Майките Божии. : : ИЛЮСТРАЦИЯТА: СУЛАМИТ ВЮЛФИНГ И ИВАН РАБУЗИН.

УЧИТЕЛЯТ: „Сега азъ изисквамъ отъ васъ, които ме слушате, ЕДНО нѣщо. Знаете ли какво искамъ? - Много малко искамъ: по една парà на день.” (1922.06.18н.Ако пребъдвате в мене.СИЖ.Съг:437-438)

НЕЕДНОКРАТНО КАЗВА, ЧЕ БОГАТИТЕ НЯМА ДА СПАСЯТ СВЕТА. Само бедните с душа, които отделят за Цялото по една парà на ден. ПОНЕЖЕ СА С ДУША, ТЕ СЕ ОБЕДИНЯВАТ. Така са се отпечатвали и беседите: всеки си е отделял в една касичка ежедневно по 1 лев на ден, а който не може – по 10 стотинки, даже по 1 стотинка.

КАТО КАЗВА, ЧЕ ИСКА НЕЩО, божественият човек не го иска за себе си, а за Цялото. Дори не се докосва до народните приноси: изпраща ДРУГИ да реализират целта. За тях парите не са горещи въглени и не носят карма, понеже са осветени: събрани са от много хора с душа и само по 1 стотинка, 10 стотинки, 1 лев който може – В НИКОЙ СЛУЧАЙ ПОВЕЧЕ. Единицата привлича Бога моментално и върши невъобразими чудеса, когато не я събираме за себе си.

ДНЕС НИЕ ИМАМЕ ДЕСЯТЪК, но има и стотък, и хилядна част. Десятъкът е задължителен пред Бога и се дава ТАЙНО И ПЕРСОНАЛНО на божи човек (не на общество). Може и на повече божи хора, но с МЕСЕЧНО редуване, а не с разделяне на десятъка. Стотна част се отделя за тайно даряване на разномислещ божи човек от друга вяра – веднъж в годината. Може и по-често, ако са се събрали средства.

Имаме и Целева каса за 12 души (всеки по 1 лев на ден), Целева каса за 144 човека (по 10 стотинки на ден), ще има и за 144 хиляди (по една стотинка на ден).

Да направим сметка: първите събират по.................. 4320 лева годишно

Вторите……………………………………………………......................…5184

лева годишно

Третите…………………………………………………...................….518 400

лева годишно

 

ПЪРВИ ПРИНЦИП: индивидуалната каса НИКОГА НЕ СЕ ИЗПРАЩА НА ОБЩ КАСИЕР. Финансови посредници в Бялата ложа НЯМА, посредниците са главен принцип на Черната ложа. Набелязаната цел се купува (реализира) от всички едновременно, които се събират специално за този акт и изваждат сбраното в последния миг, реализират го и го отпразнуват; който не може, изпраща отделно сумата си НАПРАВО НА ПРОДАВАЧА (реализатора);

ВТОРИ ПРИНЦИП: всеки участник е съгласен безусловно с набелязаната цел. Придобитото се ползва общо или по списък (по жребий).

ТРЕТИ ПРИНЦИП: обединяване на средства е разрешено, но само ако някой има абсолютно доверие на друг и му изпраща сумата си АНОНИМНО. Ако е доволен от честността и целесъобразността на действията му, може да му дава пак; ако не – счита средствата си за погубени и няма никакви претенции, но престава да изпраща на същия човек.

ОСВЕН ЦЕЛЕВАТА КАСА, има и ПЕНТАГРАЛНА – пак лична и групови.

1.СЛОВО БОЖИЕ

2.МАЙКИ – издръжка, домове, природни райове. Има и десета част от тази за сираци, инвалиди, просяци и пр.

 3.КУЛТУРНИ МЕРОПРИЯТИЯ, ГОСТУВАНИЯ, СУМИ И ПОДАРЪЦИ ЗА БОЖИ ХОРА НА КУЛТУРАТА, МИСИИ, ЕКСКУРЗИИ, ЕКСПЕДИЦИИ, ПЪТЕШЕСТВИЯ;

 4.БРАТСТВО, ОКУЛТНА ШКОЛА, ОКУЛТНИ ДЕТСКИ ГРАДИНИ, УЧИЛИЩА И УНИВЕРСИТЕТИ, ПОДВИЖНИ И ЛОКАЛНИ БРАТСКИ ДОМОВЕ И СЕЛИЩА.

 5.ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА КАСА ПО СПИСЪК ИЛИ ПО ЖРЕБИЙ (без връщане, освен при възможност и по вътрешен импулс)

НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО ИМА И БЛАГОМЕНИТЕЛНИ ДРУЖЕСТВА ЗА НАТУРАЛНА РАЗМЯНА НА ЦЕННОСТИ (РАВНОСТОЕН И НЕРАВНОСТОЕН БАРТЕР, ВРЕМЕНЕН ИЛИ ЗАВИНАГИ). Това реализира световен дъмпинг срещу продавачите, т.е. агентите на черната ложа.

 

 

29.12.2019 г. 11,42 ч.

 

ОЩЕ ПРЕЗ 60-ТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯ ВЕК МНОЗИНА ОТ МЛАДИТЕ си бяхме направили тетрадки за извадки от беседите по теми. Една от тях беше за научни твърдения и прогнози от Учителя: отляво цитатът, а отдясно – съобщения в печата кога днешната наука го е потвърдила. Всичко това ни бе иззето при претърсванията от държавна сигурност.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Въ бѫдеще майкитѣ ще знаятъ какъ да прокарватъ лѫчитѣ на любовьта. Тия лѫчи излизатъ отъ човѣшкитѣ очи. Ти трѣбва да видишъ какви сѫ лѫчитѣ, които излизатъ отъ очитѣ на оня човѣкъ, който те люби. Нѣкой пѫть отъ човѣшкитѣ очи излизатъ червени лѫчи, нѣкой пѫть излизатъ портокалени, зелени, сини, жълти лѫчи, нѣкой пѫть излизатъ бѣли лѫчи и даже черни. Тия лѫчи, които излизатъ изъ човѣшкитѣ очи навънъ, изъ човѣшката душа, упражняватъ разни влияния. Сега вие мислите, че наближава обѣдъ - и отъ всинца ви излизатъ отъ очитѣ ви лѫчи...”

(1922.06.18н.Ако пребъдвате в мене.СИЖ.Съг:432)

 

ЕТО ПОНЕ ЕДНО СВЕДЕНИЕ ДНЕС НА ТАЗИ ТЕМА:

 

ГЛАЗА ИСПУСКАЮТ ЛУЧИ

- Конечно, - подтвердил директор Института информационно-волновых технологий Владимир Хокканен. - Многочисленными экспериментами во многих научных лабораториях мира доказано, что взгляд обладает мощным биоэнергетическим воздействием. Глаза испускают излучения в миллиметровом диапазоне волн крайне высокой частоты и поэтому способны воздействовать на окружающих. Так, например, многие из нас способны физически ощущать пристальный взгляд прохожего, идущего сзади. Опыты показали, что во время таких «сеансов гипноза» у нас изменяется электрокожное сопротивление.

 

Согласился с этим и доктор биологических наук, член-корреспондент РАЕН Грант Демирчоглян:

 

- Исследования офтальмологов показали, что глаз, как любая уникальная оптоэлектронная система, может работать не только на прием сигнала, НО И НА ЕГО ИЗЛУЧЕНИЕ. Ведь сама форма глазного яблока и сетчатки глаза, напоминающая параболическое зеркало, подтверждает ВОЗМОЖНОСТЬ ОБРАТНОГО ИЗЛУЧЕНИЯ ИЗ ГЛАЗ ТАК НАЗЫВАЕМЫХ «ЛУЧЕЙ ЗРЕНИЯ». ОБРАТНОЕ ИЗЛУЧЕНИЕ, ИДУЩЕЕ ИЗ ГЛАЗ, - КОРОТКОВОЛНОВОЕ И ПОЭТОМУ МОЖЕТ БЫТЬ ПРОНИКАЮЩИМ, КАК РЕНТГЕН ИЛИ ЛАЗЕР. Оно может влиять на центральную нервную систему, мозг и работу всего организма. Известно, что на радужной оболочке глаза есть точки, отвечающие за работу всех внутренних органов. Это используется в иридодиагностике. Если будет доказано, что ЛУЧИ, ИДУЩИЕ ИЗ ГЛАЗ, ИМЕЮТ ТАКУЮ ЖЕ ПРИРОДУ, ЧТО И ЛАЗЕР, то придется поверить в существование героев фантастических рассказов, способных взглядом испепелить человека.

 https://pikabu.ru/story/glaza_ispuskayut_luchi_481498

 

 

30.12.2019 г. 12,16 ч.

 

АЛБЕРТ ШВАЙЦЕР Е ВЪПЛЪТЕН ЕЛОХИМ НА ЗЕМЯТА, А ОДРИ ХЕПБЪРН - РУБИНЕН СЕРАФИМ. НАШАТА НОНА - РУБИНЕНА ЯНТРИНА.

УЧИТЕЛЯТ: „Добър човек е онзи, който не се сломява от нещастията, от страданията. Който може да устои на всички страдания, той е добър човек; а лош човек е онзи, който не може да устои на страданията. Който може да издържи неприятностите в живота, той е добър. Който разбира страданията на хората, той всякога може да ви приеме и вкъщи, той може да бъде гостолюбив. Добър човек е този, който никога не се сломява от страданията, който устоява. /…/ Добрият човек, където стъпи, трябва трева да поникне, а лошият, където стъпи, тревата изсъхва - това е разликата. Добрият и в пустинята като отиде, тя ще се превърне в градина, а лошият човек и в градина да отиде, тя ще изсъхне.” (1922.06. 20и.Един малък опит.КРО.1996.Все:104)

 

 

30.12.2019 г. 18,41 ч.

 

ТЪРСЕНЕ НА ВОДА

УЧИТЕЛЯТ: „Идва някой и иска да знае къде има вода в земята. Който разбира, ще вземе серива* вълна, ще изкопае малко, ще я зарови, ще я покрие с една паница, и след това, ако е мокра, значи има вода; ако е суха, значи няма вода - ще търси на друго място. Ако има наблизо вода, вълната омеква, понеже тя има свойства да привлича водата.”

(1922.06.20и.Един малък опит.КРО.1996.Все:104)

 _______________

*Непрана вълна, която съдържа серей - вид мазнина. Това е секрет, образуван от смесването на секретите от потните и мастните жлези в руното на овцете. При съприкосновение на мастния секрет с потта се получава частично осапуняване на мазнините. ВЕСЕЛОТО Е, че в един братски сайт, в бележката под линия е написано буквално: „Непрана вълна, която съдържа евреи, мазнина”.

30.12.2019 г. 07,23 ч.

 

ДА, ПОЗНАВАМЕ ЧУДЕСНИ, УМНИ, ДУХОВНИ, ТАЛАНТЛИВИ И ДОБРОДЕТЕЛНИ ДУШИ, които безспорно са в елита, в аристокрацията на човечеството. Обаче има ли някоя от тях, която да е дала и ЕДИН ден, ЕДИН час, ЕДНА минута през целия с живот за преживявания, каквито БОГ иска, а не каквито тя самата си е съчинила, или егрегорът, който я смуче и управлява?

 

УЧИТЕЛЯТ: „Спрете се, като се върнете у дома, и си кажете тъй: „Ние употрѣбили ли сме досега любовьта?“ Прѣгледайте вашия животъ: служили ли сте ЕДИНЪ день на Бога тъй, че да сте извършили волята Божия както ТОЙ иска? Прѣтърсете и намѣрете ЕДИНЪ красивъ день въ живота си - да сте го употрѣбили тъй, както ТОЙ иска. Прѣдъ васъ, прѣдъ себе си се изповѣдайте чистосърдечно и искрено, повдигнете си мислитѣ и кажете: „Има ли единъ красивъ день въ моя животъ, въ който азъ съмъ служилъ тъй, както Божията Любовь изисква?” Какъвъ важенъ въпросъ е този! ТУЙ искамъ отъ васъ! Можете ли да го направите? Като се върнете всинца, които ме слушате, още тази вечерь го направете - не утрѣ, а тази вечерь. И самъ азъ мисля да го направя. И туй прѣглеждане ще ми бѫде най-приятното, защото ще зная, че вие разглеждате единъ отъ най-важнитѣ въпроси. Пъкъ и азъ съ васъ ще застана и ще кажа: „Въ моя животъ има ли /поне/ единъ красивъ день, въ който съмъ постѫпилъ тъй, както БОЖИЯТА ЛЮБОВЬ изисква?” - И азъ ще постѫпя съсъ себе си съ онази строга мѣрка на тази велика Божия Любовь. Служилъ ли съмъ азъ тъй безкористно съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила тъй, както този великъ Господь изисква? Нека тази вечерь ние да отправимъ умоветѣ си, сърцата си и душитѣ си къмъ Бога, да произведемъ една велика вълна въ свѣта - да почувства Господь, че ние ИСКРЕНО Го търсимъ. И когато почувства това, Той ще ни отговори. И тогава ще чуете онзи, тихия гласъ, и като го чуете, ще имате единъ отъ най-приятнитѣ моменти, който нѣкога сте прѣживѣли!” (1922. 06.18н.Ако пребъдвате в мене.СИЖ.Съг:438)

 

 

 

 

31.12.2019 г. 15,47 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Главният импулс, главният стимул при храненето се заключава в ПРИЯТНОСТТА, която човек изпитва при дъвченето, при възприемането на храната от стомаха. Не се ли събуждат чувства на приятност, на разположение към дадена храна, човек няма желание да яде. Ако приема храна без разположение към нея, човек няма да има никакви резултати.” (1922.06.21м.Скъпоценните камъни.ДВП.1934.2:61)

КАКТО ВЕЧЕ ЗНАЕМ, сатанинските учения пропагандират и предлагат АДСКИТЕ приятности, които бързо РАЗРУШАВАТ съществата и света. Ариманическите пропагандират вещи, стоки и външни пастиженя и удобства със същия ефект, а луциферическите отричат всяка приятност, всяко удоволствие. С какво се отличават божествените? – С БОЖЕСТВЕНАТА приятност. Някои отричат генерално приятностите, но така те се борят срещу Създателя. Само адските и част от човешките и ангелските приятности са разрушителни, но има приятности, които произтичат от благовселената – вселената на Цялостния, Благия Бог.

НУТРОЛОГИЯТА Е ОТКРИЛА, че някои от В-витамините и други съставки на храните не се разграждат, ако не ни е вкусно. Това важи дори за човекоядците, хищниците и вредните насекоми, за всички хора, които обичат вредни храни и напитки. Може да звучи странно, но така Бог поддържа живота и на нисшите същества и психики, както изворът и слънцето не се питат кому да се раздават. Същото важи и за астралните и менталните ни вкусове: колкото и да са вредни и неправилни някои от тях, те все пак поддържат и продължават живота донякъде, за да можем да се учим. Този принцип е по линия на Любовта и милосърдието на Бога. А по линия на Мъдростта и Истината Му ние се учим кои вкусове водят към здраве, младост, красота, доброта, истинско щастие и безсмъртие, и кои – към точно обратното.

ИМА ТРИ ГЛАВНИ НЕЩА, при които не само хората, но и животните затварят очи от блаженство и удоволствие. Те отговарят на водните знаци, т.е. на чувствата, на чакрите и жлезите с вътрешна секреция, които се активират при тия случаи. С това Природата иска да ни каже: външният свят и външното зрение е нищо, в сравнение с вътрешното удоволствие, което можем да изпитаме и което дава живот. Поетът казва: „Сам вътре в себе си живей, че свят безкраен в тебе грей, от мисли, чувства, бленовѐ – тях външен студ ще ги скове”. При това самата наука потвърждава: когато съществата затворят очи, но са будни, моментално почва да се генерира алфа-ритъмът на биотоковете на мозъка, който е от 8 до 12 херца в секунда. А дали се генерират или просто се влиза в резонанс с електромагнитното поле на Земята, което вибрира точно със същата честота, това е въпрос. С една дума, не е изключено именно приятността и блаженството на съществата да генерират това трептене на полето на Земята… Както и да е, факт е, че след задоволяване на този глад за приятност, съществата се успокояват и се чувстват по-силни и изпълнени с живот – НАПЪЛВАТ СЕ. И обратно – които не го задоволяват редовно, независимо от причината, стават зли, нервни, стари, отпаднали, болни. Именно поради това и религиозните фанатици, които отричат природното удоволствие, стават нервни, зли, грозни, болни, критични и т.н. Божественият свят на благовселената, на цяловселената, която те прави цял, се разпознава по това, че генерираме, възприемаме и обменяме щедро божиите блага, изпитваме и даряваме блаженство, ставаме благи в общуването.

ЧЕ ПРИЯТНОСТТА ИДЕ ОТ САМИЯ БОГ - ОТ ЦЯЛОСТНИЯ, БЛАГИЯ, СЪВЪРШЕНИЯ БОГ, и че блаженият, добродушният израз на лицето на всички същества, които са удовлетворени, е отражение на Лицето Божие, - Словото Божие го потвърждава нееднократно:

„От какво иде тази приятност? - Тази приятност иде от Слънцето. Кои са причините? - За да дойде слънчевата светлина отгоре на земята, тя се привлича от образа Божи, който е в човека, и от подобието Божие, което е във вас. Слънчевата светлина се е влюбила в човека, дошла е да го види. Като му е дошла на гости, донесла му е всичките тия блага. Вие искате да прогресирате в света без образ и подобие. - Невъзможно е. /…/ Който мисли криво, не може да се подмлади, нито учен може да стане, нито добър. Необходимо е човек във всичките си прояви да бъде добър. Мъчна работа е, не е лесна работа. Да целунеш някого е хубаво, но ако целунеш друг, хич не ти е приятно. Да целунеш една красива мома, разбирам, но да целунеш една грозотия?...”(16 август 1942, „Божиите блага”)

„Когато хората на земята страдат, пъшкат и изпитват най-големи горчивини, ангелите на небето се радват и изпитват най-голямата приятност. Защо ангелите се радват? - Те разбират дълбокия смисъл на страданието - знаят, че в него се крие БЛАГОТО на човечеството. Това съчетание между скръбта и радостта е вътрешният смисъл на една музикална пиеса. В скръбта има голяма дълбочина. Великите идеи се раждат след големи скърби. Радостта е външен израз на живота, а скръбта – вътрешен.”( 6 януари 1928 , „Пътят на героите”)

„Всякога всяко състояние, което носи дисхармония в себе си, от каквото и естество да е, спада към тъмнината. Всяко състояние, което носи хармония в себе си, каквато и да е приятност, което носи обмяна, спада към светлината. Всяка скръб и страдание, които причиняваме, показват, че слизаме към растенията – и те ни помагат, и ние им помагаме. Всяко неразположение и гняв са свързани с животинското царство. И там, значи, можем да сме полезни. Разумният и приятният живот започват с човека. Минаваме към човеците, докато дойдем до ПРИЯТНОТО. В чисто божествения свят, всяка дисхармония е изключена. Тези са четири велики състояния, с които трябва да си служите.”( 5.VII.1922, „Положителни и отрицателни сили в ученика”)

„По какво се отличават работата, трудът и мъчението? Мъчението е една работа, която ти е неприятна. Трудът е една работа, която е по-завършена, самата работа е по любов, ПРИЯТНО ти е. Туй, което произвежда НЕ САМО ПРИЯТНОСТ, НО И УДОВОЛСТВИЕ; туй, което събужда в тебе умствените сили; туй, което усилва ума; туй, което облагородява сърцето, и туй, което те въздига, ТО е работа. Ти нямаш любов – не знаеш как да работиш, не знаеш как да се трудиш, не знаеш как да се мъчиш. Като дойде любовта, мъчениците, които са ги мъчили, ги считат за герои. Като дойде любовта и като се мъчиш, приятно ти е.”(19 юли 1940, „Мъчение, труд, работа”)

„Ако вие обичате някого, вие чувствувате едно приятно чувство. И ако ви обичат, пак чувствувате едно приятно чувство. Но къде чувствувате приятността? Каква ви е опитността? - Приятно ви е, когато ядете някое хубаво ядене – например, точено, приготвено хубаво. Къде чувствувате приятността? – На езика си. Или като видите някоя хубава картина, някое хубаво цвете, с какво чувствате приятността? – С вашите очи. Чувате някоя хубава дума - чувствате приятността чрез ухото си. Или приятно ви е някой път да попипате някой гладък предмет. Значи, чрез този усет на вашите пръсти се предават известни трептения и вие чувствувате една приятност. Значи щастието на човека зависи, най-първо, от неговия практически живот, от неговата воля. /…/ Сега вие искате да бъдете щастливи. Дòйде ви едно приятно чувство, но вие не знаете причината. Младият момък, като види лицето на тази, която обича, много му е приятно. Аз виждам къде му е приятно, откъде излиза приятността.”(26 април 1939, „Симфония на щастието”)

„Когато милосърдието в човека е по-развито, той възприема повече слънчева енергия - мека и приятна. Този човек, в когото милосърдието е развито, има приятно чувство в себе си, има доволство, радва се и на това, което не познава. Когато туй чувство в него не е развито, той приема по-малко от тази слънчева енергия и усеща сърцето си студено, недоволен от живота.”(16 юни 1939, „Нормалният човек”)

„По някой път вземеш един тон, произвеждаш приятно настроение, като пееш, усещаш приятност в слънчевия възел. Като пееш, някой път усещаш приятност в мозъка. Ако приятността чувствуваш в мозъка, е едно нещо, ако я чувствуваш долу в слънчевия възел, е друго. Ако чувстваш горе в мозъка приятността, тонът е красив; ако чувстваш приятността в слънчевия възел, тонът има съдържание.”(18.II.1942, „Изгрява слънцето”)

„Да се радваме, че можем да служим на Господа при ВСИЧКИТЕ условия на живота. Няма по-хубаво нещо! И като страдаш, и като се радваш; и като си сиромах, и като си богат, да не мислиш, че туй во веки ще бъде. В дадения случай то е за момент. Всичко, което ви се случва, то е извън времето. Дойде ви неприятна мисъл - зарадвайте се. Дойде ви една приятна мисъл - пак се зарадвайте: ДВА пъти се зарадвайте за нея. За неприятната ВЕДНЪЖ се зарадвайте, за приятната ДВА ПЪТИ се зарадвайте.”(18.II.1942, „Изгрява слънцето”)

„От седем милиона години законите на Бялото Братство не са се изменяли нито на една стомилионна част. Вземам това число, което е една величина, принадлежаща на висшата божествена математика, на божествения свят. Тия закони са строго определени за всяка мисъл, чувстване и действие - имат специална форма, в която може да се изрази мисълта ни, чувстването и действието ни. И законът е: когато това се изрази в тая форма, усещаме едно ЗАДОВОЛСТВО И ПРИЯТНОСТ - значи, формата е изразена както трябва. А в противен случай усещаме едно незадоволство. То не е лош признак, А ПОДТИК да се стремим да възприемем тази висша форма.”(8 август 1920, „Двата принципа”)

„Тази сила се крие у всички хора. Съвременните учени хора са я нарекли различно, а окултистите са я кръстили с много имена, едно от които е названието „магнетизъм“. Като има тази „сол”, човек е магнетизиран. Щом имате тази „сол”, ще чувствате под лъжичката приятна топлинка и сутрин ставате с приятно разположение. Мъж или жена - нека се потъпчат. Българите се лекуват, като се тъпчат. То е един приятен масаж, приятна разтривка. Тази „сол” е необходима за вас, тя е необходима за организма на физическото поле, за вашите чувства и мисли. Законът е общ както за физическия свят, така и за ангелския, така и за божествения. И малко хляб ако имате, ще трябва да го обикнете, за да може тази енергия, която се съдържа в него, да проникне във вашия организъм, след което вие ще почувствате една ПРИЯТНОСТ. Като дъвчете храната, тогава ще видите колко вкусна ще бъде тя, каква ПРИЯТНОСТ, какво щастие и доволство ще изпитате!”(25 март 1917, „Солта”)

„Човек трябва да работи едновременно в трите свята – физическия, сърдечния и в умствения, да се развива правилно. За пример, когато яде, човек трябва да влага в този процес и сърцето си, и ума си едновременно. Устата дъвче, изразходва физическа енергия; сърцето изпитва ПРИЯТНОСТТА, т.е. влага ЧУВСТВА; умът пък възприема ВКУСА, т.е. влага умствена енергия. Всяка проява или всяко действие е ценно, когато в него взимат участие умът, сърцето и волята едновременно.”(28 ноември 1930, „Кръгово движение”)

„Помнете: където и да ходите – по езера, по планини или върхове, работете съзнателно, учете и прилагайте. Докато работата е приятна, тя е Божествена. Щом не е приятна, щом се вкисвате, тя е човешка. Работете с ПРИЯТНОСТ - и радвайте се на Божието дело!”(12 август 1935, „Божествения ръб”)

„Доброто, любовта - всичко това иде от БОГА. И за всекиго едного от вас се изисква много малко, за да може да мисли правилно, да чувства правилно, да постъпва правилно и да пее правилно! – Понеже, щом човек е мислил и чувствувал хубаво, у него се заражда желание да изкаже своята мисъл, има ПРИЯТНОСТ да изкаже тия неща чрез говора. Светиите - това са най-веселите хора в света! – Светията е такъв, че всичко наоколо в неговия свят е градини с плодни дървета и цветя. Той не е облечен с оцапани дрехи, не е пожълтял! Не! – Той носи най-хубавите дрехи, у него няма нищо излишно. И когато говори, тъй е музикален неговият глас! Като го чуеш веднъж, ще искаш пак да го чуеш! – И хиляди години да минат, с ПРИЯТНОСТ ще си спомняш това! – И в гласа му и в движенията му - всичко в него има смисъл! – И като те срещне, той ще се радва, че те е видял. И като те срещне, той ще мисли, че е видял някой друг светия насреща си! А пък ние, като срещнем един светия, мислим че той е обикновен човек като нас. А светията като срещне някой друг, той мисли, че и той е светия като него - и ще му отдаде всичкото уважение и почитание.”(16 март 1938, „О, любов неизказана!”)

„Та казвам: сила, благост, милосърдие! Като мислите за любовта, трябва да имате предвид силата. Като мислите за любовта, трябва да имате предвид благостта. Като мислите за любовта, трябва да имате предвид милосърдието. ТОГАВА вие сте на правия път. За Бога се казва, че е милосърден и благоутробен. Като дойде Той, ние трябва да бъдем милосърдни и благоутробни. Опитвали ли сте вие на физическото поле да бъдете тъй свободни, че никаква болка да не усещате? Да имате една ПРИЯТНОСТ, че сте силни. Чувствали ли сте в сърцето си да нямате никаква болка, да ИМАТЕ ЕДНА ПРИЯТНОСТ И ДА СТЕ ГОТОВИ НА ВСИЧКО? Имали ли сте такова едно състояние на ума, че ВСИЧКИТЕ задачи да разрешавате? - Пожелавам ви да нямате болки в тялото, да нямате стягане в сърцето и да нямате тъмнота в ума си!”(18 февруари 1940, „Добрият път”)

/Много хора се озадачават от религиозната дума „благоутробен”, която тъй често се споменава в библията и даже в беседите и молитвите на Учителя. Тя обаче има тъй точно значение, тъй благозвучно и дълбоко въздействие, че иска специално разглеждане./

„Няма да се смущавате дали сте направили движението правилно, или не. Има един вътрешен закон на движенията. Щом туй движение е в хармония с мислите и чувствата ви, усещате една ПРИЯТНОСТ. Щом има разногласие, ще усетите, че туй движение не е право.”(12 ноември 1922, „Музика и пеене – средство за постигане на Божественото”)

„ В реалността на живота човек има повече светлина, има светлина в ума, има топлина в сърцето, навсякъде може да ходи, има нещо хубаво в сърцето ни. И в тялото усещаш една голяма приятност, в движенията на ръцете, на краката. Всяко помръдване на неговото тяло произвежда една вътрешна ПРИЯТНОСТ.”(13.XII.1942, „Любовта бе в началото”)

„ И ако онзи, който полага ръката върху главата ти, има чувство на милосърдие, ти веднага ще почувстваш в себе си една ПРИЯТНОСТ. Никаква философия, никаква логика не е в състояние да измени Природата, но в момента, когато вие почувствате в себе си едно разкаяние, че не е този пътят, по който вървите, веднага във вашата Майка настава друго разположение. Щом настане в нея това разположение, веднага вие ще почувствате една ПРИЯТНОСТ, едно облекчение. /Даже и адският й огън е за добро/: Този огън не е такъв, какъвто го описват - той е тих, има си и своите ПРИЯТНОСТИ. Той е огън за чистене и смирение.”(26 февруари 1920, „Великата Майка”)

„Ако пипнете ръката на човек, в когото мозъчните центрове са добре развити, ще усетите особена, мека, приятна топлина. Като се вгледате в линиите на ръката му, ще видите, че от някои излиза светлина. Такава светлина излиза и от някои мозъчни центрове, които са добре развити. За пример, ако центърът на съвестта е добре развит в човека, оттам излиза бяла, приятна светлина. Приятно е да хванете ръка, на която линиите са живи. От тях блика живот и светлина. Те са подобни на бистри планински изворчета, на долини, обрасли със зеленина, опъстрена с множество разновидни цветя. Има ръце, които дават, но има и такива, които приличат на октопод - смучат. Достатъчно е да хванете ръката на човека, за да познаете какви сили се крият в него. Има хора добри, магнетични, добре разположени. Като хванете ръката на такъв човек, изпитвате ПРИЯТНОСТИ. Той ДАВА Нещо от себе си. Забелязано е, че ако този, когото не можете да търпите, влезе в обществото на вашите приятели, той ви става, ако не приятен, поне търпим. Това показва, че едни за други хората са среда, през която енергиите се хармонизират. Не е лесно човек да се справи с енергиите на някои хора сам. Има случаи, когато, въпреки голямото разположение на някого към вас, вие не можете да дружите с него. Той е любезен с вас, услужлив, но вие го избягвате. Друг някой, без да е любезен и внимателен към вас, вие го търсите, ПРИЯТНО ви е неговото присъствие.”(23 октомври 1927, „Научни изследвания”)

„Вие искате да живеете. Какво значи това? - С КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ХОРА влезете във връзка и се запознаете, толкоз по-добре. Ако не влезете във връзка с човешките умове, не можете да имате добро разположение. Ако не влезете във връзка с човешките сърца, също не може да имате добро разположение. СЪЩО ТАКА, АКО НЕ ВЛЕЗЕТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ЧОВЕШКИТЕ ТЕЛА. Ще забележите, че щом се доближавате до известни хора, вие ги обичате, понеже от техните тела излиза топлина и тези хора ви са ПРИЯТНИ.”(27 декември 1939 , „Музикална задача”) КОМЕНТАР: Луциферическите учения обикновено отхвърлят колективния метод за свързване с Бога и нуждата от обмяна между умовете и сърцата, особено между ТЕЛАТА на хората. Пропагандират и практикуват само духовния и само индивидуалния път, а това е много остаряло - било е валидно най-много до края на четвъртата раса. И още нещо от същата беседа: „Имаш товар, но БОЖЕСТВЕН товар – една идея, която е божествена, та тебе ти е ПРИЯТНО да носиш тези несгоди на живота”.

„Реалното в света се проявява едновременно навсякъде. Ако ти не виждаш Бога навсякъде - във всичките хора, в растенията, в цялата природа, - ти не можеш да видиш Бога и в един човек. Ако ти си жаден, отиваш при един такъв извор и усещаш една голяма ПРИЯТНОСТ. Тази приятност какво е? – То е погледът му. То е БОГ, Който те уталожва. Ако те лъха такъв вятър, ти усещаш една много лека милувка. Това е диханието на БОГА. И първият лъч на слънцето, който минава покрай лицето ти, е проявление на БОГА.”(, „Погледът на Бога”)

„Забелязано е, че при добро разположение на духа човек чувства под лъжичката особена мекота и ПРИЯТНОСТ. В този момент той може да работи усилено върху мозъка си и да го организира. Духовната сила на човека е в слънчевия възел, който аз наричам „животворен мозък на живота“.”(16 юни 1933, „Свещеното сърце”)

„Тълкованието е вярно, само когато човек разрешава една задача и чувства една приятност. Всеки човек има една жлеза вътре, и той усеща една приятност, щом работите вървят добре. Когато имаш добро разбиране, пак усещаш тази радост - жлезата е вътре. Тази жлеза показва СЪЩИНАТА на нещата.”(29.Х.1941, „Разумна почивка”)

„Предметите за нашия ум са важни дотолкоз, доколкото внасят нещо приятно вътре в нас. Една мисъл до толкоз е важна в нашия ум дотолкова, доколкото е приятна. Всяко чувство е полезно дотолкоз, доколкото е приятно. Вземам думата „приятност” в елементарен смисъл. Само добрите неща са /истински/ приятни. Лошите неща по някой път в началото са приятни, но в края - горчиви. ”(27.Х.1944 , „Изменена посока”)

„Соковете на приятните чувства трябва да внесете във вашата мисъл, и после цялата си мисъл трябва да турите на работа.”(19.XI.1933, „Истинската добродетел”)

„Да кажем, че вие имате един беден приятел, когото много обичате, но трябва да знаете, че любовта ви към него непременно ще ви донесе скръб. Защо? – Вие ще трябва да делите с него средствата си, леглото си, ще му съчувствате в страданията, ще му помагате – нещо ви свързва с него. Въпреки всички страдания, които той може да ви причини без да иска, вие усещате едно разположение, една вътрешна ПРИЯТНОСТ към него. ”(29 август 1926, „Добро и съвършенство”)

„Всяко добро дело, което човек направи, всяка една добра мисъл, която човек има, всяко едно добро чувство и желание, всяка една добра постъпка, която си направил по Бога, тя се отразява в човешкия поглед. Отразява се в човешкото сърце, отразява се в човешкия ум, отразява се в човешкото тяло. Всякога, когато човек направи едно добро в света, той усеща тази ПРИЯТНОСТ в тялото си. Ядеш - радваш се, СТОМАХЪТ ти се радва.. Дишаш - радват се, дробовете ти; радва се мозъкът ти, ръцете ти и краката ти се радват, и всичко наоколо ти се радва. Казвам: да живеем и да се радваме на ума, да се радваме на сърцето си! Защото НИЕ сме господарите, които можем да направим тялото ни да се радва. НИЕ сме господарите, които можем да направим сърцето ни да се радва и можем да направим ума ни да се радва. Ние не можем да станем сами по себе си щастливи, но трябва да не затваряме прозорците, през които идват Божиите блага. Да не затваряме благословението! Затвориш ума си - тогава Божественото благословение в мислите не идва. Затвориш сърцето си -тогава Божието благословение в чувствата не идва. Затвориш тялото си - и Божието благословение в тялото не идва.”(24 март 1940, „Великото благо”)

„Всяко нещо, което произвежда една ПРИЯТНОСТ в мисълта ти, то е право. Всяко нещо, което образува разположение на сърцето, то е доброта. Щом топлината на сърцето се увеличава, най-приятно желание е. А в съвременния морал как го определяш? Нямам нищо против този морал, но той не гради. ”(24 май 1942, „Виделината свети”)

„Има случаи, когато една болка е ПРИЯТНА. – Кога? – Когато човек се освобождава от заблужденията си. На кого не е приятно да съблече старата си дреха и да облече нова? /При това/ човек трябва да носи толкова, че да изпитва ПРИЯТНОСТ. Претовари ли се, той сам си създава мъчнотии и страдания.”(6 март 1931, „Ханизе”)

„ЕДНО трябва да знаете: когато при вас дойде някой човек и ви създаде някоя голяма неприятност, след него ще дойде друг, който ще ви създаде една голяма ПРИЯТНОСТ. В света доброто и злото, скръбта и радостта се редуват като нощ и ден. Ако спазвате този психологически закон, след всяка една скръб ще дойде една радост, след всеки неуспех ще имате един успех. НЯМА ИЗКЛЮЧЕНИЕ В ТОЗИ ЗАКОН!”(19 декември, 1937, „Закон за контролиране”)

„Стремете се поне един час през деня да гледате на хората, като че вие сте в тях - техните страдания и радости да бъдат ваши. Постигнете ли това, вие ще изпитате голяма ПРИЯТНОСТ, ще забравите себе си, ще забравите вашите страдания и ще се слеете с общото, с цялото битие. По този начин вие ще се освободите от излишни мъчнотии и страдания.”(4 август 1932, „С притчи”)

„С какво може да се похвали един човек? - Вечер, преди да си лягате, прегледайте живота си и вижте има ли една постъпка, която сте направили така, че да ви е приятно. Колкото и постъпки да е направил човек в живота си, да му е приятно. Знаете ли къде седи смирението на човека? - В любовта! Без любов, човек не може да бъде смирен. Само при любовта човек може да се смири. Като се намери пред някое слабо същество, той изпитва известна ПРИЯТНОСТ, и колкото и да си силен, ти си готов веднага да услужиш на това слабо същество. Ти си готов доброволно да му помогнеш. И като му помогнеш, ти изпитваш в себе си едно вътрешно разположение. Бог постъпва така. Срещне ли някое слабо същество, което се е обезсърчило, Бог мине край него и му казва: „Всичко ще се оправи!“ А то си мисли, че работата му няма да се оправи.”(24.IX.1939, „Път на зазоряване”)

„Щом в духовния свят постъпиш правилно, чувствата постъпват правилно, явява се в тебе първото ПРИЯТНО чувство. То е от божествения свят. Вие не мислете, че тия чувства излизат от хората. Те са лъчи, които изтичат от божествения свят. Той е първият лъч от топлината, която пристига. Ти усещаш една голяма ПРИЯТНОСТ, която ти носи този лъч от божествения свят. Най-после идва лъчът, който идва до твоето тяло. То е, което носи сила, божествената сила, с която ти трябва да работиш. /…/ Много добре изпълнявайте, но не по буква. Буквата умъртвява, духът оживява. Като идвате, да ви е приятно.”(4.II.1942, „Не пренебрегвайте благата!”)

„Как ще представите божествената любов, какво нещо е любовта към ближните и какво нещо е любов към себе си? Как бихте я представили? - Божествената любов се представя само със светлината. Като видиш някой на половин километър отдалече, стане ти приятно, че си го видял. ТО е Божественото! Любов към ближния – ти се радваш, когато го чуеш да ти говори. По какво се познава любовта? - Любовта се познава по топлината, която човек има, която е приятна, не гори. Малко хора има, но има и светски хора, с които, като се ръкуваш, усещаш голяма приятност, имаш разположение. Любовта винаги носи туй разположение, носи магнетическа сила. Един човек, който има любовта, хората усещат неговото присъствие като една свещ, която е влязла в тяхната стая. То е като топъл хляб, който е влязъл между гладните. Като влезе, всички го обичат. То е като пресните плодове. То е като прясната вода, която влиза в една суша - всички я обичат. ТОВА е любовта!”(28 февруари 1940, „Минало и настояще”)

„Мисълта е най-хубавата музика; и чувствата в човешкото сърце са най-хубавата музика! Не сте ли усещали едно чувство - въодушевлява те, ти си готов да пожертваш всичко? Усещаш една ПРИЯТНОСТ - никой не те вижда, но ти, за това, което чувствуваш, си готов да жертваш всичко.”(14 декември 1941, „Отвали камъка”)

„Туй, което хората разбират като целувка, прегръдка, ръкуване, те са неразбрани работи. Само когато в света дойде ЛЮБОВТА да целува хората, ТОГАВА ще разберат гладенето, ръкуването. /.../ Някой казва: „Този брат ми е приятен, онзи не ми е приятен. Тази сестра ми е приятна, онази не ми е приятна”. Майка ти ми е приятна, понеже ти е служила. Всеки човек, който ни служи, ни е приятен. Всеки човек, който не ни служи, не ни е ПРИЯТЕН. Всеки, който ни кара да му служим насила, ни е неприятен. Няма нищо по-хубаво в света от това да имаш красиви мисли и чувства! Каква ПРИЯТНОСТ е да имаш едно същество, на което да разчиташ напълно, с пълно доверие! Често някои хора са ни приятни. Защо са ни приятни? - Понеже носят в себе си БОЖЕСТВЕНАТА любов.!”(1.ХII.1940, „Чантата на Любовта”)

„Духовния свят трябва да го чувствате като топлина, а пък физическия свят трябва да го чувствате като приятност.” (1.VII.1938, „Законът на контраста”) 

 

31.12.2019 г. 06,24 ч.

 

Сърдечни благодарности за всички изказвания, картинки и пр. Преместват се незабавно в една златна книга на Приятелството, на хората със сърце и душа, способни на отклик. Тук се изтриват почти БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ - така е замислен този профил. ПИШЕТЕ НА ЛИЧНИ СЪОБЩЕНИЯ или на anhira@abv.bg. НАСТОЯЩАТА МОЛБА да се реагира САМО НА ЛИЧНИ СЪОБЩЕНИЯ, а не тук публично, е повтаряна ДЕСЕТКИ ПЪТИ, а същото стои горе вляво под "ПРЕДСТАВЯНЕ" вече 1825 денонощия, ОБАЧЕ МНОГО ХОРА ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ПИШАТ ТУК И ДА СЛАГАТ ЕМОТИКОНИ И КАРТИНКИ. Това не е за критика, а за един много интересен психологически въпрос: ДАЛИ ТОВА Е УВРЕДЕН ЦЕНТЪР НА СЪВЕСТТА У БЪЛГАРИНА - или само липса на памет и ориентация? Каква е гаранцията тогава, че не става същото и когато с десетилетия четем книги от милиони пъти по-мъдри автори и те минават за наше кредо, а в продължаваме да реагираме в живота си по стария начин?

 


СЪДЪРЖАНИЕ
/

 


...Продължава във Facebook.