Книга 25
25.ХІІ.131(1995)
25.ХІІ.131(1995)
Бургас - Изгрев
ЕДИНСТВЕНИЯТ ХЕРОЛД
(Елма коментира писмо)
Това е едно много дълго и подробно писмо, което няма да бъде поместено тука, тъй като кореспонденцията е предмет на други томове. Това би трябвало да е отговор на въпрос на приятелка-журналистка за истинските символи на България, поради споровете за новия герб. Писмото обаче е разводнено с много автобиографични подробности и не е ясно дали това е само от информационен перфекционизъм или е нова ерупция на егото – човекът още веднъж си описва талантите и признанията им в света... Тук ще бъдат представени само по-интересните неща, по същество.
Хералдиката е наука като всички останали и с нея не могат да се занимават лица, които не са експерти. Волните прения и самодейности са чисто българска специалност, но дори и на нивото на парламента няма да се мине решаване на проблема за герба и знамето ни без намесата на компетентни изследователи. Един формален референдум, без гаранция за правилното му провеждане, не значи нищо: и да се изкажат учените, политиците пак няма да ги зачетат за нищо. В това отношение сме песимисти – знаем, че по този въпрос (и по много други) образованите хора никога не могат да вземат връх, защото науката пречи на нечии интереси. В случая с българския герб и държавните гербове въобще, за съжаление, действат и други, напротив, твърде образовани сили, които искат да прокарат символиката си на всяка цена: от това зависи дали ще останат на власт. Войната е за всяко житно зрънце, за всеки милиметър от герба: от това какво се изобразява и как е разположено зависи всичко!
В Народната Библиотека в София и в чужбина има уникални книги по симвология. Ровил съм се в една 11-томна американска енциколопедия на религията и етиката, в няколко речника на символите и знаците и множество книги; в много древни и съвременни съновници. Съставям българска енциклопедия по симвология, в която ще влезе и грамадният обем на символогията на Учителя Петър Дънов - съвършено уникална и неизследвана сериозно досега. Тази енциклопедия е замислена с писателя Пламен Цонев и Христофор Тзавела и предстои да се търси сътрудничеството на всички български интелектуалци и хора от народа, които имат отношение по темата. Работи се и за енциклопедия по етнопсихология.
Преди да изкажа мнение за българските етнохералдически доминанти (исторически, фактически и желани), държа да цитирам тук мисли на крупния български учен Васил Симеонов. Книжката му "Символите" се изчерпа и не всеки може да я намери по библиотеките:
"Пътешествията на Одисей или аргонавтите, приключенията на героя от древния епос Гилгамеш, "космическите полети" на странния цар Соломон, подвизите на Синдбад Моряка, Рицарите на Кръглата Маса, Крали Марко - всички носят през поколенията своите образи, своите символи, които рефлектират у нас, пречупвани през съвременната ни призма. Затова изучаването на символите не носи само дъх на древност, остатъци от далечно минало. Те ни насърчават да проследим доколко силно е тяхното влияние днес, и оттам - да прогнозираме бъдещето им. (стр.30).
"Вертикалната линия е символ на мъжественост. В хералдиката тя е знак за червен цвят, който символизира насочените нагоре пламъци (…). Ами митичното същество еднорог? То е друга символична картина за силата, мъжествеността и храбростта, излъчвана от вертикалната права" (стр.30-31).
"В хералдиката хоризонталната права означава син цвят, типичен за спокойната морска шир. Хоризонталната линия е символ за "женско поведение", за отстъпчивост и мекота." (стр. 31)
"При кръста се стига до обединяване на "горния и долния свят", изображение на "четириединството", в което са вярвали древните философи и мислители: светът с неговите четири посоки, четирите основни елемента - земя, вода, въздух, огън, - изграждащи материята. Много преди християнството да приеме кръста като свой основен религиозен символ, той е служел за означаване на страдание: нали всички мъки и беди идват от факта, че не желаем да приемем света такъв, какъвто е, а имаме свои изисквания и представи за него?" (стр.31)
"Лотосовият кръст е символ за Земята при древните индуси, а в някои славянски племена се е вярвало, че четирилистната детелина (друга форма на кръст) е образ на света" (стр.32) (Детелината е – учетворена - плоската проекция на "интегрóна" без ада - затова е израз на щастие - б.д.)
"При розенкройцерите "кръстът с розите" е символизирал, че те са в състояние да получат злато (рози) от по-простата материя (пръстта) (…) Но по-дълбокото значение е, "че съединяването на розата с кръста се превръща в символ на щастието от свързването на духовния с материалния свят." (мъжът с жената, духът с душата)
По същия начин авторът разглежда популярно, но много културно, и историята на дъгата, квадрата, петолъчката, триъгълника, шестолъчната звезда, свастиката и пр. Нямам тук намерение да преписвам цялата книга; за специалистите-символози и хералдисти всичко това е известно, но за пред несведущи, особено парламентаристи, е желателно тия неща да се напомнят, за да не вземат решения без плътни консултации с експерти. Все пак, ето още няколко цитата:
"Дъгата (полукръгът) е друг древен символ. Най-често се свързва с Луната, женствеността. В някои древноиндийски поеми, в блюдото, образувано от полукръга, се събира жизнената течност "сома", която после се излива върху Земята и дава началото на всичко живо" (стр.33-35) (за нас тава е "сàлмата" - б.д.)
"Котвата: "човек, търсещ опора не само на земята (мате-риалното), но и в небето (духовното)"
“Тризъбецът: Трите върха означават трите основни дейности на мисълта и действието: пасивност (мързел), активност и познание, интелект. Шива и Посейдон са носели тризъбци, защото са обединявали тези основни принципи. Има и други тълкувания на символа тризъбец: триединство на времето (минало, настояще, бъдеще) или "триединство на човешкия живот" - според алхимиците (дух, жизнена сила, материя).”
“Триъгълник (равностранен) - огън, мъжки принцип; триъгълник (с прав ъгъл горе вляво) - вода, женски принцип. Шестолъчна звезда (или два преплетени триъгълника) – обединяване на мъжкия и женския елемент, любов на божеството към човека и на хората към божеството;
Свастика - движение; в Китай - знак за местност;
Петолъчка - устрем към познание, знак на мъдреците.
Празен кръг - нещо; кръг с точка в средата - злато; Слънце; ♂ - Желязо, Марс;
Лабиринт - инициативност; смърт и прераждане; утробата се е представяла като лабиринт - знак на Майката Земя; еротичен смисъл; трудни ситуации.”
От старобългарските руни правят впечатление знакът на Бог Тангра и седмолъчната магическа розетка, с нанесени 7-те планети на нея. Старите българи са гадаели с нея, но са я ползвали и за магическа защита и за сèдмична, сезонна и часова астрология!
Ако сме християнски народ, трябва да се включи и християнската символика.
Хералдисти, нумизмати, палеографи - всички трябва да се включат в търсенето на истинския национален герб!
В. Симеонов дава примери за важността на гербовите символи: неправилно или тенденциозно съставяне може да стане (и е ставало) причина за цели войни (напр. "Стогодишната" - английските владетели не желаели цели 100 год. да махнат от герба си френските символи; някои крале на кръстоносци чак до 20 век са включвали в монетите си символа на Йерусалим). Ето и някой подробности от науката на херолдите:
"Ляво" и "дясно" в хералдиката имат обратна стойност на истинските посоки, тъй като гербът се намира срещу наблюдателя (…) Зеленият цвят означава щастие; зелено + златно – забавление; зелено с червено - вироглавство, упоритост (стр.128) (здрасти, България!… Но подчинени от бялото..); Зелено със синьо - радост.” А какво тогава да кажем на Индия, Италия и други народи, които съчетават същите цветове като нашите в националните си флагове, но в друго разположение?
В Рига анализирахме знамената на народите в този план, ползвайки един много богат справочник, и стигнахме до крайно интересни изводи. После дойде идеята да се направи бяла ивица, като съединяваща всички знамена, съдържащи бялото (останалите им части - както се паднат. Това не са случайни неща. Така свързахме тясно и Латвия с България (средната ивица на знамето ú е бяла), а относно символиката на латвийското знаме и герб, една нощ в Латвия дойде стихотворение, което се помни от някои латвийци.
По-нататък Симеонов говори за разликата между хералдическите (постоянните, почетните) символи и нехералдическите (временните, с неправилна геометрична форма). Всеки символ и неговото разположение имат грамадно значение за въздействието на герба. Ние, например, в Рига, установихме, че трите петолъчки в герба на Латвия (това се вижда най-ясно над статуята в центъра на града) - една "добра" горе и две "лоши" отдолу (с върха надолу) - заключват шестоъгълник! Това води до много определени изводи кой всъщност ще управлява Латвия дотогава, докато не се обърнат долните пентаграми с главата нагоре. Звездите на полицаите в САЩ са петолъчни, шестолъчни, седмолъчни – и това са символи.
"Искам да дам само два примера от хералдиката, които би трябвало да покажат колко силна и въздействаща е била силата на символиката в гербовете - продължава авторът (отдясно има илюстрация на стилизиран сноп в гербова рамка). - Това е герб на шведска благородническа фамилия. На него е показано по символичен начин (какво е станало от) почитането от езичниците германи дърво на живота. От тази фамилия произхожда Густав Ериксон, познат като Густав І Ваза, станал крал след победата си над датския крал Кристиян. Може би в този момент на опиянение от победата хвърлил поглед над фамилният си герб и изведнъж разбрал, че той повече не му подхожда. Дървото на Живота бил езически знак, а не християнски. Имало достатъчно стилизирани изображения, показващи как това дърво се огъва под краката на своите апостоли - носители на "истинската вяра". Затова Ваза решил да промени герба си - елемент от него е показан на дясната фигура. По същото време започнал да възпитава сина си в католицизъм, за да му осигури полската корона. Дървото на живота в новия герб се превърнало в сноп. От една страна той наподобява кръст, а от другата – ваза. Думата "ваза" на шведски означава "сноп". Следователно, хитрият владетел само чрез една промяна на основната хералдическа фигура печели повече, отколкото от изтощителна война или коварна дипломация.
Всички вероятно познавате флага на Великобритания - комбинация от кръстове. На езика на хералдиката, в него са включени кръстът на свети Георги (закрилник на Англия), на свети Андрей (закрилник на Шотландия) и на св. Патрик (закрилник на Ирландия). Херолдите внимавали много при комбинирането на кръстовете, за да не се получи предимство на шотландския или ирландския кръст и никой от тях да не лежи върху другия. Затова те просто вмъкнали двата кръста един в друг - така херолдите се надявали, че по-лесно ще стане претопяването на шотландците и ирландците. Разбира се, и досега във Великобритания продължават сблъсъците на различни национални течения, напук на "добрите" намерения на херолдите и техните владетели." (стр.131-133)
След крайно интересни сведения за влиянието на готиката и барока върху гербовете (и специално орлите и лъвовете, пантерите), авторът прави прекрасен анализ на 18 век, напълно съвпадащ с наблюденията на историческата мондиална астрология и нумерология. В 19 век на европейският абсолютизъм, гербовият стил се превърнал и той в рококо. После в книгата се говори за номографските монограми и уточняването на исторически събития по тях. Много интересен е и анализът на латинските букви, който кореспондира с подобни мисли в беседите на Учителя и в осиянията (напр. - в "Словометрията".)
"Владетелите са се затруднявали много при подпис на документи - (за сведение, подписвали ги специални писари-калиграфи, а императорите само поставяли точка или чертичка за автентичност" (стр.137)
Следват интересни сведения за римските цифри и за "пророчества" чрез цифри за политически събития (за вартоломеевата нощ и "Турция ке падне" = 1876г.). После се говори за съкращения, символи и средновековни сигли на тогавашната стенография ("брахиграфия").
Проследявайки текста на тази интересна книжка, в никакъв случай не се отклонявам от темата за българския герб и знаме, защото всяка чертичка, точка и буквичка в символогията е от значение. Ние не говорим само за сематология на букви, знаци и изображения, но и за семантиката на основни национални думи. Например, осъзнавал ли е до днес русинът колко велик е неговият глагол "хóлить" (гледам грижливо, грижа се нежно, треперя над някого или нещо) или "холя" (живея в доволство, заобиколен от топли грижи) - ако ги сравним с думата на Елма "холивселена"? В западен превод, тя означава само "свята вселена" и "цяловселена", но в чисто руски (ако холить не произлиза от друг език с това значение, трябва да се провери в речника на Фасмер или друг) - добива най-ис-тинското си значение, същината на Хол, Цялостния Бог – именно Благия Дух!
Не искам сега да се отплесвам в етимологични и семантнични ескскурзии, защото това е непреодолимо изкушение. Един ден Елма ще диктува осияния не само за "Философски", но и за "Нов тълковен речник", на базата на етимологичните речници на народите. Това ще е изключително интересно - ще се види как Създателите на езиците са вложили всичко в корена на думата (и частите ú) още в самото начало. Например - "хипервселена" (истинският, Божествения рай):
"Хиперборейци. Този мистичен народ, който само няколко герои - пътешественици като Персей или Херакъл посетили, - живеел във вълшебни области, отвъд страните, където духал Борей, снежният и леден северен вятър. (Защо пък точно "Борей", каква е етимологията на тази дума (име) и какво символизира? Адския егоизъм или адското съмнение?) Хиперборейците не познавали нощта. Вечният ден и нежната топлина осигурявали пълното им щастие. Винаги щастливи, проявявали простодушна доброта и благородство. Без да се боят нито от болестите, нито от смъртта, те прекарвали съществуването си в песни и танци, сред свещени поля и гори, населени от грациозни и благоуханни нимфи. Хиперборейците били посветени на Аполон, който през есента, с почването на първите студове, напускал Гърция. Управлявайки колесница, в която били впрегнати бели лебеди, той намира при тях несравним подслон. Прекарвал зимните месеци в тяхното царство, където била позната само безкрайната нежност на един-единствен сезон с умерен климат." (Жоел Шмид, "Речник на гръцката и римска митология", с. 266, 1995)
Отклоних се от книгата на Васил Симеонов поради голямата съблазън "антична митология". Там има потресаващи неща! Много моля приятелите винаги да помнят за една уникална книга в библ. "св. св. Кирил и Методий", на която не помня автора, защото ми взеха и картотеката по време на обиските. Тя е на английски и може да се открие в предметния или систематичния каталог в гнездо "симвология" или "символика, символи". Заглавието е "Етимология и семантика на имената в древногръцката митология" – на английски език. Тази книга може да ни разкрие грандиозни светове и да стане повод за осияния пак "за чудо и приказ". Също искам да си доизкарам и една друга книга от бившия справочен отдел (3 читалня, не знам пак там ли е), която съм ксерографирал до 253-а стр.: "Dictionary of Symbols and Jmagery" ot Ad de Vries, North-Holand publ. Comp. - Amsterdam ", London 1974, 2nd, revised edition 1976, Printed in Netherland. Library of Congress Catalog Card Nomber: 73-86087; North-Holand ISBN: 07204 8021 3; American Elsevier ISBN: 0 444 10607 3. Distubuters for U.S.A. and Canada: American E/sevier ISBN: Publishing Company, lnc., 52 Vanderbilt Avenue , New York , NY . 10017. На корицата и вътре има нарисувано едно изправено магаре, с посвещение: "To Sweet Isis with love from a harm/ess necessary Ass." Холандски адрес не е посочен или може да го има накрая. В Националната ни библиотека тази книга е със сигнатура 404146 С Ф16 Англ., V96 спр.чит. Може да се сондират и приятели в чужбина за горната книга. По-уникално нещо по симвология никога не съм виждал, и не мисля, че може да има: дава всеки символ не само исторически у разните народи, но и в светлината на съвременния фройдизъм и неофройдизъм; в творчеството на много писатели и философи и даже в контекста на екологията - кое птиче напр. гнезди във върбата и на какво е и то символ! Кой е неговият екологичен враг и на какво е символ. Неведнъж сме разплитали сънища и житейски символи, с които ни се говори, точно чрез тази книга - мога да дам примери.
Продължавам с В. Симеонов:
"Вторият вид пояси (във византийската кавалерия) се наричали "български", което говори, че самите българи са използвали като особен символ пояса - отличие за смелост, вярност, мъжество. По принцип, конната декорация и особено коланите са играли важна роля като хералдически (родови) символи при българите" (стр. 142-143)
А защо конят е прабългарски символ, четем на много места и в беседите на Б. Дунó. За едно от значенията на коня, Той казва:
"Добре е човек да се спира на сънищата си - да ги изучава, да учи техния език. Езикът на сънищата е символичен. Ако сънуваш, че яздиш червен кон, а в действителност си болен, в скоро време ще оздравееш. Ако си болен и сънуваш, че яздиш черен кон, ще те носят с носилка на онзи свят. Ако си здрав и сънуваш, че яздиш черен кон, още на другия ден ще имаш голямо неразположение - физическо или душевно. Червеният кон представя човешкото съзнание, човешкия ум. Докато може да бъде господар на своето съзнание и на своя ум и ги управлява, човек все пак се справя с противоречията на живота си. Слезе ли от червения кон, човек напуска своето съзнание и своя ум и се отказва да ги управлява. Щом се откаже от управлението на своя ум, човек се натъква на големи противоречия, но поне жив остава. За предпочитане е човек да язди черен кон, отколкото да слезе от червения. С други думи: за предпочитане е да страдаш, отколкото да изгубиш живота си. За предпочитане е да работиш, макар и най-тежка работа, отколкото да си в безделие." (том "Божият глас", стр.33, л. "Две категории хора" от 3.ІХ.1930г.)
Продължавам с книжката "Символите" на В. Симеонов:
"… изправен лъв и двуглав орел са символи на държавната власт. Ако все пак орелът е отражение на византийско влияние, лъвът е любопитен символ. Той не е познат като герб на източните владетели, а е взаимстван вероятно от латинците, за да се запази като наш държавен знак векове наред." (стр.144-145)- и по този начин ни поставя под властта на латинския егрегор на черната ложа, който искаше да унищожи делото на адептите Константин и Методий - и днес поголовно успява! Това е още по-вярно, ако правилно сме разбрали, че много германци са преродени латини. Германския - в частност; а латинския - заради азбуката им, наложена сред западните славяни. В решителен исторически момент, тъмните агенти на символозите са винаги на мястото си. Друг е въпросът, защо е допуснато.
Днес русите си върнаха синьо-червено-бялото знаме (символозите имат думата по какво си приличаме и по какво се отличаваме, а етнопсихолозите могат да го потвърдят). Пределно ясно е и това, защо русите са много по-православни от нас: двуглавият орел (един мутант) провежда все още византийското черногледство, страх от греха и живота и разцепление между духовните хора: шизоидния момент у народите, обработени от Черната Ложа със знака на орела-мутант. Всемирната Ложа обаче допуска вирусите само дотолкова, доколкото ние самите сме вируси в Космоса. Много добре знаем идеалния мотив на двуглавия орел: "двувластие" или "цар и парламент" - поначало благородна форма. Но доколко се изпълнява - въпрос. Както се вижда, и до ден днешен съчиняването и налагането на националните символи е в ръцете на хора, нетърпящи никакви възражения, аргументирайки се със "святата традиция"… А кой е в корените на "традицията"?
"Науката, която изучава печатите и превръщането им в исторически извори се нарича СФРАГИСТИКА" (…) Известни са и моливодулите (оловни печати) (…) - монограми, пръстени с печати, глиптика… - Глиптиката е изкуството за изработване на печати върху скъпоценни камъни. През времето на нашето Възраждане, тя намира място и у нас. Печатите се изработват главно на Атонския полуостров (правете си сметка...) от вещи майстори. Главните мотиви върху тях са орлите и лъвовете, които наподобяват гербовете на Второто българско царство (…) Изяснява се и водещата роля на прословутия Христо Джефарович с неговата "Стематеграфия", където е подал на българите идеята за възстановяването на лъва: "светлий лев в черном полю себя изправляет" (146). Нищо ново - в Айтоската градина подобен дух е продиктувал някому да нарисува Котвата на Учителя на чисто черен фон! Работят силите...
"… гербовете на държавите и до днес са мощен източник на патриотични чувства;…" (148с.)
“Гербът на София е проектиран някога от В. Дубровски, Ив. Мърквичка и Х. Тачев: в средата - лъв, горе - крепостна стена като корона, долу ляво - Витоша, долу дясно храм на Аполон, минералният лечебен извор; горе дясно - черквата "Света София", горе ляво - Тюхе – богиня на съдбата и покровителка на всички хора и градове". Познатият девиз "Расте, но не старее" е прибавен към герба десетина години след появата на първообраза му." - Тотално попадение в "десятката" - това е принципът на Уран или Водолея, а София е под Водолей. Тук, именно, Учителят откри епохата на Водолея. Ето по-точно за герба: Образът на покровителката на Улпия Сердика, богинята Тюхе. Минералните извори и храмът на Аполон Медикус в Сердика. Античната църква „Света София”, на която е наречен градът. Лъвът от Търново - приемственост на българските столици и държавност. В короната - крепостните стени на Сердика.
Бъдещите символози и херолди трябва да бъдат максимално коректни: кое е най-уникално в геологията на България? - Двуслюдният гнайс от архайската ера: най-старите скали на планетата. Има ли той геологически знак? Кое е националното животно, националното цвете, националната птица? - Имат думата фолклористи, митолози и естественици. Кои са българските исторически уникуми? - Орфей, Боян Мага, Крали Марко, Беинса Дуно. Кои са техните символи? Защо не сложим лирата в герба си, с която сме известни като единствени? Антропологически? - Най-твърд и дебел череп отгоре: това не е само лошо. Защо Рила и Родопа, както и българинът да не се символизират от диаманта? В Музи-ката - неравноделните тактове. Значи - диамантът трябва да е неравноделен: по точните пропорции на доминиращата неравноделност в народната ни музика. В танците? – нестинарството. Апропó - в дипломната си работа (1972г.) лансирам идеята за "лазерността" на българския дух, на основание твърденията на наши и чужди етнопсихолози за кохерентността на българския Аз. Етнически? - траки, македонци прабългари, славяни. Кои са боговете им, кои са символите им? Ето - известни са символите на Тангра, на Перун, на Замолксис… Още етноси? - Шопи, рупчани, мизиици… Имат ли те свои специфични качества и символи и как могат да се обединят в едно? Култура, писменост? - Най-древната на планетата! Как да се символизира това? Не един и два народа имат подобни претенции, но херолдите имат думата след изслушване на учени като Слави Дончев и Петър Добрев, К. Му-тафчиев - нека минават за фантасти. От Волга ли идваме, от Ирландия или от Памир? - Или там сме отишли оттук? Умряла работа ли е "Веда Словена"? Къде са Светителите на славянския род в националните ни символи? Кое е българско-то число, коя е българската буква? Космични ли са руните ни и глаголицата; с кои букви Константин успя да откъсне България от егрегорите на Елада, Византия и Рим? Какво представлява буквата "Ж" - математически и космогонически? Кой е българският цвят и цветосъчетание; коя – българската геометрична фигура и етноантропологичните ни гени и ъгли? Какво значи българска кръв и българска тъкан и по какво те се отличават от всички други? Какво е Мартеницата за България и света? А Бацилис Булгарикус?...
Кой пръв откри Америка, кой създаде мафията на о-в Сицилия и кой изобрети компютъра - пак българин или не българин? Кой е родителят на европейската култура преди повече от 30 000 години и после още веднъж преди 1000? Кои мито-логични персонажи и събития са се подвизавали по нашите земи? Олимп сегашният Олимп ли е или връх Мусала? Какво изобразява теренът на България? Какво значи формата на България в даден исторически период? Ами леля Ванга къде е в символиката ни - и още хиляди въпроси.
И кой, най-сетне, ще даде път на специалистите в областта на българската, а не на неграмотната и антибългарската симвология и хералдика?
Кой ще съчетае всичко това в максимално прост герб и флаг?
В оригиналния текст тук са цитирани три стихотворения от п., посветени на латвийската, руската и прабългарската душа. Ако се извлекат отделно и тракийските, и славянските думи, могат да се напишат съответни стихотворе-ния и с тях. Това ще има и познавателно, и знаково, символно значение, да станат подетнически химни. Така могат да се създадат на научна основа и селищни, и племенни, и национални гербове.
26.ХІІ.131г. 11,22ч., Бургас
- Тези усилия са похвални, но не забравяйте в чий свят живеете. "Пробването" в света не е наша работа - има си диамантени алохими за това. Ние сме стволът, а те - върхът. Значи - едни без други не можем. Ние ще вършим нашата работа, а те - тяхната. Прокарването на Божественото в света те го владеят; Ние владеем Проявата. Ако ние се опитаме да прокарваме - ще се счупим; ако те останат в сянка - ще се разпаднат.
Ясновселената съставя и пази гербовете на различните народи. Не е ваша работа да се опитвате – само трябва да прилагате. Когато загатвам тук-там за някои национални символи, не мислете, че ще ви дам пълния герб, флаг и печат на някой народ. Това са сакрални светини, намиращи се в недрата на Пралайа. Ако става дума за "пробиване", милиони години трябва да се развивате, за да станете тънки като върха на алохимна игла и да проникнете в света на първообразите. Там е обител на пълна тишина и мълчание.
Щом съм ви казвал що е българин ("Всеки човек, който търси своя Учител, намира го и започва да учи"), значи, това определение влиза в Божествения герб на българите. Щом обаче го опиша, ще Ме държат отговорен. Свят, в който още продават и купуват, не е достоен да получи такъв дар. Щом някой престане да продава и купува каквото и да е, щом почне да се раздава там, където трябва, и да учи и прилага Словото, той става "алохимна игла". Тогава ще се вдене през плата на Великата Илюзия и ще излезе от другата страна. Там ще може да ползва символите на всички небесни и планетни народи. Тези символи са живи същества. Чрез тях ще отваряте сърцата и душите не само на народите, но и на отделните индивиди. Вън от тази наука, никаква хералдика не съществува. Има само Един "Хер" - това е Господ. Интересувате ли се от Него - и Той ще се интересува от вас.
↕