Книга 28
12.VІІІ.133(1997)г.
12.VІІІ.133(1997)г.
Рила - Белмекен
АЛЕНИЯТ СВЯТ НА ТВОРЧЕСТВОТО
- Може ли да се даде някаква информация във връзка с червения цвят? В съня преди няколко дни И. знае, че е била там, но без детайли и конкретни спомени; а в последния сън от днес, Учителят е поискал от нея нещо за писане с червен цвят.
18,55
- И. нямаше досега силно присъствие на активния астрален свят в живота и аурата си, поради което изпитваше остър дефицит на "Fе" в кръвта си. Попадането в алената зона на астрала, като проекция на самата тотвселена, днес дава на И. едно ново качество, пробужда едно ново тяло - тялото на желанието. Божественото желание пълни световете и кръвта на съществата с монада с червената багра и насища ядрото им с желязо. Божественото желание се отличава с Божествен импулс да наситим световете с творчество и създаване от недрата на собствения си дух, пренебрегвайки в тези моменти желанията и потребностите на всички останали. Тук милостта, саможертвата и служенето спадат до нула, и духът започва да пламти. В този момент, попадайки в аления свят, започва за пръв път в твоята еволюция Божественото пламтене. Първите тихи стъпки и изблици на пламтенето при тебе от 2-3 години насам, сега се превръща в буен пожар и ти допълваш интегралността на съществото си с още едно качество: способността да желаеш с всичка сила и да не се интересуваш дали някой друг желае това или не.
Желанието в аления свят пак бива мъжко и женско. Женското търси и намира партньори, с които да се сподели, за да може пламтенето да бъде пламтене; а мъжкото не се интересува от никакви партньори и започва да твори. Създателството е женското пламтене, при което е нужен партньор, почва, глина, за да може да се създаде нещо ново, ново същество или монада. Творенето е мъжко пламтене, което няма нужда от нищо и никого, за да пламти. Неговото гориво е вътрешното вдъхновение, инспирацията, Божествената гениалност, в която творците изкарват цели светове от Нищото.
Ето защо днес Небето те поздравява, че днес ти ставаш духовен мъж. Самотата няма да ти тежи повече, освен в редки случаи, тъй като в самота ти ще сътвориш такива неща за хората, които ще останат през вековете. В почивките от самота може да бъдеш и създателка, и приятелка, и служителка, и нежно любеща любима, а когато духът ти поиска - и жертвен ангел. Ако приемеш и осъзнаеш промяната, която се извърши сега вътре в тебе и това стане с радост, нивото на желязо в кръвта ти ще се повиши и тогава ще можеш да го синтезираш сама в нормалните граници, без нужда от взаимообмен с близки аури. Повечето хора и животни, почти всички ангели и половината божества синтезират желязо чрез създателство - в съобщество с близки и ближни. Жертвените същества изпитват дефицит на желязо, защото близките им ги изсмукват поради близостта и желанията си. Който има свръхпродукция на желязо, често е изсмуквал желязо на другите. Творците обаче могат да живеят предимно сами, понеже черпят желязо направо от Световния Дух и тяхното единствено желание е да творят - да раждат блага за всички. Сега това ще се прояви при тебе като мощно творчество - не на дребно с отделни добрини и постъпки, а като творчески продукт, който ще остане за човечеството. Това е рядка привилегия или постижение за същества, родени в женско тяло. Жените се измъчват от самотата, а мъжете - когато са спънати да творят.
В най-скоро време, в пълна самота, ти ще влезеш пак в червения цвят и ще запомниш всичко, което ще преживееш там. Тогава ще споделиш всичко с приятелите си и ще им дадеш един пищен, прекрасен обяд с червени плодове, ястия, напитки и пр.
В бъдеще, когато старата Ева престане да желае надребно и превърне илухимните си желания в елохимни, женското течение ще престане и тя ще добие чело от мъжки тип - чело на творец, който може да живее сам и да твори Любов, Мъдрост, чудеса и блага за всички.
Засега жената още изхвърля аленото от себе си ежемесечно, тъй като мисълта за самота я отравя. Когато осъзнае, че самотата е пряка връзка с Бога, а нуждата от близки - опосредствана, тогава ще се изменят в природните ú тела някои органи и функции. Когато пък мъжът стане по-мек, по-нежен и всеотдаен, и попълни илухимните си липси, ще приключи с някои поражения по тялото и в кръвта си, и ще започне да свети.
"Ни мъж, ни жена"!...
И мъж, и жена, но Божествени! Две същества, четири същества, осем същества - и така до безкрайност, постепенно обединяващи се в едно голямо Божествено тяло. Този синтез е възможен, само когато поотделно, а после и групово, вие постигнете святото благоговение към душата на ближния и необходимостта да сте нежни с всички.
19,27