Книга 44

 

 

     1802 10.08.2015 Така наречените "любими" 16:46 до В.Л., приятелка-рускиня в Америка: Я очень рад, что ты не забыла меня навсегда - не похожа на т.наз. "любимых" в нашей жизни...

 

Как иногда НЕОБХОДИМО ЗНАТЬ...

Что Люди есть на этом свете...

Которые за нас хоть НЕ В ОТВЕТЕ...

НО НАС ВСЕГДА ГОТОВЫ ПОДДЕРЖАТЬ!

Kак иногда НЕОБХОДИМО ЗНАТЬ...

И КАК ПОРОЙ НЕОБХОДИМО ВЕРИТЬ...

Что Людям этим МОЖНО ВСЁ ДОВЕРИТЬ...

И МОЖНО ПРОСТО ВМЕСТЕ ПОМОЛЧАТЬ...

ОНИ ПОЙМУТ и ВОВСЕ НЕ ОСУДЯТ....

ПОСТАВЯТ ЧАЙ на кухне не спеша...,

И вдруг ТЕПЛОМ НАПОЛНИТСЯ ДУША...!

Как хорошо что ЕСТЬ ТАКИЕ ЛЮДИ...

Как иногда НЕОБХОДИМО ЗНАТЬ...

Что как и мы, ЗАМУЧЕННЫЕ ДНЯМИ...

Есть где-то люди...: СТАВШИЕ ДРУЗЬЯМИ...

КОТОРЫХ НЕВОЗМОЖНО ПОТЕРЯТЬ.

 

Не е отбелязано кой е авторът на това стихотворение.

 

       Една смешка във връзка с началото на това писмо. От любопитство как ще бъде преведено автоматично от една програма в интернет, изречението "Аз много се вълнувам, че не си ме забравила завинаги" бе преведено като: "Имам много флакони, ти не уби убиеца”...

 

       БЕИНСА ДУНО,18 юни 1930, беседа "Абсолютна вяра": "Човек може да работи и с мисълта си. Когато има нужда от пари, той може да проектира мисълта си към някой богат човек в света да му изпрати известна сума. Обърне ли се направо към този банкер, той непременно ще иска трима души поръчители."

(В случая не към конкретен банкер, а към Този, който живее във всички хора с душа.)


СЪДЪРЖАНИЕ
/

 


...Продължава във Facebook.