Книга 13
19.ІІ.126(1990)г.
19.ІІ.126(1990)г.
София - Изгрев
ЗАЛЕЗЪТ НА "ПРЕМИЕРА"
(Тодор Живков всъщност беше президент на България, но защо Елма го нарича "премиер", може да се разбере от пояснението накрая)
Всички до един имаме грехове – повече или по-малко простими. Тези, който управляваха България 35 години самовластно, също не правят иключение. Но ние помним думите на един Българин, че в Небесния Съд Дяволът е прокурорът, Христос – защитникът, а Бог – Съдията. Нека поменем истинския Тодор Живков с добро – иска ни се да сме към състава на Христа... Нека не забравяме и съвършеното му ухо - не само по форма, но и по същество. Малцина знаят, че като нелегален той е бил на Изгрева и е присъствал на беседи на Учителя. Малцина знаят също колко много хора и положения Живков спаси в България по време на престоя си най-горе. Почти никой не знае обаче, че реално той беше по-малко време на земята, отколкото се твърди официално – такива хора имат дубльори. Само Бог знае дали истинският Живков не е бил ликвидиран като дъщеря му, понеже и той е искал нещо по-различно от това, което са му налагали. Не е известно - или много добре се вижда от акашовите филми, - че някои от клюките и анекдотите за греховете и грешките му се дължът не на него, а на дубльорите му, и то под специална режисура, за да бъде дискредитиран. Да се надяваме, че душите, които го обичат, са го посрещнали горе с любов и преданост, както се загатва в колажа по-горе.
14,11 - 14,27ч.
Преди посланието - нещо срочно!
Настана срокът на изтичане силите на "премиера". Поклонете му се, защото той не е само виновен. Нас ни почитат и поради това, че управляваме не само белите, но и черните – и, следователно, няма абсолютно черен лидер. Тираните, лъжците, престъпниците, облечени във власт, също вършат наша работа, само че кармична. Поколенията трябва да са благодарни, че позволяваме на такива фигури да съкращават кармичните срокове.
"Премиерът" ви има име и фамилия, които привличаха на Земята Божиите дарове на живота. Никой не може да отмени това, което вече е станало. Провалянето на икономиката, унижението на народа и чужденците винаги става причина за радикални реформи. Некомпетентният и некадърен ръководител е неоспорим фактор на прогреса, понеже събужда самоинициативата на опозиционните сили. При това, независимо от действителните си субективни и обективни престъпления, Тодор има идеално ухо и много правилен череп. На него до голяма степен дължите, без самия той да подозира, огромното нахлуване на космични енергии и запазването на България от много по-тежки военни и природни бедствия. Отдайте заслуженото на мъченика, понеже на него никак не му беше лесно. Рожба на епохата, той стана инструмент и за добро, и за зло; отвори коридори към Новото Учение и увеличи несметно количеството на оглашените.
"Премиерът" предстои да бъде съден на Небето, но той има и солидни защитници, които ще очертаят неговата роля за предпазване на много души от тежкото зловоние на “крин” – нещо, преминаващо вече в небитието.
- Сам ли си отива или ще му ... "помогнат"...?
- Отива си от отчаяние.
Коментари от 2009г:
За да нарича самият Елма един президент "премиер", което иначе е грешка, трябва да има солидни причини. По онова време не сме Го питали защо. Но едва днес изниква една любопитна подробност, която не обяснява главната причина, но има нещо общо с това, и тя ни накара да сложим тази титла в кавички навсякъде в осиянието, а не да я редактираме и заменим. Ето какво научаваме:
Председателят на най-многобройната комунистическа партия в света - китайската, Мао Дзе Дун харесва българският лидер от пръв поглед. На едно от заседанията, всемогъщият господар на социалистически Китай развива своята теза, че е време социалистическата система да обхване територията на целия свят, даже с цената на нова световна война. Председателят Мао не спира дотук - той предлага тези "световни социалистически щати" да се ръководят от планетарно правителство и предлага за негов пръв премиер да бъде избран... Тодор Живков. Предложението остава в протоколите на съвещанието като куриоз. Но Живков дълго след това в тесен кръг си спомня как високо го е оценил самият Мао Дзе Дун...
Ето кратки сведения за него, тъй като чужденците няма откъде да ги знаят:
Тодор Христов Живков е ръководител на Народна република България в продължение на 35 години (1954-1989), като Генерален секретар на ЦК на БКП. Свален е чрез вътрешнопартиен преврат на 10 ноември 1989 г.
На 28 февруари 1938 г., качени на волска каруца, двамата с любимата си отиват в Павликени. Там Мара Малеева и Тодор Живков сключват църковен брак. Двамата се обричат на вечна вярност в тази павликенска църква. Местните разказват, че Живков никога не ги е забравил. Често им помагал и идвал на гости в селото. Според тях, той единствен от политиците не е забравил откъде е тръгнал. Затова и до днес споменът за него предизвиква сълзи на умиление.
От 1954 г. е избран за Първи секретар на ЦК на БКП и става вторият човек в управляващата тоталитарна партия, след Генералния й секретар Вълко Червенков. През април 1956 г., след премахване на партийната длъжност Генерален секретар на ЦК на БКП, той оглавява БКП. През 1981 г. длъжността Първи секретар е преименувана на Генерален секретар.
Той е министър-председател на България в 70-о (1962-1966 г.) и 71-о (1966-1971 г.) правителства, а от приемането на Конституцията от 1971 г. до края на 1989 г. е председател на Държавния съвет, т.е. председател на колективния орган, явяващ се постоянно действаща горна камара на парламента и колективен държавен глава.
Ето и някои лични впечатления във връзка с Тодор Живков:
По време на работата на п. в Съюза на Българските писатели през 1975 г., председател на Съюза е акад.Пантелей Зарев, приятел и съратник на Живков от младини. Той често разказва за положителните му качества, докато другите изтъкват само греховете му. Едно от тях е невзимането на страна в някой остър спор и подялба на интереси, мъдрото изчакване, докато нещата не се поуталожат и не се намери начин конфликтът да се реши мирно и възможно по-справедливо. Другото е активната му и категорична намеса за спасяването на не малко набедени писатели и културни дейци. Върви слухът, че качествата му на политик са наследени от българския цар Фердинанд Кобурготски, който уж бил негов незаконен баща, тъй като майката на Живков му е била прислужница в Правец. На това дължал и кариерата си, тъй като бил лансиран от "своите" си на запад, макар и комунист...
Най-пряко засягащото п. е работата му в Министерството на Културата през 1980 г., където оказва определено въздействие на дъщерята на президента – Людмила Живкова. Нейната идеалистическа, религиозна и окултна политика не се харесва на Леонид Брежнев и той извиква Живков да го гълчи защо ù позволява това и защо напоследък била назначила и двама "дъновисти" в Комитета. В отпечатаните си спомени Живков разказва подробно за този напрегнат разговор, в който той е защитил смело и достойно хората от Бялото Братство, изтъквайки че като нелегален те са го крили и хранили на Изгрева и че се е уверил с очите си, че те не само не са опасни за държавата, но и са най-честните и най-добрите във всяка област на живота. Настоял Брежнев да си проверява по-добре информациите по такива поводи.
Това, че прогнозата на Елма в това осияние е за скорошното заминаване на Тодор Живков от този свят, а той умря официално чак на 5 август 1998г, беше поредният повод за недоумение и въпроси от наша страна, докато не узнахме, че истинският Живков действитело е починал скоро след това, а после на сцената са продължили дубльорите му, според някакво стратегическо решение на ЦК на БКП. Имаше и разкрития и антропологически разследвания и статии по този въпрос. След като убиха Иван Башев, понеже беше много интелигентен и неудобен, и след като убиха и самата Людмила Живкова, нищо не им е пречило да ликвидират и бащата, ако е бил немирен...