Книга 9
21.ХІІ.122(1986)г.
21.ХІІ.122(1986)г.
София
СЛОВОТО Е ИЗЛИШНО БЕЗ ДОБРОТА
ЖЛО / НИ
Предпочитам да не се прави контакт, понеже се съблазнявате неудържимо и това е нормално, но работата трябва да се приключи при пълна концентрация. Н., още много има да се учиш на нежност - новият човек никога, заради никакви принципи не може да изрича картечни отрицателни заключения. Съвършено излишно е да се занимаваме със Словото, ако не сме на практика добри и нежни.
Искате истината - на ви истината! Сега няма да ви кажа как да постъпите. Оставям ви и ви наблюдавам. Пределно категорично казах кое трябва да е първо - Н. иска да го изпълни прецизно. И за това си правя нужните положителни заключения. Но пред Правдата стои Любовта. Ако ангел ви погледне в момент на косене на ближния, ще види печална картина. Напънèте се да надмогнете простотията на вашите прародители. А простотия значи това: непременно бързаш да се изкажеш.
Последното, което ще кажа на Н. е: няма корал, на който сиянието да произтича от грубост. Казвам: Божественото съчетава нещата, не ги отделя. Прав бях, когато казах, че трябва да останете; и още съм прав, но появи ли се трети, който може да работи напълно концентрирано само това, което имате за задача, той не пречи, а, напротив - помага.
Питай, Й-ке!
(Задава се незаписан въпрос)
- Нека остане, ако тя самата иска това. Първо да поговорят - и каквото решат, изпълни го! Остава Н. да почувства какво ще направи сега. Рискът не е голям, когато работите задружно. Рискът няма шанс да надделее. Това е.