Книга 22
26.12.130(1994)
26.12.130(1994)
Бургас - Изгрев
СОКОЛЪТ – ЮНАШКО ПИЛЕ!
Осияние за Сините камъни над Сливен
(някои от снимките са автентични от тази и още една екскурзия)
5,40ч.
На 24 декември, благодарение подаръка на Дядо Коледа, направих екскурзия до Сините камъни над Сливен. Ходил съм веднъж там, но много отдавна, и то съм забравил откъде се изкачихме. Помня само интензивно синята светлина от тия скали – физическа или не само физическа. Знаем от Учителя, че това е едно от местата в България, където се вливат течения от Слънцето. При пътуване край Сливен, винаги впечатлява особената импозантност на Сините камъни и неизменното им синьо светене, даже и в лошо време.
Сега бях изумен от небивалата им красота отблизо – няма човешки думи да се опишат формите и красотата им! Реките скачат фантастично; светлозелените, тъмнозелените и сините лишеи покриват цялата планина. И дърветата са особени, и настроението, и всички вирове, бяло-червени и сини скали, камàри камъни и камъчета, светли пътеки, тъмносиньо светещи върхове дори през мъглата. Мрачен ден – а странна светлина! Един козар обясни, че тук имало стари уранови мини и неизбродни пещери. Мислех си, че единствената професия, която би ме задоволила, би била частен екскурзовод. За нищо на света не си представям как бих гнил повече в някое градско помещение, ако ще и за милион заплата. Вътрешният глас потвърди, че това е оптималната професия, но в случая било колкото благословение, толкова и опасно за евентуалните "клиенти" – според опита досега, по закона за ускоряване на кармата и дихармата на докосналите се до Словото по един или друг начин. На връщане, при прехода към Керемидената къшла, където са се криели хайдути (П.Хитов и хората му и др.), се случи нещо, за което не съм сигурен дали имам право да го разказвам, поради казаното напоследък от Елма за намаляване на Явленията, ако се оповестяват.
Бих искал да Го попитам само защо тази внезапна светлина, която се появи като пеех "Благославяй", хвърли сянка? Нима бе физическа? И въобще, може ли да се каже нещо за ролята на Сините камъни? Има ли там клон на Агарта или е само място, където се влива енергия от Слънцето? И вярно ли е внушението, че светиите и адептите, учениците, трябва вечер да се вглеждат във всеки светнал прозорец на градовете и селата, когато ги гледат от планините, изпращайки персонално благословение от Бога? Наистина ли будните души отвръщат със съответна светлинна вълнá през своя прозорец?
Правилна ли е и мисълта, че по празници трябва да раздаваме десятъка си на просяци и бедни?
- Сините камъни се наричат "Осúо", понеже са свързани с тази звезда. Не само планетите, молекулите и пр. са свързани с полèта, звезди, планети, но и всяка педя по Земята направлява към строго определен обект в Космоса. Посветените знаят това и се спират на едно място, само когато се налага да спят. Разбира се има и Посветени, които не мръдват от твърдината си цяло прераждане; по цели хилядолетия, ако трябва.
Янтарната светлина на Сините камъни тече наистина от Слънцето. Само че Осúо се ражда на Земята само през седмото измерение. Сините камъни имат престол на Ангелите на Логоса, пребиваващи с още няколко йерархии на Осúо.
Сокът на Правдата не пламти, но впръсква. Пламтенето е навън, но впръскването – навътре. При него се пораждат индукционни токове, светещи синьо, въпреки че има и Син Огън. Правдата впръсква не огън, а напрежения, понеже се стреми към компактност на Битието. Така че, на Сините камъни, освен ролята на някои други скали или йерархии, протича Правдата.
Сокът на Правдата се впръсква, но е сладък. Той е тъй кондензиран, че горчи, но това е от свръхсладост. През ципата на ореха протича също Правдата, понеже тя обича нагънатостта.
Радвам се при всяко стъпване на разумен крак на Сините камъни! То отеква в самата глъб на Осúо и предизвиква промени. Понеже човекът е последното творение, а Тот предава особеното и единичното чрез монадата на човека, повечето светове, същества и йерархии копнеят с милиарди векове да се роди някъде Човек и да отекне стъпката му по планините!
Само чрез разумния човек Бог предава законите Си на Трите Вселени. Съвършените нямат друг начин да предават нещо надолу, освен през краката. Следователно, те трябва да се родят като человеци и да почнат да ходят по планините. Слизането и изкачването предизвиква прилив на кръв в 16 коленни чакри и пробужда съответните жлези. Съединението на ходилото с твърдата планинска плът представлява най-високото богослужение, познато в универсума! На ùмума се служи от долините - нему не са чужди светилищата, пещерите, тайните обители, морските глъбини и дори някои ръкотворни храмове, - но Физическата Вселена се открива само на пешеходците-планинари.
Сините камъни представляват плацдарм за обмяна на правди. Природните и адските видове нямат орган за обмяна на правди: там всеки вид, всеки псевдоиндивид се бори за отстояване и налагане на собствената правда.
Само човекът подсигурява на всички светове "сорн" ("правдúн" на славянски) – съвършена есенция от органа на правдообмена. Не случайно на тази екскурзия ти преживя образа на такъв литературен герой, който обикаля по църквите и всички общества с различни идеи, представяйки се за съвършен последовател на всяка от тях. Ти видя, че такъв образ не
е лъжовен, а представлява съвършен адепт на Осúо, който намира правдата на всяка част и се превъплъщава в нея съвършено.
[За съжаление], пред седемте религии [на Земята] не правдообменът, но правдонаточването е високият идеал: те острят вярата си, подобно на шило, за да пробиват небеса и сърца със своята "единствена правда". Правдонаточването се допуска и в Първото Посвещение, когато праведникът слага основа на своя избор; но после и той добива благ поглед и толерантен език, пробуждайки олтарите на правдообмена. Ти от опит знаеш в колко общества ти предлагаха да станеш техен водач, само защото умееш да произнасяш тяхната буква по-добре от самите тях. Оставял си ги огорчени, че ги напускаш, не подозирайки, че не можеш да останеш и да блееш само "ааа" или "еее", или "иии"...
Когато в коленните олтари се появи противоадска светлина или надправеднишка, надапостолска смазка, съществото с монада, наречено "човек", изпитва непреодолима потребност от членоразделна реч и, следователно, от правдообмен. За да има реч, трябва да участват всички звуци от азбуката, езикът трябва да артикулира по всички правила на фонетиката. Пребродвайки всички църкви, попадайки в различни правди през стотиците си прераждания, съществото с искра от Бога започва да говори не само един, но стотици и хиляди езици, съчетавайки основните звуци на правдите, през които е преминал. Съ-гласните представляват правдите на Познанието, а гласните – правдите на Вярата.
Познанието и вярата са плодове на ума и сърцето, но плод на тяхната женитба е Пътят на ученика – съвършеният плод на волята. Ученикът почва да се учи да артикулира – да съчетава правилно и неконфликтно основните вери и науки, - докато започне да говори. В този смисъл, обикновеният вярващ само блее, мучи, мяучи. Той проповядва своята "единствена правда" – [за него] всички останали са от Лукавия... Дървеният философ обаче не проповядва, но спори. Той спряга своята единствена консонанта "съмнявам се"... Ръмжи, стърже, грухти, кукурига, понеже се мисли за умен – усвоил е един съгласен звук и си точи носа, и си повдига челото с него. Само ученикът обаче се насочва към Сините камъни, преодолява инертността на вокалите и ръбатостите, и започва да стъпва на твърда почва: радостта от правдообмен!
Възхождайте, прочее, на Осúо по-често, за да се подготвите за неговото пристигане. Пианото има нужда от акордьор – Осúо ще ви акордира скоро. Понеже Хозỳн не търпи острите полярности, и тук той ще смекчи напасналите се правди и ще "налади" Божествените различия по най-хармоничен начин.
Степените на саможертва се усещат най-ясно на Сливенския Балкан. Питаше ме оня ден, на Сините камъни, каква е ролята на сливенчанина в Космоса. Отговарям: сливане на правдите във всемирна улфония! Сливата е растение, което има подобна роля; и синята, моравата слива, първа посреща удара на неправдата и със силна воля дава отпор срещу правдите-остẻни. По-нататък ще ви дам знака на Ахернар, ако решите да проведете упражнението за свързване с него чрез гроздов сок. За предпочитане е това да е сок от сливенска лоза – и тази седмица да прекарате на Сините камъни.
Повече от четирима души наистина няма в Сливен сега, подходящи да бъдат запознати с осиянията. Това ти го казах още оня ден. Обърнú се към Светицата от Провáнса – Тя е една от тях.
През този период оставайте до тъмно горе и правете упражнението с прозорците. Някои от вас ще предизвикат ответни светлинни вълни. Жаждата на сливенчанина да се слее с Любовта е пословична; плуването в хармонията е най-високото блаженство за него. И наистина, Сливен и селата му се делят на три категории: „сливенчани”, „сливенци” и „сливналии”. Те се разграничават по степента на саможертва, според която се лансират с предимство за попадане на Ахернар. Най-напредналите от тях наистина се усещат като щастлива глина в ръцете на Създателя. Готовността им да останат на ниско равнище, докато е необходимо на Елма, наистина е необикновена. Четирима са готови за осиянията, но Ние виждаме 105 сливналии, които се излъчват нощем направо в принципния свят! Това е рядко дори и за България.
Не мислете, че принципният свят е едно и също с идейния. Идейният е също физически, той е смъртен и преходен. Чистилището на "висшия манас" е причинният свят, в който душите на праведните проверяват кои идеи водят до добри последствия и кои – до лоши. Първият вид престават да бъдат идеи и преминават нагоре, където се превръщат в принципи. Принципите на онези, които ги отстояват, дискриминирайки чужди принципи, не са никакви принципи, но са склерозирали идеи, предразсъдъци. Те стоят като просяци или барикади пред Царството на Разсъдъка, гдето всички Принципи са равноправни.
Това е и работата на Сливенската Агарта - Осиỏн. Сините камъни са нейната централна база. Ако сливналии и гости на Осиỏн чистят редовно балкана си от човешките остатъци, емисиите на Агарта оттук ще бъдат по-кристални и хората с монада по вселената по-лесно ще отливат невинните идеи в принципи, т.е ще протича по-добре процесът на диалектически анализ и синтез.
Питаш се, по какво се отличава Агарта от Изгрева... – Още по пътя през Осиỏн започнах да ти обяснявам: в Агарта семейството от сродни души е постигнато на невидим план, а на Изгрева ще се постигне във видим, триизмерен, напълно щастлив. Затова Сините камъни са мястото, където сродните души ще се срещат и в трите свята, а не само в два или в един, както е постигнато респективно в Агарта и Шамбала. В Шамбала огънят гори навън, в Агарта – навътре, а на Изгрева – по всички измерения! Шамбала ражда звездите, Агарта – антизвездите, а Изгревът – планетните райове. От това следва, че когато сродните духове и сродните души започнат да се разпознават и обменят и в трите свята, Царството Божие ще слезе на Земята. Тоест, в плътната, триизмерна, веществена материя, с което ще я направи прозрачна и отново прекрасна – ще отмине грехът на сърцето да търси и се каращисва с копия на хора.
Светлината, която светна зад теб и хвърли сянка, бе физическа. Адептите от Ахернар, на базата си в Сините камъни, пеят всички Мои песни, и като чуха да се пее "Благославяй", ти пратиха ответен поздрав. Радостта, която изпита, е духовната им светлина, но Осúо е към Божествения свят и затова живее не само духовно, но и физически. Разбира се, има и физическа светлина, която не хвърля сянка, но тя е още опасна за вас, туземците на Инлания, които сте още феодали в домовете си. В бъдеще и на Земята, както по всички изкупени светове, на всяка порта ще има светещ надпис: "Пътнико, който и да си, откъдето и да си, влез в този дом и остани колкото искаш! За теб тук винаги ще има постеля, трапеза и свобода. Ако не искаш да си сам, почукай на съседната врата: сестра ти или брат ти от Световете на Добрата Памет ще ти се откликне незабавно. А ако решиш да си тръгнеш скоро или веднага, след като си починеш сред свои, знай че никой няма да те спре и винаги ще те помни и обича".
Соколът е тотвселенска птица, съвършена! Той се спуска стремглаво надолу, където вижда, че раздават щастие. Черните братя преведоха погрешно този вик на Духа и създадоха подобие на сокола – направиха сокол-хищник. Но и той е необходим в разчистването на Битието от съсирено щастие: соколът-алохим ще те съзре от километри, от светлинни години, ако се съсириш от желание да станеш еднокъщник. Тогава ще се нахвърли върху теб - и ще се превърнеш в пух и перушина.
Край 10,20ч.
Допълнение от х. към това осияние:
В ръцете си имаме златни ключове, но не ги използваме. Ето, и това осияние е престояло в ръкопис 14-15 години, а е можело да започнем упражненията със Сините камъни веднага. Природата, Посветените, са заложили съвършено ясни знаци на свещените места – народът пръв ги забелязва. Въпреки че Осион е домът на
Карандила - Сините камъни:
Гълъбът
Сокола, там живее и Гълъбът – един много висш ангел, покровител на България и всички миротворци. В Карандила има и местност "Архангела", там е и Обсерваторията. Ако над Сливен се постигне сливане на противоположностите и различията по високия идеал, Соколът престава да дебне и преследва съществата на безлюбието и ги прехвърля на Гълъба. Ако някой сега прочете това осияние и се вдъхнови, желателно е всяка година да се организират събори на Осион по време на обявения период от Елма за контакт със Осио (Ахернар) – от новолунието преди съвпада на Слънцето с тази звезда до самия съвпад. Да се проучи осиянието основно и да се определят по пунктове специфичните видове дейности и "богослужения" за сливане на сродните души, на различните истини и правди, на различните идейни и научни течения. Да се разпространи осиянието из всички духовни общества, и ако някъде се намери човек с искра Божия, а не фанатик - да се предприемат координационни действия за присъствие на представители от всяка жива деноминация и общност на този събор. Мъртвите няма да се откликнат, но достатъчно е да има поне по един човек с монада от дадена църква, академия, съюз или духовно учение - у него ще се яви импулс за правдообмен. Да се информират вече съществуващите организации и съюзи от този тип, например - икуменистите. Да се организира снабдяването с грозде или гроздов сок от сливенските села. Да се проучи и приложи Божественото от всички български и световни народни традиции, свързани с Гроздето, Гълъба и Сокола, като се създаде нова програма-ритуал за празниците в Осион (Сините камъни над Сливен). Ако и в Братството се намерят хора с по-добра френология, които искат да бъдат ученици, бихме могли да дадем пример първи.
Ето, тук има още една снимка на "Халката". Народът я е кръстил така, но Невидимите Обитатели на Осион го знаят като "Целувката". Целование значи ставане едно цяло – сливане с Бога, с цяловселената. В тази природна скулптура може да видите и ръце, и какво ли още не.