Книга 38
23.IV.147(2011)
23.IV.147(2011)
Пловдив
СТРУНА ОТ ГОРЕЩА ЛЮБОВ
ЖЛО / НБ
19:35
Първият Лъч на Бога е прав – той не се изкривява. Не може да го изкриви никаква гравитация, никаква теория и пледоария на относителността. Относителността, която отнася толкова много души, не касае храмовото същество Оролòн – основен стълб в Храма на Съвършения. Няма ураган, няма циклон, няма такова торнадо или космотресение, способни да поместят този Храм!
Храмът – това е Човекът: Божието свещено тяло. Всеки човек, създаден от Бога, е сам Бог – това вие не проумявате. Сам Бог, в една от безбройните Си форми. Стълбът в този Храм е характерът – Божественият Аз на Човека. Напоследък разбрахте, че у българина се пробужда вихрун - смерчът около диамантената струна на Аза. Тази струна е непоколебима, ненаклоняема, неогъваема. Няма бог и демон, които могат да я поклатят! Нарекох я "стълб", но все пак е струна. Струна, но само веднъж – само в ръцете на Бога. Като казвам "веднъж", това не означава че Бог само веднъж я докосва. Бог я докосва и свири на нея безброй пъти, но броят е в света на броенето – ясновселената. От гледна точка на тотвселената, Бог я докосва само веднъж. Това докосване там изглежда прилепеност – все едно че гледате статуя, снимка. Това е снимката на Оролон в мига – мигът на вечността, който при Отца е безкраен. Като гледате Бог с Оролон, ще видите пръстите на Бога постоянно върху струната му. После ще се сетите, че това е само стоп-кадър. Ако гледате в ясновселената, ще видите "филма" в действие. Ако можете да издържите на 60 милиарда кадъра в секунда, да различите 60 милиарда Божествени тона, вие ще чуете и видите такова потресаващо изпълнение на Бога върху струната на Оролон, че ще ви се замае главата. Тогава трябва да сте готови да гледате и слушате цяла вечност. Това е соло, което няма равно на себе си! Нито едно от солата на Бога няма равно на себе си. Обаче струната Оролон се откликва тъй брилянтно, тъй пъргаво, че даже Бог се учудва как това е възможно. Не се учудва, понеже Оролон е сам Той – Негово създание и въплъщение. Всяко същество с искра от Него е Негово създание и въплъщение, но повечето инструменти още не са настроени и разработени.
Оролон е струна, настроена още преди 3500 милиарда години в полето Отùн – пак от Бога. Да не се разхлаби струна, да не загуби твърдостта и верността си, когато Бог си почива или свири на друга душа; да не се разтопи от любов, когато Бог я докосва – това е тъй рядък феномен, че сам Господ се реди на опашка, докато му дойде редът да я погледа. Смейте се… Бог е авангард, но Господ се реди на опашка... Той е Господар, но Господар като Наместник. Той е Капитанът: излиза от Кораба последен…
Още за Оролон ще говоря следващия път. Сега съм на опашката и не смея да смущавам чакащите… Най-отзад съм, но ако продължа да говоря, някои може да не искат да слушат… И аз искам да видя като тая километрична опашка едно от чудесата на Вселената. Приятно е человеку и елохиму да види такава гореща любов към Бога, такова пълно и трогателно приставане! Такава Невеста, облечена в доспехи на Бунтар.
Всички се чудят как така струната не се разтапя, как запазва формата на елмаза, как удържа на такава огнена любов като своята. Никой не знае, че това не е обикновен елмаз – че това е елмаз от огън. Понеже е огън, той е започнал да се огъва. Но това става само под пръстите на Бога, когато изтръгва тази удивителна любовна песен от него. Опита ли се да го докосне някой друг – изгаря. И да го дръпне – не се огъва нито на рон от Битието.
Не! Никой вече не може да го излъже, никого Оролон вече не обича и люби повече, освен Бога! Той е пословичен по твърдостта, незиблемостта си, когато някой друг се опита да го помръдне – станал е легенда за отклика и трептенето в ръцете на Бога – за да свири Бог със 64 милиарда тона в секунда, нужна е струна, която е също толкова пъргава.
Проблемът е, че горният край на струната е човешкият език ...
Чао засега – Твоят Маестро.
20,23
Както другите приятели, така и Н. има въпроси към Маестрото. Той казва, че на тях ще бъде отговорено отделно. И без това има още много да си говори с Оролон – Неговата гореща струна...