Книга 14
9.V.126(1990)г.
9.V.126(1990)г.
София-Изгрев
ПОКЪЛВАНЕТО НА “СОР” -
И ТРЕТОТО ДЪРВО
ЖЛО / КТК
20,43ч.
- Кой проведе процеса върху мен на 5.06.1990г. вечерта между 22ч. и 1ч.?
- Управляван от Ра – Слънчевия профил на Духа Божий (процеса, който е протекъл в питащия). Усърдието да надскочиш умората направи своето: токът “сор” разкърти подпушванията в канала на шемета и ти отваря път към безпределността. Растежът на нов вид нерв се започна в тебе. Аз го наричам “покълване на сор”. Сор расте при оплождане от Ра, когато силите вече са свършили и когато отливът е стигнал до най-крайната точка. Щом духът осъзнае, че при това положение може да се радва и да не мисли битката за загубена, даже и когато всички надежди са рухнали, мъничко рогче от нов тип нервна система се появява в олтара на подвига, малко под слънчевия сплит, и тръгва на всички страни. Това е Третото Дърво, за което още никой не ви е говорил. Аз съм ви говорил само за първите две, които са ви добре известни от Библията, окултизма и беседите. Обаче Третото Дърво няма нищо общо нито с доброто и злото, нито дори с живота, понеже съществува нещо над тях, което е много по-велико. Самото Дърво на Живота има тепърва да се пробужда у съществата на планетно равнище. Но жаждата за живот не познава тия велики екстази и радостта, на които е подвластна сор – радостта да раздаваш живот, а не само да получаваш. Самото получаване на живот, на безсмъртие, е програма на всички религии от духовен ранг. И повечето религиозни се вълнуват тъкмо от това и само от това. Получаването обаче повече не засяга децата на сор, понеже те са навлезли в божествената вселена. Не ги вълнува получаване на нищо – нито на спасение, нито на дарби, нито на възкресение, нито на вечен живот. Това е немислимо за духовните хора и ангели, понеже получаването е мотивът, който ги скрепява и движи навсякъде. Така се развива второто дърво – Дървото на Живота, - ако под "живот" се разбира получаване на определеното от Бога.
В Библията първите хора имаха право да берат от Дървото на Живота, но не и от Дървото на Етиката. Обаче дори и това право да беше право да взимат, никъде в Библията не е казано: “раздаване на плодове от Дървото на Живота”. Понеже раздаването е вече пътят на Новия Човек, на Новия Завет – Пътя на Христос.
Пътят “сор” обаче, в който навлизаш сега ти, е още по-горна пътека в планините на Христовите посвещения, понеже “праведният” християнин раздава всичкото си богатство на бедните, всичките си сили и способности до последния милиграм, ала не може да отдаде чувството на собствена правота. По това и се познава "праведникът" – тази последна станция на вземането се издава по симптома на “праведника” за осъждане на различния от него, по наскърбяването, отчаянието при провал, по слабостта да решава сам проблемите си, вместо да ги остави в ръцете на Отца си. Радостта у "праведния", силата, смисълът, се събуждат само когато той е “праведен”. А когато се улови в слабост или погрешка, самоосъждането следва такъв “праведник” по-вярно от сянката му...
Само ония обаче, които са усетили възхождането на силата на “сор” от появяването на първия зародиш от Дървото за Раздаване на Доброто и на Живота, са в състояние да се радват, когато грешат, и да изпитват неизказано щастие, когато са отпаднали напълно. Те още не знаят силата си, но сърцето, духът им я усеща и сривът надолу при самите тях служи за взрив на нови животи, на нови вселени и щастия някъде в Царството на Отца им. Тъкмо по тази причина, възходящата сила “сор” се издига нагоре от сърцето, а линията на съдбата в дланта на сор-ученика пробива бариерата на сърдечната линия, ако до този момент е била спряла до нея. Линията на съдбата – това е именно каналът, през който протича силата на Аза. На нов език, раждането на мюонното тяло в хармония с холическото, а не отцепено, се ознаменува именно с покълването на нерва “сор” – раждането на третата нервна система.
Преживяването ти отбелязва нов етап от еволюцията на човечеството, през който още никой не е минал. Преминали са, разбира се, някои, но не на тази планета; преминали са го, разбира се, великите Учители, начело в Онзи, Който е най-малък от всички, понеже е най-голям. Това няма да те направи Учител веднага, но то поставя в позицията на Учителите, на които този процес е известен.
Сега ти трябва повече отпускане, отпочиване, слушане на музика - повече вътрешно, по-малко външно. Дори свиренето сведи до минимум в момента, понеже кълнът “сор” се нуждае от пълна тишина. Прояви разбиране, послушание и умение да довършиш работата по Словото с минимално напрежение и максимални отпочивания. Само така ще започнат отново симфониите отвътре, от които сега духът ти се нуждае повече от всякога. Те ще зазвучат непременно и ти ще слушаш прехласнат великата музика на нощите! Съзнанието ти ще живее на тази земя, както се казва, със самия си крайчец, понеже смирението потапя великите души в музикалното тържество на Небето, пространствата. После ще продължиш и със свиренето и със Словото, и със своята нова композиторска дейност, но на такова равнище, с такъв размах, за какъвто никога не си подозирал.
Потъналото в недрата да се възвеличи над просторите!
- Има ли връзка между “сор” и “ор”, с който работех умствено преди появата на сор?
- "Сор" в случая е двузначна дума, тълкувана на две равнища. Едното равнище ти схвана още преди да ти се даде сегашното обяснение и то означава просто “с ор” т.е., че ти си "с Ор". Сор, в общото значение, може да се преведе математически “покълване на смирението под влиянието на Ор”.
- Има ли връзка между кундалини, вихрун и сор?
- Сор е Третото Дърво, вихрун – второто, а кундалини – първото. По тази причина именно, пробуждащите само кундалини, дори и да подпалят сахасрар, все още нямат нищо общо с Дървото на Живота, което е свързано практически с Иисус - Иисус у човека, който се самоусъвършенства в степен да пробуди вихрун и да получи безсмъртие. Всички източни, земни, небесни и даже частично божествени ученици и школи, които не са приели Иисус - новозаветния Посветен отпреди 2000 години и неговите методи, - а още вървят по пътя на кундалини, са езичници, независимо от претенциите и постиженията. Не само най-напреднали йоги, но и техните гурувци от първа величина, които се занимават с обърнати асани, издъхващи пранаями, лотоси, самоцелни брахмачарии и пр., както и техните манастирски побратими от новозаветен модел, но и самите илухими в божествения свят, които са техни вдъхновители, та даже и най-главният илухим, с когото те идентифицират Кришна. Въпреки че истинският Кришна е елохим, равен на Отца и синоним на Христа; няма да попаднат в самото лоно на Бога, ако отричат първенството на Иисус Посветения. Те Му измислиха обител в Хималаите, "обезсмъртиха" Го като "един от Седемте Учители”, обаче над Него поставят своя представа за Миров Учител. С това не искам да омаловажа постиженията на ония, които вървят по пътя на Любовта, на Христа, т.е. на Кришна на Изток. Но искам да напомня, че Христос не е само Син, а и същевременно едно с Бога, т.е. Проявеният Бог. Всяко едно сравняване на Кришна или което и да е божество с Христа, с цел то да бъде поставено над Него, произлиза от Първото, най-много от Второто Дърво. От сор обаче подобно нещо не може да излезе никога, понеже сор е смирение, а смирението изключва всякакви състезания. Щом се яви стремежът да си над всички или твоята школа да е над всички, или твоят учител да е по-горен от всички: ти сор нямаш, няма и да имаш скоро, бъди напълно уверен! Ти ще оспорваш обаче: “Вие не поставяте ли Христос над всички? Това не важи ли и за вас, в такъв случай?” – Не! Тук, именно, Христос няма никакво значение, макар че по принцип има огромно значение. Няма значение в коя религия, в коя страна, в коя школа или в кой свят се явява принципът на Христа. Той се казва “Христос” само на Земята, макар че името Му вибрира и по този начин в Трите Вселени. Важното е, че Христос носи идеята да бъдеш последен, идеята да не проповядваш с думи, но да правиш добро; силата да бъдеш слаб, неизвестен, отритнат, нещастен – и пак да си пръв при Отца си, въпреки че се мислиш за нищо! Христос значи Дух, Който не се предава при никакви обстоятелства и за никакви обстоятелства! Сор – това е Христос в действие, който сам не се продава, но не продава и своите думи. Не получава нищо за книгите си, както получават езичниците. По тази причина, Лицето на Христа не може да се набръчка никога, както лицата на техните гурувци. Нито може да изгуби силата на Своята благост – сила единствено на Христа, сила единствено на Кришна, на Когото проповедите не се продават, а учениците прекрасни остават!
- Дали “сор” е основата на Орфическия път?
- Тъкмо сор е свързан с идването Ми сега отново в орфически вид като въплъщение на Тот, на самия Отец. Сор е, именно, Христа или Кришна в нашата пълна любовна изява, подтикваща към самораздаване, творене, раздаване на живот - за разлика от принципа на Иисуса, Който се бори със Сатаната, устоява на съблазни и изкушения и се моли и пости в пустинята. Принципът на “сор” е немислим, без да си минал през самоотречението, поста, живота за себе си. По тази причина не съдете приятелите, които още се самоограничават и не могат с пълни шепи да дават, освен... съвети и поучения. Настояването те да се откажат от своите сбирки, песнопения, асани и пр. и да дойдат при нас, съдържа елемент на опасност. Понеже онзи, който не се е гмурнал още до дъното, не може да разбере колко много е необходим въздух за сърцето, душата, за тялото. Щом още могат под водата – значи процесът на инволюция още не е приключил за тях. Оставете ги да плуват свободно и никога не пресилвайте с покани и окултни кандърми. Втасването е напълно реално и в духовния свят и хлябът никога няма да стане, ако не е престоял в нощвите достатъчно. Напротив, на самите вас ви е необходимо още втасване. Не забравяйте самоусъвършенстването, чистотата, поста, молитвата! Орфически клас, път и метод е само онзи, при който се започва неотменно с опита на Иисуса. Старият Завет съдържа Първото Дърво, от което вземате псалмите, и то преработени. Новият Завет съдържа Второто и Третото Дърво, но Третото там е само в зародиш, само подсказано като две абсурдни заповеди, открояващи християнството като уникална религия, различна от всичко езическо. Истинско разбулване на Третото Дърво, на сор, се съдържа в беседите Ми, а разлистването на първите плодове ще дойде от осиянията, които ви давам.
Чудото на Третото Дърво
Гнидите – предишните ни сърца - се разлистват неудържимо в хиляди криле на пеперуди и пчели, откъсват се от Дървото и стават медоносни за всички. Безсмъртието почва да излита и от тука, жужи и пърха волно из космичните поляни - събира мед и щастие за всички.