1.11.2021 г. 10,29 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Даже най-малкото тайно добро, което човек направи, Бог го цени. Той го записва в Книгата на Живота.“ (1942.01.11н. Словото бе Бог)

 

 

1.11.2021 г. 10,47 ч.

 

БЕЗБРОЙНИТЕ ВЪПЛЪЩЕНИЯ НА ГÒСПОДА

 

УЧИТЕЛЯТ: „Казвам: възлюбете Господа! Всеки млад момък да намери да се влюби в някоя мома - отлична идея! И момата поощрявам да се влюби.“ (1942.01.11н.Словото бе Бог)

 

 

3.11.2021 г. 07,54 ч.

 

 АБСОЛЮТНОТО РАЗКОВНИЧЕ

 

УЧИТЕЛЯТ: „Казвам: едного ли трябва да любиш - или всички трябва да любиш? Под думата „едного“ се разбира Цялото - там частите не вземат участие. А пък като обичаш всички, като обичаш Цялото, ти обичаш и всички части - ЕДНАКВО цениш всяка част.“ (1942.01.11н.Словото бе Бог)

 

 

3.11.2021 г. 12,03 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „. Вие казвате: „Ще се свърши светът…“ - Няма да се свърши, но един нов ще се образува! Сега Бог пак идва да преустройва не само земята, но и небето. И земята ще преустрои, и всички хора Бог ще преустрои.“

 

(1942.01.11н.Словото бе Бог)

 

 

3.11.2021 г. 14,29 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Господ сега идва да смъкне господарите, казва на всички хора: „Вие сте братя, никакви господари няма!“ (1942.01.11 н.Словото бе Бог)

 

ЗАПОЧВА СЕ ТАКЪВ СТРАШЕН РАЗГРОМ НА ИНТЕРВЕНТИТЕ И ГОСПОДАРИТЕ, какъвто вселената не помни от 200 милиона години насам! Измирането им в нашия район изведнъж нарастна до такива размери, че сега сме в центъра на вниманието на всички светове. Окончателната им ликвидация ще е гандиозно зрелище.

 

 

3.11.2021 г. 14,55 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Всеки ден от всички хора излиза една такава смрад, като че ли се разлагат! Рядко срещаме някой човек, който прилича на цвят - едно ухание излиза от него като от роза, като карамфил или някое портокалено дърво, което цъфти. Казват: „Когато дòйде Христос…“ - Когато дòйде Христос, иска да ни намери всичките цъфнали, да сме завързали и да имаме плодове. Трябва да ни намери като лози, които са увиснали с грозде.“ (1942.01.11н. Словото бе Бог)

 

 

3.11.2021 г. 15,33 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Та казвам: Бог ИДЕ! Той ще преустрои света. Всички вие ще влезете в един чуден свят, сегашният свят ще се затвори за вас, друг свят ще се разкрие.“ (1942.01.11н.Словото бе Бог)

 

 

4.11.2021 г. 10,19 ч.

  

ЗА ИНТЕРВЕНТИТЕ НА ПЛАНЕТАТА НИ Е СЪВЪРШЕНО БЕЗРАЗЛИЧНО ДАЛИ МЕЛЯТ ЖИТО, МЕСО ИЛИ ЖИВИ ХОРА.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Не знае житното зърно защо го смилаш на брашно, но ти знаеш. След като са го мъчили на хромеля, плащаш. Плащаш на воденичаря, задето го мъчи между камъните. Ти го взимаш, туряш го в чувала и казваш: „Това е волята Божия...“ - Туй е ТВОЕ разбиране! Дали е такава волята Божия, то е въпрос. Сега често ние имаме СВОИ разбирания, искаме да заставим природата да постъпва така, както НИЕ искаме. “ (1942.01.11у.Единствената врата)

 

 

4.11.2021 г. 11,27 ч.

 

 

ТЕЗИ, КОИТО СЕ РАЗЛАГАТ ПРИЖИВЕ, ИСКАТ ДА ИМ ВЯРВАМЕ И ДА ГИ ОБИЧАМЕ КАТО НИ ВКАРВАТ НЕЩАТА, КОИТО НИ РАЗЛАГАТ ПРИЖИВЕ.

УЧИТЕЛЯТ: „Аз представям въпроса съвсем ясно: дадат ми мухлясал хляб - не го обичам; дадат ми пресен хляб - обичам го. Кои са причините? - Онзи, когото обичам, съдържа нещо ценно в себе си. Онзи, когото не обичам, не съдържа нищо ценно в себе си. Днес искат да ме убедят, че мухлясалият хляб е хубав, да го обичам… Искат да ме убедят да обичам лошия човек. Че как ще го обичам? Как да обичам месо, което се разлага?“ (1942.01.11у. Единствената врата))

 

 

4.11.2021 г. 14,04 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „В едно село във варненско имаше само един, когото кучетата не лаеха. Наричаха го Дели Васил. Обичаше да попийва, но интересен човек… В който двор влезеше, не го лаеха кучетата - и най-лошите кучета не го лаеха. Всички други лаеха, Дели Васил не го лаеха. Казвам: по-добър човек от него нямаше! „Лудия Васил“ кучетата не го лаеха. Обичаше да пие винце, ракия, но беше готов да даде всичко, да се жертва за когото и да е. Дели Васил кучетата не го лаеха. Казвам: тия кучета, които имат разбиране за човека, глупави ли са? Ако влезе някой поп - лаят го; ако влезе учител, лаят го – не ги признават за учител и за поп. Дошъл някой чиновник от високо положение - не го признават. Но Дели Васил го признават, като че носи тапия…“

(1942.01.11у.Единствената врата)

 

 

4.11.2021 г. 14,51 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Мислите ли, че човек, в тази си форма, която има, сравнен с един ангел, е нещо? Мислите ли, че сегашното му тяло е нещо много благородно? От пъпа надолу е една фабрика, в която има големи нечистотии!" (1942.01.11у.Единствената врата)

ТРИ НЕЩА В ДОПЪЛНЕНИЕ НА КАЗАНОТО В ТАЗИ БЕСЕДА: 1.Месоядците не знаят, че ядат собственото си дете или друг близък човек, вселен нарочно в животното за клане и ядене, понеже и той е ял месо; 2. Не знаят и това, че за ангелите и за много деца, за другите хора с душа те миришат на мърша отдалече. Съжителство с такива е много по-смъртоносно, отколкото да живееш постоянно под клоаката в никога нечистен селски клозет. 3.Астралните и менталните месоядци, дори и да са фанатични растителни суровоядци и да се молят на Бога по сто пъти на ден, миришат сотици пъти по-ужасно от ядачите на физическо месо, ако ревнуват, ако са горделиви или съдят Божественото с омраза.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА МИСЪЛТА ОТ БЕСЕДАТА: Благодарете, че всичките тия нечистотии са херметически затворени - ако можеха да излизат из порите на човека, до него нямаше да може да се седи… Един ден трябва да станем такива, че в човека да няма нечисти материи. Как да се постигне това? - Има известни закони. Ние, съвременните хора, не възприемаме храната, която Бог е създал за нас.“

 

 

4.11.2021 г. 16,17 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „На Господа и насън не му е идвало туй, което ние вършим. Ако четете пророците, казва Господ: „Мене и наум не ми идваше това, каквото говорят пророците.“ (1942.01.11у.Единствената врата)

 

 

5.11.2021 г. 08,35 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Има хора, които не искат да страдат. Този, който не страда, е лош човек. Който страда, е добър човек - нищо повече! Понеже който не страда, той е в застой; който страда, той расте. Неразбиране има. Някои мислят, че в страданието човек губи. - Човек в страданията всякога печели. Няма страдащо същество в света, което да не печели! Това е един божествен закон. Всички същества, и най-великите, които слизат на земята, трябва да страдат, понеже, ако не страдат, нищо не могат да спечелят.“ (1942.01.11у.Единствената врата)

 

 

5.11.2021 г. 09,49 ч.

 

 

ЕФЕКТИВНИТЕ НАКАЗАНИЯ : : Наказанията ще са изключение – ръчното земеделие ще е единственото спасение на човечеството. Земята ще стане градина! Първо ще се въведе детската валута – ще се купува не с пари, но със зърна, семки, филизи, пораснали фиданки за садене. А когато надраснем и равностойния бартер, ще дойде неравностойният. Когато отмине и тази корист, ще искаме само да даряваме.

УЧИТЕЛЯТ: „…или с мотика да копае в градината, да посади дръвчета. ТУЙ да е „наказанието“. Който е виновен, да сади ябълки, сливи, круши, плодни дървета, лози да сади… Казват: „Как трябва да се възпитават децата?“ - Някой от вас, като сгреши, да иде да посади десет или сто плодни семки; или лози да сади. Дали ще станат или не - да сади.“ (1942.01.11у.Единствената врата)

 

 

5.11.2021 г. 10,25 ч.

 

 С КАКЪВТО ДРУЖИШ, ТАКЪВ СТАВАШ

УЧИТЕЛЯТ: Невежите няма да слушам, няма да ходя да слушам как лаят кучетата, как грачат гаргите, но ще ида да слушам как пеят славеите, ще слушам най-добрите певци. Те могат да ми предадат нещо. Ние трябва да търсим ДОБРИТЕ хора - да видим ТЕ как живеят, от ТЯХ ще научим нещо. НАЙ-ДОБРИТЕ ХОРА ТРЯБВА ДА НАМЕРИМ, КЪДЕТО И ДА СА.“ (1942.01.11у.Единствената врата)

 

5.11.2021 г. 17,12 ч.

 

 

В градовете на напредналите човечества, които не са в най- вътрешното небе и затова все още имат дрехи и градове, отделни мисли от Словото са изгравирани върху златни и сребърни плочи и какви ли още не. Има ги не само в началото и края на всеки квартал между две пресечки, но и на фасадата на всяка къща. Ето една от тях:

 

УЧИТЕЛЯТ: „Вътрешната страна на живота зависи от Любовта. Без Любов ние не можем да разберем отношението, което съществува между нашия ум, нашето сърце и нашето тяло. Любовта е единствената, която образува тази връзка - тя е съединителната брънка на нещата. Докато не намерим Любовта, не можем да намерим Мъдростта. Докато не намерим Любовта, не можем да намерим Истината. Който не е намерил Любовта, не може да намери Мъдростта и Истината. Знанието без любов е неприложимо. Свободата без любов е неприложима. Противоречието в съвременния свят произтича именно от това: ние искаме свобода, знание или култура без Любов. То е невъзможно.“ (1942.01.11у.Единствената врата)

 

 

5.11.2021 г. 19,46 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Бог е Любов! Като познаете Любовта, животът се осмисля. Без любов, животът е ад. Има много разумни същества, които се мъчат в ада, защото искат да намерят ДРУГ път към небето. Милиони години има да се мъчат - и като познаят Любовта, ще излязат из ада.“ (1942.01.11у.Единствената врата)

 

5.11.2021 г. 21,52 ч.

 

МОРКОВЪТ НА САТАНИЗМА: „ЩЕШ НЕ ЩЕШ…“; МОРКОВЪТ НА ЛУЦИФЕРИЗМА „Аз съм ЕДИНСТВЕН!“ : : МОРКОВЪТ НА ВАМПИРИЗМА – „Само мой!“; СЦЕНИЧНИЯТ МОРКОВ: „Гледайте ми физиономията!“

УЧИТЕЛЯТ: „Влязъл един богат човек в ада - и хиляди години се молил да излезе. Най-после Бог казва: „Вижте този колко години се моли - проверете в книгата на живота дали не е направил някое добро. Ако е направил поне едно добро, може да го изведете от ада.“ Като разровили, видели, че за няколко хиляди години е направил едно добро: дал е един морков на един беден човек… Господ казва: „Дайте да се хване за моркова и така го изкарайте из ада.“ Като се хванал той, за него се хванали много други душѝ от ада - цяла редица… Като ги видял, онзи казва: „Този морков е МОЙ, какво сте се хванали!“ - Веднага се скъсал морковът и той пак паднал в ада. Това са хората на крайното користолюбие. Защо всички да не излязат от ада с неговия морков?...Всеки иска да спаси себе си. Вие, като се спасявате тези, които са се хванали за вашите крака, не крякайте за вашия морков. Ако с вас излязат хиляди хора, благодарете, че те са се хванали за вас. Ще се радвате! Това е законът за безкористието на света “ (1942.01.11у.Единствената врата)

 

6.11.2021 г. 06,05 ч.

 

 

ПО ВРЕМЕ НА СЕДМА ВИБРАЦИЯ СЕ ИЗУЧАВА АДЪТ. Във всички беседи и разговори на Учителя при седма вибрация и Сатурнови аспекти, строгостта е доминанта. На първо място тя посочва лъжата и гордостта като най-големите чуми и прокази в света, после – корлистолюбието, а след това и другите пороци и недостатъци.

УЧИТЕЛЯТ: „Аз бих предпочел; не бих предпочел, но винаги предпочитам колибата със здравето, отколкото палат с проказата и със сифилиса. Какво е грехът в света? - То е една духовна проказа. То е користолюбие! Аз наричам проказата „безлюбие“. Първото нещо: трябва да се освободим от проказата. Единствената сила, която може да ни избави, е любовта. Само любовта цери проказата! Христос лекуваше проказата, но с любовта можеш да лекуваш. Проказата е един нисш живот. Само висшият живот може да измени състоянието на проказата.“ (1942.01.11у.Единствената врата)

Едно време сатаната изкушаваше Христа. Казваше Му: „Ако ми се поклониш, ще ти дам всичките царства световни." Ако дяволът дойде при вас и ви иска целувка, ще му дадете ли? - Не му давайте, защото той носи проказа и смърт. Той ще отдалечи душата ви от Бога, ще изгубите всичко ценно в себе си и ще минете през втората смърт. Пазете се от лъжливите учения, които много обещават, нищо не дават. Мислете право и поставяйте всичко на критика.(Вкъщи, НБ , София, 1.9.1918)

Омразата е проказа за човешкото сърце. (Като себе си, НБ , София, 2.2.1919)

Човек, който не е учил, не го приемайте за учител на децата си. Не приемайте прокажените хора, защото тази проказа ще се яви във вашите души. В Небето нищо нечисто не трябва да влиза, а Небето е вашата душа. Сега у вас владее този принцип – да сте като ленивите ученици и да искате от учителя ви да бъде снизходителен. Това не може да бъде! (Това учение, ИБ , БС , София, 17.4.1919)

И тъй, Космичната Обич казва: "Работѝ за своето сърце и всаждай в него добри желания, защото всяко добро желание дава хубав плод. Всаждай в ума си добри мисли, защото всяка добра мисъл е едно плодно дърво. Всаждай добри действия със своята воля, защото всяко добро действие е плодно дърво". Космичната Обич казва още: "Не се съмнявай в себе си, защото всяко съмнение е проказа". Космичната обич довършва: "Бъди смел и решителен в живота и в борбите, които ти се явяват. Не считай борбата като нещастие, а като процес на труд. Да разбереш вътрешния смисъл на живота, да намериш ония закони, по които е съградено тялото. (Космичната Обич, СБ , В.Търново, 24.8.1919)

Мнозина казват, че обичат Господа. – Никого не обичат те! Казвам: със своите постъпки хората опозориха Божието име, Божията Любов и братството на земята. Това е разврат, проказа в света! Това е гибел, която носи органически болести. След всичко това ще се проповядва за Христа, ще се казва „Христос възкресе!"... (Отиде след Него, НБ , София, 11.4.1920)

Ако ме срещне някой и ми направи добро, а не вярва в Бога, той ще бъде по-полезен от първия, който остава само със своята теория. Този, който вярва и ме обере, ще го заплюя; този, който не вярва и не ме обере, ще му дам две целувки, защото той не опозорява Името Божие и изпълнява Волята Му. ТОВА е Новото учение, което сегашното поколение трябва да има предвид! Тази обществена проказа трябва да се изчисти от дъно. (Новото човечество, СБ , В.Търново, 19.8.1920)

Някои хора сега искат да създадат нещо ново, но ще бъде смешно, когато една блудна жена, прекарала десетки години в недостойните домове, излезе оттам и започне да учи хората на благочестие... Смешно ще бъде, когато един човек с проказа започне да лекува другите! Първо той трябва да се очисти съвършено от своята проказа и чак тогава да се докосва до другите. От нечисто гърне вода не пия, нито искам вие да пиете. И на вас препоръчвам това учение: от старо, нечисто гърне вода не пийте; нови гърнета, нови бъклици употребявайте! Във всичко може да турите вода, но не и в старо гърне. Не е вярна поговорката: „Живота на попа не гледайте, а сана му гледайте.“ Свещеник, майка, баща - всички трябва да имат чисти сърца! (Сутрешен наряд, 20 август и Мерило за правилно разбиране, СБ , В.Търново, 20.8.1920)

Старото заблуждѣние, че ние трѣбва да се кълнемъ, стои още като една проказа. (Ей – ей, не – не, НБ , София, 14.1.1923)

Туй черно петно, това е една гъста материя, през която Божествената светлина не може да минава, и следователно в съзнанието ти се показва като една черна точка. И във физическия живот, и в сърдечния има ред проявления, т.е. всички мисли и желания, които са дошли под сянката на тази черна точка, са осакатени. Следователно туй малко черно петно е зачатък на една малка проказа. И тази проказа е вътре в човешкия живот. Тя някой път се увеличава, някой път се намалява. Почнете тогава да се молите и вижте дали вашата молитва има сила да премахне това петно. Туй малко черно петно вътре в съзнанието си вие го съзнавате. Никой го не вижда, само вие го съзнавате, то е толкова малко, че с най-силни микроскопи трябва да го търсим. Само вие го виждате, никой не го вижда. (Тъмното петно в съзнанието, ООК , София, 21.1.1923)

На окултния ученик не е позволено да изнася погрешките на другите, понеже той изнася своите погрешки. Проказа е това! Това, което ти ще изнесеш за другите, то един ден ще дойде в дома ти. (Малките случаи, ООК , София, 5.2.1923)

Някои от вас имат грешка и казват: „Аз моята погрешка няма да я изложа вън пред другите, не искам да я знаят“. - Не, сегашното ново лекуване е такова, че трябва да се извади на слънце. Ти ще извадиш тази погрешка пред Божественото Съзнание, пред своето съзнание, ще я изложиш на светлината, ще я погледнеш трезво и тя ще оздравее. Може да мине ден, два, три, месец, година, но най-после ще оздравее. Ако държите тази погрешка затворена като рана, тя ще се превърне на една живеница и ще се яви проказа. (Работа на окултните сили, ООК , София, 29.4.1923)

Ако в тебе се роди желание за отмъщение или мразиш някого, то е все едно да се тровиш, да страдаш от проказа, която рязяжда живота ти. (Кажи само реч, НБ , София, 6.4.1924)

Когато ние се избавим от тази язва, от тази душевна проказа – страха,- ще бъдем хора свободни.(Страхът, ООК , София, 7.5.1924)

Ученикът трябва да вижда доброто навсякъде и у всекиго. Вижда ли той все пръстъпления, пороци и недостатъци, това е проказа в неговото сърце. Ужасно е да носиш дявола в сърцето си! (Двадесет правила от Учителя към ученика, МС , София, 7.7.1925)

Всяко едно желание в мене за пари носи друга проказа в себе си. В онези благородни нишки на моя мозък става вече едно натрупване. Така аз отварям прозорците на моята душа и там се натрупва един тънък пласт от една материя много фина, но много отровна и вредна за този свят. Знаете ли колко е тънък този пласт? - Той по дебелина съставлява една десетомилиардна частица от милиметъра. Толкова е тънък този слой, с микроскоп не можете да го видите. (Той знаеше, НБ , София, 29.11.1925)

Любовта търпи, но лошият навик ги изолирва от любовта, прекъсва връзката, съобщенията им с Бога. Лошият навик е тиня, проказа в самия човек. Тогава защо ви е той? Връзката ви с Бога всякога трябва да бъде чиста, за да не се прекъсва. (Дойде глас, СБ , София, 23.8.1927)

Кривите, изопачените възгледи са проказа, с която никой не се допуща в невидимия свет. Който се опита с тази проказа да влезе в невидимия свят, той още на първата станция ще бъде спрян като на карантина, докато се пречисти. Казвате, че не можете да търпите този–онзи. – Можете ли при това положение да влезете безпрепятствено в невидимия свят? (Космически възприятия, ООК , София, 9.11.1927)

Дето има търговски сделки, там няма трайни отношения. /.../ В съвременния човек има една страшна вътрешна проказа, която го разяжда. Погледнете някой човек: изглежда здрав, но сърцето му се гърчи от болките на тия вътрешни струпеи. Погледнете мозъка му - той също така е под влиянието на струпеите в неговите мисли.(В образ Божи, НБ , София, 1.1.1928)

За науката съмнението е особен род болезнено състояние, по-страшно от проказата. (Знайно и незнайно, ООК , София, 30.1.1929)

Богатството крие в себе си една особена болест – проказа. Щом дойде човек тази болест, аз я наричам проказа на парѝте. (Природни гами в живота, МОК , София, 22.11.1929)

Защо лъжеш този човек? - Затова проказата ще дойде на тебе и на рода ти, защото си користолюбив! Всички искат да бъдат богати - това е проказа.(Запечатаната книга, НБ , София, 24.4.1932)

Но ако джобът ти е пълен с пари, получени от нечестни хора, те са проказа. (Постоянна благодарност, УС , София, 29.5.1932)

Когато хората се освободят от злото, от своя егоизъм като от проказа, тогава те ще бъдат здрави, силни, добри, и каквото вършат, ще го вършат от любов. (Който приеме свидетелството Негово, НБ , София, 2.1.1938)

От всяко едно желание, от всеки един копнеж, от всяка една постъпка, която направиш, ти очакваш да добиеш. Не казвам, че тия неща са лоши, но нашата философия за живота е неправилна. Не е лошо, че ще даваш двайсет и пет хиляди лева. Не е лошо, че те целуват и ти дават двайсет и пет хиляди лева. Казвам: този, който те целуне, той има проказа на устата. Ти вземаш двайсет и пет хиляди лева, но той ти остави своята проказа. Тогава какво те ползват тия двайсет и пет хиляди? - Проказа ти е оставил! (Обичай Бога, ООК , София, 14.9.1932)

Парѝте носят проказа.(Стар и нов порядък, НБ , София, 13.7.1941)

Недоволството аз наричам "проказа в душата на човека" или "проказа в съзнанието на човека". (Понеже аз живея, и вие ще живеете, НБ , София, 29.12.1929)

Недоволството се пренася, то е една заразителна болест като проказата, сифилиса. (В любещите ръце, УС , София, 16.5.1943)

Понеже живеете в разумната природа, трябва да изхвърлите от ума си невежеството и от сърцето си – проказата; да очистите тялото си. След всички блага, които ви са дадени, вие се осмелявате да питате, обича ли ви Бог. /.../. Някои разбират любовта на Бога само в придобиване на блага. (В дома на Симона, НБ , София, 6.7.1930)

Остане ли най-малката нечистота в ума или в сърцето на човека, той се излага на духовна проказа. Ще кажете, че светът е пълен със съблазни и с изкушения. - И това е възможно, но човек трябва да знае от какво може да се съблазни. Има смисъл човек да се изкушава, но от чистия планински въздух, от бистрата планинска вода. Обаче да се изкушава човек от клоаката на живота, от въздух, пълен с микроби, това не го оправдава. Всеки човек, който е изгубил истинската представа за Бога и е влязъл в света на удоволствията, прилича на червей, който пълзи по нечистотиите. (Отличителна черта, ООК , София, 10.9.1930)

Има една светлина, от която хората умират. От човешките очи излизат особени светли лъчи, които действат убийствено. Човек с такива очи, като влезе между хората, носи нещастие. Тези лъчи са цяла проказа! Като си отиде този човек, хората, които са приели неговите лъчи, се разболяват. Има и хора с такива очи, които носят благословение за окръжаващите: болните оздравяват, угнетените се повдигат. (Просете, търсете и хлопайте, НБ , София, 14.9.1930)

Има постъпки, които носят проказа в себе си. Добрият живот е истинската хигиена за човека. Ако искаш да бъдеш здрав, пазѝ хигиената на твоя ум, на твоето сърце и на твоята воля. (Прави и криви линии, МОК , София, 16.10.1931)

Грехът е един голям паразит! Сега не искам да се спирам и да говоря върху злото, защото туй, за което човек мисли, от него някой път се заразява. Грехът, този паразит, ужасно се размножава! Само тъй, като се докосне, е ужасно. С най-малкото докосване - с мисъл, с чувство, с пипане, по който и да е начин, - грехът се предава. Той е по-страшен от проказата, по-страшен е от сифилиса! Ако ти дадеш на един човек, който е престъпник, да ушие булчинската дреха на една мома, тази булка ще свърши нещастно, трагично. Ако вие дадете на един шивач-престъпник да ушие дреха на един млад момък, който встъпва в брак, и той ще свърши фатално. Ако дойде в къщата ви един свещеник, свързан с греха, вие ще свършите фатално, или ако е болен от проказа, вие ще свършите фатално. Ако четете една книга, написана от писател, заразен от проказа, вие ще свършите фатално. (След това, НБ , София, 28.2.1932)

Ако един писател пише едно писмо и има проказа в ума си, като пише това писмо, той ще остави тази проказа в думите, които пише, в перото си, в мастилото, в което топи, и който чете някай неговото писмо, ще заболее от тази проказа. (Наклали огън, НБ , София, 3.4.1932)

Някои искат да бъдат миролюбиви... - Не, в света не може да има мир, докато грехът царува! Какъв мир може да има сега /при това положение/? Казвате: "Трябва да се обичаме" - Не можеш да обичаш един човек на проказата. Не можеш да обичаш един човек на лудостта, не можеш да обичаш един човек на престъпността. Престъплението не може да се обича. /.../ Ти можеш да обичаш само това, което е възвишено и благородно. Има известни форми у човека, които не можеш да обичаш. (Живот, светлина и свобода, НБ , София, 10.4.1932)

Ракът и проказата се дължат най-първо на дисхармоничното състояние на човешката мисъл, на човешките чувства и на човешките постъпки. (Възкресение, НБ , София, 30.10.1932)

Вие може да вземете всичко, каквото има в света, но ще вземете и проказата. Разберете едно нещо: бъдете благодарни от онова, което Бог е вложил във вас, от онова, което Бог ти дава. Пазете се от неща, които са преходни. Може да има някое възражение: „О де да знаем кои неща са преходни? “ – Това не е извинение. (Постигни реалността, ООК , София, 27.12.1933)

Ако отидете при някой престъпник или при някой касапин, който е заклал много кокошки или агнета и ядете от неговото месо, вие ще се натъкнете на много лоши състояния. Той предава своите мисли чрез месото. Това е цяла проказа! (Какво знамение показваш нам?, НБ , София, 25.3.1934)

Известни социални "добрини" носят цяла проказа, от която са заразени умовете и душите на хората. (Ферменти, МОК , София, 21.6.1935)

Що е моралът в света? - Някой иска да ти даде една идея, която носи проказа в себе си. Тази идея е огън. Дръж надалеч туй, което е зло в света – то носи проказа в себе си! Що е злото? – Проказа носи то! Щом влезе тази проказа, с теб е свършено. (Двете колела, МОК , София, 9.10.1936)

Аз не турям никакви букаи на краката си, никакъв юлар на главата си! Както Бог ни е създал, така трябва да си останем - с една вечна свобода. Брак, който не дава свобода, той е робство, любов, която не създава свобода; това е едно робство. Това е една проказа! Така е казал и Христос. Любов, която не дава свобода, тя е проказа, тя е една лъжа. (Живият хляб, НБ , София, 17.1.1938)

Освен физическата проказа има и друга, много по-страшна. В човешкия ум има по-страшна проказа от всякаква друга. Причините за проказата се крият в умствения свят. Всички болести на съвременните хора се дължат на причини от умствения свят, които са останали от миналите поколения.(Нито в Израиля, НБ , София, 4.12.1938)

Проказа има и в човешките мисли, проказа има и в човешките чувства, пък има и в човешките постъпки. (Нови пътища, УС , София, 3.3.1940)

Какво е вашето понятие за любовта? Намирам един човек болен от проказа. Създавам му всички условия, излекувам го, като вярвам, че той няма да злоупотреби с благословението, което му дам. Ако злоупотреби - в двоен размер ще се върне проказата! Ако той не устои на задълженията си, проказата ще се върне. Тогава между силните хора на доброто ще ви бъде приятно да слугувате. Няма по приятно нещо от това да слугуваш. (И в Неговото Име народите ще се надеят, НБ , София, 29.12.1940)

Проказата се явява от безлюбие, сифилисът се проявява от безлюбие. (Безлюбие и любов, УС , София, 18.5.1941)

Сегашното безпокойство, което имаме, то е крайно вредно. Ние страдаме от безпокойство. Безпокойството е проказа. (Повече спокойствие, ООК , София, 19.11.1941)

Проказата не е нищо друго, освен неблагодарността на човека.(Постоянна благодарност, СБ , РБ , София, 28.8.1942)

Когато престане Любовта, проказата се явява.(Любовта бе в началото, НБ , София, 13.12.1942)

Усъмниш се – веднага проказата се връща отново. Повярваш – пак проказата изчезне. Усъмниш се – пак дойде. (Да се родите изново, НБ , София, 13.6.1943)

Казвам: трябва да бъдем внимателни. Има велики мисли в света, които са прокажени. Като влезе тази мисъл - и всичката проказа ще дойде. Думата "обич" е чиста, само като мине през устата на един първокласен светия, който е изпитал всичко в света и се научил как да слугува на Бога, да върши волята Му. Този светия се е научил как да внася и правдата, реда и порядъка спрямо всичките. Един светия е светия не само когато го обичат хората, но и животните го обичат, и растенията го обичат. И земята, по която ходи, и тя го обича. Реките, през които ходи, го обичат, звездите - всички го обичат. (Сила и слабост, УС , София, 13.6.1943)

 

 

6.11.2021 г. 08,36 ч.

 

 

НЕРОДЕНИТЕ ОТ БОГА ЦЕНЯТ НЕРОДЕНОТО ОТ БОГА, РОДЕНИТЕ ОТ БОГА ЦЕНЯТ РОДЕНОТО ОТ БОГА

УЧИТЕЛЯТ: „В света тепърва се нуждаем от справедливост на любовта. Да ценим Божественото! Любовта цени живота, любовта цени знанието, любовта цени свободата, любовта цени всички най-малки добродетели, любовта цени всяка малка постъпка.“ (1942.01.11у.Единствената врата)

 

 

6.11.2021 г. 12,47 ч.

 

https://www.youtube.com/watch?v=jhHzCYu7p4Y

 

 

ПРИЛОЖЕНОТО ВИДЕОИНТЕРВЮ ВЕЧЕ Е ВКЛЮЧВАНО ТУК, но в интернет има и други крайно интересни филми и сведения за чувствата и ума на растенията, за влиянието на музиката върху тях и пр. Не само младите хора се разболяват, полудявят и умират от пъклената „музика“ и децибелите, но и растенията. Съответно предкласиката, класиката и романтизмът ги възраждат.

УЧИТЕЛЯТ: „Има и растения - като им направиш една малка услуга, като ги полееш, помнят. Има растения, като се приближиш, радват се. Едно растение като те обикне, ако не го посетиш, увяхва. Има растения, като ги извадят из къщи, увяхват, като ги върнат вкъщи, освежават се. И растенията обичат.“

(1942.01.11у.Единствената врата)

 

 

6.11.2021 г. 14,45 ч.

 

 

КОГАТО НЕ СЕ ПРОМЕНЯМЕ С ДЕСЕТИЛЕТИЯ И ВЕКОВЕ, В ДРУГИЯ СВЯТ НИЕ СМЕ КАМЕННИ СТАТУИ. Враговете на Бога са горди, злобни и неотстъпчиви.

УЧИТЕЛЯТ: „Ние, съвременните хора, се нуждаем от божествената любов. Не трябва да се отдалечаваме от Бога! Всеки, който казва, че Господ е някъде, не го слушайте. НИЕ ЖИВЕЕМ, СЪЩЕСТВУВАМЕ И СЕ ДВИЖИМ В БОГА.

Ние сме в Бога, но трябва да оставим и Господ да живее в нас. Ние сме в Бога, но нека оставим Бог да се всели в нас по закона на свободата. ТОВА е спасението, ТОВА е избавлението на човека – когато той доброволно допусне Бог да се меси в неговия живот. Нас, съвременните хора, ни е страх Господ да се намеси. Ние мислим, че ще страдаме, ако се намеси. Това е едно заблуждение! В момента, в който допуснем Той да се намеси в нашия живот, целият свят ще се отвори - ще имаме други перспективи.

Казвам: дайте свобода на любовта във вас и не ѝ се сърдете. По някой път любовта, като дойде, тя ще изчисти нечистотиите. Вие се заблуждавате - мислите, че ТЯ образува тия нечистотии. Не - като дойде, тя ще ви очисти от всичките нечистотии. Няма да мине дълго време и всичко нечисто ще изтече и ще започне да тече бистра вода, чиста, кристална вода, ще започне новият живот. Вие ще бъдете здрави, щастливи, ще се радвате на благото, което Бог ви е дал на земята. Ще се радвате, че имате приятели, че имате синове, дъщери, ученици - всичко, каквото искате да имате. Всичко, за каквото копнее вашата душа, ще го имате, само ако имате любовта. Няма да говоря за „истинската“ любов, защото любовта е една. Щом допуснете да царува тя в нас, тя ще внесе всичките блага, които има.“

(1942.01.11у.Единствената врата)

 

 

6.11.2021 г. 14,59 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Любовта е вратата за ония блага, които ние очакваме за физическия свят, за духовния и за божествения свят. Само любовта е врата да бъдем щастливи на земята, само любовта е врата да бъдем щастливи в духовния свят и любовта е врата да бъдем щастливи в божествения свят. И в трите свята ще бъдем щастливи. Туй, което може да ни направи щастливи навсякъде, то е Божията любов. Ценете любовта на онези, които ви обичат!“

(1942.01.11у.Единствената врата)

 

 

7.11.2021 г. 07,36 ч.

 

 

ИМА В СВЕТА ВКОСТЕНЕНИ ПСИХИКИ, ДАЖЕ И МЛАДИ ПО ГОДИНИ. Закоравели души и сърца – никаква способност за отстъпка, за за добромислие и доброчувствие, за сприятеляване. Не искат да сключват мир, не умеят да прощават. Не знаят как изглеждат в очите на ангелите, колко ужасно миришат.

УЧИТЕЛЯТ: „Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в царството Божие“. Като почнем да остаряваме, ние мислим, че много знаем. Какво знае старият? - Едно дете е по-интелигентно от стария. То лесно се примирява, а пък един стар човек не може да се примири. Едно дете се сбие с друго, теглят си косите, а след половин час пак са приятели... У старите това не става. На старини материята на стария човек не се поддава на примиряване… Това се вижда и в човешките очи. Трябва да се примириш, но в тебе има нещо, което не се съгласява. (1942.01.07о.Добри певци)

 

 

7.11.2021 г. 09,30 ч.

 

 

ИМА В СВЕТА ВКОСТЕНЕНИ ПСИХИКИ, ДАЖЕ И МЛАДИ ПО ГОДИНИ. Закоравели души и сърца – никаква способност за отстъпка, за за добромислие и доброчувствие, за сприятеляване. Не искат да сключват мир, не умеят да прощават. Не знаят как изглеждат в очите на ангелите, колко ужасно миришат.

УЧИТЕЛЯТ: „Като почнем да остаряваме, ние мислим, че много знаем. Какво знае старият? - Едно дете е по-интелигентно от стария. То лесно се примирява, а пък един стар човек не може да се примири. Едно дете се сбие с друго, теглят си косите, а след половин час пак са приятели... У старите това не става. На старини материята на стария човек не се поддава на примиряване… Това се вижда и в човешките очи. Трябва да се примириш, но в тебе има нещо, което не се съгласява. (1942.01.07о.Добри певци); "И когато Писанието казва: „Не съдете“, подразбира: Всеки, който съди, остарява - нищо повече!" (Изгрев и залез, ООК, София, 2.6.1922); Искате ли да изпълните волята Божия, не обвинявайте никого и не съдете никого."(Трите ухания, СБ, РБ, София, 23.8.1937)

КОМЕНТАР: В СЛУЧАЯ НЕ СТАВА ДУМА ЗА ЧЕСТНИТЕ И СПОСОБНИ БОРЦИ ЗА ИСТИНА И ПРАВДА, А ЗА ОБВИНЕНИЕТО КАТО ПСИХОПАТЕН И ПСИХИАТРИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ. ЗА НЯКОИ ПРОЯВИ НА ЦИКЛОФРЕНИЯТА, СЕНИЛНАТА ПСИХОЗА И ДРУГИ ПСИХИЧЕСКИ БОЛЕСТИ СЪС СИМТОМ "ОБВИНЯВАНЕ" (извадки от клинични учебници, монографии и наблюдения на терапевтите):

Обвиненията са близки до гнева, но имат различен произход. Обвиняващите може да са зли (яростни, враждебни) или тъжни (скръбни, печални), но и в двата случая се опитват да вменят вина на някого или на нещо. Това поведение преследва цели за манипулация или шантаж (изнудване). Болният вечно обвинява някой друг. Члез манипулации и шантаж, човек може да застави когото и да било да извърши определена дейност или да се „разплати емоционално за греховете си“. Обвинителят иска да промени чрез обвинението си другия, макар че дълбоко в себе си знае, че тази цел е недостижима. Той се храни енергийно чрез нарушаване на междуличностните отношения. Съвсем ясно може да се види тенденцията на болния да припише (вмени) вина за всички свои проблеми на някой друг и същевременно да получи съчувствие и одобрение. Обвинителят в никой случай не желае да бъде сам отговорен за своите проблеми. Такива болни яростно се противопоставят на преговори за отказ от обвиненията срещу някай друг (другите). На специалистите е добре известно, че голяма част от клиентите идват в кабинета не за да осъзнаят нещо или да променят себе си, а за да обвиняват някой друг и да получат от терапевта съчувствие. Те ще продължават и продължават да настояват за едно и също, като понякога тази тенденция трае през целия им живот. Те правят това дори тогава, когато никой не ги слуша. Те не се нуждаят винаги от публика или от обект на своето обвинение, защото този процес може да се развива вътре в самите тях. Възниква въпросът: „За какво им е нужно всичко това?“

Психологически модели за възникване на обвинението и обидата. Обвинението като парадоксален стремеж да се получи признание и любов. За да може клиентът да разбере каква е истинската цел на обвиненията му, може да му се предложи да си представи, че вече е постигнал целта си, доказал се е и всички са се съгласили с него, че той е прав, а другите са виновни пред него. Веднага след тази стъпка възниква серия от въпроси: Какво предстои сега? Какво е постигнал? От кого иска да получи голямата "награда"? Каква е тази "награда"? Обвинителят, когато е с ниска интелигентност, не осъзнава, че обвиненията му не помагат да спечели признанието, възхищението и любовта на хората, а по-скоро ги възпрепятстват. Но проблемът му е в това, че той не вижда други средства за постигане на целта си. Той иска да накаже този, който не му се подчинява, и същевременно, от това възмездие да получи удовлетворение. Пример: по време на терапевтична сесия една млада жена признава, че постоянно прожектира във въображението себе си като победител и нейната основната награда ще бъде „разкаянието на майка й, като я „вижда“ как къса косата си, пълзи към нея и да я моли да й се прости за това, че не е вярвала достатъчно на своята дъщеря“. Решението на такива случаи се състои в отказ от обиди и обвинения, като лъжлив и безнадежден път към решението на проблема. Във всички случаи обаче трябва да се очаква, че клиентът ще се противопостави на такова предложение от терапевта, защото тогава, както той смята, няма да получи нищо. Такъв клиент си мисли, че обидите и обвиненията му дават някакъв шанс, макар и напълно нереален, илюзорен. На практика обаче такъв клиент получава само провалени отношения с другия, депресивно състояние, вечна фрустрираност и цяла галерия от психосоматични симптоми. По тази причина задачата на психотерапевта е да му разясни и да го убеди, че той сам блокира безнадеждно шанса си да получи признание и любов.

В някои случаи обидата се изразява в скрито телесно напрежение, предназначено да сдържа емоциите, и обикновено в емоционално-образната терапия се асоциира с образа на камък. За обидата са характерни тъжно изражение на лицето, отказ от контакт с този, който е осъдил („Не правѝ опити, аз съм ти обиден!“), както и други форми за наказание и очакване на изкупление, уговорки и извинения от страна на обиждащия. Обидите обикновено се натрупват и се стоварват върху главата на партньора изведнъж, за да не може той да избяга от "възмездието".

Обидите могат да се натрупват с години, но за тях понякога не се говори, защото другият „сам трябва да се досети за вината си!“. Но надеждата, че все някога обиденият ще обмени „камъните“ срещу „твърдата валута“ – любов и признание, - не оставя обидения на мѝра. Обиждащият, ако има малко разум, понякога разбира се осъзнава, че неговите обиди и обвинения няма да му спечелят този „доход“, но той продължава да трупа напразни надежди. По този начин той фрустрира останалите, както те уж били фрустрирали него, и постоянно подтиска своето желание за разбирателство и топлина, заменяйки го с хлад, мълчание и обвинения.

Шантажните чувства се отличават и с това, че те се натрупват и тяхната цел е садистичното удоволствие на изнудвача да обвинява. Тези емоции за него имат самостоятелна ценност и той предпочита да остане хронично обиден, без да знае други начини за получаване на това, което иска. В случая трудността се състои в това, че като правило душевноболният апелира към принципа за "справедливост" и "обезщетение" за причинените му "вреди". Неговата гордост не му позволява да осъзнае, че никога няма да получи такова "обезщетение". Той обаче продължава да доказва своята праведност и „греховете на другите“, опирайки се на убеждението, че всеки безусловно трябва да бъде на негова страна. На болния трябва да се помогне още да разбере безполезността и вредността на натрупвания гняв и на фантазиите за компенсация и възмездие. Той трябва да бъде убеждаван колко важна е философията на прошката и опрощението на "дълга", да му се обясни, че самият той умножава злото и вреди на себе си и другите, че изискването и отмъщението не е нравствена задача и не носи успех.

Методи за работа с обвинения и обиди. На първо място, болният трябва да бъде подпомогнат в осъзнаване на факта, че психологическото и психосоматичното му състояние страда от стремежите му да обвинява и да обижда. Той също така трябва да бъде подкрепен да разбере главната цел, която той действително преследва: подобряване на взаимоотношенията. Задължително, болният следва да се откаже от всички нереалистични и вредни методи, които употребява. Той непременно трябва да се избави от идеите си за лъжлива справедливост и търсене на възмездие. На трето място, в някои случаи е необходимо да се помогне на болния да се освободи от досегашните си амбиции, надежди и илюзии. На четвърто място, болният задължително трябва да се освободи от гнева си, насочен срещу онези хора, от които иска признание, възхищение и подчинение, а също и от гнева срещу онези, които според него са му причинили една или друга щета, като с това са го подтикнали към търсене на възмездие.

Литература

1.Гаулстон М., Голберг Ф. Психологическите клопки. Санкт Петербург, 1997.

2.Гулдинг М., Гулдинг Р. Психотерапия от нов тип. Москва, 1997.

3.Джеймс Д., Джонгвард Д. Родените да побеждават. Москва, 1995.

4.Ильин Е. П. Емоции и чувства. Санкт Петербург, 2002.

5.Мак-Кей М, Роджерс П., Мак-Кей Ю. Укротяването на гнева. Санкт Петербург, 1997.

6.Скиннер Р., Клииз Д. Семейството и как да оцелеем в него. Москва, 1995.

 

 

7.11.2021 г. 17,10 ч.

 

https://www.youtube.com/watch?v=KWlAmszVGUc

 

 

УЧИТЕЛЯТ: Прегръдката, от божествено гледище, трябва да внесе живот. (Две правила, УС , София, 17.12.1933) :

Любящата прегръдка на една майка спасява живота на нейното умиращо бебенце. (Активирайте видеото, макар и да е друг подобен случай)

Докторите казват на Кейт Ог, че едно от нейните родени преждевременно близначета не е успяло да се пребори за живота си. Тя обаче продължава да се бори, загърбва отчаянието и… спасява живота му, пише Tiny Budha.

Ето каква е нейната история:

„Бяхме изключително развълнувани от факта, че ще имаме две бебета. По време на 26-тата седмица обаче ми казаха, че ще родя по-рано. По-страховито нещо не бях чувала.

Когато се родиха, нямахме търпение да разберем какъв точно е полът им, защото всичко беше доста хаотично, а и при преждевременно родените дечица нещата са малко по-различни. Първо ни казаха, че са две момчета, после – момиче и момче. Забелязахме, че динамиката в стаята е доста обтегната. Докторът се обърна и попита дали сме си избрали име за нашия син. Отвърнахме – „Да, казва се Джейми.“ Той седна на ръба на леглото и каза „Джейми не се пребори за живота си, изгубихме го.“

Дейвид буквално се срина на леглото до мен. Грабнах детето от лекаря, развих го от пелените и казах на съпруга ми да си свали дрехите и да легне до мен. Исках колкото се може повече телесна топлина около бебето, защото телцето му беше студено, исках да бъде топло и живо. Допрях го до моята кожа. Държах го близо до сърцето. Наместих главичката му, за да може да чува по-добре сърдечния ми ритъм.

И плакахме… Дълго време плакахме. Казахме му, че си има сестричка, която се казва Емили. Че с нея всичко е наред, че той ще трябва да се грижи за нея. Че сме имали големи планове за неговия живот. Направихме множество обещания, които с удоволствие щяхме да спазим. Описахме му всичките му роднини.

Изведнъж, докато го гушкаме с насълзени очи, той започна да се движи. Казахме си – „Какво? Какво се случва?“ Веднага извикахме акушерката. Показахме й Джейми - „Виж, движи се, диша!“ Лекарите обаче казаха, че детето умира и трябва да се сбогуваме с него. Не го пуснахме и за миг. Кожата му се допираше до моята през цялото време. Изведнъж отвори очички и хвана пръста на Дейвид. Малките му пръстчета едва покриваха върха на пръста на съпруга ми, но се задържаха върху него. Облегна главичката си на гърдите ми и се загледа в баща си.

Това бе най-удивителното и невероятно нещо, което някога се беше случвало. Осъзнахме, че именно благодарение на факта, че го бяхме гушнали и че е получил телесната топлина от майка си и баща си, че бил е обвит в един мек и топъл пашкул - именно това е върнало живота в него, дало му времето, което му е било необходимо, за да се пребори за живота си.

Не спряхме да го докосваме от мига, в който се прибрахме вкъщи, защото знаехме колко ценен е телесният контакт. Именно това спаси живота му…“

През месец март близнаците навършиха пет годинки. И двете дечица са в отлично здравословно състояние. Емили и Дейвид имат и трето детенце – Чарли, което през април стана на 4 годинки.

Затова прегърнете някой, който има нужда от това още днес. Не знаете кого бихте могли да спасите със своята любов.

Прегръщайте децата си по-често!

Колко често прегръщате децата си? Според много интересно, ново американско проучване, прегръдките са необходими по време на детството и растежа на децата. Те подобряват своята съпричастност и самочувствие, помагат им да се чувстват защитени и правят децата по-спокойни.

Според американския психотерапевт Вирджиния Сатира, тук е перфектната формула за прегръдка: децата се нуждаят от 4 прегръдки на ден, за да „преживеят“ деня, 8 прегръдки на ден, за да бъдат в щастливо настроение и 12 прегръдки на ден, за да пораснат.

Но как една прегръдка ви помага да растете?

Хормон, който се активира чрез прегръдка.

Чували ли сте за хормона окситоцин? Този хормон е известен още като хормон на любовта, който влияе върху социалното взаимодействие и взаимоотношенията между хората.

Американското проучване показа, че при родителите с новородено нивата на окситоцин са високи, когато има положително взаимодействие между партньорите (майка и баща) и между родителите и детето. Междувременно, нивото на хормона окситоцин е ниско при майките, които са подложени на стрес от новата си роля и когато имат отрицателно взаимодействие с новороденото. Освен това изследването показа, че физическият контакт позволява на мозъка на бебето да се развива по-бързо и по-здраво, а възприятието и познанието на детето се развиват по-бързо.

Окситоцинът е повишен не само по време на раждане и кърмене, но и в сексуалната и емоционалната сфера. Всъщност, хормонът играе централна роля в социалните взаимодействия и сантименталните реакции. Активира се чрез физически контакт, намалява нивата на стрес, тревожност и насърчава доверието, чувството за принадлежност и социализацията.

Знаем какво ще направите веднага след като прочетете този текст! Знайте, че прегръдката трябва да продължи поне 5 секунди, защото това е единственият начин да стимулирате появата на окситоцин, а прегръдка от 20 секунди активира производството му. А сега - зависи от вас!

 

7.11.2021 г. 18,37 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Хубавото на децата е в това, че в тях любовта е свободна. Децата са свободни. Едно дете свободно проявява чувствата си на любов, няма никаква задна мисъл. А някои деца, като ги погледнеш, още на млади години са остарели, преструват се.

(1942.01.07о.Добри певци)

 

 

7.11.2021 г. 18,45 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Не мислете, че енергиите, с които е направена една погрешка, не са нужни. Ще започнете тази енергия на погрешките да я употребявате. В бъдеще ще употребявате тия енергии на погрешките.“

(1942.01.07о.Добри певци)

 

 

7.11.2021 г. 19,20 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „В живота си не трябва да хвърляте нито една лоша мисъл. Даже сянка не трябва да хвърлиш върху един човек! Да кажеш: „Той е престъпник“. Никога в ума си да не допускате това!“ (1942.01.07о.Добри певци)

ПАК УГОВОРКА: Има правила, които важат само за окултния ученик, не са за светските хора. Възлизане на Новата Земя и в Новото небе е невъзможно с баласт от отрицателни образи и оценки. Съвет като цитирания е немислим за борците срещу престъпниците и нечистотиите в света – независимо дали това е тяхна професия или призвание. Тяхната съвест, техните способности още дълго време ще са необходими за човечеството. Ученикът на Бога също може в миналото да е бил такъв. Той е получил наградата си за това, ако е бил справедлив и честен, но тогава не е знаел как да се чисти от негативното, затова е натрупвал с десетилетия и векове картините на порока, недостатъците и злото. Ровещите се в ада на този свят също трябва да се запознаят с методите на психокатарзиса и духовните учения, за да не се разболеят и да не спрат еволюцията си.

 

 

7.11.2021 г. 19,50 ч.

 

 

НОВА СВЕТЛИНА ВЪРХУ ПРЕСТЪПНОСТТА : : Нека не си представяме какво очаква престъпнииците, които сега воюват с живота, любовта, мъдростта, знанието и свободата; които и днес заместват повече от всякога истината с най-голямата лъжа, идвала досега в света.

УЧИТЕЛЯТ: „Престъплението става по три начина. Там, дето няма любов, става престъпление; там, дето няма мъдрост, става престъпление; и там; дето няма истина, става престъпление. Всеки човек, който обича истината, не прави престъпления. Когато малко намали да обича истината, микроскопическо престъпление може да направи. Всеки човек, който има /истинска/ интелигентност, и микроскопическа да е, не прави престъпление. И най-малка любов който има, и най-малкото /истинско/ знание, най-малката свобода който има, този човек не може да направи престъпление. Вие казвате: „Ние сме чада Божии.“ - Казвам: щом правим престъпления, не се говори така. Хора, които имат Божиите благословения, не могат да правят престъпления. Една малка погрешка е в реда на нещата, но да направиш едно престъпление, ако си роден от Бога, то е невъзможно.“ (1942.01.07о.Добри певци)

 

8.11.2021 г. 06,48 ч.

 

https://www.youtube.com/watch?v=_MVVWUHUOyU

 

 

НЕЗАВИСИМО КОЙ КОЛКО ХАРЕСВА ИЛИ НЕ ХАРЕСВА ДАДЕН СТИЛ В ПЕЕНЕТО, ето че има и песен, посветена на едно цвете. Въпреки че то в случая не е еделвайс, както е в песента, има нещо трогателно в нея, и текстът е хубав.

УЧИТЕЛЯТ: „Досега сте се молили на хората - защо да не можете да изпеете една песен на Господа? На Господа ще изпея една песен! Ако искам да пея на Господа, ще изпея една хубава песен на едно хубаво цвете. Като пея една песен на цветето, Господ е в това цвете. Ще му изпея една песен като артист, че Той да е доволен от мене. Казвате: „На едно цвете ли песен ще пея?“ - Пея на Господа, Който е в цветето. Ако пея на Господа и Той е на Слънцето, няма да ме чуе. А като пея на Господа в цветето, Той е наблизо. Ако туря Господа на Слънцето, какво ще внесе? Ако мога да пея на цветето, ще пея и на Слънцето. Ако не мога да пея на цветето, няма да мога да пея и на Слънцето. Някой път и на Слънцето може да пеете.“

 

(1942.01.07о.Добри певци)

 

 

8.11.2021 г. 08,37 ч.

 

 

ТУК ЩЕ НАУЧИМ БЕЗПЛАТНО ТОВА, КОЕТО ТЪРГОВЕЦЪТ ЩЕ НИ ПРОДАДЕ СКЪПО И ПРЕСКЪПО ЗА 15 МИНУТИ СЕАНС. И за всяка следваща минута ще си доплащаме, понеже наглостта и глупостта нямат граници.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Казвам: по-добре е в живота да даваме подаръци. Какво ви коства да кажете някому една сладка дума? Мѝнете някъде - кажете, комуто и да е, нещо хубаво. Кажете му, че светлината му е хубава, кажете му, че харесвате неговия ход или че много добре се е облякъл. Отбележете една хубава черта в човека. Ако не искаш да му го кажеш гласно, мислено му го кажи. Кажи: „Харесва ми този човек: добри очи има, добри вежди има, добри уши има, добри уста има.“ Намерѝ нещо хубаво! Като кажеш така, ти ще изпратиш туй благословение в него, а и в тебе ще остане. Днес ние констатираме негативните неща. Казвате: „Не ми харесват очите му, не ми харесва носът…“ Не виждайте грозните работи, оставете грозните работи настрана. Винаги в себе си констатирайте доброто. /…/ Винаги, по възможност, когато констатирате нещо, констатирайте ДОБРОТО. Здравето ни зависи от ония хубави мисли, които храним. Да бъдем проводници на Божиите благословения! Тогава туй благословение да бъде и за нас, за нашия ум, туй благословение да бъде за нашето сърце и за нашето тяло. (1942.01.07о.Добри певци)

 

 

8.11.2021 г. 09,05 ч.

 

 

РАЗПОЗНАВАТЕЛНИ БЕЛЕЗИ НА РОДЕНИТЕ ОТ БОГА: мекота в очите, изтъкване и изявяване на ХУБАВОТО, черпене на блага и истина ОТВСЯКЪДЕ, примиряване на хората.

УЧИТЕЛЯТ: „…а пък очите ви да съдържат най-голямата мекота. Да изявяваме хубавото и отвсякъде да черпим. Да помагаме и да станем проводници на Господа да примири хората. Да ги научим да се примиряват. "

(1942.01.07о.Добри певци)

 

 

8.11.2021 г. 14,52 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Аз още не съм срещнал на земята човек, който да носи любовта. Срещал съм първокласни светии, но любов нямат. Защото по някой път светията се разгневи. - И най-малкият гняв пропъжда любовта.“ (1942.01.04у.С малкото)

КАРТИНАТА: Светецът Дурваса проклина Шакунатала, защото не го била поздравила правилно…

Българите казват: „Прекален светец и Богу не е драг“. Светецът, който няма никакъв грях, и Богу не е драг. Защото прекаленият светец не е разбрал дълбокия смисъл на живота. Ако такива светци трябваха на Господа, Той можеше да прати Христа като един светещ ангел, че да изплаши света. Но Христос слезе като един обикновен човек, който работеше между грешните хора.(Плевелите и пшеницата, НБ , София, 22.1.1922)

Христос не дойде да направи хората учени, не дойде да ги направи светци.(Ново разбиране за времето, УС , София, 24.9.1933)

Между верующите виждам едно разкапване, духът на света е започнал да действува в тях, защото има претенции и несъгласия, а тия работи трябва да бъдат долу. Над вас има застлани камъни, плочи, които препятстват на духовното ваше развитие и напредване. (Съединителната линия, ИБ , , 8.4.1912)

И сега всички минавате за философи, че много знаете, имате претенции да отидете на небето! Но знаете ли, че като отидете на небето, първо ще ви питатъ какъ плачеха вашитѣ дѣца, какъ си чистиха сълзитѣ? (Изтълкувай ни тази притча, НБ , София, 15.5.1921)

Божественото учение се познава по един елемент: то носи радост, мир, светлина, то носи всички благородни пориви. Влезеш ли в човешкото учение, там има раздвояване, поляризиране, омраза, завист. Дребнавости вълнуват хората в човешкото учение: кой да бъде пръв, кой да заеме първо място. И ако не им се отдаде нужното внимание и място, явяват се претенции, обиди. (Напразно Ме почитат, НБ , София, 3.6.1923)

Вие ще трябва да премахнете вашите предубеждения. Най-първо ще трябва да вложите смирение в душата си. То е едно от качествата на всеки един ученик, който ще постъпи в тази Школа. Знаете ли какво значи смирение? Абсолютно смирение! Каквото и положение да заема – цар, философ – всеки, който влезе в Школата, ще забрави първото място, което е имал, и ще влезете в Школата без никакви претенции. (Приложение, ИБ , БС , София, 21.6.1923) : : А сега вие имате големи претенции, мислите, че знаете много. (Приливи и отливи, ООК , София, 16.1.1924)

Сега у всички има някои навици, с които трябва да се простите за в бъдеще. Всички вие сте хора с големи претенции. Не само вие, но навсякъде, където съм бил, аз не съм срещнал хора, които да нямат големи претенции. Опитал съм и религиозните хора, и учените хора. (Същественото в живота, МОК , София, 8.12.1933)

Ако попитате светията дали е светия, той ще каже: "Аз не съм светия, но съм човек, който е дошъл на земята да си поживее малко". Ще се усмихне и ще си замине. Той няма никакви претенции в себе си за светия. (Закхее, слез скоро, НБ , София, 24.11.1935)

Който има най-големи претенции в света за учен човек, той най-малко знае; който минава за най-голям светия, той е най-малкият светия. За мене има много животни, облечени в човешка форма. (Бъдете щедри, МОК , София, 7.1.1938)

Ние сме много смешни същества с много големи претенции. (Първата запалка, УС , София, 30.6.1940)

Всички имат много големи претенции. Най-първо човек обича да му служат, да го уважават, да го почитат. Той обича да бъде господар - каквото каже, да стане. (Послушни и непослушни, НБ , София, 21.12.1941)

Онези хора, които имат много дарби, те са най-малко претенциозни, но онези, които са малко даровити, те са много претенциозни. (Благоприятната Господня година, НБ , София, 17.3.1935)

Казвам: в религиозните хора има натегнатост, те стават крайно взискателни, претенциозни. За право говорят всички, но всички са несправедливи.( Религиозните хора, УС , София, 12.9.1937)

Любовта е такова разположение на духа, че когато човек люби, той се усеща /.../ крайно отстъпчив. Това не е слабост в него, но той е готов на всички да отстъпи, той може всичко да направи и поправи. Той не е претенциозен човек, той е последен човек - и пръв става, и последен става. Дето и да го турите, той не се нуждае от никаква слава. Онзи, който люби, той има славата и величието вътре в себе си. (За възпитанието, МС , София, 7.7.1924)

Какво значи претенциозен човек? – Претенциозен значи нещо, което е натегнато. (Цялото и частите, ООК , София, 19.5.1937)

...Човек с голямо самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките. (Фарисей и Митар, НБ , София, 18.10.1914)

И когато обикнеш някого, онзи, когото обикнеш, става крайно претенциозен. Докато не го обичаш, той на всичко е съгласен, но обикнеш ли го, отведнъж става крайно взискателен... И знаете ли защо? - Понеже любовта вече развива аурата, развива чувствителността, човек става горд. Възлюбиш ли го, става тъй чувствителен, че всичко оживява в него, даже и най-малката обида. По-рано той не е обръщал внимание как си го поглеждал или че не си го поздравил, но обикнеш ли го, той е вече взискателен: ти трябва да го погледнеш, да му се усмихнеш, да му направиш услуга, а не си ли внимателен, ще изложиш любовта си на критика. (Както е Он чист, НБ , Витоша, 11.6.1922)

Ако един ученик няма милосърдие, той ще бъде горд и надменен. (Милосърдието, СБ , В.Търново, 23.8.1922)

Най-после дохождате до човека, който представлява дробта 1/2. Той е крайно взискателен, намира погрешки във всички хора и малките неща прави големи. Види ли един малък недостатък в някой човек, той го туря под микроскоп, увеличава недостатъка най-малко десет пъти /.../ Строг е този човек. Тази строгост се дължи на числото четири, което е огън, барут. Ако остане само на него, то би запалило целия свят. (Козативни сили, ООК , София, 18.11.1925)

Ако линията на сърцето в ръката на някой човек е добре развита, казвате, че той има добро сърце. Обаче, ако главата му е тясна и отзад неоформена, въпреки добре развитата сърдечна линия, той е горд и взискателен. Каквото и да говори, той все ще каже нещо за своето високо произхождение. (Научни изследвания, МОК , София, 23.10.1927)

Обичта е влагата на живота. Как ще придобиеш тая влага? Някой мисли, че хората имат лошо мнение за него. - Това е противоречие на ума. Как ще накараш хората да мислят добре за тебе? - Не бъди взискателен към хората. (Слаби и силни положения, ООК , София, 11.5.1932)

Ученият човек, в който умът е взел надмощие, е останал горделив, груб, надменен. В него сърцето малко работи. (И украсиха светилниците си, НБ , София, 15.1.1933)

Дяволът е крайно взискателен. Като заеме едно място, той така се настанява, че не можеш да го изпъдиш. На дявола добро не може да се прави. – Защо? – Защото ще те направи роб. Види ли, че някой човек е малко внимателен към него, веднага го използва. (Умен и справедлив, УС , София, 12.2.1933)

Има чувства, неестествени в човека. /.../ Гневиш се - то е неестествено чувство. Подозираш - то е неестествено чувство. Взискателен си - то е неестествено чувство. (Освобождаване на чувствата, МОК , София, 13.3.1936)

Много взискателен е този господар – само да види, че грешиш някъде, веднага кипва. Какво трябва да се прави с лошите, но умни господари? (Двете течения, МОК , София, 5.3.1937)

Не живееш добре с жена си. Ти постоянно я хокаш, пък и децата си хокаш... Казвам – престани да хокаш! Ти си дребнав човек. Като направят нещо, окрякаш орталъка. Много си взискателен, престани да си толкоз взискателен към хората. (Умни, здрави и богати, ООК , София, 28.4.1937)

Става взискателен, нервен, прави въпрос защо не го почитат, не го уважават. (Малките Божествени подтици, ООК , София, 18.10.1939)

Ще отмахнете високомерието, ще отмахнете честолюбието, ще отмахнете раздразнението, дразненето! (Естествени положения, МОК , София, 11.1.1935)

Често Бог оказва къмъ единъ червей много по-голѣмо благоволение, отколкото къмъ единъ надутъ грѣшникъ. Понякога Бог предпочита да се разговаря с един вол, отколкото с един надут грешник(Все що е писано, НБ , София, 28.1.1917)

Срещна ли ви надути, ще зная, че сте господари. (Големец и слуга, СБ , В.Търново, 23.8.1920)

Ще влезете скромно, ще говорите смирено и почтително. /.../ Ако вие това не знаете, вие сте един горделив човек, надут, вие сте един човек, който не заслужава и кракът му там да стъпи! (Музиката – средство за концентриране, ООК , София, 17.12.1922)

Дойде някой при тебе и казва: „Знаеш ли какво казва Господ за тебе?“ – И започне гордо, надуто. Не е така! Когато разрешаваме един въпрос за великото в света, за Божественото, ние трябва да предизвикаме в себе си всичкото смирение. (Свобода, знание и мир, ООК , София, 5.12.1923)

Една надута гайда, пълна с въздух, не говори още за някаква интелигентност. (Голямото благо, НБ , София, 19.5.1929)

Който няма идея, който не обича, който няма вяра, той е дребнав човек. В него всичко е надуто като сапунен мехур и лесно може да се пукне. (Достоен, НБ , София, 9.6.1929)

В тебе има една надута идея. (Постоянна цена, ООК , София, 21.5.1930)

Тъй си в едно натегнато състояние, или аз го наричам това състояние "една надута гайда". (Абсолютно освобождение от лъжата в съзнанието, МОК , София, 4.7.1930)

Когато умният от мъдрост стане надут, той не разбира мъдростта. (Да известят на учениците Му, НБ , София, 14.2.1932)

Който не е умен става фанатик, горделив, груб. Той е недоволен /.../. Ако искате да знаете кой има силно развити лични чувства и кой има достойнство, вижте как реагира на обидата. Онзи с личните чувства е горделив, а с достойнството – благороден и мек. Горделивият е надут като цирея, който всеки момент може да се пукне. Това е патологично състояние, през което минава човек. И в медицината има патологични състояния, които трябва да се лекуват.(Петте области в човека, МОК , София, 16.9.1932)

Юпитер прави хората надути, прави ги големи думбази, прави ги да мислят за себе си че са някакви божества, че са родени да управляват света, да водят хората. (Добро и човещина, НБ , София, 26.2.1933г) /думбаз - чорбаджия, големец, изедник/

Лъжата - това е една празна торба. И надута с нечист въздух като някоя гайда. ( Силният огън, УС , София, 16.2.1936)

Вие казвате: „Аз съм чист.” Чист - но има едно честолюбие, една гордост, една надутост вътре в тебе, каквато светът не е виждал! Вие имате един възглед за себе си, който не сте проверили, и искате да го наложите на другите хора. В света има само един възглед, той е божествен. От този възглед протича животът. Мярката е тази - дотолкова, доколкото вие изпълнявате волята Божия, дотолкова в живота ще се усилва благодатта, ще имаш повече знания, ПОВЕЧЕ МИР - и ще имате уважението и почитанието на всички хора и на цялото Небе. А колкото по-малко изпълнявате волята Божия, ще остареете, ще оглупеете и ще умрете. (Веселие и радост, ООК , София, 5.12.1934)

Злото в света привидно прилича на една надута гайда. Най-първо, тая гайда е пълна с въздух,който е нечист и който е турен в гайдата от гайдарджията. (Двата университета. Съживяване на царския син, МОК , София, 8.3.1935)

Аз под думата „глупав“ разбирам много надут човек. Те са станали глупави, защото са мислили, че са много умни. Когато някой е глупав, той мисли много високо за себе си. От високо мислене за себе си, той е оглупял. - Да ви кажа как оглупява човек. (Бог е истинен, НБ , София, 2.6.1940)

Великите хора не са никак надути. В тях няма никаква надутост. Великият човек не прилича на една кратуна. Един велик човек следва не само училището на земята, но следва и друго училище, но за това нищо не говори.(Да изповядваме!, НБ, София, 29.3.1942)

Той, глупавият, не е обиколил цялата вселена, а такава голяма надутост и горделивост има! Мисли, че /това, неговото/ е философия, пък то е най-голямата глупост, която човек някога е изказвал. (Виделината свети, НБ, София, 24.5.1942)

 

 

8.11.2021 г. 16,33 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Та казвам: смъртта е процес на безлюбие. Щом влезеш в безлюбието, непременно смъртта ще дойде. Ако искаш да излезеш вън от любовта и да намериш нещо друго, ще намериш безлюбието, ще намериш смъртта. Ако искаш вън от смъртта да намериш нещо, ще намериш любовта. Всеки, който иска да излезе извън света на любовта, влиза в света на смъртта. Всеки, който излиза от света на смъртта, влиза в света на любовта.“ (1942.01.04у.С малкото)

 

 

8.11.2021 г. 19,50 ч.

 

 

ТЕЗИ, АНТИТЕЗИ И СИНТЕЗИ ЗА ФАНТАЗИИТЕ

УЧИТЕЛЯТ: „Ние страдаме от миражи като пътниците, които пътуват дълго време в пустинята. Засъхне гърлото и езикът - няма вода - и гледаме мираж: извор как извира, растителност наоколо… Пътуваме ден-два - все няма извор. Всички ние се мъчим от миражи. Хванем нещо, а нищо не сме хванали, нищо не може да се хване. Докато не дойдем до реалността, дотогава ще имаме миражи на любовта. Не че любовта я няма, но ние сме далече от нея. Пътуването ни е слабо - като буболечица пътуваме. Ако ти тръгнеш с един охлювски автомобил, колко години ще ти коства да идеш до слънцето? Нашите съвременни стремежи в любовта са охлювски… Тъй вървим, че все умираме. Когото срещна, казва: „Видях любовта….“ - Никой нищо не е видял още, то е илюзия, мираж. Ти виждаш миража, любовта не си видял. Любовта е вечно изобилие - ти ще бъдеш реално задоволен.“ (1942.01.04у.С малкото)

Аз ви казах, че забавата е най-приятното нещо в живота. Всяко приятно чувство е забавление. Ония хубави проекти, онова идеализиране на нещата – то е фантастично на вид, но съществува и в действителност. Туй, което вие мислите днес, един ден ще се реализира още по-хубаво. Засега още вие дори не можете да си представите хубавите картини, но туй, което днес желаете, един ден ще дойде. (Разумният и неразумният слуга, ООК, София, 3.9.1924)

Всеки ден фантастични идеи ще ви хрумват; каквото и да бъде – запишете го. (Живите символи в природата, МОК, София, 13.12.1925)

Казвате: "Тия неща са фантастични, никаква реалност няма в тях." - Не, и фантастичните неща са полезни. Какво лошо има в това човек да мисли, че може да стане ангел с големи крила, да се разхожда из пространството и на всички да свети? Какво лошо има в това човек да мисли, че е светия или че е виден музикант, който може да въодушевява хората? Нека мисли човек за хубави, за красиви неща! Красивите, хубавите неща повдигат духа на човека.(Предназначение, ООК , София, 12.1.1927)

Човек трябва да се откаже от мечтите и фантазиите на младите моми и момци, на религиозните, на учените, на философите, на поетите и да започне да работи съзнателно.(Вън и вътре в тялото, ООК , София, 11.9.1929)

Според мене, животът без фантазии няма смисъл. Докато фантазира, човек живее; щом престане да фантазира, той престава да живее. Човек трябва да фантазира, но трябва и да страда, и да се радва, докато дойде до пълно уравновесяване на силите в своя организъм.(Живата наука, ООК , София, 14.3.1928)

Животът си служи с фантазии. Без фантазии, животът не може да работи. (Първата буква, ООК , София, 6.3.1929)

Това, което наричаме фантазии, са неща, които не съществуват на земята, но в друг някой свят съществуват.(Основна мисъл / Основната мисъл, МОК , София, 6.6.1930)

Човек ще има съприкосновение с интересни работи на фантастичното. (Опитности в живота, МОК , София, 24.4.1931г)

Радостта обича мечтите и фантазиите.(Истинско познаване, ООК , София, 30.12.1931)

Ако в човешкия ум се наплодят чрезмерно мисли и то все фантастични, ако в човешкото сърце се наплодят чрезмерни желания и ако в човешката воля се наплодят чрезмерни постъпки, той не може да бъде човек. ( Наклали огън, НБ , София, 3.4.1932)

Ако знаеш езика на житното зърно, ако знаеш да говориш на житото както трябва, ако можеш да говориш на неговия език, ти си разрешил един от главните въпроси – икономическият въпрос е разрешен. Ти може да имаш само едно житено зрънце, не ти трябват 14 000. Като станеш сутринта, на туй житено зърно да говориш, ще го покриеш с един прах, ще му поприказваш и след туй ще видиш, че ако сте двама, ти с жена си, ще намерите цял един сомун - тъй вкусен, знаеш ли колко вкусен? Ако имате деца, като го ядете, след туй пак ще остане житното зърно. Няма да чакате от фурната да го изваждат, но хубав опечен хляб ще бъде. Вас ви се вижда несъвместимо и фантастично. (Елате да разсъждаваме, НБ , София, 30.5.1937)

Именно фантазиите са, които създават прогреса в света! (Разумните движения, МОК , София, 15.10.1937)

Та затова, бъдете хора с фантазии. (Единият. Основната идея на живота, МОК, София, 26.10.1928)

 

 

9.11.2021 г. 08,00 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Казвам: без Бога не се живее и не ще може човек да намери своето щастие вън от Бога. Всеки, който се отдели от Бога, ще намери своето нещастие. Единственото нещо, което можеш да намериш вън от Бога, то е твоето нещастие. Единственото нещо, което можеш да намериш в Бога, то е твоето щастие. Казва някой: „Ще се отделя…“ - Ти ще намериш твоето нещастие! После, като ти дотегне и се върнеш при Бога, ти пак ще намериш твоето щастие. Както се е написала в ада думата „щастие“, там то винаги започва с материалните блага. Там всякога търсим щастието от материално гледище“ (1942.01.04у.С малкото)

Знай, че целта на живота е добродетелта, а целта на добродетелта е щастието, а целта на щастието е человека, а целта на человека е Истината, а целта на Истината е Бог, а целта на Бога е Любовта, а целта на Любовта е Всичкото.

Затова, предпочети я пред всички богатства, каквито и да са те и където и да са, защото, ако я предпочетеш, тя ще те възлюби с пълнотата на сърцето си и Любовта ще те крепи и утешава през целия ти живот.

И тъй, разумей истината, че целта на живота е раждането, а целта на раждането е Любовта, а целта на Любовта е страданието, а целта на страданието е характерът, а целта на характера е добродетелта, а целта на добродетелта е Бог, а целта на Бога е Любов, а Любовта е крайната цел на безпределната вечност, в която всичко е мир и радост.

В мир - защото там управлява вечната воля на непостижимия Емануил, Бог крепкий; в радост - защото добродетел и Любов царуват.

 

Научѝ се пред Бога да ходиш със сърце смирено - и Любовта на живота над теб ще благоволява. (Мисли и упътвания, ИБ, 1903)

 

 

9.11.2021 г. 09,48 ч.

 

 

 

НЕВЕДНЪЖ СМЕ ПРОВЕЖДАЛИ ЕДНО УПРАЖНЕНИЕ за установяване на егрегорните доминанти. Представяме си, че има планета на православните, планета на католиците, планета на обвързаните двойки, планета на продавачите и купувачите, отделни планети за всеки тщеславен гореливец, който иска да му се подчиняват и възхищават; планета като първоначалния рай, но не по чифтове. Кой коя ще си избере?...

УЧИТЕЛЯТ: „Във вселената има планети, цели направени от злато. Господ ще ви прати там. Ти си жаден за злато - Господ те е пратил на една планета само от злато - като я гледаш, къде ще я пренесеш? Някой път искаш диаманти. - Има планети, направени от диаманти, Господ ще те прати там. Някои обичате хубави дрехи. - Господ ще ви прати в оня свят, дето има само копринени дрехи; много хубави са, десет пъти по-хубави от нашите копринени дрехи - ще имате колкото искате. В света има разни фантазии, а в любовта каквото помислиш, ТОВА става. Каквато дреха ти дойде наум, ще я имаш. Каквото помислиш - всичко става в любовта. Ако помислиш, че си на слънцето, веднага ще се намериш на слънцето; ако помислиш, че си на месечината, веднага ще се намериш на месечината. Където помислиш, ТАМ ще бъдеш: ако помислиш сам да бъдеш, сам ще останеш; ако помислиш, че си с много хора, с много ще бъдеш. Казвам, че има цели планети, направени от злато“ (1942.01.04у.С малкото)

Откриха взривяващи се златни звезди

https://www.obekti.bg/…/otkriha-vzrivyavashchi-se-zlatni…

Астрономи от NASA се натъкнаха на обемни взривове с радиоактивно излъчване в Космоса, които са довели до образуването на редица редки скъпоценни метали като злато и платина. Учените твърдят, че подобни взривове се случват често във вселената, а обемът на най-малките от тях е съпоставим с размерите на някои звездни системи. Но как въобще се стига до подобен космически феномен? Астрономите смятат, че основната причина за него е сблъсък между две или повече неутронни звезди с висока плътност. Рязкото прегряване на двете небесни тела и последвалата експлозия са свързани с производство на огромно количество енергия. Същевременно, не само се отделят множество радиоактивни вещества, но и се формират атоми редки метали - злато, платина, паладий.

 

 

9.11.2021 г. 12,53 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „В моите очи Земята е един голям мехур, тя не е толкоз плътна. Дето казват, че Земята е плътна, това на мен да не говорят, на другиго да говорят… Тя е един голям мехур и не е така плътна, всичко е пълно с въздух. Ако го сгнетиш това нещо, ще бъде по-малко от просено зърно. Земята може да я сгнетиш в едно житно зърно. Колко е голяма Земята? Всеки може да я носи, да я посее на нивата и тя да израсте. Пък и житното зърно може да стане толкова голямо, колкото Земята.“ (1942.01.04у.С малкото)

ВИЖТЕ И ТОВА:

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/posts/2749488638641046

 22 март 2016 г.  · 

НЯКОГА ВСИЧКИ БЯХМЕ ЧЕЛИ СТАРОТО ИЗДАНИЕ НА „САМ” от адмирал Ричард Бърд, но не знаехме, че и то е окастрено от правителствената цензура още при самото му издаване. Махнали са най-важното. Като става дума за истина и лъжа, неговият случай е много подходящ за илюстриране на глобалното информационно затъмнение относно кухата Земя и подземните цивилизации вътре в нея, за които говори и Учителят.

ИСТИНА И УГОДНИЧЕСТВО 1936.04.26н кчс ВВН АСК99:526 "Има някои проповедници, говорители, които знаят истината, но не я проповядват, защото, като принадлежат към известна църква, която си има точно определени правила, искат да угодят на тази църква. Някой проповедник или държавник, като говори, иска да угоди на държавата, /…/ но онзи, който говори в полза на църквата или на държавата, той ни най-малко не може да намери истината. Защо? - Защото всички държави, всички църкви, всички домове, както и всички хора трябва да имат отношение първо към Онзи, Който е създал живота - към Бога. На първо място трябва да се имат предвид нашите отношения към Бога, а после отношенията ни към хората."

https://www.youtube.com/watch?v=7TVT4-curHk

В една от нощите по време на Сбора от 19 август се слиза в Агарта. Входовете в Рила са познати на най-добрите ученици на Учителя. През друга нощ се излиза в Космоса, през трета - в духовния свят, през четвърта - в божествения. Съборът не е само 3 денонощия.

 

 

9.11.2021 г. 15,15 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ти седиш и се заблуждаваш, че не те обичат. Ти живееш, Бог ти е дал всичко - заблуждаваш се, че не те обичат. Ти не мислиш за този, който те обича, а който никога не е мислил за тебе, ти него обичаш…“ (1942.01.04у.С малкото)

Всички вие вода газите, жадни ходите.(Така трябва да бъде издигнат Син Человечески!, НБ , София, 24.1.1937) : : Хората държат любовта в малки шишета. Всички си имат шишета. (Силите на мозъка, ООК , София, 20.4.1922) : : Днес хората не са доволни едни от други, защото се затварят. Едни за други те са затворени шишета. (Мислете за слънцето!, МОК , София, 5.3.1927) : : Водата, която пиете в момента, никой не може да пие! Любовта, която ти приемаш, никой не може да ти отнеме. Аз не говоря за водата в затворените шишета, а за водата на извора. Аз не говоря за догмите на света, а за течащата божествена струя – от НЕЯ ще пиете. Който пие от новото учение, от новата струя, ще се освежи и подмлади. (Лама савахтани, НБ , София, 26.11.1922) : : Често в любовта между хората се явява ревност, Защо? – Понеже любовта им е в шишета. Като пийнат от нея една–две чашки, тя се свършва. Разликата в любовта на хората е в това, че шишетата на някои са по-малки, а на други по-големи, но все са шишета, не са извори. Любов, в която има ревност, тя не е никаква любов! (Недоказани истини, СБ , РБ , 7-те езера, 22.7.1931) : : В природата има много златни шишета с отровно съдържание. И в астралния свят има такива шишета. Тяхното съдържание е хиляди пъти по-вредно от това на шишетата на физическия свят. Близнеш ли малко от тяхното съдържание, дълго време ще носиш последствията! (Трите пътя, ООК , София, 24.2.1932) : : Представете си, че вие имате един извор, пълен с вода, и имате хиляди шишета, запечатани с вода. Ако имаш един извор, тази вода в шишетата ще ви бъде ли меродавна? (Добрият език, УС НБ , София, 25.9.1938) : : За предпочитане е човек да пие вода от чисти планински извори, макар и малко, отколкото да има много шишета със застояла вода. (Възстановяване, ООК , София, 22.4.1931) : : У някои хора има застояла вода, която аз наричам “жабунясала вода”. (Благ, НБ , София, 17.1.1926) : : Вода, която тече, не може да се омърси. По същия закон под мислене разбирам следното: ако във вас божественият живот извира като извор, той е чист. Извирайте! Имайте желание да бъдете извори. Не бъдете застояла вода. (Работете с доброто, ООК , София, 5.2.1936)

 

9.11.2021 г. 15,59 ч.

 

 

ВИНАГИ ДА НАМИРИШ НЯКОГО НА ЕДНО И СЪЩО МЯСТО НЕ Е ТРИИЗМЕРНО ПОНЯТИЕ. В душевен смисъл, това е синоним на най-великото определение за любовта, давано някога в историята на битието: „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ ОТПАДА“. Не идва ли някой при теб, отпадне ли нечия любов, трябва да избухнем като вулкан от радост и щастие! С това Бог ни е спасил, понеже такъв човек или няма душа, или не е бил определен за нас.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Онзи, който те обича, никога не трябва да те подозира; и всякога, каквото поискаш от него, думата ти на две да не прави, услужва ти. ТОВА реалната любов в света! Значи, при всички условия, каквито и да са, неговият ум и неговото сърце не се изменят. ЕТО какво е любов: десет, сто години, хиляда години да минат, да го намериш на същото място.“ (1942.01.04у.С малкото)

 

 

9.11.2021 г. 18,06 ч.

 

 

ГОСПОД, ЗА РАЗЛИКА ОТ НЕРОДЕНИТЕ ОТ НЕГО, ВСЯКОГА ИМА НАЙ-ДОБРО РАЗПОЛОЖЕНИЕ КЪМ ВСЯКО СЪЩЕСТВО, КОЕТО Е СЪЗДАЛ. Никого не отписва, никого не съди, никого не изоставя. Колкото и човек да е различен или грешен, колкото и да се е отклонил от Него.

УЧИТЕЛЯТ: „Всички вярваме в Бога. Във всички има промяна, в Него няма промяна - в цялата вечност остава един и същ, няма никакво лошо разположение. Той има всякога най-доброто разположение към всяко живо същество, каквото и да е то. Към най-малката буболечица Господ има най-доброто разположение туй бръмбарче да живее тъй, както ТО разбира: шест крака има - с шест крака да живее, десет крака има – с десет да живее. Не му казва: „Че тебе не са ти потребни десеттях крака!“, но казва му: „Много добре, десет крака, сто крака – колкото ти трябват“. Не му казва: „Защо ти са сто крака?“ /…/ Ние имаме особени идеи за Бога, с които се мъчим. Някой казва: „Може да ме изостави Господ - аз съм грешник.“ - То е ЧОВЕШКО понятие. (1942.01.04у.С малкото)

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА НАЧАЛНИТЕ ДУМИ: Понятията ни за „гнева Божий“ са породени образитѝе на прокурорите в този свят, на надзирателите и палачите. Бог ни е очертал един съвършено прекрасен път на любов, радост, щастие и блаженство. От двете му страни е сложил скали с остри шипове, на които сами да се набождат всички, които нямат милост, нежност, всеопрощение и любов.

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/1387088511688885

 

 

9.11.2021 г. 21,24 ч.

 

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА „ДОСТОЙНСТВО“ : : Едно диамантено твърдение, което ще строши зъбите на всеки екстроверт, ако се опита да го смели. Първите пет изречения в него са САМО ЗА АРХАТИ – за никой друг! Ние, останалите, вечно сновем НЯКЪДЕ ДРУГАДЕ, НЯКЪДЕ НАВЪН. Мислим, че там има нещо. Абсолютният е абсолютно неподвижен – всичко се движи около него и вътре в него.

УЧИТЕЛЯТ: „Аз ето какво означавам под „достойнство“. Който стои на едно място и не се мърда, той е достоен. Който се мърда, не е достоен. Всеки човек, който се движи от едно място на друго, е недостоен. Който седи на едно място, ТОЙ е достоен. Достоен човек е и този: като му дадеш пари, и той устоява, и парите „устояват“. На друг му дадеш пари, но и той не устоява, и парите не „устояват“… - Недостоен е! Всички неща в света, които изчезват, са недостойни. Всички неща, които си стоят или се връщат на същото място, са достойни. Любов, която устоява на всички мъчнотии, е достойна; мисъл, която устоява на всички мъчнотии, е достойна; и тяло, което устоява на всички мъчнотии, е достойно. ТАЗИ е идеята! Другите идеи са прѐходни. Туй в мен, което през целия живот остава, расте, изявява се - ТАМ е моето достойнство. ТО е реалното.“ (1942.01.04у.С малкото)

РАБИНДРАНАТ ТАГОР

ЙОГ

(чува се басовото изпълнение на "Мантра, побеждаваща смъртта)"

Към пламтящата заря древен йога длан простря -

като някой бог...

В гладки морски широти, изумен без дъх трепти

небосвод дълбок!

Ту вселени, ту мъгла. Предначални Начала.

Съвършен покой.

През духа му пак летят по предвечния си път

истини безброй.

Цветни космоси и дим го пронизват невредим -

неизменно сам.

Вечността с огромна власт му налива до несвяст

тишина-балсам.

О, свещена Пустота - въздух жив на Същността -

дай му ти насън

през пламтящото море той да чуе и съзре

твоя древен гръм!

Виж: пред йогата-гигант даже звезден ураган

прави реверанс;

през самите му гърди рой небýли и звезди

носят се във транс!

Йогът в дива тишина пие пак виделина -

модро-син огън;

Зад гърба му свята нощ смъква звездния разкош

и потъва в сън...

Там и Ганг от Вечността люшка риби и жита,

пролетно разлян...

Там, с неземен ореол, йогата, напълно гол,

е в нирванен блян.

Изведнъж, като звезда, светна той внезапно. Да!

Озари нощта!

Там, на запад, сънно тя, в хималайските плата,`

легна и заспа.

О, искрящо тържество; о, пияно зарево!

О Сурѝя-Бог!

Най-желано е това: да си синя синева

и копнеж дълбок!

Вече в морски глъбини и в небесни висини

Йог и Слънце са едно!

Чуй на Вечния гласа: вече винаги ще са

дух един. Дано!

И сияен, и горещ, йогът свети като пещ.

Басово запя...

С древен стих света сега, със повдигната ръка,

буйно завъртя!

И тогава всеки век, дух, животно и човек -

благи или зли, -

под космически там-там полетяха за натам,

откъдето са дошли.

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2413126208943959

 

 

10.11.2021 г. 08,01 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Пътувам от Пазарджик към Пловдив. Пазарджик – не са му изменили името, нали? Всеки ден ме питат кога ще тръгнем. Идва един евангелски проповедник и ние му казваме: „Днес ще тръгнем.“ Той казва: „Кажете: „Ако е казал Господ.“ - „Казал, не казал, ще тръгнем…“ Казва: „Ще видим дали ще тръгнете…“ Бъчваров, с когото пътувах, ходил из града и закъсня. Връща се по-късно, забравил да хване файтон. А гарата е на два километра далече, трябва някакво превозно средство. Проповедникът чака да види дали ще тръгнем, казва: „Не зная какво ще стане…“ Казвам: „Ще идем.“ Гледам навън един кон, вързан за една каруца. Повикахме каруцаря, качихме се на каруцата. Човекът дойде, съгласи се. Казваме му: „Каквото струва, ще ти платим.“ Проповедникът, и той се качва на каруцата, тръгваме. Ето, по едно време един гвоздей отдолу в каруцата отскочил, спряхме. Казвам на каруцаря да се върне на десетина метра назад . Не съм го видял, но му казвам по усет: „Иди на десетина метра назад, там е.“ Той тръгва, брои крачките си и го намира. Стигаме на гарата. Имаме още три–четири минути, докато тръгне тренът. Качихме се. Казвам на проповедника: „Ти мислеше, че аз, като ти казвах, че днес ще вървим, ти отрече. Казваше: „Ако е рекъл Господ“. Ти мислиш, че като казвам, че днес тръгваме, ние тръгваме, без да е рекъл Господ. Искаше да кажем на глас: „Ако е рекъл Господ“, но не е в казването, а в мисълта. Понеже, щом Господ казва: „Тръгнѐте“, ние тръгваме; като казва: „Не тръгвайте“, не тръгваме. Като ми каже Господ: „Тръгнѝ“ – тръгвам: и каруца ще намеря, и гвоздеят ще се намери.“ Той разбира да кажем „Ако е казал Господ“ на глас. Като искаш да е по външния начин, ти мислиш, че си от правоверните. Вярно е, че и отвън трябва да се каже, но по-напред трябва да се каже отвътре: „Ако е казал Господ“. Щом аз работя по закона на любовта, Господ вече е казал. Тогава туй, което любовта е казала, направѝ го - върви напред: и пирона ще намериш, и каруца ще намериш, и хляб ще намериш, и слънцето ще изгрее, и вятърът ще духа - целият невидим свят ще бъде на твоя страна! Ако тръгнеш без туй чувство какво е казал Господ, ще срещнеш по пътя всички противоречия, които могат да се случат." (1942.01.04у.С малкото)

 

 

10.11.2021 г. 13,08 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Специални ангели има, които се занимават с първото измерение: вълнуват се кое е права линия, кое е право и кое е криво… С правото и с кривото се занимават…“ (1942.01.04н.Който изпълнява волята Божия)

КОМЕНТАР: Това са ангелите на Правдата, които са благословени от Бога и вършат много добре своята работа, справедливи са. Но когато импулсът им се пречупи през някое първосигнално его - през някой, който счита себе си за най-прав или единствено прав, той започва да съди всички наоколо от гледна точка на това кой върви по НЕГОВАТА линия и кой се отклонява от нея. Първосигналното съзнание в света създава инквизиторите, много прокурори в света, много военни, полицаи и партийци. Това се забелязва дори в така наречените „праведници“, колкото и да са умни или религиозни. Те не могат да живеят, без да съдят, при това почти винаги злобно и несправедливо.

Около нас виждаме представители на всички категории човешки психики, включително и в духовните среди. Там достойнствата и недостатъците им са хиперболизирани до максимум, за да имаме предметно учение. Не е нужно да се оглеждаме много внимателно, за да разграничим моментално кой кой е сред хората с духовни претенции около нас. Достатъчно е да си припомним още веднъж какво казва Словото Божие по този въпрос:

„Старозаветните търсят богатство и имот; от несгодите на живота те се озлобяват.

Новозаветните търсят съчувствие и симпатия - от страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват.

Праведните търсят почит и уважение; противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувстват всяко накърняване на тяхното лично достойнство – за всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение.

Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулират в Живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането. Той е влязъл в Пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните.

И затова ви казвам: само ученикът учи, а всички други се занимават. Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с грешките на хората, за него те не съществуват. За него съществува само правилният живот – животът на Любовта. За ученика Бог не е старозаветният Йехова, който съди и наказва хората. За него Бог е Бог на Любовта, на светлината, на мира и радостта. Това са качества и на ученика. (Учителят говори, 1939г.)

 

 

10.2021 г. 18,35 ч.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=j_YCY_7QeaA

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ще забележите, че добрите хора никога не вървят по права линия, винаги обикалят. Той гледа ТОВА да не настъпи, ОНОВА да не настъпи - заобикаля. Това е вътрешният, божественият живот.“ (1942.01.04н.Който изпълнява волята Божия)

ВИДЕОКЛИПЪТ: ПСИХОЛОГИЯ НА СЕРЖАНТА (първо махнете рекламите). Няма абсолютно никаква разлика в аурите на ефрейторите и сержантите по еволюция, независимо дали са божества, гурувци, праведници, умнѝци или "близки".

ОЩЕ ОТ УЧИТЕЛЯ:

Ще кажете, че освен между военните, другаде не се срещат подофицери. - Навсякъде има подофицери: и в семействата, и в обществата. Аз взимам думата „подофицер“ в широк смисъл – човек, който маха с пръчицата си и заповядва на другите. (Дали може, НБ , София, 10.6.1917)

Във вашия ум се е зародило желание да управлявате други хора, да заповядвате – това значи, че сте вече в чужд кръг. Само когато се заблуди човек, явяват се при него духовете-екзекутори, за да протълкуват положението на блуждаещия и да го вкарат в сферата му.(Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г., СБ , Варна, 22.8.1908)

Пазете се и от /тази/ слабост: не си заповядвайте един на друг.(Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г., СБ , Варна, 28.8.1909)

Казвате, че искате да бъдете като Христа, но същевременно искате да заповядвате.(Братът на най-малките, ИБ НБ , София, 1.1.1917)

Аз не мога да ви заповядвам: то би значило да светотатствам – да лъжа Бога. Аз не искам да заповядвам. - Защо? - Защото тези хора са господни, нямам право да заповядвам и злоупотребявам с чуждите неща. Аз имам право да бъда господар само на моите мисли и желания - на тях мога да заповядвм; но на всичко, което е извън мене, ще трябва да слугувам. Така и вие трябва да правите.(Марта и Мария, НБ , , 14.1.1917)

Трябва да се отучите да заповядвате на другите, а да се научите да заповядвате на себе си.(Хигиена на човешката душа, ИБ , БС , София, 8.2.1917)

Като придобие власт, лошият човек започва да заповядва на окръжаващите. Не знаете ли, че Бог помага на слабите, на бедните, на страдащите? - Бъдете, следователно, като Него! (Волята Божия, НБ , София, 22.4.1917)

В тази Школа дойде един господин, който беше много набожен, смирен, готов на всички жертви. Първата година той носеше вода и всичко вършеше, и другите казаха: „Какъв добър пример дава!“ Останалите ученици, които бяха постъпили по-отдавна в училището, се държаха като аристократи... Не се мина година, този новодошъл господин започна да се налага на другите, започна да заповядва. Изглежда че всеки, който влезе в тази Школа, смята, че първата година може да работи, да се подчинява, а втората трябва да заповядва... (Правият път, СБ , В.Търново, 20.8.1919)

А тя е велика, велика е вашата Майка-Природа! И вие, които обичате да вдигате шум, трябва да знаете, че без да ви изобличавам, мога да се оплача на Майка ни и ще ѝ кажа да ви хване с трите си пръста. И тогава мъж или жена, момък или мома, да му мислят! Тя ще ви попипа и ще каже: "Аз да се учите ли ви пратих - или да философствате; да слугувате - или да заповядвате? (Великата майка, ИБ , БС , София, 26.2.1920)

Който се е научил да заповядва, не се отучва лесно.(Всичкият дълг, ИБ , Русе, 31.12.1920)

Казвате си: "За велики работи сме призовани ние!" Затова се качвате на определено място и от височината на положението си започвате да заповядвате... (Кротките, НБ , ИБ , , 25.1.1921)

Ние сме "много велики хора", "велики духове" - всеки от вас иска да заповядва, да бъде цар, царица: щом като каже нещо, то да стане. Не само у едного, а у всички вас има такива "велики" идеи. (Закон на съвършенството, СБ , В.Търново, 20.8.1921)

Ако се стремите към благородство, към чистота, към нежност, очите ви ще станат прозрачни, меки. Ако почне да преобладава грубият елемент на личните чувства, гордостта, очите пак ще бъдат ясни, но ще бъдат светнали и ще представят една грубост, неподвижност. (Красивото в живота, МОК , София, 3.5.1922)

Ще се зароди една вражда и вие ще станете активен в проявяване на характера си. Активността, дори да е добра, може да стане и груба. По този начин се явява грубостта, като резултат. (Закон за енергиите, МОК , София, 10.5.1922)

Повечето хора се стремят към господарство. Всеки иска да бъде господар, да заповядва. (Мисъл и действие, ООК , София, 15.6.1922)

Ама ще каже: Духът му бил казал... Кой дух? - Божественият Дух е Дух на смирение, мъдрост, правда, истина. Той е Дух, който заема всякога последното място. Той не заповядва: където иде, последен ще бъде. Този, у когото Духът работи, той последен ще седне на трапезата. Седне ли пръв, там Духът Божий не е. ТЪЙ го зная аз! (Живите сили на природата, ООК , Чамкория, 20.7.1922)

Първото нещо, което се изисква от учениците, за да се образува една комуна, е високо съзнание. Събират се заедно, за да си помагат взаимно. В много комуни старите взимат инициатива за всичко. Те искат да заповядват на младите, и то "в името на Бога". Всеки иска да прокара свои възгледи, да се наложи на останалите. Той твърди, че Духът му бил казал така. Други говорят от мое име и казват: "Учителят каза така". Като ги слушат, някои възразяват: "Чудно нещо: Учителят казва на тях едно, а на вас – друго. Какъв Учител е този?..." (Аз съм истинската лоза, НБ , СБ , В.Търново, 27.8.1922)

...Трябва да се противопоставите мислено с друго някои ваше качество, което да анулира грубостта. Кажете в себе си: "Аз МОГА да бъда милостив - И ЩЕ БЪДАи милостив! Като работите съзнателно в това направление, вие ще трансформирате грубостта в милост, в милосърдие. Причината за грубостта на човека се дължи на това, че центърът на разрушителността, който се намира зад ушите, е силно развит. Такъв човек трябва да изпраща енергията от този център към центъра на милосърдието. Той трябва да си каже: "Аз съм господар на силите в себе си. Както мога да бъда груб, така мога да бъда и милосърден — ОТ МЕН зависи да дам ход на едни или други сили в себе си". Ученикът трябва да прави много опити да превръща отрицателните сили в положителни, да въздейства върху инертната материя в себе си, да я събужда и подтиква към работа. (Добри навици, МОК , София, 7.2.1923)

Може да отворите аналите на миналото - да видите как някога /някой/ е бил цар, владика, философ; как е бесил и заповядвал- какво ли не е правил!... (Вяра и съмнение, ООК , София, 17.6.1923)

Съвременните хора са много големи егоисти: искат да се налагат, да заповядват на всичко, но така не върви.(Свобода, знание и мир, ООК , София, 5.12.1923)

Не да заповядвате на хората, но да вършите волята Божия. (Едно ти не достига!, НБ , София, 6.1.1924)

Вие сте били божество, някой виден ангел на небето, заповядвали сте на цяла слънчева система, но един ден Господ заповядва: „Вземете този крилат ангел и го пратете на Земята като обикновен човек.“ И вие слизате на Земята не като министър на България, но като един прост слуга някъде – седите и въздишате... (Добрите и лошите мисли, ООК , София, 26.3.1924)

Аз бих желал да изчезнат грубостта, хокането между вас. С това се нарушава Божията Любов.(Разумното сърце, ООК , София, 2.4.1924)

Сега вие искате да заповядвате на любовта и казвате на ближния си: "Ти трябва да ме обичаш". – Няма закон в света, който да регулира любовта! Единствената сила в света, която не се подчинява на никакви закони, това е разумната Божия Любов. (Кажи само реч, НБ , София, 6.4.1924)

Искам да обърна вниманието ви върху грубостта в природата. Божият Дух работи усилено в цялата природа, за да облагороди и смекчи тази грубост. Тя прониква в органическото царство, във всички живи същества. Всеки човек е опитал тази грубост в себе си. (Просете, търсете и хлопайте, НБ , София, 20.4.1924)

Трябва да се познавате, да се обичате. Няма закон, чрез който да се определя как да се люби. Не е било време, когато да се е заповядвало на любовта. Бог не се подчинява на никакъв закон! Любовта е от Бога. (Добрите и лошите, ООК , София, 30.4.1924)

Казвам: откажете се от господарството, от заповядването! (Новата азбука, СБ , Мусала, 13.7.1924)

Като дойдат влиянията на Юпитер върху /такъв човек/, до известно време той ще бъде благоразумен, ще се самовладее. Но щом тия влияния вземат надмощие, той става горделив и се счита като главния бог Юпитер – започва да заповядва и пр. (Ролята на противоречията. Влияние на планетите, МОК , София, 16.11.1924)

Някой си прост актьор влязъл в една трупа и в скоро време се извдигнал. Там играел роля на цар. До това време той бил скромен и добър, но откак играл тази роля, забравил своето предишно положение извън сцената, и като се връщал у дома си, отнасял се с жена си заповеднически, властно. Казвал ѝ: „Знаеш ли кой съм аз? Не виждаш ли, че съм цар?.. “ Ходи из къщи, заповядва, сърди се, че не го слушат.. Жена му го гледа, чуди се какво иска, смята го за луд. Докато играе на сцената, всички му ръкопляскат, възхищават се от него, но щом слезе от сцената, никой не го признава за цар. И вие се намирате в същото положение. Някога в живота си сте играли роля на цар. Тогава сте имали много почести, слава, умни сте били, всички са признавали вашето царско достойнство. (Земята се върти. Стремеж на душата, ООК , София, 1.7.1925)

И между религиозните хора, и между учениците на Школата се срещат такива стари дядовци и баби, които се обиждат и никому не прощават. Гледате някой млад човек, едва има 20 години, обидил се, надул се, нищо не иска да чуе, остава на особено мнение. - Не, по този начин работите не вървят! Достатъчно е Бог да мръдне само палеца си, и всичко е свършено с тези стари хора, които имат голямо съзнание за себе си. Ако влезете в небето с тези разбирания, с това съзнание, там ще ви освиркат така, че ще се чудите какво да правите. Тогава ще кажете: „Колко прости сме били! Какви дебели глави сме имали!" Какъв по-голям шамар от това освиркване? Докато сте били на земята, вие сте мислили, че сте завършили своето развитие и сте създадени само да заповядвате. Щом влезете в онзи свят, там ви посрещат със смях, освирквания и подигравки. Едва тогава съзнавате в каква заблуда сте били и пожелавате час по-скоро да се върнете на земята, да се изправите, да работите върху себе си. (Двата полюса, ООК , София, 6.10.1926)

Той иска да каже, че българинът е дебело дърво, че в него няма нищо, че е дивак, човек без всякаква интелигентност – най-грубият човек в света. (Правосъдие, СБ , София, 28.8.1926)

Ти си правиш илюзии, че всичко можеш, че си в положението на някакъв цар, който знае само да заповядва. (Право разбиране, ООК , София, 5.1.1927)

Изобщо, грубият, мъжкият елемент не може да бъде носител на Христовите идеи, на Божията Любов. (Слънцето, МОК , София, 30.1.1927)

Казват за някой човек, че е тщеславен. Центърът на тщеславието се намира някъде в мозъка. Ако се отреже този център, човек пак ще прояви тщеславието си. Това показва, че тщеславието е пуснало дълбоки корени в човешкия мозък. Има случаи, когато и умопобъркани хора проявяват тщеславие. Те се мислят за същества, които могат да заповядват на всички. (Твърдата храна, НБ , София, 18.12.1927)

Вярвайте в милосърдието, а не в жестокостта. Вярвайте в благородството, а не в грубостта. (Дванадесетте племена, НБ , София, 26.2.1928)

Религиозността подразбира израз на чувства към дадено същество, непременно по-високо от самия човек. /.../ У едни хора духовните чувства са добре развити, у други – никак. Тази е причината, задето срещате религиозни хора, от които едни са безсъвестни, други – нетърпеливи. Духовният човек трябва да проявява качествата си, независимо пред какви хора се намира. Срещате един слаб човек, който цял трепери от страх. – Защо? – Защото се намира пред по-силен от себе си. Намери ли се пред по-слаб от себе си, той веднага се изправя, става смел и започва да му заповядва. Срещате един невежа, който седи смирен, слуша какво му се говори. – Защо е толкова смирен? – Защото пред него седи учен, велик човек. Щом се намери пред по-невежа от себе си, той веднага се отърсва, започва да му заповядва... (Създаване на нови органи, ООК , София, 9.5.1928)

Нисшето трябва да се подчинява на висшето. Ученикът трябва да се подчинява на учителя си, а не учителят на ученика. Някои окултни ученици искат да подчинят Учителя си: той да ги слуша, а те да му заповядват. Това е невъзможно. Невъзможно е Божественото да се подчини на човешкото. (Връзки на сърцето и на ума, ООК , София, 24.10.1928)

Мъжът представя грубият принцип в живота, от който произлиза злото. Жената представя мекият принцип, от който произлиза доброто. Обаче и двата принципа имат една и съща основа. Рече ли човек да се отдели от общата основа, да се прояви като самостоятелна единица, която мисли, чувства и действа по своя инициатива, той е дал път на злото в себе си, т.е. на грубия принцип в природата. Докато мисли, че няма подобен на него, човек е на крив път. (Закон за възможности – закон на опуленс, ООК , София, 9.1.1929)

Той цял ден ще те ругае, но ти трябва да търпиш - да намериш онова чувствително място в него, дето с едно побутване да го смекчиш. И най-грубият и жесток човек има такова чувствително място. И в този човек живее Бог, но ти трябва да го намериш. (Двата стълба, ООК , София, 3.7.1929)

Сегашният свят е пълен с господари, но не и със слуги. В миналото господарите са били все слуги и слугини. Единственият господар в света е Бог! Следователно, човек е в заблуждение докато мисли, че е господар в света. Този господар иска да заповядва на хората и с това мисли, че е изпълнил предназначението си на земята. Той иска да заповядва на подобните си, също така господари като него. Обаче, невъзможно е господар да заповядва на господар. Щом не може да заповядва, човек се чувствува нещастен и казва: "Защо никой не ме слуша? " – Защото не си господар по призвание, а сам си се произвел за такъв, както Дон Кихот.(Господар и слуга, ООК , Мусала, 10.7.1929)

Питам: какъв човек е този, който изпълнява заповедите на онзи, който му заповядва? - Слуга. Питам: при какви условия слугата е свободен? - Когато върши волята на господаря си. Щом не върши волята на господаря си, има две условия - или го изпъждат навън, или го набиват. Господарят го набива както трябва, след това го изпъжда навън и казва: „Такъв слуга не искам в къщата си!" (Да имат живот, НБ , София, 1.9.1929)

В сърцето на /някой/ човек живее Бог, но по стар навик той проявява първо грубостта си, а след това - мекотата на своето сърце. (Който влиза, НБ , София, 8.6.1930)

"Нали трябва да бъдем откровени?" – Грубостта не е откровеност! (Вътрешни опити, ООК , София, 28.12.1932)

Искам да се смекчите! Причината за грубостта е във вас. Отговорността лежи върху вас/.../. За да не фалира фирмата, трябва да подобрите характера си. (Значение на удовете, ООК , София, 1.2.1933)

Първо трябва да разбираш себе си, трябва да любиш своите ближни. Ако с хората, които са около тебе, не можеш да живееш добре, как ще живееш с Бога? Ако ти с тях не си добре, а те са чеда на Бога, как ще живееш с другите? Мислите ли, че /Баща ни/ ще гледа благосклонно към него? Той ще каже: „Не ми се харесваш, грубиянин си!“ (Постижимото, НБ , София, 1.10.1933)

Грубият човек има нещо егоистично в себе си. (Трите идеи, УС , София, 20.5.1934)

Гневът, грубостта, докачливостта са болести, от които човек трябва да се лекува. (Да мисли, МОК , ИБ , София, 22.3.1935)

Който не познава признаците на грубостта, всякога се лъже от външността на човека. (Баща и син, МОК , ИБ , София, 1.1.1937)

Мислите ли, че с грубост ще се оправи светът? Помнете: грубостта нищо не допринася! (Трите велики науки, МОК , София, 4.6.1937)

Грубостта на човека седи в неговия език - че не знае как да огъва езика си... (Беден и богат, МОК , София, 19.5.1939)

Грубостта произтича от това, че чувствата стават чрезмерни и заповядват на човешката мисъл. (Дрехата на Любовта, ООК , София, 5.7.1939)

Даже и най-грубият човек, като възприеме любовта, и той става благороден.(Идете в Галилея, НБ , София, 17.12.1939)

Някой мисли, че като заповядва на този и онзи, че той има воля. Волевият човек, той не е груб. Грубостта на човека не се дължи на волята. (Дишането, СБ, София, 29.8.1941)

В божествения свят грубостта е изключена. (С любов, СБ, София, 22.9.1941)

Аз съм виждал и съм се учудвал на младите моми - на влюбените млади моми. Какъв мек език имат, какъв мек поглед, подвижни пръсти, така нежно постъпват! Казвам: цели ангели! Аз бих желал съвременното човечество да бъде такива влюбени моми. Как са се научили те? Щом се прекъсне любовта, виждаш грубиянки. (Да ме очистиш, НБ, София, 9.11.1941)

 

 

10.11.2021 г. 20,54 ч.

 

 

КАРТИНКАТА: "ТРИУМФЪТ" НА ДУХОВНИТЕ ХОРА - ИЛИ ПРИЧИНИ И СЛЕДСТВИЯ.

УЧИТЕЛЯТ: „Ние, съвременните хора, сме станали много учени, критически гледаме… Много умни сме… Но като сме много умни, защо сега най-умните и най-учените хора се бият? Умно ли е това? И то най-умните хора се бият! При това по такъв начин, както светът никога не се е бил. С най-големи топове и отгоре, и долу под морето, и над морето. Никъде няма спокойствие, а казваме: „култура“. Благодарим за такава култура! Да ни избави Господ по-скоро от тази „култура“…

Туй е една война - дължи се на хиляди поколения. В тази война са заинтересовани не само хората, заинтересовани са и отгоре. /…/ От тази война трябва да вземем поука: да не воюваме в себе си по същия начин. Понеже по същия начин и ние воюваме. Ти се разгневиш, а в един гняв умират 5 милиона клетки в организъма ти! Питам: ти умен човек ли си, който уморяваш 5 милиона душици? Като се разгневиш в месеца 5 пъти, по 5 милиона - това са 25 милиона! Ти от умните хора ли си?“ (1942.01.04н.Който изпълнява волята Божия)

Между вас, които се карате, вие, които враждувате, които спорите и всеки един от вас иска да бъде пръв, решил бях нищо друго да не слушам, да не зная вашите спорове, а само едно искам да зная – /.../ само Любовта искам да зная! (Христа разпят, НБ, София, 23.4.1922)

Христос казва: „Напразно ме почитат, като учат учения и заповеди человечески." Поради тези учения светът е разделен на общества и народи, които постоянно враждуват помежду си. (Напразно ме почитат, НБ, София, 11.5.1924)

 

 

11.11.2021 г. 09,53 ч.

  

https://www.youtube.com/watch?v=m5UcpNPLTDk

 

ОЩЕ ВЕДНЪЖ – НАЙ-ВЕЛИКАТА СЦЕНА ОТ „ПОКАХОНТАС“. Роденият от Бога умее да прекратява враждата, да я превръща в приятелство и любов.

УЧИТЕЛЯТ: „Един ден, онези, които от памти века са воювали, ще видят своите погрешки, ще знаят какво е истинското воюване. Всеки, който воюва без любов, върши престъпление! Всеки, който воюва с любов, е герой. И в ума, и в чувствата, и в добродетелите ще воюваме с любов! ПО НИКОЙ НАЧИН НЯМА ДА ОТНЕМАМЕ ЖИВОТА НА НИКОГО! Верующите, както живеят, как воюват те? - От памти века има религии, които воюват, а казват, че служат на Бога. Как воюват? С любов ли воюват? - Този свят трябва да се преобрази! Най-първо трябва да се преобразят духовните хора в света - и ТОГАВА целият друг свят да се преобрази. Ние искаме обратното: светът да се преобрази, а ние да се преобразим после. Казвам: духовните хора - това са възпитателите на света. И ако те се откажат в туй възпитание да вършат Волята Божия, тогава кой ще върши Волята Божия? НИЕ сме, които трябва да извършим Волята Божия, понеже, сме създадени да извършим Волята Божия." (1942.01.04н.Който изпълнява волята Божия).

 

 

11.11.2021 г. 19,13 ч.

  

https://www.youtube.com/watch?v=mQqbnMSm2aQ

  

ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА БУДИТЕЛИТЕ - раздвижѝ това гениално клипче!

 

УЧИТЕЛЯТ: „Сега вашето предназначение в света е да запалите угасналите свещи. Като срещнете някого, драснете клечка, запалете го. Не го питайте - запалете го! И да те пита: „Защо ме палиш“, запалете го да свети. Всичко навсякъде да засвети, докато светне всичко. Това е вътрешното слънце, което свети в хората, и хората ще знаят как да живеят вече разумно.“ (1942.01.04н.Който изпълнява волята Божия)

 

11.11.2021 г. 13,43 ч.

 

АБСОЛЮТНО АКТУАЛНО И ДНЕС : : „Какво има да се боим, ако умрем? Защо мислиш за умиране? - Умирането е изключено! Този страх отвън, той не е божествен“. КАКВО ПО-ХУБАВО? – Изписват ни от лудницата, излизаме от затвора, ОТИВАМЕ СИ ВКЪЩИ – един девствен, многоцветен свят! На Старата Земя ще оцелеят само хората с най-чиста кръв, за да я преобразят.

УЧИТЕЛЯТ: „Та новото учение в света е Любовта, която иде да ни освободи от онова робство на света. Какво ще стане с нас? Какво има да се боим, ако Бог е на наша страна? Какво има да се боим, ако умрем? Защо мислиш за умиране? - Умирането е изключено! Този страх отвън, той не е божествен.“ (1942.01.04н.Който изпълнява волята Божия)

 

 

11.11.2021 г. 19,14 ч.

 

ОЩЕ ЕДНО ПОТВЪРЖДЕНИЕ, ЧЕ НА ЗЕМЯТА СА ЗАТОЧЕНИ МНОГО ВИСШИ СЪЩЕСТВА, ДАЖЕ АРХАНГЕЛИ. По какво ще ги познаем? – По това, че не могат да не командват, да не се разпореждат, да не се гневят, да не наказват. Тщеславните не могат да не са велики, да не са измислячи, учители, наставници, назидатели. Важното е да обявяват начинания, да движат хора и събития, да ръкомахат, да са в центъра на вниманието...

УЧИТЕЛЯТ: „Нашиятъ свѣтъ, нашата Земя е само едно малко звено отъ всички свѣтове. Земята е единъ свѣтъ отъ най-нискитѣ свѣтове, тя не е отъ висшитѣ свѣтове. Ние сме още отдолу. Този свѣтъ е само едно приготовлѣние, отлична лаборатория. Когато нѣкой човѣкъ стане много своенравенъ въ божествения свѣтъ и не иска да се подчинява на божественитѣ закони, изпращатъ го тукъ, на Земята. Тукъ има даже нѣкои архангели. Седятъ горѣ тѣ, искатъ да повдигнатъ бунтъ и Господь казва: „Изпратете го долу на Земята!“. Дòйде тукъ, оковатъ го въ материята, започне да ходи той тукъ-таме, маха с глава, туй каже, онуй каже - никой не го слуша… „Не върви живота“ - казва той. Вие казвате: „Нали е архангелъ?...“ - Да, той е като единъ генералъ…“ (1923.02.18н.Не дойдохъ да разруша, но да изпълня)

КОМЕНТАР: Тук се казва "Никой не го слуша"... Но има и извънредно умни и талантливи визионери, които развихрят такива грандиозни паноптикуми и планове, че навъждат немалко последователи, даже и клиенти. Феновете на егрегориарсите не знаят, че после, след смъртта си, неизбежно отиват при егрегориарха, от който са се възхищавали. Там обаче той е в истинския си астрален вид, миризмата му е нетърпима и животът около него не е никак лесен.

 

 

11.11.2021 г. 21,14 ч.

 

 

АБСОЛЮТНО СЪЩОТО ОЧАКВА И ТИЯ, КОИТО СЕГА СЕ РАЗПОРЕЖДАТ С ЖИВОТА НИ. САМО ЧЕ 1000 ПЪТИ ПО-ТЕЖКО ОТ ПАЛАЧИТЕ НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА!

УЧИТЕЛЯТ: „Има една велика Сила, която е вложила живота въ насъ, и Тя държи сметка за всичко. Всичко зависи отъ Нея. Нѣкой казва: „Азъ мога да живѣя както искамъ…“. – Не, много се лъжете, не можете да живѣете както искате! Че не можете да живѣете както искате, ще видите, че утрѣ тази Сила ще ви хване, и ще каже: „Хванете този голѣмъ генералъ, турете го тукъ вѫтрѣ въ гроба!“ И започва тогава живата природа да дѣйства, дѣре кожата му, оттукъ вземе, оттамъ вземе, и слѣдъ 5–6 години виждате - останали само голи кости. Кѫдѣ е генералътъ, кѫдѣ е отишълъ той? Не само генералътъ е тамъ, но какви патриарси, какви адепти, какви брамини, какви пророци има! Кѫдѣ сѫ отишли тѣ? И въ туй отношение има единъ великъ законъ, който постѫпва еднакво справедливо къмъ всички пророци, царе, оголва ги всички тия хора. Ама царь е той… Още по-добре - той е мазничъкъ, доведѣте го тукъ, той повече ще плати… По сѫщия начинъ ще смъкнатъ нѣкому кожата, както и на последния беднякъ. Питамъ тогава: каква разлика има между бедния и богатия, когато смъртьта ги хване? За смъртьта ние имаме едно особенно, смешно понятие. Споредъ индуската философия, смъртьта е Богъ - една Божествена сила, която разполага съ всички закони. Тя казва: „Доведете тукъ този, непокорния! Съблечете го. Хайде сега - върви си по пѫтя!“ (1923.02.18н. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня)

 

 

12.11.2021 г. 07,34 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Проповѣдникътъ стане сутринь, седне и той да мисли… Чакай - дòйде му наумъ нещо, взѣме Библията, прочетѐ нѣкой стихъ, ще проповѣдва върху него. Прочита стиха: „Ако не се покаетe!“ - Ако не се покаете… - като че той е най-голѣмиятъ праведникъ, та за другитѣ: „Ако се не покаете“… Ами ако ТИ се не покаешъ?" (1923.02.18н. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня)

 

 

12.11.2021 г. 08,30 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ако човѣкъ само единъ пѫть е билъ въ ада, то, като дойде на земята, изведнъжъ ще се освободи отъ всичко и ще каже: „Поради туй, което видѣхъ, слѣдъ тия мѫчения, които минахъ, не искамъ нищо - нито паритѣ, нито кѫщитѣ, нищо не искамъ!“. (1923.02.18н. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня)

ОЩЕ ОТ УЧИТЕЛЯ ДО 1944 г.: Той си прави кѫщи, купува си имоти, дава подъ наемъ, но вмѣсто да осмисли живота си, повече се обърква. Не им вярвайте - те мислят само за нови дрехи и обувки, за къщи и имоти. Те говорят за ниви, къщи, за лозя, за имоти, за наследяване /.../. Те казват: „Да си направим къщи, да си купим имоти, да имаме рента за препитание". /Не - ние трябва/ да обикнем хората като свои братя и да не пожелаваме техните имоти /.../. Аз не искам ученици, които имат къщи, ниви, имоти, а позорят името Божие! И хората сега са заледени, след като са заграбили пари, имоти и др. Това добро с пари не става; с дрехи, с обуща не става; с имоти, с къщи, с ниви не става.Съвременните хора разбират Бога, само когато имат ядене, пиене, дрехи, къщи, имоти като Аврам, и тогава казват: „Слава Богу, добре сме, Бог ни обича!“. Христос казва: „Ако имаш две дрехи, дай горната дреха на ближния си“. Това подразбира, ако имаш пари и имоти, да ги разделиш с нуждаещите се. Ако е въпрос за имоти, за здания, трябва да знаете, че новото учение не проповядва строежи на здания, не проповядва закупуване на имоти, на земи. Представете си, че ви се пада голямо наследство от няколко милиона лева и започнете да мечтаете как да ги използвате. В този процес, именно, в разпределяне на парите, ще познаете какви желания и стремежи имат надмощие във вас. Ако започнете да мечтаете за книги, за списания, за пътуване в чужбина, за учене на езици, вие имате УМСТВЕНИ стремежи; ако започнете да раздавате парите на бедни, страдащи хора, да помагате за издържката на бедни и способни учени, СЪРЦЕТО е силно развито у вас. Тогава вие туряте своите лични интереси на заден план. Ако пък започнете да мислите за строеж на къщи, за купуване на имоти, вие живеете повече на физическия свят, с желание да се осигурите на земята. В този смисъл, всеки трябва да бъде богат не с пари и имоти, но с добродетели. Какво изисква Бог от човека в най-новата епоха, която идва вече в света? - Пак чистота: чистота в мисли, чувства и действия. Истинският живот се основава върху чистотата. Всичко друго - къщи, имоти, пари, даже и знанието, са непотребни неща. - Защо? - Защото те имат отношение към временния живот. И най-голямото знание на земята не може да се сравни със знанието, което имат децата на небето. Всички държави и всички общества в света са все собственици на големи имоти. В частната собственост се крие едно голямо зло! Дайте ми пример поне за един човек, който е бил много богат, който е имал къщи и имоти на разположение, да е останал жив. На онзи свят има души, които служат на Бог от любов. Там няма християни, будисти, мохамедани, брамини. Там няма богати и бедни, учени и прости, силни и слаби. Там учените хора се различават коренно от учените на земята. Те носят в себе си положителната наука на любовта. Там няма богати хора както на земята, да разполагат с пари, с имоти, с файтони и автомобили. На онзи свят богат е само онзи, който е вътрешно богат и разполага с добродетели и дарби. Отидете ли на онзи свят, всякакъв спор престава. " Желайте и вие да бъде волята Божия навсякъде в живота ви. Волята Божия ще работи за вашето сърце, за вашия ум, за вашата душа и за вашия дух. Волята Божия седи в това да обичате хората, без да очаквате те да ви обичат. Обичайте Бога, защото Той пръв ви е обикнал. Заради любовта Му към вас не очаквайте от Него богатство, къщи, имоти. Като изучават човека, френолозите обясняват кражбата със силно развит център в човека за придобиване на нещо: пари, ядене, имоти.

 

 

12.11.2021 г. 13,42 ч.

  

ПРАВЕДНИКЪТ ИМА ПРАВО ДА ИДЕ В ЕДНО СЕЛИЩЕ САМО ТОГАВА, когато в него е спазен процентът на гостоприемниците спрямо общия брой на жителите му. Има специални божествени проценти, промили и пр., които Небето следи строго. Ако някой праведник отиде в селище без нито един такъв дом, той ще си плати кармично. А как ще си плати такова селище, в Библията има примери.

УЧИТЕЛЯТ: „Следващата раса, която иде, е една отъ най-благороднитѣ раси, азъ я наричамъ „раса на любовьта“. Тя ще внесе една нова култура, въ която хората ще се познаватъ по особенъ начинъ. Въ тази нова култура нѣма да има хотели като сегашните. Като влѣзешъ въ единъ градъ, нѣма да се записвашъ отдѣ идешъ и кѫдѣ отивашъ; нѣма да има както сега позволителни, право да пѫтувашъ и други подобни. Въвъ всички градове, дѣто ще отивате, ще имате толкова много приятели, че като отидешъ въ единъ градъ, най-малко 10 души ще те поканятъ у дома си и между тѣхъ ще има преговори кой да те приеме; и въ който домъ отидешъ, той ще има привилегия между другитѣ, че него си посетилъ. А сега какво? - Отидешъ въ единъ градъ и всѣки си отива въ хотелъ.“. (1923.02.18н. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня)

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА КОМЕНТАРА: Праведникът е ясновидец: той вижда кои домове светят с божествена светлина и затова са отворени за хората с дух и душа. В останалите случаи домакините са отправили отдавна покана към божите хора и понякога с години чакат да бъдат посетени. За тях това е най-голямото щастие в живота. Там има поне една безплатна стая, обзаведена със всичко и с осигурена храна, даже със специален подарък за гостенина. ТОЙ МОЖЕ ДА ПОВИКА ДОМАКИНА, САМО АКО ПОИСКА; ако желае да бъде сам, НИКОЙ не го безпокои. Така живеят хората в цялата божествена вселена и затова не умират.

ВЪПРОС: Как народите, които са със сърце и душа и са разбрали Словото Божие, подсигуряват множество жилища дори само за един божи човек, без присъствие на собственика в тях? Защо собственикът или отговорникът за такова жилище абсолютно никога не посещава госта, ако той не го покани? Как той и приятелите му успявят да снабдяват тази божия обител без да ги види гостът, освен ако поиска? Знаят ли читателите и слушателите на Слово Божие, че такива народи СЪЩЕСТВУВАТ и че такива неща се случват реално даже и днес на Земята? Можем ли да се сетим как те изпълняват този божествен закон? Тъй, както божествата в ядрото на атома се съгласяват да се сгъстят с любов в едно малко пространство или в още няколко атома, за да освободят отвън жилища за божествени гости, така и народите с дух и душа правят това още днес, за да докажат, че Царството Божие на места вече е слязло на Земята.

Напълно божествена е само тази обител, в която човек може да остава сам когато и колкото време си поиска. Божествена е само тази обител, в която гостът има свободата да посреща толкова приятели, колкото си поиска, и които Бог му ги изпраща ЛИЧНО. И когато Бог ЛИЧНО е определил периодите, в които всеки да му гостува, без нито секунда по-малко или повече време.

ЩЕ ОТ УЧИТЕЛЯ НА ТАЗИ ТЕМА ДО 1944 г. (тези, антитези и синтези):

Ако един ангел дойде на земята, той ще учуди хората със своята сръчност и сила. Пътувате с него в гората, но замръкнете, стане студено, а вие нямате дрехи, няма къде да се подслоните. - Ангелът веднага ще запали огън да се сгреете, ще направи колибка да се приберете и да прекарате нощта. Продължавате пътуването си... Срещате голяма река, няма мост, не можете да я прегазите. - Ангелът веднага ви взима на ръце, хвърля се през реката и минава на другия бряг... Изкачвате се по един висок планински връх, почти непроходим. Ангелът се поогледа натук-натам и изведнъж ви повежда по най-хубав път. (Общото благо, СБ , РБ , 7-те езера, 11.8.1932)

Дòйде вечер, чукнеш с пръчицата - и къщичката се явява. Сутрин пак чукнеш - и къщичката изчезва. Целия ден ти си свободен, работиш, разхождаш се, не мислиш за къщичката... (Каквото попросите, НБ , София, 4.5.1924)

Ако аз отида на планината, няма какво да хлопам на тази или на онази врата. Аз ще хлопна - и ще ми дойде една малка колибка с легло. Ще хлопна - и ще се яви една трапеза. Ще хлопна - и ще се яви ядене. Ще хлопна - и ще ми дойдат приятели. Какво ще ги търся! - Аз ще хлопам - и те ще дойдат. (Най-съвършеният идеал. Песента на малката тревица, ООК , София, 12.12.1934)

В божествения свят нещата се постигат само за даден момент. Това значи, че Бог осигурява човека само за даден момент, а не за вечни времена. Имаш нужда от хляб в даден момент - ще го имаш; искаш да напишеш нещо - ще напишеш и ще се проявиш като писател, но само за даден момент; искаш да имаш къщичка да си починеш - и това ще ти се даде, но само за момента. Ако пожелаеш да имаш една колибка, веднага ще я придобиеш. Ще носиш колибката със себе си, и където те завари нощта, там ще останеш. В даден момент ми трябва една колибка - направя си за този момент колибката; и после, като не ми трябва, ще я разтуря. Мога да си нося тази колибка(Оставената торба, ООК , София, 7.10.1931)

Дотолкоз, доколкото даваш, ти обичаш. Дотолкоз, доколкото любиш, дотолкоз приемаш с радост. Сега, ако ви дадат една трошица, да не помислите, че е малко. Но като ти дадат една трошица, да ти стане така приятно, като че ти дават един хубав хляб. Като ти дадат един лев, като че ти дават милиони. Като ти дадат една колиба, една платнена шатра, да мислиш, че си в палат, да ти е приятно. Ти, човекът на обичта и любовта, като влезеш в една шатра, тя ще стане палат: и килими, и маси, и столове ще има, и ядене ще има! Като влезеш, онзи човек казва: „Много съжалявам, че нямам какво да Ви гостя...“ Ти казваш: „Ще дойде всичко“ – и всичко дойде. Той сам се чуди. Хляб нямало – хлябът дошъл, захар нямало – захарта дошла, вода нямало – водата дошла, дрехи нямало – дрехите дошли; децата – облечени, краката – изчистени. Като си замине човекът на обичта и любовта, краката пак са нечисти, дрехи няма, всичко е постарому... (Две врати за освобождение, ООК , София, 3.12.1941)

Още по-голѣмо удоволствие ще изпитвамъ да живѣя въ такава колибка, защото въздухътъ тамъ е по-чистъ. ( Все що е писано, НБ , София, 28.1.1917)

Можеш да излезеш от своята хубава къща, от своя палат, и да живееш в някоя колиба, под някоя шатра – под тях даже по-добре можеш да живееш, защото има чист въздух. (Ще се стопи!, НБ , София, 30.4.1922)

Ще седнеш – ще намериш извора, средствата в себе си: малко ще ядеш, малко ще пиеш, скромно ще се обличаш, ще живееш в една скромна колибка.(Качества и проявление на волята, МОК , София, 15.3.1922)

Казвам: Аз предпочитам да живея в малка колибка, но съществата около мене да бъдат живи, отколкото да живея в палат, спечелен от кожите на животните. (Да възлюбиш Господа, НБ , София, 18.5.1924)

Онези, които нямат къща, поне една малка колибка да им се даде и да имат по едно юрганче да се покрият. На всинца да се даде по нещо, всинца да сте доволни, докато дойде онова, великото, което светът очаква. (Много плод, НБ , София, 21.5.1922)

Сегашната ти къща може да е малка, но въпреки това ти можеш да се проявиш: ти можеш да пуснеш светлината в къщичката си и да проявиш любовта си. – "Малка е любовта ми..." – Колкото и да е малка, прояви я, не затваряй сърцето си за Бога и за своя ближен. Дай път на любовта си, за да се разшириш. (Като себе си, НБ , София, 2.2.1919)

За себе си всичко е наредила отлично: къщичката си също наредила, изчистила; самата тя е трудолюбива, но не знае закона, че трябва да бъде добра към Господа. И ние сме като пчелите. За себе си, за близките си сме много добри, но дойде ли Господ да поиска от нас и най-малкото нещо, ние му показваме жилото си. Значи, отсега ще изучавате закона да бъдете добри към Господа. Това е най-великото нещо! Когато научите и приложите този закон, животът ви ще се осмисли, Живата Природа ще ви заговори и от всичко това вие ще извадите поука. (Малкият стрък, ИБ , Мусала, 13.7.1925) КОМЕНТАР: А "гост" е един от главните синоними на "Господ".

За тази цел човек ще живее едновременно два живота: той може да живее в малка, проста къщичка, но същевременно ще носи в ума си мисълта за нещо велико, грандиозно. (И рече Бог, НБ , София, 6.11.1927)

Добре е да живееш на север, но дървен материал е нужен, с който да си направиш дървена къщичка. (Истински поклонници, УС , София, 29.3.1931)

Ти можеш да си направиш къща, в която да живеят или дяволи, или ангели, или ти сам. Ако си направиш къща и я даваш под наем на този и на онзи и с всички се караш, тази къща не е ли на дявола? – Защо направи тази къща? – „Да се прехранвам от нея...“ – Какво ти струва прехраната, ако всеки ден трябва да ходиш при наемателя си да му искаш наема и да се караш с него? По-добре да си направиш една малка къщичка само за себе си, да не се разправяш с наемателя. (Истина и добро, УС , София, 5.3.1933)

"Какво да правя сега? Искам да си направя една малка къщичка и да заживея честно и почтено. Има един, който ме обича!”. – Дръж се тогава за него. Всякога трябва да има поне един човек, който да ви обича. Той ви носи спасението. (По Бога направени, СБ , София, 25.8.1929)

Имаш къща - ще благодариш за нея, защото може да останеш и без къща. Все е по-добре да има охлювът къщичка, отколкото да няма. (Трите свята, УС , София, 7.11.1937)

Защо, когато си строите къща, не се задоволявате с една малка колибка, но искате да си направите голяма, хубава къща? Защо предпочитате хубавата къща пред колибата? Ако предпочитате хубавата къща пред колибата от хигиенична гледна точка, колибата със своите тънки стени е много по-хигиенична, отколкото дебелите стени на солидната къща. Нашият салон, например, не е толкова хигиеничен - светлината трябва да идва отгоре. Добре е, когато човек повдига очите си нагоре. (Несъвместими отношения, ООК , София, 22.7.1925)

Кое прави обикновените неща необикновени? – Любовта. Докато не обичаш поне един човек, целият свят ще бъде чужд за тебе Щом обикнеш някого, и тоя, и оня свят ти стават близки. Оня свят е колибката на дърваря или овчаря - в нея живее възлюбената на княжеския син. Без любовта, оня свят не е красив. Щом любовта те посети, оня свят изпъква пред очите ти и започва да ти става мил. Ти виждаш вече възможностите, които се крият в него. (Единият и многото, УС , София, 9.5.1937)

За да станеш учен човек, ти трябва да носиш една учена глава. Има учени глави. Ученият ще го познаеш, че е учен, по главата. Невежия ще го познаеш по главата. Каквато му е главата, такъв е и животът му. Защото, ако той минава за много умен, пък има такава колибка, не си е направил къща, той не е учен, не е умен, няма никакви удобства в къщата си. Или един човек, който не може да направи една дреха на свят, не е умен. Казвате: "Скромно трябва да ходим". В природата не е въпрос за скромност. То е наше разбиране. Но не трябва да бъдем и разточителни. (Приложение и работа, НБ , София, 22.12.1940)

Да се женишъ, значи опознаването на двама души – да тръгнатъ да пѫтуватъ, да са екскурзианти по свѣта, да се разхождатъ... Всѣки си носи бележникъ, изучава природата. Вие си мислите да се жените, да направите една малка колибка, да се приютите тамъ, да си гугуцате... Хубаво е то, нѣмамъ нищо противъ гугуцането. Но азъ не виждамъ никакво гугуцане. Чувамъ нѣкакво крѣкане... (Три седмици, ООК , София, 6.11.1940)

Всеки се нуждае от една малка шатра, с която да пътува от едно място на друго. Като прекара някъде десетина дни, ще натовари шатрата си на едно магаренце и ще тръгне на път. (Единственото нещо, УС , СБ , София, 14.9.1941)

Никакви шатри! И следователно, ако живеете в шатри, вие сте в учението на Моисея и Илия, а ако живеете без шатра, вие сте в учението на Христа, където ЦЕЛИЯТ СВЯТ ВИ Е ШАТРА. И, следователно учението Христово не е шатра, а е учение на абсолютна свобода. (Слушайте Него!, НБ , София, 12.3.1922) КОМЕНТАР: И наистина, който не иска да мъчи магаренца или няма антигравитатор, нека си прави шатричките с магически средства. Стотици хора свидетелствуват как един Мъдрец в България си е правил къщички за част от секундата когато и където си поиска. Това се случва дори с негови ученици. Обаче над магията е ЛЮБОВТА - даже над бялата магия. Защото, когато правиш нещо със собствени усилия, еволюираш само ти, а когато някой ти даде нещо от сърце, сам той извиква Бога незабавно. Доскоро Небето считаше за Ученик само този, който всяка година може да осигурява транспорт, палатка и прехрана за трима души по време на Събора в планината, но сега това вече е минало. Не че това остава, но то минава на задно място. На по-предно е изпитът всеки ученик за осигури или направи със свои средства микрожилища за трима души. Поне веднъж в живота си. - Б.р.

Съвременните хора обичат резките промени; те искат да стане всичко, каквото пожелаят. Това е най-голямото нещастие! Това показва, че хората са като големите мамути - имат мамутски желания. Някой казва: "Аз искам да имам голям палат за сто милиона лева". – Не ти трябва голям палат. Ти ще станеш философ - трябва ти само една малка колибка и една маса. След като напишеш съчинението си и няма какво да правиш, тогава можеш да мислиш и за голям палат. Докато имаш какво да правиш, трябва ти малка палатка да пишеш вътре, но щом напишеш съчинението си, тогава можеш да мечтаеш за голям палат. (Недейте се грижи за живота си, НБ , София, 27.1.1935)

При сегашното развитие на човечеството вие не може да седите дълго време на планинските върхове. Някои хора искат да си направят колибка на един от планинските върхове и там да живеят, но казвам: още не може да живеете на планинските върхове, не е дошло времето за това. И във времето на Христа учениците Му пожелаха да направят три шатри на планината, но Христос им каза: „Не е дошло още времето за това.“ И те трябваше да слязат от планината. (Вдлъбната и изпъкнала леща, МОК , София, 15.3.1925) КОМЕНТАР: В песента се казва: "Помни, че трябва горе да си; слезни и знай: на всички полезен бъди". Друг път Учителят казва, че който живее само в планината, е глупак - б.р.

Каквото правите в живота си, правете го с оглед на науката за числата. Някой казва: "За мене е важно да си направя една къщичка, да се прибера, а колко голяма ще бъде, с какви размери, не е важно". — Не, от размерите на къщата, на стаите, зависи вашето благосъстояние. Добре е размерите на стаята да бъдат 5:6, а не 3:3, или 2:2. Като учи и работи съзнателно, човек се домогва до положителните числа в живота и се ползва разумно от тях. Това е една от задачите на всеки човек. (Непреривно движение, ООК , София, 20.3.1929)

СПАСИТЕЛНА е малката светлина! Ще вървиш към нея, докато дойдеш да видиш какво представлява. В тази тъмна нощ на живота, след като вървите към тази малка светлина, ако не стане прекъсване на вашето съзнание, ето каква е картината, която може да опитате. След като вървите, криволичите, като се качвате и слизате, ще дойдете до една малка колибка, голяма колкото един човек да живее. Ще забележите една малка масичка, една горяща свещ, отлично поставена. Един стар мъдрец с една бяла брада седи. Една отворена книга пред него - чете. (Битие и откровение, ООК , София, 22.5.1929)

Ако създадем един дом, какъв трябва да бъде той? Вие казвате: "Е, да си съградим една каква и да е колибка, да има де да живеем..." Не, ако един културен човек рече да си съгради един дом, той трябва да представлява нещо ново. Ако не съградиш такова нещо, по-добре ходѝ под наем. (Благ, НБ , София, 17.1.1926)

Някои хора искат да минат за скромни. Те казват: "Ние можем да минем и с малко. Ние не искаме много неща. Достатъчно е да имаме по една малка къщичка, да се приберем с жените и с децата си, да преживеем, както дал Господ". – Не, това е дребнавост. Бог не се занимава с дребни работи. Не е въпрос човек да иска големи дворци и палати. Обаче всеки човек се нуждае от хубава, хигиенична къща с големи прозорци, да влиза през тях много светлина. (Да ви даде, НБ , София, 15.12.1929)

Питам: каква култура има в това, че ти си си направил една малка колибка? Казвате - човек трябва да бъде скромен, той не трябва да се интересува и да желае много неща, той не трябва да живее разкошно.... Питам: ако един овчар е живял цели двадесет години между овците и само ги е пасал, стригал вълната, без да се интересува нещо от учение, без да е мислил нещо за Бога или без да е направил някому едно добро, какво е придобил той от тази култура? Ако един вълк е живял двадесет години в своята дупка и е излизал от нея само за да удуши една овца и да прави пакости на селяните, какво е придобил той от тази своя култура? Или каква е ползата на тази култура в света? - Той само се е вслушвал да чуе някакви звънци от стада и да се приготви да си вземе някоя овца от тях, да си хапне... (Чуха, че иде Исус, НБ , София, 3.11.1929)

Някой строи къща и казва: "Аз се задоволявам с малко. Достатъчна ми е една колибка, да има къде да се подслоня". - Не е въпрос човек да се задоволи с малкото. Малкото е условие за работа. Като работи човек, след време малкото се увеличава, става голямо. Човек трябва да има широка основа, върху която да работи.(Закон за благоприличие, ООК , София, 16.10.1929)

Представете си най-първо, че всички бедни хора си имат една малка къщурка с една стая. По къщата ще познаеш какъв човек е: дали е беден или богат, дали е умен или глупав, дали е добър или лош, дали е женен или не, дали има деца или не, дали има дългове или няма, дали е здрав или болен. Къщата е една справочна книга за човека. Ако този човек работи, ще видиш, че след 10 години ще си направи друга къща, по-голяма, по-хубава. Ако той през целия си живот остане с тази колибка, нищо не е свършил. (Законът на молитвата, УС , София, 10.12.1933)

Някои от вас казвате: „Моята колибка е малка, да я разширя малко! “ Някой казва: „Дотегна ми в тази колиба да зъзна...“ - Никой не те е вързал с някое въже тук. (Постигни реалността, ООК , София, 27.12.1933)

Бог говори чрез природата. Така трябва да говори и чрез вас, и като говори, да не искате да постъпвате както дяволът постъпва. Защото, когато Бог направил природата, дрянът цъфнал най-рано. Дяволът си направил колибката при дряна и казал: „Този дрян е мой!“ Но дрянът узрял най-късно... Не тургай колибката си при някое дърво. ВСИЧКО, КОЕТО ЦЪФТИ, Е ЗА ВАС! Специфично никъде не тургай своята колибка. Сега имаш любов само към един човек. Утре той ще умре - какво ще правиш тогава? Ако пък имаш любов към Бога, то, като умре един, 10 души ще дойдат на местото му; 10 души, като умрат - 100 души ще дойдат на местото им. (Най-малкият опит, ООК , София, 24.1.1934)

Някой вдига ръцете си нагоре и казва, че се задоволява с малко: една малка колибка, един стол, една маса и един креват. - Той не говори истината. ВдигнЍ ръцете си нагоре и кажи: "Господи, Творецо на вселената, искам да Ти служа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила!" ТОВА значи да бъдеш Син Божи и да говориш както Бог ти е заповядал." (Граници в живота, ООК , София, 6.1.1932)

Вярата има отношение към силния, към разумния човек. Любовта обаче има отношение към слабите, към страдащите. Например, ако на двама души, единият вярващ, а другият любещ, им предложите една малка колибка и една голяма, висока вила, кой какво ще предпочете? Човекът на любовта ще избере малката колибка, а човекът на вярата – голямата, висока вила. Защо? – Защото вярата обича големите, великите неща. Тя работи с големи величини, а любовта работи с малки, със слаби величини. От тук виждаме, че вярата и любовта са две разумни сили, които работят както с противоположни методи, така и с противоположни величини. (Двата метода. Любовта и вярата, МОК , София, 17.10.1926)

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2422917447964835

 

12.11.2021 г. 14,15 ч.

 

КАТО ИЛЮСТРАЦИЯ НА РАЗКАЗАНОТО В ПРЕДИШНИЯ ПОСТ, ТУК СЕ ПРЕПУБЛИКУВА ЕДНО СТАРО КЛИПЧЕ, КОЕТО ВЕЧЕ Е ПУСКАНО ТУКА. В НЕГО ВСИЧКО СЕ ДВИЖИ, ПОНЕЖЕ И ДОСЕГА И ЯВЯВА КАТО СЪНОВИДЕНИЕ, КАТО НЯКАКВО ВЪЛШЕБНО, ОБЪРНАТО ОТРАЖЕНИЕ ВЪВ ВОДА. Да, това преживяване отпреди 36 години си остава незабравимо! Затворете го веднага след края, понеже интернет има навика да продължава автоматично с други клипове, без да пита искаме ли.

 

13 юли 2019 г.  

Аудио на живо, плюс носталгични сънища и видения от Рила планина –– АРХИВНИ СНИМКИ И ЗЛАТНИ ЗАПИСИ. Незабравими случки и преживявания! 14 юни 1985 - „И ЩЕ ВИДИТЕ ЛЯТНО ТАЙНСТВО!” Продължителност – 7 минути. ЗА ГЛЕДАНЕ И СЛУШАНЕ НА 13 ЮЛИ 2019 г. – СЪБОТА - от 20,30 ч. българско лятно време (18,30 GMТ) или от първата секунда на четен час в същия ден, но може и на всяка друга дата. В това аматьрско флимче, скъп спомен от скитанията ни с две Вечни Приятелки, всичко се завъртя шеметно, изсипаха се куп мигове от Рила, които сме запазили през годините и светлописно - и в този вихър даже и снимките се ЗАВЪЛНУВАХА… Ако пак заглушат звука, въпреки че музиката се взема от гарантиран сайт за прозведения, освободени от защита на авторското право, може да си го изтеглите от toyonus.com, папка "Филмчета любителски", AZZ.1985.Taynstvo.avi

 

 

12.11.2021 г. 19,02 ч.

 

 

МЕГАЛОМАНИЯТА ИСКА ДА Е НАЙ-ПРАВА, МЕГАЛОМАНИЯТА НЕ ПРОЩАВА, ТЯ ИСКА ДА Е НАД ВСИЧКИ И ДА Ѝ СЕ ПОДЧИНЯВАТ. Човек е проводник на Бога, само когато обича и прощава. Разбира се, на злото няма как да простим, но борбата с него е успешна, САМО КОГАТО РОДЕНИТЕ ОТ БОГА СЕ ОБЕДИНЯВАТ. Неродените от Бога не искат това - всеки от тях иска да е най-отгоре и най-прав, ето защо те са истинските родители на злото.

УЧИТЕЛЯТ: „Има една опасность, дѣто нѣкои казватъ: „Духътъ ми проговори“. /…/ - Ти, като мислишъ, че си отдѣлно нещо отъ Бога, тамъ се заблуждавашъ. Понеже, като си малъкъ, ти искашъ да проявишъ СИЛАТА на Бога. Въ туй малко нещо, което си ти, въ този малъкъ умъ ти не можешъ да си като Бога. Много мѫчно е човѣкъ да бѫде като Бога! Но можемъ да бѫдемъ като Бога въ ЕДНО нещо: ВИЕ ОПИТВАЛИ ЛИ СТЕ ДА ОБИЧАТЕ ХОРАТА? Правили ли сте такива опити? (1923.02.18н. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня)

УЧИТЕЛЯТ ДО 1944г. ЗА ОБИЧТА. Нека някой каже срещал ли е учение от началото на вековете до ден днешен, което да е говорило повече и по-велики неща за обичта. Науката за обичта и любовта в беседите на Учителя Беинса Дуно е една грандиозна симфония, каквато досега още никой гений, бог или Учител не е изпълнявал. Никой и днес, БЕЗ НИТО ЕДНО ИЗКЛЮЧЕНИЕ, не е в състояние да съчини и изпълни такава велика симфония! Проповедниците може да говорят много мъдри неща, но понеже са смъртни, постоянно проповядват идеи, които ПРЕНАСОЧВАТ съзнанието на хората вън от Божественото - вън от Любовта и Обичта. Ето само няколко капки на тази тема от океана на Словото Божие, по-кристални и съвършени от които не сме срещали никога никъде в цялата световна съкровищница от древността до днес. И няма как, понеже, за да се изкажат, някой трябва да има лице, череп и тяло, които да са на същата степен на Божественото:

Обичта се състои в това да понасяме обидите. Когато любовта се самопожертва, ражда се обичта. Студен човек значи лош човек - нищо повече! Преводът на топлината е обичта. Обичта се показва във време на нужда. Търпението произтича от обичта. Смисълът на живота се заключава в обичта – да обичаш и да те обичат. Вън от обичта всичко е преходно, изменчиво и нетрайно. Всичко може да изгуби човек, но обичта – никога: тя идва с него и заминава с него. Обичта осмисля нещата. За да можем да възстановим помежду нас хармонията, ние трябва да имаме един ключ. Аз ще ви кажа кой е този ключ: той е ОБИЧТА. Обичта внася разбирателство между хората. Влезте по-дълбоко и намерете причината, която кара елементите да да се съединяват. Аз не разглеждам въпроса като религиозните хора – повърхностно. Казвам, че тия елементи се съединяват, защото се обичат. Значи, афинитета между тях ние наричаме "обич". КОЛКОТО ПО-ЛЕСНО СЕ СЪЕДИНЯВАТ ДВА ЕЛЕМЕНТА, ТОЛКОВА ПО-ГОЛЯМА Е ОБИЧТА МЕЖДУ ТЯХ. Щом се съединят, от тях се образува нещо ново. Да приложиш обичта, това значи да бъдеш възвишен, велик дух. Обичта е цвят, който трябва да се опраши навреме. Закъснее ли пчелата или пеперудката да дойде навреме, цветецът изсъхва, без да завърже. Между цвета и пеперудата трябва да става правилна обмяна, и то на определеното за това време. Законът е такъв: между двама приятели никога не може да се изпречи една река. Щом обичта ви е непреодолима, противоречия няма.

Обичта е един начин да предадем любовта си на другите хора. Каквото правите, такова ще ви направят. Правете добро, обичайте, за да имате обичта! Съществуването, животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият акт на живота е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Първият акт на живота е обичта. И, следователно, първата стъпка на обичта е към един предмет. Какво нещо е обичта? Да кажем, че обичате някого. Той представлява една възможност, за да се прояви вашата любов. Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете да проявите любовта си. Обичта се проявява в три посоки. Този, когото обичаш, най-първо трябва да му дадеш живот, на второ място трябва да му дадеш светлина, и на трето място трябва да му дадеш свобода. Защо трябва да обичаме? – Обичта е една необходимост. Нека изявим обичта във всички нейни проявления! Според вас, любовта е достояние само на младите хора. - Млади или стари, всички хора трябва да се обичат и да обичат. В любовта на двама души, били те млади или стари, има нещо свещено. Отсъства ли свещеното между тях, това вече не е любов. Да обичаш някого, значи да не можеш да живееш без него. ТОВА е обич, ТОВА е вътрешният смисъл на обичта! Светът е пълен с обич, но обичта е потънала дълбоко в човешките сърца и трябва да се вади със сонда. И тогава аз казвам: да проявиш обичта си към някого, това значи да направиш такова нещо за него, което дълбоко да развълнува душата му. Само тази обич е в състояние да повдигне човека. Да намериш в човека една добродетел, дълбоко скрита в неговата душа, и да съдействаш за нейното развитие - ТОВА значи обич, любов към този човек. Да обичаш човека, значи да разбираш неговите мъчнотии и да му помагаш при разрешаването им. Дотогава, докато във вас владее Божественото, всеки може да ви обича. Обичта зависи от божествените неща. В този живот ние проявяваме обичта като метод за привличане веществата на вечния живот. Обичта подразбира живот между върхове и долини. Колкото по-идеална е обичта, толкова по-високи са върховете и по-дълбоки са долините.

Всеки човек трябва да обича поне едно лице. Това е един велик божествен закон. Ние по някой път считаме, че обичта, любовта не са важни неща. - Не, с голямо почитание трябва да обичате! В ТОВА седи животът! /.../ САМО ТОГАВА ще има връзка между Бога и тебе. Законът за обичта е следният: щом у мене се зароди чувство на обич, понеже обичта слиза отгоре, от Небето, аз непременно трябва да нося нещо, трябва да дам нещо. Топлинният етер т.е. първичната енергия, която е започнала дейността си, има връзка с обичта, с любовта. Следователно, в първото изявление на живота се проявява любовта, през което време започва да действа топлинният етер в материята. И така животът се проявява в топлината. С появяването на топлината, течението на живота е слязло на Земята, за да я организира. Всички хора обичат и са обичани.

Какво представлява обичта? - Любовта, обичта е пробуждане на съзнанието, проява на живот в човека. /.../ При пробуждане на съзнанието, у човека се явяват условия за ума да мисли и за сърцето - да чувства. Не може да се пробуди съзнанието на човека, ако в него няма поне малко любов. Любовта внася живота. Може ли човек съвсем да не обича? - Когато някой каже, че не може да обича, /трябва да знаете, че/ в света необичане не съществува - то е една илюзия. Обичта СЪЩЕСТВУВА! «Аз не мога да любя» – то е лъжа; то значи, че не са ти дадени условия, че ти си още едно семе в хамбара. Трябва да те турят в земята, за да можеш да любиш, да обичаш някого; но знай, че в себе си имаш условия да обичаш. Като ти турят малко пръст отгоре, ще обикнеш всички.

Любовта и обичта в Новото Небе и Новата Земя представляват велик закон, който осмисля нещата. Мнозина ще кажат, че думата “любов” може да се противопостави на омразата. - Не - само обичта е в сила да унищожи действието на омразата! Вие можете много пъти да изговаряте думата "любов", но ако не обичате човека, никаква промяна не може да стане в неговото състояние. Само с думи светът не се оправя. Нито постът, нито молитвите, нито четенето могат да спасят човека. Що е любов? - Единственият закон, чрез който можете да направите една връзка. А щом можете да направите една връзка, вие вече сте в съчетание с живота и тогава Бог на вас може да обръща внимание. Ако вие не можете да направите връзка с Господа чрез любовта, молитвите не могат да бъдат приети, нито пък Той ще се интересува от вас. Ако направите връзката, това вече показва известен интерес /от Негова страна/ - Той се интересува от вас. Сега казват: „Защо трябва да се обичат хората?“ За да има връзка. Защо трябва да се прави връзка? - За да се прояви животът. Питам сега: топло ли е огнището на вашето сърце и на вашия ум,за да пратят молитвите си нагоре? Преди да влезете в Небето, ще минете пред изпитна комисия, която ще ви зададе въпроси какви са вашите чувства и идеи, какво е вашето милосърдие, вашата любов към ближния и към Бога - и много още въпроси. Преди няколко дни дойде при мене една госпожа и ми казва: „Чудя се на съвременните хора: застанат да се молят, молитвите им са отлични, но щом престанат молитвите, почват да се одумват..." Който не е в хармония със себе си и със своите ближни, той не може да получи отговор на молитвата си. Бог е съвършен. Той иска същото и от нас. Затова е казано в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Молитвите на мнозина се разпръсват и като прах падат на земята. Много хора се обръщат към Бога, молят се, искат нещо от Него, без да Го познават. Молитвите им обаче остават без отговор. — Защо? — Нито те познават Бога, нито Той ги познава. Други някои не се молят, но орат и сеят, вследствие на което нивите им раждат изобилно. Те работят и се трудят. Тяхната работа е молитва. Щом влезем в любовта, там няма патология. И в религията има патология. Някой се моли на Бога, но Бог има опитност от молитвите и обещанията на всички чешити по света. Него са го лъгали и царе, и князе, и учени и прости, и богати и сиромаси - всички са го лъгали. Той има събрана цяла редица от лъжи, и то специфични - от всички хора по света... Той знае, че всичко това не е вярно. Плачат, молят се хората пред Него, но в този плач няма нещо особено. Той не е реален. Много от сегашните християни се разочароват в Бога, понеже не отговаря на молитвите им. „Коленичене” подразбира даване нещо от себе си. На същото основание питам: мислите ли, че ще познаете любовта, ако не сте готови да коленичите пред Бога и да обещаете, че сте готови да Му служите? Чудни са хората! - Без да дадат нещо от себе си, те искат даже да заповядват на Бога. Молитвите им не съответстват на човек, който люби Бога и иска да Му служи, но са на господар, който знае само да заповядва Казват, че светията се моли по цели дни. - Молитвите не правят човека светия. Обаче добрият и съзнателен живот могат да направят човека светия. Всяка идея има и своите крайности. Например, като религиозен човек вие може да се молите по 10 часа на ден, а някой може да се моли само един час. Даже и най-големите светии са бръщолевковци пред Господа. Те с години бръщолевят пред Господ. Някои мислят, че религиозният живот е само в молитвите. Не - животът във всичките свои форми, които съществуват, всички те са божествени. Но трябва да видим хубавата им страна. И вие се молите на Господа, искате Той непременно да ви отговори. За какво да ви отговори? Ако е за молитвите ви, аз съм слушал толкова глупави молитви, че се чудя на ума на хората! Някога се чудя на нахалството и на високото мнение на хората за себе си. Като се съберат молитвите на глупавите хора на едно място, те причиняват циклоните на земята... Ако искате да измените състоянието на човека, непременно трябва да му дадете нещо РЕАЛНО. За тази цел човек трябва да знае какво да даде и как да постъпва. Когато обмяната между двама души става правилно, те веднага се обикват и сприятеляват. Това показва, че те са здрави хора. Само здравият човек може да обича. Като обича, той се разширява и облагородява. Обичта е достояние на душата. Обичта подразбира правилна обмяна на енергиите между две същества, които едновременно си помагат. Обичта подобрява здравето на човека.

Колкото по-скоро оздравеете, толкова по-правилно сте проявили обичта. Обичта, любовта върши чудеса. Когато двама млади се обичат, те се поощряват един друг и работите им вървят добре. Когато не обичате някого, каквото и да говори той, каквато мъдрост да казва, вие не го чувате. Неговите думи за вас са обикновени, без никакво съдържание.Всеки човек иска да бъде обичан. ПРАВО е това! Защо? - Когато човек е обичан, животът му добива смисъл. Като обичаш, ти осмисляш живота си; когато хората те обичат, те осмислят твоя живот. Това подразбира, че хората ти създават условия да направиш нещо. Защо е необходима обичта за човека? – Обичта е ограда на човешката градина, в която хубавите плодни дървета, посадени от памти-века, ще могат да растат и да се развиват правилно. Ето защо всеки човек, който не е обичан, нищо не може да създаде. Обаче не е достатъчно само да бъдеш обичан, но и ти сам да обичаш. Защо? – Да обичаш другите, значи да сееш от тия хубави, плодни дървета в твоята градина. Какво ще се ползваш, ако градината ти е хубаво заградена, но не си посял в нея нито едно плодно дръвче? Обичта е пробният камък, който определя постоянството на човешкия характер. Човек /засега/ не може да обича всички хора едновременно, затова трябва да започне с проверка на своето чувство към дадено лице. Любовта, обичта изключва всякакво съмнение. Силата на обичта се крие в идеята за братството и сестринството. В обичта си към някого човек разполага с хиляди начини, чрез които да му помогне, да му даде нещо от себе си. Когато познава двата пътя в новата култура – служене и почит, - човек влиза в третия път – в обичта. Значи, служенето има отношение към физическия свят, почитта – към духовния, а обичта – към божествения. Ако сте се отдалечили от приятеля си, не мислете, че той е престанал да ви обича. Вие сте се отдалечили от него временно. Щом се приближите, т.е. щом намалите разстоянието между него и себе си, обичта ви отново ще се прояви. Как можете да се топлите на огън, от който сте се отдалечили? - Като отидете по-близо до огъня, ще се стоплите. Всякога, когато безлюбието влезе в света, когато се наруши законът на обичта, хората започват да умират. Вие още не разбирате обичта в пълния смисъл на думата. /.../ Сегашните хора са толкова ревниви, че те не позволяват не само на другите мъже и жени да гледат техните мъже и жени, но даже и на Бога не позволяват да гледа навсякъде. Щом можеш да обичаш един човек, ти можеш да обичаш всички хора. Това е закон! Щом обичаш едного хубаво, ти можеш да обичаш всички. Щом не обичаш едного, не може да обичаш никого. Дръжте се за положителните сили, за обичта. Няма по-лесно нещо от това да обичаш! Ти не можеш изведнъж да обикнеш всички хора, но постепенно. Първо ще обикнеш един човек, после още един, след това трети - и така ще се разширява кръгът на твоето сърце, докато един ден се обединиш с всички хора и станеш едно с тях. В какво седи обичта? Сега - новото определение: да даваш всякога, да даваш, без да мислиш. Щом двама се обичат, не могат да умрат. Те може да изчезнат от света, но никой не може да ги раздели! Щом някой може да ви раздели с възлюбления, не ми говорете. После, ако се прояви любовта, ако обичате някого истински, ако обичта е божествен принцип, тогава, ако един човек обича едного, втори, трети, четвърти, де е престъплението на любовта? ТРЯБВА да обичате! Човек трябва да започне не с това да го обичат, защото обичта е един резултат. Когато ти вече си свършил нещо, тогава ще те обичат. За да свършиш нещо, първо ТИ трябва да обичаш. Започни с обичта. Що е любовта? - Че можеш да кажеш някому една сладка дума. /.../ Ние имаме право другите да ни обичат, само когато сме приложили първия закон. Казвате: „Този човек не го обичам.“ Защо? - Защото нямате мост. Турете един мост, турете две дъски - веднага обичта ще дойде. Много пъти вие казвате: „Аз обичам някого". Като кажете това, знаете ли какво нещо е обичта?- Любовта - това е една велика божествена книга, тя не е само един акт. Ти да любиш, това показва, че ти влизаш във връзка с целия космически свят! И когато двама хора се любят на земята, цялото небе, и ангелите, и целият невидим свят знае за това. А тук на Земята, когато се обичат двама, те ще се скрият на тъмно, да не ги знае никой... Защо? - Понеже този свят е грешен, свят на разбойници, а влюбените хора са намерили едно богатство, те се крият никой да не ги знае...

И тъй, истинската вяра, истинската обич подразбират работа. Вярваш ли в някого, ще работиш за него. Обичаш ли някого, ще работиш за него. Обичта е закон на работа. /Освен това/, когато обичаш, ти и почиташ; един човек, когото не обичаш, ти не можеш да го уважаваш. Обичта винаги трябва да бъде свързана и със закона на свободата. Страданията показват, че вие сте изгубили обичта. Ако ти за любовта не може да отстъпиш на една сестра, тогава нямаш любов. Ти казваш: "Тази сестра аз не мога да я обичам!" Но ако я обикнеш, значи Бог те е посетил, защото обичта е от Бога. Ако не я обичаш, значи Бог не те е посетил и Бог те изпитва. Бог ти казва: "Ако ти сега можеш да станеш един проводник, тогава добре. Аз трябва да я обичам чрез тебе." Ти казваш: "Нямам време... Мога да направя това с някоя друга сестра, но не и с тази!" - Тогава ти даваш на Бога упътване какво трябва да прави. Ти кажѝ: "Да бъде волята ти, Господи." Защото тя е една душа, излязла от Бога.

Няма по-хубаво нещо от обичта! Важно е сами да си отговорите искрено ли обичате, или сте под влиянието на едно преходно чувство. Обич, която се усилва и отслабва, не е истинска. Обичта е проява на Божественото в човека. Който обича, той расте постоянно и се развива. Обич, която ви задържа на едно и също положение, носи големи нещастия. Обичта е проява на Божественото в човека. Обичта трябва да е обич от самото начало до края. Обичта е влагата на живота. С нея всички хора може да се кооперират - има един вътрешен закон, който ще изучавате тепърва. Любовта и обичта са връзката между хората, за да се опознаят, да работят заедно. Когато двама души се обикнат, те трябва да си разпределят труда, да си помагат. Ако вие не си помагате, никаква любов няма между вас. Любовта идва да разпредели труда, любовта иде да разпредели благата и да направи живота сносен. Ново разбиране е нужно на хората. И тогава, като имаш желание да растеш, ще разбереш закона за растенето. Искаш да обичаш - ще разбереш закона за обичта. Да обичаш и да те обичат – в това е смисълът на живота. Кой да те обича? – Бог да те обича и ти да Го обичаш. След това иде вторият закон: да обичаш ближния си и ближният да те обича. И, най-после, да обичаш себе си.

ТОВА БЕШЕ ЕДНА МАЛКА ПОДБОРКА ЗА ОБИЧТА ИЗМЕЖДУ 1102 резултата от 486 текста в беседите на Учителя. А колко много още има! Ако потърсим за "обич", в търсачката https://beinsa.bg/search излизат 42204 резултата от 3387 текста; за "обича" - 39836 резултата от 3370 текста; за "обичат" - 11420 резултата от 2613 текста; за "обичаш" - 8046 резултата от 1934 текста; за "обичам" - 5899 резултата от 1739 текста; за "обичате" - 4624 резултата от 1633 текста; за "обичаме" - 2134 резултата от 1008 текста. Разбира се, в тия числа влизат и глаголите с "не" пред тях, но и това е ценно.

 

 

13.11.2021 г. 09,49 ч.

 

 

ДА СИ ПРИПОМНИМ АЛЕКСАНДР ДЕЙНЕКА (1899-1969)

УЧИТЕЛЯТ: „Всѣки единъ човѣкъ трѣбва да се грѣе дълго врѣме на слънцето. Само така той ще се прояви, ще прояви своята енергия и ще се осъзнае. Онзи, който не се е грѣлъ на слънцето, той човѣкъ не може да стане.“ (1923.02.18н. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня)

- ТОЧНО СЕГА Е ПРЕКАЛЕНО ОПАСНО да изпълняваме този съвет навън под покрито небе, докато не дочакаме скорошния празник на човечеството, когато ще бъдат заринати надълбоко в пъкъла за вечни времена авторите на зариноциклоните, графеноградушките и нановалежите.

МИСЛИ-БИСЕРИ ОТ ДЕЙНЕКА:

Иска ни се да говорим "слънчево" за изкуството - за красотата. Нашите мисли трябва да са чисти и красиви. Ярки и подобни на дъгата трябва да са те; слънчеви като свободата!

Може да се кривиш гениално като предател на естеството си, но това не носи радост.

И може би защото се сблъсках с много нещастия и много мъка, аз най-после разбрах, че всичко това по своему оцветява и песента, и вдъхновението, и въобще изкуството. Че в света всичко е красота, където и да се вгледаш и вслушаш - даже може да се захласнеш от това. Изкуството е прозорец към идеала, жажда за нещо повече от видимото, за по-добър живот от този, в който си сега.

 

 

13.11.2021 г. 12,50 ч.

 

 

ЕДНО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ НЯКОГА Е ИМАЛО ПРИЯТЕЛСКИ И БРАТСКИ ОТНОШЕНИЯ. Духовните хора са знаели къде е Господ, сядали на една маса заедно с различните от тях, канели са се и са разговаряли сладко, гощавали са се и са мислили добре един за друг.

...ДАЛ МУ Е И ПАРИ, ДАЖЕ МУ Е ПОДАРИЛ БАРЕТАТА СИ...

УЧИТЕЛЯТ: „Онзи, когото тази свѣтлина е озарила, този човѣкъ е много благороденъ, той е толкова скроменъ, толкова уменъ! Не мислете, че този човѣкъ все молитви ще прави, все на Бога ще се моли. Нѣкой пѫть отиваме на Витоша, и които ни срещатъ, запитватъ ни: „Да се молите ли отивате?“ – „Да дишаме чистъ въздухъ…“. Чудни сѫ хората! Ами че азъ си вдигамъ рѫцѣтѣ не само когато се моля. Може да правя упражнение, може да късамъ круши… Не мислете, че когато си вдигнемъ рѫцѣтѣ, все Господа търсимъ. Гдѣ е Той? Нагорѣ ли е? - Не, не, човѣкъ, и безъ да си вдига рѫцѣтѣ нагорѣ, ще намѣри Господа. Той е с едно дълбоко съзнание. Когато срѣщна такъвъ човѣкъ, той, и безъ да си вдигне рѫцѣтѣ нагорѣ, ще позная, че е съ Бога. Срещамъ единъ човѣкъ, който три дни не е ялъ, а азъ съмъ ялъ вчера. Ще му кажа: „Братко, ела съ мене въ тази гостилница“. И ще седнемъ двамата заедно на една маса, азъ ще го питамъ откѫдѣ е, той ще ме пита откѫдѣ съмъ. Приятелски, братски ще се разговаряме - и ще си тръгнемъ.“ (1923.02.18н. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня).

 

 

13.11.2021 г. 14,36 ч.

 

 

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ…

УЧИТЕЛЯТ: „Срещна нѣкого - кара една каруца, изпотилъ се е. Нѣма да го попитамъ къдѣ е ходилъ, откѫдѣ иде, защото и той самъ нѣма да ми каже, но ще хвана каруцата му отъ другата страна, ще теглимъ двамата каруцата, ще се изпотя и азъ хубаво, и тогава ще го питамъ: „Братко, кога тръгна отъ града?“ Той сега ще има доверие въ мене, и като стигнемъ до кѫщата му ще ме покани у дома си и ще ме нахрани. Така ще постъпя, а не да му казвамъ: „Ти си се изпотилъ, нѣма ли да си купишъ още единъ конъ?...“ - Не е въпросътъ въ това, покажи вниманието си къмъ брата си, покажи, че го обичашъ!“ (1923.02.18н. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня)

 

 

 13.11.2021 г. 15,04 ч.

 

 

ЗА РАЗЛИКА ОТ ГОВОРИЛНИТЕ… : : ЗА РАЗЛИКА ОТ ТЕЗИ, КОИТО КАЗВАТ БЕЗ НИКАКВО НЕУДОБСТВО, ЧЕ „ДУХЪТ“ ИМ ГОВОРИ : : За разлика от тия, на които Духът НАИСТИНА говори. Те абсолютно никога няма да признаят това, а ако някой случайно чуе молитвата им, казват като Абу Бекир: „Аллах, Аллах, аз нямам повече работа в този град, защото човешко ухо чу за приятелството ми с Тебе“.

УЧИТЕЛЯТ: „Влезѣшъ въ дома си, жена ти не е наготвила. - Не се сърдѝ, но взѣми, наготви ТИ и кажи: „Азъ се радвамъ, че не си наготвила, та да мога да ти помогна. Ела, Марийке, да ядемъ!“ /…/ ТЪЙ е то, ТУЙ е новото учение - ТЪЙ трѣбва да го покажемъ на опитъ! Ами че вместо да седиш и да се молиш: „Господи, Господи, излей Духа си върху насъ, благослови ни!“, кажи си: „Я да се опретна азъ и да кажа: „Господи, азъ ще покажа на дело, че Ти си живъ, и заради Тебѣ, заради Твоето име ще нарежа всичкия лукъ, ще сготвя…“. – /Тя те пита/: „Ама какъ си се измѣнилъ тъй?...“ – „Днесъ ме посети единъ мой добъръ приятель“. - „Приятель ли?“ – „Да, поговорихме си съ него, той ми разправи едно ново учение…" - „Ами че какво е това ново учение?“ – „Утре, като си поговоримъ, ще ти разправя какво е това ново учение…“. (1923.02.18н. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня)

 

 

13.11.2021 г. 16,05 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „/Азъ/ съмъ казвалъ много пѫти, че първо майкитѣ и бащитѣ могатъ да приложатъ Христовото учение. Какъ? - Вие трѣбва да вѣрвате въ Христовото учение; и когато се ражда синъ или дъщеря, вие трѣбва да знаете какъвъ наклонъ да дадете на вашето дѣте. Майката може да вдъхне на дѣтето си разумность и интелигентность, може да му вдъхне религиозно чувство, да уякчи волята му, а може да го направи и полуидиотъ. Бремѣнната жена не трѣбва да се бои отъ нищо, трѣбва да ѝ се внушава безстрашие, тя трѣбва да бѫде смела и рѣшителна, безъ страхъ и тъмнина трѣбва да ходи тя! ТУЙ трѣбва да се проповѣдва на бремѣнната жена! Нейниятъ умъ трѣбва да бѫде бодъръ, да е заетъ съ всички възвишени и благородни мисли, и то не само съ мисли отъ отвлѣчения свѣтъ, но и съ всички реални истини, които занимаватъ днесъ съврѣменното общество. Бремѣнната жена не трѣбва да се плаши отъ нищо. Тя трѣбва да бѫде крайна оптимистка, да каже на дѣтето си: „Слушай, мама, азъ искамъ отъ тебѣ да бѫдешъ единъ съвършенъ човѣкъ, да носишъ всичкото благо въ свѣта; и да знаешъ, че човѣкъ ВСИЧКО може да направи въ името Божие!“. (1923.02.18н. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня.

 

 

13.11.2021 г.16,56 ч.

 

 

ТОВА НЕ СА САМО ДУМИ: ЛИЧНО СМЕ ЧУВАЛИ, А И ОТ РЕГИСТРИРАНИТЕ СВИДЕТЕЛСТВА НА УЧЕНИЦИТЕ ЗНАЕМ ЗА СЛУЧАИ, КОГАТО НЍВАТА НА НЕ ЕДИН ЗЕМЕДЕЛЕЦ ДО 1944 г. е давала 100 пъти повече урожай от всяка друга със същата площ, понеже той е бил направил нещо за Словото и Делото. А това, което помним от градините на Братството не само на Изгрева, надминава всякакво въображение.

УЧИТЕЛЯТ: „Азъ зная, мога да обработвамъ земята по особенъ начинъ. Ако азъ взѣма да обработвамъ единъ декаръ земя по свой начинъ, а другъ обработва 100 декара земя, отъ моя декаръ ще изкарамъ толкова храна, колкото вие ще изкарате отъ вашитѣ 100 декара. Въ моето жито, изкарано отъ единъ декаръ земя, ще има повече складирана енергия, повече прана, отколкото въ житото отъ вашите 100 декара. Има начини какъ да спестяваме врѣмето - и пакъ ще ни остане още доста много врѣме“. (1923.02.18н. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня)

 

 

13.11.2021 г. 22,24 ч.

 

 

НЯКОЛКО АБСОЛЮТНИ КРИТЕРИЯ КОЙ ЧУВА БОЖИЯ ГЛАС И КОЙ ГО ОГЛАСЯВА : : Когато някой твърди, че е въплъщение на Бога или Духа, на Христа, на Учителя на Майката Божия, М.Магдалина и пр. или че някой от тях говори през него, нека погледнем тази картинка. После да погледнем лицето и тялото му, да чуем думите му, да видим поведението му. Да направим сравнение и според казаното по-долу:

УЧИТЕЛЯТ: „Казвате: „Може ли Господь да ни говори, можем ли да слушаме гласа Божий?“ – Можемъ! НѢМА ПО-СЛАДЪКЪ ОТЪ БОЖИЯ ГЛАСЪ - отъ Онзи, Великия! И ТОГАВА НАВСѢКѪДѢ, КѪДѢТО ХОДИШЪ, ВЪ ДУШАТА ТИ ЩЕ ИМА РАДОСТЬ И ВЕСЕЛИЕ, ще има нещо разумно. И съ който човѣкъ се съберешъ и влѣзешъ въ разговоръ, ще разберешъ дълбочината на неговата душа, на неговитѣ мисли и чувства, ЩЕ ИМА РАЗБИРАНЕ ПОМЕЖДУ ВИ. ТОГАВА ХОРАТА ЩЕ ПОЧНАТЪ ДА СИ УСЛУЖВАТЪ ЕДИНЪ-ДРУГЪ.“ (1923.02.18н. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня)

„Ти се питаш вътрешно как може някой да познае кога е роден от Бога. - Когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения. Ето ТОВА значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него! Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от своя опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид; и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи?“ (Разговор пети - Въздигане на душа и дух, ИБ, 18.7.1900)

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2391896637733583

 

 

14.11.2021 г. 08,37 ч.

 

 

14.XI.157, 6:09 - ОТНОВО ВЪЛШЕБЕН СЪН, както стотиците, а може би и хилядите досега. В просъница, вече малко преди събуждането, споменатото съновидение завърши с думите, че днес трябва ДА СЕ ВЪРНА към фантастничата история за планетата ВЪРНА. Ето я още веднъж тука, въпреки че вече е била публикувана в този профил преди известно време. Ако искате, първо я чуйте от този аудиозапис, а после порчетете текста по-долу. Има и извадки от Беседите на Учителя за сънищата. Може и обратно.

Далѝ са винаги само сънища, това е друга тема. Неутолимата жажда на душата за фантастични и силни преживявяния в едно неописуемо разнообразие ражда изумително красиви и странни пътешествия насън. Те идват или от подсъзнанието на човека, за да остане жив, здрав и нормален, или се прожектират от ангелите на съновиденията. Понякога двете последователно, може понякога смесени.

ТАЗИ НОЩ, пак някъде на друга планета или в бъдещето, правим прозрачни скулптури вътре в някакво особено стъкло или в кристал. Такива отдавна се правят на Земята, но в съня са много по-вълшебни, многоцветни, светещи и красиви. В образа на някой човек, кух или обемен вътре в кристала, но винаги прозрачен, допълнително влагаме сърце или нещо друго, което сме формовали отделно. То е с друг цвят или като дъга, също прозрачно - веднага започва да тупти и да излъчва. По подобен начин, в други сънища някъде създаваме и прозрачните кристални жилища от по няколко микрограма, които можеш да си ги носиш навсякъде със себе си по световете и при нужда да ги уголемяваш. Почти всички разказчета и новели в един сборник „Фантастични видения“ (http://toyonus.com/01-Bulgarian/11.Fantastika/), както и в поредицата от книги

neobyatnotogovori.com , много неща са преживени насън. Дали винаги това са точно сънища или нещо друго, пак е въпрос, който подлежи на изясняване, НО САМО НА ПРАКТИКА. Теоретически или задочно това е почти невъзможно – трябват присъствени занятия от 8 денонощия до 25 години. Както е във всяко училище, предметите и полетите са с повече перподаватели, с повече опитни първи пилоти. Абсолютно невъзможно е в два различни учебни часа или месеца да бъдем с един и същи човек, да виждаме все една и съща физиономия около нас, която не ни е определена отгоре, освен в учебните случаи, когато виртуално изучаваме как става разболяването и взаимното състаряване.

При повечето земни хора, за ПРИСЪСТВЕНИ уроци и упражнения не може да става и дума, защото те не изпитват импулс за това или имат ситуационни ограничения, а в някои случаи – и психически. Те се опитват да спасяват душата си само с дистанционно четене и слушане на необикновени неща, но това предотвратява деформациите на тялото и личността в много малка степен.

В просъница, вече малко преди събуждането, споменатото съновидение завърши с думите, че днес трябва ДА СЕ ВЪРНА към фантастничата история за планетата ВЪРНА. Небето често си играе с думите така, че да ни подсети за нещо. Кой знае: някой, като я чуе за пръв път или отново, може да вземе всички тия неща насериозно и да пожелае да полети из световете РЕАЛНО, а не само с четене и слушане… Ето я още веднъж тука, въпреки че вече е била публикувана в този профил преди известно време. Или първо я чуйте и после четете текста тука - или обратно.

БИБЛИЯТА И УЧИТЕЛЯТ ЗА СЪНИЩАТА:

"...защото превъзходен дух и знание, разум за тълкуване сънища, изясняване на гатанки и разрешаване на недоумения се намираха в тоя Даниил, когото царят преименува на "Валтасасар". (Данаил 5:12) : : Пророк, който има <истински> сън, нека разказва съня, И оня, който има послание от Мене, нека говори Моето послание вярно. (Еремия 23:28) : : Тук, в затвора, Божественото в него му диктуваше как да постъпва. В затвора той прекара заедно с началника на виночерпеца на фараона и с неговия хлебар. Един ден те бяха сънували сънища, които Иосиф им изтълкува. Сънищата им се сбъднаха. Те излязоха от затвора, но не си спомниха за Иосифа. Обаче, когато фараонът сънува сън, който никой от неговите мъдреци не можа да изтълкува, спомниха си за Иосифа. По този начин той излезе от затвора и се яви при фараона, за да му тълкува сънищата. Като изтълкува съня му, фараонът го направи управител на целия Египет. (Словото бе Бог,18.II.1940) : : И след това ше излея Духа Си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, Старците ви ще виждат сънища, Юношите ви ще виждат видения;

Още и на слугите и на слугините Ще изливам Духа Си в ония дни. И ще покажа чудеса на небето и на земята, Кръв, огън, и стълбове от дим. Слънцето ще се обърне в тъмнина И луната в кръв, Преди да дойде великият и страшен ден Господен. И всеки, който призове името Господне, ще се избави; Защото в хълма Сион и в Ерусалим ще има избавени, Както рече Господ, И между оцелелите - ония, които Господ ще повика.(Йоил 2:28-32) : : Божият Дух иде - и скоро ще дойде! Той не е на един километър, не е на 500 метра, на 100 метра, а близо до вас. „В последните дни ще излея Своя Дух и тогава ще почнат да пророкуват, и сънища да сънуват.“ Аз казвам:вВсякога хората са пророкували в настояще време. Нашите духовни братя са на 100 метра от нас. Сто духовни метра са те. „Бог ще отвори умовете ви, за да разберете и узнаете що трябва да речете.“ Словото Божие, като го приемеш в ума си, то ще възрасне там и тогава ти ще научиш много неща. (Когато дойде Духът, 14 септември 1920) : : Казано е в Писанието, че в последните дни ще пророкуват. Желая на всички да пророкувате и видения да имате. Така да заговори във вас Любовта. (Огнената пещ, 17 април 1921 ) : : Мнозина, преди още да са влезли в Школата, са имали видения, сънища, светлини и си казват: „Нека влезем в Школата, да придобием там повече знания“. Правилно е да запазят знанието си, защото знанието, което естествено са придобили отвън, не е в разрез с това, което ще придобият в Школата. Вън или вътре, Школата е една. Преди всичко вие трябва да се стремите към свобода, да бъдете свободни по дух, по душа, по ум и по сърце. (Проява на съзнанието, 28 юни 1922) : : Някои хора сънуват пророчески сънища, но като не ги разбират, като не могат да ги преведат на разбран за себе си език, те или ги отхвърлят, или ги приемат буквално, или ги тълкуват по крив начин. Когато сънят се сбъдне, чак тогава разбират какъв бил неговият смисъл. Някои обичат да предсказват, други – да тълкуват сънища, но предсказанията им никога не се сбъдват. Въпреки това, те постоянстват с надежда, че някога предсказанията им ще се сбъднат. Това е лековерие. Тези хора нямат дарба на ясновидци, а играят роля на такива. Със своето суеверие, без да искат, те лъжат себе си, лъжат и ближните си. Добре е човек да се спира на сънищата си, да ги изучава, да учи техния език. Езикът на сънищата е символичен. Ти трябва да изучаваш значението на символите, да ги превеждаш правилно. (Две категории хора, 3 септември 1930) : : Такова е положението на човек, който очаква Духа. Той чувства, когато ще възприеме Духа, ще има много видения, много сънища, много работи ще дойдат да му подскажат и няма да го оставят в неведение. Ще има пак нещо, което ще остане незнайно, но ще го предупредят. ИДВА Духът за тези души, които са вече готови! Има души в миналото, в които Духът е идвал. Имало е едно специфично изливане - това, което мистиците наричат "вътрешна връзка". Душата се свързва със своя първоначален извор, и оттам, отдето е излязла, става едно с него. Има вътрешна връзка между Първата причина и душата, която живее на Земята. (Съшествие на Духа, 9.IX.1934) : : И днес има гадатели на сънища, които се отличават едни от други по степента на своите дарби. (Божественият план, 8 септември 1935) : : Сънищата не са нищо друго, освен една възможност да направи същите неща човек и в действителния, в будния си живот. Понякога сънищата са предпазителни мерки да не направи в будния си живот човек нещо, което може да му напакости. Чрез сънищата човек се предупреждава да не извърши нещо лошо. Малко изключения има да не се случи на човека това, което той е сънувал. В това отношение сънищата не са празна работа. Значи, всичко, каквото човек има да преживее, той го предвижда чрез сънищата си. Нещата не само се предвиждат, но се и предчувствуват. Сънищата, това са един подтик от невидимия свят. Обаче вследствие на своето голямо неверие, хората често не обръщат внимание на тези предупреждения, вследствие на което се натъкват на големи противоречия в живота си. Ако знаете да тълкувате сънищата си, много нещо ще можете да предвидите и да избегнете. В свещените книги се предават много сънища. Някога в сънищата си човек може да вижда неща, които ще станат за него; някога може да вижда неща, които ще станат с другите хора; някога може да вижда неща, които ще станат с обществото, с неговия народ или най-после и с цялото човечество. Пророците на миналото са виждали неща, които ще станат за цялото човечество, и са ги предсказвали. Любовта действа и в сънния живот, и в будния. Любовта действа и на Земята, и в другия свят. Дето и във вселената отидеш, все ще разбереш един закон, а именно: любовта действува навсякъде, но хората се различават само по степента на своята любов. Навсякъде ще видите такива чудесии, каквито не сте и предполагали.(Разумният човек, 7.II.1937) Правили ли сте опит да излезете вън от тялото си и да видите, че извън вас съществува друг свят? Има хора, които съзнателно излизат от тялото си и се разхождат, както вечер, във време на сън, ходите на едно, на друго място; слизате, качвате се, хвърчите из въздуха. С кое тяло излизате? Ще кажете, че това е въображение. Това е състояние, чрез което човек проверява връзката между физическиия и астралния свят. Ще кажете, че това са сънища. Но сънищата се сбъдват. Вечер сънуваш нещо, което на другия ден се сбъдва. Какво показва това? В бъдеще, като се освободите напълно от тялото си, ще имате съвсем друг род сънища. (Първите и последните, 7.II.1937): : Светските казват така: "Нищо не е видял Исаия, той е сънувал". И ако речеш да му говориш, той ще каже: "Този е един, който няма никакво понятие за наука! Това са сънища". А като влезеш между религиозните, те вече приемат, че има такива работи. Въпросът е как си го видял и дали си го видял правилно или не. (Стари и нови светии, 25 юни 1939) : : Вие нямате такъвопит, цял ден да не ти се наруши мирът от сутринта. Като изгрее слънцето, като погледнеш слънцето, облаците, като погледнеш дърветата, като погледнеш хората, да не ти се наруши мирът - целия ден да си в рая. Предполагам, до един час да сте имали такова състояние, но цял ден... Ами че ТОГАВА ще познаете какво нещо е възкресение в човека! В такъв ден, като дойде, всичките дяволи ще си съберат пъртушините, няма никой около вас, само ангели се движат, светии, цялото небе е около вас. Всичко е чисто, нищо нечисто няма. Веднага земята ще се измени. Вие тогава няма да бъдете на земята. Този ден душата ви, духът ви ще бъдат в някой друг свят. Като се върнете, ще мислите, че сте тук, на земята. Може да сте имали такива сънища. (Един ден,28 януари 1940) : : Сънищата са символи, или формули, чрез които Природата говори на човека. Когато се казва, че няма нищо скрито-покрито в живота, имаме предвид езика на природата. Тя си служи със символи и с отпечатъци. Приятно е човек да излезе от тялото си съзнателно и да отиде на разходка в широкия свят. Човек може да излиза от тялото си, когато пожелае. Когато спи и сънува различни сънища, човек несъзнателно излиза от тялото си и се разхожда из пространството. Не можете ли да направите това и в будния си живот? Че наистина излизате от тялото си и се разхождате из пространството, се вижда по това, че се връщате освежени и обновени. (Стотникът, 4 август 1940) : : Благодарете, че в тия сънища имаме някои, които ни обичат и ни помагат.(Бъдете съвършени, 1.ХI.1942 )

 

https://www.youtube.com/watch?v=4seREVE_PDo

  

14.11.2021 г. 10,16 ч.

  

УЧИТЕЛЯТ: „Жената ще посрещне мѫжа си, сѫщо така всичко приготвила и нарѣдила - прѣдлага му да си почине. ТОВА е то Любовь, Божията Любовь! А ние сега седимъ като стари аристократи и жената казва: „Той дали ще донѐсе нещо? - Зная му азъ работата - захласналъ се е нѣкѫдѣ, азъ нали си го зная! Ахъ той, той…“ (1923.02.18н. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня)

- ЗА ЦЯЛОТО ХРИСТОВО УЧЕНИЕ САМО В ЕДНА ПРИКАЗКА ИМА ЕДИН АНДЕРСЕНОВ ШЕДЬОВЪР, КОЙТО ВСИЧКИ ЗНАЕМ НАИЗУСТ ОТ МАЛКИ. Уви, анимационните му и игрални версии се броят на пръсти – при това, само с крайно деформирани герои, които говорят за манталитета на художника и съответната му съдба поради това. Една от версиите на български вече сме я пускали тук, може пак да я видим, макар че ни се иска да беше направена от аниматори на Бялата ложа. ВАЖНА Е ПОУКАТА. Идете направо на първата минута след началото, понеже други кинаджии също са оставили своята некадърност преди това.

 

 

14.11.2021 г. 15,39 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕГАШНИТЕ ВРЕМЕНА

УЧИТЕЛЯТ: „Пакъ казвамъ: рѣшено е, и УКАЗЪ има издадѣнъ отъ невидимия свѣтъ, Небесниятъ Царь е изпратилъ прокламации до всички и ангелитѣ сѫ дàли разпорѣждания въ бѫдеще всички лоши хора да се намѣрятъ въ затвора. Нека го знаятъ всички това! Въ бѫдеще има шансъ да живѣятъ само добритѣ и благороднитѣ хора. Само тѣ ще останатъ на Земята. Нѣма да има изключения. Туй ще го опитатѣ. Не се лъжете! Врѣмето на злото мина, ще прѣстанатъ прѣстѫпленията. Решено е - и свършено е. Въ Божиитѣ решѣния нѣма обратни процеси. Слѣдователно, този свѣтъ Господь ще го прѣкара деветь пѫти прѣзъ огъня, НО СВЯТЪ ЩЕ СТАНЕ!“ (1923.02.18н. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня)

И тъй, вярата е един жив принцип на ума. Само чрез нея ще можем да узнаем всички тайни, които са вътре в природата. Знаем ли Тези тайни, ще можем да обновим и живота си. Това няма да стане в 1, 2 или 10 години, но вътре в 100 години ще стане. (Вярата, НБ , София, 6.3.1921)

Въпросъ е кѫдѣ ще бѫдете вие слѣдъ 100 години и какво ще бѫде вашето положение. Важно е слѣдъ 100 години дали ще бѫдете нѣкакъвъ листъ или нѣкакъвъ цвѣтъ на това дърво - или ще бѫдете долу да ви тъпчатъ.(Огнената пещь, НБ , София, 17.4.1921)

Огънят е малък, но след 100 години тоя огън е голям, огромен.(Много плод, НБ , София, 21.5.1922)

Питам сега: след сто години къде ще бъдете? - След сто години вашите тела, тази материя, която имате – всичко ще бъде разхвърляно из цялата природа, а костите ви ще останат в някой гроб. Но човек не е в своите кости. Ще бъде смешно, след като моята къща изгори, да ме търсят там. Аз съм навънка. Тялото е само една малка сглобена къща, в която моята душа сега може да живее. Има друга една къща. (Имаше двама синове, НБ , София, 17.6.1923)

КОМЕНТАР: В тия извадки от беседите за евентуални събития 100 години след 1921, 1922 и 1923 г. трябва пак да се провери в контекст дали това са конкретни пророчества за сега или го казва по други поводи. Каквото и да стане, то е за добро. Има и прогноза, че ще ни събере в Кавказ през 2036 г., обаче всички предсказания зависят от решението на Този, от Когото зависи всичко. „Той променява времената и годините“ по Свои съображения, отменя или отлага дори това, което сам е казал в даден момент. Събитията зависият и от нас – от „творението“. Освен това, някои предричания стават навреме само за определени хора. Казано е: „Заради избраните, тия времена ще се съкратят“. Някои хора ще ичезват внезапно, това става и сега. Други ги взимат на Новата земя и в Новото Небе след смъртта им, а при периодичните масови бедствия става разпределяне на душите по световете в зависимост от това, което сме си посяли. Казано е още, че „само Отец знае истия час“.

 

 

14.11.2021 г. 17,05 ч.

 

 

ОТНОВО ОГНЕНО СЛОВО, ОТНОВО НАГРЯВАНЕ НА ДУШИТЕ И СЪРЦАТА ДО БЯЛО! Върху подобни пасажи от Словото Божие ангелите пишат и изпълняват в целия космос грандиозни симфонии. Един ден и земните композитори и музиканти ще правят това. Лайтмотивът? – „Ако всички ние съединимъ сърцата си въ едно, ако всички съединимъ умоветѣ си въ едно… ДУШИ трѣбватъ сега, СЪРЦА трѣбватъ! /…/ ДА СИ ОТДАВАМЕ ПОЧИТАНИЕ ЕДИНЪ НА ДРУГЪ, ЩЕ СЕ НАДПРѢВАРВАМЕ ВЪ ОТДАВАНЕ НА ПОЧИТАНИЕ ЕДИНЪ КЪМЪ ДРУГЪ."

УЧИТЕЛЯТ: „Азъ бихъ желалъ да се създаде у българина този нов типъ, а той МОЖЕ да се създаде, защото българинътъ има добро сърдце. Той има единъ практиченъ умъ - излъжешъ ли го единъ пѫть, и светия да си, въ нищо не ти вѣрва вече. Българинътъ е много практиченъ. Той пита: „Туй учение, което проповѣдвашъ, съ пари ли го проповѣдвашъ или безъ пари; за себе си ли го проповѣдвашъ или за другитѣ?“ Той казва: „Щомъ е безъ пари, щомъ е за благото на другитѣ, тукъ ИМА нещо - азъ ще си помисля“. Кажешъ ли му, че проповѣдвашъ за пари и за себе си, той казва: „Тогава туй учение и азъ мога да го проповѣдвамъ“. Той е много практиченъ и неговата философия не се лъже. Затуй ние трѣбва да бѫдемъ искрени и честни. ПЪРВОТО НЕЩО Е ДА БѪДЕМЪ ЧИСТОСЪРДЕЧНИ. Отъ всички онѣзи, които ме слушате, се изисква абсолютна чистота, искреностъ, свѣтлина! Никакво двоумение, никакво двоеличие, никакво користолюбие! Трѣбва да бѫдемъ образци на единъ великъ, възвишенъ моралъ. Нищо да не ни съблазнява. И млади и стари, да бѫдемъ единъ ОБРАЗЕЦЪ! И тогава нѣма да има стари. ТУЙ трѣбва да бѫде идеалътъ на младото поколение: вѣра непоколебима, любовь безкористна, воля диамантна, прѣдъ която и смъртьта, и всички неволи въ този свѣтъ отстѫпватъ! ТОВА е живиятъ Христосъ. ХОРА иска Той! Той ги има, но и васъ кани сега. ВАСЪ кани Той, и ако вие не дойдете, други ще дойдатъ. Но ако всички изведнъжъ дойдатъ? Защо да не подѣмемъ тази работа ИЗВЕДНЪЖЪ? Хиляди и милиони хора има, вдовици и сираци има - какъ ще имъ помогнемъ на тѣхъ? АКО ВСИЧКИ НИЕ СЪЕДИНИМЪ СЪРДЦАТА СИ ВЪ ЕДНО, АКО ВСИЧКИ СЪЕДИНИМЪ УМОВЕТѢ СИ ВЪ ЕДНО и кажемъ: „Този, ЖИВИЯТЪ Господь да дойде на помощь!“, Въ ЕДИНЪ день ще оправимъ България, и въвъ всѣки градъ, въвъ всѣко село ще има миръ и радость, ще има свобода въ душитѣ на всички. ДУШИ трѣбватъ сега, СЪРЦА трѣбватъ! Не да се надхитряваме, НО ДА СИ ОТДАВАМЕ ПОЧИТАНИЕ ЕДИНЪ НА ДРУГЪ, ЩЕ СЕ НАДПРѢВАРВАМЕ ВЪ ОТДАВАНЕ НА ПОЧИТАНИЕ ЕДИНЪ КЪМЪ ДРУГЪ.“ (1923.02.18н. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня)

 

 

15.11.2021 г. 11,14 ч.

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА „ЗЛО“ : : Въпроси: колко пъти сме му съдействали в престъпленията, за които то е виновно? Колко подобия на човеци познавате, които също пресичат живота на децата или възможността да това, пресичат щастието, любовта, мъдростта, истината? Някое дете, родено от Бога, пее песни за нас, но някой пресича душичката му и възможноста да продължим да общуваме и да се обичаме.

УЧИТЕЛЯТ: „Зло е туй, при което едно дете не може да се роди. Зло е туй, при което щастлив не можеш да бъдеш. Зло е туй, при което любовта не може да се прояви. Зло е туй, при което мъдростта не може да се прояви. Зло е туй, при което истината не може да се прояви. Какво ще кажете на това?“ (1941.12.31о. Едно, две, три)

 

 

15.11.2021 г. 15,13 ч.

 

 

ЗА ПРЕПАРИРАНИТЕ НАСЕКОМИ, ЖЕЛАНИЯ И СЪРЦА : : ЗА ВАРИАНТИТЕ ИМ В ИНТИМНИТЕ КОМПОТИ И ТУРШИИ, ИЛИ КОГАТО ГИ ПРАВИМ НА ПЕСТИЛ. По време на Седма вибрация, какъвто е сегашният месец ноември 2021 г., цял свят изучава наживо прийомите на ада, на видовете насилия и егоизми. Повечето хора - несъзнателно, от случките в които ги вкарват агентите на пъкъла, но Учениците на Бога тогава имат съзнателен практикум. Например, изучават видовете защити срещу астралното сърцеядство чрез думички и действия, както и изкуствата на астралните канибали да закопчават сърца.

УЧИТЕЛЯТ: „Ние имаме един наш приятел, няма да му кажа името, той се занимава с буболечици. И хиляди буболечици улавяше, спиртосваше ги, хващаше ги 10–15 години, даже и в странство ходѝ. Но случи му се едно нещастие на крака и трябваше да го отрежат. Той ми казваше: „Зная защо ми се случи. Хиляди буболечици, които хващах, дупчих ги, мушках ги, и до мене дойде – и мене надупчиха…“ Хванеш една пеперуда, набодеш я с игла, препарираш я – един ден и тебе хванат, и теб те препарират. После казваш: „Ако не се занимавах с буболечиците, кракът ми щеше да бъде здрав.“ Ходиш да гониш пеперуди: не една, не две, не три, не 100, но 20–30 000 - и минаваш за учен човек. С топлийка набодеш многобройни пеперуди. Най-после природата те пита: „Тебе тия буболечици защо са ти, защо не ги остави свободни, защо ходиш да ги хващаш?“ Хвани две–три, разбирам, но хиляди защо са ти?

Та, казвам: и вие имате желания и ги препарирате. Ако вземете хилядите ваши желания и ги набучите с игла, тогава страданията идват. Вие нямате право да препарирате вашите желания! Аз виждам доста човешки желания, турени в каца, на армея направени… /кисело зеле/. Всички ние, съвременните хора, трябва да се освободим от това! Човешкият свят търпи това насилие, но божественият свят никакво насилие не търпи. Пестил не търпи. Варени сливи не търпи. “ (1941.12.31о. Едно, две, три)

КАКТО ЗНАЕМ, ПОЧТИ ЗА ВСЯКО НЕЩО В БЕСЕДИТЕ ИМА ТЕЗИ, АНТИТЕЗИ И СИНТЕЗИ. Ако веднъж се казва да не ядем никакви консервирани храни, зимнина в буркани и пр., за други случаи се казва точно обратното:

Детето на една майка се разболяло, има висока температура, около 40 градуса, и тя плаче, чупи ръцете си, не знае какво да прави. Казвам на майката: Не плачи, но помогни на детето си. Дай му очистително, след това да изпие една–две чаши гореща вода. Като се пречисти стомахът му, свари му лека картофена чорба или компот от ябълки или сливи. Разтрий го малко, да се стопли добре. Като направиш това, детето ще оздравее. (Живот вечен, НБ , София, 29.4.1923)

Какво да яде болният? – Малко препечен хляб на огъня, лека зеленчукова супица и компот.(Който дойде при мене, НБ , София, 16.3.1924)

И като дойде болестта, какво трябва да правиш с нея? Ще бъдеш много внимателен, ще я нахраниш с много деликатна храница. Ще и направиш компот от череши, компот от сушени праскови, от сливи, ябълки и круши. После ще и туриш малко дренки.(Посещение на Бога. Работа и учение, УС , София, 10.12.1939)

 

 


СЪДЪРЖАНИЕ
/

 

 Начало 
 Тълковен речник 
 Книга 1 
 Книга 2 
 Книга 3 
 Книга 4 
 Книга 5 
 Книга 6 
 Книга 7 
 Книга 8 
 Книга 9 
 Книга 10 
 Книга 11 
 Книга 12 
 Книга 13 
 Книга 14 
 Книга 15 
 Книга 16 
 Книга 17 
 Книга 18 
 Книга 19 
 Книга 20 
 Книга 21 
 Книга 22 
 Книга 23 
 Книга 24 
 Книга 25 
 Книга 26 
 Книга 27 
 Книга 28 
 Книга 29 
 Книга 30 
 Книга 31 
 Книга 32 
 Книга 33 
 Книга 34 
 Книга 35 
 Книга 36 
 Книга 37 
 Книга 38 
 Книга 39 
 Книга 40 
 Книга 41 
 Книга 42 
 Книга 43 
 Книга 44 
 Книга 45 
 Книга 46 
 Книга 47 
 Книга 48 
 Книга 49 
 Книга 50 
 Книга 51 
 Книга 52 


...Продължава във Facebook.
© Необятното продължава да говори - 2021 ∴ Attar
Посещения - hit counter