Книга 37
9.II.145(2009)
9.II.145(2009)
София – Изгрев
КАКВО Е БОГ И ГОСПОД
Статуя на Христос на дъното на океана
Днес, 9.II.2009 г. 13:05:16, помолвайки Елма да коментира материала за житния режим от миналата година, отговорът почна "игриво" – пак с възможен феномен на присъствие, нова игра на думи... Може и да е случайно, но набирайки с главни букви думата в началото "ДНЕС", клавиатурата е била оставена на латиница и изписа "OKEI" – както се произнася английското OKAY (OK). Значи, Някой може да се съгласи да говори...
Това желание за отговор, след толкова много време, дойде от прочитането на въпросния текст за житния режим и осъзнаването, че в него има много интересни работи, възможно и пряко диктувани от Него. Указанията за режима тогава бяха изпратени на доста приятели, но днес има резон да бъдат включени към директорията и книгите с холизациите, особено ако Нашият Човек проговори. Не че не е можел да говори всеки ден, но генералното прекъсване и много редките писмени единения през последните години имат своето сериозно обяснение и основание. И преди беше обяснил, че няма да си хаби думите като някой "ахмак" за хора, които не приемат камарите Слово насериозно и не влизат реално в епохата на Гостуванията. Размяната на гости и близки е единственият вход към Новата Земя и Новото Небе – завързаните за къщите си и за техните постоянни обитатели остават назад в пространството.
Оказва се, че този отговор трябва да се напише отделно – да не се притуря към него обяснението за житния режим от миналата година. То може да се изпраща и раздава допълнително за тези, които го нямат или които се интересуват повече от правила и техники, отколкото от ... живот извън гробищата...
И наистина, нашият Приятел проговори:
09.2.2009 г. 13:25:00
- През изминалите месеци и години се отказах да говоря чрез писане и словесно диктуване, понеже това стана много опасно за съдраните чували. Под съдран чувал разбирам негодно решето с продрано дъно, което пропуска и изпуска Словото. Пропускащите Словото въобще не го признават, а изпускащите го са като вятърни мелници, през които то минава несмляно, понеже те са развалени или то твърде лошо смляно.
Смилането на Словото е като смилането на житото. Принципно не одобрявам меленето на жито, но това има и положителен символ, положителна функция. Макар и да съкращава живота и да носи болести, брашното все пак оставя нещо в организма и психиката. По-добре брашно и хляб, отколкото всякакви други пикантерии.
По същата причина, смляното Слово са аудиозаписите и написаните осияния, предназначени за "съдраните чували". Господ е добър мелничар, но защо ползва съдрани чували? – Ами просто няма здрави! Той много добре знае, че почти всичкото брашно ще изтече по пътя, но ако остане нещо по чувала, а то винаги остава, светът има поне два шанса.
Първият и по-важният е, че изсипаното брашно ще нахрани буболечките и микробите, които служат много по-добре на Цялото от един съдран чувал. Съдраният чувал не прилага Словото, т.е. не ходи по гости. Той си стои във воденицата или в къщата, към които е зачислен. Полза от него никаква, освен няколкото минути или часа тръскане по неравностите на Съдбата. Повечето от хората са полезни само когато ги тръска Съдбата, иначе са продрани торби в ъгъла.
Втората полза е, че в нишките на чувала все пак остава нещо и за самия чувал и то може да продиктува на съвестта му да се закърпи. Това обаче Бог позволява да стане само с чували, които ще отидат при нормални хора, а не в хамбарите. Пълните чували с прясно смляно жито се отправят само по адреси, където ще бъдат направени на питки и хляб незабавно и ще бъдат изядени още същия ден. Жито в хамбар и брашно в складове, дори и перфектно защитени, веднага почват да се развалят – още на втория ден. А това става, понеже в тях е вложена мисълта да нахранят по-малко хора за по-дълго време. Правете си сметка тогава колко смъртоносно е брашното и житото за сам човек, който не раздава всичко на всички незабавно; или за двама, които не се редуват да ходят по гости. В съвършените общества и светове въобще не се ползва жито на втория ден, а се предназначава за посаждане. В противен случай то е силно отровно. Няма да ви отрови веднага – може да тлеете бавно с десетки години. Може да тлеете и 120 години, но това си остава продран чувал. Става за чучело на лозето, да пъди враните. Това е и ролята на всички, които виждате по улиците и особено по стаите и дупките, където са се скатали. Те са ви за нагледно помагало какво става с човек, който не ходи по гости постоянно и не приема живи гости. Това тука е правилната и точната думичка. Шматкането по къщи и държави при мъртви хора, приемането на мъртви гости, дори и да са различни всеки ден, е по-лошо и от смръднята в тоалетната. По добре е да си живеят по двамка и по четни и нечетни семейства, но да има поне един жив, отколкото всички да са мъртви. Мъртвите хора ядат мъртво жито и пипат мъртви хора. С една дума, и едните, и другите мислят само за себе си. Понеже са накуп, правят впечатление, че мислят за другия и за другите, но това е трик, измама. Ако мислеха за другия, щяха да правят каквото му се прави на другия. Да, ама ако "другият" е мъртвец и иска да си седи само вкъщи или при другия мъртвец, то и да изпълниш желанието му, ти си си пак скъсан чувал - парцал за дреп или пачавра.
Очаквахте пояснения за житния режим, а пак се случи да ви дялкам... Това е, защото житен режим без гостуване е оръдие на ада, мисъл за лично здраве и подмладяване. Самите богове пият амброзия и амрита, но хората си ги представят като течности. Пиенето на течност, влизането на жива вода и еликсир през гърлото не е нищо друго, освен Всемирното Огнение! Когато нещо се движи през нещо, се образува ток, ражда се Животът. Спрете ли да пускате течности и храни да се движат през вас, вие сте свършени. Спре ли движението на нещо през нещо, вие сте сътрудници на червеите и тяхна храна. Не само това, за което казвам, но и кръвта, и всички други течности се движат по телесните съдове. Токовете на живота се движат по меридианите и нервите ви. Частиците се движат по своите орбити, светилата и планетите - по своите траектории. Престане ли нещо да се движи, то пада, умира. Гробищата имат най-силната гравитация във вселената, която привлича всички, умрели за гостуване (които не гостуват и не им гостуват интензивно – б.п.).
Ето защо Гостуването – това е кръвообращението на вселената! Заседнеш ли като тромба в някоя къща, инфарктът е неизбежен. Съсирването отвънка е живот, но да си съсирек отвътре, това значи да си заседнал в един и същи дом, сам като кукувица или при едни и същи хора. Тогава, дори и всички заедно с песен на уста да изпълните житния режим като българските гимнастички на олимпиадата, пак ще отпаднете от класацията. Класацията не е по засядане, понеже става присядане... Нали знаеш какво значи да ти влезе нещо в кривото гърло?... Класацията е по възсядане на най-буйните и живи жребци, които раздвижват кръвта до кипване. Тогава, именно, житният режим, изпълнен с пшеница, ябълки, мед и орехи и малко канелка отгоре, ще те отнесе на някоя друга планета, в някоя друга галактика, където се отива само по Реките на Житото. Всяко житно зърно прави житна река из всемира, по която може да се пътува! Сдъвкано 99 пъти и чак тогава погълнато, то дава този ефект само ако си на гости. Не на гости пет минути или пет часа, а точно едно денонощие! Може и през нощта, ако денем сте заети.
Съвършено ясно е защо Житото и Житието имат един и същ корен. Самата буква "Ж" гарантира живота, понеже е знакът на Уран – Вселената на Гостуването. Ако някой мисли, че Учител, Вселена и Школа значат нещо друго, той е попаднал в криво гърло. Някой ще се постарае да го изкара – с всякакви средства. Ако обаче останете още едно денонощие в криво и даже право гърло, ще се наложи операция. Ако оживеете, ако този до вас оживее, значи операцията е сполучлива. Само че от този ден ще заобикаляте такива къщи отдалече.
Бог значи богатство, а Господ – гостуване. Единственото богатство е да бъдеш верен на себе си, а единствената връзка с Господа – да гостуваш. Редуваш ли Бог и Господ неприривно, гравитацията на гробищата е невалидна.
Излишно е да повтаряме за стотен и хиляден път, че гост е само изпратеният от Господа и че зачестяването на един гост за сметка на други означава, че той не е изпратен от Господа. Но нека отворим, по традиция, случаен том на случайна страница с Негово Слово, да видим какво ще ни каже и по този начин:
"За да придобиете същественото, трябва да избягвате еднообразието, било то външно или вътрешно. Еднообразието притъпява мислите и чувствата на човека. И Божествените неща [неприложени] могат да притъпят чувствата и мислите на човека. За пример, ако постоянно говорите, че трябва да бъдете добри, да се обичате, без да прилагате казаното, вие оставяте тази чужда материя на повърхността на сърцето и на ума си; след време тя ще ви задуши. Кажете ли нещо добро, приложете го! Божествените идеи са пресен, мек хляб, който трябва веднага да се яде. Сложите ли го на трапезата, опитайте вкуса му. Хапнете си вие от него, дайте и на окръжаващите. След половин час трапезата трябва да бъде празна. Оставите ли го дълго време да стои и само го показвате на хората, хвалите се с него, той ще стане корав, а след време ще мухляса. За да не разстроите стомаха си, ще се принудите да го хвърлите. Хлябът трябва да се яде навреме, да не мухлясва. Христос казва: „Аз Съм живият хляб, слязъл от Небето. Който ме яде, има живот в себе си“. Това значи: Човек трябва да приеме Словото в себе си, както хляба, да стане част от него, да живее Христос в него и той – в Христос" (т. Реалности и сенки'1941, стр. 95-96, ООК, беседа "Възстановяване" от 22.IV.1931 г.)
Човек, на когото сърцето не се е запалило от Любов, не познава Бога. И в Писанието е казано, че докато сърцето на човека не е запалено и не гори като свещ, той няма вътрешно познаване на Бога и на Христа. Аз не искам да кажа, че вие абсолютно не познавате Бога и Христа. Познавате ги, но отчасти. Истинското познаване подразбира да светиш отвътре, без да изгасваш. [...] Когато човек се запали от Божествената Любов, в него изчезват всякакви спорове и недоразумения, всякакви скърби и страдания. Животът му вече придобива друг смисъл.
Докато живееш в човешката любов, ти постоянно се мениш: ту си доволен, ту недоволен; ту се насърчаваш, ту се обезсърчаваш; ту вярваш, ту не вярваш. Щом дойде Божест-вената Любов, всичко това изчезва. Ти преставаш да мислиш за противоречията, страданията и мъчнотиите. Днес аз говоря на онези от вас, които ме разбират. Те трябва да различават Божественото от човешкото. Ще кажете за някого, че е светия. – Как познахте? – "По неговия добър живот." – Това не е достатъчно. Дали е светия, вие не знаете. И за себе си човек не може да каже дали живее добре или не. Много хора минават за светии, без да са такива. Някои минават за грешници, а всъщност са праведни, свети хора. Според мене, човек сам може да познае доколко животът му е добър. Въпреки това, той трябва да живее добре, без да дава преценка на своя живот. Според мене, светия е само онзи, който е давал път на всеки най-малък подтик на своята душа. [...] Ако в даден момент пренебрегнеш един от своите малки подтици, ти губиш своята святост и минаваш за обикновен човек. Който дава място на най-малкия Божествен импулс в себе си, той пали своята свещ. Който пренебрегне един от тези малки подтици, той изгасва своята свещ. Значи, ако дадеш възможност на най-малкия пламък в себе си да се разгори и свети, ти си светия. Щом изгасиш този пламък, ти губиш святостта си. [...] Не изгасвайте в себе си и най-малкия Божествен подтик! (т."Сеятелят" 1950, стр.165-166, УС, б. "Божествен импулс" от 5.II.1933)
Някой може да мели брашно, но не знае как да го меси. Друг знае да меси хляб, но не знае как да го пече. Трети знае как да пече хляб, да го яде, но не знае как да си почива. Някой знае да обича близките си, но не знае как да обича другите хора. [...] Това е човешка, преходна любов – любов на Земята. Земният живот е съчетание на любов и омраза. Мъжът обича жена си, но мрази всеки мъж, който се приближава към нея; жената обича мъжа си, но мрази всяка жена, която се приближава към него. Не питайте защо е така, а изучавайте омразата, за да разберете как любовта се е превърнала в омраза. Защо мъжът трябва да се страхува от оня, който се приближава към жена му? Тоя мъж, от когото се страхува, е баща на неговата жена [...], който се е преобразил в млад, красив момък. Като неин баща, той я е държал на ръце, целувал я е, прегръщал я е, радвал й се е [много] преди нейният мъж да я срещне. [...] Личен, семеен, обществен живот – това са понятия, които съществуват само в човешкия ум. Животът е подобен на океан, а океанът е съставен от безброй капчици, които се привличат помежду си. (т."Законът и Любовта" 1936, стр.55-56, ООК, б."Двете отверстия" от 27.I.1932)
Друг път Учителят разкрива, а и акашовите записи потвърждават, че не става дума само за преродения баща. С много от нашите познати и много непознати ние сме били и любими, съпрузи, раждали сме деца. Но "понятията, които съществуват само в човешкия ум", в даден живот замъгляват напълно тези спомени и ни държат на дистанция от най-близките ни, с които сме живели векове и сме се обичали на всички полета. В същото време се мъчим да се приспособим към нови "близки" или кармични врагове, изпитвайки респект към тях или имайки тръпка само към такива. От тук следват и драмите и видът ни много скоро след това.
И тъй, не е достатъчно само да намериш вратата – трябва да знаеш коя врата си намерил. Две врати съществуват: през едната се влиза, през другата се излиза. Някои знаят само едната врата, през която са влезли, но не знаят вратата, през която трябва да излязат. Разумният човек знае и двете врати и знае отде да влезе и отде да излезе. Речеш ли за излезеш от вратата, през която си влязъл, ти си служиш с насилие. Когато правиш нещо, което не е в съгласие с Божия Закон, ти вършиш престъпление. (пак там, стр 66).
Импулсът бе тези три тома да се отварят повече от три пъти. При едно от отварянията се падна и обяснение за разликата между "К" и "Ж". К се кандилка и потъва, понеже не е уравновесено от двете страни. Ето защо, Тройновселенските Токове и Тройният Ритъм са главните стожери на Школата, т.е на Вселената, водена от Универсалния Учител. Буквата "Ж", съвпадаща със знака на Уран и бидейки глава на Живота, Желанието и Житото, образува и известния знак за Нашия Учител:
За "домашно" остава да осъзнаем и предишния Му знак - Рибата. Какво става, ако продължим линиите на опашката ù и те се срещнат и слеят? Ами когато не станат на затворено сърце, а само се пресекат и движението им продължи безкрайно?..