Книга 29
13.ХІІ.133(1997)г.
13.ХІІ.133(1997)г.
София - Изгрев
ЖЕРТВА, МИЛОСЪРДИЕ И МИЛОСТ
Norman Lindsay
И да се опитат, веднага се разпадат, а Тя сублимира.
Тя самата не се хваща на никаква въдица, даже и на собствена,
но отива там, където Бог иска.
22,04ч.
- И така, изчакахме часа на Дъщерята (22,10ч.) – специалистка по четворенето. С общи усилия, стигнахме до третата степен на душата - Дъщерята. Първата степен е Възлюбеният, Сродната душа, т.е. Възлюбената и Възлюбилата (числото 2); втората степен е Сестрата и Любимата, т.е. и Любещата (числото 11). Третата степен е Обичната и Дъщерята, т.е Обичната и Обичащата (числото 22). Това са велики въплъщения на душата, от които ние имаме велики примери в живота, преданията и литературата на човечеството. Дъщерята, обичната, обичащата може това, което никой друг не може. Ако възлюбената се изпитва по способността ù да пристане, т.е. да се откаже от всички и всичко, включително от баща си и майка си, ако потрябва, или да бъде щастлива, че е грабната от жениха си пряко волята на царе, царства и преизподни, то любимата и обичната се изпитват по други качества. Пристаналата не се отделя от възлюбения си повече никога, защото люби само него, служи само нему и става един дух, дъх и сърце с него. Тази любов е пламенна, предана и тотално всеотдайна само на едно същество - илухимност до мозъка на костите и до корените на Битието. Рано или късно, сродната душа става едно с нас, тя се слива с възлюбения в едно същество.
Любимата и сестрата обаче се изпитват не с приставане, а с постоянно възвръщане и принасяне. Това е цяла наука на ангелите, които се грижат за своите си, но имат и други приятели и познати, и други занимания, цели и задачи, поради което не живеят в един дом с любимите си.
Това, което нарекох преди малко "обич", като качество и изпит на Дъщерята, няма почти нищо общо с досегашните ви познания за обичта. Истинската обич тепърва иде на Земята; при това, тя ще се разцъфне сега в Русия и сред руските народи, защото името й е увенчано с "ч", а не с "щ" - на руски дъщеря е "дочь". Тя в Русия ще постави на първо място четворенето.
Кое е основното качество на Дъщерята, на обичащата и обичаната? - Първата Любов на дъщерята е към Баща ù. Иначе нямаше да се нарича "Дъщеря", а щеше да е сестра, майка, любима или възлюбена. За Дъщерята най-важното е да следва заповедите на Баща си. Тя има свръхпамет в сърцето си и затова отива там, където Баща ù я прати. Възлюбената, майката, любимата, сестрата, не могат това нещо. Те се осъществяват чрез този, когото обичат най-много, и правят това, което той иска от тях. Дъщерята, майсторка на четворенето, т.е. на четното творене – творенето и създателството пак по двойки - прави същото, което правят и останалите представителки на Предаността, но не както тя иска или любимият ú, а както иска Баща ú. Това е същата молитвена песен и надежда, която звучи напоследък в осиянията: "Където Бог ни прати". При това, Дъщерята не страда, не имитира, не маркира, не изпълнява неприятно задължение. Докато е още оглашена, преди да издържи приемния изпит за Дъщеря, тя си служи с молитвата на жертвените ангели: "Господи, не ми е приятно това, което се иска от мене, но аз ще го направя заради Тебе и заради душата, която има нужда от мене". Вземе ли обаче изпита с отличен, Дъщерята Божия започва да четворù свободно: тя обича пламенно и безумно всеки, при който Бог я прати. Тя не остава нито секунда повече там, където Бог е казал повече да не остава. Тя говори и мисли за всеки, при когото Бог я е пратил, като за Бог. Тя е абсолютно съвършено и безпаметно сляпа за грешките и недостатъците на онези, при които Бог я праща. Същевременно, това е най-чистата, свята, девствена и целомъдрена Любов и Обич, която съществува в Битието, тъй като е напълно лишена от мисъл за себе си.
Вие ще кажете: "Това е свещена проституция" или "Това е нещо нечовешко, немислимо, непостижимо за женското сърце". Не! "Христовата", "свещената" проституция, е сатанинско изобретение и то няма нищо общо с четворенето. Хората веднага възприемат едно свещено положение в безнравствен полов смисъл. Всички полови работи без присъствието на Баща ни са безнравствени.
Когато говорим за четворене, за същността на Дъщерите Божии, Ние имаме предвид половата връзка на последно място. Не че тя е нещо слабо и несъществено, но до нея се стига само през девет царства в десето. И то, ако това е необходимо едновременно на тримата: на Бога и вселената, от една страна; на съществото, което се приласкава; и на Дъщерята Божия, която има нужда да приласкава. Ако само за част от мига някой от тримата изпита съмнение или колебание, връзката между тримата се прекъсва и всякакви по-нататъшни пожелания, жертви и действия минават към по-ниските светове.
За Дъщерите Божии важи молбата Ми през вековете: "Милост искам, а не жертва", но и милостта вие я разбирате ограничено, несъщностно. Мнозина ще си кажат: "Не по врат, а по шия. Любов не се раздава и по милост..." - Това е, защото в случая разбирате "милост" като "милосърдие". Бог благославя и жертвените ангели, които отдават любов с въздишка и стиснати зъби, за да спасят душата на някой ранен на бойното поле. Бог благославя и милосърдните сестри, които отдават любов с усмивка и благоразположение, но в момента на сливането си мислят за друг, за любимия. Ако това се прави от душевна слабост или с някакви користни цели, наистина блудството чука на вратата ви. Но, ако резултатът от такова любовно милосърдие е подкрепена и освежена душа, повдигната отново за подвизи на полето на Бога, Бог отчита това като акт на чистота и святост, на милосърдие. Следователно, жертвата и милосърдието в интимния живот са дело на Бога, а не на дявола, само когато се извършват за души с искра Божия, които ще употребят силата, която са получили, и огромното щастие за нови подвизи в пътя на ученичеството, братството и Школата. Отдадеш ли се на поганец, т.е. езичник, тебе вече те хваща законът на греха и на кармата.
Дъщерята Божия обаче се слива със своите си от милост, а не от милосърдие. Това са две съвършено различни неща и думата само подвежда. Духът на Христа говори именно за тази милост. Засега няма друга земна дума, която може да изрази това съдържание. Да бъдеш мил по естество, както е мил сам Бог с всички свои създания - това е най-върховната степен на Любовта - Любовта като четворене. Защо да си мил с всеки син или дъщеря на Бога е синоним на богоравност и най-върховно Божествено целомъдрие? - Защото, когато в теб ври и кипи и постоянно бълбука любовта на Бога към всички, това показва, че си станал едно с Бога.
Вие знаете ли какво изпитва един елохим, един велик Учител, една Дъщеря Божия, когато върви сред хората и по вселената? - От всичкия дух, от цялата душа, ум, сърце и тяло на съвършения и през очите му блика до сълзи неудържима Бащинска Любов към всяко същество и нещо, на което му попадне погледът! Бог се разплаква от любов, когато погледне едно кленово листенце, треперещо от обич във въздуха! Бог ридае от любов, от неудържимо щастие и умиление, задето взорът Му е срещнал едно от Неговите безбройни създания! Как тогава Дъщерята на Бога, родена и създадена лично от Него, няма да се разплаква от неудържима любов към всяко същество и нещо, което ú се изпречва пред очите? За нея е невъзможно да не обича - това значи душата ú да престане да диша. За нея е съвършено невъзможно да не плаче от любов дори и към съществата, които са все още грозни и отблъскващи заради мисълта за себе си, която ги яде като червей отвътре. Ето защо, да не съм чул лоша дума и мисъл за която и да е от Дъщерите Ми Божии, след като вече знаете, че по Земята и Небесата ходи жива самата Любов и търси на кого да отдаде милувките си!
Не сквернете нито с прашинка от мисъл името на Тази, Която е сам Бог в Своята най-прекрасна и прелестна форма. Да оскърбите и насилите такава, Която пребивава в състоянието на невинност и не познава грехопадението, защото нито за миг не е престанала горещо да люби и обича, е равнозначно на греха да изнасилите Бога. Вие не знаете, че сам Бог - най-силното и най-слабото, нежно и деликатно същество - се мъчи и страда поруган, когато посегнете върху Него - върху едно от безбройните Му женски тела във вселената. Напротив, стойте на колене в нямо благоговение пред онази, която ви милва, приласкава и вечно прощава греховете ви. Тя отдавна, отдавна вече не се надява на отклик, тъй като го има - отклика на Отца си. А откликът на Отца в сърцето на човека - единственият, който го разбира най-пълно, освен елохимите и Дъщерите Божии - е един: четворене! Творене на Обич, Любов и Добро, на добра мисъл и добри постъпки при всички обстоятелства, в пълна и безпаметна самозабрава. Мисълта за себе си е изчезнала като дим завинаги. Точно затова, щастието на тези необикновени същества и хора е пълно и изумително, тъй като те не очакват нищо от никого. Те раздават от хазната на Баща си, т.е. сърцето си и неизчерпаемите блага на милостта - на милото и любовно отношение към всички, - без да се замислят.
От, Отáн, Ототáн!
Жаравата на грядущето вече пàри под нозете ви !
23,20ч.