https://www.youtube.com/watch?v=sdhy7TfAkqM

   

 16.06.2021 г. 16,23 ч.

 

 ОПЕРАТА СЪЩО Е СЪЗДАДЕНА ОТ БОГА. В много случаи само операта може да предизвика изцеление, подмладяване, екзорцизъм, възнесение, дори възкресение - никаква друга музика, никакви проповеди и молитви. В някои светове на божествения свят се влиза, само ако си слушал всички божествени опери във вселената и можеш да пееш лично всички божествени арии и като солист, и в дует, и в хор, и то с всички видове гласове и тембри. Разбира се - зависи в кой стил, от кои композитори, като кои певци и пр. Освен това, там се общува само така - всички импровизират. Прочетете някои от положителните изказвания на Учителя за операта, а после желаещите може да изслушат и изгледат тук една от най-прелестните постановки на "Севилския бръснар"; всъщност - музикален филм. Ако пак всички започваме от първата секнда на всеки кръгъл час - кой когато може, дори и да е само веднъж в месеца, - отново ще направим светлинна мрежа от сродни души, която ще помогне в тия трудни времена.

УЧИТЕЛЯТ

Като слушаш един артист, който пее дълбоко, като го слушаш, ще оздравееш, здравословно действа. Операта е полезна, музиката е полезна.(Единственият път, УС , София, 25.1.1942)

Тези дни ходих да гледам операта „Таис“, в която ми хареса балета, както и първата част на операта. (Сила, благородство, светлина и доброта, НБ , София, 5.12.1937)

Знаете ли, че веднъж, когато Аделина Пати била ангажирана да пее в операта в Ню Йорк, усетила, че директорът на театъра иска да я играе; тя седи и публиката събрана и я чака. Тя си обува едната обувка и не си обува втората. Той и дал 25 хиляди лева, тя не си обува другата обувка. Ангажирана била за 50 хиляди. Публиката ръкопляска, чака я да се яви на сцената; не излиза, докато не и даде цялата сума. Като и дава директорът още 25 хиляди, и тя си обува другата обувка. (Младият син, НБ , София, 26.1.1941)

Аз бих желал да се карат музикално, както в операта. (Музика и здраве, ООК , София, 2.4.1941)

Вие знаете ли какво нещо е опера? Вие, за да пеете като оперен певец, трябва да знаете много неща; трябва да имате обхода, интонация, разбирание. Няма да пееш сам; трябва да знаеш на всекиго как да отговаряш. (Трите връзки, ООК , София, 31.1.1940)

И най-хубавата песен може да я пееш оперно. Може да пееш - ще се превиваш с чувство, ще пееш и мисъл ще има, изражение ще дадеш. Нека се карат - ние ще пеем. То е вече опера... Те да се карат, тъй е писано, а ние сме хорът тогава. Те да се карат, в реда на нещата е. Двамата се карат оперно - ние ще пеем. Като се карат, ще се освежат. Без пеене не могат да се примирят хората. (Живот и пеене, ООК , София, 4.3.1942)

Сега, като се дойде до оперното пеене, нужно е знание. (Музикални упражнения, МОК , София, 10.12.1943)

Като започнеш да страдаш, ще започнеш да пееш по минорната гама, ще започнеш да страдаш, оперно ще пееш, с движения. После, на операта, ще направиш хубави движения, ще издадеш един звук, втори, трети. Ще направиш оперни движения. Опера в природата има. (Естествени положения, МОК , София, 11.1.1935)

Вие слушате тия оперни певци, то е много трудна работа. То са мъченици, артистите! 20 години като седи в театъра, той светия става. (Божии блага, ООК , София, 24.12.1941)

 

 

17.06.2021 г. 17,00 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „За да се настроиш, има три ключа: ключът на Любовта, втори е ключът на Мъдростта, а третият е на Истината. Ти, като нагласиш ключа на Любовта, ще имаш живот - резултатът е добрият живот. Щом нагласиш ключа на Мъдростта, ти имаш знанието – светлината е резултат. Радостен и весел си, много добре разрешаваш въпросите. Щом имаш и ключа на Истината, ти вече имаш за резултат свободата. Без ключа на Истината, ти свободен не можеш да бъдеш. Истината е свят без ограничения. Светът на Мъдростта е свят без сенки. Светът на Любовта е свят без страдания.“ (1942.12.04м.Правилна мярка)

 

17.06.2021 г. 18,58 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Казвам: ние сме хора, доколкото сме проводници на любовта. Тя е първият най-велик импулс в света. Ако тя не ни засегне, какво ще станем? Дотолкоз, доколкото съзнаваме тази любов в нас, ние сме хора; доколкото се отказваме, ние се вживотняваме.“ (1942.12.06н.Четирите неща)

 

- ИМА ПРЕДВИД ТИЯ ЖИВОТНИ, в които родителските чувства и инстинкти не са развити. Инак знаем за изумителни случаи на грижа и любов сред тях и даже за животинче от чужд вид, каквито рядко и между хората ги има.

 

 

17.06.2021 г. 22,46 ч.

 

 

ЧИТЕЛЯТ: Ябълките не ги направих аз. Те ни карат да се влюбим. На една мома е достатъчно да ѝ дам една хубава ябълка, за да се влюби. Ако ѝ дам една ябълка нищо и никакво, втори път няма да ме срещне. Ако ѝ дам една хубава ябълка без никакви недостатъци, ще гледа на мене другояче. Тази ябълка прави една връзка между нас. Като снемеш от дървото един плод, измий го с най-хубавата вода - и тогава го давай. Ти вземеш от земята, че така го дадеш... - Това не е зачитане на любовното чувство! Онова, което даваш, с любов ще го избереш. (1942.12.06н.Четирите неща) 

 

 

18.06.2021 г. 14,37 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: "Има един закон в света: човек, който не е готов да изпълни един подтик на любовта доброволно, той си създава най-голямото нещастие. Щом любовта те подтиква към една дело, колкото и дребно да е то, колкото и малко да е, ако не го направиш, ти си създаваш нещастие. Любовта не обича противодействие. Като дойдете до любовта, никакво противодействие! Във всичките свои прояви, тя носи за тебе най-великото благо. Онова, за което тя те подбужда, направѝ го без никакво противодействие. В другите работи може да противодействаш колкото искаш, но щом любовта ти внуши една мисъл, колкото и да е малка, не считай, че тя е нищожна. Не считай, че животът е безсмислен. Ако те накара кал да направиш - направѝ кал; ако те накара да посадиш едно дърво - посади го. Ако те накара да съградиш нещо, съгради го. Каквото те накара да направиш, направѝ го. Всяко нещо, което любовта направи, остава за вечни времена. Туй, което любовта създава, то вечно остава! Всички неща, които извършваме по любов, те ще дойдат с нас. Онези, които са направени без любов, ще останат на земята. (1942.12.06н.Четирите неща)

 

 

18.06.2021 г. 15,26 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Тялото благува дотолкоз, доколкото функционира любовта. Една тяло, свързано с отличен ум, едно тяло, свързано с отлично сърце и душа, само туй тяло благува. Ако тялото не е свързано с тях, идват всички страдания.“ (1942.12.06н.Четирите неща)

 

 

18.06.2021 г. 16,40 ч.

 

МАГНИТЪТ ПРИВЛИЧА САМО ОНИЯ ЧАСТИЦИ, чието естество е да се привличат от магнит. И които са ни определени.

 

 

 

18.06.2021 г. 21,13 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „БОГ има думата! Бог на Любовта, Бог на Мъдростта и Истината има думата в света - и Неговата дума ще се зачете! Всичките хора не знаят, че има един Господ, Който се нарича Любов, че има един Господ, Който се нарича Мъдрост, че има един Господ, Който се нарича Истина, че има един Господ, Който се нарича Дух. Когато хората познаят този Господ, Който е Любов, този Господ, Който е Мъдрост, този, Който е Истина, и този, Който е Дух, тогава всичките хора ще бъдат научени от Господа. Тогава ще живеем другояче.“ (1942.12.06н.Четирите неща)

 

 

18.06.2021 г. 23,11 ч.

 

СРЕД ГИГАНТСКАТА ГЪСТОТА ОТ ГУРУВЦИ върху квадратен сантиметър не само у нас, един по-скромен човек се опитва да ни каже нещо. Казва ни: „И аз се мотая между краката на умните, но дано излезе нещо свястно и от мене...“.

УЧИТЕЛЯТ: „Аз сега се уча какво нещо е син. Като син уча. Не искам нищо друго да бъда. Искам да бъда един хубав син. Аз сега уча да бъда един добър ученик, както ме учат отгоре. Аз на Земята се уча.“ (1942.12.06н.Четирите неща)

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=5ZDGPKcEPJ8

  

18.06.2021 г. 20,20 ч.

  

УЧИТЕЛЯТ:

Никога в света не е имало толкова много свирци и певци, както в наше време! Когато птиците започнат да пеят, това показва, че пролетта идва. И когато хората пеят много, те предвиждат настъпването на пролетта, т.е. приближаването на нещо ново, красиво в света. Нека пеят певците, ние ги поздравяваме! (Сам с ума си, НБ , София, 9.1.1927)

 

Аз съм слушал много любовни песни, но досега съм слушал само трима души, които пеят от любов. Ако имаме развито ухо, ще слушаме божественото пеене. (Най-красивият ден, УС , ИБ , ПС , Мърчаево, 16.4.1944)

 

Който люби истински, той излива любовта си в песен и музика. (Доброто оръжие, ООК , София, 23.4.1930)

 

Аз се интересувам от музиката, като проява на любовта. (Най-лесната работа, ИБ , ПС , София, 8.11.1944)

 

Любовта носи песента. (Слабият и силният, ИБ , ПС , София, 29.10.1944)

 

Любовта е песен на живота. (Служене на Бога, УС , София, 28.11.1937)

 

Любовта създава песента и музиката. (Добри плодове, СБ , РБ , София, 15.9.1943)

 

Ние уподобяваме любовта на песен, която се пее с разположение.(Знание и светлина, МОК , София, 25.4.1930)

Истинският певец трябва да влияе на сърцата на хората, да ги разчувства. (Говор и пение, ООК , София, 1.12.1926)

 

Защо да не ми изпее песента за любовта, която носи живота? (Приложение на вярата, любовта и надеждата, УС , София, 14.3.1937)

 

Ако отвънка има 30 градуса студ, щом чуеш песента на любовта, най-малко 10 градуса над нулата се дига! (Който изпълнява Волята Божия, НБ , София, 4.1.1942)

 

Няма по-звучна, по-красива песен от песента на любовта! (Номер първи, СБ , РБ , София, 1.9.1943)

 

И вие, като Аделина Пати, запейте първата песен на любовта. Който люби, ще изпее песента, ще покаже на хората какво е любов. (Зовът на новото, ИБ , ПС , Мърчаево, 24.9.1944)

 

Певците и свирците са нуждаят от любов, искат да бъдат обичани.(Ликвидиране и прилагане, УС , София, 21.2.1937)

 

Когато се казва на хората, че трябва да пеят, това значи, да отворят сърцата си за любовта. (Пребъдване, НБ , София, 27.5.1917)

 

У нас и светската, и свещената песен се обуславят само от закона на любовта.(Влиянието на електричеството, ООК , София, 29.10.1922)

 

Като говорите за любовта, вие трябва да научите нейната песен. (Смени в природата, ООК , София, 14.11.1928)

 

Любовта без песен, без музика, не е любов. (Не се мълви, НБ , София, 28.5.1933)

 

(Учителят пее): „Животът без любов е мъчение." (Божествената справедливост, ООК , София,16.1.1935)

Щом си извън любовта и не знаеш да пееш, започни да обичаш – и песента ще дойде. (Новото верую, ООК , София, 25.9.1935)

 

Мислѝ за певците, които пеят, желай да ги подражаваш. (Двата вида пеене, МОК , София, 3.1.1936)

 

Когато ние говорим за любовта, ние разбираме най-хубавото свирене в света, което човек може да има. Под най-хубавата песен, най-хубавото свирене, най-хубавата работа в живота ние разбираме онова, което е най-добро в природата. Вие търсите своето щастие в света. Него може да го намерите само в музиката на любовта.(Учение, МОК , София, 11.3.1938)

 

Изчезне ли любовта, изчезва и песента. (Какъв трябва да бъде ученикът, СБ , В.Търново, 25.8.1922)

 

Ти не можеш да събудиш любовта без песен.(Търсене на изгубената дума, ООК , София, 6.12.1939)

 

Всички хора говорят за любовта, но трябва да знаят, че докато Божественото дихание не проникне в тях, те не могат да придобият любовта. Погрешката на съвременните хора се заключава в това, че те искат да бъдат щастливи, да се обичат, без да е вдъхнал Бог дихание в тях. Каква любов е тази, ако някой ви нахрани с лед или с някакъв разтопен метал? /.../ Хората са изгубили истинска представа за любовта, вследствие на което наричат "любов" това, което не е. Те не знаят, че сърцето пее песента на любовта. (Планини и долини. Умът и сърцето, СБ , РБ , 7-те езера, 30.7.1937)

 

Ако си чул хубавата музика на любовта, щастлив ще бъдеш. (Безлюбие и любов, УС , София, 18.5.1941)

 

Ако бяха вашите уши отворени, щяхте да чуете гласа на ангелите, които пеят песента на любовта.(Три ценни неща, СБ , РБ , София, 26.8.1939)

Музиката - това е наука. Наука, чрез която в миналото са разрешавали важни проблеми на живота, понеже промяна става на човешките състояния. Например вземете любовните песни - гласът е така нагласен, че предизвиква известни състояния. Птиците като пеят, славеят като пее, това е една любовна песен, внася нещо много поетично. (Двата свещени пътя, ООК , София, 1.5.1929)

 

И когато вие говорите на любовта, това е най-хубавата песен, която можете да имате. (Музикална забава, ООК , София, 10.2.1937)

 

Любовта е първата песен на Бога. (Търпение, чистота и приложение, ООК , София, 22.8.1934)

 

Законите на любовта - това е песента на Бога. (С малкото, УС , София, 4.1.1942)

 

Истината, която ще ни покаже любовта, ще ни изпее първата песен на любовта. (Първата песен, ООК , София, 26.5.1937)

 

В Божията любов има музика на любовта, наука на любовта и изкуство на любовта.(Кажи само реч, НБ , София, 6.4.1924)

 

Едва сега новата музика ще бъде слънчева музика и в тази слънчева музика ще има едно правилно преплитане. Тя ще бъде музика на Любовта. Тя ще придобие своя нрав от любовта – не от чувствуванията. И в този смисъл музиката ще е вече сила.(Радост, която никой няма да отнеме, УС , София, 31.12.1933)

 

Днес ние се нуждаем от една нова песен – Песен на любовта, която носи живот.(Новата песен, ООК , София, 25.1.1933)

 

Ако вие отидете на небето и не можете да слушате музиката на истината, на правата мисъл, музиката на любовта, тогава какво ще бъде вашето положение? (Законът на помагането, ООК , София, 6.3.1935)

 

18.06.2021 г. 18,33 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „В земния живот материята е гъста, тук се изискват много по-големи усилия за живот. Много работи се проверяват само на земята - много работи не могат да се проверят на небето. В духовния свят, когато искат да проверят дали някои неща са верни, пращат /съществата/ тук, на земята, да ги проверят. Само тук се познават.“ (1942.12.06н.Четирите неща)

- „ЗЕМЯ“ е и цялата физическа вселена. Както Земята, така и цялата физическа вселена са ново творение на Бога, създадено с особен замисъл и изключителни перспективи, незнайни за всички богове и ангели, които не са имали плътно, триизмерно въплъщение в Универсума. Целта на Универсума („уни-версум“) е да се получи божествен синтез, единство на всички „версии“ – на всички различия. Казано е, че когато две или повече същества от различни светове и йерархии се срещнат във физическата вселена, особено на планети като Земята, които са много малко, те имат уникалния шанс да координират и да слеят своите различия чрез взаимна обич и разбирателство. Както по линия на Любовта, тъй и по линия на Мъдростта и Истината. Има Абсолютна Любов, има Абсолютна Мъдрост, има Абсолютна Истина. Те обаче са само ЕДИНИЯТ полюс на Бога, на Цялостния Бог. Другият Му полюс е Универсумът, в който Той живее като Богочовек в безброй човешки индивиди във всеки отделен свят, които са колкото подобни, толкоз и различни. Физическото Му подобие във всички времена и пространства е неизменно, обаче формите на Любовта, Мъдростта и Истината, които носи във всяко едно от отделните Си въплъщения, са толкова много и тъй различни, колкото са и тия въплъщения.

Нещо повече – Неговите клетки са учениците Му. Бидейки в Универсума, те също са крайно различни, но се обединяват в различни сродни тъкани, органи и системи на Космическия Човек, в които живеят единно и хармонично. Земята е един от най-новите опити в това отношение.

Казва се, че на всеки 1000 години една душа, посяна тук, добива универсално съзнание и затова има импулс да се обединява с РАЗЛИЧНИТЕ от себе си, но също родени от Бога. Именно този импулс и тази способност се проверяват само на планети като Земята. Веднъж на 2000 земни години имаме шанс да разпознаем Великия Учител, когато дойде в плът на Земята, и да тръгнем след Него, като се обединим в Школа и Братство.

Доскоро за двойките сродни души беше възможно да се разпознават и сливат като човеци на Земята само веднъж на 4000 години, но сега този срок е крайно съкратен, защото тече „Скончанието на Века“. Нещо повече: съществуват и ВЕРИГИ от сродни души, които се образуват при обединяването на четири, осем, 16 индивида - и т.н. Затова е казано, че в момента цялата вселена е обърнала поглед към малката ни Земя, която единствена в Битието дава този шанс в оптимална степен, понеже произвежда мая за милост и абсурд със съвършено уникално качество. Когато тук се събере нужното количество обединени хора, Земята – планетата Анхира – ще включи тока за провеждането на Голямата верижна реакция в Битието, за да протече ядрен синтез. Всяка йерархия ще мутира в по-горен свят, като йерархия на по-високо ниво. Казва се също, че много богове и ангели чакат от милиарди години реда си да се въплътят като човеци на Земята тъкмо заради този момент, който предстои, за да бъдат свидетели и участници в Промяната. Знайно е също, че има цели галактики на човечества с Христòво снъзнание, които имат стотици сетива, но Мигът ще засегне и тях - и те ще преминат на по-горно ниво.

Като се има предвид, че от няколко години в целия микросвят, в цялата природа и цялата Голяма вселена вече нито един атом, нито една клетка, нито една звезда не са същите, имаме основания да сме сигурни, че някъде вече са успели да се разпознаят и съединят две или повече отделни души, родени от Бога - да си приемат с любов истините и различията. Тътенът на Реакцията преди Избухването, ВЕЧЕ СЕ УСЕЩА.

 

19.06.2021 г. 08,39 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Хубава служба е бащата, но не всеки е за баща. Това е най-високата служба. Майка - това е най-високата служба. И син е висока служба.“

(1942.12.06н.Четирите неща)

 

19.06.2021 г. 08,51 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Няма по-хубаво нещо от това, човек да служи на Бога! Можеш да видиш какво е величието на Бога, света, който Той създаде. Ще видиш какво нещо е да се наречеш Баща, Господар. Тогава ще видиш обходата Му - с безброй същества как се разправя. Тогава ще видиш и Истината как трябва да се говори.“

(1942.12.06н.Четирите неща)

 

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2348579978731916

 

 19.06.2021 г. 22,33 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „По някой път вие искате да знаете какво нещо е милостив човек. Как да ви се представи милостивия човек? - Да бъдеш милостив към някое дете, значи да го погалиш по лицето, по главата. Ако не ни милва светлината, ако не ни милва въздухът, ако не ни милва водата, ако не ни милва хлябът, какво ще стане с нас? Като влиза хлябът, милва ни, полекичка ни гали отвътре. Като ни погали, на нас ни става приятно. Гàли първо устата. Сега разберете - без галене не става! Милостивият човек гали, милва. Хората не са научени да милват. Искаш да милваш някого - измий си три пъти ръцете.“ ((1942.12.06у.Отвън дрънкането, отвътре - ученето)

 

 

20.06.2021 г. 16,32 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Казвате - да не се целуват хората... - Съгласен съм, но тогава няма да има никак плодородие. Целуват ли се хората - ИМА плодородие! При вас има противоречие, но по-добрее да се целуват, отколкото да се не целуват. Вие искате без целувки... - не зная, няма такъв свят. Без целувки значи само един човек да е на света. С целувки, с целувки - МНОГО хора трябва да има на света! В доброто, ако ти не можеш да обмениш с другите едно благо, което Бог ти е дал, ти не си добър. Слънцето е добро, понеже обменя своята енергия със Земята. Двама души са добри, понеже обменят своите мисли, своите чувства и своите сили; и благата, които имат - обменят. Когато ние се обменяме правилно, това е добро. Всякога ние страдаме, когато не искаме да обменяме онова, което Бог ни е дал.(1942.12.06у.Отвън дрънкането, отвътре ученето)

 

ОЩЕ МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА ОБМЯНАТА (компилация от точни цитати без отправки). С компилации се е работило много в Школата до края на 1944 г. И сега се работи, но винаги трябва да се помни, че отделното изречение във всяка компилация има верен смисъл само в контекста на оригинала. Затова трябва да сме много внимателни, когато попаднем на резюме, преразказ, компилация, тема или есе, написани от последовател. Субективността в такива случаи е неизбежна, затова всички отговаряме пред Бога в какъв вид представяме Учението. Отделният цитат може да е точен, но подредбата на цитатите в компилация може да измени общия смисъл.

Подборка измежду 868 резултата от 452 беседи:

Следователно, трябва да намерим един брат, комуто можем да дадем и да направим обмяна. Оттук се явява и нуждата за обмяна — вие трябва да се обменяте. Защото ТРЯБВА да има обмяна! Някой е разбрал криво Христовото учение, а то има обмяна в него. Когато двама се събират, трябва да са на един и същ уровен, за да става обмяна на магнетически сили. Философията в любовта е да дадеш и да вземеш едновременно, та обмяната да бъде правилна. Ще направим обмяна на чисто братски начала. „Ще пребъдете в любовта ми". Който не разбира основния закон на живота – любовта, - мисли, че може да я ограничи. Любовта не се ограничава, тя се отнася към свободните действия. Човек може да пребъдва в любовта, но не и да я ограничава. В пребъдването той едновременно възприема и дава – става правилна обмяна. Като се храни, човек преживява възвишени и благородни чувства. Храната не е само физическа, т.е. материална, но и сърдечна, и умствена. Значи, като мисли, като чувства, като прави добри дела, човек пак се храни. При това хранене той усеща нужда от ближния си - да сподели с него своите мисли, чувства и постъпки. Споделяйте тогава и материалната си храна със своя ближен, за да става правилно обмяната. Да ви не е страх от нищо – нито от хората, нито от никого, защото Господ присъства. Те не знаят, че едни други могат да си помагат. Едно е нужно: да сменят местата и службите си. Един от великите закони в природата е законът за обмяната. Трябва да прониквате дълбоко в душата си, за да става правилна обмяна между физическото и духовното ви тяло. Ако мъжът иска да живее добре с жена си, нека я остави свободна да се проявява като самостоятелен човек, а не да изпълнява чужда воля и чужди предписания. Христос е проповядвал любов и свобода. Приятел е този, с когото можеш да споделиш мислите си, да разкриеш сърцето си, с когото можеш да разсъждаваш философски, с когото имаш обмяна. Сега искам от вас да мислите, да се стремите, да имате горещи сърца, да бъдете герои, да не ви е страх от Любовта. Всички да сте пълни с чувства, а да не сте като баби. Искам да бъдете философи, а не да предъвквате кой какво казал, кой учен как мисли по този или онзи въпрос, и т.н. Бих желал всички да имате сърца, души, умове, които да действат! Като се срещнем тогава, ще има между нас пълна обмяна. ТОВА е новото учение. Всичко старо да се забрави.

Които са много енергични, ще предадат от енергията си на ония, които са по-малко енергични. Така ще почне обмяна на енергиите ви. И помежду ви ще започне обмяна и размяна. Когато приемем любовта, пак има обмяна. Всяко състояние, което носи хармония в себе си, каквато и да е приятност, което носи обмяна, спада към светлината. Да идват братята да ви посещават – ще има обмяна, ще бъдем всички праволинейни и искрени, за да може знанието, Истината, Любовта, Мъдростта да се вселят в нас. Аз проверявам този закон и виждам, че няма никакъв недоимък в Природата. Не, тогава ще има една правилна обмяна - и ние ще бъдем доволни. Аз ще взема моето, ти твоето – и ще стане правилна обмяна. Всеки ще вземе своето. Трябва да има една правилна обмяна и ние не можем да изменим този закон. Но аз няма да ви обяснявам това, защото ще се явят мнозина архимандрити, свещеници, които ще изопачат мислите ми тъй, както мисълта за обмяна на енергиите, и ще кажат: "Тъй казва г-н Дънов". Даром като вземеш, даром всичко ще платиш. Любовта колкото дава, толкова и взима. Обмяната е много правилна. Христос даде любов за любов - колкото даде, толкоз и ще вземе. Христос не е от тези страхливци и няма нужда от такива. Казваш: „Е, аз за Христа давам..“. Не, не, или всичко ще дадеш, или нищо! Между хората може и трябва да става правилна обмяна. Тогава между тях ще стане правилна обмяна на енергиите им. Само с разумния човек ще говориш разумно. Ами че такъв е законът! Ти не можеш да проявиш морална и божествена любов към едно същество, което няма тази любов, няма тия чувства. Ти, и да я проявиш, то ще те разбере в първа или във втора степен. Следователно, когато ние говорим за божествената любов, двама души трябва еднакво да се разбират и еднакво да се жертват; и благата, които имат, да са равни. – Обмяната между тях е правилна. Ако обмяната между вас е правилна, всички ще бъдете бодри. Когато добродетелите, т.е. плодовете на душите узреят на божествената светлина, те ще започнат да се обменят. Когато казваме, че душите се свързват, това подразбира обмяна между техните плодове. Следователно, в природата има един справедлив закон на обмяна. Разумни същества има навсякъде, и дето има любов между тия същества, навсякъде има разумна обмяна. Тъй става обмяна между хората. Обмяната трябва да бъде разумна. Следователно красивото в живота - това е разнообразието. Докато вие се стремите към божественото разнообразие, ще имате най-красивите чувства. Станете ли еднообразни, във вас ще се яви дисхармония, или във вас ще влезе грехът. Красивото в света е първата стъпка в живота. Вие сте чудни, като казвате, че сте от Бялото Братство. Вие още не сте братство, но туй, което сега става, е едно побратимяване. В какво седи туй побратимяване? – То седи в това, че като срещнеш някого, когото много обичаш, той ще ти направи един разрез и ти на него друг, та ще смесите кръвта си. Това е побратимяване, обмяна! Едните ще вземат от твоята кръв, и ти - от тяхната. Само по такъв начин у вас ще се зароди желание за висшето, за Божественото. Само по такъв начин животът ви ще се осмисли. Да се образува между вас една връзка, да има постоянна обмяна. Ако не станеш материалист, не можеш да станеш умствен гений. Материята е необходима като средство, за да повдигне вашия ум. Аз искам да придобиете едно правилно схващане за материята. Тя представлява обмяна, смяна на енергии: физическият свят може да се смени с умствения. Астралният свят може да се смени с духовния. Сега от всинца ви се изисква опит и приложение. Всеки трябва да прави известни опити и наблюдения за развиването на своята душа. Обмяна трябва да има всякога! В младия човек, който слуша Божия глас и се забавлява, има едно вътрешно разширение и обмяната става правилно. Моралният закон е такъв: ще внесеш и тогава ще получиш - и на тебе ще внесат. Обмените трябва да бъдат правилни. Това е морален закон. Обмяна има между действията и енергията отвътре. Едно от свойствата на любовта е, че тя всичко дава и всичко взема. Любовта никога не прави частична обмяна. Един от великите закони във всеки любовен акт е този, че той обхваща всичко: всичко дава и всичко взема. За да се прояви любовта в тебе, трябва да ангажира и духът, и душата, и ума, и тялото, и сърцето ти. Не може ли да ги ангажира, не може да се прояви. Любовта е един божествен акт, който трябва да ангажира целия човек. Всичко друго извън любовта е външно проявление, но не и акт на любовта. Само абсолютно честният човек може да знае дали другият насреща му и честен или не. Само абсолютно добрият може да знае дали онзи насреща му е добър или не. Само абсолютно разумният може да знае дали онзи насреща му е разумен или не. Този, който не е разумен, той може само да предполага. Ние трябва да бъдем във връзка със самите неща; или, най-малко, ние трябва да имаме дружба или общение с някой човек, за да го познаем. Трябва да има една малка обмяна между нашите чувства. Значи, непременно на човека му трябва сърце, в което да става обмяна на тази божествена енергия. Между всички хора има едно преливане, една обмяна. Ако не беше това разнообразие в душите, нямаше да ви говоря, нямаше да се запитвам дали ме разбирате. Мога ли да кажа, че нямам нужда от храна, от въздух, от слънце? - Не мога. Значи, всяка душа търси другите души. Бог е разпределил Своите блага между всички тъй, че като се търсим взаимно, това правим с цел да придобием туй, което нямаме в себе си. И тъй, обмяна става постоянно между душите. Само по този начин може да стане обмяна между сърцата и умовете на хората. Сега, като ви говоря, аз забелязвам в мнозина от вас едно подпушване в нервната ви система. Някой път това подпушване е в мозъка, а друг път – в симпатичната нервна система. Тия подпушвания се дължат на някои напрегнати състояния у вас, вследствие на което се раждат известни дисонанси. Ето защо, първо ще се заемете с изучаване закона на отпушването. Храната, светлината, въздухът, обмяната с добрите хора – това ще бъде лекарството ви за в бъдеще. Така ще започне една правилна обмяна на нещата. Това значи обмяна на божествената енергия от един свят в друг. Всички сестри и братя от селата и от градовете, посъберете се малко, нека има една по-интимна обмяна между вас. Ако Божественото е събудено във всеки едного от вас, тогава може да има правилна обмяна помежду ви. Всяко едно живо същество, с което идваме в съприкосновение, всякога между живите същества има обмяна. Такава обмяна става и в човека: енергиите от физическия му живот отиват в духовния, а енергиите от духовния му живот слизат във физическия. Това значи правилна обмяна, правилно превръщане на енергиите. Те трябва взаимно да се допълват, всякога да са в правилна обмяна помежду си. Природата не обича еднообразието. Правилно, нормално положение е, когато всички вземат и дават. Това е правилна обмяна между хората. Който мисли само да взема, без да дава, той пакости сам на себе си. Той проектира тази мисъл в пространството и по този начин заразява хората с нея. Обаче ако дава и съзнава, че трябва да се дава, той проектира тази положителна мисъл в пространството и помага за развиване на щедростта между хората. Това е любов, която се изявява в обмяна между душите. Срещнете се с други души /.../– обмяна с живите сили, с красивото, което всяка една душа носи, - и всички души тогава са свързани, образуват едно. Когато казвате, че искате да имате за приятел някой духовен човек, това подразбира, че вие искате да влеете част от вашата излишна вода в морето на своя приятел, и по този начин да постигнете уравновесяване на силите в своя организъм. Така, именно, става обмяна между силите на двама приятели. Обмяна на енергиите става не само между двама души, но между всички хора. Ако разбирате живота по този начин, вие лесно ще разрешавате малките задачи, лесно ще се справяте с малките мъчнотии, на които се натъквате. Когато обмяната между двама души става правилно, те веднага се обикват и сприятеляват. Като се срещнат двама здрави хора, става правилна обмяна на живите вещества. Трябва да има едно разширяване - да обичаш всичко живо. Трябва да се образува една обмяна на обич. Трябва да се свързва физическият свят с духовния - и тогава всичко ще бъде добре наредено. Не може един млад да бъде светия. Най-първо - обмяна между физическата енергия. Не е смъртен грях сношението, но се спъва човек в своята еволюция. Въпросът за брака е да дойдат на земята онези души, които са определени, а като дойдат други, които не са определени, семейството не е изпълнило своето задължение. Обмяна на енергиите трябва да стане, но каква храна трябва да вземеш? Трябва да бъдат интимни, но не фамилиарни. Близост трябва да има - оплождане. Така става обмяната правилна, но не и фамилиарност. Между личните чувства и разумността в човека всякога трябва да става правилна обмяна. При истинското здраве става правилна обмяна между всички удове на организма. Обичта подразбира правилна обмяна на енергиите между две същества, които едновременно си помагат. Истинска, разумна обмяна между двама души е онази, която почива на взаимна любов, на взаимно доверие. За да любиш някого, или трябва да му дадеш, или трябва той да ти даде. Трябва да има обмяна. Онези, които разумно приемат, има обмяна, спрямо тях тя е любовно и разумно настроена. В любовта трябва да има обмяна, но същевременно и безкористие. Често се говори за правилна обмяна на енергиите. Аз подразбирам - разумна обмяна на енергиите на любовта. Когато между две разумни същества се прояви любов, между тях става обмяна на божествена енергия. Тази обмяна е правилна, тя носи здраве и за двамата. Обмяната може да става между двама души, които се обичат, но може да става и между двама души, които не се обичат.

ЕТО 5 ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ БЕСЕДАТА "Старият книжник", НБ , София, 29.06.1919, серия "Сила и живот", том III - "Сольта", 1920 г., печатница на книгоиздателство Гужгуловъ и Котевъ, стр.229-230. ТЕЗИ ИЗРЕЧЕНИЯ И ДРУГ ПЪТ СА БИЛИ ПОЛЗВАНИ В КОЛЕКТИВНИТЕ ОПИТИ ЗА ПРОНИКВАНЕ В АКАША. Задачата е да се открие има ли в тях или няма дума, вметната от стенографа при дешифровката или от друг редактор; и ако има - коя е тази дума. А може би - и цяло изречение. Ако има, ясновидците трябва да опишат кой точно е направил това и защо, случло ли се е после нещо неприятно в живота му - и показанията им да се сравнят. Ако има промени - защо Учителят е позволил тази редакция. Такива експерименти са били провеждани в Специалния клас по изискване от Учителя:

"Затова жена, която е недоволна от своя мъж, нека потърси друг мъж, в когото да вложи, да пласира своята излишна енергия, и по този начин да стане обмяна, за да няма загуба. Но това трябва да става по един духовен начин между тези двама души и така, като вложат излишната си енергия, да възстановят хармонията помежду си. Като не разбира положението на жена си, мъжът ѝ казва: „Не може да имаш приятелски връзки с друг мъж!“ - и започват разправиите и раздорите. По същия начин постъпва и жената с мъжа си, когато той, за да вложи своята излишна духовна енергия, търси друга, по-възвишена жена извън семейството, с която би могъл да влезе в духовно общение. Започват и двамата по стария начин на разправии. Казвам на такива хора: вие сте започнали зле и ще свършите зле /.../".

 

 

20.06.2021 г. 18,38 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Често животът е опакован. В един живот често има най-малко седем опаковки. Някои хора са се научили да снемат само първата опаковка. Със седемте опаковки животът е много тежък. Като снемеш едната, има малко подобрение в живота; като снемеш втората, пак има подобрение; като снемеш третата има повече; като снемеш четвъртата - има още повече подобрение. Като снемеш всичките опаковки, то е блаженство, то е щастие на земята! Щастието е да снемеш всичките опаковки. Но за да можеш да снемеш всичките опаковки, трябва да бъдеш много умен - да се ползваш от благата, които са скрити във всяка една опаковка." (1942.12.06у.Отвън дрънкането, отвътре ученето)

- Всъщност, това са седемте обвивки на душата. От всяка една се освобождаваме, само ако сме използвали добре соковете на предишната, а не сме я скъсали и захвърлили преждевременно.

 

 

20.06.2021 г. 19,02 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ние, съвременните християни, искаме един бамбашка живот... Като се хванеш за един ангел на любовта, не се теглѝ назад! Когато се теглиш, съдира се дрехата. Щом те хване каквато и да е любов, върви, подчини се. Както когато арестуват някого: той тръгне напред - стражарят по него. Умният не се противопоставя, понеже ще пати повече. Щом те хване любовта, тръгни! Ако има нещо, на което да се подчинявате, то е любовта. Каквото ви каже: „Напред - напред“; „Назад - назад“. Ние, съвременните хора, започваме да се опълчваме на любовта. Като почнем да се опълчваме на любовта, дойдат всичките нещастия на главата ни в света. Ако ме питате защо са нещастията в света, ще ви кажа: защото хората се противят на любовта. Престанете да се противите на любовта! На девет неща не се противете в света: на любовта не се противи; не се противи на мъдростта; не се противи на истината; не се противи на живота; не се противи на знанието; не се противи на свободата; не се противи на движението; не се противи на учението; не се противи на работата. На всичко друго се противете. Щом усетиш, че е любов, не се противи; щом усетиш, че е мъдрост, не се противи; щом усетиш, че е истина, не се противи; щом усетиш, че е живот, не се противи; щом усетиш, че е знание, не се противи; щом усетиш, че е свобода, не се противи; щом усетиш, че е движение, не се противи; щом усетиш, че е учение, не се противи; щом усетиш, че е работа, не се противи. На всичко друго се противи. Казвам сега, най-първо, започнете с трите. Изведнъж не можете да се научите. Най-първо, не се противете на любовта, не се противете на мъдростта и на истината. Щом усетите тия трите, не се противете, отстъпете.“ (1942.12.06у.Отвън дрънкането, отвътре ученето)

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=Jg3sEE18WsE

 

 20.06.2021 г. 19,43 ч.

  

СИМФОНИЯТА ПРОДЪЛЖАВА... Няма начин да не се включи тук и втората част. Има беседи, не по-малко силни от „Ода на Радостта“. Има и Ода на Любовта в безброй варианти, която още по-силна от Одата на радостта, понеже радост без любов НЯМА. Така е за родените от Бога. Останалите имат други радости - и много повече мъки. : : ЦЯЛАТА МЕДИЦИНА – в няколко изречения! Приложим ли ги, всички медицински трактати отпадат, лекарите и фармацевтите остават без работа, гробарите - също.

УЧИТЕЛЯТ: „Някой казва: „Аз не козирувам никому." - Значи, ти искаш на тебе да ти козируват, а ти да не козируваш... Любов за любов, мъдрост за мъдрост, истина за истина! Блаженствата, които дава Христос, това са начини и методи да се примирявате с всичките противоречия, които съществуват в живота. Вие всякога нали се оплаквате? - Кого как хване любовта, все се оплаква... Хване го любовта с ченгел, той казва: „Съдра ми дрехата!" Виноват си ТИ, понеже си се теглил. Казваш:„Съдра ми гърба..." - Теглил си се. Любовта, като те хване, не се теглѝ. Като речеш да се опъваш, дере - навсякъде дере. Някой път те хване за крака, някой път те хване за пъпа, хване те за пръста - дето те хване, не пуща. Някой път за косата, някой път за носа, някой път за врата - навсякъде, дето те хване, не пуща. Като те хване, не се противѝ на Божественото! Заболи те бъбрекът - то е любов. Дойде някой, бъбрекът го боли, виждам - влюбил се е, любовта го хване за бъбрека... Хване го за кръста. Той ми се оплаква, а аз виждам, че ТЯ го е прегърнала. Някого го боли коремът - за корема го е хванала... АЗ НЕ ВЯРВАМ, ЧЕ ИМА БОЛНИ ХОРА - ИМА ВЛЮБЕНИ ХОРА, НИЩО ПОВЕЧЕ! Идват да се лекуват от болестта... - БОЛЕСТТА - ТОВА СА УЛОВКИ НА ЛЮБОВТА. Тя ги е хванала, а те се противят. Щом минаваш близо до любовта, хваща те. Който иска да го не хване, далеч да е. В любовта има една хубава черта: тя никога не гони човека да го хване. Само ако се блъсне в нея, хване го и не го пуща. Хване ли те веднъж, и да плачеш, няма пускане. Никого не пуска. Всички сте хванати от любовта! И да си блъскате главата, няма пущане: или ше си счупиш главата, или се подчини. СЛУШАЙТЕ любовта! Който не слуша любовта, прах и пепел ще стане! То е ужасен закон - когото любовта е хванала, прах и пепел ще стане. Ако я слушате, най-голямото благословение, което може да дойде в света, ТЯ го носи.“ (1942.12.06у.Отвън дрънкането, отвътре ученето)

 

https://www.youtube.com/watch?v=X6s6YKlTpfw

 

 20.06.2021 г. 20,01 ч.

  

ПЪРВО СИ ПУСНЕТЕ 10-ТЕ ХИЛЯДИ ЯПОНЦИ, И НА ТОЗИ ФОН ЧЕТЕТЕ ДУМИТЕ ПО-ДОЛУ. Луд Вик Бетовен!

ФИНАЛ НА СИМФОНИЯТА... И когато Словото говори за БОЖИЯТА Любов, То няма предвид религиозни абстракции. То говори за БОЖЕСТВЕНАТА Любов, която е КЪМ ВСИЧКИ, ТУКА, СЕГА, БЕЗ ЗАМИСЛЯНЕ И НЕЗАБАВНО. Отложи ли някой Неин импулс, той стреля в сърцето си и в сърцата на други същества. Следователно, стреля в упор в БОГА. Но тъй като Бог е непробиваем, ние сами се самоубиваме. Изведнъж – или на части всеки ден. Само дрънкаме за Любовта и за Бога, но на какво приличаме? Нали се виждаме в огледалото?...

УЧИТЕЛЯТ: „Следователно Бог е любов - и когато Той ни призовава, трябва да бъдем готови всички. Както е Той благ към нас, и ние трябва да се научим, както онзи син се връща при баща си - да се научим да Му служим. И тогава ще дойде благословението до нас. В тия усилни времена, в които се намираме, само Божията любов може да ни извади на спасителния бряг - да няма никаква несигурност. През тия мъчнотии, в които сега се намираме, единствена е Божията любов, която може да ни избави! Единствено е Божията любов, която може да ни избави от смъртта; единствено е Божията любов, която може да ни избави от сиромашията; единствено е Божията любов, която може да ни избави от болестите, от несгодите, от недоразуменията. Единственото нещо е Божията любов, която може да ни избави! Но да потърсим Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. Да се решим да Му слугуваме доброволно. Казва се: „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога."

Който дрънка, да остане отвънка; който се учи - да научи. Две неща ви казвам: дрънкането да остане отвън , а който се учи, да се научи. Няма по-хубаво нещо от учението на любовта! Да научим законите на любовта - това е смисълът на сегашния живот. Когато приемем ВСИЧКИТЕ блага на любовта, ще бъдем задоволени с всичко онова, което душата ни желае. То ще ни се даде - и няма да има нещо, което да ни се откаже. Ще бъдем доволни, че живеем в един чудесен свят, ще имаме всичко на разположение.“ (1942.12.06у.Отвън дрънкането, отвътре ученето)

 

 

22.06.2021 г. 15,52 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Старите не обичат да се оглеждат, защото няма какво да гледат. Какво ще гледат? Той се гледа в огледалото - да има нещо свястно да види... Старият хвърли огледалото, казва: „Не искам да се гледам!“.“ (1942.12.09о.Весели лица)

ЕДИН ДРЕВЕН МЪДРЕЦ КАЗВА: „Ако искате да се уверите в нищожеството на светските изяви и придобивки, вижте как изглеждат тия, които ги имат“. Тъжното е в това, че много от тях си се харесват, а ги харесват и техните почитатели. Те не знаят, че има френологически, физиогномически и корпологически (телесни) формули за отклонението ни от Образа и подобието на Бога. Този Образ не е абсолютно еднакъв във всички, той има безброй варианти, но пропорциите и изразът са подобни, както на подобните триъгълници в планиметрията. Те може да са оцветени различно и да имат безброй различни украшения и тембри, но подобието си е подобие. В някои случаи формата е несъвършена, но изразът и делата са прекрасни. Кой не обича Лучано? Да изброявяме ли още много некрасавци,, които са прекрасни, и красавци убийци и паяци? Талантите обаче не отменят необходимостта от еволюция. Понякога отблъскващата форма не се дължи на каращисването ни с несъвършени неща и хора, а на печат от Господа, за да се смирим. Има и случаи, когато богове и ангели си избират непривлекателни тела и лица, за да си свършат работата на земята, но те се разпознават по прекрасното им благоухание. Иначе много от тия, които са си избрали от гардероба на вселената впечатляваща външност, стават жертва на хищници, които налитат на външните форми, поради което много скоро жертвите им червясват астрално и ментално, а дори и физически, поради което вонята им е неописуема. Техните любители вкарват в аурата и тялото им съдържания, които почват да ги разлагат приживе и те миришат даже от хиляди километри, когото си помислиш за тях. Може да потърсите в интернет два материала на тази тема: „Драмата на красивичките“ и „По какво се отличават бесните от небесните“. По-нетърпимо от привлекателните тях вонят само „упирѝте“ (идеологическите вампири), които не ги е еня как изглеждат – те хващат и смучат жертвите си чрез ума си и егрегорната си духовност. Много хора и ангели без божествено разпознаване налитат на ментална мърша – егрегориарсите разчитат точно на това, даже и да не обявяват цени и такси и да не приемат дарения. За ангелите не е тайна на какви отклонения от Любовта, Мъдростта и Истината говорят антропологическите ни деформации. Някои хора нямат материална корист, но имат користта на лидерството и изявата, въпреки че миришат много по-лошо от еснафите. Има пойни птици като някои индийски или западни авторитети, но са плешиви като тях и затова рядко проповядват без перуки, чалми или шапки. Има българи, които са крайно очаровани и от ученията им и затова си продават или подаряват томовете с беседи от някого, който не е плешив. Предлагат на някого да му платят да ги придружи до сегашните центрове на плешивите в чужбина и да останат там завинаги, защото „само там е истината“. Пак плешив е изпразвал салона на Изгрева, защото е обявявал лекции точно по същото време и нечитавите са отивали в бараката му на два метра от Словото, защото речите му са били пълни с окултни мръвки. Не е важно дали после са го разстреляли или обесили, или са го хвърлили под окупационен танк - несъвършенството ни говори за отклонение от Истината, а то трябва да се заплати. Други българи се докарват с лица и бели дрехи досущ като Този, от Когото са се учили, но феновете им не се тревожат, че имат обратна захапка и френологически дефекти. Независимо дали сме плешиви или с коса като четина, дали имаме два пъти по-тесни или по-широки лица и тела от Съвършения, или пък носовете ни долу са надути, за разлика от Неговия, ние ставаме фактори. Позволяваме си да станем авторитети, преди да сме били чираци, послушници, слуги и ученици поне 25 години при Някого, който е Образ и Подобие на Бога; или в кошарата Му, когато Той се прави на погребан и невидим. Деформираните авторитети нямат сметка от такова нещо, понеже вече имат много клиенти или фенове, а най-глупавите са едновременно и двете. Отклоненията си от Истината обикновено заплащаме със съдбата на децата си, понеже така най-много боли. В тоя свят има и жертвени ангели. Когато се борим с Бога, трябва да се случи нещо с децата ни, за да имаме шанс да се издигнем еволюционно до кучето на Павлов: при него се образуват най-простите условни рефлекси. Подсъзнанието му вижда връзката между причина и следствие. Тук още въобще не говорим за мислене, понеже „мисли само Бог, а всички останали се занимават“.

Разбира се, познаваме немалко талантливи и красиви хора, които са едновременно и истинни и безкористни, т.е прекрасни. Това е дар от Бога и е заслужено.

Да си или да имаш е дилема,

 но има и трилемни светове.

 Да има иска ТИКВАТА зелена,

 а зрялата пращи от кеф, че Е!

 

Но кой разбира гърча на сърцето

от ѝмане и тиквени дела;

 на семенцето кедрово, което

не може да намери гръм и почва

и затова не почва?…

 

6.06.1997

Пловдив

 

22.06.2021 г. 22,06 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Някой казва: „Трябва да се молим“. - Една молитва, ако умът не е чист и сърцето не е чисто, тя и до тавана не отива. Ние с нашите молитви, с цапаните мисли, цапаме дрехата на Бога! Казва: „Да се моли човек“. - Най-първо, за да се моли, трябва да бъде чист. Ти си се разгневил, користолюбив си - пък се обърнеш към Господа да се молиш... За какво ще се молиш? За какво ще се моли един вълк?“.“ (1942.12.09о.Весели лица)

 

 

23.06.2021 г. 16,19 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Значи, Господ седи зад Слънцето. Тогава си представѝ, че Господ носи Слънцето в ръката Си. Тебе да те интересува Господ, Който носи Слънцето. Казваш: „Не му ли дотегна на Господ да носи Слънцето?“. - Каква хубава картина ще има! Следователно, и ти носѝ тежките работи като Него - носи ги, както Господ ги носи.“ (1942.12.09о.Весели лица)

 

 

24.06.2021 г. 19,12 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Добрият живот в света зависи от хармоничните отношения. Човек трябва да разбира в какво седи животът. Ако един човек показва любов към тебе и ти не оценяваш любовта му, ако един човек има обич към тебе и ти не оценяваш обичта му, тогава има едно неразбирателство. Ако не можеш да оцениш една човешка мисъл, ако не можеш да оцениш едно човешко чувство и /една човешка/ постъпка, тогава нещата стават неразбрани.“ (1942.12.11м.Разумни и неразумни линии)

КАРТИНАТА: „Трима селяни“ от Стоян Венев.

ВЪВ ВРЪЗКА С ТОВА ИЗКАЗВАНЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОТЪРСИ КАКВО КАЗВА СЛОВОТО И ЗА НЯКОИ ДРУГИ САТУРНОВИ НЕДОСТАТЪЦИ НА БЪЛГАРИНА ОТ ТОЗИ РОД. В случая няма да се цитират мисли от Учителя за уникалността и добродетелите на българина, защото тук това вече е правено нееднократно, а е широко известно и сред българите, които имат ум и душа и затова умеят да се самоопредèлят към Божественото Учение, когато и откъдето да дойде то. Като се изключи търсенето на „България“, в най-добрата ни търсачка намираме общо:

4000 резултата от 1407 беседи с „българин“

4070 резултата от 1650 беседи с „българс“

2408 резултата от 1124 беседи с „българите“

18 резултата от 14 беседи с „българщина“

8 резултата от 1 беседа с „българанство“

 

ИЗМЕЖДУ ВСИЧКИ ТЯХ, ТУК Е ПОДБРАНА ЕДНА МНОГО МАЛКА ЧАСТ ОТ МИСЛИ В БЕСЕДИТЕ И ЛЕКЦИИТЕ НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСÀ ДУНÒ ЗА НЕДОСТАТЪЦИТЕ НА БЪЛГАРИНА. Те ни обясняват отчасти защо, като се връщаме от чужбина, попадаме не само под Златния Облак над България, който се образува за хиляди години над всяка страна, където е идвал в тяло Миров Учител, но и сред ситния черен прах на Сатурновото ни грехопадение, в който се диша много трудно. За него говори и нашият поет Пейо Яворов, усещат го и други чувствителни българи и немалко чужденци. На какво се дължи този етерен, астрален и нисш ментален прах? Нима за българския плебей, независимо от образованието му или духовните му претенции, не са много типични пороците на злословието, апострофирането, скептицизма, съдничеството, унижаването, назидаването, грубостта, одумването, охулването, интригантството, клюката, клеветата, празнословието, многословието, критикарството, фюрерството, ехидността, иронията, подигравчийството, очернянето - и т.н.?

ОЩЕ ОТ УЧИТЕЛЯ:

Правота, чистота, вяра, надежда, любов! /Духът/ не търпи никое двоумие, нито двуличие; вън всяка гневливост! Бог не е Бог на гняв, но на благост. ТОЙ е, Който спазва милостите Си до тисящи родове. Той не приема одумването и неблагодарността. (Тайните на Духа, ИБ , Варна, 1897)

Знаеш ли где са ония славни Същества, които някогаш запълняха преддверията на славното Небе и които само за един грях на непокорство, само за един порок на злословие, само за едно петно на нечистота бидоха изгонени на вечно заточение от Небесните жилища? Ето, ще замлъкнат всичките зли уста и ще се спре всеки злословен език на пъкъла - и сам Господ Бог на Мира ще се възцари!(Разговор пети - Въздигане Душа и Дух, ИБ , 18.7.1900)

Не бива да одумваме нашите братя; въобще - нека престанем да одумваме! (Събрание, водено от г-н Петър Дънов, ИБ, 10.3.1912)

Да мислиш зло, да си отмъстяваш, да одумваш – това не е характер! Характер е да прощаваш - само така можеш да се издигнеш до степен на благородство. (Сънищата на Йосифа, НБ , София, 2.8.1914)

Да мислиш зло, да си отмъстяваш, да одумваш – това не е характер; характер е да прощаваш, само така може да се издигнеш до степен на благородство.)

Една майка, която зачене и почне да се нервира и злослови, аз мога да ѝ предскажа последствията и да опиша напълно характера и съдбата на младенеца, какво ще стане в бъдеще с него. (Учителите, НБ , София, 20.12.1914)

Не се качвайте на власт да управлявате хората, когато се опозорите, когато се продадете. Извършете всяко едно действие безкористно, както Христос. Някой казва: „Не мога...“ – Как не можеш, а да одумваш можеш, да мразиш можеш? (Новото основание, НБ , София, 23.5.1915)

Преди няколко дена дойде при мене една госпожа и ми казва: „Чудя се на съвременните хора: застанат да се молят, молитвите им са отлични, но щом престанат молитвите, почват да се одумват: тази видяла нещо, другата не видяла добре, на едната това, което видяла, не било от Бога, а от дявола, „Ти лъжеш“, „Не, ти лъжеш“; виждаме, че никоя няма и не дава на другите свобода.эИзпъдете стария дявол - дайте свобода и уважение на другите, молете се тайно във вашата душа никой от вас да не говори и одумва другите. Човек, който одумва хората, психически не може да се развие.ъНикакво одумване занапред! Гледам, често някому трепери устата: „И аз да кажа нещо!“, „И аз имам думата!“, „И аз зная нещо!“. Започва да говори, започват и други - и току-виж, че някой стане предмет на одумване. (Свобода на Духа, НБ, 5.9.1915)

Какво означава думата „повръщане"? - Според мене, думите "повръщане" и „одумване" са синоними. Както преяждането разстройва стомаха, така лошите и нечисти чувства разстройват сърцето. Като знаете това, не допущайте нито да влизат в сърцето ви, нито да излизат от него отрицателни чувства. Защо трябва да се одумвате едни-други? (Все що е писано, НБ , София, 28.1.1917)

Писанието казва: „Благославяйте, не кълнете, казвайте истината направо в лицето като на брат, на приятел, никого не одумвайте“. Одумването е повръщане от стомаха, устата пък е създадена не за повръщане, а за сладките слова на любовта. (Блажените, НБ, 4.2.1917)

Да няма одумване – който иска да успява, да не одумва! Например, някой ден казвате, че няма да одумвате; но дойде някой, каже нещо лошо за вас, вие започвате да одумвате - и разваляте упражнението. Палите свещи, освещавате масло - и пак нямате благословение. То е, защото одумвате. Не казвайте нищо, не одумвайте, мълчете. В началото ще усетите неприятност, но после тя ще изгори и ще получите енергия. Когато одумвате, това е кражба /.../. (Хигиена на човешката душа, ИБ , БС , София, 8.2.1917)

А сега, като седнете в къщи, все одумвате, че еди-коя си била такава или онакава – все въпроси и критики. (Волята Божия, ИБ , БС , София, 29.3.1917)

Двама с шилести глави не могат да живеят заедно – ще има между тях ритане, както при конете. Всички, които се хапят, които се одумват, са с шилести глави. Затова, като се срещнете, питайте се: „Твоята глава шилеста ли е? ” – „Да.” - "Тогава друг потърсете". Човек, който не е милостив, главата му е като покрив. В бъдеще възпитанието в училищата трябва да бъде съобразено с френологията. (Това учение, ИБ , БС , София, 17.4.1919)

Христос е учил така: на железния път няма да стоите, на покрива няма да се качвате. Човек, който се качва на покривите, мисли да бяга. Така правят апашите, когато ги гонят. Железният път – това е старостта. Одумваш някого, неразположен си, не вярваш – ти си все на железния път. (Призваха Исуса, НБ , София, 19.6.1919)

Подозрението го виждам написано на веждите на българина и у някой е толкова голямо, че е необходим цял живот, за да се освободи от него. /.../ А подозрението е отсъствие на безкористна любов, от него се раждат всички болести. (Учител и Господ, НБ , София, 15.6.1919)

Всички онези от вас, които нямат разположение към другите – които обичат да се гневят и да одумват, - да не идват тук, в Школата! (Мъчението, ИБ ,ООК, 5.2.1920)

Зная случаи, при които съберат се двама, целунат се и рекат: „Да се примирим! ”, но когато излязат вън, пак почват да се одумват. (Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството, ИБ , БС , София, 12.2.1920)

В Окултната школа се забранява всяко одумване, всяко изтъкване на погрешките у другите хора – изобщо лошите мисли се забраняват. Знаете ли защо? . Понеже щом мислите лошо за някой човек, вие отправяте своите корени към него, а там няма никаква храна за вас. Тези ваши коренчета започват да всмукват сокове от този човек, но тези сокове са чиста отрова, която постепенно трови и разваля вашия живот. Много жени се развалят не само от това, че имат лоши мъже, но и от мисълта, че мъжете им са лоши, и започват от ден на ден да отпадат, да съхнат, докато един ден кажат: „Сбогом от този свят”. А мъжът им гледа и си казва: „Не знам от какво се помина моята жена...” Същото нещо става и с ученика на Окултната школа. Затова се казва на ученика: не мислѝ зло! (Силите в Природата, ИБ , БС , София, 19.2.1920)

И тъй, възможността да напредвате в Окултната школа зависи от вашето вътрешно разположение. При всяко одумване, критикуване на другите, вие се обезличавате. (Труд и мъчение, ИБ , 4.3.1920)

Аз искам да измеря онези честни, справедливи, благородни българи, които не крадат, не лъжат, не злословят. (Отиде след Него, НБ , София, 11.4.1920)

Разрушителното чувство у българина е силно развито. Влезте в една гора и ще видите колко дървета са накълцани от брадвата на българина! (Разговори с Учителя, ИБ , НБ , София, 8.1.1922)

У българина има любопитство, крайно любопитство. Българинът си туря ухото навсякъде да подслушва какво се говори. (Волята на Отца, НБ , София, 9.4.1922)

Търпеливият не възразява, нито се оправдава. (Природни методи, ООК , София, 13.4.1922)

Поради отсъствието на религиозното чувство, както и на чувството на благоговение, българинът няма голямо уважение и почитание към жената. Вие, българите, "слава Богу", може да ви пратим за критици в другия свят... Особено българите са най-големите критици. Аз не съм срещал други хора такива критици като българите: бръснат без вода навсякъде. У всичките българи това е една забележителна черта. И тази черта се дължи на това, че у българина религиозното чувство е много слабо развито - още от грехопадането. Туй дето страдат българите, то е защото религиозното чувство е тъй слабо развито. Между всички културни хора на света, най-слабо е развито религиозното чувство у българите. Туй е факт, който съм констатирал при измерванията си със сантиметър. (Силите на мозъка, ООК , София, 20.4.1922)

Неговото лице няма да бъде като сега - ще придобие много правилен профил, правилен нос, ушите му ще се изменят, цялото му лице ще се измени, цялото му тяло. И европейците ще дойдат да видят новия тип на българина, който само при истината, светлината и чистотата може да има. А при сегашното разбиране на българина ще имаме сегашния тип, за който европейците се произнасят както знаете. (Ако пребъдете в Мене, НБ , София, 18.6.1922)

Вие, които желаете да се приближите при този камък на Любовта, отхвърлете всяка злоба, всяка лъст, лицемерие и завист, и всяко одумване! (Утринен наряд, СБ , В.Търново, 25.8.1922)

У българина е силна волята в отрицателен смисъл: той, като евреина, повече руши, отколкото съгражда. (Установени мерки, МОК , София, 17.1.1923)

Одумването аз наричам тояга и връзване, а индусите го наричат карма. (Където е Любовта, там е Бог, КД , София, 6.7.1923)

Езикът не е за злословене, но да благославяш, да говориш разумно; а за това, че ти с него можеш да изкажеш и най-лошите работи, езикът не е виновен.(Силовите линии в природата, ООК , София, 21.11.1923)

Бих желал да развиете друго едно качество в себе си, което липсва в българите, а всички вие сте българи. Един от големите недъзи на българите е, че те нямат почитание един към друг. Туй липсва и у вас. От изследванията, които съм направил, съм заключил, че религиозното чувство у българина е слабо развито. Благородното чувство в човека е резултат само на религиозното чувство. Понеже в българина има този недостатък на непочитание на другите, той може атавистически да се прояви и във вас. Един българин, като отиде в кръчмата и се напие, може да изнесе и най-интимните работи, които са му казани като на приятел. Някои казват: "Какво от това, че изказал тия работи?..." - Аз забелязвам, че същото това нещо става и между вас. Има някои работи, които не трябва да се изнасят. Аз няма да ви кажа защо, но казвам, че това е в ущърб на самите вас. (Пътят на ученика. Основната идея, МОК , София, 2.12.1923)

У българина няма солидарност. Те са големи индивидуалисти - всеки иска да бъде пръв. Стремежът на хората към първенство е представен в картината на един велик художник. Той е изразил символично тази идея, този стремеж, в един висок планински връх. Милиони хора искат да се изкачат на него. Първият, който е тръгнал към върха, веднага бива сграбчен от другите и смъкнат надолу. (Брат ти си дойде, НБ , София, 23.3.1924)

Надпреварвайте се в почит! Това нещо е необходимо за българина. Между всички славяни, те са най-груби. Това ще си го признаете! Няма никаква обида в това. Не е лошо да бъдете груби, но оглаждане ви трябва. За да се огладите, ще се надпреварвате в божествената любов.(Разумното сърце, ООК , София, 2.4.1924)

Моята цел е да се изтъкнат онези /хубави/ отношения, онези /красии/ връзки, които съществуват между нас. Да се премахне онази омраза, онова недоверие, което съществува между нас; да се премахне онази злоба, онази алчност, онази жажда за отмъщение, за одумване - и изобщо всичко онова, което съсипва всичко възвишено и благородно в нас.(Аз Те познах, НБ , София, 1.2.1925)

По 4-5 часа се занимавате с одумване на този-онзи, а нямате един час време да си измиете ръцете... (Придатъците на разумния живот, ООК , София, 25.3.1925)

По-упорит и по-своенравен човек от българина няма! (В съгласие с Живата Природа, СБ , В.Търново, 29.8.1925)

И с учители хората злословят, и без учители злословят. (Великият закон, НБ , Русе, 11.10.1925)

Един човек, който отначало ти е бил добър приятел, а после може да злослови против тебе, какъв приятел ти е той, какъв човек може да бъде? (Петте разумни, НБ , София, 28.3.1926)

В човешкия живот може да се бием, да се охулваме, да се одумване, както виждаме това да става от хиляди години насам.(Дава плод, НБ , София, 4.4.1926)

Аз съм изследвал черепа на българина и съм намерил, че е много дебел. В религиозно отношение българинът е много слаб, затова страда толкова много. У него няма нищо свещено. Той е честен и справедлив, но дойде ли до почитание и уважение, там го няма. (Ще се наситят, НБ , София, 6.6.1926)

Някой одумва приятеля си и казва: „Аз правя това от любов към него, да се изправи..." - Не, по този начин любовта не постъпва! (Най-голямото веселие и най-малката радост, ООК , София, 20.10.1926)

Това, което спъва днес българите, е тяхното вплитане в материята. Обаче, в тях има силно вътрешно желание да се освободят от материализма. Отличителна черта на българина е неговата подозрителност, мнителност, която го спъва в развитието му. (Мойсей и Христос, НБ , София, 7.11.1926)

Осъждане, одумване, мърморене... Какво правят съвременните хора? - Съберат се няколко души помежду си, били те учени или прости, и започват: защо този човек постъпвал така, а не иначе? (Как ти се отвориха очите?, НБ , София, 21.11.1926)

У българина много силно е магарето. Не зная дали има някой народ, твърд като българина. Вследствие на това, твърдостта у българина въздействува много върху неговия ум. (Освобождаване, МОК , София, 21.11.1926)

Дето и да туриш българина, той пак българин ще се върне. Онези, които познават този закон, казват: “Жалко, ще се опропасти народа ни!” (Не Го приеха, НБ , София, 28.11.1926)

Когато се развива интуицията, човек престава да се дразни, става тих и спокоен, придобива разположение на духа и вътрешна радост. Той не допуска вече в съзнанието си нищо чуждо, а в ума си - нито една отрицателна мисъл; и в сърцето си - нито едно отрицателно чувство. Интуицията изключва от себе си всякакви одумвания, всичко речено-казано. Който се ръководи от своята интуиция, той е затворен за шума на външния свят. Той влиза в сърцето си, затваря се там, взима бърсалката и започва да изтрива... Кой какво казал - това се изтрива и остава чисто сърце, на което ще се пишат само Божествени работи. Красиво е да отидете до една чиста дъска, на която нищо не е написано, и очаквате да дойде Божият пръст да пише. (Възможни постижения, ООК , София, 2.3.1927)

Твърдостта е силно развита в българина, за когото се казва, че за своите интереси той пред нищо не отстъпва. Всичко наоколо му може да пострада, но пред своите интереси той не е готов за нищо да отстъпи. (Славата человеческа, НБ , София, 1.4.1928)

Истинското щастие на човека седи в реализиране на неговите възвишени и благородни идеи. Само така човек ще се освободи от празнословие, от вглеждане в чуждите погрешки, от одумване - и т.н. (Работникът и неговата прехрана, НБ , София, 13.5.1928)

На много от съвременните хора езиците са недоразвити, недорасли. Мислите ли, че има език онзи, който обича да хули, да злослови по адрес на хората? - Според мене, само онзи човек има език, който може да говори сладко. Онзи човек, който е започнал да си служи с лоши думи, след време неговият език непременно ще се парализира! Езиците на всички хора, които пишат и говорят лошо, в бъдеще ще се парализират. (Момчето ми, НБ , София, 28.4.1929)

Когато ти одумваш един брат, ти със своите думи създаваш една форма, от която ангелите се гнусят. (Ден без възли, МС , София, 7.7.1929)

Българинът не знае какво нещо е любов и уважение към личността на човека, а още повече - към душата. (По Бога направени, СБ , София, 25.8.1929)

И ако ти го наведеш на неговите погрешки и му кажеш, че трябва да поправи живота си, той казва: „Ти нима си по-добър от мене?" /.../ Това е една характерна черта, останала още от четвъртата раса. В българина има достатъчно монголска кръв, която днес се проявява, за да покаже доколко той е българин... Вътрешно той е един татарин с името "българин". Тези големи скули, тази брада на българина никак не е българска, но монголска. Някой казва: „Аз съм българин..." Никакъв българин не си! Той е един татарин с чужди черти и с чужди чувства - и ще се хвали с чуждите обуща на хорото. Това не е никаква българщина, това е татарщина! (Чуха, че иде Исус, НБ , София, 3.11.1929)

Като ученици, вие трябва да развивате в себе си чувство на благоговение, което се изразява във взаимна почит и уважение помежду ви. Който е развил в себе си любов към Бога, той има силно развито чувство на благоговение. В това отношение, българинът не може да се вземе за образец. Той не е развил в себе си любов към Бога. В българина това поле е кораво, твърдо, мъчно се поддава на обработване. Който иска да служи на Бога правилно, той трябва да се откаже от своите стари навици, от критика и одумване.(Личност и душа, ООК , София, 1.1.1930)

Българинът иска да бъде голям, но едно му липсва: българинът не знае какво нещо е любов. Българинът е дипломат - и като види, че вятърът се мени, току погледнеш - и той заема ново положение. (Да се радват нàедно, НБ , София, 12.1.1930)

Аз зная кое е накарало българина да има дебела глава. Аз зная причините, които са изопачили неговото религиозно чувство. Зная с какво се е хранил от далечни времена, какъв живот е живял. Зная законите как се образуват тия слабости - неговата твърдост, упоритост, своенравие. После зная причините, отде се е родило това лошо сърце, зная защо не му върви. Много работи зная! Като ученици на новото учение, вие ще задържите доброто, което имате като българи, и върху него ще градите. От слабостите на българина ще се освободите! (Махалото, ООК , София, 29.1.1930)

Срещнеш някоя сестра, която одумва някого. Кажи: „Господи, обърни това в красноречие, за да бъде за Твоята слава!". (Човешкият термометър, ООК , София, 5.3.1930)

Одумването е сбор от горчиви, кисели думи. Да одумваш някого, това значи да го хокаш, да го ругаеш. Благородният човек никога не одумва. (Правилни форми, ООК , София, 19.3.1930г)

Сега да направим един превод - защо не трябва да одумваме хората. Под „не одумвай“ разбираме: щом умът на човека е зает с Божественото, не се занимавай с обикновените работи, защото ще се спре твоят извор на живота. Сега, като говорим против критиката и одумването, имаме предвид запазване чистотата на човешката мисъл. Който се занимава с възвишената, божествената мисъл, той трябва да бъде далеч от обикновените одумвания. Всяко одумване е мътна вода, която нарушава чистотата на планинския извор.(Точност, ООК , София, 4.6.1930)

У българина религиозното чувство е слабо развито. Той има вяра, но религия няма, затова горната част на главата му, дето се намира центърът на религията, е сплесната. Отсъствието на религиозно чувство му създава големи нещастия. Религиозното чувство е свързано с чувството на благоговение, на почит и уважение. Съвестта в българина е добре развита, но му липсва мекота. За да развие религиозното си чувство, българинът трябва да намери специфичен научен метод. И американецът не е религиозен. Религиозното чувство е развито добре в германеца, руснака и евреина. Никой народ не пази така религията си, както еврейският. Обаче, колкото евреинът е религиозен, толкова е и материалист. (В дома на Симона, НБ , София, 6.7.1930)

Ако /англичанинът/ ти проговори и ти не го разбереш, той маха с ръка и заминава. С това той иска да каже: "За мене времето е пари, не мога да го губя". Той не говори надълго и широко като българина. (Условия за растене, НБ , София, 31.8.1930)

За българина се казва, че имал дебела глава. Това отчасти е вярно. Наистина, има една категория българи, които имат дебела глава, но има и такива българи, които са престанали вече да имат български глави. За да изтънее главата на човека, нужни са стотици и хиляди години. ЧОВЕК ТРЯБВА ДА СЕ ОСВОБОДИ ОТ ЖЕЛАНИЕТО ДА СВЕЖДА НЕЩАТА КЪМ СЕБЕ СИ. (Правилно разрешаване, ООК , София, 29.10.1930)

Природата има крайно отвращение към страхливите; Природата има крайно отвращение към престъпниците; Природата има крайно отвращение към глупавите хора . към онези, които одумват, които иждивяват силите си напразно. (През онези дни, НБ , София, 25.10.1931)

Българинът не цени времето /на човека/. (Две състояния, ООК , София, 16.3.1932)

В дебелата глава няма много ум. Това не е за докачане, това е един факт. Аз исках да напиша нещо за българите, от което да се ползват, но като разбрах колко е дебела българската глава, отказах се. Това ще си остане за мене. И затова, колкото научни данни съм събрал, аз ще ги взема за себе си; ще ги дам на някои посветени, те да ги използват. Понеже българинът не иска да възприеме, затова още 2000 години ще тряска главата си, докато узрее. (Имаше някой человек, НБ , София, 27.11.1932)

Този, който апострофира, е винаги слаб човек. Силен е онзи, когото апострофират. (Когато беше по-млад, НБ , София, 1.5.1932)

Всякога дето има одумване, аз го наричам това една психическа кръчма.(Съотношение с природата, ООК , София, 22.2.1933)

И вие, като света, постоянно се одумвате. Казвате, че еди кой си де ходил. - Че идете и вие в света тогава! Какво лошо има в това, че някой обичал някого? Пък защо трябва да се месите в чуждите работи? (Най-малката любов, ООК , София, 15.11.1933)

Някои други сестри, които таман са се разговаряли - одумват някого, някоя сестра, - щом ме видят, току се изправят и почнат да говорят други работи, като че нищо не са говорили... - Преструват се. (Естествени прояви на Любовта, УС , София, 14.4.1935)

Дайте свобода на душата си! Откажете се от официалностите на живота, които го правят тежък, неестествен. Това е живот на мъртвите. Живите пеят, скачат, играят, учат! Забравете лошото, откажете се от одумването и съденето. Докога ще се съдите едни-други? Скъсайте резолюциите, с които сте осъдили близките си, дайте им свобода. Излезте всички от затворите и заживейте помежду си братски и по любов! (Трите врати, УС , София, 28.4.1935)

Ти даваш на женитбата едно тълкуване толкова тясно, че считаш своя съпруг като своя собственост. Искаш да влезеш в неговия живот, в неговите чувства, почваш да го одумваш, да го съдиш. (Стар и нов порядък, ООК , София, 24.7.1935)

Личните чувства са силно развити в българите. Ако и моралните им чувства бяха толкова силно развити, българите щяха да бъдат почти гениални. Религиозното чувство в тях е слабо развито. Местото на това чувство е в горната част на главата, на темето, вследствие на което това място на главата им е вдлъбнато. Тази е причината, задето българинът няма чувство на благоговение, на почит и уважение. Има един тип българи, в които религиозното чувство е по-силно развито. Те са остатъци от старите славяни. Тези българи живеят около Родопите, около Стара - планина. (С человечески езици, СБ , РБ , София, 1.9.1935)

Сега хората нямат търпение. Той ще почне /някой/ да възразява - ще каже, че вие не мислите право. (Проводници, ООК , София, 18.9.1935)

Човекът си върви – оставѝ го, не го спирай, не го апострофирай, нека да си върви по своя път. (Трите плода, ООК , София, 8.1.1936)

Представете си един одумник, който ви одумва. Един ден се качи на амвона, стане проповедник. И туй го прилага и там.(Реализираната мисъл, МОК , София, 10.1.1936)

Да одумваш човека е все едно волска пастърма на някой стар бивол да глождиш... (Четирите качества , УС , София, 3.5.1936)

Българинът няма любов към Бога. И ако може да я възстанови, всичкото му е намясто. Той е съвестен, твърд е, донякъде е милостив. Като дойде до религиозност, у него няма никакво уважение, никакво почитание. (Музикална забава, ООК , София, 10.2.1937)

Един човек, който обича да одумва, и когато направиш нещо лошо, и като му направиш нещо добро, пак ще те одумва. (Конкурсният изпит, УС , София, 14.2.1937)

Всяко одумване, всяко насилие е пак резултат на господарството. (Оценяване и прилагане, УС , София, 3.10.1937)

Българинът не е взел под внимание да пази това, което му е дадено. (Малките опити, ООК , София, 10.11.1937)

От онези, на които вие давате, /някои започват/ да ви одумват. Онези, които получават малко, започват да злословят за вас, че не сте постъпили справедливо. (Анализи, МОК , София, 21.10.1938)

Човек може да възразява само за неща, които знае. Никога обаче той не трябва да възразява за неща, които не знае. (Закон на вярата, НБ , София, 11.12.1938)

Онзи, който одумва, не знае ли, че е одумник? - Това не е знание! Онзи, който иска да каже някому, че е лош, каква е неговата цел? - Той е станал слуга на дявола. (На Него можем да разчитаме, УС , София, 1.10.1939)

Някои умират само от одумване на хората. Като одумват хората, умират. (В Него бе животът, НБ , София, 4.5.1941)

Българинът не е тщеславен, но е горделив.(Три възгледа, НБ , София, 6.7.1941)

Българинът не може да пречисти нечистите мисли. (Всели се между нас, НБ , София, 7.6.1942)

 

 

25.06.2021 г. 13,09 ч.

 

„Уви, немалко заблудени, дори и извънредно духовни, постоянно наливат масло в този огън – ОТЛАГАНЕТО НА ЛЮБОВТА.“

УЧИТЕЛЯТ: „Всичкото нещастие в света произтича от факта на отричането. Всички съвременни хора са отрекли нещо. Всичкото нещастие произтича от факта, че хората отлагат любовта.“ (1942.12.13н.Любовта бе в началото)

ЗАКОНЪТ ЗА ОТРИЦАНИЕ НА ОТРИЦАНИЕТО НЕ Е ИЗМИСЛЕН ОТ ХЕГЕЛ, А ОТ БОГ. Родените от Бога са умни, затова го разбират и го прилагат в живота си. Всички опити за осъждане и изкореняване на злото го усилват не по аритметична или геометрична прогресия, а по факториална. Преди 2000 години Бог конкретизира този закон като нетърсене на своето право, като любов към приятелите, родени от Бога, и като любов към различните и лошите. Любовта и обмяната с родените от Бога и откриването на ползата от различията и даже от злото създават Океан, способен да угаси всяко локално огнище от отрицание, неприемане, злоба, омраза и зло. Тези маслени петна в океана често избухват в буйни пожари, които подпалват крайбрежията на нашите представи за живота и упоритите ни усилия да ги материализираме. Уви, немалко заблудени, дори и извънредно духовни, постоянно наливат масло в този огън – ОТЛАГАНЕТО НА ЛЮБОВТА.

 

 

25.06.2021 г. 14,32 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Хората не ги уморяват бацилите, но всички хора умират от безлюбие. Когато престане любовта, холерата се явява. Когато престане любовта, чумата се явява. Когато престане любовта, проказата се явява. Когато престане любовта, сифилисът се явява. Когато престане любовта, ревматизмът се явява. Когато престане любовта, сърцеболието се явява. Когато престане любовта, хората оглупяват. Казвате: „Гениални хора да се родят в света!“ - Гениални хора се раждат само в любовта. Вън от любовта, всичко е объркана каша.“ (1942.12.13н.Любовта бе в началото)

 

 

25.06.2021 г. 14,39 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Много по-лесно може да се спре една война, дето се бият хората, отколкото да научиш хората как да живеят.“ (1942.12.13н.Любовта бе в началото)

 

 

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Слънчевите типове в света са на онази божествена усмивка. Само в разумния човек има усмивка. Като видиш някой от тях, няма да забравиш слънчевия тип. И на умрелия като се усмихне - оживява!“ (1942.12.13н.Любовта бе в началото)

ЗА ЕДНА МАЙКА, ВЪЗКРЕСЕНА ОТ ЧОВЕКА С ТАЗИ УСМИВКА, МОЖЕ ДА СЕ ГАРАНТИРА, понеже в противен случай този профил тук във Фейсбука нямаше да съществува. За някои от останалите случаи може да се прочете в спомените на последователите.

 

 

25.06.2021 г. 20,07 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Периодичността - това е закон на любовта.“ (1942.12.13н.Любовта бе в началото)

- АКО НЯКОЙ РАЗБЕРЕ ТОЗИ ЗАКОН И ГО ПРИЛОЖИ, няма защо повече да се разболява, да остарява и да умира. Например, ритъмът присъствие-отсъствие, различен за всяка двойка и група, е в сила да излекува всякаква болест и да предизвика бурно подмладяване.

 

 

25.06.2021 г. 20,26 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ако не можем да приемем благата на любовта, щастието не може да дойде. Щастието напълно зависи от ония сили, които любовта внася в човешката мисъл, които внася в човешкото сърце и в човешкото тяло.“ (1942.12.13н.Любовта бе в началото)

 

https://www.dailymotion.com/video/x8gtsg?fbclid=IwAR3Hl8qD-PtuGTV6ogdRy21sjJbaB29FzrUYAo_F0tbhMl_afOslEgWNmvI

 

 

25.06.2021 г. 15,34 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Никога не е приличало на човека да говори лъжа, неверни работи. Никога не ставай проводник на една невярна мисъл, на едно невярно чувство. Неща, които са неверни, никога не ги предавай! Целият свят разгласява неща, които са неверни...“ (1942.12.13н.Любовта бе в началото)

АРИЯ НЯ КЛЕВЕТАТА

Клеветата първо пърха

Като нежен вятър...

И тихомълком човешкото ухо почти гали,

и гука като тънка струйка на поточе,

тихо, тайно, и полека

пълзи навсякъде, навсякъде,

тихо, тихо, постепенно прониква

и на хората обикновени ума

и сърцата им коварно изпълва.

От уста на уста лети,

като урок научен наизуст.

Все по-силно с всеки миг

възникват тълкованията,

и гърмят вече с общ глас,

превърнати в обща клевета.

Като буря се разнася,

Гърми и се завихря,

Гърми и се завихря,

Като неудържима буря.

Бученето продължава да расте все по-силно,

бученето продължава да расте все по-силно,

и от ужас хората треперят и се сцепеняват.

Накрая се отскубва и разрушава преградите

Умножава се, уголемява се,

И избухва като БОМБА!

ТЯ ИЗБУХВА КАТО БОМБА!

ТЯ ИЗБУХВА КАТО БОМБА!

И за дребосъка, оклеветен унижен и стъпкан,

бичуван публично, най-добрата му участ

е да бъде възнесен

Ако се възнесе...

И този, когото тя преследва,

умира, поразен от клеветата.

 

ДА, КЛЕВЕТАТА!!!

 

 

26.06.2021 г. 16,27 ч.

 

ИЛЮСТРАЦИЯТА: КАРТИНИ ОТ АДОЛФ ХИТЛЕР

УЧИТЕЛЯТ ЗА И ПРОТИВ ХИТЛЕР. ПОВТАРЯНЕ НА ПРЕДИШНА ПУБЛИКАЦИЯ ТУКА, НО С НОВИ ДОПЪЛНЕНИЯ ОТ БЕСЕДИТЕ И ОЩЕ КОМЕНТАРИ. Не всеки знае - дори и най-напреднали духовни хора, - че за излизането от ада се държат изпити. Един от най-важните е да се вживеем съвършено в ролята на адвокат, когато тече съдебен процес в астрала срещу някого, когото не сме одобрявали на Земята. Да бъдем негов блестящ защитник, независимо колко е силен Прокурорът и какво ще реши Съдията. Не само това, но и да видят в аурата ни дали сме обикнали тази душа, даже и да се води процес срещу самия Дявол. От Словото знаем, че Христос е Адвокатът - Защитникът на всяка душа, Дяволът е Прокурорът, а Бог - Съдията. Едни не могат да не обичат, други не могат да не мразят, трети изразяват Истината точно, но с благ език и любовни чувства. По вида и поведението ни се разпознава всеки от нас от кого точно сме родени - имаме наследствените черти съответния баща, включително и езика му.

АДОЛФ ХИТЛЕР е бил доста добър художник, рисувал е професионално и Майката Божия с Младенеца, и хубави пейзажи. На Небето има и такова изпитание: какво ще кажеш за някой лош човек или за лошо събитие. Дежурните дяволи и херувими нарочно почват да го хулят, а Комисията гледа как ще реагираме. Хулят не само известни личности, но и конкретно хората, които не сме одобрявали на земята или са ни сторили най-големите злини. Ако ги укорим - хайде обратно на Земята! Ако кажем поне една добра дума в защита на такъв, съкращаваме присъдата си. Майката на Марк Твен, например, се е молила всяка вечер за душата на Дявола. Ще каже някой, запознат с този прийом на Комисията: "Нямаш право да издаваш тайни - това е подсказване!". За прокурори сме изпитани отдавна - ортаци на Дявола сме били "без проблем", защото злото сърце в много хора доминира на земята. А който отрича нещо изцяло, без да осъзнае ползата от него и да обикне душата на причинителите му, колкото и да са били грешни, той има зло сърце и дефектен ум и затова го връщат не само на Земята, но и в ада.

ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЕ, ЧЕ УЧИТЕЛЯТ и мъдреци като Сенека, Еразъм Ротердамски или др. говорят по особен начин за лошите. В извънредно опасни случаи, когато виси нож над главата им и над всичките им последователи, те изтъкват реални положителни факти от живота на лошите, за да бъдат донесени от шпионите и така тиранинът да не ликвидира незабавно някой Божи човек или цялото Му стадо. Ето, Учителят вече е бил казал за Хитлер, че е глупак, и това е донесено на властта. Обсъждал се е въпросът дали Дънов да бъде ликвидиран. Нещо повече - той предрича категорично краха на нацизма не само в беседите си. Когато веднъж немски офицери са го посетили на Изгрева, за да му покажат какъв "перфектен" хороскоп са направили за началото на експанзията им, той мигновено им посочил най-голямото им недоглеждане: Луната била на разсип.

Гордостта води към падане. Тя е предвестница към падането. Така бе с България, така ще бъде и с Германия. Така е било, така ще бъде с всеки горд човек, с всеки горд народ и държава. (Докато фарисеят не стане митар, не може да бъде християнин, ИБ , Бургас, 18.1.1915)

В България болшевизмът има две течения: едното буржоазно-болшевишко - то е съвременният фашизъм, - и пролетарско-болшевишко. Те са двете течения, най-силни сега. (Никаква лъжа, СБ , ИБ , БР , София, 2.9.1924)

Църквата щяла да се обедини... Но всички, които са отишли там уж за да работят, са отишли да ядат и пият, а така обединение не може да има. Тази църква е "блудницата" - тя е жената, която седи на 7-тях хълма, а истинската църква е горе. Тукашната си служи със същите методи както политическите партии, дето има само интерес. В католическата църква се тровят - така премахват неприятелите си. И В НАШЕТО БРАТСТВО МНОЗИНА СА ВЛЕЗЛИ ОТ ИНТЕРЕС, КАТО ИГРАЯТ РОЛЯ И СЛУЖАТ НА ДВА БОГА - ТРЯБВА ДА СЕ ПАЗИТЕ И ДА РАЗПОЗНАВАТЕ КОЙ НА КОГО СЛУЖИ. Сега престъпленията се вършат по много скрит начин - без да усещаш, ти напакостяват. Вие трябва да развивате вашата интуиция, за да разбирате с кого имате работа - те всички ще си отидат. Те са като жабите, които крякат в едно блато - щом пресъхне водата, и всички жаби престават да крякат. И тия попове са все ненапреднали души, те са от черната ложа и се отличават. Криво ходят, те все имат нещо особено. А поповете, тях ги оставете - тям от другаде ще им дойде. Техните деяния са насъскване от католичеството, от папата - аз ги наричам "черните манафи". Това, което става, е все папство - италиански фашизъм. Те насъскват и нашето духовенство. И Мусолини ги гони, те го накараха да се обяви против масоните, но от Америка го нагънаха, стегнаха го и той се скара с папата. Те изгориха и именията на Щайнера, но сега /антропософите/ по-хубаво училище правят. Католиците ги разгониха и гонят ги отвсякъде. Гръцката църква се прочиства навсякъде. И в Русия разгониха свещеничествата. Масоните искат и ще успеят да респектират папата, те имат организация твърде здрава. Какво ново ще внесе духовенството при сегашното си състояние? - Нищо! Те нямат методи, хора; тяхното не е възпитание, а дресировка! Духовенството в Италия, Испания и Франция отслабва. Само в Испания засега има повечко влияние, но духовенството вече си отива. (На разговор с Учителя, ИБ , София, 19.4.1927)

Правилното движение в света създава един кръст - свастика, на която е основано цялото движение. Земята се движи по този начин. (Ще влезе Духът, НБ , София, 25.12.1932) КОМЕНТАР: Зависи коя свастика е на Бялата ложа и коя - на Черната. Хитлер е взел от Тибет свастиката на черната ложа там, а не на Бялото Братство в тази свещена страна. Всички галактики, подобни на свастика, се въртят точно обратно на разрушителната. Ето по-подробно тук:

 https://ltraditionalist.livejournal.com/661360.html 

В църквата "Христос Пантократор" (Вседържител) в Несебър, например, има цели редове от леви и десни свастики една до друга. Твърдението в цитирания руски сайт, че който използва и двете свастики, служи едномременно и на Бога, и на дявола, в едни случаи може да е вярно, но в най-върховен смисъл, Христос е Господар и на Небето, и на ада. Именно затова е "Вседържител".

Германците очакват, че Хитлер ще дойде да оправи света. - Нито Хитлер, нито който и да е в света не може да оправи света! (Да правим добро, НБ , София, 22.10.1933)

Като дойде Хитлер в Германия, много видни професори се самоубиха. Те не можаха да изтърпят физически един нов ред на нещата. Хитлер има една расова идея - да подобри германците. Това е нещо, което се прави отново не е за пръв път. Това, което Хитлер прави в Германия, го имаха и евреите. Мойсей, който водеше евреите към Палестина, имаше всичките строги разпореждания.. Хитлер върви по пътя, по който Мойсей е вървял. (Същественото в живота, МОК , София, 8.12.1933)

Това, което спаси Георги Димитров, беше неговата смелост. Хитлер се възхити от него. Във вестник "Мир" пишеше: "Хитлер каза, че този герой заслужава да бъде освободен". Смел човек, не е страхлив! Георги Димитров казал: "Вие, германците, когато се биехте с римляните за своята свобода, ние бяхме най-културният народ, носехме култура на света. Искате да ме съдите. - Аз съм българин. Свободен човек съм, трябва да си изкажа мнението. Вие мислите, че като сте германци, сте културни. Това не е култура! " И Георги Димитров направи паралел, че това, което е казал той, това е казал и Хитлер. Тогава Хитлер казал: "Да си върви! Той прилича на мене." Писанието казва: "Бог помага на смелите хора! " Не пред слабия, но пред силния човек ще кажеш: "Ти знаеш ли, че Бог ме е създал? Махни се от пътя ми! Сега ще ти покажа, че съм силен." (Едно ви трябва, ООК , София, 15.1.1936)

Свастиката е един кръст в движение. Когато мъчнотиите започнат да се движат, то е свастика. Търпението е то. Работата е тръгнала малко наред. (До мажор и ре мажор, МОК , София, 8.5.1936)

Какво има комунизмът? - Той е една вода, която слиза отгоре. Всичко помита. Но като слезе в полето, утихне и пои градините. Фашизмът, комунизмът - всичко това са начини Божественото, като дойде, всички тия учения да служат на Бога, нищо повече! Философи, поети, мъже, жени - всички служат на Бога! Няма никой, който да не служи на Бога! Един комунист казва: „Прилагаме учението на братството“. Много хубаво. Фашизмът казва: „Старото запазваме“. Много хубаво. Някой казва: „Той е безверник“. - Няма безверници по света. Има верующи в разни системи. В едно учение ти си безверник, а пък в друго учение ти си верующ. (Мелодия и хармония. Кръг – елипса, парабола – хипербола, ООК , София, 13.1.1937)

Сега американското правителство се извинява пред германското, че кметът на града Ню Йорк е казал няколко обидни, няколко непристойни думи по адрес на Хитлера. Американското правителство се обяснява по следния начин: „Ние съжаляваме за тези думи, казани по адрес на Хитлера, виждаме, че кметът не е постъпил добре, но в Америка всеки гражданин е свободен да се изказва, да има свое мнение. Ако ти си позволиш да кажеш нещо непристойно по отношение на природата, както този кмет е постъпил спрямо Хитлера, веднага ще ти искат извинение. (В начало Бог създаде небето и земята, НБ , София, 7.3.1937)

Идете в Германия сега, и ако кажеш нещо против Хитлер, веднага ще намериш затвора. На немски как се казва „Да живее Хитлер“? - "Хайл Хитлер!". Като видиш портрета на Хитлер да кажеш: "Хайл Хитлер!" Ако не кажеш, ще намериш затвора. Ако идеш в Италия, ще кажеш: "Да живее Мусолини!" Съгласен съм, ами ако не кажем: "Да бъде Словото Божие!", какво ще бъде? Няма ли да намерим затвора? Хитлер иде вече. Хитлер е "Господ" сега. И Мусолини е "Господ", и Сталин е "Господ". Хитлер си върши много добре работата. Опасността не е в Мусолини, Мусолини си върши много добре работата. Всички си вършат работата. Единственото нещо на хората, което липсва, е че хората към себе си имат по-голяма любов, отколкото към Господа. (Блажени сте ако любите!, НБ , София, 3.7.1938)

Сега имаше във вестника за Адолф Хитлер. Той бил прост войник. Запознал се с някой капитан, сегашният негов приятел Едеман. Като подофицер, Хитлер бил в неговата рота. Той го представил за възнаграждение на железния кръст и за други такива почтени ордени. Никога не го представил да се повиши в чин. Казва: „Той е особен човек - ако о повиша, ще го разваля.“ Той дал да се възнагради с всевъзможни георгьовски ордени, но никога не го представил за повишение. Казва: „Опасно е да му се даде чин.“ И той останал подофицер. И природата ни дава гергьовски кръстове, но не такива чинове. Но този, който бил подофицер, е водач на целия германски народ, значи, един умен човек. Един човек, който съумява да води един народ от 70 милиона, е умен човек. Вие казвате за Мусолини. - И той е учен човек. Той се крил в Швейцария под мостовете. Сега Швейцария трябваше да отнеме тази присъда. Значи, не е глупав Мусолини. Тия хора не се срамуват от своето минало. Понякой път човек трябва да има амбиция в света. Ако вие не можете да приложите онова, което имате в себе си, какво ще направите? Вас ви е страх. Писанието казва: Страхливите няма да наследят Царството Божие.(Да Му служим без страх, НБ , София, 18.9.1938) КОМЕНТАР: Засега не откриваме сведения за споменатия в беседата "капитан Едеман" - командир на Хитлер през 1914 г. Възможно е да е бил Филип Енгелхардт (1866-1945), комуто Хитлер бил спасил живота по време на битките с англичаните.

Отиват при Хитлера една група жени да искат нещо от него. Една млада госпожица носила в себе си една "бомба", която "експлодирала". Като експлодирала "бомбата", Хитлер се усмихнал. Всички други трепнали, но той само са поусмихнал, че не го е страх от такива книжни бомби. Значи, самообладание има. Казва: „Бомбата ви е много хубава, тя стимулира държавните мъже.“ Героят е герой." (23 декември 1938, "Трите закона")

По някой път казваме „Хитлер“ - какво значи? „Хит“ значи топлина, „лер“ – учител... Хитлер значи "учител на топлината". Сгорещява германците, сплотява ги. Щом не говори добре, е празен. Щом говори както трябва, той е учител. (Здравословното състояние на човешката душа, ООК , София, 4.1.1939)

Ако вие сте в Германия, няма така свободно да ви се позволи да изповядвате каквото и да е учение. Ако сте в Германия, ще кажат: "Да живее Хитлер!" И ако речеш да проповядваш, ще се намериш в затвора. И ако в Германия кажеш една обидна дума за Хитлер, ще те затворят. Ако накрая на речта кажеш една лоша дума, ще идеш в затвора. Само ако кажеш „Аз не искам да зная нищо за Хитлер“, ще намериш затвора." (12 февруари 1939, "Качества на силния човек")

В какво седи силата на Хитлер, който има 80 милиона хора около себе си, който ги е събрал, организирал ги е да мислят като него? Той прав ли е? Той мисли, че така ще се оправи света. (Доста е на деня, НБ , София, 2.4.1939)

"Четете историята на Хитлер. Вижте през какви страдания, през какви изпитания е минал той, а днес се е качил нависоко. Но знаете ли нататък какво ще стане? Вие виждате сегашното, но не знаете какво ще стане. Хубавото в Хитлер е, че човекът при всички страдания си е казвал: „Аз ще надмогна всички страдания!“ Човек може да победи своята съдба. Ти казваш: „Хитлер колко лош човек е!“ Не, ти не разбираш Хитлер. Поучавай се от Хитлер. „Хит“ на английски значи да удариш някого, но „хит“ значи и топлина. Ти трябва да имаш достатъчно топлина в себе си, за да можеш да поставиш всяка мъчнотия в огъня на своето сърце и да я стопиш. И като я стопиш, да направиш от нея каквото ти искаш." (26 април 1939, "Симфония на щастието")

Представете си, че вие сте в Германия и кажете само една обидна дума на Хитлер, знаете ли какво ще стане? (Божието благословение, НБ , София, 14.5.1939)

Сега, като гледам по вестниците, виждам как са наредени всички държавни глави - всички, които ръководят държавите - и си казвам: "Ето хората, които днес създават нещастието на света!" Някои от тях са много умни, но някои от тях имат големи амбиции, амбициите им са повече от ума. На първо място турили папа Пий XII, след него Хитлер, после Сталин - и т.н. (Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека, НБ , София, 31.12.1939)

Според мене, Хитлер играе ролята на пророк Илия. Хитлер притеснява религията. Каква религия е тази? - Ако е религия на любовта, разбирам. Трябва да се установи правото в света. Всички народи трябва да разберат, че правото е право за всички. Бог е Бог за всички, не е само за един народ. Бог не е само Бог на англичаните, на германците или на французите, или на русите, или на българите. Бог е Бог на всички. Всички трябва да Му служат. (Ако имате вяра, НБ , София, 21.1.1940)

Отива сестрата на Хитлер - на един такъв голям човек в Германия, - отива при брата си и той ѝ казва: „Къде да те сложа, ти нищо не знаеш, много си проста! На каква служба да те сложа?“ Справедлив е човекът. Тя мисли, че брат ѝ вече може да я настани някъде. Някои хора, като повярват в Бога, казват: „Той ще ни намери някаква служба“, понеже били повярвали в Господа. Господ казва: „Какво сте научили? Не знаете да пеете, а капелмайстор искате да станете...". (30 юни 1940, "Първата запалка")

Ако идеш в съветска Русия, нямаш право да мислиш за Господа. Там такива работи не се позволяват. В съветска Русия забраниха всичките философии, и едва преди една година позволиха да се четат всичко, каквото са писали философите. Ако идете в Германия, вие не може да кажете: "Аз тъй мисля". Ако идете в Италия, и там не може да мислиш каквото искаш. Ще мислиш, каквото фашистите мислят. В Германия, като идеш, ще мислиш каквото германците мислят. В Русия, ако идеш, ще мислиш каквото русите мислят. Питам тогава: де е свободата? В какво седи свободата? Най-първо, съвременните хора нямат едно понятие какво нещо е свободата. (Зло и добро, МОК , София, 9.8.1940)

Знакът на Хитлера – то е животът в движение. (Една седмица в рая, ООК , София, 9.10.1940) КОМЕНТАР: Въпреки бележката по-горе, обратната свастика е също служител на живота: в цялата вселена също стават разрушения на старото, за да се подготвят условия за новото. Нима не са такова нещо и нещастията, болестите и смъртта?

Вчера седим тук и един брат говори. Казвам му: "Не се месете в политиката! Опасна работа е да се говори за политика! Хитлер отиде и нападна Белгия и Холандия. Казвам: отиде да освободи Вилхелм, нали е в Холандия?..." ... Братът ме гледа... - Хитлер отива да освободи брата си - толкоз години не го е виждал, освобождава го... Държат го пленник...." (12 май 1940, "Здравословно гледище") КОМЕНТАР: Не се знае дали този "брат", който е отишъл при Учителя, не е бил доносник със специална задача. Като чува тия думи, обърква се, не знае какво да мисли. Понеже е прост, не разбира иронията на Учителя, но ще предаде думите му положително...„ „Знакът на Хитлера – то е животът в движение. (Една седмица в рая, ООК , София, 9.10.1940)

 „Сега ми разправяха: две дами седят в трамвая и говорят за политика. Едната казва: ”Хитлер ни донесе тази беля!”. Детективи има там - хващат ги, арестуват ги. Вие седите и си давате мнението кой е виноват... - Кой е виноват, не се знае. Един камък се търкаля отгоре, от планината. Този камък от само себе си ли се търкаля? Дошла голяма буря или земетресение. Той от себе си не го прави. Изгубил си равновесието по един наклон - и се търкаля. Не можеш да кажеш на един камък: ”Защо се търкаляш?”, де му е пътя. Вие имате една неприятност в света, то е един камък, който се търкаля. То е един "адепт", който слиза по пътя. (Трите връзки, ООК , София, 26.2.1941)

Сега някои може да сте болшевици, някои може да сте хитлеристи. Болшевизмът добре дошъл и хитлеризмът добре дошъл, но болшевизъм, който носи любов, който носи мъдрост, който носи истина – добре дошъл. За хитлеризма е същото. Хитлеризъм, който носи същото, пак добре дошъл. Пита ме един: „Как мислиш, кои са по-прави – комунистите ли са прави, хитлеристите ли, демократите ли, богатите ли, сиромасите ли?" - Казвам: комунисти не се раждат хората, хитлеристи не се раждат – те отпосле станаха.(И рече им, НБ , София, 29.6.1941)

Ако отидеш в Германия, няма да кажеш добър ден, но ще кажеш “Хайл Хитлер”. (От север към юг, СБ , София, 22.9.1941)

Сега, при новия ред, уреждат комитет от жени – нов ред иде на земята. Старият ред – фашизмът - си отива, гонят го. "Фашизъм" наричам затворените интервали. Българският народ от години е със затворени интервали. Едва сега се явяват отворените интервали на хармонията. Образувайте един комитет от десет жени. (Като децата, ИБ , ПС , София, 12.11.1944)

ПРЕДИ ГОДИНИ КУБРТ ТОМОВ ИЗДАДЕ ОФИЦИАЛНО СВОЯ КНИГА СЪС СОЛИДНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ОТ МНОГО СВЕТОВНИ УЧЕНИ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ ПРОТИВ ОФИЦИАЛНАТА ВЕРСИЯ ЗА ХОЛОКОСТА. ЕТО КАКВО КАЗВА И УИКИПЕДИЯТА: 

https://bg.wikipedia.org/wiki/Отричане_на_Холокоста

 

 

26.06.2021 г. 17,04 ч.

 

https://www.youtube.com/watch?v=GVD-_UkaVt0

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Човекът на любовта има съвсем други движения. Каква пластичност има в неговото тяло! Като се движи, той има такава пластичност, каквато художниците не са и сънували. Някои хора говорят за любовта, а не са подвижни. Тромави са, а все за любовта говорят. В човека на любовта всичко е трепет, свещен трепет! Всичко трепти, и звук има. Когато пее, в гласа му звучи любовта. Когато се движи, в неговия ход звучи любовта.“ (1942.12.13н.Любовта бе в началото)

РАЗДВИЖЍ ТОЗИ УНИКАЛЕН ЕПИЗОД ОТ "ПОКАХОНТАС"!

 

 

26.06.2021 г. 18,37 ч.

 

https://www.youtube.com/watch?v=WSaqeXE-dKE

 

УЧИТЕЛЯТ: „Преди години, гледам една много красива дама - отиваше да купува колбаси, наденици. Като влезе вътре, като погледна, като се отвориха очите ѝ, нещо зверско имаше. След като взе колбасите, тури ги в чантата - и лицето ѝ стана пак като икона...“ (1942.12.13н.Любовта бе в началото)

В „ЗЕЛЕНАТА ПЛАНЕТА“ СЛУЧАЯТ НЕ Е ТОЧНО СЪЩИЯТ, но си заслужава този филм да се изгледа целият... И смях ще падне! (La Belle Verte, 1996). Сложил съм го с български субтитри в http://toyonus.com/601.Lyubimi%20filmi/

 

 

26.06.2021 г. 18,46 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ако тебе те е страх, че без пари не можеш да живееш, ти не си човек.“ (1942.12.13н.Любовта бе в началото)

 

 

 

 

26.06.2021 г. 19,03 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Вие обвинявате младите... - Истински религиозни хора са младите! Младата мома е религиозна, младият момък е религиозен. Старите хора не са религиозни. Защо не са религиозни? Мислите ли, че онзи стар дядо, който е позволил да остарее бабата, че той я е обичал? Мислите ли, че онази стара баба, която е позволила дядото да остарее, че тя го обича? Вземете пример какво казва младият момък. Младият момък, като види момата, само от едното виждане казва: „Аз съм готов да дам целия си живот за тебе!“ Само като я види - и целия си живот дава. Какво богатство - само за едно гледане! Привилегия счита да даде живота си. Като я види - и е готов да даде всичко, което има. Укорявате младите хора... Само че младите хора в първата фаза са добри, но във втората казват: „Много дадох“ - и започват да намаляват, намаляват, докато най-после тяхната визита стане един лев… Ако ти за любовта не си готов да жертваш всичко, твоята любов е човешка. Ако ти в любовта мислиш, че ще изгубиш нещо, това са човешки понятия за любовта. Ако ти в света, като обичаш, мислиш, че ще изгубиш, твоите понятия са човешки. Любовта ще те въведе във връзка с всички разумни същества в Живота, ще отвори всичките врати навсякъде, дето има интелигентност - да те приемат като добре дошъл брат или добре дошла сестра.“ (1942.12.13н.Любовта бе в началото.

 

 

26.06.2021 г. 19,22 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Представете си, че вие, съвременните хора, отивате при Господа. Ще ви попита Господ: „Вие какво направихте с вашия ум, какво измислихте, какво благо направихте на света, с вашето тяло какво благо принесохте, с вашето тяло какво благо допринесохте на света?“ Вие с какво ще се похвалите? Гледам ви тук - вие, които ме слушате: всеки излезе и иска да намери истината само за себе си. Само за себе си мислите! Престанете да мислите за себе си!“ (1942.12.13н.Любовта бе в началото)

 

САМО ИСТИНАТА ЛИ ТЪРСИМ ЗА СЕБЕ СИ?... А любовта, изявата - и пр.?

 

 

26.06.2021 г. 19,47 ч.

 

https://www.youtube.com/watch?v=vSHO5sHTIJc

 

ЕГОИСТЪТ Е ЕГОИСТ НЕ САМО ПО ОТНОШЕНИЕ НА БЛИЖНИЯ, НО И НА СЕБЕ СИ, особено ако е жертва на небожествен морал, небожествено учение. И паник-атаките не закъсняват...

В ЕПИЗОДА ПО-ДОЛУ ОТ „ДА ЗАЩИТИШ ЖИВОТА СИ“ – Defending Your Life (1991), - ангелът в човешки дрехи казва на Дениъл след смъртта му, че главният грях в живота му е, ЧЕ НИКОГА НЕ Е ОБИЧАЛ ИСТИНСКИ СЕБЕ СИ. Който не е гледал този филм или го няма, може да си го изтегли: и той е сложен с български субтитри в

http://toyonus.com/601.Lyubimi%20filmi/

 

УЧИТЕЛЯТ: „Досега има два закона в света: Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила; да възлюбиш и ближния като себе си. Третият закон, който не е бил, сега е: Да възлюбиш и себе си.

Вие себе си още не сте възлюбили. Вие си правите пакост! Вие за себе си мислите лоши неща, измъчвате се, мислите лошо за своята душа, мислите лошо за своето сърце, мислите лошо за своя ум. Казвате: „Умът ми не струва, сърцето ми не струва.“ Няма да опетнявате сърцето си! Вие носите опетнени сърца на миналото, вие носите опетнени умове на миналото, вие носите опетнени души на миналото. Законът е да обичаш себе си, да не петниш себе си. Никога не допущайте отрицателни мисли! Ти измъчваш себе си, измъчваш сърцето си, измъчваш душата си. С една отрицателна постъпка ти измъчваш душата си. Ако ние мъчим душата си, какво ще придобием?“ (1942.12.13н.Любовта бе в началото)

ЕДИНСТВЕНО ИСТИНАТА ЛИ ТЪРСИМ И ПОДСИГУРЯВАМЕ САМО ЗА СЕБЕ СИ?... А любовта, изявата - и пр.?

 

 

26.06.2021 г. 20,33 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Някой стар българин на близо 100 години има 5–6 сина, има 5–6 снахи, които не са разделени. Той ще каже на младата, която е на 21 години – не на старата си снаха, но на младата си снаха – да му омеси пита. Той казва на младата, която е дошла от Бога и носи Любов. У онези, които са живели по-дълго време на Земята, любовта е изчезнала, загубили са я, укоряват го. Като му сготви младата, мед му пада на сърцето на дядото, казва: „Господ да те поживи! Препоръчвам и на вас: не търсете стари вярващи, но които вчера са повярвали да ви омесят една пита и да ви кажат едно „Заповядайте“. Те, като омесят питата, мед ще ви падне на сърцето. Старият ще го увърта, ще го увърта - и нищо няма да излезе. “ (1942.12.13н.Любовта бе в началото)

 

 

26.06.2021 г. 21,21 ч.

https://www.youtube.com/watch?v=cxaIeoXEaZ0

 

ЧИТЕЛЯТ: „Един млад момък го питали: „Защо обичаш оная мома?“ - Казва: „Аз бях осакатен от ревматизъм, имах разстроено сърце, имах разстроени дробове, умът ми беше разстроен. Като я видях, ревматизмът ми изчезна, сърцето ми се намести, дробовете се оправиха, започнах да дишам хубаво.“ Казва: „Как да не я обичам? Ако не я обичам, трябва да умра. Ще я обичам!““

(1942.12.13н.Любовта бе в началото)

 

 

27.06.2021 г. 07,02 ч.

 

 

В ЕДНА ОТ СКОРОШНИТЕ ПУБЛИКАЦИИ ТУК СЕ ЦИТИРА МИСЪЛ ОТ СЛОВОТО ЗА ПЕРИОДИЧНОСТТА НА ЛЮБОВТА. Някои хора казаха, че не са я разбрали, но това важи и за всички нас, тъй като проумяването на този закон е далечно бъдеще не само за хората, но и за много ангели и богове. Ние разбираме повече импулсите на сърцето си, на ума, на душата си. Но когато в дадено същество, създадено от Бога, има наченки от пробуждане на ДУХА, в него се явява необходимостта от ПЕРИОДИЧНО САМОТА, от опазване на Индивидуалния Жизнен Радиус. За да живее, той трябва да диша самота и разнообразие. Духът се проявява и с нуждата да общуваме с ПОВЕЧЕ същества и да творим, да сме свободни, да ходим по нови пътища. Той оцелява, само когато е верен на себе си. Ако тия потребности на духа не се насищат периодически, в нас настъпват необратими деформации на всички нива, които завършват с физическа смърт.

УЧИТЕЛЯТ:

Ще дойде ден, когато отношенията между мъже и жени ще бъдат отношения между души. Тогава, ако мъжът е на земята, жената ще бъде на луната или на слънцето; ако жената е на земята, мъжът ще бъде на луната или на слънцето и оттам ще си телеграфират, ще влизат във взаимни отношения и разбирания. Те ще могат само от време на време да се срещат заедно или на земята, или на луната, или на слънцето - и после пак да се разделят. Може ли да има по-хармоничен живот от този? Какво пo-идеално съчетание между две души от това? Ще има ли тогава горчиви думи и обиди между мъжа и жената? - Те ще трептят, ще очакват момента да се срещнат и да си разменят няколко хубави мисли и чувства. Само при такива отношения може да съществува любов между мъжа и жената. ( Право мислѝ!, ООК , София, 14.7.1926)

Някои хора мислят, че са свободни, а всъщност, всички са впрегнати – някъде по двама, някъде – по трима или по четирима заедно. От време на време ви разпрягат, да си починете. (Пръбѫдване, НБ , София, 27.5.1917)

Докато сме в затвор, при нас ще влизат стражари да ни бият. В затвор може ли да има блаженство? – Няма любов в затворите? Ще влизат в затворите да правят ревизия, от време на време ще те пускат навън за 5-10-15 минути, за половин час. И после пак ще влезеш в затвора. Всичко там е отмерено. Това е съвременният живот – да сме затворени. Ние всички сме затворници: свещеникът, съдията, учителят, майката, бащата – всички са затворени. (Четирите съвета, СБ ,БР , В.Търново, 21.8.1921)

Докато живее само на физическия свят, човек постоянно е изложен на погрешки. Гордостта така се подкрадва в него, както в младия момък мисълта за някоя красива мома, че само той има право да се разхожда, да се разговаря с нея и да й се радва. И момата, в която гордостта взима надмощие, мисли, че само тя има право да се разхожда и разговаря с красивия момък. Горделивият момък и горделивата мома се разхождат заедно и от време на време поглеждат към хората, за да разберат, мислят ли и те, че са един за друг, че само те имат право да се разговарят и разхождат заедно. (Гордост и ревност, МОК , София, 31.8.1928)

Ако се съберат на едно място двама души, които имат положително електричество в себе си, те непременно ще се отблъснат; ако влязат в разговор помежду си, след раздялата те веднага ще изпитат неразположение на духа си, недоволство. Ако в дадения случай единият от тях не може да превърне положителното електричество в отрицателно, тогава те трябва съзнателно да се разделят, временно поне, и всеки да потърси за себе си другар с електричество, противоположно на своето; иначе във всекиго ще се събуди някакво враждебно чувство по отношение на другия, вследствие на което той ще прояви активност в характера си и най-после, като резултат на тази активност, ще дойде грубостта. Дали този човек е мъж, или е жена, е безразлично - той ще изяви своята грубост, понеже електричеството се движи по къси линии, а грубостта се проявява по най-късите линии. Ако се съберат на едно място двама души с отрицателно електричество в себе си, те пак ще се отблъснат, вследствие на което между тях ще се яви известно недоволство, съмнение, страх - те ще се страхуват един от друг. Следователно, когато се срещнат двама души с положително електричество в себе си, те ще станат толкова активни, че ще се бият, ще се дуелират помежду си; ако пък се съберат на едно място двама души с отрицателно електричество в себе си, те няма да се бият, няма да се дуелират от страх за живота си, но между тях ще се яви лицемерие, измама. (Закон за енергиите, МОК , София, 10.5.1922)

Мъж и жена могат да се разделят само заради своите убеждения. (Плодовете на Духа, НБ , София, 3.2.1924)

Всички неща в света идват периодично. Даровете на Бога идат чрез ритъма. Човек трябва да разбира закона на ритъма. (Музикално утро. Седемте принципа, ООК , София, 1.12.1937)

Във всичките закони има периодичност, и тази периодичност зависи от вътрешните закони на битието. Ученикът трябва да разбира ония периодически закони, които действат. (Ненаписаните закони, НБ , София, 6.11.1921)

И чувствата идват периодически. Има течение на чувствата, и туй течение приижда периодически.(Правила за живота, ООК , София, 27.4.1922)

Същият закон е и тук: ако ние оставим тази божествена любов да говори в душите ни – а тя идва периодически, – ще можем да я възприемем. Тя еднакво действа, но понеже ние едновременно се движим и в света, и около Бога, то положението ни постоянно се мени. Всякога ние нямаме еднакво разположение за Любовта. (Съвършеният мъж, СБ , В.Търново, 19.8.1922)

Желанията, подтиците, стремежите на човека се явяват периодически. (Закон за съотношения, МОК , София, 13.12.1922)

Необикновените неща са красивите неща в света, които идват рядко, периодически.(Стотникът, НБ , София, 8.9.1929)

Любовта, това е най-великата наука, която съществува на земята, единствената сила, която облагородява хората, и тя се проявява периодически. (Станете вие, които спите!, НБ , София, 13.2.1938)

Когато дойдат божествените подбуждения, трябва да ги знаем. И тях да ги не изпущаме. Не всяко подбуждение е божествено. Те идат периодически. (Божествени импулси, ИБ , ПС , София, 22.11.1944)

Ще имаш Свободата, която никой не ще ти отнеме; ще притежаваш Мира, който никой не ще ти наруши, и щастието, от което никой не ще те лиши. (Своенравието, ИБ , 1903)

Целта на човешкия живот не е само развитието на душата, но и придобиването на свободата, която е изгубила; следователно, свободата е цел. В този път на придобиване на свободата, истината е посредница. Тя е ръководител, който може да изведе душата към мястото на свободата, която е извор, от който тя, душата, всякога трябва да се ползува. (Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 27.8.1910)

Свободата е, когато скритият душевен, могъществен живот се извади от едни условия, пречещи на развоя и проявата му, в условия, благоприятни за този развой и проява. Значи, свободата е следствие на спасението. (Поздрав за новата 1914 г. Към всички, ИБ , София, 19.1.1914)

Свободата е едно качество на духа. (Познайте Истината, и Истината ще ви освободи, ИБ , Бургас, 29.4.1914)

Който не е от Сатаната, трябва да служи на човечеството безкористно, от любов към него, и дори да се жертва за него. Щом искате награда или първо място, или да оправите света, вие не изпълнявате закона за Свободата - Духът не е във вас. Трябва да бъдете последни в света, за да бъдете първи пред Бога. Станете ли първи в света, вие сте последни пред Бога. ТОВА е, което аз зная! Не искам човешка слава, предпочитам Бог да мисли добре за мене. Като проповядвам това, някои от вас не го вземат за себе си и казват: „Аз не съм такъв - еди-кой си е такъв...“ – Това е от лукаваго. (Свобода на Духа, НБ, 5.9.1915)

Когато Истината започне да се ражда във вас, вие ще захванете да чувствате свободата. (Истината, НБ , 24.4.1916)

Господ е дал на човека свободата да прави всичко, което намисли, но за всяко нещо ще изпита последствията. (Поради радостта, НБ , София, 8.10.1916)

Всички, които ме слушате, ако искате да вървите въ този пѫть, който е пѫть на Свободата, освободете се отъ тѣзи голѣми грижи, които имате. (Яков и Исав, НБ , София, 8.4.1917)

С други думи казано: когото Духът е посетил, той коренно се изменя. Това не значи, че е заминал за другия свят, но той се намира в положението на мома, която среща възлюбения си. Години наред тя е очаквала възлюбения си, и като го срещне, напуска баща си, майка си, братята и сестрите си и тръгва с него. Преди да срещне възлюбения си, момата се е чувствала като в окови. Щом срещне възлюбения си, т.е. Духа, тя хвърля оковите и се радва на свободата си. Духът я учи и освобождава от ограниченията. Ще кажат някои, че това е заблуждение. - Кой каквото ще да казва, Духът знае Истината, а душата търси Знанието и Свободата. Щом го намери, тя от нищо не се стеснява – тя се е домогнала до реалността на живота. (В истия час, НБ , София, 14.7.1918)

 

 

27.06.2021 г. 13,00 ч.

 

 

ЕЛЕМЕНТИ ОТ БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА

УЧИТЕЛЯТ: „ТОВА е човекът, роден от Бога: да се радваш на онова, което Той е създал! Да се радваме на ЛЮБОВТА В СВЕТА, да се радваме на ония блага, които ВЪЗПРИЕМАМЕ.” (1942.12.13н. Любовта бе в началото)

- ДВЕ ИЗРЕЧЕНИЯ С 4 ФУНДАМЕНТАЛНИ РАЗКОВНИЧЕТА и техни разклонения, представляващи теореми, обратни теореми, леми, следствия, забележки и твърдения в божествената наука.

1.Съществуват хора и неща, които са създадени от Бога, както и такива, които не са създадени от Бога. Несъздадените от Бога са вътре в Бога, защото няма нищо извън Бога. Той може да не съизволява с тях и действията им и да не ги одобрява, но те са допуснати от Него с някаква много дълбока и важна цел. Когато попадат на тях, създадените от Бога изпитват велико страдание поради отчуждението си от Любовта, т.е. от Бога. По тази причина те са способни да изпитат едно от най-великите и прекрасни чувства, непознати на непропадалите в тия светове: НОСТАЛГИЯТА ПО ЛЮБОВТА, Т.Е. ПО БОГА – НОСТАЛГИЯ ДО РАЗРИДАВАНЕ.

2. Роденият от Бога се радва на хората и нещата, създадени от Бога, и не се радва на нещата, несъздадени от Бога. Несъздаденият от Бога не се радва на хората и нещата, създадени от Бога, а се радва на хората и нещата, несъздадени от Бога. Несъздаденият от Бога има потенциал да се превърне в създаден от Бога, ако започне да се радва на създаденото от Бога и да не се радва на несъздаденото от Бога. Създаденият от Бога има свободата да се радва на несъздаденото от Бога, за да се научи какво се случва, като следствие от това. Някои създадени от Бога се радват на несъздаденото от Бога и се обменят с него не поради падение и лош личен вкус, а като жертвени человеци, богове и ангели, като съработници на Бога в трансформациите, в спасението на падналите и в усъвършенстването на Битието.

3.Роденият от Бога се радва на ЛЮБОВТА В СВЕТА, понеже знае, че Любовта и Светът са форми на съществуване на Бога. Тази радост се изразява в щастие и блаженство от постоянното, пълно и безкористно самораздаване, от обмяната с хора и неща, родени от Бога. Нероденият от Бога не може да се радва нито на Любовта, нито на Света, тъй като си мисли, че те не са форми на съществуване на Бога, а творения на дявола. По тази причина той бяга от тях и проповядва учения, обявяващи Любовта и Света за небожествени. Има и неродени от Бога, създаващи свой свят, в който проповядват любовта като удоволствие, породено от продукти на насилието и разложението. Проповядват още два вида удоволствие, неродено от Бога: удоволствието като завладяване и лично притежаване на неща и хора; и удоволстването с неща и хора, неродени от Бога, или с такива, които са забравили, че са родени от Бога. Бог е допуснал тази забрава, за да проучват съществата бездните на драматичното и трагичното, причините за болестите, погрозняването, остаряването и смъртта. За да изпитат сладостта на припомнането и божествения плач, великото щастие на покаянието, дара на най-върховното блаженство – възвръщането в обятията на Бога. Това възвръщане става в обятията на самотата и на създаденото от Бога и в постоянното им редуване, когато сме в рамките на времето и пространството.

4.Роденият от Бога се радва на благата, родени от Бога само тогава, КОГАТО ГИ ВЪЗПРИЕМА. В противен случай той бърже или постепенно се превръща в хората и нещата, неродени от Бога. Започва да възприема ТЕХНИТЕ блага, които са всъщност отрови и разрушители, и затова споделя участта на неродените от Бога. При все това, искрата от Бога в родения от Бога никога не угасва, дори и да се смали до атом и да мъждука почти невидима и с последни сили. Тя пази в себе си спомена за произхода на родения от Бога и потенциала той да се осъзнае, да се откаже от благата на неродените от Бога и да започне отново да възприема с охота благата, родени от Бога; благата на родените от Бога.

 

 

27.06.2021 г. 18,26 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Обикновените работи развалят работите. Едно и също нещо се втръсва на човека. Казвате, например: „Любов, любов, любов...“. Какво нещо е любовта? - Любовта е колективна дума. Вие не сте виждали любовта. Тя има двайсет и пет милиона дрехи. Най-красивите още не сте ги виждали. Не сте виждали любовта в нейните двайсет и пет милиона облекла!” (1942.12.13у.Усмихвай се!)

 

 

27.06.2021 г. 19,22 ч.

 

 

ОТНОВО ЕДИН ОТ НАЙ-ФРАПИРАЩИТЕ БОЖЕСТВЕНИ АБСУРДИ НА СЛОВОТО: „ВОЙНАТА Е НАЙ-ГОЛЯМОТО БЛАГО В СВЕТА“. Това могат да го разберат само хората, които са станали като децата - не като обикновените деца.

УЧИТЕЛЯТ: „Има едно „детинство“, което премахва всички противоречия в живота на човека – на душата му става мирно и тихо, не се смущават мислите му какво ще стане. На туй „детинство“ - ето какви са неговите идеи. ТО МИСЛИ ЗА ВОЙНАТА, ДЕТО ХОРАТА СЕ ИЗБИВАТ, КАТО ЗА НАЙ-ГОЛЯМОТО БЛАГО В СВЕТА. Когато хората се избиват, туй детинство счита, че от това ще дойде Божието благословение. Когато имате мъчнотии, това е Божията ръка, която повдига хората. Когато хората скърбят, това е благословение в живота. Обикновените деца, човешките, искат война да няма, мъчнотии да няма, скръб да няма. - ТОВА Е ЗАБЛУЖДЕНИЕ!”

(1942.12.13у.Усмихвай се!)

- Ако и днес сме във война поради митичната „пандемия“ - този път глобална война; ако сега действително тече геноцид и ако наистина той е най-масовият в цялата човешка история досега, а не блъф, това пак би трябвало да е повод за безкрайна благодарност и безкрайно щастие. Ако се окажем между късметлиите да си отидем от този свят, отново ще излезем от големия селски нужник и ще получим по-добри тела. И да не получим, и да изчезнем без следа, 1000 пъти по-добре - няма да се гърчим повече от перманентното полу-удавяне или полу-задушаване. Фактически, сега видът на планетата ни е много по-токсичен и гнусен и от най-отвратителния селски клозет. Може да сме създадени от Бога, обаче начинът ни на живот и сгъстеността ни в сатанинските мегаполиси - и вече не само там - са ни превърнали в огромни мазни топки от бели червейчета. В очите на ангелите, ние днес не сме нищо друго - даже и най-уредените и най-изявените в клозетната каша миришат по-лошо от самата нея. Ето защо всеки нормален човек, чието обоняние и вкус не са атрофирани, копнее за война, метеорит, реална пандемия или глобално земетресение повече от всичко друго.

 

 

27.06.2021 г. 21,17 ч.

  

ОБЯСНЕНИЕ В СЪЩИЯ ДУХ:

УЧИТЕЛЯТ: „Когато светът страда, БОГ работи върху него. Когато светът се мъчи, БОГ работи върху него. То е работа на БОГА. Следователно, не трябва да се намесвате в работата на Бога, но когато Той свърши Своята работа, тогава ще дойде нашият ред. Светът ще бъде малко по-уреден - и тогава ние ще започнем да разбираме какво нещо е животът. ” (1942.12.13у. Усмихвай се!)

СВ. ЙОСИФ НЕСЛУЧАЙНО Е БИЛ ДЪРВОДЕЛЕЦ И Е ПРЕДАЛ ЗАНАЯТА СИ И НА СИНА СИ. Дървото е символ на егото, Бог ни обработва със сила и неумолими инструменти, докато превърне егоизма ни в божествен характер.

 

 

27.06.2021 г. 23,20 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „Кое сърце е здраво: което ражда здраво чувство - или хилаво?” (1942.12.13у.Усмихвай се!)

ОТНОВО ЗА РАЗЛИКАТА МЕЖДУ БОЖЕСТВЕНИТЕ УЧЕНИЯ И НЕБОЖЕСТВЕНИТЕ. Тя може да се види като на длан и без обработка с фреквентни и логически програми. В главната българска търсачка на истинското Слово Божие излизат 33164 резултата от 3546 беседи с корена на думата „чувство“. Хайде познайте и без компютър колко от мислите на Учителя за нея са положителни, и колко говорят за опасностите от чувствата. Можете ли да откриете такава пропорция в небожествените учения? А за думата „желание“?

Човек говори добре или се моли дълбоко, когато изпитва силни чувства на страдание или радост.(В рова на лъвовете, НБ , София, 24.4.1921)

За да живеете в този свят, за който едва сега се пробужда съзнанието ви, чувствата ви трябва да се разширят. (Кое е това ново учение?, НБ , София, 4.2.1923)

Непременно чувствата ви трябва да бъдат интензивни, но спокойни. (Моралният тип, МОК , София, 24.2.1924)

В мислите и чувствата трябва да се внесе разширяване и дълбочина, а на волята трябва да се предаде интензивност. (Възможности, МОК , Чамкория, 26.7.1922)

Не се стремете да контролирате вашите силни чувства. Стремете се да контролирате най-малкия си недъг. (Тъмното петно в съзнанието, ООК , София, 21.1.1923)

Следователно, има условия в живота, дето чувствата трябва да имат преимущество, а има условия в живота, дето умът трябва да има преимущество. (Малки придобивки в живота, МОК , София, 25.5.1924)

Де са нашите силни чувства? Можете ли да извадите из историята някои хора със силни чувства? Колко хора знаете, които са устояли в своите чувства? (Връзки в геометрическите форми, ООК , София, 5.11.1924)

Силните чувства имат всякога надмощие, те са ръководни, а всички други се подчиняват на тях и те разрешават въпросите. (Образи на живата природа, КД , София, 24.12.1924)

Силните желания, силните мисли, силните чувства, които излизат от дълбочината на вашата душа, това са силни извори, божествени извори. (Подпушване на светлината, СБ , В.Търново, 24.8.1925)

Най-първо, чувствата трябва да ви радват. (Проявлението на Любовта, СБ , В.Търново, 28.8.1925)

При сегашното развитие на човека, в душата му има още много непробудени чувства. В сравнение с бъдещото развитие на човешката душа, днес ние сме в положение на човек, който е поставил окото си върху един безчувствен камък - и оттам разглежда света. (В малкото, НБ , София, 20.6.1926)

/Някои/ хора, които имат червения цвят на физическото поле, нямат червен цвят в астралния свят. Ако на физическото поле имат червен цвят, в астралния имат чер. Те са хора безчувствени. /.../ Какво чувство може да има? – Той е жесток човек - черен цвят. (Меки и твърди вещества, МОК , София, 6.2.1927)

Изключим ли ума от сърцето, имаме безумие; изключим ли сърцето от ума, имаме безчувствие. (Праведният, НБ , София, 20.2.1927)

Самовладеенето не означава безчувственост. Ако самообладанието е свързано с отсъствие на чувствителност в човека, тогава парализираният ще служи за образец... (Силните течения, ООК , София, 9.3.1927)

Мислите трябва да имат дълъг живот, чувствата трябва да имат дълъг живот, и тогава волята може да съгради едно тяло разумно, в което душата може да живее толкоз, колкото иска. (Служба на уравненията, ООК , София, 4.4.1928)

Идеите и чувствата трябва не само да минават през вас, но да се възприемат, задържат и реализират.(Природни гами в живота, МОК , София, 22.11.1929)

Трябва да започнете с най-силните способности, с най-силните чувства, но не по подражание. (Вътрешното богатство, МОК , София, 25.12.1931)

Питам: що са лостовете? - Лостовете представляват силната воля, силната мисъл и силните чувства на човека. (Трите свята, СБ , РБ , 7-те езера, 12.8.1932)

Чувствата трябва да се поддържат като основа, върху която умът трябва тепърва да дойде и да работи. (Имаше някой человек, НБ , София, 27.11.1932)

Когато един човек стане негоден, безчувствен, когато изгуби своята трезва мисъл, то е страшно! (Домостроителят, НБ , София, 23.4.1933)

Като /на някой/ не му върви той казва: "Ще се самоубия!" Жената иска да се самоотрови. Въпросът с убийство, с отравяне, с бесене не се разрешава. Това е един от най-лошите методи. Вместо убийство, на човека е нужна силна мисъл. Вместо отравяне се изискват силни чувства. Когато поискаш да се самоубиеш, ще кажеш: "Аз съм дошъл в света да създам нещо, затова съм изпратен. Това, което ми е определено, да го направя, ще го направя. Започнете със следното: човек трябва да даде свобода на своята мисъл. Това важи и за млади, и за стари. Другият свят е на силите - аз го наричам "свят на силните чувства". Художникът трябва да започне със своите силни чувства, професорът трябва да започне със своите силни чувства, орачът трябва да започне със своите силни чувства, всеки трябва да започне с онова, с което е роден, но не и с това, което няма в себе си. (Надеждата ти, НБ , София, 11.6.1933)

Всяка мисъл, която влиза в нас, трябва да излезе от нас. Такъв е законът. Така е и с чувствата - трябва да влезе и да излезе това чувство. Оплоденото е човешкото, а пък това, което опложда, е Божественото. (Принципи и условия. Връх и долина, ООК , София, 28.11.1934)

Като се увеличава нормалната чувствителност, здравето се подобрява. Казват, че някой станал много чувствителен.- То е хубаво. Ако човек става безчувствен, намалява се животът му. (Знание и чувствителност, МОК , София, 1.11.1935)

Турете човека в естественото му положение - и пиянството ще изчезне. Следователно, пиянството е явление, което се предизвиква вследствие подпушване на човешките чувства. Ако някой млад момък се влюби в някоя мома и подпушат чувствата му, в него се явява желание да пие. Лекарите лекуват пиянството с разни лекарства, но най-доброто средство в случая е да се замести това чувство или желание за пиене с някакво по-силно, по-високо чувство. Винаги силните чувства в човека, заместват слабо проявените чувства. Пиянството не е от най-силните чувства. (Да се не изгуби нищо, НБ , София, 15.12.1935)

Мисълта и чувствата трябва да вървят заедно ръка за ръка. (Което човек сее, НБ , София, 26.4.1936)

Човек трябва да има самообладание, но никога не трябва да бъде хладнокръвен или безчувствен.(Път за освобождение, СБ , РБ , София, 24.8.1937)

Разчитайте в даден случай на най-силните способности. Разчитайте на най-силните си чувства. (Господарят, МОК , София, 9.9.1938)

Някой път искате да имате хубави чувства. - Чувствата трябва да ги вземеш отнякъде. (Физически, духовни и умствени нужди, ООК , София, 28.12.1938)

Клетките на мисълта ще храниш със специална храна; и клетките на чувствата трябва да се хранят със специфична храна; и клетките на човешките постъпки трябва да се хранят със специфична храна. (Дайте свобода!, ООК , София, 20.12.1939)

И чувствата трябва да ги посявате в себе си. (Добри проводници, ООК , София, 10.7.1940)

Всякога в човешката воля трябва да има една приятност, в чувствата трябва да има една приятност, и в мислите трябва да има една малка приятност. Това е елементарна работа, от която човек може да се подмлади. (Даване и вземане, МОК , София, 1.11.1940)

Мисълта трябва да бъде светла, а пък чувствата трябва да бъдат топли. (По образ и подобие, НБ , София, 3.11.1940)

Червеният цвят трябва да ви доведе до чувствата, чувствата трябва да ви доведат до любовта. (Роденият, НБ , София, 30.11.1941)

Сърцето и чувствата трябва да бъдат добре разположени. (Организиране, МОК , София, 6.2.1942)

Та, казвам: За нас при сегашните условия необходима е за човека мисълта, необходимо е здравото сърце, силните чувства, здравите чувства, необходима е и силата. (Светлина, топлина и сила, ООК , София, 29.4.1942)

Аз по някой път седя и мисля колко хората са безчувствени. (Трите чаши, УС , София, 12.7.1942)

За да работи сърцето правилно, чувствата трябва да бъдат златни. (Трите важни неща, НБ , София, 28.11.1943)

 

 

28.06.2021 г. 08,33 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Човек, който не хули доброто, той има любов. Щом хулиш, нямаш любов. Щом виждат доброто в тебе, то е любовта. Щом виждаш погрешките, то е безлюбието.” (1942.12.13у. Усмихвай се!)

 

 

28.06.2021 г. 12,50 ч.

 

 

КОЛКО ЯРКО СЕ ОТЛИЧАВАТ БОЖЕСТВЕНИТЕ УЧЕНИЯ ОТ НЕБОЖЕСТВЕНИТЕ! Тези, които не произлизат от Бога и Истината, колкото и да се представят за техни тръби и въплъщения, денонощно се занимават с ПРЕНАСОЧВАНЕ НА ВНИМАНИЕТО към други идеи и методи. Ще срещнете ли в тях Ниагарите от Истинска Истина, които звучат в Истинското Божествено Учение?

УЧИТЕЛЯТ: „Всеки човек, който говори за любовта, а не я прилага, е лъжесвидетел!” (1942.12.13у.Усмихвай се!)

Христос това казал, онова казал, но не прилагаме Неговото учение. Лъжем, че го прилагаме. Тогава питам: какво е туй приложение на лъжата? (Сродните души, НБ , София, 1.1.1922)

Първото нещо, с което ще започнете, е приложението на любовта, като велик божествен акт. (Да Го посрещнат, НБ , София, 8.9.1918)

Без това приложение, всяко учение, всяка религия, каквато и да бъде, е безплодна. (Колко по-горе стои човек от овца!, НБ , София, 11.10.1914)

Голѣмо разнообразие сѫществува и на земята, и въ другия свѣтъ. Такова разнообразие сѫществува и въ проявитѣ на хората въ приложението на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Всѣки човѣкъ, всѣко живо сѫщество е специфична проява на любовьта. Хората не виждатъ това разнообразие, но възвишениятъ свѣтъ се интересува. Тамъ всички сѫщества спиратъ работата си за моментъ и отправятъ вниманието си къмъ сѫществото, което люби. Необятна е любовьта въ своитѣ прояви, необятна е и въ голѣмото си разнообразие! Можете ли да изчерпите водата отъ единъ изворъ съ пълнене на бутилки? (Да се роди, НБ , София, 6.10.1918)

Божествената истина иска приложение чрез любов. (Стар и нов живот, МОК , София, 29.3.1922)

Единството подразбира приложение на волята с любов. Малко хора са поставили за основа на живота си разумната воля, т.е. воля, която се управлява от любовта. (Правила за живота, ООК , София, 27.4.1922)

Природата не търпи никакво тълкуване, тя признава само приложение, приложение! Всички съвременни нещастия, сегашните, преди и ония, които ще дойдат, произтичат от този факт – неприложението. (Много плод, НБ , София, 21.5.1922)

Туй е за приложение закона на любовта. Ако може да го приложите, добре, а ако се съдите един друг, вие не можете да имате любов.Аз ви казах, че ако след свършването на моята беседа, ще търсите кой е виноват, няма да държа беседа. Уреждайте тия работи по братски, приложете великия закон на Любовта. И да се създаде една организация, този закон няма да бъде съвършен. Как може да се приложи този закон? Вие още не можете да разберете. Не огорчавайте Божия Дух. Това, което се върши, не е против мен, а против Бога. Ще турите великия закон на любовта в основата. Разбирате ли? ТУЙ правило ще го турите! Ако не турите това правило, законът не може да работи и вие ще имате същите закони, каквито светът, държавата и църквата ги имат, и тогава нищо не става. Аз ще засегна ред елементи на любовта в нейното ново проявление. Едно е само да се говори залюбовта, а друго е да се изпитва. ТАМ е всичката работа сега! (Правият път, ООК , Витоша, 26.5.1922)

И вашата книга е написана с решения, решения - неприложени решения... И всичката любов, която вие сте проучвали е все: „Тъй е, тъй е!“, но като дойде до приложение... Аз няма да произнеса, че няма любов - вие сами можете да съдите доколко сте я приложили. (Връзки на знанието, МОК , София, 31.5.1922)

Някой ще каже: „Моето сърце гори...“. Но в любовта има друго едно чувство: когато обикнеш някого, ти го съжаляваш, и затова към него се отнасяш тъй, както към себе си - имаш известно съжаление, за да не му направиш някоя пакост. Туй чувство трябва да се проявява! Не се ли проявява, то любовта още не се е проявила в своето практическо приложение. После, в любовта има и друго чувство: да извинявате. Ти ще извиняваш, каквато погрешка и да се направи. То е още едно качество на тази любов. Вашата любов, не прави ли тези две изключения, тя не е още любов - тя не е от Отца, защото Отец не съди никого, в никого не вижда погрешки, Той, като погледне всички същества, все доброто вижда в тях. Ние виждаме злото, но Той не вижда зло. (Както е Он чист, НБ , Витоша, 11.6.1922)

Вие ще мислите за любовта, за нейното приложение. Душата ви ще бъде погълната от божествената любов! И може тогава на физическия свят да вършите каквото искате - няма да се спънете. (Какво ще срещне ученикът на пътя. Правила и мерки за избягване на всички погрешки, ИБ , В.Търново, 17.8.1922)

Всички окултни сили имат приложение само в божествената любов. Тази сила има своето приложение във всички светове.Като физическа сила, има приложение в чувствата. В астралния свят пак има приложение, и в умствения – също. (Много плод принася, СБ , В.Търново, 20.8.1922)

Любовта - за работата на Духа Христов. Любов за приложение, любов за изпълнение. (Чистота на сърцето, СБ , В.Търново, 20.8.1922)

Вие ще се молите за любовта, за нейното приложение. Целта трябва да бъде Божията Любов, изпълнението – Божията Мъдрост, а приложението – Божията Истина. (Правила и мерки за избягване на всички погрешки, СБ , В.Търново, 27.8.1922)

След като вече сте ученици, трябва да изчезнат от вас всички недоразумения. Аз ще нарека моите ученици „ученици на любовта“ - на тях ще възложа тези работи. Така ще се оформят няколко групи: едни, които ПРИЛАГАТ любовта – те са ученици; други, които СЕ СТРЕМЯТ към любовта – оглашени; трети, които МИСЛЯТ за любовта, и четвърти, които ще могат да приложат любовта В БЪДЕЩЕ. Аз бих желал да сте ученици на любовта. Да имате стремеж към любовта, да мислите за любовта или да очаквате бъдещото ѝ приложение е добре, но сега ви остава да бъдете всички ученици на любовта. (Празникът на труда, СБ , ИБ , В.Търново, 22.9.1922)

Аз искам да оставя в ума ви мисълта да бъдете свободни по ум, сърце и душа. Ако има нещо, което не обичам, това е измамата. Ето защо, като дойдете у дома, ще ви предложа най-чистото ядене, което може да ви освежи и облагороди. Всяко нещо, което ви давам, трябва да отговаря на думите ми. ТОВА изисква законът на любовта, В ТОВА е приложението на Новото учение! Всички трябва да работим с усърдие, с любов - и МОЖЕМ да работим. ТОВА изискват Великите Братя, ТОВА изисква Христос от вас. (Защо не можахме?, НБ , София, 24.12.1922)

И тъй, ПЪРВОТО нещо в света: Любовта трябва да се разбере като един закон в нейното приложение, да се приложи в нашия индивидуален живот. (Плодовете на Духа, НБ , София, 3.2.1924)

Когато проработи любовта, тя ще внесе в нас истинските методи за приложение на туй учение. (Искаш ли да оздравееш?, НБ , София, 10.2.1924)

Първото нещо е, че на хората трябва искреност. Тъй, учениците не само в България, но и в целия свят страдат от лъжливото приложение на любовта. Всеки един човек изисква за себе си повече любов, отколкото за другите хора - а повечето всякога разваля. Та вие трябва да проучвате закона на любовта. Трябва да проучвате любовта като сила, да видите какво приложение има. Ако не разберете нейните закони, вие ще се натъкнете на големи противоречия. (Разлика между физическата и Божествената Любов, ИБ , Витоша, 9.6.1924)

Новата работа подразбира приложение на любовта. Работете с любов, за да имате резултати. (Новото възпитание, МС , София, 7.7.1924)

Досега всички говорим за любовта, всички говорим за мъдростта, за истината, за правдата. Но где е приложението на тази любов, на тази мъдрост, на тази истина, на тази правда? (Родените, НБ , София, 2.11.1924)

Та казвам: да проявяваме и да прилагаме всеки ден закона на Любовта - ТОВА е нашето предназначение в живота. Някой казва: "Аз зная това, слушал съм какви ли не беседи за любовта..." - Казвам: ти изучавал ли си тия 35 милиона проявления на Любовта? Любовта има 250 милиарда приложения! Понеже казваме, че човешкият дух е живял 250 милиарда години досега, значи, всека година отговаря на едно приложение на любовта – според възрастта му. Какво богатство е това! (Благ, НБ , София, 17.1.1926)

Сега ви препоръчвам като метод за работа, за приложение, закона на любовта. Чрез този закон вие можете да влезете във връзка с всички ваши напреднали братя в невидимия свят и да се ползвате от техните знания и опитности. (Реалното в живота, МОК , София, 7.2.1926)

И тъй, кажете ми един метод за приложение на любовта. Досега аз съм ви говорил за любовта, а тази вечер искам вие да ми говорите, да ми дадете един метод за приложение на любовта. Дали ще цитирате нещо от някой виден професор или учен, това е ваша работа, но едно зная аз: вие сами не вярвате в любовта и методите за приложение, които препоръчвате. (Пътят на желанията, ООК , София, 26.5.1926)

От познаването и приложението на любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелта в живота ни зависи нашето здраве, от това зависи каква работа ще свършим, какви ще бъдат нашите синове и дъщери, както и състоянието на нашата наука и изкуство. (Сам с ума си, НБ , София, 9.1.1927)

Намерите ли душата на човека, вие ще бъдете готови на всякакви жертви. Божественият закон гласи: обичате ли една душа, вие ще обичате и всички останали. Обаче, на земята този закон се прилага в съвършено обратен смисъл: щом обикнете една душа, вие се затваряте в себе си и не може да обичате останалите души. Вследствие на това задържане на любовта във вас, раждат се ред противоречия и разрушения. И смъртта е резултат от неправилното приложение на любовта. Който не люби, той непременно ще умре! Казано е в Писанието: „В който ден ядеш от дървото на познание доброто и злото, ти непременно ще умреш.“ То значи: в който ден се откажеш от живота и престанеш да живееш съобразно Божията любов, ти ще влезеш във вечните противоречия, дето всичко се обезсмисля. В този живот човек постоянно губи, докато най-после се превърне в животно. Питам: защо идват хората на земята? (Новата земя, НБ , София, 13.2.1927)

Сега, като ученици, ще държите строго в себе си мисълта, че ученикът е свободен да слуша когото и да е, независимо това дали говори право или криво. Но когато дойде до приложение, ще каже: „Братко, аз трябва да започна първо с любовта, после със светлината, след това с мира, и най-после - с радостта". (Пътят на ученика, СБ , София, 19.8.1927)

Вътрешният смисъл на живота се заключава в любовта, в нейното приложение като пропуск, като динамическа сила. (Жлебът, НБ , София, 8.1.1928)

Тази е първата задача – приложение на любовта. (Живата наука, ООК , София, 14.3.1928)

Да обичаш някого, това значи да го нагостиш, да задоволиш нуждите му, да му придадеш нещо. Като не знаят по какъв начин да приложат любовта си, хората се натъкват на ред нещастия и грешки. Дойде ли до приложение на любовта, човек трябва да бъде съвършен. Само съвършеният човек може да изпълни закона на любовта! /.../. Ако любовта посети несъвършения, тя първо му отнема свободата. ( Разумни отношения, ООК , София, 16.5.1928)

И тъй, изучавайте начините на приложение на любовта в живота. /.../ Любовта, свободата са достояние на всички живи същества. (Плащане и прощаване, ООК , София, 23.5.1928)

Сега от човека се иска приложение. Приложението седи в това, да знае човек как да запазва благата на любовта, благата на мъдростта и благата на истината. (Вечно веселие, НБ , София, 3.6.1928)

Всичко се постига при приложение на великия закон на любовта. Щом прилагате любовта в живота си, това е приложение на новото учение. (Началото на добродетелта, ООК , София, 4.7.1928)

Приложението на любовта в живота е онова здравословно състояние на човешкия организъм, при което човек може да изпълни своето предназначение. (Който слуша моите думи, НБ , София, 4.8.1929)

Новото учение седи в новото разбиране и приложение на любовта. Нов елемент влиза сега в света! Този елемент, именно, определя посоката на човешкото движение. Ако няма нов елемент в живота, няма да има нищо ново в света. Ново има в мислите, в чувствата и в постъпките на хората. И в Писанието е казано: „Ще им отнема каменното сърдце - и ще им дам ново“. (Източници на живота, ООК , София, 30.10.1929)

Като ученици, вие трябва да изучавате закона за превръщане на нещата, за да се справяте с условията на живота. Този закон има приложение и в любовта. Човек трябва да се стреми към превръщане на любовта от нисша към висша. Едно от качествата на любовта е мекотата. Да бъде човек мек, но не мекушав, това значи да е дал път на любовта в себе си. Който може да оцени любовта на ближния си, той ще се ползва от нея. Не може ли да я оцени, тя не го ползва. (Степени на съзнанието, ООК , София, 25.12.1929)

Хората трябва да разберат любовта в нейното приложение, мъдростта в нейното приложение и истината в нейното приложение. (Изпитай и виж, НБ , София, 16.2.1930)

И тъй, ако питате вярващите защо вярват в Бога, ще кажат, че без вяра не може да се живее. Съгласен съм с това, но вярата има приложение. И без любов не може, но любовта има приложение. И без знание не може, но знанието има приложение. И без правда не може, но правдата има приложение. И без истина не може, но истината има приложение. Казват, че трябва да има право в света. - Съгласен съм, правото трябва да съществува, но то трябва да има приложение. Когато говорим за любовта, за мъдростта, за истината, за душата, ние трябва да се спрем като пред светилище и да търсим начини за приложението им. (За храна, НБ , София, 22.6.1930)

Като слушате да се говори за любовта, някои намират, че най-мъчното нещо е приложението на любовта. - Според мене най-лесното нещо е приложението ѝ. Искате ли да се домогнете до нея, дръжте се за принципа "давай, без да очакваш". Предпочитай да даваш, отколкото да вземаш. Каквото любовта ти заповядва да направиш, изпълнѝ го. (Послушание, ООК , София, 4.3.1931)

Казвам: ако човек няма първо отношение към Бога, той не разбира вътрешната страна на живота. /.../ Следователно, ако не разбереш първото отношение, няма да разбереш и второто, т.е. любов към ближния си. В това отношение е ПРИЛОЖЕНИЕТО на Любовта. От любовта към ближния се вижда доколко човек е разбрал първото си отношение – любов към Бога. След това ще дойдеш до третото отношение – любов към себе си. Любовта ти към Бога ще бъде толкова верна и истинна, доколкото имаш любов към ближния си. Тази любов пък ще определи отношенията ти към самия тебе. (Мистично разбиране, УС , София, 21.6.1931)

Това е истинското приложение. Казвам: на всички хора е паднала по една клечка от колата им и непременно трябва да дойде някой да я сложи на мястото ѝ. Срещам някой човек, замислен нещо. Казвам: паднала е една клечка от колата на този човек. Който е досетлив, щом види една сестра или един брат замислен, без да му говори, той ще вземе една клечка, ще я сложи на колата му, и ще си замине. Този е правилният начин на приложение закона на любовта. Ако постъпвате така, и животът ви ще се развива правилно. По този начин невидимият свят помага на хората. (Теория и приложение, СБ , РБ , 7-те езера, 20.7.1931)

Какво по-хубаво от това да ни погледне Бог, да ни се усмихне, да изкаже своето одобрение, че вървим в Неговия път? Мнозина искат да им се посочи специфичен път, по който да вървят. Не, специфични пътища няма. Пътят е един за всички. Ако е въпрос за специфичност, за това може да се говори само в ПРИЛОЖЕНИЕТО. Има наука или школа за специфични методи за приложение на Любовта. Има специфични методи за приложение на мъдростта. И, най-после, има специфични методи за приложение на истината. Обаче тези методи не могат да се кажат тук. Те се прилагат във вътрешната лаборатория на човека, за която цел той трябва да се впрегне на работа. Както аз работя, така и вие ще работите. (Ден на Божието изявление, СБ , РБ , 7-те езера, 7.8.1931)

И тъй, обичайте всичко, което Бог е създал, изучавайте всичко, което Бог е създал. Турете тези правила в приложение още днес, понеже днешният ден е ден на Божията Дъщеря – ден на Любовта, когато Бог е създал човека. Този ден трябва да се освети! Човек е създаден в деня на Божията Любов, той е Неговото възлюбено дете, ето защо човек трябва да бъде израз на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Щом сте изразители на Божията Любов, вие ще можете да помагате на вашите братя и сестри. (Отиване и връщане, СБ , София, 21.8.1931)

Трябва да обикнеш някого, за да се излекуваш. Ти може да обичаш баща си и майка си, в къщи те са основа за теб. Но, за да бъдеш излекуван, ти трябва да обичаш трето лице отвън - човек, когото никога не си обичал. Може да направиш опит; може баща си, брат си да обичаш, той е основа, но трябва един друг човек, нов елемент, който ще послужи като проводник, за да се излекуваш. Когато Христос казва да се обичаме един друг, Той иска да каже: за да бъдем здрави, за да бъде нашата мисъл трезва, за да може да се разбираме, непременно трябва да имаме любов един към друг. Не само да се обичаме; ако любовта няма никакво приложение, какво ни ползва тази любов? Да храним добри чувства! Добрите чувства са проводници на ония сили, които носят божествения живот. Така има смисъл. Ще кажеш: "Заради моя прогрес, трябва да изхвърля лошите чувства". Същият закон е: този човек, когото мразиш, той става причина ти да бъдеш сиромах. Не ти върви - трябва да обичаш някого отвън, за да станеш богат. (От смърт в живот, НБ , София, 3.1.1932)

Именно законът на любовта има едно ново приложение - да може да намериш в един човек, когото не обичаш. Обикни хубавото в него, за да го обичаш. ТАМ е силата. Има една скрита страна във всеки един. Много пъти вие не виждате човека, казвате: "Не го обичам." Дойде друг, кажеш: "Обичам го." Но онзи човек има затворено богатство. Ако може да намериш скритото в този, когото не обичаш, ще те похвали невидимият свят. И този човек ще те обикне. (Противоположности на живота, ООК , София, 13.1.1932)

Последната теория е приложението на любовта в живота. Всяка любов, която усилва съзнанието и дава повече светлина, е правилна любов. Всяка любов, която помрачава човешкия ум, е неправилна. Всяко знание, което увеличава любовта, е правилно знание. (Моята Любов няма да премине, НБ , София, 21.2.1932)

Не е любов това да се свързват отношения само. Любовта е велика наука, която трябва да се изучава. Казвате: "Да се обичаме!" - Какво разбирате от тези думи? Да се обичаме, това значи да се изучаваме. Ако не можете да влезете в положението на човека, ако не можете да изучите и разберете живота му, вие не разбирате любовта и не можете да се обичате. Да обичаш, да любиш човека, значи да четеш от книгата на неговия живот, всеки ден да я прелистваш. Не можеш ли да четеш от книгата на неговия живот, ти не разбираш езика на любовта. Тъй щото, не може ли някой човек да прелиства книгата на вашия живот и да я изучава, между вас не могат да съществуват никакви отношения. Дето няма любов, животът е неразбран. (Единният живот, ИБ , София, 22.3.1932)

Когато някой човек търси поне едно същество да го обича, той се основава на най-малкото, което любовта е поставила в своята програма за приложение. При каквото и положение да се намира човек, все има някъде едно същество, което го обича. (Иде час, СБ , РБ , 7-те езера, 24.8.1932)

Ако кажа на човека, че има друг свят, той ще възрази: "Как да вярвам? Кое ще ме привлече към онзи свят?" – Онзи свят, това е любовта. Без любовта никакъв „онзи свят“ не съществува. И ако ние трябва да се отречем от нещо, то е заради любовта, която има приложение в живота. Този и онзи свят съществуват единствено по причина на любовта. Това са два свята на любовта със своите противоположности. (Разрешаване на мъчнотиите, УС , София, 6.11.1932)

Казвате: „Не ни говорѝ за любовта.“ - Не, любовта има своето практическо приложение в живота като сила. За да се оправи съвременният свят, любовта трябва да се приложи в живота като обществена сила. Всеки сам трябва да опита любовта си. И аз опитвам своята любов по следния начин: ако моята любов обновява сърцето ми, ако обновява и ума ми, тази любов е силна. Любов, която може да внесе смърт в сърцето на човека, която може да смути сърцето ни, тя е временна любов. (За да благовествам, НБ , София, 29.10.1933)

Вие проповядвате някакъв морал, но този морал е ценен дотолкова, доколкото вие влагате в него нещо от себе си. Ако вие не вложите в този морал нищо от себе си, той е една обща идея за всички хора. Този морал става ценен дотолкова, доколкото вие внесете нещо от себе си в приложението. Например, вие говорите нещо за любовта. - Ако в това, което говорите за любовта, внесете една нова насока, едно ново, ваше разбиране в приложението ѝ, дотолкова тя става по-ценна. Това, което ВИЕ сте внесли, особеното - ТО прави самата любов по-ценна, отколкото ако предавате само това, което от другите сте научили. Значи, като говорите за нещо, то става толкова по-ценно, ако вие можете да внесете в него нещо ново – било в приложението му, било в разяснението. В това отношение, вие трябва да мязате на златар, който взима едно парче злато и му придава хубава форма – било във вид на игла, пръстен или друг някакъв хубав златен предмет. Ценното в скъпоценните камъни седи и в тяхната форма, а не само в материала, който те съдържат. (Произход и значение на светилника, НБ , София, 19.11.1933)

Да останат следните положения. Първо, волята Божия без любов не може да се изпълни; и на хората на земята, пак без любов не може да се служи. Любовта в божествения свят и любовта в човешкия свят имат еднакво приложение. И в нашия живот, и в дома, дето няма любов, работите не отиват на добре. В дом, в който има любов, работите на добре отиват. Същото е и за обществото. И като има любов, тя заличава всички погрешки. (Изпълнение волята, УС , София, 4.2.1934)

И тъй, любовта трябва да се проучава. Някои казват, че любовта трябва да се чувства. - Право е това, защото чувствата са орган, чрез който любовта трябва да се проявява. Но преди всичко, любовта трябва да се проучава като разумна сила в природата и в живота, която има свое ПРИЛОЖЕНИЕ. (Ако имате Любов, НБ , София, 25.2.1934)

Любовта има своя външна, има и вътрешна страна, има също така и свое ПРИЛОЖЕНИЕ. Сега ви проповядват за любовта, за Бога, но Бог и любовта трябва да се опитат, трябва да имат практическо приложение. Любовта непременно трябва да се опита. Любовта по никой начин не може да се намери така, както хората я търсят. По този начин я търси целият свят, но никой още не я е намерил. Като си дойдете от любовта, вие непременно трябва да я опитате. (Ако говоря, ООК , Русе, 26.9.1934)

Любовта във всички светове има свои методи на приложение. На физическия свят любовта има свой метод на приложение; в астралния свят любовта има свой метод на приложение; в умствения свят любовта има свой метод на приложение; в причинния свят любовта има свой метод на приложение.

И най-после, дойдете ли до божествения свят, и там любовта има свой специфичен метод на приложение. (Причинният свят, УС , София, 13.1.1935)

Любовта си има своето приложение. Тя постоянно действа в живота. Любовта може да се проявява и в най-малкото измерение. Щом дойде любовта, има движение. Всяко най-малко помръдване, и най-малкото съзнателно помръдване, е любов. (Срещата на Любовта, ООК , София, 6.11.1935)

Любовта е наука за приложение.(Конкретното в Любовта, УС , София, 24.1.1937)

Вие трябва да имате знание - и приложение на това знание в себе си. Знание в приложението на любовта - на онова, което си научил. Това, което човек е научил, той трябва да го приложи. (Да сторя, НБ , София, 31.1.1937)

Когато, и обичаш и те обичат, става една обмяна вътре в тебе, тогава ти ще дойдеш до едно трето състояние и ще разбираш как функционира любовта. Тя е един метод. Ако ти не можеш да обичаш, и ако тебе не те обичат, законът в духовния свят не работи. Защото обичта е един закон. Любовта е един закон в духовния свят, върху който животът се гради. А тук, на Земята нее не разбираме любовта в нейното органическо приложение /.../. Това, на което трябва да разчитаме, то е любовта в нейното приложение в човешкото тяло. (Обмяна на Божественото, УС , София, 7.3.1937)

Щом дойде приложението, ние имаме възможност да влезем в пътя на добродетелта и на любовта, чрез които се постига щастието. (Пътят и възможностите, СБ , РБ , 7-те езера, 11.8.1937)

Новите идеи, които имате, новото учение в какво седи? - Новото учение е в приложението на божествената любов. Приложението не е да те учат другите хора, да ти кажат погрешките, но приложението е ти сам да прилагаш любовта и да виждаш нейните резултати. Щом отвън ти казват: "Ти това направѝ, онова направѝ", то не е любов. В Божественото, ти сам се възпитаваш. Всеки човек в любовта сам се възпитава; и когато човек сам се възпитава, ТО е истинското възпитание. Щом дойде другите отвън да те възпитават, никой не може да те разбере. (Ползата от краката, ООК , София, 22.12.1937)

Милосърдието е една от красивите страни на любовта. Казано е, че Бог е милосърден и дълготърпелив. Велико нещо е милосърдието на Бога! Той търпи хората по причина на това Си качество. Милосърдието е приложение на любовта в живота. Милосърдието е лишено от всякакво користолюбие. И най-малките неща, проникнати от милосърдие, стават велики. (Милосърдие, СБ , РБ , 7-те езера, 12.8.1938)

Минава Господ и ти казва: „Ще напишеш една тема – „Приложение на Любовта в живота“. (Посещение на Бога. Работа и учение, УС , София, 10.12.1939)

Ние се занимаваме с любовта, но любовта има известно приложение. Ти може да имаш една любов, която да осакати паметта ти. Пък може да имаш една любов, която да развива ума ти. Може да имаш една любов, която да осакати сърцето ти, пък може да имаш и една любов, която да облагороди сърцето ти. (Обичайте – ценете!, ООК , София, 14.2.1940)

Ако любовта не може да принесе плод, в какво седи реалността? (Старият и новият човек, НБ , София, 12.5.1940)

Светът е място за приложение на любовта. (Учение и служение, СБ , РБ , София, 28.8.1940)

Защото в приложението на Божия закон на любовта човек се подмладява, вътрешно душата се подмладява и човек се освобождава от несносните условия, които стесняват духа му и мислите му, големите противоречия, които съществуват. (Трезво гледане, УС , София, 12.1.1941)

Доброто е приложение на любовта в материалния живот. Който може да приложи любовта на физическия свят, той е влязъл в областта на доброто. В този смисъл, доброто не се дели от любовта, те са неделими. Човек не може да каже, че е направил добро, но може да каже, че е приложил любовта в доброто. (Същината на човека, СБ , София, 24.8.1941)

Три неща са необходими за приложението на Любовта: живот, знание и свобода. (Търсете Господа!, НБ , София, 18.10.1942)

Светът не може да се оправи, докато хората не разберат какво нещо е приложението на Любовта. (Възлюблени, НБ , София, 25.10.1942)

Ще цениш любовта! Обичта е оценяване на любовта. Любовта без обич не е оценяване, не може да се приложи. Обичта е закон за приложение на любовта. (Двата принципа, НБ , София, 4.4.1943)

„И растете в благодатта и в познанието на Господа нашего.“ - "Растете в благодатта" подразбира растене в познанието на любовта и нейното приложение. (Два метода, УС , София, 23.5.1943)

Като говоря за любовта, тя има практическо приложение - не идейно, отвлечено. (Даровити, НБ , София, 8.8.1943)

Казвам: РАЗБРАНОТО Божие богатство е благо. Остава всеки от вас да приложи любовта както разбира - не по един и същ начин. Приложението на любовта във всеки отделен случай е толкова тънък въпрос! Всеки един човек има особен начин да прояви любовта. ТОВА е красивото! Проявявайте любовта тъй, както ВИЕ разбирате - в онази форма, която Бог ви е дал във вас, НЕЯ форма проявете. В съчетанието с другите форми се създава красотата. (Безопасният път, УС , София, 5.12.1943)

Навсякъде приложете любовта! Тя има приложение. Мене не ме интересуват неща, които нямат приложение. Като възприема и предам любовта, тя всякога носи едно благо за света. Един любовен поглед спасява хората, една любовна дума спасява хората, един хляб, даден в името на любовта - и той спасява хората. Една любовна постъпка спасява света! Любовта във всички свои действия е мощна - тя е единствената мощна сила, която твори в света. (Възприемане и предаване, УС , СБ , София, 2.1.1944)

 

 

28.06.2021 г. 13,47 ч.

 

 УЧИТЕЛЯТ: „Само хората на любовта са дръзновени. Човек, като стане дързък, той вече има любов. Пъпката, като стане дръзновена, се разцъфтява, дава своето ухание.” (1942.12.13у. Усмихвай се!)

Дерзай, верни са думите – сам Бог на Силите ще слезе и ще възвести Своето благоволение към Избраника си! (Избраникът Божий и Вождът на Истината, ИБ , Варна, 2.10.1898)

Да имате дързост - и Той ще ви благослови. (Годишна среща на Веригата, Варна, 1907 г., СБ , Варна, 28.8.1907)

И сам Господ ще ви пази от всяка напаст, от всяко лукаво помишление и ще ви даде знание и мъдрост чрез Духа си да побеждавате. Дерзайте! (Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1911)

Вие не сте прости, нито от долни произхождения в минало. Дерзайте! Но вие дерзайте, Христос иде да приспособи копанта. Но вие, пак ще ви река, дерзайте, защото трябва да знаете, че всичко това е в реда на нещата. (Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 6.9.1912)

Има нещо в нас, което всякога ни нашепва: „Дерзайте, аз съм с вас!" (Дерзайте, Аз съм, НБ , София, 13.5.1923)

...но те трябва да бъдат като очите на ангела и от погледа им да лъха любов. Като срещнеш такива очи, ти се съживяваш, възкръсваш. Аз казвам: има такива очи в света, от които се съживяваш! И като срещнеш такива очи, не трябва само да се съживиш, но да станеш радостен и да кажеш: "ИМА защо да се живее!". И този човек, като те погледне, да бъде за тебе зазоряване и да ти каже: "Ддерзай братко, стани! Аз съм първият лъч. - Кой си ти? - Аз съм първият лъч, който съм изпратен от Бога за тебе и с тебе ще ходя навсякъде". (Зазоряване, НБ , София, 18.4.1926)

При всякакъв друг страх бъдете смели, проявете дързост, както страдащата жена, и се докоснете до вътрешната дреха на своя Учител. От вас се изисква само едно: при всичките работи, които занимават ума и сърцето ви, да обърнете внимание на онзи, който се нуждае от нещо, и да му кажете само две думи: "Дерзай, братко!". "Дерзай, дъще!", "Дерзай, сестро!" (Дерзай, дъще!, НБ , София, 5.2.1928)

„Дързайте!“ - казва Христос на своите ученици. Ти трябва да обичаш всички хора, и като намериш добрите хора, на които да раздадеш богатството си, тогава само ще разбереш смисъла на думата „дерзай“.. Дързайте мъже, слугувайте на жените си от Любов и по хиляди начини! Същото казвам и на жените, които мъжете им ги печат: Дързайте! , слугувайте на мъжете си, както трябва. Ако мъжете и жените биха приели моето учение както казвам, мислите ли, че не би станал един преврат? - Веднага ще стане този преврат. Мъжете и жените са единствените големи фактори в обществения строй. (Дерзайте!, НБ , София, 28.10.1934)

Впрегнете се на работа за сърцето си, за ума си, за волята си, че като срещнете един ден Христа, да Го познаете и Той да ви каже: "Дързай, върви напред, този е пътят!". (Плод стократен, НБ , София, 20.1.1935)

 

 

28.06.2021 г. 19,23 ч.

  

УЧИТЕЛЯТ: „Всякога, когато обичаме Истината, ние искаме да дадем свобода на всеки човек, на всички хора.” (1942.12.13у. Усмихвай се!)

ТЕСТ ЗА МОНАДА: най-върховното щастие на човека, създаден от Бога: ДА ОСВОБОЖДАВА!

 

 

28.06.2021 г. 21,53 ч.

 

 ИЛЮСТРАЦИЯТА: ДЖИБРАН ХАЛИЛ ДЖУБРАН (1883-1931)

УЧИТЕЛЯТ: „Трябва да се ползваме от живота. Знаете ли: в света най-великото благо е да обикнеш някого. Ако всеки ден ти не можеш да обикнеш по един човек, ти не разбираш живота. Казваш: „Всеки ден какво трябва да правя?“ - Ще обикнеш по един човек - дете ли, жена ли, мъж ли, каквото и да е; животно ли, растение ли - ЩЕ ОБИКНЕШ! Още като станеш сутринта, трябва да обикнеш някого. Питате сега кого... - Ще обикнеш въздуха! Като обикнеш въздуха, ще имаш един подтик. Тогава и другите работи ще вървят естествено. Казвам: за триста шейсет и пет дни, триста шейсет и пет души ще обикнеш! Ако живееш сто години, колко души ще обикнеш? - Трийсет и шест хиляди и петстотин души! Няма нищо по-хубаво в света от това да обичате! ” (1942.12.13у. Усмихвай се!)

 

 

29.06.2021 г. 10,16 ч.

 

 

РАЗКОВНИЧЕ, КОЕТО РАБОТИ БЕЗОТКАЗНО! Не си опитал - не си оздравял, не си се подмладил и разхубавил. Тайната тук е в големите букви по-долу, но за някои хора, които са задръстени от векове, не е достатъчно да обикнат само един човек, когото не са обичали. За някои важи лекарството да обикват нов човек всяка година, за други – всеки месец, за трети – всеки ден. Има парализирани, които трябва да милват или да ги милват различни хора всеки час, за да станат.

УЧИТЕЛЯТ: „Сега някои от вас страдате. Мога да ви дам много лекарства за страданията и вие да се излекувате. Но най-хубавото лекарство е, когато имаш една болест - ВЪЗЛЮБИ НЯКОГО И ЩЕ ОЗДРАВЕЕШ. В деня, когато страдаш, ВЪЗЛЮБИ НЯКОГО, КОГОТО НЕ СИ ОБИЧАЛ, и ще оздравееш веднага - нищо повече! Че любовта, това е БОГ, Който носи здраве! Ти, като възлюбиш някого, Бог ще дойде, ще донесе здравето.” (1942.12.13у.Усмихвай се!)

- ХИПНОЗАТА, КОЯТО НИ Е ВНЕДРЕНА ОТ МАТРИЦАТА, Е ДА НЕ МОЖЕМ ДА ОБИЧАМЕ ВСИЧКИ СЪЩЕСТВА И НЕЩА, РОДЕНИ ОТ БОГА. С това тя постига целта си – да се разболяваме, да се деформираме, да умираме. Защо Бог ѝ е позволил да ни зомбира така – това е тайна, която изучават и боговете: една трета от боговете не могат да обичат всички.

Спецификата на изказаната панацея в беседата „Усмихвай се“ е в това, че тя има поне три вида билки. Единият е да не отпада любовта ни към някой, създаден от Бога, когото сме обичали: отпадне ли, особено ако го осъждаме, тръгваме надолу към остаряването и смъртта. Втората билка е да можем да обикнем някого, от който не получаваме тръпка или друга изгода. Защото тръпката е изгода – астрална изгода, вид егоизъм. Всички други видове изгода са проституция, включително семейната. Третата, най-мощната билка на това разковниче е да обикнем този, когото не одобряваме или мразим. Ако не го обичаме, ние отказваме на Бога да се съединим с противоположността си или различието – да продължим да сглобяваме Пъзела, за да се върнем заедно в Бога. Двама от най-мощните богове в една книга на Данте в една от сегашните му човешки проекции на земята се мразят до смърт и постоянно воюват. Те владеят цели вселени. Главната героиня на този роман, написан на български, по еволюционен чин е ангàр (ангел), въпреки че на земята е майка на няколко деца и животът ѝ не е никак лесен. Тя разкрива на враждуващите двама богове, че те са всъщност ДЕЛÈНИ – двойка сродни души. Сродните души се раждат по двойки от Бога и рано или късно трябва отново да се съединят чрез любов в едно същество, за да се върнат в Него. Заради издаването на тайната, жената-ангар бива понижена в „диàбло“ – превръщат я в дявол и я пращат в ада за известно време, за да си плати.

 

29.06.2021 г. 10,44 ч.

 

https://www.youtube.com/watch?v=x_t14i49Y7s

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Не е лошо да боледуваме. Считайте болестта за благословение. Да скърби човек е благословение. Да умира човек е благословение. Да се ражда човек е благословение. Да осиромашава човек е благословение. Каквото и да стане в света, все е добро. Ние считаме, че само когато любовта се изявява в света е нещо хубаво. - Бог, Който е любов, използва ВСИЧКИ условия. Страдащите ги обича повече - те са по-чутки души, които разбират Неговата любов. При всяко едно страдание, при всяка една мъчнотия имаме условия да разберем Божията любов! Не само да разбираме, но и да проявим любовта. Ако всеки ден ти не можеш да обикнеш един човек доброволно, ти не вършиш волята Божия. Всеки ден трябва да обикнеш по една хубава мисъл. Всеки ден трябва да обикнеш по едно хубаво чувство. Всеки ден трябва да обикнеш по една хубава постъпка.” (1942.12.13у.Усмихвай се!)

 

 

29.06.2021 г. 11,42 ч.

 

https://www.youtube.com/watch?v=WkJh2c6zEAk

 

УЧИТЕЛЯТ: „Да кажем, вие сте в един модерен салон, дето се дава концерт. Имате обстановката, салонът е добре измазан, имате столове, картини, но цигуларя го няма. Той, като дойде и засвири, ТОГАВА е раят. Като дойде и засвири в салона, ТОГАВА има смисъл. Казвам: хубавите работи в света придобиват смисъл, САМО КОГАТО ДОЙДЕ ЛЮБОВТА. Тя, като дойде и засвири, всичките столове придобиват смисъл. Ако цигуларят не дойде, тия неща нямат смисъл, остават мъртви.” (1942.12.13у.Усмихвай се!)

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=9cWv5TQy-4U

 

29.06.2021 г. 15,42 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Аз често съм срещал млади момичета, млади моми, които са се влюбвали и си крият очите - да ги не познаят, че са се влюбили... Срамуват се... Казвам: „Аз се радвам. Че то е най-хубавото нещо, което сте направили!“ Когато са опулени очите на момата, няма никаква любов. Защо ѝ са кухи очи? Влюбените очи - от тях ИЗВОР извира! Благословени са очите на младите моми, благословени са очите на младите момци, благословени са очите на всички хора, от които любовта излиза! Очите ни да носят Божията любов. Не трябва да се срамуваме от любовта, но трябва да се радваме, че можем да проявим Божията любов. Сегашният живот се нуждае от изобилие.” (1942.12.13у.Усмихвай се!)

 

 

29.06.2021 г. 18,47 ч.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=usvMU-bOXoU

 

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА "АЛИЛУЯ":

"Само светлата Любов на живота постига целта." (3 пъти)

Ще ви прочета 150 псалом:

1. Алилуя! Хвалете Бога в светилището Му.

Хвалете го в твърдта на силата Му.

2. Хвалете Го заради могъществото Му:

Хвалете Го според голямото Негово величество.

3. Хвалете Го с тръбен глас:

Хвалете Го с псалтир и китара.

4. Хвалете Го с тъпан и ликувание;

Хвалете Го със струни и със свирки.

5. Хвалете Го с доброгласни кимвали:

Хвалете Го с възклицателни кимвали.

6. Всяко дихание да хвали Господа. Алилуя!

За една седмица четете този псалом. И си направете един извод от него.

Задача: Четете този Псалм всеки ден в продължение на една седмица. Извадете по-важните мисли от него, а след това нека всеки се опита да съчини един Псалм. (Обикновени и необикновени идеи / Обикновени и идейни мисли, МОК , София, 8.5.1931)

Ти не знаеш какво значи „Алилуя“, но след като ти кажат тази дума, ти я чувстваш. Това, което чувствуваш, е силата, която иде от „Алилуя“. Какво ви препятствува да се радвате? В сегашната вселена, вън от Бога няма друго същество, по-високо от човека. Не говоря за /сегашните хора на Земята/. Един ден те трябва да заприличат на Баща си - на Космическия Човек. Сега и тази идея е „Алилуя“. Водородът и кислородът са създадени за нещо - за едно „алилуя“. Откъде ще започне /новото/ възпитание? – От Земята ще започне, от мъжете и от жените. Само мъжете и жените са в състояние да пресъздадат света. Само те са в състояние да възпитат света. Между братя и сестри /също/ трябва да се тури туй начало. Братът трябва да гледа с най-голямо уважение и почитание към сестрата си. Като погледне сестра си, той трябва да има един свещен трепет към нея, едно свещено чувство. Никакво гневно чувство, никакъв гневен поглед не трябва да отправя към нея! И сестрата трябва да има същите чувства към брата си. Уповавай се само на онова, което е излязло от тебе – от твоя ум, от твоето сърце, от твоята душа и от твоя дух. Само на него можете да се уповавате. Но на онова, на което не познаваш свойствата, не можеш да се уповаваш. Всеки човек трябва да се върне към Божественото. Единственият изходен път в живота - това е зараждането на новите мисли, на новите чувства, на новите идеи в живота. От хората се иска един сносен живот на безкористие - любов към ближния. От всички се искат добри обноски. Сега казвате, че трябва да се обичате. Знаете ли какво носи любовта? - Щом влезете в новата култура, у вас трябва да се зароди една нова мисъл, една права мисъл. В какво седи правата мисъл? - Това, което подмладява човека, ТОВА е новото. Това, което навсякъде носи мир и радост в сърцата на хората, ТО е новото. Това, в което хората забогатяват, стават щастливи и си помагат - ТО е новото. Вие сте оставили този процес на подмладяването за бъдещето - за след хиляди години. И мислите, че като отидете на небето, ще ви посрещнат тържествено. - Ти ДНЕС трябва да се подмладиш! Пред всички ви седи едно велико бъдеще, но трябва да учите, от всичко да се интересувате. Всички науки трябва да ви интересуват. Каквото учите, добре трябва да го изучавате. Всичко, каквото учите, е добро. Ще различавате същественото от несъщественото. „Алилуя!“; „Благословен Господ- Бог наш“. (Алилуя, НБ , София, 11.10.1936)

"Реалност" не разбира съществено, реалното не отговаря на същественото. Например, можеш ли да вземеш думата „Амин“ и да я замениш с друга дума, да я преведеш на друг език – на английски, на български? Или думата „Алилуя“? Можеш да я преведеш, да туриш някоя друга дума, но тя вече не е същата. (Същественото за младите, МОК , София, 16.10.1936)

ЕТИМОЛОГИЯ И СЕМАНТИКА:

Алилуя (на иврит: הַלְלוּיָהּ, [hælɨˈluːjə]) е библейската, литургична акламация, означаваща „хвалете Бога“.

Това славословие е многократно употребено в Псалтира. Тя се появява в еврейската Библия в няколко псалми. Обикновено в началото или в края на псалма, или и на двете места. Тъй като думата „алилуя“ не е преминала в българския език направо от иврит, а е възприето гръцкото езиковно посредничество, тя идва с византийското си произношение. Думата „алилуя“ преминава сравнително рано чрез старобългарските преводи на сакралните текстове.

ЕТО ПОДРОБНО:

http://belb.info/personal/bratanov/aliluja.pdf

https://bg.myvadesigns.com/3377486--quotquot--

https://ru.wikipedia.org/wiki/Аллилуйя

 

 

30.06.2021 г. 09,37 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „ЛЮБОВТА е, която освобождава, тя е най-лесният път. Някой казва: „Защо трябва да любиш?“ - Тя е спасителен път!” (1942.12.16о.Три неща)

КОМПОЗИЦИЯ ПО КАРТИНА ОТ ДЖУБРАН ХАЛИЛ ДЖУБРАН

ИЗ „ПРОРОКЪТ“ ОТ ДЖУБРАН:

ЗА ЛЮБОВТА

И рече му Ал-Митра:

— Кажи ни за Любовта.

А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори:

— Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови.

И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява.

И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва.

Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.

Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.

Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.

На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.

Отвява ви от сламки и от плява.

Премила ви до бяла същина.

Омесва ви до податлива мекост.

И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.

Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.

Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.

Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.

Защото на любовта й стига любовта.

Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце", а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог."

И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.

Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:

да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;

да познаете болката на твърде много нежност;

да бъдете ранени от собствентото си разбиране за любовта;

и да кървите драговолно, с радост;

да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;

да почивате по пладне в размишления за любовната нега;

вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;

и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.

ЗА БРАКА

Тогава Ал-Митра проговори пак и рече:

— Учителю, кажи ни и за Брака.

И той отвърна с думите:

— Съчетани сте родени и съчетани ще бъдете навеки.

Съчетани ще бъдете и когато белите крила на смъртта разпилеят дните ви.

Да, съчетани ще бъдете дори в безмълвната Божия памет.

Ала прегръдката ви нека охлабее - да можете да дишате.

И нека ветрите небесни волно духат между двама ви.

Бъдете влюбени, но не с любов окови - а развълнувано море помежду двата бряга на душите ви.

Пълнете си един друг бокала, ала не пийте от един бокал;

давайте един на друг от хляба си, но всеки да си знае своя къшей.

Пейте, танцувайте и се радвайте, ала бъдете всеки себе си самият, тъй както струните на лютнята са поотделно, макар да трептят в единен напев.

Бъдете предани, но не отдавайте сърцата си един на друг, защото само ръката на Живота може да ги съхрани.

Живейте в близост, ала не и в преголяма близост, защото и колоните на храма се издигат поотделно и нито кипарис вирее в сянката на дъб, ни дъб пониква в сянка на кипарис.

ЗА ДЕЦАТА

А една жена с детенце на ръце продума:

— Кажи ни нещо за Децата.

А той й рече:

— Вашите деца не са ваши чада.

Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.

Идват чрез вас, но не са из вас.

И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.

Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли.

Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.

Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера.

Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.

Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените Му стрели да отлетят надалеч.

Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, тъй му е драг и якият лък в десницата Му.

ЗА НАСЛАЖДЕНИЕТО

Ала сега се питате в сърцата си:

„Как да различим доброто наслаждение от лошото?“

Идете на полето и в градините и научете,

че наслаждение за пчелата е да събира мед от цветето,

но и че наслаждение за цветето е да отдава на пчелата своя мед.

Защото за пчелата цветето е извор на живот,

за цветето пчелата е вестител на любов,

ала и за двете, за пчелата и за цветето, да дават и да получават наслаждение, е нужда и екстаз.

О, люде орфалезки, бъдете в наслаждението си като цветята и пчелите.

ТОГАВА ИЗЛЕЗЕ НАПРЕД ЕДИН ЗИДАР и го помоли:

- Кажи ни за къщите.

А той в отговор им рече:

- Преди да си градите дом от вар и камък зад градските стени, постройте си от блянове убежище в пущинака.

Защото не само вие имате нужда да се завръщате на свечеряване в жилището си – това е потребно и на странника във вас, далечния, навек уединения.

Вашата къща е ваше по-голямо тяло. Тя расте на слънцето и спи в нощната тишина, но нейният сън не е без сънища. Нима къщата ви не сънува? И нима насъне не напуска града, за да отиде до дъбравата и хълма? Желал бих щото да можех да сбера къщите ви в шепа и като сеяч да можех да ги пръсна из полето и леса.

Желал бих щото долините да са улици, а зелените лъки – алеи, та да се търсите един друг из лозята и дрехата ви да се пропие със земното ухание.

Но всичко това сега не ще се изпълни.

Дедите ви са се били събрали на едно място от страх. И този страх ще трае още малко. Още малко градските стени ще отделят огнищата от полята.

Ала кажете, люде Орфалезки, какво имате в къщите си? Какво пазите толкова, та ги заключвате и залоствате?

Имате ли мир – ведрия порив, който би разкрил силата ви?

Имате ли спомени – светещите сводове от връх до връх в ума ?

Имате ли красотата, която води сърцето от вещите, правени с дърво и камък, към свещената планина?

Кажете, имате ли в къщите си това?

Или имате само разкош и жажда за разкош – този натрапник, който крадливо се вмъква в дома ви и първо е гост, после домакин, а ней-сетне годподар?

Да, той става укротител и с примамка и камшик усмирява по-висшите ви желания и ги кара да играят по волята му. Макар ръцете му да са коприна, сърцето му е от желязо. Той ви приспива, а после застава до леглото ви и се гаври с достойнството на плътта. Той се подиграва със здравия ви разум и естествените ви сетива и ги полага в сено, като чупливи грънци. Наистина жаждата за удобства и разкош убива страстта на душата и после ехидна върви с погребалното и шествие.

Но вас, чада на простора, безпокойни и в покоя, вас не ще ви уловят в капан и не ще ви опитомят. Вашата къща ще бъде не котва, а мачта.

Тя ще бъде не ципицата слуз, покрила раната, а клепачът, който пази окото.

Не ще прибирате крилете си, за да преминете през портата, не ще навеждате глава, за да не я ударите в тавана, не ще се боите да дишате, за да не се напукат и срутят стените. Не ще живеете в гробници, строени от мъртвите за живите. И макар да е величествена и великолепна, къщата ви не ще скрива тайната ви, нито ще сдържа копнежа ви. Защото безграничното у вас обитава в дом, чийто покрив е небосводът, чиято врата е утринната мараня и чиито прозорци са песните и покоя на нощта.

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/

 

 Начало 
 Тълковен речник 
 Книга 1 
 Книга 2 
 Книга 3 
 Книга 4 
 Книга 5 
 Книга 6 
 Книга 7 
 Книга 8 
 Книга 9 
 Книга 10 
 Книга 11 
 Книга 12 
 Книга 13 
 Книга 14 
 Книга 15 
 Книга 16 
 Книга 17 
 Книга 18 
 Книга 19 
 Книга 20 
 Книга 21 
 Книга 22 
 Книга 23 
 Книга 24 
 Книга 25 
 Книга 26 
 Книга 27 
 Книга 28 
 Книга 29 
 Книга 30 
 Книга 31 
 Книга 32 
 Книга 33 
 Книга 34 
 Книга 35 
 Книга 36 
 Книга 37 
 Книга 38 
 Книга 39 
 Книга 40 
 Книга 41 
 Книга 42 
 Книга 43 
 Книга 44 
 Книга 45 
 Книга 46 
 Книга 47 
 Книга 48 
 Книга 49 
 Книга 50 
 Книга 51 
 Книга 52 


...Продължава във Facebook.
© Необятното продължава да говори - 2021 ∴ Attar
Посещения - hit counter