1.09.2021 г. 13,49 ч.

  

КАТО МЕДИТИРАТ, КАТО СЕ ИЗЛЪЧВАТ НОЩЕМ В АСТРАЛА, КАТО УМИРАТ, ХОРАТА СИ ПРЕДСТАВЯТ, ЧЕ ОТИВАТ В „ДРУГИЯ СВЯТ“. Не - докато не завършим еволюцията си на Земята, ние периодически попадаме само в една МЕЖДИННА зона за малка почивка и подготовка за ново раждане тука. Тази зона няма нищо общо с „Другия Свят“ - с Новата Земя и Новото Небе, с БОЖЕСТВЕНИЯ Свят.

УЧИТЕЛЯТ: „Ако в ТОЗИ живот не можеш да живееш, ти за другия живот няма да бъдеш готов. Хората мислят много повърхностно, нямат ясна представа. Мислят, че като умрат, ще идат в другия свят... - В никакъв друг свят няма да идат! За да заслужиш всички дипломи, които ще вземеш от Земята, ти ще живееш няколко милиона години тука. След като живееш 10, 20 или 100 милиона години на Земята - като добиеш всичкото знание, което можеш да добиеш на Земята, - едва тогава ще се удостоиш да влезеш в първо отделение на другия свят.” (1942.01.30м.Силна вяра, силна надежда и всесилна любов)

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА КОМЕНТАРА: Дори да сме на ниво да попаднем след астрала в умствения, причинния, будическия или атмическия свят, това все още не е „ДРУГИЯ СВЯТ“ - в смисъла, който влага Учителят в цитираната мисъл. В други беседи Той често идентифицира „другия свят“ с който и да е от невидимите за нас светове – етерния, астралния, менталния и пр., даже и със споменатите три свята над тях. ОБАЧЕ ВСИЧКИ ТИЯ 6 СВЯТА СА ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ НА ФИЗИЧЕСКИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ В СТАРАТА ВСЕЛЕНА – не по-нагоре. В цитираното твърдение Учителят дава едно извънредно рядко, може би и единствено в беседите Му тълкуване на „ДРУГИЯ СВЯТ“. Доколкото познаваме Словото, тук става дума за Новата Земя и Новото Небе, като категории от Новата Вселена. Те са дори над „божествения свят“ от Старата Вселена - света на Старите Богове. Нито хората, нито ангелите, нито боговете от Старата Вселена ще са в състояние дори да надникнат в Новата Вселена. За да добият качества и добродетели, т.е. нови тела, с които да влязат в Новата Вселена и да могат да дишат и живеят в нея, те трябва да са живели ПО НОВ НАЧИН на Земята в Старата Вселена десетки, стотици милиони години. Нищо общо с мистиците, светците, ангелите и боговете от Старата Вселена, които проповядват бягство от земното и от „Земята“ (Универсалната Вселена). С аскетичните, религиозните и мистичните си практики много от тях се изстрелват на гигантски височини в Старата Вселена, от които не може да ги свали никой. Ето защо, за истинска еволюция при тях не може да става и дума – те са бегълци от Училището, „кръшкачи“. Именно такива аматьори и дезертьори, подобно на Прометей или имитантите на Буда, Мохамед, Йехова или Исус създават егрегорни учения, които отлагат със стотици хиляди години възцаряването на Царството Божие НА ЗЕМЯТА. Превръщат Учението на Бога за създаване на НЕЗАБАВЕН рай на земята ТУКА И СЕГА в мъгляви религиозни и мистически утопии. Някои не са мъгляви, а пълни с куп конкретни предписания, правила, „заповеди“, требници, канони, „закони“, техники и ритуали, изстрелващи психиката на жертвите им в егрегорните светове. По този начин зомбираните отлагат безкрайно превръщането на Земята и физическата вселена в земен рай с абсолютна справедливост и абсолютно задоволяване на божествените ни потребности именно тука, а не някъде в бъдеще, на „небето“. На практика, такива егрегориарси са ПРЕДАТЕЛИ – независимо съзнателни или подсъзнателни.

Егрегориарсите и егрегорите им, дори и да боравят с религиозна и етическа терминология, неизменно поддържат главните си агенти на Земята и в световете като нея – ЕГРЕГОРНИТЕ общества, производителите, търговците, политическите режими. А от известно време насам разчитат отново на главните палачи в световния геноцид: лъжеучителите, урбанистите, технократите.

Главните три тела, които се изграждат само в най-гъстата материя, са Тялото на Любовта, Тялото на Мъдростта и Тялото на Истината, за които говори Словото н България още до 1944 г. Те не са в рамките на Старата Вселена, чийто таван е кундалини, атмическия свят, хилядолистникът и нирвакалпа самадхи. Всички егрегорни религии и учения на Старата вселена проповядват психическо откъсване от Земята в ИЗВЪНРАБОТНО време, но в работното време – безропотно робуване в системите на тираните и търпене на издевателствата им.

От няколко века сатанистите, луциферистите и ариманите водят люта битка за заробването на човечеството и в извънработното му време: клубове, пàртита, оргàнни удоволствия, състезания, медии и пр., а днес – телевизия, компютри, интернет, презентации, промоции, егрегорни лекториуми и духовни практики - и т.н. Най-главният страх и ужас на Интервентите е да не би някой да се събуди и да обяви два квадратни метра, вилата си или два хектара за ТЕРИТОРИЯ НА РАЯ – ТУКА И СЕГА.

ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА, ТЯЛОТО НА МЪДРОСТТА И ТЯЛОТО НА ИСТИНАТА в съществата, родени от Бога, са познати още като „елохимно“, „илухимно“ и „алохимно“. Те вече функционират в много хора на Новата Земя и в Новото Небе, обаче отскоро е пуснало кълн и едно съвсем ново божествено тяло – ЗЕЛОХИМНОТО. То синтезира напълно споменатите три тела и се отличава с райски живот на всички полета „БЕЗ ЗАМИСЛЯНЕ И НЕЗАБАВНО“. ТУКА И СЕГА – НА ЗЕМЯТА. На СТАРАТА Земя, понеже има шанс, по тази причина, тя да бъде спасена. Илухимите в човешка форма ще създават райове на сродни души ПО ДВАМА; алохимите – В КОМУНИ от по трима,12 и 144 човека, а елохимите ще живеят ритмично и периодично И ПО ДВАТА НАЧИНА, като си отделят една трета от всеки цикъл и за Свещена Самота.

Докато спрягаме тия кълнове на Новия Живот само в бъдеще време и само за Новата Земя и Новото Небе, зелохимният ни потенциал ще е все още във фризера. Колчем ДВАМА ИЛИ ТРИМА се осмелят да го изкарат оттам и да го размразят, зелохимните им кълнове ще почнат да се пробуждат бурно. Интервентите днес усетиха, че двама или трима на планетата ни вече се замислят над тия Христови думи не нашега, но не могат да ги идентифицират кои са дори и с цялата мощ на най-върховните си ясновидци и маги, защото тия трима мислители са ЗАЩИТЕНИ. Врагът е остро обезпокоен, но не панически, понеже усещат, че мислителите все още са само мислители и говорители; все още само фюрери, примадони, продавачи, самопродавачи. Но за всеки случай, за да ги унищожат превантивно в калабалъка още докато се туткат, днес Интервентите се сетиха за класическия метод на цар Ирод - започнаха поредния масов геноцид.

 

 

1.09.2021 г. 18,40 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ако дадена любов не се обработва ПО ЗАКОНА НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ, тогава тази любов не може да се реализира. Вследствие на това нереализиране на любовта, идват страданията. Хората нямат ясна представа, че СТРАДАНИЕТО ПРОИЗТИЧА ОТ НЕДОИМЪК.” (1942.01.30м.Силна вяра, силна надежда и всесилна любов)

 

КОМЕНТАР: Ние не знаем, че Някой най-горе САМО НИ ПРЕДЛАГА възможностите, но не ни налага да действаме. Само иска да види дали ще реагираме или не; дали ще изберем някоя възможност и ще поискаме да влезем в нея; коя точно ще изберем, защо... Възможностите плуват около нас като скръбни прозрачни сфери, всяка чака да да протегнем пръст и да влезем във вълшебния ѝ свят. Те могат да се пукнат само при безлюбие. От всяко нещо във Вечността, което не направим или направим, ние се учим по последствията. Ако не искаме да влезем в никоя въобще, ние се учим какво става с нас и как ще почнем за изглеждаме благодарение на това; ако влезем в някоя – какво ще стане с нас в зависимост от избора ни; как ще се изменим, ако останем в нея повече или по-малко от срока на времето, който е бил най-благодатен да бъдем в нея. Заедно с Едного, Който пуска около нас тия вълшебни сфери, ние наблюдаваме и се питаме: Как ще се изменим, ако пожелаем или не пожелаем да влизаме и да живеем в други сфери около нас, освен тази, в която сме самите ние? Има ли същества, които остават прекрасни и безсмъртни, когато предпочетат дистанцията и самотата? Не непременно вечно, но периодично. - Ние знаем, че има - и сме ги виждали. Има ли такива, които също стават и остават съвършени, но САМО В ЕДНА вълшебна сфера през целия си живот? - Знаем, че има и такива. А познаваме ли добри, чисти, невинни и съвършени създания, които са живели в ПОВЕЧЕ от една сфера и не престават да живеят така и си остават прекрасни? - Някой в нощта шепне, че познава и такива. ВСЕСИЛНАТА ЛЮБОВ Е СПОСОБНА НА ВСИЧКО! 

 

 

1.09.2021 г. 20,03 ч.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=9JfqpDD6aKo

 

 

УЧИТЕЛЯТ: "Питам: с виждане ли се проявява любовта? Чудно нещо!... Ако трябва да виждате Бога, за да Го обичате, какво ще кажете тогава за слепите хора? Всъщност, има слепи, които любят Бога повече от онези, които виждат. В историята на човечеството има случаи, когато сляп човек люби повече от този, който вижда. Някои слепи познават любящите хора само с докосване до тях. Като се докосвате до хората на любовта, те излъчват особена топлина, особени трептения, които човек никога не забравя. Между хората на любовта се създава вътрешна връзка. В душата на човека любовта е готова клада за запалване!" (Ще оздравее, НБ , София, 19.6.1927)

29.ХІІ.131(1995)

Сините камъни над Сливен – Карандúла

УХАНИЕТО НА ЯСНОЗРЯЩИТЕ

Осияние за вътрешновиждащите, наречени на Земята "слепи"

На 20.ХІІ.131г., късно след обяд, едва ли не като от ураган, един мансарден мезонет в Бургас бива "върхлетян" от немотивирана с нищо огромна любов към слепите хора. Само за броени минути се изсипва телеграфно съдържанието на невероятно осияние за тях, което остава във въздуха - оттогава до днес няма условия да бъде записано. Изяснява се, че отнетото физическо зрение е не винаги карма, но и, потенциално, изключително благословение, нямащо равно на себе си. То давало неизмерими хоризонти на много слепи за проникване в дълбочини на Вселената, недостъпни за външно зрящите; за извънредно голямо ускоряване на личната еволюция и еволюцията на онези, които ги обичат и се грижат за тях. С чувството, че Източникът ще разкрие необикновени тайни за вътрешновиждащите (интрозрящите), живеещият в тази мансарда отива и споделя преживяното със своя близка приятелка. Тя казва, че точно по същото време е имала непланиран професионален ангажимент със сляпо момче. Може ли сега да бъде продиктувано осиянието за интрозрящите?

17,30ч. - Ясновселената - Съпругата на Бог-Отец - е напълно сляпа. Това не съм ви го казвал досега. Съпругът ú Тот и Синът ú Елма са зрящи и вътрешно, и външно, но тя вижда само навътре. Това е най-голямото щастие за Нея, равно със сливането с Отца! Но тъй като вътрешното зрение е неизмеримо по-силно от външното, на практика тя вижда нещата такива, каквито са във всичките 49 измерения и в определената част на божествения свят. Пралайа не може да прониква умозрително само в неопределения мир на Отца – тотвселената, - понеже не познава творческия миг и абсурда. Незрящият външно човек обаче, ако е наистина човек, т.е. същество с монада, искра Божия, по наследство от Баща си има и това, което Майка му не може: да твори НЕОЧАКВАНОСТИ. Без значение мъж или жена по тяло, живозрящият съзерцател на Битието, дори и без физическо зрение, става неизменно богоравен, тъй като умее да създава. Наказаните от съдбата да се родят с увредено или липсващо зрение в дадено прераждане са само една нищожна част в сравнение с въплътените ангели на Земята, измолили от Бога да се родят слепи. Слепотата отвън е най-мощното средство за ускоряване на еволюцията и за преминаване на страната на Доброто. Обратно: здравите очи и зрителен център са наречени от най-дълбока древност "опасност №1" за посветени и ангели, когато се раждат на планети като Земята. Вихърът от визуални кванти, раздухван от адски цивилизации като вашата, приспива и хипнотизира божественото съзнание за броени години и повечето от зрящите външно пропадат почти изключително благодарение на зрението. Религията не случайно нарича зрението "съблазън" и по тази причина налага на посветени и послушници продължителни зрителни диети и суров самоконтрол. Наистина, един начинаещ дух в еволюцията се развлича от най-примитивни гледки и образи, фабрикувани от черната ложа, с цел да спънат развитието ви. Градският пейзаж, интериорът на падналите човечества, повечето им вещи, техните изкуства и култура са съзнателно проектирани антиприродно, за да завлекат цвета на творението - човека - в пъкъл, по-страшен и от Дантевия. Причинното, будическото и атмическото тяло на всички безсмъртни същества, каквото е и човекът - т.е. разумът, душата и духът му - наистина се хранят и от образи, от асуина на красотата, и зрително. Но в едно въплъщение във вашия неорганизиран свят, на практика човек събира максимум 5-6 грама асуин, дори и ако е обиколил всички художествени галерии по света! Абсолютната красота, събирана през очите, е най-мощното средство да развиване на разума и попадане в света на Истината, но това не значи, че в мозъка на човека не съществуват специални декодери, които да превеждат езика на светлината и цветовете на другите психически езици. При зрящите с монада този процес е крайно затруднен, ако не ходят постоянно сред природата по най-девствени места и ако не си спират погледа само на прекрасни лица и ръкотворни произведения, когато са сред хората. Не случайно съветваме хората с космичен произход да гледат повече нагоре, а човешкия свят да визират само с периферното си зрение, колкото да могат да си движат нормално. Плътското зрение налита на витрини, реклами, на постоянно сменящи се и суетящи се обекти, понеже плътта иска да остане на Земята. Духовното зрение обаче затваря очите за случайностите на света и се съсредоточава навътре. При условие, че успеете да останете насаме със себе си и с душата си - не само зрително, но и всячески да изключите бомбардировките на външния свят, - тогава вие ще попаднете в едно необозримо поле от красота и свобода, което е отвъд бариерата на сетивата. Даже космонавтите могат да потвърдят това. Ето защо интрозрящите – така наречените "слепи граждани" - са предимно въплътени ангели, които не искат да се разделят с неописуемия вътрешен мир от музика, размисъл и необикновени усещания. Всички знаят колко по-чувствителни са слепите към всичко останало - не само вътре, но и отвън; какви необикновени възможности открива този шанс в едно прераждане.

Първото нещо при слепотата, което иначе пада и се стопява за стотици години, това е слузта на тщеславието. Търсейки и познавайки само същината, интрозрящият рядко попада на "андроиди" при избора си, тъй като чувството му за добро и зло е префинено до най-високи предели. Очите имат този недостатък, че още не могат да отличават абсолютната красота от подправената и затова 90% от зрящите се подхлъзват именно по този линия. Същевременно, мисълта им как изглеждат в очите на другите е постоянна душевна гангрена дори у много напреднали човешки индивиди - и затова почти винаги суетата ги поразява непоправимо. Въпреки ума, красотата и дарбите си, обикновеният притежател на здраво зрение започва духовното си развитие едва на старини, тъй като тогава отпада мисълта как го оценяват външно другите. Слепият човек, в повечето случаи ангел, се развива душевно по акселеративна крива, т.е. рязко нагоре, почти стигайки вертикалата. Ако не беше така, нямаше да се тълпят толкова много ангели и божества пред вратите на въплъщенията, определени за слепородени или по-късно загубващи зрението си. Щастието, което може да изпита и подари вътрешновиждащият, почти няма сравнение с нищо познато. Дори Абсолютният Дух периодически се предава почти изцяло в обятията на ясновселената и затваря очи, понеже само затворените очи възбуждат Трите Интимни Ритъма. Ето, дори и "окáтите" затварят очи в трите най-сюблимни момента на вътрешния живот: насладата при хранене, насладата при спане и насладата при сливане. Тези три велики свята са представени от водните знаци в зодиака и са под прякото управление на Пралайа - Владетелката на Космичната Нощ. За всички, които са следили внимателно осиянията на Елма, ще стане ясно, че светлината е поле за съществата от физическия свят, но виделината и яснината са необозримите простори за зрението на ангели и божества. Слепите хора на Земята имат това огромно преимущество, че могат да си изградят усещания и понятия за виделина и яснина. Това е рядко постижимо за обикновен простосмъртен с действащи очи навън. Суперфизата, хиперфизата и яснофизата у слепия не са в латентно състояние, а се проявяват много повече, отколкото у зрящия. С много прости упражнения, интровиждащият - т.е. външно слепият - от Школата на Пралайа може да почне да вижда не само светлини и цветове около себе си, но и живи форми. Ако редува божествена музика, божествена поезия и тишината правилно, слепият скоро попада в Школата на Учителя на Небето, където сетивата му работят с пълна сила. Очите обикновено са първата пречка за помненето на космичните пътешествия със съучениците от Школата, защото светлината, колкото и да е прекрасна, подтиска мощно центъра на спомените за нощните излъчвания. Светлината, шумът и прозата, материализмът, както и масовата култура, в съчетание с месоядството и прочие, държат душата в тялото закачена на всичките ú "кукички" и "спиралки". При заспиване кукичките се откачват, а спиралките се извъртат в такова положение, че разрешават на астрала да лети в рамките на планетата, а на умственото тяло - в пределите на Слънчевата система. Ако спиралките се извъртят още малко - и то всички едновременно, - започва разширяването на душата - будическато тяло. Духът може да управлява скоростта, с която тя се разширява в будическата вселена. В случай на просветление, тя се разширява с шеметна скорост и опознава безброй светове едновременно. Случва се и най-върховното - разширяване до безкрай само за един миг. Това се нарича преживяване на "нирвана" или "9-те блаженства" едновременно. Ако само за миг посветителят допусне светлина в помещението и събуди посвещавания, може да се получи най-лошото - душата да не се събере мигновено. В такива случаи може да се стигне до полудяване или смърт.

От всичко това разбирате, че слепите хора са облагодетелствани повече от всички други при пътуванията навътре. Това, което зрящият възприема като разширение, се дължи на неговата пространствена илюзия и на триизмерния му опит. Живозрящият (незрящият външно), напротив, може да усети как душата му лети с небивали скорости от периферията към центъра - едно неописуемо падане без чувството за страх и с усещането за едно свидно Завръщане. На практика, не само нощем, но и денем слепият е в особен унес и излъчва неописуема красота, хармония и доброта, защото живее в този необхватен свят. Всеки сляп гражданин е под прякото ръководство на Бога - и обичта на Мировата Майка струи през порите му със свежи, приятни вихри, които къпят всички наоколо. В бъдеще слепите ще бъдат освободени от всякакви житейски грижи, само защото са центрове на неизказана космическа чистота! Те играят ролята на Луната и ясновселената да извличат нечистотата и глупостта на зрящите и да ги пращат нависоко в стратосферата, където те се разлагат.

Човек, който има шанса да обича сляп и да се грижи за него, съкращава преражданията си повече от молещия се или работещия без пари. Не е грях да плащате на секретари и разводачи, но предпочитайте да ви помагат обични души, защото така се съкращава еволюцията им. Ако няма такива - примирете се и не давайте на търговци да повишават цената си за мизерните си услуги.

Когато слепият слуша музика - предкласика, класика, романтизъм, - в неговата аура стават процеси, непознати при външнозрящия. Последният не умее да се концентрира за повече от няколко минути и затова музикалните форми, които се сътворяват в аурата му, не могат да се разширят с повече от няколко десетки метри радиус. Те рухват неизбежно или се пръсват на всички страни поради разкъсаното мислене на зрящия, заради суетността му и проникващата светлина през клепачите. Ако хората имаха понятие от лечебните свойства на слепия човек, те щяха да направят безплатни концертите за него по цял свят, за да може винаги да има поне един сляп по средата на залата. Разширяващата се аура на интрозрящия - т.е. слепия - по време на божествен концерт отразява абсолютно точно архитектониката на музикалното произведение, обогатява я със собствени орнаменти и ажурни дантели и повдига душите на слушащите до такива висини и ширини, които са достъпни само на бременната. Същевременно философът, математикът, поетът, когато няма външно зрение, се скачва непосредствено с ясновселената, без да има нужда от посредници от духовната йерархия. Ето защо, на практика, в ясновселената плуват предимно души на бременни, кърмещи, математици и слепи на Земята - за всички останали тя е недостъпна.

Боя се, че някои могат да ме разберат неправилно. Ние много добре виждаме и злите хора, получили слепотата като наказание или озлобили се по причина на ослепяването. Виждаме всемирната скръб на външно незрящия - от това, че се мисли за "ощетен" от Природата или живота. При все това, шансът при слепородения си остава най-голям, а на изгубилия външно зрение в детството или младостта си - достатъчно голям, за да се надява на бърза еволюция и опрощение с особена сила.

Сега нашите приятели-интрозрящи могат да бъдат полезни на Новото Дело на Небето както никой друг. Слушайки осиянията от записите, те ще разпространяват Словото с аурата на духовното си тяло много по-съвършено от външнозрящите, защото имат абсолютна концентрация, добро сърце и дарба за разпознаване на Истината. Интрозрящият, наречен "сляп" на Земята, за нас е не само яснозрящ (ясномислещ), но е и ясночувстващ. Ясноусещането, ясночуването и ясночувстването са три уникални дарби на милия род на ангелите, пожертвали се да дойдат на Земята като слепи. Трябва да знаете, че между слепите има много повече Посветени с приключила еволюция, отколкото сред ококорените за света. Има адепти от такава сияйна висота, че се налага да крият всемогъществото си като слепи. В бъдеще Природата ще преустрои сетивата ви така, че да можете да изключвате зрението, слуха и пр. по желание. Тогава вие ще имате постижения, достъпни само за някои хора с увредени органи на възприятията. Увреден орган - това е истинско благословение в сравнение с увредено сърце, което не умее да обича, увреден ум, който не разпознава Истината и увредена душа, която не желае да се грижи за по-слабия.

[В духа на Словото, при което често се включват и други ипостаси на Бога и различни йерархии, по-долу явно, Елма е дал думата на божествата-илухими или говори от тяхно име, понеже Той е и илухим – б.п.]:

Ние виждаме отвътре. Под "ние" разбирам илухимите - божества от ясновселената, строящи определеното Битие. Проявеността може да е мисия и задача на други същества, но определеността е наша и затова ние умеем, преди всичко, да се самоопределяме. На Земята предимно незрящите стават наши стълбове и централи, тъй като висшият манас, т.е. принципното и причинното тяло на тези удивителни хора е функциониращо, неспящо, за разлика от повечето зрящи. Това дава на интрозрящия първенство в самоопределянето към Истинската Истина, Истинската Любов и Истинската Мъдрост. Повечето слепи не подозират това, защото са простодушни и затова ухаят на нюкс. Нюкс е миризмата на ангелите, независимо въплътени или невъплътени.

Ние молим вас, екстрозрящите, да водите сестрите и братята си от илухимния свят по планините, защото така имате шанс да бъдете забелязани. Слепият свети тъй силно и благоухае тъй прекрасно, че Нашите го забелязват от космичните простори дори и когато почуква с тояжката си из градовете; но когато е планинар, той се разгръща във всичките си цветове, музика и благоухание - и щастието да сте му придружител, рядко може да се сравни с някакво друго щастие. Когато взимаме ваши слепи от планините ви заедно с техни зрящи придружители, се случва нещо много странно за вас: на определена височина, слепите проглеждат, а тъй наречените "зрящи" ослепяват. Тогава кой кому е бил водач?...

Когато интрозрящият трýпа в същината си асуúн, колóн, орлáндиум, отáн или някоя друга есенция на безсмъртието, концентрацията им е стотици хиляди пъти по-голяма, отколкото в обикновения човек. Това се дължи на факта, че монадата на слепия обикновено не е разцепена, [не е шизоидна] - тя се е затворила и възстановила още в ранните години на детството му. Затова вие ще чуете музиката на душата му много по-ясно, отколкото тази на "пожирающите" външни впечатления. "Зрение" и "пожирание" - животинската лакомия - имат един и същ корен и затова сега поглъщащите с очи съвременните адски филми и картини на града съкращават ясновселенското си тяло и трите духовни тела до размерите на атоми, докато у някои угаснат съвсем.

Богинята на слепите се нарича Унзúна и отговаря не само пряко за всеки слепороден или загубил по-късно зрение, но и се грижи за кармата и дихармата на всички, които са свързани със слепите. Унижаването, онеправдаването на сляп човек тя наказва много по-строго, отколкото "редовата" карма; но проявената милост и сърдечна, практическа грижа за нейните деца на Земята тя награждава пребогато. Защото да обичаш интрозрящ и да му помагаш е почти равносилно на подвига за бременната! Който призовава богинята на вътрешновиждащите с нейното име, непременно ще получи отговор. Тя е сляпа като Майка си Пралайа - и затова вижда и чува всичко!. Евангелúя е светица-илухим, закрилник на България - и докато тя е жива на Земята, България е защитена. Отиде ли си, само интрозрящите са в състояние да поддържат такова поле над родината ни, ако продължават да се интересуват от Същината, а не толкова от формата.

Кол, Конóл, Конолóл!

От любовта на яснозрящите (т.е. слепите) към Словото, сега зависи колко ще остане от континентите над водата!

 

2.08.2021 г. 18,40 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „В природата законът е: работиш – плащат. Спазваш закона на любовта - любовта ИДВА; не спазваш закона на любовта - любовта НЕ ИДВА. С неидването на любовта, идва страданието. Щом не дойде любовта, идва безлюбието. Ако не тече чиста вода, кална ще потече.” (1942.01.30м.Силна вяра, силна надежда и всесилна любов)

ХАЙД ПАРК В ЛОНДОН – ВСЕКИ МОЖЕ ДА ГОВОРИ КАКВОТО СИ ИСКА, ВСЕКИ МОЖЕ ДА СЛУША КОГОТО СИ ИСКА...

КОМЕНТАР ОТ БЪДЕЩЕТО ЗА ЧИСТИТЕ И НЕЧИСТИТЕ ВОДИ : : Какво се иска от всеки организатор в братството, излъчен за срок от 24 часа по жребий или по списък? Някога е имало „устави“, „гласуване“, „председатели“ и „ръководители“, „братски съвети и комисии“ с несменяем, дълъг или преизбираем мандат, търговски „братски“ марки и пр. ДНЕС ВСИЧКО ТОВА Е ВЕЧЕ АТАВИЗЪМ, ПОНЕЖЕ ТО Е ПО ПРИНЦИПИТЕ НА ЧЕРНАТА ЛОЖА. Учителят до 1944 г. е приемал някои от тези термини и форми не само за поддържане на някаква организация, но предимно за да наблюдава кой как се държи и за да се заснемат действията на користните и амбициозните от акашовите видеозаписи. За разлика от духовния живот в Школата някога и не места сега, вече много десетилетия почти навсякъде се практикуват САМО ДУХОВНИ СЪБРАНИЯ С ЧЕТЕНЕ НА БЕСЕДИ ОТ ЕДИН ЧЕТЕЦ И ЗАПЛАНУВАНИТЕ ОТ НЯКОГО МОЛИТВИ, ФОРМУЛИ И ПЕСНИ. При някои от младите днес се наблюдават още 2-3 форми на работа, но и те не знаят точно как е работило Братството до 1944 г. и как това продължи пълноценно и компетентно още 1-2 десетилетия.

ЕТО ЕДИН КРАТЪК СПИСЪК НА СПЕЦИАЛНИТЕ ЗАНИМАНИЯ В ШКОЛАТА ОТ ТОГАВА И НА МЕСТА И ДОСЕГА, както и цитати от беседите, доказващи богатата практика на Учението някога КАТО ШКОЛА И БРАТСТВО, а не само по модела на авторитарните, йерархичните, църковните и лекционните общества:

Дешифриране на стенограма от беседа, сравняване и допълване на дешифровки, реставриране на беседа чрез индивидуален или технически достъп до акашовите записи, редакторски екипи, коректорски екипи, издаване и разпространение на беседи, академични обработки и издания на беседи, библиотеки на Словото, ЦЕНТРАЛЕН АКАДЕМИЧЕН И РЕДАКЦИОНЕН КОНТРОЛ НАД ИЗДАНИЯТА, икономика на издаването и разпространението, четене на беседа от един човек ПО ЖРЕБИЙ, четене на беседа от един човек ПО СПИСЪК, четене на беседа по тия принципи С ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ, четене на беседа ОТ НЯКОЛКО ЧОВЕКА ПОРЕД; формулиране на основната мисъл в беседата, основни мисли в беседата, контрастни мисли в беседата; конспект, мини-анотаци, анотация, разширена анотация, резюме, разширено резюме, компилация, компилация с разширения от ученика на негова отговорност, преразказ, есе, лекция върху беседа, рецитация на беседа наизуст, устна импровизация по теми от беседата, разговор върху беседа, тема от беседа с личен писмен коментар, тема от беседа с писмени коментари на участниците, разговор върху една тема от беседа със или без аудиозапис, методи за справедливи изяви и справедлив разговор (лимит от еднакво време за всеки с прекъсване на изявяващите се), разговор върху повече теми в една беседа, радиоемисия на беседа, беседите в интернет, конферентни разговори върху беседите в интернет, проповед в духа на Учението по жребий или по списък, проповеди по принципа „Хайд парк“; художествен видеоклип по беседа, литературни интерпретации на Словото и Учението, илюстрации към беседите, преводи на мисли от беседите и на цели беседи и експертен контрол върху това, лекуване чрез Слово Божие, земеделие чрез Слово Божие и песни от Учителя, присъствие на беседите и лекциите на Учителя днес на Новата Земя и в Новото Небе, възприемане и предаване на актуално (Вечно Течащо) Слово Божие, занимания по АНАЛИТИЧНА ЛОГОДИФЕРЕНТИКА (интуитивно и компютърно разграничаване на Словото Божие от посланията на измислячи, егрегори и духове, представяни от името на Истинските Източници. Дори машинен алгоритъм за фреквентен и ситилстичен анализ на текстове с такива претенции разграничава категорично имитациите от от Истинското Слово Божие и това на Проекциите Му. Истинските Автори са недоволни само от прийома на съвременния контактьор да подписва изявите си с техните имена. Любопитно откритие напоследък: на места Бог се намесва лично дори и в такива проповеди, лекции и послания, защото използва вярата и ентусиазма на някои проводници и повярвалите в тях. Словото Божие през вековете има строго разпознаваеми константни и темпорални матрици, по които се разпознава безпогрешно. Дори българските електронни програми по времето на Живкова разпознаваха без изключение авторството на някой неидентифициран текст, при подозрение, че той може да е от някого, чиито честотни и фразеологични матрици вече са били установени от алгоритъма при обработка на легитимираното му творчество. Трудността при хибридните речи и текстове днес произлиза от това, че Словото Божие в тях, ако е пробило, си има СВОЯ стилистика, а личният стил на импровизатора е съвършено друг, особено когато се намесват още няколко стила при нашепвания от духовете. Не е трудно да се установят матриците в личния език на който и да е проповедник и съответно да се посочат съвсем точно кои са фрагментите от истинско Слово, плуващи като течни кристали в индивидуалната вода на неговия личен манталитет. Тези точни компютърни идентификации обаче не го оправдават за това, че той подписва цялата си изява с името на Този, чието Слово в нея е само частично. В някои подобни случаи днес кристалчетата Истина плуват във флуида на индивидуалистичния мистицизъм или политическата агитация.

УЧИТЕЛЯТ ДО 1944 г.:

Божествената рѣчь не е въ многоглаголстването. Може да чуете само една дума, но нѣма да я забравите никога! (Яковъ и Исавъ, НБ , София, 8.4.1917)

Ако се вслушвате в газената тенекия, която дрънка, какво може да научите?... (Що казва Духът, НБ , София, 29.2.1920)

Всички млади и стари - вложете любовьта, за да заживѣе този живъ Христосъ не само на небето, а и въ душитѣ, сърцата, умоветѣ и волята ви; и да приложите това учение на опитъ! Доста глаголствуване! Никой никого да не критикува. Брата си да не критикува! Сега нѣма да ви кажа „Христосъ възкресе! “ Ще ви запитамъ: любовьта въ сърцата ви влѣзла ли е, възлюбили ли сте я? Любовьта влѣзла ли е въ душите ви, любовьта влѣзла ли е въ умоветѣ ви и въ волята ви? (Възкръсение на Любовьта, НБ , София, 1.5.1921)

Всички велики хора имат желание да хванат момента на любовта. Всички майки и бащи имат същото желание – да уловят великия момент на любовта. Няма по-хубаво нещо от това да влезеш в един дом и да размениш две разумни думи с домакините – две думи на любовта. Какво правят сегашните хора? - Съберат се някъде и започнат: „Бър-бър-бър-бър“... Като се разотидат, всеки казва: „Заболя ме главата от приказки! Свят ми се зави от бърборене“. (Да ги изпита, НБ , София, 29.5.1921)

Той дрънка, тя дрънка - и какво излиза като се раздрънкате двама души? - Две дрънканици... Ще се успокоиш и ще кажеш в себе си: "Любовта - ТОВА е ключът! /.../. (Влиянието на хармонията в живота, ИБ , БС, 20.6.1921)

Многословието е качество на съществата на тъмнината.(Отрицателни и положителни черти на ученика, ООК , София, 4.4.1922)

За следния път направете резюме на тази лекция, за да придобиете повече светлина в съзнанието си. (Установени мерки, МОК , София, 17.1.1923)

Прочетоха се резюметата на „Произходът на юмрука" и „Разликата между гордост и тщеславие и ползата и вредата от тях. Прочете се резюмето на миналата лекци: „Правилно регулиране на силите у човека"(Добри навици, МОК , София, 7.2.1923)

Някои от вас можете само да дрънкате, за туй ви бива, но тук липсва нещо. (Съмнение и воля, ООК , София, 11.2.1923)

За бъдеще ще ви дам следната задача: ще вземате по две лекции от миналогодишните, ще вадите писмено резюмета и ще ги четете в клас. (Силата на тъмнината и светлината, МОК , София, 14.3.1923)

Сега тази вечер аз забелязвах този брат, като чете резюмето, а то беше малко дългичко, понеже планетата му е такава, в такава зодия се е родил, вие, като седите, не можете да слушате спокойни, казвате: „Кога ще свърши, стига, стига вече!“. Тревожите се. Той може да чете един час и вие да не се безпокоите. Но вие казвате: „Той взима времето на Учителя!“. Разсъждавайте философски. Ако ние искаме да спрем тази енергия, ще завъртим ключа и ще се спре всичко. (Точността, ООК , София, 8.4.1923)

Може ли в света без дрънкане? – Може - това е светът на Любовта. (Царството Божие се благовества, НБ , София, 17.2.1924)

Апостол Павел казва: „Ако говорим с человечески и ангелски езици, а любов нямаме, нищо не сме.“ Значи, ако бихме имали всичкото знание, което ангелите имат, и знанието, което хората имат, а любов нямаме, нищо не струваме. Ще бъдем като „кимвал, що дрънка“. (Страхът, ООК , София, 7.5.1924)

Сега някои от вас изразходват енергията си само в бърборене. (Абсолютна справедливост, ООК , София, 15.10.1924)

Нека всеки си извади кратко, хубаво резюме. Представете си, че всеки ученик би направил такова резюме, за прочитането на което би трябвало половин час. Значи в един час ще може да се прочетат темите едва на двама души, а пък смисълът е в съкращението – да се извади само ядката. (Несъизмеримите неща, ООК , София, 19.11.1924)

Има хора, които много дрънкат; има хора, които не дрънкат. И едните са на мястото си, и другите са на мястото си. По едните коли минават, а по другите цветя и плодни дървета растат. (Да не бъдете съдени, СБ , София, 24.8.1926)

Когато човек говори много за себе си, когато се хвали, без да оправдава думите си, за такъв човек казват, че той само дрънка. (Свободно движение, ООК , София, 13.10.1926)

Втори път, напишете едно малко резюме от лекцията. (Представа за трите свята, МОК , София, 9.1.1927)

За следния път направете резюме върху това, което говорих тази вечер, като извадите всички нови идеи, всички контрастни положения, които изнесох в лекцията. (Четирите кръга, ООК , София, 11.5.1927)

Някое резюме имате ли? (Прочете се резюме: "Кога човек страда най-много?") Кои бяха основните положения от миналата лекция? (Съединителните нишки на живота, несъизмеримите числа и незавършените процеси) (Четирите положения, МОК , София, 9.1.1931)

Сега за втория път направете едно малко резюменце: "КАКВО АЗ РАЗБРАХ ОТ ЛЕКЦИЯТА?" Ако не си правите резюмета от лекциите и не вадите от тях поне по една мисъл за приложение, вие ще приличате на затворени шишета със съдържание, което не се използва. (Разумното слово, МОК , София, 23.1.1931)

Сега какво остана в ума ви? - Направете едно резюме на моята лекция. Всички направете такова резюме. Какво съм говорил и каквото може да си спомните. (Раждане и растене, ООК , София, 20.1.1932)

Казано е: „Не бивайте многословни в молитвата си.“ Не мисли, че с многото говорене ще постигнеш нещо. (Правила за живота, УС , София, 2.10.1932)

Като вадите резюме от лекциите и беседите, обръщайте внимание на основната идея. (Правилно отношение, ООК , София, 19.10.1932)

Онова, което сте учили през цялата година, направете си едно резюме какво сте научили. Извадете резюме от всяка лекция и вижте, какво можете да приложите. (Работа и почивка, ООК , София, 9.8.1933)

Слабостта на пияния човек седи в това, че и той, като магарето, бърбори. Та като казваме, че някой се е напил като магаре, това подразбира, че като се напиеш, не правѝ поне погрешката на магарето: не бива толкова да бърбориш... (Работа и почивка. Любов и Мъдрост, НБ , София, 12.11.1933)

Вие трябва да имате помежду си отношения на ученици. Онзи, който знае повече, ще върши повече работа; който знае по-малко, ще върши по-малко работа. Но понякога гледам, че простите, които знаят по-малко, говорят повече от другите. Гледам някой път, аз седя при вас, а някои бърборят - дори аз се срамувам за вас. (Най-малката любов, ООК , София, 15.11.1933)

Един лош човек всякога бърбори и казва: „Ти си такъв, ти си онакъв!“ (Мистичната чаша. Хигиена на душата, ООК , София, 21.3.1934)

Сега аз ще ви попитам какво разбрахте? Туй, което разбрахте, как ще го резюмирате? (Сянка и реалност, МОК , София, 27.7.1934)

За следващия път направете едно резюме от онова, което сте разбрали досега. Едно резюме от 20 реда, може от 30 реда, но не повече от 100 реда.(Обективни и субективни разсъждения, МОК , София, 18.1.1935)

Не говорете много. Многословието спъва човека. Не говорете много нито на хората, нито на себе си. (Товарене и разтоварване, УС , София, 20.1.1935)

Всеки ще направи резюме, на това, което съм казал. Ще направите резюме какво сте разбрали от тази лекция. (Закон за освобождение, МОК , София, 8.2.1935)

Особено който не мисли, бърбори много. (Законът на помагането, ООК , София, 6.3.1935)

Сега от това, което ви говоря, трябва да извадите едно резюме. (Първото стъпало на Любовта, ООК , София, 3.4.1935)

Можете да си направите едно резюме на всичко това, което съм казал днес. (Проводници, ООК , София, 18.9.1935)

/Някой влезе при мене/ - той си бърбори, бърбори каквото иска! Неговата работа е за 5 минути, а другите 25 минути няма работа. (Новият начин, ООК , София, 9.10.1935)

Вие седите и цял ден бърборите като своенравни деца бърборите. Какво е това духовен живот, какво е това християнство? (Ще хвърля мрежата, НБ , София, 13.10.1935)

Ти бърбориш много – Бог ще ти даде една болест. Господ ще ти ушие една плесница, та на Земята ще се повалиш!Три месеца като боледуваш, ще станеш на чироз; ще ти даде една сиромашия, та никъде банка няма да намериш; някой път – безпаричие, някой път – без служба, някой път – ревматизъм; някой път – тупане на сърцето, коремоболие, кръстоболие, главоболие... (Трите книги, УС , София, 8.12.1935)

Кой може да направи такова резюме само в десет думи? (Тониране, ООК , София, 12.2.1936)

Да направите едно резюме на лекцията от три до десет думи.(Увеличаване и размножаване, МОК , София, 24.4.1936)

Христос казва: „Не мислете, че в многословието Господ ще ви слуша.“ (Учат и страдат, ООК , София, 11.5.1938)

Има една едностранчива разбраност в духовния живот. В старо време и в новите времена употребяват още ония методи, които предизвикват в човека отрицателни способности и чувства. Както тук са предадени думите Христови, те не са стенографирани така, както трябва - те са предадени така, както вие сега правите резюмета... (Качества на Любовта, УС , София, 7.5.1939)

Та сега ще ви чета за ученика от книгата „Учителят говори“ едно малко резюме – така, както е писано. Вие сте чели и книгата „Пътят на ученика“. Ако ви задам една работа – да направите едно резюме, - това би било хубаво упражнение. Би било хубаво да си имате едно резюме направено. Тук имате едно малко резюме. (Ученикът, УС , София, 4.6.1939)

Рекох: освободете се от вашите обикновени говорители! Освободете се от вашите обикновени певци! Освободете си от вашите обикновени бърборковци за свободата, които дигат само прах. В Истината човек става силен, свободен, става широк; в Истината той всичко може да направи. В Мъдростта човек става силен, всесилен. Знанието е, което дава сила. А в Любовта той придобива щастието, придобива блаженството, смисъла на живота - и всичките страдания се стопяват. Всичките страдания се стопяват, и от тия страдания излиза радост и веселие на човешката душа. (Трите неща, СБ , РБ , София, 26.8.1939)

Ако искате да имате щастие и Божието благословение, работете добре, учете добре, мислете добре, чувствайте добре и постъпвайте добре.Това е едно резюме на всичко онова, което съм казал. Като забравите другото, ТОВА да остане – работа и учение! Мисли, чувства и постъпки добри! И Бог ще има всичкото благоразположение и ще благослови труда ни, и ние ще успеем. (Посещение на Бога. Работа и учение, УС , София, 10.12.1939)

 

Една сестра идва при мене - правила едно резюме да ми го чете. На една от моите беседи правила резюме, но не го харесах. Казвам: "Това резюме, сестра, не ми харесва както го правиш. Туй резюме ще го оставиш - намерѝ друга лекция и направЍ резюме на нея". (Търпение, УС, София, 16.2.1941)

Резюме значи да извадите най-съществените неща, без да изгубите съдържанието на лекцията.(Правилни отношения, МОК , София, 2.7.1943)

Ако хората разбираха любовта, сегашната война, в която се избиват и осакатяват милиони хора, нямаше да стане. Но иде вече любовта в света! Като дойде, всички противоречиви положения ще изчезнат и хората ще се обикнат. Как ще стане това, не знаете; като стане, ще го видите. Тоя ден не е далеч. Като проверите нещата, тогава ще говорите. Сладчината е любов, горчивината е безлюбие.Кажеш ли, че нямаш време да поливаш, горчивината иде. Кажеш ли, че имаш време да поливаш, сладчината иде. Дето има време, там има и поливане; дето няма време, няма поливане. Всички се оплакват, че нямат време. Времето е дадено за любовта. Дето има любов, време има; дето няма любов, няма време. Дето има любов, и сладчина има; дето няма любов, горчивина има. Сега аз ви дадох в резюме философията на любовта. Какво нещо е любовта? – Сила, която се крие в ума, в сърцето и в душата. Тя е сладчината. Красотата - това е любовта; хармонията - това е любовта; силата - това е любовта! (Поливане, ИБ, ПС, в.Острец, 25.8.1944) 

 

https://www.facebook.com/timur.aslanov/videos/1867140300040563

  

2.09.2021 г. 17,15 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: Вие слушате деветата симфония на Бетовен или шестата на Чайковски и виждате, че обикновени цигулари не могат да ги изпълняват. За да се изпълни нещо от Бетовен или от Чайковски, всички музиканти трябва да бъдат добри.(Реалности в живота, ИБ , ПС , София, 5.11.1944)

 

https://www.facebook.com/howlinbuddha/videos/10164470271895541

  

2.09.2021 г. 21,39 ч.

 

 МИСЛИТЕ ЛИ, ЧЕ ЕДНА ДУМА ОТ НЯКОГО, ЕДИН ПОГЛЕД, ЕДНО ЧУВСТВО ИЛИ ЕДНА МИСЪЛ НЕ НИ ВЛИЯЕ ПО СЪЩИЯ НАЧИН КАКТО ЗВУКА И ДАЖЕ МНОГО ПО-СЛОЖНО, че не ни преструктурира различно всяка секунда?

УЧИТЕЛЯТ ЗА ВИБРАЦИИТЕ (ТРЕПТЕНИЯТА):

Когато Истината слиза отгоре към физическото поле, в каквото състояние намира човека, такива и вибрации ще възпроизведе. Следователно, Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти. Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете, например, то ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, както и ние в нашия свят. Това е най-ценното нещо, което аз съм спазил, но което сега не мога ви дам, а ще ви го дам, след като се подобрят вибрациите ви.

Защото законът е такъв, че щом се повдигнат вибрациите у вас, тогава и домашните ви, ще се ползват.И когато Господ иска да направи някой човек, Той го прекарва на три места по три, равно на 9 пъти, и там се минава през такива вибрации, които пречистват всичките мъчнотии на човешката душа. За да работят духовните закони на физическото поле, трябва да има огнище, фокус. В душата си трябва да имате фокус, и ако вие нямате достатъчно сила в този фокус, трябва да намерите друг човек, който е с по-силни трептения и той ще даде по-силно потегляне нагоре и ще ти помогне. Някои от вас сте опитали обичта на вашите приятели; други – любовта на възлюбения си и затова познавате трептенията на вашето сърце. То трепти като Божественото Сърце. Има тайни неща в живота, които ние търсим. Това са преживявания, за които човек е готов да пожертва и живота си.

Тези молитви, дадени сега, заедно с дадената тази заран, ще бъдат коригирани от Духа, Който я дава, за да не би да се е вмъкнала грешка, та с коригирането й да се запазят вибрациите й.

Тия упражнения са свързани с известни влияния и ще произведат много силни вибрации.

Човешките духове могат да се явят и да дават даже масло, но когато ви е благословил един висш дух и вие се подлагате да ви благославя и един човек или човешки дух, който е две или три стъпала по долу, то вие вече губите първото благословение, защото вибрациите на последния са далеч по-долни от ония на първия и с това си навличате отговорност.

От един метър по-близо не се приближавайте един другиго, защото иначе се измешват вашите аури, та започвате да се нервирате. И когато виждате, че вашите вибрации не са като на някого си и не числите еднакво, тогава се повдигнете над него и тутакси ще се измени настроението ви. Честотите на трептенията на душите не са едни и същи. Има някои вярващи хора, които при съприкосновение с вас не само че не ви повдигнат, но ви снемат по-долу на техния уровен, тъй както във физиката сместа от две течности с различни температури приема средната температура на двете. Затова, според този закон, вие трябва да се приближавате съобразно трептенията на душите си. Души, които имат еднакви трептения, могат да си действат, но когато нямат еднакви трептения, остават назад. Патици, които хвърчат еднакво, летят напред, а които хвърчат нееднакво, някои остават назад. Можете ли да впрегнете коня и вола заедно? - Ще имате едно неразумно съчетание. За да могат хората да се разбират, да се обичат, да учат заедно, трептенията на движенията в тях трябва да бъдат еднакви, т.е. еднородни; разнородните трептения са причина те да се отдалечават едни от други и да не се разбират. Трептенията на едно тяло не с едни и същи с трептенията на друго тяло. Аз, ако река да седна някъде, ще кажа: „Приятелю, обичаш ли да седна до тебе, виж какви с моите трептения, хармонират ли с твоите?"

Ще меня местото си, докато намеря някого, с когото трептенията ни да с в съгласие.

Седнете един до друг и вижте най-първо има ли хармония между трептенията на телата ви. Ако не можете да се свържете направо с Бога, свържете се поне с един добър човек или с някой учен, дето и да се намира той, стига трептенията на вашата и на неговата душа да си хармонират. В /истинската/ целувка душата ви трябва така да трепти, че цяла да се излее в тази целувка! /Ако сте дали/ другиму по-силна целувка, а на мене "триците", не мислете, че можете да ме излъжете с някакви последни целувки...

Духът Господен е толкова нежен, щото схваща у нас всичките ни вибрации, мисли и желания.

Стиховете от Господнята книга със своите вибрации образуват лъчите, потребни за всички.

Духът винаги гледа да използва по-ниския живот, за да му придаде по-високи вибрации.

И радостта има голяма сила, защото ако тя даде всичките си вибрации, може и да ви стопи, та вместо нея ще почувствувате скръб. Няма да имате нужда от лампа, защото истината, сама по себе си, е светлина и ще да придаде своите вибрации, та няма да имате нужда от лампа. Молитвата, за да бъде послушана и да бъдат вибрациите интензивни, сърцето ни трябва да бъде толкова чисто, щото молитвата, като отива нагоре, да може да разрушава всички препятствия, които се изпречват на пътя ѝ. А пък ние трябва да повдигнем вибрациите на света, защото, ако не сторим това, ние ще страдаме. Онзи, който трѣбва да раздаде своето имане, онзи, който трѣбва да се откаже отъ майка си, отъ баща си, отъ жена си, отъ дѣцата си, трѣбва да бѫде най-добриятъ, най-разумниятъ, най-благородниятъ човѣкъ, на когото душата е изпълнена съ трептения за Божията Любовь!

Да, трябва да се повдигнете, а за да се повдигнете, нужно е изменение движенията на вибрациите. Така, ако вие можете да се научите само как да произнасяте думата „Любов", как именно да спазите вибрациите ѝ, щом я произнесете, казвам ви, няма да има сила в света, която моментално да се не подчини!"В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Бог бе Словото." Тук основната мисъл е Словото. Какво трябва да подразбираме под думата "Слово"? - Онзи разумен божествен акт, изявен чрез известни вибрации, които можем да възприемем. Значи, когато нещата станат видими, осезаеми, достъпни за човешкия ум – нещо, което е сформирано, понятно за нас, - това наричаме Слово. Ако думата бъде пропита с необходимите вибрации, тя ще внесе голяма сила.

Понеже формата е съчетание на известна материя в известно сцепление, за да може тази форма да се стопи, вие трябва да проявите силни вибрации.Всеки може да бъде красив, при условие че чувства най-фините вибрации на любовта. За да може материята да мине отъ едно състояние въ друго, трѣбва да се измѣнятъ нейнитѣ вибрации, трѣптения, или трѣбва да се рафинира, да се прѣчисти. Това се постига чрез промяна на вибрациите ѝ, а именно, повишаването и понижаването им. Като се пречиства материята, вибрациите ѝ се повишават; щом изгуби чистотата си, вибрациите ѝ се понижават. Кротостта повдига вибрациите на човека и го води към чист, Божествен живот.Трептенията на чистата кръв са толкова силни, че всички бактерии отскачат от нея. Когато употребявам известна дума, аз търся нейните вибрации, защото думите се определят тъй, както се определят слънчевите лъчи. Следователно, като се говори за добродетел, например, трябва да произведете вибрации, съответни на добродетелта, и тогава ще разберете съответния смисъл на тази дума. И тъй, Учителят има отношение към човешкия ум и воля. Той носи в душата си ония вибрации, които могат да дадат подтик на ума и волята ви. Кръвта трябва да се озонира и да се повдигат вибрациите ѝ.Всички нечистотии, които се намират във венозната кръв, трябва да се премахнат и така да се подвигнат вибрациите в света. Ако мъжът ви има тези вибрации, които могат да повдигнат вашия ум, дайте нему мястото на учител. Мистикът постоянно живее със сърцето си, изпитва неговите вибрации и всички състояния, през които то минава. Всеки лош човек, безсърдечен, понижават трептенията. Щом се понижат трептенията, потъваш, потъваш.

Щом се насърчаваш, като че ли се издигаш нагоре, повишават се трептенията. Божественият Дух, който е у вас, ще се събуди и ще повдигне вибрациите на вашия мозък и на вашето сърце. Божествениятъ свѣтъ не е свѣтъ на мълчание, а свѣтъ на хармония, свѣтъ на говоръ и то какъвъ красивъ говоръ! Но, за да разбере човѣкъ всичко това, трѣбва да притежава органи, чрѣзъ които да схваща висшитѣ вибрации на Божественото Слово.Страданията развиват слуха на човека, за да може да възприеме и най-нежните вибрации на Божия глас. Любовта дава най-съвършените вибрации и тонове в музиката. Духът е реална същина, най-реалното, най-същественото - това, в което няма никакво изменение. Това е Духът – основа на битието! И когато този Дух дойде, той ще донесе онези блага, онзи живот, в който вие ще се почувствате като слепия, на когото Христос отвори очите, и ще кажете: „Едно време бях сляп, а сега виждам! И аз затуй съм казвал и други път: когато се потопите в Божествената Любов и почувствате всичките нейни вибрации, когато разберете тази Любов, тогава ще разберете симфонията на тоя живот. А Мъдростта и Любовта, като се срещнат, ще образуват най-великите вибрации на света. Когато ние почувстваме това състояние, всеки страх ще изчезне у нас в този свят и ще затрептят ония вибрации, които досега вие не сте чувствали, и във вас ще се създаде най-прозорливият, най-ясният ум. Който люби ближния си, това е външната страна, физическият свят. Те са три велики закона: ближния, моята душа и Бога – ТОВА е "Света Троица". И от това гледище, когато видя един брат, ще го целуна. В бъдеще праведните трябва да целуват грешните, а не грешните праведните. Защото праведният, като целуне грешния, ще внесе своите вибрации, подтици и желания - и грешният ще се повдигне. Това, което се движи, е материалния свят. Това, което трепти, представляват чувствата, чувствения свят, а това, което се разширява, е умственият свят. Следователно там, дето в природата има разширения, има смисъл. Там, дето има трептения, има чувства. Там, дето има движение, то е физическият свят, човешката воля, резултат - един завършен резултат. Ти казваш, че в тебе има трепет. - Трепетът трябва да се превърне в движение; и обратното - движението трябва да се превърне в трепет. Под "човешка любов" разбирам най-големите трептения, които човек може да прояви. Като се влюбиш, ти си проявил най-много трептения в степента, на която си дошъл. В любовта имаш най-силните трептения. Любовта ти трябва да проникне във всичките ти клетки; и краката ти, и очите ти, и космите ти - всичко ще трепти! Ще има тия трептения на любовта. Ако чувствата ви изгубят своята топлина, повишете трептенията им. Любовта със своите вибрации е такъв огън, в който и най-твърдите вещества се стопяват, а след това кристализират и се оформяват. рябва да знаеш какви са трептенията на любовта.В живота няма по-хубаво нещо от това да слушаш сладкия говор, сладките трептения, да възприемеш онези хубави мисли и онези възвишени чувства и добри постъпки. Любовта си има особени трептения. Тя има най-хубавите, най-меките трептения! Всяка една мисъл, за да бъде тя красива, за да има съдържание, тя трябва да е минала през огъня на любовта и през трептенията на светлината. Ще почнеш да мислиш за доброто, ще привлечеш вибрациите на доброто, на Истината, на Мъдростта, на милосърдието, на самопожертването. Трептенията на вашето тяло трябва да се нагодят за Божествената Любов, за Божествените чувства. За сега ние имаме само едно лъхване на Божествената Любов, но когато дойде тази любов в своята пълнота, тогава ще дойде и възкресението. Когато хората възкръснат, тогава ще дойде между тях Божествената Любов. Тогава ще функционира между хората Божествената Любов, а това сега е само едно лъхване, като един топъл, свеж вятър. Това е едно предзнамение, че иде тази любов - и тогава всички хора трябва да бъдат готови за Божията Любов, да я възприемат, да разберат вътрешния смисъл на живота. Да бъдат свободни от вечния страх. Един човек може да дойде в едно общество и да закваси цяло общество, всички да чувстват трептенията на неговата душа. Те чувствуват трептенията на неговата душа и започват да проявяват своята любов. Като произнесете думата „скъпи" може да почувствате, че вибрациите са слаби, докато на думата „обични" са силни. Любиш ли някого, като отидеш при него, тези силни вибрации на Любовта, които се отделят, ще му помогнат и той ще се подобри. За да приеме любовта, човек трябва да бъде готов да издържа на нейните вибрации. Ако вашето положително електричество отиде в някой индивид, на когото вибрациите са по-низши от вашите, ще се възстанови вашето здравословно състояние, но вие ще изгубите нещо от общия калибър на вашия ум. Ще меня мястото си, докато намеря човек, на когото вибрациите са в съгласие с моите. Като седнете един до друг, най-първо ще видите дали имате еднакви вибрации, после ще проверите дали и в чувствата ви има хармония; и на трето място - дали енергиите на ума ви вибрират еднакво. Тогава, ако помежду ви има еднакви вибрации, в ума ви ще се зародят нови идеи, нови мисли. Ако се срещнат две тела с еднакви вибрации, те напълно си хармонират. Двама души, които се женят, трябва да имат едно верую, един Бог, в Когото да вярват. Те трябва еднакво да разбират Закона на Любовта. Трептенията на тяхната кръв не трябва да бъдат противоположни, но еднакви. /И все пак,/ мъжът и жената се различават по степента на своите вибрации. Вибрациите на жената се различават от вибрациите на мъжа - и обратно. У мъжа всякога преобладават правите линии - той е праволинеен. Той прилича на радиоактивните сили, които излизат от центъра на един кръг. Жената обича кривите линии - тя се движи по спирала. Ще кажете: "Значи, тя се лута..." - Не, то е закон на движение. Не е лесно да се борите с праведни хора. Вибрациите в тялото на праведните хора са толкова бързи, че никой не е в състояние да посегне върху тях. Всеки куршум, всеки снаряд, отправен към тях, отстъпва, без да произведе своя ефект. Ако срещнете лице, направено по образ и подобие Божие, ще видите, че от всяка негова пора излизат лъчеизпускания, трептения от електричество и магнетизъм, които го правят абсолютно чист.

Мнозина мислят, че любовта представя някаква привързаност. Не, привързаността не е любов! При това, любовта не трае дълго време. Тя е толкова силна, че човек не би могъл да издържи на нейните вибрации. Достатъчно е човек да се намира един само момент под влиянието на любовта, за да носи последствията ѝ цял живот. Влезе ли в общество на хора на любовта, човек коренно се изменя. Хората на любовта са високи планински върхове, до които малцина достигат. Стигнат ли тия върхове, те могат да останат там само един момент и веднага трябва да слязат долу. Човекът на любовта носи в себе си Божествена енергия, на която мъчно се издържа.

 

 

3.09.2021 г. 21,04 ч.

 

КОНТРАСТНИ ИЗКАЗВАНИЯ В БЕСЕДИТЕ ЗА ВЪЗМУЩЕНИЕТО. То бива и БОЖЕСТВЕНО - особено при сегашната Четвърта или Пета световна война – най-глобалната от всички. „ГОСПОДЬ е, Който сега се възмущава, ТОЙ е, Който воюва! Тоя, който се възмущава в човека и воюва против всички неправди, това е БОГ!“ (Въ рова при лъвоветѣ, НБ , София, 24.4.1921)

УЧИТЕЛЯТ: „Щом се възмущавате от живота, това показва, че не сте хармонизирани. Не че не трябва да се възмущавате. Но човек, като се възмущава, трябва да бъде толкова деликатен, че сам да се чува, а другите да не го чуват. ” (1942.01.28о.Здравословното състояние)

- КАКТО ВИНАГИ И НАВСЯКЪДЕ, Учителят изказва ярко противоположни становища - ЕДНОВРЕМЕННО верни, за да накара мозъка ни да мисли. И всяка теза, антитеза или синтеза е адресирана към отделни хора с различни еволюции, различни задачи в живота. Разбирай кое е за теб! Едни хора трябва да се справят с постоянното си и активно възмущение, за да не се отклонят твърде много от образа и подобието на Бога. А за други важи точно обратното: НИМА СЕГА НЕ СЕ ИСКА МОЩНО, ГНЕВНО, СВРЪХМАСОВО ВЪЗМУЩЕНИЕ НА ХОРАТА С ДУХ ПО ЦЯЛАТА ЗЕМЯ, ЗА ДА ПОПРЕЧАТ НА РЕПТИЛИИТЕ И АРАХНИДИТЕ (паякообразните) ДА НИ ИЗБИВАТ? И на ХИРОПТЕРИТЕ- ДЕСМОДОНТЍНИ (прилепите-вампири)?... Същото се отнася и за човекоподобните паразити. Паразитът е организъм, който се храни с части или жизнено необходими продукти от друг жив организъм, наречен „гостоприемник“. Паразитът се развива за сметка на гостоприемника, който губи постепенно жизнеността си. За разлика от хищниците, паразитите не убиват или не убиват веднага организмите, които използват за храна. И четирите вида, плюс още стотина сорта паразити и хищници в човешка форма днес са в последната си отчаяна битка на нашата планета, за да ни унищожат и да пият кръвта ни, за да я превземат окончателно. Не само ясновидците като Херман Хесе виждат съвършено ясно животните в човешките им тела, но и секретната видеотехника на Агарта и Шамбала. Защо Бог им позволява? - ЗАЩОТО ДУХОВНИТЕ ХОРА И СРОДНИТЕ ДУШИ НЕ СЕ ОБЕДИНЯВАТ! А такъв свят на Бог не Му трябва.

ОЩЕ ОТ УЧИТЕЛЯ ДО 1944 г.:

Не се възмущавайте от грешките на другите хора – те са и ваши грешки; радвайте се за добродетелите и благата на другите хора, защото те са и ваши блага. (Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г., СБ , Варна, 22.8.1908)

Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо. (Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г., СБ , Варна, 28.8.1909)

Божественото чувство, което е в нас и което се възмущава от греха, ни казва: „По-далеч стойте от греха!“ И това, което опетнява душата, е все от тия малки на вид, уж без значение и търпими пороци.(Когато посрещате, НБ , В.Търново, 10.10.1920)

Казвамъ, и двѣтѣ госпожици сега спятъ, сънуватъ: едната е доволна, другата – недоволна. Едната, като се начумерва, показва прѣзрѣнието си къмъ /момците/, защото не са я поздравили. Прѣдавамъ нейнитѣ думи: „Диванета, ахмаци, нищо нѣматъ въ пипката си, пъкъ ми се наежили!...“ Това е вѫтрѣшенъ разговоръ при възмущенията ѝ. А другата госпожица, която се ухилва, казва: „Това сѫ отлични, благородни момци! Тѣ иматъ образование, отъ високо произхождение сѫ, като тѣхъ въ София нѣма други.“ Азъ казвамъ, споредъ моитѣ схващания, момцитѣ, които поздравляватъ, и тѣзи, които не поздравляватъ, сѫ подъ единъ и сѫщъ знаменателъ. А ДВѢТѢ МОМИ СѪ МНОГО БЛАГОРОДНИ, ЗАЩОТО ЕДНАТА ИМА ДОБЛЕСТЬТА ДА ИЗКАЖЕ СВОЕТО ВЪЗМУЩЕНИЕ, А ДРУГАТА – СВОЯТА РАДОСТЬ. (Огнената пещь, НБ , София, 17.4.1921)

Новитѣ правила казватъ: „Дяволътъ се възмущава, човѣкъ се защитава, а божествениятъ човѣкъ трѣбва да се възвишава, да стои надъ всички тѣзи нѣща". Той ИМА сила, нѣма защо да убива. /Само/ ГОСПОДЬ е, Който сега се възмущава, ТОЙ е, Който воюва! Тоя, който се възмущава в човека и воюва против всички неправди, това е БОГ.(Въ рова при лъвоветѣ, НБ , София, 24.4.1921)

Че, Христос, като влезе в храма, какво имаше да Го смущава, че продават? Но като хвана един камшик - и маси, и всичко прекатури! Защо го направи туй? Как, знаем ли интимната причина каква е? - Това са влияния отвън, но го предизвикаха. В душата Му се появи едно справедливо възмущение – в тези хора няма чувство на святост, обърнали всичко на пазар! «Вън търговците! Имате право из целия град да продавате, навсякъде сте опетнили - и тука ли? Стига вече!» (Седмият кръг на живота, МОК , София, 22.5.1927)

Когато планината се възмущава от нечистотата на човека, тя праща бури и ветрове, гръмотевици, светкавици и дъжд, да се чисти и да покаже на хората, че мястото им не е там.(Абсолютна чистота, ООК , СБ , Рила, 21.8.1929)

Ако се тури на моя гръб товар повече, отколкото мога да нося, и аз се обърна към тази Разумност - Природата - и кажа: „Господи, ти си ме създал, дал си ми товар, който не мога да нося, дотегна ми, безсмислено е това за мене!" - ако в теб се яви това възмущение, непременно ще се яви една сила, която ще смени този товар и на тебе ще ти олекне този товар. (Дисонанси в живота, МОК , София, 14.3.1930)

Право е да се възмущавате, но преди да се възмущава от външните паяци и вълци, човек трябва да възпита тия, които живеят в него. (И рече Исус, НБ , София, 6.4.1930)

Кой не си е служил с рогата на вола? Те представляват чаша, с която може да се пие вода, вино. Който пие вино, не употребява ли рогата на дявола? Когато си неразположен, не си ли свързан с рогата на дявола? Нищо лошо няма в дяволските рога, но важно е как ги употребявате. Възмущавате се от дяволските рога, но без тях не можете да ушиете никаква дреха. Всяка игла е дяволски рог! Случи ли се нещо лошо в живота, всички казват, че дяволът е причина за това. - Не е така. Всеки сам е виновен за лошото, което му се случва. (Сила, живот и здраве, ООК , София, 23.12.1931)

Вие, например, се възмущавате от сегашния ред на нещата. /Корите управниците/. Но ако ви турят на тяхното място, и вие ще управлявате като тях. Вие се възмущавате, понеже не сте на тяхното място... България /напоследък/ съществува като държава повече от 50 години. Кой българин, като се е качил в министерството, е допринесъл нещо? (Великата разумност, София, 23.9.1932)

Като изучавате Писанието, ще разберете кое може да възмути Господа. Той всякога се е възмущавал, като е виждал заблужденията на хората. /.../ На това отстъпление или отклоняване от правия път се дължат страданията и наказанията на хората. Питате: „Не може ли Бог да не ни наказва, да не се гневи?“ – И това може, но Божият гняв е процес, чрез който се чистят човешкото сърце и човешкият ум. (Божествен импулс, УС , София, 5.2.1933)

Понеже е бог на справедливостта, Сатурн вижда всички неправди и се възмущава. Той не гледа хладнокръвно на тях: наказва всеки, който върши неправди, и съжалява онеправдания. Щом види, че вършиш някаква неправда, той се заема да те оправи. Така той влиза в живота на всички, които вършат неправди, за да ги оправи. Не може да изправяш човека и да не взимаш участие в неговите страдания! И Божественият Дух, като помага на хората, понася част от техните страдания. (За човешкия нос, ООК , София, 1.3.1933)

 

Всички тия страсти, които ги има в човека, има ги и в Природата. В Природата има отвращение, обич, възмущение и т.н. Аз вземам Природата в много широк смисъл. Природата може да вземеш като много идеален човек - щом постъпиш добре, тя се отзовава добре. Но щом постъпиш зле, няма да се минат 5-10 минути - и тя ще ти даде урок. (Устата, ООК , София, 15.3.1933)

Хората се възмущават от евреите, че преди две хиляди години са разпнали Христа, но въпреки това те и до днес още продължават да Го разпъват в себе си. (Противоречия и възможности, СБ , ИБ , Витоша, 12.8.1934)

Когато имаш едно право желание, ти, за да го постигнеш, Природата ще ти даде милиони! Природата не е никога против хубавите желания, които имаш. А като ти противодейства, желанията ти не са хубави. Или някой път тя се възмущава от нашата страхливост. - Тя не иска да бъдем страхливи! Аз харесвам природата, Природата е най-добрата майка. Като отидеш при нея, тя те държи - и Бащата удря... Природата не позволява да се криеш - няма криене! (Обективни и субективни разсъждения, МОК , София, 18.1.1935)

Не се възмущавай от условията, в които ти си поставен, понеже тези условия, при които ти си поставен, са една възможност за тебе - една малка възможност. (Първото и последното място, МОК , София, 15.2.1935)

Та казвам: аз считам, че човек е направен от малки "кръпки" от целувки. - Слънцето го целува, въздухът го целува, водата го целува, хлябът го целува, този, онзи - целият е скърпен от целувки. И благодарение, че са дошли всичките тия Божии целувки отвсякъде, туй е Божията любов! Не се възмущавайте! Може да се възмущавате само от ония целувки, в които няма любов. (Придобиване и задържане, УС , София, 31.3.1935)

Който няма съзнателно отношение към страданията, в първо време роптае, възмущава се, докато най-после съзнае, че чрез страданията изкупва греховете си. (Огън на пречистване, УС , София, 1.12.1935)

Паразитът се възмущава от жестокостта на човека, но каквото и да мисли трябва да знае, че докато е паразит, смърт го очаква. (Устойчиви величини, УС , София, 19.1.1936)

Мекотата се отплаща. Вземете тази мекота като един пробен божествен камък - и не се възмущавайте. Това, което светът мисли, си е за негова сметка. Чрез мекотата ние можем да извършим волята Божия, понеже тези големи противоречия ПО НИКОЙ ДРУГ НАЧИН не могат да се разрешат. /.../ Чрез мекотата на вашите мисли, чувства и постъпки, вие всякога можете да си пробиете път. (Мекота, ООК , София, 15.4.1936)

Един господин дойде при мене и ми казва: „Господ живот и здраве да ти дава! Каквото ми каза, стана. Жена ми била ангел! Каквото ми каза, като те послушах, измени се цялата работа. Като започнах да ѝ се се подчинявм, тя започна да ме слуша, да влиза в положението ми - тръгна добре работата...“ - Ами че този закон е верен! Ако тази жена не се е подчинявала, в нея има БАЖЕСТВЕНО възмущение. Ако искаш да подчиниш БОЖЕСТВЕНОТО – ти ще си строшиш главата. Ако и жената мисли да подчини в мъжа БОЖЕСТВЕНОТО, нищо няма да остане от нея! (Елате да разсъждаваме, НБ , София, 30.5.1937)

"По образ и подобие" – разбирам по ум и по сърце. Наистина, по ум и по сърце човек е направен точно като Бога. Бог се възмущава от всяка неправда. Лошото в света седи в това, че хората се възмущават от доброто. Да се възмущава човек - това е право, но не от доброто. От ЗЛОТО трябва да се възмущава той! Нашите мисли и чувства се проявяват точно по образ и подобие Божие. Ако не се проявяват както трябва, ние никога не можем да познаем Божественото. (Разбиране и съзнание, СБ , РБ , 7-те езера, 1.8.1937)

Вие се възмущавате и казвате: „Не може ли без целувки? “ - Не може! Целувките дават живот на хората. Аз говоря за онези целувки, които носят живот в себе си, а не за онези, които носят смърт. (Бал маске, НБ , София, 3.10.1937)

По някой път Господ ви наказва в света и вие се възмущавате. - Радвайте се, Божието наказание е едно благословение! Ако Господ е обърнал внимание да ви наказва, това показва, че Той е мислил за вас, че от вас може да стане нещо. Ако вие роптаете, не разбирате Божия път. Ако мислите, че Бог ви наказва, за да ви измъчва, нямате понятие за любовта, която Той има към вас. (Учат и страдат, ООК , София, 11.5.1938)

По някой път вие се възмущавате от лошите условия в живота. Прави сте! (Благоприятни и неблагоприятни условия, МОК , София, 24.3.1939)

Сега всички жени се възмущават от мъжете - знаете ли защо? /Бог е дал на мъжа Своето дихание, но за жената не се казва това/. Затуй сега всички жени търсят Господа или мъжа да им даде дихание. А кой мъж досега е дал дихание на жена си? Като вземе един мъж, жената трябва да се моли 24 часа - и като вдъхне Бог дихание в нея, само тогава мъжът да се ожени за нея. Ако не вдъхне – да я остави, да не се жени - нищо повече! (С човешки и ангелски езици, НБ , София, 25.6.1939). КОМЕНТАР: Една извънредно дълбока космогонична тайна, която може да отключи безброй проблеми! Словото казва, че Бог е създал две велики жени една след друга. Първата жена на Първия Адам е Лилит, на която Бог също е вдъхнал душа, даже преди още да е бил създал Втория Адам. Тя няма нищо общо с дяволицата Лилит, за която говорят жълтите мистици и астролози. Затова истинската Лилит е безгрешна и безсмъртна. Като такава, тя е САМОДОСТАТЪЧНА - не се гърчи от липсата на конкретен "другар" в живота. Понеже е божествена, тя обича първо Бога, а след това и заедно с това - всички въплъщения на Бога в Неговия живот като МНОЖЕСТВО. В божествения свят, отразен в Центъра на Пентаграма, това са ЛЮБИМИТЕ Божии: равнобожествените богини - ЖЕНСКИТЕ въплъщения на елохимите. Те имат безброй дъщери във вселената, онаследили тяхната любов към всички и любовта им към своя единствен сроден дух в Битието, който за тях е въплъщение на Бога. Както всеки елохим, тези два вида любов в тях не са в противоречие. За една от тях разказва и Анатол Франс ("Дъщерята на Лилит"). Напротив - Ева, макар и също създадена от Бога, като ребро Адамово може да получи дихание Божие само чрез Първия Адам и неговите синове в Битието. Всички те са с "дихание Божие", "искра Божия", "кристалче Божие", "зърно Божие". Когато Старата Ева има Вкус и Разпознаване, тя харесва само такива и се съчетава само с такива. Тогава Бог капва в душата ѝ РОСИНКА БОЖИЯ - директно от Бога като Единство - или от някое Негово въплъщение като Множество (божествен мъж). Превръща се в Нова Ева, равнобогинствена на Лилит. Но тя има една дефектна двойничка, за която се разправя в Библията: има вкус към Сатаната и неговите изчадия: сатаните, луциферите и ариманите. Тоест, блазни се от материалното в света и "уреждането" в него, от егрегорните учения и егрегориарсите, и от умниците, преуспяващите, фюрерите, продавачите, урбанистите и технократите в света. Харесва именно тях, а не божествените мъже. Именно за Старата Ева по-горе се казва, че в нея няма дихание Божие и затова божественият мъж не трябва да се жени за нея - "нищо повече". 

 

 

3.09.2021 г. 09,44 ч.

 

https://www.youtube.com/watch?v=nE_pHuJhXu8

 

НЕВЪЗМОЖНО Е ДА СЕ ОТМИНЕ СПОМЕНАВАНЕТО ОТ УЧИТЕЛЯ НА ШЕСТА СИМФОНИЯ ОТ ЧАЙКОВСКИ! Това никак не е случайно, както не са случайни и всяка запетайка и всеки звук от Словото Му. Потресаващата дълбочина и драматизъм на Патетическата симфония резонира с песента на Учителя „Странник съм във този свят“. А невъзможно е да не се включи тук и крайно емоционалното слово за нея на големия Евгений Светланов (1928-2002), преди да я чуем и видим под неговата палка. Приятно и „потрисащо“ слушане!

 

 

4.09.2021 г. 13,49 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Не се свързвайте никога с един човек, който няма любов към доброто, към науката, към изкуството. Избягвайте хора, които не обичат.”

(1942.01.28о.Здравословното състояние) 

 

 

4.09.2021 г. 17,06 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Казвате: „Трябва да обичаме всички хора.“ Да обичаме всички, то е задължение, но под “да обичаме всички“ разбирам онова, което БОГ е създал. Някъде ти ще обичаш един камък... - Твоята любов няма да допринесе нищо на камъка! Този камък е изоставен, той не се нуждае от любов, оставѝ го спокоен.” (1942.01.28о.Здравословното състояние)

Ако нямаме понятие за благата, тогава се заражда едно голямо безразличие. (Разумност и доброта, МОК , София, 21.2.1930)

Безразличие – едно от опасните състояния, в което може да изпадне човек.(Музикални прояви, ООК , София, 20.5.1931)

Ако не знаете как да прилагате светлината в сърцето, ще имате една леност на чувствата, едно безразличие. (Разумни основи, МОК , София, 23.2.1940)

Ако не се вълнуваш, ще дойде едно чувство на безразличие в живота. Когато водата изгуби своята преснота, започва да се образува една лоша миризма.(Добрият живот, ООК , София, 22.6.1938)

Две неща има в живота, които аз считам най-хубави. Няма по-хубаво нещо в живота от това да ви обичат, и няма по-хубаво нещо от това вие да обичате! Това са най-хубавите, най-добрите неща – да ви обичат и да обичате. Да оценяваш, когато те обичат, и да си оценен, когато обичаш. Значи, ти да цениш любовта на онзи, който те обича; и този, когото ти обичаш, цени твоята любов. Който те обича, той никога няма да ти пише любовни писма. Аз говоря за една любов, в която няма никакво писане на писма. Който те обича, /той иска да се виждате/. (Да обичаш и да те обичат, НБ , София, 7.4.1935)

Ти не оценяваш Божиите блага - това, което от Бога ти е дадено. (Аз съм, не бойте се!, НБ , София, 2.2.1930)

Бог те е заобиколил с всички блага, но от тебе се изисква само да оценяваш това, което ти е дадено. (Сила, благородство, светлина и доброта, НБ , София, 5.12.1937)

ТОВА изисква Новото учение: да изправяш грешките, които си направил, и да оценяваш благата, които Бог ти е дал. (Двете жени, УС , София, 16.1.1938)

Някой казва: „Искам да бъда щастлив, искам да има някой да ме обича." - За да те обичат, ти трябва да оценяваш. И ти трябва да обичаш. (Външна и вътрешна любов , СБ , София, 21.8.1936)

Онова, което оценяваш, то ще дойде; онова, което не оценяваш, няма да ти се даде. (Което мислиш, става, МОК , София, 8.1.1937)

Да оценяваш живота, това значи, да го разработваш. (Ценности на любовта, СБ , РБ , 7-те езера, 27.7.1938)

Законът на любовта е да знаеш как да любиш. Ти не можеш да любиш правилно, докато не оценяваш правилно любовта. (Физически, духовни и умствени нужди, ООК , София, 28.12.1938)

Ако не оценяваш сегашното, ти не можеш да оцениш и бъдещето. (Трите изпитания, УС , София, 24.12.1933)

Бъдещото щастие зависи от човешката мисъл. Щом се научиш да мислиш добре и да оценяваш, Бог те гледа благосклонно. Щом си немарлив, Той не може да ви повери /нищо/. (Силата на мисълта, ООК , София, 8.3.1939)

Ако постъпваш добре, ще бъдеш щастлив; ако не постъпваш добре, ще бъдеш нещастен. Следователно, щом си нещастен, ще знаеш, че си в света на нещастието и тогава няма защо да се възмущаваш. Но ще проучаваш елементите на живота и на щастието. Тогава ще видиш от какво произтича нещастието. Ако нещастието произтича от любовта, това показва, че ти не си се научил още да обичаш, нито пък оценяваш любовта, която хората ти дават. Нито своята любов можеш да оцениш, нито любовта на хората. Ако ти не можеш да оцениш любовта на хората, как ще оцениш любовта на ангелите? И ако не можеш да оцениш любовта на ангелите, как ще оцениш любовта на Бога? (Хвалете Господа, НБ , София, 15.10.1939)

Душата ще те научи да оценяваш нещата, а пък щом имаш дух, ще се научиш да употребяваш всяко нещо на неговото време. (Качествата на ученика, ООК , София, 29.3.1939)

Седиш пред една душа и не я оценяваш. И тя няма да те оцени - вие се унижавате едни други. Мнозина от вас искате да идете в небето. - Вие, ако идете в небето, там няма да намерите Христа. Христос слиза отгоре на земята, пък вие отивате на небето... (Два момента, УС , София, 7.1.1940)

Аз, ако те обичам, правя добро на себе си; и ти, ако оценяваш моята любов, правиш добро на себе си. Ако не любиш себе си, ако не оценяваш любовта на хората, ти спираш в себе си своя прогрес. Ако не оценяваш любовта на другите, ти пак не правиш добро на себе си. (Обичайте – ценете!, ООК , София, 14.2.1940)

В любовта оценяваш човека, цениш го. В любовта всеки човек ти е свещен! Като го погледнеш, ти виждаш присъствието на Бога. В любовта всеки човек е божествен. (Чантата на Любовта, УС , София, 1.12.1940)

Престъпление е, когато не оценяваш! (Любов към себе си, любов към ближния си, любов към Бога, ООК , София, 21.2.1940)

Престъпление е да обичаш някого, който не оценява твоята любов! (Оценяване на божествената любов, ООК , София, 1.11.1939)

Ти имаш един приятел; и като умре, оценяваш го, че бил много добър... (Задачи на истинската наука, МОК , София, 4.11.1923)

Та казвам: в какво седи заминаването на някого? Когато човек е при нас, тогава трябва да го ценим. Оценявай човека, когато е при тебе. Трябва да оценяваш любовта му когато е при тебе, а не като замине за другия свят. (Източникът на радостта, ООК , София, 31.7.1940)

Нещастието е опит, за да опиташ колко струва щастието. Другояче няма да знаеш цената на щастието. Щом го изгубиш, ти го оценяваш. (Устойчиви величини, УС , София, 19.1.1936)

За да не се мъчиш, да се спасиш, ти трябва да приемеш любовта. Твоето щастие зависи от любовта, която ти оценяваш и проявяваш. Любовта, която предаваш на другите, трябва да бъде в своята чистота. Радвай се, че любиш Бога в другите хора! В пълния смисъл, всички добри хора са изявление на Бога. Има хора, които не са изявление на Бога, но те се познават. Дето кракът им стъпи, трева не никне. (Каквото попросите, НБ , София, 21.4.1940)

Онова, което приемам от твоята любов, ти не искай да знаеш как аз оценявам твоята любов. То е моя работа. Понеже аз, както оценявам, така ще се ползвам. Ако оценявам добре, добре ще се ползвам; ако оценявам зле, аз ще губя. Казвам: аз не се интересувам как ти приемаш моята любов. Ако я оценяваш, ти се ползуваш от нея, ако не я оценяваш, ти губиш. Ако ме обичаш, ти се ползуваш, ако не ме обичаш, ти губиш. Ако аз оценявам любовта ти, аз печеля. (Търпение, УС , София, 16.2.1941)

Любовта, най-първо, внася разбирателство. Щом обичаш някого, ти го разбираш; щом някой те обича, той те разбира. Щом той те люби, става щедър. Щом те обикне, ти вече оценяваш неговата любов. Щом ти обичаш, имате пълно разбирателство, разбирате се. За да функционира умът правилно, трябва да има някой да те обича; или на земята някъде трябва да има някой да те обича. Без любов не можеш да мислиш добре. За да чувстваш добре, трябва да има някой да те обича. Тук, на земята, или на небето - но трябва да има един, който те обича. Когато няма кой да те обича, тогава ще влезе една отрицателна мисъл, че не искаш да живееш. (Мнозина звани, НБ , София, 7.12.1941)

Човек трябва да разбира в какво седи животът. Ако един човек показва любов към тебе и ти не оценяваш любовта му, какво ще стане? Ако един човек има обич към тебе и ти не оценяваш обичта му, тогава има едно неразбирателство. Ако не можеш да оцениш една човешка мисъл, ако не можеш да оцениш едно човешко чувство и постъпка, тогава нещата стават неразбрани. (Разумни и неразумни линии, МОК , София, 11.12.1942)

Свили сме се... В какво седи лошото? - Лошото седи в една неразбранщина. Новият живот, новата култура в какво седи? - Новата култура започва с любовта! Да признаеш, че Божията Любов влиза и ти я оценяваш. Ти започваш да живееш според нея.

Казвам: няма по-голямо изкуство в света да се научи да цени човек живота, който Бог му е дал, да цени живота на младините си, да цени живота си на зрялата възраст и да цени живота на старините си. Казваш: „Остарях! “ - Но ти в старостта ще научиш тия неща, които в младините си не можа да научиш. В старините си ти ще научиш това, което искаше да научиш – ти ще научиш смисъла на любовта, да оценяваш любовта. На старини човек започва да оценява. (Да ценим живота, ООК, София, 5.11.1941) 

 

4.09.2021 г. 01,05 ч.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=blLJjFfjcnY

 

 

ИЗ СПОМЕНИТЕ НА УЧЕНИЦИТЕ ЗА ЕЛ ШАДАЙ - СВЕЩЕНАТА ОБИТЕЛ В ПЛАНИНАТА ВИТОША С ИМЕТО НА БОГА

(Песента за Ел Шадай изпълнява Виктор Клименко)

Следващият етап бе намирането на бивак на Витоша. Учителят го нарече "Ел-Шадай". Това стана през един мъглив зимен ден. Голяма група се спря при Драгалевския манастир. Бяхме смутени и объркани. А Учителят и няколко братя тръгнаха през снега, газещи до коляно на юг от Драгалевския манастир, минаха хоризонтално, пресякоха една долина с рекичка, преминаха от другата страна на една горичка и така стигнаха до поляната с един скалист връх. "Ето едно хубаво място" - отсече Учителят. Какво означава думата "Ел- Шадай"? - Това е стара дума, която ще намерите в Писанието. Коренът й е санскритски и се употребява и в еврейския език. "Ел-Шадай" означава "Вратата на Бога". Да, "Ел-Шадай" бе вратата на Бога! (Как бе открит Бивакът на Витоша, БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 ), ТОМ 1) /Учителят го нарича и "Мястото на Бога"; в текстовете се среща се и като "Вратата на рая", и като "Божи стан", и като "Истинският свидетел"/

Брат Боев дешифрира от своите стенограми един голям материал, обхващащ 1 000 страници, който бе напечатан в четири екземпляра. Това са разговори на Учителя с приятелите на Изгрева. Тези разговори бяха дадени от него като "Разговорите на Учителя при изгревите на слънцето". Освен това, в тези 1 000 страници има разговори на Учителя с приятелите на Бивака, Витоша. Те са озаглавени "Разговорите ни с Учителя на Ел-Шадай". (Построяване на Изгрева, ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 ), ТОМ 1)

И действително, и на Витоша, на нашия бивак, който Учителят нарече „Ел Шадай", ние намерихме вода. Извора аз го каптирах и направихме чешма. (ЧЕШМАТА И ИЗВОРЪТ НА ДИАНА БАД, Борис Николов, ТОМ 2)

Не минаваше седмица да не се направи екскурзия до нашето любимо място на Витоша - Ел-Шадай. ( ЕДИН ДЕН НА ИЗГРЕВА, Борис Николов, ТОМ 2)

АДЕПТ НА „ЕЛ ШАДАЙ" (В края на зимата през 1938-1939 г. Боян Боев тръгнал с Учителя в 2,30 през нощта към Ел Шадай. Учителят му казал: „Тук ще имаме една среща с един адепт, който ще ходи в Европа, за да свърши една работа. Да предотврати големите страдания, които идват в Европа." И наистина, дошъл един странен човек, обелчен в бели шопски дрехи. Защо български, шопски, след като се оказва чужденец? Разменили си по три изречения на непознат език. Когато човекът си тръгнал, Учителят се обръща към Боев: „Хайде да пием един чай!" И след малко обяснява: „Сега имахме среща. Ти видя един адепт от далечна Индия, който отива в Европа да подготви и съдейства за благоприятните сили, които да помогнат на Европа за голямата война, която иде".) Борис Николов

На 16 юни 1941 година Учителят и голяма част от братята и сестрите от Изгрева са на екскурзия на Витоша на бивака Ел Шадай. Закусват, сядат около Учителя и се греят на топлите слънчеви лъчи. Неделчо става прав, обръща се към Учителя и му казва: „Учителю, кажете ни нещо за себе си, което никога не сте ни го казвали." Учителят се изправя, застава в средата на полянката и изпява с мек глас песента „Странник съм в този свят". Приятелите остават възхитени от чудната песен. (Неделчо Попов, VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота, ТОМ 22)

Девет са имената на Бога според Учителя: 1. Елохим; 2. Йехова; 3. Адонай; 4. Ел-Елион; 5. Ел-Шадай; 6. Ел-Олам; 7. Яхве или Йехова, или Елохим; 8. Адонай Яхве; 9. Яхве Саваот. „Елохим” (Ела, Ел) – Елохим е множествено число от думите Ела и Ел и изразява тройнственост; „Йехова Елохим” – Господ Исус Христос; „Адонай” – Светият Дух (човекът Бог). (1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието)

Ел значи "Силния", Шадай значи "Бог". Ел Шадай значи "място на Бога". Когато човек споменава думата "Ел", споменава името Божие. (ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА)

Това е Словото при Ел-Шадай – Вечния, Безграничния. Когато Учителят обгърне нещо с Любовта Си, то се отваря и красотата на един отвъден свят струи през него. Тъй и се отвори Ел-Шадай! Той влезе в нашето ученичество. Редица задачи и упражнения за планината са свързани с него. Тук беше нашият постоянен бивак. Имаше години, особено през пролетта, когато Учителят възлизаше почти всяка седмица. Той се движеше с леки стъпки по отвесните пътеки. (ЕЛ-ШАДАЙ)

Една сестра каза: „Учителю, днес чувстваме особен подем в нас, като че ли сме в Рая“.Той отговори: "Една група Напреднали същества слязоха да работят на Земята и минаха през Ел-Шадай и вие използвахте тяхното влияние. А те слизат на Земята като работници". (Щастието - многократно и непреривно - Боян Боев (1883 – 1963))

Учителят каза: "Вадѝ душа" трябва да се нарича "Будѝ душа". Бивакът ще се нарича Ел Шадай, което значи "Истинският свидетел". (Екскурзия на 1 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)) /"Вадѝ душа" е един от последните стръмни скатове преди излизането на Второто езеро в Рила от Седемте - б.р./

Изкачвахме се към Ел Шадай около сто и петдесет души. Слънчевия изгрев посрещнахме по пътя. На красиви полянки тук-таме правехме почивки. А на Ел Шадай през този месец има особена украса: моравият минзухар. Тук играхме Паневритмията и пяхме.

- Трябва да знаете - каза Учителя - кои са подаръците на Любовта. Тя носи живот, светлина, топлина, свобода, сила и красота. Носи здраве и благородство. Носи Мъдрост и Истина. Любовта носи в себе си всички добродетели. Когато обичаш, ти проявяваш тези дарове на Любовта. Проявява ги и онзи, когото обичаш. Когато обичаш някого, ти внасяш в него красота. Онзи, когото обичаш, става предавател, проводник на силите от Природата към теб. Човекът на Любовта приема и предава на другите божествените сили. Когато човек те обича, ти си като градина, а той пуща вадата към теб - водата идва и всичко в теб разцъфтява. Когато не те обича, той запушва вадата. Това е вадата на живота, която тече към вас. Затова Любовта трябва да се тури като основа на живота, защото щом се отбият вадите на живота, идват всички нещастия на хората. Който ви обича е извор, отдето вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо! Питаш: „Защо трябва да обичам?" - За да се продължи животът ти, за да бъдеш свободен, за да бъдеш щастлив. Който обича, живее по-дълго, който обича по-малко, по-малко живее. Сега вие сте умрели хора, които се разговарят в гроба... Главите на умрелите хора трябва да узреят. Умрелият трябва да почне да люби, за да види, че може да живее. И ако любовта на другите, които ни обичат, не ни помогне да преминем от смърт в живот, тогава каква е тази любов? Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в живот! Тогава Любовта е Божествена. Ако обичаш, ти живееш. Ако те обичат някои, те живеят. Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов. И като отива човек в онзи свят - да отива с любов. Онзи, който е ухапан от змията на безлюбието, даже като ти говори само, с думите си ще ти предаде отровата ѝ. Ние имаме богатство, материал - трябва ни само запалка. Онзи, който ни обича, носи запалката. На този, когото обичаме, ние носим най-хубавата запалка. При Любовта нещата стават лесно: я те прави досетлив, подсказва ти как да постъпиш - и ти се радваш.

Една сестра каза:

- Учителю, нали Любовта побеждава всички пречки?

- Любовта не побеждава пречките, но щом я видят, те плюят на петите си и бягат, не я чакат да дойде... Соломон е казал, че всичко е суета. Всъщност, като казва: „Суета на суетите, всичко е суета", той иска да каже: "Всичко е суета без Любовта". Всички страдания в света се дължат на безлюбието! Да обичаш някого, това значи да го освободиш от мъчнотиите и несгодите в живота му. Не можеш ли да направиш това, ти не го обичаш както трябва. Който не върви по пътя на Любовта, изсъхва и става кисел. Онзи, който върви по пътя на Любовта, расте. Без Любовта човек е празен орех. Нищо не остава от него - посаждай го колкото искаш... Колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Чрез Любовта хората ще станат даровити. Зад всички поети, писатели, музиканти, художници седи някой, който ги обича. Ако нямаше кой да ги обича, от тях нищо не можеше да се очаква. Тъй щото, ако някой музикант е велик, причината за това е в онази душа, която го обича и вдъхновява. Когато обичаш, се ползваш; и когато те обичат, пак се ползваш, та в Любовта всякога печелиш. (Даровете на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963))

Дето няма сливане и преливане, няма никакъв растеж. При сливането душите се сливат, а след това става преливане от едната душа в другата. Преливане не може да става без сливане. Това сливане и преливане може да става само между две души, между които има любов. Един светия, един напреднал човек опитва Божествената Любов няколко пъти в живота си и тогава изпитва блаженство, чувства Бога във всичко и обича Бога във всички. Всички други състояния на любовта са духовна любов, а не божествена. Всички светии са влюбени! Те са толкова влюбени, че от любов са забравили светските неща... Той толкова се е прехласнал в онова, което е видял, че е забравил всичко наоколо. Който обича, не е от тоя свят. Който люби с божествена любов, той е от Посветените. Важна е проводимостта на човека за любовта. По-хубаво нещо от любовта няма! Никога не съжалявайте, че обичате! Който съжалява, че обича, той се заблуждава. Ако се откажете от любовта, съкращавате живота си. Във вашата градина на любовта разработвайте цветята, които има там, поливайте ги, посаждайте нови. Ние се стремим към съвършената любов! ТОВА търсим! Любовта трябва да бъде в подсъзнанието, в съзнанието, в самосъзнанието и в свръхсъзнанието. Човек трябва да проявява онази любов, която никога не пресъхва.

Учителя запя думите: „О, неизказана Любов!....." - Това е Бог и затова не може да се изкаже. Щастието седи във възприемане на божествената любов. При божествената любов човек обича всички същества. Голямата радост, която изпитва, това е присъствието на Бога. И от това състояние няма по-високо! (Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963))

Нашият бивак на Витоша "Ел Шадай" е много магнетичен, има източно изложение. Любовта носи живот, светлина, топлина, свобода, сила и красота. Носи всичко хубаво — здраве, благородство, мъдрост, истина и всички добродетели изобщо. Тя събужда мисълта у човека и всичко хубаво. Този, който обича, приема и предава на другите божествените сили. При любовта, значи, човек е в хармония с целия всемир и неговите енергии се вливат в човека и внасят у него подем и обнова. Когато някой те обича, ти се разцъфтяваш, понеже той е извор, от който ти черпиш, и трябва да бъдете внимателни да не го огорчите с нещо. Обичайте, за да ви се продължи живота, да станете щастливи! Любовта прави безсмъртен този, когото обичаш! Който обича, живее по-дълго. Любовта дава любовно възкресение, пробуждане на съзнанието, познание на Бога чрез любовта към Него. Онзи, който те обича, като дойде при тебе, ако си болен, ще оздравееш. Ако си лош, ще станеш добър - и пр. При любовта нещата стават лесно, защото се досещаш, идва ти наум как да постъпиш - и ти се радваш. Всеки, който ви обича, той ви носи запалка — човекът има много богатства, но му трябва само запалка. Да обича човек, това е по-голямо богатство, отколкото всички съкровища на света! Значи, като обичаш, ти правиш това, което Бог иска от тебе: да се прояви Той чрез тебе. Ти вършиш волята Божия и правиш нещо, което е угодно на Бога - и Бог ще ви се отплати. Когато в едно общество влезе един човек, които има любов в себе си, той влияе на присъстващите и всички го търсят, понеже чувстват трептенията на неговата душа и започват да проявяват любовта си. Този човек, коѝто обича, е като огън - и колко е хубаво и приятно да се грееш на него - тогава той ще бъде във вас и вие в него! Само при закона на любовта човек може да бъде щастлив! Та дойде ли доброто и Любовта у вас, радвайте се и не се плашете. Безлюбието ражда всички противоречия в живота. Всички, които не проявяват любовта, отпадат. Трябва човек да има напреднала душа, за да разбира любовта. (ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963))

БЕЛЕЖКА: Има още десетки спомени на ученици за посещенията на Ел Шадай на Витоша и текстове на беседите, които Учителят е произнасял там. Това е грамадно богатство - трябва да се изучава подробно.

 

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2050152641907986

 

 4.09.2021 г. 10,34 ч.

 

 В БЕСЕДИТЕ ИМА РЕДКИ МИСЛИ ЗА ЖИВОТ НА МЪЖА И ЖЕНАТА В ЕДИН ДОМ ДЪЛГО ВРЕМЕ, ПОНЯКОГА ЦЯЛ ЖИВОТ. ИЗЯСНЯВАТ СЕ ДУШЕВНИТЕ УСЛОВИЯ, КОГАТО ТОВА Е АБСОЛЮТНО ХАРМОНИЧНО: ПОНЕЖЕ ТЕ СА ОТ ЕДНАКВА ЕВОЛЮЦИЯ И ЗАЩОТО Е ДАДЕНО ОТ БОГА. И когато спазват Основния закон на Божествената Двойка: ПЕРИОДИЧНОСТТА. Нито занитени, нито на вечна дистанция, т.е. горделиви. Само тогава в Двойката живее Бог и чрез нея Той създава Вселената. Но за останалите случаи Учителят говори точно обратното:

УЧИТЕЛЯТ: „Карат се двамата „от любов“... Погрешката е там, че мъжът трябва да има отделна стая, и жената трябва да има отделна стая. Мъжът трябва да има отделно огнище - сам да е /.../. Тогава ще бъдат добре. Щом са двамата на едно огнище, ще се карат.” (1942.01.28о. Здравословното състояние)

Защо мъжът и жената в семейството не могат да се търпят? Това от Бога ли е? - Аз мога да ги подобря в продължение на три месеца. Ще ги накарам да ходят три месеца наред на Витоша, НО ПООТДЕЛНО. Мъжът ще излезе половин час по-рано от жената, и по-рано ще се върне. След три месеца животът им ще се подобри поне с 50%. (Ще бъдете свободни, НБ , София, 11.2.1923)

Сега дойдоха тия два противоположни полюса - мъжът и жената. Направиха си гнездо, полог, снасяха си там яйцата, и като си свършваха работата, ИЗЛИЗАХА СИ НАВЪН. Между тях няма бой, няма тояги кой да управлява дома... И в тях има разводи, но те са честни помежду си. Като карат заедно една година, на другата година едната /птица/ от тях си избере друга другарка и казва на първата: "Аз си избрах нова другарка". В семейния живот на птиците нима никаква лъжа. Като си свършат взаимно работата, те си казват: "Аз мога сега да обикна и друга някоя птица". В тях има голяма искреност. Обаче как е между хората? Вие ще кажете: "Не трябва да се говори тъй!" - Че как трябва да се говори? - "Ами да се не съблазняват хората!..." И съвременните хора, отгоре на това, минават за много големи моралисти! А, зная къде седи моралът. Аз ще дам една нова форма за морал. Мнозина са толкова готови, колкото е готова младата мома... Дойде младият момък, казва й: "Ела с мене!" Тя му казва: "Ти готов ли си да ме осигуриш, да не си някой бедняк?" Всяка мома си мисли за царския син и за него се готви. Действително, така трябва да бъде, но царски син е само онзи, който има истинското, божественото познание, който има душа в себе си, който има божествен ум, неопетнен от никаква лъжа! А когато искаш да живееш по-дълго време, трябва да се намери някое любящо същество, което да ти даде назаем от своите сили. Сегашните думи, които произнасяме, носят разврат в себе си. Почнете да говорите на кой да е българин за любовта - той ще се съблазни. Например, някой казва: "Аз те обичам много!" Тия думи веднага произвеждат смут. Някоя сестра е свободна в отношенията си към някой брат, но заговори ли ѝ той за любов, произнесе ли тази дума пред нея, тя става вече малко сериозна, студена. Къде отиде любовта? ("Той знаеше", 29 Ноември 1925)

Каже се някому да напусне жена си. „Какво ще правя? “ - Ще идеш да извършиш такава и такава задача. Че щели да станат раздори между тебе и жена ти... Сега ти ще се отделиш сам и ще отидеш в Америка. Може да отидете и двамата заедно, а може мъжът и жената поотделно, но като дойде този момент, трябва да бъдете готови да изпълните една заповед. Ако дойде този важен момент и се даде тази заповед, пригответе се да изпълните всичко, което ви се каже. Поколебаете ли се, вие се спъвате. (Вяра и съмнение, ООК , София, 17.6.1923г)

В бъдеще мъжът и жената ще живеят на разстояние най-малко от сто километра и ще се срещат от време на време. (Любов в трите свята, СБ , РБ , УС , София, 15.9.1940)

Жената трябва да отиде при мъжа – той е нейният път; мъжът пък трябва да отиде при жената, /но това трябва да става като на северния полюс. В случая и жената, и мъжът трябва да е като слънцето/. След шест месеца той ще се върне, както слънцето се връща. Мъжът владее северното полушарие. И мъжът не трябва да съжалява, че жена му не се връща вкъщи. И тя ще се върне след шест месеца, както слънцето се връща от северното полушарие и отива в южното. Жената владее южното полушарие. Когато мъжът и жената се върнат в своето полушарие, Господ ще посети дома им. Ето защо, всеки трябва да очаква времето, когато слънцето ще влезе в неговия свят и ще му донесе необходимото благо. Всичко може да стане, но човек човека не може да разлюби! Да те разлюби някой, това значи да се разруши цялото Битие. И тъй, приемете новите разбирания и откажете се от ученията на падналите ангели. Те донесоха кривите учения на земята, под чието влияние хората се намират и до днес. Мъжът пази жена си да не му изневери. Жената пази мъжа си да не ѝ изневери. Предайте възлюбения си в ръцете на Господа, с молба Той да го пази и да прави с него каквото иска. Всеки трябва да бъде на своето място и там да очаква благото, което му се пада. Следователно, не е въпрос за завладяване на нещата, но за тяхното разбиране. Според новото разбиране на нещата, вие трябва да знаете следното: мъжът може да люби Бога само чрез жената. Жената може да люби Бога само чрез мъжа. (Двете полушария, 22 Септември 1936)

В бъдеще мъжът и жената ще живеят далеч един от друг. Ако жената е на слънцето, мъжът ще бъде на земята. После ще сменят местата си: мъжът ще се качи на слънцето, а жената ще слезе на земята. (Наследници на земята, СБ , РБ , София, 9.8.1942)

Ако ме пита някой на какво разстояние трябва да са мъжът и жената един от друг, ще отговоря: "На 25 билиона мили". Числото 25 е образувано от 2 и 5, сборът на които дава 7. Числото 7 е съвършено, то подразбира закона на хармонията, но съвременните хора със своето учение до известна степен са развалили всички прегради, които Бог е поставил между едно и друго същество. Защо? – Жената иска да обсеби мъжа, да го владее. Че как ще може да го обсеби, когато той е далеч от нея на 25 билиона мили?... (Светило на тялото, НБ , , 11.5.1919)

Това е задача, която мъжът и жената трябва да разрешат още днес, а не в бъдеще. Ние говорим за динамичната любов, която се проявява в даден момент, а не в бъдещия. За мене е важно да проявя любовта си към човека в дадения момент, когато той има нужда, а не в бъдеще. Всяко бъдещо проявление на любовта подразбира „статическа любов“. Ако дойде при мене някой гладен човек, аз трябва да го нахраня ОЩЕ В МОМЕНТА. (В божественото училище, СБ , РБ , София, 22.9.1940)

Единствените две велики величини, с които Небето работи, това са мъжът и жената! Единствените фактори за насаждането на някаква култура - това са мъжът и жената. Вторите фактори са братът и сестрата. Третите фактори са Учителите и учениците. Най-после, накрая на опашката седят господарите и слугите. Но факторите са мъжът и жената. (Приложете Добродетел, НБ , София, 13.3.1932)

Та първото нещо, когато ще хванете приятелство с кой да е човек, какъвто и да е, ще гледате той да не затвори клапите на сърцето ви. Защото в света живеят само двама души - това са мъжът и жената. Освен тях, никой друг не съществува. Да станеш човек, това значи да хармонираш тези два полюса ведно. И двата полюса трябва да бъдат еднакви - и мъжът, и жената.(Вярата като закон, ИБ , БС , София, 31.3.1932)

Най-първо, когато слезеш от божествения свят, трябва да бъдеш жена, за да станеш после мъж. Когато се качваш нагоре към Бога, ти най-първо ще бъдеш мъж, а после ще бъдеш жена. И най-после, когато мъжът и жената се съединят заедно, те ще образуват това, което се нарича човек - човек в пълния смисъл на думата. Ако няма мъж и жена, не може да има и човек. Затова всеки човек си търси половината. Всяка жена и всеки мъж си търсят половината! Като намерят една половина, те я премерят, и като видят, че не им уйдисва, не могат да се оженят за нея. Казвам: ще намериш една половина, ще я премериш, и като не ти уйдисва, ще я оставиш. (Наклали огън, НБ , София, 3.4.1932)

Всеки човек, мъж или жена, търси любовта. Ще кажете, че хората се влюбват. Какво представя влюбването? - Да се влюбиш в някого, това значи да запалиш свещта си и да осветиш пътя, по който вървиш. Същевременно и онзи, в когото се влюбваш, запалва своята свещ. (Абсолютна справедливост , УС , София, 8.3.1936)

В съдружието им в живота, мъжът и жената трябва да бъдат хармонични във всяко отношение: и по ум, и по сърце, и по воля. (В правда и съдба, НБ , София, 21.5.1933)

Добър семеен живот е онзи, при който нито жената, нито мъжът са си казали една лоша дума помежду си, нито са си разменили един лош поглед. И мъжът, и жената трябва да гледат един на друг като на чисто злато, което от нищо не се изменя! Ако жената мисли, че други жени могат да излъжат мъжа ѝ, тя трябва да знае, че е първата, която го е излъгала, която е извършила престъплението. Ако и мъжът мисли, че други мъже могат да излъжат жена му, той трябва да знае, че е първият, който я е излъгал. Всеки, който върши Волята Божия, той ни е по-близък от всички ближни по плът и кръв. (И помаза, СБ , София, 19.8.1934)

 

 

5.09.2021 г. 12,01 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Всички трябва да бъдем добри. Но не е само тази максима „да бъдем добри.“ Представете си, че вече сме добри, но трябва за можем и да ПРИЕМЕМ Доброто. САМО ТОГАВА сме истински добри - не е достатъчно да сме САМО НИЕ добри.” (1942.01.28о.Здравословното състояние)

От теб се изисква само ДА ПРИЕМЕШ това, което ти се дава в дар. (Разговор втори - Сърцето и Бог, ИБ , 13.7.1900)

А като приемеш любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни отвори всички добри пътища и да ни покаже в що седи върховната добродетел, която е ЯДКАТА на нашия сърдечен живот.(Разговор трети - Храната и Словото, ИБ , 14.7.1900)

Ти трябва да приемеш специфичното качество на земята. (Доволството в живота, МОК , София, 14.7.1933)

Ако не приемеш авторитета на тялото си, ти трябва да го напуснеш и да излезеш вън от него. (А друго падна на добрата земя, НБ , София, 19.2.1933)

Що искаш? - Кажи ЯСНО, не се двоуми! /.../ Всяка нужда трябва да се задоволи НАВРЕМЕ. Ако просиш, проси както трябва, щом желаеш да придобиеш. Не мисли, че и без да сториш това, ще добиеш онова, що желаеш. Желанието трябва да открие нуждата, а нуждата, по право, трябва да се снабди, за да не стане объркване в порядъка на душата. И ако просиш и не получаваш, знай, че трябва да проумееш НАЧИНА на просбата, но не и да млъкнеш. Мълчи само когато си сит, но не и когато си гладен. (Благовремието, ИБ , 1903)

Помнѝ, че всяко нещо в живота трябва да си има своето време и място. Другояче ще трябва да се разкайваш, че си турил нещата не на мястото им и че си ги извършил не на времето им. А това ще ти струва много, понеже ще те лиши от това, което ти се пада да приемеш. Не предлагай услугите си там, дето не са нужни, нито приятелството си там, дето няма място. А всякой, който се обленява да проумява истината, ще пострада – неговият светилник ще угасне. Затова внимавай в живота си да не би да сториш това да станеш немарлив към Вечните Начала и съградиш щастието си на пясък. (Мисли и упътвания, ИБ , 1903)

Половината от нашите нещастия си причиняваме ние. Виновни сме НИЕ, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен дали да го приемеш или не. (Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1914)

Ако се съмняваш, нищо не можеш да постигнеш - не можеш да приемеш новото учение на любовта. (Да възлюбиш Господа, НБ , София, 15.10.1916)

Ако си лист, ще се стремиш да приемеш ПОВЕЧЕ жизнен сок.(Отдайте Божието Богу, НБ , София, 31.12.1916)

Със здравия трябва да се ръкуваш без ръкавици, за да приемеш от неговата енергия. (Нито тържик, НБ , София, 13.4.1919)

Ако обичаш някого, ще слезеш на уровена, на който е той, и ще приемеш неговото иго. Само така ще проявиш своята любов.(Отиде след Него, НБ , София, 11.4.1920)

Да обичаш брата си или сестра си, това е ЕСТЕСТВЕНО. Да обичаш врага си - това е геройство! – Как ще обичаме врага си? - Представи си, че някой ти направи най-голямото зло, но един ден Бог отнеме всичкото му богатство и го остави в положението на последен бедняк. Такъв дойде той в дома ти да иска помощ. Ако ти го приемеш добре, нахраниш го, напоиш го и не му кажеш нито една дума за направеното от него зло, нито му се заканваш, ти обичаш врага си. Когато ноктите и зъбите на вълка опадат, може да го приемеш в дома си. Обаче, докато ноктите и зъбите му стоят, докато не се е преобразил, ДРЪЖ ГО ДАЛЕЧ ОТ СЕБЕ СИ! (Фарисей и садукей, НБ , София, 20.3.1921)

Ако дойда при тебе уморен, измъчен и те помоля да ме приемеш в дома си, аз ще позная на кого служиш. Кажеш ли, че не си разположен и нямаш място в дома си, аз зная вече на кой бог служиш. Можеш да имаш "прави" вярвания, но постъпката ти с измъчения и нещастен човек ще определи на кого служиш. (Изтълкувай ни тази притча, НБ , София, 15.5.1921)

Има хора, с които ти може да дружиш, и тогава можеш да приемеш голямо благословение. (Разумно служене, СБ , В.Търново, 25.8.1921)

Ако ти от любов не можеш да приемеш брата си, ти не можеш да приемеш и Христа. Ако ти не приемеш брата си, как ще приемеш Вечното – Бога, Който ще иска повече? И тъй, Христос казва: „Най-първо ще приемеш брата си“. Понеже ние сега вървим по закона на еволюцията, ние ще приемем брата си, след него ще дойде Христос и след Христа – Бог. (Които вас приемат, НБ , София, 26.3.1922)

Щом приемеш от ръката на този човек, ти получаваш вече и Божието благословение. (Мнозина казваха, НБ , София, 4.9.1927)

Има един начин, в който ти можеш да приемеш бедния човек, който е дошъл в дома ти. Как ще го приема? - Като дойде този човек при мене, най-първо ще имам предвид, че под облеклото на този беден човек се крие едно божество. Щом е така, и на него ще дам всичката почит и уважение, като на някое божество. Следователно, и аз съм божество. Та когато двама разумни хора се съберат, те знаят как да постъпват един към друг. (Богове сте, НБ , София, 26.1.1930)

Когато аз съм гладен, аз бих желал да видя твоята вяра - колко ти вярваш в Бога. Като дойда в дома ти, как ще ме приемеш. Ако аз, след като съм гладен, ти ми отвориш Библията, започнеш да четеш как Господ направил света и ме държиш гладен, от това аз нищо няма да се ползвам. (Наближило е Царството Божие, СБ , 7-те езера, 10.8.1930)

Отде могат да знаят хората дали аз съм добър или не, дали вие сте добри или не? Пътник съм, приемеш ме вечерно време - ти си добър човек. (Според делата, НБ , София, 20.12.1931)

Да бъдеш хладнокръвен, безучастен към положението на своя ближен, това не е истинска философия на живота. Каже ли някой, че е гладен, ще потърсиш начин как да му помогнеш. Ако в дома ти дойде пътник, ще помислиш как да го приемеш. (Раждане и растене, ООК , София, 20.1.1932)

Ти можеш да направиш добро на някой беден, който дойде при теб като твой брат, и така трябва да го приемеш, и да му дадеш едно угощение. (Ако всичкия свят спечеля, НБ , София, 22.5.1932)

Ако някой дойде при тебе, не казвай, че не си разположен да го приемеш, но си кажи: „Бог има отношение към тоя човек. Следователно аз съм длъжен да го приема“. (Конкретното в Любовта, УС , София, 24.1.1937)

ПРИРОДАТА го пратила при тебе - той е неин посланик. Ако се откажеш да го приемеш, един ден тя сама ще дойде, ще те вземе без всякакви церемонии, и хоп – в ретортата! И от тебе само пàра ще остане! (Гняв и страх, МОК , София, 18.11.1923)

Питам: кой може да се подиграва с любовта? Тя е велика, мощна сила, която стои над всички условия в живота! Любовта никога не си отмъщава. Ако дойде до отмъщение, тя внася своята топлина в човека, с цел да го повдигне. Ако не се поддава на нейните съвети, на нейния огън, тя му казва: "ЕДНО ти предстои: или ще ме приемеш и ще живееш добре като истински човек, или ще изгориш!" (И валя дъждът, НБ , София, 1.6.1924)

Ако ти не приемеш любовта, никога Духът не може да дойде!(Волята на Отца, НБ , София, 9.4.1922)

Ако облечете нечистите си дрехи и отидете при своя приятел и му кажете: „Дойдох при тебе с нечистите си дрехи, но ти си длъжен да ме търпиш, да ме приемеш такъв, какъвто съм“, приятелят ти може да те търпи, но ти нямаш право съзнателно да го поставяш на такъв изпит. (Превръщане на енергиите, ООК , София, 4.8.1922)

Можеш ли да ме приемеш в твоето сърце – в твоя дом, – аз ще дойда. (Новият живот, СБ , В.Търново, 19.8.1922)

Всички мисли, които идват в името на любовта, ще ги приемеш в себе си като нов подтик, като нова мисъл и нови действия.(Ангел Господен говори, НБ , София, 15.10.1922)

За да приемеш любовта, ти трябва да се откажеш от всички стари възгледи. (Възлюби го, НБ , София, 22.10.1922)

Божият закон гласи: „Докато се противиш на Божията воля, докато не приемеш любовта в себе си, ще страдаш. В който момент приемеш любовта в себе си, Бог ще те прости и страданието ще те напусне“. (Петимата братя, НБ , София, 22.4.1923)

Аз те облажавам, че имаш толкова вяра да приемеш противоположното. (Работа на окултните сили, ООК , София, 29.4.1923)

Любовта сама ще дойде при теб, но ти трябва да имаш готово сърце да я приемеш. (Точилото и ножът, ООК , София, 23.4.1924)

Щом приемеш любовта, Бог те обиква и всичко изправя в тебе.(Ще дойда след Тебе, НБ , София, 20.7.1924)

Щом приемеш нещо от любовта, ще излезеш вън да дадеш от него и на другите хора. (Дето и да идеш!, СБ , В.Търново, 29.08. 1925)

Тогава за всеки, който дойде при тебе, сърцето ти трябва да бъде отворено - да го приемеш с любов; и ако има нужда - да му помогнеш. ( И Бога за свой Отец казваше, НБ , В.Търново, 1.11.1925)

/Отношението ни към Бога се изпитва с отношението ни към хората/. Ти ги считаш чужди хора, а те са твои синове. Щом почувстваш, че са твои близки, сърцето ти ще се обърне към тях. Ще ги приемеш като баща, ще ги прегърнеш. (Отношение към Бога, УС , София, 1.2.1931)

Всички постижения в света са основани върху любовта към Бога. Второ - любов към ближния; и трето - любов към себе си. ТАКА върви законът! Любов към ближните и любов към себе си - то е твоето ПРОЯВЛЕНИЕ: /да раздадеш/ това, което си приел от Бога. Любов към Бога значи да приемеш нещо и от любовта към ближния, за да ти даде сила да се проявиш. Значи първото условие за постигане и реализиране на нещата е човек да люби Бога. Второто условие е любов към ближния, а третото условие – любов към себе си. – Защо трябва да люби човек ближния си и себе си? – За да се прояви, т.е. да изяви онова, което Бог е вложил в него. Да любиш Бога, това значи да приемеш нещо от любовта Му. Как и чрез кого ще приемеш тази любов? - ЧРЕЗ БЛИЖНИЯ СИ. (Първите отношения, МОК , София, 5.6.1931)

Всеки човек когото Бог е създал, всеки човек, в когото има душа, мога да го обичам! Всеки човек, в когото има дух, мога да го обичам; всеки човек в когото има ум, мога да го обичам. Всеки човек в когото има сърце, мога да го обичам. Има ли той тия неща, те са божествени. Като дойде, ще го приемеш. ТОВА е новата мисъл, която трябва да имате. (Отношение на нещата, ООК , София, 9.6.1937)

Щом приемеш любовта, ще я предадеш навън. Обаче, от човешко гледище, като приемеш любовта, ти я задържаш за себе си, не искаш да я предадеш. (Приемане и предаване, УС , София, 9.4.1933)

Ти трябва да приемеш абсолютно каквото ти каже Господ, защото Господ е абсолютно чист. (Предназначението на носа, ООК , София, 28.10.1931г)

Ти може да ми разправяш за благородството на твоя дядо и прадядо — това не ме интересува. Аз искам да зная какво добро носиш от тях, какво наследство си получил. Една твоя постъпка е достатъчна, за да определи какви са били твоите деди и прадеди. Ако ме приемеш добре в дома си, ти сам се препоръчваш, няма защо да ми говориш много. Една добра постъпка струва повече от твоето знание! Ти си богат човек, разполагаш с пари и знание — това не ме интересува. Аз съм пътник, нямам парче хляб в торбата си. Ако ти се спреш на пътя си и ми дадеш парче хляб и чаша вода, това за мене струва повече от всичкото богатство и знание на света. Така ще се създаде връзка между мене и тебе. (Вътрешен и външен живот, УС , София, 27.6.1937)

Откажеш ли се от стария живот, ВЕДНАГА трябва да приемеш новия. (Разтоварване на съзнанието, ООК , София, 25.11.1931)

Има деца, изпратени от Бога. Дойде ли такова дете при тебе, ти ще го приемеш с най-голямо внимание. То ще говори какво Господ му е казал, а ти ще пишеш всичко това - ще се научиш как да употребиш скъпоценния камък, изпратен от Приятеля ти. Ако ученият изкаже пренебрежение към детето, това пренебрежение е признак на гордост. От този учен нищо не може да излезе! Този закон няма никакви изключения.(Последната постъпка, ООК , София, 8.12.1926)

Щом като приемеш НАЙ-МАЛКОТО благо, колкото и да е то микроскопическо, казва Христос: „Който приеме едного от тия малките деца, МЕНЕ приема.“ Кои деца? - Които вярват, които имат СЪЗНАНИЕ. Тия деца на Любовта, който ги приеме – за ТЯХ говори Христос. (Добрият език, УС НБ , София, 25.9.1938) КОМЕНТАР: "Малкото благо", за което говори Христос, фактически не е малко - то може да е най-голямото благо в света. То е малко само в очите на слепите и егоистите, които искат или всичко, или нищо. Те са бездънна астрална пропаст - искат постоянно или преобладващо присъствие на една голяма и сигурна астрална плячка. В много случаи - материална. Имат и френологически, и физиогномически, и телесни белези за това. Именно по тази причина те решително отхвърлят МАЛКОТО благо, не приемат да бъдат щастливи и да даряват щастие ЗАМАЛКО там, където нямат собственост и силни астрални тръпки. Така те рият кладенци към болестите и смъртта. Именно затова Бог ги лишава много скоро и от плячката им, и от добрия им вид, и от здравето им, и от самата астрална тръпка. Ако тръпката е била водеща в избора им или ако е бил поради проституция - материално и социално уреждане сред смъртните, - няма как да не се деформират. Често на тия, които Бог обича, цял живот не им дава такава плячка, за да не се обезобразят и умрат преждевременно. Милиони си стоят в клетката поради "удобство" или от страх. Има и стотици милиони самаряни, които остават в клетката от милост към някого. Ако е заради детето или безпомощния, Бог ще ги роди после като ангели, но в много случаи "добрият" пълни устата на бездъднен кладенец, на човекоподобно животно, което само консумира и е напълно неевоспособно. ЧОВЕКЪТ МОЖЕ ДА ЖИВЕЕ в едно тяло напълно здрав, прекрасен, умен, добър и млад най-малко 120 години. Може и 500, 1000, 10 хиляди – колкото си иска. Но като не ходи много често на гости, като не приема чисти субстанции в тялото и душата си, като не живее с други хора периодично, като е само с един човек или няколко несродни души в едно малко пространство, той съкращава живота си значително. Състарява и разболява и тия, които си мисли, че обича. НАЙ-ГЛАВНАТА СТРАТЕГИЯ НА УБИЙЦИТЕ И САМОУБИЙЦИТЕ от този род е с нокти и зъби да държат близкия си до себе си. Никога да не го пускат да гостува някъде другаде самичък или да пускат някого при него. По този начин Смъртта увеличава с огромно ускорение въздишките и болестите, прави хората стари, грозни и нещастни, постига целта си. Земята е една кланица, нещо като предметно учение за всички свободни човечества в Битието какво ще им се случи, ако хората престанат да си гостуват ИНДИВИДУАЛНО - закратко и много често. В космоса има и семейни, групови гостувания, но по-рядко. Те не могат да лекуват всички болести, да подмладяват хората и да ги правят добри, не могат да възкресяват. Дълготрайните съобщества на несродни души и биоси са ГЛАВНАТА ПРИЧИНА ЗА БОЛЕСТИТЕ И СМЪРТТА. Абсолютно никъде в Свободната Вселена няма дълготрайни съобщества, ако са случайни или принудителни. Мнозина на Земята остават заедно на една територия, защото им е удобно да имат роби или са се обрекли да бъдат слуги. Слугите не подозират, че така обричат на провал и себе си, и децата си, и близкия или господаря си. Спират еволюцията на всички. Не знаят, че обикновено "Слугата пристава на господаря си за кратко време - най-много за година или за две години" (И отиде та се представи, НБ , София, 30.11.1919).

Тъй щото, да казваш, че обичаш някого, това подразбира да имаш готовността и разположението да говориш с него искрено, чистосърдечно, да го приемеш в дома си поне за ДВЕ-ТРИ ВЕЧЕРИ, да го нагостиш добре - и т.н. (Ще ви се даде, НБ , София, 15.5.1927)

 

Сега вас ви трябва широчина на душата. Широчина на възгледите ви трябва. Ако приемеш някого свободно, това е широчина на сърцето. (Закон и принцип, ООК , София, 25.6.1930) 

 

 

5.09.2021 г. 20,18 ч.

 

ДНЕС ТУК СЕ ОБНАРОДВАТ САМО НЯКОЛКО ОТ МНОГОТО СГРЕШЕНИ ПАСАЖИ В ОТПЕЧАТАВНИТЕ БЕСЕДИ ОТ УЧИТЕЛЯ - особено в новите издания, които не са минали за последна редакция от самия Него и от Борис Николов Дойнов. Грешките и алогизмите в тия издания са СТОТИЦИ! Сам Учителят говори за това още по онова време: "Някой чел Божиите работи, пък направил свои бележки. Друг дошъл - и той чел, и той турил своите бележки... Ти, като дойдеш, четеш всеки, който е направил забележки над Божието Слово, но това Божието Слово ли е? И се намериш в едно противоречие... Ти намериш не самата истина. Самата истина е туй, което е оригинално, което БОГ e направил! Какви коментарии са турили другите същества, които са дошли отпосле, те може да се изучават... /Те казват/: „Аз ЗНАЯ какво нещо е Словото Божие! ТАКА е казал Господ!“, но това е /ТЯХНО/ разбиране." /"Спокойно сърце", ООК, София, 7.12.1938 г/.

Тия грешки днес се дължат и на това, че почти всички издадетели ползват първични машинописни дешифровки САМО ОТ ЕДИН СТЕНОГРАФ, както и на съвестта на новите редактори и коректори. Те не знаят каква е била категоричната воля на Учителя за академично и за свободно представяне на беседите и затова не смеят да променят и буква от това, което считат за "оригинал". А не го оформят и академично с пояснения под линия. Грешките се дължат и на точно обратното - съвсем волни идейни, стилистични и граматични промени от страна на друг вид редактори. С добри - или с лоши намерения. Точно такава е и съдбата на класическите Свещени писания. ТУК СЕ ДАВАТ НЯКОИ ОТ ВЪЗМОЖНИТЕ ВЪЗСТАНОВКИ на споменатите пасажи, които ще видите по-долу. Дали са реставрирани напълно, понеже е направена директна справка с акашовите исторически документални филми; дали те са само домашна работа на кандидат за ученик, ТОВА Е ВАЖНО, но тук няма да се уточнява. Ако е първото, ще трябва да се направи сверка с поне трима ясновиждащи или ясночуващи в акаша, които не се познават. Ако е второто, ще се позовем на някои от най-любимите педагогически методи на Учителя Б.Дуно в Школата, особено в Специалния клас. Те се използват с успех дори от учителите в прогимназията: академично представяне на текст, разширен преразказ, сбит преразказ, разширено резюме, кратко резюме, анотация, конспект, есе, запомнени основни мисли, лична редакция, лично тълкуване, групово тълкуване, лична проповед на ученика в духа на оригинала или автора - и т.н. Когато Учителят е работел по първия начин, изисквал е да се пояснява под линия всяка една грешка, липса или нелогична мисъл в дешифровката. Когато е работел по втория, творческия начин, изисквал е КРАЙНО СВОБОДНИ разработки от учениците си. На едни стенографи е заръчал да съхранят дешифровките и редакциите си във възможно най-автентичен вид с академични пояснения; на други се е доверявал да възстановяват беседите чрез ясновидска сверка с акаша; на трети е заръчвал изготвяне и публикуване на беседите в АДАПТИРАН ВИД - често съкратени, но представящи Словото ВЯРНО И ЛОГИЧНО. Искал е ТОЧНО ТИЯ ВЕРСИИ да се отпечатват за народа и да се превеждат на чужди езици С ПРЕДИМСТВО. Тук нееднократно е съобщавано, че по поръка на Учителя ученикът Му Борис Николов Дойнов е сверявал стенограмите и дешифровките на всички стенографи, за да сглоби всяка беседа във възможно най-автентичен и логичен вид. Той знаеше и сиглите на всеки стенограф, и типичните граматически грешки, които всеки от тях допуска. Нашият въпрос е къде са неговите синтетични машинописи, различават ли ги от единичните дешифровки тия, които му откраднаха архива; защо те допуснаха, а и до днес се допускат издания по дешифровки САМО ОТ ЕДИН стенограф? Защо няма ЦЕНТРАЛЕН БРАТСКИ ОРГАН ОТ ЕКСПЕРТИ С ДЪЛГА СВЕТСКА ПРАКТИКА КАТО БЪЛГАРИСТИ И РЕДАКТОРИ, който да контролира кой как редактира, издава и продава беседите - и да изисква ОТГОВОРНОСТ?

ЕТО НЯКОИ ПРИМЕРИ:

"Добрият човек не може да изяде лошия, но лошият може да изяде добрия. Сега, на физическото поле, ако хората биха се яли един-друг, ужасно щеше да бъде! Няма по-лошо нещо от човешкото месо, но и човешкото месо е много по-вкусно от свинското. Но е опасно, понеже клетките на човешкия организъм са толкова индивидуални, че ти се струва много скъпо да ги пазиш. Ако ядеш стражари, ще трябва да ги пазиш на работа. При най-удобния случай, напускат тялото". Точно така звучи един аудиозапис в интернет (минута 17:44) в едно електронно братско издание (https://soundcloud.com/hristo-vatev/11l-1942-12-02-pesenta-na-bludniya-sin-ook-22god-chete-tsvetanka-georgievamp3?in=hristo-vatev/sets/ook-22-1942-1943). Това е от беседата "Песента на блудния син от 2.12.1942 г., но в нея няма ядене на стражари - това фигурира само в аудиопубликацията... Самата беседа в печатен вид се намира в тома "Факти, закони и принципи", първо издание на неделните беседи в него от велиикотърновската братска група, изд. "Бяло братство", София. Там, на стр.100 четем: "Няма по-лоша храна от човешкото месо, но и човешкото месо е много по-вкусно от свинското. Но е опасно, понеже клетките на човешкия организъм са толкова индивидуални, че ще ти струва много скъпо да ги пазиш. Ако ядеш, стражари ще ти трябват, да ги пазиш на работа. При най-удобния случай напускат тялото". Това е преписано правилно и в споменатото електронно издание, единствено четящата е пренебрегнала една запетайка и е променила глагола. Виждаме, че в печатния текст смисълът е съвсем друг, въпреки че и в него стенографът е трябвало да предаде речта на Учителя още по-точно и грамотно. Тук не говорим за вина, но обръщаме внимание, че има и други такива гафове в печатните и звуковите издания. Колкото и самоотвержени да са работниците по тия публикации, колкото и огромен труд да полагат, за което сме им благодарни, те не са в състояние да изконтролират всичко.

"Зад всяка постъпка стои едно разумно същество, което [кея] кога може да бъде един приятел, един помощник". (Перпендикулярно отношение, МОК, София, 1.12.1933, Младежки окултен клас Година 13 (1933 − 1934), Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 2004, стр.23, ред 12 отд. В ЦИТИРАНОТО ИЗДАНИЕ МИСЪЛТА Е ПРАВИЛНА: "...което всякога може да бъде един приятел", но изразът "[кея] кога" след думата "което" фигурира в този вид в https://petardanov.com/topic/9079-1933_12_01-перпендекулярно-отношение/), публикувано на 12 Юни 2011 г. от valiamaria, "отличен работник". В аудиоаверсията на беседата в същия сайт Ганка Кирилова чете това място правилно, както е в отпечатаната книга.

"Ами онзи касапин, който окачил прасетата, за краката не съблазнява ли хората?" ("Той знаеше", 29 Ноември 1925 г.)- Втората запетайка е поставена не на мястото ѝ не само в новите издания, но и в старите. Това е един от немалкото случаи, когато и предишните дешифратори и редактори не са били съвсем грамотни или внимателни и затова сега се налагат корекции. Съвършено очевидно е, че изречението трябва да бъде така: "Ами онзи касапин, който е окачил прасетата за краката, не съблазнява ли хората?"

ПРИМЕР С ЕДИН НЕЯСЕН ТЕКСТ ЛОГИЧЕСКИ И ГРАМАТИЧЕСКИ В ПЕЧАТНОТО ИЗДАНИЕ. Редакторите нямат вина, не са искали да пипат машинописния "оригинал" - явно са ползвали единична дешифровка само от един стенограф, некоординирана с дишифровките на останалите стенографи, защото ги нямат.

ОТПЕЧАТАНО: Сега, че не те приели добре, каква добра приказка можеш да извадиш? Дойде някой и казва: „Нямам място за тебе. Такива пътници не приемаме.“ Вечерта всичките пътници отиват. Какво лошо има, че не са ги приели в хотела? Той щеше да плати с живота. Да знаеш: могат да те приемат някъде, но същата вечер ще идеш. Тебе някой път като не те приемат, е добре." (Том "Буден ум и будно сърце", Първо издание, изд."Жануа-98", София 1999, стр.334-335. Координатор Вергилий Кръстев, предпечатна подготовка: Марина Иванова, корекция: Леонид Кирилов, Иван Тодоров, Соня Тодорова, Мария Тодорова)

ВЪЗМОЖЕН ВАРИАНТ ПРИ СВОБОДНА РЕДАКЦИЯ, В КОЙТО ВЕЧЕ ИМА ТОЧЕН СМИСЪЛ: "Като не са те приели добре, каква добра приказка можеш да извадиш? Дòйде някой в един хотел и му казват: „Нямам място за тебе, такива пътници не приемаме!“ Вечерта обаче стане пожар и всички в хотела загиват. Какво лошо има тогава, че не са те приели? Ти щеше да си платиш с живота! Помнѝ: може да те приемат някъде, но същата вечер да загинеш. Така че, някой път, като не те приемат, е добре."

ВЪВ ВРЪЗКА С ДАДЕНИЯ ПРИМЕР ОТ УЧИТЕЛЯ, МНОЗИНА МОЖЕМ ДА СИ ПРИПОМНИМ НЕ ЕДИН И ДВА ПОДОБНИ СЛУЧАЯ. Ето един: През 1958-60 г., като ученици, ходехме на практика в един завод в Илиянци, София. Един ден обаче имахме проблем, понеже трамваите спряха. Разбрахме, че на Триъгълника е станала страшна катастрофа: влак е блъснал трамвай. Имаше загинали. Хората разправяха за един такъв случай: някой си, малко преди катастрофата, е гонел от една спирка точно този трамвай, за да се качи в движение - и почти успял. Бързал за работа. Обаче един милиционер наблизо се амбицирал да го настигне заради нарушението и в последния момент го свалил от трамвая. После двамата станали най-добрите приятели... 

 

https://www.facebook.com/shailesh.mehta.94651/videos/207310151440034

 

 

5.09.2021 г. 21,59 ч.

 

 

ИЗКЛЮЧЕТЕ ЗВУКА И СИ ПРЕДСТАВЕТЕ ДРУГА МУЗИКА : : ПРИПОМНЕТЕ СИ УДИВИТЕЛНОТО ОПИСАНЕ НА БОРИС АПРИЛОВ В РАЗКАЗА МУ "ИЗКАЧВАНЕТО" - ЗА ЛЮБОВНАТА ИГРА НА ОРЕЛ И ОРЛИЦА НА 5000 МЕТРА ВИСОЧИНА В ХИМАЛАИТЕ. Тук са по на ниско, но любовта и единството им са на милион Чомолунгми по-нависоко! И на милиард - от взаимоотношенията на много духовни хора по света.

НЯКОИ ХОРА, ВЛИЗАЩИ В ТОЗИ ПРОФИЛ НА ФЕЙСБУКА, МАКАР И ДА ЧЕТАТ БЕСЕДИТЕ ОТ ДЕСЕТИЛЕТИЯ, РЕАГИРАТ С ГОЛЯМА ИЗНЕНАДА: "ВСЕ ЕДНО ЧЕТА УЧИТЕЛЯ ЗА ПРЪВ ПЪТ, а същите беседи съм ги чел, какво става?..." - Именно това е целта на подборките тук: да се съберат на едно място мисли, които повечето проповедници и съставители ги избягват. Въпреки че с някои приятели правим и цитатни енциклопедии на Словото без пристрастия - пълно и академично, - целта на настоящия профил е съвсем друга. Затова неведнъж сме казвали: ДА, СЕЛЕКЦИИТЕ ТУК СА ЯРКО ТЕНДЕНЦИОЗНИ! Те имат за цел да уравновесят други подборки и интерпретации на други хора, КОИТО СЪЩО СА ЯРКО ТЕНДЕНЦИОЗНИ, но в точно обратната посока. Затова в ноосферата натежаха егрегорите на Учението, които могат за повлекат хиляди душѝ в задънени улици. Наистина, сериозните търсачи изучават беседите цялостно, не от подборки с цитати. Обаче при много хора, даже и опитни "ветерани", важи ФЕНОМЕНЪТ НА ЦЕДИЛКАТА: даже и като четат цяла беседа, те разбират и запомнят предимно това, което е на нивото на тяхната собствена еволюция. Почти не познаваме човек, който да не е обработен от възпитанието, от социума, от матричните идеологии или модите в мистицизма и окултизма. В случая - и от проповедниците в Братството, които са въвели някого в Учението от самото начало, а даже някои са ги школували и с години. Именно затова скептиците искат да видят с очите си в печатната книга даден цитат, понеже са крайно изненадани: ама наистина ли Учителят е казал такова нещо?... Като се уверят, че цитатът е точен, някои се чудят защо не са го запомнили; или пък го изчитат в контекст, за да видят дали тук не е предаден откъслечно, преднамерено. Някои се замислят и се радват, че за пръв път поглеждат Учението от нова гледна точка. Други упорито настояват, че Учителят е искал да каже точно това, което ТЕ разбират. Самозащитата на цензурата в мозъка е тежко бронирана, понеже, ако човек приеме дадена идея по нов начин, обратен на сандартния, и ако мислителят е умен и честен, това би значело цялата му егрегорна постройка да рухне изведнъж и да има нужда от свършено нова. Любовта към Истината и честността в такъв случай водят неизбежно и до НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПРОМЯНА НА ПОВЕДЕНИЕТО, а това вече на мнозина не им отърва. Ами ако вече някои са навъртели престиж и последователи?...

УЧИТЕЛЯТ:

Обединението, единството дава сила на хората и ги прави мощни. (Бог е съчетал, НБ , София, 13.5.1917)

Духът е единството, което се проявява във всички хора. (С любов се взима, НБ , София, 22.3.1919г)

Та нашата сила ще седи само в единството ни! (Разбиране и прилагане, СБ , В.Търново, 20.8.1919)

Единството подразбира приложение на волята С ЛЮБОВ. (Правила за живота, ООК , София, 27.4.1922)

Любовта подразбира единство в целокупния живот. Единството осмисля живота. То го прави красив. (Кажи само реч, НБ , София, 6.4.1924)

Под „красив свят“ разбирам света и на единството, и на множеството. (И обхождаше Исус всичка Галилея, НБ , МС , София, 5.7.1925)

Сега може да ви радва само единството. (Бъдете съвършени!, НБ , София, 21.2.1926)

Христос казва: "Тази заповед приех от Отца си". Тази заповед се отнася до единството, обаче в света има един закон на раздробление, от който е произлязъл грехът. Законът на единството показва пътя на човешкото избавление. Та казвам: всички трябва да проповядваме закона на единството! Бъдете каквито искате, но се стремете към съвършенството, стремете се и към единството! Това може да стане, когато хората живеят по закона на единството. (Приех от Отца Си, НБ , София, 28.2.1926)

Единството не подразбира еднообразие. (Тази притча, НБ , София, 26.12.1926)

Единството е раят за човешката душа. (Едно стадо, НБ , София, 23.1.1927)

В божествения свят единството подразбира закон на Цялото, който включва благото на всички. Да обичаш всички души – това значи да изучаваш закона на единството. Работете със законите за общността и единството, като имате предвид изпълнението на волята Божия. Помнете: законът на единството се отнася до Славата Божия, а законът на общността – до доброто на човека. (Единство и общност, ООК , Мусала, 18.7.1928)

Природата се отличава с крайно разнообразие. Красотата на природата се заключава в крайното разнообразие. Онези, които не разбират закона на разнообразието, се стремят към еднообразие. Те не знаят, че единството в живота се крие в разнообразието. Поради еднообразието, в което живее, човек е навлязъл в областта на страданията. (Условия за растене, НБ , София, 31.8.1930)

Ако любите Бога, ще станете ангели - с крила и с корони на главите... В това положение ще видите Божиите чудеса и ще изучавате закона на единството. /.../ Жътварките на разните възрасти /от един пример в тази беседа - б.с./ представят хората, които човек трябва да обича. Когато човек обича Бога, той ще се научи да обича и вечното множество в света. (Единният живот, ИБ , София, 22.3.1932)

Единството какво означава? - Не нещо откъснато, но всички заедно! (Новата работа, СБ , София, 30.8.1932)

Всички хора са части на едно цяло. Човек ще види единството. Това противоречие, което сега съществува, ще изчезне. Той ще види, че всички тези живи души съставят едно цяло, че това са части от едно живо Същество, което трябва да бъде обичано. Ще дойде от любовта към частите до любовта към Цялото. Значи, ще обичаш Цялото. Всеки един човек става един повод да обичаш Бога. (Яви им се, НБ , София, 4.12.1932)

Като обичаш Бога, ще спазваш любовта и към своя ближен, и заради единството, което Бог внася. (Иди повикай мъжа си, НБ , София, 1.12.1935)

В това велико разнообразие на прояви и добродетели се крие единството между душите. Приложете любовта, за да разберете закона на единството. (Познат от Бога , УС , София, 1.3.1936)

Когато казвам, че човек трябва да обича всички хора, аз имам предвид единството в природата.(Двете полушария, СБ , София, 22.9.1936)

Когато двама се събират, трябва да са на един и същ уровен, за да става обмяна на магнетически сили. (Свобода на Духа, НБ , 5.9.1915)

Когато двама души се повдигнат до свръхсъзнанието си, те всякога ще се познават и разбират. (Всичко ми е предадено, НБ , София, 18.2.1917)

Когато двама млади седнат в гората и се любуват, целият свят е хубав за тях. Те обещават, че ще живеят според законите на Бога. /.../ На другия ден те пак се срещат - герои са те! Аз не говоря за вашите целувки, които са сенки на живота. Аз говоря за такава целувка, в която умът и сърцето се съединяват, после духът и душата се съединяват. (Добрият пастир, НБ , София, 18.1.1920)

Когато двама млади се свържат с любов, те раждат деца, които живеят по 120 години. (Ангел Господен говори, НБ , София, 15.10.1922)

Когато двама души са свързани по сърце, по ум или по воля, всякога могат да бъдат приятели. (Видяхме Господа, НБ , София, 11.3.1923)

Когато двама души се събират по дух, между тях има разбирателство, между тях има взаимно помагане. (Царството Божие се благовества, НБ , София, 17.2.1924)

Когато двама души се обичат искрено, те стават безсмъртни.(Ще дойда след Тебе, НБ , София, 20.7.1924)

Когато двама души се обичат, нали има рай за тях? (Замъждялото свещило, НБ , София, 18.1.1925)

Когато двама разумни хора се съберат на едно място, ВСИЧКО могат да направят! (Малкият стрък, ИБ , Мусала, 13.7.1925)

Когато двама души се обичат, от единия към другия излиза светлина. (Зората, МОК , София, 24.10.1926)

Когато двама души се съединят в името на любовта, Бог е третият, който присъства между тях. (Устойчиви съединения, ООК , София, 27.10.1926)

Преди всичко, когато двама души се срещнат, те трябва да имат обща база на опознаване. (Сто пеняза, НБ , София, 8.5.1927)

Когато двама души се обичат, те трябва едновременно да бъдат красиви, добри, любящи. (Ограничаване и освобождаване, ООК , София, 29.8.1928)

Когато двама души едновременно разберат Божия закон, те не се питат как са го разбрали, но започват да го прилагат в правене на добро. (Що трябва да речете, НБ , София, 28.7.1929)

Когато двама души с една и съща мисъл, с еднакви чувства и желания започнат да работят заедно, други двама, било в невидимия или видимия свят, ще се свържат с първите двама и ще работят съответно с тях. (Паралелизъм в природата, ООК , София, 20.11.1929)

Когато двама души се обичат, те внасят импулс към нещо велико в цялото човечество. (Наука за езика, ООК , София, 18.12.1929)

Когато двама души се обичат, те едновременно трябва да се развиват и в телесно, и в сърдечно, и в умствено отношение. (В дома на Симона, НБ , София, 6.7.1930)

Ти да любиш, това показва, че ти влизаш във връзка с целия космически свят! И когато двама хора се любят на Земята, цялото небе, и ангелите, и целият невидим свят знае за това. Да обичаш някого, това е най-хубавото, което човек може да направи! (Наближило е Царството Божие, СБ , 7-те езера, 10.8.1930)

Когато двама души се обичат, те се отварят един за друг както цветята за слънчевите лъчи. (Четирите полета, ООК , София, 5.11.1930)

Ние казваме, че по естество човек е добър, но трябва да намери някой, с когото да си хармонира. Когато двама души, които си хармонират, се съберат на едно място, те увеличават силата си. След това те трябва да намерят още двама души, с които да си хармонират. Четирите душѝ трябва да намерят още четири, с които също така да бъдат в хармония. Осемте трябва да намерят още осем - и т.н. Като се съберат няколко души, които си хармонират, те образуват едно хармонично общество от съзнателни, разумни единици. Дето е разумността, там е и добротата. (Новата епоха, МОК , София, 7.1.1931)

Когато двама души се влюбят един в друг, те започват да си приличат – между тях става обмяна. (Физическият и Божествения живот, ООК , София, 2.3.1932)

Сам човек не може да бъде господар на съдбата си. Когато двама души се съюзят заедно, те могат да бъдат господари на съдбата си. (С какво тяло?, НБ , София, 7.10.1934)

Когато двама души се обичат, първото нещо, което се изисква от тях, е да има по между им взаимна обмяна. В това седи смисълът на живота! (На утрешния ден, НБ , София, 7.7.1935)

Когато двама души се обичат, те взаимно си правят отстъпки.(Развързано ще бъде на небето, НБ , София, 14.7.1935)

Когато двама души се съединяват в мисловния свят чрез правата мисъл - когато единият мисли и другият мисли, - тогава те са като мъж и жена. Когато в духовния свят двама души чувстват еднакво, и те се съединяват в едно като мъж и жена. Когато двама души работят заедно на физическото поле, те се съединяват пак в едно. И, най-после, когато двама души мислят, чувстват и действат еднакво, те са в най-високото поле, в причинния свят. Те едновременно желаят да помогнат на човечеството и да се жертвуват за него. А щом двама души се срещнат на физическото поле, те веднага започват да мислят да се съединят, да образуват една щастлива двойка. (Свърши се виното, НБ , София, 4.10.1936)

Когато двама души не живеят добре помежду си, Господ ги размества. Той праща единия от тях при други хора, а при втория изпраща онези, които го заместват. Бог всичко може да направи,за да подобри живота на хората. БОГ размества хората. (Синаповото зърно, НБ , София, 18.4.1937)

Щом двама души се обичат, това е божествено. Не се бъркайте в божествените работи, не събаряйте божествените работи! Дето има любов, не се бъркайте, не разисквайте върху божиите работи. (Хармонични и дисхармонични съпоставяния, СБ , РБ , 7-те езера, 11.8.1937)

Когато двама души се влюбят, това е от Бога. Когато двама се разлюбят, това е от дявола. (Съществени връзки, София, 22.8.1937)

Когато двама се обичат, там е Бог. (Мястото на възвишеното и обикновеното в живота, ООК , София, 27.10.1937)

Когато двама души се залюбят, то е общ кредит, който се отпуща на цялото човечество. (Станете вие, които спите!, НБ , София, 13.2.1938)

Някой не може да издържа, когато двама души се обичат. Мъжът не може да издържа, когато друг мъж обича жена му. Жената не може да издържа, друга жена да обича мъжа. - Това са ЧОВЕШКИ разбирания. (Четири погледа, УС , София, 13.2.1938)

Когато двама души се карат, и двамата са криви. (Последен в света, УС, София, 19.6.1938)

Едва се домогнат до любовта, хората започват да я губят. Те искат да я задържат само за себе си. Забелязано е, че когато двама души се обичат, те затварят всички кранове в себе си - да не излезе любовта навън. Те искат сами да я използват. - Не, щом се нахрани, човек трябва да даде останалото ядене на други хора - и те да се ползват от любовта. Два вида любов има в света: любов на сенките и любов на реалността. Любовта на сънките е любов на ограничения и страдания. Ние не говорим за тази любов. (Реалното в живота, СБ , РБ , 7-те езера, 16.7.1939)

Когато двама млади се влюбят един в друг, те ослепяват - нищо не виждат пред себе си. Те забравят целия свят: ядат ли, пият ли, никой не съществува за тях. Те живеят един за друг, галят се, милват се и казват: "Животът ни се осмисли вече!" - Това е криво разбиране на любовта. Тъкмо сега животът им се обезсмисля. Тяхната любов е само опресняване, но не е онази вечна, безгранична любов. (През вратата на Любовта, СБ, РБ, 7-те езера, 23.7.1939)

Когато двама души се обичат, цялото човечество участва в тази любов! Не само това, но когато двама души се обичат, на небето настава голяма радост – цялото небе се радва, взима участие в тяхната любов. (Идете в Галилея, НБ, София, 17.12.1939)

Казва Христос: „Дето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз.“ Когато двама или трима вършат Волята Божия - ТО е великото в света! (Съкровището на човека, НБ, София, 25.5.1941)

Когато двама души се влюбят - един момък залюбил една мома, - те са в рая. (Старата и новата команда, ООК, София, 12.5.1943)

 

 

6.09.2021 г. 19,54 ч.

 

СЪЩЕСТВУВАТ РАЗБИВАЧИ НА ЛЕДОВЕТЕ - на егрегорите, на вековните лъжи, частичните истини, смъртоносните илюзии. Историята помни единици, които сами са сривали цели империи! Но защо империите неизменно се възраждат и пак започват да ни унищожават? Защо и днес е точно така? - Защото дори в най-елитнните ледоразбивачи почти всички са се изпокрили из каютите и живеят по стария начин. Пишат книги, четат умни лекции из салоните на някой Титаник, но за Замествания и Размени - пълно мълчание. Сякаш това е невидимо в Словото. Кой ще тегли Ледолома?

СТИХОТВОРЕНИЕ ПО ОБРАЗИ И ИДЕИ НА РАБИНДРАНАТ ТАГОР

 

Ликът Ти внезапно над мен се яви!И ИДВАЙ още!

Отвързах си лодката. Сам съм, уви.

Дълбока нощ е.

Тя дълго дрейфува, унило снове

в морета без съвест - души-ледове.

Но пролет е вече и пуква зора –

паун под ашòката ширва пера!

Та даже да беше полярната нощ,

в духа ми избухна небивала мощ

и бутнал съм своята лàдия спешно

към Теб безпогрешно!

О, Боже, самичка задвижи се тя

от гребен на гребен,

а моят копнеж изведнъж излетя

ОТВЕСНО към Тебе!

Щом с рог ме извика и пръсна мъглата –

О Вечни, съзрях Твоя пристан от злàто!

Така е. Аз падах от слабост телесна,

почти ослепях, ала кеят Ти блесна.

И днес ми е лодката в друго море –

тя повече НИКОГА няма да спре!

Зовът Ти могъщо над мен проеча

и нямам тревога.

Ти в мене гравирал си вечен печат

ДА БЪДА, ДА МОГА!

Платното над лодката диво гърми,

следата зад мен ледове разломи!

Да кажем, припаднал съм вече...

Да кажем, изпаднал съм в кома...

О Златен, Любим, Ненагледен и Вечен –

към Тебе И САМ ще лети ледолома!

 

УЧИТЕЛЯТ:

Гдето любовта царува, там дяволът не идва; а любовта липсва ли, дяволът я замества. (Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 6.9.1912)

Ако отсъства някой член от Веригата, резервният веднага да го замести. Да! (Съборна среща в Търново, ИБ , В.Търново, 31.8.1914)

Ще вървите в права линия, но във вид на такива скачени триъгълници. Двамата ще вървят по една права линия, те ще образуват основата на триъгълника, а единият ще върви напред - той ще образува върха на триъгълника. От един триъгълник до друг ще има едно малко разстояние, около 3–4 метра. Понеже ще искате да се разговаряте, то двамата, които са на една линия, на основата, само те ще се разговарят, а този на върха няма да говори. Този, който е на върха, после ще отстъпи своето място на един от другите двама. Тъй последователно ще се сменяват, ще се въртят тия триъгълници - и в същото време ще се движат напред. (Работа на окултните сили, ООК , София, 29.4.1923) КОМЕНТАР: Някъде е разказано, че абсолютно същото упражнение до най-малки детайли сме го правили и след 1944 г., но без да сме чели тази беседа, без някой да ни го е обяснявал. Как става това? Но в случая е по-важно защо Учителят дава такива упражнения, защо този принцип го има и в Паневритмията. Само за здраве ли, само за развиване на чакрите и телата? Преди всичко, в тия упражнения и методи Той ни е дал още стотици модели на социални взаимоотношения, както всеки атом в Менделеевата таблица е един уникален модел за общ живот. Не е само водородното щастие! Модели, различни не само като структура, но и като психохимия и социохимия В ДВИЖЕНИЕ. Като съединителни, разединителни, заместителни реакции. А колко още реакции има? Какво иска да ни каже водният клъстър и защо водата дава живот на всички? Защо в него с огромна скорост винаги излиза един, за да влезе друг?

Същото движение става и в клетките на всички организми. Такова движение, такова разместване става и с клетките на човешкия организъм. (Нежност и грубост, МОК , София, 27.6.1923)

Жената как познава, че е ребро от своя мъж, а не е някое чуждо ребро? И аз сега виждам, че мъже и жени си разменили ребрата и затова не се погаждат. Казват: „Тази мома е точно за него“. Ти уверен ли си, че това ребро е точно от него, от този мъж? Ами ако не се намести, тогава? (Царството Божие се благовества, НБ , София, 17.2.1924)

Майката трябва да съзнава положението и отговорността си като майка, като заместница на Бога. (За възпитанието, МС , София, 7.7.1924)

Благодарение на разместванията, които стават в мозъка, човек се стреми към разнообразие. (Склонности и разнообразие, МОК , София, 23.5.1926)

За да не огрубява, човек трябва да сменя предмета, с който се занимава. Това наричаме "закон за смяна на енергиите“. Той има отношение и към чувствата. Ако не сменя чувствата си, човек огрубява. Който се движи в една и съща посока на своите мисли, чувства и постъпки, в края на краищата ще огрубее. (Скритите сили, МОК , София, 20.11.1927)

Никой не може да замени любовта с друго нещо! (Гордост и ревност, МОК , София, 31.8.1928)

Аз наричам "приятел" този, с когото можеш да размениш това, което имаш, наполовина. В ТОВА седи щастието, ТАМ е сигурността! Онези, които не разбират това, са задържали всичко за себе си и мислят, че щастието е в осигуряването. А всъщност, като имаш тия приятели, това е една банка - във всеки един ти си вложил твоето богатство. Значи, имаш девет банки - девет приятели. (Пречупване на светлината, МОК , София, 28.12.1928)

Щом като говорим за доброто, добрият човек се сменя. Той трябва да дойде на друго място. Той седи на стола, казва: "Аз съм добър човек. Аз ще дам своя стол." Онзи, който може да даде своя стол на другите, е добър човек. Този, който взима стола насила, е лош човек. Ако някой взема насила моя стол, той е лош. (Външните линии на красотата, ООК , София, 26.6.1929)

Да допуснем, че имаме един извор, а пред него - едно малко коритце. Ако това коритце се напълни с вода, която не се изтича, какво ще стане с нея? Тя ще изгуби своята преснота и ще жабуняса. Но ако тече, тя постоянно ще се опреснява и освежава. Хубостта на водата седи в това, постоянно да се сменя. Следователно и желанията на човека трябва постоянно да се опресняват, да се сменят; трябва да има един вечен процес в тях. Те трябва да са като едно течение. Никога едно желание не може да седи повече от една секунда. Ако ти спреш едно желание в себе си за дълго време да го реализираш, то ще жабуняса. Остави желанието да си върви, да има един непрекъснат процес в него. (Светът на ограниченията, МОК , София, 28.6.1929)

Правете такива опити, докато дойдете до положение да различавате същественото от несъщественото. Не гледайте на погрешките си като на неща, сраснати с вас. Това са временни роли, които играете на сцената. Всяка роля продължава известно време и се сменя с друга, по-добра и по-достойна за вас. – Защо трябваше да се окалям толкова? – Вие не сте виновни, пътят е такъв. Попаднали сте на прашен път, а после сте минали през мочурливи места, дъжд ви е валял и сте се окаляли. Като научите пътя, няма да минавате вече през него. Така ще придобиете по-голяма опитност и разумност, да избирате чист път и да знаете по кое време да пътувате. (Естественото състояние, МОК , София, 6.6.1929)

В божествения свят всички енергии се сменят. (Смяна на състоянията , МОК , София, 6.9.1929)

Един руски княз и един английски лорд се срещнали със своите кабриолети в една тясна уличка и не могли да се разминат. Докато решат какво да правят, те спрели кабриолетите си и започнали да мислят. В това време руският княз извадил вестник „Таймс“ и започнал да чете от началото до края. Английският лорд спокойно седял в кабриолета си и чакал князът да свърши вестника. След това той изпратил кочияша си при княза с думите: "Господарят моли да му услужите с вашия вестник". Сега английският лорд започнал да чете, а руснакът чакал... Като свършил четенето, англичанинът се обърнал към руснака с думите: "Дойде ми идеята да разменим кабриолетите си, понеже посоката на движението ни е точно обратна. Те разменили кабриолетите си, поздравили се и продължили пътя си. (Вътрешното възпитание на волята, МОК , София, 24.1.1930)

Бащата на някоя княгиня, Матилда Богачевска, млада, високо интелигентна, благородна и даровита мома, решил да я ожени за един млад княз, с когото се бил запознал в последно време. Бащите на младите дошли до убеждение, че може да се сродят. Като чул разговора на баща си, синът се обнадеждил и решил да се срещне с младата княгиня, да се запознаят. В дена, определен за срещата, княгинята намислила да устрои на княза една изненада. Тя била духовита, съобразителна - искала да изпита княза, да разбере какво го заставя да се жени. Тя имала една добра слугиня, наречена Соня. Извикала при себе си слугинята и казала: "Днес ние ще разменим ролите си. Ти ще заемеш моето място, а аз – твоето: ще работя каквото ти работиш. Княз Мерик Мелизовски ще ни посети, но и пред него ще играеш ролята си". Слугинята изпълнила желанието на своята господарка, която веднага поела работата на Соня. След малко пристигнал князът. Запознал се със Соня, която замествала княгинята. Той поглеждал ту към Соня, ту към Матилда, и след един час се обърнал към Матилда и казал: "Имам една молба към вас. Досега никога не съм слугувал. Заемал съм високо положение, на мене са слугували много хора, но аз – на никого. Ще ми позволите днес да стана слуга на княгинята и на вас. Каквото ми заповядате, ще го направя! Като получил съгласието на двете жени, той съблякъл своите дрехи, облякъл се като слуга и очаквал заповеди. Княгинята го накарала да отиде на реката да опере всички нечисти чували. Като изпрал чувалите, накарали го да очисти обора на конете. Най-после го изпратили на лозето да копае. Той свършил всичката работа отлично, вечерта тръгнал да си отива. Като отишъл у дома си той си казал: "Аз няма да се оженя за княгинята, не ми харесва. Ако е въпрос за харесване, сърцето ми трепна за слугинята". Тя е умна, благородна мома. Обаче, като княз не ми е позволено да взема мома от простолюдието. Предпочитам да не се женя, отколкото да ми натрапят княгинята, която не харесвам". Така той решил да не се жени. "Или за слугинята, или за никоя друга!" (Господар на съботата, НБ , София, 13.4.1930)

Защото сте били затворени в едно яйце, в една черупка. Тази сутрин аз идвам и безцеремонно счупвам черупката. Аз ви извеждам от черупката и казвам: "Не влизайте още веднъж в тази черупка!" Туй, в което хората намират своето блаженство, то е затвор. Уредена работа... с железни пръчки. Ни най-малко не е уредена! Вие всинца сте почти в такава "безопасност" - с железни затвори. (Правилно разбиране на живота, ООК , София, 28.5.1930)

Ако това място не ви е приятно, избери друго място - по-хубаво. Постоянно сменяй местата, докато намериш едно място, което да ти е приятно. (Упътвания и наставления, МОК , СБ , 7-те езера, 15.8.1930)

Хората не успяват в живота си, понеже искат да бъдат фактори, да заместят Бога. Това никога не е било и няма да бъде! (Причини за несполуките, ООК , София, 25.2.1931)

За да се освободи от болести, мъчнотии и страдания, човек трябва да има динамическа вяра, в която нещата се сменят. Останат ли нещата на едно място, нищо не се постига. (Хикс, игрек и зед, ООК , София, 29.4.1931)

За да имате едно правилно движение, непременно енергиите ви трябва да се сменят правилно – това движение става постоянно. Щом предметите останат да се не сменят енергиите, движението е анормално и развитието е несъразмерно. При това, колкото по-скоро сменя състоянията си, толкова по-добре за него. (Първите отношения, МОК , София, 5.6.1931)

Изобщо, предметът на искането постоянно се сменя. (Нашето място, СБ , РБ , 7-те езера, 30.7.1931)

Та сега и у вас ще се сменят вътрешно вашите мисли и чувства и вие трябва да се радвате на тази вътрешна смяна. Не да остане у вашия ум нещо, което да не се променя никога. И в съзнанието ви дълбоко ви желая да дойдете в единение с Бога и един ден да се почувствате напълно свободни. (Животът като математически действия, ООК , София, 18.11.1931)

СРАМЪТ МОЖЕ ДА СЕ ЗАМЕСТИ С ЛЮБОВТА! (Първият предвестник, МОК , София, 13.11.1931)

Частите постоянно се местят. На това разместване се дължи вечното движение в космоса. (Законът на частите и законът на цялото, ООК , София, 18.5.1932г)

Когато говорим за истината, имам предвид да почувствуваме какво нещо е свободата. Да обичате свободата тъй силно, че за нищо в света да не я размените. Но като дойдеш до любовта, ще знаеш едно нещо: трябва СЛУГА да станеш, не господар. Ако ти не можеш да станеш слуга, ти любовта никога не можеш да намериш. Кракът ти пред вратата ѝ не може да стъпи! МИЛИОНИ години може да минат! (Три пътя, СБ , София, 29.8.1932)

Според мене, сега е време да мислим за живите икони – за бедните и страдащите, – тях да спасяваме. Аз съм намислил да направя една църква с живи икони. Всеки ден ще сменям иконите. Защо ще целувам едно дърво с образа на някой светия? Ако целуваш, по-добре целуни една жива икона, един жив човек. Има икони, които могат да се целуват; има икони, които не могат да се целуват. (Ново разбиране, УС , София, 25.9.1932)

Не могат да не се сменят вашите чувства. Любовта ви ще се смени. Тя не може да бъде така гореща, както първоначално. Това не показва, че любовта ви се е изгубила, не. Но ако любовта ви така продължи, с такава горещина, то нервната система не би могла да издържи. Ще се стопи нервната система! (Правилно отношение, ООК , София, 19.10.1932)

Ще смениш старите форми с нови. Твое право е всеки ден да сменяш формата на своите познания, да разширяваш формата на своите желания и да облагородяваш формата на своите постъпки. (Постижения и възможности (Кому да обещаваме), МОК , София, 21.10.1932)

В природата съществува един разумен закон, който сменя формата, освобождава съзнанието на хората или умовете на хората от вътрешно робство. (Възкресение, НБ , София, 30.10.1932)

В природата процесите постоянно се сменят. (Трите типа хора - положителен, отрицателен и неутрален, ООК , София, 23.11.1932г.)

У човека всяко едно желание се сменя с второ, трето, четвърто - сменят се желанията. (Зависимост в природата, МОК , София, 2.12.1932)

Аз не считам, че сегашното ви положение е много лошо. Сегашното ви положение е толкоз хубаво, че милиони същества има, които биха разменили всичкото си богатство! Аз да направя опит: всички горе до един са съгласни да разменят всичкото си богатство само за един човек, който счита себче си за нещастен - само за да имат туй, което човекът има. Та човекът има безсмъртен ум, с който може да разбере цялата Вселена, да черпи блага отвсякъде! А някой седи със скръстени ръце и казва: „Нищо не мога да направя...“ (Думи на правда, НБ , София, 11.12.1932)

Същественото за човека се сменя постоянно, както и стремежът му. (Новото съзнание, УС , София, 4.12.1932)

Някой влезе в стаята и започва да се озърта на кой стол да седне. Погледне към левия, после към десния - колебае се, не знае на кой стол да седне. Като зная, че му предстои известно страдание, аз му посочвам стола, на който да седне, за да го освободя от страданието. Не е безразлично на кой стол ще седнеш, всеки стол си има свое специфично влияние. Като знаете това, добре е да сменяте стола си, да не седите винаги на един и същ стол. (Забраненият плод, УС , София, 11.12.1932)

Болестта е само едно условие за сменяване на състоянията. (Съотношение с природата, ООК , София, 22.2.1933)

Когато силите на физическото и на духовното тяло се сменят правилно, всякога става една обмяна и човек всякога трябва да се стреми към тази хармонизация. (Развити и недоразвити, ООК , София, 22.3.1933)

Ще сменяш енергиите си и ще се учиш. Ще изучаваш битието като проява на великия божествен живот. В него е разнообразието, в него е хармонията. Да обхванеш цялото битие, това значи да проникнеш във великата хармония на целокупния живот. (Трите посоки, МОК , София, 9.6.1933)

Учете се лесно да сменяте състоянията си, защото успехът ви зависи от доброто разположение на духа. (Обикновена и необикновена мисъл, МОК , София, 28.7.1933)

Ето какво трябва да бъде идеалното отношение между богатите и сиромасите. Когато дойде един сиромах при богатия, богатият да каже: „Братко, много те обичам! Я иди на моето място, пък аз ще взема твоето място." И той стане беден и тръгне по неговия път. А сиромахът иде на богатото място и разполага. И след време той пък каже на богатия: „Мен ми дотегна това богатство, вземи си го! " - И богатият напусне бедното място. Пак си разменят местата. ТУЙ трябва да бъде идеалното положение между богати и сиромаси! Дойде ученият при невежия и каже: „Братко, дотегна ми моето." И той стане невежа, а невежият стане учен. (Да правим добро, НБ , София, 22.10.1933) КОМЕНТАР: Словото и друг път казва, че този всемирен закон на размените царува в цялата божествена вселена. Някои го кръстиха "неравностоен бартер" - неравностоен не в пари и собствености, но равностоен като здраве и щастие. Много човечества и светове са се спасили от рухване САМО чрез този закон. Злото навсякъде ни преследва безмилостно, само защото нямаме погятие за него или се борим с нокти и зъби да не пуснем кокала, да не дадем плячката си. А на Земята някои културни общества и народи вече правят опити да го прилагат и имат изумителни резултати. И в здраве, и в щастие, и в подмладяване и красота - във всичко. Какво ни коства да разменим жилищата си - поне временно? Да разменим престижните си сцени и изяви? Духовниге си постове и позиции? А и още много други неща, които стискаме със всичка сила като наши собствени.

Я ми кажете: има ли по-хубава къща от човешкото тяло? Може ли една съвременна къща или един царски палат да се сравни с човешкото тяло, което днес му е дадено? Човешкото тяло е незаменимо! То е такъв палат, такова жилище, такъв храм, такава вселена, за каквато човек даже и не подозира. (За да благовествам, НБ , София, 29.10.1933)

Толкоз години ви преподавам и гледам - толкоз стари възгледи имате! Не съм могъл да ви извлека от вашите стари вярвания. И все мислите, че имате нещо ново... Аз седя и мисля кога ще хвърлите тези старите работи. Много стари работи са те! Яко се държите за тях. С девет чифта биволи не може да ги изтегли човек. Аз съм за заменяването на старото с нещо по-хубаво. Не да се хвърли съвсем старото, но има стари работи, които трябва да ги турите в гардероба. Някои, като влезат в едно религиозно общество, веднага стават други - не минат се 1–2–3–4–5 години и те изстиват, изстиват! В младата мома и младия момък виждам един свещен трепет - нещо божествено. После стават по-свободни, по-свободни, приближават се, дойдат вече близо. Ние имаме сега странно разбиране. - Ако на младини нашата любов е жежка, а на старини любовта изстине, това никаква любов не е. Това, което се мени и няма никакъв устой в себе си, вие не го считайте за любов. Любовта така не се проявява. Има нещо във вашите разбирания, което размътва вашата любов. И тогаз се обезсмисля, обезсмисля. Обезсоляват хората и затова любовта не може да се прояви. Вие сега имате в любовта си едно схващане, искате това същество, което вие обичате, да бъде ваше. Обѝкнете един кон. Купувате го, купите му един юлар и го връзвате. Потупате го, погладите го и казвате: „Този кон е мой.“ Обикнете някоя кокошка, купите я, турите я в курника, погладите я и казвате: „Тази кокошка е моя!“ Също така и обѝкнете един човек, хванете го, искате и него по същия начин да окошарите. Да кажем, че аз обикна някого и искам да го окошаря. Но и мен обикне някой - и той иска да ме окошари. Тогаз какво се постига? Тогаз се започва една борба. Ето от какво произтича борбата, борба в "любовта": ти обичаш някого и искаш да го окошариш. Друг някой те обикне, но ти нищо не знаеш - и той иска да те окошари. А, някой друг иска пъ него да окошари. И нареди се цяла верига... След като обикнеш някой човек, оставѝ го свободен, за да избегнете от противоречия. Този, когото обичаш, дай му свобода! ТОВА е естествения ход на нещата. За да се премахнат противоречията, ти трябва да дадеш свобода на онзи, когото обичаш. Всички, като дават свобода, тогаз любовта свободно ще се прояви. Другояче любовта ще бъде любов на ограничение. Едно същество, колкото и да го обичаш, колкото и добрини да му правиш, ако не го оставиш свободно, то ще образува за тебе противоположни възгледи. Ще се яви у него един антагонизъм, ще иска да те избягва. Например, ти можеш да имаш такива възгледи за един свой приятел, който иска да те окошари. Някои, гледам, още от сега създават инквизицията, приготвят си веригите. Така ще дойдете до безизходно положение! Всички нещастия в света, в живота, са станали от ограничението на любовта. Всички престъпления в живота са резултат на онова вътрешно ограничение на любовта. ОТТАМ водят своя произход страданията. И за да се премахнат страданията, трябва да се премахне ограничението или да се въдвори онази свобода, която Бог е дал на хората. И мирът на човека произтича от онова вътрешно схващане, че той е свободен! Според моето гледище, щастието на човека седи само в това, като съзнае, че той е свободен и че в любовта му никой не го ограничава. /А иначе/: "Хайде вътре!“ - ще ме окошари. "Любов" има на окошаряване! Единствената мисъл, която ще остане от всичко това, което казах, е следната: Не ограничавай любовта в себе си, за да не създадеш всички възможности за злото и да си създадеш своето нещастие в света. ТОВА е всичкото, което исках да кажа. Не ограничавай любовта в себе си по никой начин, за да не създадеш злото в себе си и да създадеш своето нещастие в бъдеще! Това е една философия, която можете да опитате веднъж, два пъти, три пъти, четири пъти - и всякога ще намерите, че това е вярно. Не туряй прегради на тези неща, на които Бог не е турил прегради. И тогаз, за злото имаме едно определение: злото не е нищо друго, освен ограничаването на закона на любовта. Щом ти ограничиш любовта, ти създаваш злото. Злото се е създало по единствената причина, че у онези същества, които са "напреднали" толкоз в своята еволюция, които уж са разбрали Бога, се е зародило първото желание да окошарят другите същества в тяхната кошара. ТЕ създадоха злото! Те искаха да ограничат хората. Те възлюбиха хората и поискаха да ги окошарят. Та мнозина от вас вървите по пътя на тези "напреднали" същества. Искате да окошарите всекиго. Всеки, който окошарва другите, той окошарва и себе си. /Бъдете свободни, дайте свобода!/ Този възглед трябва да имате, за да можете да растете. Иначе ще остареете, ще се осакатите, и без да искате, ще станете инвалиди. Мнозина ставате инвалиди. По стария път - този е резултата. Че ще ви разлюбят, аз ви го подписвам! По този път, по който вървите, до това ще дойдете! Какво значи да прави човек добро? - Доброто е това, което не ограничава любовта! А пък злото е това, което ограничава любовта. Всяко ограничение на закона на любовта е зло. Това, което не ограничава, е добро. Не ограничавай и себе си в любовта! Вие се ограничавате в себе си. Казвате: „Кого да любя и кого да не любя?...“ Щом казваш така, ти си създаваш злото в себе си. Не туряй никаква преграда на своята любов! Това е БОЖЕСТВЕНОТО в тебе. Ако се яви едно ограничение в тебе, то е от друг произход, то е ограничението на миналото. А пък в тебе ще има един божествения компас. Да обичаш един човек, дори и да има погрешки. Това е божествен компас. Не ограничавайте Божията любов в себе си! Дайте свободен ход на любовта! За Любовта, като дойде, имайте винаги едно свещено правило: да нямате никакво ограничение в Любовта. Отвън ще има едно ограничение, но на онова, което дава подтик на вашия живот, на вашата мисъл, на вашата свобода, не туряйте ограничение. На това, което дава подтик на вашата мисъл, на това, което дава подтик постоянно на вашата свобода, не туряйте ограничения. ТОВА е Божествената любов! Да не туряте ограничения. Като турите ограничение, ще дойде едно състояние много тъжно. Ще дойдат скърби, страдания, от които човек много мъчно може да се освободи. (Не я ограничавай!, ООК , София, 14.2.1934)

Не е лошо, че един мъж е женкар. Сега аз искам да ви обясня, за да мислите малко по-правилно. Защото, ако този човек - "женкар", както го кръщават, - той е богат човек, търси да вложи капитала си. Само жените могат да купят стоката му. Защо ще го обвиняваме този човек? Стока има - ще я "продава": 5 горе, 5 долу, ще я "продава"... А вие обяснявате, че този човек е "женкар". - Ще намери една жена, която е "мъжкар" – и тя има стока, че ще си разменят стоките, както сегашните държави правят. Да ви обясня научно сега. /.../ Понеже този орган на любовта, който произвежда тази любов, е толкова силно развит, тази енергия се набира, и като не знае той законите, причинява му болка и този човек иска да я "продаде", да излезе тя навън. Трябва да има една жена, на която органите в мозъка да са силно развити. Трябва да намери жена "мъжкарка" - и тя веднага ще асимилира тази енергия. Ще стане една обмяна на силите. В него ще стане едно повдигане. То е както когато е подута ръката на човека, че трябва един компрес, за да извади тази нечиста материя. Така набраните енергии в мозъка трябва да намериш място да ги туриш на работа. Има много религиозни, на които /религиозните/ органи са /прекомерно/ развити, затова в тях се развива много енергия и те стават фанатици. Религиозните хора трябва да намерят религиозни като себе си, да стане една обмяна, да стане едно трансформиране. И в религиозно отношение трябва да стане обмяна, в научно отношение трябва да стане обмяна - НАВСЯКЪДЕ трябва да стане тази обмяна правилно, и тогава хората заживяват един правилен и добър живот. Когато обмяната не е правилна, тогава се раждат всички противоречия. Според този закон, ако /органът в нечий/ малък мозък е силно развит и дойде една жена, на която органите са слабо развити, казвам: „Този мъж не е за тебе, понеже и ти не си за него. Ще му намериш една жена "мъжкарка", та обмяната да става правилно.“ Или, другояче казано: при големия извор тръбите трябва да бъдат големи, при малкия извор тръбите трябва да бъдат малки. РАЗУМНО трябва да разсъждавате! /.../ Природата никога няма да измени своите действия, /.../. А ние, като не разбираме, влизаме в стълкновение със законите на природата, на Бога. Казвам: не разбираме закона! Без да разберем закона, ние искаме да се оправи този свят. Когато един човек ни говори /за чувствата си/, ние го заставяме да върши престъпление. Той иска да прояви любовта си, а някой го ограничи. Като го ограничи, този човек се скрие да върши престъпление. (Стана здрав, НБ , София, 18.3.1934)

Човек може да бъде щастлив, когато не е ревнив. Щастлив е онзи, който се влюбва само за ден и половина. Защо? – Защото влюбването е външната страна на любовта. Влюбването е дреха на любовта, която всеки ден може да се сменя. Едно трябва да знаете: който иска да бъде истински щастлив, той трябва да се държи здраво за любовта. Любовта е същественото в живота, тя носи живот. Изкуство е човек да се влюбва. По-голямо изкуство е човек да люби. Не желайте неща, които заробват! Ако едно желание може да ви допринесе нещо, има смисъл да го подхранвате. Но ако едно желание може да ви лиши от свободата - от най-ценното в живота, - защо ви е то? Затова правете разлика между желанията си. Наблюдавайте кои желания дават свобода, кои заробват и кои ограничават. Свободният човек сам се ограничава, това е негово право. Който не е свободен, той пък се заробва, и като се зароби, трябва да дойдат други да го освобождават. Значи, свободният сам се ограничава и сам се освобождава. Който не е свободен, други го заробват, други го освобождават. Затова казвам: ограничавайте се, без да се заробвате! Това е ваше право. В ТОВА седи силата на човека. Това е законът на ЛЮБОВТА.(Противоречия и възможности, СБ , ИБ , Витоша, 12.8.1934)

Праведен човек е онзи, който, като го срещнеш, урежда се онова, което те е безпокоило. Който и да е човек, щом като го срещнеш се уреждат много твои работи, аз такъв човек го считам да праведен. Или имаш лошо разположение, вървиш с този, с онзи... Четеш философски книги, но все си неразположен. Обаче срещнеш някой човек и лошото ти разположение се сменя, в тебе се заражда едно хубаво, красиво чувство. Казвам: този човек е носител на любовта! Този човек разбира по-добре от тебе любовта. Може да не му знаете името, но този човек, при когото се сменя вашето вътрешно отрицателно състояние, този човек е една божествена мярка. ТАКА трябва да разсъждавате. (Стар и нов порядък (По нов начин), ООК , София, 10.10.1934)

В природата постоянно се сменя движението, то не върви в една и съща посока. (Правият ъгъл отвътре, МОК , София, 26.10.1934)

Има една доброта, която аз наричам отрицателна доброта, и която втръсва на човека. Някой път и лошото втръсва на човека, когато няма сменяване. В живота трябва да има една промяна. Някои имат обичай, като позакъсат малко, ще обърнат някое старо палто на другата страна и да го носят. Не, не! Това са лоши навици, светът не търпи старото. Една форма, която е употребена веднъж, тя трябва да се смени. Животът употребява само веднъж една форма и после трябва да се сменят формите. Не дръжте старите форми, тоест трябва да се сменяват. В това се състои прогресът.(Законът на свободата, ООК , София, 19.12.1934)

Не може новото да се даде, докато старото не се изхвърли от шишето. С новата прясна вода не можеш да заместиш старата вода, докато старата вода не излезе вън от съда.(Новият опит, ООК , София, 23.1.1935)

Който живее, той всякога вижда, че състоянията се сменят. Но у нас лошото е, че забравяме благата, които ни се дават. . Ако доливате нова вода по четири-пет пъти на ден, тя ще пази своята преснота. Вие се чудите защо има бентове. - Ако в живота ви нямаше тия мъчнотии, тези пречки, щяхте да жабунясате.(Страданието – път към Любовта, УС , София, 17.2.1935)

Ти не можеш да замениш ценността на един вечен плод с нещо, което утре още съвършено ще изгуби своята цена. (Всеки, който слуша тези мои думи, НБ , София, 3.3.1935г)

Представете си сега, че вие, на сутринта, виждате /едно/ същество. Ако сте жена, виждате един млад, красив момък – трепне ви сърцето. Ако сте мъж, виждате една красива девица като ангел – трепне ви сърцето. Сега, представете си двама женени от вас: единият мъж, другият жена. В тъмнината единият докосва нещо и казва: "Усещам нещо, но не знам какво е...". Другият – също. На сутринта жената, като погледне, вижда ангел! Мъжът като погледне – ангелица! Жената трепва, и мъжът трепва. Разсъждавайте сега, как ще се сменят вашите мисли и чувства? Какво ще си кажете? Мъжът ще мълчи, и жената ще мълчи. Ще се вдадат на дълбоко съзерцание. Мъжът ще каже: "ТАЗИ е тя, а не онази, която имам!" И жената ще каже: "ТОЗИ е той, а не онзи, когото имам". /.../ Вие ще кажете: "Не трябва да се мисли тъй!" /.../ Питам сега: Ако помириша един карамфил, има ли някакво престъпление? /.../ Казвам: За нещата трябва да имате една ясна представа – ясна представа за оня порядък, който Бог е внесъл в света. Красивото е от Бога, доброто е от Бога, благородното, възвишеното е от Бога. Любовта, Мъдростта, Истината – всички тия велики добродетели, всичко това, което дава живот, то е от Бога! Какво има да се смущавате от това, което е от Бога? Когато кажа, че всички трябва да се обичат, аз разбирам, че всичко, което е излязло от Бога, трябва да го обичате – нищо повече! ТОВА разбирам аз. Вие можете да познавате любовта на другите хора дотолкова, доколкото вие обичате! Ако вие не обичате, как ще познаете любовта? Любовта, това е най-великият подтик, който подкрепя живота, поддържа го, защото, без любов, животът няма никакъв смисъл. Онова, което осмисля живота, то е любовта. Следователно, любовта е средата на живота, отдето той ще черпи своите сили. Защо трябва да обичаме? - Щом имаш любовта, в какъвто и смисъл да е, твоят живот може да черпи сили. Той черпи сили само от любовта! Ако ти разбираш любовта като среда, от която можеш да черпиш, тогава има смисъл да говорим за нея. Тогава любовта ще се прояви в човешкия живот. /.../ Ти казваш: "Да се ожени човек, че да бъде щастлив..." 0 Работа се иска там! Деца ще отглеждаш, учен трябва да бъдеш – педагог. Инак не става! Тя иска да бъде щастлива с мъжа си... В женитбата работа се иска, а щастието – като се разведат, ще дойде! Развеждане има. Понеже Бог е предвидил нещата, за да бъде мъжът щастлив, развеждат го – викат го в другия свят... Една жена имала мъж, когото обичала, трептяло ѝ сърцето за него. Но той умира. Тя тъжи и иска да знае какво е неговото положение. Една вечер идва той, тя го пита: "Как си?" - Интересува се, иска да знае неговото положение. Той казва: "Много съм добре." Тя поглежда – идва една много красива жена, която казва: "Той не е твой мъж, мой е." Взема го и си го завежда. Как ще си обясните това? Жената разказва своята опитност, как ще си го обясните? Нейният възлюбен, както тя го вижда, това е от живота като са живели на Земята, а другата жена, която идва – това е новият живот, който той живее. Тя я като една красива жена, която го вика в един нов живот – хваща го, прегръща го. Вие казвате: "Там женят ли се?" Не, искат да ви покажат, че в онзи свят живеят по-хубаво, там жените не са като тукашните жени и мъжете не са като тукашните мъже. Бог, който е създал всички същества на Земята свободни, оставил е всички души да живеят и да мислят свободно. А вие се съберете и почнете да се ограничавате. Какво е новото учение? - Новото учение е учение на любовта, която е основа на всичко. Новото учение е, като видиш едно живо същество, сърцето ти да трепне! Във всяко живо същество ти трябва да видиш проявлението на Бога – нищо повече! (Новото учение, ООК , София, 2.10.1935)

Заменете вашите дървени икони с живи икони и ще престанете да живеете с вашето минало. На миналото да не гледате, а на настоящето. (Любов и служене, УС , София, 21.7.1935)

В Божественото работите се сменяват и успяват. (Като добрия син, ООК , София, 1.1.1936)

Нали сте разглеждали цветята и сте забелязали, че едно цвете, ако дълго не му сменяте пръстта, тя се сбива, изтощава се и после много пъти трябва да я сменяте, за да се обнови. (Трите плода, ООК , София, 8.1.1936)

Двама приятели вложили по пет милиона долара в търговията си. Работата им вървяла добре и приятелските им отношения се закрепили още повече. След известно време и двамата се оженили. Така живели една-две години, но животът им не бил добър. И двамата се оплаквали от жените си и били готови да се разведат. Преди да направят това, те решили да разменят жените си - дано животът им се подобри. Опитът излязъл сполучлив. Сега те разбрали, че първия път не са сполучили в избора си. – Какво показва това? – Че хората често разместват нещата. Следователно, когато работите ви не вървят добре, когато се натъквате на противоречия и мъчнотии, ще знаете, че причината за това е в разместването на нещата - че те не са поставени на истинските им места. (Познат от Бога , УС , София, 1.3.1936) СЪЩИЯТ ПРИМЕР В ДРУГА БЕСЕДА: Сега ще ви приведа един пример, който, ако не можете правилно да изтълкувате, може да ви съблазни. Той е из американския живот. Двама американци се сдружават, влагат доста големи капитали и започват заедно да търгуват. По едно време те си казали: „Хайде да се оженим, да ни тръгнат работите по-добре.“ Оженили се, но и на двамата работите не се оправили. Единият казал: „Каква беля си наведох на главата!“ И другият казал: „Като се ожених, създадох си само по-голяма беда на главата.“ Какво да правят? Решили да разменят жените си. Като разменили жените си, те започнали да живеят добре. Това става навсякъде в света. Като направят една погрешка с жененето си, хората поправят тази погрешка, като разменят жените си. Те я поправят по американски. Човек започне една работа, не му върви. Той прилага един, втори, трети начин, докато най-после му тръгне. Като не могат да живеят мъжете и жените добре, хората искат да се развеждат и питат: „Трябва ли да се развеждаме?“ - Ако става въпрос до Божественото, казвам: с Божественото в себе си не се развеждай, но с човешкото можеш да се развеждаш. Божественото дръж, а с човешкото можеш да се развеждаш. Човек едва сега е почнал да прави опити да живее с Божественото. (Синаповото зърно, НБ , София, 18.4.1937)

Човек не може да остане при едни и същи условия во веки веков. Условията на всеки човек ще се сменят постоянно. За в бъдеще, и да иска някой човек да бъде в същите условия, няма да може. (Защо е позволено някой да прави добро, НБ , София, 3.5.1936)

Не е лесно човек да сменя външната с вътрешната любов и обратно – вътрешната с външната. Ако човек може да прави смени в любовта, това значи, че е научил изкуството на даването. Някой има богатства, скъпоценности, но никому нищо не дава. - Щом дойде смъртта, всичко дава, остава други да се ползват от неговите богатства... Човек трябва да изучава смените в любовта. Това не трябва да става чрез насилие, нито по закон, но доброволно. (Външна и вътрешна любов , СБ , София, 21.8.1936)

И като се разговарят, обичат се. Защо? - Понеже могат да разменят местата си. (Реалността в живота, УС , София, 3.1.1937)

Да кажем, че имате един грамофон. Имате доста пиеси от някои видни автори. Туриш една плоча, изсвириш я. Ако извадиш едната плоча от нейния въртеж, това най-малко това не показва, че не я обичаш. Но в дадения случай ИЗУЧАВАТЕ нещата. И когато ги изучаме, трябва да ги сменяме. (Път за освобождение, ООК , София, 3.3.1937)

Прилагането на един метод не е вечен закон. Методите постоянно трябва да се сменят. (Двете течения, МОК , София, 5.3.1937)

НОВА философия е нужна на човека! Ето, и в Писанието е казано: „Бог създава нова земя и ново небе.“ Старата земя и старото небе са места, дето живее скръбта. Новата земя и новото небе са места, дето живее радостта. – Кога ще се сменят старото небе и старата земя, та заедно с тях да си отиде и скръбта? – Когато дойде новата земя и новото небе, с тях заедно ще дойде и божествената радост. – Защо Бог създаде новата земя и новото небе? – За да си отидат старата земя и старото небе. Щом те си отидат, и скръбта ще си отиде. Да се радваме, че Бог е предвидил това! (Силен в света, УС , София, 5.9.1937)

Като се движиш около слънцето, сменят се годишните времена, като се движиш около себе си, ще бъдеш осветяван - и човека, и животното в тебе едновременно. В такъв човек и животното му ще се облагородява, и той сам ще се облагородява. Човекът не може да се облагороди, ако не приеме нещо. Ти можеш да се облагородиш само, като възприемеш нещо. Без да възприемеш нещо в природата, ти не можеш да се облагородиш. (Вътрешна светлина, МОК , София, 8.10.1937)

Докато хората не дойдат в пълно съгласие с природата, последната всякога ще разваля плановете им. Тя ще покаже на хората, които не разбират законите ѝ, че техният ред и порядък всякога ще бъде нарушен. Ако става въпрос за ред и порядък, ние можем да го намерим само в живата разумна природа. Вън от природата, навсякъде владее пълен безпорядък. (Първо и последно място, СБ , РБ , 7-те езера, 31.7.1938г)

Под думата „еволюция“ разбирам онези красиви форми, които трябва да се заменят една с друга.
Или най-малко една идея, която е във вас, трябва да си замине, трябва да се замени с нова идея. Ако старата идея не се замени с нова или ако старата идея не може да се подмлади, да внесе нещо ново, тогава не разбирате процеса на Природата. (Божественият подтик, ООК , София, 2.11.1938)

Следователно, участвайте в делата на природата. Радвайте се на онова, което тя твори, и се учете от нея. Не искайте преждевременно да заместите природата в себе си и да останете на нейно място. Когато я заместите, вие остарявате. Всичките хора, които са остарели, те са заместили природата. Не замествайте природата, оставете я да работи във вас и вие се учете от нея, ако искате млади да бъдете. Не замествайте природата с нищо! Оставете я тя сама да работи.(Младост и старост, МОК , София, 9.12.1938)

Като разменяте благата си, вие се ползвате от всичко, което Бог изпраща в света. Радвайте се, че Бог се проявява навсякъде! (Зората на живота, СБ , София, 27.8.1941)

В духовния свят разменната монета е чувстването - ако имаш всякога едно хубаво чувство. (Малкият опит, СБ , София, 10.9.1941)

Аз искам да ви кажа, че един ден разменната монета ще бъде целувката.(Блажени кротките, НБ , София, 23.11.1941)

По някой път ние искаме да заменим Любовта с нещо друго – с култура, с внимание, с "реалност". - Те са празни работи. Те са книжни пари, които се обезценяват. Единствената банкнота, която не губи стойността си, е Любовта! Единствената банкнота, която не губи стойността си, е Обичта! (Люби, обичай, ООК, София, 8.4.1942)

Каменното сърце се замества с плътско, което е отзивчиво към човешките страдания и мъчнотии. Когато се докосне до някой камък, любещият помага и на камъка, и на всеки, който влезе в контакт с него. Любовта оставя своите добри влияния навсякъде. Ако някой отчаян се допре до този камък, отчаянието му веднага изчезва. Той възприема нещо от любовта на онзи, който пръв се е докоснал до камъка. (Космичната Любов, СБ, РБ, 7-те езера, 28.6.1942) 

 

 

7.09.2021 г. 19,14 ч.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=NyOTaHRBTXc

 

 

ПОНЯКОГА СЪДБАТА НА ЕДИН ГРАД, НА ЕДИН КОНТИНЕНТ ИЛИ ЕДНА ПЛАНЕТА ЗАВИСИ САМО ОТ ЕДИН ЧОВЕК. От това на кой Бог, на кое човечество, на кой народ, на кой президент, на кой генерал, на кой екип служи. От способността му да свие В ЕДИН МИГ 10 години или 100 живота подготовка. От тоталната му концентрация. Зависи от 5 дни трескаво мислене, 10 минути разучаване на бомбата и едно цъкване на клещите в последната част от секундата, за да отреже правилната жичка.

УЧИТЕЛЯТ до 1944 г.: (Самоопределение на съзнанието 16.01.1929)

Всеки от вас трябва да се запита дали се е самоопределил според закона на съотношенията. Вие трябва да се самоопределите! Който не се самоопредели, той ще остане завинаги в хамбара. Знаете ли какво нещо е самоопределението? И тъй, когато става въпрос за самоопределение, в какво трябва човек да се самоопредели? Човек трябва да се самоопредели в стремежа на своя дух, в порива на своята душа, в мисълта на своя ум и в чувствата на своето сърце. Това, което приемете в себе си, ще бъде ПРАКТИЧЕСКО самоопределение. Последното самоопределение поставя човека на един или на друг път. Самоопределението е въпрос на съзнанието. Подтик към живот, самоопределение, да се живее В ЕДНА посока. Аз казвам: пътят на ученика е едно строго самоопределение.Нашето желание не е да се определите само за 5–10–15 години и след това да се разкапе у вас всеки стремеж, но сегашното ви самоопределение да бъде за в бъдеще един велик етап от вашите минали стремежи. И тъй, от вашето самоопределение зависи бъдещето на цялото човечество. Абсолютната мярка за познаване на нещата се крие вътре в човека, във вътрешното знание, в самоопределение на съзнанието. За да излезе сам от затвора, човек трябва да е дошъл до самоопределение на съзнанието си. И тъй, да се говори за самоопределение на съзнанието, това значи, човек да е дошъл до една абсолютна мярка за нещата, която да не се мени. Който е дошъл до самоопределение на съзнанието, той има присъствие на духа.

Страданията на хората показват, че те не са изпълнили задълженията си към Бога и към своя ближен. Страданията представляват колело, едната половина на което е назъбена, а другата – гладка. Като минаваш през гладката част, чуваш тих, мек глас, който ти казва: „Изпълни задълженията си.” – "Нямам време сега..." - Щом се отказваш от задълженията си, гласът се отдръпва навътре, нищо не чуваш. След това минаваш през назъбената част на колелото. Тук вече нямаш време за избор да изпълниш, или да не изпълниш – задължаваш се да изпълниш. Който изпълнява волята на Бога, като дойде до зъбците, вижда една тясна отворена вратичка и през нея излиза навън. Който не изпълнява Божията воля, вижда тясна врата, но понеже живее в съмнения, не се решава да мине през нея. Той продължава пътя си по колелото, докато попадне на зъбците му. Тук той разбира законите на живота. Сега ви казвам: трябва да направите ЕДИН избор. Човек всеки момент трябва да прави избор, и то правилен избор. Щом човек прави разлика между разположение и неразположение, той всякога ще закъснее в своя избор. Изборът не е мой, аз правя каквото ми казва Господ. Дойде ли въпрос до избор, човек трябва да види само една картина в живота си. Именно по този вътрешен ваш избор всичките вие ще се отличавате от другите хора. За войната всички се жертвате, за всичко друго се жертвате, но когато дойде въпрос да дадете ВЕЛИКАТА жертва, щом дойде въпрос за свободен избор, вие казвате: "Ще си помислим!..." - По отношение на Божиите заповеди и повеления, няма свободна воля, няма свободен избор! Когато човек прави някакъв избор, всички разумни същества се оттеглят настрана и оттам го наблюдават. Какъвто избор е направил, такъв ще бъде резултатът на неговия живот. Като знаете това, вие трябва да правите избор в своите мисли и желания.

Днес земята се управлява от камарата на ада, но хората вече се приготовляват за нови избори; време е да дойде на власт камарата на небето! Направете си избор. Ако искате да живеете, давайте; ако искате да умрете, взимайте. Ако искате да живеете, обичайте; ако искате да умрете, мразете. За да бъде човек господар, той трябва да знае следното: има хиляди влияния, които се натрупват в неговия ум, и той трябва да прави избор. Земята е место на избор. Аз да ви дам един избор: пожелайте да научите онзи закон, по който идат всичките Божии блага в света. То е ЛЮБОВТА. Само да зърнете какъв е този закон...

Ако разумният воин даде правилен удар на тъпана, войниците го разбират. Ученикът трябва да бъде като войник, който отива на бойното поле. Той забравя майка си и баща си, братята и сестрите си, и върви напред. ЕДИН дълг изпълнява сърцето и ума му: да пази отечеството си и да се върне у дома си жив и здрав. Че падали ранени на пътя, той не се спира, върви напред. След него идат санитари, които ще приберат ранените. Ученикът трябва да бъде здрав и да следва своя път. В сърцето на този войник живее Господ! Ние разглеждаме нещата от Божествено становище. Кой е войник? Ще кажете, че не ни са нужни войници. – Не, войници ни трябват! Досега имаше войници, които се биеха на бойното поле. Днес са нужни войници да подържат доброто в света, но без пушки и саби. Те са нужни не само за България, но за целия свят. Като не разбират Божесвеното, хората му противодействат и казват: "Не му е време сега". – Кога ще му бъде времето? – "След три -четири години, когато си уредя всички работи..." – Не, ти никога няма да си уредиш работите! Това е БОЖИЯ работа, а работите на Бога са всякога уредени. Когато Божественото похлопа на вратата ти, трябва да бъдеш готов да Го последваш като войник. Стани - и иди след Него! За физическия живот сърденето е необходимо. Ако човек не се сърди, главата му би се пръснала. Гневът заобля главата на човека, придава ѝ хубава форма. Ако човек не се гневи, главата му отстрани щеше да бъде сплесната. Гневът е войник, който стои на поста си и казва: "ГЛАВАТА си давам за моя господар!" Тъй щото, не е лошо че се гневи човек, но гневът трябва да бъде намясто. Гневът е запаленият огън в огнището. Бъдете герои като онзи войник на фронта, който е изложен на дъжд от куршуми и гранати, но уповава на Бога, мускул не трепва на лицето му! Който е дошъл на земята, той е войник - доброволно или насила, ще участва във войната. Аз говоря за онези моменти в живота на човека, когато радостта е в тил, а скръбта – на фронта. Такъв човек издържа всичко, като храбър войник. Имайте търпение - и вие спокойно ще изнесете страданията си, колкото и да са големи. Казвам: Слушай, хей, ти войник трябва да бъдеш! Щастливият човек прилича на обучен войник, който знае вече да стреля, и където удари, удря "на месо", т.е. на пълно. Нещастният е подобен на необучен войник, който по цели дни стреля, но все на празно удря. Щастливият човек се движи по строго определени линии в живота си, а нещастният - по криви, неопределени линии. Ще оставите БОГ да се произнесе. Този ден ще бъде свещен за вас. Не е играчка! Няма да кажете: „Дали хората го направиха?“, а ще оставите за този ден да се произнесат от горе, пък вие ще считате себе си като войник, който отива на своята длъжност. По някой път аз наблюдавам във вас, че окръжающата среда ви въздейства. На някой войник му говориш, че трябва да бъде свободен, но той казва: "Ти можеш да бъдеш свободен, но аз съм войник, ние сме под команда. Като бият барабана, каквото ти заповядат, ТОВА ще правиш". ...Куршуми и гранати се сипели наоколо му. Вървял съсредоточен в мисълта си да занесе това известие точно навреме. Казвам: ако и ние като този български войник сме така съсредоточени в това, което Бог ни казва, няма да ни е страх - нека стрелят колкото искат. Ние ще вървим съсредоточени в себе си, никакъв куршум няма да ни засегне. Като върви, онези снаряди - бум-бум, - но той върви изправен, мисли си за работата. Казвам: отличен пример е този! Като отивате на бойното поле, достатъчно е един войник да извика „ура“, за да го последват всички. Какво значи „достоен“? - Това значи да ходи човек изправен, с вдигната глава, с изправен гръбначен стълб - като войник, който отива на бойното поле. Този войник има сигурност! Че ако в света няма такава сигурност, кое ще ни даде надежда на нас, страхливците? Ще живееш, докато свършиш работата си. Че казвам сега: защо Христос минава за един прост войник? /Наистина, Той е и генерал, но върши и двете неща едновременно/. Заповед ще си дадете. Стани без никаква философия! Като станеш, ни най-малко колебание. Да или не - стани! Веднага изпълни заповедта. Като се събудиш, хвърлѝ юргана, като че си един войник. Една положителна мисъл, една божествена мисъл. Господ казва: "Стани!" Господ каза на Йона: “Стани, иди в Ниневия да проповядваш. Кажи на тия хора, че не изпълняват Божия закон.” Йон, като чу това, тури си юргана, че ха на запад... Ако ти не можеш да побеждаваш с любовта, ти не си добър войник. Ако ти не можеш да побеждаваш със знанието, със своята светлина, че като хвърлиш светлината да победиш, ти не си от добрите войници. Ако не можеш да освободиш себе си и другите хора, ти не си от добрите войници. Отдето минеш, трябва да освобождаваш! Не трябва ли всеки човек да бъде като младата мома и като войника, готов всеки момент за работа? Той трябва да облече дрехата на ума, на сърцето и на волята си, да застане като войник, да чака заповедта на Онзи, Който го е изпратил на земята. . Войникът, който избягва сражението на бойното поле, войник не може да бъде. Трябва да бъде смел. За ранения войник Господ ти казва: „Превържи раната, защото той за тебе е воювал от любов.“ Там е Господ. Трябва да почитаме войниците за онази жертва, която дават. Каква смелост – жертват се хората! Щом един войник употребява доброто, което носи, този войник трябва да служи на Бога както трябва. Чудно е, ако един войник отива в България на бойното поле и жертва живота си, смешно е духовните хора да не искат да жертват сърцето си. Хората на любовта са войници. Всеки, който е войник на любовта, той НАПРЕД върви, назад не остава! Някои хора имат унаследени много хубави форми, и вследствие на това са по-добри. Той е като войник с много добро оръжие - много добре бие. Въоръженият с по-слабо оръжие бие по-слабо, а разумните хора са въоръжени. Разумният човек е добре въоръжен. Добрият човек е добре въоръжен. Справедливият човек е добре въоръжен. Който обича, е винаги войник. Войникът става и дава. Ти си войник, но когато другарите ти са заминали, ти си спал. След това се събуждаш от сън, но полкът е заминал вече. Ти нямаш връзка с него, не знаеш къде е отишъл. За да изпълните службата, която ви поверяват, вие трябва да бъдете на поста си, да не пропуснете нито едно от задълженията си. Какъв служител е онзи, който се успива?

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=l7-APvaPdbk

 

 

8.09.2021 г. 09,24 ч.

 

 

 

Защо да не приемем, че радетелите на братския живот и апологетите на индивидуалния вертикален мистицизъм не могат да вършат ЗАЕДНО една прекрасна работа за Божието Дело? Само да можеха поне веднъж годишно или в едно прераждане да слязат от торното топче и да си видят физиономиите... Да пийнат заедно по едно кафенце, да се усмихнат един на друг, ЗА ДА ИМ СЕ УСМИХНЕ И ГОСПОД. Само че на това видео виждаме бръмари от черната ложа – всеки иска плячката за себе си.

УЧИТЕЛЯТ: „Аз веднъж наблюдавах две буболечици, обърнаха ми вниманието. Едната се качва с главата нагоре по едно торено топче, а другата е с краката нагоре. Вирнала задницата, гледа надолу... Едната с „ръцете“ си го кара, а другата – с краката. Играят си с това колело... Седях и мислех: как са научили този занаят, в кое училище го научиха? Сега аз, като гледах, казвам си: Този опит е заради мене. Обърнаха ми вниманието, казват: „Как искаш да караш нещата: с ръцете си или с краката?...“ Не са се качили и двете буболечици в една посока, но едната служи на небето, а другата - на Земята. „Политика“ има в тях... Едната – с братството на Земята, а другата – към небето. МАЙСТОРСКИ работят, никой не може да им развали работата. И двете го търкалят заедно. Едната можеше да бъде в противоречие със Земята, а другата – с Небето. Обаче те са много умни: за да не разгневят нито Господа, нито Земята, едната задните крака турила нагоре, със задните крака тика топката, а другата с предните крака тика топката - и двете вървят.”

(1942.01.28о.Здравословното състояние)

 

 

8.09.2021 г. 20,57 ч.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=kyoLGn5UEVA

 

 

УЧИТЕЛЯТ:

Хорските слабости са като човешкото лайно. Видиш ли го, не го ровѝ, защото ще ти вони. Затова, вместо да го ровиш, турѝ го при едно растение, което ще извади от него нужните сокове, когато ти не ще можеш да се ползваш от него. (Ще дойде като светлина, ИБ , 16.7.1912).

ВЪПРОС ПО ТОЗИ КЛИП: ЗАЩО СЕ БИЯТ ТИЯ БРЪМБАРИ? - ЗАРАДИ ЕДНО ЛАЙНО! - А хората? - За същото. За да владеят някой човек, за пари, печалби, имоти, престиж, власт, сцени, мандати, катедри, издания, завещания, наеми, тàкси, конкурси, продажби, авторски права, търговски марки, монопол над святи неща...

БРЪМБАРИ, ЧОВЕКОПОДОБНИ, БРАТСТВА – НИКАКВА РАЗЛИКА ПО ЕВОЛЮЦИЯ! Единствената разлика е, че бръмбарите са красиви до смъртта си, а ние ставаме отвратителни и като лица, и като тела, и като прокурорства, и като смрад. Ни помен от блàга дума на устата, мили поглед на очите, нежно чувство проявено! Ни помен от 490 или 539 прошки НА ДЕН. Пълно непознаване на Словото - или ловко манипулиране чрез отломки от него. Послушание към Учителя - НУЛА. Предателства към Словото и Делото Му - безброй. ПО ВСИЧКИ ОСНОВНИ ПУНКТОВЕ! МОМЕНТАЛНО - веднага след като един Учител излезе в междучасие, за да ни набюдава какво правим, без да Го виждаме. Колко пъти Той казва:"АЗ НЕ ОБИЧАМ ДА СЕ ЗАНИМАВАМ С УРЕЖДАНЕТО НА МАТЕРИАЛНИ РАБОТИ" - Моментално почват да правят точно обратното.

ОЩЕ ОТ УЧИТЕЛЯ ДО 1944 г.:

Да не лъжем и себе си, и Бога: ние не сме венец! Венец са само ония, които са завършили своето развитие. Ние, които още крякаме в блатото, не сме друго, освен жаби; ние, които искаме пари и къщи, които сме готови да продадем и Господа за тях, не сме венец на създанието, а венец на падението, на ада!(Словесното мляко, НБ , София, 29.11.1914)

Има хора, "честни" за 100 лева, 1000 лева, 10000 лева и пр. Питаме се защо сме нещастни? - Който се продава, дават му оглавник и тегли като вол, сам се е впрегнал. Които крадат постоянно, се израждат, стават глупави и светът ги тъпче, както сега тъпче глупавите. Христос казва: "Като обезсолее солта..." А тя не ще обезсолее, като има божествена любов! Ако човек е "злато", има истинска мъдрост, знания. Той не може да се подкупи. Ако друг се подкупва, след поколение и той се изражда. (Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли, ИБ , Бургас, 28.1.1915)

Ако старите мехове искат да останат в избите, нека останат, но нас да оставят свободни! Ако не искат, ще ги изнесем. Осем хиляди години (200 милиона земни - б.с.) сме живели в тия стари мехове - и все чорлави излизаме из тях. Какво можете да намерите в един стар, от осем хиляди години вмирисан мех? - Микроби, извержения от буболечки, паяци и глисти! Кой от вас би замазал къщата си с човешки лайна? (Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915, СБ , В.Търново, 17.8.1915)

Не се качвайте на власт да управлявате хората, когато се опозорите, когато се продадете – извършете всяко едно действие безкористно както Христос. Някой казва: „Не мога...“ – Как не можеш? А да одумваш - можеш; да мразиш - можеш.(Новото основание, НБ , София, 23.5.1915)

Казвамъ: и хората много пѫти се занимаватъ съ такива топки, мѫже и жени си играятъ съ тѣхъ. За невидимия свѣтъ тѣзи топки сѫ извержения - и цѣлъ животъ се занимаваме съ такива нечистотии! (Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ, НБ , София, 10.4.1921)

Какво представят тия извержения? – Нечистите човешки мисли и желания. (Христа да придобия, НБ , София, 5.11.1916)

Виждам мнозина, които продават и гащите на Христа! (Закхей, НБ , София, 26.11.1916)

Бог не иска вашите имоти! Той не се нуждае от вашите къщи и пари. Под думата „имане" се разбира друго нещо. Само онзи може да раздаде имането си, който е готов да прояви доброто, което е вложено в него. Доброто в човека е неговото имане. Доброто е свързано със закона на любовта.(Спасението, НБ , София, 25.2.1917)

Какъ да се поправи свѣтътъ, когато всичко свято се продава за пари? (Яков и Исав, НБ , София, 8.4.1917)

Вѣрващиятъ разчита на това, съ което днесъ разполага; невѣрващиятъ разчита на наследства и завещания. Не оставяйте никакви завещания! (Не може да се укрие, НБ , София, 15.9.1918)

Който не разбира смисъла на новораждането, разширява се, безъ да знае защо. И въ края на краищата самъ се обременява и отегчава. Той си прави кѫщи, купува си имоти, дава подъ наемъ, но вмѣсто да осмисли живота си, повече се обърква. Наемателитѣ се каратъ помежду си, и той се кара съ тѣхъ; тѣ не плащатъ редовно наемитѣ си, причиняватъ повреди на кѫщата и т. н. Тукъ може да се приложи поговорката: Нѣмала си баба белица, купила си прасенце.” Това значи неразбиране на великия процесъ на новораждането. Човѣкъ не е дошълъ на земята да си прави кѫщи, да ги дава подъ наемъ, да става рентиеръ. Той е дошълъ да работи съ ума, съ сърцето и съ волята си.(Да се роди, НБ , София, 6.10.1918)

Следъ това тѣзи хора ще се препорѫчватъ за националисти, за патриоти, за работници на отечеството си... Не им вѣрвайте, тѣ мислятъ само за нови дрехи и обуща, за кѫщи и имоти. Такива патриоти има днесъ по цѣлия свѣтъ, въ всички държави, Тѣ говорятъ за величието на своето отечество, а въ сѫщность, за своето величие работятъ. (Призваните, НБ , София, 3.11.1918)

Ние продаваме всичко хубаво у нас! Дòйде една прекрасна мисъл у някоя мома, която прави красиви чертите на лицето ѝ – носа, устата, очите, - и тя започва да продава себе си. Казват ѝ, че някой момък имал 1,000 лева, но тя не го харесва; за друг ѝ казват, че имал 5,000 лева, и него не харесва; търси някой богат граф – и продава лицето си. Яви се някой писател, надарен със способности от Бога, седне да съчинява нещо, но си мисли колко ще спечели. Мисли ли за използване, той не може да вложи никаква божествена идея. (Разделено царство, НБ , София, 8.12.1918)

Едно време евреитѣ продадоха Христа за 30 сребърника. Ще видимъ за колко сребърника ще Го продадатъ сегашнитѣ народи. (И рече баща му, НБ , София, 15.12.1918)

Светът не се развива правилно, защото разчита на завещания: този му завещал нещо, онзи му завещал нещо, и в края на краищата... (Детето растеше, НБ , София, 30.3.1919)

"Ще оставя пари на обществото за благотворителни цели". - Съжалявам, че оставяте пари със завещание, без да направите приживе нещо! Каквото ще направите, направете го докато живеете. Като умрете, онова, което остава, не е ваше и нямате никакво право да завещавате. Като умрете, хората ще правят с имота и парите, които сте оставили, каквото си искат. Ето с такива нелепи мисли живеете и умирате - и се питате отгоре защо са всичките тия нещастия. (Мировата Любов, СБ , В.Търново, 19.8.1919)

На небето вие сте били две сестри - богини, слезли сте от небето, за да поправите света. Едната се превърнала на жена, кълца лук, а другата – на мъж: отворил дюкяни, продава дини, тикви, лук и т.н. Те не само не могли да оправят света, но са го развалили толкова, че и Господ не може да го познае. (Двамата свидетели, НБ , София, 16.11.1919)

От такива хитрини, с които сме изменили великия закон и продаваме любовта си, тялото си, идат и великите нещастия в света. Така хората са продали своите идеали, своите велики стремежи.

Така и до днес още продават любовта. Жена или мъж наричам само този, който не се продава за нищо. Да се откажем от старите пътища! Да обикнем хората като свои братя и да не пожелаваме техните имоти, жени и деца! (Ще живее, НБ , София, 7.12.1919)

Сега и аз ви питам: като ме слушате, като посещавате беседите, какво мислите? Каква е скритата ви мисъл? - Ако съм богат, ще ме обикалят бедни, ще се оплакват - дано оставя на тоя една сума, на оня друга сума, да ги осигуря... Знаете ли какво прави богатият като умира? Той завещава богатството си на тоя, на оня, докато раздаде всичко. Това не е изпълняване на Божията воля! Това пречи на хората да разберат живота правилно. Ако и аз съм заинтересован от някои от вас като учени, богати, влиятелни, че ще можете на съдействате на моята работа, също съм на крив път. Ако всички ние, като музиканти на един велик оркестър, се събираме заедно първо да свирим с любов, а после да делим печалбите си братски, можем да свършим една работа. Няма ли единство и хармония между нашите мисли, чувства и действия, нищо не можем да постигнем. (Работи на лозето ми, НБ , София, 14.12.1919)

Ето защо сега и у този, който купува, и у този, който продава, се заражда една омраза, една анархия, която за в бъдеще ще се изрази в по-силна форма. (Молитвата, НБ , ИБ , София, 8.2.1920)

Аа, колко сте умни вие, продавате ме десет пъти на пазара! Някои казват: „Ние сме готови на всичко, готови сме да те слушаме! ” Тъй се говори, но истината е, че не сте готови да слушате всичко. (Вяра, ИБ , БС , София, 5.3.1920)

Христос ще ви повика при себе си и ще ви пита: "Докога ще чакате, за да приложите моето учение?" Ако не Го приложите, Той ще каже /.../: "Аз не искам ученици, които имат къщи, ниви, имоти, а позорят името Божие". (Молих се, НБ , София, 18.4.1920)

Като влезете в християнството, опасността седи в това, че вие изпадате в положението на онези търговци, които изнасят стоките си за продан, помежду им започва конкуренция и те не могат да се търпят.(Работете с Любов, ИБ , БС , София, 10.5.1920)

Който прави добро в материално отношение, заслужава да го бият! (Разказва Учителят примера с бащата, който разделил имота си между петте си синове. Взели синовете имота и никой не искал на старини да го гледа. Сетил се той да изхитрува. Купил едно ново сандъче и от един приятел заел 100 капици. Всяка вечер ги броил. Синовете се научили – чули от дрънкането, че има още пари и се надпреварвали в почит и гостоприемство към баща си... Той, преди да умре, оставил в същото сандъче завещание 100 капици и едно въже. В завещанието написал: „Който преди смъртта си разделя имота си, заслужава да се обеси с това въже!“) (На вечеря с Учителя, ИБ , Бургас, 25.6.1920)

Някой казва: „Господин Дънов се е осигурил...“ Преди години Маньо Райнов дойде при мене и ми предложи 30 000 лева, за да ги употребя за каквото намеря за добре. Аз му отговорих: "Нека стоят у тебе". След смъртта му неговата жена пак ми ги предложи и ги остави при мен. ТИЯ ПАРИ, КОИТО ПОСТЪПЯТ В БРАТСТВОТО, СТРОГО Е ОПРЕДЕЛЕНО ЗА КАКВО ДА СЕ УПОТРЕБЯТ. И АКО НЯКОЙ ЗЛОУПОТРЕБИ, САМ ЩЕ ПОНЕСЕ ПОСЛЕДСТВИЯТА. Д-р Миркович искаше да ми остави наследството си. Аз му казах: "Продай го и парите раздай на бедните или на своите роднини". И този брат (посочи Лазар Котев) ме питаше за къщата, аз му казах: "Един да я вземе. Ако ме излъже единият, ще ме излъжат и другите".(Съчетание на отношенията, ИБ , БС , София, 8.8.1920)

Аз не съм дошъл да ви примирявам. Скарате се - викате мене... Като извършихте греха, питахте ли ме? Не е наука да примиряваш. Аз проповядвам една велика наука на любовта! Някой изхвърлил изверженията си върху другиго... - Добре е направил. Някой е студен. - Добре е и това. Това е един процес. Аз проповядвам любовта във велик смисъл - любов активна; любов на целувки, но със съдържание; любов на чувства, но интензивна, благородна; любов на сила - но да има в тази сила светлина. (Беседа за учителите и майките като възпитатели, СБ , В.Търново, 19.8.1920)

Ако ние предвидим цял един живот да запазим къщи, това или онова, то каква полза? „Не си събирайте съкровища тук, на земята.“ По-сигурна банка от банката на небето няма! И тъй, християнството е една велика наука – да пренесете вашия капитал от земята на небето. Ами че вие ще искате ли да имате един син или дъщеря идиоти? И Господ като ви види, какво ще каже? Ще търпи ли Той такива идиоти? А хората сега са заледени, след като са заграбили пари, имоти и др.(Нито се променя, нито се изменя, ИБ , В.Търново, 14.10.1920)

И тъй, докато хората не решат да изкарват прехраната си по честен начин, Божието благословение ще бъде далеч от тях. Бих предпочел да отида в една бедна къща, дето всичко е спечелено с честен труд, отколкото да отида в един богат дом, дето всичко е придобито на гърба на другите. Светът ще се оправи, когато хората се откажат от наследства, придобити по нечестен начин. Казвате: „Да раздадем тия пари в името на Господа. Не е важно, как са спечелени“. – Не е така. Бог не се нуждае от крадените пари на хората, нито от къщите им, придобити чрез неправда. Единственото нещо, което иска Той, е да намери хора със светли умове и чисти сърца, готови за всякаква жертва. (Сеятелят, НБ , София, 27.3.1921)

Дѣ е вашиятъ духъ, дѣ е вашата душа, не сте ли ги продали? Казва се: „Какво се ползвамъ, ако спечеля цѣлъ свѣтъ, а изгубя душата си? “ Страданията постоянно реформиратъ човѣка, въ него се събужда това висше съзнание, докато най-послѣ тѣ му се откриватъ и той рѣшава да живѣе единъ чистъ животъ. Всичко това, което става сега, се дължи на нашитѣ дѣца, които сѫ отишли горѣ на небето и ни пращатъ наказанията. Кажете ми: кой е онзи мѫжъ, коя е онази жена, кой е онзи господарь, който да не е изневѣрилъ на Бога? И то не само въ единъ моментъ, но откакъ се е родилъ той на земята, билъ ли е честенъ въ свѣта къмъ своя Богъ? ( Огнената пещ, НБ , София, 17.4.1921)

Когато Господь даде хлѣба на земята, Той забрани да се продава. И най-голѣмото проклятие въ свѣта е, че това велико благо се продава! Абсолютно забранено е да се продава хлѣба и брашното! Нѣма по-голѣмо безчестие отъ това да отидешъ да си купувашъ хлѣба, да ти се продава хлѣбъ! Първото условие е хлѣбътъ да се дава безъ пари. Бѫдещитѣ хора ще се чудятъ на сегашнитѣ, че сѫ били такива говеда: говедата на XX векъ сѫ продавали и купували хлѣба... Онези хора, които сѫ злоупотрѣбили съ продажбата на жито, до четвъртото поколѣние хаиръ не сѫ видѣли. Не мислете, че този кармически законъ прощава. Не казвамъ това да стане изведнъжъ, но да дойде въ нашитѣ умове мисъльта, че хлѣбътъ трѣбва да бѫде безъ пари, понеже така е опрѣдѣлено отначало. Ни поменъ да нѣма отъ това, да се продава хлѣба! И България трѣбва да бѫде първата държава, която да приложи това правило: хлѣбътъ безъ пари. Питамъ: въ вашия градъ хлѣбътъ продава ли се? – "Продава се: черният по-евтино, белият – по-скъпо. Ние сме културни хора...“ – Щом е така, аз имам особено мнение за вас и за вашата култура. Ако това разбиране не се промени, в бъдеще животът ще стане сто пъти по-лош от сегашния. В продължение само на сто години хората ще се изродят. Фалшификацията на хляба, премесването му с боб, пясък, вар ще изроди човечеството. – Защо фалшифицират хляба? Ще ви кажа. Когато на единъ барабанъ има много прахъ, какво става съ праха? - Взиматъ пръчицата и удрятъ барабана. Така и вие сте на барабана, и като удари онзи съ топуза, на 1000 км. ще отскочите отъ барабана! Въ този законъ нѣма да те питатъ какъ си, къмъ каква партия принадлежишъ, а ще те питатъ: „Ти хлѣбъ купувалъ ли си съ пари, продавалъ ли си?“ – „Да.“ – „Вънъ отъ барабана – думъ!“ Нѣкой заема високо положение... "Ти хлѣбъ купувалъ ли си съ пари, продавалъ ли си? Вънъ отъ барабана!" И царе и министри - до единъ ще има хвъркане. Великиятъ Господь, който е направилъ свѣта, ще каже: „Благото, което съмъ ви далъ, нѣмате право да го продавате, да развращавате вашитѣ сестри и братя. Кѫдѣ е раятъ? Били ли сте вие тамъ? Този рай не е такъвъ, какъвто вие го знаете. За този рай, за който ви говоря често, кракътъ ви не може да влѣзе тамъ. Онзи, който е купувалъ и продавалъ хлѣба, ни косъмъ може да попадне отъ него тамъ. Хора, който сѫ купували и продавали хлѣба, въ царството Божие не могатъ да влѣзатъ. Ще провѣрите това, като отидете горѣ. Ще прочетете този надписъ на рая: „Човѣшки кракъ, който купува и продава хлѣба, не може да стѫпи въ този рай.“ Една горчива истина, но велика истина е. Тази истина трѣбва да се тури на земята и за въ бѫдеще всички хора трѣбва да ядатъ хлѣбъ безъ пари. Не е позволено да продавашъ хлѣба на брата си! Любовьта съ пари не се купува и съ пари не се продава. Истината съ пари не се купува и съ пари не се продава. Мѫдростьта съ пари не се купува и съ пари не се продава. Правдата съ пари не се купува и съ пари не се продава. Добродѣтельта съ пари не се купува и съ пари не се продава. Как възпитават сегашните майки децата си? Майката казва на дъщеря си: „Ти трябва да се храниш добре, да бъдеш здрава и червена, да те хареса някой богат момък и да се ожениш за него. Като го срещнеш, ще се усмихваш, да го разположиш към себе си“. Тази майка не познава душата на дъщеря си. Тя гледа на нея като на говедо, което иска да продаде. (Хлѣбътъ и живата енергия, НБ , София, 22.5.1921)

И действително, хлябът, който имаме, това е емблемата на Словото Божие. (Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1914)

Человек, предназначен да бърка с ръката си лайна, не може да раздава хляб! На всеки - по предназначението.(Всичкият дълг, ИБ , Русе, 31.12.1920)

Аз, като казвам „долу парите“, защо говоря това? Търговците имат право на пазара, там има място за пари. /.../! Казват: „Това е опасно учение. Ето един опасен човек!“ - Не, вие извратихте Словото Божие и продавате Словото Божие за пари. Не, НЯМА да го продавате! (Оздравяха, НБ , София, 13.1.1924)

Някои питат "Ти религиозен ли си?" - Човек може да бъде религиозен, и пак да не е честен. Религията не е една фирма, която да показва дали човек е честен или не. Че това е така, посетете всички хора-търговци, например, които ходят на църква и вярват в Бога, и вижте сметките им какви са и как продават. (Пробуждане на колективното съзнание, СБ , В.Търново, 19.8.1921)

Дойде някой праведен, а хората го продават от едно място на друго. Но с продаване нищо няма да се уреди. (Братя и сестри на Христа, НБ , София, 19.10.1921)

А, не тъй! И съвременните хора ходят с продадени умове и със заложени сърца. Сърцата си ще вземете, умовете ще ги откупите! И в бъдеще ще знаете: по никой начин ума си за слуга не давайте под наем никому, който ще и да е той! Умът е само за тебе и това сърце е само за тебе, то не е за никой друг. Ама ще кажеш: „Аз си имам възлюблен...“. - Дръж ума си и сърцето си за тебе: и ТОЙ си има един ум и едно сърце – каква нужда има ти да му даваш твоето сърце? (Още по-блажени са!, НБ , София, 4.12.1921)

Вън вие, които продадохте името Христово! Идвате да служите за пари, да ги събирате във вашите котлета... Христос не умря за пари, Христос дойде да служи в името на Божията Любов и Мъдрост, за да възкреси хората.(Целувание ми не даде, НБ , София, 8.1.1922)

Знаете ли защо идат тези страдания? - Господ по един екзекутивен начин иде да възстанови Своя закон. Той пита: „Де е царевицата, де е житото? Я викайте главния директор на пансиона да каже де е хлябът на децата; де е мармаладът, де са ябълките, крушите, които бях изпратил? “ – „Е, продадохме ги...“ – „Защо ги продадохте? “ – За да имат пари да си купят хубави шапки, дрехи, та да излязат навън като някой пуяк с вирната опашка – „тър-тър-тър“! А че хората умират от глад... „Хайде сега да отидем на църква!“ - Всички облечени, и Господ ще ги намери облечени. За обличане, всички са облечени, но има и техни братя, които не са облечени. (Защо твоите ученици ядат и пият?, НБ , 15.1.1922)

Първото нещо: между вас аз забелязвам, че има една голяма дисхармония, която произтича от вашия свещен егоизъм. /.../ И започва да продава, защото иска да поживее за себе си./.../ И в религията, и в духовния живот има свещен егоизъм. Там казват: „Да се съсредоточим в себе си“. (Трите живота , ООК , София, 24.2.1922) КОМЕНТАР: Именно този "свещен" егоизъм проповядват и егрегорите на индивидуалистичния мистицизъм.

И сега всички хора се съдят в света, наслагали са съдии, от хиляди години се съдят и светът още не е оправен /.../. Сега аз ви проповядвам, нали, и вие искате да възприемете Божественото? И тъй както ви гледам, красиви са лицата ви, аз ви виждам като наследници, които очакват някой богат роднина като умре, да се отвори завещанието... И всеки от вас е много сериозен: „Колко ли ми се пада от това наследство?...“ И седи сериозен, и хората мислят каква ли философия има в него? – Мисли колко ще вземе... Нищо повече! Казват: „Велики мисли има той“... (Слушайте Него!, НБ , София, 12.3.1922)

Пет минути, прекарани в любов, струват повече, отколкото хиляди години без нея и отколкото всичко друго в живота! Разбирате ли? Пет минути, прекарани в божията любов, струват хиляди години! Следователно, вие тези пет минути готови ли сте да ги прекарате в любов? Аз бих предпочел да прекарам пет минути в божията любов, отколкото да ме коронясват като цар и да получа наследството на целия свят. Защо ми е това наследство, защо ми е тази корона? /.../ Ако прекарам 5 минути в божията любов, ще туря брата си на моето легло в стаята ми.(Не бъди неверен, но верен!, НБ , София, 16.4.1922)

Сегашният мъж продаде имането си, тури парите в касата... и отиде да служи на Бога. Отлично „служене“!... Казва: „Тъй е рекъл Духът! “ - Не, не, тъй никога не е рекъл Духът. Па и жена, която иска да я осигурява мъжът ѝ, е последната изменница в света! Няма нищо по-скверно в света от това – жени, които се женят, да правят това с цел да ги гледат мъжете, да ги осигурят. /.../ Питат ме някои: „Трябва ли да се женим? “ Аз ще определя. Вие казвате: „Нашият Учител казва, че не трябва да се женим“. Ако ще продаваш ума на твоята жена, сърцето, волята, душата ѝ, не се жени - кракът ти да не стъпи в нейната къща! И ако ти, като жена, ще постъпиш така, не се жени. Но ако ти, като герой или героиня, идеш да я освободиш, ожени се за нея, ожени се без сватове, без попове, без ничия друга сила, освен само едната Божествена Сила, Божествена Любов, която те прониква. ТУЙ трябва да бъде новото схващане за брака. /Такъв мъж/, като се ожени, ще тръгне на далечно пътуване, и след като придобие всичкото богатство, ще се върне и ще ѝ го предаде. Ще ѝ даде една свещена целувка, която ще струва 100,000 пъти повече, отколкото всички ваши сегашни удоволствия!(Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!, НБ , София, 4.6.1922)

Вън от физическия свят има други закони, които регулират нашия живот. Но понеже не познават тези закони, хората мислят, че всичко се нарежда от законите на физическия свят. Благодарение на това разбиране на съвременните хора се ражда злото. Като мислят, че всеки трябва да се грижи за себе си, защото не знаят какво носи утрешният ден, хората се стремят към осигуряване; всеки гледа да се осигури, вследствие на което пари трупа, земи купува, продава... (Мисъл, чувство и действие, МОК , София, 7.6.1922)

И тъй, помнете, че дяволското гърне, в което често бъркате, е пълно с нечистотии! (Моето иго, НБ , София, 9.3.1919г)

Защо съществуват изверженията? Изверженията - това са едно зло.(Мисъл и действие, ООК , София, 15.6.1922)

Преди десетина години един млад човек, 30-годишен, отиде при Кортеза със страхопочитание и я запита как се моли, какви молитви чете, иконите й какви са и как са наредени. Като научи всичко това от нея, после разказваше: „Ааа, тя, Кортеза, нищо не знае...“ И знаете ли какво правеше? – Наредил иконите - Свети Дух от едната си страна, Отец и Син Божий от другата, той в средата застанал - и всичко "предсказва"... Друг един брат ми разказваше следното: "Книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис, попада в ръцете на едного, който си позволил да изкара от нея пет хиляди екземпляра и да ходи да я продава. Запитват го: „Кой написа тази книжка? “ – „Аз, духовете ми проговориха какво да напиша...“ – „Оставѝ го – казвам, – нека я разпространява.“ В нас не трябва да има такива работи. Има опасност, когато се злоупотребява с "Духа". Когато Духът ти говори, то е друго, но да вземеш чуждото нещо и да кажеш, че Духът чрез тебе говори, това е плагиатство! (Много плод принася, СБ , В.Търново, 20.8.1922) КОМЕНТАР: Тук няма да се споменават имена, но 80 години след тия думи на Учителя, в същото това "братство" се случва точно същото. Някъде за това е разказвано подробно, затова тук ще се изложи в резюме. Издава една духовна сестра книгита на един свой духовен брат, когото тя много хвали и уважава, но слага своето име като авторка и преиздава книгата два пъти, продава си я. Издателят също прекрасно знае кой е истинският автор. Заради качествата на тази книга, тя получава сертификат като "забележителна" дори в английския министерски кабинет на най-високо ниво. Когато интервюират "авторката" по телевизията ни и я питат дали тя е написала тази книга, тя казва точно кой е истинския автор, но на въпроса защо тогава е сложила името си, отговаря: "Учителят ми нареди това". И други много духовни хора от същите и подобни среди също слагат имената си след произведения на свои духовни братя и сестри - и във вестниците, и в книгите си. Точно по същия начин, по който и днес някои духовни хора от същото "братство" казват даже в ефир, че "Духът" им е наредил да взимат пари, като лекуват. Поне това да не казват. Понеже Учителят е релист, велик диалектик, той и за парите има десетки положителни изказвания: да идем при един добър астролог, при един добър лекар, и ако сме доволни, да му платим добре. Но да не казват, че "Духът" им е наредил да взимат пари. Друг път Учителят казва, че ако е търговец, ще продава много скъпо. Друг път казва, че ако продава, ще си вземе в покрайнините на града, за да продава на бедните по-евтино. Защо е наспорявал търговията и нивите на някои хора да спечелят 10 или 100 пъти повече от всички други със същите физически и социални условия? Ето още едно Негово изказване, което доказва, че не е абсолютно краен, че е реалист и в човешкия смисъл: "Сега слушайте: за онези от вас, които нямат работа, ние имаме книги за продан – ще отидат да ги продават един час и процентите ще им се дават. Само оня, който няма работа, нему ще дадем да продава книги. Онези, които работят за Господа, ще получават възнаграждение петдесет на сто, а другите – двадесет и пет на сто. Така ще се създаде работа на онези, които нямат такава. Труд, труд! Ако пък сами могат да си създадат работа, още по-добре. Само на оня, който няма работа, нему ще дадем да продава книги."(Върху задачите на школата, СБ , В.Търново, 25.8.1922); "Те казват: "Как, на площада да събираме пари?!" – За вас е това. Често аз ви давам най-хубавите идеи, а вие се стеснявате от тях. Аз ви давам право да разполагате с тях. Идете да проповядвате. Продавайте тези идеи, и каквото спечелите, ваше е." (По-леко ще бъде наказанието, НБ , София, 5.11.1922) КАК СЕ ВРЪЗВА ТОВА С ДУМИТЕ МУ "Вие извратихте Словото Божие и продавате Словото Божие за пари! Не, НЯМА да го продавате!"? И как ще се определи кой работи за Господа и кой не? Някой може ли да отговори на тия въпроси? Може би разковничето е в заглавието на цитираната беседа: "По-леко ще бъде наказанието". - Значи, без наказание няма да се мине, но зависи какво точно продаваш и за колко. Чрез продавачите, все пак Словото ще стигне до повече хора. Както в затворите: работиш ли, излизаш по-рано. Пък и не ли това и един начин Учителят още веднъж да сортира оглашените около него и да види кои стават за ученици? Едни ще се спуснат към сергията с такава скорост, с която спринтират към центъра най-духовните хора на Рила с бели дрехи и позлатени колани, за да се уредят в най-вътрешния кръг. Други ще кажат гласно или мислено на Учителя, даже и да умират от глад: "Не, аз Господа не продавам, проценти не взимам!". Тия с тàксите и тия зад сергиите ще лежат две години за три в кармическия затвор, а чистите още тая нощ ще са горе при Него в Школата. Нали Доналд си призна за един от въпросите на Бога към него, когато Той веднъж го попитал защо продава книгите с разговорите си с Него, та вече и на много езици по света и затова са станали световен бестселър, като на всички умници от черната ложа. "Ами Господи, нали Ти ми разреши?" - "Аз те изпитвах...".

И затова черните братя в туй отношение сега са се утвърдили. По причина на тази леност, те са забравили туй изкуство да придобиват чистотата и сега пречат и на другите хора да я добиват. И сега вие тръгвате като тях да обещавате: „Ние пари ще ви дадем.“ /.../ ТЪРГОВИЯ е това! В божествения свят чистотата не се продава! За нищо в света не продавайте вашата чистота! През тази чистота ще минава любовта в другите - и нека хората се ползват от вашата любов, и любовта ще внесе в тях чистота. Чистотата – това е резултат на любовта. Ако любовта мине през вас в другите хора, тази любов ще внесе чистота, и тази чистота ще произведе любов. (Чистота на сърцето, СБ , В.Търново, 20.8.1922)

Но понеже той завещава всичко на своите си, Господ го пита: „Кой ти дава право да завещаваш това, което не е твое?“ - Уж съвременният свят, съвременната култура са една лъжа, но ти казваш, че ще завещаеш нивите си и къщите си на еди-кого си. Нямаш право да ги завещаваш! (Новият и старият живот, СБ , В.Търново, 26.8.1922)

Ще дойде ден, когато парите ще изчезнат от употреба. Питате, как ще живеят хората без пари. – Както на небето! Ако отидете на небето и предложите на някой търговец пари, той ще се почувства крайно обиден и ще каже: "Тук парите не вървят". Той ще се чувства щастлив, че може да ви даде от стоката си без пари. Там се купува и продава без пари. (Живият Господ, НБ , Русе, 1.10.1922)

Почнаха да се стичат около тях нашите приятели, даже някои от най-видните отиваха. И тогава медиумът казва на една сестра, която си замина: „Ти скоро ще умреш, но да осигуриш нашето дружество, да му завещаеш нещо“. Е, хубаво. След това тия двамата отидоха в Пловдив. Там друга една сестра с цялото си семейство отидоха при тях и се опропастиха. Сега този, който беше повел тази мома да иде в Македония, той не е тъй силно духовно развит. Той живее само за себе си, нищо божествено няма в него.(Тъмното петно в съзнанието, ООК , София, 21.1.1923)

Много такива автомати има днес в света, но те сами са продали душата си. (Отворѝ очите ни!, НБ , София, 25.2.1923)

Вие казвате: „Какво ще кажат хората, какъв е уставът на това общество? - Ами че какво се нуждае туй общество от устави? Като имат другите общества устави, защо не седите при тях? устави? Като имат другите общества устави, защо не седите при тях? Цялата ви грешка е в това, че вие искате, като дойдете тук, да се проявите като в света. - Не, тук ще се проявите най-естествено, по божественому.(Работа на окултните сили, ООК , София, 29.4.1923)

Всяко едно от тия общества ще се занимава и ще разговаря за неща, които влизат в неговия интерес. Търговците ще говорят за търговия, за стоки, за купуване и продаване; земеделците ще говорят за ниви, за лозя, за къщи; учителите ще говорят за училища, за ученици, за книги. Всяко противоречие се предизвиква от същества с ниска култура – било от физическия, астралния или умствения свят. Тия светове имат своя физическа страна, която се отразява върху живота на човека.(Живият кръг, МОК , София, 2.5.1923)

Въ Англия, въ една теософска ложа, се явява единъ махатма въ плъть и казва на теософитѣ: „Тукъ, въ Англия, азъ бихъ ви открилъ много тайни, но условията не спомагатъ, затова вие трѣбва да си продадете имането и да дойдете въ Мадагаскаръ, тамъ ще ви открия голѣми работи. Това е единъ действителенъ случай. И наистина, около десетина души видни теософи продаватъ имането си. „Яви се - казватъ тѣ - въ нашето общество единъ махатма, който ще ни разкрие велики работи. Ние сега отиваме въ Мадагаскаръ, а слѣдъ това ще реформираме Англия”. Отиватъ тамъ, хващатъ ги болести и единъ следъ другъ всички измиратъ, остава само единъ и той се връща въ Англия. Сега и въ България може да се явятъ много махатми, които ще ви кажатъ: „При тия условия ние не можемъ да ви откриемъ великитѣ тайни /.../. (Вяра и съмнение, ООК , София, 17.6.1923) КОМЕНТАР: Подобна е и трагедията с братската комуна, в Ачларе, уж предоставена безкористно от един много алчен "брат" от "братството". Не са се допитали до Учителя, провалът е бил пълен, даже са дàли човешки жертви. "Но се намери някой от младежите, който написа писмо от Ачларе и беше го изпратил до някаква сестра на Изгрева. В него бе описал тежкия живот, непосилните условия за труд, гладът, който бе настанал и алчността на чифликчията, който, като "брат", уж бе подарил имота си на комуната. Сестрата занесе писмото на Учителя и той го прочете. Не бях виждала Учителят така да се ядоса: разфуча се, започна да се кара някому, който стоеше пред него и когото ние не виждахме. Говори му: „Как може да се провали една божествена идея, слезнала на земята за комунален живот на всички хора?! Как може да се провали една божествена идея за братство и единство между хората?!" Говорѝ още много в този дух." Накрая се обърна към сестрата: „Пиши им веднага да се върнат на Изгрева!" Писмото замина на следващия ден, те го получиха, разбраха, че беше им наредил Учителят да се върнат веднага обратно, но не се върнаха. Не изпълниха това, което им бе наредил Учителят, а защо ли? - Първо, за тях думата на Учителя в онези години още нищо не значеше. Второ, те сами си бяха тръгнали да стават комунари без да питат Учителя и смятаха, че могат сами да се оправят. Трето, те бяха впрегнати в ярем от онези сили, които ги накараха да правят комуни и сега не желаеха да ги разпрегнат. Четвърто, те не знаеха какво означава непослушание към Учителя. Онзи, който получи отговор на писмото си от Учителя и не пожела да се върне, заедно с още един след това се разболяха, починаха и изобщо не се върнаха на Изгрева. Всички се изпоразболяха и накрая Жечо ги бе натоварил в една каруца и ги докара захвърлени в каруцата, натовари ги на влака и те пристигнаха болни и умиращи в Търново на събора. А това беше в 1922 г. Учителят беше много недоволен и след време се кара дълго на Жечо. Разболяват се от малария, и Александър Стрезов пръв напуска и заминава за Стара Загора. След това си тръгват Георги Томалевски и Кръстю Тюлешков, също болни от малария, вървят пеш до Карнобат, където си продават часовниците и с парите си купуват билети за влака и пристигат в Търново на събора.

Жечо Вълков /братът-чорбаджия/ и той присъства и Учителят му прави забележка: „Всички пресилени неща не са полезни. При вас на село нали говорите така: „Насила хубост не става". Жечо виновно мълчи, свел глава. Равносметката: двама умират от маларията след няколко месеца. Ето така се развиват събития и времена, когато се опорочи една идея, когато се развържат тъмни сили, развихрят се страсти и надигналия се ураган помита всичко. Ще дойде време когато вие ще искате да служите някому. Първо се определете КОМУ ще служите. Ако служите на Духа, служете безкористно и с чистота. Тогава Словото на Учителя ще ви отвори път и ще ви даде условия, ще настъпят времена, за да може да служите в Дух и Истина. Но пропуснете ли момента, ще настъпи друго време, когато за вас също ще важат думите на Учителя: „Ще дойде време, когато ще искат да служат, но няма да има кому." /За този трагичен случай са ни разправяли и Борис Николов и Георги Томалевски, които са били участници в Ачларската комуна. Не знам някъде описана ли е и една смешка от живота им там, за която ни разказа бр.Борис. Жорж Радев една вечер си шиел панталона, но без да го свали. Като рекъл накрая да го смъкне, останал гол, понеже бил зашил и наполеонките си с него... Паднал голям смях - б.с./

Неуспешна е била и другата комуна, макар и без такива нещастия: "Дойде време, решиха да правят комуна в Русе при братя Маркови. Тръгнаха младежите и запалиха и сестрите. Отивам при Учителя да му кажа, че сме решили и сме готови да заминем в Русе да правим комуна. Учителят ни посрещна, и като ни чу си сложи двете ръце на устата, прихна да се смее, едва задържаше смеха си, защото виждаше, че ние не сме готови за комунален живот. Може би след 300 години опитът на комуните ще бъде сполучлив, както бе казал Учителят - чак когато човечеството влезе в колективното съзнание и оттам в свръхсъзнанието, и тогава човек ще разбере, че интересите на едного са интереси на всички.(КОМУНАРИ И ЧИФЛИКЧИЯ, ТОМ 5 от предицата "Изгрева") КОМЕНТАР: За съжаление, рядко може да оцелее една комуна, която не се съветва с живи учители и адепти на Земята. Колкото и голям да е идеализмът и ентусиазмът там, ако някой не е учил 25 години при опитни Посветени, липсата на разпознаване и смирение става причина за съответните последствия. Ето какво казва на тази тема Учителят:

Гордостта е човешко извержение. Когато ангелите видят, че на високия връх се е качил горделив човек, те веднага ще го свалят долу. Ако не слуша, те ще го изхвърлят с главата надолу. Високите места са чисти и свети. Те принадлежат на божествения свят. Обикновеният човек няма право да живее там, да си оставя нечистотиите! (Речи само реч, НБ , София, 8.7.1923)

Много пъти сте правили комуни. Правят комуни и ги развалят. (Отговор на зададени въпроси, СБ , В.Търново, 23.8.1921)

Сега, например, няколко комуни между нас пропаднаха. Два от опитите в Стара Загора пропаднаха, един от опитите в Русе малко ви понараниха. Навсякъде пропадат, защото трябва да знаете, че когато се създава една комуна, трябва да се комунизира трудът, а не капиталът. Туй, което излиза от русенци, то е комунизиране на капитала. Има ли труд комунизиран, всичко става, няма ли труд комунизиран – готовото лесно се изяжда. Тук миналата година аз, заедно с още трима души, свършихме един канал, копахме. (Изпитвайте Писанията!, СБ , В.Търново, 22.8.1922)

Искам да взема подобни реални примери от учениците, които образуваха комуни; необходими ми са примери, и мисля, че те няма да се докачат. Идва при мене един ученик и ми разказва: "Ние намерихме истинския път, направихме една комуна, и понеже сме осигурени, мисля да напусна своята служба. Ние в този град ще образуваме една комуна-светило и ще дадем пример на всички старозагорци". Казвам му: "Докато не съборите вашата къща и докато не съградите нова, не напускайте старата, т.е. не напускайте старата служба. Следователно, първото условие за образуване на комуните е наличието на високо съзнание. Учениците се събират, за да могат взаимно да си помагат. А в тези комуни, в които влизате, вие не позволявате да се проявят всички, а само някои по-стари вземат инициативата в ръцете си и искат да заповядват "в Името Божие". Всеки иска да прокара своите възгледи, да се наложи на останалите. Той твърди, че Духът му казал така. Например, в провинцията някои вървят след мене и говорят, че така им бил казал Духът... Други пък, за да улеснят моята работа, убеждават другите, че трябвало да се пости и че така бил заповядал Учителят... Тези хора ходят и разказват това-онова все "от името на Учителя". А онези, които ги слушат, се питат как така Учителят на нас говори едно, а на тези говори друго?..." (Аз съм истинската лоза, НБ , СБ , В.Търново, 27.8.1922)

В някое общество се устройва комуна, всички се хранят заедно, на братски начала. Какво се забелязва в такива комуни? - Едни работят, а други се ползват наготово от техния труд. Те се оправдават с това, че плащали... Не, плащат или не, всички трябва еднакво да работят! Момичета и момчета - всички ще работят: ще слагат трапезата, ще я вдигат, ще сипват ядене, ще прислужват, ще мият чинии, тенджери. Всичко ще става по дежурство. Всеки ще знае кога е дежурен и ще изпълни задълженията си както трябва. Между комунарите трябва да съществуват добри отношения: да не се обиждат, да не се докачат — всички да се разбират помежду си като братя и сестри. Какво става сега в братските комуни? Едни работят, други чакат наготово. Вследствие на това се явяват недоразумения, недоволства и виждате, че след една година най-много комуната се развалила. Защо? — Всички искат да устроят нещо ново, но на стара основа. Така работите не вървят. (Образуване на добри навици, МОК , София, 7.2.1923)

Вие искате да образувате комуни, но се страхувате, че няма средства. Вие може да образувате комуни, а аз ще ви представя един начин за образуване на сигурен фонд. Колко души сте тук? - Около 200 души. Значи, всеки един от вас не може ли да спести по 300 лв. през годината? - Може! И Тъй, 200 души по 300 лв. - 60,000 лв. За една година - 60,000 лв., в 10 години 600,000 лв.(Две думи!, МС , София, 2.7.1923)

/Едно дете откъснало един косъм от главата на сестричката си/ Сестрата заплаква, а майката се смее, бащата се смее и казват: „Днес нашето момченце отскубна един косъм от главата на сестра си...“ Най-после какво става с този син? - Като порасне, започва да отскубва и космите от главите на баща си и на майка си. Но законът, онзи божествен принцип, е следният: ако на това дете бихме дали целия свят, всичкото богатство, /за да направи това/, то не би трябвало да отскубне този косъм! И ако бихте му казали, че ще му дадете всичкото богатство, детето трябва да каже: „Не, аз не продавам ни един косъм от главата на сестра си!“ Онзи брат, който е отскубнал един косъм от главата на сестра си, той е извършил престъпление. За такъв брат вече се предполага, че той може да направи всички престъпления, да продаде и баща си и майка си. (Най-добрият начин за разсъждение, ООК , София, 31.10.1923)

Ти имаш къща, казваш: „Аз ще завещая тази къща на своите деца.“ - Да, но с това завещание ти създаваш едно препятствие и за себе си, и за своите деца. Ти учиш тези деца да се обленяват, да мислят, че тяхното щастие седи в тази къща. Няма да им казваш, че тяхното щастие седи в къщата! (Свобода, знание и мир, ООК , София, 5.12.1923)

Днес дойде при мене един художник, донесе свои картини. Идеи има в този човек! Този човек не е рисувал тия картини тук, из градовете – рисувал ги е горе, в планините. Религиозни убеждения има в него! Художеството у него е станало вече като едно религиозно убеждение. Той за нищо на света не продава своите картини! Духът работи в този човек. Като го погледна в очите, искрен е той, няма никакви задни мисли. Той казва: „В мене има нещо, което искам да подчиня на Господа, да го туря в услуга на Божественото.“ (Свобода, знание и мир, ООК , София, 5.12.1923)

Казвате: „Да не се унижаваме ние!“ Питам: ако аз работя на нивата на един мой приятел, ще се унижа ли? Ами ако аз наследя една къща от баща си, не се ли унижавам? Ако придобия в наследство една къща от баща си, носи ли ми тя благословение. Следователно, всяко нещо, придобито без труд, не носи благословение. Аз считам, че истинският морал седи в следното: да дойда при вас да работя, да работя по любов.(Свобода, знание и мир, ООК , София, 5.12.1923)

Та сега всичко туй, което вършат хората, това са малките деца, които са оставили своите извержения. Кажете: „Аз служа на Христа“, и раздайте всичкото си имане! Някой казва: „Аз ще го раздам, но ще оставя за себе си поне 10,000 лева“. - Не, всичкото си имане ще раздадеш, а пък ако нямаш да раздадеш, не раздавай нищо! Помня, преди 10 години един богат мой приятел, доктор Миркович, ми казва: „Слушайте, Учителю, да ви оставя настойник на моето богатство“. Казвам му: "Аз не се нуждая да ставам настойник на твоето имане, но ще ти дам един съвет. Ако искаш да изпълниш точно волята Божия, ще раздадеш всичкото си имане на бедните и ТОГАВА ще работиш с мене. Но понеже имаш много роднини, за да не кажат, че сме ти опетнили ума, ти ще продадеш имането си и ще го раздадеш на тях. Не трябва да се опетни името Божие - да не кажат, че вървиш подире ми". И така направи той. Един от братята на доктор Миркович, като умря, остави след смъртта си около 40,000 лева, които завеща за направата на един параклис, обаче роднините му взеха парите и ги разпределиха помежду си. Явява се насън той на брат си и му казва: „Моля ти се, не мога да бъда спокоен, иди кажи на роднините да дадат богатството ми на тази църква, за която съм го определил“. Аз му казвам: "Брат ти като жив трябваше да си уреди въпроса, а сега нека той сам да си го урежда. АЗ НЕ ОБИЧАМ ДА СЕ ЗАНИМАВАМ С УРЕЖДАНЕТО НА МАТЕРИАЛНИ РАБОТИ. Така направѝ и ти, за да нямаш после неприятности". Някои казват за някого: „Богат човек е този, нека дойде между нас“. А, користолюбива е вашата цел! „Ама учен е този.“ Не, користолюбива е вашата цел! Ние искаме хора със сърца. Не че не почитаме този или онзи, нека си е учен, нека си е богат, но ако дойде при нас, нека да разполага с богатството си тъй, както си иска. Ние не искаме да му кажем тъй или иначе да направи. Не, ако иска да изпълни волята Божия, тъй да направи, ако пък не иска да влезе в съблазън със своя живот, нека раздаде имането си на своите роднини.(Допреният въглен, НБ , София, 20.1.1924); Духът на Миркович почти на всекиго от нас каза по нещо, а към Михалаки Георгиев завърши със следното: „На мъдрия ум не давай, на силния мост не ставай, за хляб не се продавай.“ (Годишна среща на Веригата, Варна, 1906 г., СБ , Варна, 24.8.1906)

„По колко пъти да простя? По 7 пъти ли? “ – Не, на 70 места по 7! Туй изкуство вие ще го научите и то ще образува новото общество. И ако ви питат сега: „В какво седи вашето общество, какви са принципите му, какъв е уставът му? “, какво ще кажете? – Първият член от устава на новото общество е да прощаваме не по старому, а по новому. А какво правят хората днес? – Прощават, но по старому си взимат парите... (Колко пъти да прощаваме?, НБ , София, 27.1.1924)

Мнозина, не само между вас, но и между хората отцелия свят, очакват благословението по един материален начин. Аз казвам: не очаквайте подаяния отвън! Ученикът на Окултната школа трябва да има една основна идея – САМ да работи. ТОВА е смисълът. Какво ще ми дават завещание? (Добрите и лошите мисли, ООК , София, 26.3.1924)

Задачата е тук да се хване тоя, който хвърля тия извержения в градината. Така постъпил този учител. Улавя виновника, дава му един добър урок - и втори път той не се осмелил да влиза в градината без позволение. Страхът е, който внася тия човешки извержения, тия най-мръсни работи в сърцето. Хитър е той! Но ще го хванем един ден и ще му кажем: „Кой ти дава това право да влизаш в моята градина?! - Скоро вън от градината!“ Ще му дадем един добър урок.(Страхът, ООК , София, 7.5.1924)

Дяволът е голям пехливанин. Не мислете, че той е толкова слаб и глупав. Щом не си добре разположен към него, щом искаш да се бориш с него, той знае какво да направи с тебе. Хитър е дяволът! Той има предвид някой твой богат дядо, милионер, комуто внушава следното: „Ти ще оставиш своето наследство от десет милиона лева на твоя племенник.“ И наистина, дядото наскоро умира и ти донасят завещанието. Ти си казваш: „Господи, аз Ти благодаря за благото, което ми даваш! “ Дяволът те наблюдава и си мисли: „Чакай, ще видиш сега един Господ!“ - Как? – Дяволът започва да работи усилено като ти донася ред интриги – с този те бутне в някоя беля, с онзи в друга, а ти се чудиш какво става с тебе. Ще те омотае, ще обърка работите ти, докато се принудиш да лъжеш, да насилваш хората, да правиш престъпления.(Теория и практика, ООК , София, 8.7.1925)

Аз ви казвам: "Ще ви завещая една голяма къща". — "Амин!" - "Ще ви оставя 10 милиона наследство". — "Амин!" - Не, вие требваше да кажете „амин“ преди да започна аз. (Той знаеше, НБ , София, 29.11.1925)

"Подаръци, къщи може ли да правим на Господа?" - Господ има ли нужда да Му завещаваме това или онова? Често казваме: "Аз ще направя това или онова за Господа". - Не, това е едно детинско разбиране. Господ не се нуждае от нашите подаръци. (Сам изтъпках жлеба, НБ , София, 25.4.1926)

Като им турят нещо в джоба, те веднага прочитат някоя хубава молитва и казват: “Бог ви прощава.” Ако пък завещаете имота си на църквата, те са в състояние да ви провъзгласят за светия. - Не, истинската Христова църква не се нуждае от завещания. Нека богатият завещае имането си на бедния! (Няма пророк, НБ , София, 14.11.1926)

Когото да е от вас, в една секунда мога да ви направя щастливи. Например, седите, нямате пет пари в джоба си, казват ви – 100 000 лева ви завещават. То е външната страна на щастието. Това е само физическата страна. Второто положение: някой може да ви направи щастлив – показва ви, че той има доверие във вас. ДА НАМЕРИТЕ ЕДНО ЛИЦЕ, КОЕТО, КАКВАТО ЩЕТЕ И ПОГРЕШКА ДА НАПРАВИТЕ, ВСЯКОГА ТОЙ ДА ИМА ДОВЕРИЕ ВЪВ ВАС. ТОВА Е ДРУГОТО ЩАСТИЕ. (Образи на реалността, МОК , София, 10.4.1927)

В Америка един милионер срещнал един метач и му казал: "Ти ми се харесваш. Искам да те направя свой наследник. Имам седем милиона долара - искаш ли да ги завещая на тебе? " – "Не ми трябват пари, не зная какво да ги правя. Аз имам много хубава работа, за нищо не я сменявам с друга някаква." – " Вземи парите и ги употреби както знаеш" – казал милионерът. Метачът взел парите, раздал ги на бедни, а за себе си задържал метлата, с която и по-рано мел улиците. В лицето на метача милионерът видял един добър, справедлив човек, една събудена душа, затова дал милионите си на него и казал: "Вземи тези пари и ги употреби както знаеш." Нека по този начин Бог благослови и тебе, и мене. Ще кажете: "Глупав човек бил този метач...Да не задържи парите за себе си, а да ги раздаде на бедните!" – Не е лошо човек да задържи и за себе си една част от парите, но с тези пари той трябва да изпълни Божия закон. (Форми на съзнанието, ООК , София, 4.1.1928)

Когато човек ликвидира с живота си, веднага дохожда ликвидационната комисия да прегледа сметките му. Така постъпват при ликвидацията на всяко дружество. Онези, които погребват човека, са първите членове на ликвидационната комисия. След тях идат и други, които правят равносметка, колко приходи и разходи има дружеството. Чистите печалби се разпределят между членовете. Също така се разпределят и дълговете. При образуване на дружеството са нужни поне двама души: председател и подпредседател. Те изработват устава на дружеството. След това се записват членове, от които избират останалия състав на управителния съвет: секретар, подсекретар и касиер. (Методи за хранене, МОК , София, 11.5.1928) КОМЕНТАР: И като "погребат" старото ръководство, моментално съставят ново, което абсолютно винаги пак действа с методите на черната ложа: устави, гласуване, мандати, кражби, дарения, хонорари, заплати, завещания, пари, тàкси, продажби, имоти, конкурси и т.н.

Това, че сте били богати, че сте завещали къщите и парите си на своите близки, че сте свършили четири факултета – нищо не значи. Важно е можете ли да простите на брата си заради Господа. (Ограничаване и освобождаване, ООК , София, 29.8.1928)

Като пуснеш божествения кръг в себе си, всичките тия извержения на дявола, които са те нацапали отгоре,/.../ веднага ще изчезнат. (Първата буква, ООК , София, 6.3.1929)

Ако бих умрял, аз бих оставил следното завещание: никъде да не ме заравят и никак да не ме опяват. (Стотникът, НБ , София, 8.9.1929)

Ще остави завещание... Никакво завещание! Сега, според новото учение онзи, който умира, от него нищо не взимай. Нека други да вземат, други да се ангажират с тази работа. Мнозина от вас казвате: „Аз бях глупав, че не си взех наследство.“ - За предпочитане е да разчитате на онова богатство, което Бог е вложил в главата ви, отколкото да очаквате на някакво външно богатство.

(Абсолютно доверие, ООК , София, 18.6.1930)

Погрешките на хората са извержения, които ти ходиш да събираш оттук-оттам. В това обаче няма никаква философия. Видиш ли ги, замини ги, не се занимавай с тях. Да изследваш една добродетел - това разбирам, защото добродетелта е един скъпоценен камък. Що се отнася до погрешките, тях оставяйте настрана. Те и без това са в съзнанието на хората. Закон е - докато се ровиш и търсиш погрешките на хората, те ще се пренесат у теб. (Физическият и Божествения живот, ООК , София, 2.3.1932) КОМЕНТАР: Словото съветва хората, чиято професия или призвание е да се занимават с нечистотиите в света, с парите, болестите, грешките, престъпленията на хората и пр., да се чистят интензивно през цялото си свободно време с положителни образи, божествена музика, творчество, излети сред пирродата, общуване с чисти и святи хора - и т.н.

Християнството не позволява да се правят никакви завещания. Каквото даде бащата на сина си, да го даде приживе, да не оставя никакви завещания и да се карат след смъртта му. (Светите Твои градове, НБ , София, 12.5.1935)

Сега вие мислите, че някой път аз искам да ви кажа: "Ще ми завещаете къщата". Какво ще ми завещаете! Вие с жена си се бихте, карахте се, и като турите на моя гръб тази беля, ще дойде дяволът. Най-първо, ти ми завещаваш нещо, което не е твое. Тези камъни, с които е съградена къщата, не са ваши - вие ги взехте, без да питате Господа. Сякохте дървета, пак без да питате. Ще ми подарявате крадени неща... - Не му искам ни гредите, ни камъните за себе си! Ако някой иска да ми завещае една къща, не искам. Мене често ми казват: „Учителю, защо не направиш една хубава станция? “ Казвам: Тебе Господ ти направил една хубава станция, по-хубава от тази никой не може да ти направи.(Гласни и съгласни – радости и скърби, ООК , София, 24.3.1937)

Наскоро дохожда при мене един господин с особено предложение. Той ми каза: "Всичкия си имот ще завещая на Братството, при условие да живея между вас". Аз го изпитвам: "Какво имаш?" – "Една къща и триста декара земя". – "Можем да те приемем, но имаш ли някакви дългове?" – Да, четиристотин хиляди лева". Имотът му струва двеста хиляди лева, а той има да дава четиристотин хиляди... (Двете дървета, УС , София, 31.10.1937)

При светлия ум човек никога не се спъва. Ти можеш да се спънеш от живота на един човек или от неговите постъпки. Та ако в двора ми влезе едно говедо и си остави своите изпражнения, трябва ли аз да си изгубя мира от това животно? - Ще взема един прът и ще го изпъдя навънка. Ще взема лайната му и ще ги очистя. И ще бъда весел! Какво има да се занимаваме с животните? То според своите разбирания си върви. Какво има ние да се занимаваме с животните, да им даваме заповеди накъде трябва да ходят. Животното, накъдето ходи, там си остава своята визитна картичка. (Качества на ума, сърцето и тялото, СБ , РБ , 7-те езера, 8.8.1937)

Мъчно е да обикнете един човек. Кога? - Представете си, че в дома ви влезе един човек, който цял е нацапан с човешки извержения и ви пита дали го обичате... Какво ще му кажете? Възможно ли е в този вид да го обичате? (Призова учениците Си, НБ , София, 5.11.1939)

Един богат казва: „Слушай, ела, има едно говеждо извержение тук. Ако стъпиш на извержението, ще ти дам сто хиляди лева.“ /.../ Питам: ти, като стъпиш, ще бъдеш ли чист? Ще се опетниш! Ще му кажеш: „Без пари на говеждото извержение стъпвам, но с пари не стъпвам!“ Питам: ако сега вас ви предложат това, кой от вас няма да стъпи? За сто хиляди лева ще стъпиш ли на едно говеждо извержение? “ Ако аз нося една торба със злато и стъпя на едно извержение, ще хвърля торбата със златото! извержение?“ Ако аз нося една торба със злато и стъпя на едно извержение, ще хвърля торбата със златото! Ако аз нося парите и по невнимание стъпя на едно говеждо извержение, аз ще хвърля парите и ще си замина без пари. Защото, щом ги нося и стъпя с парите, ще ги хвърля, за да кажа, че съм стъпил без пари.(Новият морал, МОК , София, 6.6.1941)

Дойде някой при мене и вони. Аз досега съм изследвал уханието на лъжите. Има една лъжа, на която смрадта прилича на развалено розово масло. Има лъжа, на която смрадта мирише на развалена захар. Има лъжа, която мирише на маслото на развален здравец. Има лъжи, които мязат на гнили круши, на гнили ябълки; има лъжи, които мязат на гниещо месо; пък има и лъжи, които мязат на човешки извержения. То са факти! Та сега според степента на миризмата познаваме каква е лъжата, от кой род е. Като дойде някой, казвам: “Това е голяма лъжа!” (Законът на лъжата, УС , СБ , София, 7.9.1941)

Божественият свят е освободен от изверженията на мухите. Освободен е от изверженията на комарите. Освободен е от изверженията на хората. Освободен е от помиите на хората, от плюнките. /.../ Разбираме - от ония прибавки, които човек е внесъл в живота със своя нередовен живот. Той, най-първо, не е мислил както трябва, не е чувствал както трябва и не е постъпвал както трябва. (Виделината свети, НБ , София, 24.5.1942)

Преди години дойде при мене един познат, да ме моли, да му кажа, кой билет е пълен, за да спечели поне 500 хиляди лева. Ако спечели, щял да даде на Братството 50 хиляди лева. Казах му, че ако Братството се нуждае от пари, то ще вземе пълния билет, няма да чака на него. – Сиромах човек съм, да си помогна на положението. – Сиромах си, но днес си по-добре, отколкото, ако станеш богат. Богатството ще те заслепи и ще се откажеш да служиш на Бога. (Устойчиви връзки, СБ , РБ , София, 26.8.1942)

Аз виждам какво се върши под земята и какво се върши над земята! Аз виждам какво се върши във всички шантани. Аз виждам какво се върши във всички домове. Аз виждам какво се върши в училищата. Какво се върши в църквите - и навън, и вътре, навсякъде виждам какво е. Не ме въодушевляват домовете, които са пълни с извержения! Мене не ме интересуват клозетите на хората. Мене не ме интересуват банките, дето турят парите си да се осигуряват, не ме интересуват хамбарите. Да чакам с мили очи да ми дадат една крина жито - то е смешна работа... Смешни хора сме ние! (Новият път, УС , София, 8.11.1942)

Дойдат при мене и казват: „Ние не живеем добре тук, на Изгрева...“ Не само вие, но хиляди идват от видимия и невидимия свят и някои от тях оставят своите извержения. По някой път вие привличате тия хора. Вие мислите, че хората на Изгрева са ангели. - Като дойдете, виждате, че не са. На Изгрева има ангели, но всичките не са ангели. (Умни, добри и силни, ООК, София, 13.10.1943).

 

 

9.09.2021 г. 20,04 ч.

 

 

ИЗ ПОЛОЖИТЕЛНИТЕ ИЗКАЗВАНИЯ НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО ЗА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ.

Никога не се заемайте да се борите с плътта, греха и дявола, защото който се помъчи да стори това, поставя се на фалшива почва. Ако искате да вървите добре, то на лошата мисъл и изкушението противопоставяйте една добра мисъл, и тогава ти, като станеш център, ще оставиш двете мисли и желания да се борят, а ти ще си вървиш по пътя неповредим. Намразил си, например, някого, на когото често и без да щеш изпращаш лоши мисли. В такъв случай намери се и се сдобри и сприятели с друг човек, на когото животът и линията на поведение са диаметрално противоположни с живота и линията на поведение на човека, с когото си се намразил. И тогава добрите мисли и чувства, които храниш към добрия човек, с когото си се сприятелил, ще влязат в борба с лошите мисли и чувства, които изпращаш на човека, с когото си в ненавист, и така ти ще останеш неуязвим. Всякой един ден вие преминавате всичките сфери. Вашата душа се движи през всичките сфери и всякой един ден вие имате случай и възможност да държите връзката с която и да е сфера и да се свържете с която и да е противоположна сфера.(Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г., СБ , Варна, 22.8.1908)

КОМЕНТАР: Дори във философските енциклопедии на предишния режим, макар и атеистични, Учителят "П.Дънов" бе представен като ГОЛЯМ ДИАЛЕКТИК. Известно е изказването на Маркс, че използва за гръбнак на учението си диалектиката на Хегел, но я бил обърнал "с хастара наопаки", за да обслужва революцията. При все това, честните апологети на диалектическия материализъм са оценили Учителя по-благослконно от клерикалните метафизици и някои европейски дуалисти, които представят диалектиката като враг на Духа, защото не познават Хегел, макар и да са немскоезични. И въпреки теоретичесикия недостатък на последните, на практика те се оказват много по-близко до Бога, отколкото някои българи, които безапелационно отхвърлят контакт с противоположното и го правят даже с ненавист. Въпреки че те са с Учителя на уста, сам Той ги идентифицира като агенти на другата ложа, понеже ни занимават с "единствено правите истини" - техните собствени. За разлика от тях, наследниците на богомилите в Европа днес се занимават с духовно мостростоене за възстановяване на връзките между "кошарите" на Бялото Братство, разкъсани през вековете. Божественият диалектик днес със всичка сила строи мостове между различията. Като буквата "н", той поддържа тия мостове активни, двупосочни, доброжелателни. Но тази диалектика на духа и душата им произтича не само от един превъзходен ум, а и от доброто им сърце с произход от Бога: то се отличава с Разпознаване, Отклик, Почит, Уважение, Преклонение, Обожание, Служене, Благоговение. С нуждата да се учим от по-опитни и да ги следваме и на Земята, а не само на Небето. Но това правим не само от духовни и гностични потребности, а преди всичко ОТ ОБИЧ И ЛЮБОВ. От жаждата за Братски Живот - ХОРИЗОНТАЛАТА на божествените учения, диамантената твърд на служенето и колективността. Без нея, днес вертикално излитане на индивида към Абсолюта е абсолютно невъзможно. Мистиците-индивидуалисти ДАЖЕ И СЕГА се опитват да възлизат нагоре като барон Мюнхаузен, дърпайки самите себе си за косата си. Обаче успехите им са съмнителни, понеже нямат благ поглед, блага мисъл и благо чувство към различните. Мистичните им преживявания са егрегорни, не са реални. Даже и най-мощните им ядрени сили за излитане не могат да направят нищо, ако нямат сопло, корпус, части, електроника, силози и пр. Ако няма Екип, който да ги сглоби и пусне в действие, да следи и коригира полета им. Религиозният себизъм и егоизъм на такива, както казва Учителят, ги кара да се чувстват нещо повече от другите и да бъдат винаги в центъра - за слуги, ученици и послушници те не стават.

ОЩЕ ОТ УЧИТЕЛЯ ДО 1944 г.:

Всички гледайте да се срещнете с някой добър човек в света и с него вие ще си послужите като при оазис, в който ще си починете и ще си вземете чрез него храна, с която ще си послужите, докато стигнете до друг оазис. Затова, свързвайте се с добрите хора в света, за да се ползвате от тях. Според Учителите на всички окултни школи, човек трябва да търси известни елементи там, гдето те съществуват. Не можете, например, да станете богат човек между лоши хора, защото това, което вие насаждате, те ще го разрушат. Добри хора ще станете само между добри хора. (Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 27.8.1910)

За сферите: вие всякога се излъчвате и ги бродите, само че сте в несъзнание, та не можете да си дадете отчет. Интересно е, че когато човек отива при един болен с мислите си, трябва да създаде противоположни мисли, та с това да възбуди борба у болния. Има две същества у нас: едното винаги се тревожи, гневи, а другото примирява нещата и не се смущава. (Приложение към протокола от 1910 г., СБ , В.Търново, 31.8.1910)

Казва се, че двама или трима, каквото и да попросят в Мое име, ще им бъде. Но знайте и не изпускайте от предвид, че два елемента не могат да се съединят без изискуемите условия. (Всекиму според вечната Правда, ИБ , , 10.11.1912)

Искате ли да се лекувате и избавите от своите ежедневни измами, не се съединявайте с духове, проклети и изгонени от Небето. (Назидавайте себе си, ИБ , София, 26.8.1913)

Тоя закон може да разберете, като опитате тия два противоположни свята. (Житното зърно, НБ , София, 5.4.1914)

Всеки има против някого по нещо: хората все се съдят. Навсякъде има разделение на възгледите, но ние трябва да дойдем до убеждението да отхвърлим всичко онова, което трови нашия живот, и този поне в момент да се примирим, да станем тихи и спокойни, да очакваме със смирение великото събитие, което настъпва. (Законът на служенето, НБ , София, 9.8.1914)

Трябва да бъдем малки, трябва да бъдем бедни, за да станем богати. То са два противоположни полюса, между които, именно, лежи развитието. (Важността на малките неща, НБ , София, 16.8.1914)

Буквата "н" показва двете противоположни сили, които са в борба, а пък тая борба показва, че от противоречията на света трябва да направим една стълба, по която да се изкачим, та да можем да гледаме един no-ясен хоризонт. (Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1914)

Законът на противоположностите включва в себе си закона на отлива, а законът на подобието – закона на прилива. Тия два закона на противоположностите и подобието, ако можем да ги разберем, са две велики неща в света. Тия два закона на противоположностите и подобието регулират света. (Духът и плътта. Приливи и отливи в, НБ , София, 15.11.1914)

В природата има разни степени на интелигентност, и с каквито се съедините, такива ставате. (Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята?, ИБ , Бургас, 23.1.1915)

Съединете се както се съединява мъжът с жената, както брат и сестра се съединяват, защото в съединението е силата, в съединението има работа, градеж, мисли, чувства, стремежи, цивилизация. (Новото основание, НБ , София, 23.5.1915)

Ние поединично сме мъртви, а когато се молят заедно, хората стават една мощна сила. (Молитва, НБ , София, 17.7.1915)

Сега да преминем на противоположностите, които изисква законът за раждането, който е закон за вечното развитие. Чрез тоя закон Господ напълно се изявява на нашата душа и чрез него Духът работи положително.(Рождението, НБ , 7.1.1916

Знаете от физиката, че при съприкосновението на двата електрични полюса веднага се образува искра, светлина. Казвам: обърнете се към противоположния полюс на живота, за да намерите светлината, която търсите! (Да възлюбиш Господа, НБ , София, 15.10.1916)

Всеки трябва да носи тази мисъл със себе си: обединение и единство навсякъде! Някои мислят, че съм дошъл да разединявам. - Не, да съединявам, да обединявам – за това ме е пратил Господ тук на Земята! (Ще ви въздигна, НБ , София, 3.12.1916)

Съединението е една разумна сила. Всички трябва да се стремите: жени да се съединяват с мъже, мъже да се съединяват с жени! Ще ги съединим, ще ги съберем, и ще намерим общия сбор, а то е Животът. (Спаси ни, НБ , София, 17.12.1916)

Прочетете Евангелията от Матея и Лука. Там е казано: „Когато отидеш при олтара да принесеш дара си и усетиш, че имаш нещо против брата си, остави дара си и иди да се примириш с брата си; ако той не иска да се примири, вземи още двама и иди пак при него“. Който отива пред олтара, трябва да се е примирил с всички! Никой не може да отиде пред олтара, ако предварително не се е примирил. /.../ ТРЯБВАда се примирите! Ще кажеш: „Братко, да се примирим!" (Братът на най-малките, ИБ НБ , София, 1.1.1917)

Казва Господ: „Вие сте турили във вашия ум лоши мисли, лоши желания в сърцата си, и лоши думи излизат от устата ви. Да се спрат устата ви от лоши думи!” Ако вие вземете помия и напръскате брата си, какво ще стане -добро ли е това, ще ви похвали ли вашата майка? Това не е християнство; да опръскаш твой брат не е добро нещо. „Ама – ще кажеш – човек може да съди.” Аз казвам: иди, примири се с брата си; иди при него и кажи му: „Братко, извини ме!" (Венецът на живота, ИБ , БС , София, 15.2.1917)

Всички свещеници, проповѣдници, царе - всички трѣбва да се съединятъ около майката, и така ще се поправи свѣтътъ. (Яков и Исав, НБ , София, 8.4.1917)

В тези противоположности на нещата вие ще намерите много верен отговор. (Влиянието на музиката, ИБ , 12.4.1917)

Ако изтълкувамъ думата „воля“, подъ нея подразбирамъ двѣ противоположности, които сѫ свързани въ ЕДИНЪ принципъ и дѣйствуватъ въ ЕДНА посока. Значи, волята подразбира принцип, който свързва две противоположни сили – силите на ума и на сърцето, - като ги заставя да действат в една разумна посока. (Волята Божия, НБ , София, 22.4.1917)

Някои мислят, че, за да се спасят, трябва да бъдат "правоверни". - Не е така! Ако ти спиш, когато слънцето изгрява, какъвто и да си, нищо не може да те спаси. Спасението на човечеството се крие в онази велика религия, която обединява всички религии, като удове на едно цяло. Новата религия е ЛЮБОВТА! Тя обединява всички хора, примирява и разрешава противоречията им и внася в тях радост и веселие.(Богъ е съчеталъ, НБ , София, 13.5.1917)

Натъквате ли се на противоположни мисли, не бързайте да вадите заключения. Мислете върху тях, и ТОГАВА правете своите заключения. (Доброто съкровище, НБ , София, 20.5.1917)

Ум без сърце не може, и сърце без ум не може. Те вървят всякога заедно и взаимно се допълват. (Пръбъдване, НБ , София, 27.5.1917)

Христосъ казва: "Онѣзи мѫже и жени, които служатъ на Бога, трѣбва да се съединятъ". (Богъ е Духъ , НБ , София, 3.6.1917)

"Н" е надеждата - примирявание, осъществование на всички противоположности. (Писмо, ИБ , Варна, 9.2.1918)

Обаче противоречието се решава с частичката, която съединява двата противоположни бряга на буквата "Н". (В истия час, НБ , София, 14.7.1918)

Въ какво се състои творческиятъ принципъ? — Въ съгласуване на две противоположни мисли и желания. Това е ребусъ, който трѣбва да се реши правилно. (Да Го посрещнат, НБ , София, 8.9.1918)

Когато се яви у вас думата „разделяне“, нека се яви веднага противоположната ѝ „съединение“ - и веднага ще се научите да превръщате разделянето в съединение. Не разделяйте ума от сърцето си, съединявайте се всички мъже и жени; нека всички народи се съединяват в тази бъдеща култура; нека човешкият дух се съедини с Бога! (Разделено царство, НБ , София, 8.12.1918)

„Тамъ съмъ и Азъ срѣдъ тѣхъ.” Защо се събиратъ двама или трима заедно? — Да намѣрятъ истината, която ще внесе спокойствие и миръ въ душата имъ. (В мое име, НБ , София, 29.9.1918)

Кѫща се нарежда, когато двама млади се събиратъ да живѣятъ заедно. Когато две птички се събиратъ заедно да мѫтятъ и си правятъ кѫща — пологъ, гнѣздо. Когато се събиратъ ученици да учатъ заедно, съгражда се училище. Когато имашъ нужда отъ любовь, ще кажешъ: "Господи, съедини ме съ любовьта!" Българитѣ казватъ: „Съединението прави силата.” Тукъ липсва нѣщо. Правилно е да се каже: „ЛЮБОВТА прави съединението, а съединението прави силата.” Ако българитѣ искатъ работитѣ имъ да вървятъ добре, трѣбва да си служатъ съ цѣлия изразъ, а не само съ последния — "Съединението прави силата".(Неизвестното, НБ , София, 29.12.1918)

Който знае, какво значи начало на нещата, той разбира думите "Бог-Отец". Който разбира двете противоположни начала в света – духът и материята, - той знае смисъла на думите "Бог и Дух". (Голямата вяра, НБ , София, 19.1.1919)

Ако момата играе само с един момък, както се играе по баловете, нищо няма да придобие, особено ако момъкът е демагнетизиран. Същата мома на хорото ще спечели нещо. Тя ще се върне вкъщи разположена и ободрена, защото е приела от общия магнетизъм на участващите на хорото. – Трябва ли да играем на хорото? – Ще играете, но като българи, а не като европейци. Добре е да се събирате по 200-300 души заедно и да играете, а тъй, двама по двама, или ще спечелите, или ще изгубите. (Нито тържик, НБ , София, 13.4.1919)

Числото 10 е рационално, а 5 е ирационално. Мъжът е числото 5, затова не му върви. Той трябва да се съедини с жената, за да станат двамата числото 10, което е рационално число. Съчетанията на тия живи числа ще дадат бъдещия живот. (Гърбавата жена, НБ , 8.6.1919) КОМЕНТАР: Това е едно точно потвърждение на свещената фигура "МЪЖ И ЖЕНА" - Два преплетени пентаграма с общ център, на 180 градуса един от друг, и обиколени от две окръжности. Обърнатият пентаграм е опасен и адски, когато не е в две окръжности - инак е символ на Всемирната Жена в духовния свят. Обаче Мъжът и Жената са в божествения свят, само когато са обединени както в споменатата свещена фигура.

Търсете такива хора, с които да сте противоположни по енергия. Като се съберат мъж и жена да живеят заедно, единият от тях трябва да бъде Учител, а другият ученик. А вие започвате да се борите за първенство. Ако мъжът ви има тези вибрации, които могат да подигнат вашия ум, дайте нему мястото на учител. Жената днес казва в този случай: „Аз не обичам да се подчинявам!“. - Знаете ли какво значи думата „подчинение“? – Да се подчиняваш, значи да възприемеш енергията, да я обработваш. (Учител и Господ, НБ , София, 15.6.1919)

Казано е, че Бог се проявява в две противоположни направления. Значи, в Него действат и положителни, и отрицателни сили. (Аз съм онзи човек, НБ , София, 28.9.1919)

Душата "c", която е на същия диаметър с "a", но на противоположен полюс, е още по-стара и по-напреднала. Докато "a" има да извърви низходящата половина на кръга, "c" се движи по възходящата му половина. Те ще извървят равен път, но знанията, които ще придобият, не ще бъдат еднакви. Едната част на кръга означава слизане, а другата възлизане; във възлизането се придобива ЕДНО знание, а в слизането - ДРУГО. Следователно, когато от висотата на ума ние слезем към сърцето, умът придобива едни знания, а когато сърцето се движи отдолу към ума, придобива други знания и чувствания. И тогава формулата е следната: умът, като слиза надолу, придобива "умочувствания", а сърцето, като върви нагоре, придобива "сърцемисления". (Двамата свидетели, НБ , София, 16.11.1919)

Когато Господ създаде света, Той го създаде от две еднакво интензивни сили, които действат в противоположни посоки.(Работѝ на лозето ми, НБ , София, 14.12.1919)

И тъй, надеждата е принцип, който примирява всички противоположности на физическия свят, тя борави с видимия свят, със света на промените и измененията. За да разберете любовта, трябва да опитате върху си две противоположни състояния. (Надеждата, ИБ , Русе, 16.1.1920)

Когато искаш да помогнеш на някого, трябва да слезеш на неговия уровен. Но ти трябва да бъдеш противоположен на него: ако той е положителен, ти ще бъдеш отрицателен. Ако не си такъв, ще намериш друг с противоположна енергия на него - ТОЙ да свърши работата. Ако ти си противоположен на него, ще го спасиш. В противен случай, ще се обърнеш към невидимия свят да му помогне. Като му отнемат това, което е спечелил, той ще се върне към тебе. Външно вие се примирявате, но вътрешно си оставате непримирими. Истинско примиряване става в името на трите закона: какво можеш да направиш в името на Бога; какво можеш да направиш за доброто на своята душа и какво — за благото на своя ближен.(Съмнение и вяра, ИБ , София, 18.1.1920)

"Правите" и "кривите" хора са две противоположности, които въртят колелото на живота. Опитайте се да махнете обиколката на колелото - да видите какво ще стане... Достатъчно е да се возите половин километър на такава кола, за да кажете: "Всичко оставям, но на такава кола не мога да се возя!". ТОВА е "кривото" в света. Турете един диаметър на кривото - и то ще стане право. (Аз съм жив, НБ , София, 22.2.1920)

Движението на материята и движението на Духа са в две противоположни посоки и те не се мразят, но никога не се заемат да свършат работа един вместо друг. /.../ Ще ви моля, когато разисквате по този въпрос, спрете замалко вашите религиозни вярвания. (Труд и мъчение, ИБ , , 4.3.1920)

Жалко е, че и досега още Христос не е намерил такива двама души, готови да се съединят в името на Христа и да тръгнат след Него. (Отиде след Него, НБ , София, 11.4.1920) КОМЕНТАР: Това твърдение е в резонанс с изказванието на Учителя, че досега няма нито една двойка на земята - мъж и жена, - която да е решила правилно въпроса за любовта, както и с едно подобно Негово изказване за ученичеството - че Учителят все още няма нито един съвършен ученик. Разковничето би трябвало да е в тайната за Тройния Ритъм и Тройновселенските токове, които се разглеждат в най-вътрешните класове в Школата. Там се добива яснота и за РАЗМЕНИТЕ на сродните души, и за верижните реакции при групирането на родените от Бога, за които Словото говори толкова често: по двама, четирима, осем, 16, 32 и т.н. Разяснява се и една от най-големите тайни на древното Грехопадение: как съединенията ни с несродни и даже сродни същества ни вкарват в гроба, ако преди това не сме се съединили с Бога. Колкото и да говори Словото за съединения, То влага в тази дума съвършено друго съдържание: с частите имаме право само на СМЕСВАНЕ И СДРУЖАВАНЕ, НО НЕ И НА СЪЕДИНЯВЯНЕ. Това не значи, че при смесването и сдружаването не протича силен ток на обич и любов, но когато на земята след Грехопадението този ток пртотича чрез егоистично съединяване по астрална тръпка или съображения, той слива частите в сплав, амалгама. Кармата извършва сложни електролизи чрез много страдания, за да върне елементите в оригинарния им вид. При смесването и сдружаването частите не изгубват индивидуалната си свобода и свободата си да се смесват и сдружават и с други. Посланията на Учителя не са само към емоционалните групи, но и към много Негови идейни последователи. Немалко проповедници и функционери засега нямат импулс и все още не са намерили пътя към добромислието, отстъпките, взаимоприемането, обединението и взаимолансирането. В очите на Бога индивидуалистите все още не са живи, понеже гонят само своето си дело. За тях Той казва:

Понякога тия частици не са съединени, всяка си живее индивидуално и казва: „В моята работа никой не трябва да се меси!”; а в друг случай всяка частица е свързана една с друга - всички са ЖИВИ. (Работете с Любов, ИБ , БС , София, 10.5.1920)

Мъже и жени, съединете се сега, дайте ръцете си! (Кротките, НБ , ИБ , 25.1.1921)

"Бог е любов". Трябва да започнем ПРАВИЛНО с любовта. Не търсете Бога в небето, но тъй, както дeтeтo търси майка си и както цветята - земята. Спуснете корени дълбоко, влезте в материалния свят. След като слезете 5, 10, 15, 20 метра надолу, у вас ще се яви желание да се поляризирате и да се качите нагоре. Тези две противоположни посоки създават желание за растене нагоре и надолу. По този закон ние примиряваме материалистите с идеалистите. Тогава в света идват материалистите или, както ги наричат, "безбожните хора", у които /обаче/ има стремеж. Първите се спущат дълбоко в материята, те никога не са видели слънцето. Тези хора са корените, а идеалистите - това са клоните. Но, ако нямаме материалисти, никога не щяхме да имаме идеалисти.(Любовта, НБ , София, 27.2.1921)

Когато любовта проникне отдолу нагоре, от сърцето в душата, от душата в ума и оттам в човешкия дух, ще има хармония, движение в две посоки - две противоположни течения. Ако в момъка мисълта и дишането са правилни, в него течението става правилно, и ако сте ясновидец, ще забележите, че от ръката му по направление към ума ще изтича една светлина. Ако чувствата на момата са правилни, ще видите, че от нея излиза една бяла, мека светлина, окръжена с една много тънка розова краска. Тези две светлини - на момъка и на момата, - като се срещнат и се съединят, ще образуват божествена вълнà. Какво чувстват тези млади? Те казват: "Ние сме готови двамата заедно да се борим в света и да се жертваме!" Тогава и бабите ще възкръснат, защото стари хора няма да има. Пак колективно ще работим, за да се върнем към първоначалното съзнание, като се съединим с тоя велик закон. (Вярата, НБ , София, 6.3.1921)

Квадратътъ - това е полесражението въ свѣта, т.е. чисто физическия свѣтъ, а диагоналътъ, хипотенузата въ него показва онзи великъ законъ, чрѣзъ който се примиряватъ противоположноститѣ. Има ли по-голям огън от любовта? Когато една мома люби някой момък и не знае как да прояви любовта, тя си, казва: „Изгори ме тоя огън! “ – Защо я е изгорил огънят? – Защото не може да люби. Когато два противоположни елемента не могат да любят, непременно ще изгорят. (Новиятъ човѣкъ, НБ , София, 13.3.1921)

Да си дадеш ръката, това значи два ума да се съединят в едно, за да работят взаимно за облагородяване на човека във всички области на науката; две сърца да чувстват еднакво, и две воли да се обединят за добро. (Двете жени, НБ , София, 12.6.1921)

Умъ съ умъ - то е все умъ, това е еднообразие въ живота, въ природата. Сърце съ сърце - това е сѫщо еднообразие. /.../ Значи, ако съберете на едно мѣсто само сърца, вие ще съберете най-голѣмото зло. Слѣдователно, ще ги съединявате така: едно сърце – единъ умъ, единъ умъ – едно сърце; едно сърце – единъ умъ, единъ умъ – едно сърце. Всѣки день правете опити, може да се пукнатъ и 100 реторти - нищо отъ това. Не чакайте другитѣ да го изнамѣрятъ. Когато единъ день добиете този нѣктаръ, вие ще бѫдете най-щастливитѣ хора въ свѣта и радостьта ви ще бѫде толкова голѣма, че никой не ще може да я опише! И кой ще бѫде сокътъ на това съединение? – Любовьта! (Правда, истина и светость, НБ , София, 26.6.1921)

Щастието на човека се обуславя от разположението на духа му - да е доволен от това, което е приел в даден момент. И когато тези хора се съединяват, трябва да имат еднакви идеи. (Пробуждане на колективното съзнание, СБ , В.Търново, 19.8.1921)

Като се съединят тези две души, те искат да намерят трета, която от своя страна пък иска да намери четвърта - и т.н. Те искат да се съединят - и като се съединят, разбират божествената мъдрост, която сега се събужда. ТУЙ е вечният стремеж! (Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили, СБ , В.Търново, 22.8.1921)

Всичко у вас с ЛЮБОВ да бива!“ (Първо послание към коринтяните 16:14); „Да се утешат сърцата им, съединени купно в любов, и във всяко богатство на съвършено разумение да познаят тайната на Бога и Отца и на Христа.“ (Послание към колосяните 2:2); От ТОВА всички ще познаят, че сте Мои ученици - ако имате ЛЮБОВ помежду си.“ (Евангелие от Йоана 13:35)(Утринен наряд, 22 август, СБ , В.Търново, 22.8.1921)

Всички съединяват своите сили - тъй и вие, по същия закон. Взаимната светлина, която излиза от вас, ще я препратите към този свят. И желая и мъже, и жени да бъдете смели и решителни! Който е праведен и който веднъж просияе, куршум за него няма. (Тогаз те ще просветнат!, НБ , София, 23.10.1921)

Има само един закон, той е следният: ние имаме право да се съединяваме само с Бога, и с никого другиго в света! С Него можем да се съединим и резултатите ще бъдат добри, а всяко друго съединение, при каквито и условия да е, ще причини повече вреда, отколкото полза. СЛЕДОВАТЕЛНО, ТРЯБВА СМЕШЕНИЕ, СДРУЖАВАНЕ, А НЕ СЪЕДИНЕНИЕ. Вие искате да се съедините... - Не, никакво съединение не бива да има между вас! Ще се съедините само с Бога, а между вас да няма никакво съединение! А който се съединява, ние ще го изпъдим навън, навън! Човешкият егоизъм е опасен затова, защото е образуван по този закон на съединението. Това е едно ужасно съединение! Не, не, приятели: факторът е вашият егоизъм – основата в културата на мравките: по закона на съединението азотът и кислородът във вас са се съединили и са образували една от най-силните отрови. Тогава ще се разедините и ще се съедините с Бога, ще се образува едно вечно благо, а помежду си ще живеете като братя. И тъй, първото съединение, което трябва да направим, то е с Бога, с Любовта. Нашата душа трябва да се съедини с Божествената Любов, и в такова едно съединение ще се яви новият живот, който Христос нарича "възкресение". Опитвали ли сте се вие да се съедините с Бога? – Съединете се с Любовта и разединете се от света! Съединете се с Бога и разединете се от света - и вие ще бъдете свободни. Не се обвързвайте, не давайте дума никому, не се съединявайте с никого! И сега аз ви поздравлявам с новото съединение и с новото разединение. (Аз ще го възкреся!, НБ , София, 27.11.1921)

Само когато намериш душа, сродна на твоята, която да съставлява противоположния полюс на твоя живот, само тогава ще има растене и ще започне истинската еволюция. Следователно, вие, които разбирате математиката, ще направите тия пермутации: ще образувате двата полюса на Духа и ще турите сърцето на противоположния полюс, защото животът не се намира в самосъзнанието и съзнанието. (Сродните души, НБ , София, 1.1.1922)

Вие мислите, че сте много благочестив, благоугоден на Бога, а при това някой път някой ваш брат, който е противоположен на вас, /вие го виждате като/ плевел. Но ГОСПОД може да го е пратил при вас /неслучайно/- как ще решите тази задача? - Ще я решите само тогава, когато ви се отворят очите да видите какво излиза от тялото му: светъл ангел ли или някой демон; нагоре ли отива той - или надолу. (Плевелите и пшеницата, НБ , София, 22.1.1922)

Вие ще знаете, че всичко, което става в света, е необходимо за общото развитие на космоса. За да върви развитието правилно, нужни са два процеса, които се извършват в противоположни посоки. (Качества на ученика, ООК , София, 4.4.1922)

Думата „не“ означава две противоположни величини, две противоположни истини, на които трябва едно място или трябва един ум, за да минеш от едно състояние в друго и да примириш тия две противоречиви истини, които нямат допирни точки. „Не“ означава два бряга, между които тече вода; и, следователно, онзи, който не знае да плува, той всякога ще се удави в тази река - затова трябва да има мост. (Не бъди неверен, но верен!, НБ , София, 16.4.1922)

За да мисли човек, в мисълта трябва да има два противоположни полюса. Противоположните полюси подразбират разнородни енергии: положителна и отрицателна.(Правила за живота, ООК , София, 27.4.1922)

Ако се съберат на едно място двама души, които имат положително електричество в себе си, те непременно ще се отблъснат; ако влязат в разговор помежду си, след раздялата те веднага ще изпитат неразположение на духа си, недоволство. Ако в дадения случай единият от тях не може да превърне положителното електричество в отрицателно, тогава те трябва съзнателно да се разделят, временно поне, и всеки да потърси за себе си другар с електричество, противоположно на своето. Иначе във всекиго ще се събуди някакво враждебно чувство по отношение на другия, вследствие на което той ще прояви активност в характера си и най-после, като резултат на тази активност, ще дойде грубостта. Дали този човек е мъж или е жена, е безразлично - той ще изяви своята грубост, понеже електричеството се движи по къси линии, а грубостта се проявява по най-късите линии. Ако се съберат на едно място двама души с отрицателно електричество в себе си, те пак ще се отблъснат, вследствие на което между тях ще се яви известно недоволство, съмнение, страх - те ще се страхуват един от друг. Следователно, когато се срещнат двама души с положително електричество в себе си, те ще станат толкова активни, че ще се бият, ще се дуелират помежду си; ако пък се съберат на едно място двама души с отрицателно електричество в себе си, те няма да се бият, няма да се дуелират от страх за живота си, но между тях ще се яви лицемерие, измама - единият ще гледа по околен път чрез измама така да обвърже другия, че да му отмъсти. (Закон за енергиите, МОК , София, 10.5.1922)

Човек расте, когато се намира между две противоположни състояния. (Превръщане на енергиите, ООК , София, 4.8.1922)

Когато птиченцето чурулика „чиу, чиу“, то казва: „Обичам, обичам!“. За да произнесеш една дума, която съдържа сила, за да я изкажеш, твоят ум трябва да вземе участие при създаване на нейната форма. Твоята воля трябва да вземе участие при впрягането на ума да мисли, а твоето сърце трябва да вземе участие в съдържанието на тази дума. Следователно, трябва да се извърши тройно движение в противоположни посоки, движения в тези три свята. (Изтълкувай ни тази притча, СБ , ИБ , В.Търново, 26.8.1922)

Както духът и материята живеят заедно, макар и в противоположни посоки, така и човек се нуждае и от материалния, и от духовния свят. (Аз съм истинската лоза, НБ , СБ , В.Търново, 27.8.1922)

Ти си стой тихо и спокойно и привличай доброто, привличай всички ония добри и благородни сили в себе си. Ще упражняваш волята си! Ако разбирате закона, волята може да се упражнява само при тия две противоположности, които съществуват. (Положителни и отрицателни сили в природата, ООК , София, 6.10.1922)

Наскоро в пловдивската гимназия полудяла една ученичка. Учителите, лекарите търсят причината за полудяването, но не могат да я намерят. Аз съм изучавал този въпрос цели десет години и зная причината за полудяването. Казвам: внесете в ума даже на най-силния човек две противоположни мисли - и той непременно ще се побърка. Те произвеждат голямо сътресение на нервната система, нарушаване на вътрешната хармония в човека; или, на окултен език казано, излизане на човешкия двойник вън от тялото. На негово място се настанява друго същество. Който разбира законите, може да върне двойника назад и да възстанови нормалното състояние на човека. Ученичката, която е заболяла, по наследство от майчина линия носи разположение към полудяване. Някога и майката била разстроена. (Защо не можахме?, НБ , София, 24.12.1922) КОМЕНТАР: Въпреки постановката тук да се цитират само положителни мисли за противоположностите, не можеше да не се направи поне едно изключение, за да бъдем рлеалисти. Негативните и фаталните ефекти от противоречията настават само тогава, когато човек не е в състояние да погаси огъня на противоположните мисли чрез трета мисъл, която намира мястото и на двете и ги примирява. Когато вътрешният конфликт е неразрешим, хората сигат и до полудяване, самоубийство, убийства, инсулти, инфаркти, припадъци, мигрени, тежки главоболия и пр. Обикновено това са емоционални къси съединения, но съществуват и идейни, интелектуални. Има изследвания, които констатират огромния превес на психиатричните заболявания въобще и на тези с лош край при жертвите на псевдоюдеюските и псевдохристиянските религии. Това се дължи не на Мойсей и пророците, на Христос и апостолите, а на тия, които са редактирали превратно свещените им учения. Ако човек стои на два стола дълго време и служи на две идеи или учения с равностойна сила, дори и двете да са светли, явяват се две доминанти в мозъка и те могат да дадат на късо. Езотериката и психологията намират изход в САМООПРЕДЕЛЕНИЕТО. Това значи непременно за дадем превес на едната доминанта над другата. Говори са за диапазона 51%-99%. Колкото е по-нисък процентът на превеса в този интервал, толкова по бавно ще минат болките и по-трудно и продължително ще е изцелението, но след години или десетилетия то непременно ще настъпи. Екпериментите прецизират още един феномен: за какво точно учение става дума. Примерно, няколко години следваме с голям превес до 99% на сто едното учение, след това същия брой години - другото. По здравните, подмладителните и душевните и социалните ефекти и скоростта им на настъпване, ние съдим за естеството на даденото учение.

Значи, всеки, който иска да подобри положението си, той непременно трябва да се поляризира, да раздели своите стремежи, т.е. да ги постави в две противоположни посоки. Щом имате две противоположни посоки на движение, вие лесно можете да намерите между тях третата, правата посока. Щом е дадена посоката на движението на две точки, лесно ще намерите движението на третата точка. (Прояви на съзнанието, МОК , София, 3.1.1923)

Половината живот е в скръб, половината е в радост, но те трябва да се съединят. Ако вие изолирате скръбта вън от радостта, вие ще създадете най-голямата отрова. И ако изолирате радостта вън от скръбта, вие ще създадете най-голямата безсмислица в самия живот. Следователно, радостта и скръбта ще съедините заедно. Тъй, както се проявяват на земята, те са две противоположни течения. Когато дойдем в съприкосновение с тях, ние ще се докоснем до Онзи, Който може да ни оздрави. (Оздравяха, НБ , София, 13.1.1924)

Ако двама души не се обичат взаимно, те не могат да предадат силата на любовта и между тях не може да стане никаква обмяна. Любовта се проявява в две противоположности: едната страна трябва да бъде положителна и да дава, а другата трябва да бъде отрицателна и да приема. (Мощните сили в природата, НБ , София, 8.10.1939)

 

 

 

11.09.2021 г. 18,10 ч.

 

 

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ДО 1944 г. И ЕДИН ПО-НОВ ПОУЧИТЕЛЕН ТЕКСТ

УЧИТЕЛЯТ:

Синове человечески, внимавайте в делата си! Внимавайте във всичките си постъпки и не се отклонявайте от пътя си. Внимавайте, защото желанието да искате почивка е голямо изкушение. Внимавайте добре да не се роди във вас малодушие, та да поискате пак да се върнете в Египет, за да правите кирпичи. Внимавайте, прочее, за да опазите вашите души - и ще ви помогне Христос. Следователно, когато придобиете нѣкакво благо, ще знаете, че Духътъ ви е посетилъ. Внимавайте да не Го огорчите - да напусне дома ви. Внимавайте да счупите черупката си навреме. И тъй, внимавайте действията ви да бъдат хармонични. Внимавайте да не изпаднете в заблуждение - да мислите, че като ученици знаете повече от Учителя си. Нѣкой пѫть казвате, че Духътъ ви говори, а усѣщате едно стѣгане при слѣпитѣ очи. Внимавайте - вие сте на едно изкушение, вие сте на кривъ пѫть, 99% е лъжа! Говори ти: „Това ще стане, онова ще стане...”, но ти усѣщашъ едно стѣгане. Нищо нѣма да стане! Не вѣрвайте, вие сте на изкушение. . Ние можем да огорчим Духа. Духът – това е Божественото, което всеки човек има в себе си. Всеки от вас е ръководен от един възвишен Дух. По няколко пъти през деня той влиза вътре във вас да наблюдава душата ви. Внимавайте да не го огорчите! Напусне ли ви този Дух, ще ви сполети най-голямото нещастие. Когато е с вас, той ще ви урежда пътя, ще ви прекара благополучно през всичките пътеки, каквито нужди и да ви се явят. Той лесно ще ги премахне – каквато болест да ви дойде, Той знае как да я лекува. Пък и вас ще научи да лекувате всички болести. За този Дух говори Бог: „Ще изпратя Духа Си да ви ръководи и крепи в пътя на живота.“ Като знаете това, внимавайте да не се подпушите, да затворите пътя за Божественото в себе си. Ако се критикувате, внимавайте да не говорите неверни неща. Днес ще разрешите само това, което е определено. Може би от този ден зависи вашето бъдеще. Внимавайте да не пропуснете този ден! Внимавайте да не изпадате в песимизъм - да не се навеждат краищата на устните ви надолу. Внимавайте да не изгубите условията на Божественото, което ви е дадено. Човек може да живее и без теляци... В каквото и общество да влезете - религиозно, духовно, научно, - пазете се от теляци, но внимавайте и вие да не изпълнявате тяхната роля. Единствената възможност, по която светът може да прогресира, то е Любовта; единственият път, по който можете да минете, то е Любовта. ЕДНА врата има отворена, която Бог оставил за хората - то е вратата на Любовта. Ако тя е затворена, какво ще бъде? - Няма по-ужасно нещо от това да се затвори вратата на Любовта - тогава всички ще бъдете в ада, няма надежда. ЛЮБОВТА е, която носи възкресението, тя е единствената врата, през която идват Божиите блага в света. Казвам: сега внимавайте да се не затвори тази врата във вас. Тази врата е отворена, за да влизате и да излизате през нея. Да кажете: “Благословен е Господ, Който е отворил пътя на Любовта! Ще Му служим всички с Любов и в този свят, и в оня свят!”.

28.ІV.131(1995)

Анхиало

Из книгата на Брайън Л.Уейс "Вестители на отвъдното", изд. "Слово", В.Т. 1991г. (Brian L. Weiss, M.D.: "Many Lives, Many Masters", 1988): "Освен това, трябва да се научим да не подбираме само тези хора, чиито вибрации са същите като нашите. Обяснимо е защо се чувстваме привлечени от някого, който е на същото ниво като нашето. Но това е погрешно. Трябва да се отива и при онези, чиито вибрации са различни от нашите. Това е съществе­ното - да се помага на тези хора!" (стр.44)

"Не става дума само за една надежда, една вяра и една любов, а за много. Толкова неща се подхранват от тях! Има много начини те да се изявят. А ние черпим толкова малко от това съкровище…" (стр.56)

"Какви уроци трябва да учим сега? Кое е най-важното нещо, което можеш да научиш по време на този живот, така че да продължаваш да растеш и да се развиваш?

- Доверието - бързо отговори тя. Знаеше коя е главната ú задача.

- Доверието? - повторих аз, изненадан от скоростта на репликата.

- Да! Трябва да се науча да имам вяра, но също да вярвам и на хората. А аз не го правя. Аз мисля, че всеки се опитва да ми причини зло. Това ме държи настрана от хората в ситуации, когато не би трябвало да страня. А това ме задържа при други хора, от които трябва да съм далеч." (стр. 90)

"Голословие без поведение не върши работа. Лесно е да се чете или говори за любовта, милосърдието, вярата. Но да се ПРАВИ това, да се ЧУВСТВА това, се изисква съвсем друго със­тояние на съзнанието. И то не мимолетно състояние, подпома­гано от наркотици, алкохол или силни усещания. Постоянното съзнание се достига чрез познание и разбиране. То се поддържа от физическото поведение, от действия и постъпки - от практиката!" (стр 134)

ИЗ ДНЕВНИКА НА ЕДИН ХЛЕНЧЕЩ:

Проблемите, засегнати в горните извадки, съвпадат по същество с тези на много хора, живеещи в постоянна скръб и меланхолия, въпреки ролите, които играят, за да не притесняват другите. Преобладаващото им усещане е, че са чужденци в този странен свят, в който всички газят вода, а ходят жадни. На всеки ъгъл стои по един Пророк, молещ минувачите със сълзи на очи и да си вземат безплатно от даровете му, трупани с векове в протегнатите му ръце за даване, но всеки бърза нанякъде, повлечен от своята хипноза. Този образ на човека от Шестата раса - на Космическия Човек, обрисуван тъй поетично от един ангел на Земята, ливанския пророк и певец на бъдещето Джубран Халил Джубран - важи и до днес за пришълците, дошли отдалеч. Скръбта им прелива на златни талази върху това случайно крайбрежие, където се разбиват толкова много кораби; където въпросите се кълбят подобно на огромна виолетова буря и оловна тежест от самота до хоризонта, без надежда за среща с някой свой измежду сомнамбулите; без шанс да се отвори небето на изток и да потече спасително реката на Припомнянето. Връхлетени за пореден път от този прилив на носталгия, съпроводени от кънтенето на всички гласове на самотници от вселените на Моцарт, Верди, Пучини, Леонкавало, Вагнер, Чайковски, Бетовен, техните знайни и незнайни посест­рими и поб­ратими умеят да се затварят красиво в света на скръбта и да не излизат като просяци по улиците. Най-тежката и най-неблагодарна е ролята на космическия Крез, слязъл като просяк по­между просяци, за да наблюдава чрез него Небето кой е готов за отплаване и кой трябва да си стои още по крайбреж­ните таверни и кáлените колибки на слепотата, за да преде още дълги векове нишката на космичния устрем и вкус. Въпреки хро­ничната неизбежност на тези виолетови бури, настигащи не само нас, едва прохождащите, но и Най-Големите, Съдбата трябва да има нещо предвид, когато ни гледа с остър поглед и отвесна бръчка между очите и иска да ни направи поредната

"ОСТРА ЗАБЕЛЕЖКА":

- Отровата на пъкъла има много шишенца и надписи, но по същество е само една: Самосъжаление. Недостойният - може да бъде и адепт, светия, архан­гел, елохим, - пипне ли го тази проказа, с него е свър­шено! За сведение, когато Бог скърби, когато Учите­лят скърби, Той има предвид пъплещите същества, а не Себе Си. Свещена е скръбта на волния, когато види затворник, прасе в кочина. Но да ходиш да хленчиш с поетични очи или жалки намеци пред дъските на кочи­ната, когато касапинът се върти наоколо и си точи ножовете, това е не само опасно, но и страшно смешно… Най-силно се смее Космосът на ония предавания наживо, в които някой прекрасен трубадур, с първокласна шпага и шапка с пера и с кадифени гащи се навърта покрай курниците и почва да пее на кокошките любовни романси… Ежедневно вършите това, не сте прекъсвали никога! Братята ви развяват знамена на барикадите, пеят Марсилези, та се късат, попадат под дъжд от куршуми, а вие разкряквате кокошарници и разгрухтявате свинарници, обикаляте по частни обори, тревожейки обречените и дигайки пушилки от време на време, когато ви усети някой свинегледач и ви подгони...

В присъствените занятия вие изучихте харак­тера на всички опитомени. Знаете нрава на върза­ните; знаете как си въртят главите птиците. Ти му говориш за пóлети, чакаш с Кораба само на сто метра вдясно, искаш да му покажеш цяла вселена от най-тънки усещания... и се надяваш една обикновена птица да те разбере. Пет секунди може да те гледа в ус­тата, но после ще си мръдне главата надясно, после на­ляво - и повече няма да ти обърне внимание. Ти я под­гониш да я погалиш - тя хвръкне надалече от тебе…

Овладейте най-после различието между птици за продан, кафезни птици и птици за угояване. Не бър­кайте гальовните животни с подхвърчащите. На пти­ците давайте просо, на уличните кучета - кокал, на кончетата в яхъра - сено и слама. Повечето птици кълват на окултно, астрологическо, мистическо просо. Конете се задоволяват със сламени чувства; кравите и воловете преживят религиозен морал. Повечето котки си стоят в къщи, защото ги хранят, но обикновено се разболяват и гледат много тъжно. Често се хвърлят от седми или десети етаж, защото не им е доста­тъчно да се отъркат о краката на добрия господар, който ги тъпче с реномирана храна за котки и котешки успокоители.

Рядко се срещат и същества със искра Божия, на които не трябва да се подхвърлят мръвки, за да тръг­нат след вас. Напротив, най-тлъстите мръвки си им дават господарите, но те искат да се отъркат точно о вас. Понякога си вземат котенцата и ги донасят, едно по едно под вашия креват. Неведнъж бездомни или любими домашни кучета са тичали след вас подир рейса с десетки километри през няколко села, а поня­кога - и през няколко прераждания!

Като помните всичко това, не се опитвайте да отваряте кафеза на стайна птица от южните страни. На нея ú стига да ú пълнят поилката, да ú хвърлят сухи червейчета и да ú чистят редовно клетката. Стига ú да си слуша вносни дискове и да чете окултни книги. Ако бръкнете с ръка - ще ви я накълве до кръв или ще изпадне в паника. Ако някак си успеете да я уловите и я пуснете дори само в ста­ята, след 15 минути може да я видите мъртва - ще ú се спука сърчицето от такова пространство! Така че не се чудете на случаите с отворени вратички на кафезите - има и милостиви господари, нямат нищо против сами да си излетят птичките. Но птичките не излитат - нямат понятие за свобода.

Науката за пространствата е предмет за нап­реднали. Физическата вселена има 49 измерения, Свободата - 84 билиона, а Съвършената Любов - та­кова количество, което е непознато и на Абсолют­ния! Поилката си е намясто, нека да е и само един напръстник дори. Дебитът на Свободата е неизме­рим - наоколо ви клокочат бистри извори и бучат Ни­агари! Как ще принудиш едно птиче колибри да пие направо от Ниагара - нали ще го убиеш? Как ще пре­подадеш на домашна птица науката за неизмери­мостта на моралните пространства?

Вие постоянно се мъчите да втълпите на овена морала на вълка и на кокошката - морала на ли­сицата. Постоянно правите гаф след гаф и разсми­вате децата от космическите забавачки - възраст­ните се смеят само веднъж, до два пъти на такава серенада сред пернáтите.

Сега Ние не искаме да унижаваме живите, ра­зумни души, които са около вас и които са привлечени от искрата ви Божия, понеже сами имат искра. Вся­какви сравнения с птици и животни тук са неумес­тни, щом става дума за живи и разумни души. А вие се подчинете на стадия на тоя свят, в който все още всеки си отива в клетката, след като си е нахранил ума и духа с относително свежа храна.

И не ни при­нуждавайте повече да ви правим остри забележки!

 

28.ІV.1995г.

 

 

11.09.2021г. 20,19 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: Днес аз говоря на хора, които имат душа и дух. (Просете, търсете и хлопайте, НБ , София, 20.4.1924)

Ние се нуждаем от хора, които имат сърце, които имат душа. Казвам: само онези хора имат душа и сърце в себе си - които имат един извор в себе си, който постоянно дава. (Мир на този дом, НБ , София, 5.3.1933)

За ония, които имат душа, Любов ИМА; за ония, които са без душа, любов НЯМА. Щом някой каже: „Мене не ме интересува любовта“, този човек е без душа. (Бащата иде, НБ , София, 30.5.1943)

 


СЪДЪРЖАНИЕ
/