КНИГА 39
2.ІІІ.150(2014)
Пулпудева
ГРАДЪТ НА ДУХА И РЕКАТА НА ДУШАТА
*Пулпудева е тракийско име и означава "Град на езеро". Някога Хеброс е обграждала града, а точно под трихълмието е имало голямо езеро (днес на мястото на Тунела, Чифте баня, Съдебна палата и гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“). Това е още едно от нещата, които свързват Пловдив с Мировата Душа, Света Богородица - Майката Божия и Майката въобще; Двойката, Сродната Душа, Сродните Души, Знака Рак и пр. Който знае какво представляват езерните серафими, ще разбере защо не само от планините, но и оттук може да се възлиза направо в Божествения свят. А какво има под Пловдив и какви пътища надолу към Агарта (Вътрешната Земя) - то е друг въпрос. Ако някой ви се губи от очите повече от една седмица и не ви се обажда, не е чудно да е повел още някого надолу - към Вътрешните Земи и народи на Господа-Бога на Земята.
Имената имат не само конкретна етимология, но и кабалистично влияние. "Дева" излиза от "Божествено", но може да бъде качество на Ева. А божествената пулпа - връзката със Словото и Делото - ни предпазва от ферментация. Също ни помага да смелим на каша желанието си да се уреждаме и да се показваме пред смъртни, за да може да се извлече Рудата.
Някои са на мнение, че "Пловдив" произтича именно от "Пулпудева". Но ето едно по-обосновано обяснение: С трайното римско влияние в Тракия от обявяването й за римска провинция през 46 г.н.е., градът сменя краткотрайната елинизация, настъпила от времето на Филип, и се подлага на значителна романизация във всички сфери на обществения живот. Всеки един от хълмовете е носил своето характерно римско име, като дори името на града е придобило новата гражданска форма Тримонциум, наред с по-късните Улпия, Флавия и пр.. Някои от хълмовете са имали специфични религиозни предназначения, и в съответствие с тях - и специфични имена. Например, Джендем тепе се е наричал в древноста "хълм на нимфите дриади". Храм на Венера се е намирал на Сахат тепе, а Бунарджика е известен в древноста като хълм на Херкулес. Българското спелуване на тракийското име Филипидава, дошло от елинистичното Филипополис, е в основата на съвременното име на града. При българското спелуване на Дирахиум е възникнала българската форма Драч, а от българското изписване на старото име на Пловдив "Плъпъдибъ" възниква старинната форма на селището от "Плъпдибъ" и по-късната Plodivь (XI c. AD), която не се е развила до наши дни. Преходът Плъпдибъ-Плъвдивъ е зкономерен. Имената Пълдин и Плоудин възникват от римското име на един от хълмовете - Паладин, - кръстен по аналогия с римския Palatine hill. Пълдин и Плоудин няма общо с Пулпудева и не участват във формирането на съвременното име "Пловдив". Естествено, трябва да проучим и анатомията и физиологията на зъбната пулпа, за да извлечем от нея още един символ за ролята на Пулпудева в Битието...
Ние обаче, непоправимите вòлници да правим от всяка дума и корен съвършено "безсъвестно" ненаучни калки, можем да се опитаме и с тия податки... Няма на Кого да подражаваме - 7500 лекции и беседи са пълни с такива "безотговорности"... За дървените учени сме "безсъвестни", за кабалистите - откриватеили на разковничета. Всяко звукосъчетание, особено повтаряно често и от много хора, привлича неизменно съответните същности на Битието. А за веселите хора - още малко смях... Питайте някой руснак какво е "плов" и той ще ви каже: "варен ориз"... От него произлиза и по-позната ни дума "пилаф". Така че дали за някои този чуден град ще е само един див мохамедански рай или нещо друго, ще се опитаме да си отговорим и с други шегички. По-долу ще прочетете за името му Одриса някога, произлезло уж от някой си Одруза. От Плъпъдибъ пък може да вземем вибрацията за плъпване навсякъде по света, ако сме стока, както и по екскурзии и пътешествия за радости и задачки, каквито ще видим малко по-долу. В споменатите лекции и беседи има немалко такива закачки. Онзи, който ги е говорил, един ден сбъркал името на Козетка от "Клетниците" с "Клозетка" - и се смял дълго до сълзи... Е добре... Да оставим за домашно малко и на читателите. Нека сами намерят научния произход и значението на имената му Улпия, Флавия, Юлия, Пълдин, Филибе.
Името му Евмолпия е отпреди 14 хиляди години и означава "Сладкопоен". Твърди се, че Орфей е роден тук преди 8000 години, но тогава сладкопойността на това селище му е повлияла твърде добре... Само че толкова много родолюбци и прочие се стараят да си присвоят като земляк някоя велика личност, така че и в случая не е сигурно дали има съвсем сигурни доказателства.
Филипополис въобще не значи че е основан от Филип Македонски, тъй като това е исторически невярно - че той го бил обсаждал, съвсем не значи, че го е основал, тъй като градът е известен от най-дълбока древност. Етимологически и семантически, за нас Филипопол означава "Народолюбие" - отново по линия на Душата или Селена, Луната, добротворството, милостта, демократизма. Тримонциум наистина значи "Трихълмие", обаче за нас това е средище на Духа и надежда за Тройния Ритъм, за Тройновселенските токове, за "Появата на Третия".
През периода II-I в. пр.Хр., наред с името Филипопол е носел същевременно и името Одрюза (Одриса). Под това си име (Одрюза) е издавал и собствени дребни бронзови монети, групирани в 2 типа, които са изключителна рядкост. Други считат, че иде от племето "одриси". Трябва да открием етимологията и значението и на това име.
Още по-старото му име Кендрисос отпреди 6000 години е по името на главно римско божество. Изобразяват го с дясната ръка на главата, с лявата върху лира с оплетена змия в нея и с птица на левия му крак. Не ви ли прилича на Орфей, особено както го рисува днес Кеазим?... Най-високото тепе (днес Джендем тепе, Младежки хълм, а за нас - Джанъм-тепе - Душа-рътлина), което е в западната му част, се знае, че там е имало кедрова гора и затова се е наричало Кендрисос. Добър ден, звънтящи сибирски и ливански кедри! На върха на това тепе живеели така наречените "кендриси". Те били наречени така на по името на кедрите и на гората, обрасла това тепе. На върха имало огромен храм, посветен на Аполон Кендрисийски. По-късно на негово място била построена черква, посветена на Свети Илия. Именно Свети Илия наследил вярването в Аполон. Нали кедрите още са живи там в едно доста високо поле, а чрез олтара (чакрата) на кедъра в нас се лети във въздуха и се пътува по вселената... По тази причина днес можем да излитаме с "небесни колесници" и без колесници именно оттам и затова се насочваме да живеем на това място... Тия дни пак се размърдахме по небето и ни снимаха гражданите. Транспортна централа - даже влакова линия влиза в двора ни!...
На второто по височина тепе (днес Бунарджика или познато още като Альоша - антена на Аллаха или Еллаа - живеела фѝлията на хераклидите. Някакво общество, в което са се обичали. За който не се сеща какво значи и какво произвежда думичката "фил", ще му припомним: четирите вида любов в древна Елада са ерос, сторге, филия и агапе. Дали тук са ги подредили йерархично, трябва да се провери. Но ние знаем за любовта като стремеж, любовта като чувство, любовта като сила и любовта като принцип. На върха имало издигната огромна статуя на Херакъл. В този квартал живеели хора, които вярвали в това, че човек чрез подвизите си може да се издигне до нивото на бог, така както Херакъл бил придобил божествена същност. От този квартал излизали най-добрите воини на града. Там живеело жреческото съсловие. Точно тук, където играем паневритмия, се генерира импулсът към така нареченото богоравенство ("едно с Бога и мощен като Бога"). Силата на Херкулес да бъде с нас! Който възлиза редовно там, няма да го победят!
Между това тепе и Трихълмието (днес Старият Пловдив) има още едно тепе (дали е Сахат тепе или Шекер тепе?). То било населено от така наречените орфици. Тези орфици са наследници на Орфей, защото Орфей бил роден точно в този град. Той бил певец, владетел и създател на орфическото учение. Това учение останалите траки смятат за ерес, точно както псевдохристияните наричат "ерес" всяко ново тълкувание на божествената същност на Христос.
Други две тепета се извисявали недалеч от тук. Едното се наричало Петра, което на гръцки означава камък (Днес това тепе го няма, на негово място е изворът с много добра вода, който се нарича Каменица. Тези две тепета – Каменица и Лаута - са били ползвани като източник за строителен материал. За разлика от Марково тепе, което се е извисявало на мястото на хотел „Лайпциг” днес и е превърнато в павета, другите две тепета са унищожени за строителни материали), другото тепе зад него се наричало Лаута. Там живеели тези, които наричали себе си "родопѐи". Всички тези "фили" били филипо-полийци, но с различен произход. Днес Лаута е парк и приютява огромни ята от врани, които идват тук чак от Трансилвания. Трябва да се разшифроват и тия кодове. Враната също е божествена, ръководи се от илухим-херувим. Въпреки лошия й престиж в пословиците и басните...
Евмолпийците живеели на Трихълмието; имало още еврийци, кръстени на реката, която някога се е наричала Еврос. Еврос или Хебър (Марица) е дала името на целия континент. Отначало Европа се наричало само поречието на река Еврос (Марица) и особено около нейната делта. Днес от Босфора до Херкулесовите стълбове (Гибралтар), цялата тази земя се нарича Европа. Първите европейци обаче и първата земя, нречена Европа, били именно тук…“
Марица също идва от името на Майката Божия, извира от Маричините езера на Орфея в най-свещената и древна планина на света още от архайската ера и родината на Агарта, през където минава, носи благословенията на ясновселената и се влива в Бяло море (също символ и магически район). Екскурзиите по Марица от изворите до устието й от 2 до до 12 юли всяка година развиват едни качества и дават едни блага, а тези от устието й в Егейско море от 22 октомври до изворите й - съвсем други. За желаещите да минат по този маршрут, тук се съобщават последователно имената на селищата, през които тя минава:
Населени места в България
Софийска област:
Община Самоков — Рила - Маричини езера, Радуил, Марица;
Община Долна баня — Долна баня;
Община Костенец — Костенец;
Област Пазарджик
Община Белово — Габровица, Момина клисура, Белово, Мененкьово;
Община Септември — Злокучене;
Община Пазарджик — Пазарджик, Мирянци, Синитово, Огняново, Хаджиево, Говедаре;
Област Пловдив
Община Стамболийски — Триводици, Стамболийски;
Община Родопи — Оризари;
Община Пловдив — Пловдив (най-големия град по течението на реката);
Община Първомай — Първомай, Крушево, Добри дол;
Област Хасково
Община Димитровград — Крум, Димитровград, Брод, Райново;
Община Хасково — Нова Надежда;
Община Симеоновград — Симеоновград;
Община Харманли — Харманли;
Община Любимец — Любимец;
Община Свиленград — Свиленград, Генералово, Капитан Андреево;
Населени места в Гърция
Дикея, Дилофос, Маразия, Стасипитион, Петрадес, Димотика (Дидимотихон), Софлу (Суфлион), Лагина
Населени места в Турция
Капъкуле, Одрин, Караагач, Ююктатар (Ююклютатар), Елчили, Дойран, Арнауткьой, Кюплю, Ипсала, Енос
Устието на Марица между Гърция и Турция
След България, Марица се казва Еврос или Еброс - с най-старото й име от "Хеброс". При границата с Турция, в Гърция тя се разпростира с разклоненията си на една голяма площ от 188 кв. километра, която от 1974 г. е защитена територия. Североизточната й зона е достъпна за всички желаещи. Югоза-падната е забранена за чужденци. Крастотата и разнообразието на делтата й са крайно впечатляващи във всяко отношение. Достъпна е по всяко време, но пролетта - от средата на април до средата на май - е най-смайваща не само поради растителността и животните, но и заради миграцията на огромни ята птици от най-различни видове. Разрешение за всякакви организирани излети в забранената зона може да се вземе от:
The Evros Delta Visitors' Centre, Traianoupoli, Thrace, Greece, tele-phone and fax (0030) 25510 61000 and email e.makrigianni@evros-delta.gr
Експедициите ни надолу по Марица от изворите чак до устието, по Програмата на Школата, може да се правят през година Двойка или съдържаща 2, но и във всяка четна година без Четворката или съдържаща 4, като се съобразим с особеностите на всяка от тях. Четвърта вибрация и цифра е за обратния курс - от устието към изворите. През тия години - и надолу, и нагоре по Марица - може и да не се спазят десетдневките за пребиваване при планински езера и извори и на море, за да има по цял месец време за голямото пътешествие. Смелите могат да се спускат където е възможно и с лодки, а най-смелите - да плуват натурално. Естествено, с всички мерки за безопасност и лична дезинфекция. Който няма време или по други причини не може да мине разстоянието пеш, ползва транспорт.
Както знаем, спускането по реките усилва ясновселенските добродетели и качества и е най-свещено, когато съпровождаме момичета, млади жени, бременни, кърмещи и майки и всякакви жени, дори на преклонна възраст. Стигайки до долу, някои са вече подмладени. Пътешествието по течението на всяка река е за здраве, подмладяване и лично щастие. А в обратна посока походът е под въздействието на Тот и затова там имат водеща роля мъжете и всички, които искат да се изпробват за бързоходство, бягане с препятствия и спринтово тичане; или екстремно плуване срещу течението, особено в стил "бътърфлай". Там се стремим към "рекорди" за най-бързо изминаване на цялата дължина от 472 километра. Които нямат точно този импулс понякога и групата е смесена, то ако има двойки, благословени от Бога, по такъв маршрут могат да се заченат най-здравите и прекрасни деца с искра Божия. И в двата случая, срещу течението се черпят мощно салма и прана и още няколко непознати енергии от рода на амралната и се възбужда вихрун (новата кундалини). Това е подходящо време и за ежедневно изпълнение на тотевритмията, дори и да няма наоколо някой по-висок връх или хълм.
Виж 0301.1987.02.22 на стр.2802 от PDF-книга Десета в: http://neobyatnotogovori.com/?idpub=289
или директно текста "Царство Божие" - може би най-езотеричното и футуристично единение с Елма измежду всичките 1300 холизации в 38-те книги досега:
http://neobyatnotogovori.com/?idpub=313
Това означава средно по 16 километра на ден, ако пътешествието се прави един месец от 22 юни, което не е никакъв проблем - едно голямо удоволствие с много биваци, почивки, радости и отклонения. Ако е за 10 дни, това са вече 50 километра дневно, което също не е проблем пеш не само за маратонците, но за другите трябва и с транспортни комбинации. Пеша - само най-красивите отсеци.
Река Ергене в Турция, приток на Еврос (Марица)
В едномесечния вариант може да се проучват и притоците й. В един ден винаги може да се изминат 16 километра по главната река, но и да се правят екскурси по притоците с отиване и връщане същия ден, като се изчисли времето. Може да има и хора, готови да се отклонят от главния маршрут и да отидат до изворите на някой приток - това не е "неизпълнение". Друг път ще минат целия път край Марица - ако говорим за случая.
Всяка река е жива, тя е висше Същество в ясновселената и има ясновселенско име, може да се призовава с него, дори и да сме надалече. Вървейки по река, ние общуваме с душата на това Същество, а при извора се свързваме с духа му. Той може да ни даде нещо, което е непосилно за никое друго същество в Битието, било то човек, ангел или някой мощен бог. Особено ако почистим извора и отпием от него, ако му благодарим. Ще занесем светена вода от него на бременните, кърмещите, децата, старците, болните. Нито една църковна вода не е по-силна от изворната. Но с болните - довреме. Защото вече много скоро на този Земя няма да има стари и болни. Ще ги преместим да друго място, където да размишляват за вкусовете и теориите си.
Ето тук сведения и за това упражнение, ако иска някой да прави опити:
Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток
• ← Права Марица
• → Студеното дере (на изток от Сфинкса на Рила)
• ← Ибър
• → Сливница
• ← Момчилов дол
• → Влашка река
• ← Димов дол
• ← Бистрица (Долнобанска Бистрица)
• → Исиндере
• ← Луджо дере
• ← Куртдере
• ← Сънтърдере
• → Очушница
• → Чалин дол
• ← Стара река (Костенецка река)
• ← Лулево дере
• → Дълбочица
• ← Орташко дере
• ← Крива река
• ← Палащица
• ← Раковица
• ← Яденица
• ← Азовица
• ← Киселиците
• → Сидовско дере
• → Баталийско дере
• ← Чепинска река (Елидере)
• → Геренско дере
• → Тополница
• ← Црънча
• ← Дебръщица
• → Луда Яна (Панагюрска Луда Яна)
• ← Стара река (Пещерска река)
• ← Въча
• → Потока
• ← Първенецка река (Тъмръшка река)
• → Пясъчник
• → Аврамица
• ← Чепеларска река (Чая, Асеница)
• → Стряма (Гьопса)
• ← Черкезица (Сушица)
• → Азмак
• ← Брезовска река
• → Селска река
• ← Дълбокото дере
• → Азмака
• → Омуровска река
• ← Мечка
• → Текирска река
• ← Каялийка (Скаличица)
• → Селско дере
• ← Кавакдере
• → Старата река
• ← Банска река
• ← Юртдере
• → Меричлерска река
• ← Селската река
• → Мартинка (Голяма река)
• ← Манастирско дере
• ← Бьойгирдере
• → Коджарека
• → Юручка река
• → Авалийско дере
• → Сазлийка (Съзлийка, Ракитница, Сюютлийка)
• → Джамбаздере
• → Голямата река (Колуфардере)
• → Каракюрт
• ← Азмака
• ← Харманлийска река (Олудере, Величка)
• → Бююкдере
• → Селска река
• → Голямата река
• → Йерусалимовска река
• ← Бисерска река (Голямата река)
• → Бакърдере (Каушака)
• ← Лозенска река
• ← Сива река
• ← Дерекьой (Малката Маричка, по границата с Гърция)
• → Голяма река (Буюклийска, Канаклийска)
• ← Кизбунар дере ( в Гърция)
• → Левченска река (Лефчанска река, Левка)
• ← Барабан
• → Ченгенедере
• → Куртдере
• → Толумбадере
• → Каламица
• → Кършали (в Турция)
• → Кьонк (в Турция)
• → Кемал (в Турция)
• → Чифлик (в Турция)
• ← Арда (трети по големина приток)
• → Тунджа (най-голям приток)
• → Сазлъдере (в Турция)
• ← Луда река
• → Ергене (в Турция, втори по големина приток
Всички тия сведения и идеи са за едно ново поколение, което вече е дошло. За едно идващо поколение, което ще дойде на една нова Земя с крайно разредено население, понеже е започнала генералната чистка - всички, които живеят със старите навици и привързаности, вече поголовно си заминават. Тогава демоните в човешка форма вече няма да продават подовете на Майка ни, нито ще замърсяват реките ни, така че в тях плуването на хората с душа без ръкотворни неща по себе си или под себе си ще бъде висше удоволствие.
Някога бе дошло осияние за Маричините езера, което се загуби. Там живее един изключително красив женски херувим, който в Божествения свят е майка Божия. Не от обикновените майки Божии, за които се говори в Евангелието на Мария Магдалина. Със стотици, милиони разряди над тях! Като ви даде да пийнете от Нея, по пътя си надолу може да срещнете и Сродната си душа. Много по-лесно, отколкото при Нел-Онтрѝ - Сърцето, - понеже там се срещат сродните сърца. Срещите между душите са лесни, а между сърцата в този век - най-трудното нещо на света. Под "този век" разбираме земно време от 200 милиона години. Душите се разпознават и сливат мигновено, понеже са души - нищо повече. Може ли река да не се влее в река? При същество без душа това е невъзможно. Ако има душа, но не реагира, то тя е или заспала по пътя и замръзнала, или е някъде хлътнала из илюзиите; в някоя бездънна яма на човешките страхове и приумици. Не може да стигне до Реката. Но душа е: Господ ще я изпари - и пак ще я върне при нормалните хора и ангели.
Не всеки знае, че и рилското езеро Ибър (от "Хебър") е свързано с Марица. Нали и него посетихте при една от задачките на Елма? Там живее женски серафим от класа на платината, който ражда божествените светини "пламтѝни". "Светини" тук не съвпада по значение с познатата ви дума за святи идеали и реликви. Става дума за същества от женска полярност в Божествения свят. Серафимите са наполовина божествени. "Светините" обитават в центъра на Пентаграма и са по-горе и от Учителите. Те са божественият антипод на Светиите, които са също там. Като се съединят с тях, Светините раждат "пламтѝни" - мъжко-женски същества, които не само светят, но и топлят. Те са родени, за да топлят душите. Балзак описа една от тях, когато бе родена на земята, но тя бе паднала, наказана пламнтина ("Серафита"). Едни от влюбените в него и нея я виждаха като жена, други - като мъж. Серафитус-и-Серафита обаче бе слязъл до нивото на падналите мюонни деви - не искаше да раздава топлина, измени на естеството си. От ваша гледна точка, пламтините са андрогини. Ярка пламтина в историята на вашето човечество бе Атинянката Таис. Това, което знаете за нея, е една нула - почти нищо не ви е известно. Тя и нейните посестрими от Колелото на Икилсона са родени, за да създават култури и човечества. Не какви да е, а с "пламък Божий". Искрата Божия идва от òтвселената; токът Божий - от тотвселената, а пожарите Божии виждате в цялата видима и невидима вселена. Те се дължат на ярѝните, пламтѝните, огнѝните и алохимите, които не могат да седят мирно. Искате не искате, ще ви подпалят. Саламандрите в етерния свят са само една от техните проекции.
Тук можем да кажем, че пламтините днес преобразяват вече много хора даже в пропастта - в степента на обикновения женски човек под формата на светиците - пентаграмната степен на обърнатия Скиптър. Вече знаете, че светци и светии са нещо противоположно, колкото от земята до небето. По същия начин се различават и светиците и "светините" - техните женски съответствия. Бившите светици се дистанцират физически, а подпалените от пламтините се взривяват от любов е обич и се превръщат в жрици, "пламтѝци". Освен тях, както вече знаете, има и огнѝци и огнѝни, но те са от други йерархии. Има и пожарни класове и йерархии, но за тях може да говорим друг път.
Сега на вас оставям да се сетите за думата, с която може да се нарече преобразеният светец. Той вече грее и топли, но не само душите и умовете на хората. Светците ще ви светят, но около "грейцѝте" скоро ще се събирате да се топлите, докато има още зими. Грейците и пламтиците нямат дрехи, понеже биха ги подпалили. Те са преобразени първо психически, тъй като от тях е отпаднал първородният грях - нечестивият срам от голотата.
Херувимата Ейрулѝна - изворите на река Марица - от-говаряше за Орфей и Евридика. Те трябваше да имат поколение, но тогава сърцето попречи. Евридика се омеси с падналите илухими, отхвърли Орфей и затова прати главата му на техния остров. Орфей вече няма да се обръща да гледа дали някое сърце без душа го следва. Затова Ейрулѝна днес казва: "Дъще моя, дай ми сърцето си!".
"Сине Мой" е зов на Отца. Има разлика, съществена разлика. В първия случай попадаш в ясновселената, във втория - в тотвселената. Или ще станеш майка, или ще станеш творец, създател, отец. Подаряваш искра Божия - и си заминаваш. По-късно ще станеш и Татко - Човек, който се грижи за майките и за децата. С прекъсвания и гостувания - но често, редовно, цял живот. Ако иска да стане Баща, трябва да даде сърцето си на Благия. Тогава няма да се откъсва нито за миг от тия, които го обичат и които обича, понеже ще подражава на Баща си. Просто ще ходят навсякъде заедно. Ето защо сърцата и лицата им ще бъдат вечно благи, понеже ще раздават живот и щастие без прекъсване. Без въздишки, без да създават никакви проблеми.
Прекъснатите огнения остават в Старата Вселена. Новата се връща в Бога - тя е непрекъсната.
