16.05.2021 г. 11,01 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ „Туй, което изпълва цялата вселена – любовта, - нито се дели, нито отпада. ВСИЧКО прави, ЕДНАКВО обича всички. Всичко от НЕЯ излиза, ВСИЧКО прави и никога не се изменя. Казваш: „Мене не ме интересува дали някой ме обича или не...“. Казваш за някого: „Аз не се интересувам от неговата любов.“ Да кажем, аз съм гостилничар, а ти три дена си гладувал. - Ще се интересуваш, ще се покажеш любезен, ще искаш моята любов. Представете си, че продавам въздух, а вие имате нужда от въздух. Казва някой: „Не се нуждая от любов...“ - ЩЕ СЕ НУЖДАЕШ И ОТТАТЪК ЩЕ МИНЕШ - ЗАДУШАВАШ СЕ!“ (1942.10.25у.Учител мой).

 

 

16.05.2021 г. 17,55 ч.

 

ЗАЩО БОГ И ДЯВОЛЪТ СА ОРТАЦИ? : : НЕЩО ПОВЕЧЕ: ЗАЩО ДЯВОЛЪТ Е САМ БОГ В ЕДНО ОТ СВОИТЕ ЛИЦА?

УЧИТЕЛЯТ „Всяка една погрешка, която се направи, е едно ДОБРО. Всяко добро е едно БЛАГО. Всяко направено зло, СЪЩО е едно благо.“ (1942.10.25у.Учител мой)

- ЕДИН ОТ ТЕСТОВЕТЕ В ЗАБАВАЧКИТЕ ПО ДИАЛЕКТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ – децата да обяснят правилно подобно твърдение. Всички деца от предучилищна възраст в тия училища отговарят перфектно на въпроса каква е ползата от Нерон, Хитлер, Сталин. В първо отделение отговарят добре и на по-сложния въпрос: „Каква е ползата от дявола?“. Без замисляне, те отговарят моментално и на актуалния въпрос днес: каква е ползата от поредния геноцид, който тече в момента. И от подготовката за още по-голям съвсем скоро, когато включат излъчвателите на пълна мощност, за да убият ваксинираните.

ОЩЕ ОТ УЧИТЕЛЯ:

На хората от съвременния свят даже и гащите им треперят от страх, въпреки че пред вас се представят за смели. Вземете им парите и ще видите що за хора са - ще видите, че са влечуги! Та затова не се бойте от света, защото той е много страхлив. Също и дяволът е много страхлив. (Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1911)

Когато има запалена свещ, от нея дяволът се много бои. Даже от едно запалено кибритче лошите духове бягат. (Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1911)

Чистотата и светлината са единствените сили, пред които и дяволът отстъпва. (И валя дъждът, НБ, София, 1.6.1924)

Щом всичките кьошета се осветлят, щом навсякъде светне, дяволът ще си вдигне партакешите, ще каже: "Свърших си работата тук - аз ще ида дето има тъмнина. В светлина аз не мога да живея! Аз ще си взема чука и ще ида дето има тъмнина." И сега остава ние да осветлим нашия свят толкова много, че да не остане място с тъмнина. Да внесем такава светлина, че да стане пътят недостъпен за дявола.(Трите вида съзнание, ИБ , София, 31.12.1926)

Гдето любовта царува, там дяволът не идва; а любовта липсва ли, дяволът я замества. (Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 6.9.1912)

Искам да си прощавате един други - ВСЕКИ ДЕН трябва да си прощавате! И тогава, питам: има ли, и ще има ли дявол? - Не! Дяволът не може да влезе в такова място, защото там са ТАКА силни огънят и светлината, щото ще му изгорят и опашката, и копитата, и роговете - и нищо няма да остане у него... (Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Половината от нашите нещастия си причиняваме НИЕ. Виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен дали да го приеме или не. (Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1914)

Ако искаме да се съединим с Бога, да живеем с Него, да придобием вечен живот, непременно трябва да слугуваме НЕМУ. Другояче пак ще се слугува, но на кого? – На дяволите, на князете на този свят, които ще ни впрягат по три пъти на ден. Ще вземе дяволът камшик и ще каже: „Дийй!“ Не искаш ли да работиш за Господа – плюуус! Най-сетне кажеш: „Няма какво да се прави – ще се работи...“. Разбира се, защото има тояга, бой. Спреш ли се - хайде, пак заплющи камшикът. ТОВА са двата пътя. (Необходимостта да познаваме Бога, НБ , София, 4.10.1914)

Дяволът само от жена се страхува, а не от мъж. (Многоценният бисер, НБ , 2.5.1915)

Кога ще дойде Христосъ? - Когато жената направи за глава ДУХА, а мѫжътъ – ИСТИНАТА. Тогава ще има единъ прѣкрасенъ свѣтъ! (Богъ е Духъ , НБ , София, 3.6.1917)

Когато жената не само няма да каже на своя възлюблен горчива дума, но даже няма да отправи и гневен поглед към него, и при най-големите негови погрешки ще излива любов към своя другар. (Мировата Любов, СБ , В.Търново, 19.8.1919)

Има случаи, когато жената непременно трябва да участвува в живота на мъжа. (Синове на възкресението, НБ , София, 29.1.1928)

Когато жената види мъжа, тя трябва да се вдъхновява тъй, като че ли е на криле, като че ли е видяла някакъв ангел! Той трябва да внася в нея живот, а тя да чувствува един подем на любовна радост, на веселие, на богатство; и като замине той, тя да се почувства готова на всички да помага. Като дойде втори път при нея, пак същото да произведе. Ако жената може да произведе същото състояние в мъжа, да я почувствува той като другарка, с която може да споделя всичко, ТОВА е жена. (Ако имате любов, НБ , София, 25.2.1934)

Когато жената обича мъжа си, тя му дава пълна свобода и казва: "Свободен си вече!" (Основната черта на новото, СБ , София, 22.8.1936)

Когато мъжът види че жена му е погледнала някъде, да каже: "Аз се радвам, че жена ми е свободна да гледа". И когато жената види, че мъжът ѝ гледа някъде, и тя да каже: "Аз се радвам, че мъжът ми е свободен да гледа". В ТОВА седи Божественото.(Конкретното в Любовта, УС , София, 24.1.1937)

И тъй, като кажеш, че не можеш да простиш, то е, защото дяволът е дошъл в сърцето ти.(Девети март (22 март), ИБ , 9.3.1920)

Щом жената казва: „От мен да мине“, братът – „От мен да мине“, сестрата – „От мен да мине“ и т.н., тогава всички ще са разбрали, че са във връзка с Христа и са разбрали Христовото учение. (От мен да мине, НБ , ИБ , Бургас, 27.6.1920)

Като влезе дяволът в сърцето на човека, той ще го направи като керемида - ще го изсуши, опече и изяде. И така човек остава без сърце - не може да чувства, ожесточава се. (Достатъчна ти е Моята благодат, ИБ , София, 18.1.1917)

Дойде ли дяволът да ви изкушава, не се борете с него, но призовете Божието Слово на помощ и си кажете: „Не само с хляб може да се живее, но и с ВСЯКО Слово Божие. (Трите положения, НБ , София, 7.7.1918)

Знайте, че дяволът, когато ви улови и завърже, всякога ви оставя една запалена свещ, с която можете да се спасите, и казва: „Ха, да видим сега, герой ли си!" (Трапезата на Новия Завет, НБ , 25.5.1919)

На вратата на спасението стоят дяволи, дебнат човека. Като видят дяволите, хората бягат. Не бягайте от тази врата, но спрете се пред нея и чакайте да ви се отвори. Докато не отидете при дявола, и при Бога няма да отидете. Дяволът взима участие в съвета на Бога. Често Бог се разговаря с него. (Законът и пророците, НБ , София, 28.3.1920)

Сега и вие искате да има Бог добро мнение за вас... – И това може, но веднага ще дойде дяволът да ви изпита. Достатъчно е да каже Бог за някого, че няма подобен ученик в София, за да дойде дяволът и да остане на особено мнение. Той ще каже: "ОставЍ го на мене АЗ да го изпитам. Господ ви остави в ръцете на дявола. Казвате: "Какъв е този Господ, Който дава свобода на дявола да изпитва? Ние очакваме Той да ни обича, а не да ни изпитва..." (Законът и пророците, НБ , София, 28.3.1920)

В къщи, в които пеят, дяволът не влиза. В кръчми, в които хората пият и пеят и зло не мислят – влез. Но ако пият без да пеят – зло мислят. (Три процеса, ИБ , Бургас, 23.6.1920)

Наистина, само двама поставят печат: Христос и дяволът. По какво се различават тия печати? Сега, за да не останете в невежество, ще ви кажа отличителните качества на двата печата. Качествата на Христовия печат на Любовта са следните: любов, радост, мир, дълготърпение, кротост, смирение, благост, милосърдие, вяра и въздържание. Печатът на дявола е числото 666. Неговите качества са: прелюбодеяние, плът, чародейство, ревност, кощунство и други. Днес и Христос, и Антихрист поставят печат върху челото на хората. Не се плашете. Видите ли на челото на някой човек печата на Христа, подайте му братски ръката си. Видите ли на челото на някой човек печата на Антихриста, т.е. на дявола, заобиколете го! (Новият човек, София, 13.3.1921)

Хора, които се свързват в едно общество или братство без да вярват, извършват прелюбодеяние. Ако човек придобие мъдрост и има за цел да злоупотребява с нея, той прелюбодейства. А този, който придобие любов и злоупотреби с нея, той прелюбодейства. Всяка благородна мисъл или чувство, които се изопачават, са прелюбодеяние. (Отхвърленият камък, НБ, 1.6.1919)

Кой прелюбодейства? – Който няма любов. (Възлюби го, НБ , София, 22.10.1922)

Всеки, който напуща жена си и се ожени за друга, прелюбодейства; и всеки, който се ожени за напусната от мъж, прелюбодейства.“ Какъв е смисълът на този стих? - В този стих се подразбира, че всеки, който напуща Божията Любов, напуща Бога и прелюбодейства. Затова всеки, който напуща Бога и започва да живее с тази или онази жена, с този или онзи мъж, прелюбодейства. Най-ужасното престъпление е това духовно прелюбодеяние! ТОВА е истинското прелюбодеяние.Този стих, преведен в широк смисъл, означава: „Всеки, който напуща Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, прелюбодейства“. (Братя в единомислие, СБ , София, 20.8.1927)

Днес мъже и жени се женят, но след време се разболяват. – Защо? – Има нещо дисхармонично между тях. Единият или другият не е определен да се жени. Когато момъкът или момата са дали обещание в някое светилище да не се женят, не трябва да нарушават обещанието си. Който наруши обещанието, наказва се със смърт. За всяко нарушаване на обещания, дадени пред Бога, следва смъртно наказание. (Доведете ми го тук, НБ , София, 27.4.1930)

Всяко едно същество, което върви по този определен Божи закон, има право да живее. И всяко същество, което не върви по този определен Божи закон, има едно изключение - съкратява се неговият живот. (Божият глас, ООК , София, 26.8.1930)

Значи за всеки човек е определен специфичен тесен път, по който трябва да отиде при Бога. (Специфична работа, ООК , София, 15.4.1931)

Тъй щото, изгуби ли се духовното от човека, той е определен за смърт. Сега аз говоря колко строго трябва да бъде определен животът. (Физическият и божествения живот, ООК , София, 2.3.1932)

Пътят ти е строго определен – вървиш напред, без колебание! (Живот, мисъл и воля, МОК , София, 22.4.1932)

Животът на човека е определен, точно е определен. Помнете: животът на човека е точно определен. (Обикновени и необикновени прояви на природата, ООК , София, 21.9.1932)

Любещият знае, че за всяко нещо е определен специфичен момент на проявление.(Правилно разбиране на живота, ООК , София, 28.5.1930)

Една майка представя на дъщеря си брачния живот какъвто не е. Тя казва: „Ще се ожениш, ще имаш мъж, жена, деца...“ Хубаво, ще имаш мъж и деца, но знае ли как да избере този мъж? Че това не е наука да ожениш човека за когото и да е! Момата трябва да намери този мъж, който й е определен от природата, и трябва да има деца, които ѝ са определени. (Здрава мисъл, ООК , София, 16.11.1932)

Вие може да видите една красива жена и казвате: „А, там е любовта!“. Целýнете я, но като я целунете, казвате, че не е тя. После у вас се явява едно отвращение, една омраза. Най-напред дяволът те е излъгал да я целунеш; после идва Господ и казва: „Не е тя!“. (Целувание ми не даде, НБ , София, 8.1.1922)

Тъй щото, който иска да се жени, той ще чака деня и часа да дойде онзи, който му е определен. (Никодим, НБ , София, 22.1.1928)

Дяволът не обича да вижда човека щастлив – той иска всички да бъдат нещастни като него. (Познай себе си, ООК , София, 19.3.1924)

Под думата „прелюбодейство“ се разбират всички ония неестествени желания, които ние знаем, с които ние се отстраняваме от Бога. Всяка една крива мисъл, която те отдалечава от Бога, е прелюбодейство. Всяка една постъпка, която те отдалечава от Бога, е прелюбодейство. Щом напуснеш истинското верую, прелюбодействаш. (Правата на Душата и на Духа, ООК , СБ , 7-те езера, 6.8.1930)

Когато човек обича света във всички негови форми повече от Бога, той прелюбодейства вече. Христос е разбирал прелюбодейството в широк смисъл. Прелюбодеяние в широк смисъл значи следното: щом ти обичаш хората повече от колкото Бога, ти прелюбодействуваш. Щом обичаш храната и облеклото повече от Бога, ти прелюбодействуваш. (Виждане и съзнаване, СБ , РБ , Рила, 19.8.1930)

Дяволът само с воля се държи, само с воля се изпъжда! (Утринна беседа без заглавие, СБ , В.Търново, 21.8.1921)

Дяволът е един отличен работник. (Ненаписаните закони, НБ , София, 6.11.1921)

Когато Бог държи сърцето на дявола в ръката си, и дяволът е мек към вас; отпусне ли Бог сърцето му, той веднага ви сграбчва. (Оглашен, вярващ, ученик, ООК , София, 16.6.1926)

Каквото и безобразие да направи дяволът, Божественият Дух преобразява всичко и казва: „СМИСЪЛ има в тия неща!" (Разпятаго търсите, НБ , София, 10.6.1923)

 

16.05.2021 г. 19,47 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ „Всички погрешки произтичат от желанието човек да печели.“ (1942.10.25у.Учител мой)

Ханс Кристиан Андерсен

КАКВОТО И ДА СТОРИ ДЯДО, ВСЕ Е ХУБАВО!

(За съжаление, не откриваме нито една анимационна или игрална версия на тази най-любима приказка, в която героите да са представени красиво и романтично. Затова – по-добре самата приказка):

Ще ти разправя приказка, която съм слушал в детството си. Винаги, когато си спомня за нея, тя ми се струва все по-хубава. Изглежда че с приказките е същото, каквото е и с някои хора: с годините те стават по-добри. Ти, разбира се, си ходил на село, и без съмнение си виждал там старите схлупени къщички, покрити със слама. Техните покриви са обрасли с мъх и трева, на върха е кацнало неизменното щъркелово гнездо, а щъркелът непременно стърчи отгоре. Стените на тия къщички са полегнали настрана, прозорците им са нисички, и само един от тях може да се отваря... Пещите за хляб се издуват напред като големи кореми, а през плета надвисва бъзов храст и под клоните му има локва, в която се плискат няколко патици. Там е вързано и куче, което лае весело всеки минувач. Ето точно такава една хижа имаше у нас на село и в нея живееха двама стари хора — селянин с жена си. Колкото и сиромаси да бяха те, все пак си имаха нещичко — това беше един кон, който се хранеше с тревата, израсла край широкия път. Старецът ходеше с коня в града, а често го даваше и на съседите, които му заплащаха за това с някоя и друга услуга. И все пак, по-благоразумно щеше да бъде, ако той продадеше коня си или го разменеше за нещо по-полезно. Но за какво?

— Ти, дядо, по-добре знаеш това — каза жена му. — Днес тъкмо има панаир в града, иди там и продай коня или пък го размени. Каквото сториш ти — все хубаво ще бъде. Хайде, върви със здраве! И тя му върза вратовръзката, защото умееше да прави това по-добре от него; завърза я хем с двойни краища - разхубави се дядото като момък... После бабата оглади шапката му с длан и го целуна по устните. И тъй, старецът замина с коня, който трябваше да продаде или размени. Знаеше си вече той нататък работата! Слънцето печеше силно, по небето нямаше нито едно облаче. Пътят беше задимен от прах, много свят бързаше за панаира — кой на кон, кой с талига, кой пешком. Беше страшна жега. Никаква сянка няма по пътя, за да се скрие човек от слънцето. Между тия, които отиваха на панаира, имаше един, който караше пред себе си крава. Кравата беше толкова хубава, колкото може да бъде хубава една крава... „Навярно тя дава хубаво мляко — помисли си селянинът. — Ех, че добре ще бъде да се разменим с него!“

— Хей ти, с кравата! — извика той. — Чакай малко! Виждаш ли моя кон? Аз мисля, че той струва повече от твоята крава, но за мен това не е важно: кравата ще ми е по-полезна. Искаш ли да се сменим, а?

— Добре! — рече другият, и размяната стана. Работата, значи, се свърши, и старецът можеше да си се върне спокойно вкъщи. Но понеже той се бе запътил за панаира, много искаше да иде там, пък макар и само да позяпа малко. И той подкара кравата към града. Крачеше старецът бързо, а и кравата не оставаше назад. Така те настигнаха един човек с овца. Овцата беше чудесна — породиста, с гъста вълна. „Ех, да си имаме такава овчица! — помисли си селянинът. — Ще си пасе тя трева край пътя, а зиме може и в избата да я държим. Вярно, за нас овцата ще е много по-полезна от кравата…“

— Искаш ли да ги разменим? — извика той на човека с овцата. Непознатият се съгласи веднага и размяната стана. И тъй, нашият селянин тръгна нататък с овцата. Скоро той видя един човек, който прекоси полето и излезе на пътя с гъска под мишница.

— Ех, каква гъска имаш! — каза селянинът. — Колко е хубава! Де да може тя да живее у дома на двора и да се гмурка в локвата! Пък и за бабата радост ще бъде - ще има тя за кого да събира остатъците от яденето. Тя често разправя: „Добре ще бъде да си имаме гъска!“. Ето ти сега случай да се сдобием с гъска. Искаш ли да се сменим! Ще ти дам овцата за гъската - и едно „благодаря“ отгоре. Човекът с гъската не отказа - и размяната стана. Нашият селянин „спечели“ гъската... Сега той беше близо до града. Тук блъсканицата беше още по-голяма: блъскаха се хора и добитък из пътя, навлизаха дори в картофената нива на самия горски пазач. В нивата се разхождаше едничката кокошка на пазача, вързана с връв за оградата, за да не се изплаши от шума на навалицата и да не отлети нейде надалеч. Кокошката беше с подрязана опашка, мижеше с едно око и гледаше много умно. „Коо-ко“ — бъбреше тя. Какво искаше да каже, не зная, но селянинът си мислеше, като я слушаше:

 „По-хубава кокошка от тая не съм виждал! Тя дори е по-хубава от поповата квачка. Гледай ти - иска ми се да я имам! Кокошката винаги ще си намери по някое зрънце, тя почти сама се храни. Струва ми се, че ще спечеля, ако я сменя с гъската.“

— Искаш ли да ги сменим? — попита той пазача.

— Да ги сменим ли? Защо не! — отвърна последният и размяната стана. Пазачът взе гъската, а селянинът - кокошката. Слънцето печеше както по-рано, а старецът беше успял да свърши толкова много работа, че капна от умора. Не беше грях да си пийне и да похапне малко. Ето, тъкмо навреме - старецът беше стигнал до един хан. Той поиска да влезе, ала в същия миг се сблъска на вратата с един работник, който носеше нещо, натъпкано в един чувал.

— Какво носиш в чувала? — попита селянинът.

— Гнили ябълки! — отвърна работникът. — Нося цял чувал на свинете.

— Как, на свинете ли? И таз хубава! Ех, как ще се зарадва моята бабичка, ако ѝ занеса толкова ябълки! Лани старата ябълка в нашия двор роди само един плод. Ние го откъснахме и го скрихме в сандъка, дето стоя, докато изгни. „Туй значи охолство в къщата...“ — казваше бабата. Ами да види тя сега отнякъде какво значи охолство. Да, трябва да я зарадвам!

— А какво ще дадеш за целия чувал? — попита работникът.

— Какво ще дам ли? Ето ти тая кокошка! — И той даде кокошката, взе чувала с ябълките и влезе в хана. Облегна внимателно чувала до печката и отиде при тезгяха. Печката беше много нагорещена, но старецът не обърна внимание на това.

 В хана имаше много народ: търговци на коне, говедари, и двама англичани - толкова богати, че джобовете им бяха издути и почти се пръскаха от жълтици. На туй отгоре, те страшно обичаха да се ловят на бас.

— С-с-с! С-с-с-с! — засъска нещо при печката.

— Какво е това? — попитаха всички.

 Ябълките бяха почнали да се пекат...

— Ах, това са моите ябълки! — рече старецът и разказа историята си от начало до край: как сменил коня с кравата, кравата с овца и тъй нататък, додето стигна до чувала с ябълките.

— Ще има да си патиш ти от бабата, когато се върнеш вкъщи — рекоха англичаните. — Ех, че олелия ще се дигне!

— Не, бабата ще ме разцелува! — каза селянинът. — Тя ще каже: „Каквото стори дядо — все е хубаво“.

— Искаш ли да се хванем на бас? — попитаха англичаните. — Ние залагаме цяла крина с жълтици! Сто жълтици правят една крина.

— Стига ми и четвърт крина — възрази селянинът. — А пък аз ще заложа четвърт крина с ябълки, и отгоре на туй ще дам себе си и бабата като прибавка — така ще излезе цяла крина...

— Добре! Прието! — казаха англичаните.

 Впрегнаха колата на стопанина, англичаните и селянинът се качиха на колата, натовариха и ябълките, и хоп — стигнаха пред хижата на стареца.

— Добър вечер, бабо!

— Дал ти бог добро, дядо!

— Е, аз размених…

— Разбира се, ти си умна глава! — рече бабата, като го прегърна, без да обръща внимание нито на чувала, нито на англичаните.

— Аз размених коня с кравата!

— Слава богу! Сега ние ще си имаме и млечице, и масло, и сиренце! Хубава размяна си направил!

— Да, но кравата размених с овца!

— Още по-добре! — отвърна жената. — Ти винаги за всичко се сещаш. Ние имаме тъкмо и трева за овцата. Сега ще си имаме и овче мляко, и овче сирене, пък на туй отгоре и вълнени чорапи и фланели. Такова нещо кравата не може да даде: козината ѝ пада. Ех, какъв си ми умник!

— Но аз смених и овцата за гъска!..

— Ах, ти, мое умно старче! Ти все мислиш с какво да ме зарадваш. Туй е чудесно!

— Но аз смених и гъската за кокошка — каза старецът.

— За кокошка! Ето ти хубава смяна — рече жената. — Кокошчицата ще снесе яйчица, ще измъти пилета и ние ще си имаме цял двор с кокошки. Тъкмо туй съм искала винаги!

— Да, но и кокошката смених за чувал гнили ябълки…

— Как? Какво каза? Не, сега аз трябва да те разцелувам — извика бабата. — Мое мило, добро мъжленце! Чуй какво ще ти кажа. Тая сутрин ти тъкмо замина, и аз почнах да мисля с какво да те нагостя, като се върнеш. Хубаво ще бъде да опържа яйца с лук, казах си. Яйца имаме, само лук липсваше. И аз отидох при жената на учителя - зная, че те имат всякакъв зеленчук, но тя е голяма скъперница. Помолих я да ми заеме малко лук, а тя: „Да ти заема ли? У нас в градината няма нищичко, няма дори гнила ябълка!“ Ето, сега аз мога да й заема не една, не десет, а цял чувал гнили ябълки! Ех, че смях ще падне, мое сладко мъжленце! — и тя целуна отново стареца по устните.

— Гледай ти какви чудеса! — извикаха в един глас англичаните. — Работата отива от лошо по-лошо, а на тях все им е весело... За такова чудо не ти е жал и пари да дадеш. И те наброиха на стареца четвърт крина жълтици, задето той получи целувки, вместо бой.

 

 ТОВА е цялата приказка. Аз съм я слушал още когато бях дете. Сега и ти я чу и знаеш, че „каквото стори дядо — все е хубаво“. 

 

 

17.05.2021 г.  21,05 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Щом мислите добре за Едного, това мислене важи за всички еднакво. Това е законът на любовта. Когато аз говоря за Бога, подразбирам Едного. Щом имаш правилно отношение към Едного, ще имаш правилно отношение към всички. Невъзможно е да обичаш Бога и да не обичаш всички. Той, като Го обичаш, живее в тебе - затова ти не можеш да не обичаш хората.“ (1942.10. 25у.Учител мой)

 

 

17.05.2021 г. 21,46 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Та казвам: Господ е УЧИТЕЛ мой! Досега Господ е бил пастир и ви е пасъл. Сега Той е УЧИТЕЛ. /.../ Сега Господ трябва да бъде УЧИТЕЛ, да се научите на разумните отношения.“ (1942.10.25 у.Учител мой)

 

 

17.05.2021 г. 22,17 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Гледам - има едно куче тук, научило се да скимти, като е гладно. След като му се даде хляб, то си замине. Аз мислех, че само при мен скимти. Снощи го гледам - скимти и на друго място по същия начин: пред вратата на една сестра. /.../ Като изляза на поляната, усети ме, че съм там, дòйде при мене, започне да скимти. Аз му разбирам езика защо скимти. Той е един познат, който е влязъл в кучето, съвсем е загазил. Казва: „Загазих, гладен съм...“ В него е една човешка душа, не е куче. Мòли се: „Малко хлебец ще има ли?...“ Казвам: „Втория път, като дойдеш на земята, трябва да се учиш да живееш добре!“ Доста видно лице е било в миналото, не искам да му казвам името. Кой от вас ще вярва в тия работи? Казвате: „Как може човешка душа да влезе в едно куче?“ - Защо човешката душа да не може да влезе в един кучешки „хотел“ и да спи там? Всички животни - това са „хотели“ от разни степени. Душите влизат вътре на почивка. Вън от животните, животът е по-тежък. Някои влизат в дърветата, някои влизат в цветята да живеят.“ (1942.10.25у.Учител мой).

 

18.05.2021 г. 09,54 ч.

 

На Новата Земя има буферни зони за лечение на добри души, които са заслужили да дойдат тук, но все още имат желание да се показват и да се обличат. От една страна, те са се излекували от най-тежкото психическо заболяване на смъртното човечество да прави градове и големи постройки, затова живеят в лодки и микрожилища от скъпоценни камъни. Но, от друга страна, тия добри и талантливи души още нямат климатично тяло и затова им се налага да спят в тия кутии. Освен това, тези лодки, дрехи и кутии им харесват, защото все още си мислят, че ръкотворните интериори и екстериори са по-красиви от човешкото тяло.

УЧИТЕЛЯТ: Какво може да се очаква от онези млади хора, които по няколко пъти на ден се обличат и събличат, обуват едни обувки, събуват ги и пак обуват други, по-нови и по-модерни? - Нищо не може да се очаква от тях! Те стоят пред огледалото, само се оглеждат... (Призваните, НБ , София, 3.11.1918)

Как живеят съвременните хора? - Те живеят като гъби: растат, ядат и пият, обличат се, докато един ден заминат за другия свят.(Променява времената, НБ , София, 24.2.1929)

– Защо? – Защото се занимавате с временни залъгалки както малкото момиченце със своите кукли: шие им роклички, облича ги, къпе ги, приспива ги... Така, повечето хора спят, събуждат се и питат: "Как са кукличките?" Това продължава известно време, след което казват: "Дотегна ни тази игра с куклите..." – Какво иде след играта? – Хората сами стават на кукли: стават от сън, обличат се, оглеждат се, нахранят се... Целия ден прекарват в приготвяне, непрекъснато сменят дрехите си.

Те са хора, които искат да имат доброто мнение на другите. Те се обличат заради хората. Когато туй чувство е анормално, тогава се ражда тщеславието. Такъв може да зароби себе си за пари - той живее за хората. То е чувството на тщеславие, то е лично чувство. Джобовете му ще бъдат пълни с пари, ще има дрехи, обуща, шапки, пръстите му ще бъдат окичени с пръстени с диаманти. Но има и скромни хора, които никак не се обличат, обаче са много горделиви. (Чиста мисъл, ООК , София, 2.4.1930)

Знание без любов е суета на суетите.(Тези три неща, СБ , РБ , 7-те езера, 6.8.1931)

Който е добър първо към ближните си, а после към себе си, той живее още в сенките на живота, в суетата на суетите.(Отдалечаване и приближаване, УС , София, 10.2.1935)

Дайте пари на бедния, който не се е научил да работи, и той в скоро време ще стане ленив; дайте знание на невежия, и той ще прояви гордостта си; дайте сила на слабия, за да се прояви в него насилието; дайте красота на грозната мома, за да видите в лицето й суетата на живота; вложете светостта в неразкаялия се грешник, за да разберете какво значи духовна гордост.(Познат от Бога , УС , София, 1.3.1936)

Вие всинца сте вечно свързани с Бога. В света вие имате приятели, и ако тия приятели по някой път се показват безчувствени, то е по причина на вашите отношения, дължими на невежеството. (Истината, НБ , 24.4.1916)

 

18.05.2021 г. 14,53 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Не очаквайте да умрете, очаквайте ДА ЖИВЕЕТЕ! Не очаквайте да остареете, очаквайте ДА СЕ ПОДМЛАДИТЕ. Смисълът на живота е вечното подмладяване, а не вечното остаряване. ВЕЧНОТО подмладяване, ВЕЧНАТА любов – ето кое трябва да функционира в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешкото тяло! ТОВА е смисълът на живота! Всеки един от вас, тъй както разбира любовта, ПРИЛАГАЙТЕ я. Не, като я приложиш, да мислиш дали е право или не. Приложѝ я! Кажи: „Това е ТАКА!“ Като дòйде любовта, да нямате правила как да любите. Аз ви давам съвет: не търсете съвет от хората как да любите. Тъй, както ГОСПОД ви е научил, ТАКА постъпвайте. Семето нека израсте. Ябълката да израсте като ябълка, лозето да израсте като лозе. Не питайте „Прав ли съм?“ Кажете: „Господ е Учител мой, кой ще ме заблуди?“ Туй, което ви говоря, вас ви се вижда особено. - Това са БОЖЕСТВЕНИ лъчи! Като влязат във вашата душа, те ще обработят всички ония добри зародиши и ще създадат новите плодове.“ (1942.10.25у.Учител мой)

 

20.05.2021 г. 11,04 ч.

 

ОТНОВО РАБИНДРАНАТ ТАГОР

 (стихотворенията, преведени досега)

 

ЙОГ

 

Към пламтящата заря древен йога длан простря –

като някой бог...

 В гладки морски широти, изумен без дъх трепти

небосвод дълбок!

 

Ту вселени, ту мъгла. Предначални Начала.

 Съвършен покой.

 През духа му пак летят по предвечния си път

истини безброй.

 

Цветни космоси и дим го пронизват невредим –

неизменно сам.

 Вечността с огромна власт му налива до несвяст

тишина-балсам.

 

О, свещена Пустота - въздух жив на Същността –

дай му ти насън

през пламтящото море той да чуе и съзре

твоя древен гръм!

 

Виж: пред йогата-гигант даже звезден ураган

прави реверанс;

 през самите му гърди рой небули и звезди

носят се във транс!

 

Йогът в дива тишина пие пак виделина –

модро-син огън;

 Зад гърба му свята нощ смъква звездния разкош

и потъва в сън...

 

Там и Ганг от Вечността люшка риби и жита,

 пролетно разлян...

 Там, с неземен ореол, йогата, напълно гол,

 е в нирванен блян.

 

Изведнъж, като звезда, светна той внезапно. Да!

Озари нощта!

 Там, на запад, сънно тя, в хималайските плата,`

 легна и заспа.

 О, искрящо тържество; о, пияно зарево!

О Сурѝя-Бог!

 Най-желано е това: да си синя синева

и копнеж дълбок!

 

Вече в морски глъбини и в небесни висини

Йог и Слънце са едно!

 Чуй на Вечния гласа: вече винаги ще са

дух един. Дано!

 

И сияен, и горещ, йогът свети като пещ.

 Басово запя...

 С древен стих света сега, със повдигната ръка,

 буйно завъртя!

 

И тогава всеки век, дух, животно и човек –

благи или зли, -

под космически там-там полетяха за натам,

 откъдето са дошли..

 

***

О Господи Боже, Царю на вселената

в молитва безкрайна, без глас,

 аз вечно, без дъх, неизменно,

пред Теб ще стоя във захлас!

 

Сред звездните острови, сам, непотребен,

 във бездни от вечности, аз,

 до смърт разридан от копнежа по Тебе,

 пред Теб ще стоя във захлас.

 Вселени избухват от жаждата странна

те слушат Те в нощния час...

 В прибоя им стигнал, и аз, в Океана,

 пред Теб ще стоя във захлас.

 

Щом волята Твоя до края изпълня,

 глупец ли, мъдрец беловлас,

 тогава, о Боже, самотен, безмълвен,

 пред Теб ще стоя във захлас.

 Превод: 25.03.2005

 

***

 

О, Всемогъщи! От хорския студ ме спаси;

от страх ме спаси, о мой Боже!

 Духа ми спаси от съмнения,

 от плахост, от скържавост, леност...

 

Мрак като в рог. Трапът - дълбок.

 Смили се, о Боже - слепеца в нощта упъти!

 

О, Всемогъщи! От мене си днес ме спаси –

спаси ме от мъка по мойто си щастие, Боже.

 Ликът Ти божествен е сага за скръб-състрадание –

Вдигни покосеното духом създание!

Мрак като в рог. Трапът - дълбок.

 Смили се, о Боже - слепеца в нощта упъти!

 

О, Всемогъщи! От корист ума ми спаси

и капчица обич прати ми, о Боже –

нека възкръсне след нея в пороите свежи духът ми, изсъхнал от вечно напразни надежди!

 

Мрак като в рог. Трапът - дълбок.

 Смили се, о Боже - слепеца в нощта упъти!

 Превод: 8-10.04.2005

 

ВЕЧНА ЛЮБИМА

 

Не разбирам, добро ли това е

 

светлина безпределите вае;

 и кръжат полилеите звездни,

и целуват се вихри и бездни.

 

Ала Ти си ми, Ти си едничка

ясно слънце, и въздух - и всичко!

 Ти за мене си ада и рая,

 но добро ли е туй, аз не зная...

 

О богиньо света, нежнолика!

 Само в Тебе вселената блика –

и през дверите мои безмълвни,

 дъх на хиляди рози ме пълни!

 

Но без теб да се срива светът

и надолу слънца да летят,

 и да рухват безброй ореоли –

туй какво е, не зная. Добро ли?

 

Само миг да помислиш за мене –

и просторът престава да стене!

 С толко мощ Твоя дух ме зове,

 че не мога да спя с векове...

 

Мойта песен и моят олтар

са пияни от твоя нектар –

даже яркият звезден разкош

пред лика ти черней като нощ!

 

Раздробих се за теб до частица,

 ала ти отлетя като птица –

и сега всеки мах на крилете

доизтръгва сърцето ми клето.

 

Как пустее престола Ти земен!

 Как смъртта всеки миг ще ме вземе!

 И угасва без Тебе всемира,

 но добро ли е туй - не разбира...

 превод: 5.09.2007

 

ГОСПОДИ!

 

Докосни ме с кристала целебен,

 събудѝ ме от сън!

 Очистѝ ми духа непотребен

с Твоя вечен огън.

 

Моя дух се роди, обеща ти

да е òгън и плам –

като звездна лампада в нощта Ти

да зари Твоя храм.

 

Обещах да пламти песента ми

с Твоя вечен огън,

 да си иде навеки скръбта ми –

събудѝ ме от сън!

 

Светлината Ти всичко разбули –

на възбог полетя!

 Нека цъфнат души и небули

като бели цветя.

 

Да изригне и моята горест

като стълб от огън.

Да затропа и моя прозорец –

и да стана от сън!...

 

превод: 16.09.2007

 

ВЕЧНА ЛЮБОВ

 

През бездни от време, в безчислени образи аз

те виждах, че с тебе сме слети.

 Безкрайно те любя от шеметен брой хилядолетия!

 В безспирен любовен захлас,

 гирлянди съм сплитал от химни, копнежи, звезди и мечти;

 във храм от богини превърна те моята обич,

 която запазил съм вечно - понеже си ти!

 Когато въртоп от легенди скръбта завърти

с въздишки, сълзѝ и разделите вечни;

 когато се взирам в глъбта на съдби бързотечни

и виждам леда на айсберги от сън,

 през тях просветлява в полярната зима,

 Усмивката твоя любима!...

 И сякаш от лъч през звездите прострян,

 от тебе съм аз осиян!

 Взривени от пулса на трепетни тайни,

 летиме прегърнати в бездни безкрайни –

и пак разлюлял ни е ритъм такъв,

 бушуващ и в Бога, и в нашата кръв!

 Нанякъде с Тебе, след дългия мрак,

 със хиляди влюбени плуваме пак...

 Скръбта е зората на обич гореща

и всяка раздяла - на Вечната Среща!

 Летим без одежди във слънчево Ято –

сега любовта ни е космос от злато...

 Така че безбройните брънки от нея

да свържем по-скоро във пръстен копнея!

 Поднасям ти, Свята, огнѐния * рой –

плода на надежди и мъки безброй;

 бездънната влюбеност, гладна без край,

 и Царството Божие - Вечния Рай.

 И всичко, което поети, пророци, светици, светци,

 горило е страшно отвътре безчет векове –

от дън-времена –

сега в любовта ни е дивна и светла хазна!

 

превод 31.05.2014

_________

* Огнѐние - върховото преживяване на влюбените, когато стават едно с Бога и с цялата вселена и в което се зачеват видими или невидими деца.

 ОТРИЧАНЕ ОТ СВЕТА

 

Като пуйка запуйкал поредният пресен архат:

 "Аз се връщам при Бога, напускам семейния ад!

 Кой ме върза във него - мираж или дух?..."

 "Ами Аз... - казал Бог... Ала май че си глух..."

 Виж: до тебе два ангела прелестно спят –

дивно млада жена със детенце на нежната гръд.

 "Туй е Майя, илюзия... Да, никой друг!"

 "Туй съм Аз..." - рекъл Бог. - И жена, и дете, и съпруг...

 Оглушалият вика от своя духовен вертеп,

 ала Бог му отвръща: "Та Аз съм до теб!

 Виж: детенцето мръдва, затрепква, изхлипва насън,

 Аз съм то - а пък ти се развяваш навън..."

Но накрая въздъхнал Всевишният, рекъл: "Уви,

 Аз съм тук, а пък ти - накъдето си искаш върви..."

 Превод: 16 май 2015 г.

 

Из "Не те пускам!"

 

"Всичко най-хубаво в предишното стихотворение (за свещеното родителство), но нека разгледаме сега раздвоението на лирическия герой между гласа на близките му и гласа на таланта му и свободата, на неговата общочовешка мисия..." - Така би формулирал съвсем справедливо задачата в случая всеки учител по литература...

...............................

 - Вече тръгвам, прекрасна... На нова луна...

 Ала пак насълзена е мойта жена...

 И отново лицето си крие от нас –

да не ревне високо пред всички на глас...

Колко труден за нея е днешния ден!

 Колко скръбна е малката сянка до мен!...

 И притиска се пак, и й глъхне гласът,

 и ме гледа със ужас как тръгвам на път.

 О, жени и женички! От сняг ли са те?

 От какво е сломено и мойто дете?

 "Ще си дойда бе, рожбо, нали съм си твой?"...

 Ала тя пребледнява и виква ми: "Стой!

 Нито крачка навънка!" - Команда звучи...

 Като стар генерал... Остъклени очи...

 Нито жива, ни мъртва... Какво е това?

С диви нокти се бори за свойте права!

 И с "обичам те!" впива кинжала си пак,

 а пък аз закъснявам за сетния влак...

 О, детенце невръстно! Съзнаваш ли ти

колко страшно в духа ми викът ти кънти?

 Ти ми каза "обичам" - и в миг ме срази,

 както бурята кърши трошливи брези...

 Колко мощна е твоята мъничка длан!

 Как без тебе светът е за мен нежелан!

 Ти си само на 4, а тръгваш на бой

само с голо сърце и оръжие "Стой!"...

Аз разбирам разлъките, клети деца:

 със ботуши прегазваме рой сърчица,

те кървят и се молят на някой злодей:

"О, не тръгвай! Не тръгвай! Не тръгвай! Недей!

 Не те пускам!" - ридаят кристални сърца!

 Самородни съкровища! Златни деца!...

 Прекосявам със майка й тъмния двор;

 подкосява краката ми скръбният взор

на едно изваяние, дето сега

пак ми гърлото свива със свойта тъга...

 Даже нùвата родна назад ме зове –

тихо шепнат изплашени рой класове,

 а липите край мене по външния път

мойта сянка безмълвно с тревога следят...

 Пак преляла е Ганга от мътна вода.

 Мъкне клони и кал. Горе - бели стада.

 Като агънца спят без овчари, без звън.

 Сякаш сито накърмени, блеят насън...

 Аз въздъхвам. От болка се рони брегът.

 Пред нозете ми - дългия път на дългът...

 Гледам стария свят, от съдби натежал,

 но отпуска сърцето ми злият кинжал...

 Тоя път безнадеждност света не заля:

 в безопасност съм вече - далечни поля...

 Не мирясват в духа ми ония слова,

 но в момента не реже тъй силно това...

 Ала връщат се пак - на вълни - на вълни,

 и отново осили от всички страни

се забиват във мене със яростен вик –

че съм нечия собственост: пулче, челик...

 Но дали ни подритва самата Земя,

или някаква древна, злокобна Змия?...

 Уж сме твърди, а всъщност сме меко тесто:

 все чираци ни месят - незнайно защо...

 Докога ли и тук, и във конския рай,

 ще ни мачкат без съвест, без мяра, без край?

 "Ти си мой! И не мърдай!" - Обаче, уви,

 престоял ли си дълго във тесни нощви,

 ти ще кипнеш, ще бухнеш, ще тръгнеш навън

и ще свърши най-после кошмарния сън...

 Вечно плуват нанейде води и звезди

всеки някога тръгва по свои следи

и парцела ни бивш го попарва слана,

 и се срутва затворът стена след стена,

 и се връща с Пегаса ни пак младостта,

 и остава пъдарят ни с пръст във уста....

Ала има и сянка - от веки-веков:

оглушава вселената кръвният зов;

от глъбта му изтръгва се вълчият вой,

 и викът на детето. Най-древен е той!

 Експлодира спонтанно. Панически бдим

да не тръгне нанякъде някой любим

и с припадъци караме някой добряк

да остане насила във волския впряг...

Тъй и моята малка, добра дъщеря:

като в Господ и Бог във баща си се взря

още в първия миг на живота си млад

и си иска маслото с дебел мармалад...

Нито помен от гордост... Дори да мълчи,

 "Ти си мой! - във ушите ми гръмко звучи... –

Мой и собствен завинаги! Тъй е било!

Ти си корен; аз - твойто любимо стебло.

Туй е лудост, признавам, но въздух си ти,

скъпи мой, за безкрайните мои мечти..."

 Каруцарската обич подвиква ни "Спри!"

 Ала виж: Ниагара бушува и ври.

 Тя разбива на трески стотици весла

и изтрива завинаги цели села...

 Канибалската обич, дори да е труп,

 влачи жертви изцъклени в злия си клуп

и, дори и умряла, неспирно тръби:

 "Ти си вечно виновен! О, ти ме разби!"

 Но додето е жив, тоя дързък стремеж

пред самата съдба е във боен стоеж

и дори и когато е в кърви сразен,

 той крещи на Смъртта: "Ти си нула за мен!"

 О, Любов! О, Жар-Птицо! Сама в пепелта

ти възраждаш се вечно сред диви цветя

и дори с неизменната твоя сълза

ти си вечно любимата, жива лоза!

 Хем ни радва безмерно червеният сок,

 хем ни сваля на дъното в унес дълбок...

 Засияй във сърцата ни, образе драг!:

 Две любими ръчички, протегнати пак

да прегърнат вселената с дива любов,

 да пронижат душите ни с жèравен зов;

 най-тревожните сънища - с бели брези;

 най-дъждовните облаци - с дивни сълзи...

 Превод: 17.5.2015 г.

 

***

Дал си ми, Господи, мъничък залък –

с него Ти служа без страх.

 Да, но духът ми се срива от малък –

смазва го земният прах.

 

Щормът Ти, Господи, пак ме размята! –

Ту съм в небето, ту кал на земята!

 Бий във нощта вълнолома ми жалък –

бий ми сърцето - разбрах!

 Да, но ми даваш и чистия залък –

с него Ти служа без страх.

 

Всичко ще дам за зарята Ти, Боже!

 Всичко - до атом, до дъх!

 Знам че съм пръст, пепелинка нищожна,

 връх на власинка от мъх...

 

Да, но слънцата и всички вселени

знам - до прашинка си сместил във мене!

 Мойто сърце все за тях и за Тебе е пяло!

 Аз Ти ги връщам - във стих ги събрах...

 Дал си ми, Господи, мъничък залък –

с него Ти служа без страх...

 

превод: 18.05.2015 г.

МОЛИТВА

Дай ми, о Боже, до Твоето рамо,

 пръв да съм в огъня, както преди.

 Бий ме до смърт, размажи ме, но само

вечна в сърцето любов утвърди!

 

Господи-Боже, тъчи ме на стана

с нишки сияйни от тежки беди –

скърбите, мъките, нека да станат

дивно разковниче в мойте гърди.

 

Твоето знаме е мойта поема –

само в сърцето любов утвърди:

 вместо в гърдите Ти, аз да поемам

огън, олово - тъй, както преди.

 

Мачкай тестото ми мудно, негодно;

 дай ми вериги, железен хомот...

 Само сърцето ми нека свободно

Тебе да люби - до смърт, до живот!

 

Дай ми колиба от скромна по-скромна.

 Имаш ли нужда - и лудост ми дай.

 Тебе обаче до кръв да Те помня –

с Теб да вървя до без дъх, до безкрай!

 

Нека да падаме в пътя към Тебе.

 Нека в умора бездънна да бдим –

знам, че трудът ни нищожен и дребен

в миг ще я духне, подобно на дим.

 

Виж лабиринтите, пътнико скръбен.

 Схващай света, о сестрице добра.

 Примки, мечти там растат като гъби –

мигар стръвта им до днес не разбра?

 

Смърт ни заплашва дори и във рая.

 Смърт ни изважда от личния блян.

 Господи, дай ми пред Теб да ридая!

 Дай ми да плача, пред Тебе прострян!

 

превод: 19 май 2015 г.

 

ЖЕНСКАТА ГРЪД

 (ВСЯКО БЕБЕ Е САМ БОГ)

 

Свободен вариант по образи и идеи на Р.Тагор

 

Девичата гръд с боговете говори –

люлее я дивно светà чистота.

 Две алени рози под сини простори

с неземен балсам пиянят вечността.

 

Те сриват душите, до смърт убедени,

 че не лично Бог ни е дал Слабостта.

 Влудяват сърцата от бяс вледенени –

изкарват им жилото - тоест, смъртта.

 

Сърцето е пух - колебливо и меко.

 Гръдта е Всевишният - женската гръд!

 Не се ли разклати от чувства човекът,

 безброй неродени деца ще умрат.

 

Вселенският бисер се ражда от мида.

 "Светая светих" означава Жена.

 Наистина, женската гръд е Колхида –

най-дивният хълм, необятна страна!

 

По-чиста от хиляди мантри и сутри,

 гръдта осиява вселени безброй.

 На нея събужда се рожбата сутрин

 

на нея заспива в неземен покой.

 

На двата Ти хълма, Богиньо, играят

очите на Бога - две красни зърна!

 Две нежни молитви - вратите на рая,

 два извора чисти - млеко-светлина!

 

Два върха вселенски, по-горни от всичко,

 родени от Бога, люлеят Го пак –

Той сам се явява - безкрайно и лично,

 да пие от Своя безкраен черпак.

 

превод на вариант 1:

 21 май 2015 г.

 

ДВЕТЕ ПТИЦИ

 

За две чучулиги - във клетка едната –

бях слушал отдавна (бях още дете).

 Били разделени. Мъжът и жената.

 Но ето, един път се срещнали те.

 - Пробил съм я, гледай! Помийните врани

не ща да те виждат във клетка от днес!

 - Да-да, скъпи мой... Ами кой ще ме храни?...

 Аз тебе те каня във моя дворец!

 

- В курешки и с тебе не бих се овалял –

възкликнал съпругът: "Във клетка?! - Ами!...

 - За цирк в небесата не съм се венчала.

 И повече, драги, недей ме мами!

 

- Пленителни трели със теб е мечтало

да вие сърцето ми в рая зелен!

 Но, в отговор, само едно кречетало

дрънчи от устата на птицата в плен...

 
- Опитай! - я молела волната птица. –

Нали чучулига си - пърхай в захлас!...

 - За люлка, поилка и напръстник жѝтце,

 кафеза си златен възпяла съм аз...

 

- Ма ти от какво си... се питам... издънка?!

 Две букви повтаряш!... Какво е това?...

 Мълви угоената: - Стига ги дрънка!

 За глупави трели аз нямам глава.

 

- Виж залеза, мила, как славно догаря!

Залей със рулади треви и цветя!

 - За, ключа и клетката, с връх господаря,

 аз ода измислих - и стига ми тя...

 

Отново любимият моли напевно:

 - Ела във простора, вдъхни пролетта

 - Тук чистят кафеза ми три пъти дневно –

красив, застрахован, квартира-мечта...

 

- Ще плуваме, мила, в пространства огромни!

 ще бъдем щастливи и сити навред...

- Не, ти остани! Съществата бездомни,

 се ровят вонящи по купчини смет...

 

Отвърнала волната: - Нищо подобно!

 Без слънце и въздух не виждам живот.

 - Стопанинът, драга, е нещо удобно.

 На облак ще имаш ли сигурен под?...

 

Били чучулиги... Любими... От тези,

 които, все пак, се обичат до гроб.

 Допирали клюнчета. Пречел кафезът.

 занитен за дъбов, прескъп гардероб.

 

Крилцата им пърхат и чувството блика...

 Едната отдолу отвор изкълва!

 Уж имат сърца и са лика-прилика,

 но май за спогодба не стига това.

 

В зенити съмнителни трепка едната,

 и заедно с нея - безброй "будали"...

Но другата твърдо седи си в палата

при скъп титуляр... Превъзходно, нали?...

 превод: 22-23 май 2015 г.

 

ОВЕХТЕЛИТЕ ШАСТРИ

Нека шастрите пращат в гората

само старци със бели бради...

 Ала може ли тя, мили братя,

 на младеж и дете да вреди?

 

И бакулът в гората се кланя

 

и гугутката гука в захлас;

 За аскета уханни лиани

правят сянка в горещия час...

 

А чампàка и чайните рози –

са момичета голи, разбрах... –

вечна младост даряват на този

който нощем танцува със тях!

 

Нека шастрите пращат в гората

само старци със бели бради...

 Ала може ли тя, мили братя,

 на младеж и дете да вреди?

 

А пък старците все се оливат

от изтъркани стари слова:

 от езиците техни бодливи

ни се вие отдавна глава...

 

Все надути и крути особи

изтезават латерни безкрай –

за духа на брамина след гроба,

 за светѝя му пуешки рай...

 

Не затуй ли децата ни умни

ни захлопват сърца и врати

и спасяват се тихо и шумно

от разпраните наши усти?...

 

Нека шастрите пращат в гората

само старци със бели бради...

 Ала може ли тя, мили братя,

 на младеж и дете да вреди?

 

Ние раждаме собствено Слово –

разрушихме стените със взлом.

 Ние шастрите пишем наново –

и бракуваме стария дом!

 Нека дъртите пуяци книжни

да си баят за вечен късмет;

 да рендосват неближни и ближни

и да трупат останки и смет...

 

Всъщност, младите днес ще посрещнем

от гората сияйния ден –

оставете гемиите тежки

да потънат във своя Едѐн...

 

Нека шастрите пращат в гората

само старци със бели бради...

 Ала може ли тя, мили братя,

 на младеж и дете да вреди?

 

превод: 24.05.2015 г. 22:20:37

 

Шастра - от Уикипедия, свободната енциклопедия: Ша́стра (на санскрит: शस्त्र, śastra IAST, "призив, химн", също „меч, нож, оръжие“ ) — вид пояснителен текст, използван в индийските религии, в частност в будизма; коментар към сутра. В по-широк смисъл, "шастра" означава знание за някакъв предмет или тясна област в науката. Да кажем, отбелязване на умението за владеене на някакво оръжие (например, астра-шастра (на санскрит: अस्त्र, astra IAST, "видове метално оръжие").

Илюстрацията в цветния вариант представлява колаж с изображения на дървото бакул и цветове от магнолията "чампàка" - растения, споменати в това стихотво-рение от Рабиндранат Тагор. Този уникален бакул на снимката е съвсем точен символ на главната идея в него - за младежта, която не може да стои в рамките на старото.

 

ИЗ "СРЕЩА СЪС СМЪРТТА"

 

Той затворил очи и съгледал криле... Изведнъж –

върху лебед се носи в нощта към луната огромна!...

 Чудна Птица...Но грабнал го някакъв сън вездесъщ.

 Той по властност и сила смъртта му напомнил.

 

Но космичния студ е способен и бог да скове.

 Белоснежната птица започнала тихо да пада.

 От това Вечността ще кънти билион векове!

 Билиони вселени ще пеят за нея балада!

 

Но не бил на земята вълшебният неин финал:

тя в кристали се пръснала горе на хиляди мили!...

 И тогава ездачът животите свои узнал –

ураган от видения, чувства и образи мили!

 

Изживял ги отново на бесен каданс до един.

 Във пещта на смъртта същността му добила безбрежност...

 Но се върнал в света... Ето: Ганг си тече невредим;

 светлинките от къщите в него приливат от нежност...

 

По реката на запад все същата лодка снове:

 милиарди животи той бил преживял за минута!

 Месечùната - същата. Пак от небето зове,

 и плеяди от спящи човеци люлее си в скута...

 

Ако двама сега - тази нощ! - до несвяст се вплетат

във сърцето на Бога и мигом в духа си усетят,

 че взривът им е "райска машина" за край на светът,

 той ще рухне в нощта, но сърцата им вечно ще светят!

 

В непрогледния мрак те са вече безсмъртно едно –

дух и плът в единение пръсват Смъртта на парчета!

Те в безкрайния Космос са само сияйно звено;

 в катедралата Божия - глас на невинни момчета.

 

Дотогава обаче ще гълтаме вик подир вик.

 Ще треперим, събрани в сълза за премалата сладка...

 Но накрая ще литнем надолу към Божия миг

и ще звъннем във Него, понеже сме Божия капка!

 

Битието, най-после, ще стигне до свойта мечта.

 Тишината на Бога отново ще бухне къдели...

 Бог ще духне звездите, понеже щастливо в нощта

две кристални души, най-накрая, до край са се слели!i

 

27.05.2015 г. 01:08:19

 

* * *

И днес се дивя: все за Тебе сърцето ми бие

за Тебе трепти!

 В морето човешко най-после открихме се ние –

аз, Древний, и Ти.

 

Люлеят се днеска над мен кипариси,

 сред есенен дим,

 и спомням си: Ти си ми, Ти си ми, Ти си

Единствен Любим!

 

О колко столетия бил съм в пространства далечни!

 Загубил бях Твоите древни следи...

 Не ти ли трептеше в мостовете вечни

от спомени, сънища, химни, звезди?...

 

Оглеждам се. Люлят се билви* и бори,

 ухаят мечти...

 Сияе ашѝнът**, сърцето листенца разтвори,

 душата лети...

 Ослушвам се. Чувам отново

най-предначалното Слово –

предвечното, Твоето Слово, о Майко Земя,

 стъписващо - древно и ново!

 

О, колко ашина със Теб сме витали

със волни крила;

 на колко тревички сме ярко блестяли

в гори и поля!

 

Но всечия болка и всяка несрета

в нощта ме зове:

 в духа ми бучат и тревожни морета

безброй векове...

 

Кръжат хороводи,

 от стари мелодии

и образи свидни в душевната глъб –

те пак са свободни!

Ту в сълзи напират, ту в приливи страшни –

но и звездна лавина не ще ги зарие!

 О, колко съкровища - древни, сегашни

със Тебе, Парвати***, ний пак ще открием!

 

Не Ти ли, о Боже, в космични зори,

 запàли в сърцето ми вечно сияние

и обич към всички в духа ми внедри

в това мироздание?

 

Не помнят вселените - нито една –

кога си покълнал из дън-времена

потайно в сърцата ни - дал си им път,

 през бездни и сфери напред да летят!

 

О, Дух величав, Махадев, Ава-Отче, Ау-мèн!

 Във реки от вселени и радост и скръб бързотечна

все поновому Ти ме извайваш –

и в мен

оставаш си вечно!

 Превод: 28.05.2015 8:19:09

*Баѝл, бѝлва или баел, мраморна ябълка, унгарска дюля, ъгле, мармаладен Aegle marmelos [wood apple, stone apple, bengal quince, bel, sriphal] – бавно растящо пло-

дно дърво до 12–15 м. от сем. Рутови (Rutaceae). Листата на туласата се подна-сят на Вишну, листата на билвата – на Шива, а на Ганеша поднасят само особен вид билка, известна като "кадика" или "гарика" ("дурга" на санскрит). Клоните на билвата се използват в различни религиозни церемонии. Аюрведа предписва смес от листа на туласа, билва и нима, като универсално средство срещу пове-чето човешки болести.

**Ашшѝн или ашвѝн — седмият месец в новия бенпгалски календар, сответст-ващ на европейските септември-октомври; първият есенен месец. Есента в Ин-дия настъпва след сезона на дъждовете и се счита на най-хубавото време от годината.

***Парвати - мъдрата съпруга на Шива. Богинята Парвати е известна като съпруга на бога на сътворението и разрушението Шива, но и като богиня-майка на боговете и богините. Тя е въплъщение на Шакти - богиня на първичната космична енергия, която движи цялата Вселена и живее във всички живи същества. Тя е творческата женска сила, източник на промените е света. Без нея боговете, хората, животните и расте-нията не биха могли да съществуват. Парвати е почитана е много образи: Дурга - богинята, бореща се с демоните; Кали - богинята на промяната, безкрайността на времето и унищожаването на злото; Шакти - богинята на Вселенската енергия; Чан-ди - богинята на абсолютната реалност, успеха и победата над злото; Маха-еида-яс - десетте женски божества, произлизащи от богинята Кали.

 

ИЗ "БЕЗУМНИ НАДЕЖДИ"

 

Как искам, о Брама, да бях се родил

сред прости жени и мъже бедуини!

 На кон да подскачах през трън и бодил

по жива жарава от диви пустини...

 Да тънат очите ми в прах, маранѝ,

 да виждат море от надиплени дюни...

 Но даже сред крясъци, дим, суетни,

 в сърцето ми все да е май или юни!

 А ние сме с коня. Свободни. Сами.

 На вихри от пясък до днес се любувам!

 Във пясъчен ад и раджата жуми –

но аз на раджи във света не робувам...

 Смъртта си отдавна до смърт разруших –

Варàнасиii пак със успех атакувам:

 и днес, за забава, щом Ямаiii реши,

 аз Лèта и Гангiv на шега ги преплувам!

 И Югитеv волно прегазвам без страх,

 но няма за мърша да свърна от Пътя.

 Пред пуяци вечно припадам от смях,

 но праведност подлаvi в духа си не мътя.

 Крещя от възхита пред всеки завой!

 Аз буря и гръм съм в борбата велика

и брат на циклона и морския вой –

за помощ във Битката често ги викам.

С безумна надежда и страстна молба

зова Те, о Шива: Смили се, хвърли ме

и днес във въртопа на славна борба,

със дъх на торнадо, на подвиг сюблимен!

Изпил бих небето на екс като луд,

 сърцето си там бих удавил отдавна –

за свиден Войводаvii - без кръв и барут,

 под знаме от Истиниviii в битка неравна!

 Не съм за оазис и пухен покой.

 Не ставам за тиква, ухилено куха.

 Не съм папагал или верен копой,

 ни бяла ангорка за женска разтуха...

 Лакей и велможа, камшик и поклон –

нищожното друго нищожно си търси…

Подобно на червей - за тор и подслон, -

ти даваш отчети и мазно добър си.

 В стръвта на рибаря не съм убеден.

 Не съм се венчал и за пор и лисица.

 Не съм за камшик и помия роден

и няма да бъда в колата ви спица!.

 Не вярвай на плъх и на вълчи съвет.

 Не ползвай змия за народна щафета.

 Сергии. .. Пазари… - Прекрасно! Привет!

 Паницата лещаix затрива поета.

 Каква ли не птица ума ви изпи?

Бенгалско ли телче ви стана светило?... –

Морето от свежи, невежи тълпи,

 с безчислени жертви до днес е платило.

Превод:28.05.2015 г. 00:30:05 ч.

 

Из "В древни времена"

 

(българският вариант е само по основни идеи и чувства в това стихотворение на Тагор. В илюстрацията се вижда и едно уникално изпълнение на Мая Плисецкая, като символ на триумфа на човешкия дух, танцуващ над бурите, стихиите и човешките илюзии)

 

Вълноломът ти, Боже, е нашият спомен за Тебе –

с Хималаи от сълзи го блъскаме гребен след гребен...

 Милиарди илюзии в него със гръм се разбиват,

 и люлеят ни пак, и мечти безнадеждно убиват.

 

Гордостта ни на пясък съсипваш с вълните крайбрежни,

 и медузи разкъсваш - прозрачните наши кроежи...

 Октоподи подмяташ - безброй имена-самомнения,

 и ни връщаш във Тебе със Своите мъртви вълнения.

 

О, Всевишни! през сълзи възпява Те нашият жалък молебен!

 Разнебитени, дребни, щастливо се връщаме в Тебе...

 С оратории, мèси - безкраен прибой многозвезден,

 буйно луди по Тебе, във Теб ще изчезнем!

 Превод: 30.V.2015

 

ПЪТЕШЕСТВИЕ КЪМ НИКЪДЕ

 

За илюстрациата: жената с лодката се явява и в изумителното творчество на съвременния американски художник Майкъл Паркес. Един "непоправим" сюрреалист-романтик, когото човечеството ще има да разгадава дълго - и е много съмнително дали въобще някой ще може да разбере какво е искал да каже художникът, ако самият той не ни го обясни. Доколкото въобще Истината и изкуството подлежат на обяснения. Тази негова картина по един странен начин съвпада с първия куплет на това стихотворение от Рабиндранат Тагор.

 

О къде, накъде ме отвеждаш сега

с твойта лодка от злàто под тази дъга?...

 Що за птица над нея кръжи?...

О, кажи, Непозната, кажи?

 Но усмихваш се ти - и мълчиш... Тишина...

 От коя си страна?...

 Кой ли бряг ни зове от простора далечен –

при море - или речен?...

 Светлина.

 Странен смях

със очи...

 И мълчание...

 

Не отрòни ни "не", нито "да".

Само махна на запад. Безкрайна вода!

 Там Светилото слиза под сини вълни.

Но кажи - накъде? И защо ме плени?...

 О, Защо?

 

Ти натам ли живееш? Наяве, насън? –

Накъм залеза - в тих погребален огън?...

 Във зарите му, зàлезна, странна богиня,

 насълзява с роса необятната шир тъмносиня...

 

Та натам ли отплувахме?... - Там,

 дето китове палят фонтан след фонтан,

 пред горящ хоризонт, от пожар задимен?

...Ала ти и сега се усмихваш зад мен –

 

и ни звук, нито слово...

 Само вятърът тежко въздъхва в небе от олово;

 и морето, ревящо до Бога, се буни

с бели дипли разпенени - водните дюни...

 Сякаш диша гигантска, чудовищна гръд.

 Няма бряг. Вече само водите неистово врат

и издигат тук-там виолетово-черни стени.

 Да! Нощта като с нож светлината смени...

 

В безконечно ридание рухна светът!

 Ала твоята лодка безтрепетно прави си път

и отново усмихваш се ти... Но защо?

 Ти на колко години си! Двадесет?... Сто?...

 

И защо озаряваш тъй ярко нощта?

 Със какво укротяваш под нас пропастта?

 

Ти, когато за пръв път пред мен се яви,

 не наведе ли в кръг дървеса и треви?...

 Щом запита: "Ще дойде ли някой със мен?",

 не утихна ли всичко във този момент?...

 

В тоя миг от очите ти сноп светлина

озари, о Прекрасна, самата Луна!

 Аз пристъпих във лодката силно смутен

и запитах те: "Кой ли е твоя тотем?...

 

Твоя идол, религия, племенен бог?

 Ще ме сепне ли той от съня ми дълбок?

 Ще прелее ли сили в живота ми нов,

 ще даде ли в духа свобода и любов?

 

Ти ме стрелна с очи и засмя се отново –

но не каза ни слово...

 

Оттогава се носим - не знам колко дни –

през лъчи и през сенки, през водни стени:

 ту прозрачен до дъно кристал-океан,

 ту през нощи от въглен и черен катран.

 

Тъй че лодката твоя, във зари и в тъма.

 неотклонно на запад пътува сама...

 

Колко пъти те питах с очи: "Ама кой

е светът ти, богиньо? Цари ли покой

в твоя край? - Аз загубил съм ума и дума!

 Ти погледнеш ме пак... И отново - ни дума...

 

Скоро тъмни криле ще разпери нощта

и огнярят на запада пак ще затвори пещта.

 Ще остане във въздуха само безкрайно познат,

 от плътта ти неземна, Богиньо, най-фин аромат...

 

Твойта златна коса постепенно изчезна!

 Само споменът, вятър - и водната бездна...

 

Колко страшно боли!

 Сякаш качвал съм сам километри скали.

 И сърцето, сломено от тези безкрайни отвеси,

вика горестно: "Стой, Не изчезвай, не бягай, къде си?!"...

 

Ала знам. Откъм запад, отвъд, иззад залеза-рана,

 ще въздъхваш и ти, че да бъдем едно е опасно и рано.

 Ще прегръщаш духа ми, изпаднал без теб в отчаяние,

 и ще святкаш без гръм в абсолютно мълчание...x

 

Превод: 31.V.2015

ИЗ "МОЕТО ЩАСТИЕ"

 

В своя прùлепен мрак ти летиш безпогрешно във чувства, удобства и страсти.

 От прилѐпките знам, че съм длъжен бездънно, уви...

 Но в уханната спалня, под знака на "вечно валидните" сутри и шастри,

 ти дали и за миг моя мир, моя дух улови?..

 

Е, улавяш по малко... Една милионна... Обаче дали сме "роднини"?... –

Само Брама разбира защо сме в един епизод...

 И дали женски глас и снага, и походка, и страстна молба пияни ни –

или просто извира от извора силен живот?...

 

Ето, напръстник слагаш... Пиала... Паница... Котел... Но дори да е делва,

 като пръсна навънка - и става гласът ти свиреп...

 Който има душа, той със грижа за другия всички вселени населва,

но за тебе е важно какво ти е нужно на теб...

 

Ако би ме разбрала - да любеше мене, а не само свойте представи,

 би завила от болка, че газиш където съм сял...

 Ако твойта хипноза би спряла за миг, вече никой не ще те остави,

 и в душата ти чиста аз трепетно бих засиял!

 

О, схвани, разбери ме: аз нежно те любя, харесвам те, моя избрана!

 Не бъди само себе си, чуй за секунда и мен!

 Ще настане небивало щастие - няма да кипваме рана след рана

 и не ще има вече ни стрък, нито кедър сломен!

 

Досега не разбра. Аз съм вихър, облитащ безброй светове и вселени!

Ти си мислиш, че вестник изчете - и хвърли ме пак...

 За да видиш духа ми, гмурни се в безкрайните мои простори нетленни!

 Аз съм твой от върха им у Брама до дъното чак.

 

Аз съм тука, помни! Имам място за всичките твои най-цветни копнежи.

 До един! - Всички живи звезди и слънца посетих!

 Чрез сърцето ми можеш да бродиш безкрайно из всички вселени безбрежни –

чрез сърцето ми - мойта светая, светая, светая светих.

 

Превод: 31.05.2015 г. 20:55:02 ч

 

ЖИВОТЪТ

 

О, Предвечни, о Господи свиден и драг!

 Искам вечно да пърхам сред рой чудеса,

 дето всички отплуват и идват си пак,

 дето тупкат сърца и кокиченца пият роса.

 

Ти си с нас - нощ и ден, нощ и ден, нощ и ден!

 Колко срещи, разлъки, възторзи, беди и мечти...

 Ако радост и болка дочуете в моя рефрен,

 значи, вечно безсмъртие в мойте градини цъфти.

 

Ако мойта съдба, по реда си, изчезне и тя,

 като капка в потока под вечнозелени елхи,

 мойте песни, все пак, съм отглеждал подобно цветя.

 О, нещастни и морни - елате при мойте лехи!

 

И да стъпчете розово листче случайно в нощта. то ще пръска ухание вечно дори и в прахта!

 Превод: 1.06.2015 г. 20:55:02 ч

 

В ЛОШ ЧАС

 

Както всички хора, и Рабиндранат е имал своите лоши часове във връзка с близките си. Така нареченият "ближен", когато дойде лош час, обикновено ни устройва кървава баня. В душата и сърцето тя е много по-болезнена, отколкото ако ни бие до кръв, както е на оградената с червено картинка по-горе, защото зла дума и твърди изисквания от зло сърце излизат.

 

О Космическа Птицо, най-сетне разбрах –

песента ти понявга немее...

 Но и в кръв да лежиш върху земния бряг;

 всичко живо над теб да се смее,

 да се скъса от мантри Великият Страх

и да пъплят мъгли упорити –

не забравяй, Жар Птицо - о, скръбна душа, -

Махадева с криле сътвори те!

 

Не шуми във полето приспивно ръжта,

 а циклон приближава към твоята къща!

 Не жасминът люлее в гората листа,

 но стихия те блъска и после се връща.

 Ще спасиш ли гнездото си, пътя, честта? –

И да бъдат нещастно затрити,

 не забравяй, Жар Птицо - о, скръбна душа, -

Махадева с криле сътвори те!

 

А ще има и сумрачна, зла тишина;

 във съня си нерядко и гарван ще грака...

 Не издава Аруна(1) и грам светлина –

той заспал е на изток дълбоко във мрака,

 а оттам се подава червена луна...

 Но да няма и атом свещена Амрита(2),

 не забравяй, Жар Птицо - о, скръбна душа, -

Махадева с криле сътвори те!

 

Господ Шива затвора ти тесен разби

и призѝвно те викат отвъд албатроси...

 Океан от ракшàси(3) със стръвни зъбѝ,

 по талази от ярост към тебе се носи!

 Ала щом като изгрев за тебе тръби,

 като луда литни към зарите!

 Не забравяй, Жар Птицо - о, скръбна душа, -

Махадева с криле сътвори те!

 

Щом си извор, очаквай безброй чудеса.

 Любовта не е паяк в очакване, Боже!

 Не копней и по хидри с 1000 лица –

те за друг са приготвили пухено ложе…

А за тебе копнеят безброй небеса,

 и макар да са още с олово покрити,

 не забравяй, Жар Птицо - о, чиста душа, -

Махадева с криле сътвори те!

 Превод: 2.06.2015 г., 20:55:02 ч

___________

1- Аруна - кочияшът на Слънцето в индийската митология, символ на зората

2 - Амрѝта - питието на безсмъртието

3 - ракшàси - зли демони

***

Събудѝ се, о Радост, ти нямаш цена!

 Над морето от скръб ти си светла вълнà.

 За лъчите ти няма предели –

разпростирай крилете си бели!

 В океана от скърби ти нямаш цена –

ти разбиваш, о Радост, и адска вълна.

 

Катедралата моя бразди вечността –

тя отваря магически всяка врата,

 тя сълзата на всеки избърсва

и за Бога хвала я разтърсва!

 Зад прозорците бягат не наши звезди –

катедралата моя простора бразди...

 

О, какво е засвèтило в новата вис?!

 Що за блясъци трепкат в простора ѝ чист?

 И защо не заспиваме вече?...

 Кой ни вика без глас отдалече?

 Що за дим се сгъстява в простора лъчист?...

 Ах, грамадна планета - искрящ аметист!

 

Уж съм тук, на земята, до родния Инд –

той бушува в нощта величав, тъмносин,

 а гората смълчана зад мене

е във транс от предизгревно бдене.

 Нейде глас на далечен, безсънен брамин,

 на талази се носи с напевно "Амин"...

 

Забушувай, бушувай, о Синдху(1), разбий

ледовете на всички нещастни съдби!

 Пред духа ни са чисти, сияйни простори –

Тоя свят вече нивга не ще се повтори!

 И последните скърби, о Синдху, впрегни,

 към добри, обетовани, чудни страни!

 Превод: 10.VІ.2015 г.

1 - Синдху - истинското име на река Инд на едно индийско наречие. Думата Инд е ро-манизирана форма на древногръцката дума 'Iνδός, заимствана от старооперсийската Hinduš, която от своя страна е получена от санскритската дума Синдху (सिन्धु). Дума-та Синдху или Синдх и до днес е местното наименование на река Инд. Първоначал-ната санскритска дума е сбор от две думи: син (регион или или граница) и дху („тре-перя“, „разклащам“, „треса“). Слято, тя означава "тресящо се водно тяло", било то река, поток или океан. Инд е и името на бога на смъртта в индийската митология. Той не търпи нищо несъвършено.небето - куполният храм на Бога

Свободата, ми казват, е в бягството, ала то не приляга за мен –

аз и в хомот, и в мъчилище няма да бъда сломен!

 

Нежна шепа протяга Вселената - от бездън-времена досега.

 С медовина я пълниш нетленна Ти, със безсмъртните Си блага!

 Аз пък вечно издигам олтара си - и наяве, и нощем насън -за лампадите - Твойте подаръци - пак от Теб да прихвана огън!
Да зашепнат, затрепкат, запалят се - и когато им кажа "сезам",

да залеят с хвала и сияния Твоя приказен куполен храм! Вчера щях да пометна сърцето си и без вест да се махна от тук –

да изпадна - отшелник да стана, - но това е за някого друг...

 Любовта, красотата, дечицата - всеки фѝлиз тъй нежно зелен –

Те са ТВОЯТА радост, о Господи, та защо да не трогват и мен?

 

О, сложи на духа и олтара ми Твоя вечен сърдечен печат!

 Изсипи над сърцето ми пламенно

неизчерпаема

благодат!

 превод: 10.6.2015 г. 22:33:09 ч.

 

ПРОЩАЛНО

 

Прощавай, братко, моля те, прости –

прекрачих вече вашите врати!

 Препускайте след своите представи,

 но моят дух миражите остàви.

 А да се върна - кой ще ме застави?...

 Изнизах се в потайни тъмноти –

недей ме вика, моля те, прости!

 

А бяхме вол до вол. И е възможно

да продължех туй теглене безбожно,

 ако сега, на този кръстопът,

 не ме събори по лице Духът!

 О да! Мобилизиран! Неотложно!

 Да бъда с вас - абсурдно-невъзможно.

 

Препускайте след свойте хвърчила –

за мене те са вятър и мъгла.

 Съкровища и тронове коварни,

 борби, диспути, имена бездарни,

 умнѝци и пари - мухи зелени –

за мен са вече само бръмчилà!

 На куклените майстори - хвала...

 

Не, мене ме люлее безгранично

на сферите хорала мелодичен!

 Заля ме тъй, че тутакси се спрях,

 един неописуем свят съзрях

и съкрушен се разридах...

 "Обичам ви! Обичам ви! Обичам!" –

аз тия думите и до днес изричам...

 

Така че - лека вечер. Вече край.

 На вас съм благодарен до безкрай.

 Видях ви - и оттеглям се потресен.

 Направихте ме днес плувец небесен

 

и се завръщам в Хаоса чудесен –

в безбрежния, не искащ нищо рай.

 "Най-хубаво" желая ви. И крайxi.

 Превод: 11.6.2015 г. 20:37:16 ч.

 

Ти си Царят, Дъхът, Песента –

аз съм малкия труд...

 Но смирено Те моли цевта:

 дай кутийка приют!

 Във света се оправям и сам –

посред джунгли, пустини, мъгли...

 Но духът ми все някак си там

се провира, зове, шумоли...

 В Твоя храм съм прашинчица прах,

 ала нощем Ти пея хвала.

 И душите тук-там, подразбрах,

 приповдигат стебла...

 А когато и цял небосвод

от хвалата ми сутрин трепти,

 и усмихне и моя народ –

Погледни ме, о Вечни, и Ти!

 Превод: 12.6.2015 г.

 

***

Аз Теб Те търся, Твоя вечен род,

 додето дишам в този свой живот!

 И в следващия, мой Баща Велик,

 за ТЕБ ще бдя от първия си миг –

в СЪРЦЕТО ми е свидният Ти лик!

 Аз ТЕБ Те търся, своя вечен род –

със брод или и без следа от брод.

 О безконечен, безконечен Ти!

 Различни - и все същите черти...

 Не знам къде ще дойдеш този път,

 но в мене взривни чувства се тълпят,

 защото съм от ТЕБЕ дух и плът!

 От ТВОЕТО Дърво съм дъх и плод –

аз ТЕБ Те търся, своя свят Народ!

 Превод: 13.6.2015 г.

 ***

От колко вечности и дни

си тръгнал Ти към мене?

 Кой Твоя ход ще затъмни –

слънца или вселени?...

 Той ден и нощ - о, ден и нощ

кънти съдбовно в мене!

 От Твоята чутовна мощ

дворецът ми сломен е.

 Аз чувам стъпки и насън.

 Не се надявам на спасение.

 И сякаш ме размята гръм,

 циклон, земетресение.

 И, все пак, малко жарче в мен,

 надежда-атомче догаря:

 макар да съм до стрък сломен –

и мен да ме помилва Царят!

 Превод: 14.6.2015 г., 08:52:56 ч

 

***

Придойдè есента и в листата покой златозарен запали.

 а небето, полята и пладнето днеска са морно заспали.

 

Ромонѝ тишината и кротко над пъстрите горски гоблени

до безкрай е простряла криле пасторално зелени.

 

Не шуми и реката - магически пàри сънува,

 филигранни дантели по пясъка днес не рисува.

 

А далечни селца са на припек ресници закрили

и блажено събират за зимата слънчеви сили.

 

Но от всичките тия безкрайни поля слънчезарни,

 във слуха ми нестихващо бият незрими звънарни!

 

Във духа ми - в недрата на Бога бездънно бездънни –

в катедралната вис на звезди и слънца многозвънни,

 

днес танцуват от радост най-древните àтоми вечни, -

О Всеблаги, Всеистинний, Дивний, Предвечний!

 Превод: 14.6.2015 г. 13:08:18 ч.

 

***

Щом някой не почита Твоя храм

той в ада си се срива лесно сам.

 Не е простим единствено грехът

за хула и сплетня срещу Духът.

 

О, Вечни, Вечни! Цялата вселена

е Твоята одежда скъпоценна!

 Та всеки дъх и всеки лъх, нали,

 това си Ти, от ТЕБЕ са дошли?

 Да! Всеки лъч и капчица роса

омайно славят Твойте чудеса.

 

Но жалко, тия дивни красоти –

светът отрича, че това си Ти.

 Умника малоумен изцели –

на болния прощава се, нали?...

 превод: 12.6.2015 г. 19:33:01 ч.

 

***

Всяка въздишка и зов доловил,

 щедро света с благодат одарил,

 

Ти не пресъхваш, о Изворе жив,

 всекиго правиш безмерно щастлив!

 

Даже реките копнеят да спрат –

в ТЕБ да се влеят след дългия път,

 

сякаш дошла им е брачната нощ.

 с целия цветен, уханен разкош.

 

Всеки цветец е създаден засмян –

Тебе да слави със своя тамян!

 

Само поетът с едно се теши –

вярва на две между двеста души.

 

Няма и две - заблуждава се той...

 Двеста - и те са неточният брой...

 

Няма за него сред смъртните рай –

само пред Теб се разтваря докрай!xii

Превод: 15.6.2015 г. 08:32:48 ч.

 ***

 

Чуй ми молбата в последните дни:

 мойте тревоги срази, изтръгни!

 Спри канонадата в моите гърди!

 Смелост и радост у мен утвърди!

 Нека куражът ми днес победи

всички страдания, болки, беди.

 Дързост е моята древна мечта –

Джòги* да бъде докрай любовта!

 Няма да мачкам от нине до век

никъде никога никой човек!

 Няма обаче самият ми "аз"

гръб да превие пред нечия власт.

 Сила, безстрашие, Боже, ми дай,

 тъй че да искам след тленния край,

 щом пред престола Ти пак се простра,

 още веднъж от любов да умра!

 16.06.2015 г. 13:10:48 ч.

* Джог, Джоги - един от най величествените водопади на Индия, образуван от река Шаравати близо до град Сагара в щата Карнатака. Фотографията по-долу, послужила за фон на тази илюстрация, е точно от Джоги.

 

***

В безчислени образи вечно прииждай във мен,

 Правѝ ме с това безгранично щастлив и блажен!

 В снагата ми влизай със всеки екстаз!

 Но щом от гнета полумъртъв съм аз.

 ив адската нощ, и в успешния ден –

в безчислени образи влизай във мен!

 

С Любимата идвай, Владетелю мой;

 Ела и с вечерния звезден покой...

 По хиляди начини идвай, ела –

и с мъки до смърт, и със славни дела!

 А щом не остане от тях и следа,

 в безчислени образи чакам Те. Да!

 

 16.6.2015 г. 16:16:03 ч.

ЖИВИЯТ ЛЕДОЛОМ (1) Вгледайте се в носа на лодката в тази илюстрация. Представете си, че е овален, а не ос-тър. Някой би попитал: как така "ледоразбивач" - пък с кръгъл нос?... Тук се се-щам за гениалността за норвежеца Фритьоф Нансен(2) и кораба му "Фрам". Той е изобретил плоскодънен полярен кораб с овални бордове, за да го не спле-скат ледовете, когато го притиснат - изхвърлят го нагоре. Какъв може да е паралелът на този принцип на психологически и социологически език?...

 Ликът Ти внезапно над мен се яви!

 И идвай още!

 Отвързах си лодката. Сам съм, уви.

 Дълбока нощ е.

 Тя дълго дрейфува, унило снове

в морета без съвест - души-ледове.

 Но пролет е вече и пуква зора –

паун под ашòката(3) ширва пера!

 Та даже да беше полярната нощ,

 в духа ми избухна небивала мощ

и бутнал бих своята лàдия спешно

към Теб безпогрешно!

 О, Боже, самичка задвижи се тя

от гребен на гребен,

 а моят копнеж изведнъж излетя

отвесно към Тебе!

 Щом с рог ме извика и пръсна мъглата –

О Вечни, съзрях Твоя пристан от злàто!

 Така е. Аз падах от слабост телесна,

 почти ослепях, като кеят Ти блесна.

 Но днес ми е лодката в друго море,

 тя повече НИКОГА няма да спре!

 Зовът Ти могъщо над мен проеча

и нямам тревога.

 Ти в мене гравирал си вечен печат,

 ДА БЪДА, ДА МОГА!

 Платното над лодката славно гърми,

 следата зад мен ледове разломи!

 Да кажем, припаднал съм вече...

 Да кажем, изпаднал съм в кома...

 О Златен, Любим, Ненагледен и Вечен – към Тебе и сам ще лети ледолома!

 17-18.06.2015 г.

 1 - Ледолом (ледоразбивач) е дума и образ, които ги няма в оригиналното сти-хотворение на поета и в руския превод, но спомага за обогатяване на мисъл-та и образността. Всички останали идеи и образи са предадени в този превод на български коректно, доколкото са верни в руската версия. Ако се държи ка-то кораба Фрам, за който споменах в началото, тази лодка въобще няма да е "ледоразбивач", а ще използва умно налягащите сили на леда, за да я избутват на свобода. Това е фундаментален принцип и символ. Затова който владее неговата "технология" в живота и общуването, никога няма да бъде съборен от злото, а ще използва силата му за добро. Това е основен принцип и в източните бойни изкуства - да използваш и насочваш силата на противника.

 2 - Фритьоф Нансен (на норвежки: Fridtjof Wedel-Jarlsberg Nansen, 1861-1930) - норвежки полярен изследовател, океанограф, дипломат, хуманист, философ и международен деятел, лауреат на Нобелова награда за мир за 1922 г. И наис-тина, ледовете изтласкват Фрам нагоре и той дрейфува успешно с години, няма нито една повреда в това отношение, няколко пъти служи успешно и на други експедиции по-добре от всички други полярни плавателни съдове и до двата полюса и прави околосветски пътешествия.

 3 - Ашока (лат. Saraca asoca) — Растение от рода Сарака (Saraca), семейство Бобови (Fabaceae). В илюстрацията се вижда как изглежда. В някои източници наричат "ашока" друг дървесен вид, въпреки че в някои публикации това на-звание се разглежда като синоним. Разпространено в тропическа Азия, то расте и в централната и южната част на Западните Гати, също на о-в Шри Ланка. Ценят го заради красивите листа и цветове., сади се много при хра-мовете и манастирите. Цъфти през април и май. Според легендата, под това дърво се е родил Гаутама Буда. .На санскрит името на дървото означава "не-скърбящо и премахващо скръбта" - това означава и името на известния ин-дийски цар Ашока (304-232 п.н.) За тази цел в Индия пият водата от измива-нето на листата му. Ашоката е свещено дърво в културата на Индийския полуостров и околните територии. Посветено е на бога на Любовта Кама и самото то е символ на любовта и целомъдрието. Почита се през първия ме-сец. на древноиндийския календар ("чайтру"). Твърди се, че има мистическа сила, а медицински го използват с успех за бързо зарастване на рани, за ус-покоително, както и за женската полова система.

Из книгата "МИГЪТ" («Кхоника») 1900

 

СЪБУДЍ СЕ!

 

За мига до замайване пей,

 душе моя! Преливай от щастие!

 Ти до дъно мига изживей –

той във твоята собствена власт е.

 Пей за шанса, дошлъл и отишъл,

 за смеха и плача до несвяст...

 За детенце, когато задиша;

 за надгробния, лобния, пласт.

 За мига в упоение пей.

 Запомни го - не ще се повтори.

 Ти до дъно взрива изживей,

 щом те хвърля в далечни простори!

 Не плачи за парцалките сиви –

досегашните болни мечти.

 О, сърце! Посред извори живи,

 като лудо сега затупти!

 За мига до замайване пей,

 душе моя, преливай от щастие!

 Ти до дъно мига изживей –

той във твоята собствена власт е.

 Всеки прилив ехти и се връща –

няма вечен порой или глад.

 Днеска в пепел е твоята къща –

утре Господ ти дава палат.

 За мига до замайване пей,

 душе моя, преливай от щастие!

 Ти до дъно мига изживей –

той във твоята собствена власт е.

 Дълго в тинята ти не засядай.

 Не оставай във плен на скръбта.

 Всеки порив от Бога възсядай

и пълнù със слънца Вечността!

 За мига до замайване пей,

 душе моя, преливай от щастие!

 Ти до дъно мига изживей –

той във твоята собствена власт е.

 Колко химни край тебе извират!

 Колко много миражи и скрап!

 Но с химери, които раздират,

 няма пълна ни бездна, ни трап.

 За мига до замайване пей,

 душе моя, преливай от щастие!

 Ти до дъно мига изживей –

той във твоята собствена власт е.

 Ако нещо все дава заето,

 ако някой е буца от лед,

 ти не чакай Михаля, но ето,

 лично Бог преминава край теб!

 За мига до замайване пей,

 душе моя, преливай от щастие!

 Ти до дъно мига изживей –

той във твоята собствена власт е.

 Стига сълзи и хълцане, братко!

 Стига, сестро, въздишки и плач!

 Не ламти за вселени от сладко –

не бъди на духа си палач.

 За мига до замайване пей,

 душе моя, преливай от щастие!

 Ти до дъно мига изживей –

той във твоята собствена власт е.

 Дай му шипчица, трънка, росинка,

 щом Творецът, макар и велик,

 като просяк - за грам милостинка –

ти предлага понякога миг!

 За мига до замайване пей,

 душе моя, преливай от щастие!

 Ти до дъно мига изживей –

той във твоята собствена власт е.

 Не хранù въжделения-хали!

 Нека всеки посърнал Пегас

напоим, утешим и погалим,

 за да милне Небето и нас.

 За мига до замайване пей,

 душе моя, преливай от щастие!

 Ти до дъно мига изживей –

той във твоята собствена власт е.

 Няма газ. Няма вече гориво.

 Нека Бог пренамести костта,

 дето има зарастък накриво –

пор и славей, споени в страстта.

 За мига до замайване пей,

 душе моя, преливай от щастие!

 Ти до дъно мига изживей –

той във твоята собствена власт е.

 Не блатясва водата течаща.

 Вълнолом е животът и плам!

 Все отблясъци Господ ни праща –

приеми ги без ред и без план.

 За мига до замайване пей,

 душе моя, преливай от щастие!

 Ти до дъно мига изживей –

той във твоята собствена власт е.

 Росна капка блести на жасмина –

ще угасне омайния блик...

 Тъй и шансът ти пак те отмина,

 о, сънливецо, в Божия миг!

 За мига до замайване пей,

 душе моя, преливай от щастие!

 Ти до дъно мига изживей –

той във твоята собствена власт е.

 Превод: 24.05.2015 г. 13:12:17 ч.

 

ДВАМА

 

Чуден залез е в огън и плам –

двама влюбени гледат натам...

 И - о Господи! - В тази жарава

букви огнени в миг се явяват

и изписват им дивни слова!

 Лично БОГ ли им пише това?...

 Странен порив в духа им се ражда

и взривява небивала жажда –

и неистово щастие в миг

ги споява с космически вик!

 О, безкрайно е туй мигновение –

най-безкрайното крайно стремление!

 Няма помен от страх и вина –

те са днес ОКЕАН светлина!

 Този миг е вина опростена –

ВЕЧНОСТТА е във него сгъстена.

 Този миг е самият Всемир,

 той ги пълни със пламък и мир.

 И ВСЕЛЕНИ от него пламтят,

 ЦЯЛ във него танцува светът,

 и стотиците хиляди мълнии

само с него, със него са пълни!

 О, Всевишни! Во веки веков

нека с гръм да отеквам на Вечния Зов!

 Но дори по рождение сляп или глух,

 искам с КОСТИ да чувам Всемирния Дух

и да блъска тайфуна Му мойто сърце,

 както вихър премята нищожно перце;

 да пламтя до несвяст и от скръб, и от щастие –

ДВУЕДИНСТВОТО тука на власт е!

 Ето пак на върха снежнобял,

 всеки залез и изгрев видял,

 дето сянка със лъч си щастливо играй

и се сменят и сливат омайно без край,

 две души със бездънен копнеж и тъга,

 са се взрели безмълвно в небето сега.

 Те не могат, горките, да схванат защо

сътворил ги е Бог от ТАКОВА тесто

че попаднат ли в кръг на любов огневà

им избухват сълзите през миг и през два.

 Те имат в душите си тайна звезда,

 където мечтите им вият гнезда.

 Ще се пръснат сърцата, но два истукана стоят...

 За ТЯХ във небето Вълшебните Букви пламтят!

 Те тяхното сливане ярко желаят,

 за Вечния Миг на Всевишния ясно вещаят.

 О, защо тия двама не искат, не могат

да признаят небесните букви на Бога?

 

 21.05.2021 г. 14,58 ч.

 

ИЛЮСТРАЦИЯТА: Райските врати: ренесансовият шедьовър на Лоренцо Гиберти (1378-1455).

УЧИТЕЛЯТ: „Да се създаде едно човешко „жилище“, това не е лесна работа. В живота са работили ангелите и други напреднали същества, за да дадат формите в света. Когато дошло да се създаде човешката форма, трябвало е и ГОСПОД да работи. Знаете ли колко години е работил Господ? Казва се, че е създал Господ човека за ЕДИН ден. Какво значи един божествен ден? Когато съвременният свят се е създавал, Бог го е създал както е намислил, но колко милиарда години Господ е мислил, докато дойде до едно разрешение как да създаде човека и каква форма да му даде?“ (1942.11.01н.Бъдете съвършени)

През 1425 г. на Лоренцо Гиберти е възложено да проектира чифт бронзови врати за баптистерията във Флоренция. Той работи над задачата в продължение на 27 години, създавайки шедьовър, който Микеланджело е нарекъл „Наистина, достоен да бъде Райските врати“ заради забележителната си красота и величие. При създаването им Лоренцо Гиберти използва достиженията на правата перспектива и огромните си познания в областта на бронзолеенето. Отливането и почистването от шлаката на релефите от „Вратите на Рая“ отнема около 11 години. Гилберти е скулптор, художник, чертожник, архитектурен консултант, дизайнер на витражи, предприемач, автор на трактат за изкуствата и първият художник, написал автобиография.

ОЩЕ ОТ УЧИТЕЛЯ:

Единственото красиво нещо, което Бог е създал, това са мъжът и жената. (Двама или трима, НБ , София, 23.11.1930)

Ако мъжът вижда жената, последното творение, което Бог е създал, да каже: „Това е любовта в света, която трябва да се яви." Защото жената е врата за любовта. (Пред всичкия народ, НБ , София, 13.12.1931)

Като създал жената, Бог ѝ казал: „Ще обичаш този свой баща като себе си.“ Тази заповед дал Бог на Ева по отношение на Адама: „Ще го обичаш като себе си.“ И на Адама казал: „Ти ще обичаш Ева, понеже АЗ я създадох.“ (Алилуя, НБ , София, 11.10.1936)

Когато Господ създал първия човек, той отишъл при Създателя си и казал: „Моля да ми дадеш добра жена, добра другарка, която да ме почита и уважава, да цени онова, което си вложил в мене, иначе не бихме могли да живеем.“ След това жената отишла при Господа и го помолила да ѝ даде добър мъж, който да я обича, да обича и всичко онова, което тя обича. (Подобно е на невод, НБ , София, 10.10.1937 /невод - мрежест сак за риболов/)

Адам е най-красивото мъжко дете, което Бог е създал, а жената е най-красивото женско дете, което Адам е родил. (Идете в Галилея, НБ , София, 17.12.1939)

Когато създаде втория Адамъ, Богъ му даде жената за другарка, която да го регулира. (Неизвестното, НБ , София, 29.12.1918)

Мъжът изучава закона на създаването, а жената изучава закона как да запази създаденото. (Отношение на два закона, НБ , София, 18.10.1931)

Онова, което вие трябва да приложите на земята: най-първо, не се отказвайте от живота. Обичате една жена - не я обичате както трябва. После ще обичате три, десет, сто, хиляда. После ще обичате всички жени на света. Това е божествена философия. Когато ви говоря, че трябва да обичате всички жени на света, аз разбирам Божественото. Как няма да обичате онова, което Господ е създал? БОГ създаде жената! Тъй щото, трябва да обичате и мъжа, понеже той е направен от Бога. Следователно, вие ще обичате всичко онова, което Бог е създал. То е моя работа как трябва да обичам. Никой не трябва да се меси в работите на другите! Дойде ли до любовта, проявете се естествено. Не налагайте вашето разбиране как да се обича. Оставете всеки да обича както може. ДРУГ ще го съди. Може от ваше гледище да постъпва криво - оставете го. Защото за любовта само едно Същество може да се произнася. То е само Бог. Следователно, не се произнасяйте върху работите на Бога кой кого обича и как го обича, не се месете.(Видяхме славата, СБ , София, 28.8.1932)

Жената не е никаква собственост на мъжа! Но и жените имат същата погрешка, понеже помислиха, че мъжът е тяхна собственост. Нито жената е собственост на мъжа, нито мъжът е собственост на жената. Мъжът и жената са слуги на БОГА. Жената трябва да се радва, че е взета от хубаво място от човека. Тя е взета от ангелско място. Тя трябва да се радва, че не е направена от животинската област на човека, но от неговото духовно естество, от ангелската част на човека. Аз говоря за сегашната жена, защото, както е в окултния разказ, казва се, че Бог създаде мъжа и жената по образ и подобие Свое. (И пак се наведе на земята, НБ , София, 9.1.1938)

Христос, като срещнеше младата невеста, казваше: „Да обичаш другаря си!“. Като срещнеше младият момък казваше: „Да обичаш другарката си, тя е дъщеря на Бога!“. И мъжът, и жената са създадени по образ и подобие Божие. То е ПЪРВОТО създаване. (По закон и по любов, ООК , София, 21.9.1938)

Мъжът и жената трябва да предадат Божията Любов в света, понеже света трябва да се създаде от нови хора. (От Неговите ученици, НБ , София, 19.10.1941)

Най-първо Бог създаде мъжът и жената в ЕДНА плът и им каза: “Живейте и двамата в една плът и използвайте всички блага на рая!" (Сам изтъпках жлеба, НБ , София, 25.4.1926 /жлеб - голямо корито за грозде/)

Със създаването на жената, първият човек е разбрал Божия Промисъл, който работи в света. (Изново, НБ , София, 1.11.1931)

Светът е създаден чрез жената. ( Създаде Небето и Земята, НБ , София, 20.6.1943)

Под „ребро” разбирам добър и умен човек. Значи, човек е създаден от добър материал, от две ребра, с две качества: едното ребро е добро, а другото е умно. Мъжът е създаден от земя, от пръст, а жената е създадена от доброто и разумността. (Служители, ИБ , ПС , София, 25.10.1944)

Жената е последното творение на Господа, а всяко последно творение седи по-горе от другите. (Физическият и Божествения живот, ООК , София, 2.3.1932)

Значи, мъжът остана като предпоследно творение на Господа, а жената - последно. Затова и до днес жената разрешава всичко. Другояче казано, чувствата са последно нещо, което ний можем да опитаме. Ако ти мислиш, че зад Любовта можеш да намериш друго нещо, ти нищо не разбираш. (Словото, НБ , София, 11.3.1934)

Думите "душа" и "дух" трябва да се разбират в техния вътрешен смисъл, според както е казано в Писанието. Например, там е казано, че първият Адам стана душа жива, т.е. стана жена. Последният Адам пък е бил животворящ дух, т.е. мъж. Обаче, нито първият Адам е бил истинска жена, нито последният е бил истински мъж. Това показва, че иде нов период в света, когато тази история трябва да се преповтори - да се създаде онзи човек, в когото и жената, и мъжът да бъдат хармонично съчетани. Значи, когато душата се проявява, в живота става повторение на събитията, но в съвършено нова форма и по съвсем нов начин. Когато пък любовта се проявява, тогава и животът иде. Животът не е нищо друго, освен прииждане на енергия. (Ни мъж, ни жена, НБ , София, 20.11.1927)

 

 

21.05.2021 г. 18,13 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Преди да е бил създаден светът, ние ВЯРВАХМЕ. Сега светът е СЪЗДАДЕН. Любовта е самата реалност, която изучаваме. Любовта е НАУКА! Вярата е за непроявения свят. Светът, който се е проявил, не е светът на вярата, но е светът на ЛЮБОВТА. Непроявеният свят е свят на вярата; проявеният свят, който трябва да изучаваме, е светът на ЛЮБОВТА. Ако ние не се заемем да изучим този свят на любовта, ако ние не оценяваме онези, които ни обичат, ако ние не оценяваме онези, които ни любят, какви хора ще бъдем?“ (1942.11.01н.Бъдете съвършени)

ОЩЕ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА ОЦЕНЯВАНЕТО: МАЛКА ПОДБОРКА ИЗМЕЖДУ 1193 ЦИТАТА от 604 беседи:

Да не оценява /човек/ това, което е дадено, значи да върши престъпление. Който прави това, той подлежи на наказание. (Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 27.8.1910)

ОНЗИ мъж е разумен, който дава всички условия на жена си да расте и се развива. Не казва нито една лоша дума и не праща нито един лош поглед. И ЖЕНАТА оценява мъжа си - и ТЯ му дава всички условия да прояви своята любов и своите благородни и възвишени мисли. (Още по-блажени са!, НБ , София, 4.12.1921)

Докато обичаш приятеля си, ти оценяваш всичко, което ти е дал. (Трите живота , ООК , София, 24.2.1922)

Вие оценявате ли вашето сърце? (Деятелност на сърцето, МОК , София, 2.8.1922)

Светските хора имат убеждение - този човек ще плати 25 лева за стол. Плаща си, отива рано, влиза вътре да слуша. Убеждение има! Някой път ще плати 50–100 лева, за да слуша. А ние сега, като дойдем до духовните работи, казваме: „Даром се дава, без пари“ - и сме нехайни. Онези хора имат ПОВЕЧЕ убеждение. Аз съм дошъл до туй заключение, че всяко нещо, което се дава даром, не се оценява. Не мислете, че даром се дава! Даром се дава само на възлюбения, на онзи, когото обичаш, но когото не обичаш, даром не му даваш. Чудни са хората! (Значение на гласните при окултното пеене, ООК , София, 10.12.1922)

Приятелството е съчетание на любов и мъдрост. Имате един приятел – това е една душа, която ви люби, обича, но вие не оценявате тази любов. Вие сте събрани тук като ученици/.../ Това събиране ще послужи за вашето бъдещо самоусъвършенстване. За да се съберете така, не съм ви събрал аз. Това е един любовен акт на божествената Любов, Мъдрост и Истина, в името на които Бог ви е събрал, за да ви даде познание, Мъдрост и Истина, за да ви научи как да бъдете добри. И туй вие не трябва да го пренебрегвате. (Най-добрият начин за разсъждение, ООК , София, 31.10.1923)

Сърцето, което Бог ти е дал, струва повече, отколкото всяко видно положение, което заемаш в обществото. Човек се оценява по ума и по сърцето му. Ако имаш прекрасен ум, хората ще те ценят. Ако имаш прекрасно сърце, хората ще те ценят. Нямаш ли този ум, нямаш ли това сърце, твоята цена ще се намали. (Теория и практика, ООК , София, 8.7.1925)

Ако един човек не може да обича живота, който Бог е вложил в него, ако той не може да оценява своята душа и ако чистотата като същина е непонятна за него, как ще учи другите хора? (Малкият стрък, ИБ , Мусала, 13.7.1925)

В любовта има това качество, че когато човек залюби, не само че оценява нещата, но неговото сърце се разширява и той става щедър. (Великият закон, НБ , Русе, 11.10.1925)

В чисто духовния живот, когато вървите по Божия път, нещата не могат да се случат по друг начин, освен както Бог ги е определил. Едно нещо има, което вас, сестрите, ви спъва: между вас няма онази наука, т.е. вие не знаете как да се оценявате и между вас няма тази хармония, която е потребна. (Без наука няма сполука, ИБ , БС , София, 21.1.1926)

Не бързайте в заключенията си, но се научете да оценявате дълбоките пориви, които се крият в душата на човека. Съдете за хората според техните дълбоки пориви и виждайте у тях Божественото. (Праведният, НБ , София, 20.2.1927)

Съвременните хора трябва да разбират и оценяват истинския живот. Под „истински живот“ разбираме реалния живот, който е неизменен и от който човек никога не се разочарова. (Направление на истинския живот, ООК , София, 26.12.1928)

Съвременните хора са дошли в развитието си до едно положение, по-горе от което не могат да се повдигнат. – Защо? – Защото, като им се изнесат някои истини, те започват едни на други да се подиграват. Тази черта се забелязва особено у българите, които не оценяват нещата и са готови да се подиграват, да се подсмиват. (Който слуша моите думи, НБ , София, 4.8.1929)

Ние сега търсим зрънца, дребните идеи, пък скъпоценните неща отминаваме. Най-хубавата идея в нас, най-хубавото, което Бог ни дава, ние го ритаме - там е погрешката. Погрешката е в неоценяването. Бог ти дава условия да се повдигнеш, а ти не може да го схванеш. Какъв момент очакваш за в бъдеще някога? В бъдеще ще дойдат други неща. В дадения случай, ДНЕС има благо, използвай го! Ако не едно - второ, трето, четвърто... (Опитната школа, ООК , София, 22.1.1930)

Радвайте се и оценявайте И най-малкото благо, което ви е дадено. Само по този начин можете да възприемете живота и да растете. Щом приемате малкото благо с благодарност, след него иде любовта, а после - правата мисъл. Щом умът работи, и сърцето работи. Ум без сърце е подобен на човек без ръце, без крака и без очи. Какъв човек е той? (Първата задача, МОК , София, 11.4.1930)

Даровитият оценява това, което Природата му дава, и го използува разумно. Който не е даровит, получава, но не оценява и не използува онова, което е получил. (Демонстрация, МОК , София, 2.5.1930)

Казвам: животът, който Бог ни е дал, струва повече от всякакво богатство, но ние не го оценяваме. (Право си отсъдил, МС , София, 12.7.1930)

Ако обичате някой човек или ако той ви обича, без да оцените тази обич, вие огорчавате всички души, които са свързани с него. Ако цветята и плодовете страдат, когато човек не ги оценява, колко повече страдат хората, когато не могат да оценят любовта им! (Вътрешни прояви, ООК , София, 8.10.1930)

Ближни са само ония, които изпълняват Божията воля и си помагат. Който не оценява любовта на своя ближен, той престъпва Божия закон. (Отношение към Бога, УС , София, 1.2.1931)

Ако не оценяваш живота си, ще го изгубиш. Ако го оценяваш, Бог ще те посети и ще ти каже как да живееш. (Съществено и несъществено, ООК , София, 3.6.1931)

Колкото и да е силен и велик, човек не може сам да свърши работата си - все трябва да бъде подпомогнат от някого. Нуждата от близък, от приятел, която всеки човек изпитва, се дължи именно на необходимостта да бъде подпомогнат. Само по този начин човек има възможност да се прояви, да даде простор на своите дарби да се развиват. Като знаете това, вие трябва да оценявате приятелството, да не го губите. Изгубите ли приятелството на човек, когото обичате, вие губите светлината и радостта си. Какво ще правите без светлина и радост? Истински приятел е онзи, който може да ви помага в трудните моменти на живота. Затова е казано, че приятел се в нужда познава. Ценете приятеля си, ценете приятелството и се стремете да го запазите. (Първите отношения, МОК , София, 5.6.1931)

Всеки от нас трябва да знае какво обича в човека. Да оценявате човека, това е много нещо. Като срещнете един човек, трябва да отворите аналите на неговия живот, да видите защо се срещате с него. Трябва да видите какво Бог е вложил в него. (Доброто разположение, ООК , София, 17.2.1932)

Трябва да обичаш някой човек така, че този човек да е доволен от тебе, да прояви любовта. Да знаеш как да се поставиш, как да го погледнеш, и той да види, че в душата ти има голяма откровеност. Да му покажеш, че имаш всичката готовност каквото иска от тебе да го направиш; и той самият да се покаже, че има същата готовност. Не само ти да проявяваш любовта си, но и той да оцени любовта, която му даваш. Ако той не оценява любовта, тогава никаква любов не може да има. Ти си скръбен, но достатъчно е да ти хване ръката, да ти държи ръката десет секунди - и веднага всичката ти скръб ще изчезне. Тогава той ще ви тури в контакт с живата природа. Някои казват: "Помогнете ми!" Говориш му, говориш му - не минава. Хвани го за ръката, погледни го малко, кажи му: "Ще се уреди тази работа! Ще се уреди, защото ти си една проекция на Бога". (Възпитаване на волята, ООК , София, 30.3.1932)

Вие сте събрани в едно голямо общество, в голямо братство, но не се оценявате. (Деца на Бога, ООК , София, 6.7.1932)

Не се безпокойте, че простите, невежите хора не ви оценяват.(Трите свята, СБ , РБ , 7-те езера, 12.8.1932)

Всеки мъж или жена, които влизат във вашия дом да развалят живота ви, те още на първата стъпка ще се откажат от вас и ще ви оставят сами. Оставена на произвола на съдбата, младата жена започва да мечтае за мъжа си. Сега тя оценява неговото благородство, неговата разумност, но е вече късно. Тя е далеч от неговия дом и не може да се върне. (Иде час, СБ , РБ , 7-те езера, 24.8.1932)

Отношения може да има, когато ние се оценяваме и се считаме една необходимост един за друг. В света всяка една душа, която е излязла от Бога, е ценна, понеже е нещо хубаво за цялото човечество. И всеки един от вас, всяка една душа, която е излязла от Бога, носи нещо хубаво за цялото човечество. Всяка една душа носи благо за цялото човечество! Всички души, които ви познават, те ви ценят. Казвам: има в света поне един, който ви цени; или, казано на друг език, има в света души, които ви знаят, познават. (Свещен трепет, НБ , София, 20.11.1932)

Ако не оценявате земния живот, как ще оцените небесния? (Значение на удовете, ООК , София, 1.2.1933)

Ние сме заобиколени с една любов, която не оценяваме. (Има време, НБ , София, 27.5.1934)

Злото не е във влюбването, но в неоценяването на онзи, в когото си се влюбил. Един ден, когато не оценяваш този, в когото си се влюбил, ти ще умреш. (Помни Създателя си!, НБ , София, 2.12.1934)

Личната любов оценява само едного. Не сме дошли до любовта, която оценява всички. Само Любовта оценява нещата! (Абсолютна и Относителна реалност, УС , София, 9.12.1934)

Та гледайте сега да правите онези разумни връзки, но не изкуствено. Оценявайте нещата! Вие срещате един човек по пътя. Този човек не е случайност. Той ще играе важна роля във вашия живот. Ако знаете как да се поставите с него, това ще бъде едно щастие за вас. Той е от Бога изпратен. Оценявайте нещата. (Проводници (Където и да отидем), ООК , София, 2.1.1935)

А вие чакате ДРУГИТЕ да ви обичат. И това е хубаво, не е лошо хората да ви обичат. Но две неща има в живота, които аз считам най-хубави. Няма по-хубаво нещо в живота от това да ви обичат, и няма по-хубаво нещо от и това ВИЕ да обичате. Това са най-хубавите, най-добрите неща – да ви обичат и да обичате! Да оценяваш, когато те обичат, и да си оценен, когато обичаш. Значи, ти да цениш любовта на онзи, който те обича; и този, когото ти обичаш, да цениш твоята любов. (Да обичаш и да те обичат, НБ , София, 7.4.1935)

 

 

21.05.2021 г.  19,06 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Аз виждам голямата неразбранщина, която съществува в този свят - какви изопачени понятия има! Щом кажеш някому, че го обичаш, веднага бяга като попарен, като че ли разбойници го гонят... Ако му кажеш, че го мразиш, по те разбира. Щом кажеш, че го обичаш, веднага бяга. Защо?“ (1942.11.01н.Бъдете съвършени)

Новото Учение калугери не иска да прави, нито калугерици.(Волята Божия, ИБ , БС , София, 29.3.1917)

Ние нѣмаме нужда отъ калугери, отъ постници. (Сѣятельтъ, НБ , София, 27.3.1921),

Ако нашитѣ калугери ще ни служатъ да прѣдставятъ божествения животъ, това е едно посмѣшище. (Двѣтѣ жени, НБ , София, 12.6.1921)

Ако ми дадете възможност, туй младо поколение ще го въздигна, ще му дам философия, знание и начин за работа – не калугери, монаси да ги направя, а художници, музиканти и поети и работници – да служат на Бога. (Новият живот, СБ , В.Търново, 19.8.1922)

Мнозина от съвременните хора мислят, че като любят Бога и вярват в Него, трябва да заприличат на калугери, облечени в черни отшелнически дрехи, отказали се от света, турили пред очите си завеса. Да не погледнат жена, нито мъж, да не пожелаят нищо, освен каквото хората им дадат. (Другата събота, НБ , София, 26.5.1929)

„Калугери и калугерици – казва Господ, – в света да вървите да се жените, деца да раждате!" (Нито тържик, нито тояга, НБ , София, 21.7.1940 /тържик - кожена торба/)

 

21.05.2021 г. 19,39 ч.

 

Определение на „човек“ : : В Словото има немалко антитези за влюбването, обаче, според него, същестува и божествено влюбване. Каква е разликата? Кога любовта към обекта разболява и състарява; кога влюбването по новия начин подмладява? Какво значи да се влюби човек В ЛЮБОВТА? И защо само тогава се ражда ИСТИНАТА за любовта и любовта като ИСТИНА? Това калугерство ли е?

УЧИТЕЛЯТ: „Ще се научите, когато умирате, да се влюбите – силата е ТАМ. Който иска да се подмлади, като умира, нека се влюби - и ще се подмлади. Който умира, като се влюби, ще се подмлади! Ще изучавате всички Божии блага! Който се ражда и не се влюби, той ще остарее, ще има всичките противоречия в живота. Когато се раждаш - да се влюбиш; и когато умираш - два пъти да се влюбиш. Който не се влюби, не може да се подмлади. Що значи любов? - Любов значи да родиш ИСТИНАТА. За да родиш истината, трябва да се влюбиш. Единственото нещо е да се влюбиш в любовта и да родиш истината. Като родиш истината, тя ще ти даде възможност ЧОВЕК да станеш. Човек, който се е влюбил в любовта, родил се е в истината, възпитан е от мъдростта. ТОВА е човек! “

(1942.11.01н.Бъдете съвършени)

ИЗ ЕДНО ПИСМО: „2014.05.10 : : 09:19:40ч . : : До В.Д.: Когато един приятел бил в чужбина, една бабичка от паневритмията се влюбила в него. На другия ден дошла една прекрасно облечена млада жена и всички бързали да се запознаят с нея. Казвала, че е самата възрастна Леокардия - „Ричард Лъвското сърце“ в женски образ... Никой не повярвал, че е тя, докато не изкарала паспорта си и не разказала всекиму случки от общуването им, които никой друг не може да знае...“

ОЩЕ ОТ СЪЩАТА БЕСЕДА: "Любовта е не само един стимул, но най-великата храна, която се доставя на човека, на човешкия ум. Без любов, храна не можеш да доставиш. Без любов, храна на сърцето не можеш да доставиш, без любов храна на душата си не можеш да доставиш; и без любов храна на духа си не можеш да доставиш. Какво нещо е любовта? - Туй, което доставя условия за живота в света. Не така, както сега. Например, някой, който се е влюбил, го е срам, че се е влюбил. Ти, като се влюбиш, ще носиш нещо. Ти, като се влюбиш, ще носиш две кошници, две гърнета – ще носиш нещо."

 

21.05.2021 г. 21,26 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Детето, като няма кого да обича, е недоволно. Ако оставите едно дете самò, то е недоволно. Дайте му другарче - да видите как знае да обича децата! Виждал съм едно малко дете да носи друго. Едно дете, като намери друго по-малко, нòси го. Малкото дете разбира, че другото е по-малко - и е готово да му услужи. Да видите децата как знаят да обичат! Учудвал съм се на тях. Голяма деликатност имат - и как знаят само да поглеждат! Ако някой е голям, няма такава деликатност. За да се отнесем добре с човешката душа, изисква се голяма деликатност. Колко деликатни трябва да бъдем с душата, която е излязла от Бога! Спрямо своята душа и спрямо душата на окръжаващите трябва да бъдем деликатни. Туй ни липсва. Липсва ни, понеже сме изгубили нещо от това дете.“ (1942.11.01н.Бъдете съвършени) 

 

 

22.05.2021 г. 12,08 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Казвам: един ден ние трябва да бъдем като слънцето. Писанието казва: „Господ ще ни бъде слънце.“ Пък и ние трябва да станем слънца за страдащите. Като дойдем до тях, да озарим техния свят. Трябват ни слънца на новата любов на истината, която ще ви направи свободни и господари на живота. Да служим на Бога тъй, както ТОЙ обича.“ (1942.11.01н.Бъдете съвършени)

 

 

22.05.2021 г. 13,27 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Радвайте се на три неща: радвайте се на всеки човек, на когото умът работи, радвайте се на всеки човек, на когото сърцето работи, радвайте се на всеки човек, на когото душата работи.“ (1942.11.01н.Бъдете съвършени)

- УМЪТ НА ЧОВЕКА, роден от Бога, работи съвършено само тогава, когато разпознава Словото Божие ОТКЪДЕТО И ДА ДОЙДЕ ТО, проучва го, прилага го в живота си и го благовества с думи и дела. Освен това, той се интересува и от всички други неща, който са родени от Бога. Сърцето на човека, роден от Бога, работи съвършено само тогава, когато прилага любовта като стремеж, любовта като чувство, любовта като сила и любовта като принцип. Затова то се обменя интензивно с нещата и съществата, родени от Бога. Блажено е както от самотата, така и от живота със съществата, които му изпраща Бог. Душата на човека, роден от Бога, работи съвършено само тогава, когато е станала обширна като вселената и живее и за себе си, и за ближните си, и за всички, родени от Бога. Няма как да не се радваме на човек, който по тези причини има сърце, чисто като кристал, ум, светъл като слънцето, душа, обширна като вселената, и дух, мощен като Бога и едно с Бога. Този човек добива образ и подобие на Бога. Тогава родените от Бога - сестрите и братята му от Дома Господен - го разпознават като ИСТИНСКИ образ и ИСТИНСКО подобие на Бога, каквито са и самите те, поради което любовта и привличането помежду им са неустоими. Всички останали се опитват да живеят с неща и същества, които не са родени от Бога или не са им определени от Него, поради което самите те стават образ и подобие на тези, които харесват или с които са се свързали, без да питат душата си и Бога.

 

 

23.05.2021 г. 09,26 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ти си болен... Обикни някого - и ще оздравееш. Боледуваш, защо? - Не обичаш. Обикни някого! Може да обикнеш едно куче - ще оздравееш. Може да обикнеш една кокошка, може да обикнеш едно дърво, може да обикнеш един извор. Обикни нещо и кажи: „Тук е Господ!“ - Ще оздравееш.“ (1942.11.01у.Да направим човека)

 

 

23.05.2021 г. 11,09 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Любовта носи живот! Аз ви говоря за божествена любов. Вие сте опитали другата любов, от която хората умират. Чудното е, че някой, като обикне някого, всички въстанат против него. Казват: „Той е обикнал!“ (1942.11.01у.Да направим човека)

 

 

24.05.2021 г. 16,30 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Някой път вие любите с физическото тяло; някой път любите с вашето духовно тяло; някой път любите с умственото си тяло, а някой път любите с причинното си тяло. Това са степени на любовта. Зависи с кое тяло любите. Тепърва има да се интересувате с кое тяло изразявате любовта. Това е наука от другия свят. Като започне човек да люби не само с физическото си тяло, не само с духовното, не само с умственото, но и с причинното си тяло, това е любовта в нейното пълно проявление. “ (1942.11.04о.Разумни отношения)

- ПО ДРУГ НАЧИН, СЛОВОТО ИЗРАЗЯВА ТИЯ 4 СТЕПЕНИ С ДУМИТЕ „ЛЮБОВТА КАТО СТРЕМЕЖ“, „ЛЮБОВТА КАТО ЧУВСТВО“, „ЛЮБОВТА КАТО СИЛА“ И „ЛЮБОВТА КАТО ПРИНЦИП“. Ето още изяснения от Учителя:

Любовта като стремеж действа в сърдцето, като чувство - в душата, като сила - в ума и като принцип - в духа, а това е целият цикъл на човешкото развитие отначало докрай. Например, понякога почувствате любовта като стремеж и си казвате: "Хайде да се целунем“. Има само един Господ, той е Господ на любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. Братството е основано на любовта като чувство, чието проявление е в душата. Любовта като сила се проявява само в светиите, в Христа, в хора, които са готови да защищават една божествена кауза. В любовта като принцип няма никакви противоречия. Най-после идва възкресението - то се отнася до силата на духа, cиpеч до любовта като принцип. Любовта като принцип е във всичко и над всичко.(Любовта, НБ , София, 27.2.1921)

И тъй, вложете Любовта като стремеж в сърцето си, като чувство в душата си, като сила в ума си и като принцип в духа си. Любовта като стремеж в сърцето е непреодолим стремеж надолу; като чувство в душата - нагоре; а като сила дава разширение на ума и има в себе си разумния принцип да знаем защо живеем, защо сме дошли, откъде сме дошли и какво е нашето предназначение на Земята.(Пробуждане на колективното съзнание, СБ , В.Търново, 19.8.1921)

Любовта не признава никакви закони. Аз ви говоря за любовта като сила. Тя идва в света и ние я познаваме, ние я виждаме отдалеч с нашите телескопи. В нашата вселена идва една велика отвън вълна и тя върви с една грамадна бързина. Тя ще залее целия свят, и всички онези, които ѝ се противопоставят, тя ще ги задигне и завлече със себе си. (Плодовете на Духа, НБ , София, 3.2.1924)

Да турим любовта като сила да освободи живота. Щом влезе любовта в живота, животът е свободен. Свободно да възприемем знанието и свободно да възприемем свободата. (Синовно отношение, УС , София, 17.10.1943)

Ако разбирате любовта като принцип, вие бихте разполагали с нея, като мощна сила, навсякъде в живота си. (Входни врати, ООК , София, 6.4.1932)

Да любиш, това не значи да изгориш, но и умът, и сърцето, и цялото ти тяло трябва да светнат. Дето минеш, всичко да осветяваш. Дето минеш, всички да заразиш с любовта си. Любовта трябва да бъде желана "епидемия" от всички. Любовта примирява всички противоречия. Тя разрешава всички задачи. Същевременно любовта освобождава човека. Тя го прави свободен в чувствата, в мислите и в действията му. Няма по-красиво нещо от свобода в чувства и мисли, в които разумността присъства!(Личност, общество и свят, ООК , София, 23.1.1929)

Любовта трябва да бъде подкрепа на всяка ваша мисъл, чувство, желание, постъпка. Любовта трябва да бъде непреривна сила, която да работи във вас.(Трите изпитания, УС , София, 24.12.1933)

Любовта трябва да бъде подбудителна причина в мислите ни, в сърцата ни, в тялото ни. (Да обичаш и да те обичат, УС , София, 16.11.1941)

Любовта трябва да бъде явен акт, не говорене.(Вложи в сърцето, СБ , РБ , София, 29.8.1942)

Любовта трябва да бъде абсолютно свободна, да се проявява без никакви външни и вътрешни препятствия. (Знание и прилагане, ООК , София, 8.6.1932)

Любовта трябва да бъде едновременно и животинска, и човешка, и ангелска, и божествена. (Не знаете що искате, НБ , София, 12.11.1922)

АКО ИЗРАЗИМ ТОВА С ОКУЛТНИЯ ЕЗИК НА СЛОВОТО, ЩЕ КАЖЕМ, ЧЕ ЛЮБОВТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЕДНОВРЕМЕННО И ВЕЩЕСТВЕНА, И ЕТЕРНА, И АСТРАЛНА, И МЕНТАЛНА, И ПРИЧИННА, И БУДИЧЕСКА, И АТМИЧЕСКА, И АЛОХИМНА, И ИЛУХИМНА, И ЕЛОХИМНА, И ЗЕЛОХИМНА. ДОСТАТЪЧНО Е ДА КАЖЕМ "ЗЕЛОХИМНА", Т.Е. "ХОЛИЧЕСКА", ЗА ДА ЗНАЕМ, ЧЕ В НЕЯ СЕ ВКЛЮЧВАТ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ВИДОВЕ ЛЮБОВ. "Холическа" означава Цялостна, еволюцията има за цел оцялостяване на човека, а главният ѝ метод е "светото целование". Съществата първо две по две стават едно цяло, после 4 по 4, 8 по 8 и т.н., докато накрая всички се съединят и слеят в едно голямо Цяло. Засега човекът е последният, десетият чин в йерархията на съществата, но като последно творение на Бога, той единствен измежду всички съдържа потенциала да стане зелохим - напълно равнобожесвен син на Бога, който е едновременно и сам Бог ("Аз и Отец Ми ЕДНО сме"). Зелохимите имат сила да свалят Царството Божие на Земята, т.е. във физическата вселена. Тогава, именно, човекът става изцяло образ и подобие на Бога. Като такъв, той е дух, мощен като Бога и едно с Бога. Отличава се с двете най-велики добродетели на Бога - ЧИСТОТА И ЛЮБОВ, - и с трите най-съвършени прояви на Благия Дух и божествения живот - благуване на всички полета, блаженство на всички полета, абсолютна благост в общуването.

 

25.05.2021 г. 11,11 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА ВЕЛИКИТЕ ПИСАТЕЛИ И НЕЗАБРАВИМИ МИСЛИ ОТ РЕЙ БРЕДБЪРИ (1920-2012)

УЧИТЕЛЯТ: Когато ставате сутринь, мислете за всичко възвишено и благородно, за работата на великитѣ хора — музиканти, художници, писатели и поети. (Събличане и обличане, 28.7.1918) : : Не всякога трябва да бъдете сериозни. Питам: ами защо трябва да бъдем сериозни? - Не, животът е любов, а сериозността е нещо случайно в живота! Сериозността вкоравява живота. В сериозния живот преобладават тези сили, които изчерпват соковете, влагата от живота, и затова у човека започват да се втвърдяват нервите, мускулите, костта става по-твърда и в него се явява един вътрешен мързел. Да не ви виждам вече начумерени, сериозни! Следователно, ние трябва да превърнем сериозния живот в една забава.(Съзнателният живот като забава, 1.9.1924)

РЕЙ БРЕДБЪРИ:

Не вярвам в сериозността. Животът е прекалено сериозен, за да бъде взиман насериозно...

Цял живот си купуваме дрехи, без да осъзнаваме, че прекарваме най-хубавите си мигове без тях.

Трябва да се отпуснеш, понякога да оставяш нещата да се случват, а друг път да се движиш заедно с тях.

- Как се влюби в нея?

 - Усмихна ми се... и после не помня.

"Винаги съм вярвала, че истинската любов е любов между два ума".

Ако знаех, че ще те срещна по-късно в живота си, щях да те потърся... много по-рано.

Трябва да се движим във вселената. Човечеството трябва да се спасява самичко. Трябва да станем "космонавти" - да отидем във Вселената и сами да намерим Бога.

Има по-лоши престъпления от изгарянето на книги. Едно от тях е да не ги четеш.

Трябва да се научиш как да не се вкопчваш, преди да се научиш как да придобиваш. Животът трябва да бъде докосван, а не удушаван.

Една разходка в пролетното утро е по-хубава от стокилометрово пътешествие с най-бързия автомобил. И знаеш ли защо? - Защото е наситена с аромати, изпълнена е с неща, които растат. Имаш достатъчно време да търсиш и да откриваш.

Не може точно да се определи моментът, в който се поражда приятелството. Както когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода, най-сетне идва една капка, която го препълва. Така и в поредицата от прояви на приятелство идва една, която грабва сърцето ти.

Вземи лятото в ръка, налей си лято в чашата, в мъничка чашка, разбира се, в най-мъничката детска чашка; смени сезона в своята кръв, като повдигнеш чашата до устните и в тях излееш лято.

Сами създавайте това, което може да спаси света. И ако потънете във водата, знайте, че поне сте плували към брега.

Интуицията ти ЗНАЕ какво да напише - просто ѝ дай свобода.

Злото има само една сила – тази, която самите ние му даваме.

 

Лудостта е относителна. Тя зависи от това кой кого в коя клетка е затворил.

Върви до ръба на скалата и скочѝ. Направи си крила по пътя надолу.

Често съм обвиняван, че съм прекалено емоционален и сантиментален, но аз вярвам в честния сентимент. Нуждата да се прочистваме от време на време е изначална. Хората нямаше да имат язви и щяха да живеят поне 5-6 години повече, ако можеха да плачат по-добре.

Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, което си посадил, ще те видят в тях.

Няма значение какво правиш, казваше той, стига само с докосването си да можеш да превърнеш едно нещо в нещо, което не е било преди, в нещо ново, което ще прилича на теб, след като отдръпнеш ръцете си. Именно в докосването се крие разликата между човека, който само коси полянката и истинския градинар, казваше той. От косача няма да има следа, градинарят ще остане там цял живот.

 

Правѝ каквото обичаш и обичай каквото правиш.

 

У всички нас е вродена глупостта да смятаме потока от празни думи за извор на основни истини, а себе си - за пророци.

Когато ставаш по-голям, искаш да се учиш от другите хора.

Трябва да живееш живота си на върха на гласа си! Викай с цяло гърло и слушай ехото!

Не се нуждая от аларма - идеите ми ме будят...

Ние сме невъзможност в една невъзможна вселена.

Ние имаме само едно задължение – да бъдем щастливи.

Усмихвайте се, не доставяйте удоволствие на бедите!

Любовта – това е да искаш да преживееш с някого всички годишни времена.

Защо да бъдат клонирани хора, като можеш да отидеш с някой в леглото и да направите бебе?...

По-приятно е залезът да трае една, до две минути. След това искаш да стане нещо друго. Разбираш ли, такъв е човекът, Лио. Как си могъл да забравиш това?

 - Нима съм го забравил?

 - Обичаме залезите, защото траят кратко и бързо се свършват.

 - Но това е много тъжно, Лина.

 - Не е. Ако залезът продължаваше и се отегчаваме от него, тогава наистина би било тъжно.

Но не мисля, че общуване значи да събереш няколко души и след това да не им позволиш да кажат нито дума...

Напълнѝ очите си с чудеса, живей, като че ли ще умреш след 10 секунди! Опознай света! Той е по-фантастичен, отколкото всяка мечта, изработена във фабриките, и за която си заплатил с пари.

Не мислете за нещата, а просто ги правете. Не ги предсказвайте, а просто ги създавайте.

"Какво е Любовта?" - Може би ще открием, че Любовта е способността на някого да ни върне към самите нас. Може би Любовта е някой, който ни е виждал, помни ни и ни връща обратно към нас самите мъничко по-добри, отколкото сме дръзвали да се надяваме и мечтаем...

 

Поглеждайки назад през целия си живот, виждаш, че любовта е отговорът на всичко.

 

 

25.05.2021 г. 11,50 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Сега често на Изгрева казвате: „Той само Учителят знае да люби.“ - То е изгубена работа, ако е така. Ако и вие не любите както аз любя, и вашата е изгубена.“ (1942.11.08у.Новият път)

 

 

25.05.2021 г. 12,44 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Сега аз ви казвам: на вас ви трябва едно сърце, направено от любов; трябва ви един ум, направен от любов; трябва ви едно тяло, направено от любов!“ (1942.11.08у.Новият път)

 

25.05.2021 г. 13,49 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Защо да се не радвате на тия хора, които имат хубави къщи? Иди, погледни къщите - радвай се. Богат човек живее там! Защо да не се радваш, че той живее там? Влез в него, поживей един-два месеца. Ти ще живееш - и той ще те храни. Ако знаехте да влизате в хората така , щяхте ли да бъдете нещастни, кажете ми?“ (1942.11.08у.Новият път)

 

НЕКА НЕ НАСТРЪХВАМЕ ВЕДНАГА, че някой бил богат. Не се знае коя душа и защо е влязла в някого. Не защото е богат външно и дава някакви външни шансове – не всички се продават, не всички ги блазни обстановка или култура. Има души, създадени от Бога. Обичаш някого заради душата му където и да се намира, както и да живее. Даже и да е нещастник в бордей, безнадеждно болен някъде, престъпник в затвора. ЗАТОВА, именно, влизаш в него, даже без той да знае това. Но когато те усеща, блаженството му е безмерно.

 

 

25.05.2021 г. 14,41 ч.

 

И В ДВАТА СЛУЧАЯ МОЖЕМ ДА ЖИВЕЕМ БОЖЕСТВЕНО. Ако таванът ни е живот за ближния – безкрайно търпение, безкрайна любов! Тогава Бог ни благославя. Ако имаме по-висок идеал и живеем за нещо друго, прегръщайки свободата – Бог ПАК ни благославя.

ЗНАМЕНИТАТА КАРТИНА „Юпитер и Тетида“ (1811) от Жан Огю̀ст Доминѝк Ѐнгър (1780-1867)

УЧИТЕЛЯТ: „Вие живеете в блаженството на страданията. Аз ви уважавам и ви почитам - от моето гледище. Както ви говоря, вие сте герои, понеже вие и този, лошия живот, не искате да го напуснете. Казвам: „Браво, ЛЮБОВ има!“ Той по три пъти бие своята възлюблена, но тя не го напуща. Казвам: „Браво!“ А друга - /нейният/ никак не я бие, но го напуща. Коя е героиня: която бият - или която не бият? Която бият! Онази, на която нито една лоша дума не са ѝ казали, казва: „Не го обичам, има нещо отвратително в него.“ Кое е по-хубаво? - Житото, докато не го бият, зърно не дава. Ако искате да изучавате сегашния живот, живейте по сегашному. Сегашният живот - по този начин, както живеете - другояче не може да се учи. Ако искате да разберете ТОЗИ живот, по ТОЗИ начин ще живеете. АКО ИСКАТЕ ДА РАЗБЕРЕТЕ НОВИЯ ЖИВОТ, ПО ТОЗИ НАЧИН НЕ МОЖЕ ДА ЖИВЕЕТЕ.“ (1942.11.08у.Новият път)

 

- МНОГО ВАЖНО! - Онази, другата, която напуска някого, за да се уреди пак материално или астрално другаде, дори и заради интересите и талантите си, няма как да е благословена от Бога, понеже не прави нищо ново в еволюцията си. За такива, независимо мъже или жени, е казано: „шансонетки“. Не певци или певици, а „подобие на човек с подобие на шанс“. Сто кила сълзи и бой на ден е по-добре отколкото постоянното самопродаване, от прескачането от мръвка на мръвка. 

 

25.05.2021 г. 17,13 ч.

 

ГЕНЕРИРАНЕ НА АД И РАЙ

 

УЧИТЕЛЯТ: „Следователно, ти, като не обичаш някого и той като не те обича, вие създавате ада, в който и двамата се мъчите. Ти, като го обичаш, и той като те обича, вие живеете в рая. Христос казва: „Дето са събрани двама или трима в Мое име, дето са събрани в името на Любовта, там съм и Аз - там е раят.“ (1942.11.08у.Новият път)

 

25.05.2021 г. 17,38 ч.

 

Ако Някой допуска да се намалява човечеството, сигурно не харесва много такова човечество и не всички деца са Негови.

УЧИТЕЛЯТ: „Питам: защо ще живеем за един народ, който ще яде, ще пие и ще разсъждава има ли Господ или няма Господ? Някой казва: „Къде е адът?“ - Адът е на земята! Аз виждам какво се върши под земята и какво се върши над земята. Аз виждам какво се върши във всички шантани. Аз виждам какво се върши във всички домове. Аз виждам какво се върши в училищата, какво се върши в църквите. И навън, и навътре - навсякъде виждам какво е. Не ме въодушевляват домовете, които са пълни с извержения. Мене не ме интересуват банките, дето турят парите си да се осигуряват, не ме интересуват хамбарите. Да чакам с мили очи да ме гледат и да ми дават една крина жито - то е смешна работа... Смешни хора сме ние!“

 

(1942.11.08у.Новият път)

 

 

 

25.05.2021 г. 18,49 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Аз виждам раздвояването на хората в любовта. Ние мислим, че от един човек ще вземем повече любов, от друг по-малко. Не се лъжèте! Слънчевата енергия, която иде отгоре, едни и същи подаръци носи.“ (1942.11.08у.Новият път)

 

 

26.05.2021 г.  09,53 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Казвам: няма по-хубаво нещо от свободната любов. Като говоря за свободна любов, вие ме разбирате криво. Няма по-хубаво нещо от свободата, която произтича от любовта. Да си свободен в любовта.“ (1942.11.08у.Новият път)

 

 

26.05.2021 г. 10,18 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Казвате: „Да се не женим, да не раждаме деца...“ - Аз считам хората, които не раждат, за престъпници. Да не се ражда, това е престъпление!“ (1942.11.08у.Новият път)

 

 

26.05.2021 г. 15,40 ч.

 

КЪМ ТЕМА „ПРОБЛЕМНИ МИСЛИ В БЕСЕДИТЕ“. Както вече е било обяснявано, изваждаме и обсъждаме не само сложните изказвания на Учителя, ако са предадени точно, но и местата в отпечатаните беседи, където може да има погрешно записване и дешифриране от страна на стенографа или поради намеса на машинописец, редактор, коректор, печатар и т.н. Понякога Учителят е бил недоволен от текстовете, когато има такива промени - често драстични. Казва, че ако той би стенографирал беседите, хората нямало да заспиват като ги слушат и четат, че след 2000 години човечеството ще има друга култура и затова тогава ще предаде Словото в оригинал. Поради явните алогизми в някои стенограми и редакции по онова време, Учителят лично е коригирал доста от беседите преди даване за печат, но не е отбелязано кои точно. За останалите е възложил на доверени ученици с усет към Словото да го доближат до оригинала по интуиция и на своя отговорност, дори да се наложат съкратени обобщения на неясните фрази и даже да се премахнат изцяло някои абсолютно алогични изречения и абзаци.

ЕТО ЕДИН КРАЙНО ПРОБЛЕМЕН ПАСАЖ в книгата "Важни и належащи неща"(Утринни Слова. Година XII (1942–1943). Том I, първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „Бяло Братство“, 1997):

УЧИТЕЛЯТ (ако е казал точно това): „Беседите трябва да се позагладят малко. Ако смесваме истината и лъжата на едно място, образуваме една нова чорба. Не е лошо това, защото няма по-голяма отрова от лъжата в света. От божествено гледище, няма никакво противоречие. Ако е добро, което говоря, допуснато е - Той не се възмущава. Противоречието е, че ние един на друг си препятстваме в нашето развитие. Злото е между нас“.

(1942.11.08у.Новият път)

АКО ПРИЕМЕМ, ЧЕ НЯМА НИКАКВА НЕКОРЕКТНОСТ ИЛИ ПО-КЪСНА НАМЕСА В РЕДАКТИРАНЕТО НА ТИЯ ИЗРЕЧЕНИЯ - ЧЕ УЧИТЕЛЯТ ГО Е КАЗАЛ ТОЧНО ТАКА, -- ние трябва да се опитаме да проумеем извънредно сложната и противоречива логика на казаното от Него тук.

1. „Беседите трябва да се позагладят малко“. - Още едно потвърждение на необходимостта от редактиране на първичните дешифровки и много следващи преработки.

2. „Ако смесваме истината и лъжата на едно място, образуваме една нова чорба“. - Тъй като Учителят не може да лъже и изказва само чисти истини, остава обяснението, че дешифраторите и редакторите на беседите са внесли свои несъзнателни или съзнателни лъжи. Някои са считали измислиците си за истини и са си представяли, че предават мисълта Му вярно. В други случаи самите стенографи са си казвали за поредния абсурд в стенограмата: „Учителят не може да каже такова нещо, сигурно аз съм сгрешил“. Дори една дума да сменят или задраскат, смисълът се изменя или става точно противоположен. Отпечатаните беседи след 1944 г. са препълнени с такива „чорби“, в които следват едно след друго абсолютно изключващи се съждения или логиката е катастрофална. Даже не места има и пълни глупости, за които се хващат враговете на Учението, мислейки, че така е говорил Учителят. При това невладеещите правописа и пунктуацията нанасят допълнителни щети на смисъла. От друга страна ентусиастите, които четат и записват звуково такива беседи, без замисляне изчитат машинално и алогичните места, а в някои случаи слагат интонационното ударение на друга дума, а не на тази, която носи смисъла. Ако трябва да изнасяме такива печатни и аудио цитати, трудът би бил доста обемист. Но не трябва да правим това, то и е опасно: грешките не трябва да се мултиплицират, а да се изправят.

3.“Не е лошо това, защото няма по-голяма отрова от лъжата в света“. Разплитането на този извод е извънредно трудно, защото как може да не е лоша една „чорба“ от истини и неистини? Особено с допълнението, че лъжата е най-голямата отрова. Нещо повече: знаем, че една от главните стратегии на ада е да цитира куп истини, но да вмъкне дори една единствена своя лъжа, за да обърне всичко наопаки и да завлече не една или две души в царството си. Единствено възможната логика е нашия случай е точно обратната: че наличието на оригинални истини в един такъв казан обезсилва в голяма степен токсичността на допуснатите в него грешки, измислици или лъжи. Един серум само с лъжи или фантазии на духовете, какъвото представляват немалко проповеди и учения на смъртните хора, наистина е концентрирана, смъртоносна отрова. Обаче оригиналното Слово Божие е много по-голям концентрат от истини – само една дума, една капка от него в цяло море от неистини и лъжи е в състояние да парира действието им. Дори светският учител и психолог ползва прийомите на методологията да смесва верни отговори с неверни, за да тренира в учениците способността за различаване. Какво остава за един Велик Учител, Който е едно с Бога - не друг, а именно Бог е измислил педагогиката. Ако беше с физиономията на смъртните автори и авторитети, Учителят щеше да бъде писател: като издаде книгите си в оригинал, защитени и с авторско право, Той би могъл да съди всеки, които е преиначил даже една негова буква. Обаче Бог е предвидил тия „миксове“ на Слово с грешки, лъжи и измислици в така наречените свещени писания неслучайно: Той е преди всичко ЛЕКАР, ПЕДАГОГ. Наблюдава кой какво маха от истините, кой как ги префасонира, кой вмъква шепоти на духовете или съзнателни лъжи. Наблюдава и кой какво харесва в тия чорби, какво посяга да вземе. Бог знае, че душите, родени от Него, безпогрешно ще разпознаят и вземат само кристалчетата от Истина в който и да е казан, а неродените от Него ще ги отминат и ще си изберат религиозна или окултна мръвка. Даже и родени от Него посягат към неистини, понеже са начинаещи. Лекарят, Педагогът наблюдава зорко: той трябва да знае абсолютно точно кой какво харесва и с какво се храни, за да проследи съответните отклонения в ума и здравето на всеки поотделно, деформациите в лицето и тялото му; да знае и с какво да ги лекува.

4.“От божествено гледище, няма никакво противоречие“. - Именно тук е разковничето, точно оттук идва успокоението на Бога, на Учителя и на всеки истински ученик във връзка с темата за „чорбите“ от Слово и неслово. Тия миксове са своего рода „прощъпулник“ - всяка душа си избира това, което ще предопредели съдбата ѝ. В духовния свят има невъобразимо прекрасни и грандиозни концентрати от архетипи – от абсолютни истини без нито сянка от илюзия. Това обаче е твърдата храна за СЪВЪРШЕНИТЕ – словесното мляко и кашичките за младенците имат съвсем друго предназначение. Божествената педагогика се различава коренно от духовната: в нея плува абсолютно всичко, включително и илюзиите, лъжите и измислиците на пъкъла. Има десетки изказвания в Словото в защита на този факт. Свободата на волята, безбройните нива на индивидуалния вкус и избор – ето най-големия дар на Бога за последното му творение – ЧОВЕКА. За разлика от много богове и повечето ангели, човекът е сложен в силно токсична среда, за да докаже произхода си от Бога чрез БИТКА: ЦАРСТВОТО БОЖИЕ СЕ ПРЕВЗЕМА „НАСИЛА“. По-точно казано – връщането в него става С УСИЛИЯ. Усилия за различаване, усилия за утаяване, филтриране, екстракция, сублимация, избор, пропорция, кристализация. В зависимост от душевния ни вкус, от изборите ни в живота и от усилията ни да се пречистваме все повече и повече, да помагаме и на по-слабите от нас, ние уякчявяме имунната си система както никой друг. Много ангелски йерархии оцеляват само в духовни и природни кувьози – в напълно стерилна среда. Човекът, като връх на творението, побеждава и при най-трудните условия и доказва, че в Божественото няма никакви противоречия. Той е генератор за синтезиране на противоположностите и различията в ЖИВИ истини, тоест – в ЖИВОТ.

5.“Ако е добро, което говоря, допуснато е - Той не се възмущава“. - Кой е този „той“? В този пасаж не се обяснява, но е би трябвало да е Бог. Много често цели изрази или отделни думи в Словото са само върха на асберга, а дълбоката им логика си я знае само Учителят. Ако този „Той“ е БОГ, би трябвало да разбираме, че Бог не се възмущава от „чорбата“, която представляват изданията на беседите, проповедите на самодейци, функционерствата и пререканията в обществото, което мнозина възприемат като „бяло братство“ на Земята. Щом като в казана плуват и оригинални кристали от Любов, Мъдрост и Истина, Бог не се безпокои и не се възмущава. Той знае, че тия кристали са по-силни от всичко. Който избере тях – ще изплува по-скоро; който харесва нещо друго, ще добие ОПИТ.

6.“Противоречието е, че ние един на друг си препятстваме в нашето развитие. Злото е между нас.“ - Едно немалко количество умни и способни души със самочувствие излизат преждевременно от Училището, защото искат да са ФАКТОРИ. Или въобще не са влизали в него. Самоувереността, самомнението и егото им стават магнитни центрове за по-слабите умове и психики, които имат нужда от водачи. Но и ТОВА е добро: „ВЕЛИКОТО УЧИЛИЩЕ НА ЖИВОТА“.

 

 

27.05.2021 г. 10,22 ч.

 

НАКЪДЕ ЩЕ ПОСОЧИШ, АКО ЖИВОТЪТ ИМ ЗАВИСИ ОТ ТЕБ?

ВЪПРЕКИ КАТЕГОРИЧНОТО ОТНОШЕНИЕ НА СЛОВОТО КЪМ ЛЪЖАТА КАТО КЪМ НАЙ-ГОЛЕМИЯ ГРЯХ, ДАЖЕ КЪМ БЯЛАТА, в беседите срещаме и изключения: които не ни обичат, можем да ги лъжем. А ето и още едно:

УЧИТЕЛЯТ: „Като видя някой със скъсана шапка, няма да му кажа защо не си е купил шапка, но ще му КУПЯ шапка. Ще оставя хората да си живеят както искат, но което не е направено, ще кажа: „МОЯ работа е!“. Когато видя скъсана шапка, ще им оставя нова. Като видя скъсани обуща, ще им оставя нови. Пък което недовиждам, ще ме извините. Ако имате нови шапки, радвайте се, не питайте кой ви ги даде. Като ви питат, кажèте: „НИЕ си ги купихме“. (1942.11.08у.Новият път)

 

 

 

27.05.2021 г. 12,47 ч.

 

МНОГО ВАЖНО ПОЛОЖЕНИЕ ЗА РАЗМИСЪЛ. Доскоро си мислехме, че добрият самарянин трябва да се откликва незабавно на всеки, който поиска. И го правехме. Но ако някой има потенциал и мисия да помага на много хора? Къде ще отиде тогава справедливостта?

УЧИТЕЛЯТ: „Да не чакате, тази работа няма да стане скоро... Понеже много визити имам да правя, може би за някои трябва да минат двайсет години /.../ Не е един, не са двама - това са хиляди хора! Вие да не кажете: „Той какво говори, пък какво излезе...“ Ще трябва да ходя от къща в къща - ВРЕМЕ се изисква! Зависи откъде ще започна. Където и да започна, все ще останат някои недоволни. Ако започна от опашката, тия към главата ще бъдат недоволни... Ако започна от главата, откъм опашката ще бъдат недоволни...“. (1942.11.08у.Новият път)

- СЛОВОТО НИ Е ОБЯСНИЛО, ЧЕ АКО НЯКОЙ Е ЦАР ОТ БЯЛАТА ЛОЖА, в работното си време през целия си живот, а даже често и в извънработното, той трябва да посети абсолютно всеки свой поданик без никакво изключение. Ако са много - дори и в рамките на 10 секунди. Да му стисне ръката, да го прегърне, да го попита какво желае най-много и да си го запише. Да даде нареждане на придворните си, всяка божествена нужда и всяко божествено желание да бъдат изпълнени, ако са във възможностите на царството. Същото важи и за акушерката, за учителката и учителя, и за личния лекар или психолог, родени от Бога. Те не са фигуранти, те следят живота на всяко дете, изродено или учено, лекувано от тях. До края на живота си, до края на живота на всяко от тях! Винаги знаят телефоните и адресите им, това е тяхното голямо душевно семейство. Стават им изповедници, помагат им даже материално, когато могат. Ние познаваме такива Човеци, включително и акушерки. В един фантастичев разказ („Страрият професор“) се разказва за същото: един професор, заедно със студентите си от всички години, спасяват Земята от нашественици, само защото професорът никога не е прекъсвал връзката си със всичките си студенти, които е учил. Между тах може да има и само един талант, който да даде решението. А като се съберат, силата им става неотразима. По същия начин разпознаваме кой духовен ръководител е от Бялата ложа и кой – не. Умнѝците и проповедниците, колкото и да са талантливи, не се интересуват от личния живот на своите почитатели, не са загрижени за проблемите им. Ако някои общуват лично с тях, обявяват приемно време или се срещат по уговорка, но винаги с апломба на по-напредналия, който благоволява да приеме „по-изостаналия“ и да го посъветва. За разлика от тях, не само Учителят Беинса Дуно, но и някои от най-истинските Му ученици си имат програма за цял живот да посещават всички свои последователи и приятели по домовете им и да им помагат. В много случаи даже им прислужват като слуги без никакви поучения и приказки или играят ролята на „послушници“. Искрено се интересуват от мъдростта и талантите ни и даже сядат да си записват, когато ги проявяваме. Или се явяват пред нас реално в сложни моменти в живота ни, където и да се намираме по света. Христос няма фараонско съзнание – той е преди всичко ПРИЯТЕЛ. Не само казва на думи, че няма по-голяма любов от тази, щото да дадеш живота си и душата си за приятелите си, но и редовно мие краката им и превързва раните им. Сяда на чина и смирено си записва, когато те говорят. Посещава домовете им и физически, не само духовно. Даже и на разномислещите, даже и на враговете си.

СЪЩАТА БЕСЕДА ПРОДЪЛЖАВА: "Сега аз искам да ви убедя да вървите по моя път, понеже ще се намали моят товар. Сега, колкото и да се старая, все ще ме обвинят. Като дойде и вие да помагате да купувате нови шапки, аз печеля. Казват: „Той дойде у нас, той ни обикна, благодарение на вас.“ Като вземете и вие участие, работите ще вървят по-добре. Вие, като не работите, аз се натоварвам. Казвате: „Този човек какво говори, пък какво излезе...“ - Като се впрегнете и вие, ще тръгне тази работа. Тогава само за вас ще говорят хората. Едно име ще имаме, няма да имаме много имена: Петко, Стоян... Всички ще станат синове Божии. Един Син или много синове - едно и също е. Двеста и петдесет хиляди косми има на главата на човека. Ако тия косми се скарат кой къде да бъде, как ще ги примирите?.. Всичките места на главата са еднакво важни. Нито едно място не е по-горе, всичките места са еднакво важни."

 

 

27.05.2021 г. 21,43 ч.

 

ПОСМЪРТНИ МАСКИ НА ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ : : В някои случаи, лицата на отдаващите Богу дух са много по-прекрасни и одухотворени, отколкото портретите им, правени приживе. Какво са видели и преживели родените от Бога в последния си миг? В центъра тук е маската на Шекспир; най-горната е тази на Ивар Аросениус, шведски художник (1878-1909), наляво по кръга са маските на Моцарт, Вагнер, Наполеон, Йоханес Брамс, Джоузеф Шмит (1805-1844) - основателя на мормонското движение, убит заради идеите му едновременно с брат му Хайръм; художника Амадео Модиляни (1884-1920); и маската на Пьотр Илич Чайковски. Каквито и да са били техните грехове и грешки, Бог им ги е опростил завинаги в мига на заминаването им в другия свят заради това, което са дали на човечеството. Не си ли личи?

УЧИТЕЛЯТ: Смъртта е нещо тържествено! Смъртта е ангел, с който трябва да знаете как да постъпвате. СМЪРТТА е, която отваря очите на хората. Какво представлява смъртта? - Смъртта е ангел с две лица: едното лице е черно, наречено смърт; другото лице е светло, красиво, то носи живот. Докато не познаем любовта, смъртта царува. Под думата „любов“ разбираме, че смъртта е изключена. Който се разколебава в любовта, умира – смъртта е следствие на разколебаване в любовта. Смъртта е наказание за онези, които не използуват Божиите блага или отблъскват божиите блага. Всеки човек, който отблъсква божествения живот, е осъден на смърт. Смъртта е един процес, който спира човека да се отдалечава от Бога. /Затова/ смъртта е най-големият благодетел. Тя ще ти отвори вратата на затвора, ще те хване за ръка и ще ти каже: "Хайде навън! Още веднъж да не влизаш в затвора!" Понякога смъртта е най-голямото зло, което може да сполети човека, но понякога е най-голямото добро. Не е лошо човек да умре. Понякога смъртта е благословение за човека. За праведния, за умния, за адепта, смъртта е един ангел! Тя ще дойде вкъщи като ангел, който ще те избави от връзките. Щом човек умира с любов и със знание, смъртта е привилегия. Където присъства Бог, смъртта е привилегия. Смъртта е допусната в света като едно велико благо. Следователно, раждането е заробване, а смъртта е освобождение - за който разбира. Смъртта е страшна за ония, които не се отказват от себе си. Но смъртта е благо за всички онези, които се отказват от себе си. Пред любовта, и ангелът на смъртта е красив. Той има две лица: пред човека на безлюбието открива грозното си лице; пред любещия той отваря своето красиво и засмяно лице и го носи през пространството на онзи свят, докато го постави на определеното място. Вие се страхувате от смъртта. - Не, смъртта е много приятна! За любещия, за светия човек смъртта е благословение. Смъртта е любов, нищо повече!

***

УИЛЯМ ШЕКСПИР: Винаги се чувствам щастлив! Знаеш ли защо? - Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш, винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай. Бъде веран на себе си и запомни: преди да говориш - слушай, преди да пишеш - мисли, преди да нараниш някого - чувствай, преди да намразиш - обичай, преди да се предадеш - опитай! Преди да умреш – ЖИВЕЙ!

ЗА ИВАР АРОСЕНИУС: В неговия свят въображението е много по-важно от реалността. Много от приказните му образи са подобни на самия него - герои с фини мечтателни очи с вътрешна мекота и детска поетичност, съчетани със закачливо чувство за хумор. Тихият и щастлив семеен живот с любимата му съпруга се отразява много благоприятно на неговото творчество, което през последните му години се превръща в голямо богатство за шведската култура. Слава Богу, той е имал достатъчно време да изрази с безкрайно вдъхновение богатството на своя дълбок и красив вътрешен свят. Въображението му се разцъфтява до максимум с идването в този свят на милата им дъщеричка, един ангел на земята, която скоро ще седне с него на масата му за рисуване и ще следи играта на четката му върху хартията. Темите за неговите образи са взети от два източника: приказката и близката реалност, но тези противоположни светове се сливат у него в един.

МОЦАРТ: Нито високата интелигентност, нито въображението, дори и двете заедно не правят гения. Любов, любов и любов – ТОВА е душата на гения! : : Работата е моето първо наслаждение. : : Аз съм прост човек, но музиката ми не е. : : Да говориш красноречиво е голямо изкуство, но трябва да усещаш и момента, когато трябва да спреш. : : Голяма утеха за мен е да си спомням, че Господ, в когото имам наивна вяра като на малко дете, е страдал и е умрял за мен и ме гледа с любов и съчувствие. : : Благодаря на Бога, че благосклонно ми позволи да науча, че смъртта е ключ, който отключва вратата към нашето истинско щастие.

РИХАРД ВАГНЕР: И детето, и приятелите си ние можем да обичаме истински, само ако въобще сме способни да обичаме. А това мъжът може да научи САМО ОТ ЖЕНАТА! : : Аз съм убеден, че универсалните потоци на Божествената Мисъл вибрират навсякъде в ефира и че само онзи човек е истински вдъхновен, който умее да ги долавя. : : Радостта не е в нещата, а е ВЪТРЕ В НАС. : : Само силните хора познават любовта, само любовта ни позволява да чувстваме красотата, само красотата създава изкуство! Любовта между слабите се изразява само в сладострастна тръпка; любовта на слабия към силния е само от унижение и страх. Единствено любовта на силния към силния е истинска любов, защото е СВОБОДНА ...

НАПОЛЕОН: Глупакът има голямо "предимство" пред интелигентния човек: той винаги е доволен от себе си. : : "Невъзможно" – тази дума може да съществува само в речника на глупците. : : Започнах да осъзнавам, че всички хора не са родени да бъдат свободни. Свободата е нужда, изпитвана от малка група хора, чиято природа е дарена с по-благородни умове, отколкото тия на множеството. : : Когато сърцата се разделят, няма смисъл ръцете на хората да остават едни в други. : : Можете да останете по-високо от оскърбителите си, ако им простите. : : Най-голямата безнравственост е да се захващаш за работа, която не умееш да вършиш. : : Ако искаш до достигнеш дадена цел, трябва всеки ден да се придвижваш по малко към нея. : : Хубавата жена се харесва на очите, добрата жена се харесва на сърцето. Едната е бижу, а другата - съкровище. : : Трябва да си бавен в обмислянето и пъргав в изпълнението.: : Необходима е голяма смелост, за да се бориш срещу силата, но е нужна значително повече, за да признаеш слабостта си. : : Един нечестен счетоводител е по-страшен от армия неприятели. : : Велики неща се постигат единствено, когато човек умее изцяло да се съсредоточи върху един предмет и да преодолява трудностите, следвайки една и съща цел.

ЙОХАНЕС БРАМС: Идеите ми идват направо от Бога.

ДЖОУЗЕФ СМИТ: Видях стълб от светлина точно над главата ми, по-ярък от слънцето, който постепенно се спускаше, докато падна върху мен... Когато светлината почиваше върху мен, видях две Личности /.../, стоящи над мен във въздуха. Един от тях ми говореше, като ме наричаше по име, и каза, посочвайки другия до себе си - „Това е Моят възлюбен Син. Чуйте го!“ И видяхме славата на Сина отдясно на Отца и получихме от Неговата пълнота. И сега, след многото свидетелства, които са му били дадени, това е последното свидетелство, което даваме за Него: че Той е жив! Защото ние го видяхме от дясната ръка на Бога; и чухме гласа, който каза, че е Единственият, роден от Отца - че чрез Него и за Него са създадени всички светове, а жителите им са родени синове и дъщери на Бога.“

АМАДЕО МОДИЛЯНИ: Човекът - това е свят, който понякога струва много повече от всеки друг свят. : : Интересува ме човешкото същество. Неговото лице е най-великото творение на природата! : : Едното ни око наблюдава външния свят, а второто е загледано вътре в нас самите. : : Това, което аз търся, не е реално или нереално, а по-скоро подсъзнателно - мистерията на това, което е инстинктивно в човешкия род. : : Когато позная душата ти, ще мога да нарисувам твоите очи. : : Не търси повод - и ТАКА има предостатъчно причини... : : Ако главата и сърцето работят заедно, ти познаваш себе си. : : Твоят истински дълг е да съхраняваш мечтата си. : : Животът е дар от малцината за мнозинството; от тези, които знаят и могат - за тия, които не знаят и не могат. : : Вдъхновението е нежно шумолене на вятъра, бременно с буря. Ние го усещаме около себе си и в себе си. То всеки миг може да избухне в буря - и трябва да си много добър моряк, за да се справиш с нея. Пошлият покой е бедствие, пълна безнадеждност.

ЧАЙКОВСКИ: Тщеславният винаги е низък. : : Животът е прелестен само тогава, когато се състои от редуване на радости и мъки, от борбата на доброто със злото, от светлина и сянка. С други думи – от разнообразие в едно цяло. : : Когато твори, на артиста му е нужно пълно спокойствие. : : Единственото спасение за скърбящата душа е работата. : : Колкото повече е дадено на човека, толкова повече трябва да се труди.

 

28.05.2021 г. 09,12 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Аз искам да се влюбите! Сега, като се влюби някой, погнат го... Всички влюбени сега страдат, мъченици са. Бъдете добри, не гонете тези хора, те са светии на Новото Учение! Всеки влюбен човек е светия - защо ще го гоните? Онези, които не са светии, посрещате ги, угощавате ги, а хората, които носят всичките блага, ги гоните. Аз се чудя! И вашата философия е донякъде права, казвате: „Тези светии Господ ги обича, а лошите хора няма кой да ги обича - тогава НИЕ ще ги обичаме...“ - Не е лошо, че обичате лошите хора, но поне не преследвайте светиите в тяхната любов. Кажете: „Много добра работа вършат!“ Благодарение на тия светии, благодарение на децата, на момиченцата и момченцата - благодарение на ТЯХ Бог търпи света. Аз ви казвам: младите момиченца и младите момченца са, които подтикват света в този прогрес! Старите трябва да се учат от младите как да обичат. Като се намерите като малки деца на любовта, всичко ще се оправи“. (1942.11.08у.Новият път)

 

 

28.05.2021 г. 11,15 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Щом влезеш в закона на безлюбието, ще умреш. Щом влезеш в закона на любовта, ще оживееш“. (1942.11.08у.Новият път)

- ДА БЪДЕ ВЪЗКРЕСЕН НЯКОЙ САМО ФИЗИЧЕСКИ, без да възкръсне сърцето му за Доброто и Любовта, е едно преливане от пусто в празно. Ако Христос възкресява и изцелява хората, то е било само за слава Божия и с надеждата, че човекът ще промени живота си коренно. Същото важи и за всички целители: ако излекуваният не тръгне в пътя на чистотата и любовта, лекарят поема половината от кармата му, понеже болестта е дадена на всеки именно с тази цел: да се осъзнае, да се промени.

 

 

28.05.2021 г. 11,54 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Обикнете Христа! Като погледнеш слънцето - да видиш Христа, като погледнеш звездите - да видиш Христа. Като погледнеш всички дървета, да видиш Христа. Като видиш изворите, да видиш навсякъде този Христос, от Който иде всичко. Отдето минавате, виждайте ХУБАВИТЕ работи - ТАМ е Христос“.

(1942.11.08у.Новият път)