Книга 20
20.IV.129(1993)г.
20.IV.129(1993)г.
София - Изгрев
ЩЕ СТАНЕ ТОВА, КОЕТО АЗ КАЖА!
(Това е продиктувано от холизатора на
НИЯ. от В.Т., която го писа с лявата си ръка):
Описание на събитията:
Верни на плана, спуснат от Небето, тръгваме с К. и В. да търсим програмист и цветен принтер, за да направим най-после Звездата.
Изминали са толкова много години – още от “Осияния за Красотата” (септември. 1984г.), през които ние не успяхме да решим тази задача. Правихме какви ли не усилия, поръчахме я на един от най-добрите програмисти, но не можахме да стигнем до цветно разпечатване, пък и вариантът се оказа погрешен – с радиуси, а не като остроъгълна звезда. В Москва Витя (Виктор Кироносов) я направи на гоблен, изпрати ни видеофилм от нея, но скоро ще стане година оттогава, а все още не успява да изпрати диапозитив. При това Витя държи категорично в изданието да бъде отпечатано името му като изпълнител на Звездата.
След толкова неуспехи, изведнъж вчера и днес Източникът твърди, че след два дни - точно на 22 април - ние трябва да извършим Малкото Действо с камъните, събрани по определените селища и успешно гравирани със снежинки още на 18 април, плюс камъка от Р., взет допълнително и също обработен – на 20 април. Но Елма твърди със 100% сигурност, че в оставащия само един ден до заминаването ние ще успеем да приготвим и Звездата. Това ни се вижда съвсем невероятно, тъй като остава само половин ден, и да успеем с програмиране и цветно отпечатване, след като досега всички субективни и обективни причини ни държат практически още на нулево ниво, е една вероятност, примерно, 0,25: към (8х365), т.е. 0,000085616 – броят на часовете, които ни остават да края на работното време до вечерта, към осемте години, през които не можахме да направим нищо...
Допълнителното голямо изпитание за вярата ни (по-скоро моята, а не на К. и В. – те вярваха абсолютно в думите на Елма, че Звездата днес ще стане) беше неуспехът ни да намерим първо програмист: тримата най-добри, които познава-хме и с които бяхме вече работили, се отказаха или нямаха възможност. Единият прие, но искаше срок от пет дни, а ние искахме веднага. Най-после Провидението ни изпрати в един институт, където една извънредно интелигентна, одухотворена и весела млада жена програмира Звездата само за два часа, а после отидохме в единствената в София частна фирма с цветен принтер, където успяха да я отпечатат за три часа, т.е трима души отпаднаха, за да се появят нови трима, които за пет часа успяха да осъществят многогодишната ни мечта! И даже ни отстъпиха от цената, като ги спечелихме за Словото. Президентката на принта помоли да си разпечати Звездата и за себе си и да я сложи насреща в офиса – тя усети въздействието й. В домашният й телефон има 64. Да се попита и програмистката за 46 или 64 - има ли ги някъде в живота си.
21. IV.129(1993)г., гр. Дебелец
По обяд тръгнахме с Н. на автопилот да намерим хълма, определен утре за Действото. Сърцето ни самó ни водеше. Още на първия завой видяхме арматурната порта на училището и изведнъж осъзнахме, че тя изобразява две слънца, започнали да се сливат (Това е “двойната звезда”! – възкликна развълнувано Н.), а в средата отдолу ги огряват лъчите на едно грамадно слънце (всъщност, те излизат от точка, така че думата “грамадно” да не се възприема в триизмерен смисъл) – същият център, около който се върти двойната звезда, според едно от последните осияния).
Вървейки така абсолютно уверено по най-различни улички, ние изведнъж почти едновременно се спряхме и Н. вдигна от земята 5 стотинки, а само миг след това О. забеляза и вдигна странна жълта пластмасова фигурка, в която имаше избити на преса четири снежинки. Радостта ни нямаше край! Душите ни пееха! Отгоре виждахме просторите на пролетта и цъфналите стотици розови и бели дървета.
Ще има и трети знак – уверено каза О., тръгвайки по една пътека надолу, въпреки че на пръв поглед тя изглеждаше задънена. А в Д. той знае само пътя до Л. Не щеш ли, изведнъж излязохме на шосето и точно срещу нас видяхме две големи петолъчни звезди с върха нагоре, “прегърнати” една до друга и почти една зад друга – от бутнат паметник на досегашния режим. Удивихме се и на третия знак; и после, по вътрешно чувство, намерихме определения хълм, изкачихме се на върха му до едно свещено дърво – “Дървото на пламенната вярност”, вече разлистено с триделни листчета и алени бъдещи плодове. О. видя точно 6 камъка един до друг, сякаш нарочно донесени тук от някого. Пет кратки размествания – и се получи пентаграм с централен камък. Извадихме компаса камъкът и се оказа ориентиран на север, с отклонение само 1-2 градуса или още по-малко. О. понечи да ориентира съвсем точно връхния камък, но нещо спря ръката му и той веднага каза: “Връхното ни селище под Дунава, от което взехме камък, е малко по-наляво от оста на върха. Тези камъни, които заварваме тук, представляват локалните ретранслатори на енергията, които ще я изхвърлят в петте посоки чрез обработените камъни, които ще разположим утре. Така Елма коригира невъзможността да обиколим селищата, от които взехме камъните. Сега защитата ще покрие отново същия грамаден радиус чак до Дунава, без да е нужно да пътуваме.”
14,43 ч.
– Да определим ли сега местата или да оставим това за утре?
- Засега е достатъчно, че открихте центъра. Ако набележите отсега точките, даже и само със знаци, те ще се заредят отрицателно, понеже е последният ден на разсипа. Това би смукало енергия от камъните, когато ги положите.
- А това, че направих петоъгълник в центъра с намерените току-що камъни?
- Сега разбираш ли защо съм поставил седмия камък малко настрана от останалите, за които ти нищо не каза, понеже те подразни, че не са точно шест?...
- Да. Наистина, напрáви ми впечатление този камък, но не посмях да го захвърля надалече защото усетих, че тук има нещо. Възприех го като “братовчед” на групата, от която направих пентаграма.
- Искаш да кажеш "петоъгълника". Пентаграм ще направите утре, вътре в "ядрения" петоъгълник. Разбираш ли Ме сега? Сегашният петоъгълник, който направи с връх на север, би бил "черен" петоъгълник, ако не бях предвидил да положиш в центъра му онзи, най-големия камък – неправилна петоъгълна пирамида. Тя засега поема функциите на неутрализатор и превръща адската посока в неутрално поле.
- Защо не ми поведе ръката да наредя тия намерени камъни правилно – със страна на север, а не с връх, щом като се касае за петоъгълник?
- Понеже щеше да включиш веднага токовете, а това трябва да стане на изгрев слънце след новолуние, както и съм ви определил.
- А за какво бе необходимо сега да подреждам тия камъни в обратна полярност? Не можеха ли да си седят така? Аз веднага разбрах за какво си ги приготвил, но не трябваше ли това да стане утре?
- Понеже трябваше да включа на режим "запазено място". Сега вече никой не ще може да атакува центъра до момента на новолунието. А такава опасност нямаше, докато не бяхте дошли. Друг път ще ви обяснявам – това са тънки и сложни въпроси. Щом пипне някой Мой човек предназначените ядрални елементи по време на разсип, той привлича разрушението. Трябваше да се наместят веднага. Седмият камък е обща защита – той отговаря на Божествения свят. Утре само него ще заровите под центъра на пирамидата, но така, че отгоре да не остане разкопано – под чим. После ще наредите петте вътрешни камъка – от ония, които накарах Н. да вземе от Р., за да очертаете вътрешен пентаграм; а с останалите пет символизирайте окръжност. Тогава положете Звездата под пирамидата и Н. да остане при ядрото, пеейки петте песни на Пентаграма и повтаряйки ги, докато другите завършат с белязаните камъни, които са ви "електроните". Тях ще заровите също, но на не повече от пет сантиметра дълбочина, без да оставяте следи, като всеки пее по пътя към върха песента на съответното Посвещение. Под "всеки" подразбирам двойката, като третият ще мълчи и ще стигне до върха. Когато пристигне човек от друг лъч, двойката тръгва. Довечера ще ви се обясни как да направите всичко, в зависимост от предложенията и одобренията. Тактиката се променя в численост и при засрéщания.
- Сега да оставя ли така централната фигура? Няма ли някой да я развали?
- Ще стане това, което Аз Съм решил! Щом казвам да се оставят, не се съмнявай.
- А Звездата после ще си я приберем ли - или трябва и нея да закопаем, например в много найлонови пликове?
- Приберете я. Тя е достатъчна да напои ядрото дори за няколко минути, после ядрото ще напои илухимите и йерархията от кръстосващите се линии. Тя се нарича “трон”.
- А останалите три камъчета, които е взела Н. от Р.? По импулс ли наистина да се подарят?
- Да, комуто тя реши. С тях вие ще отнесете благословенията оттук и чрез тях ще се свързвате.
- А ядрото накрая да остане ли - или да го разтурим?
- Ще хвърлите камъните в десетте съответни посоки, колкото можете по-надалеч. Заровеният в центъра ще свърши останалото.
Лол, Лонóл, Лонолóл! – Самотните да не бъдат повече самотни; робите да не бъдат повече роби!
Амен.
На излизане от Д. в 17.30, първата и втората кола, на които ми попадна погледа, бяха с 64 в номера, а на влизане в Търново – също. Ако и кола 7777 значи нещо – добре, (нали имаше и седми камък на хълма, който се оказа най-главният; и базата ни в Д. е на №16=7.)
А във влака тази сутрин до мен седеше момиче като от приказките – и двамата бяхме с червени пуловери, а когато аз вдигах ръка към лицето си или правех друго движение, тя сякаш ми бе двойник – абсолютно същите движения.
Сега Н. ми каза, че когато е пътувала от София за Търново, в автобуса се качило момиче със съвсем същия пуловер като нейния – син на бели черти. Момичето се казвало Д.К. – също като нашата Даниела и по фамилия, а някой питал дали се пази мястото й; отговорили, че се пази.
Всички тия знаци трябва да се помнят и записват, тъй като Небето обикновено говори по тоя начин – това е Неговият синтетичен и образен език. Освен това ние имаме предимството да питаме за всеки детайл не Кого да е.
Още един знак, който си спомних едва сега: преди 3-4 дни видях, че на интервалката на пишещата ми машина, с която преписвам осиянията, се е изписала от капнал бял коректор красива ръкописна главна буква ”Е”.
22.IV.129г. Днес отидохме на хълма, определен за тази сутрин. Бяхме в състав две приятелки и двама приятели, чиито имена образуват с началните си срички думите “Мили Негри”... Хълмът се казвал ... "пъпът на света" тази сутрин. Из-точникът в момента разрешава да го назовава “Пъпик” - името му според месните жители. Интересно, при обратно четене на английски се чете “кеер ир” – крайно подходящо за ролята му днес... Няма опасност вече да го оповестим всичко това, защото сега и да би могъл някой да извади камъните, те вече са си свършили работата – заредили са рефлективните точки за дълги години. А това ще се увеличава, докато стоят там.
Извършихме действото точно според изискванията. Намерените вчера камъни си бяха там, фигурата – непокътната. Изпяхме нужните текстове от “Пентаграма”. А още преди изгрева предупредих да гледат какво ще ни каже първият лъч. Аз видях, първо, едно зелено, кокетно покривче на приказна къщичка; после два водопада един срещу друг, вливащи се в един вир. Оттам се появи жена или ангел, правещ “обливането”. Под него се разцъфтя огромен светящ лотос. После видях голям пламък на свещ, леко подухван от вятъра. Изведнъж той подпали стотици и стотици пламъчета на много свещи в пространството!
На връщане казах на Н., че е избрана за “тоководител” на Търново. Какво значи това, не знам. Трябва да питаме.
На влизане в Търново, първата кола беше 4444 – това означава пълна победа.
Бяхме обаче същевременно много изморени и потиснати от нещо, силно ни се спеше. Пихме капучино в едно луксозно кафе. М. ми каза нещо, което търся от десет години: в предпоследната беседа на “Изново”, Учителят пророкува за 1984 г., че ще видим Новото (когато осиянията се изляха като Ниагара).
После в градината дойде осиянието "МНБ".
Пътувах с луксозен автобус. Много ме впечатли района на Ябланица.
По-късно, на една паневритмия на Витоша узнах, че по същото време един приятел също бил говорил на Д. относно подобно натрупване на четворки - че това е знак за “скорошна пълна победа”.
Елма настоява дневникът да се включва хронологично точно там, където трябва, помежду осиянията, само че с по-сгъстени редове. В бъдеще, при възможност за двуцветен печат, дневникът и поясненията на холизаторите трябва да се печатат в оранжево. Това е по-лесно при ръкописите. Необходимо е първо да се комплектуват строго хронологично всички оригинали и едва тогава да се пристъпва към каквито и да са преписи и копия - инак се получават големи кърпежи. Трябва да се изчакат образците от компютъра – и тогава да се правят окончателни оформления. Затова оформяйте оригиналите по дати поотделно, за да могат да се класифицират. В книгите после може и да са последователно.