14.11.2015 г. 22,50 ч.
Днес получих удивително писмо от една приятелка. Кой казва, че в женските си прераждания ние загубваме връзка с духа си и затова не сме способни да разпознаваме сродните си души и да им приставаме незабавно и без замисляне?...
ТЕМА ЗА ЛЮБОВТА...
Любовта е да възлюбиш Бога в себе си, де се слееш с Него и да разпръскваш радиално светлината, мира и радостта; а когато достигнеш до драгостта, вече живееш в едно с Любовта.
20.11.2015 г. 07,41 ч.
Тук слагам един от най-строгите образи на Бога, тъй както си го представя Микеланджело. Той е за илюстрация на поредната тема от Енциклопедията на Словото по тези, антитези и синтези:
ПРОБЛЕМНИ МИСЛИ В БЕСЕДИТЕ - ИНОСКАЗАНИЕ, ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗМИСЛИЦА, ТРОПИ, СТИЛИСТИЧНИ ФИГУРИ 2 (1936.01.12н нсл ВНП АСК93:306): Вижте един поет: като вземе да описва едно цвете, ще го опише такова, каквото не е. Ще му вложи такива работи, каквито в него не съществуват. Той ще пише, че цветето му говорило, ще му вложи такива работи, каквито не съществуват. Аз никога не съм чувал цвете да говори. После ще пише как цветето му се усмихнало, как се молило на Бога... Аз поне не съм виждал едно цвете да се моли на Господа. КОМЕНТАР: Още един случай, доказващ необходимостта от познаването и обработката на Словото по тези, антитези и синтези. Сам Учителят използва нашироко художествената измислица и метафората в беседите Си, а има и преки изказвания в тяхна полза. Защо в случая представя тъй прозаично сърцевината на поезията, въздуха, който диша поетът и художникът – олицетворяването и одухотворяването на натурата с тропи? Не веднъж Той казва, че сам често разговаря с цветята, с природата. В други случаи настоява, че нещата трябва да се представят в еднозначния им и точен буквален вид, без никакви измислици и преувеличения. Вероятно в този случай се бори с необуздания навик на лъжците и фантазьорите да преиначават действителността субективно. Малко по-нагоре в същата беседа казва: „Аз разглеждам въпроса като обикновен реалист, от гледището на обикновения реализъм”. Можело е да го каже и така: „В случая аз разглеждам въпроса като обикновен реалист…”, тъй като в цялото Си Слово Той говори за различни видове реализъм, за „необикновен реализъм” и т.н. и често критикува „обикновения реализъм” на прозата и прозаичните хора. Често настоява за еднозначната, строга обективност на истината, а друг път въстава срещу спекулирането с фактологията и конкретните истини, когато се използват не като критерий, а както хрътки и палачи. В 99.99% от случаите е категоричен противник на лъжата, казвайки, че тя е най-големият грях, но поне веднъж в беседите сме срещали и точно обратното: „Който не ви обича, може да го лъжете”. Обича ли ни истински някой, който иска да ни наложи своята воля, своя сценарий? Синтезата в случая може да бъде едно Негово изказване, че истината е 50% субективна и че единствената истинска истина е балансът между абсолютната истина и субективните и обективните истини, ако това носи щастие, радост и мир за всички. Ако „истината” на астралния садист беше гвоздей и чук, с които ни разпъват всеки ден, Учителят никога нямаше да каже, че половината от хората в „братството” са от черната ложа, понеже ни занимават с „единствено правите истини” – техните собствени. Никога не би изказал най-субективната, най-съвършената, най-прелестната истина, изказвана някога в историята на Битието, абсолютно неприемлива за всички душевни палачи и монополисти на истината през всички векове: „И най-безумната постъпка на Любовта е по-разумна от най-разумната постъпка на Мъдростта”. Като се има предвид и твърдението в Словото, че Любовта е тялото на птицата, а Мъдростта и Истината са крилата й, горната фраза като нищо може да бъде перифразирана и така: „И най-мъглявата и грешна постъпка на Любвта е по-кристална от най-кристалната постъпка на Истината”. Във връзка с разглежданата мисъл в беседата, развеначваща в много случаи измислиците и фантазиите на субективистите, може да се изкажат още две предположения: 1.Че през този ден Учителят е разговарял телепатично в беседата Си или с някой разюздан субективист, може би „романтичен плазмодий”, мислещ си, че е поет; или съзнателно е „флиртувал” с някой човек на прозата и „точните факти”, за да го спечели за Учението. Бог има право да „флиртува” по този начин, понеже това не е лъжа, а част от истината, достъпна за дадена душа; 2.Че не е без значение астрологическата констелация на планетите в мига на това Негово „прозаично” изказване: в 10,10 ч. на 12 януари 1936 г., за София: Сатурн е в Риби точно на асцендента, Слънцето и Северният лунен възел са в знака му Еднорог, а Венера и Юпитер са в Стрелеца – той, както Еднорога, не търпи „размазани истини”… Галактичният център, който поначало си е много дълго в Стрелеца, от своя страна в този миг се е паднал в Х дом – пак твърдина на Сатурна… Наистина, Черното Слънце, Южният лунен възел и Плутон в същото време са в Рака в Пети дом - тотален поетически субективизъм и по двете линии, - обаче Слънцето и Северният възел от Водолея и XI дом са им „официалните опоненти”. От гледна точка на обективната вселена, те слагат фантазьорите в изтрезвителното… Водолей е революционер, бунтар и откривател на обективни истини, но там са и цензорите, оценителите, палачите на субективното.
Урокът в случая е, че нито една субективна приумица на егоистите-индивидуалисти и нито една измишльотина на който и да е интимен терорист, гений, светия, авторитет или гуру няма да се промъкнат в Новата вселена пред строгия взор на Съвършения.
20.11.2015 г. 21,10 ч.
Вариантът на картината от Джубран Халил Джубран по-долу е тест. Какво иска да ни каже той с нея? Защо са ранени сърцата на двамата приятели – понеже са обикновени ли? Дали и момичето е приковано върху кръста на любовния триъгълник и е мъченица, защото и двамата я обичат безпаметно, а при смъртните това е табу и всеки трябва да принадлежи само на едного? Или Тя иска да спре кръвта и на двамата, понеже е богиня и затова обича всеки не по-малко от другия? Дали те също са богове и това наистина ще спре кръвта им - или и те са простосмъртни и затова ревността ще я усили? А може би и двамата са улучени в сърцето не от тази прекрасна богиня и не поради любовта си към Нея, а от някой външен враг на Бога - и Тя сега се е разпънала на кръст, за да ги спаси? Или картината изразява ролята на Мировата Душа и на много от Нейните женски въплъщения, които, по една или друга причина, нямат интимни отношения с тези, които обичат? Но възможно ли е само душевно приставане, без баланс с природното? – Милион въпроси... Един Велик Учител казва: "Аз съм Човекът с най-големите противоречия в света". Какво остава тогава за нас?
Наскоро публикувах тук писмо от една удивителна приятелка. Има, има, има вече Нови Еви и Нови Евридики в света! Те са много по-напред с „материала” от вторачените и зависимите жени с нисък идеал и от повечето мъже. Ето следващото писмо на същата приятелка, впечатлена силно от един странен текст и от тази картина на Джубран Халил Джубран:
18.11.2015: 08,25 – 09,19 часа.
Гледайки картина от „Настанал е 12-я час”, ми хрумнаха следните размисли:
В днешния свят е настъпило времето, когато жената е отговорна да поеме на своите плещи бъдещето на „новия свят”. Това не ми идва от презумпциите за феминизъм, мъжемразие или матриархат, а от това да осъзнаем, че тя е произлязла от реброто на Адам, т.е. време е да се слее, да се съедини, обедини и възвърне към него /към себе си и цялото божествено единство/. Та нали тя самата се е изкушила от любопитство и е тръгнала да търси „ново знание”?... Това в хилядолетията й е носило само противоречия и повод за обърканост, вина, корист и незнание как да върне и синтезира по нов начин случилото се. Догмите, предразсъдъците, самообвиненията са я направили да бъде съблазнителка, подсигуряваща се, обвиняваща, ревнива и т.н., защото се чувства виновна, разбирайки грешката си след отхапването на „ябълката”. Това е било нейно решение – не е питала никой, но и никой не я е спрял. Лутайки се, търсейки начини да се „върне” обратно, е предизвикала още по-големи беди. Това е така, защото й липсва знание и мъдрост /та то вече е било отхапано…/.
Програмата „съблазняване на мъжа” /другата си половина/, е добре да се смени с изначалната програма на чистотата с приласкаването и да намери начин да му покаже, че тя е достойна, извървявайки дългия, трънлив път. Да покаже кое избира: дали пътят на смъртта /еволюцията/, или връщане в безсмъртието /обратно в синволюцията, която води нагоре/. Синволюция — това е волята на Отца и Сина, обединени в безкрайността/.
Картината за мен е абсолютен факт, че тя се разкайва, поела кръста, за да се свърже с божественото царство и да се завърне в него, но не страдайки като Сина Божий, а чрез блажено възкресение – откривайки, откликвайки се и приласкавайки с чистотата на вътрешните си пориви, припознавайки своя бог-отец - единствения си син и своя любим, с които вече е била едно на кръста. Тя им се откликва мигновено и ги приласкава смирено и търпеливо с много любов - търси прошката и разкаянието за това, че ги е напуснала заради астрална тръпка към хора от друга еволюция или заради подсигуряване от смъртни. Тук тя е единственото спасение, единственият баланс!
Жената в новото време е тази, която е обединителка! - И ако се намери поне една, която да разбере правилно смисъла на своето божествено начало, тя ще е първата жена, влязла обратно в небесното царство и така ще пренесе „Новото небе” и „Новата земя” тук, на Инлàния /Земята/.
Лесни са изкушенията, но е трудно да се устои след това на изпитанията. В днешно време е назрял моментът една жена да се откаже от изкушенията, от съблазните, от подсигуряването, от ревността, от вината, от обвиненията, от обсебванията за притежание. От това, другият да е само „твой”; това, да търси причина извън себе си, за да оправдае първоначалната си грешка. Не само външно, но и вътрешно да не упреква и отправя укор към никого.
Има ли поне една, която да може това?
Само „тя” – Новата Ева - може да спаси обрулените от самотата, от приглушения сърдечен стон на „тримата”, които с трепетно очакване и кървящо сърце въздишат да бъдат отново цялостни и да се съединят в първоначалната си единна форма.
Хайде, мили женски същества, събудете се! Поне направете опит да смените програмите си и файловете, за да видите, че извън нас няма нищо. Необходима е работа – къртовска работа навътре в нас и после навън, към Цялото.
В крайна сметка, няма „ново знание”. Има знание, което Старата Ева, от невежество, тръгна да търси като някакво си „ново знание”. Време е да се осъзнае, че няма нищо ново под слънцето. Знанието е едно: любов, светлина, мир, радост и драгост, обединени с Бог-Отец, Учителя и всички любими същества. Само тогава ще слезе царството Божие тук, на земята!
28.11.2015 г. 17,16 ч.
Из Енциклопедията по тези, антитези и синтези:
ЧУВСТВА, ОТГОВОРНОСТ (1936.01.19н вкч ВНП АСК93:328): „Чувствата на човека представляват хора, които са на едно угощение - на ядене и пиене. Туй, което чувства човек, то е ядене и пиене – банкет. После, като се наядат хората, няма кой да плаща… Искат да ядат мнозина, а да плащат малцина… Природата не обича безпорядък. На всеки едного тя дава средства достатъчно, та като се наяде, да си плати. Ти трябва да платиш!“ КОМЕНТАР: И до днес около нас е пълно с примери как хората ядат на трапезата на чувствата и удоволствията, без да си плащат. Плащането не е само физическо и материално - истинското заплащане е даване на любов със свобода. Наличието на дух, на съвест в човека се разпознава по това, отговорен ли е той за постъпките си, заплаща ли честно за „изяденото”. Ако не, Природата си води строго счетоводство и ни принуждава да плащаме сметките си кармически. Но и да плащаме съзнателно -„по тарифа” или на бартер, или със затваряне на жертвата в златна клетка, с подхвърляне на „бакшиши”, - кармата пак ни преследва. Добрият, съвършеният човек има не само дух, ум или студена съвест, но и сърце, душа. Той е фин, благороден, сърдечен, щедър, нежен, мил, внимателен. За благàта на трапезата той се отблагодарява стократно - няма понятие за „разплащане”. Не очаква компенсации и благодарности. И да не е религиозен или християнин, той върви 100 километра с нуждаещия се, ако му е бил длъжен или е бил помолен да вървят 10 километра заедно. Ето какъв пример дава за такъв Човек и такова поведение любимият ни френски окултист, мистик и писател Пол Седир, разказвайки за своя духовен Учител Теофан: „Освен лечение, изискваха от него и много други неща: сполука в известна постъпка, успех в предприятие, спасение на войника, решение на технически задачи, разсейване на душевна криза. От своя страна, той често пъти изискваше от просителя да се отплати отчасти на Божествената Правда чрез даване на милостиня, сдобряване, изоставяне на процес, осиновяване на сирак. И чудото – невероятното и невъзможното нещо – ставаше без шум, без да може да се обясни как”. Можем да допълним: прощаване, освобождаване на някого, удовлетворяване на нуждите на другия както другият желае, а не както ние си представяме (ако не иска да ни зароби…). Човек с душа значи нежно и деликатно поведение, беззаветно служене без изнудвания, тероризиране, изисквания, натяквания, поучения, подозрения, назидания или заплахи – и т.н. Ежедневието ни дава хиляди възможности да се самопроверим дали сме създадени от Бога – или от някакъв друг, съмнителен родител. Много хора не знаят, че за всички удоволствия, които са консумирали, или за всяка несправедлива дума, която са изрекли, трябва да отгледат 10 пъти повече деца, дори и да не са техни. Ангелите на земята правят това и без да са виновни, защото не могат да живеят за себе си. Милосърдието им е въздухът, който дишаме; те са образец на най-великото божествено чувство в Битието – майчинското. То се просълзява от умиление и ни целува и когато сме се наакали.Те прощават 490 или 539 пъти на ден, а не през целия си живот... http://neobyatnotogovori.com/images/1805/281120151.jpg А някой не може да прости и един път в живота си! Обаче ангелите имат и една друга страна – това, което смъртните от обкръжението им окачествяват като абсурд. Търпението и милосърдието на ангела не е безкрайно, тъй като с това би спрял еволюцията на собственика, егоиста, терориста. Е, до нас не винаги има лош човек - напротив, в повечето случаи действията и намеренията на близкия са добри и ни казва, че ни обича. И наистина ни обича, но както той разбира. В началото е имало привличане, харесване, еуфория или поне взаимни интереси, но в повечето случаи обвивката с годините пада. И ако хладилникът и печката, с помощта на телевизора, не успеят да укрепят такова „семейство”, ние един ден осъзнаваме, че сме живели с чужд човек. Ако обича нас, а не неизменно себе си, той е „евоспособен” – способен да еволюира. Познаваме съпрузи, които станаха трезвеници, вегетарианци и духовни хора, за да опазят семейството си. В началото целта им беше точно такава, даже някои прекарваха в планините през лятото с жените и децата си в общия лагер – не всички, за да ги следят и контролират… Други – по брой по-малко от пръстите на едната ръка - почват да пеят духовни песни и да казват молитви, да проучват сериозно Учението, което е привлякло ближната им, подаряват й дисковете и книгите, които обича, сприятеляват се искрено с духовните й приятели и имат нужда от разговори с тях. Така те спасяват семейството си! Но които имат ум, виждат за какво става дума и някои от тях бързо стават много по-усърдни и способни в Тесния път дори от възторжените си съпруги. Така любимата и децата им стават отново щастливи, понеже виждат пред себе си любящ човек, а не враг. Ако обаче човек не одобрява дадено учение и общество и не иска да пречупи себе си или да играе роли, той е абсолютно прав да бъде себе си да защити ясно начина си на живот и разбиранията си. Това е хиляди пъти по-достойно, отколкото да се превърне в палач и полицай или да ходи насълзен, да се моли за милост и да разбие още едно сърце - собственото. Има случаи, когато несъвместимостта е „очевадна” и тогава идва ред на поредния изпит: можем ли да бъдем търпими, да даваме свобода? Понякога това спасява положението за години, за цял живот. Обаче ако това не е живот, а мъчение и липса на любов и за двамата, колкото и да са въздържани и културни, децата усещат напрежението и рано или късно ще изгърмят. Ако не с болест или алкохолизъм, то с развиване на лошотия или тръгване по лошия път. Това става и в тия случаи (при културните семейства), а не само тогава, когато единият близък е абсолютно неевоспособен и неизменно зъл, мрачен и агресивен. Ето защо, ако единият е осъзнат и разбира от психология и медицина, ако иска да спаси себе си и детето си, един ден трябва да постави на близкия въпроса ребром. Така постъпват мъдрите, доблестните хора. Показвайки му гърба си, те му дават шанс сам той да се спаси и да еволюира - или пък да си ходи там, откъдето е дошъл. Защо да не се върне в рая на себеподобните си, където понятията за живот и удоволствия са еднакви с неговите и домашният кръгозор е единственият, който познават?
Тук още веднъж ще си припомним един вариант на великата Волтерова фраза – кредото на съществата с душа: „Не съм съгласен с твоето разбиране, но ще се боря до смърт, да можеш свободно да го живееш и изповядваш”.
30.11.2015 г. 11,57 ч.
София – Изгрев
Благостта и благуването – плодовете на благовселената
(В оригинала това е изписано спирално, в розов цвят. Може и по двата вида спирали, и в двете посоки – добиват се 4 добродетели на благовселената)
Импулсатор – Галин К.
(импуласор е човекът, който задава въпроса или темата)
5,30 – 8,30 ЕЕТ
Тук искам да допълня темата за „златния облак над България”, за който знаем, че сияе вечно над всяка страна и във всеки народ, приели Миров Учител – човешко въплъщение на Бога на една планета. Знаем за някои от Неговите въплъщения: Рама, Кришна, Хермес Трисмегист, Зороастър, Христос, Боян Мага и др. Минимумът от 25 години в Неговата етерна аура и тази на „стадото” Му (в рамките на „бащин дом” или „кошара”, комуна, братско селище) важи само за редовните ученици от определени класове. Господ има не само стада, но и много ята из вселената, които са Неговите прелетни птици – учениците Му задочници. Както е известно, винаги е имало и има много способни задочници във всички области на живота и науката, които се дипломират отлично и знаят и могат всичко, което владеят и редовните – понякога и по-добре. В рамките на едно прераждане, за някои Птици е достатъчен и един ден, един час, една минута физическо съприкосновение с Миров Учител или агне от стадото Му, за да сдадат изпитите си за Второ Посвещение – Семейството, Смирението. Останалите Негови Птици, които нямат тази потребност, ни най-малко не са по-непълноценни от Смирените. Те са от други класове – по-долни или по-горни. Те имат своя контакт с Учителя астрално, ментално, каузално, будически, атмически, алохимно – на едно или повече от тия полета. Това малко ли е? Ако са с кръвта на Бога, те носят Златния Облак със себе си, където и да се намират. Осветяват и лекуват всичко наоколо.
Много езичници, старозаветни, новозаветни и даже „праведници” все още нямат и помен от жажда и понятие за Богочеловек, за Господ, Учител на всички Учители. Така че поривът за съпричастие на Словото и Делото съвсем не винаги е и порив за общ живот – близост и обмяна на етерен план. „Ятаците” на Бога летят поединично или на ята из вселените и нямат нужда от веществен, етерен контакт с Него и Стадото Му. Това не е по-ниско качество или „вина” – в никакъв случай. Те са в радиационна или квантова връзка с тях и това им е достатъчно. Нуждата да се грижиш физически за Бога на земята или за сестра или брат от Стадото в Бащиния Дом, в Кошарата, е специфична нужда и говори само за родство по кръв – веществена или етерна. Тук вече са Рицарите и Обожаемите от Царството на Граал. Тук са „Изгревите” по домове и комуни из всички вселени, тук са непропадналите остатъци от Шамбала, Агарта, Беловодие и др. Рицарите имат нужда да снабдяват, спасяват и защитават, Обожаваните от тях женски въплщения на Бога имат нужда да благоговеят и обожават още по-силно. Не само да обожават, но и да се грижат, да превързват рани. Сродните души и сърца от Царството на Граала имат не само духовна, но и физическа кръв от една Майка и един Баща. Те са етерни, кръвни братя и сестри и затова се привличат и разпознават винаги – дистанцията за тях е мъчителна. Те възприемат призива на Баща си за „Царство Божие на земята” буквално – във физически, етерен, интимен, семеен, комунален вид. Те създават не само духовно, но и физическо поколение на Христовата кръв – затова и до днес ги преследват със всички средства. Това е допуснато със специална, особена цел. Етерното им поколение не е веществено, то е полево, невидимо за смъртните, но следва родителите си навсякъде.
В някои случаи и ятаци вият Гнезда на Отца из чужбини и далечни вселени – спасяват отбрани „агнета”, „овце” и даже „овни” от Стадото. Това са птици единаци или ятаци в полите на планината Морея - кандидати за влизане в Стадо. От сърцето им съвсем скоро пробива нагоре и надолу Вторият Лъч - Разпознаване, Благоговение, Обожанание, Приласкаване, Себеотдаване, Приставане, Присъствие, Грижа, Преданост. Посвещението на Смирението се отличава с Харесване: харесваш именно този Учител, именно тази овца от Стадото повече от всички и затова вече не можеш да живееш без тях. Това обаче съвсем не принизява любовта и връзката на останалите деца на Бога с Него, които са решили да бъдат Птици. В квантовия свят дистанцията не значи нищо.
Агне, орел, сърна, гълъб или Човек – за Баща ни и Майка ни няма значение. Ако ние сме от благовселената, имаме една кръв – независимо дали е физическа, етерна, астрална, ментална, каузална, будическа, атмическа, алохимна, алохимна, елохимна или зелохимна.
Полюсите на благовселената, известна повече като цяловселена и холивселена, са Любовта и Чистотата – това знаят всички. Които не го знаят, или още не са се събудили, или са от друга вселена. Нищо – и те са прекрасни, един ден и тяхната картина ще бъде завършена.
Всички знаят, че „българин” в Битието – от който и да е земен или небесен народ да е потеклото му - е всеки човек, ангел или бог, който търси своя Учител, намира Го и започва да учи. Това му дава шанс да разцъфне един ден в царството на Благария – Вселената на Благия Дух. Това е изявената, проявената и осъществената Божия любов на „земята” – в универсума, във физическата вселена. Именно за новите й обтатели – децата на зелохимите – важи призивът на Господнята молитва „Както на небето, така и на земята”. От Небето идва Любов и Чистота, а тук зреят плодовете им - благост в общуването и благуване в жиивота. Когато са между нас, децата на благовселената никога не продават и рядко купуват: Бог им дава всичко безплатно и преизобилно, защото те самите са извори. Не само не продават, но не продават и себе си – нито за паница леща, нито за цялата вселена! Има и специални деца на Бога, които играят ролята на най-пропадналите същества и имитации на същества – продавачите. Но тези деца всичко спечелено отдават 100% за Новите Майки, за Словото, за Делото. - „Ама какво ще ядат, къде ще живеят?” – Те се хранят и спят в Дома на Бога – сърцата и домовете на хората с душа. Всъщност, почти не спят, понеже будуват постоянно за Делото на Бога. Не се загнездяват на едно място задълго, за да не умрат и да не предизвикат смърти. С бодли стават само срещу съблазнителите, горделивите, напористите и собствениците от небитието – показват им най-твърдите бодли, диамантените. В личния си живот се отличават по това, че дават любов и свобода безусловно и не омъчняват никого. Ако някой се омъчни, да провери с душа ли е.
В илюстрацията сам Христос и някои от възлизащите в царството на благостта са отчасти с дрехи. Това е тяхна стратегия – има обяснения за това. В заробените вселени интервентите мразят най-много от всичко голотата – състоянието на чистота и невинност. Когато я лансират със свои хора и демони, то е само за да провалят някого в ада.
Ако пеем по-често „Благост”, „Блага дума”, „Блàгата песен”, „Духът ми шепне това”, ще можем да се приближим до някое дете на Бога и да му служим. То трудно ще се съгласи, понеже е свикнало то да служи. Но понякога се оставя и на него да служат, за да се излеят в сърцата на омъчнените ведростта, щастието, благостта и благуването. Само тогава те ще разберат напълно най-съвършената мантра на Битието, по-мощна и от Аум, Отче Наш или Добрата молитва: „Мекота на духа, мекота на душата, мекота на ума и мекота на сърцето”. По-силна от нея е само „Божията молитва” - да проявим всичко това не с намерения или думи и писания, а на дело в живота си.
Тема за следващия път: „Какво значи мекота на духа, мекота на ума, мекота на езика и мекота в поведението. Връзката им с божествената дума от благовселената - „обхода”. Благария – държавата на благовселената в Битието”.