Книга 41
15.V.150 (2014)
с.Стоби, Западна Рила
БОЖИТЕ КРАВИЧКИ
Pyrrhocoris apterus
ХРИСТИЯНСКИ СТЕПЕНИ 34.03.18н стз ПНС98:054 В степени-те има обръщане, покаяние, спасение, възраждане, новораждане. Новораждането е петата степен. Когато минеш в петата степен на живота, тогава всички погрешки са изключени вече.
КОМЕНТАР: В публикуваната версия, по една или друга причина, редът е объркан и затова тук сме го поправили. Новораждането е петата степен, а не шестата. Пълната християнска йерархия е следната: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение и Възкресение. Темата е обширна и много дълбока - тя е цяла наука и хилядолетна практика в християнския път към съвършенство. Тук обаче трябва да се повтори, че споменатите седем степени са валидни именно за християнските посвещения. Езическите, старозаветните и останалите са съвсем други, понеже всеки Божествен кораб през всяка епоха е устроен различно. Всеки от тях води до целта безотказно и има всички идеи и методи за по 8 хиляди години, но в момента говорим за Корабите на Сит, Енох и Мелхиседек и за Кораба на Христос. И за още един, който е актуален в момента.
Ако обърнем внимание на книгата "Заветът на цветните лъчи на светлината", ще видим, че на втората страница Учителят е дал три фигури: летяща планета - символ на Новата Земя, която е вече почти усторена и някои хора възлизат в нея; кръст с лъчи - символ на Христовата епоха в прецесийния период на знака Риби, на Лозата, на Агнето и Новия Завет; и шестолъчната Соломонова звезда на Старозаветните - символ на прецесийната епоха на Овена. Защо тук има хоризонтална права по средата, това е нещо специално.
Свещената книга "Заветът на цветните лъчи" е съставена от Учителя през 1912 г. - две години преди да даде Пентаграма на учениците Си и на човечеството. Това, че разни общества го използват доста по-рано с почти същите фигури в него, не значи, че те са го измислили. Бог работи с Пентаграма още отпреди древен Египет, а сега само го е възстановил и допълнил. Като Аватар на всички духовни раси, Мировият Учител днес е бил длъжен да сумира последните две - Старозаветната и Новозаветната - и да ги свърже с днешната. Той е сторил това именно чрез този сюблимен мистически и магически акт в свещения храм на Бога в Арбанаси (там също има вход към Агарта и изходи към Космоса). Било е необходимо да извлече изреченията от Двата Завета, които са оригинални и продиктувани лично от Духа. С това възстановява свещените ключове за постигане на старозаветните и новозаветните Посвещения. На този етап още не е бил дошъл моментът да ознамени началото на Новата Епоха на Водолея, затова в тази книга Той е скрил потенциала на Пентаграма в изображението в една фигура на Летящото Слънце (Бог, Духът, монадата) и Летящата Земя или Вселената (Богинята, Мировата Душа, полиадата). Това е магичен знак, който Той е дал още във въплъщението Си като Богочовек в древен Египет, като се е вселил в Хермес Трисмегист (VІ в п.н.е). Както знаем, Бог е бил Господ и като безсмъртната Лилит, като Адам, Сит и синът му Енох, а после и като Мелхиседек, по времето на патриарха Авраам. Но в момента говорим за Учителя Хермес. От Него са останали посветителски ключове в тогавашния Му Завет - книгата "Асклепий", или "Свещената книга на Хермес Трисмегист" (14 свещени текста). Това са различни фрагменти от херметически трактати, събрани за пръв път по-пълно от Йоан Стобей или Йоан от Стоби - късноантичен изследовател и съставител на древни текстове, роден през V в Стоби (Македония).
Всички места, където се е въплъщавал или през които е минавал Учителят или Господ - Богочеловекът - са вечни посветителски центрове и през всички векове те си имат своите пазители. Такива отверстия в измеренията се отварят не само от Него, но и от учениците Му. Едно от тях е в Скакавците на Рила, но има и вторични в околните земи и селища. Тамошните входове към вътрешноземните цивилизации и изходите към Вселената са умножени по времето на Античната цивилизация от Бог Зевс на Олимп (днешния връх Мусала) и от върховното божество Протей, дошъл на земята в едно от въплъщенията Си в Елада като Аполоний Тиански, едновременно с Христос като Исус. Те са отворили много по-рано и входовете в Евмолпия (възникнал 200 години след Орфей и 1200 години преди Христа - днешният Пловдив).
Посветените избират територията на Балканите много често, понеже тя е най-старата база на Бога на планетата Земя, чиито предархайски и архайски скали дават възможност за най-висока кондензация на Аза, за най-съвършени въплъщения на Бога като Господ. Според някои изследователи, евангелските събития са се развили именно тук, а не в Юдея. Местата, където Бог е идвал и преди десет века като Боян Мага (син на цар Симеон І), също са свещени и имат своите входове към Агарта, изходи към Космоса и пазители и до днес. Затова е неизбежно да обикаляме и по неговите бази и маршрути в нашите инициационни лагери и екскурзии. Има ги и на Ел Шадай (Бивака на Витоша), в Мадара, на Сините камъни, в областта на Куртово, в Рупите на Рила и Рупите на Ванга - и т.н. Ученикът трябва неуморно да обикаля по тия места и понякога да пребивава там. Мощен вход и изход има и до днес при статуята на Асклепий в столицата София и топлата минерална вода там, която се оживява от един архангел. Било е необходимо да се живее десетки години наблизо и да се пие от тази свещена вода, да се влиза сутрин за Посвещения в горещия басейн в софийската Централна Баня, където един от Посветителите е извършвал специални процедури във водата и чрез нея, за да пробужда космичното зърно на Вихрун в поверените му духовни чираци - сегашната постезическа и пост-старозаветна трансформация на Кундалини. Тя е по-нова и от новозаветните, и от богомилските ("праведнишките") й трансформанти, но за естеството й трябват специални разяснения. Посветените пазят или обикалят за инспекция и древни центрове като Пауталия (днешен Кюстендил в България), където все още е живо второто по големина светилище на бог Асклепий; като планината Пангей (около днешния Велинград), където е обитавал Бог Дионисий. На планината Пангей се е намирал прочут негов храм, където служели жреци от племето беси. Там имало и жена-пророчица, подобна на делфийската Пития. Някои души са слезли на земята в райове на земята като Юндола, където също са живели траки и там до днес има вихрови центрове. Има и около Батак; както и в местността Св.Константин над гр.Пещера, където времето тече различно и има база на извънземни и входове към Интроземия; като в Перперикон в Родопите и Светилището на Богиня Бастет в Странджа. Затова се налага Посветените да изпълняват мисии и по тия места и понякога да поживеят там с местните йерофанти.
Но всичко това е езотерична история и съвременна инициационна практика, на които не е мястото тук за подробности. За връзка с Перперикон някога се било наложило един чирак от Школата да работи в Кърджалийско и да си намери партньорка от Хасковско, за да влезе в токовете на Перпериш-ката река и Студен кладенец. Имало е и задача да се подготви заминаването на преродената Сибила от този свят чак откъм изворите на Струма на Ел Шадай, за да стигнат енергиите до обиталището й, като Пазителка на Входа към Агарта в Рупите. Много по-късно е имало задача да се поживее точно срещу Перперикон (базата на чираците и калфите днес в с.Добростан). Като говорим за Майстори, Калфи и Чираци, нямаме предвид масонските степени. Имало е и мисия за регулиране на токовете и подмяна на Пазителите в светилището Щут в Родопите и трамплина при Ситовския надпис - един от най-древните космодруми на планетата.
Големият френски мистик и окултист Сент Ив д`Алвейдър разкрива на човечеството, че Интроземия или Агарта – вътрешноземната цивилзация на Господа - има най-гъста мрежа от хангари на летящите си космични кораби именно на Балканите - почти под цялата им територия. Когато Аватарят се въплъщава тука - а те са и любимият Му дом, - Той ползва и този транспорт с удоволствие, въпреки че може да се озовава и без външни транспортни средства мигновено където си иска из Космоса и едновременно на колкото места поиска. Ползването на тази допотопна техника има значение, но тя няма вида, в който си го представят днес хората. Тия "кораби-майки" и "НЛО"-та са предимно във формулен вид по много места като мисъл-форми и се материализират само по желание. Даже преди 2000 години Учителят е използвал тази техника и това се пази като изображение в една сръбска черква. Още по-рано Той я е използвал и като Рама в Индия и после като Кришна, включително и космическите им "оръжия".
Каквото и да приказват религиозните, Аватарят има достъп до абсолютно всички форми на космичната култура и цивилизация, защото няма нещо, в което да не е участвал лично от мига на самото му създаване. Ако Му се налага да ползва такива "играчки", то е за вдъхване респект на цивилизациите, които вярват само на очите си и искат да разрушат Делото на Господа. И до днес ще Го видите да ползва вечни магически лампи, въпреки че може да осветява пространството само с главата Си. Ще се чудите защо е ползвал радиоапарат "Саба" или защо днес се взира в екрани и монитори, въпреки че новините за всяка паднала прашинка на земята и всяко крупно събитие в Космоса идват направо в мозъка Му моментално, по вътрешен път. Светците не знаят, че светиите[1] и Учителите ползват и ръкотворни съоръжения, предмети, дрехи и техника, за да влязат във връзка с изостаналите души, които нямат други възможности за комуникация. Оглашените биват изненадани извънредно много, когато видят Учителя си от иконите въоръжен до зъби начело на цели армии; или като върховен водач на Бялата Флотилия в космоса в битката й за "Новия Йерусалим". Това е Новата Вселена, обсадена днес от всички страни и на всички честоти и амплитуди от Опонентите на Бога. Не че Господ е безсилен - Той може да ги стопи само с едно духване, но поддържа това положение, понеже ние не се обединяваме. Ние се противим на сюблимните божествени токове и не обменяме Гòспода с Гòспода, въобразявайки си, че телата, които са ни дадени под наем, са лично наши. Наистина, те са ни дадени даром, но това е само едната страна на тайната. За хората с душа, които дават всичко даром, това е точно така. Но за нас, които все още се опитваме да служим на двама господари, въпреки че имаме душа или монада, искра Божия, важи изплащането на наема ни за това тяло за 8 хиляди години назад.
Единият Господар е Бог, а другият се казва "Не давам"... Ножът и Чашата в Пентаграма няма да бъдат заменени до момента, в който ще се откажем от Втория господар. Да, Господ на Силите има и Нож - съвсем натурален, метален и действащ нож в стаята Си, - с който управлява Вселената и който е изобразил и в Пентаграмата. Ножът не е само отрицателен символ, а преди всичко е гаранция за това, в чии ръце е Върховната Власт в Битието ("Защото е Твое Царството, и Силата, и Славата, завинаги, амин!"). Битката Му няма нищо общо с представите ни за "низвергването на Врага человечески в преизподнята", тъй като, всъщност, не съществува персонифициран "Враг на Бога" и "Враг человечески" - всеки от нас е враг на самия себе си. Когато повече хора и паднали ангели живеят само за себе си и за "своите" си, психиките им образуват егрегори, съдават и самия "Дявол". Както знаем, мисълта за себе си и мисълта за света нарушават драстично Равновесието на Битието и затова се налага сам Първодвигателят да се облича в нашите илюзии и доспехи, за да го възстанови. Ако сме от невежите и горделивите, Той трябва да ни представи атракцията, че ни наказва, докато не видим и разберем, че това е само една холограма за вдъхване на респект. Най-Благият не може да бъде въоръжен, но ни внушава такива картини, когато своеглавието и самомнението ни и нашата несвършваема наглост надминат всякакви граници. Като дòйде зрението ни на фокус, като се пробуди причинното ни зрение, ние виждаме, че сме се насаждали не на оръжията на "врага", а на собствените си оръжия срещу Цялото. Ние сами ги ковем от стопилката на нашата злоба и ревност, от нашето невежество, от нашите преждевременни функционерства и водачества. Бихме си спестили болестите и разочарованията, "сблъскването с Господа" под формата на кармата, ако имахме в себе си смирение. То се отличава с Разпознаване, Обожание, Послушание, Преданост и Благоговение.
Например, отива някой в Стрелча, за да съживи тракийски духове от древността и да им даде направление към Све-тлината. Едва след това учените откриват какво има край Стрелча. Отива на Дунава, за да освободи Бог чрез него духовете на много затворници от Белене, които все още си мислят, че са в концлагер. Губи си времето да ходи из Кавказ или Алпите, за да се разбере защо и там Разпознаването е закърняло и старата магическа власт не иска да сложи оръжие. Разкарва се из Прибалтика, Урал, Италия, Унгария, Германия; из Саксонска Швейцария, из Турция или Пелопонес, за да обира и там луфтове. Защо избира да обединява неегрегорните учения точно в Рига, случайно ли и Рьорихови са били точно там със същата цел? Нали и там, макар и на 1000 километра в земята под нея, има архайски скали, където може да кристализира Новият Аз, способен да приема с любов други Азове? Чирак или калфа на Бога избира да живее с години и до някой подводен град на дъното на Понтос Аксинос край древния и славен град Пиргос, за да възстанови функциите на Централната поща на Земята и да ревизира космическия трафик. Премества Консулството от Бели връх наблизо на ново тайно място, понеже Враговете са го идентифицирали и разровили с булдозери, а за похлупак са монтирали наблизо и Нефтохим, мислейки си, че така ще могат да спрат връзката ни с Казбек. Отива на север от Вярна, наречена погрешно Варна, за да провери жива ли е още нишката от светлина, прокарана от белия Гълъб с Клонката до Ковчега на Спасителя. Не всеки знае, че Спасителят се е бил въплътил за няколко седмици и в патриарха Ной, когато е трябвало да пресява още веднъж природата и човечеството - този път откъм Евксински Понт. Той е една от òсите на планетата, но враговете още отдавна смениха името му от Верно море на Черно, което успяха да направят с Верни връх на свещената планина Скомброс (Скопар, Скомпос, Скомброс или Скопиос, т.е. Витоша). Тя си остава на места все остра като копие и стръмна в Посвещенията - корав архайски залък за тия, които искат да сдъвчат и да изплюят тайната за сродните души. Да, тя е Двуглава, тъй като Архивите на Инлания се пазят не само от китовете, но и вътре в нея. А двуглавието не е порок, само когато става дума за Жениха и Невестата, за Цар и Парламент. Името й днес не произлиза само от това, че е Двуглава, но и че е по-витална от всичко, което ни е познато. Виталността идва именно от Двуглавието, когато Своеглавието бъде облагородено от Женитбата. Под тази планина се намира и селището, основано от Аватаря в началото на миналия век (Изгрева), което в далечно бъдеще ще се повдигне по-високо и от Еверест, само защото Бог е живял като Човек и там. За необичайно бързото му издигане свидетелстват геолозите още отсега. Тези, които са израсли там, също имат някои добри шансове в живота, които трябва да употребят разумно.
Подобна е и ролята на Хемимонт, където Жреците и до днес провеждат церемонии в пещерите за тайните бракове на Огнеходците. Танцуването в Жаравата не е само в Хемимонт (Странджа), но там то е тръгнало като огнение още във времената, Когато Бог Дионис и Царица Родопа все още са били в съюз с Прорицателя. Ходенето боси по жаравата не е само по земята - то е знак, че тия хора ходят и по жаравата на звездите и Любовта. Делфините знаят това, някои са ги срещали и там.
Калфи и чираци не забравят и Свещената Врата над Етрополе; не забравят и връх Еледжик в още една свещена планина, където архайските скали и древните Посвещения са си все още там и са още по-стари и от тия на Донука. Това е името на днешна Роула или Рила. Донука, Дункас или Доункас е също тракийска и славянска планина и се родее кабалистично с Дунава, в резонанс с още едно свещено име - фамилно име на Човек.
Непременно трябва да се поддържат и светилищата на Бог Перун в свещената планина Орбелус, прекръстена от славяните на Негово име. Не случайно Човекът с името на Дунава и Донука и името на Пирин, т.е. Камък, споделя, че се е раждал толкова много пъти на Балканите не заради черните ни очи, а заради свещените планини на тази Божия територия. Никъде по света и в Слънчевата система няма тъй много коридори към Интроземия и трамплини към Новата Земя и Новото Небе! Така че трябва да изхождаме пеш от единия до другия край и гръбнака й Хемус - величествените Майчини или Матерни планини на славяните. Това е Нишката на Майката Божия, неразчетена правилно от учените (кръстили са ги "Маторни гори"...). При най-високия водопад на Балканите под Юмрукчал има тайни, недостъпни и за архангелите, и за гурувците в Хималаите.
Има години, когато някой дребен шерп от Училището трябва да поживее и в околността на Аетос, за да влезе във връзка с духовете на славяните "смоляни" и да научи и техните Посвещения, да им помогне да възлязат и те нагоре; да се срещне и с духа на капитан Петко Войвода, който още живее в къщата си в Широка лъка; да потъне в прелестта на тракийското село Гела, където има кладенец към татванни измерения. Чираците правят редовни проверки на базите и на един връх над Тополица, и на входовете около още един тракийски "Аетос" или "Орел" на изток - днешният Айтос. Там и досега още има действащи Станции на Вселената. Проверяват и пещерите на Тюленово и Камен Бряг, откъдето се правят отлитания чрез репетиции за безсмъртие, ако някой си припомни как се е живяло в рая. Ако някой се дръпне, стават земетресения в Измит и се измитат от земята наведнъж поне 30 хиляди души, отиват си на Слънцето и самотни пътници из Вселената от приливната вълна, пак близо до пещери. Там също се поставят и дефлектори, когато за пореден път белите коне и царици изпреварят със стотина хода стратегиите на Черните Фигури.
А в един Пазарен град пътешествениците във времето преживяват неща, които не могат да се опишат с никакви земни и човешки думи! Има Шехеразади от ясновселената, които знаят как да посрещат Пришълци - и за няколко секунди от Вечността създават оазиси, немислими и за приказките от 1001 нощ. Подобни възлизания в лоното на Пралайя са възможни и в Месамбрия, Тобиница, Антеа, Сердика, Одесос, Кендрисос, Бонония...
Отиват на мисии и далече на север и запад в Благария, за да стабилизират входа за Страната със Златния Облак и откъм тази посока през града на виделината Бдин. Търсят извори на асуин и им се случват чудеса и в планините над Станимака, в Ески Джумая, Строгозия, Скаптопара (Горна Джумая или Благоевград), Анхиало, Чамкория - и на още много други места. Фиксират вниманието си цял учебен срок в областта на дивното село Боженица над Самунджиево (Ботевград) и река Бебреш, където също има специален вход надолу и излаз нагоре към Озарената. Озовават се точно навреме на крайморски носове на юг, за да не бъде пробит кристалният похлупак над Най-Древната Страна от древни и нови врагове, по-мощни от всичко познато на Земята. Чираците познават печалния опит на сродните братя с източните интервенти, които наскоро сринаха с червени бомби храмовете на Шамбала. Обаче знаят и причината - понеже и косъм не пада от главата на праведния, нито власинка от крачето на муха без разрешението на Върховния. Когато духовните практики станат повече от сакралните или обратно, не Шамбала, но и цели мироздания се стриват на прах до изчезване!
Стъпват чираците и в столици на братски народи, за да се сменят школи, епохи, династии и правителства. Прекарват с приятели в Белмекенската тишина на Пришълците, за да тръгне по света най-после Новата Орфическа култура. Налага се да работят и в министерства с принцеси, за да звъннат камбаните на Новото Човечество по цялата вселена. Слизат да работят и в най-дълбоките рудници под земята, защото и там е останала работа за вършене, която не може да има успех на повърхността. Пък и не всеки знае от кой рудник има пътеки към долните народи... Те излизат не само от полюсите, които са маскирани в Гугъла с бели кръгове, но и през някои пещери и мини, въпреки че могат да излитат и направо през пластовете. Водачите-чираци от рода на Сталкерите водят транспорти не само по небето, но и по земята, защото са отговорни за много пасажери и трябва да се тренират постоянно по всякакви начини. Ходят по най-високите гари и водопади[2] на един полуостров, "от който винаги са излитали Орлите на Вселената"[3]. Обикалят престолни градове и околностите им заедно с опитни тоководители, за да слагат дефлектори срещу поредното нападение на Имитантите...
Могат да се изредят още стотици места по света и в страните им, които се посещават от малките слуги и слугини на Господа, за да свършат някоя малка и полезна работа за човечеството. Защо, например, се налага да ходят в Конс-тантинопол - за да получи някоя костенурка Посвещението на Смирението ли? Когато един велик дух се е родил като кос-тенурка и е живял в нея 250 години специално заради тази среща и това Посвещение на строго определена дата вечерта, знаел ли е, че Втрият Лъч на Разпознаването може да се подпали и от Чирак или Калфа, а не само от Майстор? И без значение ли е, че в рода на Чирака или Калфата само преди 100 години е имало човек, който също е живял в Константинопол, за да завърши отлично едно висше училище? Кръвта на рода не осиява ли векове и сгради, за да се ползваме един ден от силата й само 20 минути на строго определено място? Кое кара малките служители на Доброто да прекосяват Норик, Реция и Панония и страната на етруските в даден живот само за едно денонощие? За да вземат от тия райони силата и на други реликти от родовата им кръв, оставили лъченията си вечно в Румъния, Австрия и Италия? За енергийна родова помощ в съвсем предстоящите нови окултни битки ли?... Затова ли е бил предвиден и релаксът една нощ в свещено Венето, където в момента е имало карнавал с маски над прочутите канали?... Какви "непредвидени" срещи с "непознати" са станали там точно през тази нощ, за да се подпалят още няколко факела?... Защо е трябвало оставане замалко в Анкона и блажено прекосяване на Адриатическо и Йонийско море до елински Патрас? Каква работа имат калфите в Атина и после в Пело-понес - само доизплащане на лична карма чрез робски труд и опасност за живота - или сериозна ревизия на православието и освобождаване на още души?
Защо е трябвало чираци и калфи да поживеят и в района на крепостта Глъбок, какъв Венец е трябвало да се спаси чрез един неочакван пожар там с опасност за живота? Какви грехове на Бюклюмюк или Бюклюджек е трябвало да бъдат изгорени? (Това са предишните имена на с.Дълбоки). Дали боят за Самарското знаме точно тук е бил само един исторически подвиг – или това пак е била една окултна битка между християнски и малоазийски маги, но е трябвало тя да се довърши през 2017 г.? Дали походният стол и бинокълът на ген.Гурко, подарени от него на дълбочани, не са придали мощ и сила в битката чрез духа на един прадядо на чирака, който е бил адютант на генерала и се е докосвал до тях? Защо след това чираците трябва да буксуват няколко месеца без Дело и Живот в Берое (Августа Траяна, Иринопол, Боруй, Верея) само с горивото на Словото? Какво се прерарботва и там? И тук ли съседите ще се озлобяват и полудяват поради липсата Тройното Действие? Тялото на Птицата е Любовта и Животът, а Словото и Делото са крилата й. Когато се движи само едното крило, ранената птица се върти в кръг. Тук още преди 7000 години е кипял труд за добиване на мед; дали този Венерин метал на Берое ще победи и днес – или и оттук ще трябва да се изнасяме без нейната есенция и тя да се търси другаде?
***
. Ако някой върви по стъпките и пътеките на "божите кравички" и даже поживява с тях от време на време, където те се спират закратко, може да му се отвори пролука и към Възкресението. Тия "кравички" не случайно ги наричат и "ве-ликденчета" - именно по тази причина. Мнозина предпочитат богомолката или се лъжат по калинката, мислейки я за божа кравичка, но те са хищници - и насекомите, и тия, които ги предпочитат. Народът казва, че това, което си прилича, се привлича... Божите кравички са безобидни, те са вегетарианци и най-много обичат сока на липата. Който знае какво дава той, ще им завиди. Тези тайнствени пришълци с червени гръбчета и черни фигурки са дошли на земята върху светкавица, носят Божието благословение и умеят да говорят с децата. Децата ги питат и те им отговарят, тъй като детето е същество, в което живеят ангели. Когато ангелът си отиде, защото го изгонваме, ние вече не се интересуваме от божи души и божи кравички, нито от душите като липи, а почваме да търсим богомолката в себе си и в другите. Затова губим главите си, а след това и целите себе си.
Не убивайте божите кравички в градината или по пътя, понеже тежко ще си изпатите! Те нищо лошо не са ви направили. Какво ни говори Вселената с фигурите върху тях, кое е тяхното послание? Кой може да го разчете? Дали това не е Семейството: Бащата, Майката и Децата? Защо ходят винаги на буксир по двечки или се натрупват по много - не са ли наистина много "магнитни", "семейни" и "обществени"?... Или това е "гербът" на Духа и Природата, които винаги трябва да са в единство и да раждат светове? А какво може да означава правоъгълничето най-горе? Наистина, тотемът на великденчето се среща много често в африканското изкуство... Според опита на народите и митовете им, това чудно насекомо лекува много болести и е дете на Богинята на Любовта и Красотата. Защо тази мила буболечка обича толкова много слънцето? Божѝте души се впечатляват от щъкането на божите кравички напролет и споделят: "Каквато и да е истината за тази буболечка, със сигурност и тя има някакво висше божествено предназначение, щом е носителка на Любовта, Радостта, Светлината и здравето; полезна на всички на Земята и не вредяща на никого". Защо не я яде нито едно насекомо или животно на земята? Със сигурност, тя скоро ще възкръсне или е вече възкръснала, след като тъй много обича сока на липата - идването на нова любов, без да умира старата. Липата й дава и Отварянето на Мига, без да желае да го задържи и да задържи нещо или някого само за себе си. Този дивен божествен сок е разковничето на божите души и божите кравички, които не се правят на невинни като богомол-ките*, а наистина са добри и кротки и затова ще наследят Земята.
___________
* Сравнението е и директно, и символично. Народите съвсем естес-твено са оприличили това хищно насекомо на богомолка поради явната прилика на позата му с религиозните лицемери. Но те не знаят, че богомолния егрегор в ада има точно формата и навиците на това страшилище - той е тотем, архетип, аватар и групов дух на всички, които се молят повече, отколкото е определено, а не работят - и поради това стават престъпници. Всъщност, богомолката работи перфектно, когато строи гнездото си. Това го правят и човешките богомолки... Но надделяването на духовните практики над сакралните (кората на мозъка над подкорието) привиква луциферически духове и те изхвърлят религиозните хора и ангели надалеч в космоса, откъдето те не могат да се върнат. Витаят безпомощни и не могат да се преродят. В телата им влизат обсебители и на земята те полудяват или развиват грозен егоизъм, нагон за назидаване, крайно неприятни характеропатии.
По-горе богомолката бе наречена "кротка", защото в периодите на засада и дебнене на плячката тя наистина е пословично тиха и търпелива. Не е така обаче, когато нападне и почне да се храни... Същото прави и богомолният егрегор и армията му - "тия с молитвите"... Не че не трябва да се молим, понеже пък, ако се молим и подвизаваме духовно по-малко от определеното, ние минаваме автоматично към противоположната армия - "тия с удоволствията". Обаче "тия с удоволствията", когато се излъчат нощем или след смъртта си в астрала, приличат повече на лениви пиявици, които там не ни се лепят и не пият никого както тука, а само си почиват... Те са набъбнали и са се напили богато долу на земята. Богомолният хищник обаче, изтерзан от прекомерни молитви и философствания и убил напълно природното си начало, отива в астрала настървен и се нахвърля диво на първата срещната жертва. Може да е съпругата му, може да е детето му, майка му, баща му или сам неговия гуру. Тогава неподвижността на богомолеца поради фалшивата му кротост и дебненето изчезва без следа и той показва истинското си лице. Казахме "и дебненето", тъй като богомолните вампири, знайни още като "упѝри", дебнат жертви, за да им благовестват, да ги поучават, да ги назидават, да ги коригират и даже да ги "спасяват"... Това е религиозен нагон за зомбиране на плячката още приживе, за да й смучат енергията и за да бъде тя по-инертна нощем и по-безпомощна в астрала, когато ще се срещнат там. Канибалските картини в ада, когато ги наблюдават ясновидците за пръв път, са нещо, от което в началото те изгубват съзнание. Редовните учебни слизания в ада постепенно ги тренират и затова по-нататък Посветените вече вършат работата си там по-спокойно.
Изненадващо е, че има и пълни атеисти и атеистки, които са под егрегора на богомолката. Това са интелектуалците и мора-листите, които също убиват природата в себе си и в околните поради прекомерната дейност на кората на мозъка и подтискане на подкорието. Божествените методи и учения изискват баланс между духовното и природното, между идеалното и сакралното.
[1] Светците са обикновени хора от V човешка степен, изобразена във външната част на Пенаграма с фигурата на Скиптъра. На тях тепърва им предстои да станат Ученици. Светиите са преминали вече 5-те Посвещения на Ученика и са влезли в "светая свтих" на божествения свят - в ценъра на Пентаграма, където обитават и Учителите.
[2] Става дума за гара Аврамови колиби в Родопите и за Райското пръскало в Балкана.
[3] Според един надпис върху своя книга, подарена на българин от украинския Посветен и писател Олесь Бердник.