Книга 44

 

24-26.ІV.151(2015)

София – Изгрев

 

НЕРАВНОСТОЙНИЯТ БАРТЕР И ПРИНЦИПЪТ НА ИЗВОРА -

ВХОДОВЕТЕ В НОВАТА ВСЕЛЕНА.

 

ВЗРИВ В ОСНОВИТЕ НА МАТРИЦАТА!

 

 

       Това е част от снимките на хиляди Приятелки и Приятели, които са съавтори на произведенията в настоящата поредица. 

 

 

Без тях, по един или друг начин, те нямаше никога да се  появят. Канят се всички желаещи също да изпратят свои фотографии и произведения, ако искат да влязат в кръга на отлитащите в Новата Вселена. Изберете тия свои снимки, където сте най-млади и хубави, обаче нека поканителите знаят, че в момента може да сте вече на 100 години и паднали от отчаяние и болести. Епохата на поголовните гостувания по принципа на неравностойния бартер или на извора може да се считат за открита и тук - на тази изолирана планета! Ще се постараем да обнародваме произведенията ви по реда на постъпването им или по жребий - двата принципа на Свободното Човечество. Може и да е само реплика по телефона или отделно изречение от разговор, нещо написано. Изборът на произведение или част от него си остава наш - ако е в духа на Красотата и Истината. Ако някой от представените тук приятели не иска да участва в тия поредици и в Гостуванията, нека се обади - веднага ще го заменим. Всеки е в пълното си право да се довери или на Космоса, или на Матрицата. Ако иска да си остане под закрилата на Матрицата чрез заплати, хонорари, известност, авторски права и пр. - свободен е. 

 

 

       Щом като е сигурен,  че  под  нейното  крило  няма  да  умре  -  прекрасно.  Каним само хора и произведения, които са освободени от стандартите на Матрицата и могат да се самоподарят безусловно или да бъдат подарени. Снимките в колажа под заглавието не са запланувани за началото на този текст. Заплануваните са с образи и произведения на хора, с които вече се познаваме на тази земя и са дали съгласието си за участие в световната система за безплатни пътувания и гостувания. Момичетата на този начален колаж са също Приятелки с безсмъртна душа, с монада, искра Божия, но някои от тях още не осъзнават в земното си съзнание, че горе сме Приятели. Ако нещо смути някоя от тях, в случай че попадне на това издание, нека ни пише - веднага ще я заменим с друга. Останалите нека дадат имената и координатите си и евентуално съгласието си да влязат в списъка на Отлитащите. Някои хора искат да останат на Старата Земя. Ще преживеят големи страдания и катаклизми, но те правят това съзнателно, за да помагат.

            Здравейте, Приятели!

 

 

       Тази сутрин дойде една идея за финал и кратък текст за гърба на обложката на една книга, която скоро ще излезе от печат. Искаме вашите мнения - нали сме равноправен творчески колектив?... Мнения за представянето и снимките на авторите й; за това, че тя няма да се продава, а има друг принцип на разпространение. А тя е само първата книга от този род - с приятелите имаме още поне 100 книги и други духовни ценности в почти завършен вид, които ще тръгнат по света без продажна цена и идентифициран автор.

            Защо без продажна цена? - Защото епохата на продажничеството приключи и хората с душа повече никога няма да продават и да се продават. Поне тия, които вече са излезли от Матрицата. Днес, като идеш при един издател, който все още е под гнета на матрицата, и му кажеш, че искаш да издадеш книга или да подариш на хората какъвто и да е друг твой благороден продукт без да се продава и без да сложиш на видно място снимката и биографията си, той казва: "Абсурд, такова нещо не е прието. Напълно невъзможно!"  

 

 

       Колкото и да е духовен, Матрицата е зомбирала и него да не се отклонява от коловозите, от камшиците. Ами да! Приятели и големи авторитети - всички до един досега в историята на окупираното човечество, дори и боговете и титаните на човешката култура, подарили ни безсмъртни ценности, са козирували безпомощно пред цензори, редактори, спонсори и реализатори и не са могли да минат без правенето на име и продаването на произведенията си. Най-мръсната дума в Свободната Вселена е "авторитет". Подобна на нея е "бестселър", а не по-малко мръсна - "тираж". Приятели и уважавани личности, които инак боготворим заради ума и талантите им, не се срамуват да представят образа и името си на видно място, сами да си направят реклама в уикипедията още приживе. Защото Матрицата им е казала: "Другояче не може". Ти виждаш в аурата им почти пълна липса на его и тщеславие, но те са се хванали на клона на маймуните и папагалите и не могат да слязат от него. Мислят, че други начини не съществуват. Хората са създали безкрайно сложни машини и гениални изобретения с десетки хиляди електронни системи и части, обаче в системата за признаване и разпространяване на духовните ценности и на всички материални, от хиляди години насам не са мръднали нито на йота от модела на Месомелачката. Тя е съставена само от три или четири части. В това отношение, Матрицата е наложила желязно вето над всички опити да се измисли нещо друго, освен Месомелачка. А това са: Оценяването, Цензурата, Авторството и Продажбите. Всичко на всичко 4 части, които може да сглоби на конвейр и една средно обучена маймуна.

 

 

        Ние пък ритнахме  завинаги тази отживелица, колкото и да е излъскана от употреба през вековете. Колко души и тела на живи хора са направени на кайма през нея? Колко неизвестни гении са изпаднали от челюстите й, понеже са твърде малки и твърди за смилане? Колко диаманти я потрошават редовно от време на време? 

 

 

       Обаче корпорацията на месарите винаги има на склад милиони резервни части за Месомелачки - счупи ли се някоя, слагат мигом нова. В сатрапските модели има и елемент за унищожаване на инакомислещите или замразяването на прозренията им за векове. Конфекцията не прощава, не търпи конкуренти.

       Засега дотук - без повече приказки. Произведенията на хората с душа и удовлетворяването на техните почитатели от сега нататък ще става без обявяване и защита на авторството, без продажна цена и без цензура. С една дума - без месомелачка. Даже свръхинтелигентни хора, които са можели да създадат или вече са създали шедьоври на философията, музиката, математиката, литературата, науката, техниката, и пр. вдигат учудено очи, когато им кажеш, че е възможно нещо друго. Гениални умове - Шекспир, Моцарт, Бах, Паганини и пр. - обаче Месомелачката е намерила цаката даже и на тях. Трябвало е да станат имена, да чакат някакви си безлични цензори и благодетели, за да продадат бисерите си. Някои от тях умират от глад и неволи, някои биват признати след векове.

 

       Паяците са майстори да им внедрят андроид или феминидка, за да ги разцентрова напълно и да снася информация.

 

            Е, стига толкова! Ние обявяваме за мръсна дума не само оценяването и името, не само продаването, т.е. продажничеството, но даже и понятието "бартер". Хайде, бартерът изключва умно парите и еквивалентите им - основното произведение но Интервентите, което и до днес преглъщат даже гении. Но в бартера все още има елемент на подсигуряване - да не се минеш. Основно - в така наречения "равностоен бартер". Разни оценителчета и счетоводителчета изчисляват цената на разменяните стоки или услуги да е равностойна. Приятелите от Космоса теглиха още един ритник на Месомелачката и ни подсказаха принципа на Неравностойния Бартер. Нещо повече - на Временната Размяна. Омръзнал ти е Мерцедесът и ти се кара Волво - разменяте си ги. Още един ритник в благородните части на производителите и търговците - няма да си купиш нов автомобил. 

 

 

       Омъзнал  ти е Ролс-Ройлса и ти се кара Москвич, понеже в Москвич е свикнала да се вози една прелестна особа от източния лагер, която не иска да се качи на дяволска кола. Тя е интелигентна и знае: каращите скъпи марки, обитаващите скъпи дворци и хотели и ползващите прескъпи дрехи са жертва на съответните Дракони.

             Както парите, така и всяка по-скъпа ръкотворна вещ си има Дракон от ада, който я управлява и смуче жертвите си през четвъртото измерение. През по-горните измерения пие кръв и чрез славата, авторството, признанието, добиването на титли и чинове и на всякакви научни и духовни степени. И прави са Драконите: те вършат неоценима услуга на Еволюцията. Пресяват шкартото. Хвърлят брака на човечеството на боклука. Всеки, който се блазни от образа си по вестниците и плакатите или по екраните, който гърми с името и тиражите си из световете на смъртните и получава компенсации, е осъден на смърт - в Новата Вселена няма да се появи скоро.

 

 

       Та тази книга, която разглеждате сега и се чудите какво да правите с нея, няма само един автор. И да има, той е скрит сред имената и снимките на приятелите си, които виждате пред себе си. При това имената им са алоними. Гражданските официални имена и дори псевдонимите са в регистрите на Матрицата. И псевдоним вече не става - той съдържа думичката "лъжà" и пак е една възможност за суета и идентифициране. Не че Матрицата не може да идентифицира хората по снимките им за част от секундата, но това е нещо друго. Участниците в съавторството вече са се съгласили да се качат на кладата и с това да се разпишат за Пътуване. А мнозина вече не са тука и си плуват щастливо в райските лагуни на невинните светове, получили са нови тела – съвършени, вечни, млади, прекрасни, красиви!

 

 

       Та сега, като не си купиш тази книга, защото тя няма продажна цена (не е написана и разпространявана от продаж-ници), ти имаш един шанс да влезеш в Новата Вселена по един  интелигентен начин - чрез бартер. Да "бартер" е мръсна дума, но ти можеш да я поизчеткаш по принципа на неравностойния бартер и да поканиш на гости автора, ако го разпознаеш, или някой от приятелите му на тия снимки. Да го извикаш за твоя сметка един уикенд в планината или на море, а може и за повече време. Стига да нямаш домашни дракони – видими или невидими... Домашният и цеховият дракон не те пуска - ти си му сухата храна. Изходът е само в неравностойния бартер. Неравностоен е, защото това, което е създал един гений, както и самият той, може да са на такова ниво в очите на Бога, че да му подариш и всичките си дворци и имоти и дори живота си, те ще представляват едно нищо пред величината му, за която той самият няма никакво понятие.  Казано е: "Първоосновата на Живота - липсата на самочувствие"...

 

 

      Може да е за един ден, може за седмица, може за цял живот. Той ще си реши дали да приеме поканата ти - не се обиждай. Не че няма да я приеме, щом е с душа, но просто трябва да изчакаш реда си. Данте, например, когато се върна Вкъщи (там, откъдето е дошъл), не само че не стана обект на нови изгнания, но и досега се старае да насмогне на милиардите покани за гостуване из цялата вселена... 

 

            Повече подробности - при личен контакт. Тук публикуваме образец на "данкнота" от 1 елàн - стандартната милута на Свободната Вселена. С валути се занимават загиващите светове, "милута" е принцип за обмяна и размяна на съществата по импулса на милото поведение и милостта. С банкноти и монети се занимават режимите на дявола, с "данкноти" - хората с душа, които не купуват и  не продават, а се отблагодаряват. На банкнотите и монетите, преобладаващо и почти задължително се запечатват образите  на добри  и  на лоши хора, уж за да увековечат делото им. Казахме "запечатват", а не "отпечатват" - това е много голяма тайна. Който си е позволил да става известен сред смъртни, дори и да не е подозирал това приживе, получава печат от тъмните сили, а той не може да изтрие с векове. 

 

 

       Когато си заминат в другия свят, и Франклин, и Линкълн, и Моцарт, и Ленин, и Сталин и пр., поради това, че образите им са размножени от щампите на Интервентите по учебници, вестници, плакати или банкноти, преминават в режим на тежки страдания в адовете на Битието - поне няколко хиляди години. Присъдите им се намаляват с толкова векове и години, колкото хора се възхищават от красотата и доброто, които са създали. Бах, например (така се разправя), въпреки каканиженията му понякога, писани за пари, отдавна е напълно освободен от мъки и прераждания заради божествената музика, която е създал. Има и други, но за тях засега ще замълчим. 

 

 

       Други безспорни гении трябва да се срещнат през преражданията наживо с всичките отрицателни герои, които са създали и не са ги спасили в произведенията си. Мощта на Писателя - един Създател в Битието - е тъй грамадна, че образите, които сътворява, изкривените псевдохармонии и додекафонии,  бидейки   мисълформи   и   модели   на чувства, непременно намират своето въплъщение в живи хора или човекоподобни и трябва да се срещнат с авторите си. Ако последните се справят с тях, ако не бъдат убити от изчадията си, един ден ще се осъзнаят и никога повече няма да създават негативни герои и естетики, без да са ги спасили приживе още в произведенията си. Това не е сладникавият принцип с хепи енд, не е бягство от "реализма", а бял магизъм, който е единственият изход от ада и паспорт за влизане в Новата Вселена. Говорим за известната "ликономика" на Освободения Космос - икономиката на Небесните Ликове. Най-посредствените почитатели на Новия Космос, които искат да се освободят от Дракона на Парите, започват с Равностойния Бартер. Все пак е нещо - въпреки че им треперят гащите да не се минат някъде... С бартера се прави генерален дъмпинг на интервентите, завладели тази част от вселената чрез принципа на финикийските знаци. Друг дъмпинг, още по-генерален, е да изхвърлите телевизорите и компютрите на улицата и да претопите автомобилите си. Да почнете да си отглеждате храните сами, да си правите дрехи самички или да тръгнете по света както ви е майка родила - като в цялата Освободена Вселена. Тогава производителите на оръдия на труда и на вещи, на преработени храни и пр., както и търговците, които са им съучастници, умрат прави на улицата, понеже престават да имат клиенти. Махатма Ганди е един от тримата, които влязоха в Новата Вселена завинаги, понеже разкри на народите как се прави дъмпинг на рептилии. Последните обаче, в комплект с паякообразните, октоподите, богомолките и лешоядите в човешка форма създават железни механизми да им консумираме ваксините, да нямаме собствени родови имения, да сме жертви на банките и вампирите, които ни превъртат заплатите с месеци, за да ни крадат лихвите. Пращат ни обучени подобия на родители, любими, деца, мъже и жени, за да ни пѝлят нервите, да ни смучат джоба и силите, докато си забравим името и тупнем на земята. Лошото е, че ние им се  чувстваме  длъжни  и  се  бъхтим,  за  да не умрат,  а те са умрели отдавна. Нещо, което се мърда и очаква на нас, не е живо създание в очите на Бога - то е само един откъснат зеленчук. Не можем да го изоставим, защото имаме сърце. Но той не може да отиде в гората да си умре там, защото няма сърце - не осъзнава садизма си, като ни изсмуква. 

 

 

       И така, от днес нататък всеки може да си съчини и нарисува данкнота от колкото елана иска - за колкото денонощия може да си позволи да покани човек, от когото се възхищава. Да поеме издръжката му напълно в това време - в дома си или поне на двудневна екскурзия; на околосветско пътешествие... Да му изпрати тази сърдечна покана и да чака с благодарност реда си да бъде посетен, дори и да не го дочака до края на живота си.

 

 

       В Безсмъртната Вселена, където всички са вечно добри, прекрасни, здрави, млади и красиви, за едно стихотворение или за три божествени тона, изсвирени от някой обоист, милиарди фенове пращат милиарди покани за гостуване на човека, който е разтърсил душата им до основи с Красота и Истина.

 

            За едно денонощие - или за цял живот... Обаче – внимание! На някои имитатори на човеци ще им дойде много добре да ги вземете за истински хора и да ги поканите. Те може да ви се представят и с крадено произведение, с крадени маниери. Може и да ви направят деца с тяхната наследственост. Разпознават се по това, че се внедряват като кърлежи и изваждането им става само с лекар. При тях не може да става и дума за спазване на срок, за лимит на усилията и на поканата. Единственият изход в тия случаи е да престанете да ги хрантутите или да избягате сами.

 

 

       В останалите случаи обаче гостуването е синоним на Бога. Така се осъществява кръвообръщението на Живата Вселена - ликономиката на Небесните Обитатели. Това е безкористното и безвъзмездно гостуване на всички от всички, по списък или по жребий. То изкъртва домашните и държавните 
дракони и мафиотите от гнездата им завинаги и ги праща по живо по здраво там, откъдето са дошли.

     И така, крайно време е най-после да проумеем, че краткотрайната покана и стриктното спазване на регламентирания срок е условие за здраве и продължаване на живота. Не че няма щастливи изключения, но в очите на Бога те са крайно редки. Цялото Небе, всички разумни същества от всички вселени са в огромно изумление, когато за пръв път попаднат на фреквенцията на Земята. Такова нещо в интимния живот не съществува никъде в безсмъртните и неостаряващи човечества. Това, плюс ползването на ръкотворни предмети и дрехи са двете основни причини за нашата продължителна изолация от Всемира, за наложената ни карантина. Не можем да бъдем заразни, тъй като и за прохождащите умове там е съвършено ясно, че оставането за по-дълго време с някого е инфекциозно и смъртоносно и затова никой ум там няма да се съблазни от тази перспектива. 

 

 

       Най-смаяни са разумните същества от съдбата на земните гении и духовни хора, които се оплитат фатално в интимни връзки. Произведенията на някои от тях са известни из цялата обширна Ойкумена, из целия Космос, симфониите им се разнасят навсякъде, но създателите им се гърчат в неразрешими мъки и противоречия. Обричат се на интимна каторга в някое змийско гнездо за цял живот, който, по тази причина, значително се съкращава. Кой е доживял до 120 години или до 600, 700, 1000? Известно ли е на днешното човечество, че дори при сегашното устройство на организма ни, разумният човек е създаден да живее в едно тяло без да остарее и умре няколкостотин хиляди години? Само ако не ядем от обед нататък и знаем кога, с какво и как да се храним, животът ни ще се продължи с няколко десетки хиляди години, а какво остава за другите изисквания?... Заради някакви си оргàнни потребности или "нужда да си споделяме", ние се подлагаме на бързо съкращаване на живота, особено като започнат да ни готвят манджи и да ни пилят нервите. Не разбираме ли, че има същества или подобия на същества, които не могат да търпят хармонията? Ето защо коефициентите на творческа и евристична интелигентност при нас се считат за задоволителни, но коефициентите ни на астралната интелигентност и историческата ни памет в този план са някъде близо до нулата.

 

вЛЮБВАНЕ 1 1935.09.29н итп ВНП1 АСК93'98:037-038[1]  Дòйде /някой/ при мене и казва: "Запали ми се сърцето! На 45 години човек съм – казва, - женен съм, дъщеря имам... Запàли ми се сърцето! Видях една млада мома - не мога да спя вечер, из ума ми не излиза...". Казвам му: рестани да мислиш!" – "Да не дава Господ... Жена ми е ревнива - ако се научи, охоо!..." - Тебе не те е страх от Господа, а от жена ти те е страх... – "От жена ми ме е страх, от Господа не ме е страх..." Нас, всичките хора, все от хората, от жените /и мъжете ни е страх/, а от Господа не ни е страх. Нека дойде свещеният страх от Бога! Този, другият страх, навън да излезе, а на негово място нека дойде Любовта! Не роптай, че се e запалило сърцето ти. Като дойде Любовта, благодари, че си се запалил от четири страни! Няма нищо лошо в това. Щом реагираш /срещу/ любовта, ти ще си създадеш най-голямото нещастие. Щом искаш да се освободиш от Любовта, ще дойде най-голямото нещастие. Никога не се старайте да се освободите от Любовта! Освободете се от вашите криви разбирания, от вашите криви постъпки, криви мисли, криви чувства, но от Любовта - ни помен от мисъл да се освобождавате! То е най-свещеното. Че Бог, Който ви е посетил, ако Той ви напусне, то е смърт! /С нашите криви/ разбирания ние казваме: "За този мъж няма да мислиш, за тази жена няма да мислиш..." - За кого трябва да мислим? – За Бога! /.../ /Знаем/, че в Него живеят всички хора, а /забраняваме някой да мисли/ за някого. Това е едно противоречие. Ако трябва да напуснем всички хора, /от това излиза, че/ Бог не е в тях; но ако Бог е в тях, какво лошо има, че си обикнал /някого/? Питам сега: къде е лошото? Някой казва: "С Любовта не се занимавай!" – Ами с какво друго да се занимавам? – "С наука..." – Ами че жената не е ли наука? /.../

         Свобода има, само ако обичаш. Да се освободиш, значи да обичаш. Българите казват: "Или да обичаш, или да бягаш". /.../ - Къде ще идеш, къде ще избягаш? Любовта е най-силният магнит като минеш някъде, ще те привлече. /.../ Вие, когато се приближавате към Божията Любов, ще оставите всички противоречия! /.../ Любовта е тази сила, която подмладява. /.../ Любовта е това, което носи здраве, което носи мир, светлина за тялото. Условия са това! Само при Любовта умът функционира правилно. Аз не говоря за човешките чувства, те имат съвсем друг произход. Щом се ожениш, възлюбеният, казва: "Ела при мене, ти ще бъдеш като царица! Цялото ми царство ще бъде на твое разположение, венци ще ти ту-рят на главата!" Дали ще бъде така, то е въпрос... Тя, горката, тури венците... Същината на нещата обаче е съвсем друга. Истинската Любов е мощна сила в света. Целият свят е създаден върху този принцип на Любовта! /Като обичате така, вие ще се подмладите./ Който обича истински, той не може да умре. Ако си на умиране и обикнеш - ще оживееш. Човек, който има Любов, той не умира. Онова положение, което нас може да ни избави, зависи само от нас - зависи аз къде ще дам своята любов. И едните ще искат да ме привлекат, и другите ще искат да ме привлекат. Там, дето насочиш своята Любов, то е разрешението, там ще идеш. От вас зависи накъде ще насочите вашата Любов, за да работите. То ще бъде разрешението на въпроса!



[1] Беседа "Изтълкуваой ни тази притча", 29.ІХ.1935 г., том "Вас ви нарекох приятели", изд.АСК`98, стр.37-38.

 

Текстът по-горе е взет от кърджалийското издание на тази беседа, което е направено по крайно лоша дешифровка и редакция на стенограмата, и то на само един от стенографите. На своя отговорност, тук пропускаме или поясняваме някои места и разместваме някои изречения към края, за да представим оригиналната мисъл на Учителя така, както фигурира в акашовите записи.

            Много странни са реакциите на някои хора, ние сме ги констатирали дори при класическите последователи на Учителя, които са били в класовете десетки години. Изключително странно! Когато им кажеш някой цитат от беседите, който те са слушали в оригинал от Него в салона или на Рила, на Витоша и пр. и после са прочели съответния том поне три пъти (казвали са ни го), те реагират остро и веднага искат да га проверят в отпечатания том. Като го видят черно на бяло, се сащисват: "Ама как съм го пропуснал, как не съм го видял?!". По-закостенелите моментално почват да умуват и изкарват, че Учителят е искал да каже нещо друго... Чували сме такива да казват: "Ама понякога Учителят ги приказваше едни такива, че...". Още по-тежките случаи са когато стенографът или редакторът направо зачертава такива пасажи и не ги отпечатват, а углавното престъпление е да се промени смисълът. Углавно, понеже, ако някой не го прочете в оригинал, може да се самоубие или да попадне в психиатрията, което се е случвало пред очите ни. Знаем за българи, които са ставали, прекъсвали са Учителя и са спорели с Него! Особено когато е говорел за свободните отношения и за голотата. Всичко това произтича от един известен феномен, изяснен много добре в повестта "Нивото на шума" от американския писател-фантаст Раймонд Фишер Джоунс (15.11.1915–24.01.1994). Неведнъж сме го давали за пример. Един институт обявява симпозиум и кани стотици известни учени от цял свят да демонстрира прмахването на гравитацията – създаването на уред, с който човек от института бил летял. Когато се събират, прожектират им как изобретателят лети с една раница във въздуха. После се извиняват и казват, че е станал нещастен случай – изобретателят бил паднал и се е убил. Предоставят на присъстващите раницата със счупения апарат и лабораторията му. Гостите не могат да разберат принципа по никой начин, но се амбицират и за няколко дни правят фундаментално откритие. Преодоляват гравитацията, демонстрират как новото им устройство, макар и голямо колкото една стая, държи един предмет във въздуха. На финала шефът на института се извинява, че са ги били заблудили и че това е психологически, а не физически институт. "Изобретателят" излиза жив и здрав на сцената. Целта им е била да пробият "нивото на шума" - мисълта, че нещо е невъзможно.

 

       Звучи невероятно, обаче изследователите описват изолирани племена и в днешно време, които не виждат и не чуват самолетите над тях! Просто да не повярваш! Но са ги наблюдавали и снимали - никаква реакция, никой не се ослушва и не вдига глава. В отделни случаи някой е проглеждал и виквал: "Демон!" - и тогава и другите почвали да виждат и чуват самолета, почвали ритуали против небесни таласъми и дракони... Това обяснява много добре защо и как някои хора могат да пропуснат с душа и очи цели пасажи от свещените текстове, да не те чуват, когато им говориш. Много хора чуват само себе си. Това обаче не ни оправдава, ако ние сме махнали или променили важни текстове. Неведнъж Учителят казва, че ако е на мястото на стенографите, ще предава беседите автентично, а не така, че хората да заспиват, когато ги слушат. Че след 2000 години хората ще имат истинска култура и ще предадат Словото на Христа в оригинал. Въпрос е обаче как и днешните редактори представят беседите на Учителя...

 

 

 1768  26.04.2015 Хора от бъдещето между нас; и сегашни - в бъдещето. 19:03, относно горния текст за бартера и извора. Не знам дали е реално за сегашното време, но винаги има хора от бъдещето, който живеят между нас, и в такъв случай това ще е за тях. А може би и сегашни, които живеят в бъдещето или в настоящия момент, но истински.


СЪДЪРЖАНИЕ
/

 


...Продължава във Facebook.