Книга 13
13.ІІІ.126(1990)г.
13.ІІІ.126(1990)г.
София - Изгрев
ÈЛМОСЪТ – КОСМОСЪТ НА ЕЛМА
ЖЛО / ВДП
" ...и ни премести в царството на възлюбения Си Син,14. в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му и прошка на греховете, 15. и Който е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар; 16. понеже чрез Него е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо: било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти - всичко чрез Него и за Него е създадено; 17. Той е по-напред от всичко, и всичко чрез Него се държи." (Колосяни 1:16)
20,25 ч.
Мило ангелско създание!
Христовият свят се отваря за теб с най-обширните панорами на красотата и Истината. Ласкаво те облива вълната на святостта, приливно те окъпва ведрината на свежата утрин ...
Пралайя – Мировата Душа – сънува непостижимо за богове и най-висши ангели сказание – сказанието за твоята плодна и росна небесна градина – градината, от която пристига невинната ти душа.
Сънната песен на пчели, пърхането на невиждани пеперуди, прелитането на райски птици – всичко туй се носи във въздуха на твоята чистота, на твоето моминство и целомъдрие. Трепетна като градините на цъфнало видение, обсипана с плодни пъпки на праскова, ябълка и череша, пронизана от среброто на майския дъжд, душата ти се носи из нежни пространства, потрисайки цели острови от звезди и океани от същества с миризмата на твоята същност! Монадата ти разнася най-странен пролетен дъх на тамян, неизвестен в световете на разума ...
СОН, СОНÓН, СОНОСАРÓН!
Ти бе същество от панвселената и много хилядолетия си била природно, слънчево създание – ангел на цъфналите небесни градини. Ти отскоро си дошла на Земята като човешка монада. Самият Цар на панвселената се опасяваше, че е още рано за тебе да влизаш сред хората, че е още твърде крехка и деликатна сърцевината на природата ти, за да издържи на небитието на цивилизацията. Ти си свикнала да трептиш, да съзерцаваш, да благоговееш пред съвършенството и Абсолюта; ти се привеждаш в трепет мигновено от полъха на всяка божествена мисъл, на всяко сърдечно дихание... Затова тоя труден и особен човешки свят, пълен с твърдост и низост, ти е противен до изнемога. Затова и Роносáн – твоят покровител от Божия свят – прецени, че трябва да се родиш в най-твърдата среда, в най-коравата страна, и да преживееш колосално по сила отчуждение, та да се появят в тебе наченки на съпротивителни сили.
Твоята съдба не ще ухае пак на бисерни сънища и ти ще преживееш ред разочарования, та да получи монадата ти прозрачност, подобна на прозрачността на ÈЛМОСА. Природното царство няма оформени монади. Всяко природно творение, минало през Пралайя, получава само зародиш на монада, идея за искра Божия, която още не е подпалена. Всяко цвете, атом, частица, поле или животно съдържат спящи кълнове на монади – семена, които са още в хамбара. Нищо, че тези “семена” се движат, растат, живеят – те са още природни, а не човешки, духовни потенции. Това не позволява на отделно творение от даден клас или вид да има отделна физиономия, освен в рамките на определен алгоритъм. Росата на природата не съдържа онази Христова същност, която ние нарекохме “прана”, а още по-малко съдържа амрална. Затова и множество векове твоят дух е бил в спящо състояние, в положение на пълна невинност, в подчинение на чудни пориви и летежи, от които разцъфтяха цветовете на някои плодни дървета. Ти и до днес присъстваш в цъфтежа на тия видове по всички кътчета на необятната природа и на всички равнища на това цъфтене в етерната вселена. Това, което споменах в началото, има своята мощна омая над теб и чрез тебе - и затова примрú в съзерцание сред такива овошки по време на тяхната сватба! Ти, която можеш да се възраждаш от пепелта и да съживяваш стотици същества около тебе, само с едно вдъхване на аромата си в момента на изгрев и залез и в часа на дълбокия размисъл за тяхната сила и същност.
Тази вечер няма да се разпростра върху тяхната тайна, но когато поискаш онова осияние, ще ти говоря за символите на цъфтежа – светът на ангелските чувства. За туй, що е цъфнала праскова, що е цъфнала ябълка и цъфнала череша в Градината на Отца. Когато се роди ангел на Земята, той ухае дивно на тия най-висши чувства в платното на ангелската вселена – панвселената.
За да могат ангелите да съществуват, те трябва да са влюбени. И ти, която си произлязла от ангел, можеш да оживяваш, само ако си постоянно влюбена – друго име на живота ангелите на знаят.
И божествата се влюбват, но само ако такава е волята Божия. В естествено състояние, те са предадени на “възлюбеност”, а не на влюбеност. Възлюбеност, влюбеност и любов - ето трите извора на живот в Трите Вселени: Божествената, духовната и физическата. И когато казвам “Бог е Любов”, Аз имам предвид, че Бог е навсякъде, включително и във физическата вселена. “Бог е влюбеност” – ето какво пише в евангелието на ангелите... “Бог е възлюбеност” – това е първата истина на божествата.
Във вашия език няма такива думи, които да отговарят и в най-малка степен на понятията “влюбване” и “възлюбване”, тъй като те съществуват и се познават в супервселената и съответно в ултравселената. Когато пък казвам, че твоята любов е с обект, каквато е въобще ангелската любов, Аз имам предвид, за тебе най-вече, любовта на прасковата, ябълката и черешата. Това са цели светове и те изграждат цели небесни култури.
Без да си влюбена в някого - именно като цъфнала праскова, ябълка или череша, - ни ти би останала жива, нито онзи, когото обичаш, нито ангелите в честотите на тия цъфтежи.
Отклик не винаги е възможен, поради различната пробуденост на обичните за ангелското сърдечно цъфтене и поради твоя жребий сега на Земята – въпреки звездните висоти на твоя емоционален идеал. Самотата ще ти бъде тих спътник, и неразбраността - гостенка. Има неразбрани неща, но има и неразбрани хора. Дори и самите да разбират нещо, такива не са дорасли до чудото на ангелското ухание, а то иска саможертва на себе си в името на влюбения в тебе; милост и приласкаване, когато почиваш от пóлета на възторга. Поклонниците на твърдите школи, когато не са още зелени - о, когато не са още зелени, подобно на пролетна вейка в гората, - постоянно убиват ангелски чувства в името на "вятъра": сигурност, цели, предмети, химери... Такъв посветен е влюбен в своите умствени мускули или пък се перчи по сцените на духовния културизъм, но е мъртъв той, мъртъв за дъха на горската ягода, издигащ се нощем чак до света на звездите!...
Затова, съветвам те, мила Изминда: тайната любов е изход към светли поляни за тебе. Не че няма прозорчета щастие, проветриви сини простори през амбразурите на твоето земно подвижничество. Отдай се тогава с всичките си сили на духа и сърцето си, намери вихрен отдушник, но не чакай от вихъра Вечност в пастта на Земята. Ангелите на панвселената от света на душата или сърцето най-много от всичко копнеят за вечно сливане с онзи, когото обожават. Ала при тъжен жребий на тъжна планета, това не се получава по-често от веднъж на няколкостотин години. Това е парадокс, но преживяването на любовта в такива космични мигове наистина е равно на вечност, макар и за няколко часа или минути. Това именно става на физическото поле, когато мъжът и жената са в пълно единение и се сливат в полето на Бога-Отца, наречено от Мене "тотвселена". Такова осияване не трае секунди, а е постоянно, без никакви граници! Вие се стремите към него на Земята само за мигове, понеже това е единственият ви шанс да се озовете на най-върховното небе и да изпитате онова, което изпитва Тот постоянно.
Когато обикновените хора се любят, те могат да правят и правят най-често случайни връзки, напирайки да получат, не да дадат. Когато ангелите се свързват, само един е обектът, който може да им дари туй блаженство от Бога. Ала и когато се отдават изцяло, ангелите се отдават само на онзи, с когото им е приятно да общуват и да го приближават към себе си.
Попитате ли какъв е моралът на божествата, падат всички окови, разрушават се натрупани планини от канони. Там сладостта се получава само когато се раздаваш на онези, при които сам Господ те праща – на онези, които имат нужда от тебе, независимо дали си обикнал лично някого.
Но това не е за вас, нито за ангелите, нито за един цял огромен клас богове. Когато дойде времето ви, тогава ще разберете и това. Слагам точка на предишното и ти давам нов шанс за небивало щастие! Когато Аз погледна някой, той е вече под Моя закрила, той вече ходи под Моето Едемно крило, но го прокарвам и през стръмни урви и пропасти. Когато ти казвам, че миналото свърши в тази минута за тебе, това значи, че ти давам голям шанс да откриеш един нов извор на радост за тебе, от който няма да пиеш горчилка. Оставям те да го разпознаеш сама.