16.10.2018 г. 17,25 ч.

 

ЛИЧНО ПОЗНАВАМЕ ТАКИВА ПОСТРАДАЛИ ДУШИ. Някои ги лекуват по психиатриите, но повечето витаят из света безпомощни, други се крият по манастирите и по хралупите си или близките им ги отглеждат. Какъв е изходът?

КАДЪР ОТ „7 годеници за 7 братя”. Тя се справи със 7 дивака – ТИ МОЖЕШ СЪС 70!

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Какво ще стане с тебе, ако се съмняваш във всички хора? - Ще станеш маниак, ще започнеш да се страхуваш от всичко, докато най-после заболееш. Всеки човек е величина, която ТРЯБВА ДА СЕ РАЗБЕРЕ! Ти СРЕЩАШ тия величини, не ги разбираш, отбягваш ги, докато изгубиш мярка на всякакви отношения и станеш невъзможен и за себе си, и за окръжаващите. Каква по-страшна болест от тая?– „Как ще се излекувам?” – Започни да мислиш, че хората са добри. Няма лоши хора в света, но има гладни хора. /Извадѝ торбата си – нахранѝ когото можеш!/ ” (1920.02.01н.Земният и небесният.ДВГ.С46:246)

МНОЗИНА КАЗАВАТ: „Ама аз нямам нищо, което мога да дам. Пък и всеки гледа да те обере - енергийно или физически. Аз знам всички формули за ограждане и всеки ден се ограждам по няколко пъти.” – НИЩО ПОДОБНО! Мислиш се за много духовен, но това е ДИАГНОЗА. „Торбата” е човешката ДУША, а от нея могат да бъдат извадени 100 хиляди добрини, умножени по 100 хиляди, повдигнато на 100-хилядна степен - и всичко това повдигнато на факториал 100 хиляди!

СТАРАТА - ВЕЧНА – СВЯТА - БОЖЕСТВЕНА - ИЗПИТАНА ФОРМУЛА:

СВРЪХЛЮБОВ, СВРЪХТЪРПЕНИЕ, СВРЪХЗАТВАРЯНЕ НА ОЧИТЕ ЗА ОПАСНОСТИТЕ И НЕДОСТАТЪЦИТЕ, СВРЪХСЛУГИНСТВО, СВРЪХСЛУЖЕНЕ С ВЕСЕЛИЕ И ПЕСЕН НА УСТА - ДО ЩАСТЛИВА ЗАГУБА НА СЪЗНАНИЕ ОТ ПЕРУМОРА!

 

 

16.10.2018 г. 15,01 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „В човешкия живот всяка дума става разбрана, само когато човек страда. Страданието е метод, от който човек се учи да говори кратко, правилно и съдържателно. /.../ Той не говори излишни думи.” (1920.02.01н.Земният и небесният.ДВГ.С46:245)

ТУК ВЕЧЕ СА БИЛИ ПУБЛИКУВАНИ ИЗВАДКИ ЗА МНОГОТО И НЕПРАВИЛНОТО ГОВОРЕНЕ: 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/posts/2123750074548242

 

 

16.10.2018 г. 11,04 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Христос казва: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие.” Това значи: Ако земният ви живот няма определена форма, съдържание и смисъл, той не може да се свърже с небесния, дето всички неща са строго определени и точно измерени.” (1920.02.01н.Земният и небесният.ДВГ.С46:244-245)

ДИОГЕН СИНОПСКИ, КАКТО И ЦЯЛОТО НЕБЕ ЧРЕЗ НЕГО, И ДО ДНЕС ТЪРСИ СЪС СВЕЩ ЧОВЕК С ВИСОК ИДЕАЛ. Човек, който търси, избира, създава и поддържа най-красивите и прекрасни форми, влива в тях най-красивото и прекрасно съдържание, т.е. ПРЕЖИВЯВАНЕ, а смисълат на живота му е ДА РАЗДАВА ВСИЧКО ТОВА НА ВСИЧКИ КАТО НЕПРЕСЪХВАЩ ИЗВОР.

Тук не веднъж е слагано едно стихотворение за Диоген, не пречи да се сложи пак:

("Диоген" значи "Роден от Бога", "Раждащ Бога")

Трети и четвърти стих на всеки куплет от тая песен се повтарялт като припев

Нощувал Диоген във бъчва, по-беден даже и от пес; но даже ГОСПОД се измъчва, бездомен и презрян до днес.

С фенера си мъдрецът денем ЧОВЕКА търсел в оня век, но всеки бил зает и женен и грижел се за СВОЙ човек.

Въртели се от памти,века лъжи, оглозгани без жал. Все дирел Дио ЧЕЛОВЕКА, но всеки кокъла държал.

ЧОВЕК човекът не намерил – ни жрец, ни „праведник”, ни крал. Да, дълго Диоген треперил, но името си той разбрал.

Престанал най-подир да дири и станал скитник волнокрил - в морето бъчвата натирил, парцалите си подарил.

Така че, който ражда БОГА, остава чисто гол и бос и в тоя свят на „знам” и „мога” помага само като гост.

Защото хиляди нещастни (богати, бедни и царе) ловуват само СВОЕ щастие - и всеки бърза да умре.

3-6.Х.2006

Стотици пъти сме чували това име и сме чели за него, но не всеки знае, че Диоген Синопски, роден 4 века преди Христа, е бил и известен философ с немалко съчинения.

ЕТО НЯКОИ КРИЛАТИ МИСЛИ ОТ НЕГО:

- Философското отношение ни подготвя за какви ли не обрати на съдбата.

- Който гледа животни трябва да признае, че не те му слугуват, а той слугува на тях.

- Дръж се с големците както към огъня – нито много близко, нито много далече от тях.

- Бъди винаги в добро настроение, за да се пукнат завистниците...

- Злословецът е най-лютият от всички диви звераве, а ласкателят – най-опасният от всички опитомени.

- Да поучаваш дъртак е все едно да лекуваш мъртвец.

- Хора много, човеци – малко.

- От време на време прося от статуите, за да се тренирам, ако поискам нещо от хората.

- Защо ти е да живееш, ако не живееш добре?

- Не обичам лошите, понеже правят зло; не обичам и „добрите”, защото позволявявт това на лошите.

- Аскетизъм значи упорит и неуморен труд, свръхнатоварване и духовно, и физически. Аз съм гражданин на света.Светът ще се оправи, когато царете станат философи, а философите – царе. Любовта към парите е мерилото за всички пороци.

 

 

16.10.2018 г. 09,21 ч.

 

ЗА ОРИЕНТАЦИЯ КАКВО ГОВОРЯТ БОЖЕСТВЕНИТЕ УЧЕНИЯ ЗА ЗЕМНИЯ ЖИВОТ, ЗА РАЗЛИКА ОТ НЕБОЖЕСТВЕНИТЕ:

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „В какво се заключава смисълът на земния живот? – В движението отдолу-нагоре. Така човек се развива, става по-благороден, по-разумен и чистосърдечен, а отношенията му към Бога и към ближните – по-правилни.” (1920.02.018н.Земният и небесният.ДВГ.С46:243)

 

И НАИСТИНА, феновете на небожествените учения, които познаваме, както и тия, които ЕКСПЛОАТИРАТ божествените, не са нито благородни, нито чистосърдечни. Благородство в тях няма, понеже са не само безразлични към Приятелството и Истината, но и крадат и лъжат. Под „разум” те разбират мисъл и действия да уредят на първо място или единствено самите себе си - както в света и изявите си, така и в очите на Бога. Обаче неизбежно идва момент, когато те разбират, че последното НЕ ИМ СЕ ПОЛУЧАВА. Ако сме от тях, не ни се получава и първото, защото се разболяваме, погрозняваме, остаряваме и умираме. Отношенията им към ближните също не са били правилни, понеже са поставяли себе си и близките си на първо място, а БЛИЖНИТЕ, определени им от Бога, са пренебрегвали. Даже тия, които са ИМАЛИ понятие за работа за Бога и за „БЛИЖЕН”, са оставяли това на последно място в програмата си и в живота си. Обикновено НЕ ИМ ОСТАВА ВРЕМЕ.

 

 

16.10.2018 г. 15,41 ч.

 

БОЖЕСТВЕНИ ФОРМИ НА ЛЮБОВТА, НАПЪЛНО НЕПОЗНАТИ НА ГОРДЕЛИВИТЕ. Вярвате ли на ВСИЧКО, което ви говори Бог или онзи, когото си мислите, че обичате? Можете ли да млъкнете за момент? Способни ли сте на божествено ВСУШВАНЕ, СЛУГУВАНЕ И ПОСЛУШАНИЕ? Има ли божествени „заповеди” на Любовта? Можеш ли да освободиш в себе си желанието да обичаш - И ПОВЕЧЕ ДА НЕ МИСЛИШ? Кои учения ви говорят точно обратното?

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Аз мисля, че имам силна вяра...” – Тогава нямаш ТЪРПЕНИЕ. – „Търпелив съм...”. – Значи, имаш МАЛКО любов. За да търпиш хората, вярата и любовта ти трябва да бъдат големи. – „Аз мисля, че ИМАМ любов!”. – Тогава не слушаш Господа. Любовта се определя от ПОСЛУШАНИЕТО. Когато слушаш някого, ти го ОБИЧАШ. Като слуша дълго време учителя си, ученикът започва ДА ГО ОБИЧА И ДА ВЯРВА НА ВСИЧКО, КОЕТО ТОЙ ГОВОРИ. След това той е готов да слуша и изпълнява „заповедите” му. – "Как да обичам?" – Вложѝ в душата си желанието да обичаш - и повече не мислѝ. Това желание ще работи в тебе и ще даде своя плод. Дай ход на твоето желание, оправи пътя му и не се безпокой.” (1920.02.01н.Земният и небесният.ДВГ.С46:246)

РАБИНДРАНАТ ТАГОР

 

ОТРИЧАНЕ ОТ СВЕТА

 

Като пуйка запуйкал поредният пресен архат:

 "Аз се връщам при Бога, напускам семейния ад!

 Кой ме върза във него - мираж или дух?..."

 "Ами Аз... - казал Бог... Ала май че си глух...

 Виж: до тебе два ангела прелестно спят –

дивно млада жена със детенце на нежната гръд".

"Туй е Майя, илюзия... Да, никой друг!"

 "Туй съм АЗ..." - рекъл Бог: И жена, и дете, и съпруг...

 Оглушалият вика от своя духовен вертеп,

 ала Бог му отвръща: "Та Аз съм ДО ТЕБ!

 Виж: детенцето мръдва, затрепква, изхлипва насън,

 Аз съм ТО - а пък ти се развяваш навън..."

 Но накрая въздъхнал Всевишният, рекъл: "Уви,

 Аз съм ТУК, а пък ти - накъдето си искаш върви..."

 

Превод: 16 май 2015 г.

 

 

СЪЩАТА БЕСЕДА ПРОДЪЛЖАВА: "Какво трябва да направиш с вадичката, която минава през твоята градина? Казваш: „Не ме интересува тая вадичка, зает съм с обществена работа. Вадичката тече, но не върши работа.” След време виждаш, че цветята в градината ти изсъхнали. Не! Спри вниманието си върху вадичката само за момент, отправи я да тече през цветята и зеленчуците, да ги полее - и пак гледай обществената си работа. Вадичката е твоето желание да обичаш хората. То ще принесе своя плод. – Любовта ще ни спаси! Дай път на любовта в себе си! Като мине през твоята градина и напои всичко, каквото срещне на пътя си, тя ще напои и теб. Иначе любовта ще мине и замине, без да бъдеш спасен."

 

 

17.10.2018 г. 18,42 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Нямаш право да строиш грамадни къщи! Това самата природа ти доказва. – Как? – Чрез земетресенията. Земята се оплаква, че носи по-голям товар, отколкото трябва, и Бог изпраща едно земетресение да я освободи. Земята не е длъжна да носи такива тежки товари! ” (1920.02.01н.зин.ДВГ.С46:252)

ИЛЮСТРАЦИЯТА: Пък същият Fritz Eichenberg (1901-1990).

 

 

17.10.2018 г. 15,39 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Ако влезеш в религиозно общество, което дели хората на „праведни” и „грешни” и по тоя начин ги изолира, това е религия за „младенците”. За студента е нужна религия, която обхваща ЦЯЛОТО човечество. Тая религия се основава на Любовта. Тя дава право и свобода на хората да мислят и чувстват както БОГ ги е научил. Който приеме религията на Любовта, той влиза в БЕЗСМЪРТИЕТО.” (1920.02.01н.зин.ДВГ.С46:251)

ИЛЮСТРАЦИЯТА е от немския график Fritz Eichenberg (1901-1990). Гледали сме поне 2 филма за св.Франциск от Асизи – и той не е имал лек живот, и него не са приемали хората, които са още в духовни пелени. Те абсолютно не се впечатляват от някого, по когото птиците кацат и го следват животните и децата. И по художника Куинджи са кацали птиците, и той не е бил приеман от лошите хора. Същото се е случвало и по един чудотворец - Божи човек, описан от Ричард Неш в "Човекът, който донесе дъжд".

НЯКОИ НЕВРЪСТНИ ДУШИ ОТ ДУХОВНИТЕ СРЕДИ ВСЕ ОЩЕ СИ ЦАПАТ ПЕЛЕНИТЕ – определят себе си като „праведни”, а други – като „грешни”. По този начин те се изолират от „грешните” и изолират и други, които са им повярвали. Ами ако се окаже че „грешните” не са грешни? Ако носят изцелителен балсам? Така „праведните” се приближават към смъртта, отдалечават се от безсмъртието.

МОЛИТВАТА НА СВ.ФРАНЦИСК

Господи, направи ме инструмент на своя мир! Където има омраза, нека сея любов; където има рана – милост; където има съмнение – вяра, където има отчаяние – надежда, където има тъма – светлина, където има тъга – радост. О, Боже Всемогъщи, дари ме да не търся утеха, а да утешавам, да не търся разбиране, а да разбирам, да не търся обич, а да обичам. Защото когато даваме, получаваме, и в прошката ни прощават, и в смъртта се раждаме за вечен живот.

 

 

17.10.2018 г. 10,17 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Христос казва: „Нека мъртвите погребват своите мъртви.” - Това значи да погребем своите мъртви мисли и да заживеем с радост. Да се радваме на Новото, което се ражда. Всичко, което се е обезсолило, е мъртво. Обезсоляване става там, дето съдържанието и смисълът на нещата изчезват. /.../ Какъв смисъл имат сегашните пръстени, верижки и другите украшения? Поглеждаш към пръстена си, радваш му се... Обаче за тоя пръстен могат да те продадат. Това не е ли юлар, който те ограничава? Ако някой гради къща и с нея иска да те обвърже, стой далеч от тоя човек. Това е юлар, от който трябва да се пазиш. Цял свят да ти обещават, стой настрана! Всяко добро, което се прави на земята, ТРЯБВА ДА Е ПРИЕТО И НА НЕБЕТО.”

(1920.02.01н.зин.ДВГ.С46:248-249)

КАТО ХОДИМ ПО УЛИЦИТЕ, виждаме стотици хора с угаснал поглед и покрусени лица. Мъртвостта в тях е напреднала, загубили са съдържанието и смисъла на живота си. Както знаем, в Словото Божие един от синонимите на думата „съдържание” е думата „преживяване”. Когато то за нас е станало вече само дума, старостта и безсмислието на живота са ни превзели и ние сме останали на доизживяване. Не ни остава вече нищо друго, освен транквилантите, хаповете, въздишките и операциите. Мъртвите мисли са изпояли желанията ни, способността ни да живеем с радост е станала нулева. Всичко идва от това, че Матрицата е изградила в нас мощна съпротива срещу Новото, което ни предлага Бог в стотици моменти от живота ни. Солта представлява РЕАЛИЗАЦИЯТА, обезсоляването е СТРАХЪТ от реализация.

 

 

17.10.2018 г. 07,42 ч.

 

ВСЕКИ ПСЕВДОПРОПОВЕДНИК ВЪЗДИГА ХОРУГВА с образа на Истината и Словото или образа на Божията Майка, но НЕ РАЗПОЗНАВА Истината и Словото или ги преиначава, оставя майките в калта. Нито една държава или партия, нито една „богоудодна” църква досега не е направила безплатни домове с градини и пожизнена рента даже за собствените си пасомки.

ПОВЕЧЕТО ФУНДАМЕНТАЛНИ АКСИОМИ В СЛОВОТО БОЖИЕ могат да съкратят еволюцията на човека или ангела на земята или на някое божество с 25 хиляди години, ако някой разбере някоя от тях и я приложи. Обаче може да предположим, че има и СВРЪХФУНДАМЕНТАЛНИ, които са в състояние да предизвикат божествена мутация, възкресение, МОМЕНТАЛНО. Даже и в една амеба, даже и в най-черния дявол на дъното на ада, ако са способни да я разберат и да я приложат БЕЗ ЗАМИСЛЯНЕ И НЕЗАБАВНО. Ето една такава:

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Злото е резултат на ЕДНООБРАЗИЕТО, а доброто – на РАЗНООБРАЗИЕТО. Когато в ума ви се роди една мисъл и вие ПОСТОЯННО мислите за нея, това е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. – „Как е възможно да ме занимава една мисъл постоянно и да считам, че това е зло? Ако мисля постоянно за Бога, това престъпление ли е?” – НЕ МИСЛИ постоянно за Бога, но РАБОТИ постоянно за Него! Бог е величина, Която обхваща ВСИЧКО. Следователно, като мислиш за Бога и работиш за Него, ще мислиш /и ще работиш/ за ВСИЧКИ същества, КОИТО ЖИВЕЯТ В НЕГО. Бог е навсякъде и във всичко, а не само на небето, на слънцето или на звездите. Не ви упреквам, но казвам, че някога възгледите ви са прави по отношение на ДОБРОТО, а някога са прави по отношение на ЗЛОТО. Значи, кажеш ли, че си добър човек, ти си прав по отношение на ДОБРОТО, което се изразява в РАЗНООБРАЗИЕТО. Кажеш ли, че си лош, ти си прав по отношение на ЗЛОТО – влязъл си в ЕДНООБРАЗИЕТО на живота. Живей в РАЗНООБРАЗИЕТО! ОБИЧАЙ ВСИЧКИ И РАБОТИ ЗА ВСИЧКИ.” (1920.02.01н.зин.ДВГ.С46:248)

 

НЕОБХОДИМО Е ЗДРАВО МИСЛЕНЕ ДО ИЗПОТЯВАНЕ, до разпаряне на шевовете, за да може първо да се изследва и осъзнае етимологията на всяка дума от такова твърдение и всяко подобно, след това – семантиката й на различните равнища – и т.н. Първият основен корен тук е думата „ОБРАЗ”; в случая - в „еднообразие” и „разнообразие”. Всички същества с ментално тяло – с „нисш манас” - денонощно боравим с ОБРАЗИ. Животът ни е функция първо на ОБРАЗИТЕ, които гледаме или си представяме, които харесваме или не харесваме, които ни градят или разрушават. В този смисъл, психолозите разграничават ИКОНИЧЕСКОТО съзнание, като хипертрофирана доминанта на съществата с развит нисш манас. За някого икона е любимият му, за друг – баща му, някой лектор, талант, автор, гений, светец, гуру и т.н. За иконическото съзнание даже БОГ е икона. Нещастните тълпи от момиченца, които пищят до припадък при появата на иконата им на сцената и получават оргазъм от това или ги изнасят на носилки от делириума, не са жертва само на децибелите на черната ложа, които никоя власт не може да озапти. Те са жертва на ИКОНИЧЕСКОТО съзнание. Казано положително, те всъщност са жертва на нуждата от любов, на силни преживявания, на обожание. Не по-малко от вярващия, който целува икона или ръката на свещеника. От монахинята, която си представя Христос, и като се моли на образа му, преживява същото и го нарича „блаженство”, а тия с греховното съзнание се самобичуват, даже някои се самоубиват от терзания на съвестта. Иконическото съзнание е доминанта и в откровената мастурбация, особено в брака, когато те е оженила сляпата неделя и трябва да си представяш някой друг, за да стигнеш до сюблимния момент и да излъжеш ближния, че той е причината. Механическите „технологии” в тази област не произлизат от иконическото съзнание – те са животински и произлизат от астрала или етера. Те не са нищо повече от това, което прави свинята или кучето, когато си търка задницата по земята, или от шимпанзето, което радва хлапаците в зоологимческата градина. Ако имаме идеографичен речник или вземем един нормален тезаурус на българсия език и на повечето от славянските, ще видим че в гнездото на тезата „ОБРАЗ” има немалко производни: ВЪОБРАЖЕНИЕ, СЪОБРАЖЕНИЕ, ЕДНООБРАЗИЕ, РАЗНООБРАЗИЕ, БЕЗОБРАЗИЕ – могат да се изредят още много. Нещо повече, „ОБРАЗ” на руски значи и „НАЧИН”, така че темата се разширява. Тъй като за всяка дума от цитирания откъс може да се говори с години и да се изпишат трактати, тук не е мястото да правим това. Можем да се ограничим само с една тема за размисъл: ЕДНООБРАЗИЕТО, КАКТО И РАЗНООБРАЗИЕТО, могат да бъдат и БОЖЕСТВЕНИ, И ДУХОВНИ, И АНГЕЛСКИ, И ЧОВЕШКИ, И АДСКИ. Ето защо съсредоточаването само в Бога, ако е БОЖЕСТВЕНО (т.е. в Бога и ВСИЧКИ Негови създания, във ВСЯКО негово създание, и то не само като мисъл, а и като работа), води безпогрешно до мечтаното единство на съзнанието и до възкресение, завършване на еволюцията, възвръщане в Бога. Но когато е САМО мислене и молитви или само към определен несъвършен обект, даже и да го боготворим и да работим за него до изтощение, тогова неотклонността и постоянството ни в тази посока се нарича ВТОРАЧВАНЕ, МОНОФИКСАЦИЯ. Именно в този случай ние влизаме в еднообразието КАТО СЛУЖИТЕЛИ НА ЗЛОТО. Точно тук е ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО! Ако сме вторачени в обект, който ни отклонява от мисълта и работата за Бога и за ВСИЧКИ СЪЩЕСТВА, КОИТО ЖИВЕЯТ В НЕГО, както е изказано математически в цитирана аксиома, ние ставаме престъпници и консумираме кармически последствия. Още по-голямо е престъплението на авторитета, които ОТНЕМА в учението си части от абсолютната формула или ги преиначава. Който си позволява да се самопроизведе в икона в собственото си съзнание и да внушава това и на другите. Позволява даже да го рисуват, да му правят икони с бои или фотографии. Да го държат като икона в съзнанието си, която е имала наглостта да обяви, че Бог или Учителят говорят чрез нея. Точно това е направил някога един херувим, който е решил да представи самомнението и тщеславието си като истина и да завлече една трета от боговете в тартара, две трети от ангелите – в преизподнята. Друг е въпросът, дали той не играе само РОЛЯ в Пиесата. Както и да е, тук вече е предмет на теологически и психологически спорове кой е по-грешен: касапинът или месоядецът. Според някои, месоядецът е по-виновен, понеже без него нямаше да има касапин. По същия начин фенът на лъжеца или на псевдогуруто е по-виновен от последния, понеже налива масло в егрегора му и по този начин забива копие между ребрата на Спасителя.

 

 

17.10.2018 г. 19,18 ч.

 

Явно това изказване отпреди година е преувеличено поради лично огорчение. Има вариант да е вярно, само ако става дума за пришълците, които са минали през Голямото грехопадение прези 200 милиона години и затова Паметта в тях и Космичесският Вкус са поразени. При това положение има резон такова чудо да става веднъж на няколко милиона години - не е малко в рамките на 200 милиона...

Вижте спомените сиchevron-right

 

 

 

17 октомври 2017 г. · 

Веднъж на няколко милиона години в света се случва нещо изумително, потресаващо, абсолютно невъобразимо: пришълка да хареса не друг, а пришълец! И да живее именно с него, а не с който ѝ падне. Такава космична двойка са прекрасната Мая Плисецкая и съпругът и Радион Шчедрин - виртуоз пианист и композитор, който няма да бъде забравен никога. Че са пришълци, има стотици доказателства - ето едно от тях. Засега на руски:

Марина Иверова

Майя Плисецкая: «МОЯ НОВАЯ ЛИЧНАЯ ЖИЗНЬ…»

 Из специального выпуска Журнала «МИРОВОЙ ЧЕННЕЛИНГ» – «Говорит пятое измерение»

Выдержка из Википедии:

Майя Михайловна Плисецкая (20 ноября 1925, Москва, СССР — 2 мая 2015, Мюнхен, Германия) — артистка балета, представительница театральной династии Мессерер–Плисецких, прима­балерина Большого театра СССР с 1948 по 1990 годы.

Герой Социалистического Труда (1985). Народная артистка СССР (1959). Полный кавалер ордена «За заслуги перед Отечеством», лауреат премии Анны Павловой Парижской академии танца (1962), Ленинской премии (1964) и множества других наград и премий, почётный доктор университета Сорбонны, почётный профессор МГУ имени М. В. Ломоносова, почётный гражданин Испании.

Также снималась в кино, работала как балетмейстер и как педагог­репетитор; автор нескольких мемуаров. Была супругой композитора Родиона Щедрина. Считается одной из величайших балерин XX века.

– Здравствуй, Майя.

– Здравствуй, Марина. Спрашивай.

– Почему именно с тобой мне было дано задание поговорить?

– Я великая женщина! (Майя улыбается). А ещё я клад. Знаешь почему?

– Догадываюсь.

– Правильно. Во мне так много было собрано. Кем я только не была. Причём, и на сцене, и в жизни – для меня всё было серьёзно и страстно. Именно страстно – в том понимании, что я отдавалась этому образу всецело! Поэтому могу сказать, что я прожила одновременно многие жизни. Почти, как у вас говорят сейчас, квантово (улыбка Майи).

Помнишь знаменитый эксперимент с двумя щелями?*

– Да.

*Википедия.

Опыт Юнга (эксперимент на двух щелях) — эксперимент, проведённый Томасом Юнгом и ставший экспериментальным доказательством волновой теории света. Результаты эксперимента были опубликованы в 1803 году.

*Другие источники

По сути, все сводится к тому, что система измерения, которая используется для обнаружения активности частицы, определяет поведение этой частицы.

Квантовый объект (вроде электрона) может быть более чем в одном месте в одно время.

Некоторые ученые предполагают, что без сознания вселенная будет существовать неопределенно, как море квантового потенциала. Другими словами, физическая реальность не может существовать без субъективности. Без сознания нет физической материи. Это замечание известно как «антропный принцип», и его впервые вывел физик Джон Уилер. По сути, любая возможная вселенная, которую мы можем представить без сознательного наблюдателя, уже будет с ним. Сознание буквально создает физический мир.

Как живые существа, мы обладаем прямым доступом ко всему сущему и фундаменту всего физически существующего. Это нам позволяет сознание. «Мы создаем реальность» означает в данном контексте то, что наши мысли создают перспективу того, что мы есть в нашем мире

Макс Планк, лауреат Нобелевской премии и пионер квантовой теории, сказал: «Я считаю сознание фундаментальным. Я считаю материю производным от сознания. Мы не можем оставаться без сознания. Все, о чем мы говорим, все, что мы видим как существующее, постулирует сознание».

Эксперимент с двумя щелями доказал существование Бога во Вселенной.

– Я как электрон. Когда сливалась с окружающими «декорациями» то ли в жизни, то ли на сцене – словно теряла своё «Я», своего внутреннего наблюдателя, Майю. Я тогда становилась энерговолной. «Разливалась» везде и повсюду. Проживала одновременно все жизни по­настоящему. Это не были сыгранные образы, понимаешь. Это были реальные жизни. И каждая моя жизнь стала яркой полосой Света на экране Вселенной!

В те материалистические времена, да ещё и под присмотром внешнего наблюдателя (за Майей была установлена круглосуточная слежка КГБ), я не могла жить в полную грудь, я задыхалась, мне было скучно, это расстраивало меня. И я спасалась сценой. Перехитрив всех, я проживала там свою жизнь – многранную. Я так устроена. С детства поняла, что у меня как­то слишком отличается восприятие мира от других. Мне нужно было, чтобы каждый миг моей жизни был чем­то наполнен. Если что­то нужно было делать, это обязательно было делать всем существом своим. Я так и танцевала – каждая часть моего тела словно была цельной и самостоятельной, всё двигалось в своём ритме, проживало свою отведённую роль. Моя же задача была – не мешать, а только оставаться центром всего, и тогда части тела между собой гармонично взаимодействовали. Получалась красивая мелодия тела. Меня так и называли – мелодией)) И я танцевала мелодию))

Теперь же, мои дорогие люди, всё стало проще, легче, чем в те страшные, на мой взгляд, советские времена. Сейчас вы, каждый, можете так жить. Ваши электроны – не только материя, они – уже световолна, которая живёт по совершенно другим законам. И вам решать: как и когда реализовывать свои божественные способности, сознательно проживать одновременно далеко не одну жизнь.

– Кстати, о советских временах... Как ты жила с клеймом «дочь врага народа», с пересудами за спиной: «еврейка»?

– Когда это всё со мной происходило: слежка, наговоры, копание в моей биографии, допросы друзей, конечно же, это вызывало во мне гнев и протест. Я воевала и воевала. Насмехалась над слабостью некоторых людей, отвернувшихся от меня из­за страха. Мне хотелось отомстить. Я мечтала о возмездии свыше. Иногда такие случаи происходили. И тогда я праздновала победу.

Но параллельно с такими чувствами я ощущала некий свой родительский взгляд на людей. Мне они казались глупыми, ещё не выросшими сознательно, как «дети малые»... И тогда наступало снисхождение к ним.

Я чувствовала, что старше многих людей. Словно во мне были сокрыты знания многих поколений, многих эонов лет. Это теперь я знаю, что оно так и есть (улыбка Майи).

Моя связь с Высшим «Я», с многомерной ДНК была в активном состоянии, хотя и несколько бессознательной. Я черпала свыше многие знания, способности, умения. Поэтому мне легко давалось сотворение того или иного образа.

А «еврейкой» мне нравилось быть всегда. Это тоже мой вызов обществу ­ быть особенной. В другой национальности я и не смогла бы прийти в это воплощение. И ты знаешь, почему. Добавлю вот ещё, по этому вопросу. Благодаря таким сложностям в социуме, рядом со мной оставались только настоящие друзья. Это был подарок жизни. Я ведь любила всё только настоящее!))

– Майя, расскажи, пожалуйста, о чём­то необычном, что происходило в твоей жизни?

– Однажды я оказалась в теле другого человека. Это был мужчина средних лет. Среднего телосложения и средней внешности, если можно так выразиться. Он сидел на берегу какого­то водоёма и кормил рыб. Пришло понимание: он – смотритель этого водоёма. Следит за чистотой воды и ухаживает за рыбами.

В моём сознании, по­прежнему, была я – Майя, но тело не Майи. И в то же время я постепенно осознавала, что каким­то образом этот мужчина – это тоже я. Сперва мне было не по себе. А потом я загорелась разгадать – что происходит? Я любила всё новое. Этим я жила. Это было моё «топливо».))

Но на разгадку было немного времени. Я – опять­таки каким­то невероятным образом – вернулась в тело Майи. Почувствовала неудовлетворённость, что не успела всё понять.

Расскажи я об этом кому­то – все сказали бы, что это мне приснилось. Но я­то знала точно, что это был не сон.

Как ты уже догадалась, я жила в параллельном мире, совершенно материальном.

–Майя, а в нашем мире ты раньше воплощалась?

– Да, и не раз. Только в своём физическом роду я воплощалась трижды. Дважды моя жизнь обрывалась ещё в детстве, а один раз – я была актрисой. Это воплощение – тоже вклад в общую копилку, проживание одновременно нескольких жизней.

– Люди считали Майю роковой женщиной. О твоих связях с мужчинами было много слухов. Как ты это прокомментируешь?

– Я люблю всё настоящее. Поэтому все мои влюблённости были искренними. Если я была Джульеттой, то по­настоящему любила Ромео; если Анной Карениной – я любила и Каренина, и Вронского, если Мехменэ Бану – то я любила и Ферхада, и сестру Ширин; ну а когда я была Кармен – превыше всего я любила жизнь!

Каждого персонажа я любила страстно... Так и в жизни. Но среди этих всех «ролей» была моя самая страстная, самая тихая и спокойная, самая любимая «роль» – мой «дом»… Это – мой Щедрин. Без него я не смогла бы стать той Майей Плисецкой, что вы знаете. Он был для меня всем. И сейчас я его очень люблю.

– Слышит ли он Майю сейчас? Вы общаетесь?

– Да. Мы разговариваем. Он делится со мной о том, что у него на сердце. Я отвечаю. Я посылаю ему образы. Он чувствует, знает, что я жива, что я рядом. И скоро мы с ним встретимся.

– Хочу задать вопрос о детях. Но не знаю как.

– Я поняла.

В задачи Майи Плисецкой не входило быть мамой. Моя миссия была другой. Но одно дело не иметь детей, и совсем другое – отказаться от них, когда происходило зачатие. Это было для меня пыткой. В такой момент я выбирала – быть настоящей балериной или настоящей мамой. Честность перед собой побеждала. И я выбирала первое.

Забегая наперёд, я скажу, что мамой я всё­таки стала.

– Как это?

– После перехода в Тонкий мир я сразу же попыталась вернуться. Но не удалось. Беременность была прервана. И я получила опыт с другой стороны. Теперь ОТ МЕНЯ отказались, как я в своё время.

Пытаться родиться заново я не стала. Боясь, что это может снова повториться. Мне было очень больно быть отвергнутой. Обычно отвергала я. Но это было полезным для моей эволюции опытом. Так я шла по пути познания Безусловной Любви. На Земле, в четырёхмерном мире, моя любовь была весьма условной. Я предпочитала, чтобы больше любили меня.

Я выбрала мир в пятом измерении, где жизнь во многом похожа на вашу, где много душ из вашего мира, где ещё остаются следы дуальности. Здесь я долгое время (а время у нас течёт по­другому) не могла создать семью, потому что душой была выше этого мира. Трудно было найти мужчину одного со мной уровня. Наконец, общение с противоположным полом меня разочаровало. В нашем мире для создания семьи и рождения детей необходима Безусловная Любовь. А её пока у меня было мало.

Тогда я решилась бросить вызов окружающему меня обществу. Быть вызывающей – мне не привыкать (МАЙЯ УЛЫБАЕТСЯ С ХИТРИНКОЙ). Я создала семью...без мужчины. Я приняла пятерых детей без родителей.

– Как это – детей без родителей?

– Это духи с других планет.

Согласно межпланетным соглашениям по обмену опытом, духи с других планет могут прийти в миры планеты Земля для получения своего опыта в наших условиях.

Поэтому здесь, в начальных уровнях 5­го измерения, Сотрудниками Света создавалось необходимое «зачатие» и сотворение тонкого тела для принятия инопланетных душ.

Впервые я об этом узнала, когда пришла трудиться в специализированный центр для детей. Там были такие дети, а также дети, родители которых по Световым задачам отправлялись в другие измерения и миры.

Я, что называется, «прикипела сердцем» к деткам с инопланетными душами. Мне очень захотелось создать для них семейные условия жизни. Всё моё сердце горело этой мечтой. Я стала наполняться Безусловной Любовью к этим детям. Для меня они уже стали родными, моими, близкими и любимыми, словно я их родила. Оставалось только убедить Кураторский Совет Центра. Это был прецедент.

Долго решался мой вопрос. Мне даже припомнили отказы от детей в моих воплощениях 4­го измерения… Но моя целеустремлённость просто «замучила» всех. И мне разрешили такой эксперимент.))

Я стала мамой сразу пятерых детей!) 3 девочки и 2 мальчика.

Как выяснилось позже, я воплощалась ранее в созвездии Лебедь и имею прямую связь с этими душами. Все они когда­то хотели родиться через меня (в разных воплощениях, по разным причинам), но не родились. Так я стала мамой своих нерождённых детей.

– Вспомнилась почти мифическая история о том, что когда вы с Р.Щ. приезжали в свой домик в Литве, то лебеди откуда­то прилетали к вам на озеро. Они всегда знали о вашем прибытии и прилетали поприветствовать вас. Затем улетали, когда вы уезжали. А когда ты совершила переход, то лебеди в тот год так и не прилетели на озеро.

– Да, верно. Я чувствовала, что это не просто так. Лебеди были как люди, причём высокоразвитые, хоть и шипели иногда (улыбка Майи). Они понимали всё. Своим полётом в небе рисовали какие­то узоры. Они наполняли меня своей энергией. Мне нравилось с ними разговаривать и кормить их.

Уже здесь я узнала, что те лебеди на озере своим прилётом тогда активировали временный портал с одной из моих родин – Созвездием Лебедя.

– Теперь мне понятно, откуда такой успех твоего «Лебединного озера».))

– Когда я была лебедем на сцене, я переносила зрителя через этот портал. Человек погружался в мир высоких вибраций. Что­то прекрасное происходило с каждым, кто был в зале. Искорки Любви вспыхивали в каждом сердце. Люди парили над обыденностью своих дней и возносились в Высшие измерения.

– Майя, а какая ты мама? Расскажи, пожалуйста.

– Я мама­друг во всём. Почему­то там, у вас в мире 4­го измерения, принято было считать, что нужно развивать в детях уважение к родителям, авторитет и т.д. Да чушь всё это. Развивают это потому, что нет Безусловной Любви в сердце родителя. Вот и хватается он – то за одну систему воспитания, то за другую. И всё равно рано или поздно сбой происходит в отношениях с детьми. А нужно только одно: жить в Безусловной Любви со своим ребёнком без всяких правил, слышать его и видеть.

Мы с детьми очень схожи. Нас влечёт всё новое. Поэтому мы дружно всей семьёй постоянно что­то изучаем. Здесь можно легко получать одновременно несколько образований без всякого отрыва от жизни. Преподаватели телепатически передают список тем для изучения того или иного предмета. Мы запрашиваем информацию для изучения в виртуальной библиотеке. Затем к нам поступают энергопакеты, и мы всей семьёй их принимаем, распаковываем, рассматриваем. Мы садимся в круг и в центре видим текст, картинки, видео, голограммы. Причём у нас не бывает непонятых уроков. Так как если кто­то не понял, то ему передаётся импульс от того, кто понял. И мы идём дальше. А ещё забыть урок, как у вас в школах, здесь нереально. Ведь то, что зашло – уже не выходит))

Всё­таки, как же важно, когда семья развивается в едином многостороннем направлении. Нам друг с другом всегда интересно. Мы на одной волне, как говорят у вас.

У нас здесь, наоборот, на первом месте жизнь, а потом учёба. Поэтому всё происходит по воле человека, без «обязаловок». Учёба – в свободное время. Ну, а в основное – мы много путешествуем по нашему миру. Нам нравятся новые знакомства, общение, другие пейзажи, общение со стихиями. Мы любим и петь, и танцевать, и просто активничать. К примеру, бегать по волнам, плавать на большом плоту, нырять с дельфинами, летать на огромных птицах.

Дети растут с очень пытливым сознанием, им всё интересно. Мы много изучаем, как всё устроено.

– У вас счастливая семья.

– Да. Но нам есть ещё что совершенствовать. Дети подарили мне способность любить безусловно. И теперь мне хочется этой Любовью делиться со всеми. Я знаю, что скоро в нашу семью войдёт ещё одно любящее сердце – прекрасный муж и отец. И мы с детьми ждём его.

– Майя, а вы путешествуете в другие миры?

– Это возможно. Но мы пока изучаем наш мир. С другими мирами мы связываемся, когда медитируем, через специальные каналы связи. К примеру, для изучения какого­то вопроса.

Однажды, к нам на связь вышел мой учитель танцев (К.И.). Сейчас он проживает в мире 7­го измерения. Когда­то и я там проживала.

Он занимался со мной, когда я была ещё совсем юной Майей. Помогал мне распахнуть окна в мир чарующего танца. С большой заботой и любовью он относился ко мне. Зная, что я осталась без родителей, он старался быть мне другом. Я помнила его, как первого мужчину (после ухода папы), который одарил меня отцовскими энергиями.

– Майя, расскажи что­нибудь о том времени.

– Это было осенью. Мы отзанимались классом. К.И. сказал: «Девочки свободны. Майя, останься». Я тогда жутко разволновалась, опасаясь, что со мной что­то не так. Оказалось всё наоборот)).

Учитель сказал, что будет со мной заниматься дополнительно. И начал… с рук. Да! Да! Те волшебные руки Майи Плисецкой, которыми она могла – ими одними – станцевать целый спектакль, помог раскрыть именно мужчина!

Но вернусь к рассказу о моей нынешней семье.

Я совсем позабыла об учителе танцев К.И. И тут такая радость.

Мы с детьми стали всё больше общаться с ним. Учитель показывал, как рождается музыка, как соединяются частички света, и только потом рождается звук. Детей это завораживало. Им нравилось изучать музыку. К.И. стал давать детям какие­то задания, спрашивать, шутить, разыгрывать. Он окутал их отцовскими энергиями так, как когда­то окутал маленькую Майю Плисецкую.

– Майя, скажи, откуда возникла твоя идея – после твоего ухода развеять свой прах над Москвой?

– Помнишь моё сравнение человека с садом?

– Он может быть молодым, а может быть старым, но всегда ухоженным...

– Да. А после того, как он отплодоносит, всё ненужное – листву, ветки, бурьян и т.д. – сжигают. И пепел идёт в помощь следующему урожаю, следующему воплощению. Понимаешь? Я – сад...

И я очень хотела оставить добрый след в душах людей. Мой уход со сцены всегда был ошеломляющим, эффектным, красивым, со смыслом. Уйти со сцены жизни я не могла иначе.

– Благодарю, Майя! Люблю….

Сентябрь, 2016 г.

https://www.light-group.info/…/3422-majya-plisetskaya-moya-…

 

 

 

17.10.2018 г. 13,25 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Това знание подразбира слизането на ДУХА в човека. Следователно, докато не приемете Сина на Мъдростта в себе си, докато не приемете ЖИВИЯ Господ в душата си, Духът няма да ви посети. /.../ Когато посети човека, Духът му разкрива всичко и той започва да разбира нещата ЯСНО.” (1920.02.01н.зин.ДВГ.С46:250)

ИМА ЕДНО НЕРАБИРАНЕ дори у много напреднали търсачи на Истината. Те си мислят, че думите на Христа „А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, ТОЙ ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил” касаят само ХОЛОГРАМАТА, т.е. Учителя, а не и ВСЯКА ТОЧКА от Холограмата. Наистина, Мировият Учител възпроизвежда брилянтно ЦЯЛОТО Учение на Бога с МАКСИМАЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ, възстановява и изгубените точки. Обаче несведущите не знаят, че всяка точка от Холограмата СЪЩО възпроизвежда съвсем точно ЦЯЛОТО изображение, ЦЯЛАТА Истина. При точките проблемът е само МОЩНОСТТА на възпроизвеждането, разделителната способност. Pph, където Р е мощността, а hp – конкретна точка от Холограмата, зависи изцяло от еволюцията „е” на конкретната точка, чистота та й „с”, юстицията й “j” и от "i" - индивидуалното й оцветяване. Това ще рече, че яснотата и остротата на едно възпроизвеждане, макар и напълно изоморфно на Истината, при всяка точка са различни, т.е. с различна мощност и различни обертонове…

Всичко това поставя въпроса кому да вярваме. Има завидно филигранни и подредени системи с удивителна яснота и резкост, но с НЕВЕРНИ цветове, елементи и пропорции. Те може да са РАБОТЕЩИ, понеже са изпробвани многократно и дават реални постижения, ОБАЧЕ НЕ СА ВЕРНИ. Става същото, както при лечението с палиативни средства: болният оздравява, но после се разболява от същото много по лошо или му излиза нова болест, често с летален завършек. Ето защо божествените холограми, независимо от мощността им, при всички случаи са СПАСИТЕЛНИ. Дори най-слабата холограма - откъм най-слабата точка, - макар и мъглива, се намира на ТОЧНОТО място в Битието, където има Вход или опасност. Много често Пътят е в мъгла. Пътните знаци на остарелите, сатанинските и луциферическите школи, макар и изфабрикувани с изумяваща подреденост и резолюция, на практика са МИРАЖИ. На мястото на Щастието те поставят забранителен знак; на някой остър завой пред пропаст – разрешителен знак с увеличаване на скоростта. Не че го правят нарочно – нарочно го правят само „братовчедите”, на които е ДАДЕНО това право. Много добронамерени самодейци обаче бързат да станат ФАКТОРИ, но са болни – било от тщеславие, било от властническа драма, било от материална корист. Много от тях смирено минават и през разни школи, за да добият качества или „правоспособност”. Обаче лидерите на тия школи са СЪМНИТЕЛНИ в очите на Бога - нито те Го приемат, нито Той ги приема. Добронамерените духовни школи и самодейци, които се вживават като лидери, дават, например, „точните” места, на чакрите, докато там вече отдавна няма никой. И хората медитират и се концентрират В ПУСТОТО. От острия завой в мъглата, в такива случаи много поклонници на старите школи отиват в пропастта.

 

ЕТО защо е тъй ЖИЗНЕСПАСИТЕЛНА необходимостта да приемем Ученията на Сина и Синовете на Мъдростта (РЕФЛЕКТОРА на Холограмата и точките му); да приемем в душата си ЖИВИЯ ГОСПОД и ятата Му (СВЕТИЛОТО, което прави видима и осезаема Холограмата). Самата Холограма е БОГ – Благият, Цялостният Дух. При Синовете се влиза с Разпознаване и Послушание; при ЖИВИЯ Господ – с милост и абсурд; При БОГА– с чистота и любов.

 

17.10.2018 г. 14,23 ч.

 

ЕДИН КЛАСИЧЕСКИ ПРИМЕР. Въпрос е колко от нас отиват скоро на дъното, колко успяват да избият млякото в масло. Въпросът е защо „млякото” не спасява; какво представлява „МАСЛОТО” и защо то е спасителната твърд. Защо Малкият Кришна толкова много държеше на маслото; защо и Женихът приема девици само с МАСЛО в светилниците си:

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „В околността на един чифлик имало голямо жабешко блато. Жабите крякали денонощно и хвалели чифликчията... Две по-смели жаби решили да излязат от блатото, да отидат в дома на чифликчията да проверят истинността на тия похвали. Един ден те излезли от блатото и смело заскачали към дома на чифликчията. Влезли право в кухнята, дето видели голям котел с прясно, току-що издоено мляко. Те влезли в котела и започнали да изследват бялата течност. На вкус се оказала приятна. Те се запитвали една-друга каква е тая течност, която не прилича на водата. Страшното за тях било това, че не могли да излязат навън. Започнали да се въртят в котела, дано намерят начин да излязат оттам. Едната казала: „Много се уморих, ще се спусна на дъното...” – „Опасно е дъното! Ще се спуснеш, но там ще останеш” - отговорила втората. – „Не мога да издържам повече!” Втората жаба употребила всичкото си търпение и продължила да се върти в котела, докато най-после избила маслото. После стъпила на него и излязла вън от котела. Следователно, искаш ли да придобиеш търпение, трябва да издържаш и на най-големите мъчнотии.” (1920.02.01н.зин.ДВГ.С46:250-251)

 

17.10.2018 г. 16,24 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Трябва ли да съществува частна собственост?” Отговарям: частна собственост НЕ МОЖЕ да съществува! Да ВЛАДЕЕШ нещо, МОЖЕШ, но да му туриш табела, че това е твоя собственост, нямаш право. /.../ Например, мъжът счита жена си своя частна собственост; жената счита мъжа си частна собственост. - Те трябва да се жертват един за друг, без да се владеят, без да се считат частна собственост.” (1920.02.01н.зин.ДВГ.С46:251)

Fritz Eichenberg (1901-1990) много добре представя образите на някои частни собственици и действията им спрямо тия, които са окрали и които нямат нищо.

 

ТОВА Е ЕДНО ОТ ОТРИЦАНИЯТА НА ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ В БЕСЕДИТЕ, въпреки че друг път обяснява на коя частна собственост имаме право и защо не трябва да отнемаме частната собственост на другите насила. Във всеки случай, частна собственост над човек е нещо абсолютно неприемливо и отвратително в очите на Бога. Над идеи – също.

 

 

18.10.2018 г. 19,41 ч.

 

И ТАЗИ БЕСЕДА Е „СВРЪХФУНДАМЕНТАЛНА” - по-категорично утвърждаване на мъчението и мъченичеството не сме виждали никъде.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Всички ученици на окултната Школа, които не са готови да се мъчат, да не прекрачват нейния праг, защото той е свещен! Това е ПЪРВОТО правило! Ще се запитате и ще си отговорите: ако сте готови да изтърпите всички мъчения – елате. Инак имате обикновени беседи в неделя - идвайте. Вие и в четвъртък можете да дойдете, но аз ще затворя вратата на моята Школа и вие никога няма да стъпите в нея – хубаво да го знаете! Ангел с огнен меч ще стои пред вратата - и горко ономува, който пристъпи: главата му ще се търколи на пода! Следователно, ще си зададете първия въпрос: готови ли сте да се мъчите и да издържите мъчението? Всичко благородно и възвишено в света се ражда само от мъчението, не от труда. Мъчението съставлява най-великата работа, трудът е втората стъпка, която гради туй, което мъчението е създало. Християнството се повдигна благодарение на мъчениците, които положиха живота си за него. Не съм аз, който изисквам мъчението - то е един неумолим закон на Битието, който ще си остане в сила завинаги. Защо се мъчат хората – това е достояние само на онези, които са в Школата. Никакво друго обяснение повече няма да ви дам. Какво обяснение повече мога да ви дам, когато сте вън от Школата " (1920.02.05и.Мъчението.БДУ:46-47)

 

 

 

 

18.10.2018 г. 19,18 ч.

 

БОЖЕСТВЕНОТО е казало чрез ап.Павел: ЛЮБОВТА НЕ ДИРИ СВОЕТО СИ, ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ ОТПАДА”. Дали сме обичали истински, дали някой ни е обичал, след като любовта ни е изчезнала като вода в пясъка?

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Всички окултни сили, с които искате да боравите, трябва да знаете, че са чрезмерно подвижни и че в тях няма никакъв човешки морал - те може да ви причинят най-голямо добро, но и най-голямо зло. И вие, които ме слушате тук, давали ли сте си някога отчет за следния психически момент, за вашето разположение? Обичате някого, не се мине ден-два и вашите чувства се променят – колкото вашата обич е била силна, толкова и вашето отвращение и омраза /после/ са силни. Питам, възможно ли е от един чист извор, из който до вчера извираше чиста вода, днес да извира мътна? Няма да обяснявам вътрешната страна на този психичен момент. Ще ви дам само едно картинно пояснение, което е вярно. Обичта – това е като извор, бликащ отдолу. Запуши ли се този извор, той търси друго място да се прояви. На изсъхналото място, когато валят дъждове, събира се нечиста вода и утайки и в тези малки локви, в които животът е застинал, се образуват миазми – злото, изразено в омраза и злоба. И ТАМ има движение, но движението не е вече към центъра, а към периферията. Тъй, както огънят тлее, и ТО продължава, докато тази материя се дематериализира – изчезне в пространството, без да принесе полза. След като сте обичали един човек само 1 – 5 – 10 години, какво сте придобили от тази обич?"

 

(1920.02.05и.Мъчението.БДУ:45-46)

 

 

 

18.10.2018 г. 14,07 ч.

 

ПО КАКВО СЕ ОТЛИЧАВА БОЖЕСТВЕНОТО? - Във ВСИЧКИ области на човешкия живот – тук, НА ЗЕМЯТА.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Може да ви блазни мисълта да придобиете известни знания, за да подобрите живота си. - Окултната школа има за цел не да подобрите временния си живот, а да изпълните волята Божия разумно. В широк смисъл - да изпълните Неговата воля във всичките области на човешкия живот. Религиозни хора нам не ни трябват, духовни хора също, нито набожни! Религиозните да отидат в църквата, духовните - в обществото, а набожните - на небето.”

 

(1920.02.05и.Мъчението.БДУ:43)

 

 

18.10.2018 г. 12,59 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Всички онези от вас, които нямат разположение към другите – които обичат да се гневят и да одумват, - да не идват тук, в Школата! Може да идвате, но не отговарям за последствията.” (1920.02.05и.Мъчението. БДУ:43)

Така се държат някои не само към Бога, когато е на земята, но и към всички чисти хора. Не са само кибритлиите и клеветниците, но и които се оливат от говорене. По това се познават същите и днес – няма ги в Школата нито горе на небето, нито някой ще ги допусне в Школата на земята. А Школата не е прекратявала работата си НИКОГА.

 

 

 

18.10.2018 г. 10,55 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Ако живеете по човешки, и като умрете, пак ще бъдете на земята. Човек трябва да умре за своя егоизъм, и от лед да се превърне на течност. Само така човек може да се спаси. Иначе, да умреш, без да превърнеш леда в течност, ти пак си в опасност. ПРИЕМЕТЕ новите идеи, които идват отгоре!”

(1920.02.01н.зин.ДВГ.С46: 258-259)

 

 

18.10.2018 г. 09,44 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Мнозина ме питат: Ти вярваш ли в това, което проповядваш? Ходил ли си на оня свят, че говориш за него? – В оня свят не съм ходил, но ЖИВЕЯ в него. – При Бога ходил ли си? – Не съм ходил, но В НЕГО ЖИВЕЯ и Го изучавам във всичко: в камъните, в растенията, в животните, във водата, във въздуха, в светлината. Бог е във всичко живо! Виждам Го и в най-малкото, и в най-голямото; радвам се и се веселя, като чувам Неговия тих глас.”(1920.02.01н.зин.ДВГ.С46:258)

 

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2241558242767424/?epa=SEARCH_BOX

 

 УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: "Какво изпитвате, когато някой каже, че ви обича? – Светлина и радост! Нещо светне във вас и вие се зарадвате.” (1920.02.01н.зин.ДВГ.С46:258)

 

САМО ДА ГО КАЖЕ ЛИ?...

 

 

18.10.2018 г. 08,11 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: "И тъй, новото време, което сега иде, изисква от вас търпение, търпението изисква вяра, вярата – любов, любовта – послушание, а послушанието – знание и мъдрост. Само умният може да люби! Велико и разумно нещо е любовта! Да любиш някого, това значи, да го пазиш като зеницата на окото си.”

 

(1920.02.01н.зин.ДВГ.С46:257)

 

 

18.10.2018 г. 22,03 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Вие сте в началото на една велика окултна школа за въздигане на човечеството - и ако не можете да разберете тазвечерния урок, МАЛКО ще разберете отсега нататък. Ако обаче разберете този първи урок и го турите като основа, и втория ще разберете. Не говоря за обикновеното мъчение. Домашните мъчения аз ги наричам само „чесане”, „малка физическа краста”... Някой казал някоя обидна дума и предизвикал страдание – то не е мъчение, то е чесане, физическа краста... Мъчението е велика наука в света! Когато вие почнете да се мъчите, аз ще ви обикна. Само който се мъчи, мога да го обичам! Не мислете, че вън от мъчението има обич. Ако вие не се мъчите, аз нямам нищо общо с вас, чужди сте ми - и знаете ли колко чужди? Но ако се мъчите, тогава сте ми близки до сърцето ученици. ТОВА е отношението на Учителя към учениците! Мъчите ли се като великани, със спокойствие и хладнокръвие, и не изгубвате равновесието на духа си, вие сте ОБИЧАНИ.” (1920.02.05и.Мъчението.БДУ:58)

 

 

18.10.2018 г. 21,40 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Геройство” аз наричам, когато една майка, която е извършила „престъпление”, каже: „Това дете е МОЕ - аз ще понеса хорското презрение и всички мъчения!". ТОВА е то геройство!"

(1920.02.05и.Мъчението.БДУ:57)

Йохан Волфганг Гьоте

 

ПРЕД СЪДА

 

Чий е плодът под мойто сърце,

 Аз няма да кажа на вас.

 "Блудница!" - плюете вие с гняв,

 Но честна жена съм аз.

 

Не ще назова своя любим.

 Най-добрият е той на света –

Носи ли сламена шапка той

Или златен кръст на врата...

 

Ако има в нашата обич позор,

 Нека падне на МОЙТА глава!

 Познавам го аз, познава ме той,

 Бог също знае това.

 

Господин свещеник, господин съдия,

 Оставете ме, моля ви аз.

 То е МОЕ дете, само МОЕ дете –

 

Нищо не искам от Вас.

 

 

18.10.2018 г. 18,23 ч.

 

ПАК ИЗНЕНАДИ: Мъчението като здраве, трудът като щастие и работата като блаженство.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „В тази Школа имаме три метода: първо - мъчение, второ – труд, и трето – работа. От мъчението излиза здравето; от труда – щастието, а от работата – блаженството. /.../ Когато ви дойде едно мъчение в света, вие ще трябва да го превърнете в здраве, защото само здравият човек издържа на мъчение. Мъчението се издържа чрез здравето, а трудът – чрез щастието. Онзи, който копае с мотиката, е щастлив, защото има ЦЕЛ – да прехранва жена си и децата си. Извадете из ума му тази цел - той ще захвърли мотиката и ще каже: „Не ми трябва никакъв труд!" (1920.02.05и.Мъчението.БДУ:44)

 ***

А когато ТЕБЕ те хранят, а не си дете или невменяем? На какво заприличваш?

БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА, РАЗВИВАЙКИ БРИЛЯНТНО ТОЗИ АБСОЛЮТНО ПАРАДОКСАЛЕН ЗА НАС ВЪПРОС ЗА МЪЧЕНИЧЕСТВОТО И МЪЧЕНИЕТО. Кой мъдрец или Учител ни е учил на това, освен Христос преди 2000 години?:

"Защо се мъчат хората? - Светиите са били мъченици, за да станат здрави; мъчението в духовния свят образува здраве, образува бъдещите форми на хората, които ще се въплътят на земята. Вие, като се мъчите, образувате онази материя, която е необходима за образуване телата на следващите поколения. Ако възприемете мъчението в това му значение, онези, които ще дойдат да се въплътят в бъдеще, ще съградят своите тела от тези елементи и ще уредят своя живот правилно. Но ако вие с всяко мъчение внасяте хиляди проклятия, нищо няма да сполучите! Като направите своето бъдещо „гърне” от такава материя, ще бъдете нещастни. И така, мъчението е необходимо за следващия ваш живот на земята. Този следващ живот може да бъде след 100, 1000, 2000, 5000 и 10 000 години, или пък като един момент, който включва всичко – законът е един и същ."

ИМА ОЩЕ ЕДНА ТАЙНА: Още от древността е имало възможност и да не минем по пътя на мъчението. Всичко е можело да се развие до блестящ и съвършен начин по друг път. Обаче много богове, ангели и човеци не са поискали да тръгнат по пътя на Любовта - те са предпочели монофиксацията, изявата и борбата между различията. Ние сме им аплодирали и сме тръгнали след тях.

 

А космическите приливи на Любовта идват периодично и помитат по пътя си всичко, което не е любов. Тогава Небето е включило резервния, възпитателен вариант: СТРАДАНИЕТО И МЪЧЕНИЧЕСТВОТО. Чрез тях нашата вселена оцелява общо взето, понеже тежкото страдание ни заслонява от изгарящите лъчи на Любовта. Там, където не насмогва, Небето включва смъртта.

 

18.10.2018 г. 15,46 ч.

 

ШКОЛАТА Е ПАРТИТУРА! : : УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Окултната школа – това е изкуство да знаем как да творим.” (1920.02.05и.Мъчението. БДУ:44) :

: „В различието и разнообразието на нещата се заключава смисълът на живота. (12 декември 1930, „Две реалности”)

 

ТВОРЕНЕ И ПРЕСЪТВОРЯВАНЕ! – ЕТО една от доминантите в работата на Специалния клас на Учителя. Окултните опити и окултната дисциплина са друга доминанта, но на всяко творение на ученик, Бог се радва като дете. Херман Хесе не е първият, който изнася тази древна тайна, описвайки живота на Посветените в неизмислената страна Касталия. Те импровизират всяко музикално произведение в други гами, интерпретират всяко творение с различни  ключове. Точно това иска и Учителят от окултиня ученик – особено в Младежкия, Специалния клас. Който познава тия беседи, вижда, че всякога Учителят е искал учениците да променят гамите, да пишат теми, да измислят нови текстове – и т.н. Враговете на Школата се съпротивляват със всичка сила на това, под претекст да се запази автентичността на Учението. Да, съвестта и академизмът в това отношение са задължителни, но творенето и пресътворяването в никой случай не са забранени - те са вход към Новата Земя и Новото Небе. И наистина, няма нито един от схоластиците и критиците днес, който да е пуснат горе, ако е бил изменник на творческото начало в Школата и е злословел за иновациите. Именно затова Учителят казва, че половината от хората на Изгрева още по онова време са били от Черната ложа: занимават ни с „ЕДИНСТВЕНО правите истини” – техните собствени. Под думата „правилно” те разбират казармения ред и строевата подготовка в школата ПО УСТАВ. Бялата Ложа не прави устави! Враговете на Учителя не приемат в никой случай, че разноигрането и разнотълкуването са БАЗАЛЕН КОД НА ПРАВИЛНОСТТА, ИМАНЕНТЕН КЛЮЧ НА ИСТИНАТА. Не знаят или не приемат аксиомата в Словото, че Истината е 50% субективна. Че ЦЯЛАТА Истина е ХАРМОНИЧНО единство от Абсолютната Истина с относителните, индивидууалните, субективните истини. Шестдесет милиарда на брой – само в орбитата на Земята! Ние не искаме да употребяваме негативни думи, но понякога и Учителят се е разгневявал и е използвал епитети. Божественото ИМА това право. Не само Той, но и всеки диригент, всеки психиатър би нарекал „идиот” онзи, който иска всички гласове и интрументи да звучат само с неговия тембър, да изпълняват само неговата партия. СЪВЪРШЕНСТВОТО Е ДА СИ ГЕНИАЛЕН СОЛИСТ, ГЕНИАЛЕН ДИРИГЕНТ И ГЕНИАЛЕН ОРКЕСТРАНТ.

 

18.10.2018 г. 07,42 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „/Новият живот/ освобождава човека от идеята за частната собственост. Не говоря против вашите тела като частна собственост, като лично владение, но казвам: пазете телата си, че като дойде Господарят ви, да дадете сметка за това, което сте получили от Него. Ще кажете: „Господарю, много добре прекарах в твоя дом! Връщам го с направените подобрения.”(1920.02.01н.зин.ДВГ.С46:257)

 

ИЛЮСТРАЦИЯТА: Fritz Eichenberg (1901-1990). : : Забелязвате ли горе вдясно очите на Домашния Дракон?... ДА СИ ЗАДАДЕМ ВЪПРОСА: Третирали ли сме ума, сърцето и тялото си като частна собственост, с която сме правили каквото си искаме, продавали сме я, давали сме я под наем? Дори и да ни е разрешил Бог да си мислим, че те са ни лично владение, частна собственост, в какъв вид Му ги връщаме накрая? Даже и в охолни дворци да сме се ширили на земята, ако сме малтретирали духа и душата си и тези на другите, ако сме продавали ума и сърцето си и сме правили с телата си каквото си искаме, ясновидците като Данте Алигиери и Гюстав Доре ни виждат долу в тесни тъмнични килии, сред адски ледове или на горещи островчета посред реки от пламтяща лава... 

 

 

18.10.2018 г. 07,13 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Пазете се от идеята за частната собственост, която задушава човека! Идеята да бъдеш пръв в света, да бъдеш най-силен, е идея на частната собственост. Тая идея ще ви заведе в гроба. Тя задавя човека както всяка хапка, която попада в кривото гърло.” (1920.02.01н.зин.ДВГ.С46:257)

 

ИЛЮСТРАЦИЯТА: Fritz Eichenberg (1901-1990): Оноре Домие изобразява силните в света

 

 

19.10.2018 г. 17,11 ч.

 

ОЩЕ ЕДНО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ ПРЕЗ ШЕМХАА и езерата като него се скача надолу с главата в ада и тартара и че само оттам Пружината ни изхвърля към Слънцето и към цялата вселена, към всички духовни и божествени светове.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Та ще се спрете на думата "мъчение" – тя е най-съществената, най-важната в света и в тази Школа, в която искате да бъдете ученици. Ще спрягате тази дума във всички лица и времена - и да ви става приятно, когато вие и всички други се мъчат, защото В МЪЧЕНИЕТО Е СПАСЕНИЕТО! Ако не бе мъчението, Христос би ли станал това, което е? Кого наричат „антихрист”? - Онзи, който не се е мъчил, а иска да заеме мястото на Христа. Който се е мъчил и със спокойствие е изтърпял мъченията, той е ХРИСТОС, а който не се е мъчил и иска не през предната, но през задната врата да влезе, той е АНТИХРИСТ. ТЪЙ говори тази окултна школа! Искам всички вие да сте мъченици! Слезте долу, в дъното на мъчението - и ще престанат всички разногласия между вас. Туй е съгласно с Христовото учение – нали Христос слезе в ада, да изкупи нашите грехове? Туй наричат в окултната школа „изучване на малките мистерии”. И като изучите малките, вие ще отидете към великите мистерии. Центърът на земята е път към слънцето – няма друг път. Не подразбирам туй слънце, което сега виждате, то е само една седма от действителното слънце.

Постарайте се да разберете тази дума във всичкия й дълбок смисъл. Каква красива дума е тя, макар и облечена в дрипи! Ако се облечете в дрехата на мъчението, аз ще ви поздравя.

И когато ви попитат: „Какво се учи в тази школа?" – МЪЧЕНИЕТО – ОСНОВА НА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ. Нищо повече за онзи, който не разбира; а за онзи, който разбира – НАЧАЛО НА ВЕЛИКАТА БОЖИЯ МЪДРОСТ В ПЪЛНАТА НЕЙНА ХАРМОНИЯ И КРАСОТА.” (1920.02.05и.Мъчението.БДУ:62-64)

ИЗ „РИЛА И НЕЙНИТЕ НЕВИДИМИ СЪКРОВИЩА” – Седмото езеро Шемхаа

Ако имате нужните органи; ако сте минали и минавате през най-смазващите противоречия и страдания; ако сте готови да проникнете направо в оная обител, която наричаме “ад” и да не полудеете от онова, което ще видите там – заповядайте при Шемхáа!

Онези, които оцелеят, най-после ще могат да разберат, че не друго, а именно неизмеримата милост на Бога поддържа засега този ред на нещата, който прилича на пъкъл. Никой никого не е вързал за ада – това е арена, при това твърде тясна, на която всички вие, по подобие на молците в пламъка на свещта, се тълпите на грамадни пълчища и даже често с години чакате своя ред.

Следователно, адът не е затвор, а сергия, покрай която всеки минава свободно. Никой не може да ви застави насила да купите това или онова, освен близките или традициите, общественото мнение. Щом нямате още изграден “Аз” или изработен Божествен вкус, вие неизбежно се влюбвате в някой обект – човек, кариера, къща, сладък живот или някаква религиозна стока – и се прилепяте… Ала всичко, което не е божествено, крие особено жило в недрата си. Това е неизбежно. Дух, който е попаднал по този начин в някой от адовете, няма никакво право да роптае, понеже той САМ е направил своя избор или е бил мекушав пред обстоятелствата.

 

Адът, и то най-страшният, е и в това да не избереш нищо - от прекален егоизъм или страх. Не правете и тая погрешка, понеже тя се плаща най-скъпо. Останалите все пак се учат, макар и бавно, а неизбралият тъпче на едно място, докато сам бъде стъпкан от много по-тежки последствия, отколкото при останалите.

 

 

https://www.facebook.com/AnimalAidUnlimited/videos/10156603514873259/UzpfSTEwMDAwNzM5ODEwNTQ5NDoyMjQyMzA4NTg2MDI1NzIz/

 

 19.10.2018 г. 16,21 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Богъ ще ви прати да помогнете на единъ червей, който се дави нѣкѫде. Всѣки день имате да помогнете на единъ червей!” (19 февруари 1941, „Слушайте съвета!”)

„Сега и на вас казвам: когато се яви нужда да помогнете на някого, не търсете помощта отвън. Вижте дали вие първи не можете да му помогнете. /.../ Много мъже и жени са взели крив път в живота си, само по причина на безучастието, което проявяват към тях. Покажете, че можете да помагате на ближния си, за да го насърчите - да се убеди, че не е сам в живота.” (24 февруари 1935 „Съучастници в благата”)

„Следователно, ако искате да помогнете на някого, обикнѐте го. Човек страда, защото няма кой да го обича. Щом някой го обикне, веднага страданието му изчезва.” (24 август, 1941, „Възможности за щастие”)

„Имайте характера на водата, която постоянно тече, движи се, на всички дава, никого не чака. Когато искате да помогнете на някого, не чакайте благоприятни условия, както и водата не ги търси." (23 август 1935, „Проява на любовта”)

„Та казвам: докато вие във вашите нещастия не се постараете да помогнете на нещастията на другите хора, вие не можете да избегнете от лошото положение, в което се намирате.” (4 ноември 1934, „Всичко е възможно”)

„Така ще можете да помогнете на тъжни, на скръбни хора.” (21 ноември, 1937, „ И виделината свети”)

„Господь казва: „Оставете тази молитва - идете да помогнете на тази бѣдна вдовица!“ (7 януарий 1923, „И отвори устата си, та ги поучаваше”)

 

„Ето защо, радвайте се, че Бог се проявява чрез вас. Радвайте се, когато можете да помогнете на ближния си от любов, без да мислите, че любовта е ваша.” (10 юни 1931, „Свобода на съзнанието”)

 

19.10.2018 г. 15,16 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Най-първо вие трябва да решите всички въпроси вътре в себе си: готови ли сте да се мъчите? Не искам страдания: ония, които страдат, според мен, са страхливци. Страхливият СТРАДА, а героят СЕ МЪЧИ. Хванат го да го бият и той страда, това не е мъчение. Мъчението е когато разбере, че страданието е за негово добро и го издържи със спокойствие. ВЕЛИК закон е мъчението!” (1920.02.05и.Мъчението.БДУ:61)

 

НЕ САМО СЪС СПОКОЙСТВИЕ, НО И С НЕИЗРАЗИМО ЩАСТИЕ И РАДОСТ!

 

 

19.10.2018 г. 14,43 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Момъкът и момата се венчават, без да знаете защо. То се дължи на онзи велик стремеж на човешката душа да се съедини с Бога. /.../ Ако /човек/ разбере най-първия и най-важен закон тук, на земята, той ще го разбере и горе, на небето. Ако не го разбере тук, на земята, няма да го разбере и на небето.” (1920.02.05и.Мъчението.БДУ:60-61)

 

КАКТО НА ЗЕМЯТА, ТАКА И НА НЕБЕТО! Има и БОЖЕСТВЕНИ венчавки. Да, има и такъв процес, такъв закон. Той обаче важи само в случай, че сътвореното на земята е по волята Божия и внася нещо ново в цялата вселена, не повтаря нищо познато. Едно съединение на сродни души на земята както БОГ повелява може не само да преобрази вселената, но и да роди нова вселена.

 

 

 

19.10.2018 г. 12,18 ч.

 

МАКСИМ ГОРКИ, „Читател”: - Аз не бих ти поставил тия въпроси, ако не бях уверен, че твоето честолюбие още не е успяло да унищожи твоята чест. ТИ ИМАШ КУРАЖ ДА МЕ СЛУШАШ. От това аз заключавам, че любовта ти към самия теб е разумна, защото, за да я подсилиш, ти не отбягваш дори и мъките”.

СКУЛПТУРАТА: Ante Dabro - Resilience (2008)

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Знанието в света се придобива САМО ЧРЕЗ СЛУШАНЕ. Както виждате, тук се срещат два велики принципа, които съвременната психология нарича „стремеж на духа” и „стремеж на душата”; „стремеж на ума” и „стремеж на сърцето”. Този стремеж произтича САМО ОТ СЛУШАНЕ. А слушането може да дойде, когато човек е вече издържал ПЪРВИЯ ИЗПИТ – МЪЧЕНИЕТО.” (1920.02.05и.Мъчението.БДУ:60)

СКУЛПТУРАТА: Ante Dabro - Resilience (2008). Какъвто и да е конкретният повод за този паметник от известния хърватски ваятел, ние можем да си обясним наименованието му и в друг план. Само гъвкавостта, еластичността на духа и душата са в състояние да изкъртят гробовната плоча над нас и да я повдигнат. Само смутеният ум на човека със СЪВЕСТ може един ден да млъкне и да се запита: „Имам ли право да съм толкова сигурен в себе си и да внушавам това и на другите? Имам ли право да поучавам, ако още не съм бил ученик?”

ЗАЩО ЦЯЛ ЖИВОТ НИ СЕ ИЗПЛЪЗВА ТОВА, ЗА КОЕТО КОПНЕЕМ? – Защото всячески избягваме мъчението или не благодарим за него. Това поразява в нас способността за вслушване, слушане, послушание, послушничество, учене, служене, слугинство. Сещали ли сме се някога защо и „служене” и „слугинство” започват със „слу”? Когато ни напъва многото сигурност, многото знаене, многото говорене, многото учителство, многото функционерство или самарянство, БОГ НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВА ОТ НАС. Само като притихнем и пак седнем на послединя чин, брожението и горделивостта в нас се усмиряват и започват да се топят. Само когато почнем да слушаме по-умните от нас - ако имаме ум да приемем, че има и по-умни, - се включва един тайнствен процес: сдобряването на духа с душата. Само у когото има ВСЛУШВАНЕ, а не само приказване, поучаване и апострофиране, душата му започва да оттласква гробовната плоча на самоувереността. Умът му почва да се оглежда за Слово Божие, сърцето – за пратените ни от БОГА, душата – за нуждите на съществата с душа; духът – за мъчение, мъченичество, подвиг и съвършенство.

 

http://toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/AP4.01-Maksim%20Gorki%20-%20Chitatel.mp3

 

 

 

 

19.10.2018 г. 10,33 ч.

 

ЕДНА ФОРМУЛА, СИЛНА КАТО ОТЧЕ НАШ, ДОБРАТА МОЛИТВА И БОЖИЯТА МОЛИТВА:

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „В тази Школа не бива да носите в себе си мисълта за недоволство. Когато някой ви направи някое зло и сте недоволни от него, благодарете на Бога, задето ви е удостоил с това благо: „БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ ЗА ТОВА ГОЛЯМО БЛАГО, С КОЕТО СИ МЕ УДОСТОИЛ!" Ако вие мислите да се освободите от всички страдания в света, да прекарате вашия живот без мъчения, лъжете се. Няма друг път към небето, освен мъчението! Има още един път, който може да премине без страдание, но той не отива нагоре. Мъчението води нагоре, а избягването от него – надолу. Мъчението е необходимо на вас като ученици – то е едно качество на УЧЕНИЦИТЕ. Имате ли туй първо качество, имате ЗДРАВА основа; нямате ли го – всичко е свършено: КРАЧКА напред не може да пристъпите!” (1920.02.05и.мъчението.бду:59-60)

 

 

 

19.10.2018 г. 10,20 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Ако у вас дойде една божествена идея, погнат ви и вие избягате от нея, сетне, когато отидете при нея, тя ще ви каже: „Не ви познавам!". Като се мъчите, Христос ще ви тури венец на главата. Кому поставят венец ? - Само на онзи, който е понесъл най-големи мъчения. Който не е понесъл мъчения, той е развенчан. Както виждате, това не е учение за стари и страхливи хора. То е основа на бъдещата окултна школа, основа на бъдещото общество. Само по такъв начин може да се съгради то на здрави основи – когато всички решат да страдат; сиреч, не да страдат, а да се мъчат. Мъчението е ОСНОВА на бъдещата окултна школа. Вие може да си имате някой идеал, да го наричате „любов" и „смисъл на живота", но не си създавайте илюзия, че ще минете в Царството Божие без мъчение. Всичко може да стане, но да влезете в него, да се домогнете до Божията Любов и Мъдрост без мъчение – никога!” (1920.02.05и.Мъчението.бду:58-59)

 

20.10.2018 г. 19,50 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Можете да градите колкото искате, но да пресъздадете вашия живот по тия разбирания – това е невъзможно. Може да живеете сто хиляди години, но нито с една стохилядна част няма да го поправите! След сто хиляди години едва ли ще повдигнете една стомилионна част към небето българите, които се намират в такова лошо положение. Кой може да ги спаси? Ако искате да знаете какво ще направи Господ с българския народ, отворете историята на еврейския народ - и ще видите какво направи Господ! Хората искат да грешат и Бог все да бъде милостив; но онзи, който не покаже милост, и спрямо него няма да се покаже такава.” (1920.02.08н.Молитвата.Беседа от ръкопис на М.С.)

 

УВИ, ОЩЕ ЕДНИ СТРОГИ ДУМИ ЗА БЪЛГАРИТЕ – НАЙ-СТРОГИТЕ И УКОРИТЕЛНИТЕ, КОИТО СМЕ СРЕЩАЛИ ДОСЕГА. Имаме най-дебелия и твърд череп на света. Липсата на толерантност и милост при нас е пословична. Учителят е бил крайно разочарован от грубостта и негативизма ни, виждаме същото около нас всеки ден и до днес. Пълно нежелание да се види положителното в различния, лошите мисли и думи за него и безразличието образуват този ситен черен прах, който задушава и поета ни Яворов в тази психическата атмосфера. Учителят е даже гневен.

 

 

 

20.10.2018 г. 13,54 ч.

 

ПО ПОВОД НА СНИМКАТА, ПО-ДОЛУ МОЖЕ ДА СЕ ПОВТОРИ ЕДНА ТРОГАТЕЛНА ИСТОРИЯ, КОЯТО ВЕЧЕ СМЕ Я СЛАГАЛИ ВЪВ ФЕЙСБУКА:

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „А за изедниците ще каже: “Направете ги сега на крави - да дойдат сега ония касапи, които продават месо! Ти си продал хиляда килограма месо и го считаш твоя частна собственост. - Това месо на кои крави е? - Нека дойдат тия крави!” И ще събере Господ всичките тия крави и ще им каже: “Вземете сега вашето месо, а тия касапи направете на крави и ги колете сега.” Така ще бъде, разбирате ли? Няма да остане престъпник в този свят, който да не опита това, което е вършил. Колиш крави - КРАВА ще те направи Господ, ножът Му ще мине през шията ти! ” (1920.02.08н.Молитвата.Беседа от ръкопис на М.С.)

СЛОВОТО КАЗВА, ЧЕ МЕСОЯДЕЦЪТ ПЛАЩА КАРМИЧЕСКИ МИНИМУМ 4 ПЪТИ ПО-ТЕЖКО ОТ КАСАПИНА, ПОНЕЖЕ МУ Е КЛИЕНТ. "Сега някои хора казват: „Нямаме ли право да колим?“ – Имате право, но ще знаете, че и вас ще колят. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ Чудни са хората като мислят, че трябва да колят! Трябва да знаете, че като колите, ще ви колят. Това е един неумолим закон в природата." (17 февруари 1924, "Царството Божие се благовества")

ИСТИНСКИ СЛУЧАЙ НАСКОРО: БИК ПЛАЧЕ НА КОЛЕНЕ ПРЕД КЛАНИЦАТА! „Наскоро една любопитна история от Хонг-Конг, разказана в интернет, потресе целият свят. Както съобщава китайският вестник Реорle news, група работници водели бик към кланицата на месарски комбинат, когато пред прага на вратата клетото животно се спряло, отдръпнало се назад; паднало на колене и започнало да плаче. Касапинът Шуй си припомня случката: „Когато видях изпълнените със страх и скръб ридаещи очи на това смятано от нас за тъпо животно, целият се разтреперих и извиках колегите си отпред, за да го видят. Те бяха страшно изненадани. Колкото и да го бутахме напред, бикът не помръдваше, паднал на колене, и плачеше." Касапите, които е трябвало да го убият със собствените си ръце, били толкова смутени, а впоследствие шокирани и потресени, че и техните очи се изпълнили със сълзи. В крайна сметка, съвсем в духа на будистката традиция, работниците от кланицата събират пари, за да откупят плачещото животно, и го подаряват на монасите в близкият храм. Когато вземат решение за това, става чудо: "Щом обещахме на бика, че няма да го заколим, той се раздвижи и ни последва" - споделя работникот кланицата. Как е разбрал думите на хората бикът, остава загадка. „Факт е, че тази почти невероятна история промени впоследствие мисленето на всички хора, които бяхме свидетели на случката" - завършва Шуй.

https://www.24chasa.bg/Article/1468240

УЧИТЕЛЯТ: "И днесъ има животни, които мислятъ по-добре отъ нѣкои хора, макаръ че не говорятъ."

 

 

 

20.10.2018 г. 09,24 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: /Да се молиш като религиозните – това не е никаква молитва!/ Само онзи е разбрал дълбокия смисъл на земния живот, който знае да се моли /ИСТИНСКИ/. Аз тълкувам – който знае ДА РАБОТИ. Влез в тази скришна стаичка, за да се научиш да се молиш /ИСТИНСКИ/. (1920.02.08н.Молитвата. Беседа от ръкопис на М.С.)

„И тъй - без песни, без молитви, без целуване на ръка! Всички на работа! Отгоре следят кой се готви за работа и кой е започнал работата си.” (22 август 1928, „Ключът на живота”)

„Когато се моли, човек трябва да се изказва точно, определено, да изрази мисълта си С МАЛКО ДУМИ. ДЪЛГИТЕ МОЛИТВИ НЕ ОМИЛОСТИВЯВАТ ГОСПОДА. И ГОСПОД НЕ ГОВОРИ ДЪЛГО. Да четеш постоянно една и съща молитва, това е престъпление. /.../ Ще ви дам едно правило: след всяка молитва оставайте известно време в мълчание, за да възприемете каква благословия ще ви даде Бог.” (Молитвеник, „Как да се молим”)

„Един евангелист завел детето си, 9-годишно момче, на молитвено събрание. Проповедникът обичал дългите молитви и проповеди, започнал с Битие и свършвал с Откровението. Детето стояло на колене половин час, заболели го краката и най-после запитало баща си: „Татко, скоро ли ще се свърши молитвата?“ – „Няма да свърши скоро, ние сме едва в пустинята... Много време ще мине, докато излезем оттам и стигнем до Откровението.“ – „Втори път не ме води на това място, където проповедникът ходи. Води ме на събрания, където молитвата е къса.“(6 януари 1932, „Граници в живота”)

КОЛКОТО И ДА НАБЛЯГА УЧИТЕЛЯТ НА МЪЧЕНИЕТО в едноименната си беседа, която разгледахме напоследък, в повечето си лекции и беседи той ратува за излизането от мъчението чрез труда и за излизането от труда чрез работата. Въздигането на мъчението като незаменим метод трябва да го помним винаги и да имаме пълна готовност да го посрещнем достойно, когато ни се дава от Съдбата. В останалите периоди е желателно да излизаме от мъчението чрез труд, а от труда – чрез работа. Но както във всичко останало, Учителят дава и на „РАБОТА” уникални определения, от които следва, че почти никой на земята не работи. Работят – казва той – само някои музиканти, поети и художници; и то зависи кои, какво творят. Всички останали, мислейки си, че работят, РАЗВАЛЯТ природата и човека.

ТАКА ЧЕ, ИСТИНСКАТА РАБОТА Е МОЛИТВА. Под „истинска работа” Небето разбира само работата за Словото, Делото и Живота. Под „Слово” се разбира Словото Божие, независимо къде, как и чрез кого протича. То има строго определени параметри, по които се познава, че е Слово. Словото Божие не само ражда живот и разрешава мигновено всички проблеми, но и признава ВСЯКО ДРУГО Слово Божие и му съдейства. В противен случай, не е Слово Божие. Делото Божие е устройването на Майките и децата пожизнено в безплатни домове в градини, както и всички, които си дават и живота за тях. При това, „майка” не е само тази, която ражда деца физически. Всички ние сме „майки”, когато се грижим за Божиите създания ПРАКТИЧЕСКИ и им даваме това, от което те имат НАСЪЩНА нужда. Бог има точното определение що е насищане на „насъщна нужда” – всяко действие, което прави човека по-добър и по-благ; по-умен, мъдър и разумен; по-здрав, млад и красив и го връща към Бога. Това, всъщност, е и ЖИВОТЪТ за Бога.

Учителят Беинса Дуно е дал стотици молитви и формули и ни съветва да се молим денонощно, както са го виждали и Него да прави. Хората от Изгрева разправяха, че каквото и да прави, чували са Го почти постоянно да шепне или да казва тихо „Господи, Господи, Господи, Господи”; или най-кратката и най-богоугодна молитва: „ГОСПОДИ благодаря, ГОСПОДИ благослови”. Това мантруване е широко известно в религиите и има мощна сила.

Обаче, заедно с това, Учителят не е никак ласкав към молитвените маратони, когато те произлизат от мързел или тщеславие. Тщеславните се молят много и дълго, за да ги видят хората. Дори и когато са сами, в аурата им се вижда, че това е от тщеславие към Господа. Гордостта, тщеславието и властническата драма карат религиозния да се моли дълго и преди хранене и да налага това и на другите; да съставя и изисква изпълнението на дълги духовни наряди. „Колкото са повече хората, толкова по-кратки молитви” – настоява Учителят, но мнозина не го слушат. Прекалено ревностните и тщеславни постоянно се изправят при всяка молитва и даже при песните. С това „задължават” и другите, което също е било остро критикувано от Учителя. Човек може да се моли и легнал, и седнал, и надолу с главата – казва Той. Това не значи, че молитвата прав няма предимство, че вдигането на ръце не е важно в някои случаи, но когато то се превърне в ритуал или показна религиозност, Небето се отвръща. Има хора, които замърсяват тишината в планината преди изгрев слънце с нескончаемите си молитви и силно пеене или с други досадни звуци, с което дразнат не само медитиращите, но разгонват и ангелите. Суетността и тщеславието на такива са изключително противни на Бога. Това са прояви на нахалните, безпардонните, характеропатите. Освен това, правенето на съобщения веднага след молитва и песен представлява бомба, избухваща в светая-светих на живота. По този начин враговете на Бога и Учението, дори и да са несъзнателни, отнемат на другите всичко, което са получили от Небето по време на пеенето и общата молитва.

„ВЛЕЗ В СКРИШНАТА СИ СТАИЧКА” – Казва Учителят още преди 2000 години. По същия начин и днес Словото ни съветва да се молим дълго, само когато сме сами. И по 24 часа да се молим, приема се, ако никой друг не ни е чул и разбрал. Суетните не само че правят маратони с формули и молитви, но и се хвалят с това. Считат, че така дават пример и насърчават последователите си, но в аурата им се виждат демоните на възгордяването. Именно поради такива извращения, един ден на Учителя му е втръснало и е казал: „И тъй - без песни, без молитви, без целуване на ръка! Всички на работа! Отгоре следят кой се готви за работа и кой е започнал работата си.” (22 август 1928, „Ключът на живота”) А малко преди да си замине от този свят, Той отменя и поздрава "Няма любов като Божията Любов". И до днес - все едно, че никой не го е чул.

Молитвените маратони са типични за обикновените хора от Петата степен на Скиптъра (”Светците”) и за „Праведниците” от Първото посвещение на Вярата. Ще ги разпознаем по това, че те считат себе си за много духовни и „единствено прави”, че осъждат другите и не лансират нищо друго, освен СВОЕТО вярване, СВОЕТО дело.

 

НАЙ-НАПРЕДНАЛИТЕ УЧЕНИЦИ НА УЧИТЕЛЯ се молеха много кратко. Те даваха цялото си свободно време за Словото и Делото, работеха за Изгрева и за лагера на Рила денонощно, бяха строители, слагаха палатки, носеха вода и дърва, често качваха по 3-4 групи на ден от Вада до Езерата, носейки и багажите на по-слабите и възрастните. Заедно с това вършеха и работата си на Лечители, Спасители, Утешители, Летци, Посветители. Виждали сме ги да спят само по половин час в денонощитето – за тях РАБОТАТА И БРАТСКИЯТ ЖИВОТ бяха най-върховният израз на любовта им към Бога и Учителя, тяхната ИСТИНСКА молитва. Те споделяха: „За сметка на това, в минутата, която ни остава, Бог ни дава това, което не дава на светците и за цяло едно прераждане”. Ние виждахме това, когато те се пренасяха духовно и физически по целия свят, по цялата вселена.

 

 

 

20.10.2018 г. 11,39 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Гостилничарят трябва да печели НАПОЛОВИНА от това, което струва самата храна” (1920.02.08н.Молитвата. Беседа от ръкопис на М.С.)

КАК ГО РАЗБИРАТЕ ТОВА? Да губи 50% и така да фалира веднага? – Или ако манджата и хлябът стурват 1 лев, да им взима лев и петдесет?...

АКО ХОРАТА С ДУХ И ДУША не бяха правили първото, ако не бяха го опитали десетилетия наред, тия думи трябваше да са един от съветите на Учителя, който да се класифицира към темата „АБСУРДИ И ПАРАДОКСИ В СЛОВОТО”. Имахме такава тема в Енциклопедията по тези, антитези и синтези, но после я прекръстихме в „ПРОБЛЕМНИ МИСЛИ В БЕСЕДИТЕ”, понеже понякога това не е от Словото, а от стенографите и редакторите. Накрая остана „МИСЛИ ЗА РАЗГОВОРИ И ОБСЪЖДАНЕ”. На тази тема имаше и мисъл в беседите за божествения търговец: ще си направи дюкян в покрайнините на града, където има най-малко шансове за печалба. Обаче в беседите сме срещали и друго, пак „абсурди”: „Който продава евтино, няма любов”; „Ако аз съм търговец, ще продавам много скъпо или ще подарявам”. Явно случаите и поуките са най-различни и за най-различни хора. Ето, когато говори за мъченичеството, Той не говори на обикновените хора, нито на учениците от ниските степени. Обикновеният бяга от мъчението като от огън или се мъчи и се отчайва, роптае; ученикът на Преображението е в ЧЕТВЪРТАТА стадия на Съвършенството, предпоследната: благодари за мъчението, оздравява и се преобразява не само физически, но и духовно. Освобожгдава духа си и лети по вселените. Усмирителната ризница, колкото и да я стягат и да го изтезават, при това осъден невинен, за него е балсам. (Джек Лондон – „Скитник по звездите”).

И БЕЗ ДА СМЕ ИМАЛИ РЕСТОРАНТИ, по домовете на хората с душа винаги има свръхизобилие, понеже те всичко дават, а другите хора с душа принасят десет пъти повече. Виждали сме и някои ресторантчета от новите, поддържани не само от ангели, родени като човеци на земята, но и от ангелите, които ги посещават. Те стават средища на божественото изобилие и от тях разнасяме по домовете първо на бременните, кърмещите, майките.

 

ПЕСЕНТА „ВСИЧКО ДАВАЙ” не е само до житното зърно.

 

 

21.10.2018 г. 19,35 ч.

 

ОТНОВО АКСИОМА И КАТЕГОРИЧЕН ИМПЕРАТИВ. Пак за етиология и епикриза на ученията, които говорят против ума и сърцето:

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ „Христос в църквите не живее, А САМО В ЧОВЕШКИТЕ УМОВЕ И СЪРЦА - И НИКЪДЕ ДРУГАДЕ!" (1920.02.08н.Молитвата.Беседа от ръкопис на М.С.)

НЕ САМО В ЦЪРКВИТЕ ГО НЯМА, но и в "братствата". Понеже БРАТСТВО ЗНАЧИ БРАТСКА ОБХОДА, БРАТСКА ОБМЯНА, БРАТСКИ ГРИЖИ, БРАТСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО, БРАТСКО ЛАНСИРАНЕ, БРАТСКИ САМОЖЕРТВИ и пр.

 

Ето думите на големия френски религолог Рене Генон за още един такъв Магнит: „Учителят Дънов - това е истинският Пратеник от Небето на земята. Този небесен Пратеник не е дошъл на земята да създаде една нова религия, защото тук има достатъчно религии. Той не е дошъл тук да създаде една наука, нито да основе едно социално движение, защото тук има много науки и много социални движения. Напротив, той е най-големият духовен магнит, който е слизал от Небето на земята. Той е дошъл да намагнетизира своите ученици с този любовен магнетизъм - Любовта, а те от своя страна този любовен магнетизъм ще го разнесат и предадат по цялата земя."

 

 

21.10.2018 г. 18,02 ч.

 

РУБЕНС ТУК Е ПРЕДСТАВИЛ КАК ПИТАГОР ЗАЩИТАВА ВЕГЕТАРИАНСТВОТО ПРЕД УЧЕНИЦИТЕ СИ повече от 5 века преди Христа, а после идва като ап.Филип. После говори против месоядството до първата четвърт на ХХ век и казва, че вегетарианците не са цвете, ако не облагородят сърцето си и нямат високи идеали; а после идва отново много скоро на Земята, като през втората половина на века завършва медицина и прави гладуване само на вода повече от 90 дни.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ „БЛАГОСЛОВЕН е онзи човек, когото Бог е намагнетизирал! Затова най-великите хора, светии са чакали по 25 години, за да се сдобият с привилегията да бъдат натупани от Господа и да влязат в тази тайна стаица. Едва след това те са считали, че са минали в една нова фаза на живота си и са разбрали смисъла на тогавашния, а не на сегашния живот. Тези светии живеят и сега в живота, работят, и са учители на хората. Сега някои могат да ми кажат, че говоря за прераждането. Чудно нещо! Ако едно клонче израсне на едно дърво, това прераждане ли е - или израстване? Ако отчупите това клонче и на негово място израсне друго, това прераждане ли е - или израстване? Духът може да приеме хиляди форми. Той може да се облече както иска. Казва се, че на един дух никой не може да му заповядва, Той може да се облече както иска и колкото пъти иска. Той може да слиза на Земята колкото пъти пожелае. Вие казвате: “Не, щом един човек се облече един път, повече не може.” Питам ви: “Ами вие по колко пъти на ден се обличате и събличате?” (1920.02.08н. Молитвата.Беседа от ръкопис на М.С.)

 

 

 

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/pcb.2243411829248732/2243411282582120/?type=3&theater

 

 

21.10.2018 г. 13,58 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ „Когато срещнеш Учителя, Който ще те учи, Той прилича на чисти росни капки и на светлина. Тези две качества са качества на Великия Учител. Тези росни капки ще измият праха ти. Този Велик Учител аз наричам “Дух”. Той не е нещо като вятъра, както мнозина Го считат; Той е нещо велико!”

(1920.02.08н.Молитвата.Беседа от ръкопис на М.С.)

 

 

21.10.2018 г. 13,34 ч.

 

НЕ Е САМО БЪЛГАРСКА ЧЕРТА И СПЕЦИАЛИТЕТ НА „БРАТСТВОТО” – ИМА И ДРУГИ ИЗОСТАНАЛИ ДУШИ…

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ „А сега, като те срещне някой, започва да те измерва отгоре до долу и казва: “Разбирам го аз него!...” (1920.02.08н. Молитвата.Беседа от ръкопис на М.С.)

„Някой те е погледнал криво, тебе ти е станало мъчно. Какво има в един крив поглед? - Много има. С един крив поглед може човек да те умъртви. С един крив поглед човек може да те смрази. С един крив поглед той може съвсем да смрази твоята мисъл.” (5 септември 1934, „Изпит на ученика”)

„В какво седи красивият поглед? - Красивият поглед седи не само в това да виждаш, но да виждаш ХУБАВИТЕ страни” (8.IV.1932, „Добрият Поглед”)

„Един поглед на любовта е в състояние да дигне болния от одъра, а умрелия да възкреси. Няма ли любов в себе си, човек нищо не може да направи. Който люби, само той може да върне падналия човек от лошия път и да го напъти към Бога. Кой не би желал да получи любовния поглед на такъв човек? И тъй, погледът на любовта е израз на божественото начало в човека, което не се мени, нито се променя. Каквото да се говори, Божественото не се опетнява. Хвърля ли някой кал върху него, то лесно се измива. Върху него не може да се задържи нищо нечисто. Няма сила в света, която е в състояние да опетни Божественото в човека!”

( 29 май 1929, „Любовният поглед”)

 

 

21.10.2018 г. 11,31 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ „Молитвата - ИЛИ РАБОТАТА - е единственият начин, чрез който ще можем да познаем нашия Баща и да се разговаряме с Него..: Ако нямате съмнение, аз ще се радвам, понеже ще ви се прекрати мъчението и ще влезете в труда. След това ще минете в РАБОТАТА - и АНГЕЛИ ще дойдат да ви учат, т.е. напреднали души ще дойдат, за да ви разкриват божествените знания.” (1920.02.08н.Молитвата.Беседа от ръкопис на М.С.)

„Ние сме на земята, за да работим. ЕДИНСТВЕНОТО силно нещо е да работим. Работа в света не може да се извърши без човешката любов. Работата е невъзможна без Любовта. Някой казва: „Работа…“ - Работата произтича от любовта. Без любов не можем да работим. Реалната работа принася ЩАСТИЕ на човека. Единственото нещо, което ни свързва с духовния свят, то е РАБОТАТА. На земята по-красиво от Истината няма. Истината е свързана с работа, свобода и красота. На земята Истината е достъпна като РАБОТА, в духовния свят – като СВОБОДА, а в божествения свят – като КРАСОТА. Да има в тебе всичкото желание в даден случай да извършиш всяка една работа, която ти се дава, и да извършиш тази работа, без да искаш някаква заплата. Като вършиш работата за Любовта, ТЯ плаща. В света само Любовта плаща най-добре. Ако ти нямаш любов, ако нямаш живот, ако нямаш движение, ако нямаш мъдрост, ако нямаш знание, ако нямаш учение, ако не познаваш Истината, ако не познаваш свободата и ако не познаваш работата, какво е твоето верую? (21 март 1943, „На първо място”)

Работата на човека е да мисли. (15 април 1931, ”Специфична работа”)

„Колко часа ще определите за работа за Бога? – „Три часа.“ - Значи, всеки ще даде три часа от времето си за работа.” (16 юли 1931,”Денят на Божията работа”)

„Пробудената душа казва: – Мина дългата нощ! Дигнат е воалът от моите очи и аз разбирам вече: Всичко е Красота! Всичко е Радост! Всичко е Чистота! Всичко е Любов! Аз обичам ВСИЧКИ, понеже Красотата, Радостта, Чистотата и Любовта са В ТЯХ! Ще отида при обезверените, за да им дам от Светлината, в която живея. Ще отида при плачещите, за да им дам моята Радост. Ще отида при отчаяните, за да ги утеша. Ще отида при обременените, за да им дам от моята Любов! Ще отида ПРИ ВСИЧКИ, за да им дам моя мир! И В ТОВА е моята Радост! Защото всички те са в мен, и аз в тях. Аз отивам да служа. (Свещени думи на Учителя към ученика. Привет към ученика. "На работа!")

„Излезте из затвора! Нищо повече - намерете си РАБОТА! Трябва да знаете: в божествения свят всичко е възможно. /…/ Няма нищо невъзможно!” (18. III. 1938,”Излизане, работа, молитва”)

„Когато имаш РАБОТА, дяволът няма да те безпокои. Той ще отиде в гората, където ще се занимава със своите планове.” (8 април 1931, "Събиране и изваждане”)

„Работа, песен или музика, и мисъл са три свята, които се преплитат взаимно и образуват кръга, в който човек се движи. Дръжте в ума си трите думи – „работа”, „музика” и „мисъл”, - за да бъдете във връзка с разумния свят."(20 юни 1930, „Работа, музика и мисъл”)

„Животът без работа не може да бъде щастлив.” (25.IV.1943, ”Движение, учение и работа”)

„В системата на Природата няма нито едно същество, което да седи без работа, да бездейства. В природата безделници няма - всички работят от малко до голямо, - но в човешкия свят ИМА безделници. Когато престанеш да работиш, твоята работа е свършена. Докато учиш, твоята работа е добре, но щом престанеш да учиш, твоята работа е свършена. Зъл човек е онзи, който има събрана енергия в себе си толкова много, че е напращял от енергия и не знае де да я вложи в работа. Българинът е напращял като бомба - да не го бутнеш някъде… Не е лошо човек да има енергия, но той трябва да я вложи В РАБОТА. Като станат на 50 години, /хората казват/: „МЛАДИТЕ сега да работят…” - Не, от 50 години нататък трябва да работим! От 50 до 120 години - тази работа е най-полезна. Ако човек живее до 120 години, той трябва не само да живее, НО ДА БЪДЕ ПОЛЕЗЕН ЗА ДРУГИТЕ. Не мислете за бъдещето, мислете за ДНЕШНИЯ ден. Ако пък имате горчиви мисли, горчиви чувства и желания - всичко това изхвърлете навън. Оставете само чистото и започнете една творческа работа /…/. Сега всички трябва да работим за МАЛКАТА работа, която ни е дадена - НЕЯ да свършим, ТАЗИ работа трябва да свършим, за да имаме божественото благо от Онзи, Който ни казва: „Напред вървете и работете!” (3 февруари 1935, „Разумният домостроител”)

„Оправянето на света е работа на БОГА. Работата на човека е да оправи своя малък свят. Как ще го оправи? - Чрез страданията. Като страда, човек се изправя. Той се е объркал толкова много в себе си, че за да се разплете, трябва да мине през страдания." (23 юли 1940, „Божествен и човешки свят”)

„За да даде плод, човек трябва да вложи своите дарби и способности В РАБОТА, В ДВИЖЕНИЕ. Където има динамика, ТАМ се очаква успех. Щом нещата са в статическо положение, никакъв успех не може да се очаква. Ще кажете, че трябва да бъдете добри, да се обичате - и т.н. - Това са статически положения в живота. Не е въпрос да бъдете добри и да се обичате /на думи/, но ПРОЯВЕТЕ доброто и обичта.” (23 юли 1940, „Божествен и човешки свят”)

„Човек трябва да работи, но да РАЗПРЕДЕЛЯ работата си: яденето да остави за физическия свят, труда – за духовния, и работата – за божествения. На физическия свят човек не трябва да работи много. – Защо? – Защото работата е предвидена за БОЖЕСТВЕНИЯ свят. Ако живее в духовния и в божествения свят, човек трябва да се труди и да работи. Сегашните хора не познават своето естество, не знаят каква грандиозна работа им предстои и казват, че като отидат на онзи свят, ще бъдат възнаградени добре за мъченията и страданията, които са прекарали на земята. Те мислят, че там ще отидат като на разходка, ще се облекат с нови дрехи... - Такъв свят не съществува. Онзи свят е свят на РАБОТА. Който отиде в онзи свят, трябва да бъде готов за работа. Там има повече работа, отколкото на земята. Съществата, които живеят на онзи свят, непрекъснато работят. Всеки ще бъде задоволен, но от всички се иска РАБОТА. Всеки ще работи доброволно, от любов. Кой каквото прави, с любов ще го прави. Къща ли градиш, с любов ще я градиш; обличаш ли се, с любов ще се обличаш. Всичко ще се върши с любов. „Кажи само реч.“ - И каза Господ: „Станете вие, които спите! Събудете се вие, които дремете! Почнете да мислите, да работите и да прилагате любовта в живота си! ЩАСТИЕ идва за цялото човечество. Слънцето грее за всички хора в света. Да бъдем благодарни!” (4 август 1940, „Стотникът”)

„Човѣкъ остарява отъ седене, подмладява се отъ РАБОТА. За подмладяването трѣбва РАБОТА.” (4 юний, 1941, „Качване и слизане”)

„Работата е за ангелите” (27 юни 1920, „Щастието е в человека”)

„Добрият живот не е живот на спокойствие, но на усилена работа. В УСИЛЕНАТА работа, в ТРЕВОЖНАТА работа, като работи човек, намира удоволствие”. /../ Как мислиш ти /да бъдеш истински богат/, без да впрегнеш ума си на работа, без да впрегнеш сърцето си на работа?" (1 септември 1939, „Красви движения”)

 

„Молитвата е, за да не изгубите живота, който имате в тялото. Молитвата е, за да не изгубите чувството, което е в сърцето, мисълта, която имате във вашия ум. Тя е ПОДКРЕПА. Тя ще свърши отлично работата. Щом молитвата е запазила живота, който е в тялото; щом молитвата е запазила чувството, което е във вашето сърце; щом молитвата е запазила мисълта във вашия ум, тогава тя е СИЛА БОЖИЯ. Тогава ние можем да постигнем това, което желаем. Следователно, ВСЯКОГА трябва да се молим. Молитвата е връзка, за да се запази ЖИВОТЪТ в нас, да се обновява ТЯЛОТО. Молитвата е процес, ЗА ДА СЕ ОБНОВЯВАТ НАШИТЕ ЧУВСТВА. Ако няма постоянно обнова, тогава всякога има една опасност. Какво трябва да мислят учениците? - Не пресушавайте живота в тялото, не пресушавайте чувствата си, не пресушавайте вашата мисъл!” (18.II.1934, „Не пресушавай живота”)

 

 

 

21.10.2018 г. 07,59 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ „Приятел на Бога е всеки човек, който прави добро, който обича Истината и на когото сърцето е винаги топло.” (1920.02.08н.Молитвата.Беседа от ръкопис на М.С.)

 

22.10.2018 г. 21,30 ч.

 

ПАК ИСТИНАТА – понеже е БОЖЕСТВЕНО Учение, а не някакво друго:

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ „Теософията е наука за ПРИМИРЯВАНЕ на половете, а християнството - за тяхното СБЛИЖАВАНЕ И ОБЕДИНЯВАНЕ. Християнството, в неговия вътрешен смисъл, е наука за ОБЕДИНЯВАНЕ НА ДУХА С ДУШАТА.” (1920.02.12и.пво.ВеМ.ББ2006:150)

„Добрата страна на природата е сбор от разумни същества от двата пола.” (6 октомври 1939, „Смяна на състоянията”)

„Що е половата Любов? - То е един сложен въпрос. Защото в природата нещата, ако не се раздвояват, те не могат да работят.” (31 август 1938, „Кибритени клечки”)

„Без взаимна помощ едни на други, животът няма смисъл. Когато се говори за полов живот между мъже и жени, ние имаме предвид СЪТРУДНИЧЕСТВОТО помежду им.” (30 април 1939, „Любовта като среда, като сила и като възможност”)

„Еди-коя си незаконно родила…“ – Уредете отношенията между половете! Аз считам хората за свободни. Истината прави хората всякога свободни.”(24 април 1916, „Истината”)

ИЗ „БОГОМИЛСКОТО УЧЕНИЕ” ОТ АНТОН ГЛОГОВ:

Етап 16. Създаването на първия пол на земята – жената

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само силата на сътворението и силата на разрушението Сътворение: В замисъла си да създаде най-съвършеното земно творение, което да може да укротява беса на животните, създадено дотогава от нея, силата на сътворението отиде до една котловина, в която течеше кристално бистра вода и като взе от котловината най-бяла пръст, пристъпи към изпълнението на своя замисъл. Размеси пръстта с водата, т.е. със своите сълзи, от което се получи животрептящата смес, на която почна чрез ваяние да придава прекрасна форма, различна от формите на всички други животни. Така биде създаден първия пол на земята – жената. По-нататък силата на сътворението, събирайки най-хубавото от хубостите на всички свои създания, украси с него новото си творение, което стана най-съвършеното от всички земни творения: с очи светли и бистри, като сълзите на силата на сътворението и сини като синкавините на надземните висини, с нежни овални форми, чиито трептения излъчваха само наслада и упоение, скоси златисти, игриви и буйни, като планинските ручеи. После силата на сътворението потопи това прекрасно тяло в реката, за да го къпе, през което време над него слънцето грееше, за да му предаде както топлина, така и своя блясък. По този начин в очите на това творение сякаш се отразиха: и земните зеленини, и всички земни и небесни красоти. Възхитена от своето прекрасно творение, силата на сътворението се обърна към него и рече: - О, мое върховно дело на съвършенство и на последните ми дихания, които влагам в тебе, макар след това да изчезна, щастлива, че ще направя самото тебе вечно и че посредством тебе ще обезпеча всички мои творения в движение на земята, които ще можеш да укротяваш, да ги изцеряваш от бесове и да ги пресъздаваш, ако някога силата на разрушението, след моето загиване иска да ги погуби! О, мое дело на последно вдъхновение, което си надарено като мен с милостта и любовта към всяко мое създание, нека от твоя поглед на милосърдие и на любов се изпарява всеки бяс, който се е вмъкнал чрез силата на разрушението в душите на моите творения, нека чрез тебе бъде нанесена решителна победа над силата на разрушението. О, мое най-съвършено творение, което аз къпя в моите сълзи, за да бъде чисто и невинно като тях, и така навеки да носи най-великото добро, което аз влагам сега в тебе заедно с моето последно дихание! О, мое последно творение на любов и на красота, в което влагам всичките мои творчески сили, бъди последната и вековечна сила за творения и за пресътворения на живот в движение на земята, бъди пол-жена!

Етап 17. Първият рай на земята

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само силата на сътворението и силата на разрушението Сътворение: Като свърши с благословията си над своето последно творение за вечен живот и вечна красота на земята, силата на сътворението пророни последната си сълза над него и го изпълни с подлените си дихания. Така то доби живот в движение, и сякаш пробудено от сън, то осия с погледа си цялата околност, по който начин се създаде на земята на съвършеният живот в движение. След това силата на сътворението изчезна завинаги, като за свои заместници остави: слънцето, месеца, звездите, земята и всичко каквото бе сътворила на земята заедно с живота в движение, пол-жена. Силата на разрушението пък, останала само с първичните животни, сътворени под нейно подсещане и в които се бяха вмъкнали бесове, се опита да пресъздаде , но когато силата пол-жена се яви между тях, с красотата си така ги обая и ги укроти, щото от тях изчезна всичкият бяс и силата на разрушението остана поразена. От страх да не бъде омаяна самата тя и чрез това да бъде победена завинаги, силата на разрушението избяга, за да не се яви вече дълго време нито пред силата пол-жена, нито между животните, създадени по нейно подсещане. От тогава силата пол-жена заживя с всичкия си пламък и с всичката си дарба за творчество. Само с появата й между живите твари и с погалването им от нейна страна, те се превръщаха в нейния пол и добиваха женска красота, според вида на самото животно. Така, чрез тази промяна на земните и хвъркати животни в пол, те заживяха само в смирение, в леки игри и в ласки, и между тях настъпи мир и щастие. В това състояние на мир, на щастие, на леки игри и на ласки всред животните у тия от тях, които оставаха непогалени от силата пол-жена, се създаде противополът. Така силата пол-жена, като въплъщение на силата на сътворението, извърши първото творческо дело на земята. Защото първичният живот в движение, създаден с подсещане от силата на разрушението бе несъвършен, безполов и вън от кръговъртежа за творение и пресътворение, в който силата на сътворението е предопределила да тече животът в движение на земята. При несъвършенството на животните в движение на земята, които бяха вън от творческия кръговъртеж, които бяха в застой, в мъртва точка, в безполие и в бес, силата на разрушението поиска да им отнеме възможността, като създания на силата на сътворението, да се пресъздават. Силата полъжена, обаче осуети завинаги този замисъл на силата на разрушението, чрез създаването на пола в тях, а заедно с това тя победи и самата сила на разрушението, която вече нямаше друг противник на земята, освен силата пол-жена. В изпълнение на своята мисия, силата пол-жена продължи да се любува на мира и щастието, всред които живееха всички земни твари. Когато тя се явяваше между рибите в водата, за да се опресни в сълзите на силата на сътворението, рибите я приемаха като тяхна другарка и най-гальовно играеха около нея, защото те бяха сътворени със същата нежност, каквато притежаваше силата пол-жена. При това милуване на рибите около силата пол-жена, с допирането им до нея, и у тях се създаваше женския пол, който пък предизвика противопола, т.е. мъжкия пол у рибите, които не успяха да се допрат до силата пол-жена. Защото първите животни във водата, като създадени с подсещане от силата на разрушението бяха също в безполие, но запазвайки вечността си, предадена им от силата на сътворението, се пресътворяваха в своята първичност чрез деление, т.е. чрез разпадването им на части за създаване на нови животни като тях. Когато силата пол-жена тръгнеше пък между зеленините из полята и по горите, при всяко нейно помирисване, на която и да било зеленина, зеленината се разцъфтяваше; от тия цветове се раждаше плод за ново пресъздаване и за ново размножаване на зеленините, и по тоя начин се създаде съвършеният рай на земята, който получи вид на най0съвършеното творение в красота. Върху този земен рай слънцето изсипваше обилно своите лъчи, за да му предаде пълно съвършенство. Така на земята не остана никъде място за силата на разрушението. Навред се въдвори любовта на силата пол-жена, а заедно с това и любовта на самата сила на сътворението. Тоя земен рай изпълваше с радост не само силата пол-жена, но и всеки живот в движение и в растеж на земята. Трептенията на тази всемирна радост почнаха да се изразяват в звукове и така се явиха първите чуруликания, първите песни на птиците, а за другите животни – първичния звуков език. Зачуруликаха тогава птиците по висините на земята, за да възхваляват блясъка и красотите на всички творения на силата на сътворението, заблеяха стадата по полята и по горите, затрептяха листата на дърветата, за да отдадат и те чрез своя шепот хваление на своята сътворителка, а слънцето пращаше предвечерния си привет на всички земни твари, както и на луната и на звездите, които идеха след слънцето, за да хвърлят всички създания в неизразимо блаженство и в блянове за други, още бедни радости от творчества, които може да им даде тяхната възлюблена, силата пол-жена. Силата пол-жена дълго се наслаждава от този съвършен рай на земята, но с течение на времето, при всяко закриване на слънцето и при всяко показване в трепет на първата звезда, тя почна да изпитва някаква мъка, непозната преди това. Измъчваше я мисълта, че докато всички животни, които от предишното им несъвършенство бяха минали в съвършенство, изпитваха радост на пол и противопол, за нея тази радост бе недостижима и непозната. При тази мъка силата пол-жена и при чувството на самота, което бе я налегнало, тя се отдаде на нов плач, пред който замря целия земен рай, чиято царица беше тя, но който не разбираше болката й.

 

 

 

22.10.2018 г. 20,04 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ „Мистикът постоянно живее със сърцето си, изпитва неговите вибрации и всички състояния, през които то може да мине.” (1920.02.12и.пво.ВеМ.ББ2006:149)

Той не само че често е в транс, слушайки музиката на сферите и витаейки с душата си из небесните светове, за да изпита безбройните състояния на Любовта, но понякога вижда и цялото небе като лице на невъобразимо прекрасна жена! У нас само Борис Георгиев е стигнал до такава върховна степен в изобразяването на абсолютната невинност.

 

В ТАЗИ БЕСЕДА УЧИТЕЛЯТ определя мистицизма и като СЛИЗАНЕ, труд, саможертва. Това издава произхода му от божествения свят, понеже в него, за разлика от духовния, съществата слизат надолу в гъстата материя, за да спасяват, изцеляват, помагат и хранят всичко живо с любов, милост, радост, блаженство, щастие и пр. Обаче предупреждава, че има и ОПАСНОСТИ при слизането, ако не сме майстори – също както при темата за скиорството, която разгледахме наскоро.

 

22.10.2018 г. 11,37 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: "Светът има нужда от женственост."(27 март 1938, "Добрата круша"); "У жените се образува една кривина, показва женственост. Някъде в картините трябва да туриш деликатни линии – тогава СЪРЦЕТО трябва да действа. Много тънки линии! Това е женският, мекият елемент."(1.Х.1941, "Буден ум и будно сърце")

Този шедьовър на Морис Дени (1870-1943) от 1908 г. срива средновековните представи за греховността на плътта и необходимостта да я изтощаваме, за да се борим с "дявола" и така да се издигнем към Бога. Меката нежност на розовото и пълноценният живот в тази неоренесансова картина водят блестящо до твърденията на божествените учения на тази тема, в противовес на луциферическите. Дени недвусмисено е кръстил платното си "Амур пренася Психея на небето" - няма го зловещият Амур със стрелите, които пробождат сърцето, а на такава Психея би се възхитил сам Създателят - творението Му е постигнало съвършенство. Дисфункцията на плътта и сърцето тук е отхвърлена по най-красивия начин, кльощавите и изпосталяли светци вече нямат монопол в това възлизане, пропагандата на миналите векове е невалидна.

Дени е имал щастието да му позира най-много любимата му съпруга Марта Мерие, която той смята за по-съвършена от всичките си платна. Когато през 1890 се влюбва в нея, той е окрилен от най-красиви чувства. Най-много романтични картини е нарисувал по време на сватбеното си пътешествие с нея. Има 9 деца. Почитател е на Бергсон, приятел с художници и поети символисти, занимава се и със спиритизъм. През 1909 е в Москва, за да разположи картините си в двореца на поръчителя на серията му за Психея. В Ермитажа картината е от 1948 г., оригналът е бил в имението на Иван Морозов, по негова поръчка.

Ето една оценка от съвеменен руски историк на изкуството: "Свойственное Дени преклонение перед женщиной, особая целомудренность идеализированных, почти вневременных женских образов служили основанием для его сравнения с Фра Анжелико. Сам Дени замечает: «Одной картины этого итальянского примитивиста остаточно, чтобы напомнить нам в водовороте жизни, что такое душа и какими чудесными могут быть её проявления». Морис Дени изображал сцены из мирской жизни, однако это не мешало ему оставаться глубоко религиозным по духу художником, что ощущается в его портретах".

ОЩЕ ОТ БЕСЕДИТЕ:

"Значи, онези се отварят - има нещо хубаво, красиво. Не е грешно, много добре е! Не е грешно да се гледа хубавото. Създава се една оценка на тялото. Но които са мършави, крият се... Защо в единия случай отварят, а в другия случай затварят? - Едното е грозно, тогава се заражда една завист. Мършавите казват: „Какво са си отворили гърдите!?“ Другите казват: „Защо си затворили гърдите така?...“ - Започват да се критикуват. Питам: вие, като идете в небето, мислите ли че ангелите се нуждаят да видят такива мършави тела? Мислите ли, че като видят вашите набръчкани лица - тия бръчки като видят - няма да кажат: „Ето един екземпляр, който е дошъл...“ - Те нямат нужда от тия "екземпляри!"... Тия бръчки показват пороища, бръчките показват един дисонанс на мислите. Чувствата на човека и мислите са разбъркани и лицето му става набръчкано." (28 февруари 1940, "Минало и настояще")

"И ние сме станали доста мършави, понеже не ядем зърната на Истината, но онази слама, която не съдържа никаква храна в себе си. (11 октомври 1942, "От любов и обич")

"...като млада мома - червен, румен. И лицето не трябва да бъде така хлътнало, кожата се залепила за костта...(5 декември 1937, "Добрият брат и добрият баща")

"Лицето на светията е светло и красиво. Някои мислят, че светията е жълт, с хлътнали очи... – Защо трябва да бъде такъв? – „Защото пости...“ – Не, светията не пости! Докато стане светия, той е постил. Щом стане светия, всякакъв пост престава. Светията яде всичко, което му се дава с любов. Щом нещо не е дадено с любов, той го слага настрана. Сега и на вас казвам: всяка мисъл, която ви се дава с любов, приемете я. Всяко чувство, което ви се дава с любов, приемете го. Всяка постъпка, направена с любов, приемете я. Всяко нещо, което ви е дадено с любов, носи в себе си Божието благословение. Благодарете за всяко нещо, което ви е дадено от Бога, за да се ползвате от благословенията, които идват. Желая ви да имате любвеобилни сърца и умове, пълни със светлина, да благовествате новото, което идва вече в света!"(22 септември 1940, "В божественото училище")

ПОЛОЖИТЕЛНИ МИСЛИ В БЕСЕДИТЕ ЗА ПЛЪТТА:

ПЛЪТ 1 33.03.19н ввм ЖИХ97:295 "Плътта на хората – това е ДОБРОТО в света; кръвта на Христа – това е ИСТИНАТА в света."

ПЛЪТ 1 И СЛОВО 34.03.11н сло ПНС98:40 "Когато Словото стане плът, то вече видоизменя и самата човешка плът."

ДУХ И ПЛЪТ 3 1935.11.10н роп ВВН АСК93'98'М64.13 "Който иска да влезе в духовния свят, той трябва да се роди от Духа. Който иска да слезе на земята, той трябва да се роди от плътта."

ПЛЪТ 1 И ДУХ 1935.11.10н роп ВВН АСК93' 98'М64.06-07 "Плътта е подложка, върху която духовният живот се предава. Следователно, ако унищожим тази подложка, с нея заедно ще унищожим и духовното. Защо? - Защото без тези усло-вия, духовното не може да расте. /.../ Като не разбират живота, мнозина се опълчват против плътта. Искат да се махне, а да остане само духът. Щом тя се махне, с нея заедно ще се махне и духът. Те мислят, че като се освободят от плътта, направо ще отидат при Бога. Чудни са хората със своите разбирания! Кой създаде плътта? - Който създаде духа, Той е създал и плътта. Всичко в света излиза от Бога, с изключение само на кривите форми, в които днес духът е облечен. Същината на плътта е излязла от Бога. Обаче формата, в която плътта функционира на земята, не е излязла от Бога."

ПЛЪТ 1 И ДУХ 1935.11.10н роп ВВН АСК93' 98'М64.26 "Ако човек не се роди по плът, той и по дух не може да се роди. И ако по плът се роди, той и по дух ще се роди."

ПЛЪТ 1, ИЗПРАВНОСТ КЪМ НЕЯ 1935.11.10н роп ВВН АСК93'98'М64.20 "Никога не плашете плътта си с "вечния огън" или с други неща! Тя е дете, на което трябва да се говори с положителен език, никога да се не лъже. Щом я излъжете веднъж, тя помни това и не вярва вече. Само три пъти най-много може да излъжете плътта. Ако я излъжете повече от три пъти, и светия да сте, тя не вярва вече. Следо-вателно, бъдете всякога изправни по отношение на плътта си."

ПЛЪТ 1, МЕТОДИ, ЗАКОНИ И НАВИЦИ НА ПЛЪТТА 1935.11.10н роп ВВН АСК93'98'М64.05 "Често религиозните хора и проповедниците говорят за плътта неверни неща. Не, плътта има закони, които трябва да се спазват. /.../ Едва сега хората започват да изучават плътта. Не е въпрос да се отречеш от плътта, но трябва да се проверят методите, начините, с които тя си служи. Тя има своя култура, свои навици, някои от които трябва да се изменят.

ПЛЪТ 1, МЯСТО И ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ 1935.11.10н роп ВВН АСК93'98'М64.01 "Казват някои, че плътта не е нужна на човека. - Ако наистина плътта не беше потребна за човека, каква нужда имаше духът да се облича в плът? Щом духът е облечен в плът, значи плътта има свое определено място и служба. Тя е на мястото си, но трябва да се намери нейното място, трябва да се разбира нейната служба. Плътта е предговорът на живота, т.е. животът започва с плътта. Тя е почвата, тя е първото условие, при което животът може да се прояви."

ПЛЪТ 1, СНИЗХОДИТЕЛНОСТ КЪМ ПЛЪТТА 1935.11.10н роп ВВН АСК93' 98'М64.26 "Плътта представлява по-ограничен, по-нисш живот, като този на детето. Затова тя трябва да се възпитава. Духът представлява висшият живот на човека. Като знаете това, не се оплаквайте от вашата плът, не я изключвайте. Бъдете снизходителни към плътта си. Прощавайте на плътта си, когато направи някаква погрешка. Бъдете снизходителни не към задоволяването на плътта, но към нейните погрешки. Само по този начин вие ще изправите живота си. Ако не сте снизходителни към погрешките на вашата плът, вие ще си създадете ред неприятности и страдания."

ПЛЪТ 1, ТРАНСФОРМИРАНЕ 1935.11.10н роп ВВН АСК93' 98'М64.15-16 "Сега и вие, ако мислите, че без плът може, лъжете се. За да се справят с въпроса за плътта, учените казват: плътта трябва да се одухотвори, да се облагороди и т.н. Докато се постигне това, плътта е поставена на големи изпитания и изложена на големи мъчнотии, на третирания, както въгленът се излага на голяма температура и високо налягане, за да се превърне в диамант. По същия начин и плътта може да се превърне в диамант, за да пречупва светлината и да я пръска на всички страни. Следователно, един ден и плътта ще се превърне в скъпоценен камък."

ПЛЪТ 2, ПРЕУМОРЯВАНЕ 1935.11.10н роп ВВН АСК93'98'М64.16-18 "Да преуморяваш плътта си, това не е плътски живот. Два начина има за преуморяване на плътта: с прекомерен пост и чрез прекомерно хранене. Щом плътта е немощна, вие трябва да имате предвид тази немощ. Вие сте облечени в плът, вследствие на което не можете да разполагате /с нея/ както искате. Когато дойдете до плътта, вие непременно трябва да си дадете отпуск. Със всяко безпокойство и терзание, което преживявате за отвлечени работи, вие можете да повредите вашата плът. /.../ Вие товарите живота на своята плът с много излишни работи, а тя изисква спокоен живот. ДУХЪТ в човека изисква това-онова, а не плътта. ДУХЪТ се бори в човека. Понякога той не взема във внимание дали тя може да издържи на тази борба. /.../ Плътта е дете, за което пос-тоянно трябва да се грижат. Тя заяква ПОСТЕПЕННО. Като знаете това, вие не можете и не трябва да изисквате от нея много работи.

ПЛЪТ, ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ПЛЪТТА 2, НЕПРАВИЛНО 1935.11.10н роп ВВН АСК93'98'М64.04 "Вие искате да се освободите от плътта. Това не е правилно схващане."

ПЛЪТ, ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ПЛЪТТА 2, НЕВЪЗМОЖНО 1935.11.10н роп ВВН АСК93'98'М64.15 "Сега вие искате да се освободите от плътта. Това е невъзможно."

ТЯЛОТО И ПЛЪТТА СА БОЖЕСТВЕНИ 1914.08.03н внм СИЖ1 ЦПП'1915:140 "Не презирайте тялото и не смесвайте плътта с вашите желания и похоти! От ТЯХ трябва да се отречете, а не от плътта, защото то значи да се отречете от всички мисли и дела, които стават чрез нея."

УЧИТЕЛЯТ ЗА ЛЮБОВТА И ГОЛОТАТА

Избраните мисли по-долу са взети от една азбучна енциклопедия на цитати от Учителя по тези, антитези и синтези. Тук са представени само тезите – утвърдителните изказвания, тъй като навсякъде цитират само отрицателните. Намерени са цитати и чрез нашия сайт triangle.bg

"И сега знаете ли защо са тези разрушения на градове и села? Затова идат тия страдания на хората! С дрехите на грешника не се обличайте, по-добре ходете гол и бос, отколкото да се облечете с дрехите на грешния. Когато дойде времето да изпълните волята на Бога, изпълнѝ я без да отлагаш, като не се вслушваш в гласа на изкусителя." (Из "Без съмнение и без отсрочка", 10 октомври 1920 г.)

"И сега, слава Богу, всинца сте облечени, а ако някои биха ви видели голи като Адам и Ева, веднага щяха да ви пратят в лудницата..." (Из "Още по-блажени", 4 декември 1921 г.)

"Бог казва:"Съблечете старите дрехи на тези философи! Съблечете ги и ги оставете голи". –"Как ще останат голи?" – Всички хора трябва да останат голи като Адама и след това да облекат дрехата на светлината, в която няма никакво съмнение, никакъв страх. Сега сте облечени, но сте порочни. Тогава ще бъдете голи, но чисти като светлината." (Из "Дерзайте, Аз съм!", 13 май 1923 г.)

"Адам първоначално е бил гол в рая. Каква е била неговата култура тогава? Ние казваме: голи били, но престъпления нямало. Ние сега сме облечени, но престъпления има. Пи-там: кой порядък е по-добър? Порядъкът на голия, но без престъпления - или порядъкът на облечения, но с престъпления? Разбира се, порядъкът на голия, но без престъпления, е за предпочитане, отколкото порядъкът на облечения, но с престъпления. Не мислете, че тия здания, които сега имаме, са израз на някаква особена култура." (Из "Божественото и човешкото", 28 юни 1923 г.)

"Аз бих желал да имате много романи. Аз бих желал да се влюбите. Казвате, че някой се влюбил. Вие само си въобразявате, че сте се влюбили. Влюбеният умен става! Влюбеният добър става! Влюбеният силен става! Този влюбен човек, който не поумнява, на който сърцето добро не става и който силен не става, той не знае какво нещо е любовта. Влю-бил се е - в хубавия смисъл. Хубаво е да се влюбят всичките хора! ТО е Божественото. Сега трябва да напуснете вашите стари вярвания, детинските ви вярвания." (Из "Обичайте, ценете!",14 февруари 1940 г.)

"Питам тогава: когато Адам беше в рая, имаше ли такива видими църкви, както сега? Църквите отпосле дойдоха. И казва Писание-то, че той бил гол тогава. Под думата"гол" се разбира, че той не е имал такива дрехи, как-то сегашните - да се е обличал тъй модерно. Ако сега дòйде Адам, как ще се облече? Тогава той е бил гол, но безгрешен, а сега той е об-лечен, и то модерно, но грешен. Питам: кое е по-хубаво? Да бъдеш гол, но безгрешен - или облечен и грешен?" (Из "Изпитай и виж", 16 февруари, 1930 г.)

"Защо носим дрехи? – За да се види страхливецът! Всички вие, и аз включително, все сме страхливци. ГОЛИ бяха първите хора - герои бяха, голи ходеха, юнаци бяха, не ги беше страх от студа. След като съгрешиха, казват [за някого]: "Колко хубаво е облечен!" - Казвам: първокласен страхливец! [...] Моите понятия за живота са съвсем други. Красивото, което имате, не е в дрехите. И аз, като седя [обле-чен], играя роля. Казва някой: "Много хубави са ми дрехите!" - Не си правù никакви илюзии! Ти носиш един халат - в затвора си вътре. Този халат в затвора показва, че сме в ограничение. Имаме велика задача да се освободим, а не да кажем: "Съдбата ни е такава, няма какво да правим..." - Не, не, този халат трябва да го хвърлим по който и да е начин!" (Из "Свобода", 15.I.1932)

"Който отива при Бога, отива без дрехи - гол, както е дошъл на земята. Когато и вие отивате при Господа, трябва да се явите с дрехата си, която Той ви е направил. Казвате, че ви е срам да се явите гол. Защо се срамувате? – Защото дрехата на вашата голота не е оная, която Бог ви е дал първоначално. Срамът, който днес имате, е дрехата на греха, с която сега сте облечени." ("Динамика на живота", 20 април 1932 г.)

"Бъдете градинари на човешките души. Велико нещо е да отглеждаш една човешка душа! Това е божествена работа. [Един] гради-нар се излекувал благодарение на цветята. Ставал сутрин рано преди изгрев слънце, леко облечен, и работел между цветята по цели дни. Забравял, че е толкова леко облечен, за-бравял даже да яде - с такова увлечение работел. Дали е гол или облечен, и това не забелязвал..." (Из "Обич и знание", 8 май 1932 г.)

"Адам се засрами, защото гледаше на голотата като на нещо неестествено. Сегашното понятие за голота е съвършено различно от това, което Адам е имал." (Из "Любов, обич и почит", 1 юни 1932 г.)

"Писано е, че Адам и Ева били голи. Според разбирането на съвременните хора, на голия човек се гледа като на изостанал в развитието си..." (Из "Философия и наука", 15 юни 1932 г.)

"Голият е всякога добре дошъл и е за предпочитане пред облечения със скъсани дрехи. Майките посрещат децата си всякога голи. Голотата е израз на чистота. Само чистият може да бъде гол." (Из "Опорни точки на живота",1 август 1932 г.)

"Някой казва: "Оголях..." – Че много естествено! Ти облечен ли се роди? Ти гол се роди. Рибите са голи във водата - [...] И докато в съзнанието си не станеш гол, ти не можеш да се очистиш. Адам и Ева бяха голи." ("Слушане отвътре. Какво да направиш", 8 ноември 1933г.)

"Казано е за Адам и Ева, че били голи в рая. Тяхната голота ни най-малко не подразбира греховност. Те били добри, но поради непослушание към заповедта, дадена им от Бога, трябвало да напуснат рая и да отидат в света, където ги чакали големи страдания и нещастия. За да издържат на външните суро-ви условия, Бог ги облякъл с кожени дрехи. Тъй щото, докато първият човек е живял в рая, той е бил външно гол, а вътрешно облечен. Като излязъл от рая, той станал външно облечен, но вътрешно гол. Вътрешната голота подразбира греховността на човека. За да бъде облечен външно и вътрешно, човек трябва да води чист и свят живот, да слуша и да изпълнява това, което Духът отвътре му говори." ("Послушание", 30 септември 1934 г.)

"Ще кажете, че може и без дрехи. И ТОВА е възможно. Жителите на един остров във Франция ходят голи като Адам. Те се наричат "нудисти". Ако срещнете такива хора, ще се чудите как ходят голи. Те са доволни от положението си, но на вас това  ви се вижда чудно." ("Ценната дума", 3 февруари 1935 г.)

"Казвате: "Какво ще остане от нас като ни съблекат голи?" - Това да не ви смущава. Като се съблече гол, човек се освобождава от личното гледане на нещата. Няма по-велико нещо за човека [от това] да се освободи от своите лични възгледи. Докато не започне да гледа широко на нещата, да обхване в мисли-те и в желанията си благото на всички хора, човек никога не може да стане жител на духовния свят." (Из "Трите степени", 21 април 1935 г.)

"И в странство вече Новото Учение е влязло. Там има нудисти, които искат да демонстрират, че може и на Земята да се живее както в онзи свят. Но те са малцина и ги държат надалеч, затворени на един остров като някои прокажени." (Из "По новия начин. Коприненият конец", 15.XII.1935 г.)

[Учителят говòри за една стара картина с Разпятието] "Тази картина аз бих желал някой художник да я нарисува по-хубаво, и в бъдеще да я турим в нашия салон. Хубава идея - да се преработи! Всичките народи [в старата картина] носят кръстовете си и прегърбени отиват на Голгота... Но това е разпятието. Трябва да дойде другата картина - възкресението. Лесно се представят народи с кръстове... Как ще ги представиш без кръстове?- Същият закон: как представят Христа възкръснал? Има ли дрехи? - Всичките народи ще ги наредите възкръснали, голи ще ги наредите - да проявят любовта!" (Из "Както ме е Отец въздигнал", 28 април 1940 г.)

"Като кажем, че хората са голи, трябва да имат идеал. Голите ИДЕАЛ имат! Защото човек не може да постигне идеала си, докато не стане гол. "Из Връзвайте и развързвайте!", 24.III.1940 г.)

"Ако искате, голи да ходите. Ще си направите едни гащи - хубави гащи, да прилягат по тялото. Като ходиш навън, не ходете с обикновените си бели гащи. Направете си да прилягат - или бели, или червени, или сини, но като ги туриш, да прилягат. От трико може да си направите. Тогава съ тях може да излезете. Един морал да има! Онова, което изявяваме, да има нещо хубаво, да го изнесем. Ако ръката е хубава, изнеси тази рѫка. Най-първо работи да е хубава, не е лошо. Казвам: не трябва да се критикуваме. От всяко нещо и ти да си доволенъ, и другите да са доволни." (Из "Самообладание", 2.VII 1941 г.)

"Срам те е да останеш гол, но не те е срам да кажеш една бяла лъжа. Че аз предпо-читам десет пъти да се съблека гол, отколкото да кажа най-малката бяла лъжа!" ("В начало бе Словото", 27 април 1941 г.,)

"Човек може да ходи гол, но само при едно условие. Ако живее в света на любовта, може да живее гол. Щом е извън света на любовта, той трябва да бъде облечен. Докато Адам бе-ше в света на любовта, той беше гол в рая; щом съгреши, излезе извън рая. Сега искам да разбирате. В съвременните християни има едно неразбиране." ("Зародиш, дърво и плод", 22.VI.1941г.)

"Искам да ме разберете добре. Защо художниците не рисуват Христа с мантия, но го рисуват гол на кръста? Има голота, която е грозна. Има голота, която е красива." ("Връзване и развързване", 29.XI.1942 г.)

 

"Адам в рая беше гол. Голотата е чистота. Обличането, както хората сега се обличат, то е грешно състояние." ("Сиромах и богат", 26 август 1944 г.)

 

 

22.10.2018 г. 06,51 ч.

 

"Всеки един трябва да види красотата, която Господ е създал! Доста ангели има на Земята. На Земята има около един милион ангели, оплели са се в хората. Слизат сега ТЯХ да освободят./.../ Много ангели са искали да освободят хората. Сега идват техните братя да освободят самите тях, и като освободят тях, ще освободят и нас." (20.XII.1942,"Търсете Царството Божие")

Такъв съвършен ангел е и Катерина Шуон, съпругата на Фритьоф Шуон.

"На земята - казва Учителят - има КАНДИДАТИ за ангели. Те се отличават не толкова по красота, колкото с обхода". Това е един фундаментален белег кой кой е: добрата, нежната обхода. Понеже са наивни и добри, тях лесно ги оплитат опитни астралци и манипулатори, затова се налага Синовете Божии да идват и да ги спасяват. Обаче има и ангели на земята не само с доброта или прекрасно физическо тяло, но и с кристално чисто етерно и астрално тяло, с просветлен ментал. Затова за тях не е безразлично кого харесват, кого избират, до кого се докосват, с кого живеят, с кого летят и гнездят. Такъв съвършен ангел е и Катерина Шуон, съпругата на Фритьоф Шуон от предишната публикация тук. Ето я вградена и в сегашната илюстрация, заедно с картини от самия Шуон. Ето и няколко негови изказвания - той е един изключителен адепт на Бялата Ложа, ученик и съратник на Рене Генон. "Истината, оживяваща човека - казва той - е непоколебимостта в доброто и щедростта. Има Истини, по-реални от "фактите". Ако искаме да станем обиталище на Истината, самите ние трябва да обитаваме в нея. Чистият разум е безметежен като лятното небе. Обаче с такава безметежност, която е не само абсолютно ненакърнима, но и безкрайно щедра. Интелектуализмът днес, прояждащ сърцата, няма нищо общо с Мъдростта и Разума".

Следва част от книга на Шуон, засега тук на руски език:

Любовь и знание (Фритьоф Шуон)

Метафизическая уверенность не есть Бог, хотя и содержит в себе нечто от Бога. Вот почему суфии даже то, в чем они не уверены, сопровождают формулой: «Бог знает лучше» (wa-‘Llahu a ‘lam).

Культ интеллектуального познания и ментальной страсти уводит человека все дальше от Истины. Интеллектуальное познание быстро подходит к концу, как только человек начинает полагаться исключительно на него. Ментальная страсть, следующая за интеллектуальной интуицией, подобна ветру, задувающему свет лампады.

Мономания духа, сопровождаемая бессознательной претензией, предубеждением, ненасытностью и спешкой, несовместима со святостью. Святость придает потоку мыслей некую скромность и сострадательность, наряду со спокойствием и великодушием. Подобные элементы, не причиняя ущерба духовному побуждению или энергии истины, освобождают дух от страстного томления и обеспечивают, таким образом, как интегральность мысли, так и безупречность вдохновения.

Согласно суфиям, ментальная страсть должна быть отнесена к «сообществу» сатаны, подобно другим формам «идолопоклонства» страстям. Она не может иметь Бога своим непосредственным объектом, так как если бы Бог был ее непосредственным объектом, она лишилась бы своих специфически негативных характеристик. Она не имеет в себе и принципа покоя, ибо не сознает своей собственной нужды.

Человек обязан остерегаться двух вещей: во-первых, ни в теории, ни на практике не подменять Бога функциями и продуктами интеллекта и не рассматривать Его исключительно с точки зрения упомянутых способностей; а во-вторых, не замещать никаких «механических» фактов духовности добродетелью, то есть человеческими ценностями, и рассматривать добродетель в связи с красотой, а не исключительно в связи с ее «технической» утилитарностью.

Интеллектуальное познание имеет только одну природу, которая лучезарна. Тем не менее ей присущи многообразные функции, и действует она на разных уровнях, поэтому и создается впечатление, что существует множество отдельных форм интеллектуального познания. Недостаточно обладающего «логическими», «математическими», или, как говорят, «абстрактными» качествами интеллектуального познания, чтобы постичь все аспекты реального. Нельзя настойчиво подчеркивать «визуальную» и «эстетическую» значимость интеллектуальной способности. В реальности все напоминает игру чередований между тем, что предопределено, начиная с принципов, и тем, что не поддается исчислению, а иногда и вовсе является непредвидимым, и познается лишь при конкретной проверке, а не путем абстрактного «распознания».

В рассуждениях о формальных элементах болезненным было бы отворачиваться от эстетической функции интеллекта. Религия открывается свыше не только посредством доктрины, но и в общей форме послания, которая имеет свою характерную красоту, и эта красота отражается в каждом аспекте религии – от ее «мифологии» до искусства. Священное искусство выражает Реальность в соответствии с определенным духовным видением. Эстетический интеллект созерцает манифестации Духа там, где глаз видит лишь цветочки. Поэтому, например, чтобы глубоко понять буддизм, не будучи буддистом от рождения, недостаточно изучения его доктрины, а прежде всего необходимо проникнуть в красоту языка буддизма, который дает о себе знать в священном образе Будды в так называемой «проповеди цветка».

Эстетическая функция интеллектуального познания, если ее можно так назвать при отсутствии лучшего понятия, присутствует не только в форме, но и в процессе каждой духовной манифестации. Истина должна провозглашаться не только согласно определенным пропорциям, но и в соответствии с определенным ритмом. О священных предметах нельзя говорить «как попало», и нельзя говорить безо всяких ограничений.

Каждая манифестация имеет законы, которые интеллектуальное познание, манифестируя себя, обязано соблюдать, ибо в противном случае страдает истина.

Интеллект не есть нечто чисто умственное и не является специфически человеческим или ангельским. Все существа «обладают» им. И если золото не является свинцом, это потому, что оно «знает» Божественное лучше. «Знание» кроется в самой его форме, а это значит, что само знание ему не принадлежит, ибо материя не познает. Тем не менее, можно сказать, что роза отличается от лилии «интеллектом», то есть своим «знанием» и, следовательно, своим модусом интеллектуального постижения. Если существа «пассивны» и «периферийны» [по своему положению в структурной иерархии бытия], то интеллектуальное познание скрывается в их форме, а если существа «центральны», «активны» и «сознательны», тогда интеллектуальное познание проявлено в их сущности. Благородное животное или прекрасный цветок в «интеллектуальном» отношении стоят выше порочного человека.

Растению Бог открывается в виде солнечного света. У растения непреодолимое влечение к свету; оно не может быть атеистическим или безбожным.

Безошибочный «инстинкт» животных является низшим «интеллектом», а человеческий интеллект следует называть высшим «инстинктом». Между инстинктом и интеллектом находится разум, тревоги которого связаны с тем, что он есть некое «люциферическое» повторение Божественного Интеллектуального познания – единственного интеллектуального познания, которое реально.

Знание фактов зависит от случайностей, тогда как принципиальное знание от них не зависит. Уровень фактов в некотором отношении противоположен уровню принципов, ибо заключает в себе такие неуловимые моменты и модальности, которые прямо противоположны математической строгости универсальных законов. По крайней мере создается такая видимость, ибо очевидно, что универсальным принципам они не противоречат. Даже под покровом неисчерпаемого многообразия всяческих возможностей из неподвижность всегда налицо при условии, что интеллектуальное познание находится в соответствующем состоянии для их распознания.

Стало быть, если интеллект является независимым или непогрешимым в своей основе, то на уровне фактов Бог по собственному желанию может выдвинуть определенные вещи, которых порою нельзя предвидеть, так что принципиальное знание таких вещей можно принять во внимание лишь a posteriori.

Скрытые причины, как космические, так и человеческие, должны признаваться в том случае, когда их вмешательство соответствует природе вещей, а не как попытка угодить постулату, в котором теряется из виду и метафизическая основа, и ее практическое значение. При виде водопада, даже если в нем и утонул святой, не обязательно считать, что им движет магическая сила. Тот факт, что некоторые люди творят зло более сознательно, чем другие, отнюдь не позволяет нам утверждать, что любое человеческое счастье, как по своему размеру, так и в своих последствиях есть результат сознательных действий. Еще меньше это позволяет нам говорить, что любое дело, имеющее отрицательный аспект, было предпринято именно с целью достижения этого результата. Человеческое зло направлено на непосредственный объект, а не на его космическую подоплеку. Будь это по-другому, оно, в конце концов, растворилось бы в знании. Если бы Вольтер смог предвидеть несчастья двадцатого века, он постригся бы в картезианские монахи…

Строго говоря, доктринальное знание не зависит от индивидуальности. Но актуализация знания отнюдь не является независимой от человеческой способности действовать в качестве его инструмента. Обладающий истиной должен, тем не менее, быть ее достойным, несмотря на то, что дар дается ему бесплатно. Истина неизменна в самой себе, но внутри нас она живет, поскольку мы живы.

Если мы хотим, чтобы внутри нас обитала истина, мы обязаны жить в истине.

Знание спасает нас лишь при условии, что оно захватывает нас полностью, что оно является путем, что оно действует и преображает, и возделывает нашу природу подобно тому, как плуг возделывает почву.

Сказанное означает, что одно только интеллектуальное познание и метафизическая уверенность не спасут; сами по себе они не удержали титанов от падения. Это как раз объясняет психологические и другие предосторожности, которыми каждая традиция окутывает дар своей доктрины.

Когда метафизическая доктрина действенна, она порождает любовь и разрушает высокомерие. Она порождает любовь, а стало быть, и спонтанное устремление воли к Богу, и восприятие «себя» и Бога в образе своего ближнего.

Она разрушает высокомерие, ибо знание не позволяет человеку переоценивать себя или недооценивать других. Превращая в пепел все, что Богом не является, она приводит все вещи в порядок.

Все, что св. Павел говорит о милосердии, относится к действенному знанию, ибо последнее есть любовь, так что апостол противопоставляет ее теории настолько, насколько теория является концепцией сугубо человеческой. Св. Павел хочет, чтобы истина созерцалась всем нашим существом, и подобную целостность созерцания он называет «любовью».

Метафизическое знание свято. Это право священного требовать от человека его всего.

Можно сказать, что интеллектуально познание, поскольку оно различает, постигает пропорции. Духовный человек интегрирует эти пропорции в свою волю, в свою душу, в свою жизнь.

Все дефекты – это дефекты пропорции; они суть заблуждения, которыми люди живут. Быть духовным – означает в своем бытии не отступать ни на шаг от того, что утверждаешь своим знанием, то есть от того, что одобрено интеллектуальным познанием.

Истина, которой человек живет – это твердость в добре и щедрость. Поскольку невежество характеризует человека целиком, а не только лишь его мышление, знание тоже должно охватывать нас полностью, то есть настолько, насколько наши экзистенциальные модальности по своей природе способны причаститься Истине.

Человеческая природа заключает в себе темные элементы, которых интеллектуальная уверенность не в состоянии ipso facto устранить…

Чистая интеллектуальность безмятежна, как летнее небо, – безмятежна такой безмятежностью, которая не только абсолютно незыблема, но и бесконечно щедра.

Иссушающий сердце интеллектуализм не имеет ничего общего с интеллектуальностью.

Неподверженность порче, или незыблемость Истины не связана ни с презрением, ни с корыстолюбием.

Что такое человеческая уверенность? Она может быть совершенной на уровне идей, но в самой жизни она редко свободна от иллюзий.

Все мимолетно, и каждого ждет неминуемо смерть. Всем это известно, и, тем не менее, никто этого не знает.

Принимая самые высокие трансцендентные идеи, человек при этом может иметь совершенно иллюзорные интересы и охотно верить, что стоит выше кого-то другого, кто, не имея подобных интересов – может быть потому, что слишком интеллигентен или слишком благороден, чтобы их иметь, – достаточно искренен в своем от них отказе, хотя, тем не менее, он может быть более способным постичь эти идеи, нежели тот, который их принял. Человек не всегда принимает истину потому, что ее понимает; часто он верит, что понимает ее, потому что страстно желает принять.

Люди часто обсуждают истины, а на деле им следовало бы ограничиться обсуждением вкусов и склонностей…

 

Острота интеллектуального познания есть благо лишь в том случае, когда дополняется величием и гармоничностью души. Она не появится в виде дисбаланса или эксцесса, раскалывающего человека надвое. Природный дар требует дополнительных качеств, дающих возможность для его гармонической манифестации; в противном случае возникает опасность, что свет будет смешан с тьмою. -- глава из книги Ф. Шуон "Очевидность и тайна".

 

 

 

22.10.2018 г. 03,31 ч.

 

Във връзка с предишната тема и илюстрацията с магнита и сърцата, уместно е да си припомним и този пост със знаменитите думи на Рене Генон за Учителя Петър Дънов:

ЕДИН ОТ ИЗВЪНРЕДНО РЕДКИТЕ СЛУЧАИ в света: да се разпознаят и съберат сродни души в името на една голяма любов и обща духовна работа, а не да създават кармични връзки. На снимката виждате най-големия религиолог на своето време Рене Генон (1886-1951) и известния мистик, писател и художник Фритьоф Шуон (1907-1998) - и съпругите им. Именно Рене Генон е писал за Учителя:

„Учителят Дънов - това е истинският Пратеник от Небето на земята. Този небесен Пратеник не е дошъл на земята да създаде една нова религия, защото тук има достатъчно религии. Той не е дошъл тук да създаде една наука, нито да основе едно социално движение, защото тук има много науки и много социални движения. Напротив, той е най-големият духовен магнит, който е слизал от Небето на земята. Той е дошъл да намагнетизира своите ученици с този любовен магнетизъм - Любовта, - а те, от своя страна, този любовен магнетизъм ще го разнесат и предадат по цялата земя."

ЕТО И ПО-ПОДРОБНО ЗА РЕНЕ ГЕНОН от еднин спомен на Методи Константинов, с когото работихме в мозайкаджийската бригада на Братството през 1963 г, за която той споменава по-долу: работеше там, въпреки че имаше 4 факултета. Той ни е преподавал мондиална астрология. Някои от твърденията му могат да се оспорят, но е интересно да се прочете какво се е случило и как е виждал нещата.

"Когато излезе книгата „Учителят", аз реших тя да бъде преведена на няколко езика. Намерихме преводачи-професионалисти и им платихме добре. Тя започна да се превежда на френски, английски, немски, италиански, даже на есперанто и староеврейски, както и на полски и чешки. Когато трябваше да се превежда книгата на полски език, аз се срещнах с една писателка полякиня, която знаеше български и беше секретарка на полския посланик в София. Поканих я в министерството, където работех. Моят кабинет беше до този на министъра, защото бях на голяма служба. Тя дойде и аз й предложих да я превежда, като й обещах една голяма сума пари. Обаче не мина много време и тя идва веднъж при мен: „Г-н Константинов, дойде тук една секретарка на консула, много интересна жена, аз не я познавам. Но като видя, че превеждам тази книга, ми каза: „На всяка цена дайте да я прочета!". Тя се казваше Евдигия Ворска, и като прочела книгата, пожела да се срещне с мен. Като влезе в кабинета ми, направи ми силно впечатление - не много висока, интересен тип, челото като брилянт, много будна мисъл, жена с една голяма ерудиция. Разговаряме се с нея на полски. Дори се сприятелих с нея. Тя започна да идва при мен, а аз ходех при нея. И накрая какво се случи? - Един ден тя ми казва: „Г-н Константинов, аз съм завършила 14 окултни Школи в Париж, била съм представителка на обществото на теософите в Полша. При мен са идвали Ледбитър, Алционе (Кришнамурти), Ани Безант. Обаче един ден, когато се срещнах с един много известен човек и като се представи с името Рене Генон, аз се сетих, че съм разговаряла и с него." Тогава я помолих по техните дипломатически канали да влезне във връзка с Рене Генон, за да мога да кореспондирам с него. С първото писмо, което тя получава от него, той пише: "С Константинов не искам да кореспондирам. Ако той прочете някоя моя книга, тогава, на базата на нея, можем да водим кореспонденция". И тя ми даде списъка на неговите книги. Писах в Париж и оттам ми изпратиха една от неговите книги - „Царят на света".

Тази книга, която не е много обемиста, прочетох с голямо внимание. Третира въпроса за Агарта, за която са писали много окултисти. Книгата не ми произведе особено впечатление, защото аз знаех много повече неща за Агарта от Учителя и затова се отнесох към нея с известна критичност. Започнах да пиша писмото си до него, с което да изкажа мнението си за неговата книга, и трябваше да го предам на полякинята да му го препрати по нейните дипломатически канали. Крайно интересно беше, че след като отидох при нея, тя ми се оплака. „Г-н Константинов, да знаеш, че аз ще напусна България. Дойде един нов консул, с когото имам много тежка карма, когото не мога да понасям и си взех 15 дена отпуск, за да се ориентирам къде мога да отида в друга страна на работа". И този консул след няколко дни умря. Прочетох във вестника, че този консул е получил удар в кабинета си, а сега с ковчег го изпращат в Полша. С това още повече ме заинтересува тази жена-окултистка. Обаче, за моя изненада, тя ми прочете едно писмо от Рене Генон до нея, който бе писал, че познава Учението на Учителя и беше написал похвални слова. Съжалявам, че не поисках писмото, за да остане в България. Но го запомних с най-големи подробности. „Учителят Дънов - това е истинският Пратеник от Небето на земята. Този небесен Пратеник не е дошъл на земята да създаде една нова религия, защото тук има достатъчно религии. Той не е дошъл тук да създаде една наука, нито да основе едно социално движение, защото тук има много науки и много социални движения. Напротив, той е най-големият духовен магнит, който е слизал от Небето на земята. Той е дошъл да намагнетизира своите ученици с този любовен магнетизъм - Любовта, - а те, от своя страна, този любовен магнетизъм ще го разнесат и предадат по цялата земя." Това изказване ми направи силно впечатление. Аз го казах на Боян Боев, а той го изпрати по цяла България. Рене Генон го познават като голям окултист в Европа.

Интересно бе, че тази жена изчезна - замина за Варшава и не се обади вече. Аз не зная адреса на Рене Генон, написал съм му писмо и се чудя какво да правя. Тогава реших да питам за него един мой приятел, известен астролог на запад. Казваше се Арманд Барбо, той имаше астрологична академия в Париж. Той бе инженер-химик, но бе поставил астрологията на естествената й база. Неговите книги ми направиха много силно впечатление и аз се сприятелих с него писмено. Дори той ми беше направил един подробен коментар на моята небесна карта - хороскопа ми.

Учителят ни бе посочил на Рила, на 7-те езера, две места, които представляват входове към Агарта. Така че ние знаехме много неща за Агарта. /.../ Като видях прецизността на астролога Арманд Барбо за Михаил Иванов и Маха Чохан, аз се осмелих да му напиша писмо и да питам кой е Рене Генон. От него получих писмо: „Това е един от най-големите мистици на нашата съвременност. Той е един от големите познавачи на Ориента. Познава философията на Индия, знае санскрит и ватански език и се цени като един много голям авторитет на запад. Не му пиши, защото той преди пет дни почина." Значи аз, когато исках да му изпратя писмо, той вече е бил в другия свят. Астрологът Барбо бе написал още: "Направи му хороскоп, да видиш какво представлява тази интересна личност в нашето съвремие". Беше ми написал рождената му дата, местораждането му и датата на смъртта.

Няколко дни бях в голяма депресия, когато получих тази вест, защото ми се отряза един канал за запад. Движех се в София и ме среща една приятелка, чийто баща беше бивш министър, и разказва: „Да не си ми споменал вече думата теософия!". „Защо" - питам аз. -Защото четох една книга на някой си Рене Генон „Историята на една лъжлива религия - теософията". „Откъде си я взела?" - „Взех я от университета, от библиотеката". Аз веднага отивам там и я намирам. Оказа се една голяма, дебела книга. И понеже тогава работех тежка физическа работа - бях вече мозайкаджия в бригадата на Борис Николов, - и понеже не бях така подготвен добре с френския, че да мога бързо да я прочета, затуй я дадох на Боян Боев да я прочете и да си даде мнението. И той денонощно я е чел. След няколко дни отивам и ми казва: „Методи, прочетох я и косите на главата ми настръхнаха! Този Рене Генон ме порази. С документи доказва, че случаят с Кришнамурти - да бъде издигнат за Миров Учител - е работа на английското разузнаване - „Интелиджънс сервиз". Те били финансирали теософското общество и в Индия, и в Европа. И Ани Безант, и Ледбитер са били двама големи агенти на английското разузнаване." Туй нещо ме порази. Това не е изключение. Англичаните са способни на това. Те си гледат своите интереси във висшата политика и никога няма да се откажат от тази хегемония, макар че сега свирят втора цигулка след САЩ. Не ме изненада политическият му смисъл. Но ме изненада, че едно такова духовно движение, което беше заляло цяла Европа, също и у нас, е могло да се поддаде на тези политически домогвания. Но го приех като факт. Спомням си навремето, когато бе изпратена Магдалена Попова до Кришнамурти с писмо, тогава той разбра, че е играчка на политическите сили и разтури „Ордена на звездата". Но за разтурването на този орден голяма заслуга имаше Учителят и неговите двама куриери - Магдалена Попова и Атанас Димитров. Кришнамурти беше индус, държеше за интересите на своята Индия - подсъзнателно той държеше на нея, понеже там се бе родил. Англичаните искаха чрез него да сложат под духовна зависимост индийския народ, защото Индия беше тогава още английска колония. Тя получи своята независимост след 1945 г.

В написаното от Рене Генон можем да бъдем сигурни. Единствен от западните окултисти след Рудолф Щайнер, той успя да съзре и да види Учителя."

 

ТУК НЕ Е ВКЛЮЧЕН ЦЕЛИЯТ МУ СПОМЕН, понеже Методи имаше крайно негативно отношение към някои личности и в случая не изтъква положителното и за теософията. Не е споменал най-важното: защо Кришнамурти е отхвърлил версията на Ани Безант и полк.Олкът, че Мировият Учител бил избрал да се всели именно в него. Винаги ще помним думите на Верка Куртева, която е чула лично от Софроний Ников какво е казал Кришнамурти за Учителя на конгреса на теософите в гр. Оомен през 1926 г. Софроний е присъствал там и е разказал това пред баща й Георги Куртев и пред нея. Кришнамурти е казал, че Мировият Учител е вече в плът и се намира в България. При опит за проверка на документите от този конгрес се натъкнахме на сведения за спорове и негодувания сред някои теософи от онова време, че протоколите били непълни и тенденциозно прередактирани.

 

 

23.10.2018 г. 21,38 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Примирението трябва да стане ВЪТРЕ ВЪВ ВАС. Като слезете в дъното на мъчението, готови ли сте да кажете: „Светът е широк за моя ум и за моето сърце, аз ще приема мъчението във всичките му форми.”? Това е най-важния психичен момент.”

(1920.02.12И.ПВО.ВЕМ.ББ2006:154)

ЩЕ КАЖЕ НЯКОЙ: „Е, стига де, разбрахме! Няма ли край тая тема за мъчението?” - Това продължение е важно по две причини. Първо, препоръката да си кажем тия думи не е само една сугестия, но и една МНОГО МОЩНА БЯЛА МАГИЧЕСКА ФОРМУЛА. Дадена точно в този вид, тя съдържа идеи, думи и вибрации, които не могат да се заменят с никакви други. Даже и да не я разбираме, ако я произнасяме когато сме „на дъното на мъчението”, ние привикваме специални същества от божествения свят, които не идват при никакви други молитви и формули. Така е със всяка божествена молитва и формула, обаче тази е особено силна, понеже съдържа ключ, способен да отключи ВСИЧКО. Тайната? – ТАЙНАТА Е, ЧЕ ПРИМИРЕНИЕТО С ВТОРАТА Й ЧАСТ И ПРОУМЯВАНЕТО НА ПЪРВАТА Е АНАСТЕЗИК от ПЪРВА величина. ТОВА Е ИЗПИТАНО!

Защо „СВЕТЪТ Е ШИРОК ЗА МОЯ УМ И ЗА МОЕТО СЪРЦЕ” е анестезик и панацея от първа величина? – Защото всяко мъчение произлиза от това, че ние сме стегнати от обстоятелства, КОИТО СМЕ СИ ПРИЧИНИЛИ САМИ. Даже и в кармическите случаи, когато на пръв поглед сме в безизходно положение по чужда вина или по „случайно” стечение на обстоятелствата – например, попаднали сме в катастрофа или сме в инквизицията по „несправедливо” обвинение. Тези случаи може да се аналзират подробно по-нататък, сега ще разгледаме класическия сценарий. Всеки се мъчи и често стига до дъното на безизходността, понеже има СТРОГО ОПРЕДЕЛЕНИ ЖЕЛАНИЯ И ОЧАКВАНИЯ. Ние имаме много тясно фокусирни фиксации: представяме си щастието със строго определени параметри, на строго определени ли случайни места в обозримо време и със строго определени ли съвсем случайни партньори на сцената.

КОГАТО ПРЕДСТАВИТЕ И ОЧАКВАНИЯТА НИ НЯМАТ ПОКРИТИЕ, ние бързо или постепенно хлътваме в ямата на отчаянието, самомъчението. Каптирали сме си една въображаема чешма, от която очакваме да текне вода. И да не е въображаема, водата не теква или църцори с нищожен лимит, често блатясала и токсична.

Обектът на въжделението ни може въобще да не е виновен, понеже или си няма и понятие за това, което очакваме от него, или едностранно или двустранно ние сме сключили с него ДОГОВОР. Този договор обаче е нелегитимен в очите на Бога, понеже с другия сме несъвместими и не ни е свързал БОГ. И в двата случая - и въображаемо, и „реално” - ние сме каптирали и оградили чешмата с три реда бодлива тел, понеже искаме тя да е САМО НАША. Когато това не се случи, добавяме още една гира към веригата си - ревността. От цитираната мисъл и формула следва, че ние САМИ сме се натикали в кюнеца на вторачването и очакването, че се надяваме в този кюнец да има нещо свястно за ума и сърцето ни. Нещо повече: като ненормалните, ние обвиняваме самия кюнец за фи-то му или продавача на кюнци, в когото сме се влюбили.

Но нито обстоятелствата са ни виновни, нито хората - НИЕ СМЕ СИ ГИ ИЗПРОСИЛИ САМИ. Те не са виновни, ПОНЕЖЕ НЕ МОГАТ ПОВЕЧЕ. За съжаление, ние имаме не само очаквания към кюнеца и кюнциджията или коминочистача, но и ги правим ВИНОВНИ. Не само се мъчим от липсите, дима, саждите и теснотията, но мъчим и тия, които, на свой ред, ИМАТ ЗАКОННИ ОЧАКВАНИЯ ОТ НАС. Не си изпълняваме задълженията според договора, а искаме свобода или реконструкции. За тях тия очаквания са законни, тъй като на тяхното ниво те са знаели какво точно искат, регламентирали са го в договора ясно, а ние от един момент нататък не можем, не щем да го изпълняваме. Те започват да ни мразят; ако сме по-слаби - бият ни, мъчат се и да ни вкарат в лудница. Колкото и да сме се осъзнали,че не сме попаднали където трябва, това не ни прави честни, щом като не даваме на едно същество стоката, за която то се е пазарило.

Колкото и да ни изглежда това ограничено и несправедливо, нашият подпис или клетвата ни имат магическа сила пред Кармата И ТЯ ГИ ПОМНИ. Друг е въпросът, ако онзи ни е накарал да подпишем с пистолет в главата ни или ни е изнудил по някакъв друг начин. Щом не сме били готови да умрем и сме се подписали, ПОДПИСЪТ НИ ИМА КАРМИЧЕСКА СИЛА. Има подписи и без подписи - те остават в етера. Трябва да си изпълним задълженията и да спазим срока, а ако е виновен ДРУГИЯТ, него Съдбата ще си го хване по всички правила - когато и както трябва. Срокът обаче, от наша страна, ТРЯБВА да се изтърпи. Ако се примирим, става същото, както в един от случаите на Карлос Кастанеда. Ако трябва, ще се върнем в огнището след 20 години, но ще си ВЗЕМЕМ урока. Като се подчиним и примирим, но този път без злоба, конят в обора на хасиендата ще ритне в челото убиеца - и кармата ще се приключи.

Още по-друг е въпросът, кога кармата ни може да се опрости преди срока. Това става в извънредно редки случаи: когато Бог прецени, че вече сме обръгнали от опит и повече никога няма да се обвързваме със смъртни. Нивото на вкуса ни е дошло до максимум - сега вече ще живеем сами със всички като Учителите; или сами със Словото Божие; или с хора на Словото, Делото и Живота.

Да почнем разплитането от ВТОРАТА част на формулата, какъвто е алгоритъмът за решаване на някои задачи: отзад-напред. В нея приемаме за „дадено”, т.е. в нея е заложен фактът, че поне веднъж в живота си сме попадали НА ДЪНОТО НА МЪЧЕНИЕТО и видим изход няма. Нещо повече – мъчението ни обработва с целия си достъпен арсенал от инквизиторски инструменти. Щом това е факт и не се променя, тогава, ако не съществуват Бог и карма, то за нас е фаталност и ние се измъчваме максимално.

Обаче, ако ИМА Бог и ние ВЯРВАМЕ, че има Бог, нещата коренно се променят. Щом Бог стои и гледа как се мъчим и не прекратява това, значи ТОЙ ИМА НЕЩО ПРЕДВИД. Гледал е така и Сина Си, когато са го изтезавали и разпъвали. Това невменяемост и чудовищна жестокост ли е от страна на един Баща? - Не, Той има предвид да ни изцели, понеже мъчението ИЗЦЕЛЯВА. Има предвид да си платим докрай или да си научим урока. Да си платим докрай, защото НЯМА СТРАДАНИЕ, което да не е наказание за страдание, което сме причинили на някой друг – сега или в минало прераждане. От този закон МЪРДАНЕ НЯМА. Цивренето няма да ни спаси, в този случай МИЛОСТ НЯМА. Понеже, в противен случай, ако не страдаме съвестно, съзнателно и с благодарност, ЩЕ НИ СЕ ОТНЕМЕ МОНАДАТА.

И така, инквизиторът и чираците му са нажежили железата да ни изтезават. Всеки момент ще избодат очите ни и ще почнат да режат пръстите ни един по един. Ако Бог не се намеси и ПОЗВОЛИ това, значи в момента си плащаме кармата или си учим урока. ОБАЧЕ ТОЧНО ТУК МОЖЕМ ДА ВКЛЮЧИМ едно от най-мощните обезболяващи: ПЪРВАТА ЧАСТ НА ФОРМУЛАТА.

Какво значи „СВЕТЪТ Е ШИРОК ЗА МОЯ УМ И ЗА МОЕТО СЪРЦЕ”? – Това значи, че Небето очаква да се откажем от МОНОФКСАЦИЯТА. По време на следствието, още преди изтезанията, изведнъж ние сме осъзнали, че в кюнеца няма нищо, а извън кюнеца има безброй извори за ума и сърцето ни. Отказваме се от престъплението и фантазията да отдаваме сърцето си на смъртен; на смъртни цели, идеологии и религии. Ако болестта ни мине изведнъж и завинаги, значи сме осъзнали че една идеология е смъртна. Разбираме и молбата на Бога „Сине Мой, Дъще Моя, дай Ми сърцето си!” Решаваме твърдо, че ума си, сърцето си и тялото си ПОВЕЧЕ НИКОГА няма да даваме и продаваме на смъртни, защото сме повярвали, че ИМА БОГ И ИМА БЕЗСМЪРТНИ, НА КОИТО СМЕ НЕОХОДИМИ. А далù сме им точно необходими или те създават това впечатление, за да ни спасяват – това е друг въпрос. Нали Бог е САМОДОСТАТЪЧЕН - защо тогава е между нас?

Да кажем, тече случаят, когато Бог НЕ СЕ НАМЕСВА с чудо точно в мига когато сме Му дали това обещание. Не праща мълния през прозореца или стрели на приятели в сърцата на палачите. Инквизиторството ще протече докрая - може да останем без очи и пръсти; в някои случаи и без ръце и крака, в трети случаи – на кладата.

ОБАЧЕ ИМЕННО ТУК БОГ ВКЛЮЧВА АНЕСТЕЗИЯТА: МНОГО ХРИСТОВИ И НЕХРИСТОВИ МЪЧЕНИЦИ НЕ СА ИЗПИТВАЛИ НИКАКВИ БОЛКИ. Нито когато са ги яли лъвовете или набивали на кол. Това е ФАКТ, видян не само езотерически в акашовите филми, но констатиран и от съвременната наука. Съществуват ЕСТЕСТВЕНИ анестезици в душата и организма ни, които се отключват в момента, КОГАТО ВЗЕМЕМ БОЖЕСТВЕНО РЕШЕНИЕ. Когато престанем да въздишаме и врещим и приемем наказанието като ЗАСЛУЖЕНО. Когато приемем реженето на триона през плътта ни не с ужасни викове, А С БЛАЖЕНСТВО. Даже и да не се включи обезболяващото! Така ние научихме някои родилки да раждат с песен, а не с родилни викове. Даже и когато ги боли до смърт. Други родилки почнаха да раждат безболезнено не само защото станаха фруктиянки, но понеже взеха ИМЕННО ТОВА РЕШЕНИЕ - ДА ОТДАДАТ СЪРЦЕТО СИ НА БОГА, а не на кой да е. Това не е калугерски акт – да го подчертаем дебело.

По същия начин Скитникът по звездите престана да усеща болки, когато стягаха все повече и повече усмирителната му ризница. Умът и сърцето му (умственото и астралното му тяло) излизаха от физическото и издърпваха навън и етерното. Издърпването на жизнения двойник изолира болката на нервите.

Но идейно и психологически, всичко това се дължи именно на СЧУПВАНЕТО НА КЮНЕЦА - ИЗЛИЗАНЕТО ОТ МОНОФИКСАЦИЯТА. Влизането в представата, че НАВЪН СВЕТЪТ Е ШИРОК И ЧЕ В НЕГО ИМА ОЩЕ МНОГО ИЗВОРИ - БЕЗБРОЙ ПЕРСПЕКТИВИ И СВЕЖИ ИЗВОРИ ЗА УМОВЕТЕ И СЪРЦАТА НИ. Това вече го осъзнават и внушават и психиатрите. Иначе хиляди хора се хвърлят надолу с главата от „кюнеца” направо в лудницата или в ада: те не си представяли живота без своята ИКОНА. Жертви на иконическото съзнание - вторачването в обекта, в един СМЪРТЕН обект, жертви на МОНОФИКСАЦИЯТА, те намират изход само в реката или в пропастта. Световният брояч отчита стотици случаи дневно на тела по паважа, хвърлили се от високите етажи или върху релсите. В един езотеричен текст се казва, че всяко такова разпльоскване, без изключение, Христос го преживява ЛИЧНО. А то иде от ТЕСНОТАТА НА УМА И СЪРЦЕТО, от липсата на ВСЯКАКВА ДРУГА НАДЕЖДА. Луциферическите религии имат голям дял в това, понеже са внушили на хората, че изходът от „безчестието” е или в самоизсушаването, или в гроба, или в манастира. Изход като ПЕРСПЕКТИВА извън егегора им те не предвиждат. За песента или формулата „СВЕТЪТ Е ШИРОК ЗА МОЯ УМ И ЗА МОЕТО СЪРЦЕ”, инквизицията е пращала на кладата. Инквизиторите на всички времена издават ултиматум: „Или си с мен, или си против мен”. Ако инквизиторът е и палач, което е обикновено по съвместимост, щом като някой мисли за широкия свят, той става „враг”, „невъзвръщенец”. Врагът трябва да бъде унищожен, опозорен.

„СВЕТЪТ Е ШИРОК ЗА МОЯ УМ И ЗА МОЕТО СЪРЦЕ”.

 

ЗНАЧИ, ДОРИ И САМО С ТАЗИ ФОРМУЛА – светлина в тунела ИМА.

 

 

 

23.10.2018 г. 14,02 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Какво трябва да разбираме под „усмивка”? Като се засмеем, да сме ДОВОЛНИ от своята усмивка. Дали хората ще се зарадват от нашата усмивка, не е важно. Ние лично трябва да сме доволни от нея. И когато се начумерим - и НЕГО може да направим, но и в него трябва да действа СЪЩИЯТ закон. В окултно училище и начумерването трябва да става по всички правила - и в НЕГО да почувствуваш присъствието на Бога”

(1920.02.12И.ПВО.ВЕМ.ББ2006:150)

 

КАКТО ВИЖДАМЕ, и на тази тема има тези, антитези и синтези в Словото. За намръщването То казва, че ако един ангел се намръщи само за миг, изгонват го за хиляди години от небето. Обаче днес узнаваме, че не всички начумервания произлизат от думата „чума”- от гнева, осъждането, самосъжалението или небожественото страдание. Даже и Бог, и Христос, и Учителят биват скръбни или гневни понякога.

 

 

23.10.2018 г. 10,47 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Нам трябва ПРАВИЛНО разбиране на окултизма - да слезем до ДЪНОТО на мъчението, защото в него няма разединение, а обединение. Грешните хора са грешни, защото не са се мъчили, а праведните са праведни, защото са се мъчили." (1920.02.12и.пво.ВеМ.ББ2006:150)

СЛВОВОТО Е ОРИЕНТИРАНО КЪМ ВСИЧКИ ЙЕРАРХИИ, КЪМ ВСИЧКИ ВИДОВЕ ПОСВЕЩЕНИЯ. Ето защо не всяка препоръка и не всяко определение в него важат за всички – напротив, понякога важат за 0.001% или 00000.1% от човечеството. ВСЕКИ ПОЗНАВА ХОРА, които искрено се учудват от категоричността на Учителя за необходимостта от мъчението, страданието. Това за тях е чуждо, абсурдно, защото никога не са страдали истински, избягват страданията със всички средства и са построили целия си живот върху усилията да са добре, да се уреждат, да им е приятно. Такива искат възнаграждение за всеки труд, даже и за духовния. Такива да не четат подобни текстове, няма никакъв смисъл. Може да ги отложат за момента, когато ги нагази кармата (не им го пожелаваме...). Мъченици копнеят и могат да бъдат само извънредно напреднали души, дошли до Посвещението на Преображението и до последното Посвещение на човека – Голгота, Възкресението.

 

БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА: „Ако ми речете, че има противоречие в това, което ви говоря, ще ви кажа, че Христос на едно място дума, че в края на века ще прати лошите духове и техните синове на вечно мъчение - ще ги прати в дъното на ада да се мъчат. - Защо? - Именно защото не са се мъчили. ЛОШИТЕ ХОРА НЕ СЕ МЪЧАТ - ДОБРИТЕ СЕ МЪЧАТ. Работили сте и сте печелили пари, дòйде лошият и ви обере - той не се мъчи. Ако вие не се решите да се мъчите, аз ви считам знаете ли какви? - ОТ ЧЕРНИТЕ. Такива, които не се мъчат, рекох, писано е, че в бъдеще ще отидат в мястото на мъченията. Може да мъдрувате колкото щете, ТАМ ще бъдете!”

 

 

23.10.2018 г. 09,20 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ „И спиритизмът е учение, което е дошло от Бялото Братство, но и неговите ученици го опетниха. Теософията е друго учение, пратено пак отгоре, което учениците също така опетниха. Окултизъмът, е учение, също дадено от Бялото Братство, но и в него има черни и бели окултисти. Мистицизъмът - и той е опорочен. Християнството също е опорочено. Нека бъда ясен. Когато един свещеник или владика тури одежди, патрахил и корона, венчае някого и каже: „Плати ТОЛКОВА”, аз го наричам „черен маг”. Белият маг работи, без да му се плаща. Ако мома се облече в хубави дрехи с намерение да оплете някой момък, тя също е черен маг. Ако момък се нагизди, за да омотае някоя мома, и той е черен маг. Ако правник, съдия си послужи със закона, за да обвини някого несправедливо, той е също черен маг. Прочее, както окултистите, тъй и теософите, и мистиците, и християните трябва да се делят на бели и черни. Някой ще рече: „Аз съм теософ.” - От кои? От белите или от черните? - „От белите.” -МОЖЕ да се разберем. - „От черните.” - Ще остана на особно мнение. Били сте спиритисти, теософи, мистици или „християни”, ако сте от черните, светът е пълен с такива.” (1920.02.12и.пво.ВеМ.ББ2006:150-151)

 

23.10.2018 г. 07,59 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ „Второто лице на Бога е лицето на Любовта. Мъжът и жената, всички хора трябва да търсят това ВТОРО лице - Любовта.”

(1920.02.12и.пво.ВеМ.ББ2006:150)

 

23.10.2018 г. 07,38 ч.

 

ПОНЯКОГА НИ ПОСЕЩАВАТ... Идват Христо, Пейо, Димчо, Асен, Емилиян, Дамян, Гришата Ленков, адашът му от театъра, Пеньо, Вътьо, Петя, Николай Хр., Валери, Радой, Пламен, Матей, Божидар, Наско, Станка; и Любен, и Борис, и Павел, и още един Павел, и Евгений, и даже Веселин... - въобще всички, с които бяхме разпъвани, колени, бесени, изтезавани и горени по кладите през вековете и с които се разпознахме и сега. Тази нощ дойде Сашо. На земята и с него се познавахме от 1975 от "Сивото поточе" - кафенето на Съюза... Тази нощ той дойде от една сребърна небула - дойде с носталгия по Земята... Оплака се, че е изказвал тука и логически мисли, не е бил изцяло метафора. Да си припомним, все пак, от какво се вълнуват серафимите, колко много ги боли, когато са тука да ни претакват еснафската кръв...

Александър Геров

СВЕТОВЕ

Не си виновна ти - от други свят съм аз. П. К. Я в о р о в

Различни светове, различни светове - за вас е трудно да се съберете! И трябва да изминат векове, да разцъфти душата като цвете.

Тогаз сърцата наши в този свят и влюбено, и дружно ще пулсират. Взаимно ще насищат своя глад - ще се приемат и ще се разбират.

ПОЕТ III

"Тази нощ, когато вятър нямаше, сливата във двора разцъфтя." А л е к с а н д ъ р В у т и м с к и

Той знае като бог кога какво ще стане: запяват водосточните тръби, утихва вятърът под лунното сияние и вишната започва да цъфти.

Челото му, когато се навъси, и леден дъх душата му смрази, той предусеща земетръса, който по света пълзи; долавя той, че метеорите се сблъскват

Той знае всички тайни на децата и всички тайни на земята знае той, заслушан в трепетите на душата и в зимния среднощен вълчи вой.

Той може по звездите да пътува, суров и гневен, укротен и тих. Той може всички рани да лекува със танц и поглед, с музика и стих.

Само едно не може той самичък: да създаде със свойте малки сили хармония в сърцата и света.

В такива часове, усетил свойта немощ, той гърчи се във непосилна болка и на сърцето от самите глъбини кървта му плаче, пита и гърми:

"Нима най-сетне няма да се разруши, нима най-сетне няма да се пръсне огромното мълчание над моста?"

ЗЕМЯ I

Аз видях пеперудите. Влюбен ли бех, та моята кръв отново раздвижи? Подлуди ме дълбокото синьо небе и засмения профил на Витоша.

Аз забравих за миг, че съм беден чиновник, и избягах в полето, заплаках. Над мене небето бе все тъй спокойно. Пеперудите лудо играеха.

Родна земя, приюти ме сред свойте треви! Много страдах през тези дни, майчице. Аз съм много обиден от милите, умните хора. Аз съм тежко ранен и измамен.

И когато ми стане противно да бъда сред хората, да участвам в борбата на животинските видове, ще си дойда при теб, дълбоко при влажните корени, да забравя сълзите, които горчат, и обидите.

Сега нежния здрач ми протяга ръка да преминем планинския гребен. Сред треви и цветя и трептящи крила аз копнея, притиснат до тебе...

ПРОЛЕТНА НОЩ

Кой чука неспокойно по стъклата? Навън дими и диша влажен мрак. И облаци разкъсани се мятат по мътния небесен похлупак.

Ослушвам се: в деретата надоле потоците размътени шумят. О, туй е дълго чаканата пролет със буйната и накипяла гръд!

Аз скачам и разбивам с гръм стъклата. Навън е кален и пиян разкош. Във стаята нахлува топъл вятър и пламналата, разпиляна нощ.

Аз се задъхвам в чарната й грива, прегръщам мекия й топъл мрак, и като младо вино ме опива разгърдения долетял южняк.

В недрата на земята лава дреме. Един могъщ инстинкт сега зове. И всичко се върти в любовен шемет без граници, без ум, без брегове.

О, тази нощ! О, тази страст безумна, преляла от природата във мен! Аз знам, че утре радостно ще лумне един зелен и цъфнал слънчев ден.

ПОКОЙ I

Тиха песен прозвучава в мрака. Лъхва ме зелена миризма. Влюбени си шушнат зад шубрака и се носи чист и ясен смях.

Аз лежа спокоен и забравен. Милват ме зелените треви. В жилите ми тича бодро здраве. Мравка по ръката ми пълзи.

На небето се роят звездите - гледам ги с премрежени очи. Искам да ги видя на гърдите си като малки сребърни значки.

И унесен, сладко се усмихвам. И съм син на цялата земя - силна, необятна и притихнала в топлите обятия на май.

ХАРМОНИЯ

Това е много интересно да си човек със чиста съвест. Приветства ме небето звездно. Усмихва ми се градът ръбест.

Една хармония прозрачна неспирно блика от сърцето. И виждам как гроздоберачки се връщат вкупом от полето...

Как силуетите им цветни полека в селото се скриват. И мисълта във своя трепет стои спокойна и щастлива.

РАВНИНА

Изнемогвам под тежкото бреме на своите мисли - изнемогвам под тежкото бреме на страшни неща. Вземи мойта ръка и по белия път поведи ме. Говори ми сега - да не трепка тъй мойта душа.

Равнината се движи пред нас безпределна, бездънна. Хоризонта ни гледа с червени от сълзи очи. О, как искам сега в дълбоката нощ да потъна и над мен твоя глас като музика нежно да звучи:

- От какво се боиш? Не си струва да страдаш така! Няма толкова страшни неща, недей философства! Погледни как небето прилича на златна река - погледни как наоколо всичко е нежно и просто.

Още малко - и ние ще стигнем в селото, ще ни срещне твоята баба, засмяна и весела. И пак ще преспим с тебе в плевнята - пак ще усетим дъха на сеното и дълбоката ласка на месеца.

И ти ще видиш, любима, че няма нищо невъзвратимо.

СКИТНИК

Той няма никога да има дом. И никое сърце не ще го люби истински. Ще дойде ден - като окаян скитник ще тръгне той по този свят огромен.

Сред есенния полумрак на свойта стая той чака този ден като съдбовна заповед. И със разбити сили преповтаря наивната лъжа на всичко минало.

И вижда себе си: във есенни зорипо билото на голи хълмове минава. Като чудовища го хапят сивите мъгли, ръмжат и тръгват на тълпи към равнината.

Там, във селата, едри, страшни хора насъскват бели кучета и с камъни през нивите го гонят. Из градовете заядливите гаврошчета се гаврят с него на своя непознат жаргон.

Но някоя попукана ръка през късна нощ открехва пътната врата.

Две просълзени майчини очи му разрешават безшумно да приседне до огнището, да стопли вкоченелите си пръсти, щастлив да се усмихне пак с безпомощна усмивка.

Понявга той излиза на асфалтено шосе. Летят сред слънчев празник черни каросерии. И неговата мъничка ръка приветства грандиозната ни днешна цивилизация, която така просто, сякаш на шега го изхвърли през оградата.

А после пак навлиза сред мъглите и тръгва с хълмовете в бавен ритъм. Като две малки небеса блестят очите му от тиха скръб и безответна мисъл.

МЛЕЧЕН ПЪТ

Сънят е същност на света... Когато се събудя, трябва да се преборвам с мисълта, със хората, с труда, със хляба...

А в неговия скут люлян, аз се докосвам до Всемира и все едно ми е да знам живея ли, или умирам.

ТОВА е същността! Светът със свойта вечност го доказва. А трепкащия млечен път на сън ми приказка разказва...

ВЕЧЕР

Аз се врязвам в тълпата, както ножът се врязва в маслото, и се движа така между хилядите рамена. Много мисли и бръчки ми разрязват дълбоко челото от излишното чувство на несигурност, смут и вина.

Туй се случва привечер, когато изстива земята. И слънцето бавно сваля своя шлем, в пурпур облян. И сред толкова близки, и сред толкова много познати аз се чувствувам в живота като камък захвърлен и сам.

Но вървя сред тълпата. Самотата се бавно стопява.

Пак избликват във мене воля, жажда, копнеж и живот.

Аз съм вече спокоен и може би точно тъй трябва - не да търсиш сам себе си, а да търсиш човешкия род.

ГЛУХАРЧЕ

Не разпростирай мисълта си във време и пространство. Там няма смисъл, няма щастие, там няма нищо ясно.

Във разцъфтялото глухарче се Космоса побира. Бъди доволен от това, че душата му разбираш.

ПОКРУСА

Покрусата със своя дебнещ ход да приближи до теб не давай. Вземи един отрязък от живот и милвай го, и му се наслаждавай.

Със смисъл и с любов го изпълни, със малко музика, с една идея... Насила ти дори се усмихни - и се ослушай как светът живее.

СИЯНИЯ

Със нас започва и със нас прекъсва живота ни. И той не се повтаря. А всяка клетка свойто право търси и иска щастие, покой и вяра.

Хората и след нас ще съществуват, но туй е друг живот на този свят. На нашия ний нека се любуваме и той да бъде смислен и богат.

О, с много красота да го изпълним, с борба и устрем, с мисли и желания... Да разсечем земята като мълнии - и да изчезнем във сияния!

ИЗ "ПОРИВ"

...но да чувствам връзката със всички векове и със човека - с дръзкото негово сърце...

Туй е предостатъчно за един живот. Всички други блясъци в нас си търсят брод.

Всичко друго в нас си е. Можем всеки ден много-много щастие да си създадем!

МЪКА

Аз видях абсолютното нищо; бе по-страшно от смърт в скотобойна; бе брутално, безпринципно, хищно - бе разумно и хладно спокойно.

Аз видях го във хора различни, с охранени, гойни лица - в хора, устните хитро облизващи, в спапирусените им сърца.

Тези хора без срам и за всичко си намираха днес обяснения; не познаваха чисти усмивки, нито сълзи, нито угризения.

Те рисуваха, пееха, пишеха с много устрем и много размах, а пък в себе си друго си мислеха и поглеждаха гузно със страх.

Те във своята ситост умуваха, че би трябвало да поживеем, да си хапнем и да пофлиртуваме, да си пийнем и да си попеем.

И сърцето ми гневно удари, със юмрук блъсна мойте гърди. Аз заплаках за наште другари, покосени в поля и гори.

И плачех аз, и им завиждах за сърцето, което мълчи - за детинските техни усмивки и за мъртвите техни очи.

ГЛАС

Небето със звезди поръбено, с безмерната си пустота висеше върху мен озъбено и зинало като уста.

Морето, гладно и сърдито, ревеше в свойте пелени. Разбиваха се във скалите мъртвородените вълни.

И от крайморската градина повяваше смразяващ студ. Земята бе една пустиня и целия живот - абсурд.

Във този грозен миг под кестена аз двама влюбени видях. Чух глас и после се разнесе чистосърдечен, весел смях!

С ръка сърцето си притиснах и бързо тръгнах във нощта към своя дом, към свойте "близки", към всекидневните неща.

И вече не ми беше тежко - не беше ме от нищо страх. А бях чул само глас човешки и радостен момински смях...

САМ

Когато потъмняваше небето, приведен той във къщи се прибра. Огромна рана зееше в сърцето му, но никой тази болка не разбра.

Едва прекрачил в стаята, заплака - на голите дъски се строполи. И черни засияха в полумрака обилните му бликащи сълзи.

Скимтеше той в неудържима мъка, със нокти дращеше във свой вой и хъхреха като че ли на смъртник гърдите му в вечерния покой.

За хилядите страдащи, които не можеше сега да утеши; за неспокойните сърца, разбити от порив силен, но непостижим;

за светлите очи, в любов прехласнати, които нявга чисти бе видял, и за смъртта - владетелка на хаоса - той диво и безпомощно рида...

Към полунощ, припаднал до стената, със бледа като месеца глава, той чу как бесно блъска във стъклата любимата му котка. И едва се приповдигна. Бързо й отвори. Във трескавите си ръце я взе. И с нежен укор щом й заговори, спокойствие душата му обзе.

ЛЮБОВ

С лице от странен блясък озарено ти в своите очи ме потопи. Докосна се ръката си до мене и камъка в сърцето ми стопи.

По моите черти, тъй уморени, отново мина малко светлина. И се събра безкрайната вселена в спокойните контури на деня.

И дълго аз те носих във сърцето си. Под клепките ми нощем спеше ти. В зори се вслушвах как тупти сърцето ми и скачах от кревата с весел вик.

А после... избледняха наште думи, изстинаха горящите уста. И угаси се чудното безумие в разкритата лъжа на любовта.

Сега отново здания и улици ще се въртят в безсънните ни нощи. Ще се въртят пред мене пак учудени зелени, сини, шарени очи...

Така, от скок на скок, в самоизмама, срещу смъртта отиват мойте дни... Въртете се, студени черни здания!... И ти, земя, глупешки се върти!

СМИСЪЛ I

Не миждам смисъл във това да се затвориш във семейство, да имаш работа добра и да се препитаваш лесно.

Не! Има смисъл само в нашите обрулени от труд лица, във дръзновените и страшните - в горящите до смърт сърца!

ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ

С безброй деца салона беше пълен, със глъчка и шушукане потайно. Когато към децата се обърнах, мен ме потресе страшна тайна:

че от децата има в мен по нещо, че капка моя кръв и тях вълнува. Обгръщах ги със поглед и усещах изобщо, че смъртта не съществува.

Очите ми отворени прозяха в дълбочините на велика бездна: и мен да погребат след време щяха, но аз не можех вече да изчезна.

Децата, птиците, скалите черни, луната над морето засияла - единосъщна, цялата материя във този миг се беше осъзнала.

НА РАДОЙ РАЛИН

Ти искаш да напиша стихове. Защо да не напиша? Живеем ний, но в други светове душата наша диша.

С ръце нечисти пипаха ни нас. Светът не ни познава. Ще имаме в пресмъртния си час покой и мир, забрава.

ЕДЕЛВАЙС

На Иван Пауновски

Смъртта ме люлее на своите скути и нещо красиво разказва ми тя: - Ще бъдеш погребан ти в бездни нечути, на кал и вода ще ти стане кръвта.

Тъй хилядолетия ти ще пътуваш в земята, по корени и по листа, при среща със близките ще се вълнуваш, ще зъзнеш от зимния вятър в нощта.

Готви се, приятелю, дълго готви се, когато един еделвайс разцъфти, в листата му нежни да сбереш свойте мисли и пак да си спомниш, че си ти, че си ти!

ГОЛЯМАТА ТИШИНА

От дълбокия Космос, гдето вей хладина, като шепот си носи голямата тишина.

И звучи този шепот през нощта, през деня. Ти се вслушваш нелепо в голямата тишина.

Нашта земя - прашинка - жадна и в светлина, все не иска да свиква с голямата тишина.

Чуй, сърцето ти бие! Усмихни се в съня! Скоро ще те покрие голямата тишина.

ПИСМО

Снегът по клоните, безкрайно бял, е някакво писмо от висината. И смисъла му още неразбрал, духът го съзерцава в тишината.

И после той усеща изведнъж, че всичко съществуващо се слива и как снегът - спокоен и могъщ - със бял саван полека го покрива.

МОЗЪК

На Контантин Павлов

Човешкият мозък - една многоъгълна призма с две основни черти: да се храни и да се размножава. А мислите му като хищници се облизват и ръфат, и търсят смисъл, надежда, забрава.

Ах, внимавайте, хора, лекувайте си умът! Станете приятели на някое горско цвете. Че ще стане умен, ще стане могъщ лъвът и тогава, тогава - тогава се вие пазете.

СТРАДАНИЕ

Здравей, страдание, здравей, загнездено във мене. Аз борил съм се ден след ден с ръцете ти студени.

Аз съм копнеел за покой, за отдих съм се борил, но ме е срещал странен вой от сключени простори.

И още във сърцето зрей една кристална рана. Здравей, страдание, здравей, ти мой другар остана.

АКО НЕ УМРЕ...

Ако не умре от самота, човек може дълго да живее. О, благословена простота, нека твойто щастие ме грее!

Нека в простия и ясен труд красота и смисъл да намирам. Сладък сън да ме люлей на скут. Свойто слънце сутрин да съзирам.

ПОЕТ I

На П. К. Яворов

Умря поетът. Беше есен. Ръмеше тих, приспивен дъжд. Надгробна реч му произнесе един мастит държавен мъж.

Кола, жени и власт той имаше - полиция, войска, бюджет... Едно сърце със страст пулсираше в гръдта на бедния поет.

Това сърце народа скъта до своето. То оживя. И неговия огнен тътен разтърсва родната земя!

МАТЕМАТИКА

Ах, времето се свива и разтяга. Разбрах това, разбрах. Когато свито е, в сърцето ляга тъга и смут, и страх.

Когато се разтяга, всичко свети окъпано в лъчи. И весело те гледат от небето милиардите очи.

Тогава всичко е осъществимо - желания, мечти. И пак усещаш силно, страстно, зримо, че съществуваш ти.

ТАЙНА II

За да не ти е мъчно никога, към никого не се привързвай. Живей във себе си. Там блика вълшебен извор с ясен бързей.

Недей от чувствата замира а преживявай като птица, която всякъде намира подслон, гнездо, трохи, мушици.

Това е тежко и мъчително. Свръх силите ни днес това е. Но е начало на пленителна, неразгадана още тайна.

Когато всички я открием, от страшна сила озарени, тогава ще узнаем ние, че в нас е цялата вселена.

БОГАТСТВО II

Прозорецът е по-красив така със синята завеса на морето. Б о ж и д а р Б о ж и л о в

Морето е мое и гората е моя, и всички звезди на небето са мои. Морето ми прави завеси от зноя. Гората ме среща във свойте покои.

Над моя бял стадион смее се слънцето. А мойте среднощни оркестри дочу ли? Аз свойте другари извиквам от мъртвите и с тях се разхождам по тихите улици.

Едно ме боли и едно ме измъчва: че хората още това не разбират. Те все още страдат, говорят си злъчно и в своите мънички къщи умират.

БЛАГОУХАНЕН ЖИВОТ

С ласка край мене, о, живот благоухан, защо не спреш? П. К. Я в о р о в

Благоуханният живот веднъж при мен се спря... Пътувах аз по работа из някаква страна.

Нощувах в един селски дом и много морен бях - щом легнах във леглото си, и тутакси заспах.

Аз вдишвах атмосферата, пропита с аромат. Шумеше от портретите един далечен свят.

И ангели, рисувани върху тавана чист, усмихваха се влюбени на фигури от гипс.

Със ласка ме обвиваше юрган от гъши пух, когато неочаквано аз странен шум дочух.

Вратата се открехна и под лунна светлина при мене влезе в стаята красавица една.

Отметна с длан завивката, поспря се, затрептя и като огнена вълна до мене лигна тя.

Бе жива като риба тя, а нейните бедра напомняха на борове във слънчева гора.

Като ливада тя окъпана в роса. С пшеничен шепот шушнеше златистата коса.

Целувах аз устата й със дъх на пчелен мед и милвах аз гърддите й, от сладък мир обзет...

А някъде през тази нощ се водеха войни, измъчваха се хората, първични, слаби, зли.

Абсурдно и безсмислено, в един затворен кръг, човешката история блуждаеше без плът.

А мене ме обгръщаше покой и топлина, държеше ме в прегръдкките си младата жена.

За мен не съществуваше ни смут, ни смърт, ни страх една всевечна истина аз тази нощ узнах. . .

Сърцето ми узряваше във сладост като плод... Добре дошъл, благоуханен, пленителен живот!

ТАНЦ

О дъжд, о дъжд обилен и печален, по тротоарите танцуваща вода! Г е о М и л е в

Дъждът вали през мене и измива мъчителния слой на мисълта и пак сърцето младо и щастливо предвкусва на живота прелестта.

Душата ми, от бреме натежала, преследвана от своята съдба, готова е да се разтвори цяла под плискащите струи на дъжда.

Аз ще захвърля меката си шапка и за последен път, макар и стар, ще потанцувам като малка капка по веселия градски тротоар.

ИЗ "КОШЕР" ....... Нас ни делят днес океани, и континенти ни делят, но ние непременно двама ще се намерим някой път!

Тя спи сега. И аз заспивам, подпрял челото си с юмрук. Нощта, потайна и свенлива, с безкрайна нежност ни завива в пространството един до друг.

МЪЛЧАНИЕ

Самотата ми е тъй бездънна и така задушен съм в мълчание, сякаш че съм първия човек. Б. Р а й н о в

Защо стоиш в мълчание безмълвен? Излез на улицата и върви, заслушан в музика и вопли, приятел на далечните звезди.

Поетите са скулптори на хората - извайват тяхното сърце с длето, поставят те на Космоса прозорците и моделират земното кълбо.

И хората, вървейки в марш неспирно, при тях накрая ще се приближат - докосвайки ги с длан почти ефирно, самотната им болка да стопят.

СЪДБА

Аз не живея - аз горя. П. К. Я в о р о в

Най-хубавото, що си имал, когато тука си живял, е твоята съдба завидна: че си горял и изгорял.

______

ДНЕС, 23 окт. 2017, точно в 8,30 сутринта, само секунди след като публикувах това, звънна ясно една от струните на Тошковата китара отсреща.

 

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2245332675723314/

 

 24.10.2018 г. 18,36 ч.

  

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Какво нещо е душата? - Туй, което чувстваме, САМО ТО е проявление на душата!” (1920.02.12И.ПВО.ВЕМ.ББ2006:159)

 

 

24.10.2018 г. 17,52 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Някой каже: „Това е МОЕ тяло.” - Да ме простиш, не е твое тяло! Вие нямате право да мислите, че това, което имате, е ваше. Според християнството, първото нещо, което трябва да имате предвид, е това да признаете, че всичко, което имате, не е ваше, а на БОГА. В момента, когато кажем, че това тяло е наше, върху нас, върху децата ни, върху всички ни идва проклятие. Трябва да кажем: „Господи! Благодарим Ти, че си ни турил вътре в това Твое тяло.” (1920.02.12И.ПВО.ВЕМ.ББ2006:158)

 

ТАМ Е РАБОТАТА, че ние не сме ИНВЕНТАР на Бога, но сме САМ ТОЙ, въпреки че сме все още безкрайно далече от Негов образ и подобие. Даже и тия, които не са родени от Него, са пак сам Той, понеже няма нищо извън Него. Най-необяснимото е защо ни е оставил да правим с Него каквото си искаме и защо не ни дава зор да правим връзка между причините и последствията.

 

24.10.2018 г. 13,15 ч.

 

ЕДНА УТЕШИТЕЛНА ПРЕМИЯ: не всички са дошли да се мъчат… И не трябва да си го търсим сами. Беседите само ни подготвят да посрещнем мъченето достойно, ако ни е писан този шанс. И да ПРИКЛЮЧИМ с него, когато узнаем каква е неговата цел: БЛАГУВАНЕТО: "...И като влезе Божията Любов в нашата душа, ще влезе в нея вдъхновение. Тогава ангелите на Живота ще започнат да ни повдигат в еволюцията - и ще излезем от дъното на мъчението."(1920.02.12И.ПВО.ВЕМ.ББ2006:156)

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Не се силете никога. Има някои от вас, които и да искат, не са определени за мъчение. Не всички, които ме слушате, ще бъдете мъчени. Всички не сте герои, а мъчението ще дойде ЗА ГЕРОИТЕ. То ще заобиколи някои от вас и ще каже: „Хайде, за друг път.” Който се мъчи, той трябва да счита мъчението за една ПРИВИЛЕГИЯ. И първото нещо, което ще почувствате, когато започнете да слизате в дъното на мъчението, е една тишина; ще прониквате в душата на страдащо същество, ще започнете да разбирате колко много страда то и ще си кажете: „Толкова криво съм мислил досега!” У вас ще се събуди едно СЪЖАЛЕНИЕ към всички същества, които се мъчат, и ще пожелаете, от това място, дето сте паднали, дето стоите, да започнете да повдигате другите същества нагоре, или поне да им облекчите мъченията. Онзи, който не е разбрал мъчението, той туря другите хора под краката си, качва се на тях и казва: „Слез долу, АЗ ще възляза нагоре!” Учението, което Христос е учил, е да почувстваш, че ВСИЧКИ същества се мъчат. То е разбиране на великото християнство.” (1920.02.12И.ПВО.ВЕМ.ББ2006:156)

 

 

24.10.2018 г. 11,47 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Всичко, което тук ще учите, е ВЕЛИКА истина, която трябва да приложите в живота си и да бъдете ИСКРЕНИ със себе си при приложението ù. Искрени не спрямо мен, а спрямо вашия Господ, спрямо вашия ум и вашето сърце, спрямо вашия дух и вашата душа във ВСИЧКИТЕ им пориви!”

(1920.02.12И.ПВО. ВЕМ.ББ2006:155)

Louis Moe (1857-1945) от Норвегия – ”Дяволът чете Евангелието”.

ДА МНОЗИНА ВЯРВАМЕ, ЧЕ ТОВА ТУК Е ЧИСТАТА И ВЕЛИКА ИСТИНА. Обаче с нея в Театъра е бори един много умен Официален Опонент и Инквизитор. ЗАЩО? Ето как го вижда Louis Moe (1857-1945) от Норвегия – ”Дяволът чете Евангелието”. Можем да добавим: И ГО РЕДАКТИРА. И ГО ПРОПОВЯДВА!

КОИ ПОРИВИ на ума, сърцето, духа и душата ни са ИСТИНСКИ и защо трябва да сме искрени към ВСИЧКИТЕ им пориви? Защо ние не признаваме ВСИЧКИТЕ, а замитаме някои под чергата? Какво става с лицата и телата ни по тази причина, и със здравето ни? Сатанинските и луциферическите учения разчитат на ГЛАВНАТА си стратегия: да коментират поривите, създадени от БОГА, и да ги представят тъй, както Дяволът чете Евангелието. – Защото, когато опредѐлят ОТ СВОЯ ГЛЕДНА ТОЧКА кой порив е „правилен” и кой „неправилен” и припишат това на БОГА, те се надяват да разбият на пух и прах АВТЕНТИЧНИТЕ МУ ОПРЕДЕЛЕНИЯ и по този начин да подлудят и владеят тълпите, които са им повярвали. Черните винаги искат ДА ВЛИЯЯТ и го правят със всички сили и средства. А какво е мнението на един Пратеник на Бога за влияенето, то е друг въпрос. В беседата си той обяснява:

 

„Нямам намерение да ви влияя, защото в момента, когато ще искам да сторя това, ще бъда демон с главата надолу.”

 

 

 

24.10.2018 г. 09,23 ч.

 

Защо учителката е писала шестица на Иванчо в едно съчинение, където е сгрешил две букви и е употребил един жаргон? Ето го съчинението: „Днес опществото е пука по шефовете, обаче въпреки това, не му пука”. Шефове или началници – все едно: почти всички се пукат по шевовете. Въпросът е - защо НИЕ все още им цепим басма и ги лижем?

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Като се стремим към големи работи, ние гледаме да се запознаем и с високостоящи хора – с царе, министър-председатели, НАЧАЛНИЦИ, учени, философи… За по-нискостоящите социално хора казваме: „Той е невежа, простак!“ От единия до другия край на нашия живот виждаме презрение към малките работи и търсене само на големи неща. Но Христос се обръща към Своите ученици и ги предупреждава да не презират малките. -Защо? - „Не ги презирайте, защото вие обиждате техните АНГЕЛИ, които им служат на Небесата. Ако презирате тия, малките, вие презирате АНГЕЛИТЕ, на които малките са ДЕЦА.“ (3 август 1914 ,” Важността на малките неща”)

 

 

24.10.2018 г. 08,27 ч.

 

ЗНАЕМ ЗА ПРЕТЕНДЕНТИ ЗА КАТЕДРАТА. Някои от тях познавахме лично, които са тичали към нея презглава и са се бутали кой пръв да се намести в случаите, когато Учителят се е правел на болен.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Някой ще дойде тук да вземе нещо и да го обърне против мен. Горко ономува, който ще направи това! Проклятие ще има отгоре си не до четвърта, но до тисяща [1000] рода! ТАКЪВ е Великият Божи закон. Той е Божествената ИСТИНА: „Който съгреши против Духа - казва Христос, - нито в този век, нито в бъдещия ще му се простят греховете!”

(1920.02.12И.ПВО.ВЕМ.ББ2006:155)

НАИСТИНА, всеки от нас, който цитира и тълкува Учителя или иска да се представи за „продължение” на Учението и Негов глас в момента, ПОЕМА УГЛАВНА ОТГОВОРНОСТ. Бог е казал, че ни готви за тръби и проповедници на Новото Учение, за Апостоли и даже Учители. Със сигурност, такива ИМА, както е имало и преди 2000 години. Ако няма, значи не е имало кадърен Учител, способен да подготви такива. Обаче представянето на Учението по превратен начин, при това с авторитета на Учителя, наистина може да е съзнателна или несъзнателна агентура на ада, който иска да разруши всяко свято здание. Редактирането на беседите е ПЪРВАТА отговорност; ВТОРАТА – изказванията, книгите и лекциите, които някои представят за „глас на Учителя”, в други наистина е ГЛАС; в трети гласът МУ понякога се заглушава от коментатори или чужди станции и трябва да се научим да ги тушираме, да ги различаваме.

Тази шаренùя на пазара е Негова любима гледка, за да се смее често от сърце, да плаче със скрити сълзи, когато слуша пазаруване и пазарене, когато чува викачите или вижда триковете на продавачите, за да си пробутат ментето, да вземат повече. Царят редовно идва преоблечен или невидим на пазара, където ни продават окултни пасти и отровни захарни петлета. Защо не викне полиция? – Вика я, вика я - експертите Му са много и навсякъде, но има и пробни периоди с възпитателна цел. Трябва някои да се погърчат и поумрат от токсичната продукция, за да се научат в бъдеще ДА РАЗЛИЧАВАТ.

ЕДИН РАЗПОЗНАВАТЕЛЕН БЕЛЕГ: Вярващ или „апостол”, който не иска да се обединява сърдечно с други вярващи и апостоли от същата или друга деноминация, е СЪМНИТЕЛЕН в очите на Бога. Щом пише или говори против някого, било зад гърба му или открито, без да му иде на гости и сам да го кани, за да се опознаят, да търсят мостове, имаме симптом за страхливец или горделивец. Такъв би казал, че „с дявола мостове не прави” или че „когато Отец говори, Синът ще мълчи”, но и в двата случая това са реплики за диагноза. Начините, по които Бог общува със Сина Си „Дявола”, както и другият Му Син общува с Брат Си, са ГЕНЕРАЛНА БАЗА ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ КОЙ КОЙ Е. Мнозина не са запомнили и буква от случаите в беседите, когато Учителят разказва как общува с „Дявола” зад кулисите, колко дружески и с какво дълбоко уважение си говори с него, когато уточняват тънкости по играта и репликите.

Не че Словото не третира „Дявола” като враг и антипод на Бога, от когото трябва да се пазим и с когото не трябва да имаме нищо общо. Обаче Господарят на Словото и подобните на Него поддържат най-доброжелателни и колегиални отношения с Отрицателния Герой, понеже са ЗАЕДНО на сцената и трябва да доведат Пиесата нормално докрай. Простите зрители от „Под игото” може да хулят лошия на сцената и даже да искат да го натупат, обаче интелигентният знае, че това е само СЦЕНА и че след нея героите ще идат да се почерпят, а други ще си се върнат вкъщи при Татко и Мама и ще са на една трапеза.

Мъдреците, които познаваме, разясняват този въпрос в голяма дълбочина: „Дяволът” е ипостас на БОГА. Бог сам се е самосъздал и самовъплътил и в този образ, за да види кои Му се хващат и поемат ножа с лоши намерения, когато им го подава. Първият нож е лошият език, изтòчен на точилото на Змията – лошата мисъл, и закален в ледената вода на безразличието, на неприемането, на омразата.

 

Защо, все пак, Господарят периодично оставя икономи на имота Си и се прави, че заминава някъде? – Защото това е първият Му и най-изпитан прийом да провери кой какво прави с имотите му в Негово отсъствие. Това са не само църквите, държавите, „братствата” и обществата, а преди всичко нашите умове, сърца и тела. Би трябвало тук „нашите” да е в кавички, но този въпрос не трябва да се разяснява твърде често, за да не разкъсаме булото на Мая. Бог постоянно работи, за да развенчава илюзиите ни и да ни подтиква да ги осъзнаваме, но от друга страна поддържа цели йерархии горе, за да ги тъкат. Не само като обезболяващо, но и като димна завеса, която използва жалките ни 5 сетива, ЗА ДА СИ ПРЕДСТАВЯМЕ, ЧЕ НИКОЙ НЕ НИ ГЛЕДА И БОГ НЕ Е МЕЖДУ НАС. Илюзията, че можем да правим каквото си искаме и относителната свобода НАИСТИНА да го правим са най-великолепната педагогия на Бога, за да изследва шуплите на продукцията. А защо е позволил на чираци, калфи и недипломирани майстори да си правят вселени и да ги населяват с читава и дефектна продукция - това е друга голяма тема, която се разглежда в Словото и подробно, и недоизказано. Дефектната продукция харесва ДЕФЕКТНА продукция – това е ясно. Обаче защо читавата продукция харесва дефектна продукция, над това даже сам Бог се е замислил. Или СЕ ПРАВИ, че се е замислил, за се замислим и ние.

 

25.10.2018 г. 22,13 ч.

 

ИМА ЕДНО ПРЕЛЕСТНО И ПРЕКРАСНО КАЧЕСТВО на божеството, ангела и човека с душа – ПРЕКЛОНЕНИЕТО.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Това учение, върху което ви говоря, не сравнявайте с други учения и не говорете абсолютно нищо за него навън! Защо да не разправяте? - Докато не опитате това, което учите, какво ще разказвате на другите хора? Добийте ОПИТНОСТ, РЕЗУЛТАТ - и ТОГАВА ще имате силата да разказвате и на другите хора. Който от вас обича да разказва натук-натам и не държи в тайна, ще го хвана по всички правила на окултизма! Българите казват: „Който много говори, малко върши.” - И ВИЕ сте от тези „герои”.

(1920.02.17и.свп.ВЕМ.ББ2006:175)

ВСИЧКИ НИЕ ДО ЕДИН СТАНАХМЕ ИЗЦЯЛО ИЛИ ПРЕОБЛАДАВАЩО проповедници, лектори, писатели, латерни и грамофони на Учението… От класическото Братство познавахме двама или трима души, които стриктно спазваха забраната на Учителя да се изнася Учението, преди нещо да е опитано ЛИЧНО. Все пак, и днес познаваме един-двама, които чакат или правят първо нещо ДА СЕ СЛУЧИ, а ПОСЛЕ говорят. И то - с малко думи и само като обяснение на случилото се.

АБСОЛЮТНИ ПРИОРИТЕТИ И ДОМИНАНТИ НА УЧЕНИЕТО СА разпознаването на Словото Божие, сътрудничеството на съучениците и взаимното лансиране, интензивният братски живот, взаимните гостувания, нежността, обходата, добромислието и добрословието, саможертвата за ближния, лишения и страдащия, духовното и трудово участие в планинските лагери по време на Събора през август, участието в Школата нощем горе на небето, посрещането на изгревите и участието в паневритмията, ранното лягане и ставане, безусловното вегетарианство (и без риба!) и желателно суровоядство, овладяването на окулните науки и музицирането, обучаването и стажуването при по-напреднали от Школата и послушничеството при тях периодично – и т.н., и т.н, и т.н. Могат да се изброят още десетки, стотици основни качества, добродетели и видове участия в Учението на Бялото Братство и в Движението му.

КОЛКО ХОРА ИЗМЕЖДУ ПРОПОВЕДНИЦИТЕ, ПИСАТЕЛИТЕ, ЛЕКТОРИТЕ, ФУНКЦИОНЕРИТЕ И "ФАКТОРИТЕ" поискаха да бъдат слуги и ученици? ИМА ЛИ НЯКОЙ ОТ АПОСТРОФИРАЩИТЕ, ТЪРГОВЦИТЕ И АВТОРИТЕТЕ с божествено благоухание? При колцина извират и днес Скромността, Добротата, Кротостта Смирението, Преклонението, Прошката? Дали и сега са живи около някой Изцеленията, Подмладяванията, Явленията, Озаренията, Откровенията, Пренасянията, Възнесенията, Възкресенията, ЗА ДА ИМА ПРАВО ДА НЕ МЪЛЧИ?

 

СЪЩАТА БЕСЕДА ПРОДЪЛЖАВА: "Опити, опити ви трябват! Това учение има вътрешни, реални преживявания, които трябва да проверите на опит, тъй че не искам да казвате, че това е заблуждение, онова е заблуждение."

 

 

26.10.2018 г. 19,45 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Ева беше умна и доблестна. Тя реши да яде от забранения плод и понесе последствията без страх. Сегашните дъщери на Ева са крайно страхливи. Те нямат доблестта и безстрашието на майка си.” (1920.02.22.н.асж.ДВГ.С46:264)

БОЖЕСТВЕНАТА ДИАЛЕКТИКА Е В СИЛА ДА ОТКРИЕ И ИЗТЪКНЕ ПОЛОЖИТЕЛНОТО И В НАЙ-НЕГАТИВНИТЕ НЕЩА. Това е белег за наличие на искра от Бога у някого – за неговия божествен произход. Напротив, неродените от Бога и за най-положителното търсят или измислят лоши неща. Словото ни казва кои са плюсовете даже на самия Дявол, каква е ползата от него. Ето, видяхме една похвала и за прамайка ни Ева, въпреки че в повечето случаи непослушанието й се трактува от Същото това Слово като грехопадение.

 

ЕТО И НЕЩО ЗА ЛИЛИТ - ПЪРВАТА ЖЕНА НА АДАМ, която е безсмъртна. И друг път тук е бил слаган линк към разказа на Анатол Франс, който е бил отлъчен от църквата заради волните си разбирания:

 

http://toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/AP4.21-Anatole%20France%20-%20Dashteriata%20na%20Lilit.mp3

 

 

 

 

25.10.2018 г. 13,52 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Благородството на човека се състои именно в това - да бъде чувствителен, възприемчив към чуждите скърби и радости.” (1920.02.17и.свп.ВЕМ.ББ2006:162)

ЕДИН НАЙ-ВИСШ ДУХОВЕН БЛАГОРОДНИК – писателят лорд Едуард Булвър-Литън `(1803-1973) – И РОМАНЪТ МУ „ЗАНОНИ”.

"Любовта може да бъде сляпа, ако няма директива от ума, а когато чувството е свързано с човешкия ум, тогава е развито правилно и дава една от най-хубавите черти на човешкия характер. Само такъв човек може да бъде нежен, крайно досетлив и учтив. Само един набожен човек, когато неговото сърце е озарено от благородното в света, може да бъде крайно учтив и досетлив спрямо окръжаващите го. Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост, чувство към Бога – са напълно развити в човека.” (17.ІІ.1924, „Морални чувства”)

„(Учителят каза всички да излезем на поляната. Всички се наредихме в полукръг. Една сестра застана в кръга и иска да остане само тя с Учителя. Учителят ѝ каза да напусне кръга и да си върви.)” - /След това Той обяснява това поведение като липса на благородство. Простият, неблагородният иска да стане това, което е по НЕГОВА угода./ (14 юли 1940, „Съвършенство във възприемането и даването”)

В ДУХА НА СЛОВОТО, ИСТИНСКИ БЛАГОРОДНИК Е ТОЗИ, КОЙТО РАЖДА БЛАГОСТ И БЛАГА ЗА ДРУГИТЕ. Той има високи идеали и изтънчен вкус, занимава се с високи духовни материи и общува и живее със себеподобни, а към другите е снизходителен, състрадателен и филантроп. Има божествена чест и висши морални чувства. Благородният е образован, умен, разумен и чист и проявява тия качества в света с мила обхода, елегантност, финес и деликатност.

 

http://toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/AP4.08-Edward%20Bulwer-Lytton%20-%20iz%20romana%20Zanoni.mp3

 

 

 

25.10.2018 г. 10,44 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Не отричам знанията ви, но знанията в окултизма имат валидност само тогава, когато минат през божествения огън седем пъти и се пречистят. Само такива знания може да се приложат в преорганизирането на нашия живот.”

(1920.02.19и.свп.ВЕМ.ББ2006:162)

На този стадий Посветеният може да извиква сродната си душа или да я излъчва от себе си, да я уплътнява, миниатюризира или уголемява според желанието им.

В Големите и Малките Мистерии на Мировия Учител и Школата Му, това е Алхимическата кондензация на духа в Диамантената струна на Аза. Получава се мюонизация на атмическия огън чрез седморните цикли на пречистване и „трамбоване” на Себето в Божествено Его - или Христòво Съзнание. Това става чрез ЛЮБОВ; ако не - чрез мъчение, мъченичество и страдание. Около вертикалната му тънка ос, представляваща елмаз в 7 х 7 измерения през човека (49 вида логика), първо на Балканите и после в останалите архайски планини и райони с двуслюден гнайс се завърта енергията на Милостта и Абсурда, наречена „вихрýн”.

Големите мистерии формират Новия Човек в Сатурнови цикли по 28 години, а Малките Мистерии се практикуват ежедневно по астрологически часове според Звездата на Магите и Програмата на Школата със 144 дисциплини. Формулата за образуване на Божествения Характер и идеална линия на Съдбата в дланите, отразяваща крстализацията на новите чакри (Олтари, Престоли и Двери) чрез „вихрун” (новата кундалини на 19, 20 и 21 век) е завещана от великия посветен Уилям Текер: „Посей постъпка – ще пожънеш навик; посей навик – ще пожънеш характер; посей характер – ще пожънеш Съдба”. Школата добавя: „Посей Съдба – ще пожънеш Съвършенство”.

ФИЗИЧЕСКОТО съвършенство на Ученика от Новата Земя е идеален череп с максимална височина и прав Камперов ъгъл, идеално тяло, което не остарява и постепенно добива прозрачност.

ДУХОВНОТО му съвършенство се изразява в интегрален комплекс от окултни качества, добити и проявени чрез диамантен характер с елмазен връх (съвършенство), при което човекът започва да свети.

БОЖЕСТВЕНОТО му съвършенство се увенчава със СОЦИАЛНИ добродетели (съ-вършенство тук значи ВЗАИМНО ВЪРШЕНЕ), които се изразяват на практика в 49 езотерични Сватби на сродните души по двойки в продължение на бракове по 7 астрологически часа, 7 денонощия, 7 седмици, 7 години, 49 години и 144 години; и в малки и големи Комуни и Братства с интензивен братски и приятелски живот по модела на Водния Клъстър. На този стадий Посветенят може да извиква сродната си душа или да я излъчва от себе си, да я уплътнява, миниатюризира или уголемява според желанието им.

Върховният Магистър – Майсторът Беинсà Дунò - има за задача да приключи работата на „Сардийската Църква” с център София - Петата Коренна раса на Братството на планетата Инлàния (Земята) и да начене формирането на „Филаделфийската Църква” - Шестата раса на Приятелството в славянството с център Кавказ, а после и „Лаодикийската Църква” - Седмата раса на Любовта в Америка, която ще добие истинско божествено злато в холическото тяло на човека (Благородството) - и с това мисията на пионерите- златотърсачи ще приключи.

Етносите и расите в беинсанската психофизиология нямат нищо общо с физическите раси, те имат своите духовни и божествени определения в съответните небесни народи, държави, светове и вселени. Словото е дало и разкрива спецификата на всеки божествен етнос в Битието.

БЪЛГАРИН във всемира е всеки, който обитава микросвета на квантово ниво, търси своя Учител, намира го и започва да учи („Сърце, чисто като кристал”).

СЛАВЯНИН (СЛОВЕНИН) е всеки, който лети по звездите, разпознава Словото Божие навсякъде през всички манвантари и слави Бога със Слово, Дело и Живот („Ум, светъл като слънцето”).

РУСИН е всеки човек, ангел и бог, който сваля Царството Божие на земята и по планетите и въдворява абсолютен мир, абсолютна радост, щастие, справедливост и блаженство между индивидите и народите. Центрове на тия царства са райовете в градини, които създава божествения русин за бременните, кърмещите и останалите майки с чиста кръв и висок вкус и идеал. Така той и Рицарите на Майките, заедно с Майките и децата стават способни да пътуват и гостуват из целия космос, да смаляват и разширяват душите си безкрайно („Душа, обширна като вселената”)-

ГРАЖДАНИН ОТ БЯЛАТА РАСА е всеки човек, ангел или бог с бяла аура и елмазена струна на Аза с диамантен характер, потопен във „вихрун” (милост и абсурд) и с холическо тяло от Чистота и Любов („Дух, мощен като Бога и едно с Бога”).

Човеците от Седмата раса с истинско благородство (самораздаване до „бозон” и „фермион” на земен език в момента) се зараждат днес в Америка, позната из цялата вселена като небесната божествена страна и държава АУМерика. Тя има друго име на ватан, но това тук е работен превод. Самораздаване докрай и на най-малките ни елементарни частици означава оставане само с искрата си Божия и събличане от всички външни обвивки, освобождаване от всички притежания и желания и потъване в татван (света на Абсолютния Дух), сливане с Бога или Цялото - Благия Дух. В татван „АУМериканецът” си отпочива от 12 до 17 милиарда години по земно време, за да се напълва периодично до холоса - и през Деня да изпълнява Волята Божия („Където БОГ ни прати, когото БОГ ни прати”).

 

ВЪПРОСИ СЛЕД ПЕТМИНУТКАТА ОТ ТАЗИ НОЩ (24-25 окт. 154 г.) – А може ли да се разкрият определенията за жълтата раса, червената раса, синята раса, виолетовата раса и пр.? И на отделните народи, ако може да се продължи вече казаното в Лекциите? – Може в други лекции и упражнения, за който присъства. Вие вече можете да трансмутирате в телата на различните небесни раси.

 

 

26.10.2018 г. 18,38 ч.

 

ОТНОВО ЗА СУБЕКТИВНОСТТА НА ЛОШИТЕ („в устата им логиката е не критерий, а палач”) : : Отново за ВЕЧНО ТЕЧАЩОТО СЛОВО:

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Ако един човек, като ме слуша, изопачава думите ми и се нахвърля върху мене, той е мъртъв, не е жив. Ако бих направил същото, и аз съм мъртъв. /.../ Не приписвайте на Бога качества, каквито Той не притежава. Не туряйте в устата на Бога думи, които Той никога не е казал./.../ Хората сами говорят от името на Бога както им понася. Слабият казва: „Така е рекъл Христос Така е рекъл Бог”... – ТИ казваш това, а не Бог. Всеки говори от името на Бога това, което е в негов интерес. Днес множество религиозни, сектанти, правоверни четат Евангелието и вадят само тия стихове, които им понасят - и започват да просвещават хората. Себе си представят за праведни, а тях – за големи грешници. Казвам: приятели, всички сте прави, но вашите шишета са толкова малки, че не могат да съберат даже една стомилионна част от водата на Истината. Не казвам, че не сте взели от водата на Истината, но тя не е всичката. Ако задържите тая вода във вашите малки шишета два-три месеца, тя ще се изпари или ще се развали. Тая вода трябва да се освежава, всеки ден да бъде прясна.” (1920.02.17и.свп.ВЕМ.ББ2006:176)

 

 

26.10.2018 г. 18,15 ч.

 

"Аз не минавам нито за проповедник, нито за схоластик, нито за философ, но за един прост събеседник. /.../ Аз не препоръчвам абсолютно въздържание. Не препоръчвам и абсолютен морал. – Защо? – Ако препоръчвам на хората абсолютно въздържание, ще излезе, че не вярвам на тяхната сила да се владеят. Ако им препоръчвам абсолютен морал, ще излезе, че ги считам за неморални. Ако ви уча на нещо, ще излезе, че сте глупави, че нищо не знаете. Аз само разисквам пред вас известни въпроси така, както са в разумната природа."

(1920.02.22.н.асж.ДВГ.С46:261)

 

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2246306028959312/

  

26.10.2018 г. 15,18 ч.

 

ОЩЕ ЗА ИСКРЕНОСТТА: : КЪДЕ МОЖЕ ДА СЕ НАМЕРИ ХРИСТОС : : КЪДЕ СЕ ПРОЯВЯВА ДУШАТА:

„Когато търсим Божественото, трябва да пристъпваме с всичката си искреност. От вас се иска абсолютна искреност, абсолютна чистота и абсолютно знание. Да намерите Божественото в себе си, това значи да намерите Христа. Освободете се от заблужденията и не питайте де е Христос и как може да Го намерите. Жената може да намери Христа в мъжа, а мъжът – в жената. Братът може да намери Христа в своята сестра, а сестрата – в брата си. Обаче който изгуби Любовта си, ще изгуби и Христа.”( 19 юни 1921, „Дойди след Мен ”)

"Сега, аз искам от вас следното нещо: Да бъдете ИСКРЕНИ към себе си, към своята душа. Всяка сутрин, в продължение на две седмици, със ставането си още, задайте си въпроса: „Искрен ли съм спрямо душата си? Готов ли съм през целия ден да извърша всичко онова, което душата ми желае и нашепва? И ако сгреша нещо, готов ли съм, без да се оправдавам, да се извиня пред нея, да кажа истината, както е в действителност?“ Значи щом направите някаква погрешка, нито я намалявайте, нито я увеличавайте, но констатирайте я пред душата си, както е, както и природата я констатирала. Тази искреност спрямо душата ви е необходимо условие за развиване и пробуждане на съзнанието ви, за да схващате нещата правилно, без никакво увеличаване или намаляване. ПОД ДУМАТА „ДУША“ РАЗБИРАМ БОЖЕСТВЕНОТО НАЧАЛО В ЧОВЕКА - ВИСШАТА МУ ПРОЯВА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ.” ( 10 май 1922, „Закон за енергиите”)

„Работата, която започвате, ще има резултати, ако се върши в името на Бога. В Негово име ще започнем и ще свършим определената работа. За това се изисква вътрешна чистота и ИСКРЕНОСТ. Започнете със закона на свободата. Всичко да решавате по закона на свободата и каквото започнете, да го свършите. Нека всеки да каже в себе си: „Без страх и тъмнина, с любов и със светлина!”( 2 март 1922, „Методи на природата”)

„/Умът трябва да е центриран САМО НА ЕДНО МЯСТО. Вие се разпилявате, затова иде голямата неприятност или голямата болест, за да предизвика това в нас ПРИНУДИТЕЛНО. А всеки може да си измисли СВОЙ метод./ Всеки един според метода, който има, да може да го използва и прилага. Зависи от вашата добросъвестност, вашата искреност и дълбокото ви желание.”(24.II.1922, „Двата пътя”) КОМЕНТАР: Това не значи 100% концентрация само на едно място. Пътят към съвършенството иска и разнообразен живот, разностарнни интереси и точно противоположни действия, за да се изграждаме интегрално. Целият въпрос е за това да отделяме много по-малко време и усилия, отколкото за най-главното, което сме си избрали и което съвпада с волята на Бога за нас. В най-скромния случай, пропорцията трябва да бъде 51:49, но това ще удължи реанимацията ни и ще отложи здравето и щастието за много далечно бъдеще. С нарастването на времето и усилията за главното, първият процент расте, а вторият намалява. Вторият обаче не бива да спада под 10 на сто или някъде там; най-лошо ще бъде ако спадне до 1%. Фатално – ако го няма и този 1%. На практика, и най-концентрираният човек трябва да си позволи поне един ден на стоте, когато да си позволи разнообразие и разпускане и да прави точтно обратното на това, което му е доминанта, ако е в рамките на волята Божия.

„Новото изисква от човека искреност и справедливост”( 20 април 1922 , „Силите на мозъка”)

„ИСКРЕНОСТ, ИСКРЕНОСТ се изисква! Души, БЛАГОРОДНИ души се изискват от съвременните хора! Като ти каже някой една дума, да знаеш, че това е ЧОВЕК - можеш да разчиташ на него.”( 28 октомври 1923, „Изпитвайте Писанията!”) КОМЕНТАР: Значи, разчитането не винаги е манталитет на изостанали души. Зависи кому разчитаме и за какво. И дали се разочароваме, ако нещата не се развият според очакванията ни. Тук Учителят е наблегнал на думата ЧОВЕК не само интонационно.

„Знаеш ли колко е отрадно да срещнеш един човек и като го погледнеш, в душата му да четеш една искреност, да няма никаква задкулисна мисъл? - Този човек каквото говори, това прави ”( 28.I.1934, „Огнената пещ”)

„Казвам: Ученикът трябва да се подложи на една вътрешна самоанализа. Онези от вас, които са готови за това, да започнат вече, но ИСКРЕНОСТ се изисква. Някой казва: „Аз ще се трудя колкото мога, колкото сили Бог ми е дал“. - Това не е език на ученика! Ученикът казва: „Аз мога да направя ВСИЧКО, каквото Учителят ми даде“. Учителят не може да ви даде задача, която не можете да разрешите. Бог не може да иска от вас невъзможни работи. Ако Бог ни туря на известни изпитания, те ще бъдат такива, които ще имат добри резултати, ще извлечем добри уроци. Следователно, всяко изпитание съответства на моята сила. Това изпитание ми е дадено като задача в живота, като един умствен акт, от който, след като го реша, ще стана по-силен.”( 20 август 1927, „Братя в единомислие ”)

„Ако в моите думи няма искреност, ако в ума ми има задни мисли, колкото и малко да е всичко туй, въпросът е решен. Това аз го наричам „подлост”. Защо да правя интриги, да очерням този, онзи? Човек трябва да бъде чист, абсолютно чист! ТОВА е морал!”( 25 ноември 1923 , „Ще хвърля мрежата”)

 

„Духовният човек се отличава с мир, търпение и чистота. Неговите постъпки са проникнати от искреност и справедливост.”( 8 декември 1935, „Трите книги”)

 

 

26.10.2018 г. 09,25 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Друго правило за ученика: да бъде искрен спрямо духа си, искрен спрямо душата си и искрен спрямо себе си. Или, на ваш език казано - искрен спрямо Баща си, искрен спрямо Майка си, искрен спрямо братята и сестрите си. Двата елемента - Бащата и Майката не ги виждате, те са горе, а остават само вашите братя и сестри, които виждате ТУК, НА ЗЕМЯТА.” (1920.02.17и.свп.ВЕМ.ББ2006:176)

ИСКРЕНОСТТА Е ИСКРÈНЕ! НЕ Е ЛИ ВСЯКА ЗВЕЗДА ЕДИН БЕНГАЛСКИ ОГЪН, КОЙТО СЕ САМОРАЗДАВА ДОКРАЙ НА ВСИЧКИ СТРАНИ И НА ВСИЧКИ? Ставаш видим за цялото небе и невидим за слепите.

ИСКРЕН КЪМ ДУХА СИ е всеки, който му дава свобода за творчество, добро, създателство и подвиг ПРИ ВСЕКИ НЕГОВ ИМПУЛС – без замисляне и незабавно.

ИСКРЕН КЪМ ДУШАТА СИ е онзи, който разпознава Сестрите и Братята си от Вечността и е способен да изпитва към тях умиление, благоговение, почитание, възхищение, уважение. Удовлетворява неуморно жаждата на душата да служи на ИСТИНСКИ сродните си души, но и на лишените, нещастните, омъчнените. Да се прекланя, да се покорява и да слугува не само на тия, от които се възхищава, но и на разномислещите.

ИСКРЕНИЯТ КЪМ СЕБЕ СИ е способен да признава поривите на сърцето си, т.е. на БОГА в себе си, и да ги удовлетворява без да спори с Него. С охота допуска изобилния Му и пълен живот.

А какво значи ИСКРЕНОСТ СПРЯМО БАЩА НИ, СПРЯМО УЧИТЕЛЯ? Ние всеки ден Го лъжем, че Го обичаме, а се покланяме на себе си и на авторитети. ИСКРЕНИ ЛИ СМЕ КЪМ МИЛАТА НИ МАЙКА, която ни е родила – Великата Разумна Природа? Малцина са тия, които не потъпкват нуждите и жаждите й. Къде отиде ИСКРЕНОСТТА НИ КЪМ БРАТЯТА И СЕСТРИТЕ НИ, след като крием от тях чувствата си или говорим зад гърба им? Ние всеки ден се виждаме с тях ТУК, НА ЗЕМЯТА, но не се изповядваме един пред друг. Не сме искрени да разкрием мъките и нуждите си и да не ходим вечно немили-недраги, газейки в океан от изворни води.

Всяко дете на Бога е родено да бъде ходещ извор, но нашата неискреност залъгва духа и душата ни, затваря даденото ни от Бога в залежали бутилки по складовете и сергиите. Има и тиражирани бутилки, бестселъри, но какво е съдържанието им? Лъжем Бога, Природата, Братята и Сестрите си, родени от Бога, за да се продаваме на клиенти и предпочетени. Искрени ли сме, за да си признаем, че имаме от такива някаква жалка материална или астрална изгода? Или изгода за егото ни, ласкаещо се от признанието на несъвършени и смъртни?

 

Дано някой познава поне един човек, който иска да получи признание от Баща си и Майка си и от ИСТИНСКИТЕ си Братя и Сестри, а не от случайни и кармични съучастници. И за това Признание да знае само сам той и само Този, Който го е родил.

 

 

27.10.2018 г. 23,56 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Христос никого не забравя. Не е било време в историята и живота на космоса Христос да е забравил някого. Това Го отличава от всички живи същества.” (1920.02.22.н.асж.ДВГ.С46:278)

 

 

 

27.10.2018 г. 22,49 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Аз съм виждал Христа, познавам Го добре, разговарял съм се с Него. Не съм срещал по-добро учение от Христовото, нито език по-добър от Неговия!. Това учение обхваща ВСИЧКО в своите предели. Това учение дава подтик на съвременното общество, на съвременната наука и държава. Голямото брожение в света се дължи на великия Христов Дух, Който работи в дълбините на цялото човечество, както и в дълбините на земята.” (1920.02.22.н.асж.ДВГ.С46:274) –

"В ДЪЛБИНИТЕ НА ЗЕМЯТА"... - Има християни и в ада, и сред вътрешноземните народи.

 

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2246895912233657/?epa=SEARCH_BOX

 

27.10.2018 г. 16,58 ч.

 

ЕДИН ОТ НАЙ-СИЛНИТЕ ФИЛМИ ПРОТИВ КАСАПСТВОТО И ТРУПОЯДСТВОТО. Само трябва да се разберем защо накрая има плакат и против "хетеросексима" - какво искат да кажат?

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: "Според мене, злото е месоядство, а доброто е плодоядство, а не вегетарианство. Месото, всякога в астралния свят, седи като емблема на злото." (8.III.1922, "Методи за укрепване на волята")

 

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2246869402236308/

 

27.10.2018 г. 16,06 ч.

 

ПАК ЗА ХОРАТА С УМ, СЪРЦЕ, ДУША И ДУХ. Сърцето и душата не искат да ядат месо поради съвест и милост, умът - понеже знае за смъртоносното му влияние, а духът има силата да се съпротиви на традицията.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Един ден го накарах да наточи малко вино от избата, а той отговори: „Ще ме извиниш, татко, не мога, въздържател съм. Ако е за друго нещо, готов съм десет километра далеч да отида, но вино не искам да точа.“ Друг ден го накарах да ми купи една кутия тютюн, а той пак ми каза: „Не мога, татко. Ако ме пратиш в гората за дърва, готов съм веднага да отида, но що се отнася до тютюн, не искам да купувам.“ Чудно нещо, не ме слуша вече този син. Най-после го помолих да отиде на пазара да купи месо на майка си, да наготви. – „Татко, и месо не мога да купя.“ Изправи се този ми ти син сред стаята, смел, решителен и казва: „Всичко мога да ви направя, но месо, тютюн и вино не мога да донеса!“ Погледнах сина си, стана ми горчиво защо не е готов да направи една жертва за баща си и за майка си. Исках да го наругая, но после се замислих: „Право е момчето. Той нищо не ми казва, не ме съди, не ме морализира, но намира, че има нещо неправилно в моя живот и не иска да следва този път. Като помислих добре, дадох му правото и видях, че е на по-добър път от мене. Стана ми радостно и приятно в душата, че има уважение към мене и към майка си, но има убеждение в себе си, има висок идеал, на който иска да издържа.“ (6 януари 1935, "Правият път")

 

 

27.10.2018 г. 13,53 ч.

 

ВЕЛИКОТО ПОСВЕЩЕНИЕ НА САМООПРЕДЕЛЕНИЕТО:

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: Христос казва: „Имам ключовете на ада и на смъртта.” В това, именно, се заключава Новото Учение - да разбираш законите на ада и на смъртта./.../ Безсмъртието подразбира да имаш ключа на ада и на смъртта. ТОВА значи да кажеш: „Аз съм жив!” Живият Господ ще бъде свидетел на всяка твоя постъпка. Като знаеш това, ще внимаваш за постъпките си. Всяка твоя постъпка да бъде права, защото си пред лицето на Бога, в Когото живееш. /.../ Нека всеки в Себе си каже: „Не дойдох да изпълня волята на Ивана, на Драгана, а дойдох да изпълня волята на Оня, Който ме е изпратил.” Иван, Драган, Стоян са ваши братя, няма защо да изпълнявате тяхната воля. Ще изпълнявате волята на Оня, Който ви е дал живот./.../ Всеки човек трябва да падне на земята като мъртъв, да мине през това, което Йоан е преживял. Докато не паднете "мъртви" като Йоана, докато вашето лично "аз", т.е. вашият егоизъм не умре, вие никога не можете да кажете като Христа: „Аз съм жив!” Всичко лично, всякакъв егоизъм трябва да падне на земята мъртъв! Не да изчезне, но да се подчини на Божественото - да се впрегне като вол, да служи за развитието на бъдещата култура. Цели осем хиляди години [200 милиона земни, пак според Учителя – б.р.] сме служили на егоизма – достатъчно е царувал той! Сега трябва да го сменим. С цял свят сме скарани само заради егоизма. Мъже и жени, приятели и приятелки, синове и дъщери - всички са скарани все заради ЛИЧНОТО в себе си. Някой казал нещо лошо за жена ти - и ти веднага се скарваш с него. – Защо се караш? – „Имам чест, имам достойнство!...” - Моето достойнство се заключава в това, което правя за своята ДУША; моето достойнство се заключава в ИСТИНАТА, на която служа; моето достойнство се заключава в ЛЮБОВТА, която нося в душата си; моето достойнство се заключава в ЖИВОТА, който е даден на мене и на всички хора."(1920.02.22.н.асж.ДВГ.С46:266-271)

 

 

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2246789252244323/?epa=SEARCH_BOX

 

 27.10.2018 г. 13,36 ч.

  

ОЩЕ ЕДИН ТЕСТ ЗА НАЛИЧИЕ НА ДУША: Само себе си ли слушаме и утвърдените авторитети – или разпознаваме Бога НАВСЯКЪДЕ?

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Важно е да се изнесе ИСТИНАТА. Който говори истината, той е истински човек, той е едно с Бога. АКО ЕДНО ДЕТЕ ГОВОРИ ИСТИНАТА, и него бих слушал, както и големия човек.”

 

(1920.02.22.н.асж.ДВГ.С46:270-271)

 

 

27.10.2018 г. 12,56 ч.

 

ИЗ ИЛЮСТРАЦИИТЕ КЪМ ПАПКИ „БЕЛИ ДОСИЕТА” И „ЧЕРНИ ДОСИЕТА” в лаптопа. В СЛУЧАЯ: „Докато татко правеше охлювите на скарата, аз целунах един, защото той беше сестричката ми Цецка, която умря от пневмония преди един месец”.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Вие ОЩЕ не живеете за душата си. Колко пъти сте я впрягали в неща, които не са по естеството ù! Срещнете някого, казвате му няколко обидни думи… - Така вие обиждате СВОЯТА душа. Не е позволено душите да се обиждат. Трябва да сме нежни, деликатни, както Бог е деликатен към нас.” (1920.02.22.н.асж.ДВГ.С46: 270)

 

В „Бели досиета” - повечето куриози - има и такъв случай. Някъде по Адриатика едно момиченце било ужасено в ресторанта, че вадят живи раци от басейнчето и ги варят. Помолило баща си да откупи един рак. Той откупил всички и отишли на реката, за да ги пусне дъщеричката му живи на свобода. В тия досиета са включени само съобщения за истински случаи. Например, за вълците, които акуширали жена-родилка в снега; за Джеймс Харисън, който дарил кръв над 1000 пъти, спасявайки над 2 милиона неродени бебета от Резус заболяване. За журналиста Джош Палър Лин, който дал 100 долара на един окаян бездомник, за да проследи какво ще прави с тях, мислейки, че ще си купи алкохол. Но бездомникът купил цяла кошница храни за гладуващите и им ги раздал, казвайки после на журналиста: „Има неща, които не се купуват с пари. Получавам щастие от това, което правя!”. Във връзка с този трогателен случай, читателите на Джош стартирли камапания да съберат над 140 000 долара, за да помогнат на бездомника да започне живота си начисто. За Брайън Дос от Охайо, който отгледал пате в брадата си… За една обява в Япония, че някой си продава родителите си на изгодна цена - явило са младо семейство, които били изгубили своите родители при катастрофа и решили да купят тия родители от обявата, за да могат да се грижат за тях и да има обич и любов в голямото им ново семейство, но като отишли на адреса, оказало се, че обявата е пусната от самите старец и старица – баснолсловно богати японци, които търсели по този начин добри хора, за да ги унаследят. Има в „Бели досиета” и снимка със сведения пак за един японец – Наото Мацушима, - който останал да живее в зона със опасна радиация след аварията във Фукушима, за да се грижи за изоставените животни там. За едно момче, което носило три години сакатия си съученик на гърба си до училище и обратно, и навсякъде – и.т.н. За черните досиета тук няма да говорим. Едно от тях е документален едночасов видеозапис от една станциия в Нюйоркското метро – експеримент на виртуоза цигулар Джошуа Бел. Той свири с цялата си душа, а зомбираните американци със стотици минават забързани край него и това не им прави никакво впечатление. През цялото време се спират само трима-четирима да го слушат (тест за монада…)

 

 

27.10.2018 г. 08,10 ч.

 

УСЛОВИЯ И МЕТОДИ ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЯСНОВИДСТВО. Самоопределение към Бога. Плюсовете на полуквадрата. Внезапните промени. Усилване на светлината.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „КАТО СЕ ОПРЕДЕЛИТЕ ДА СЛУЖИТЕ НА БОГА, ще забележите над очите си, под ъгъл от 45°, една постоянна светлина, която ту се увеличава, ту се намалява. Това ще зависи от вашата вяра. Докато тая светлина е пред вас, нищо не може да ви нападне – всякога ще бъдете живи. Тая светлина иде от Източника на живота. /…/ ВЕЛИК е духовният свят, но за него са нужни подготвени хора, които могат да се справят с бързите промени в живота. Например, намирате се във физическия свят, осветен от слънцето. Изведнъж светлината се изгубва и вие изпадате в пълен мрак. Ако не се уплашите, след малко ще видите една слаба светлина, която постепенно ще се увеличава. Вие ще започнете да различавате друг свят пред себе си, подобен на физическия, с полета, гори и планини, подобни на тия, които познавате. Навсякъде виждате светлина, по-мека от слънчевата. Това може да продължи две-три минути и след туй дохождате в първоначалното си състояние." (1920.02.22.н.асж.ДВГ.С46:267-268)

КОМЕНТАР: В друга беседа казва, че ако имаме източник на светлина, която може постепенно да се усилва до много голяма светимост така, че очите ни да се акомодират, в даден момент ще почнем да виждаме другия свят. Кубрат Томов бе обещал да подсигури такъв светлинен източник, за да правим този опит колективно. С него първо провеждахме успешни телепатични сеанси, после той в БАН конструира устройството на Кирлиян, с което виждахме излъчванията на биоплазмата. Също, един приятел бе започнал да конструира холотелескоп от азбестова сфера по подробни указания отгоре и каза че „това нещо започва да работи”. Но втората част от описанието не бе дадена, тъй като на задочници такива познания не се поверяват – изисква се редовно обучение на място минимум 25 години в страна, която има архайски планини и Златен Облак над нея. Всеки има различни вкусове, съображения цели и идеали, затова живее на съответните места със съответните хора.

Учителят много преди египтяните, Кастанеда и нагуалите провежда с учениците си и опита за разфокусиране на очите, гледайки надалече – тогава близките обекти започнат да светят. Това бе описано и в „Селестинското пророчество”. Класическият метод за концентиране в светла точка или свещ също дава резултат, като наистина се получава ефектът на просветляване и потъмняване на пространството до постигане на ясновидство. Това става естествено чрез гледане в слънцето при изгрева му. Ако човек може да не мигне от момента на появата му до излизането на целия диск и да гледа в него още 15 секунди, при затварянето на очите, дори и без да са ясновидци, повечето хора виждат един след друг три светещи образа, всяка сутрин различни и различни за всеки. Те са указания и символи от Духа на Слънцето ни Хо (Демиѐл) за индивидуалната програма на човека за деня, но трябва да разбираме от симвология или да си водим бележки с години, без пропускане на изгрев дори и при облачно време, за да и са правим връзките и да натрупваме опит.

Тия „ефекти” и пробуждането на различните степени на ясновидството в Школата са успешни, ако дълги години човек си ляга и заспива вечер рано - непременно в 10 ч. вечерта трябва да сме заспали. Тогава хващаме „третия влак” и при излъчването ни нощем имаме достъп в рамките на Слънчевата система. Ако заспим от 22 ч. до полунощ, оставаме само в астрала и започват неприятностите, особено ако сме вечеряли след залез слънце. А заспиване след 12 ч. през нощта е драмата на „бухалите” - колкото и да са „духовни”, „окултисти” и интелектуалци, те пропадат в ада и там им се случват неща, които не са за описване. Всеки от нас е изпадал там в такива случаи и знаем какво е. Особено страшно, опасно и болезнено е, ако сме наркомани, пушачи, злоезични и месоядци и сме взимали алкохол.

При заспиване вечер преди 8 ч. имаме достъп навсякъде в рамките на галактиката ни, а ако сме заспали преди залез слънце и не сме яли от обед нататък, в случай че виждаме ангела си водач или сме заспали с опитен инструктор, можем да пътуваме из цялата Стара Вселена. В случай, че нощем възлизаме съзнателно или свръхсъзнателно в Школата, където Учителят никога не отсъства или оставя хабилитирани заместници, с тях имаме достъп и до Новата Земя и Новата Вселена. Опитано е също и естественото събуждане на съответните категории Ученици: не по-късно от 5 ч. сутринта се събуждат без будилник учениците от Общия окултен клас; в 3 ч. сутринта - учениците от Специалния клас; в 1 ч. - тези от Извънредния клас („Лилитките”, Новите Еви и Еврдики и пр., където една от тях, ако сме с нея и на земята, и на небето, защото ни е сродната душа или сродна от Веригата, поема ролята на Беатриче и ни е водач в ясновселената, като развива яснофизата ни).

ВЕДНАГА след полунощ се събуждат естествено студентите от Евродоровия клас и от още по-високите, понеже са от тия, които са заспали където трябва и с когото трябва преди залез слънце. Тогава се пробужда епифизата (хиперфизата) и се пътува из хипервселената (живовселената - Христòвата Вселена).

Трябва да се знае, че наблюдаването на най-ранното зазоряване, когато се явява виолетовата и модросинята виделина, развива херувимното и универсалното тяло на ученика под влиянието на Уран и Водолея, така се пътува из универсума (физическата вселена). А по-късно съзерцаването на бледозеленото небе на изток при зората преди изгрева и после на розовото развива серафимното и холическото тяло на човека във вибрациите на Нептун и Рибите и се задейства холифизата – влиза се в холивселената `(цялвслената).

Атмическото тяло се пробужда само при наблюдаване на слънчавия изгрев и тогава се включват енергиите на Плутон и Овена, активира се тотфизата, влизаме в тотвселената. Божествата алохùми влизат през очите ни във фотонните си тела и осветяват цялото ни тяло, изгонват тъмните духове и болестите, подготвят ни за подмладяване и възкресение - и пр. Най силен е първият алохим (фотон), който влиза в очите ни с първия слънчев лъч при изгрева; при това е важно в кое око е влязъл.

ПРИ ПИСАНЕТО НА ТОЗИ ТЕКСТ В УЪРДА НЕЕДНОКРАТНО СЕ СМЕНЯХА САМИ СТИЛОВЕТЕ И ЦВЕТОВЕТЕ НА ШРИФТА, КАКТО СЕ СЛУЧВА НЕЕДНОКРАТНО ПРИ ЗАНИМАНИЯ СЪС СЛОВОТО. Във фейсбука още няма опции за цветове и шрифтове. Имали сме случай един цветен принтер да принтира повече от 150 страници, въпреки че пред очевидци вадихме мастилниците на няколко пъти - абсолютно празни.

ЕТО ЕДНО ПЪТУВАНЕ ИЗ НОВАТА ВСЕЛЕНА, което тук е включвано неведнъж:

http://neobyatnotogovori.com/index.php?idpub=963&book=26

http://toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/AP4.14-%c5%9e%c3%bckr%c3%bc%20El%c3%a7in%20-%20iz%20'Svetlosin,%20oranjev'.mp3

http://toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/AP4.43-Enoch%20Arnold%20Bennett%20-%20iz%20romana%20'Prosvetlenie'.mp3

http://toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/AP4.44.A-Vera%20Krijanovskaya%20-%20iz%20Pentalogiyata.mp3

 

http://toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/AP4.44.B-Vera%20Krijanovskaya%20-%20iz%20Pentalogiyata.mp3

 

 

 

28.10.2018 г. 22,53 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Писанието казва: "Да мълчи земята, за да говори БОГ!" Мълчанието е ПЪРВОТО правило във всяко училище: когато дойдат учениците в училището, а след тях влезе УЧИТЕЛЯТ, всички ученици млъкват, за да говори УЧИТЕЛЯТ. Затова, когато заговори тази божествена Майка, всички трябва да млъкнат. По някой път тя насила ни заставя да мълчим. Тя ни изпраща едно голямо нещастие и с това ни казва: "Мълчи!". Тогава ти казваш: "Нямам разположение да говоря…" и започваш да размишляваш. Мислиш, мислиш, и най-после казваш: "Животът ИМА смисъл!". - В това мълчание ти си чул гласа на твоята Майка, който идва от дълбочините на душата. Този глас е спокоен и той ще ти проговори ТАКА тихо и нежно, както никой друг глас не ти е говорил. Но кога ще ти проговори този глас? - Когато човек е минал през най-големите мъки и страдания и след като е напълнил десет джобура със сълзи. Проговарянето на този глас ние наричаме тук на земята „любов”, „обич” и т.н. Този глас предизвиква в човека моментално магическа промяна. Ти може да си бил най-оскърбеният, най-огорченият човек на земята, може да си бил на умиране, но проговори ли ти този глас, у теб се явява едно СЪЖИВЯВАНЕ." (1920.02.22и.вем.ВеМ.ББ2006:183-184)

 

 

28.10.2018 г. 21,53 ч.

 

ОЩЕ ДВА ТЕСТА ЗА НАЛИЧИЕ НА ДУША В ЧОВЕКА: НЕ ИСКА ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ИСТИНАТА И СЕ ПРИМИРЯВА СЪС ВСИЧКИ (разбира се, не говорим за овчето съзнание…):

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Вие ще запитате: "Откъде ще знаем коя е правата мисъл?" - Това не се доказва. Това е един ЗАКОН, вложен още в началото у човека - способността душата му да мисли правилно. И тъй, понеже душата всякога мисли право, няма какво да доказвам нещо. Всеки може да го опита, стига да се върне към положението, от което се е отклонил - това е достатъчно. Какъв ще бъде първият резултат от тази права мисъл у теб? - Щом дойдеш до положението да изпиташ тази права мисъл у себе си, всички мрачни мисли ще те изоставят, в ума ти ще се появи една светлина и ти ще започнеш да се примиряваш с всички."

(1920.02.22и.Великата Майка.ВеМ.ББ2006:183-184)

 

 

28.10.2018 г. 19,31 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „А тя е ВЕЛИКА, ВЕЛИКА е вашата Майка-Природа! И вие, които обичате да вдигате шум, трябва да знаете, че без да ви изобличавам, мога да се оплача на Майка ви и ще ù кажа да ви хване с трите си пръста. И тогава мъж или жена, момък или мома - да му мислят! Тя ще ви попипа и ще каже: "Аз да се УЧИТЕ ли ви пратих - или да философствате, да слугувате или да заповядвате?.../.../ В окултизма знаят Отца като Майка. Той е Любовта, но не както вие разбирате тази Майка-Любов. Дори и не помисляйте да сравнявате тази Божествена Майка с любовта, която вие познавате. Няма образ, с който да сравним това понятие. Аз я наричам "Божествена Майка" не в смисъл, че родила Бога. Окултната Школа разбира Божествената Майка като същина на всичко живо в света."

 

(1920.02.22и.вем.ВеМ.ББ2006:182)

 

 

28.10.2018 г. 17,42 ч.

 

"Под "Бог" подразбирам МАЙКАТА, ЖИВАТА ПРИРОДА."

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Когато в миналата си беседа казах, че онзи от вас, който не е готов да следва, кракът му да не стъпва в Окултната школа, подразбирам да не си слагате крака в Школата на тази ваша Майка, понеже Тя ще ви изхвърли навън по всички правила на изкуството. Можеш да влезеш в нея, но ще влезеш със всичкото смирение на душата си И ЩЕ ГОВОРИШ МЕКО И НЕЖНО. Всяка груба интонация НА УМА И ДУШАТА ТИ ще привлече всички противодействащи сили и ти ще се спънеш в Пътя си. В Стария Завет се казва: " Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат." - Под "Бог" подразбирам МАЙКАТА, ЖИВАТА ПРИРОДА. Как изразява Майката това свое противене? - Живата Природа се противи на своите горделиви деца като ги хваща с трите си пръста, дига ги нагоре, после ги хвърля и казва: "Вие познавате ли ме, знаете ли какво мога да направя с вас, ще се гневите ли?! Аз мога от един човек да направя най-малкото микроскопическо животно!" Вие ще кажете: "Не, човек не може да се върне назад в своята еволюция и да стане животно…" Не е вярно - човек може да се върне в своята еволюция, и то по всички правила на този велик закон на Майката! Християните казват: "Човек, който се е родил веднъж човек, остава си винаги човек". Да, но ако престъпи правилата на Майката, Тя ще го върне назад и тогава той ще започне едно дълго пътешествие от форма във форма - и ще минат милиони години, докато се пречисти. Докато мине през този път, той ще напълни десет джобура * със сълзи, ще продължи да носи своите възпоменания за тях, та срещне ли го някой и го запита: "Ти няма ли да сгрешаваш вече?", той ще му отговори: "Ти пълнил ли си джобури със сълзи?..."

(1920.02.22и.Великата Майка.ВеМ.ББ2006:181)

 

 

 

28.10.2018 г. 17,18 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Там, дето има противоречия, животът е ЗАПОЧНАЛ. Това е един признак, по който се познава, че истинският живот на Ученика е започнал. Няма ли противоречие, вие сте далеч от Истината.” (1920.02.22и.вем.ВеМ.ББ2006:180-181)

 

ДА КАЖЕМ – ПРОТИВОРЕЧИЕ МЕЖДУ МИСИЯТА НИ И ЛИЧНИЯ НИ ЖИВОТ. Ами ако Бог иска от нас и да сме перфектни и в двете?

 

 

 

28.10.2018 г. 15,55 ч.

 

ЦЪРКВИ, БРАТСТВА, АУДИТОРИИ, КУРСОВЕ, ШКОЛИ, АШРАМИ, ПАРТИИ, АСТРАЛНИ И ТЪРГОВСКИ КОМБИНИ… ХВАНАТИ ЗА РЪЦЕ, МНОГО ХУБАВО… НО ПОД КАКЪВ ЕГРЕГОР? КОЙ ЗА КОГО И ЗА КАКВО СЕ ПРЕДСТАВЯ? КАКВО ТИ ПРЕДЛАГА? КАКВО ТИ ИСКА? МОЖЕШ ЛИ ДА СЕ ОТКЪСНЕШ?

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „И тъй, ако вие искате да се самовъзпитавате, най-първо трябва да определите откъде се дирижират идеите, които имате и които ви вълнуват. Някой ще каже: "Аз вярвам в това и това…", но то още не те спасява. И глупавите вярват. Имайте предвид, че всички наши постъпки и идеи на земята определят бъдещето ни. Може някоя сегашна мисъл да определи бъдещия ви живот след хиляда години. Затова имайте предвид,че каквото вършите сега, вършите го за себе си. Черните братя, когато искат да поставят някого в грях, биват с него много любезни, учтиви, докато му турят юлара на главата. Но турят ли му юлара, подкарват го напред и с остена го побутват. Тогава започва т.нар. „черна съдба.”

(1920.02.22и.вем.ВеМ.ББ2006:179-180)

 

 

 

28.10.2018 г. 14,14 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Белите маги в Бялата Окултна Школа употребяват топлината против омразата, а черните маги употребяват студа за усилване на омразата. Преводът на топлината е обичта.” (1920.02.22и.вем.ВеМ.ББ 2006:179)

 

ИМА МНОГО ЧЕРНИ УЧЕНИЯ И МАГИ, облечени в светли дрехи, но тяхната цел е да смразят човека и да го накарат да се ужасява от топлината на сърцето.

 

 

https://www.facebook.com/ezopage/videos/657392181289797/UzpfSTEwMDAwNzM5ODEwNTQ5NDoyMjQ3MzI3NzYyMTkwNDcy/?epa=SEARCH_BOX

  

28.10.2018 г. 10,56 ч.

 

 

Със сърдечна благодарност към Ренета за този клип! Известна история и от народа, и от Толстой, от Учителя и пр. "ДВАМА ИЛИ ТРИМА"... Ако знаехме какво значи това и как се прави, много по-големи чудеса щяха да стават.

 

 

28.10.2018 г. 10,31 ч.

 

ВЕЛИКАТА НИ МАЙКА Е БЕЗКРАЙНО НЕЖНА И ГРИЖОВНА, не може да извърши никакво насилие. Обаче тя има един непробиваем щит, който връща върху нас всичките ни лъжи, грубости, несправедливости, безлюбия, безразличия и насилия. С пълно право можем да го сравним с щита на богиня Атина и с ужаса, с който Медуза Горгона поразява всички, които се борят с Бога, Любовта, Природата:

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Нашата Велика Майка-Природа ограничава постоянно своите деца по всички правила, които тя притежава. Имайте предвид, че тя е безпощадно груба. Никои окултисти не трябва да се самоизмамват и да мислят, че това ще мине за тях незабелязано. Когато тази Божествена Майка те хване, тя ще те прекара през всички правила на възпитанието, без да й мръдне окото!"(1920.02.22и.вем.ВеМ.ББ2006:177)

 

 

 

http://toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/AP4.41-Jerome%20Salinger%20-%20Tedy.mp3

  

28.10.2018 г. 09,24 ч.

 

С благодарност към Стоян и Дани за този пост! От Словото знаем, че има 49 вида логика, а над тях е Алогиката, Абсурдът. Но да се обърнем към „класиката”:

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Има две логики в света: едната – логика на Истината, а другата – логика на лъжата. Те вървят по два различни закона. Има една логика на безправието, има една логика на вечната Правда в света. Има една логика на грозотата, има една логика на красотата." (4.Х.1942, „Хармония и дисхармония”)

„Логика, която няма отношение към човешкия ум, отношение към човешкото сърце, това не е логика. Това е алогичност.”( 18 май 1941, „Една дума”)

„На земята имате науката логика, която учи хората правилно да говорят и правилно да мислят и разсъждават. Обаче в божествения свят няма такава наука логика. Поне според съжденията на тези същества там. Те считат науката логика като наука за слепите. Само слепият може да има логика. Там има една наука, подобна на логиката. Аз я наричам "разумно съпоставяне на всички неща на тяхното място". /…/ Сега вие може да си теглите заключение каквото искате, но казвам, че такава наука логика, каквато има за слепите на земята, няма в невидимия свят. Ако попитате има ли женитба там, и женитба няма, но има едно отношение, едно съпоставяне, подобно на женитбата. Но точно такава, каквато е тука, на земята, няма.”( 15 декември 1929, „Да ви даде”)

„Аз ни най-малко не искам да си служи с логиката на земята. Земната логика нищо не струва. В бъдеще ще имаме не математика, но параматематика. Не логика, но паралогика.”(15 декември 1935, „ Да се не изгуби нищо”)

„/Някой/ казва, като умре как щял да бъде щастлив… Чудно нещо! - Той като жив не е щастлив, че като умре ще е щастлив… Логика! Щастието е качество на ЖИВОТА, не е качество на смъртта.”( 10.XII.1933, „Земята на живите”)

„По някой път имате една такава дървена философия, дървена логика.”(13.IX.1936, „Вътрешният говор и вътрешното слушане. Вътрешната мистична връзка”)

„Трябва да знаете какво нещо е божественият език, божествената логика.”(20 май 1923, „Закон на контрастите”)

„Никаква философия, никаква логика не е в състояние да измени природата!”( 26 февруари 1920, „Великата Майка”)

„Първо трябва да разберете СВОЯ живот, СВОЯ ум и сърце, а ПОСЛЕ ще говорите за живота на другите хора и за вечния живот. Ако не разбирате близките неща, далечните съвсем няма да разберете. Прескочите ли близките неща, вашата математика ще бъде лишена от логика, съдържание и смисъл.”( 3 април 1921, „Храненето - условие за вечен живот”)

 

„Съврѣменната логика казва, че ако една отъ прѣдсилкитѣ на логическото заключение не е вѣрна, и цѣлото заключение не е вѣрно. Азъ пъкъ казвамъ: прѣдсилката може да е вѣрна, може и самото заключение да е вѣрно, но мисъльта да не е вѣрна. Има много заключения, които сѫ вѣрни на земята, но не сѫ вѣрни за самата Истина. Нашата логика не е логика на Небето.”(5 юли 1925, „И обхождаше Исусъ всичка Галилея”)

 

 

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2248188892104359/?epa=SEARCH_BOX

  

29.10.2018 г. 22,30 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Ще ви дам едно малко пояснение, за да обръщате внимание на облаците, да се свързвате с тях и да не мислите, че те са мъртви, а да ги считате винаги като живи. /…/ Съвременните хора днес са изтощени, издребнели, защото не излизат да наблюдават небето, а се обръщат само към земята - към това, което самите те са създали, а то е дребнаво. Ако хората излизаха да наблюдават небето, облаците и звездите, тяхното настроение щеше да се измени.” :."(1920.02.22и.вем.ВеМ.ББ2006:188)

ИМАШЕ ЕДНО ПРЕЛЕСТНО МАЛКО СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ ДОБРИЦА ЦЕСАРИЧ, предавам го в проза: „Изведнъж от хоризонта се заиздига едно малко облаче – сякаш към Бога отиваше, розовеейки. А хората въобще не го видяха, защото гледаха към земята, мислейки за нещо земно”.

 

АКО РАЗГОВАРЯМЕ С ЛЮБОВ С НЯКОЙ ОБЛАК, той се разтопява от щастие и изчезва – опитайте! Може и да го движите по небето, ако не изчезне… Друг път добива форма, с която иска да ни каже нещо. В „Пътуване извън тялото” Робърт Монро описва свое истинско преживяване: слял се е с един облак и разбрал, че той е живо същество. Който е чел книгите му, сигурно помни и случая как се е слял астрално и с една жена от разстояние и преживяването е било несравнимо.

 

 

29.10.2018 г. 20,33 ч.

 

КОЙТО СИ МИСЛИ, ЧЕ МАЙКАТА БОЖИЯ И СИНЪТ НЕ СА САМ БОГ, КАКТО И ВСЯКО ЕДНО СТРАДАЩО И ОМЪЧНЕНО СЪЗДАНИЕ, нека си изгори дипломата по теология и отиде да чука камъни. КОЙТО СИ МИСЛИ, ЧЕ ДА СИ НИКОЙ И ДА КЪРВИШ ЗА ДРУГИТЕ е нещо друго, освен БОГ, нека… (тука вече не идват никакви думи). Има Някой Друг, който може да обяснява по-добре. ЕТО от Него ОЩЕ ДВЕ ИЗНАНАДИ В СЛОВОТО: 1.Абсолютно всичко е разумно и предвидено до най-малките подробности; 2.Още нямаме никаква воля:

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „И тъй, разумният ученик трябва да разбира добре причините и последствията на всяко нещо и да знае следното: животът е определен много разумно, в него няма никакви изключения, никакви случайности, всичко е предвидено до най-малките подробности. Това не е ограничение на човешката воля, защото на този стадий, на който се намирате ВИЕ НЯМАТЕ ОЩЕ НИКАКВА ВОЛЯ. Казвам ви ИСТИНАТА. Аз намирам, че воля има само този човек, който, като го обидят, може да прости. Воля има този човек, който помага на някой паднал, макар и да има много работа.."(1920.02.22и.вем.ВеМ.ББ2006:186)

ПО ПЪРВИЯ ВЪПРОС има още немалко твърдения в беседите, включително и по-различни. В смисъл, че предопределеното може са се изменя по естество и по време, в зависимост от свободната ни воля или внезапните хрумвания на Бога . ПО ВТОРИЯ има резон да запитаме ПЪРВО СЕБЕ СИ: - Простихме ли на всички, които ни обидиха? - Дали и ние не сме като еднопосочните духовни мотриси или ешелони с грамаден тонаж и инерция, за които е невъзможно да намалят скорост и да спрат заради проблемите или делото на някой друг? Дори за да се заинтересуват от другия поне за минута през целия си живот, камо ли да качат и негов товар по пътя си или да се прикачат към неговата мотриса и състава му с друга скорост и друг маршрут, без да удрят спирачки или да дават на заден с всичките си мощности.

Значи, духовната инерция на функционера и индивидуалиста, колкото и да е впечатляваща, още не означава ВОЛЯ. Понеже ВОЛЯТА, в духа на казаното от Учителя, е СОЦИАЛНА категория. Социална В ИМАНЕНТНИЯ смисъл на социалността – ОБМЕН, ГОСТУВАНИЯ, БРАТСТВО, СЪТРУДНИЧЕСТВО, ВЗАИМНО ЛАНСИРАНЕ, ВЗАИМНО ПОДПОМАГАНЕ И ОТСТЪПВАНЕ ВЪВ ВСИЧКО, САМОЖЕРТВИ, ВЗАИМНО СЛУГУВАНЕ. Инак комбинацията авторитет-публика може много да прилича някому на социалност, но не е. Толкова социален е и високоговорителят на стълба, даже и да е от по-съвършените модели - с въпроси и отговори след пледоарията. Той ще си остане на сцената с целия си тонаж и авторитет - само той ще отговаря на „невежите”, няма да остави някого да говори повече от него. Няма да си определи дни за слушателство ДРУГАДЕ - да седне тепърва на последния чин да записва какво говори някой друг, който СЪЩО има ум. Няма и за миг да допусне, че може да стане ПОСЛУШНИК някъде. Ако не завинаги, то поне един ден в месеца, един ден в годината; веднъж на 28 години; един час през целия си живот. Такива ги връщат на поправителни с манвантари пред вратите на рая – на истинския рай: НОВАТА ЗЕМЯ И НОВОТО НЕБЕ. Нямат сертификат на лицето и черепа си с „отлùчен” по смирение, почитание, уважение, преклонение, поклонение, смиление, прислужничество.

ПОСВЕЩЕНИЕТО „ВЛЪХВА” е за Светиите, Младенците и Учителите в ЦЕНТЪРА на Пентаграма, които вече са завършили човешката си еволюция. Но по същество, подготовката за него започва още от Седмата степен (Второто Посвещение на Смирението при ученика). Постигнато е ВТОРОТО Преломление на егото, когато ставаш апостол в помощ НА НЯКОЙ ДРУГ В ЧОВЕШКА ФОРМА, ПО-НАПРЕДНАЛ ОТ ТЕБ, а не все на себе си или на твоя Бог отвътре. Не само приемаш в ума си, че може да има и по-напреднали, по-свързани с Бога от теб, но и ги РАЗПОЗНАВАШ. Искаш да мълчиш и да се учиш, да им служиш. Да служиш и на класà им, и на униженините и оскърбените. Проповядваш, само когато си сам и с мисия навънка; но пред нозете на по-съвършения се превръщаш в слух, изтривалка, пищимал. Най-щастливия пищимал във вселената! Ако на някоя планета до този момент си бил първият гений, при срещата с по-съвършен (понеже имаш и душа, а не само дух и ум), ти му отдаваш незабавно и до края на живота си И ЦАРСТВОТО СИ, И СИЛАТА СИ, И СЛАВАТА СИ. В теб се е родил САМ БОГ: ОБОЖАНИЕ, СЛУГИНСТВО, ТРЪНЕН ВЕНЕЦ, БЛАГОГОВЕНИЕ. Най-странното – не към себе си и СВОЯТА дейност и истина или истините на авторитетите, но към Божественото в слабите и различните. Най-после, след рой векове, изживени напразно, разбираш една от най-трудните аксиоми на Словото Божие: „ЛИПСАТА НА САМОЧУВСТВИЕ – ПЪРВООСНОВАТА НА ЖИВОТА”.

 

Всъщност, Влъхвата пръв след Учителя става ЕДНО С БОГА И МОЩЕН КАТО БОГА. Не за друго, а понеже става МАЙКА. Изгърбва се не само за да си поднесе даровете и да поднесе целия себе си на Бога, на различните и безпомощните, НО И ЗА ДА МИЕ ПОДА. А както разбрахме, Бог е МАЙКА. И като Абсолют, и като Всезнаещ, Творец и Създател, Той е ПО-МАЛКО щастлив. Най-голямото щастие и блаженство е да си НИКОЙ, за да можеш ДА КЪРВИШ ЗА ДРУГИТЕ; да сменяш памперсите на ония, които вече пъплят и искат да са „някой”. Не ги биеш като се оцапват - даже ги целуваш, защото за Майката И ТОВА мирише хубаво… Идиотът по еволюция, т.е. по инволюция, ще те направи на нищо, като си оцапан; обаче Майка ти, тоест БОГ ще плаче от щастие, че има силата да те изкъпе, преповие и разцелува.

 

 

29.10.2018 г. 13,36 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „У вас може да се зароди понякога желание да поправите някого. В Окултната Школа не се позволява никой никого да поправя! Това е ОБИДА! /…/ Мислите ли, че на онзи господин, който се е разгневил, господарят му не е предопределил това действие? Мислите ли, че трябва да затворите онази канализация, през която излизат всички нечистотии? - Не, вие с това ще създадете най-голямото нещастие на хората! Онзи човек, който се гневи, е един КАНАЛ - затова, нека изтекат през него всички нечистотии, не го спирайте. Този твой брат, който се гневи, днес е ДЕЖУРЕН, бълва толкова много неща, затова ти му кажи: "Братко, ти днес извършваш една велика работа - изхвърляш нечистотии и с това помагаш на толкова хиляди хора." Ако ти не разбираш нещата по този начин, утре ТИ ще станеш дежурен."(1920.02.22и.вем.ВеМ.ББ2006:186)

 

https://www.facebook.com/RMworldmusic/videos/1180128515468435/UzpfSTEwMDAwNzM5ODEwNTQ5NDoyMjQ3ODgzMDgyMTM0OTQw/?epa=SEARCH_BOX

 

 

 

 

29.10.2018 г. 11,03 ч.

 

ПАК МАЛКО ЗА НАСТРОЕНИЕ ДНЕС – БЛАГОДАРЕНИЕ НА МИЛАТА СВЕТЛА ОТ ВИЕНА:

Светско-несветско, бароково-рококово и пр., но в някои дни и часове по Програмата на Школата и редовно горе на небето това е неизбежно, ако искаме да сме вечно млади… По Програмата тук това се пада във вторник в определени астрологически часове. Където може без пари; където не - със заплащане, - взимаме съответните дрехи от операта, музикалния театър, театрите… Или шивачките и шивачите - да се спрятат да направят наш гардероб! Който е учил танци – вòди ни; като няма – плащаме на професионал от операта. Като се видим в различни дрехи от епохите и затанцуваме различните танци, съвсем друго е! Втората седмица след новолунието са пада при нас за българските народни танци, хора и ръченици, за българските обичаи. Преработваме ги, както и песните, да се махне адското от тях и да остане само това, което ще остане на Новата Земя, в Новата Вселена.

УЧИТЕЛЯТ: „Казвам: трябва да имаме ред упражнения, в които може да се урегулират тия течения на мозъка, теченията на гърдите и теченията на стомаха. Казвам: в новите времена хората вече, без да знаят тия закони, започнаха тези изкуства - танците. Онези хора, които играят, са здрави. Щом човек престане да играе, той заболява. Да ходим в красота, в сила и обич!” (28 декември, 1938, „Физически, духовни и умствени нужди”)

ЕТО КЪДЕ БИЛО ЗА ЯРМИЛА В БЕСЕДИТЕ - в същата беседа! Тъй прекрасна бе тя и до последните си години! Професионална балерина, която си запази линията и в дълбока старост. За една случка с нея знаехме само от Венно, който й беше съпруг и съученик от Школата. Когато я завел на поляната за пръв път, било още рано и музикантите репетирали. Тя никога не била виждала паневритмията, но изведнъж я затанцувала по музиката с АБСОЛТНО СЪЩИТЕ ДВИЖЕНИЯ! Учителят бил там, видял я и казал: „Виждате ли каква дълбока вътрешна връзка има между музика и движение в Паневритмията!”

 

ЕТО СЕГА И ДУМИТЕ МУ ОТ СЪЩАТА БЕСЕДА: „Сега скоро дойде една чехкиня, която даваше упражнения за танците. Целият живот не е нищо друго, освен танц! Ходенето е танц; сядането, клякането, лягането – това са танци. В природата целият ни живот, откато се родим, докато заминем – това е един танц. Говорим, ходим – това е един танец. Но тази госпожица имаше една линия, която показва, че в нея е развито подражаването. Свириха ѝ една българска ръченица - тук имаше братя, които гледаха - и тя игра, ПО МУЗИКАТА игра!. Така хубаво и българин не може да играе! Имаше братя, които гледаха как играе. Много хубаво играе! Играе сериозно, с ония тонове на музиката. ЗНАЕ как да завърти линията. Знаете ли колко е красив човешкият организъм? Каква форма! Тази госпожица беше чехкиня. В нея има ИДЕЯ. Няма мускулче в нея, което да не е разработено! Коремчето не е изпъкнало, ЛИНИЯ има. Тя си показва своето изкуство.”

 

 

 

29.10.2018 г. 10,11 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Ако вашето дете плаче и вие вземете горната част на ръката му, доближите я до устата си и му духнете - болката на детето ви минава."(1920.02.22и.вем.ВеМ.ББ2006:185)

КАЗВА и да се огледа детето в огледало – опитали сме, действа безотказно, но в по-редки случаи то се отвръща, продължава да плаче и не иска да се вижда в този вид – не се харесва… Тогава, ако то позволи, нежно галене на ушите също върши работа. Разбира се, не бива да се прекалява с тия методи и други подобни, понеже има един здравословен плач, програмиран от природата. Обаче във всички нездрави случаи, когато плачът е от болки и дискомфорт, всичко зависи абсолютно само от майката. Ако тя е само на плодове години наред, болезнено раждане е изключено, месечното й течение спира, без да се отравя организмът. Кърмата не е токсична и затова няма как детето да има колики и да мине през всички познати детски болести, особено ако сме избегнали ваксинациите. Въобще, всичко зависи от това какво допуска майката в организма си, до какво и до кого се докосва, какъв въздух и каква вода му осигурява, колко тишина и пеене и каква музика – и т.н. Безкрайно важно е и излизането в планините и общуването с чисти и одухотворени хора. Ако се живее с пушачи, даже и да пушат само навън, те пак влияят пагубно на всички близки и особено на децата, понеже са опасни с радиоактивния полоний от цигарите. Баба и дядо, колкото и да се обичат с децата и да се грижат, ако са в едно жилище с децата дори и в други стаи, често стават неволна причина за рàнен детски диабет и други болести, според статистиките. Възрастният организъм е разпадаща се система, той става енергийно смукало и яма, които изсмукват живота на детето. Не само най-възрастните, но и родителите са такива, дори и да са млади, ако не живеят чисто, ако има омъчнения или пререкания, ако се спи заедно постоянно в една стая. Не е виновен само увеличеният въгледвуокис, но става и биене на аурите. Съществува такова понятие: „ИЖР – инвидивдуален жизнен радиус”. В Сатурновите дни и часове не само възрастните, но и децата трябва да са сами, за да може да диша аурата както трябва. Тогава духът иска максимален ИЖР – иска самота. Много пъти болестите, нервите и плачовете са именно поради нарушаването на самотата, както и поради точно обратното: във Венерините, Меркуриевите и Нептуновите астрологически часове детето иска внимание, прегръдки, милвания, нежни думи (и не само то...).

Въобще, астрологията, нумерологията и часовата астрология са много важни, ако искаме децата да са здрави и щастливи. Болести са невъзможни при ритмично отсъствие на близките и даже на майката, при хранене в Слънчев, Венерин и Юпитеров час и пиене на топла изворна вода в Лунен час; при излизане навън и активност в Марсов и Юпитеров час – и т.н. При това, хранене преди изгрев и след залез слънце е абсолютно забранено – химизмът на кръвта е различен. Абсолютно забранено е ядене в Сатурнов и Марсов час. Висшият пилотаж е в Слънчев час да се приемат само едносемеделни растения – житни и палмови до обед, когато има два последователни слънчеви часа; лукови – следобед. Двусемеделните се разпределят така: във Венерините часове – костилкови, в Юпитерови и Нептунови – многосемкови.

Подробно за часовата астрология може да си види: http://neobyatnotogovori.com/index.php?idpub=796&book=22

Българският сайт за астрологическите планетни часове, в който има подробни обяснения кой час за какво е подходящ и опасен, е:

http://www.beinsadouno.com/old/astro/astro_planets.php

А ето и един добър сайт за планетните часове по цял свят:

https://www.astrology.com.tr/planetary-hours.asp

 

 

30.10.2018 г. 20,49 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Още в предисторични времена, за които се говори в окултната наука, на земята e съществувало първото царство, създадено от Бога. Тогава хората се намирали в големи мъчнотии, които не могли да разрешат. Царят им бил добър и благочестив човек. Като видял мъчнотиите на своя народ, той се обърнал към Бога за помощ. Молитвата му била приета. Бог изпратил от небето един ангел, който му донесъл едно житно зърно и казал: „Ще посеете това зърно, и като даде плод, с мярка няма да го теглите, с кола няма да го пренасяте, по пътя няма да го хвърляте, в хамбари няма да го пазите. Всеки човек ще вземе от него толкова, колкото сам може да носи на гърба си. Ако ти и твоите поданици служите на тоя закон, ще бъдете щастливи. В който ден измените на тоя закон, ще ви сполетят големи нещастия”. И ако ме питате защо страдате, отговарям: сегашните хора страдат, защото мерят житото с крини, с коли го пренасят, по пътя го хвърлят, в хамбари го пазят. И всеки човек носи на гърба си повече, отколкото му трябва. Хората измениха на великия закон, който ангелът написа още в предисторични времена. Тоя закон може да се приложи навсякъде. Житното зърно представлява една математичeска формула, която трябва да се изучава.”

 (1920.02.29н.щкд.Що казва Духът.ДВГ.С1946:279-280)

 

http://toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/AP4.03-Lev%20Tolstoy%20-%20Jitno%20zarno%20kolkoto%20kokoshe%20yayce.mp3

 

30.10.2018 г. 18,21 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: "Доколкото вашата душа е събудена, дотолкова и вие ще се ползвате от божествените блага в света.”

 

(1920.02.22и.Великата Майка.ВеМ.ББ2006:192)

 

30.10.2018 г. 16,23 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Всяко добро действие е съгласно с Волята Божия! Всяка добра мисъл, всяко добро начинание, колкото малко и нищожно да е то, е съгласно с волята Божия!"

(1920.02.22и.Великата Майка.ВеМ.ББ2006:192)

 

РАЗБИРА СЕ, ЗАВИСИ ЗА КАКВО ДОБРО СТАВА ДУМА.

 

 

30.10.2018 г. 14,04 ч.

 

„И тъй, запомнете, че умът ви не е човешки, той е на четири крака…” - С ТАКЪВ УМ НИ ГЛЕДАТ ОБИКНОВЕНО НАЙ-БЛИЗКИТЕ, когато видят да се пречистваме, да правим нещо необикновено…Фигурите долу вдясно са от австралийската скулпторка Patricia Piccinini.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „И тъй, запомнете, че умът ви не е човешки, той е на четири крака, но това не е за обида. Ако умът ни беше човешки, то животът ни щеше да бъде другояче устроен и нямаше да бъдем на този хал, на който сме сега. Че умът ни не е просветен, това може всеки да провери. Можете ли да намерите двама души в къщи, които да са на един ум, които да живеят в любов? - Много рядко, и то когато имат разположение. Това е не поради липса на желание, но има нещо изкълчено в нас. Щом се върнем в първоначалното си състояние, ние веднага ще се освободим. Тогава ще се намерим в положението на човек, когото лекуват с вода или със слънчеви лъчи - той се изпотява, докато изхвърли всички нечистотии, след което се усеща като новородено дете. Ето защо, нам предстои първо да се освободим от тези нечистотии, събрани у нас от хиляди години, за да остане само чистата кръв, т.е.чиста божествена мисъл и чисто божествено сърце.!"

 

(1920.02.22и.Великата Майка.ВеМ.ББ2006:191)

 

 

 

30.10.2018 г. 12,22 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Когато хората излязоха от рая, имаше два пътя пред тях и трябваше да изберат единия. Цялото човечество взе кривия път и казваше: "Така е определено...". - Не, имаше определен ДРУГ път. Той беше т. нар. „Прав, Тесен Път”. Под "Тесен Път" се разбира онзи ВЕЛИК Път на живата Природа - в ТОЗИ Път трябва да влезете!" (1920.02.22и.Великата Майка.ВеМ.ББ2006:190)

 

ДАЖЕ И ОТ ТЕСНИЯ ПЪТ се правят ментета, минирани със съблазни, самомнения, имена, търговци. ВЪОБЩЕ няма нужда да крият мините си – хората налитат на тях с голяма охота. Налага се алпинизъм или левитация…

 

 

30.10.2018 г. 23,52 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Понеже ние доброволно не искаме да се откажем от стария ред на нещата, затова от Бялата ложа са решили да ни направят ХОРА - да ни освободят от тези постройки, за да гледаме Природата. Аз ви говоря като на ученици от Окултната Школа. Ще изхвърлите от ума си тези ваши къщи и ще гледате на тях като на едно просто упражнение! В Америка има къщи с по 20-30 етажа. Казвам: това, което имаме, не са къщи - това са най-ужасните затвори, които досега светът е виждал, това са ГРОБИЩА! Има жилища, дето слънцето не е прониквало с години! Това не е култура, затова не се възхищавайте от тези големи здания. Аз бих предпочел да живея и в най-простата българска колиба извън града, отколкото да живея в едно двадесететажно здание, струващо няколко милиона, па макар и да има най-големите удобства.” (

1920.02.22и.вем.ВеМ.ББ2006:188-189)

НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ

СМИРИ, душа, размирната си скръб и повери на есента безбрежна въздишките на твойта песен нежна, утехата на твоя спомен скъп!

Градът е глух за нашите мечти, градът не ще приеме любовта ни и нейний странен кораб ще потъне, преди едно сърце да освети.

Чуй, спуща се по своя друм нощта; сред мрака на заспалите простори тя звездната си книга ще разтвори от теменужний праг на вечността.

АСЕН РАЗЦВЕТНИКОВ

Аз израснах див сред слънчогледите, шибан от коприва и лъчи, бях сираче, босо, непогледнато, с тъмни и уплашени очи.

Слушах песни, дето стръвно викаха вечна жажда, скърби и беди, и поглъщах с огнените приказки лами и русалки, и звезди.

Слоговете, блатото край селото, канарите, буйната трева, всичко туй за мене бе населено с приказни и чудни същества.

Жабите с корони там се гуркаха, под водите бляскаха дворци, пирове ехтяха под печурките, свиреха джуджета и щурци.

А в луната бикове се бореха, та в нощта отхвръкваха искрии бучаха змейове в  просторите, и шумяха тъмните гори.

В тоя свят на парата и жиците — ето ме загубен без следа с мойта дива нежност във зениците и в душата — с късче от звезда.

 

Що да сторя сам посред бетоните, Господи, какво да сторя аз, който бродя, оглушал от стонове, и не чувам нийде Твоя глас?

 

 

 

31.10.2018 г. 20,25 ч.

 

БОГ, Т.Е. ХОЛОСЪТ, СЕ Е РАЗБИЛ НА БЕЗБРОЙ СВОИ ПОДОБИЯ, всяко от които има силата да възпроизвежда Цялото с различна големина, мощност, мелодия и окраска. Че някой е точка от Холограмата се познава по това, че редува изявата си САМО ПО ЖРЕБИЙ, т.е. по волята на БОГА. Че преживява с неизмеримо щастие и блаженство изявата на всяка друга точка, изпадайки в неизмеримо затишие, възхищение и благоговение пред нея.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Аз бих желал да не слушате само мене, но да слушате всички учени, които са създали нещо; всички музиканти и художници, които са обезсмъртили името си. В природата има хиляди цветя, реки, гори и планини, а не само ЕДНО цвете, една река, ЕДНА гора или ЕДНА планина. Великият Божествен Дух се проявява чрез всички цветя, реки, гори и планини, събрани заедно. Всички ние сме събрани заедно да обмислим един важен въпрос, да намерим начин как да развием и обработим вътрешното богатство, което ни е дадено. Вие не подозирате какво богатство носите в себе си!” (1920.02.29н.щкд.Що казва Духът.ДВГ.С1946: 290-291)

„Ще теглите жребие, което ще определи кой кога да тръгне.” (8 май 1932 , том „Абслютната Истина”, беседа „Обич и знание”)

"По-безочливата взема по-голямата, а онази си казва: „Защо тя взе тая ябълка?“, но си замълчава. Питам: тая, която е взела голямата ябълка, изпълнила ли е волята Божия? За да реши въпроса, какво трябва да се направи? - Аз бих разрешил този въпрос така. Ще кажа: „Сестри, понеже сте хвърлили око на голямата ябълка, да я разделим на две равни части и да хвърлим чоп. И на която се падне, ТЯ ще вземе едната половина, а другата ще вземе другата.“ (9 май 1934, том "Вечният порядък", беседа "Що е човек?")

А ЕТО И ЕДИН ОТ МНОГОБРОЙНИТЕ ПРИМЕРИ КОЙ УЧИТЕЛ Е ОТ БЯЛАТА ЛОЖА И ЩО Е УЧЕНИК НА БЯЛАТА ЛОЖА. В Младежкия (Специалния) клас Учителят провежда безброй опити, една и съща песен или един и същ текст, дори и дадени от Него, всеки да импровизира свободно по свой начин. Всички днес, които отричат този БАЗАЛЕН принцип, както и метода на жребия за ръководство и изява, са от ДРУГАТА ложа. Това е КАТЕГОРИЧНО!:

"Всички изпяхме: „Аз смея да кажа /.../“). - Втория път направете една редакция и я изпейте според редакцията. Ако има нещо криво някъде, поправете. Ако не се споразумеете, ако има няколко редакции, хвърлете чоп. В пеенето да сте свободни. То е само една ПЕСЕН, която може да се трансформира. Не да се пее само по един начин." (31 януари 1936, Младежки окултнен клас, беседа "Придобиване на енергия")

 

И ПОНЕЖЕ В ЧУЖБИНА ИМАТ ДРУГ ЧЕРЕП И ЧЕТАТ БЕСЕДИТЕ НА БЪЛГАРСКИ ИНТЕЛИГЕНТНО И СЪВЕСТНО, хората приемат думите на Учителя насериозно. Никога не стигат до пререкания, назидания, бой, кавги и спорове. Там има една дума, която културните народи наричат "консенсус". Взимат поред, например, различните книги на сестрите, в които има ЕДНАКВО авторитетни различия в някои описания на паневритмията. Един път всички се съгласяват да я играят по единия начин; другия път - по втория начин, третия път - по третия." После се събират и споделят по кои звезди са летели заедно през нощта при различните изпълнения. Знаят защо Учителят е заложил разноигране, разнопеене, разнотълкуване. Нали е ИСТИНСКИ Учител, а не автор на казармени устави; ефрейтор, следящ за маршировките с ръчкане и повикване като пъдар по време на игра. Нито пък е фюрер с диплома, който няма да допусне някого в паневритмията или ще го изпъди най-просташки - по български. Въпрос на фонтанела.

 

 

31.10.2018 г. 15,24 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Що казва Духът?” - Духът казва на всички да се подготвим за оня свят. – Кой е оня свят? – Той е божественият свят НА ЗЕМЯТА. Това значи да ЖИВЕЕМ НА ЗЕМЯТА, но да изпълняваме БОЖИЯТА ВОЛЯ. – Каква е Божията воля? – Да живеем ДОБРЕ, за да придобием безсмъртие. В ТОВА се крие смисълът на живота”.

(1920.02.29н.щкд.Що казва Духът.ДВГ.С1946:289-290)

ТОВА Е ОЩЕ ЕДНА БЕСЕДА ЗА РАЗЛИЧАВАНЕ НА БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ ОТ ЛУЦИФЕРИЧЕСКИТЕ. И за наизустяване от артисти, за четене на живо или по радиото, за аудиозаписи. Често Христо попада на прекрасни четци, един от най-добрите е Кирил: https://soundcloud.com/…/33l-1920-02-29-shcho-kazva-dukht-n… И тембърът чудесен, и паузи прави, и поставя интонационните, т.е. логическите ударения на място. Така Учението се предава ПРАВИЛНО.

 

Разбира се, предстои да се изчитат беседите пак, въз основа на едни окончателно редактирани версии, където са поправени всички грешки от неверните редакции и има опити за долавяне на акашовите записи.

 

 

 

 

31.10.2018 г. 14,41 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Ако искате да подобрите положението на обществото, първо трябва да се заемат МАЙКИТЕ И БАЩИТЕ, после свещениците и учителите, а най-после съдиите. Започнат ли първо свещениците и учителите, нищо няма да излезе. Майките и бащите трябва да дават ОСНОВНИЯ тон на живота. Казват, че ЦЪРКВАТА ще спаси хората… - Казвам: спасението иде от МАЙКИТЕ И БАЩИТЕ! Оня баща, който още отначало дава най-хубавото нещо на децата си, е „свещеник”, „патриарх”, „владика” и „цар”! Оная майка, която, още в най-ранната възраст внася в душата на децата си светли и възвишени мисли и идеали, тя е ЦАРИЦА! Да бъдеш майка и баща, това са СВЕЩЕНИ длъжности, които Бог е определил за човека. Днес хората свалят майката и бащата от положението, което те заемат, и казват: „Да дойде учителят да проповядва на децата ни. Да дойде свещеникът да проповядва на нашите деца”. – Те могат да проповядват дотолкова, доколкото техните майки и бащи са вложили в душите им светли и възвишени идеали. Само на ЧЕРНОЗЕМА можеш да посееш каквото желаеш и да очакваш резултат. На песъчливата почва нищо не можеш да посееш. ”

(1920.02.29н.Що казва Духът.ДВГ.С1946:290)

 

 

 

31.10.2018 г. 14,22 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ - МОЛИТВА: „Ако ме пита Господ какво искам, ще кажа: „Господи, искам Твоята Любов, Твоята Мъдрост, Твоята Истина, Твоята Правда и Доброта да пребъдват винаги в мене”.

(1920.02.29н.щкд.Що казва Духът.ДВГ.С1946:288)

И ТАЗИ МОЛИТВА, въпреки че изглежда съвсем ясна и универсална, търпи езотерични тълкования в духа на Христовата и Беинсанската окултна философия. Пак ще си послужим с въпроси – един много важен прийом за възбуждане на съвестта и размишлението. Към КОЙ Господ се обръщаме? Какво представляват Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добротата ИМЕННО НА ТОЗИ Господ? Ако е Истинският, Единственият Господ, а не някой религиозен или окултен егрегор, то имаме ли понятие за спецификата на тия добродетели ИМЕННО ПРИ Него, а не при тях? Нима не изучаваме тази специфика от 2000 години насам, доколкото е останало нещо от Истината в писанията и интерпретациите; нима не се опитваме да я проумяваме и в лекциите и беседите на Учителя Беинса Дуно? Какви са спецификите на тия категории ИМЕННО В ТИЯ ДВЕ УЧЕНИЯ? Дали не ги смесваме с традиционните теории и практики на Матрицата или на старите учения, на истиноидните „нови”? Не разбрахме ли, че това дава на късо?

БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА: "Когато ученият заболее от някаква инфекциозна болест, започва да се гърчи, да свива лицето си - страда. Това е БОЖИЕТО лице, отразено върху неговото. Бог го пита: „Защо не приложи нито езика си, нито ръцете и краката си за Словото Божие? Разбра ли сега как се живее? Сега ТЪПАН бие върху тебе. – Защо? – Да те укротят."

БЕЗ СЛЕДА ОТ ЗАПЛАШИТЕЛНИ ИЛИ УКОРИТЕЛНИ НОТКИ, само за размисъл, ние си задаваме и въпроса: А НЕ СЕ ЛИ РАЗБОЛЯ И ОСТАРЯ ЕДИ КОЙ СИ, понеже хвърли целия си живот и всичките си усилия за всичко друго, но не и за Словото Божие?

 

 

https://www.facebook.com/radioENERGY.bg/videos/10156049096304189/UzpfSTEwMDAwNzM5ODEwNTQ5NDoyMjQ5MDM1NTMyMDE5Njk1/?epa=SEARCH_BOX

 

 

 

 

31.10.2018 г. 11,57 ч.

 

Репостнах го и тук, благодарение на Галя - една нова стара Приятелка. Старите приятели от Вечността се разпознават безпогрешно един-друг, дори и когато са "нови". Но тази мила песничка не сложих само заради носталгията по щастливите зимни вечери, а и с един въпрос към имащите достъп до архивите на телевизията. Искам да видим правилно ли съм разбрал един мил приятел Петърчо от Братството, който беше поет, композитор и много смирена, прекрасна, душа. Бяхме добри приятели, той бе и образ на "мировата скръб". Не помня фамилното му име. Той, именно, ми каза някога, че е спечелил конкурс на телевизята именно с тази детска приспивна песен, която после стана несменяема в най-хубавия смисъл. Петрърчо си отиде от този свят млад, понеже смеси методите на две несъвместими Школи. Правеше долно задържане на въздуха по една йогическа система (искаше да види колко минути ще издържи и с изпуснат въздух). Почина именно поради това, искайки да си постави рекорд. Може би правеше и обърнати асани - надолу с главата. Не знам дали и съзнателно не го е направил, понеже беше много нещастен от самотата си и казваше, че имаме право сами да си причиняваме колкото може по-големи страдания, че не иска да живее в този груб и студен свят. По този пункт и по другия - смесването на школите, - той се бе разминал с Учителя, но всички мислехме, че е ангел на земята.

 

 

 

 

31.10.2018 г. 11,43 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: ИЗ ПОЛОЖИТЕЛНОТО В БЕСЕДИТЕ ЗА ЦАР СОЛОМОН: „Когато Бог се яви при Соломона и му каза да иска каквото желае, Соломон не пожела нито богатство, нито слава. Той пожела МЪДРОСТ.” (1920.02.29н.щкд.Що казва Духът.ДВГ.С1946: 288)

Композиция с портрети на Соломон от художници-ясновидци, в които се вижда ясно, че той е с Христòва монада и от Христовото Вечно Семейство, прародител на самия Исус на земята. Изучаването на Христовата френология и физиогномистика е от фундаментално значение, за да разпознаваме в кого говори и живее Христос, както и тия, за които се казва, че ще идват от името на Христа, но ще са от ДРУГИ царства и школи и затова ще заблудят мнозина.

 

 

 

31.10.2018 г. 08,18 ч.

 

ФИГУРА ОТ ВИСШИЯ ПИЛОТАЖ ЗА БАЩИНСТВОТО И МАЙЧИНСТВОТО : : СЛОВОТО БОЖИЕ КАТО ДЖУНГЛА : : ДУХОВНИТЕ КАСАПНИЦИ, ПАРКОВЕ, ГРАДИНИ, РЕСТОРАНТИ, КРЪЧМИ И СЛАДКАРНИЦИ.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ: „Всички хора изпълняват различни длъжности: учители, свещеници, съдии, майки и бащи. Питайте ги обаче какво са научили при изпълняване на своите длъжности. От осем хиляди години майките раждат, но станаха ли децата им по-добри? Господ не ни е изпратил на земята да ставаме милионери, майки и бащи, свещеници и проповедници! Той ни е изпратил на земята да бъдем ученици на Великото Божествено Учение - да се научим да живеем правилно.” (1920.02.29н.щкд.Що казва Духът.ДВГ.С1946:279-280)

КОГАТО СЕ ИЗВАЖДАТ СИСТЕМИ, ОРГАНИ И ОРГАНЕЛИ ОТ СЛОВОТО БОЖИЕ, за да се цитират или съставят сборници с извадки, всеки по неизбежност е субективен. ДАДЕНА ни е тази свобода и даже това е един от предметите в Школата, особено в Специалния клас, но при проповядването и разпространението на личните ни домашни работи ние поемаме сериозна отговорност пред Истината, Учителя, Бога. Някой може само с един изолиран цитат да прати някого в 16-а глуха, в гроба или в лудницата, ако другият му повярва и не изучава Словото Божие в оригинал. Човекът на Истината е длъжен да изтъкне едновременно и тезата или антитезата по дадената тема; по възможност – и синтезата. Ние сме касапи, селектори, изкоренители, косачи, поливачи, наторители и жътвари на Словото Божие. Правим си от него собствени постройки, небостъргачи, паркове и градини. Враговете съзнателно горят и секат самата божествена Джунгла, за да строят на тия места собствени идеологии, селища, градини и паркове. Занимаваме се и с генно инженерство на Словото, когато създаваме собствени тълкования и учения. В много случаи това е „геенно” инженерство от ада - „геенната огнена”... Но и без генно инженерство, пак може да сме от престъпниците, които газят нивите от Слово Божие с духовни волове и трактори, умирисват го с окултен бензин и нафта, пренасят го с духовни каруци и камиони, държат го в духовни хамбари с години, мелят го безмилостно в духовни мелници и после го месят, пекат, варят, пържат и пр. Поради садизъм, себизъм или тщеславие, мнозина са и касапи на Слово Божие - обезкостяват го и си правят голям асортимент от салами, суджуци и пр. от Словото. Други имат месарници, трети са готвачи на най-различни окултни манджи, компоти и сладкиши. Приготвят се и алкохолни и безалкохолни напитки от Слово Божие: концентрати или с по някоя молекула вътре. Има и „лекарства” от този тип. А всичката тая самодейност започва още от стенографирането, дешифрирането и редактирането на Словото, от коректурите и отпечатването. При все това мнозина сме били спасявани дори от такъв полуфабрикат или такъв продукт, такава подправка – с един атом или молекула вътре от Слово Божие! Промъкнала се е даже една елементарна частица незамърсена, немодифицирана. Това се наблюдава даже при компилаторите, лекторите и съчинителите на собствени системи. Някои събират немалки аудитории от фенове и клиентела, защото хората надушват Истината само по една молекула. Други си правят сметката сами да отворят касапници и сергии. Предисловието стана дълго, но темата е тъй важна, че могат да се изпишат цели томове с хиляди примери, да се представят акашови филми от разследвания и съдебни процеси горе. Кой кого е вкарал в ада чрез свой салам, суджук, бонбон или „бомбон” от Слово. Наистина, някои модификации на Словото избухват като бомби в подсъзнанието на жертвите, често като бомби със закъснител. Подготвят жертвите на егрегора да му станат донори или клиенти, други вече стават само за кайма или наторяване. В случая замисълът беше да се изтъкне една по-особена теза от Учителя за майчинството и бащинството, като „фигура от висшия пилотаж”. Тя не е за всеки. За любопитните по окултните и духовни панаири са увеселителните влакчета, въртележките и захарните пръчки на Неделните беседи от 10 ч. сутринта. Там може случайно да попадне всеки от улицата, който ще клъвне нещо от Словото, но после ще да си търси гуруто на изток или ще си следва системата на някой сресан мъдрец и окултист, която при всички случаи е сглобена перфектно до най-малките детайли, смазана, с най-марковите масла и се продава пакетирана с добра реклама. Работи даже без газове и пушек, НО НАКЪДЕ КАРА КЛИЕНТЕЛАТА, ТОВА Е ВЕЧЕ ДРУГ ВЪПРОС.

Накратко: МАЙЧИНСТВОТО И БАЩИНСТВОТО В ТОЗИ ВИД, В КОЙТО Е ВЪВЕДЕНО ОТ НЯКОГО ПРЕДИ 8 ХИЛЯДИ ГОДИНИ (200 милиона земни), НЕ СА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗА ВСИЧКИ. Темата е огромна, изисква се десетилетия плуване в бурното море на Словото без спасителен пояс и провиране през джунглите му; хилядолетия печален личен опит, за да се уверим в това. Да сме минали и през духовните касапници, паркове, градини, ресторанти и сладкарници на много търговци, богове и ангели, които създават дори собствени вселени със собствени същества, които са им повярвали, защото са ги взели за своите майки и бащи.

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/

 

 Начало 
 Тълковен речник 
 Книга 1 
 Книга 2 
 Книга 3 
 Книга 4 
 Книга 5 
 Книга 6 
 Книга 7 
 Книга 8 
 Книга 9 
 Книга 10 
 Книга 11 
 Книга 12 
 Книга 13 
 Книга 14 
 Книга 15 
 Книга 16 
 Книга 17 
 Книга 18 
 Книга 19 
 Книга 20 
 Книга 21 
 Книга 22 
 Книга 23 
 Книга 24 
 Книга 25 
 Книга 26 
 Книга 27 
 Книга 28 
 Книга 29 
 Книга 30 
 Книга 31 
 Книга 32 
 Книга 33 
 Книга 34 
 Книга 35 
 Книга 36 
 Книга 37 
 Книга 38 
 Книга 39 
 Книга 40 
 Книга 41 
 Книга 42 
 Книга 43 
 Книга 44 
 Книга 45 
 Книга 46 
 Книга 47 
 Книга 48 
 Книга 49 
 Книга 50 
 Книга 51 
 Книга 52 


...Продължава във Facebook.
© Необятното продължава да говори - 2021 ∴ Attar
Посещения - hit counter