Необятното говори

Книга 44

1708 18.02.2015 Поне един човек от 60 милиарда да реши да прилага 10:26 до М.В. Тези уникати, които разпращаш по хората, са една жива надежда, сред 60 милиарда да се пробуди поне един човек с монада, който да повярва и да реши да прилага. Инак центрофугата ни върти с бясна скорост чрез оборотите на чувството за дълг, на възхищението пред системи на титани и негодници.

Братовчедите са много опитни: знаят как да ни застопорят чрез чувството за милост, за да не развиваме божествена дейност. И милостта е божествена, но наполовина. Без баланса на абсурда, на практика тя се превръща в активно зло и пропукванията са неизбежни. Неспазвайки ритъма присъ-ствие-отсъствие, ние стреляме с фугасни снаряди по близки и "непознати" - и те падат покосени поради нашето непослушание. Ако биха се явили истински ятаци, те щяха да заземят "станциите", а не да ги оставят да изгърмяват и да поразяват и мрежата - душите, с които сме свързани.

Едно време Б., прочитайки едно осияние, ми каза: "Ти защо се занимаваш с други работи? Не разбираш ли, че това е престъпление?" Същото повториха и едно момче в Рига и Максим в София, без въобще да знаят с какво се занимавам - още при първата среща. „Братовчедите” обаче намират всякакви начини да обръщат стрелките и да ни вкарват в странични тунели, където накрая не само се блъскаме в "тупик", но вкарваме в катастрофи и пасажерите си, които са ни поверени.

Големият въпрос: защо Бог позволява това?