Книга 43
1586 15.08.2014 Божественото нищо и божественият микроб. Здравей! Това писмо пиша само на теб, моля те да не го изпращаш на друг. В тебе открих зърно на милост и зърно на разбиране, по-различни от тези на други хора, които познавам. Не че онеправдавам техните "зърна" - всяко си е индивидуално и уникално. Различията не се сравняват по степен на етика и интелигентност, това не е автомобилно състезание. Всеки проявява Бога и себе си както разбира, бидейки на нивото на собствената си еволюция. Щом импулсите и действията ни произлизат от дълбочините на душата ни, те са божествени. А това, че се филтрират през възможностите на нашите актуални мозъчни центрове и наличното ниво на еволюция, не прàви никого виновен, ако още не е осъзнал нещо. Затова е немислимо да критикуваме когото и да е, че постъпва не така, както ние бихме искали и както ние разбираме. Ако има някаква вина (а то дори не е вина, а пак е неразбиране), то тя е в самите нас: имали сме очаквания. Не се знае дали претенциите, очакванията и осъждането не произлизат от оскърбено его или някаква грубост на душата ни. Всъщност, душата не е груба - по-скоро, това е още непроявена нежност, милост и деликатност, недоизработен финес и душевна култура, непостигнато снизхождение и всеопрощаване.
В света има два принципа, според думите на един велик Мъдрец: принциът на недоволството и принципът на Любовта. Последният ни диктува да си затваряме очите за злото и недостатъците на хората. Казано по-точно - не очите, а мисълта, сърцето и устата. Не може зрящият, умният човек да не вижда пукнатините и петната, но ако освен умен е и добър, той просто не може да изхвърли от себе си реактивно негативна "констатация", защото с това би оцапал Битието. Експонирането на негативното не само че не е красиво, защото "оаква" и "опикава" пространството около нас, но и не е ефективно. "Оаканите" от нас хора, които претендираме, че обичаме, няма как да искат да се върнат при нас, ако душите им са усетили, че не одобряваме някои техни постъпки. Дори да не сме им трили сол на главата с думи, душата им усеща осъждането или поне огорчението ни. Значи – осъждането, назидаването, съветничеството, огорчението и пр. просто не са и ефективни - не дават нужния резултат. Даже обикновено предизвикват обратни реакции или затваряне на човека за нас, желание да се отдалечи. Може да сме обективно и субективно абсолютно прави, но това не върши работа, ако сме опръскали човека, след като сме погълнали малко повече английска сол или рициново...
Но това е само предговор, за да споделя с теб мои дългогодишни, с десетилетия наблюдения. Това даже е тайна, която не бива да се споделя с всички, понеже някои хора могат да се озадачат и да помислят, че ги критикуваме. Няма такова нещо: Господ вижда ясно отгоре кога от нас изригва критика поради наранено его - и кога изказваме нещата с любов и без огорчение, а само за споделяне на опит.
Дълго мислих, то се получи цял роман на тази тема в мисълта ми тази сутрин, преди да реша да ти напиша това. Даже исках въобще да не го пиша, понеже темата е обширна, мога да дам стотици примери, а и не исках да си помисли някой, че се оплаквам. Но нещо в мен настоя да ти го напиша - не знам защо нямам импулс да го споделя с други приятели, не по-малко любими и достойни. Някак си усетих, че ти си човекът, комуто мога да се доверя и който би ме разбрал, че не реагирам от огорчение. От други приятели бих получил незабавни контрареплики и съвети, а не искам сега да предизвиквам това. Мнозина са на мнение, че не знам точно какво искам и че често си сменям плановете.
Всъщност, мога да обобщя "романа" в няколко изречения - нещо като резюме или анотация. Вие ми се свят и имам някакви болки било поради евентуална херния, било поради сецване на кръста, понеже на няколко пъти се наложи да нося тежки неща. Нямаше кой друг да поеме от другата страна. Наскоро - една пералня; тия дни и една много тежка машина за циклене на подове. Това сега ме кара да съкратя "излиянието". Пък и не искам да прекалявам, знаейки каква е и твойта преумора.
Да. Исках да ти разкажа "приказка" за "Стратегията на Нищото". За "Стратегиите на божите микроби"... Има едни такива психики с чувство за собственото си нищожество, които са се успокоили, че са глупаци и будали, когато са прочели в спомените на някои хора, че дори и Най-Големият, когато е на земята, понякога играе такава роля. За да провери дали има Разпознаване и Братство, редовно е плащал четворни хонорари и надници на външни майстори, когато няма "вътрешни". Чистенето, подобряването на микробитието непосредствено около Него трябва да върви ежедневно, ежечасно, ежеминутно. Всяка молекула около Учител или Божие Нищожество, когато е ремонтирана, предава импулс за ремонтиране на безброй други молекули, съдби и вселени. Идиотите и глупаците на Достоевски знаят това и знаят как да се жертват за бита или душата на изоставените, унижените, оскърбените. Който не познава тази литература и подобни живи хора на земята, с които е общувал и работил, ще нарече глупак всекиго, който плаща 300 лева на някого да сложи скъпи бои направо върху тапептите на чужд имот, защото го мързи да ги смъкне. А после - още толкова на други, за да ги смъкнат и положат други скъпи бои, вече нормално, върху стената; и още не знам колко пъти по 100, за да се смъкне порутена постройка в двора и да се оправи градината. И още почти 300 на майстор, за да изцикли пода. Толкова ли е неспособен глупакът и наивникът да се пазари или да си направи всичко сам перфектно, след като е работил десетилетия по постройките и е сглобявал десетки тролеи - и тролеите са тръгвали?... - Не! Ако си направи всичко сам, ще заприлича на хората и ангелите, които сами устройват живота си и делото си; или ако събират сподвижници, застават в центъра. Способни са да бъдат на 180 градуса пред публика и почитатели и да говорят умно, но не и да издадат с предимство книга на друг Божи човек, да спасят живота на някоя нещастна и изоставена майчица, да излязат от двореца или килията си и да ги подарят на друг. Този, от Когото се е учил "глупакът", редовно е режисирал такива сценки и постановки. Учителят му сам разказва за това в беседите Си, спомнят си го и някои хора, които са участвали лично в "пиеските" Му. Той лично е поддържал в перфектен вид една своя свещена стаичка, недостъпна никому - с блестяща чистота и хигиена. Накои от нас са имали шанса да я видят, да влязат в нея. Но - заедно с това - Той е поддържал и едно околно пространство - и на Изгрева, и на Витоша, и на Рила и на много други места, където е живял - нарочно в неугледно и даже нехигиенично състояние. Разправяли са ни за гниещите храни в шкафовете му около него. Не че чистият човек не може да се заеме сам да направи всичко да свети и пее от чистота и стерилност, но Божественото има една важна "стратегия" за изпитване на духовете и хората - на проблема за разпознаването, избора и предаността. За това, дали всички се "скатават" по други инициативи или самооправдания. Вече ти писах за кръчмата с пияниците под святата Му стаичка и за кочините с прасета около нея до края на земния Му път в България. Всеки от стотиците хиляди Негови познати, минаващи за Негови ученици, приятели, последователи, почитатели и пр., е имал свои си цели и проблеми, своя представа за мисия и задачи, свои възгледи за Делото и братския живот. Силните индивидуалности на безкористни хора хора с висок идеал са ставали мощни магнити, увличащи очарованите по-слаби души. Така се е стигало и до човешки жертви – напр., трагичната смърт на някои братя в комуни като Арчларската. Дори и да мине всичко по ноти с голям ентусиазъм и блестящи външни резултати, пак остава нещо недоразбрано в пътя на ученичеството. Каквото и да произведеш и раздадеш безкористно, колкото и велик да е този импулс и това изпълнение на Завета на Господа, каква е гаранцията, че хората ще го оценят и използват? Само Бог вижда колко томове с подарено Сллово Божие и колко тонове свято зърно си стоят неизползвани някъде или андроидите ги изсипват в океаните!
Божественото "Нищо", "божественият микроб без самочувствие" все пак е една вертикала от Господа и затова там, където живее, е особено важно поле за божествено въздействие върху вселената. Всеки милиметър от жилището му и земята около него е предавателна станция, отправна точка за телепортиране на утешения, изцеления, просветления, спасения, умиротворения, възнесения, космични пътешествия и щастия из цялото Битие. В религията това е познато нещо, независимо как е разбрано и практикувано: много духовни отци са имали послушници. Когато смиреният и просветлен послушник служи на Божи човек - на Велик Учител или някое последно "Божие Нищо", той извършва милиард пъти по-ценни и ефективни действия в сравнение с всички велики дела на хората с великите идеи. Послушникът в манастира и войникът в казармата трябва да изпълнява абсурдни нареждания. Той строи Вселена, той строи смирение, а не някакво човешко нещо. Ефрейторът или игуменът ще ни накара да пренесем огромен куп камъни три пъти от единия край на двора в другия - без никаква логика и необходимост. Това винаги зверство ли е - или нещо друго? Посветените, Учителите, Сам Мировият Учител понякога имат навик да бутнат една съвършена стена, иззидана и измазана от учениците си. Да пуснат свинете в идеално обзаведения им апартамент. Защо? Кое е по-важно: резултатът или действието? Защо източните монаси подреждат съвършена мандала от цветни камъчета - и после пускат потока да мине през нея и да я разруши? Кое вижда Господ: това, което сме уредили и направили за себе си - или рухването му, за да станем последни слуги някъде? Така Учителят е изпратил любимата ни с.Станка да живее при бр.Борис и да се грижи цял живот за дома и градината му само срещу една ангелска чорба дневно и легълце в килерчето. И това не е единствен случай. Лично познавахме сестри като Теофана Савова, която е живяла със сестра си в най-люти зими на палатка на 5 метра от дома и салона на Учителя, защото е била направила своя избор в живота и еволюцията си. Всеки живее за нещо или за някого, идва на беседи, умува, дискутира, проповядва, обявява и води инициативи и пр., но всеки си отива вкъщи след това или в комуната - надалече от Божието "Нищо".
Народът ни казва: "Ако някой се не дава да го познаеш, виж го къде ходи". Е, 99 на сто от оглашените и мислещи се за ученици около "Божието Нищо" на Изгрева са си имали свои инициативи, свои велики или невелики идеи, свое чувство за дълг, свои фенове и предпочитания. Но само няколко души от рода на Бай Ради, Ганка, Теофана, чичо Димитри и пр. имаха такива сърца, че им е било абсолютно невъзможно да живеят някъде другаде и да се увлекат по някой друг авторитет и инициатор извън Любимия си Учител. Постъпили са като апостолите на Христа - оставили са близки и роднини, лодки и рибарски мрежи, сечива, задължения, приумици, интереси и всякакви други предпочитания, за да преработват Вселената откъм пространството на Учителя. 25 години Ученичество с присъствие. Но Той не иска от всички лично присъствие само около Него. Той е казал (предавам го разширено): Ако сторите това на едно Божествено Нищо, на една Божия Микроба или някое Божие Нищожество, НА МЕНЕ СТЕ ГО СТОРИЛИ.
А Божите микроби и нищожества, въпреки че си имат брилянтно чиста свещена стаичка в лоното на Отца и даже една тайна такава и на земята, нарочно поддържат и коптори и развалини на определени места, където имитират, че живеят. Проверяват вселената, проверяват приказките на съществата за Любов, Разпознаване, Избор, Преданост, Дело. Едно камъче, преместено на такова място, една четка положена, една керемида наместена, една хартийка повдигната, една рана изцелена - физическа или душевна - вършат повече работа за човечеството и Бога, отколкото всичките подвизи и инвестиции на оглашените, които обичат повече егото си и авторитетите. Даже и когато преливат от безкористие и идеализъм.
Ще дойде една или друга чистофайница, ще ти лъсне мивката и чиниите еднократно в живота си - и ще си замине, понеже си има свои, много по-важни хора и работи. Ще ти чете нотации и ще те унижава три пъти повече време, ще ти прави показнò как се чисти, предполагайки, че ти така си свикнал или си се оставил на мръсотията от мързел. Ти не й показваш истинското си жилище и истинската си кухня, които поддържаш съвършено. Въвеждаш я само в проверителницата за гордост и братство и сестринство. Тя ще си замине, ще участва предано в духовни песни, молитви, паневритмии, седенки и бърборилки с бели дрехи, ала при святата самотна майчица няма да дойде за повече от няколко часа годишно, а други въобще няма да я посетят и веднъж в живота си.
Един Приятел, който знаеше тия тайни, преработи още веднъж вселената, като направи да светне копторчето на едно от Божиите Нищожества с едновременно велико и нулево самочувствие. Сега пък помага на майка си, на родителите си по същия начин, понеже знае и чувства, че любовното служене на "малкото" и "безпомощното" е по-сърдечно обяснение в любов към Бога, отколкото широките инициативи, в които вече отдавна се е доказал.