Книга 13
7.VІІІ.125г.
7.VІІІ.125г.
София - Изгрев
САМООПРЕДЕЛЕНИЕ
КЪМ НОВИЯ СВЯТ
ЖЛО / ДПН
Ти не си монадата Лулчев, но като полиада го съдържаше при неговото последно идване на Земята. Сега се прави успешен опит да се изкупи окончателно душата на Любомир чрез твоето самоопределение на страната на Новия Свят. Глава, която е бесена, трудно не боли... Забележи – име и фамилия и при двамата започва с една буква. Само че миналия път любовта към света (Любомир) не можа окончателно да премине в Любов към Мира. Докато сега Драгостта, като сестра на Радостта, те прави пряко оръдие на Отца. Приеми двойна фамилия, ако можеш това. Така ще сложиш още поне 15-20 години живот отгоре, а ефектът за съчетаване на професия с призвание ще бъде неотразим.
Коментар: Този приятел ДПН имаше възможност да си избере и друго фамилно име – с буквата "Д", - но явно не се е получило с двойната фамилия и се определи към "Н". Освен това, по-късно се получи едно "недоразумение" по повод на Лулчев, тъй като в България е имало и друг известен политик с тази фалимия – Коста Лелчев, макар и с противоположни идейни позиции на първия. С Любомир Лулчев те всъщност са роднини. Елма обясни, че духът на Д. е живял и в двамата, по сложни съображения на Провидението. Объркването идва и от това, че Любомир Лулчев не е бил обесен, а разстрелян, докато Коста Лулчев не си е отишъл от този свят чрез смъртна присъда. От това следва, че Д. е бил жертва на бесило като някоя друга личност в предишно прераждане, тъй като нямаме причина да не вярваме на Елма.
Любомир Лулчев
Таен съветник на Цар Борис III
(1886-1945 г.)
Разстрелян от Народния съд на 01 февруари 1945 г., заедно с регентите. Роден е в Кнежа. Завършва Военното училище в София и учи шест семестъра медицина. Специализира авиация в Англия и е един от първите ни летци, ползвали самолета като бойно средство по време на бомбардировките над Одрин. Като офицер от българската армия и герой от войните 1912-1918 г. е пенсиониран с чин подполковник. След това става дъновист и е близък само с двама души – Учителя Петър Дънов и царя. Своите мисли Любомир споделя със съседката си Султана Рачо Петрова, която му помага чрез генерал Алекси Стоянов да се срещне с царя. Днес е трудно да се предположи какво точно е накарало Борис III да приеме странния посетител. Очевидно свободното изразяване на мнение, и то от човек, който чака пенсия, е допаднало на монарха. По това време Лулчев вече е известен последовател на "Бялото братство". Не случайно Борис III отговаря на събеседника си с думите: "Зная, зная Лулчев! За Вас Христос е царят!" Репликата на Лулчев е: "Помнете, че когато идат бурите, светкавиците удрят по най-високите върхове!".
Атентатът на 16 април 1925 г. отминава царя, но не и семейството на Лулчев. Под развалините на катедралата остава неговият тъст о.з. генерал Радойков. През 1930 г. е убита по изключително жесток начин и съпругата на Любомир - Ангелина или Гела. Убийството е извършено от домашната й прислужничка, с цел грабеж на бижутата й. Дали е точно тя, това е спорно. Оттук нататък Лулчев не се прибира в къщата си на ул. "Мария Луиза" 197. Живее в пълно усамотение в една барака в кв."Изгрева". След като остава вдовец, Любомир се отдава на книжовна дейност и посещава често своя Учител Дънов. Лулчев е автор на 15 книги - поезия, проза, философски размисли за живота, а също така и теоретични трактати, свързани с "Бялото братство". Една от най-ценните му книги е неговият дневник, който съдържа разговорите му с царя и с други известни общественици. Дневникът се води от 1938 г. Това е годината, в която Борис III и Лулчев подновяват своите срещи. Погрешно е да се мисли, че Любомир прокарва пред царя политиката на Дънов и е негов говорител. Пред Народния съд разпитват Любомир за монарха. Тогава той показва своя дневник като доказателство, че в разговорите им няма нищо нередно. Разпитват Лулчев и за неговия произход. Известно е също, че чрез внушения на Дънов, Лулчев е успял да въздейства на царя да не пуска български войски на източния фронт и да не депортира български евреи в нацистките концлагери. Заради тази дързост, всъщност, Хитлер убива Цар Борис III.
Любомир Лулчев е от стария копривщенски Каблешков род на чорбаджи Лулчо Каблешков Той въртял търговия с Египет и неговите кервани със стока обикаляли много страни. Единият от синовете му - Андрей - е прекарал известно време като послушник в Зографския манастир в Света Гора. Той се среща с П.Р.Славейков в Цариград, след това се свързва с Левски. Установява се да живее в Оряхово на Дунава, където създава 21 революционни комитета. Андрей има четири деца: Христо, Коста, Екатерина и Иванка.
От тях Коста Лулчев, бъдещ български политик, е роден на 9 март 1882 г. в Оряхово. Той е един от лидерите на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) и основател на общоработническото дружество “Борец” (1898 г.). В периода 1924-1933 г. е секретар на ЦК на БРСДП (о). От 1913 г. до 1931 г. е народен представител. Главен секретар е на БРСДП (1944-1945г.). През 1946 г., заедно с Никола Петков, е начело на опозицията в VI Велико народно събрание. През 1948 г. Коста Лулчев е осъден на 15 години строг тъмничен затвор, с обвинения в създаване на нелегални групи, изпращане на лица зад граница, отвличане на самолет на българските авиолинии и др.. Съдебният процес срещу Коста Лулчев и седем депутати от опозиционната БРСДП слага край на легалната опозиция. Коста Лулчев прекарва в затвора 11 години. Умира на 31 януари 1965 г. в София. Реабилитиран е посмъртно, с решение на IX Обикновено народно събрание от 15 януари 1990 г.