Книга 41

 

 Въпрос от Х.С. за „Отварям поле на небивало щастие!”;

ОТГОВОР: КЛЪСТЪРИТЕ НА БЕЗСМЪРТИЕТО

 

150.04.18 08:46:00 въпрос: МОЛЯ, ако е възможно да разтълкуваш абзаца от 38 книга на осиянието "Тази голяма секта": "ОТВАРЯМ ПОЛЕ НА НЕБИВАЛО ЩАСТИЕ ОТ МИГА, В КОЙТО ПОЧНАТ НАЙ-ЧИСТИТЕ И СВЯТИ ПОДРАЖАНИЯ НА ВОДНИЯ КРИСТАЛ".

 

   150.04.18 ОТГОВОР: КЛЪСТЪРИТЕ НА БЕЗСМЪРТИЕТО. Отговарям на въпроса ти по памет и само по изречението, което си цитирала, понеже оригиналният текст не ми е под ръка в момента. Всички учени, които се занимават с кристала на водата, наречен "клъстър", наблюдават явление с фантастична честота: винаги един елемент от него излиза, за да дойде отвън друг. Това гарантира цялостта и функцията на клъстъра, т.е. съобществото, а оттам и въобще на живота, тъй като водата е носител на живота. Нима не е същото и с клетките в организма: на определени периоди те се подменят с нови клетки изцяло, ако ние не им пречим. В измислените човешки съобщества и най-вече в микрогрупите, наречени "род" и "семейство", този природен и космичен закон е фатално нарушен, поради което там се наблюдава образуването на така наречените родови, домашни, междусъседски, квартални и селищни невидими чудовища, които пият силата и смисъла на живота ни. Главно оттук започват болестите, нещастията и смъртта на хората. Загубена е волността на духа и душата ни да бъдат скитници където и когато си искат и да се обмѐнят свободно с други човешки индивиди и "клъстъри" (общности). А за Великата Разумна Природа и за целия Разумен Космос, единствено това е нравственост, чистота и морал - свободата на духа, душата, ума и сърцето да правят каквото си искат. Един прелестен Човек казваше: "Вятърът духа накъдето си иска..." Така живеят свободните човечества в целия космос. При тия постоянни екскурзии, пътешествия и гостувания се обменят кристално чисти енергии и субстанции и се раждат щастливи преживявания, които не могат да се сравнят с нищо познато на сегашното ни човечеството. Бог лично се радва и взима участие в тия целомъдрени обмени, тъй като чистота и девственост, според Учителя, е само изпълнението на Волята Божия, а не някакви традиции и постановки, наложени от сатанинските религии и правила на обществото. Старостта и болестите идват от чувство за дълг към случайни хора, а не към Бога и Ятото ни, с което сме дошли от Вечността. Когато някъде се яви спонтанност и свобода, цялото Битие, цялата Вселена спира за миг работата си, за да се възхити на това и да вземе лично участие в този свят миг, когато са се срещнали същества с монада – с искра Божия. За това говорят беседите на Учителя, с това са пълни и осиянията на Елма, обаче ние само си ги четем и слушаме, а живота си не променяме. Чувството за дълг към Бога и безсмъртието, към сродните ни души, е затъмнено от чувството за дълг към други неща и хора, поради което се разболяваме, въздишаме и остаряваме. Нас ни интересува какво ще каже светът, а не какво иска Бог. Темата за водния клъстър в социален, интимен и селищен план съм отразил и в един фантастичен разказ със заглавие "Дървото на живота" на стр.391 от книгата "Фантастични видения", която може би съм ти дал на диск или изпращал по интернет. За всеки случай ти я пращам пак, тя е дадена за издаване и ще е с илюстрации от любимия ни художник Кеазим Исинов. 

            Тук ти копирам една от темите в Диалектическата енциклопедия на Словото, макар и с един по-дълъг коментар. Колкото и да е несъвършен в сравнение с чистото Слово, той е още един опит за  синтез на познанията ни в тази област:

 

       УМ И СЪРЦЕ - СЪЕДИНЯВАНЕТО ИМ И ИДВАНЕТО НА ДУХА, АКО СЕ ПРИЛОЖИ БОЖИЯТА ВОЛЯ (1933.01.08н ддж ЖИХ97:112): Ние трябва да знаем, че в нас има вложено нещо свещено - туй, което наричаме "ум"; туй, което наричаме "сърце" в човека. Тия двете неща, ако гисъединим и приложим Божията воля, ще дойде в нас Духът и ние ще придобием всичко онова, към което се стремим. Тогава ще дойдат хората, които ще оправят света. КОМЕНТАР: Това твърдение на Учителя, което сме го срещали стотици пъти в беседите Му в най-различни варианти, винаги ни е звучало много мъдро и вдъхновяващо. Обаче колцина сме се замисляли какво по-точно може да означава това конкретно за всеки от нас; и как то може да се окаже спасително за излизане от ямите, в които се намираме? Четем го с удоволствие, даже го проповядваме, но проумяваме ли как то може да ни придвижи напред в еволюцията и да ни даде излаз и щастие? И древната, и съвременната психология, и религиите по света дават безброй съвети как да сдобрим ума и сърцето си и какво значи да се изпълни една Висша колективна Воля, която е за доброто на всички и на всеки поотделно. Кои от тия съвети са верни е въпрос, но в това, което вярваме, че е автентично Слово Божие, идеите и методите са хиляди чудотворни разковничета, ако някой реши да приложи поне няколко от тях. Определени сили обаче са борят отдавна (от момента на Първото Грехопадение преди 200 милиона земни години) да разбалансират ума и сърцето ни и да предлагат фалшификати на колективната воля. Това са много ненаши воли: волята на егрегорните отци и идеолози, волята на "народа", волята на монарха или управляващата вър­хушка, волята на рода и традициите, волята на удобството, страха, егоизма, самомнението, амбициите, тщеславието и какво ли още не. Умът и сърцето ни са вкарани в перманентна битка по­между си и с факторите, които биха могли да възстановят баланса им. Това е основната стратегия на всяко раково образувание в общес­твото - интервентите изяждат истинските клетки или експлоа­тират субстанцията и силата им. За тях е "морално" всяко нещо, което спомага за оцеляването и разпространението на самите тях, а "враг" е всеки и всяко нещо, които са опасни за постигането на целта им. Обладаната от демони власт или отделен човек счи­тат себе си за "най-прави" или "единствено прави". По-интелигент­ният човек се бори да не влиза в глутниците и стадата им - не им ще ни меда, ни жилото. Но и той, ако е вече обработен, е жертва на собс­твения си егрегор или някой типов егрегор на обществото, който му внушава, че трябва да се върти в кръг и не бива да го разчупва в спирала по никой начин. Внушава му, че това е "относително най-изгодно и безопасно" или че такова е "естеството" на жертвата му. Човек още от малък си вярва, защото му е внушено, че това, което силно иска и което силно не иска представлява неговото естество. Ако е програмиран от  възпитанието, от махленското и об­щественото мнение, това му е социогенезата. Обаче има и родово зомбиране (наследствеността, биогенезисът, филогенезисът), има и индивидуално - онтогенезисът. Послед­ният е по-малко известен и се разглежда само в ученията, които вярват, че човекът е безсмъртен дух и носи своите особености и настройки от предишните си животи И да вярва в безсмъртието, индивидуа­листът често не е "евоспособен" - не иска или не може да еволюира. И в трите типа програмиране се води съзнателна или подсъзна­телна битка на живот и смърт срещу равновесието на ума и сър­цето и срещу Волята на Цялото. Те биха отнели властта на обсе­бителите, които са успели да внушат на донора си, че е най-безо­пасно да не мърда, да не прави експерименти извън обещанията си, извън стереотипите си и предписанията. И да е съпричастен към някоя група, зависимият изпълнява нейната воля, а не тази на Истината.

       Ето какво казва Учителят на тази тема: ЗАВИСИМОСТ (233.04.02н рад ЖИХ97:342-343): Докато си зависим от външ­ните условия на живота, ти не си в Истината; до­като си зависим от знанието на хората, ти не си в Мъдростта; докато си в зависимост от живота на другите, Животът не е в теб. /Във всяка от тия три зависимости/ ти си подложен на огромни изпи­тания". Божественото Цяло обаче се отличава по това, че иска всичките му части да са равностойно, равнопоставено активни и щастливи. Да няма презадоволяване на една за сметка на друга. Това важи както социално, така и индивидуално - физически, духовно, психически. Не че любовта с обект и предпочитания е нещо нена­вистно на Бога - сам Той е вложил този стремеж и потребност в създанията Си. Обаче Противоположната Сила, макар и напълно под Неговия контрол, се стреми с всички сили да ни вторачва в хора и обекти от по-ниска или крайно различна еволюция и да им се чув­стваме длъжни. Тя има сметка от това, за да бъдем заробени, не­задоволени и нещастливи – това, именно, е източникът на нейната храна. Получава се затворен кръг, един странен мазохизъм, в който тя ни кара да привикнем към нещастието си и дори да го защита­ваме - по много странна логика. Обаче волята на Природата е оцелява­нето на вида, а не на болното същество. За всеки природен вид е морално всичко, което спомага за оцеляването на всички - за физическото им оцеляване. Това е волята на Цялото, ако говорим за отделния вид в природата. В божествен смисъл важи същото, но вече с друг модус - създаването, оцеляването и разпространяването на съществата с монада, с искра Божия, обаче без да се посяга на други същества и на природата. Ако нещо пречи на това, Цялото ни създава перманентни спънки, защото има опасност да нарушим "заповедта" на Бога да се плодим и множим със себеподобни. Друг е въпросът, че има принцип за максимално разнообразие на съчетанията, за да бъде постоянно свеж и жизнен геномът. Тай­ната обаче е в това, че тук разнообразиено трябва и е възможно да бъде само в рамките на вида. Изключения има, но те са предимно психологически - универсалната душевна любов между същества от различни видове.

       Биологически обаче зачеване между различни видове е невъзможно - може само в някои подвидове. По същия прин­цип и Сведенборг ни разкрива, че контактуване между различните ангелски общества на Небето е опасно и на практика невъзможно: това е въпрос на психохимия, може да се получи експлозия. Драмата иде от това, че всяко ангелско общество има собствена представа за любов, мъдрост, истина, правда, добро, щастие, свобода, чувс­тво за дълг, съвършенство. Бог обаче е заложил възможността за такива опити чрез един крайно рискован експеримент, в който ус­пехите могат да бъдат много малко, но истински. Това е въплъща­ването на съществата от различните небесни класове и йерар­хии като човеци на Земята и на планети и в светове като Земята. Тук има предимство свободната воля и свободата да се привличаме и съчетаваме с хора от различни йерархии. Казахме "много малко" не случайно и даже засега само теоретично, тъй като, според най-ав­торитетни източници, в цялата история на земното човечество все още не се е явила двойка мъж и жена, която да разреши пра­вилно въпроса за любовта. Но все пак няколко де­сетки относително успешни опита в цялата история на земното човечество съществуват. Това са двойките и групите, при които всеки прави усилия да се приближи максимално до естеството, разбиранията и потребностите на другия и да пожертва своите до определени граници. Както са казва в беседите - без нито един отрицателен поглед или лоша мисъл и дума през целия живот. Когато това е взаимно, различията на йерархиите и съществата намират общ език и възникват коридори във вселената за обмяна на човечествата им. Няма друг начин за пътуване и контактуване в космоса. Така се стига дори до междувидови зачатия и бракове по Волята Божия – създаването на нови космически видове и раси. Те не са мутанти, а равностойно прекрасни, здрави и божествени същества и народи.

       Невъзможното за частта е възможно за Цялото. Но и тук важи основният закон - да имаме монада от един и същ Баща. Съществуват монади по линия на Отца, по линия на Майката Божия, по линия на Духа Божий, по линия на Христос, Рама, Кришна, Зороастър и т.н. И това е заложено - любов и популация на разномонадни същества, - но до този момент в бъдещето ни делят манвантари. Първо трябва да се постигне съгласие между две или три същества от един Баща, от една галактика. Изпълни ли се мечтата на Сина Божий ("двама или трима в Мое име"), нашата галактика мигом ще стане сферична. За да се постигне това, трябва да се появят двама или трима, всеки първо със съгласие между ума и сърцето си вътре в себе си и с динамично равновесие помежду им на всичките 12 основни полета, но непременно В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ. Там няма "искам" и "не искам", "мога или не мога" или "какво ще кажат хората" - има беззаветна работа и преданост за създаването и оцеляването на съществата с монада и умножаването им по вселената. Само в този смисъл е валидна "заповедта" на Баща ни "Плодете се и множете се". Наградата е най-голямата: преживявания, които не могат да се сравнят по нищо с нисковолтовите и жалки удоволствия на хората с монофиксациите, хората на самомненията и "невъзможностите", хората на "тръпките" и чувството за дълг към смъртни; хората на страха, своеглавието и самоупованието. При все това, никой не може да отнеме на нас, хората, които остарявме, свещената свобода да проверяваме в затворени цикли и много дълго своите вкусове и теории и да си мислим, че живеем. Все пак, това е натрпуване на опит, макар и по спирала, а не по вертикала - като в училищата за бавноразвиващи се...


СЪДЪРЖАНИЕ
/

 


...Продължава във Facebook.