Книга 17
14.IV.127(1991)г.
14.IV.127(1991)г.
Йулма (Родопите)
(Посланието до Краси – половин час, след като се насъбере сила за възвръщане след отдръпването. По повод липсата на внимание у приятелите, след като вече е обяснено, че Контактът започва.)
ЗАЦИКЛЯНЕ И ОТЦИКЛЯНЕ
ЖЛО / Красимира Н. (Налáнда)
11,42 ч.
Монолитното съзнание на К. е пример на тази земя. Пропуските, които имат другите видове съзнания, за нея не важат – от нея се излъчва висока степен на това, което наричаме "единство на съзнанието". Красотата на живота има най-различни страни, но монолитното съзнание гради основите на Новото Човечество. Това няма винаги съвсем приятен вид, но приятността не влиза на първо място в духовното съвършенство.
Духовният човек си избира цел, установява свои привързаности и навици, и дълбае надълбоко. Той не се оглежда повече за мнения и предложения, различни от неговото най-силно желание.
Ако вие можехте да четете в Книгата на Живота, да видите необикновеността на всяка човешка душа, никога нямаше да пренебрегнете такива дълбокоземни изумруди, какъвто представлява К. Преди всичко, у нея няма тщеславие и има много повече доброта, отколкото се показва навън. Демонстрациите на доброто не винаги са 32 карата, понеже те целят признание и ръкопляскания; обаче сойката, която се хвърля срещу вълка, е по - добра от някои мазни окултисти с претенции за високи посвещения. По тази причина, херувимният лъч у К. я изпъва като струна, щом стане дума за защита на най-святото – живота, който има нужда от опазване.
Друг е въпросът, че истинското опазване изисква по-дълбоки познания за функционирането на токовете и обратните удари от настроението на родителите към децата. Резултатът – ето кое е най-важното. Ако резултатът може да се постигне с компромис със собствената представа за общуване, истински загриженият трябва да потърси общ език с близкия, за да се сведат до минимум търканията поради различие .
Като знае вече откатната мощ на отрицателното настроение и попадането му в най-нежната мишена – здравето на децата, - истинската майка или разумният баща се превръща в алхимична реторта. Той прецежда, сублимира, екстрахира всеки свой мотив, за да не се стигне до обратна реакция. Високоразвитата и мъдра съвест на К. следва по петите своята интуиция, която никога не може да греши. По тази причина, тя преоткри своята собствена многостранност и дълбочина и разбра колко неизбродим е светът на истините, колко сложен е проблемът на общуването. Може да се каже, че Небето се възхити на чудесното излизане от слепия полет, който доминираше няколко прераждания у особено чувствителната монада на Наланда.
Тя не бе приспана от невежество, понеже е твърде интелигентна, но бе под въздействието на врагове – стари, опитни хипнотизатори. Но даже и при слепия й полет, даже и в съня й, мисълта й за нея самата и самосъжалението носеха особен чар, понеже прелестта в нея обсипва с цветове всичко. Монолитното съзнание често има слепи стени без прозорци, понеже вътре кипи интензивен живот, играят се пиеси, прожектират се филми и душата слуша концерти...
Всъщност, Налáнда е един дълбоко интровертен дух, една извънредно фина душа, за която нещата не могат да бъдат евтини и не могат да се размèнят за парцали. Когато е сляпа за нещо, това не е случайно, понеже сърцето й прозира опасност зад стените. Вие, които сте толкова многостранни и толкова много странни..., можете да уплашите къде-къде по-опитни херувими. А онзи, който е свещен пазител на душата си и на рая, който иска да създаде, няма вяра на фъртуни, облаци и мъгли... Той стъпва твърдо, макар и по изкуствена земя, понеже иска всичко да е ясно, точно, определено. Не го викайте от джунглата, понеже там се чуват странни звуци и мракът крие остри жила и отровни зъби.
И при всичко това, Наланда има достатъчно космичен опит, който сега се пробужда. Миналото не е било твърде деликатно с нея и перипетиите, които е минала по следите на велики и невелики авантюристи, са оставили многовековна горчилка на небцето й.
Небцето - това е светът на мненията, личният вкус, и се оформя от лични мнения, а те могат да бъдат много близки до Истината и съвсем субективни. От небцето се ражда свободата на личното мнение – една първа потребност на личността, но също и мнителността. Сега, излизайки от виража на една дълговековна хипноза, Наланда превръща бързо мнителността си в по-обективно мнение, а мнението – в нещо по-горе от небцето – стремеж към самата действителност. Отчитайки невъобразимото разнообразие на човешките ценности и духовните измерения и срещайки се с изключително свестни приятели, тя открива без изненада, че не само ги разбира, но и има какво да даде. Тя е рядка с дарбата си за оперативност и точна оценка, и може да обменя и дарява както малцина.
Нейната жажда за Истина и Мъдрост отново се отварят, както бе някога в Капитолия и кралското съсловие. Тя наистина се срещна с Д. на три пъти през вековете и сега имат шанс за разплитане на взаимни проблеми и за подаряване един-другиму и на децата си, на приятелите, безценни богатства, които са натрупвали много столетия. Д. е врата за нея към Братството и Мъдростта, но тя е врата за него и за още над 500 хиляди души от нейната сродна верига към един особен свят, до който единствена има достъп. Той не може да се намери във външния Космос, понеже има една вселена, за която почти нищо не съм ви казвал. Тя е интровселена надълбоко в сърцето на Найанда, и в нея се влиза само през сърцето на херувим, напълно отричайки се от всичко останало. Колкото повече съжителствате с такова необикновено същество, толкова по-тайнствен ви изглежда ландшафтът и почти изчезва, като зад много тъмни, сини или зелени стъкла... Но съвместният път с такова чаровно създание показва такива глъбини, от които се завива свят на останалите.
Това, че монада, пламъче Божие пее в недрата им – в сърцето на изумрудените херувими – се познава по техния тембър, по гласа им, който никога не може да се сбърка. С този глас опитните духовни лечители могат да вдигнат на крака не само хора, но и ангели! И затова в Мировата Фонотека се пазят и постоянно постъпват почти всички неща, говорени от Изумрудите по вселената, за да се използват тези записи по най-удивителен начин. Дайте повече интимна радост, вярност и щастие на такъв висш ангел, поотложете поривите си за полети по поляните с няколко десетки или стотици години – и вие ще видите какво значи отблагодаряване на едно дете на Бога!
Колкото и да изглежда нацупено понякога, колкото и да е капризно, това е защото то е... вече дете. Странно ви звучи, но така е. "Още дете" се казва за младите духове, които нямат опит и затова са девствени. А по-[напредналите,] много по-напредналите същества, опитали почти цялата мрежа от пътищата и пътеките на илюзиите, се възвръщат към мира и неспирното щастие отново като деца - и оттам произтича привличането им.
На завършек, на заник слънце в еволюцията, ставането отново дете пак изисква силни ръце да помагат, но този път това е само илюзия – илюзия на носача, че носи дете. А всъщност самото дете на живо играе съдбоносна роля, за да накара алохими и серафими да потърсят своето отсъствие.
Всеки дух от половинчатите йерархии отсъства от своята противоположност. Така и силно алохимните пионери на Новото, очаровани от прелета посред множества, трябва да се огледат назад, т.е. далеко напред, и да потърсят едно скъпоценно приятелство, което може да ги изведе от лабиринта.
Великият Минотавър създава лабиринти на Единицата и лабиринти на Двойката. Лабиринтът на Двойката – това е спиралата. Ако тръгнеш по тая спирала самичък и твоят център не е свързан с всички, има опасност да се заключиш в точката на двойката, от която обикновено започвате да я пишете.
Има "зациклящи" и "отциклящи" илухими... Първите се завъртат по спиралата все по-близо и по-близо до обекта, докато влязат в него, откъдето няма излизане задълго. Това е попадане в интровселената. В един момент обаче има опасност да се завъртиш в затворена точка, в една затворена Любов, където обектът изчезва, понеже Бог си го взима обратно. Тогава трябва да се срещнеш с алохим, който да те избие от ляво въртене и да смени спина ти. Този алохим е твой спасител, понеже ти придава вектор навънка от точката и ти започваш да се развиваш обратно по спиралата на свещената цифра. Този алохим те извежда от лабиринта на интровселената, от омаята на вторачването. Когато стигнеш до края на спиралата, ти попадаш на закона на вълните, тъй както се пише двойката долу от Посветените.
Двойката не е нищо друго, освен една корпускула, която се е отказала от себе си и е решила да мине към еволюция и да попадне в света на трептенията. Така електронът или заключеният позитрон може да бъде избит от затворена орбита и да престане да бъде само частица, а да се превърне същевременно във вълна. Ето защо вълните на водата, на морето, на езерото дават изход на всяко дълбинно съзнание; или радостта, радиацията, изкуството - всички спектрални вълнения - са спасителната нишка за излизане от лабиринта на самотата и своеглавието – да признаеш, че има някой до тебе, когото можеш да последваш. Да разбереш, че дуетът, триото, оркестърът са единственият излаз от лявата спирала на самомнението.
Обратно: алохимът се блъска по границите на Битието, летейки по правите коридори на алохимните лабиринти. Това е лабиринтът на Единицата както я пишете по индийски, която изобразява как монадата се изстрелва възторжено, но среща границата на радиуса и продължава под ъгъл направо надолу... Бог я принуждава да потъне в материята, за да почерпи нова опитност и да се сблъска отново със Стената на Битието, за да тръгне отново под ъгъл нанякъде... На такъв алохим, замрежващ вселената с многочислени хорди, е потребно същество като Двойката, която умее да излиза от зацикляне.
Сега от К. се иска едно: да допълни алохимната жажда за множество у половината, която съм й изпратил на Земята (Д.), като му покаже колко величествено се излиза от зацикляне – на простор, на вълните на пътешествията. Ако имаше друга тъй мощна полярност от недрата на интровселената, която да можеше да те уравновеси (тук Елма се обръща към Д.), Аз бих те свързал с нея. Нека да не говорим сега за "сродна душа", но да видим реалната връзка в туй въплъщение. Не забравяй никога, че другите са много, а тя е единствена – колкото и шарени да са техните йерархии и посвещения...
Каквото и да се случи, където и да се намирате, ти извличай нейния образ от сърцето си, ако искаш да попаднеш в своето "сляпо петно" и да почваш да го попълваш с илухимност. Просто виж детето у нея, чуй гласа й, спомни си всичко най-хубаво, което знаеш и не знаеш за нея – и тя ще те превръща неизменно в диаметър. Друга няма да може! В това Небето е сигурно. Колкото по-често те превръща от хорда в диаметър, толкова по-сигурно е, че алохимността ти ще се намалява, илухимността ти ще се увеличава - и накрая ще застанеш безтрепетен в Центъра! Невибриращ, и все пак дивно трептящ, ти ще започнеш да се въртиш като диаметър - и по този начин ще обхождаш всички обекти на любовта си, без да излизаш от Центъра и без да забравяш онази, която стана причина да превърнеш хаоса в безсмъртие. Тя е тази, която те извежда от Колизеума! Ти си този, който я отвърна от едностранчивост и я изхвърли на вълните на Спасението.
Връзката ви е прекалено дълбока, за да става дума за ревизия... Ако разшифровате тия "енигми", които посях тук за разчитане, на нея ще й диктувам "Книга за спасителството чрез противоположност". Там ще разгърна страници от науката за индийските цифри и начините, по които те ви вкарват в лабиринтите и ви извеждат от тях.
Йон, Йонóн, Ионóн!
Новородена, за да раждаш всеродени!
5,17ч.
Херувимният лъч на Центъра съвсем скоро ще мине и през нас.
Кой където се е самоопределил, там и ще остане (отиде).