17.07.2021 г. 20,36 ч.

 

БИБЛИЯТА: „Вятърът духа накъдето си иска“. „Атмосфера“ значи „сфера на въздуха“, но „атмос“ е и дума за духа. Значи, вятърът е духът в движение, но движение напълно свободно, непринудено, непрограмирано.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: Бог е и във вятъра. „Духай, ветре, тихо духай“. Казва Господ: „Духай - МИСЛЍ И ЧУВСТВАЙ КАКТО ЗНАЕШ“.

 

 

17.07.2021 г. 20,27 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: В любовта ти не вземаш нищо, даваш. Тогава защо ще те осъждат? В обичта ти обработваш даденото. Това са два божествени процеса - безкористни. Който люби и който обича, това са божествени неща. Ние се срамуваме от любовта... Срамуваш се да вземеш от този, от онзи. Да вземеш, то не е любов, любов е да даваш. Като минава Божественото през тебе, ще остави нещо в тебе. Който е носител на любовта, той е щастлив човек. Аз се чудя на хората: говорят за любовта, пък са нещастни. В моя ум това е невъзможно. Това значи да имаш всичкото богатство - и да гладуваш. (1942.12.30о.Два божествени процеса)

 

 

17.07.2021 г. 20,23 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: Не трябва да хвърляме петна. С нашето неразположение, ние хвърляме едно петно. Не да се страхуваме от любовта, да не огорчаваме Божия Дух! Щом огорчиш един човек, ти огорчаваш Божия Дух. (1942.12.30о.Два божествени процеса) КОМЕНТАР: Както вече е споменавано нееднократно, на всяка мисъл от Словото откриваме в други беседи и точно обратните по смисъл мисли, които са не по-малко истинни. В случая си припомняме, че не сме виновни, ако огорчим хищника, че не му даваме да си хапне от месцето ни.

 

 

17.07.2021 г. 20,20 ч.

 

ВЕРИЖНАТА РЕАКЦИЯ НА ЛЮБОВТА

УЧИТЕЛЯТ: Да си съвестен, значи в постъпките си да не ощетиш никого. Нещо повече: да туриш един грам повече - ТОВА е съвест. Ще кажеш: „Един грам от мене да мине...“. Един човек, който може да даде един грам, може да даде 10, 15, 1000 грама. Може да даде и един грам, зависи. Колкото повече от тебе минава, толкова по-добър ставаш. Ти, като продаваш захарта, ще туриш един грам повече. Така Бог ще накара един човек да те обича повече. Докато не си турил грама, само един те обича - жената ти вкъщи те обича... Като туриш един грам повече, ще дойде още един да те обича. Като туриш три грама, ще дойде друг да те обича. Ти увеличаваш отвън да даваш - Бог увеличава любовта; ти намаляваш грамовете - Бог намалява любовта. Казвам: давайте - и ще ви се даде. Онова, което Бог дава, е реално. Няма по-хубаво нещо от това да ви обичат хората! Няма по-хубаво нещо от това някой да мисли хубаво за тебе! Няма по-хубаво нещо от това, обходата на хората да е добра към тебе!(1942.12.30о.Два божествени процеса)

 

 

17.07.2021 г. 20,16 ч.

 

ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ ПРЕЗ ВСИЧКИ ВЕКОВЕ Е И ВЕЛИК СТРАТЕГ И НАБЛЮДАТЕЛ. Той знае от опит, че около Светлината винаги се тълпят „насекоми“ от всички видове и йерархии, задължително и представители на ада - жилещи, коригиращи, сценични фигури, фюрери, разрушители. Всеки път Той нарочно залага в учението Си десетки стотици, хиляди варианти за РАЗНОИЗПЪЛНЕНИЕ И РАЗНОТЪЛКУВАНЕ, за да види кой ще се хване само за един или няколко и ще ги обяви за „единствено правилни“.

УЧИТЕЛЯТ: Всички, които слушат тука, всички имат желание, да „поправите“ Изгрева... Изгревът е ПОПРАВЕН, но ВИЕ не сте поправени! Всеки, който иска да поправя Изгрева, прилича на онзи, който отива в училището, за да поправя училището - да даде тон на професора... Дошъл тук някой да поправя Изгрева... Вие нямате понятие! Не „поправяйте“ Изгрева! Той е университет, професорът си знае работата. Вие само ще УЧИТЕ там. След като свършите университета и излезете навън, ТОГАВА ще видите някои погрешки. Оставете се от този мерак – да „поправяте“ Изгрева!... Това не е право. Изгревът е място, дето се учим. Че нас ГОСПОД ни е събрал! (1942.12.30о.Два божествени процеса)

КОМЕНТАР: Тук е мястото да се спомене пак за една от най-неприятните корекции при редактирането на Словото от хора, които си позволяват да пишат с главни букви много думи, които в оригиналните издания на беседите или в машинописните дешифровки са малки букви. Те не са виновни, понеже правят това от уважение към висшите категории и си мислят, че с това допринасят за силата на Словото. В психологическата словистика на Школата се говори и за минусите в манталитета на такива редактори, и за вредите, които те нанасят с това и на света, и на самите себе си. Най-големи логически и обективни вреди така се нанасят с поголовното писане на думата „любов“ винаги с главна буква, мислейки я за синоним на Бога. Дори и в случаи, когато значението в контекста е точно обратното на любовта. Тогава би трябвало думата да се слага в кавички или поне да си се пише с малка буква. Ето един от стотиците подобни антипримери, който виждаме в цитираната беседа „Два божествени процеса“ от 30.12.19542 г., редактирана от търновската група: „На мишките опашките им треперят от котешката Любов“.

ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА БЯЛАТА ЛОЖА ВИНАГИ СТИГАТ ДО ЛЮБОВЕН КОНСЕНСУС на коя дата да изпълняват даден вариант на някое упражнение, на някоя песен или някоя идея от Учителя всички заедно, на коя дата – друг, на коя дата трети и т.н. Има и дати за изпълнение на вариант от УЧЕНИК, излъчван по списък или по жребий. Това също се изпълнява от всички желаещи с пълно единство и голяма любов. Останалите, които искат да ни внушат, че истината е едновариантна, са от други ложи и тях НЕ ГИ Е СЪБРАЛ ГОСПОД. Родените от Бога и събраните от Бога винаги се разпознават моментално помежду си и имат неразрушима хармония, обич и любов.

 

 

17.07.2021 г. 20,13 ч.

 

ПРИРОДНОТО И СОЦИАЛНО ПРИСЪСТВИЕ НА ГОСПОДА. Не че няма и индивидуални контакти с Него, но нарцистичният мистицизъм на луциферическите учения отхвърля почти всички форми на природна и човешка обмяна с Него. Това са стари учения. За религиозните им представи, Истинското Слово Божие казва: „ТАКЪВ ГОСПОД НЯМА!“

УЧИТЕЛЯТ: Много хора търсят Господа. Мнозина са ми говорили, казват: „Търся Господа“. - Той търси Господа, обича Господа. Казвам: от памти века Господ те е обичал, затова и ти трябва да Го обичаш. Той търси Господа да го обича. - Господ със СВЕТЛИНАТА го обича, с ВЪЗДУХА го обича, с ВОДАТА го обича, с ХЛЯБА го обича. Някой няма туй отношение към Господа: той търси Господа извън светлината, търси Господа извън въздуха, търси Господа извън хляба. Гледа майка си и казва: „Няма Господ...“. Гледа баща си – „Няма Го Господ...“. Приятелите си гледа – „Няма Господ“. Той търси Господа извън баща си, извън майка си, извън братята и сестрите си. ТАКЪВ ГОСПОД НЯМА! Като те погледне майка ти и ти каже: „Мойто пиленце“ – то е ГОСПОД, Който го казва. /.../ Та казвам: във всяка усмивка търсете Господа. (1942.12.30о.Два божествени процеса)

 

 

17.07.2021 г. 20,45 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: Често забравяме, понеже не обичаме. Щом обичаме, не забравяме. /.../ Като не обичаш, забравяш.(1942.12.30о.Два божествени процеса)

 

 

17.07.2021 г. 20,10 ч.

УЧИТЕЛЯТ: Няма по-хубаво нещо от това да имате правилни отношения! В любовта има един род трептения, които са най-красивите. Всичките сладчини, които имате, не могат да се сравнят с този особен усет в сърцето на човека. Където и да бъдеш, навсякъде ти е приятно. Това е една особена топлина, едно особено чувство, което носи животът. Тогава могат да се разрешат всички мъчнотии. Изгубиш ли тая топлина, изгубиш ли това чувство, животът ти става тежък. (1942.12.30о.Два божествени процеса)

 

 

17.07.2021 г. 20,08 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: Божията любов носи жертви. Ангелската любов носи разделението. Човешката носи страданието. Искаш да работиш - дръж човешката любов. Искаш да бъдеш свободен - дръж ангелската любов. Търсиш истината - дръж божествената любов. Който търси истината, да търси божествената любов. Който търси свободата, да търси ангелската любов. Който търси работа, трябва да търси човешката любов.

(1942.12.27у.Човешка, ангелска и божествена любов)

 

 

17.07.2021 г. 20,05 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: Всяко едно отклонение, което човек прави, да не считаме, че е лошо. Не считайте, че е направена погрешка. Паднали някъде - радвайте се. Окаляли сте се някъде - радвайте се. Направили сте добро - радвайте се. Щом сте се окаляли, ще се очистите. Считайте, че тази кал се е докоснала до вас и казва: „Моля, моля, много те обичам!“ Оставѝ тази кал, тя те е обикнала... (1942.12.27у.Човешка, ангелска и божествена любов) КОМЕНТАР: Макар и без пряка връзка, темата за калта възбужда един спомен. В едни мемоари той е разказан за илюстрация на два типа хора с точно противоположни реакции. Ако случайно не си си събул калните обувки още от началото на външния вход на блока и не си се качил до етажа със собствени чехли или по чорапи до вратата на някоя домакиня от първия вид, дори и да се събуеш там, тя ще те направи на нищо. Как мирише самата тя и телесно, и астрално, дори и да се скъпе по 100 пъти на ден, това е друг въпрос. А понечиш ли да се събуеш пред вратата на другия тип домакини, някоя от тях те поканва да влезеш с калните си обувки не само в антрето, но и в гостната стая с чисто нов персийски килим. Казва да стъпиш там и да оставиш калта от обувките си. Твърди, че ще я държи там с години дори и когато тя стане на прах, няма да я чисти, защото това е ТВОЯТА кал и тя ще ѝ свети…

 

 

17.07.2021 г. 19,56 ч.

УЧИТЕЛЯТ: Ние някой път сме като авторитетите - всичко знаем... Казваме: „Това не е любов!“ Че кое е любов? Не е ли човешката любов, която носи страданията? Всяка любов, която носи страдания, е човешка, благородна. Любов, която не носи страдания, не е благородна. Да имате определение що е човешка любов. Любовта, която носи страданията с радост, е човешка. Сега сме на земята - и с радост да носим страданията. Да се радваме, че Господ ни е дал тези страдания! Да се запознаете с човешката любов.  Щом станете по-сериозни, знайте, че сте по-долу от човешката любов.(1942.12.27у.Човешка, ангелска и божествена любов)

 

 

17.07.2021 г. 19,53 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: Всяко нещо без любов е глупаво. Всяко нещо с любов е разумно. (1942.12.27у.Човешка, ангелска и божествена любов)

 

 

17.07.2021 г. 19,50 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: Всякой път аз, като срещна човека, нещата за мен са ясни. Преди време срещам една мома, тя ми се усмихва. Срещам я след две години - тя ме гледа сериозно. Женена е сега... Любовта не признава женитби! Женитбата е извън любовта! В любовта има БОЖЕСТВЕНИ отношения. Срещам я като душа и я поздравявам с усмивка. Тя мисли, че като ми се усмихне, ще наскърби мъжа си... Но ако АЗ не ѝ се усмихна, това е оскърбление! Аз се усмихвам: много добре е направила, че се е оженила. Родила едно дете - усмихва ми се. Много добре е станало, че е родила детето! Срещам мъжа ѝ - и на него се усмихвам: „Много добре е станало, че си се оженил!“ Всяка работа, която става с любов, заслужава усмивка. (1942.12.27у.Човешка, ангелска и божествена любов)

 

 

17.07.2021 г. 19,27 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: Сега човешката любов вие я туряте за божествена или божествената правите ангелска. Човешката любов, каквото и да я правите, е човешка. Не че това е лошо, но така е. В тази любов, ако ти не можеш да носиш страданията, ти по-нагоре не можеш да идеш. След като се научиш да носиш страданието и да ти е ПРИЯТНО като го носиш, тази любов ще те въведе между ангелите. (1942.12.27у.Човешка, ангелска и божествена любов)

 

 

ОЩЕ ЕДИН ОТ СВРЪХУНИВЕРСАЛНИТЕ КЛЮЧОВЕ В СЛОВОТО, ЗА РАЗЛИКА ОТ МНОГО ДРУГИ ТАМ, които съкращават еволюцията само с 25 хиляди години на всеки, който разбере и приложи поне един от тях. Този тук я приключва МОМЕНТАЛНО:

 

17.07.2021 г. 19,19 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: Когато се научите да носите страданията, вие ще разберете ЧОВЕШКАТА любов. Когато се научите да се самоотричате, вие се учите на АНГЕЛСКА любов. КОГАТО ДОЙДЕ ДА ОБИКНЕТЕ ВСИЧКИ, ДА НЕ ПРАВИТЕ РАЗЛИКА МЕЖДУ ВСИЧКИТЕ, ТО Е БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ. Но то е далечно нещо. Напредналите души може в живота си само веднъж, дваж или три пъти да зърнат божествената любов през целия си живот от сто и двайсет години. Туй го наричат „пробуждане на космическото съзнание“, когато човек види, че Божията любов БЛИКА НАВСЯКЪДЕ. Всичко е светлина - една област СВЕЩЕНА!

(1942.12.27у.Човешка, ангелска и божествена любов)

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА КОМЕНТАРА: Когато човек, ангел или божество разбере този ключ, той става равен на Бога и едно с Бога в същия този миг. Ако е в тяло на Земята или в подобен свят, на него му стига само един час или максимум един ден, за да приложи началото на една безкрайна поредица от актове на любовта към всички. Както БОГ е във всеки и навсякъде, както светлината блика навсякъде и влиза във всички, както въздухът, водата и плодовете на земята. Когато обичаме БОЖЕСТВЕНО, в нас и около нас има едно безкрайно изобилие от блага, които могат да се обменят съвършено свободно и да не свършват никога.

 

 

17.07.2021 г. 19,15 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: Невъзможно е в любовта човек да се излъже! Човек, който ви обича, никога не може да ви излъже. Може да се преструва, преструвка МОЖЕ да има, но да ви излъже не може. Скритност ИМА, но то е по отношение на другите хора. Като ви погледне, вие четете в погледа му, че ви обича. (1942.12.27у. Човешка, ангелска и божествена любов)

 

 

17.07.2021 г. 19,11 ч.

 

АБСОЛЮТНОТО ПОТРЕСЕНИЕ И ВЪЛНЕНИЕТО ДО РАЗРИДАВАНЕ, когато роденият от Бога срещне роден от Бога : : Ами ако срещнеш самия Него? Нали Бог е милостив и всесилен и затова идва между нас и като Човек - като Учител и Господ?  

Не са ли сам Той и всеки от добрите хора по земята?

 Дълбокото разбиране и гигантската широта на един Учител.

УЧИТЕЛЯТ: Веднъж минавах в Борисовата градина и гледам: една красива мома на двайсет години хванала един момък подръка, вървят. Като минах, тя ме погледна, усмихна ми се и говòри с погледа си, казва: „Забавлявам това дете...“ Казвам ѝ: „Много хубаво!“ И аз ѝ се усмихвам, казвам: „Много хубава забавачка...“ Тя ме погледна много мило, иска да каже: „Учителю, ти няма какво да мислиш, аз го забавлявам...“ Казвам: „Много хубаво правиш, забавлявай го, носѝ страданието. Той иска да го галят...“ Тя казва: „Той ще прогресира един ден и ще има моята любов. Още не съм му казала. Тупа му сърцето... Само ме пита, но аз мълча...“ Този разговор стана в 10–15 секунди. Тя ми разказва всичката си история, а аз казвам: „Всичко, каквото правиш, е много добро.“
Че и тебе, като те срещне Господ, кажи му истината, усмихни се! Ти се начумериш... - Не се чумерѝ! Не казвай: „Отде се намери да дòйде точно сега...“, но се усмихни. Много приятен поглед /на момичето/! Никакво користолюбие нямаше. Някой ще каже: „Отде го знаеш?“ - Един ЗАКОН има в усмивката. Казвам: нека нашите човешки усмивки показват едно удоволствие, че можем да носим страданието, което човешката любов изисква. Страданията ги изисква човешката любов като корени, за да може тази любов да се усили и да минем в ангелската любов. Не трябва да бъдат механически тия страдания. Ако страданията ги носим на драго сърце, те са намясто. След като се научиш да носиш страданието и ти е ПРИЯТНО като го носиш, тази любов ще те въведе между ангелите. (1942.12.27у.Човешка, ангелска и божествена любов)

 

 

17.07.2021 г.  07,50 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Учителю, за тебе сърцето ми гори!“ - По някой път аз затварям прозорците, пускам пердетата. Казват: „Какво прави Учителят?...“ Като не са пуснати, гледам: кой как мине - поглежда, надникне... Някой път не искам да гледам и пускам пердетата. Не искам да гледат и да видят какво върши любовта - човешката любов, ангелската любов, божествената любов. Какво престъпление има? Ако е човешка любовта, уча ги как да носят страданията. Ако е ангелска любов, уча ги да понасят разделението. (1942.12.27у.Човешка, ангелска и божествена любов)

 

 

Различни видове зрение.

  

17.07.2021 г. 07,37 ч.

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/809870339719450

 

 

 

20.07.2021 г. 20,52 ч.

 

 

ЕДНА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНА ПОДРОБНОСТ ЗА ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ КЪМ БОГА И СЪОТВЕТНИЯ Ѝ ЦЕНТЪР ПОД ФОНТАНЕЛАТА.

УЧИТЕЛЯТ: „Когато човек има това религиозно или божествено чувство, в него има един свещен трепет: БЛАГОГОВЕЕ ПРЕД ВСИЧКИ ХОРА.“ (1942.03.08н.Живот, път, истина)

- Дори сред най-духовните и религиозни мистици има мнозина, които си мислят, че благоговеят пред Бога, но ги виждаме, че не благоговеят пред всички хора. Думите на Бога за любов към различните, грешните и даже пред враговете са минали покрай ушите им. Това се отразява ясно и в лицето и проповедите им, които ярко се отличават от поведението, образа и подобието на Бога.

 

 

20.07.2021 г. 19,45 ч.

 

И ДИВАЦИТЕ, И ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ИДОЛОПОКЛОННИЦИ В РЕЛИГИИТЕ И ИДЕОЛОГИИТЕ замèнят живото същество, живия човек с мъртви ритуали и атрибути.

УЧИТЕЛЯТ: „Казано е да не се покланяш - ние всичко, което е създал Бог, ТРЯБВА ДА ГО ОБИЧАМЕ! Да възлюбиш Господа Бога Твоего на земята, и всичко, което Той е създал. НАВСЯКЪДЕ трябва да Го виждаш!(1942.03.08н.Живот, път, истина)

ОЩЕ ОТ БЕСЕДИТЕ ДО 1944 г.: На ЖИВИТЕ икони ще помагате, няма защо да се кланяте на мъртвите и да ги целувате. Целуването на иконите е идолопоклонство! Аз вярвам във видимите и живите икони. Хората целуват иконите, а страдащия си брат отминават. Ние нямаме икони, на които да се кръстим и които да целуваме. Аз бих поставил когото и да е от вас вместо икона. Всеки ден ме посещават десетки живи икони! За предпочитане е жива икона отколкото дървена. С живите икони влизаш в общение, можеш да размениш мисли с тях. Аз съм за живите икони! Срещнеш един твой брат-страдалец - прегърни го и го целуни. Срещнеш една твоя сестра-страдалец - и нея прегърни, измий я и я очисти. ТОВА са истинските икони! Според мене, сега е време да мислим за живите икони, за бедните и страдащите – ТЯХ да спасяваме. Ако аз правя една църква, не ви трябват рисувани икони, дървени. Най–добрите хора, най–добрите сестри ще ги турим там! Живи икони ще турите. Тази седмица една сестра, другата седмица друга сестра - ще имате, нали, църква на живите икони? Някой праведник, който е по–долен на Христа, ще го турите там. Тъй млад да е, без брада да е, че като го целуват, да има защо... Казвам: православни в рая нямаше, в райската градина имаше само една религия. Всичките тия различия излязоха, след като изпъдиха хората от рая. Тогава дойдоха всичките религии, всичките учения. Но в рая имаше живи икони. Там нямаше никакви свещи. Според мен, в църквата иконите трябва да бъдат живи - да няма никакви икони нацапани. Не искам грозни икони - най-красивите жени ще ги турят да ги целуват, най-красивите мъже ще ги турят да ги целуват! Заменете вашите дървени икони с живи икони - и ще престанете да живеете с вашето минало.

 

 

20.07.2021 г. 11,34 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: Та казвам: главната ни цел е БОГ - туй, в което ние сме потопени. Бог се проявява чрез всички хора. Всички хора около нас, и слънцето, и въздухът, и водите, и каквито и да са проявления в нашето съзнание - Бог се проявява във всичко туй. (1942.03.08у.Най-лесното)

 

 

20.07.2021 г. 11,19 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: Казвате: „Лесно се говори...“ - Лесно се говори, но знаете ли една лоша дума колко мъчно се изкупува? Казал си лоша дума - някой път пет–шест години взема, докато я поправиш. Съвременните хора, освен че не си удържат езика, но и мислите им са такива. Невидимият свят ни държи отговорни за всяка лоша мисъл, за всяка лоша дума! Една лоша мисъл е като свиня. Когато иска да влезе тази свиня - да не ѝ позволиш да рови, още преди да я влязла. С лошите мисли и желания ние отпъждаме хубавото, което Бог ни е дал; отпъждаме добрите духове, отпъждаме Гòспода. След това дойдат и страданията, и болестите, противоречията - много опасни работи дойдат. (1942.03.08у.Най-лесното)

 

 

20.07.2021 г. 09,29 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: Като срещнете някого, трябва да имате преизобилно блага. (1942.03.08у.Най-лесното)

... Но понякога даже пророкът не знае какво да прави: самораздава се на сомнамбули и чака да му обърнат внимание, вместо да отиде веднага при умиращите от глад и жажда. Той казва: „Хора вземете си, даром ви ги давам! Стоя аз на кръстопътя на вековете, ръцете ми ще се скъсат от даровете на живота, но хората минават покрай мен като лунатици, вторачени в своите химери...“

Тия неща, които СЕГА ви се дават, в хиляди години ВЕДНЪЖ се дават! Затова трябва да ги пазите. Да не оценява това, което е дадено, значи човек да върши престъпление. Който прави това, подлежи на наказание. С това, именно, се обяснява тежката съдба на ония лица и народи, на които Господ е говорил, а те не са Го послушали. (Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 27.8.1910)

Онзи мъж е разумен, който дава всички условия на жена си да расте и да се развива, не ѝ казва нито една лоша дума и не ѝ праща нито един лош поглед. Жената също оценява мъжа си - и ТЯ му дава всички условия да прояви своята любов и своите благородни и възвишени мисли.(Още по-блажени са!, НБ , София, 4.12.1921)

В любовта има това качество, че когато човек залюби, не само че оценява нещата, но и НЕГОВОТО сърце се разширява, и ТОЙ става щедър. (Великият закон, НБ , Русе, 11.10.1925)

Глупавите хора не могат да оценяват скъпоценните камъни. (Кротките, НБ , София, 20.3.1927)

Тази черта се забелязва особено у българите, които не оценяват нещата и са готови да се подиграват, да се подсмиват. (Който слуша моите думи, НБ , София, 4.8.1929)

 

ЕВГЕНИЙ ЕВТУШЕНКО

Отде, откога тая мода се гаври:

за живите - ями; за мъртвите - лаври?!

За мъртвите пият, та чак се напиват,

и живи пророци до днеска избиват.

И произнасят се

за историята

нежни речи за тях

в крематориумите...

Кое Маяковски - великия, зрелия –

накара го смъртно

да се простреля?

Какъв глас и външност!

Каква безнадеждност!

Да бяха му дали трошинчица нежност...

Живите вечно от скръб ги съсипват.

С нежности само мъртвеца обсипват.

 

20.07.2021 г. 08,35 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: Казвате за някого: „Той е от напредналите братя.“ Не зная колко е напреднал... Много напреднал, толкоз опитности има: най-малко сто пъти се е карал досега с друг „напреднал“ брат, най-малко хиляда пъти е мислил лошо за другите! С този не иска да се примири, с онзи не иска да се примири...(1942.03.08у.Най-лесното)

ПРИЧИНА И СЛЕДСТВИЕ : : Когато не се приемат духовни хора, бедствията по света са много по-тежки.

 

 

20.07.2021 г. 07,48 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: Ако ти в ТОЗИ свят не си любил, как ще те любят в другия? (1942.03.08у.Най-лесното)

 

 

20.07.2021 г. 07,46 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: Ако не обичаш, ако не любиш, ти нямаш шанс да оцелееш. Първият подтик на любовта е да се прояви ЖИВОТЪТ. В какъвто и да е смисъл да проявиш любовта, то е божествен подтик. Тия подтици стават по хиляди начини.(1942.03.08у.Най-лесното)

 

 

20.07.2021 г. 07,39 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: Всички работи в света, които са извършени без любов, ги очаква смърт, разрушение, разочарование.

(1942.03.08у.Най-лесното)

НИКОЙ НЕ Е КАЗАЛ, ЧЕ ГРАДОВЕТЕ, ТЪРГОВИЯТА И ДРУГИТЕ ФОРМИ НА ГЛУПОСТТА И ЕГОИЗМА СА ДЕЛО НА ЛЮБОВТА.

 

 

20.07.2021 г. 07,28 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: В света има нещо, което спира хората - това е ЕДНООБРАЗИЕТО. Паякът, ако видиш, прави една и съща паяжина: качва се горе на паяжината, чака. Свинята, като иде някъде, рови - където иде, ще си покаже занаята, ще разбъчка всичко. Някое куче, като влезе, току ще залае; има-няма време - ще залае. Един и същ занаят...

(1942.03.08у.Най-лесното)

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=KRrr-CDXijs

 

 20.07.2021 г. 11,50 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: Писанието казва: „Когато пътищата на един човек са богоугодни, Господ го примирява с враговете му.“ Ако пътищата ни са богоугодни, Господ ни примирява с онези, с които сме в постоянно стълкновение.

(1942.03.08у.Най-лесното)

ИЗ УНИКАЛНИЯ ФИЛМ Merry Christmas(2005) - ПО ИСТИНСКИ СЛУЧАЙ. Ако поне двама души в света с различни идеи, които не се одобряват един-друг, пораснат до нивото на тия военни и се прегърнат, смъртната присъда над човечеството ще бъде отменена.

 

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2390716184518295

 

 20.07.2021 г. 12,15 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: Ние трябва да ценим хората като създания на Бога. Бог ни създал, за да се проявим много добре. Имаме всички възможности да се проявим добре. Ако не се проявим добре, причината е в нас. ОБХОДА трябва в нашия ум, в нашето сърце! (1942.03.08у.Най-лесното)

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=N2cDdJpneWo

 

 20.07.2021 г. 17,09 ч.

 

 ПЪРВО ПУСНИ КЛИПА И ПОЧНИ ВЕДНАГА ДА ЧЕТЕШ ТЕКСТА ТУКА, ДОКАТО ТОЙ ВЪРВИ. Докато четеш, слушай само музиката, за да минат 40-50 секунди от началото му – визуално те не са толкова интересни. После погледай и послушай този фантастичен фрактален филм – 14 минути, ако имаш време. Ще видиш с какво се занимава Мировата Душа в ясновселената, когато програмира математически Битето, овладяна от безкрайна милост към съществата. Тя така създава нашите атоми и молекули.

УЧИТЕЛЯТ: „Ти искаш да те обичат хората, но трябва да бъдеш честен в любовта си, да нямаш никакви задни цели. Любовта ще дойде, неизбежно е, но ти трябва да разбираш тази любов, да разбираш нейния език. Ти трябва да разбираш нейното ухание, трябва да разбираш нейния свещен трепет, трябва да разбираш нейната светлина, да разбираш нейната музика - тя си има своя октава. Чудни са хората - говорят за любовта... В какво седи любовта? – Любовта си има основен тон, основен тон от 12-ата октава, дето я няма на земята.

(1942.03.08н.Живот, път, истина)

 

 

21.07.2021 г. 21,20 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: При добрите хора сме свободни, понеже те не ни ограничават. Единствените хора, които ни ограничават, то са хора недоразвити“.

(1942.03.08н.Живот, път, истина)

 

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/225070539487671

  

21.07.2021 г. 20,23 ч.

 

 ПЪРВО ИЗГЛЕДАЙ И ЧУЙ КЛИПА, ПОСЛЕ ПРОЧЕТИ ТОЗИ ТЕКСТ:

ИСТИНСКИЯТ ВЯРВАЩ : : Познаваме немалко люти религиозни, но има атеисти, които са безкрайно много по-милни Богу от тях, защото имат блага обхода и добро сърце.

УЧИТЕЛЯТ: Благостта съгражда сърцето. (На екскурзия с Учителя, ИБ , Чамкория, 14.7.1922)

„Единственото богатство, което човек ще занесе със себе си в оня свят, е мекотата на неговия дух, мекотата на неговата душа, мекотата на неговия ум и мекотата на неговото сърце.“ (Великодушие и Целомъдрие. Мекота, УС , София, 31.1.1937)

Нежността, благостта, които притежава душата, това са качествата на Бога. (Основа на знанието, МОК, София, 4.11.1923)

Благостта, това е вътрешен аромат, туй, което се съдържа вътре в самия живот, в самото съзнание. (Плодовете на Духа, НБ , София, 3.2.1924)

Благостта е свойство само на Бога, на Вечния, на Любящия, на Всемъдрия, на Онзи, у Когото Истината живее. Благостта, това е най-възвишеното състояние на човешкия дух, към което ние ще се стремим. (Благ, НБ , София, 17.1.1926)

Любовта е мощна творческа сила, която се посажда в благостта като в благоприятна за нея почва и там се обработва, израства и се развива. (Полюси на съзнанието, ООК , София, 28.3.1928)

Не е лошо православието - ПРАВО да славиш Господа. Право да славиш Господа, трябва да си съвестен, трябва да си твърд в убежденията; право да славиш Господа, трябва да Го обичаш. Право да славиш Господа, трябва да бъдеш милосърден, трябва да бъдеш разумен, ДЕЛИКАТЕН В ОБХОДАТА СИ. ВСЯКОГА ТРЯБВА ДА БЪДЕШ ДЕЛИКАТЕН - не само като излизаш от църквата в неделя, но и в най-тежките моменти на живота си.“ (1942.03.08н.Живот, път, истина)

Защото благостта е само в човека, който има душа. (Първата задача, МОК , София, 11.4.1930)

Благостта е която дава, милостта приема. (Самовъзпитание, МОК , София, 20.3.1936)

Ако у тебе се оженят Благостта и Истината, ти си кандидат за Царството Божие. Ти можеш да се домогнеш до Божественото, до великото и красивото само чрез благостта и доброто, само чрез истината и свободата в себе си. Ако на физическото поле в тебе преобладава благостта, в духовния свят ще преобладава Истината. По-велико нещо в света няма от Благостта; от Истината по-велико нещо няма! Ако имате Истината, Господ ще ви обича. Ако имате и благостта, Господ ще ви обича. (Истина и благост, УС , София, 18.4.1937)

 

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2101394263450490

  

17,00 ч. 21.07.2021 г.

  

ИСТИНСКАТА РЕЛИГИЯ : : ИСТИНСКИЯТ РЕЛИГИОЗЕН

УЧИТЕЛЯТ: „Религия без музика не е религия. Религия без поезия, не е религия. Религия без наука, не е религия. Религиозният човек диша живот, той не съди никого, той обича хората, извинява ги.“ (1942.03.08н.Живот, път, истина)

ОТНОВО ШЕДЬОВЪРА НА НИКОЛАЙ ЛЕСКОВ – за който още не го е чел или не е слушал тази аудиоверсия, която вече е пускана тука.

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/225070539487671

  

21.07.2021 г. 20,23 ч.

 

 ПЪРВО ИЗГЛЕДАЙ И ЧУЙ КЛИПА, ПОСЛЕ ПРОЧЕТИ ТОЗИ ТЕКСТ:

ИСТИНСКИЯТ ВЯРВАЩ : : Познаваме немалко люти религиозни, но има атеисти, които са безкрайно много по-милни Богу от тях, защото имат блага обхода и добро сърце.

УЧИТЕЛЯТ: Благостта съгражда сърцето. (На екскурзия с Учителя, ИБ , Чамкория, 14.7.1922)

„Единственото богатство, което човек ще занесе със себе си в оня свят, е мекотата на неговия дух, мекотата на неговата душа, мекотата на неговия ум и мекотата на неговото сърце.“ (Великодушие и Целомъдрие. Мекота, УС , София, 31.1.1937)

Нежността, благостта, които притежава душата, това са качествата на Бога. (Основа на знанието, МОК , София, 4.11.1923)

Благостта, това е вътрешен аромат, туй, което се съдържа вътре в самия живот, в самото съзнание. (Плодовете на Духа, НБ , София, 3.2.1924)

Благостта е свойство само на Бога, на Вечния, на Любящия, на Всемъдрия, на Онзи, у Когото Истината живее. Благостта, това е най-възвишеното състояние на човешкия дух, към което ние ще се стремим. (Благ, НБ , София, 17.1.1926)

Любовта е мощна творческа сила, която се посажда в благостта като в благоприятна за нея почва и там се обработва, израства и се развива. (Полюси на съзнанието, ООК , София, 28.3.1928)

Не е лошо православието - ПРАВО да славиш Господа. Право да славиш Господа, трябва да си съвестен, трябва да си твърд в убежденията; право да славиш Господа, трябва да Го обичаш. Право да славиш Господа, трябва да бъдеш милосърден, трябва да бъдеш разумен, ДЕЛИКАТЕН В ОБХОДАТА СИ. ВСЯКОГА ТРЯБВА ДА БЪДЕШ ДЕЛИКАТЕН - не само като излизаш от църквата в неделя, но и в най-тежките моменти на живота си.“ (1942.03.08н.Живот, път, истина)

Защото благостта е само в човека, който има душа. (Първата задача, МОК , София, 11.4.1930)

Благостта е която дава, милостта приема. (Самовъзпитание, МОК , София, 20.3.1936)

Ако у тебе се оженят Благостта и Истината, ти си кандидат за Царството Божие. Ти можеш да се домогнеш до Божественото, до великото и красивото само чрез благостта и доброто, само чрез истината и свободата в себе си. Ако на физическото поле в тебе преобладава благостта, в духовния свят ще преобладава Истината. По-велико нещо в света няма от Благостта; от Истината по-велико нещо няма! Ако имате Истината, Господ ще ви обича. Ако имате и благостта, Господ ще ви обича. (Истина и благост, УС , София, 18.4.1937)

 

21.07.2021 г. 13,11 ч.

 

 УЧИТЕЛЯТ: „И при най-голямата сиромашия, ти ще дадеш и последния кодрант, който имаш - ще си изпълниш дълга.“ (1942.03.08н.Живот, път, истина) [КОДРАНТ е древноримска медна монета със стойност две лепти или четвърт асарий, 1/64 от динария.]

ЧОВЕКЪТ С ИСКРА БОЖИЯ СЕ ОТЛИЧАВА С ЦЕНТЪР НА СЪВЕСТТА. Когато има дълг към някого, той МОМЕНТАЛНО продава всичко, което има, за да го изплати, ако трябва да живее и на палатка или в кашон под моста. Ако няма нищо, той се продава в робство. Когато дългът ни е кармичен, също изтърпяваме с любов всяко робство, определено ни от съдбата.

 

21.07.2021 г. 11,48 ч.

 

 УЧИТЕЛЯТ:

Истината може да живее само тогава, когато в нас е развито това божествено чувство любов.“ (1942.03.08н.Живот, път, истина).

Знай, че целта на живота е добродетелта, целта на добродетелта е щастието, а целта на щастието е человекът. Че целта на человека е Истината, целта на Истината е Бог, целта на Бога е Любовта, а целта на Любовта е ВСИЧКО. (Мисли и упътвания, ИБ , 1903).

Махнете всяка преграда, която ви спъва да растете в познанието на Истината и в пълнотата на Любовта. (Слово 1903, Русе, ИБ , Русе, 25.12.1903).

Истината - това е Любовта, която се проявява в духовния свят; Истината - това е Бог, Който се проявява между духовете. (Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г., СБ , В.Търново, 23.8.1911).

В Христовото учение стойността на човешката душа зависи от вътрешните качества - да бъдем свързани с Господа, т.е да бъдем облечени в Истината, а то е да бъдем облечени в Любовта.

Бога познаваме по Истината и Любовта.Когато Истината влезе в нашия ум - ние мислим, а когато Любовта влезе в нас - ние ДЕЙСТВАМЕ. (Познайте Истината и Истината ще ви..., ИБ , Бургас, 29.4.1914).

Под “чувства” разбирам човек да може да създаде условия за проява на Любовта и Истината, да даде воля на сетивата да се проявят като истински усещания. (Христа да придобия, НБ , София, 5.11.1916).

/Христос/ сега казва: “Ево, вземи от този плод!”. Кой е този плод?- Свободната воля, провидението и неизбежността – душа, разум и тяло. Вземете от Любовта, от Истината и от удоволствието на божествения живот. ТЕЗИ плодове дава Христос. (Ще ви въздигна, НБ , София, 3.12.1916).

Когато ви говоря за човека, вие трябва да се вдълбочите, да си представите онзи Човек, създаден по образ и подобие на Бога, т.е. на Истината и Любовта. (Братът на най-малките, ИБ НБ , София, 1.1.1917).

Моето достойнство се заключава в това, което правя за своята душа; моето достойнство се заключава в Истината, на която служа; моето достойнство се заключава в Любовта, която нося в душата си; моето достойнство се заключава в живота, който е даден на мене и на всички хора. (Аз съм жив, НБ, София, 22.2.1920).

Любовта не е преходна, тя е интензивна; тя може да бъде постоянна само тогава, когато Истината почне да действа. (Ще управлява всички народи, НБ , София, 7.3.1920).

Да се разговаряме на божествен език, да си говорим Истината, това значи да живеем в закона на Любовта. (Възкресение на Любовта, НБ , София, 1.5.1921).

Това, което ви говоря, е съществено. То е съществувало в безпределната вечност. Върху него почива целокупният живот. Това са истини, изказани не само от мене, но и от мнозина. Истината и Любовта не са монопол. Те са достояние на всички хора, не само на едного. Всички могат да се ползват от тях. (Да ги изпита, НБ , София, 29.5.1921).

Истината, тя е семе, но и тя е включена в Любовта. (Плевелите и пшеницата, НБ , София, 22.1.1922).

Няма по-велика от Любовта и няма по-хубаво и по-красиво нещо от Истината в живота! (Семената, ИБ , София, 9.5.1922).

 

 

 

22.07.2021 г. 22,27 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ. Дъбовете са материалисти, те растат на най-ниското. После идват брястовете, а доста по-нагоре са боровете. По-високо от тях са клековете. До 1900 метра растат боровете, оттам нагоре идват клековете, а дето престават клековете, идват малките хвойни. Такова е положението на тези, които растат по високите области – те лазят по земята. (1942.03.11о.Добра мисъл, добро чувство, добро здраве)

 

КОМЕНТАР: По-нататък в беседата се казва, че мнозина искат да правят впечатление с предствителния си външен вид, но мегаломанията иска да сме големи и по ум, и по таланти, и с духовността си. Ясновидците споделят, че смрадта на големеенето е по-отвратителна дори от тази на астралните пороци. В интелектуалните, артистичните и спиритуалните среди често чуваме да се говори за някого „Той е голям!“ („много голям“, „най-голям“). Когато някой мисли това за себе си в какъвто и да е смисъл, когато и феновете му мислят така за него, лошата миризма е тъй-голяма, че отблъсква ангелите на гигантски разстояния. За хората-клекове знаем, че те са вече „клекнали“ - не искат да бъдат гиганти нито в света, нито в духовната сфера. Познаваме и хора-хвойни, които живеят най-високо и най-близо до Бога. Смриката е един от символите на смирението.

 

 

22.07.2021 г. 19,55 ч.

 

 

ЕДНИ СПАСЯВАТ ЕГОИСТИ, ДРУГИ СПАСЯВАТ ГЪЛЪБИ, КУЧЕТА И КОТКИ, ТРЕТИ СПАСЯВАТ ХОРА, ЧЕТВЪРТИ СПАСЯВАТ АНГЕЛИ. Въпрос на еволюция, но и четирите вида са хора с душа. Останалите се делят на два вида: едните спасяват само себе си, а други искат да бъдат спасявани – обикновено от неспасени.

УЧИТЕЛЯТ. Ако не се спреш при една мравка да я избавиш, Господ и на тебе няма да ти обърне внимание. Защо ще я извадиш /от водата/? - Тази мравка е един ангел, който се е превърнал в мравка и иска да види ще му обърнеш ли внимание. Като я спасиш, Бог запише това в книгата си. (1942.03.11о.Добра мисъл, добро чувство, добро здраве)

Има едно предание, че след грехопадението Бог изпратил един милион ангели да помагат на хората. Като слезли на земята, и те загазили. Като видели техните дъщери, те се оженили и си народили деца. Онези ангели, които се оженили, наплодили се, размножили се, и останали на земята. И в Писанието се казва, че Христос дошъл първо да помага на падналите ангели, които някога дошли на земята да помагат на хората. Христос искал първо тях да събуди, а после хората. (Понеже ви изказах това, НБ, София, 5.4.1936).

Много ангели, като дойдат да помогнат на човешките души, се влюбват и се оженват. Много ангели са останали на земята и са загазили. И цял един милион ангели има, които са били пратени да помагат на човечеството, но са загазили и са се оженили. (Основното правило, УС , София, 22.1.1939).

Доста ангели има на Земята. Вие мислите, че няма ангели. - Доста ангели има. На Земята има около един милион ангели, оплели са се в хората. Слизат сега тях да освободят. Най-първо Бог иска да освободят ангелите. Много ангели са искали да освободят хората. Сега идват техните братя да ги освободят, и като освободят тях, ще освободят и нас. Много ангели са се заплели в гъстата материя. (Търсете Царството Божие, НБ, София, 20.12.1942).

 

 

23.07.2021 г. 15,54 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: Има човеци, които са направени по образ и подобие Божие, и други, които са направени от кал. (Пред всичкия народ, НБ , София, 13.12.1931).

АБДУЛ САТАР ЕДХИ (28.II.1928-8.VII.2016г.)

Това е един от най-добрите хора, живели някога на Земята! Той е помогнал на повече хора от всеки друг в историята, но вероятно никога не сте чували нищо за него. Абдул Сатар Едхи е роден в Бантва, Гуджарат (Британска Индия) през 1928 г. Когато момчето навършва 11 години, майка му се парализира след инсулт и той започва да се грижи за нея. Майка му почива, когато Абдул Сатар е на 19 години. И оттогава решава да посвети живота си на грижа за болните, старите и инвалидите. Пакистан нямал социална сигурност за бедните.

Едхи започва да проси милостиня по улиците, за да събере пари за безплатна болница.

Оттогава фондът му спасява 20 000 деца от улицата, помага на 50 000 сираци, обучава 40 000 медицински сестри. Абдул Едхи създава най-голямата служба за линейки в света, заедно с мрежа от свободни старчески домове и сиропиталища, болници, приюти за жени и центрове за рехабилитация на наркомани. Наричат пакистанеца "Отец Тереза".

Цял живот е имал само два костюма и никога не е получавал заплата от фонда си. Едхи казвал: "Когато престанеш да живееш за разкош, започваш да разбираш смисъла на живота".

През 2009 г. е удостоен с наградата на ЮНЕСКО "Манаджит Сингх" за разпространяване на идеи за толерантност и ненасилие.

Абдул Сатар Едхи почива през юли 2016 г. на 88-годишна възраст. Последното му желание било да дари органите си на нуждаещите се. Дори на смъртния си одър, той мислил да помага на други хора.

Историята на този невероятен човек показва, че дори един човек може да промени света към по-добро.

МЪДРИ ИЗКАЗВАНИЯ НА Абдул Сатар Едхи:

Моята мисия е да обичам хората. Всеки ден е най-добрият ден в живота ми.

Трябва да се грижите за всички същества, създадени от Бога. Моята мисия е да помогна на всеки човек в нужда.

Моята религия е хуманизмът, който е в основата на всяка религия в света. Няма по-висша религия от хуманизма!

Хората са станали образовани, но тепърва трябва да стават човеци.

Вътрешният враг може да бъде победен само чрез лична революция.

Хората знаят, че съм възприел четири принципа в живота си: прост начин на живот, точност, упорита работа и разум.

Когато спрете да живеете за разкош, вие разбирате истинския смисъл на живота.

Аз нямам официално образование. Каква полза от образованието, ако не станем човеци? Моята наука е благоденствието на човечеството.

Пазете се от онези, които приписват на Бога формални наставления.

Винаги съм казвал: бъдете човеци и проповядвайте човечеството!

И така, много години по-късно имаше много хора, които все още се оплакваха и ме разпитваха: „Защо трябва да прибирате християни и индуси в линейката си?“ И аз казвах: „Защото линейката е по-мюсюлманска от вас“.

Моята работа е извън класа, религия и вяра.

Празни думи и дълги похвали не правят впечатление на Бога. Покажете му вярата си чрез делата си.

Външният вид разсейва. Ако го пренебрегнете, вие ще усетите мощен прилив от истина и смирение.

Свещената книга трябва да се отвори в душите ви, а не в скута ви. Отворете сърцето си и вижте Божиите създания! Ще намерите Бога само в грижа за облекчаване на техните страдания.

Никоя религия не е по-добра от човечеството.

 

 

24.07.2021 г. 12,17 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ:

Ако Бог, Божественото е с жените, няма да има сила, която да не преклони глава пред тях! (И валя дъждът, НБ , София, 1.6.1924)

Най-първо, трѣбва да умѣете да разпознавате даденъ човѣкъ дали е ученикъ на бѣлата или черната ложа. (Ще бъдете свободни, НБ , София, 11.2.1923)

И в нашето Братство мнозина са влезли за интерес, като играят една роля и служат на два бога - трябва да се пазите и да разпознавате кой на кого служи. Вие трябва да развивате вашата интуиция, за да разбирате с кого имате работа - те всички ще си отидат. Те са като жабите, които крякат в едно блато - щом пресъхне водата, и всички жаби престават да крякат.(На разговор с Учителя, ИБ , София, 19.4.1927)

Добрият човек има нещо неизменно в лицето си, една неизменна линия, която при всички случаи трябва да разпознавате. (Живите линии, ООК , София, 10.5.1933)

Тогава по какво се отличават добрите хора, които живеят по Бога, от ония, които живеят по човешки? - Добрите хора, които живеят по Бога, се отличават с най-голяма разумност, те са най-разумните хора в света. Онези, които живеят по човешки, се отличават по това, че са най-глупавите хора в света. Това е начинът, по който аз разпознавам едните от другите.(Сгърбената жена, НБ , София, 23.6.1935)

Защото двама души, които не се обичат, обръщат гърбовете си; двама, които се обичат, се гледат лице в лице. Казвам: когато ние се видим лице с лице, да се разпознаем. Обърнати са само два противоположни свята. Щом се влезе в божествения свят, ние сме лице с лице, виждаме се. В божествения свят хората се опознават. (Малките работи, ООК , София, 1.12.1943)

По какво ще познаят, че имате Духа? - Ако сте хора разумни и ако със своите мисли, желания и действия се отличавате със силата на своята свобода, и навсякъде, където влезете, носите тази благодат.(Свобода на Духа, НБ , , 5.9.1915)

И сега искам от вас да се отличавате като ученици. Вие се поставяте като учители. Всинца вие сте учители. /.../ От учениците се изисква да имат взаимно почитание.(Какъв трябва да бъде ученикът, СБ , В.Търново, 25.8.1922)

Моето желание е в сърцата ви да гори онази истинска божествена любов. Любов! Във всеки един момент във вас да има самопожертване. Ще се отличавате по това. (Положителни и отрицателни сили в природата, ООК , София, 6.10.1922)

Най-хубавото в света! Именно по този вътрешен ваш избор всичките вие ще се отличавате от другите хора. (Високият идеал, ООК , София, 11.9.1923)

Моето желание е сега вие да се отличавате с взаимно почитание помежду си. (Вдлъбната и изпъкнала леща, МОК , София, 15.3.1925)

Единственото нещо, по което трябва да се отличавате е, че не трябва да приличате на запушени шишета. (Най-малкият опит, ООК , София, 24.1.1934)

Светиите нищо не говорят един за друг, не се оценяват. Пък вие се отличавате с това, че веднага си изказвате мнението. (Най-малкото и най-голямото, ООК , София, 18.1.1939)

Като почнете да говорите, и в думите да се отличавате! (Изкуството на ангелите, ООК , София, 7.6.1939)

Да се отличавате с младостта на ума, сърцето и тялото, та да кажат: "ЕТО хората на новото учение – безсмъртни!" (Божествените врата, ООК , София, 2.10.1940)

Аз искам да се отличавате от едно нещо: да се интересувате не как ВАС ви обичат, но как ВИЕ обичате. (Трите изкушения, УС , София, 20.12.1942)

Дотогава, докато правите разлика между един и друг човек, между едно животно и друго, вие не можете да живеете по Бога. (Новият и старият живот, СБ , В.Търново, 26.8.1922)

Докато правите разлика между хората, че едни са по-добри, а други по-лоши, вие всякога ще бъдете нещастни. (Отличителни черти, ООК , София, 22.6.1927)

Докато правите разлика в любовта си - едного обичате повече, а другиго по-малко, - вие сте още в човешката, във външната любов. (Основната черта на новото, СБ , София, 22.8.1936)

Щом правите разлика в любовта: „Ние се обичаме повече", то е друго разбиране, прогрес не може да има. (Проявеният и непроявеният, СБ , София, 29.8.1936)

Когато дойде да обикнете всички, да не правите разлика между всичките, ТО е божествената любов. (Човешка, ангелска и ложествена любов, УС , София, 27.12.1942)

Ще правите разлика между Истината и вашето убеждение. (Гняв и страх, МОК , София, 18.11.1923)

Вие трябва да правите разлика между обич и използване.(Придатъците на разумния живот, ООК , София, 25.3.1925)

Искаш да имаш приятел. - Приятелството е чувство, то не е способност. Това не произтича от твоя ум. Трябва да правите разлика. Ти казваш: „Аз мисля, че имам приятел.“ Ти мислиш, че приятелството е умствена способност. - Не, То е едно чувство.(Слушане и чуване. Музикални упражнения, ООК , София, 10.5.1939)

Истинският ученик се крие дълбоко някъде, както диамантите се крият в земята. (Задна стража, ООК , София, 20.6.1928)

Докато ученикът стигне Учителя си, последният вече го е надминал.(Голямата вяра, НБ , София, 19.1.1919)

Ученикът на Бялото Братство трябва да даде отлични примери за физически труд. (Отговор на зададени въпроси, СБ , В.Търново, 23.8.1921)

Ученикът няма право да прави различие между физическата, умствената и духовната работа. (Методи на природата, ООК , София, 2.3.1922)

Ученикът, който живее в божествения свят, стои над всички, без да мисли за това, без да съзнава положението си. (Трите живота , ООК , София, 24.2.1922)

Ученикът може да се интересува само от своите съученици. (Методи на природата, ООК , София, 2.3.1922)

Пред съвестта си и дълбоко в душата си ученикът трябва да знае важни ли са причините, които са го задържали да не отиде в Школата. (Сила на волята, МОК , София, 8.3.1922)

Ученикът трябва да носи качествата на героя и на героинята. Ученикът не трябва да се занимава с погрешките на хората, нито с техните отрицателни качества. (Важни правила, ООК , София, 9.3.1922)

Ученикът трябва първо да се научи да слуша. (Три категории ученици, ООК , София, 30.3.1922)

Нека останат в ума ви трите думи: вслушване, прилежание и изпълнение. (Прилежание, СБ , РБ , София, 30.8.1940)

Ученикът трябва да бъде верен на себе си. Ученикът не се жени, нито роб става. Той е свободен. (Правилник за учениците на първи окултен клас на Бялото Братство, ИБ , , 1.4.1922)

Слабост на всички ученици е: някой път ученикът мисли, че той знае повече от Учителя си. Правилото в Бялата окултна школа е: ученикът никога не може да знае повече от Учителя си.

Христос казва: „Ученикът не е по-горен от Учителя си“. Ако ученикът има още това животинско проявление, очакват го големи страдания. Ученикът трябва да се прости с тщеславието си. За да се събуди това желание, ученикът трябва да се освободи от знанието, което е придобил от книгите, както и от това, което е чул от някого. Помнете: ученикът няма право да обижда никого. Ученикът няма право да спори в школата. Учителят и ученикът работят без пари. Ученикът на любовта се различава коренно от обикновените ученици. (Качества на ученика, ООК , София, 4.4.1922)

Ако ученикът от обикновените училища знае програмата си за всеки ден, колко повече това трябва да знае ученикът на Великата школа. Ученикът няма право да съди. (Силите на мозъка, ООК , София, 20.4.1922)

Ученикът е винаги пред лицето на Господа, затова трябва да внимава, да не се разсейва. Ум светъл, сърце топло и силна, разумна воля са условията, при които ученикът може да се домогне до вътрешни опитности. (Символични и научни правила, ООК , София, 2.5.1922)

В божествената Школа Учителят е абсолютно свободен, и ученикът е абсолютно свободен. (Ученикът не е по-горен от учителя си, НБ , София, 7.5.1922)

Много пъти ще хлопа ученикът на вратата на Великия Майстор, много ще чака отвън, докато Той отвори вратата и го приеме. Ученикът на божествената Школа не трябва да живее в илюзии, да се надценява или подценява. Ученикът трябва да бъде готов на всичко. (Мястото на човека в природата, ООК , София, 11.5.1922)

Учителят на земята се цапа толкова, колкото и ученикът. Когато ученикът намери Учителя си, и двамата стават слепи както за своите погрешки, така и за погрешките на окръжаващите. Който не смее да признае или да опише своя най-голям недостатък, той никога не може да познае Любовта.

Тя никого не съди, не критикува, но дава възможност на човека сам да се познае и да разбере има ли любов и как я проявява.(Необятната любов, ООК , София, 18.5.1922)

Ученикът трябва да е работлив и досетлив - той трябва да вземе една мотика и да започне да работи заедно с Учителя си. Така ще задава въпроси на Учителя, а последният ще отговаря, и разговорът помежду им ще се поведе много естествено - те ще работят и ще разговарят. Ученикът обаче иска Учителят да напусне работата си и да разговаря с него... - Учителят няма да спре работата си, в случая УЧЕНИКЪТ трябва да се нагоди според Учителя си. (Противоречията в живота, МОК , Витоша, 24.5.1922)

Това, което ученикът върши, не е длъжен да го върши оглашеният - и обратното. (Актьори и работници (Да слезе Христос, да ви обясни), ИБ , БС , В.Търново, 2.6.1922)

Ученикът трябва да бъде любвеобилен, да не критикува никого. (Изгрев и залез, ООК , София, 2.6.1922)

Ученикът трябва да разполага с такива чувства и способности, с които може да познае Учителя си. (Изисквания от ученика, МОК , София, 14.6.1922)

Ето, Той е прѣдъ вази: чака да Го познайте. Той е като женихъ, който чака да го познае тази, къмъ която е привързана душата му. (Хио Ели Мели Месаил, ИБ , София, 14.9.1897)

Много време е нужно на човека, докато познае Господа. (Да възлюбиш Господа, НБ , София, 15.10.1916)

Който не познава Сина, не може да познае мислещите същества, не може да познае и Бога. (Всичко ми е предадено, НБ , София, 18.2.1917)

Колкото по-фини са чувствата на човека, толкова по-лесно може да познае дали една душа е от долния или от горния свят.(Заведеевата майка, НБ , София, 23.7.1918)

Задачата на всѣки човѣкъ, на всѣки българинъ е да познае своя Баща и да каже: "Готовъ съмъ вече да изпълня първо волята на Баща си, а следъ това и на своя ближенъ". (Да се роди, НБ , София, 6.10.1918)

Само онзи ще Го познае, който има любовь. (Дух Господен, НБ , София, 20.10.1918)

Следователно, докато не се смири и познае Отца си, човек не може да мисли, че носи образ на Бога. (Великите условия на живота, НБ , София, 12.1.1919)

Ето защо, за да познае човек Истината, трябва да бъде едновременно и религиозен, и духовен, и божествен. (Добрият пастир, НБ , София, 18.1.1920)

Чувството приятелство, от чисто френологическо гледище, има свой център, дето се проявява. То си има белег на устните, на челото. Лесно може да се познае кой е приятел. Доведете ми някой човек, когото никога не съм видял - ще ви кажа дали е развито у него чувството на приятелство или не.Х(Приятел и раб, НБ , ИБ , София, 25.4.1920)

Който познава любовта, ще познае и света. (Любовта, НБ , София, 27.2.1921)

Понеже отворихме широко вратата на Школата, смирението на ученика ще се познае от неговото поведение. Между учениците трябва да има взаимно почитание. (Първичната връзка, ИБ , София, 22.6.1923)

Първата задача на човека е да познае Бога. Ако днес дойде Христос в България, Той ще се яви в такава проста форма, че никой няма да Го познае. Той ще обиколи цяла София, ще посети всички църкви, без да Го познае никой. Следователно, когато дойде Христос на земята, никой няма да го познае. „Аз ще ви се изявя.“ - За да познае изявлението на Христа, човек трябва да бъде честен, добър и интелигентен. (Ще дойдем при Него, НБ , София, 1.7.1923)

Само чистият човек може да познае чистотата, само той може да познае чистия човек. Нечистият не може да познае чистия човек. Чистият ще познае чистия, любещият ще познае любещия, мъдрият ще познае мъдрия, силният ще познае силния, праведният ще познае праведния - и т.н. (Добрите и лошите, ООК , София, 30.4.1924)

Християните трябва да бъдат не „миролюбиви“ хора, а „миротворци“ трябва да бъдат, в себе си трябва да носят това качество. Може да се познае, че те носят това качество, ако са Синове Божии. Само Синовете Божии могат да бъдат миротворци. (Миротворци, НБ , София, 21.12.1924)

/Христос казва/: Този висшъ свѣтъ, въ който царува любовьта, ще познае, че сте мой ученици по това, че любовьта прѣобладава въ васъ. А щомъ този, висшиятъ, божествениятъ свѣтъ познае, че сте мои ученици, тогава вие ще имате всичкото негово благоволение. (Моята заповед, НБ , София, 4.1.1925)

В душата се крие алхимическият закон за подмладяване, там е силата за лекуване. Когато човек реши в себе си да живее чист и свят живот, най-първо той ще се постави на ред изпитания и изкушения, да се провери неговата сила и готовност да издържи на всички изпитания в живота. Тук ще се познае как ще постъпи, дали ще критикува или ще приеме нещата с чисто сърце като такива, които са допуснати от Бога. (Усилване на вярата, ООК , София, 9.6.1926)

Днес постепенно се създават условия за проявяване на великите хора. Отсега нататък те ще слизат на земята, за да се проявят в своята пълнота и величие. И в сегашните времена слизат велики хора на земята, но малцина ги приемат с любов, още по-малцина ги познават. За да познаете кой човек е велик, вие трябва да имате отзивчиво сърце и будно съзнание. Който не е готов да познае великите хора, той минава край тях както край обикновените, без да придобие нещо. Много естествено: как може слепият да се ползва от светлината на слънцето? Срещнат ли човек, който има любов в себе си, великите хора веднага се отварят, пущат малко от светлината си и отново се затварят. (Великите хора, МОК , София, 11.9.1927)

Когато се обичат, хората прилагат закона на симпатията, или на хармонията, живеят братски помежду си; когато не се обичат, те живеят по закона на антипатията или дисхармонията. (Богъ е съчеталъ, НБ , София, 13.5.1917)

Щом сме братя и сестри, трябва да живеем по братски. (Двамата братя, НБ, София, 22.9.1918)

Когато хората се обединят и заживеят в любов и братски помежду си, те влизат в божествения храм. (Противоречие в съзвучието, НБ, София, 9.2.1919)

Когато прегърнеш някого братски и проектираш своята любов и своите добри мисли, ще внесеш живот в него. (Мировата Любов, СБ, В.Търново, 19.8.1919)

Ще настане нова култура, когато хората ще слушат своето сърце и своя ум и ще живеят братски. (Двамата свидетели, НБ, София, 16.11.1919)

Да заживеем братски както Бог изисква, но Змеят стои пред вас и казва: "Не ви трябва братство!" (Ще управлява всички народи, НБ, София, 7.3.1920)

 

 

24.07.2021 г. 13,59 ч.

 

Тук се репоства една предишна публикация, но на тази тема е добре да се напомни за още няколко случая, за които също е ставало дума тука. Голямата тема за РАЗПОЗНАВАНЕТО! Например, за една приятелка, която беше свързана със Словото - българка, учила е в Чехия. Един ден тя отива на театър в Прага, в който една от актрисите е била ясновидка, но от особен ранг. По време на спектакъла, в един най-вълнуващ момент тази актриса слиза от сцената и отива до реда, където седи споменатата българка - била е накрая. Чехкинята пада на колене и ѝ се покланя, целува крайчеца на дрехата ѝ. Публиката си мисли, че това влиза в пиесата и ръкопляска... По същия начин една артистка от Военния театър в София, казва се Даниела, в сюблимния момент, когато се моли на колене на сцената според текста на пиесата, тя се вглежда в един човек от салона и изпраща през сълзи и ридания молитвата си до Бога именно чрез този човек, който ѝ свети като слънце. После тя е споделила това с друг наш известен актьор, който е почитател на Учителя. Ръкоплясканията са били нестихващи, колегите ѝ и критиката са били изумени от тази нейна молитва на сцената, надхвърляща собствения ѝ талант многократно и всяка възможна актьорска игра. Има такива случаи и с други наши артисти и други хора, на които сърцето е зрящо. Някои бързат да излязат, преди да се е източила публиката, и да прегърнат човека, който им е светил в салона, макар и напълно непознат за тях в този живот. Една от тях пък спира таксито, в което се вози по "Раковска", излиза и прегръща един човек на улицата, като извиква: "Обичам те!". Друга българка си харесва двама души в гората, след като е дошла за пръв път да види как хората танцуват един свещен български танц. Казва им, че тия двама човека ѝ светят. Кани единия в дома си и му разказва, че тя половин година работи на запад, за да спечели пари, с които половин година скита из Индия, за да си търси гуруто. Пита поканения да ѝ обясни защо всички индийци по улиците и площадите падат по очи на земята пред нея, когато тя минава. Той и обяснява - защото е БЪЛГАРКА С ХРИСТОВА И БЕИНСАНСКА МОНАДА. Тя казва, че същото са ѝ били обяснили един след друг шестима от най-известните гурувци там, до които е успяла да получи достъп. Тя е искала да им целуне ръка, те дори се мият след такъв акт на поклонниците им, но пред нея самите те са паднали на колене и са ѝ казали, че е абсурд тя да им стане ученичка, тъй като е БЪЛГАРКА. Подобни зрящи души умеят да виждат белите звезди над главите на някои хора, за разлика от черните звезди над останалите, които мислят само за своята изгода и собствената си изява. Могат да се разкажат още десетки подобни случаи, включително и с лидери на духовни движения у нас и по света, които разпознават някой последовател на Словото в България и му предлагат да му предадат ръководството и ресурсите на своите общества, но той отказва, защото си има свой път. Един духовен инструктор на подобен човек, който владееше всички духовни таланти на най-високите източни и западни Посветени и даже повече и можеше да се появява физически във всяка точка на света, веднъж ни даде един много особен урок. Един ден приятели дойдоха при него развълнувани и му казаха, че са взели спеицално за него много скъп билет за изявата на един от най-известните гурувци, лечители и ясновидци в света, твърдящ, че говори с Бога, който щял да излезе на сцената в Двореца на културата в София. За такива духовни спектакли хората се редят на опашки за билети още през нощта месеци преди "представлението". Споменатият човек, комуто предложиха билета и който винаги е казвал, че е нищожество в прахта пред нозете на Учителя, въпреки че бе излекувал и спасил стотици хора тук и в чужбина, затвори очи и каза: "Дълбоко уважавам всички чисти и честни духовни хора по света, възхищавам се и на този, при когото ме каните, но аз трябва да спазя един божествен закон, за да не се разразят неприятни събития. Ако някой е ясновидец или сърдечно зрящ, свързан с Бога, той вижда къде има други свързани с Бога, където и да отиде по света. Посещава първо тях - безпогрешно намира домовете им или ги среща някъде по пътищата, преди да започне своите изяви. Това означава, че такъв посветен или гуру е получил едно от най-високите Посвещения - Посвещението на Влъхвите. Ако ние сме свързани с Бога и отидем първи при някого, който още не е смирен и няма това Посвещение на Разпознаването, ще произтекат нещастия по света поради нарушаването на този Закон.

 

 

25.07.2021 г. 14,38 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ. Има хора, които са така организирани, че дървеница не може да се приближи до тях. Има хора, до които въшка не може да се приближи. (1942.03.11о.Добра мисъл, добро чувство, добро здраве)

КОМЕНТАР: Познаваме хора, от които бягат всички дървеници, когато отидат на гости някъде, дори и в къщата да е имало стотици. После някой път се връщат, понеже хората там ядат и говорят неправилно, но когато такъв човек им гостува пак, дървениците отново моментално изчезват, докато той е там. Познаваме и такива, които нарочно изсипват вредни насекоми в леглата и дрехите на някои домакини точно по времето, когато им гостува свят човек, за да го дискредитират. Същевременно внушават на пострадалия да се пази от него, защото бил пълен с насекоми или вируси... Но в акашовите филми всичко се вижда - и наказанията за такива подлеци са безмилостни. На картинката момичето също има шапка на вещица, понеже който вярва на клюката, неизбежно сам става вещер или вещица.

И още един факт. Ние още сме слепи и глухи за акашовите видеозаписи, но ясновидците казват, че шпионските школи през вековете отдавна работят заедно с черните магьосници. Дълги векове, включително и до днес, те имат предмет в школата си за дегизиране на някой техен агент абсолютно като човека, когото искат да дискредитират - правят му дубльор и с дрехите му, и със същото лице и тяло и даже подобен тембър, проучват му живота, контактите и репликите в съвършенство. Днес всеки знае колко президенти и други видни личности са имали и имат и сега дубльори - направо гениални артисти. Но отдавна театърът е само резервен метод, главният е МАГИЧЕСКОТО преобразяване. Няма нужда от правячи на физиономии и от пластически операции. Дубльорът-магьосник, още от най-древни времена, се превръща в когото си поиска и се явява където трябва точно в неговия вид и с неговия тембър, където искат да го опозорят или представят в друга роля. Никой не се сеща да му направят ДНК-анализ. Има и биодубльори, които са подписали документи за готовността им да бъдат убити вместо оригинала. Отдавна дубльори се правят и чрез клониране. Именно поради това трябва да си пазим космите и ноктите и да ги горим в планината. При някои задължителни медицински процедури още след раждането ни взимат клетки и ги пазят при специални условия в централите на черната ложа под специален номер за идентификация. Да не говорим за взимането на кръв и други проби. Защо Бог позволява всичко това - то е друг въпрос. Особено опасните революционери и идейни лидери често също ги дублират съвършено и убиват истинския или го правят на идиот за цял живот. Като погледнеш, дубльорът в даден момент се държи и говори по съвършено различен начин, изменя даже хода на историята. В редки случаи - и за добро. А методът на Трите Ложи е най-вече чрез вселяване, той е най-лесния, и при това - безплатен. Няма нужда от учене на роли - ползваш тялото и съзнанието на оригиналната личност, но за своите цели. Днес огромна част от официалните лица и тайните водещи по този начин са напълно подменени - в тях има ангели, архангели, богове. Външно те все още играят ролята на лошите, но имат план в даден момент да ликвидират всички интервенти от космоса и предателите, които им се подчиняват. Да премахнат всички идеологически, урбанистични и технологични канцери и да възстановят рая на земята - първо за Майките. 

 

 

25.07.2021 г.12,54 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ. Всяко чувство, което произвежда приятност, или всяка мисъл, която е приятна, са прави. (1942.03.11о.Добра мисъл, добро чувство, добро здраве)

ЕТО ЕДНА ОТ УСЛОВНИТЕ МИСЛИ В Словото, която трябва да се насити с валенции от други беседи. За приятността и удоволствието в тях има много тези, антитези и синтези, те трябва да се изучават. За нас е важно да помним, че има адски приятности, природни приятности, човешки, ангелски и божествени приятности. 

 

 

26.07.2021 г. 22,12 ч.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=rPOHtt2Mr14

 

 

ЕДНА ПРИЯТЕЛКА СЛОЖИ БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ НА ФИЛМЧЕТО ПО-ДОЛУ - може да си го дръпнете от toyonus.com, папка 601.Lyubimi filmi, файл 1.anim.Descendants.mp4 Не се слага тук, за да не го премахнат заради авторските права.

КОЙТО СЕ Е ЗАНИМАВАЛ ПРОФЕСИОНАЛНО С КИНОПЕДАГОГИКА, би могъл да ни помогне да видим Божественото и в това изкуство и да търсим и в него абсолютната красота и поуките за живота, които ни дава то. Учителят ни, понеже е УЧИТЕЛ, има изказвания и на тази тема: 122 резултата за „кино“ от 78 беседи и 234 за корена „филм“ в 74 беседи, 51 за "екран" от 29 беседи. 600 - с корена "фото" от 230 беседи, 28 с някои от формите на думата "снимка". Колко от всички тях са тези, колко са антитези и колко – синтези? Запомнили ли сме, че черната ложа в идеологическия сатанизъм и луциферизъм борави само с подбрани антитези или подбрани тези, но никога не изтъква диалектически протовиположното и няма понятие за синтеза?

Ето още една анимация на творци от Бялата ложа, защото имат усет за съвършеното лице и най-висшите идеи, но тя е сложна като послание. Какво искат да ни кажат с нея? Може ли някой да я разшифрова? И музиката тук е на Бялата ложа, за разлика от сатанинските шумове и звукосъчетания във всички филми и сцени на Черната ложа. Може ли някой да направи превод на български, за да бъде приложен тука за тези, които не знаят английски и руски? Или поне да разкаже за тях филма в резюме.

 

 

26.07.2021 г. 29,51 ч.

 

https://www.youtube.com/watch?v=Jm0MLlE4x0U

 

УЧИТЕЛЯТ: „Аз ви говорих онзи ден: като чуеш някого, който пее хубаво, спри се да го слушаш най-малко 5 минути. Минаваш покрай гората - някой славей или друга птица, или щурец пее. Спрете се, послушайте - какво ви коства? Има щурци, които пеят хубаво. Или по някой път вятърът вее през гората, има едно приятно шумолене. Казвам: обръщайте внимание на всички неща в природата - и ще приемете Божието благословение.“ (1942.03. 11о.Добра мисъл, добро чувство, добро здраве)

- СПРИ СЕ И ИЗГЛЕДАЙ И НЯКОЙ ФИЛМ, направен от ЧОВЕЦИ С ДУХ И ДУША. Дали е аматьорска тази анимация, която може да изгледате тука, ако искате, дали е полупрофесионална или професионална – това не е най-важното в случая. ВАЖНОТО е, че тя е един от хилядите интересни плодове на човешкия дух и човешката душа. ЧОВЕКЪТ С ДУХ, ЗА РАЗЛИКА ОТ ТИЯ, КОИТО СЕ ОКАЙВАТ, ОСЪЖДАТ ИЛИ ВЕГЕТИРАТ, СИ ПОСТАВЯ НЯКАКВА ВИСОКА И БЛАГОРОДНА ТВОРЧЕСКА ЦЕЛ, преследва я с дългогодишен труд и голяма упоритост – И Я ПОСТИГА! "ВСИЧКО В ЖИВОТА Е ПОСТИЖИМО"! Защо така наречените светски хора да го могат, а мнозина, които се мислят за духовни, да се занимават само с цитати и с критикуване на тези, които искат да ИЗПЪЛНЯТ ЗАРЪКАТА НА УЧИТЕЛЯ ДА ПРЕОБРАЗЯВАМЕ ФОРМИТЕ ТВОРЧЕСКИ?

ОЩЕ ОТ УЧИТЕЛЯ:

Обикновените хора възпроизвеждат онова, което гениалните и светиите казват и правят. Талантливите се отличават от обикновените по това, че дават коментарии на всичко, което са направили гениалните и светиите. Докато възпроизвеждат нещата точно, вие може да ги слушате. Започнат ли обаче да дават свои коментарии, стойте настрана. Гениалните хора и светиите се отличават по това, ЧЕ ТЕ САМИ ТВОРЯТ. Талантливите са недоволните хора, а гениите и светиите са се справили с недоволството. Талантливият трябва да използва недоволството като подтик да излезе от положението, в което се намира, за да мине във фазата на гения. Той трябва да запази талантите си и да ги изяви в творчество, а не само в изпълнение. (Добрият ден, ООК , София, 14.5.1930)

Техният принцип не е творчески, той нищо не създава. (Двамата господари, НБ , , 21.1.1917)

Когато Богъ говори, всѣкога имаме творчески процесъ. (В мое име, НБ , София, 29.9.1918)

Животът е един творчески принцип. (Изкуството на ангелите, ООК , София, 7.6.1939)

Обичта е творчески принцип. (Двата принципа, НБ , София, 4.4.1943)

Любовта е творчески принцип, който ОСВОБОЖДАВА хората. (Да направим човека, УС , София, 1.11.1942)

Тъй щото знайте, че страданията, които имате, не са нищо друго освен възпитателно средство да се пробудят у вас талантите, да се пробуди у вас Божественото. За да се пробудят талантите в човека, непременно трябва да му се поставят препятствия. (Любов и вяра в Бога, вяра в себе си, НБ , София, 19.3.1939)

В бъдещия свят ще ви съдят, че не сте употребили талантите си, които Бог ви е дал. (Оценяване на Божествената Любов, ООК , София, 1.11.1939)

Дарбите, талантите се придобиват с усилия, с работа - те не се дават наготово. (Посоки и възможности, ООК , София, 20.4.1927)

Оттук вадим заключение: мързелът или леността е резултат на нереализирани, непроявени таланти. Ако не прояви талантите си, т.е. не работи върху тях, човек става ленив. Значи, леността е произлязла от талантливите, гениалните хора, от светиите и адептите. Защо? . Защото някога не са работили върху себе си, отлагали са реализирането на божествените мисли и чувства, които са дошли до тях. Поддаде ли се човек на мързела и каже, че не иска да работи, няма да мине много време и той ще плати скъпо за своя мързел. Не е позволено на човека да се поддава на мързел и да отлага изпълнението на божествените мисли. (Изпълнение и отлагане / Добро или зло, като последствие от изпълнение или забавяне, МОК , София, 20.12.1929)

Разумен син е онзи, който увеличава талантите, които Баща му е дал. (Разумният живот, ООК , София, 16.7.1924)

Работете усърдно и с любов, за да признаят талантите ви. Работете, развивайте талантите си и радвайте се, че има какво да правите. (Смяна на силите, ООК , София, 1.4.1931)

Затова между всички нас трябва да се образува едно естествено положение, да се образува хармония между млади и стари. В България трябва да се създадат по-добри условия, защото те сега са много дисхармонични. В България силите, които действат, са повече разрушителни, отколкото творчески. Който иска да разрушава, нека дойде в България, тук творчество няма. Посетете горите - ще видите дърветата изсечени; посетете някоя чешма – ще видите, че някой дошъл и я ударил с брадвата си. Разрушителният елемент надделява над творческия. Този народ е като една стихия, която постоянно руши. Затова европейските народи му поставят букаи, окови. Господ казва: „На това малко дете, наречено България, ще му турите два вида букаи.“ А то, като не си е взело поука, казва: „Много ми са тези букаи!“ - Не, те са си точно на мястото, за да се научи да върви караишкѝн (?). Не трябва да се плашим. Туй, което сега става с българите, е най-голямото добро, което им се дава. Господ сам се е заел да ни възпита. Методи има, калъпи има – ще те тури в тях, може да риташ колкото си искаш, и докато риташ, ще минаваш от калъп в калъп. Докато не престанеш да риташ, няма избавление, няма да те освободи! (Възпитаване на човешката воля, СБ, В.Търново, 19.8.1921)

С вашето съмнение и с вашето лицемерие вие отблъсквате всички ония творчески сили на Природата, които ще ви помогнат. Вие сами себе се опропастявате. Нищо повече! (Смисълът на противоречието, ООК, София, 19.3.1923)

Аз искам всички да бъдете умни, добри, богати в доброто, и богати в любовта. В туй общество, именно, трябва да създадем един модел. Ако и ние сме като другите хора, тогава няма по какво да се отличаваме от тях - а ние трябва да се различаваме. Ние няма да се делим от хората, но трябва да се различаваме. По какво? - По степента на светлината на нашия ум. Ние трябва да се различаваме и по силата на нашия ум. Нашите мисли трябва да бъдат творчески. Ние трябва да се различаваме още и по какво? - По любовта на нашето сърце. В огъня на нашето сърце всичко трябва да се топи! И най-мъчнотопимите метали трябва да се топят в огъня на нашата любов! В този огън трябва да се топи и злобата, и омразата, и неверието. (Вътрешна връзка, МС, София, 6.7.1925)

Ние трябва да направим една мисловна централа, един водовъртеж в света! Силата на човека е в мисълта. Така се е създала вселената. Такъв водовъртеж ИМА - творчески принцип. Когато се съединяват хората със своята мисъл, ВСИЧКО могат да направят. Другите проявления ще дойдат после. Но най-първо хората трябва да се кооперират - коопериране, хармониране трябва в насока на мисълта. Не се спъвайте - всеки, каквото мисли, да го направи - хубаво да го направи. Всички трябва да го подкрепите. (Новите положения на живота. Мисловната централа, ООК, София, 2.8.1933)

Казвам: у всинца ни трябва да се зароди онова силно желание ДА ОЦЕНЯВАМЕ ТАЛАНТИТЕ. Видите ли един музикант или един певец, оценете го. Ако не оцените него, оценете поне благото, което той носи в себе си. Когато певецът пее или музикантът свири, той дава от себе си хиляди. Това, което той носи в себе си, струва хиляди! А тъй, някой дал 100 лева за билет – това нищо не струва в сравнение с хилядите, които музикантът дава от себе си. (Царството небесно, НБ, София, 17.1.1937)

В божествения свят добрият живот започва с талантите.(Божествени импулси, ИБ, ПС, София, 22.11.1944)

Мисли, които внасят смущение и тревога, не са творчески.(Постоянна цена, ООК, София, 21.5.1930)

За да не изпадне в трудно положение, човек трябва да работи, да развива своите творчески способности - сам да твори, да създава, ДА ПРЕОБРАЗЯВА ФОРМИТЕ. (Ограничаване и освобождаване, ООК, София, 29.8.1928)

Казвате: "Защо Природата, като съвкупност от разумни същества, не създава ИЗВЕДНЪЖ една съвършена форма, а трябва постоянно да прави опити?" - В своята дейност Природата прилага закона на последователността, чрез който дава възможност на своите съзнателни форми да се учат, да придобиват опитности. Ако Природата представи формите си в своя завършен вид, те няма да придобият това, което им е нужно. Освен това, тя дава възможност и на разумните същества в нея да се проявят. Като творчески сили, те работят като сътрудници на природата ЗА ПРЕОБРАЗЯВАНЕ НА ФОРМИТЕ. Всяко разумно същество допринася за преобразяването на дадена форма толкова, колкото е неговото развитие. (Пътищата на природата, МОК , София, 3.1.1930)

Добрите мисли и желания са проводници на творчески сили.(Везните на природата, МОК , София, 6.11.1931)

Божествените идеи са творчески. (Основна идея, МОК, София, 22.6.1928)

Ние наричаме това нещо "стремеж към Бога". Щом всички сили се стремят към Бога, противоречия не съществуват в света. Те съществуват САМО КАТО ТВОРЧЕСКИ АКТ. (Пробуждане съзнанието на ученика, СБ, София, 22.8.1927)

Онова в мен - Великото, Мощното, Което ме кара да мисля, което образува гениите, талантите, светиите; туй, което сближава хората, което им дава живот и свобода - ТОВА Е БОГ В НАС! (Ново сърце, НБ , София, 9.5.1937)

 

 

26.07.2021 г. 18,54 ч.

 

https://www.youtube.com/watch?v=9JWyG6OseaE

 

 

УЧИТЕЛЯТ: Бог е всемъдър. От несгодите на живота, Той ще извади най-хубавите работи. Той може ВСИЧКО да направи!(1942.03.11о.Добра мисъл, добро чувство, добро здраве)

ЦЪКНИ НА КАДЪРА ОТ КЛИПА, ЗА ДА СЕ РАЗДВИЖИ!

Съществува известна аналогия между законите на физическия свят и тия на божествения. Следователно, каквито методи се прилагат за превръщане на въглена в диамант, такива се прилагат и за преминаване на душата от човешкия в божествения порядък. Човешката душа трябва да се подложи на висока температура - на огъня на Любовта, и на голямо налягане - налягането на Мъдростта, за да се превърне в божествена. Когато душата кристализира и от въглен се превърне в диамант, тогава високата температура и голямото налягане ще се намалят, ще станат лесно поносими. И тогава душата-диамант ще се постави на короната на някой цар - отдалече да свети, да пречупва лъчите на божественото слънце. Когато душата-въглен кристализира и се превърне в душа-диамант, всеки я обича, всеки се спира пред нея да я погледа, да ѝ се порадва. Нея обичат и богове, и ангели, и хора, и растения, и животни. (Кристализиране на човешката душа, СБ , РБ , София, 6.10.1935)

Що се отнася до човешката душа, имайте предвид следното: никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен! Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното Царство. Чистата душа не може да се опорочи, тя всякога си е чиста! (Основа на знанието, МОК , София, 4.11.1923)

Засега ви давам десет въглена - искам тези въглени да превърнете в диаманти. Те са от различна големина. На всинца ви давам по десет въглена, като започнете от един, два, до десет грама големина. Искам тия въглени да ги превърнете в диаманти. (Комплексни понятия, ООК , София, 19.6.1935)

Това, което става с въглена, за да се превърне в диамант, ще стане и с хората. Новият човек ще бъде като диаманта, ще свети и ще устоява на всичко.(Пред новата епоха, НБ , РБ , Мусала, 9.10.1938)

Човек трябва да има една свещена идея в себе си за своя Създател, Който внася в него импулс към знание, към свобода, към истина, към красота, към щастие. Всичко може да критикува човек, но дойде ли до Бога, там трябва да се изпълни със свещен трепет и благоговение, със свещен идеал. По това трябва да се отличавате като ученици. И ученикът някога е бил въглен, но сега е диамант. Той е минал и минава през такова налягане, което е в състояние да превърне въглена в диамант. Ученикът се отличава по това, че може да пречупва светлината като диаманта, вследствие на което придобива вътрешна стойност. Той е твърд като канара. Никой не е в състояние да разколебае неговата вяра и убежденията му! Ученикът има свойствата на диаманта – свети. (Задна стража, ООК , София, 20.6.1928)

 

 

27.07.2021 г. 11,04 ч.

 

„ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ ДРУГИЯ“ (един от белезите за наличие на душа. Знаменитата мисъл на Волтер се цитира в книгите по различни начини, но важен е основният смисъл.)

УЧИТЕЛЯТ: Дòйде някой, говòри ти, хвàли се... - Погледай го. Той е човек-търговец: извадил всичката си стока на пазара - нека продава... Защо се хвали? - Нека се хвали! Друг пък извадил ножа. Той е военен - нека се покаже, какво от това? А някой мълчи. Ние не сме съобразителни: някой по натура е мълчалив, скрит, не иска да говори. Вземи това предвид. Ако говòри много, слушай го; ако не говòри, и ти мълчи с него. (1942.03.11о.Добра мисъл, добро чувство, добро здраве) 

 

 

27.07.2021 г. 09,46 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: И ЧОВЕК ражда. Ние сме като дървото. Доколкото хората могат да се ползват от нашите плодове, които раждаме, дотолкоз сме обичани. Когато нямаш никакъв плод, ти не можеш да бъдеш обичан - същият закон. Хубавите мисли, хубавите чувства привличат хората, те са храна. Едно хубаво чувство храни човека, една хубава мисъл храни човека. Дòйде някой при тебе - ще го успокоиш, то е нахранване. Много хора, като са ходили при светиите, гладен иде, но от светията излиза нещо хубаво и човек се усеща сит. Идеш при някой лош човек - гладът се увеличава, страх те е.(1942.03.11о.Добра мисъл, добро чувство, добро здраве) 

 

 

27.07.2021 г. 08,29 ч.

 

МЕТОДИ ЗА ХОРА С ДУША

УЧИТЕЛЯТ: Често вие страдате, че не можете да се търпите двама души. Естествено е – и двамата сте положителни. Щом двама не можете да се търпите, турете един помежду си. Ако пак не можете да се търпите, турете втори. Ако още не може да се търпите, турете трети - и вие веднага ще почнете да се търпите. Значи, трябва да сте поне трима души, за да се трансформират вашите сили, да стане единият положителен, другият – отрицателен. Даже ще започнете да се обичате. Сега вас по някой път ви е чудно как човек може да обича другиго.(1942.03.11о.Добра мисъл, добро чувство, добро здраве) 

 

 

28.07.2021 г. 21,13 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Съветвам ви вие всинца да бъдете от добрите хора, на които светът се крепи. В нас е вложено доброто отдавна, няма сега да го придобием. Да се разберем, да дадем ход на Божественото, което е чакало с хиляди години. Да дадем ход на Бога да се прояви! Като вземе Господ да работи, да Го слушаме, та каквото Той прави, и ние да го правим. Ние искаме НИЕ да оправим работите. Като започне Бог да оправя работата, всичко оставете на Него - и с Него нàедно трябва да работите. Всяка хубава мисъл, която Той внесе в нас, да я пазим, да я обработваме, да я поливаме; всяко добро чувство да го поливаме, всяка добра постъпка да я пазим и да бъдем всички радостни и весели, така че животът да има смисъл и за в бъдеще. Иде едно велико бъдеще за нас, което се готви отсега!“(1942.03.11о.Добра мисъл, добро чувство, добро здраве) 

 

28.07.2021 г. 15,36 г.

 

ТОЧНИ ЦИТАТИ ОТ ПУБЛИКУВАНИТЕ ЛЕКЦИИ И БЕСЕДИ ПО ТЕМАТА ЗА БЪРЗАНЕТО И ПРЕЖДЕВРЕМЕННОСТТА (компилация без отправки).

МНОЗИНА СИ ИЗБИРАТ ОТ ГАРДЕРОБИТЕ НА АСТРАЛА ПРИВЛЕКАТЕЛНИ ЛИЦА И ТЕЛА, НО ЗРЯЩИТЕ ВИЖДАТ ЯСНО МОТИВАЦИЯТА И СЪЩНОСТТА ИМ.

 

УЧИТЕЛЯТ: Не бързайте да давате съвети, да поучавате. Ако придобие преждевременно много знания, човек става горд. Да бъдеш преждевременно даровит, значи да излезеш на първо място като някой паразит. И въшката излиза на първо място, снася гниди, които се нанизват по космите като броеници... Не бързайте да учителствате, защото no-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав учител. Всички хора са дошли на Земята да учат. Няма по-хубаво нещо от това човек да учи! Няма по-хубаво нещо от учението! Ученик е всеки, който ВЪЗПРИЕМА нещата. Често срещате ученици, които искат да станат учители преждевременно. Не бързайте да станете светия! Не бързайте по-рано да ставате виртуози и гении. Всеки човек, който преждевременно иска да бъде съвършен, той е комичен. Всеки човек, който преждевременно иска да стане учен, той е комичен. Преждевременно сме взели една длъжност, която не разбираме. Дошли сме на земята, а сме забравили защо сме дошли. Пристъпиш ли преждевременно към специфичното, покажеш ли се пред хората, че си по-добър, по-учен, отколкото си в действителност, веднага ще те подложат на изпит. Трябва да работиш! Много хора не успяват по единствената причина, че преждевременно излизат на сцената. Всички неща, които са проявени ненавреме, те носят смърт. Много млади хора са напуснали фаровете си, станали са преждевременно мъдреци. При всеки млад трябва да има по един стар човек; и при всеки стар трябва да има по един млад човек. В това отношение аз съпоставям тези неща в следната аналогия: душата е фарът, който свети; духът е фенерджията, който се грижи за душата - той я направлява, грижи се за нея да свети. СМИРЕНИЕ се иска от ученика! Ако станеш преждевременно херувим или серафим, ще направиш хората нещастни: нито ти можеш да се приближиш до тях, нито те до тебе. Не ставай преждевременно светия! Докато не научи добре едно изкуство, ученикът не трябва да го прилага, а още повече - към учителя си. Същият закон се отнася до човешките мисли и чувства. Докато не се научи да мисли и да чувства правилно, човек не трябва да бърза да се проявява. Излезе ли преждевременно на сцената, Учителят му ще му нанесе такъв удар, който ще го повали три пъти на земята! Да критикуваш Божественото, това значи да остарееш преждевременно. Това не значи, че природата изключва човека от живота, но му казва първо да учи, а ПОСЛЕ да се проявява. Той може да се проявява като ученик, но не и като учител. НЯМА дявол - това е един ученик, излязъл преждевременно из училището. Ако живеете само с индивидуалното съзнание, вие напълно ще се индивидуализирате. Докато живее в това съзнание, човек ще се чувства като божество, отделно от съзнанията на другите хора. Хора с такова съзнание представляват пеперуди, които са се излюпили преждевременно. Но смърт очаква тия пеперуди! Защо? - Защото зима е сега и няма храна, която да подържа живота им. Докато живее в индивидуалното съзнание, човек не може да проникне даже до другите две съзнания, чиито кръгове на деятелност са по-широки, по-големи. Голямо заблуждение е да счита човек себе си за божество! Той не може и не трябва да играе ролята на божество. Не бързайте да постигнете преждевременно това, което не е по силите ви. Не бързайте, оставете Природата да работи. Постъпвате ли съобразно с нея, ще имате десет пъти по-добри резултати, отколкото резултатите на вашите прибързани действия. Не бързайте и да се произнасяте. Не бързайте да кукуригате, не бързайте да покажете гласа си. Не правете бързи заключения, защото ще попаднете в една обща грешка. Тъй бързо отсича и българинът. Това е характерно за него. Никога не бързайте! С бързане работа не става. И в духовния живот бързате. Знайте, че в живота не трябва да се бърза. Всички неща трябва да се направят хубаво, и в точно определено за тях време. Не бързайте да философствате. Изследвайте нещата, не бързайте да ги изнасяте. Като наблюдавате, не бързайте да вадите заключения. Не бързайте в заключенията си, но се научете да оценявате дълбоките пориви, които се крият в душата на човека. Работи и чакай. Казвам: чакайте, не бързайте толкова! Вий сте горе на едно дърво и сега зреете. Аз не искам да узреете преждевременно - и знаете ли защо? - Защото, ако узреете преждевременно, свинете ще ви изядат. Ще дойде вятър, ще ви раздруса - и свинете ще ви изядат. Не бързайте - може да почакате още хиляди години. Чакали сте толкова, ще почакате и още, това нищо не значи. И тъй, първото нещо, което се изисква от всички, е да храните помежду си взаимно доверие и уважение. Искате да се изкажете по нещо – не бързайте. Не бързайте в своите заключения. Не бързайте да давате мнението си. Като видите нещо, не бързайте да се произнасяте. Не бързайте, чакайте да настане единство между ума и сърцето ви. Ако някой ви обиди, не бързайте да отговаряте, докато не сте чули думите на Бога. Попитайте Го как да постъпите. Не слушате ли съвета на Господа, вие ще сгрешите. Чул си нещо - не го разпространявай. Не бързайте да го кажете. Ако идете в оня свят, какво ще правите? В оня свят светиите не се интересуват от такива новини. Вие всички бързате да се проявите. Най-първо, не бързайте. Вие ще мязате на бръснар, който бръсне без сапун. Скрийте бръсначите си и престанете да бръснете! За каква култура говорят хората? Като гледам хората, то е диващина - всеки бърза да се изкаже. Не бързайте! Казвам: ако не вложите любовта и обичта, този закон не може да работи. Никога не бързайте да говорите! Не бързайте да вадите криви заключения. Една голяма погрешка правите: всеки бърза да говори. Като бързаш, ще направиш една голяма погрешка. Не бързай да говориш! Детето, когато е в утробата на майка си, трябва ли да говори? - Ще мълчи 9 месеца, ще се спотайва, не се позволява да говори. Та първото нещо сега е да откриете правилната служба на устата. Трябва да се научите да говорите. Не бързайте никога в говоренето! Като ви запита някой, не бързайте да отговорите. Турѝ си ръката на тила и си кажи: "Не говорѝ!" Турѝ си ръката отгоре и отпред на главата и си кажи: "Не говорѝ!" Турѝ си ръката на челото и на носа и пак си кажи така. И чак тогава кажи някоя дума. За да се произнася върху известен въпрос, човек трябва да има знания. Същевременно, той трябва да бъде абсолютно справедлив. Кой каквото прави, каквито чувства го вълнуват, това е негова работа. Всеки е отговорен за себе си. Не бързайте да се произнасяте нито за себе си, нито за близките си. Никога не бързайте да си давате мнението – каквато и неприятност да дойде в ума или в сърцето ви, не си изказвайте мнението. Досега аз не съм срещнал нито един ученик, който да предава фактите точно както са. Благородството на човека изисква той да бъде справедлив. Освен това, когато видите една грешка в ближния си, не бързайте нито да я осъждате, нито да я коригирате. Всичко това има свои дълбоки причини, затова не бързайте, добре обмисляйте нещата. Следователно, каквото и да ви се каже за човека, не бързайте да се произнасяте и да критикувате. Има кой да възпитава човека. Ако сам не се възпита, природата ще го възпита. Не е лошо, че греши човек. Ако вие или друг някой направи някаква грешка, не бързайте да се произнесете върху нея, но направете един вътрешен превод. Ако преувеличаваш, сам ще си създадеш неприятности. Не бързайте да се произнасяте за нещата. За всяко нещо трябва да имате точно определена мярка. Проверявайте всичко, та като говорите, да ви вярват. Тъй щото, докато не намерите Божественото в човека, не бързайте да правите връзка с него – връзката, приятелството с хората трябва да почива на Божественото у тях. Искате ли да приложите известна теория, да я изнесете пред света - не бързайте, чакайте времето ѝ. Бъдете внимателни, първо проверявайте каквото ще говорите, и ПОСЛЕ говорете. Не бързайте да съобщавате неща, които не сте проверили. С бързане работа не става. Докато не видите нещата с очите си, не говорете за тях. И като ги видите, питайте Господа как да ги изнесете. Всичко, което си видял и знаеш, не трябва да се казва. Не мислѝ, че като кажеш всичко, казал си истината. Можеш да кажеш всичко, и пак да си далеч от истината. Каквото и да видите, не бързайте да го изнасяте. Вие искате много пъти бързо да се изказвате. - Не бързайте да се изказвате! Никога не се изказвайте със заключение. Ти винаги искаш да туриш заключение. - Никакво заключение не тургай! Срещате един човек и казвате, че ви е неприятен. – Не бързайте да се произнасяте! Намерете една добра черта в него или една добродетел, за която да го обикнете, да ви стане приятен. Бъдете търпеливи и не бързайте да съдите хората. Този, когото съдите за някаква слабост, има две добродетели, които не виждате. „Не съдете, за да не бъдете съдени!“ Помнете това добре, че вие сами създавате своята съдба! Някой път ви дойде на ума да кажете някоя дума. – Не бързайте, спрете се малко в себе си, изпейте си една песен и тогава я кажете. А можете да изпеете и няколко песни, не само една. Та сега и вие, ако не държите туй правило, ще се излъжете, затова не бързайте да изказвате своето мнение. Българите имат една пословица: "Три пъти мерѝ, веднъж крой". Докато си ученик, ДЕСЕТ пъти мери, веднъж крой! Докато си чирак, пак същото: десет пъти мери, един път крой, и след това ще имаш правото три пъти да мериш, един път да кроиш. А сега срещам мнозина, които даже и един път не мерят. Мнозина от вас нямате търпение. Като ви кажат нещо, вие веднага започвате да възразявате, казвате: „Не, не.“ - Не бързайте, чакайте. Това е изкуство! Ти ще изслушаш докрай работите, за да видите колко търпение имате. Колцина от вас сте търпеливи? Малцина от вас съм виждал търпеливи. Вие ВЕДНАГА реагирате. Аз искам да ви предпазя от пресищане и от прибързани заключения. Някой казва: „Тия работи, които Учителят говори, аз съм ги слушал и друг път, много неща зная“. Казвам: не бързайте! Не бързайте сами да вземете благословението си, но почакайте Бог да ви го даде с ръката си! Докато не искат вашето мнение, не бързайте да се произнасяте. Говорѝ, когато те питат. Не бързайте, запитайте Господа да се проявите или не. Вие се проявявяте без да питате - и не искате да знаете нищо повече. Ако всички спазвахте това правило - за всека работа да се запитват до Господа в себе си, - те нямаше да правят погрешки. Научете се да не губите ценностите. Не си изменяйте за един човек мнението, разсъждавайте. Защото, ако при оценката направите лъжливата оценка, то и за вас ще направят такава оценка. ЦЕНЕТЕ хората! Не бързайте да си давате мнението. За 10 дни да ви дам упражнение: за 10 дена научете се да не давате никаква оценка, да не критикувате. Обективно разглеждайте живота. Разгледайте го но не влагайте мисълта, че някой човек е направил нещо нарочно. Преждевременно ли искаш да остарееш? За да не умреш преждевременно, обичай! В познанието, чашата е обърната към Бога, за да ѝ налее Той нещо. Като го възприеме, човек иска да опита в себе си какво е – създава се опитът. Или пък в органически смисъл подразбираме, че този цвят е вече завързал и че плодът трябва да узрее. Значи, не може да имате познание, докато не заченете. Инак вие ще бъдете празна душа, обърната /с дъното/ нагоре. Когато душата се обърне /с дъното/ надолу, ще кажем, че Господ е турил нещо във вас. Може този плод да падне преждевременно, но тогава той пак трябва да повтори процеса на развитието и узряването, защото без мъка няма сполука. Има хора, които се събуждат преждевременно и се повреждат. Някои казват: „Да събудим този човек!“. Хубаво, но ще се повреди. – Защо? - Защото влиза в атмосферата на сношение с известни елементи, на които не може да издържи. Ти /дълго време/ трябва да си свързан с майка си, за да ти дава храна. После постепенно ще излезеш от обятията на майка си, и когато отраснеш, тя ще те въведе в света. Мнозина искатъ да станатъ духовни, да придобиятъ вѫтрешни знания. - Никой не може да стане духовенъ, преди да е развилъ ума си! Нѣкой иска преждевременно да разбере духовнитѣ работи. Това е невъзможно. Защо? — Челото му е ниско. Той трѣбва да работи върху ума си, да повдигне челото си - и тогава ще бѫде готовъ за духовната наука. Бъди доволен на това, което ти е дадено. Ще бъдеш нито по-голям, нито по-малък. Ако желанията ви се разширят чрезмерно, тогава и мислите и чувствата ви ще се разширят чрезмерно. Това преждевременно разширяване ще ви осакати и направи нещастни. – Какво трябва да правим? – Ще намерите това желание, ще го окастрите и ще му кажете: „Окастрих те, защото ти се разшири и зае по-големи размери, отколкото трябва, а с това измъчваш своите по-малки братя“. Страшно е, когато нещата стават преждевременно! В човека бушуват няколко вида чувства, и тези чувства са от различни категории. Вследствие на това, човек се намира в едно особено състояние: у някои хора преждевременно се пробуждат висшите, божествените чувства. Те трябва да израстат като едно посято семе, по един определен път - не могат да се прескачат нещата. Най-първо трябва да се премине естественият живот, и като дойдем до божествения живот, той е най-високото стъпало, той е ПЛОДЪТ на живота. Ти не можеш да дойдеш до него, без да си минал другите стъпала. Та онези, които са дошли до божествения живот, без да са опитали човешкия, те се връщат назад. Аз виждам братя и сестри, които се връщат назад. Да събуди човек Божественото в себе си, това значи да намери възлюбения на своята душа. Обаче човек трябва да се събуди навреме, а не преждевременно. Бутнете ли мястото на неговия зенит преждевременно, когато той не е готов за този момент, това значи да му причините най-голямото нещастие. Щом не е готов, оставете го да спи. Преждевременното събуждане на човека е опасно, защото възлюбеният му още не е дошъл. Той ще търси, ще се надява, ще вярва, но всичките му лутания ще бъдат напразно. Вярата, надеждата имат смисъл, докато човек още не се е пробудил за Божественото в себе си. Събуди ли се Божественото в него, той няма защо да вярва и да се надява, понеже възлюбеният му е вече около него. За да не слезете преждевременно долу, ползвайте се от методите на божествената Школа, която отваря пътя на ученика към МАЛКИТЕ работи и постепенно го води към по-големите. Съвременните хора се спъват в развитието си поради известни прояви, които стават в тях преждевременно, преди да са дошли до съответното развитие. Например, мнозина, преди още да са влезли в Школата, са имали видения, сънища, светлини и си казват: „Нека влезем в Школата - да придобием там повече знания". Обаче, докато се ръководят от това ограничено съзнание, те ще изгубят и онова знание, което са имали до това време. Човек трябва да прави само онова, което е в кръга на неговите възможности. Ученикът няма право да излиза вън от границите на своите възможности. Не махайте преждевременно преградата между животното и човека. Когато новото разбиране дойде у вас, то ще си намери място; не разтуряйте старото преждевременно. Всеки човек трябва да седи в условията, при които е поставен. Ако излезе преждевременно от условията, в които Провидението го е поставило, той непременно ще падне и ще се убие. Ако пробудя вашето съзнание преждевременно, аз ще ви осакатя. Има много ученици, много религиозни хора, много учени, които от обич към науката са осакатени - те са преждевременно събудени, и вследствие на това са осакатени. За да не скъса нишката си с астралния и божествения свят преждевременно, човек трябва да се изучава всестранно и във физическо, и в духовно отношение. Пренебрегне ли сърдцето и ума си, човек остарява преждевременно. Не желайте неща, които не са за вас, защото ще прегризат корема ви преждевременно /както жабчетата - крокодила/ и ще заминете за онзи свят. Онези хора, които преждевременно заживеят духовен живот, се разстройват. Енергията от тяхното тяло започва да изтича много бързо и неправилно, без да спира. Ако твоят идеал в тебе дойде преждевременно, ти нищо няма да постигнеш. На това основание Бог държи съзнанието на много хора непробудено, да не би преждевременно да се пробудят и да станат нещастни. Дотогава, докато ние сме превързани, ние вървим по един естествен път на човешкото развитие. Ако снемем тази превръзка преждевременно, тогава ще се яви най-голямото нещастие. А сега, щом дойде някой от верующите, иска веднага да му снемем превръзката. - Не, този човек първо ще се обърне към Бога, ще му се покажат всичките пътища, и когато дойде времето на Любовта, ще му се каже: „Сега ти сам ще си снемеш превръзката“. Вие не изисквайте да дойдат условията преждевременно. Вие казвате: „Аз искам да живея щастлив живот.“ - Много искаш!... Не, дойде ли благоприятният момент, кажи: „Аз ще живея щастливо В ТОЗИ МОМЕНТ!“ Щастието е една секунда, кратковременно е. След него иде една секунда скръб. Мине скръбта, дойде щастието. Скръбта и щастието се редуват. В деня, в който човек помисли, че е особено същество и подобен на него няма, той сам се отделя от Бога, и тогава страданията, нещастията, противоречията тръгват след него. Който иска да управлява другите хора, да разполага с тях, той сам създава нещастията си. Не е лесно човек да управлява хората, да задоволява техните нужди и изисквания. Да управляваш ближния си, това значи преждевременно да остарееш и побелееш. Ако влезете в една лаборатория и не знаете елементите, какво ще правите там? - Ще седите мирно и няма да бутате нищо! Този огън е толкова свещен, че най-малкото побутване може да произведе една дисхармония, а дисхармонията ще произведе страдание и скръб. Често хората страдат от това, че бутат преждевременно свещения огън на Олтара. Чакай да дойде този, който принася "жертвите". То е символически - вие ще чакате, за да видите как ще пристъпи той, и като научите туй изкуство, тогава и вие постъпете така. Тогава имате позволение и вие да постъпите по същия начин. Когато любовта посети човека, той трябва да бъде много внимателен да не я изгуби. Изгуби ли я, с нея заедно той изгубва и младостта си, и разположението си, и силата си – всичко изгубва. Всяко нещо идва на своето време. И любовта трябва да дойде на своето време, да остави каквото носи и навреме да си отиде. За да стане така, човек трябва да бъде внимателен, да не изменя условията. Дойде ли любовта в човека преждевременно, тя преждевременно и ще си отиде. Обаче ние не се занимаваме с мисли и чувства, които умират преждевременно. Добре че има разнообразие в живота ви, иначе щяхте да умрете преждевременно. Еднообразието умъртвява и състарява, то не носи живот. Само новото носи живот. Но ако вие се съединявате преждевременно с което и да е същество, вие се цапате. Всички хора, които изгубват своята топлина, преждевременно остаряват и умират. Човек може да бъде обсебен от нещо чуждо. Може да бъде обсебен чрез някое наркотическо средство. Не - блага, които опиват човека и отнемат съзнанието му, не са от Бога. Пазѝ се от онова, което опива! Най-първо, злото в света си служи с опивателни средства. Съществата, които са над нас, си служат с въдици и ни вадят от морето на физическия свят по същия начин, както ние ловим рибите. Понякога е опасно човек да се разхожда покрай бреговете на духовното море, за да не го уловят преждевременно и да не може да се върне на земята. И в психическия свят има опивателни неща. Някои мисли и чувства опиват като алкохола. Като ученици, стремете се към красиви и хубави неща, без да се опивате, без да губите съзнанието си. 

 

 

28.07.2021 г. 10,53 ч.

 

ПРИМАРНИТЕ ДИРЕКЦИИ В АСТРОЛОГИЯТА (Първичните направления от Бога за всяко същество, родено от Него) дават точния миг, когато ще се активира дадено благословение или предупреждение, заложени от Провидението в момента на раждането ни за през целия ни живот. Има предопределени велики срещи с Бога на земята, когато Той идва като Човек, или с някой от веригата ни от сродни души. Или дават мига за възлизане в Новата Земя и Новото Небе. Ако пропуснем такъв миг, трябва да чакаме този шанс с милиони години, а в някои случаи и да го загубим безвъзвратно. ВСЕКИ МИГ ОТ ПРИМАРНА ДИРЕКЦИЯ Е ТРАМПЛИН! Зависи закъде.

УЧИТЕЛЯТ: И тъй, всяко нещо от своето начало следва своя даден момент, а тоя момент, непосрещнат във времето точно, ще остави отпечатък на безпорядък в тая душа, която не е стояла вярно на своя пост да посрещне всичките дадени моменти на живота. А всеки момент, изгубен преждевременно, е изгубен за всякога през вечността. И тъй, помни, че няма извинение, че не си разбрал. Затова, именно, трябва да питаш – да разбереш, че да си готов. Затова и трябва да се молиш постоянно, за да си във връзка с моментите, които очакваш - готов като жених за невестата да тръгнеш в определения час. Стой, следователно, верен на мястото си докрай! И да те не изкушава нищо да напуснеш или по-напред, или по-напосле, защото в такъв случай ще си вън от божествения порядък. (Благовремието, ИБ , 1903)

ЧРЕЗ ПРИМАРНИТЕ ДИРЕКЦИИ БОГ ПРОВЕРЯВА И КОИ ХОРА, АНГЕЛИ И БОГОВЕ ОТГОВАРЯТ НА ДИАГНОЗИТЕ "НЕГАТИВЕН ОТКЛИК" И "БЕЗ ОТКЛИК". Затова там се задействат усилено и прогресиите и транзитите - за проверка на произхода или увредеността на монадата. Саждата в сърцето с произход от ада също се нарича условно "монада", понеже тя иска да е единствена или по-умна, по-талантлива, по-права в очите на другите, да бъде изключително или преобладаващо в центъра на вниманието, без да се редува с друг или да се проявява последна. 

 

29.07.2021 г. 17,35 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ако разчитате на чувствата на другите хора, ще бъдете формени просяци. Ако разчитате на чувствата на другите, на просѝя ще се упражняваш. Когато се научиш да разчиташ на СВОИТЕ чувства, ТОГАВА работиш.“ (1942.03.06м.Динамични движения)

 

- ЗВУЧИ ПРЕКАЛЕНО ПОЗНАТО ПОРАДИ БОГАТИЯ НИ ОПИТ В ЖИВОТА И НЕЗАРАСНАЛИТЕ БЕЛЕЗИ ОТ СТОТИЦИ РАНИ. Звучи познато, но от разбирането му зависят животът ни и смъртта ни – и не само нашите. Наистина, когато разчитаме на някого, чието сърце тече през сламка или се разнася с бутилка, сигурно ли е, че ще оцелеем? Дали тия капки са ни достатъчни, дали в тях има жива вода или нещо друго; дали този, в когото сме вторачени, има желание да утоли точно нашата жажда - или той има съвършено други вкусове, намерения, теории и предпочитания? От това наистина зависи животът ни, ако ние самите не сме изобилни извори. Изворното сърце е самодостатъчно, понеже никога не спира да извира и защото не очаква нищо и никого. В него има милион удивителни вълнения и видения, с които е безкрайно богато и затова за него е безразлично дали идва някой да се напие на място или да утолява жаждата си от него надолу по водите му. Разбира се, в прозрачната му и подвижна плът мигновено потича силен ток на блаженство, когато някой докосне устни до водите му и започне да пие където и да се намира, защото нарочно или случайно той е попаднал точно на този извор. Но изворът не умира, когато няма човек до него или по продължението му до океана, тъй като той живее със всичка сила за себе си и за звездите, които се къпят в него. За слънчевите бликове през деня, за песните на птиците, за тревите и цветята, за милионите малки и големи Божии създания, които не могат да оцелеят без вода и в които той влиза по пътя си чак до Вечността, давайки живот и живеейки и в тях в едно безконечно и красиво разнообразие.

 

ФЬОДОР ТЮТЧЕВ

SILENTIUM

(свободен български вариант)

 

Бълбукай в бездните си ти

с най-диви чувства и мечти.

О, нека в твойте глъбини

звънарна звездна да звъни!

Като на тайнствени лъчи

любувай им се - и мълчи.

 

Как би душата си разлял

по някой ледник мръснобял?

Нали и теб ще вледени

до най-последните ти дни?

О не! В морето изтечи

И сам в дълбокото – мълчи!

 

Сам вътре в себе си живей,

че свят безкраен в тебе грей,

а всеки твой копринен сън

угасва от шума навън.

КЪПИ се в звездните лъчи,

Гласа им слушай – и мълчи!

 

ЕТО И ДРУГИ ВЪЛНЕНИЯ НА ТАЗИ ТЕМА. Може да ни ги четете – те са много астрални. Но ако някой не е имал астрални периоди, няма да може сега да разбира хората и да им помага. Ние сме нищо, но даже и Великите Учители са минали през всичко. И пак са готови да изпълнят всичко, ако Господ ги помоли.

 

ПАРАДОКС

 

Който иска със мен да живее,

ТРЯБВА:

да му пръсва сърцето без мен;

като брадва

по лъжите човешки без жал да беснее,

да преплува морета от магма!

Под ботуша на истини чужди

да не иска да падна;

същността му за чуждата нужда

като пръст да е жадна.

ОЩЕ ТРЯБВА:

на мига и взрива като луд да се радва,

ала моето време до другия взрив

да не грабва.

Който иска до дъно нощта ми да вземе,

е осъден на скръб безпощадна.

Но без мен

който може и миг да живее –

НЕ МИ ТРЯБВА!

1974

 

УРАВНЕНИЕ

Шумоли в битието едно уравнение –

досега още никой не го е решил:

натежават отляво безкрайни вселени,

а отдясно - безкрайни редици души.

Само с просто събиране ние най често

към Големия Отговор търсиме път –

и разместваме жажди, и ги заместваме,

и натрупва се грешката, тоест, грехът.

Умножение следва почти неизбежно:

сгромолясват се клони, отрупани с плод,

появява се нула пред нечия нежност –

и с разделяне свършва погрешния ход.

С хирургически хлад денонощно изваждат

от това уравнение цели слънца

и - ограбена - вие исконната жажда,

и погребват се мъртвородени сърца!

Все расте любовта до стохилядна степен,

но, уви, степенуване няма в света:

пред оста на духа - звездородния трепет –

все делими и мними неща се тълпят...

Съкращават се истини, хора, народи!

Съкращават вселени над дробна черта!

Ала в своето собствено царство подводно

съкратил ли е някой студа и стръвта?

Коренуване сложно опитват мнозина

и оплитат във корени цели звезди…

Изпод корена трудно навън се излиза,

но без корен и троскот не ще се роди.

И в зловещи неравенства бой се разпалва

на реални числа със числа-духове,

На сърца рационални - със ирационални,

на свободни сърца – със сърца-векове…

Ала ето, изгрява грамадна надежда:

съществуват и други, "комплексни”сърца:

милиарди любими кръвта им разнежват,

под крилото им спят милиарди деца!

Но и те не познават голямата тайна

на вълната, която целува брега

и не смеят до знака за вечна безкрайност

да напишат и знак за мига…

Ала онзи в когото животът не спира

за вика на звездите е вечно готов:

в безпогрешно решение той интегрира

вероятния взрив с неизбежна любов,

неразделност до смърт - с неуморно разделяне

и променливи множества - с вечен любим...

Любовта също има своите гении:

те спояват жарта със съня светлосин,

максималната жертва - със минимум робство,

абсолютния плам - с относителен хлад;

идеалния трепет - с реалните родства,

безграничната нежност - с граничната жад.

1978

 

НА ВЕЗНИТЕ

(философски въпроси)

Осем куплета от 10.02.1988 г., започващи така:

 

От едната страна – “обстоятелства”,

а от другата – образ любим...

За духа ми до смърт непонятни са

тез замени на вечност за дим!

 

ПРИНЦ-МИГ

(понякога идват и стихове на чужди езици)

 

Не хочешь ли сойти с высот души,

сойти с ума порой необходимо.

Чтоб Миг поймать - не умствуй, не дыши:

Пропустишь миг - и век промчится мимо!

 

В кордонах смерти мы веками шли –

Родного Принца все пускали мимо…

Чтоб с духа, сердца, жизни не сошли,

сойти с ума порой необходимо.

15.06.1994, Бургас

 

Вариант на български – 15.02.2017:

 

За да не срина шанса си - Мига, -

Дай, Господи, УМЪТ ми да се срине;

когато се мотая по брега,

водата златна да не ме отмине.

Напрягай ми, о Господи, слуха

пороят черен пак да не зарине

сърцето ми, живота ми, духа –

с БЕЗУМИЕ, о Боже, озари ме!

 

ПОЛЕТО АРДАТ

 

Во мне еще воспоминания

как в церкви девочки поют…

 

Евгений Евтушенко

 

"Полето Ардат" е мистичен роман от М.Колинз за срещата на две сродни души в другия свят. Парижкият поет Алуин се е излъчил от физическото си тяло в един кавказки манастир, където живеят съвършени адепти от Агарта. Любимата му го е извикала с любовта си и сега самата тя е дошла с духа си на тази мистична среща от своята далечна райска звезда, където всички са безгрешни и безсмъртни и сияят в безметежно щастие, но сродната душа на Алуин се гърчи от мъка по него.

 

Сгъсти ли вечерта докрай тъгите,

изхлипа ли честта ти без юзди,

приятелю, сред близки запокитен,

не се гърчѝ - духа си пощади!

 

В нощта си ще откриеш тънка струя,

която като детски глас звъни.

Не мръдвай: приеми я, виж я, чуй я –

и тя ще блесне като сто луни.

 

О свидна струйка - дивна, скъпа, чиста, -

във нишчица любов се превърни…

И КОСМОСЪТ на тебе да увисне,

не ще те скъса - винаги помни!

12.11.1995

 

РЕЦЕПТА

(Поредното съновидение)

 

Малко вик на жерави. Осем капки роса.

Сто трилиона тона дива носталгия.

Ниагари от Разпознаване. Тежка плитка коса…

Дал е Господ съставките - Господ дал ги е!

 

Сплит от вечности чакане. До земята коса.

И се пръсва ледът на тъгата за част от секундата…

Водопади от гейзери. Дръпват ни сто ласа –

триста погреба сдържане гръмват, свободни и луди!

 

Какво щастие, Господи - да те дръпнат не нашега:

луд от жажда да падне до луд по рождение…

Триста погреба лудост на погребани досега

да се пръснат със вик във експлозия от вселени!

 

Домовете са погреби, пренатъпкани със тъга:

току влизат, излизат от там човечета като лалугери…

Подпалвачи свободни, каубои от взрив и дъга,

разметнете ласа - и пъхнете по факла от лудост!

3.12.1995

 

ДИАЛОГ

 

Един кораб вървял, вървял – и накрая спрял…

На него кацнал един лебед бял!

 

Платната му раздрани. Нямал и гребла…

Лебедът опънал своите крила!

 

Нямал и гориво – гълтал като вол…

Лебедът превърнал кръвта си във петрол!

 

- Лебеде, лебеде, ще стигне само за радиста…

- Може да го чуе някоя душа чиста!

 

6.12.1995

 

РЕБРО АДАМОВО

(вътрешен диалог)

- Стеблото има само своя чашка,

а чашката - единствено стебло.

И свое пиле - пилето юнашко.

И всеки бързей - свое си легло…

 

- Приятелю, не се гърчи от болка,

че някой липсва, а е вкъщи друг.

Така се храни всяка богомолка:

от твойта мъка, тук или не тук.

 

- Защо да шиба тая струна тънка,

щом някой си отива всеки път,

и този някой не припада вънка,

макар да бил ребро от твойта плът?

 

- Във тоя свят недей се ти надява –

ребрата ни по куките висят.

На куката самò си се надява –

каквато му стръвта или вкусът…

5-6.12.1995

 

ДВА СВЯТА

 

“Ако имах тъй бледи чувства като твоите,

и аз щях да съм способна да ги въздържам.”

(Из филма “Разум и чувства” на Анг Лий и Ема Томпсън)

 

Щом себе си отчаяно намразим

и пламъкът в гърдите е умрял,

добиваме вида на своя разум

и мутрата на своя идеал.

 

Ти може да отглеждаш дивни лаври,

да имаш на тепсия и дворци –

насреща огледалото се гаври

и образът ти въздуха мърси.

 

О братко мой, о сестро моя свята,

сърцето си на две недей дели:

два свята има, два обратни свята –

единият до кръв и смърт боли!

 

Така е то: щом клей добър е клеят,

деца на Бога трябва да се слеят.

22.03.1996

 

ПОЛУЧОВЕЦИ

 

Зимите – пещи безбожни.

Ледени – всички лета.

Нямахме

наша

рожба.

Имаме

Вечността!

 

***

В мене си всяка секунда.

В теб съм разпънат аз.

Нашата звездна лагуна

денем пустее без нас.

 

Стига ми тая награда,

нощем, когато спим,

в диви слънца-водопади

с теб от любов да крещим!

 

Всеки без нещо не може

(Господи, що за дележ!):

някой – без нечия кожа;

някой – без нечий копнеж…

Септември 1996 г.

 

СТРЕХА И ВЕЧНОСТ

Да има някой, който е до тебе,

Е жажда-нож и жажда-древен лек.

Огнищата умират в мъртва пепел,

Но без огнище няма жив човек.

 

Но има ли и някой вътре в тебе,

Преставаш да си вечна пиета.

Тогава покрив обще не е потребен –

И вътре в тебе тръгва Вечността!

 

Тогава близостта е само тътен

И мълния - където има връх.

И тъй вървиш: за мъртвите - безпътен;

За свойте си - звезда, и хляб, и дъх.

26.10.1996

 

ОЩЕ ПО ВЪПРОСА ЗА АНДРОИДИТЕ

(Осма серия – Скорпион)*

 

Не всеки за правата си квичи.

И всеки от морален студ не вие.

Приятелю! В неблагите очи

не всякога душа без Бог се крие.

 

Дори и първородните души

понякога скимтят от свян и лаят.

Страхът у други бик ще удуши –

но грам-сълза издава ги накрая.

 

Но поглед без искра и без балсам

е станал на стъкло от бяс и гордост:

не може ли да ръфа нещо сам,

той плочник дири - или яка корда.

 

Такава гад спокойно прескочѝ –

тя правото си повече не дири.

Безочието цъкли сто очи,

филѝз да пресече със сто секири.

28-29.10.1996г., В.Търново

* Понякога монтират такива очи и в I, V, VI, VII, IX и X серия…(което ще рече: Овен, Лъв, Дева, Везни, Стрелец и Козирог)

 

ХОСТОННА* УЧАСТ

(или хората-звездни реки)

 

Океани от обич мъждукат в нощта.

В тишината мечти-пълнолуния плуват.

И над сънните, сини, кристални жита

полунощният грохот на Бога се чува.

 

Като статуи зъзнем сред киши и дим.

Покрай нас трополят сомнамбули и пешки.

На петнадесет хиляди само един

изведнъж те погледне – и нещо се сеща…

Та когато се случи дозвездна река

да се спусне дотука от свойта държава,

тя от поглед на поглед се мята. Така

своя беден живот продължава.

29.10.1996, В.Търново

 

*Хостонните същества плуват на реки на реки из вселената и живеят само за Любовта, от Любовта и поради Любовта. Има и хостонни ангели, сами представляващи цели реки от дозвездна магма във вселената. Понякога се раждат и като хора на земята.

 

УСЛОВИЯ ЗА КАЦАНЕ

 

Братко мой, премазанико, брат,

дръпне ли те яма адски чужда,

паднеш ли във някой адски град –

сто душѝ от нашите са нужни.

 

Сто душѝ, понякога и три,

дишат ли във някой град от луди,

ако искаш, сто пъти умри –

двеста пъти жив ще се събудиш.

 

Двеста пъти ласка и сълза

те изравят и под срита къща.

Истинската, ТВОЙТА си лоза,

ТВОЙТА правда милва и прегръща.

 

ТВОЙТА правда, ТВОЙТА мъгла

алфа е за някой и омега:

той стънява хиляди седла,

да пътува в ТВОЙТА скръб и нега.

 

Гъкнеш ли - той вечности мълчи,

гръмнат от любов и смъртно бледен…

За зова ти има сто души;

сто сърца от лудост - да те следва!

9.12.1996

ЕДНОЗВУЧНИ ДУМИИ РАЗНОЗВУЧНИ СЪЩЕСТВА

 

Нагарча всякоя печалба.

Сладни горчивата печал.

От жалби всеки днес се жалва –

и жабунясваме от жал…

 

Чернее всяка бяла сватба.

От свади – плътен, плътен мрак.

До шушка шумата опадва

от крясъка на всеки брак.

 

Че всяка мъртва, мъртва къща

те кътка да се върнеш пак –

душата си да изповръща

и да ти тури мъртъв крак.

 

Не се навъртай като кучка

за някой ръфан, мръсен дроб!

Животът е внезапна случка –

останалото значи гроб.

12.12.1996

СЪРЦАТА-ГРИЗАЧИ

 

Попаднеш ли на много мокра съчка,

кибритката последна не вадѝ:

не може сомнамбули да се ръчкат

над бездни от миражи и беди!

 

Наивнико! От гьол не става клада

и лудост – от слана и леден дъжд.

Черупка и звезда е твърде млада,

да чакаш да се пръсне отведнъж.

 

Сърцата - омишкяли от задачи.

Челата им - прещъпнати от страх.

Със зъби и съждения-резачи

прегризват и надеждата за грях.

 

Гризачите - и влюбени, и майки –

вторачени гризаченца плодят.

Смешнико! За огризки се не вайкай:

поганците от милост не кървят.

 

Езичници, когато са непразни,

за нямащите нямат кът и хляб:

че кърт от некъртѝците се дразни,

в килера си зает, и глух, и сляп.

 

Вторачването ражда повтарячи.

От плъхове плъхясал е светът.

Не смей се, не ридай, о Палиачо –

къртѝци по звездите не летят!

19.12.1996

 

ИЗ ПРАВИЛНИКА

 

Четвърто. Разводачите не трябва

у коренните жители да спят.

Обичничето в миг се вкоренява

и момина сълза ти слага прът.

 

Щом пътя ти е с дъх на Ниагара

и вярата ти – опнато въже,

млъкни сърце, недей мечта за гара,

където да ридаят за мъже.

 

Развеждай по звездите, разводачо;

през минните полета ни води!

Невинния развеждай от палача

и паяка с пчелата разведи!

 

От мъртъв само не очаквай ехо

и ласка – от пързалка за слепци:

страхът е дреха, загнояла дреха,

във кожата зарастнала с конци.

 

Не смъквай и насън такава кожа –

змията вътре ти копае гроб:

велможата е всякога велможа

и робът си е роб, и роб, и роб!

 

Естествено, че вир и кал, и кръв си

и чам-сакъз във хорските усти.

Но сталкер ли си – във водата пръв си!

И – пак нагоре: с пръсти и пети.

 

Спасените на тумби се боричкат

за някой хилав, задушлив огън…

Но ти си всичко. В тебе си е всичко.

И свидна длан не чакаш и насън.

 

На сталкера какво, какво му трябва?

В леда нагоре – цепка или ръб;

секунда въздух, атом антиврява –

и пак изнасяш някого на гръб.

 

Сапьорът виртуозно маневрира

сред зомби, лешояди, бесове.

В душите не оставя тъмна диря

и с реплики сърцата не кълве.

 

За сталкерите няма утешител.

Така е тук животът и светът.

Но случва се на сталкери душите

в сияен взрив ведно да полетят!

Януари 1997

 

Думата “сталкер” в горното стихотворение е взета от едноименната фантастична повест на братя Стругацки, превъплътена гениално във филм на Тарковски. Сталкерите са хора, които единствени знаят как да превеждат безопасно хората през минните полета на света. За това тяхно високо призвание никой не им плаща – нито с пари, нито с благодарност, нито с особено внимание: всеки си е вторачен в нещо или в идеала, към който го водят. Накрая сталкерите извеждат смелчаците до една необикновена стая без една стена. От там се вижда някакъв необикновен, прекрасен, райски свят.

 

“TO HAVE OR TO BE”

(или има нещо над Запада и дори над Ерик Фром)

 

Да си или да имаш е дилема,

но има и “трилемни” светове.

Да има иска ТИКВАТА зелена,

а зрялата пращи от кеф, че е.

 

Но кой разбира гърча на сърцето

от имане и тиквени дела;

на семенцето кедрово, което

не може да намери гръм и почва

и затова

не почва?…

6.06.1997

Пловдив

 

ЛЯВА ДЕВИАЦИЯ

 

Двуноги – а пък странно еднокъщни.

Сърцето им – залостена врата.

То никого случайно не прегръща

и лой събира вляво от честта.

 

Безчестието има рой квартири,

но жертвите си тъпче във една.

То Истината бясно ще натири,

набивайки им чувство за вина.

 

Но Истината, братко, е в прибоя

на пойна скръб и пойна светлина:

да мръзнеш като куче между свои

и слънце да си в чуждите дъна.

 

Българийо, във твоята чакалня,

разпънати, кървим от самота.

Но тая вечер Бог отново пална

за Свойте Си градът на вечността.

6-8.06.1997

Пловдив

 

НЕДРАЛНА СВЕТЛИНА

Янтърна, недрална светлина,

тая нощ в душата ти извира.

Господи, и тя, и тя позна:

волност и любов роят всемира!

 

Може би от твоя дъх, не знам,

в радиус светът опрозрачнява.

Месецът, от мащерка пиян,

бясно планините налунява.

 

Странно. Изначална тишина.

Духна някой звездната жарава…

Бог, ако си имаше жена,

тая нощ навярно я познава.

30-31.07.1997

Рила – Белмекен

 

ВИНО ОТ ГЛУХАРЧЕТА

(по едноименния роман на Рей Бредбъри)

 

Един младеж – и възрастна жена.

И… сладолед… Лимоново-ванилов.

Внезапен трус! Въртоп от времена! –

и две сърца, от Бог и смърт по-мили.

 

О, Господи, защо е все така?

Живял си някой 100 милиарда века,

а тоя път житейската река

оставила черупка от човека?

 

От вѝното са всичките беди!

То лудости различни ни внушава:

от спомени едни ще подлуди,

а други вкъщи бавно оглушават.

 

Не чакай оглупял от правила

безпаметно да пламва и изстива.

Не рухва той зад външната врата,

а подло, преспокойно си отива.

 

“Сполай ти” – добродушно му кажи

и сила пожелай му във духа си,

та в идните блата-самолъжи

годините му сЪлзи да са къси.

10.12.1997

 

ЗА ФИЛМА “ТИТАНИК”

(теория на божествения бяс)

 

Една жена се хвърля като бясна

над ледното, потресено море.

Във лодката с микроби й е тясно –

тя иска на Титаник да умре.

 

Живота й в каютата остана,

с коварни белезници окован.

Тя плува като бясна под тавана –

високо над пигмейския таван.

 

Тя стига и със бесен бяс пресича

веригата на мъртвите души.

Обича ли, човек със бесен бяс обича,

и с бесен бяс оковите руши!

 

Любов и обич, ако не е бясна,

за въшата си кожичка скимти.

Един Титан завинаги угасна,

една легенда вечно да пламти!

13-14.04.1998 София/Боровец

 

НЕПОСРЕДСТВЕНИ И… ПОСРЕДСТВЕНИ

(вариация по тема от Кийтс)

 

Яворов твърди, че като се вгледа в атмосферата на България, я вижда натъпкана с някакъв ситен, черен прах. Повечето поети са ясновидци, без да знаят това. Пею Яворов е наблюдавал менталната субстанция на балканския козирожки егоизъм, на животинското ни и адско чувство за опасение, страх и самосъхранение. Душата и тялото си българинът възприема като личен парцел, който не принадлежи на Цялото – той се разпорежда със себе си, обладан от илюзията за притежание. Има по-сърдечни народи. Например, евреите не са тъй лоши като българите в това отношение – те поддържат своите си. Да не обмени, да не повярва, да не се трогне, да не даде, за да не му се случи нещо – ето основната мотивация на падналия сатурнианец. Затова Съдбата развенчава чувството му за частна собственост по особено трагичен начин и деформацията му през критичната възраст е много бърза и тежка. В положителен смисъл, тази неотстъпчивост е съдействала за съхранение на нацията ни, но в негативен води до израждане на божествения Аз или Егото в ярки характеропатии. Затова ни наричат “чворове” – късаме всякакви банциги и си държим на чворовете до гроба.

 

В България снежинката е сажда

и въглени - най-белите звезди.

Тук всякое сърце, когато ражда,

от страх и гърч, не може да роди.

 

Горките ни артерии и вени

са станали на вътрешни юзди.

Душите ни са хрътки настървени

и всеки за парцалчето си бди.

 

Стотици незаченати Едеми

зависят от палача ни – вкусът –

и хиляди прегръдки неродени

с изцъклия и бръчки ни красят.

 

Че всеки миг разумности, безумия,

лишават някой Моцарт от живот,

и все ни разминават като мумии,

курдисани от древен идиот.

 

Франческо мой, не се гърчи по Лàури,

пъпчасали от гордост или страх;

смъкни най-сетне мислите си траурни

и тъй викни: “О, Господи, разбрах!”

 

Така че, дòбър вечер, непосредствени –

и тая нощ звездите ще браздим!

И вам благодариме, златни есени,

превърнали посредственото в дим…

15.04.1998г.

 

ЖЕЛЕЗНИЙ ЧАР

1.Влакът-стрела

 

Аз съм влак – ешелон от приятели.

Карам два или двеста вагона.

Често сам, със прегрели двигатели.

Често с два или двеста милиона.

 

Мойте братя – това са мостòвете,

а тунелите мои сестри са.

С дивни релси на всичко готови,

неръждаеми от потрисане.

 

Мойта майчица родна земята е,

а баща ми – баща ми ме кара.

Туй е нашата страст необятна:

да сновем между крайиите гари!

 

Аз съм влак, десеторно блиндиран.

Само крайните гари обичам:

висините, които раздирам,

и морето, което съблича.

 

В мене няма блокиран вагон,

щом реша да изкачвам баира,

или някой с престъпен нагон –

да ме блъска, когато ще спирам.

 

Имам също учителка. Линия.

Тя ме учи на кратки престои.

Скоростта - тя ми казва - светиня е,

но понякога трябват завои.

 

Има истини еднопосочни

във циклопски сърца и държави,

но при двулиние и двуочие,

от насрещни не ти прилошава.

 

И понятие "денивелация"

съществува в обемните линии:

там и чайки, и ереси кацат,

и орли от космични пустини.

 

Мойта жажда висока, дълбока е:

не признавам междинните гари.

Нужен съм само на прости докери,

на алпинисти и планинари.

 

Страшно ценни ми са товарите:

нося пратки от звездни летища.

Пипнèте ме - ще се опарите:

на слънца и комети мириша!

 

Ала карам и остри докачвания,

самовлюбени самотии;

возя и два сорта вторачвания:

“само тоя” и “само тия”…

 

Влача гордости непогалвани;

канари от ламтежи измамени –

за наситняне, за овалване,

като пясък и морски камъни.

 

Карам мании за величие

и занитени верски устои –

за рзбиване, за обтичане

от вълнения и прибои.

 

Те стърчат недостъпни във прилива

като статуи, истукани,

ала отлив и скреж усмири ли ги,

те събират стъкла от буркани...

 

Возя също и стръв за въздействие –

недоучени да ни учат:

за оцвъкване, сквернодействия

от крайбрежните птици и кучета...

 

Фанатизми пренасям на блокчета

и отшелници - мърша до мърша;

и очи на светци - като копчета

пред душите, които се гърчат.

 

И очи на яйца – на водачите, -

остъклени от гадост и злоба:

да пикаете, ако рàчите

на сурата им и на гроба.

 

От морето пък влача по върлото

водорасли, промишлени пени;

ешелони със буци от гърлото,

непосрещнати, нестопени.

 

Ту поклащам рибари на въдици,

ту сърцата, от тях уловени…

Те се мятат без дъх, ала въдят си

оправдания, преклонения.

 

Закачени у мене на куки са,

като скелети – няма да крия, -

и стотици морални кукувици

и религиозни скумрии.

 

Във контейнери карам касапите –

разфасовани, опаковани;

и гърлата, езиците, капите

на колегите им черковани…

 

Причастявани, кръстени, ръсени

(на джелатина аргументи),

влача хиляди вежди навъсени

на пророци от екскременти.

 

Карам стъпки от сутрешно тичане

на души, без любов оскотели;

но и тиня от лесно събличане

пред акули и мекотели.

 

На брега фереджета стоварвам

от лица и гърди, и от … прочие –

ала нечия пъклена вяра

отвисоко ни хвърля по плочите!

 

Карам жертви на мъртви вълнения

и компромиси във ковчези;

морски болести-двоумения,

хорски болести от кафези.

 

Но товаря и бисерни мисли

с песъчинки, от милост набъбващи;

разполагам и с пълни амнистии

и от минало, и от бъдеще.

 

Че мигът и моментът са вечности,

във свободната воля затворени:

с колко близости и далечности

пред отворен семафор сме спорили!

 

Дай ми, Боже, лъжите да гоня,

трака-трак, трака-трак, трака-трака, -

че експресът бил влак двувагонен

и стоножката – твар еднокрака…

 

Дай ми, Господи, ток и гориво,

зарад близки или душмани

да не казвам на правото криво,

но да слушам гласа си стомàнен.

 

Да не вярвам на ничии версии

и семафори, и витрини,

непостилани с пот и траверси

денонощия и години.

 

На съставите и депата ни

ти съосие чисто внуши ни –

калибрирай душите, разклатени

от сергии и адски машини!

 

Аз препускам, дълбоко брониран.

Изтребители-клюки налитат.

Често моя маршрут е миниран

или враг управлява стрелките.

 

Братя мои, дано се опазите

от завои, които обръщат,

и от чумата, от заразата

във тунел да си правите къща.

 

И тунелите, и мостòвете,

са родени да ги потрисам.

Да престанете да ги тровите –

те не са депа за мотриси!

 

Е, с баща ми понякога влачиме

и състави за всякоя гаричка –

с пасажери от РЕП-а до мача

и от биричката – до скаричка…

 

Аз съм влак. Ешелон от приятели.

Карам два или двеста вагона.

Ако имам и сродни двигатели,

ще издърпаме двеста милиона!

2-8.10.1998

Бургас

 

КВИТ

(Българска идилия)

Със син печат,

самоодрани,

самонасечени от стръвно “не”,

нанасяйки неизцелими рани,

чифтета хвърлят спънати коне.

 

С квитанция от странна, странна църква,

в котило с бяс или торук,

душите ни законно се побъркват,

за да не се побъркал някой друг…

 

Но мъката, съсирената мъка,

във канцери трамбова всеки блян –

и дрънва пак пръстта върху сандъка,

с квитанция миросан и опян!

16-19.05.1999, София

 

ОЩЕ МАЛКО ФИЗИОГНОМИЯ И ЗООЛОГИЯ

 

(На един Колега от Космоса –

и той специалист по поровете...)

 

Копита, тлъстодушия, безочия

трамбоват мекотелия ни дух.

Душата ни отдавна бълвоч лочи

до някой благоверен, сит търбух.

 

И някакви тапирски мравояди,

със валяци от мъртви правила,

разплескват ни на дъното на ада,

и шият ни с цитати и шила.

 

Обрязани, подвързани, подшити,

сред страници от чужди котила,

прелистват ни какви ли не чешити,

щом сляпата неделя е дошла.

 

Устите им като кокоше дупе

и цепки под учѐни носове

акъл набиват в тиквите ни глупави,

където доблест вече не снове.

 

И тъй стоим: сърцето още бумка,

но правим се на мъртви от инат.

И вместо мàсло в огъня на бунта,

наливаме сланини и сурат.

 

Ония пък, които стават гърчави,

от мъката да дръпнат някой сом,

нали са куки, предпочитат гърчене

и дива злоба в някой чумав дом.

 

И ако бягаш като плъх от себе си,

си лапнал стръв, подобно на шаран.

Ти мислиш, че решаваш сложни ребуси,

а всъщност си на куката раздран.

 

Та плъха, братко (гледай му челцето),

роден е да се плъши само с плъх;

а пор ли си, едва ли ще се сетиш,

че някой може и без твоя дъх...

 

Във дебрите на тая зоология

и моят стих заплете се сега...

Да го завърша читаво не мога –

не се съсирва вечната тъга!

20-21.04.2004

 

ВЕЧНИТЕ РИЦАРИ

Бог ни е направил странна броня –

с шип навътре в бедното сърце...

Рицарите вечно са на коня,

с чужда Дулцинея на ръце.

 

Рицар ли си, всяка нощ пренасяш

спящи херцогини с бяла плът.

Те сънуват само СВОЕ щастие –

чужди рани тях не ги болят.

 

Всеки ден със мелници се биеш,

ала вечер – гозби в целофан...

Те за друг са... Ти безмълвно виеш,

но да бъдеш рицар си призван.

 

Тъжничка е рицарската слава –

бронята ти вечно брани друг.

Вътре в нея – огнен бяс и лава:

а ръцете – ложе от памук.

 

Тъй вървиш, от ужаси изтръпнал.

Непосрещнат, пак кърви мигът.

Алени са рицарските стъпки;

с бяла смърт отвръща им снегът.

23 окт. – 9 ноември 2004

 

МНОГОТО ЛИЦА НА САМОМНЕНИЕТО

Не чакай самомненията-преспи

балсам да бъдат или млечна гръд.

На стари рани и на рани пресни

те лекции възвишени четат.

 

Не чакай, брат. Недей, сестрице скръбна.

По ледниците боса не ходи.

Замръзне ли, жестокостта набъбва

и с царски пози сваля ни звезди.

 

Пустинята, понеже е "велика",

велики мисли ниже и реди...

Че някой стене или жално вика –

това на съвестта й не вреди.

 

Замръкнеш ли в такава снежна съвест,

не лягай, братко, цяла нощ върви!

Потънеш ли, завинаги потъваш;

измъкнеш ли се – всичко забравѝ.

 

Сърце без корен много лесно литва

от глетчера към сините звезди...

То мисли се за палка, танц, молитва;

за пух – ако случайно загнезди...

 

Щом вятър кълботръните засили

насам-натам да святкат и шумят,

шушулките по техните бодили

от шемета им губят си умът...

 

О, глуха глухарчинке! Съвземи се!

О, Господи, духни я в някой дол!

Нали през пролетта отново ти си

поляната с народа си набол?

 

Вихрушки, перушини, плява, слама...

О, дай ми, Боже, винаги да знам

в кого си влязъл, за да бъдем двама;

кога със Тебе да остана сам!

20-21.ІІІ.2005

 

ЦАРИЦА ОТ ПЕШКА

(Става дума за случаите в шахмата, когато пешка успява да стигне до края на дъската и играчът може да спечели царица)

 

Щом някой ни е вечната жарава

и мълния във транса ни дълбок,

и разумът ни все се изчервява –

това е Обич. Да - Това е Бог.

 

Щом бъбне хладността ни като къща

(на всяко отклонение – палач),

подобен грях расте, не се преглъща,

и в тумор се превръща всеки плач.

 

Но идва време. Предначално време.

Безкрайно време на безкраен миг.

И земните ни вечери неземни

изтръгват неизтръгнатия вик.

 

Идàлго! Превърни се в проста пешка

след подлата шахматна суета,

и гръмне ли гемията ти тежка,

Царицата върни си – Лудостта.

18 март 2006

 

НЕЗЕМНИ ДУШИ

(божествените мекотели)

Китен; влака Бургас-София

Пети вариант

 

Прегърнати в морето, трима

прозирно-голи се въртим...

Край нас и други наши има

от милия кристален тим.

 

Духът ни пак ще се изхлузи

из непрогледната тъма

и ние - хората-медузи –

ще се отправим към Дома.

 

Виж нежнорозовата тройка –

прозрачен мъж и две жени –

как в тях насам-натам се ройка

плеяда звездни светлини...

 

И сини има. Но над кръста

се гъне дева-малеби,

обмилвана от 20 пръста

с омайни спектри и съдби.

 

Надолу сме ефирно слети

в подвижен корен къдроног,

а цветната ни манта свети

и ни въздига на възбог.

 

Край нас удавници потъват

по двойки, вкопчени до кръв –

сиамска плът, сиамска съвест,

захапала морална стръв.

 

Те жертви са на остри вери

и остри реплики-пилѝ,

където, зад железни двери,

до смърт животът ги боли.

 

Изтегляй се, изящно племе,

от плиткоумни плитчини!

За тебе най-голям проблем е

членестоног да те вини.

 

Ту се въргаляме, раздрани

по неговия умствен бряг;

ту биволи, бизони, врани

в пихтията ни слагат крак.

 

А нейде дъжд от мекотели

на мощен вълнолом плющи...

О, как под вихри оскотели

копнееш да издъхнеш ти!

 

От всеки грам такава жажда

струи всемир безкрайно фин

и всяка пръска там поражда

един ефирен серафим.

 

Той мигли смаяно отваря,

учуден, че е жив и свеж,

но в миг отново се разтваря

в душите, луди от копнеж!

 

Понякога палачът вкарва

в аквариум душа-корал,

и мозъкът му - дребна ларва –

я трови с кофи от морал...

 

О, прелестни плувци свободни!

О, век на мировата скръб!

И детско пръстче да ви бодне,

сам Бог надига гневен гръб.

 

Коравият плътта си пази.

Но чистите измиват с кръв

греха на папи и папази

да бъдеш прав, да бъдеш пръв.

 

Стой, гнидичке! Недей! Не бива!

В плът Божия недей дълба!

Души-коприни ги убива

дори и шепотът-стрелба.

 

Тях люлят ги вълни, течения,

но викне ли им някой "спри!",

умират смъртно отегчени,

додето преброиш до три.

 

О ти, медузичке пияна,

язди прозирния си блян –

добивай мàсло в Океана,

от морска лудост разлюлян.

 

Люлей безсъвестно и сънно

плътта си в страшен толеранс

между Духа и мрак без дъно,

без нито атом земен шанс!

26-29.08.2011

 

ЗАЦИКЛЯНЕ

(молитвата на перцето)

 

Перце под водопад от чувства

върти се във пенлива яма –

обратни вихри го не пускат

по дългата река голяма.

 

Аз още дълго ще се уча,

че тук се дави даже дънер;

дори глухарско парашутче

в кипежа може да потъне.

 

Далеч от облаците росни

и от въздушните завои,

дай Боже нещо да се пльосне,

та да ме прати между свои!

7/21.06.2012

 

ЖИВОТЪТ И НИЕ

(пъдарят в нас)

 

Бог казва: "Може!"

Пъдарят: "Ъкъ".

Добре - под ножа –

дал Бог ти мъка!

 

Недей! - Бог казва.

Ма ние - "Хайде..."

И хващаш язва –

ум да ти зайде!...

 

Той - на тепсия,

но ти - злояда...

Тогаз - просùя!

Поискаш – ядец!

 

- Ела, не бой се!...

- Сакън бе! - викаш.

Додето почнеш

да се опикваш...

 

- Хванѝ гората!

Но ти - до прага...

Глей си сурата

и гушите, драга...

 

Могло, могло е

от Бога чедо!

Но злото зло е

и кривогледо.

 

Не щеш Детето –

избра си пора...

Тогаз - ментето.

Тогаз - топора.

 

Врещи душата,

квичи сърцето,

но ти - с пашàта... –

Пий му оцета!

 

Убивай тръпки.

Трепѝ мераци.

Илачи. Пъпки.

Сланини. Раци.

 

Сам Царя дава!

Но Сульо: "Няма!..."

Градушка. Лава.

Опело. Яма.

10.06.2013

 

ИЗ ЦИКЪЛА "МИЛОСТИВИТЕ"

Спасява рибите, горките, да не се удавят,

и червея нещастен - от земята...

Но даже СЛАМКА на удавник не подава,

когато пред очите му се мята!

 

***

Спасява Делото, спасява Слово,

но в тебе прави буца от олово.

10.06.2013

ВОДНИЯТ КЛЪСТЪР

(размяната на съществата)

 

Обменят се безспирно веществата

и всичките частици и вселени,

но хората – венец на съществата –

сардели са, в кутии запоени.

 

Затрупани, унили, тъжни сплави,

ръждясваме на дъното на ада.

Умът ни като най-висок се слави,

но в скрапа всеки най-накрая пада.

 

Във цялата вселена свободата

трепти като пияна чучулига.

О, радост! - И в кристала на водата

един излиза, ала друг пристига!

 

И НИЕ от вода сме сътворени –

от вой за волност, който вечно вие...

О, чифтове, по дупките заврени,

не ни душете тъй жестоко вие!

22/28.06.2012

 

РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ ПАДЕНИЯ

Когато си завъдим червей

и свидни, горди гнилини,

повервай (ако щеш не вервай) –

Дървото ще ни отстрани.

 

Там, долу, ще ни плюскат свѝни,

деспоти, гниди, някой пор...

Ще мислиме, че сме невинни,

но всеки сам си е топор.

 

Бъди и дивна райска круша,

без грам, без атом гнилота –

Дървото денонощно слуша

какво твърдиш за любовта.

 

Че принц веднъж минава само,

а като просяк - лично Бог...

Той бди: ще паднеш ли в дланта му –

или си още в сън дълбок?

 

Дървото хич не го е еня

дали си гнил или презрял.

То принципа си не отменя,

ако Живота си презрял.

 

ФЍЗИКА НА ИНАТА И ФЍЗИКА НА БОГА

(при каква човешка температура инатът се втвърдява)

(още една сага за България)

 

Пръсни бе дъжд! - Не завалява...

Цъфни бе, цвѐтенце! - Не ще...

Души от лед, души от плява –

не мръдва àтом въобще.

 

Пчела и цвете, а не мърдат...

Магаре бронзово на мост...

Не мръдва позата му твърда,

дори сам Бог да беше лост!

 

Защо е тъй, всемирни Боже?

Все брони, брони - нит до нит?

А можело е, твърдо може

искрà да гръмне динамит!

 

А можело е, твърдо може!

До нас вселени – водопад!

Във Нил нагазили сме, Боже,

а жадни мреме от инат.

 

А можело е, твърдо може

да влезем с някой в някой миг

и цялата вселена, Боже,

да я превърнем в детски лик!

 

Та има крушката опашка:

сърцето плувне ли в лойта,

ще има кой да го залашка,

по тенис-корта на скръбта.

1.VІІІ.2014

СОНЕТИ ЗА ВЕЧНАТА И СВЯТАТА

(и Майчица, и Сестра и

Приятелка, и Любима, и Възлюбена! )

1 Когато лебед иска лебед –

не като птиците без ум,

които търсят да захлебят

от някой плъх или паун;

 

когато мисли снежнобели

крило докосват до крило

и магмите им без предели

са от бездънно потекло,

 

тогава разтърсѝ, о Боже,

с нов пòтрес всичките звезди –

да видят, Господи, че може

със ЛЕБЕД лебед да гнезди!

 

Понеже всеки миг е вечност,

стопим ли тъжната далечност…

 

2 Когато Вечната и Свята

хареса Вечен, Чист и Свят

и се издигнат над нивята

към някой фин, незнаен свят,

 

тогаз наистина ще питат

къде са скръбните земи,

где вихрите крила заплитат

и като дъжд скръбта ръми.

Обаче щом са дивно слени,

един до друг, един във друг,

те раждат бисерни вселени,

и вечно са "сега и тук".

 

Сега и тук, сега и тука –

това е вярната наука!

 

3 Гласът на Бога е обширен:

овцата кърми и врага,

а вълци нежно акушират

човешка майчица в снега.

 

Щом пате златни рибки храни,

а кит се стапя от любов,

и мечка ближе люти рани

на хора, паднали във ров –

 

величествен хорал е този!

Но чудно е с какъв резон

муха се жени за булдозер

или медуза – за бизон?...

 

И Бог поплаква често нощем,

понеже сме зелени още…

 

4 За цял живот се срастват гнойно

противопòказни тела

и ставаме на виме дойно

за кръвожадни пипала.

 

Те с дива ярост се сражават

да си пленят законен роб –

за свойта скапана държава

с нотариален акт до гроб.

 

Държат държанката си мрачно,

дори умряла, пъп до пъп –

и стискат в менгемето брачно

дори и леден брачен гръб.

 

Това е садомазохизма

на църквата - от Бога схизма!"

 

5 Харесването бумеранг е.

То казва: "Пак ти налетях…"

Един харесва горди щанги,

а друг – юнаците под тях…

 

Едни обичат "Харе Кришна"

със тенджери и брахмачар;

За други Бог е стая скришна,

за трети – гуру-въдичар….

 

Той хваща простите с харизма,

или със шеметен устой,

ала на други не харизва

и грам от ýлова си той...

 

Идалго вечен! Не хабѝ се!

Знай: само бисер тачи бисер.

 

6 Звездите са една - и много.

Едната Слънце се зове.

Но щом си рожба ти на Бога,

обичаш всички богове.

 

Тъй денем слънцето ни свети,

а нощем – нежната луна.

Ала и с тях сме нули клети,

без Вечна Спътница една.

 

Но не една луна върти се

покрай гигантските сърца –

тогава нощем си сащисан

от рой безбройни чудеса...

 

Щом някой дръпне ти юздите –

заскитай диво по звездите!

 

7 О, да! Луна или планета,

със къс синджир и тъмна плът,

държи сърца дембел-ханета –

за чужд и друг не ги болят.

 

Бестселъри, звезди тиражни,

конфекции от имена,

пера паунски много важни –

сметта на всички времена!

 

От вятъра им пух от Бога

танцува - и се смее много…

 

8 Перца и пух, дошли от БОГА...

На свое място не тежат.

За стадо, етикет, бърлога,

те и секунда не тъжат.

 

Че щом се пухчета целунат

случайно в дивния безкрай

или пък в нощ безумно лунна,

а не във някой пухен рай,

 

тогава техните вселени

разтрисат ни с велик хорал,

че две пухчинчици нетленни

не са в юрган на някой крал…

 

Щом някой волно се премята,

ще бъде жив и под земята!

 

9 Щастливо сам, щастливо с някой,

и той над ада взел си дъх,

спомнѝ си Майчиното Мляко

и изкрещи от някой връх:

 

О Мамо, Мамо, аз си ида!

пръснѝ ме с пръска Свобода!

Кълне ме тука всяка гнида,

че искам да покълна – да!

 

Тук корифей до корифея

ни рият умно гроб до гроб –

не ща и аз да изкуфея

от марковия им сироп!

 

Щом гнида с гнидите живее,

"извеяното" – да се вее!...

23.04.2016

КРЪГОВРАТ НА ИЛЮЗИИТЕ

Попаднеш ли в поле от луногледи,

по-тихо и от сянка се движѝ.

Главите им нагоре, смъртнобледи,

единствено Луната ги държи.

 

От призрака си всеки е погълнат,

за друг да се загрижи – забравѝ.

Щом хлътне им химерата зад хълма,

увисват мигом хиляди глави.

 

Мъртвило. Безответни като в ада.

Сам Господ Бог Го даже достраша.

Но живи са - въздишат до припадък

по нещо и или някой без душа.

 

Така че - не плачи по лунатици.

И слънце да си – те вървят насън.

Качиш ли се на покрива – пребит си:

те нямат слух за никого навън.

 

Те чуват само СЕБЕ СИ в съня си

как викат някой без душевен слух.

Но стъпките им, дълги или къси,

ги връщат все при някой тройно глух.

3.12.2016 г.

ПОРТАЛЪТ НА ГРОБИЩАТА

Когато славей вика славей

и друг отпява до несвяст

и до бездъх с рулади слави

най-сладката всемирна власт,

 

ако е жив и твоят славей,

към теб ще тича полудял!

Ако това, уви, не става,

духът му Богу дух е сдал.

Ако за този зов кристален

и ти си мъртъв някой път,

огледай се отвъд Портала

където всички „умни“ спят...

15-16.11.2019

 

"ЧУВСТВО" ИДВА ОТ „ЧУВАМ“

Когато два безкрайно чисти свята

бълбукат пак един във друг,

и съвестта ни стане свята,

понеже ЧУВА този тайнствен звук,

 

тогава, до без дъх Небитието

припада с зейнала уста,

потресено, че нейде в световете

е станала

възможна

Любовта!

14 март 2020

 

САКСИЙНА ЛЮБОВ

(по истински случай)

 

Саксийната любов е странно нещо:

не грей над теб бездънен небосвод,

саксията притиска те зловещо –

и ДУМИЧКА не става за развод.

 

Във клоните ти трели се не леят,

снагата ти не гънат ветрове.

Осъден си да гледаш полилея

и слънчев лъч по тебе не снове.

 

Ни повей. Нито волен вик на птица.

ТАКИВА са саксийните съдби.

На страшна топка в нечия тъмница

душата ти сгъстено се кълби.

 

За СВОЯ сладост ги сади садиста –

да гледа красотата им до гроб.

С ТОВА се храни силата нечиста –

садист как изтезава някой роб.

 

Цветята му не са тъй свежи вече,

но хрумне ли му да ги пресади навън,

душите им долитат всяка вечер

и цяла нощ прегръщат го насън!

 

8-11.05.2020

 

 

08,25 ч. 29.07.2021 г.

 

Вече за трети или четвърти път в настоящия профил се представя забележителното есе на българскиея мъдрец и философ Хрисмал за истинската същност и истинското предназначение на Жената. Сатанизмът и луциферизмът в патриархалните религии са изтълкували неправилно стиховете в Писанията, че жените трябвало да се подчиняват на мъжете, че жената била второкачествено създание и даже че не била родена от Бога. Именно по това се разпознават небожествените учения - те в никой случай не са в състояние да приемат твърденията в Новото Учение, че като последно творение на Бога, жената е по-съвршена от мъжа и като такава може да роди най-съвършената и красива мисъл, най-съвършеното и красиво чувство, на съвършената и красива форма; че възлизане към Бога с принизяване и изключване на жената е абсолютно невъзможно. Такива религии и учения никога не могат да одобрят доминантите на Словото Божие на тази тема, че Жената е основа в света, че Жената е емблема на Любовта, че в Бялото Братство жените и мъжете са равни. Те не приемат, че Жената представя божествения живот в човека и че Тя е по-близо до божествения свѣтъ отъ мѫжа. В истинското Слово Божие има още стотици изказвания в този дух.

 

 

30.07.2021 г. 20,29 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: Стария път няма да го напущате. По стария път ходете - и всеки да носи старото радио. Старото няма да го оставите, но носете и новото. Когато усвоите новото, тогава може старото да го турите настрана. Но докато не сте усвоили новото, старото дръжте.“ (1942.03.04о.Живот и пеене)

 

 

30.07.2021 г. 19,17 ч.

 

КОГАТО АНГЕЛИТЕ НИ ОСВОБОЖДАВАТ...

УЧИТЕЛЯТ: /Ангелът казва на св. Петър, когато го освобождава от веригите и го извежда от тъмницата/: „Не се връщай тук, като те търсят - да не бъдеш толкоз честен... Излез навън без позволение!““(1942.03.04о.Живот и пеене)

- ИМА ЕДНО ИЗВЪНРЕДНО ПОГРЕШНО СХВАЩАНЕ ЗА ИЗПЛАЩАНЕТО НА КАРМАТА: че трябвало да си стоим в кочината. Има случаи, в които сам Бог ни освобождава – даже опрощава кармата ни. Той е преценил, че вече сме узрели, и затова, като се освободим, няма пак да си свиваме плебейски гнезда със смъртни хора и да не правим нищо ново. ИМА ЧЕСТНОСТ КЪМ ХОРАТА, КОГАТО СМЕ ДАЛИ ОБЕТ, НО МНОГО ПО-ГОЛЯМА ТРЯБВА ДА Е ЧЕСТНОСТТА НИ КЪМ СОБСТВЕНАТА НИ ДУША, КЪМ СРОДНИТЕ НИ ДУШИ, ЧОВЕЧЕСТВОТО И БОГА. Ако ЦАРЯТ ни е освободил, излизаме навън без позволението на пъдаря. Тогава и 100 хиляди армии на злото няма да ни върнат. Ако ни върнат, значи имаме нещо за доизплащане или пак планираме да си направим еснафско гнездо. 

 

 

30.07.2021 г. 17,12 ч.

 

ЕДИН ОТ СТОТИЦИТЕ ПАСАЖИ В БЕСЕДИТЕ С ЯРКО ПРОТИВОПОЛОЖНИ ТВЪРДЕНИЯ ЕДНО СЛЕД ДРУГО, без никакъв преход за съпоставяне. Дали това пак се дължи на стенографите? Или Учителят отново ползва чука на диверсията чрез драстично противоречие, за да счупи неправилно зарасналите „кости“ в мисленето ни и да ги намести чрез някоя синтеза в Словото по-нататък? В най-горната картина тук е написано: „Не стъпвай с двата си крака на две различни лодки, понеже така те никога няма да те заведат до твоята цел.“

УЧИТЕЛЯТ: „Когато човек служи на две божества, той не може да пее. Ако обичаш двама души и не ги обичаш еднакво, не можеш да пееш вярно. Ако всички хора обичаш еднакво, МОЖЕШ да пееш. Ако имаш предпочитание, не можеш да пееш. Защото, за да обичаш един човек, трябва да го цениш повече от другите. Не можеш да обичаш едного, ако не го цениш повече. Ако е по-цèнен, намясто е.“ (1942.03.04о.Живот и пеене)

КОМЕНТАР: КОЛЬО НАНКОВ РАЗПРАВЯШЕ ЗА ЕДИН НЕГОВ СЛУЧАЙ С УЧИТЕЛЯ ПО ПОВОД НА ТЕЖКА И ПРОДЪЛЖИТЕЛНА БОЛЕСТ, ОТ КОЯТО НАНКОВ Е СТРАДАЛ. Допитал се до Учителя и Той му нарисувал две елипси, които се пресичат. Вътре в сектора на пресичането се намирала неговата болест. Казал му, че когато човек кръстосва в себе си повече от едно учение, ПОРАЖЕНИЯТА СА НЕИЗБЕЖНИ. Голямата тема за САМООПРЕДЕЛЕНИЕТО! Това касае получаването на Първо Пентагрално Посвещение – влизането в Божествената Школата, ако човек има нужното френологично ниво и издържи приемните изпити. Познаваме души, които са се класирали успешно да се родят като българи измежду стотици хиляди кандидати от най-напредналите богове, ангели, мистици и окултисти във вселената. Един Учител е опипвал черепите на на милиони българи цели 12 години, за да си избере трима ученици. Не че не е можел да ги види веднага, но Докосването е Щафета. Ученикът трябва да изучава всички учения, но Божественото Учение трябва да му бъде генерален център и доминанта и да заема ПРЕОБЛАДАВАЩАТА ЧАСТ ОТ СЪЗНАНИЕТО МУ – И ПО УСИЛИЯ, И ПО ВРЕМЕ. За най-неспособните, но с искра Божия, това е минимумът от 51%; познаваме ученици с 99%, но нито една хилядна повече, защото трябва да се изучава и светът. Обаче изучаването на другите учения трябва да е САМО ТЕОРЕТИЧНО, ПОЗНАВАТЕЛНО, НО НЕ И С ПРАКТИКУВАНЕ НА ДУХОВНИТЕ ИМ ТЕХНОЛОГИИ. В противен случай късите съединения са неизбежни, дори и това да са сродни учения на Бялата ложа. Истинското ученичество изисква ТОТАЛЕН ИЗБОР И ТОТАЛНО САМООПРЕДЕЛЕНИЕ, тъй като „Космическия Кораб“, който такъв ученик изучава и един ден ще обслужва като капитан или кормчия или като обикновен матрос, е създаден за 4000 хиляди години напред И ИМА В СЕБЕ СИ АБСОЛЮТНО ВСИЧКО ЗА ЦЕЛИЯ ТОЗИ ПЕРИОД. Той трябва да се изучава минимум 25 години в едно прераждане ПРИСЪСТВЕНО и да се изпълняват перфектно техническите инструкции дори и за най-малкото болтче, за горивата и маслата и пр. - АБСОЛЮТНО СПЕЦИФИЧНО, АБСОЛЮТНО ЕКСПЕРТНО И ПРЕЦИЗНО. Да се общува с инструкторите и екипа ДЕНОНОЩНО и да се слиза на пристанищата само замалко и по разписание. Всяко учение, което не е БОЖЕСТВЕНО, КОЕТО НЕ Е КОСМИЧЕСКИ И ЕТНИЧЕСКИ АКТУАЛНО И Е СЪЗДАДЕНО ОТ СМЪРТЕН БЕЗ ОБРАЗ И ПОДОБИЕ НА БОГА, бърка в чакрите и здравето ни ФАТАЛНО. В Школа от този ранг всяко от стотиците хиляди упражнения се приспособява и ИНДИВИДУАЛНО ЗА ВСЕКИ ОТДЕЛЕН СТУДЕНТ. Който е стъпил на два кораба, дори и те да плуват успоредно за няколко денонощия или секунди, когато Големият Кораб е на минимална скорост или е спрял, неминуемо ще се разчекне, особено при буря. Грамадният Кораб е непоклатим, но за да стъпиш едновременно и на на по-малък, ОСОБЕНО В ДВИЖЕНИЕ, единият ти крак трябва да е твърде дълъг и разтеглив... Няма кораби със скорост, по-голяма от скоростта на Божествения Кораб! Няма лодки и кораби извън Божествения, дори и да са насочени съвсем точно към Обетованата земя, а не към съмнителни земи или опасни скали, които да стигнат по-бързо и безопасно от него до Крайното Пристанище. Познаваме стажанти на Големия Кораб, които имат само 3 чàса месечно за ТЕОРЕТИЧЕСКО изучаване на другите учения, като ПРИ ТОВА ТЕ НЕ ИЗПЪЛНЯВАТ ПРАКТИКИТЕ ИМ В НИКОЙ СЛУЧАЙ, за да не гръмнат и изпобият околните. Всички останали, които са с още неизработени черепи, трябва да изпитат последствията от своя избор и своите действия не само в това прераждане, но и в следващите.

СЪС СЪЩАТА СИЛА ВАЖАТ И ПЕЧАЛНИТЕ СЛУЧАИ, КОГАТО ДВАМА ДУШИ, ОСОБЕНО АКО СА ДУХОВНИ, НЕ МОГАТ ДА СЕ ПОНАСЯТ И не искат да отидат някъде, където ще бъде другият. Така те предизвикват нещастия и катастрофи по света. Кармичните последствия от тия недобри мисли и чувства не са никак леки. Съдбата непременно ще срещне такива в сложни обстоятелства в други прераждания и няма да ги раздели докато не си платят и не се обикнат. 

 

 

30.07.2021 г. 13,37 ч

 

https://www.youtube.com/watch?v=IntUHOVb1xM

 

ТОВА Е МНОГО СЕРИОЗНО, ДА НЕ СЕ ПОТРИВАМЕ! Пусни клипа - да си чуеш роднините, любимите и кумирите...

 

УЧИТЕЛЯТ: „ Сега ще кажете: „Това са жаби...“ - Не са жаби - това са човешки души, изостанали назад. Цялото животинско царство са изостанали човешки души, аристократи... Казват: „Изостанахме, трябва да се излезе из туй блато.“ Щурецът е излязъл из дупката си и казва: „Аз трябва да изляза от тая дупка!“ Той затова пее. Сега ние казваме: „Това са щурци...“ - Не са щурци те, но са души, които са се обленявали, потривали са се, и сега са станали щурци. И жабите са се потривали... Ако и ние се потриваме, и ние ще останем в това място. Не трябва да останем!“ (1942.03.04о.Живот и пеене)

 

31.07.2021 г. 23,02 ч.

 

 

СЛОВОТО КАЗВА И ЖИВОТЪТ ГО ПОТВЪРЖДАВА НЕЕДНОКРАТНО: „СТУДЕН ЧОВЕК ЗНАЧИ ЛОШ ЧОВЕК - НИЩО ПОВЕЧЕ“. А главният символ и израз на светлината е СЛОВОТО БОЖИЕ, ОБЛЕЧЕНО В ДРЕХИТЕ НА БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ. Значи, хората на светлината идват от Бога и ни свързват директно с Бога, а хората с топло сърце ни връщат в Бога. „НИЩО ПОВЕЧЕ“...

УЧИТЕЛЯТ: „Според мене, топлината е обратен процес на светлината. Светлината ИЗХОЖДА от Бога, а топлината се ВРЪЩА към Бога. Онези, които не разбират туй, мислят, че двата процеса топлина и светлина едновременно излизат от Бога. Сега, щом кажете „от Бога“, вие го разбирате по човешки. Аз разбирам така: топлината се връща от периферията на живота към Божествения Център, за да покаже, че светлината е добре използвана. Узрелите плодове са в топлината. Светлината носи ВЪЗМОЖНОСТИТЕ на живота. Онези, които не разбират закона, мислят другояче. Щом имаш светлина, имаш ВЪЗМОЖНОСТИ. Щом имаш топлина, ти вече си свършил някаква работа. Туй е вярно. Ако тялото има изобилно топлина, ти си здрав човек; ако тялото има малко топлина, ти не си здрав човек. Значи не си работил много, не можеш да очакваш много. Ако умът ти има изобилно светлина, ти си здрав; ако светлината ти е малка, има някаква външна причина, която отнела тази светлина. Ти трябва да я наваксаш.“(1942.03.01н. Кесаревото кесарю, Божието – Богу)

Из „Небе и Ад“ - Емануил Сведенборг

16. Светлината и топлината на Небето

126.

Онези, които мислят единствено природно, не могат да разберат, че на Небето има светлина; обаче на Небето има толкова много светлина, че тя многократно превъзхожда светлината по пладне в света, и аз я виждах често, дори вечер и нощем. Отначало се учудвах, когато чувах ангелите да казват, че светлината на света е само сянка спрямо тази на Небето, но когато я видях, можах да се убедя в това: нейната чистота и нейният блясък са такива, че не могат да бъдат описани. Онова, което видях на Небето, аз видях именно в тази светлина, следователно по-ясно и по-отчетливо, отколкото на земята.

127.

Светлината на Небето не е природна, както в света, а е духовна; тя идва от Господ като Слънце, а както се показа в предната глава, Слънцето е Божията любов. Онова, което произлиза от Господ като Слънце и се нарича на Небето „Божия Истина“, по своята същност все пак предс­тавлява Божието благо, съединено с Божията истина. Оттук идват за ангелите светлина и топлина: светлина­та идва от Божията истина, а топлината - от Божието благо. Така става ясно, че небесната светлина, имайки такъв произход, е духовна, а не природна; което важи също и за топлината.

128.

Божията истина е светлина за ангелите, защото те са духовни, а не природни; духовните създания я виждат спо­ред тяхното слънце, също както природните виждат светлината според тяхното. От Божията истина произтича разу­мът на ангелите, а разумът е тяхното вътрешно зрение, което въздейства върху външното им зрение и го изг­ражда; ето защо всичко, което се явява на Небето от Господа като Слънце, се явява в светлина. Тъй като източни­кът на светлината е в Небето, тя се променя според приемането на Божията истина, идваща от Господа, или пък, което означава същото, според разумността и спо­ред мъдростта, в които пребивават ангелите. Една е тя в небесното царство, а друга е в духовното царство, как­то и във всяко едно общество. В небесното царство светлината изглежда огненочервена, защото тамошни­те ангели я приемат от Господа като Слънце; обаче в ду­ховното царство светлината е блестящо бяла, понеже ан­гелите, които са там, я приемат от Господа като Луна. Дори и светлината в едно общество не е същата, както светлината в друго; във всяко общес­тво светлината също се различава: онези от центъра са по-силно осветени; по-малко осветени са онези, които ги ограждат. Или накратко казано: до онази степен, до която приемат Божията истина, т.е., според разумност­та и мъдростта, идещи от Господа, ангелите са светлина. Ето защо, ангелите на Небето се наричат „ангели на свет­лината“.

129.

Тъй като Господ на Небето е Божията истина, а Божия­та истина там е светлината, в Словото Господ е наре­чен „светлина“, както и цялата идваща от Него истина. Ето, например, следните места: „Пак им говори Исус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живо­та" (Йоан, 8:12); „Докле съм на света, светлина съм на света" (пак там, 9:5); „Исус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлина, за да не ви обгърне мрак... Докле имате светлина, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина... Аз свет­лина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мен да не ос­тане в тъмнината." (пак там, 12: 35, 36, 46); „светлина­та дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината" (3:19). Йоан казва за Господ: „Ето я истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света" (1:9); „народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в сянката на смъртна, изгря светлина" (Матей, 4:16); „ще ти пос­тавя завет за народа, светлина за езичниците" (Исай, 42:6); „Аз ще те направя светлина за народите, за да се простре Моето спасение до земните краища" (Исай, 49:6); „И спасените народи ще ходят в светлината му" (Откровение, 21:24); „Прати Твоята светлина и Твоята истина да ме водят" (Псалтир, 42:3). На тези и на редица други места, Господ се нарича „светлина“ поради Божията истина, която идва от Него, както и самата истина се нарича „светлина“. Понеже светлината на Небето идва от Господ като Слънце, то когато Господ се преобразява пред Петър, Яков и Йоан, „лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина" (Матей, 17:2) или: „дрехите Му станаха бляскави, твърде бели като сняг, каквито никакъв белилник на земята не може да избели" (Марк, 9:3). Това, че облеклото на Господ изглежда такова, е защото представлява Божията истина, която на Небето произтича от Него. Но, впрочем, дрехите в Сло­вото обозначават истинното, както се казва при Давид: „Ти [Господ] се обличаш в светлина като с дреха" (Псалм 108:2).

130.

Че светлината на Небето е духовна, както и че тази светлина е Божията истина, може да се установи по това, че човек също притежава духовна светлина и тя го осветлява, доколкото той възприема разумността и мъдростта от Божията истина. Духовната светлина на човека е светлината на неговия разум, чийто предмет са истините, които той анализира, съотнася и прави от тях поредица заключения. Но природният човек не знае, че светлината, в която разумът вижда тези предмети, е действителна, понеже нито я гледа с очите си, нито, мислейки, я възприема. Все пак, мнозина знаят за тази светлина и я разграничават от природната, в която жи­веят мислещите природно, а не духовно; природно мис­лят онези, които гледат само света и приписват всичко на природата; духовно обаче мислят онези, които гледат Небето и отдават всичко на Божественото. Много пъти ми бе дадено да разбера, както също и да видя, че светли­ната, озаряваща ума, е истинска и съвсем различна от онова, което наричаме „естествена светлина“. Бях издиган вътрешно и постепенно в тази светлина; колкото пове­че се издигах, умът ми се просветляваше толкова, че схва­щах онова, което преди не можех да схвана, и дори таки­ва истини, които са недостъпни за мисълта в естестве­ната светлина. Понякога негодувах, задето [мислейки чрез естествената светлина] не съм разбирал онова, кое­то в небесната светлина възприемах така ясно и прозирно. Понеже на разума е присъща светлина, говорим за него, като за окото: когато разбира, казваме, че вижда и му е ясно, когато не разбира — че му е неясно и смътно – и така нататък.

131.

Тъй като небесната Светлина е Божията истина, тя е също така Божията разумност и Божията мъдрост; за­това под издигане в небесната светлина се разбира същото като под издигане в мъдростта и разумността - до просветлението. Ето защо, светлината при ангелите на­пълно отговаря по степен на техните разумност и мъд­рост. Понеже светлината на Небето е Божията мъд­рост, в нея всички се разпознават такива, каквито са: вътрешното състояние на всеки се появява върху лицето му точно такова, каквото е, и нищо не остава скрито, дори най-малката подробност. Вътрешните ангели оби­чат всичко при тях да се показва, защото не искат нищо друго, освен благото; от друга страна онези, които живе­ят под Небето и не желаят благото, се страхуват да пог­леждат небесната светлина; обитаващите ада пък, кое­то е учудващо, се явяват помежду си като хора, но в светлината на Небето изглеждат чудовища с ужасяващи лица и ужасяващи тела, напълно отговарящи по форма на онова зло, в което пребивават. По същия начин се явява и човекът като дух, когато го гледат ангелите: ако е до­бър, изглежда красив човек според своето благо; ако пък е зъл, изглежда чудовище, изкривено според своето зло. От тук става ясно, че всичко, изложено на небесната светлина, се открива в истинския си образ; това е така, защото небесната светлина е Божията истина.

132.

Тъй като Божията истина е Светлината на Небето, всяка истина, където и да се намира, било в ангела, било из­вън него, било между Небесата или извън тях, излъчва светлина. Обаче истините извън Небесата не светят по същия начин, както тези, които са на Небесата, но из­лъчват студена светлина без топлина, подобно на снега, защото истините извън Небето не извличат същността си от благото, както небесните истини; затова тях­ната студена светлина изчезва при досег до небесната светлина, а ако под нея се крие зло, обръща се на тъмни­на. На няколко пъти видях това, както и много други за­бележителни неща за светещите истини, които обаче ще пропусна.

133.

Сега ще кажа нещичко за небесната топлина. По същ­ността си, небесната топлина е любов; тя произлиза от Господа като Слънце, което е Божията любов в Господа и от Господа, както показа предната глава. Оттук става ясно, че небесната топлина е също така духовна, както небесната светлина, понеже идват от един и същ източ­ник. Две неща произхождат от Господ като Слънце - Божията истина и Божието благо; Божията истина се про­явява на Небето като светлина, а Божието благо като топлина, но Божията истина и Божието благо са толко­ва свързани, че не са две отделни неща, а едно цяло. И все пак ангелите ги разделят, понеже има ангели, които при­емат Божието благо повече от Божията истина, и други, които приемат Божията истина повече от Божието бла­го. Онези, които приемат повече Божието благо, обитават НЕБЕСНОТО царство на Господа, докато онези, които приемат повече Божията истина, обитават ДУХОВНОТО царство на Господа; най-съвършените ангели са онези, които приемат благото и истинното в еднаква степен.

134.

Подобно на небесната светлина, небесната топлина навсякъде е различна - една е тя в небесното царство, друга е в духовното царство или във всяко общество, като се различава не само количествено, но и качествено. Тя е по-силна и по-чиста в небесното царство, защото тамош­ните ангели приемат повече Божието благо; по-малко силна и по-малко чиста е топлината в духовното царст­во, понеже ангелите там приемат повече Божията исти­на. Според вида на приемане, топлината се променя във всяко общество; има топлина и в ада, обаче нечиста. Оно­ва, което се разбира под свещен и небесен огън, е небесна­та топлина, докато под профанен и адски огън се разби­ра топлината на Преизподнята. Под всяко от тях се раз­бира „любов“: под „небесен огън“ се разбира любовта към Гос­пода и обичта към ближния, както и всяко тяхно влияние; под „адски огън“ се разбира любовта към себе си и света, за­едно с цялото сладострастие, отличаващо тези видове любов. Че любовта представлява топлина от духовен произход, проличава по пламването в любовта, понеже човек пламва и се стопля според това, колко и каква е не­говата любов, а нейната разпаленост се разкрива тогава, когато бива приближавана. Ето защо, относно чувствата на любовта към благото или пък относно страстите на любовта към злото, обичайно казваме: гори, пламти, бушува, кипи, пламенее.

135.

Любовта, идваща от Господа като Слънце, се усеща на Небето като топлина, защото ангелите са отвътре пъл­ни с любов поради Божието благо, идващо от Господа; оттук, сгрявани от този източник,техните външни се­тива усещат топлина. Затова на Небето топлината и любовта си съответстват дотолкова, че всеки там чув­ства такава топлина, в каквато любов се намира - според онова, което малко по-горе казахме. Земната топлина не прониква на небесата, защото е груба, бидейки природна, а не духовна. По друг начин стоят нещата при човеците, защото те пребивават колкото в духовния свят, толко­ва и в природния свят; затова духът им пламва според тяхната любов, а тялото им се затопля от двата източ­ника колкото от своята духовна топлина, толкова и от топлината на света. Първата топлина влияе на втората, защото двете си съответстват. Какво е съответс­твието между двете топлини, можем да установим чрез животните: тяхната любов, чиято главна цел е възпрои­зводството на вида, избликва и действа според присъст­вието и влиянието на топлината от слънцето, която е силна само през пролетта и лятото. Много грешат оне­зи, които вярват, че топлината от света възбужда лю­бовни желания, понеже няма влияние на природното вър­ху духовното, а само духовното влияе върху природното. Това влияние отговаря на Божия порядък, докато първо­то би било противоположно на Божия порядък.

136.

Също като хората, ангелите имат разум и воля. Животът на техния разум придава небесната светлина, понеже тя е Божията истина и съответно Божията мъдрост, докато животът на тяхната воля идва от небесната топлина, за­щото небесната топлина е Божието благо; следователно - Божията любов. Самата същност на ангелския живот произтича от топлината, не от светлината, освен когато в нея има топлина. Че животът се дължи на топлината проличава по това, че когато тя бъде отнета, той заги­ва. Същото важи за вярата без любов или за истината без благо, защото истината, която се нарича „вяра“, е светли­на, а благото, което представлява любовта, е топлина. Това става още по-явно от топлината и светлината в света, на които отговарят небесните топлина и светли­на; всичко на земята живее и цъфти чрез топлината, свързана със светлината, както става през пролетта и ля­тото. Но от светлина без топлина нищо не живее, нито цъфти, но замира и погива; двете начала не са съединени през зимата, когато има само светлина, но липсва топли­на. Тъкмо поради това съответствие Небето се нарича Рай, защото истинното там е свързано с благото, или вя­рата - с любовта, както на земята светлината се съеди­нява с топлината през пролетта. Оттук още по-ясно проличава онази истина, за която се говори по-горе (гл.13-19): че Господнята Божественост на Небето представля­ва любов към Него и обич към ближния.

137.

При Йоан се казва: „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е стана­ло. В Него бе животът, и животът бе светлината на човеците. В света беше и светът чрез Него стана. И Сло­вото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му" (Йоан, 1:1,3,4,10,14). Под „Слово“ се разбира Господ, защото се казва, че Словото е станало плът, но остава неизвестно какво точно се разбира под „Слово“ и какво следва да се каже. Словото е Божията истина, която пребивава в Господа и произтича от Гос­пода; тя СЪЩО е наречена „светлина“, защото светлината, както показа предната глава, е Божията истина.

Сега ще бъде обяснено как всичко е създадено и е сътворено от Божията истина. Всяка сила на Небето е сила на Божията истина, и без нея няма съвсем нищо; всички ангели се нари­чат „сили“ поради Божията истина и стават сили толкова повече, колкото повече са нейни приемници или вмести­лища. Чрез истината те надделяват над ада и над всички, които им се противопоставят; хиляда врагове не могат да издържат и един лъч небесна светлина, която е Божията истина. Понеже ангелите са ангели поради приемане­то на Божията истина, от това следва, че цялото Небе идва от този източник, тъй като Небето се състои от ангели. Че Божията истина притежава такава сила, не биха мог­ли да повярват онези, които нямат за нея друго понятие, освен като за мисъл или пък говор. Те имат сила в себе си само колкото да карат другите да им се подчиняват; но Божията истина има вътрешна мощ, при това такава, че благодарение на нея са сътворени Небето и светът, заедно с всичко в тях. Това, че Божията истина има такава мощ, може да се онагледи с две сравнения, а именно чрез силата на истинното и благото в човека и чрез силата на светлината и топлината, произтичащи от слънцето в света. Силата на доброто и истинното в човека може да се обясни така: Всичко онова, което човек прави, прави го чрез разума и волята. Действието на волята се проявява в благото, разумът действа в истината; всичко, присъщо на волята, се отнася към благото, и всичко, присъщо на разума, се отнася към истината. Така човек привежда в действие цялото си тяло, и хилядите негови частици се втурват едновременно в движение по повелята на жела­нието и мисълта. От тук става ясно, че цялото тяло е създадено, за да се подчинява на благото и истинното; следователно, създадено е според благото и истинното. Силата на топлината и светлината, идваща от зем­ното слънце: всичко, което расте на земята - дървета, растения, цветя, треви, плодове и семена — съществува само чрез топлината и светлината на слънцето. Оттук проличава каква огромна производителна сила имат топ­лината и светлината на слънцето. Какво да кажем тогава за Бо­жията светлина, която е Божията истина, и за Божията топлина, която е Божието благо, с които е сътворено не само Небето, но и светът, понеже светът съществува именно чрез Небето, както беше показано преди. От това става ясно как трябва да се разбира, че всичко е съз­дадено чрез Словото, че без него не е сътворено нищо; също така, че чрез Него е създаден светът, т.е., че всич­ко е създадено чрез Божествената истина, идваща от Господа. Но тази причина Книгата на сътворението първо говори за светлината, като едва после става дума за онова, което произлиза от нея (Битие, 1:3,4). Пак поради това, всичко във вселената - както на Небето, така и на Земята - се отнася към благото и истината, както и към тяхната връзка, без която нищо не би могло да съществува.

139. (В оригинала липсва гл.138. - Бел. прев.)

Трябва да се знае, че Божието благо и Божията истина, които изхождат от Господа като Слънце, не са вътре в Господа, а идват чрез Него. В Господа е единствено Божията любов - това е Битието, благодарение на което съществуват благото и истината. Да идваш от Битието [Existere ex Esse] представлява онова, което се разбира с глагола „произхож­дам“ [Procedere]. Това може да се онагледи чрез сравнение със слънцето: топлината и светлината на света не пре­бивават в слънцето, а идват от него; там е само огънят, благодарение на който те съществуват и от които произхождат.

140.

 

Понеже Господ като Слънце е Божията любов, а тя е Самото Божие благо, означава, че Божественото, което про­изхожда от Него Самия, от Божественото на Небето, се нарича за по-голяма яснота Божия истина, въпреки че е Божие благо, съединено с Божията истина. Тъкмо тази Божия истина е онова, което наричат „Святото“, произ­хождащо от Господа.

 

 

31.07.2021 г. 18,53 ч.

 

АБСОЛЮТНО ЕЛЕМЕНТАРЕН ЗАКОН, НО МИЛИОНИ ХОРА СА ЖЕРТВА НА ПОЛОЖЕНИЕТО „ВОДА ГАЗИ, ЖАДЕН ХОДИ“. Някои трябва да умират болезнено и да се прераждат стотици пъти, за да се отучат да харесват застоялата вода и монофиксацията.

 

УЧИТЕЛЯТ: „В даден случай, за да бъдем свободни в света, за да има една връзка, трябва да има обмяна. Обмяната винаги става между хора, между които има връзка." (1942.03.01н. Кесаревото кесарю, Божието – Богу).

 

31.07.2021 г. 17,36 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Господ казва на Адама: „От всичките плодове ще ядеш, ще бъдеш свободен! Само едно дърво има - него не го бутай още. Той не му каза: „От всички дървета няма да ядете“, но „От всички ще ядете, ще ги опитате“. Казвам: ядете ли от всичките дървета, вие сте на правия път. Ако ядете само от едно дърво и не ядете от другите, вие сте на кривия път.“ (1942.03.01н.Кесаревото кесарю, Божието – Богу)

ЦЕЛИЯТ ПРОБЛЕМ Е В ТОВА, ЧЕ ВСЕМИРНАТА ЗМИЯ ПОСОЧИ НА АДАМ И ЕВА ИМЕННО ЗАБРАНЕНОТО ДЪРВО КАТО ЕДИНСТВЕН ИЗТОЧНИК ЗА НАСЛАДИ, ПРИДОБИВКИ, ЛЕЧЕНИЕ, ПРЕСТИЖ И МОРАЛ. С това тя потенциално им забрани да ядат от свободните дървета - даже и досега ги обявява за отровни. Внушава на слабите умствено да ядат само от лошото дърво, като им го представя за добро. Най-слабите умствено днес се поддават и на масовата зомбировка да ги лекуват със смъртоносни фабрикати. Лев Толстой казва: „Едно от най-опасните изречения е: „Така правят всички“ . 

 

 

31.07.2021 г. 15,31 ч.

 

ВИСОКАТА ЛЕТВА

УЧИТЕЛЯТ: „Баща, който умира, не може да бъде баща! Приятел, който умира, не може да бъде приятел. Любещ, който умира, не може да бъде любещ. Ще каже някой, че и Христос умря. - Умря, но оживя.“ (1942.03.01н.Кесаревото кесарю, Божието – Богу)

- Във всички страници на Словото се обяснява, че ние умираме, защото се съпротивляваме на Любовта, Мъдростта и Истината. Или си ги представяме за Любов, Мъдрост и Истина, когато ни ги проповядват смъртни, а не безсмъртни. Само тези, които са с образ и подобие на Бога, могат да ги проповядват и живеят истински. Когато слушаме и харесваме някой друг, след смъртта си отиваме при него, а не при Бога. 

 

31.07.2021 г. 14,55 ч.

 

ТОТАЛНА РЕВИЗИЯ НА ОВЧЕДУШНАТА ПРЕДСТАВА ЗА ХРИСТИЯНСТВОТО. Не че и инквизицията, и рицарите-завоеваели, и съвременните псевдохристияни не са практикували и не практикуват силата и ума, но всички те до един са в ада.

УЧИТЕЛЯТ: „Не противи се злому, когато си слаб. Противи се злому, когато си силен - НИЩО ПОВЕЧЕ! Не противи се злому, когато си глупав; противи се злому, когато си умен. Противи се злому, когато си лош; противи се злому, когато си добър. Не противи се злому, когато живееш в безлюбие; противи се, когато си в Любовта - НИЩО ПОВЕЧЕ! Това са МАКСИМИ.“ (1942.03.01н. Кесаревото Кесарю, Божието – Богу)

 

- АБСУРДНО Е ДА НЕ СЕ ПРОТИВИМ НА ЗЛОТО, НО ВЪПРОСЪТ Е КАК. С НЕГОВИТЕ оръжия? - Не става, така го усилваме многократно. Съпротивата срещу злото при родените от Бога е ТЯХНОТО ПРАВИЛНО СЪЕДИНЯВАНЕ. Неродените от Бога никога не отстъпват сцената и плячката си и никога не се съединяват с други, не живеят братски, а ако се съединяват, то е само за да ядат, грабят и унищожават. От незапомнени времена Бог чака двама или трима души да се съединят така, КАКТО ТОЙ ИСКА. Досега в нашата зона на вселената това не се е случило, тъй като все още не сме звезден куп. Случи ли се някога това с двама или трима в ПРАВИЛНИЯ РИТЪМ ПРИСЪСТВИЕ-ОТСЪСТВИЕ, ще започнат бурно да се съединяват по двойки и групи и останалите души и сърца, родени от Бога – ще се разрази велик, всемирен, неудържим ядрен синтез. Още в първата нощ на такова съединение, злото в света ще се стопи МОМЕНТАЛНО. 

 

31.07.2021 г. 12,08 ч.

 

ПОРЕДНО ПУБЛИКУВАНЕ ТУК НА СТАР ТЕКСТ, ИЗПРАТЕН ПРЕДИ МАЛКО ОТ ЕДНА ПРИЯТЕЛКА:

ПРЕПУБЛИКУВАНЕ НА ТЕКСТ, КОЙТО СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА ПОВЕЧЕ МЕЖДУ ВЪПЛЪЩЕНИЯ НА БОГА В ЖЕНСКО ТЯЛО:

03.08.2019 г. 11,16 ч.

ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ ЕДИН ПРИЯТЕЛ от южна България изпраща на избрани хора изключително странни и почти неразбираеми текстове. Ето още един - от 15.Х.144(2008)г. С приятели като него сме си говорили, че в далечно бъдеще хората ще учат български, само за да четат в оригинал такива текстове. А ще има и българи и българисти, които ще ги превеждат НЕЗАБАВНО на чужди езици с предимство пред всичко останало, което правят. Те ще знаят от опит какво ни се случва в живота, когато подреждаме приоритетите правилно.

БОЖЕСТВЕНА САМОТА, ОПАСНА БЛИЗОСТ, ОПАСНА ДИСТАНЦИЯ

8:30 - През семето на еднùната (монадата – б.п.) протича силата на самотата. Самотата съдържа Абсолютния в пълен обем, въпреки че Абсолютният не е измерим. Нарушаването на самотата е акт на Абсолютния, когато реши да стане милостив. Тогава Той слиза на различни нива на близост и дистанция, за да има Битие. Следователно, самотата произтича от Небитието, а близостта и дистанцията създават Битието. Не сте се сещали защо "битие" започва с "би" – това е първото разделяне на Абсолютния на две. Всеки бит, всеки живот изисква полярност. От Абсолюта се отделят монада и антимонада – мъжко и женско начало. Досега не знаехте, че Жената в Битието – Мировата Душа, Пралайя – е антимонада. Монадата обича дистанцията, а антимонадата – близостта. Нещо повече – антимонадата търси сливане, понеже е разделена от монадата. Самотата не съвпада с дистанцията. Почти всички измерения съдържат дистанция в различен вид, но нулевото и първото нямат представа и понятие за нея, нямат представа и за близостта. Астрологически, близостта и дистанцията са близките и далечните аспекти, включително опозицията – най-голямата дистанция. Опозицията обаче подпалва монадата, обединява антимонадата с монадата. Тя минава през Центъра, Абсолюта, и затова е способна не само да подпалва, но и да възвръща монадите в Абсолюта. Тъй като управлява Вечността, опозицията редува близост и дистанция и постоянно снове между отчуждението и съединението. Миговете, когато минава през Центъра, раждат периодична самота. В разделения свят – Битието – няма пълна самота. Там тя е периодична. Опасността от прекалената близост е отчуждението от себе си и от монадата на ближния, от монадите на останалите същества. Сноването поддържа Тройния Ритъм. Престане ли човек да снове между себе си, ближния и останалите, пребивава ли ПОВЕЧЕ с някого, отколкото е определено, той вече не е диаметър – става къса хорда. Хордата не минава през Центъра, освен чрез някого, свързан с Центъра. При близостта се образува диада; но ако поне едната монада няма радиус към центъра, почвате да строите сенките на Универсалното Битие – падате в ада. Повечето от съществата в развалената част на вселената си правят колибки по окръжността – правят опити за близост, без да пускат радиуси към Центъра. Правят бродове и бодове по периферията, бродират периферията, бродят насам-натам в ефимерността, не искат да знаят за самота и любов към всички. Приближаването към Центъра, стремежът към Диаметъра се активират само чрез любов към неближния. Аспектите от 90 до 180 градуса изработват разграничаването и съединяването с неближните. Сродната душа, фактически, е нашата най-неближна душа, колкото и парадоксално да ви звучи това. Тъй като обаче диаметърът ни съединява с нея през Центъра, сродната душа има свойството да ни съединява и с най-голямата близост, и с нас самите, и с Бога. През годината имате само един ден за пълно сливане с нея, а по-точно - една нощ. Търсете аспект с Полярната звезда в противоположния ден на вашето рождение. Който иска да живее или живее с вас повече от една нощ в годината, той със сигурност не ви е сродната душа. Сигурно ще се изненадате, но най-малко сродни са ви най-близките, понеже са най-далече от Центъра. Колкото е по-близка една хорда до 180 градуса, толкова сте по-близко до Бога и до сродната си душа, до великата среща с нея. Който държи неближните на дистанция, а е близък само с ближните и близките, почва да образува цирей, блато в битието. Този цирей трябва да узрее и да изтече; блатото трябва да се пресуши. Това постигат само страданията, които ни говорят от 8 хиляди години, че блатата, в които живеем, са причината за смъртта. Редувайки ближния с неближен, отпочивайки си в пълна самота, ние търсим ТИЯ ближни и неближни, които имат радиус. Радостта произтича от радиуса, скръбта идва от скрибуцането на сърцата по окръжността, търсейки приют при неближни и ближни без радиус. Тъгата иде от тангентите към окръжността – тези прави, които си мислят, че са прави, но всъщност са криви. Тангентите са духовете и извънземните, които се опитват да се допират до вас, за да черпят енергия. Те са пѐтимни да влязат вътре, но като не могат, като бягат като попарени от мисълта за приближаване към Центъра, те правят пробиви чрез вашите близки, даже и чрез ближните. Вие отдавна знаете каква е разликата: с близките сте на една територия или се срещате най-често, ближните са предпочетените от сърцето ви. Няма значение дали ближният е далече физически – щом мислиш, копнееш за него, той е вече до тебе. Той обаче, както и близкият, никога не могат да бъдат вътре в тебе и едно с тебе, понеже нямат радиус, не са диаметър. Радиус имат само свързаните със Словото. Затова чрез тях вие ставате Триъгълник. Никой не може да има ближен и близък, освен чрез Словото. Физическата, астралната близост са илюзии, които преминават. Те са свързани с Божественото само в първия миг, но и в първия миг на всяка среща, ако двама не живеят заедно и не се виждат твърде често. Разбира се, има изключения – Това е Приставането и Меденият Месец, Сватбеното Пътешествие. Това е Бременността, Кърменето, Ранното Майчинство. Несвързаните със Словото, нямащите понятие за него, неработещите за него не изпитват потребност да живеят с него и за него, затова търсят радостта у ближния или близкия. Чудят се защо тя бликва само в първия миг или след раздяла. Милиарди опити показват, че близостта без Бога и без периодична дистанция ражда нервност, викове, грубост – биене на аурите. Започва нескончаемо търсене на своето право, потъпкване правото на другия, месене в живота му; започват претенции, назидания и поучения. Хора и ангели не знаят, че с който си бил близък, ближен в един живот, без да има Трети, свързан с Центъра, ще се разделите завинаги или за много дълго време. С това се заплаща егоизмът да си правите удоволствие по симпатии и да отблъсквате "чуждите", към които нямате астрална тръпка или дори са ви противни. Разбира се, имате пълно право да отблъсквате всеки, който не е свързан със Словото и с Всички – не е намерил себе си, сродната си душа и Бога. Ако е намерил себе си, той ще търси самота; ако е намерил Бога – ще търси Словото и ще работи за него; ако е намерил сродната си душа, ще търси и намира всички, които са близо до Диаметъра. Опасността от близостта и дистанцията е голяма, тя е ежедневна. Тя е и еженощна, което е най-тъжно. Правите своите опити вече 200 милиона години – и продължавате да ги правите. С лекота се съединявате по периферията, но лекотата веднага отпада. С лекота се разминавате с Центъра, с неближните и неблизките, към които не изпитвате "тръпка". Не подозирате, че тръпката е астрално явление, сродно с думата "трап". Тя ви вкарва в обстоятелства, при които единственият изход е търпението – метод за оцеляване от тръпката и от трапа. За ония, които още нямат ондѝлиум или са го затворили в 9 съда един в друг, изтърпяването на ближните и близките е единствената им връзка с Бога. Ондѝлиумът е божествена есенция на любовта и свободата, която прави ближния периодичен. Тя прави неближния ближен и ближния неближен, за да отпадне смъртта. Ако не разбираме ближния и искаме да му наложим своето разбиране, ние се отдалечаваме от него. За монадите, диадите и триадите сме си говорили много, но ако някой не приюти неближен и не дистанцира ближен, няма защо да му се говори за това. С говорене се въртят празни воденици, а Бог няма време за това. И така, доднес всички хора и много ангели се занимават с опасна близост и опасна дистанция. Приближават някого и не допускат друг по своя воля, а не по волята Божия. С ондилиум се ликвидира и френологията, валидна само за универсалната вселена. Не случайно събрах и събирам около себе си предимно хора с ондилиум, независимо от физиономиите и черепите им. Това е една голяма изненада за вас. Може да имаш 15 метра теме – ако не приласкаеш неближния без замисляне, не си нищо повече от змията. Може да имаш идеален Камперов ъгъл – ако се виждаш и обменяш аури по-често с хората от "кръвта" или "тръпката", ти пак остаряваш. Излишно е да се разпространяват познания от вертикално естество между хора, които си се връщат по къщите. Не трябва да търсите със свещ начини да изпращате Слово и да се надявате на Гостувания, когато няма незабавен отклик на нито едно от трите полета. Някога казахме, че Словото и Делото, Делото и Животът трябва да се търсят и завоюват с кръстни подвизи. Казахме, че търсещите Любовта и Истината трябва да изтъркат милион елмазени пантофи и да ходят боси след това до оставане по кости, за да дойдат при вас и да си препишат лично едно изречение от Словото. Тази леснотия сега да го изпращате за миг на стотици хора по интернет и те да продължават да се бият като мухи по прозорците на периферията – това не е разпространение на Слово. Ти ще го залееш с океан от Слово Божие, ще го "удавиш" от Присъствие и Възможности – но той пак ще си потърси миша дупчица да си гризе кокала на тръпката с някого или да се грижи само за него. Чувството за дълг е красиво, но ако то е само към ближния и близкия, към неща, които не са Слово, отново ще се напълните с марли и мехлеми. Ондилиум значи страстна любов към Словото и Делото, невъзможност да живеем без тях и носителите им! Ондилиум значи преизпълняване на задълженията към близките, но в ритъм. Отделим ли две трети за себе си и неближния, може и без френология. Короната на Битието е многовърха, най-малко тривърха. Двувърхите корони са любов към себе си и към ближния, но без любов към Бога нямат зрение за Словото. Те си мислят, че Слово са редактирани писания и театър, че Словото не тече непрестанно. Едновърхата шапка е за магьосници – ето къде ще намерите високото теме дори у черната ложа! Те си мислят, че се посвещават на Бога или на "Владиката" , но любовта към ближния и любовта към себе си у тях липсва. Руската, славянската душа издига прически, шапки и украшения ОТПРЕД – тя живее само за ближния. Много шапки и черепи на други народи са издължени и издигнати само отзад – пълен егоизъм. И ТОВА е необходимо, за да може душата да се разграничи, да се научи да служи на себе си. Косите и бакенбардите, шапките настрани без теме са дива енергия, но пак без Бога. Гръцката килимявка е високо теме, но плоско отгоре издава вяра в егрегор, ОТРЯЗАН Бог – липса на милосърдие към другите вери и начини на живот. Всички фуражки са също ОТСЕЧЕНО теме – стрижеш се под паница, отдаваш рязко чест и отсичаш Божественото; нямаш благост към неближния, мразиш врага и го унищожаваш; мразиш нещата, които не те интересуват. Козирката е като птичия нос, като въздушните асценденти – месиш се в живота на другите, когато не ти го искат. Матроската пак отсича Божественото, но поне не се меси в живота на другите, освен по команда. Двете й лентички са ида и пингала на старото кундалини, но текат само нагоре или само надолу – нямат никакво понятие за Осмùцата, за вихрун. Това са авторите и мистиците от школите, които не разпознават Словото Божие и създават собствени, ефимерни райове - търсят духовни или оргàнни наслади без Бога и сродните души. ТЕ СЕ РАЗПОЗНАВАТ ПО ТОВА, ЧЕ ГОНЯТ САМО СВОИТЕ ЗАДАЧИ. Представят си за "сродни" тия, които им дават наркотик или на които го продават. Лекции и книги-наркотици днес са плъзнали навсякъде, при това струват много скъпо. Струват не само пари, но и живота – даже живота на душата. Не ви приемаме в Живата Вселена, докато не разберете и приложите НАУКАТА ЗА РЕДУВАНЕТО. Редуването изисква разпознаване и разграничаване. Това става само с космически вкус – с понятие и представа за Мировата Любов и Космичната Обич. Немалко сме ви говорили и за тях. Те са БОЖЕСТВЕНОТО, а Божественото е над всичките форми. Въпросът е от говорене да се мине към действие, към Живот.

10:31:03 Томът с беседи, който бе взет НАПОСОКИ, се оказа "Работа на природата" – най френологичният и физиогномичен том на Учителя! Ето какво се падна от него :

"Оглеждаш се в огледалото и казваш: "Не съм красив! Какви лоши гримаси правя..." – Те не са твои, а на твоите деди и прадеди, на ред поколения, които са живели преди тебе. Днес ти ги правиш несъзнателно, подражаваш им. Твое е само доброто, на което можеш да бъдеш господар. В доброто се крие Божественото." (том "Работа на природата": 228-229, ЖЗ`1948, б. "Принципи, закони, сили и форми" от 8. III .1933)

"По каквато и линия да вървиш, важно е да вършиш Божията воля. (том "Работа на природата":322, ЖЗ`1948, б. "Полза от знанието" от 12.IV.1933) "

"Не мислете, че ако сте близо един до друг, само тогава можете да давате. Неразбраните неща са далеч от хората, а разбраните – близо. Следователно, ако се разбирате, вие сте близо; ако не се разбирате, сте далеч. Разстоянието между хората зависи от взаимното им разбиране. Близо си до някого, ако те разбира; ако не те разбира, ти си далеч от него. Истинската близост означава разбиране между два ума, две сърца, две души и два духа. Няма по-красиво нещо от тази близост! Като знаеш това, не търсù Бога отвън, не желай да бъдеш близо до Него. Желай да Го разбираш. Щом разбираш Бога, Той ще се всели в тебе." (том "Работа на природата":74-75, ЖЗ`1948, б. "Новата песен" от 25.I.1933) 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/

 

 Начало 
 Тълковен речник 
 Книга 1 
 Книга 2 
 Книга 3 
 Книга 4 
 Книга 5 
 Книга 6 
 Книга 7 
 Книга 8 
 Книга 9 
 Книга 10 
 Книга 11 
 Книга 12 
 Книга 13 
 Книга 14 
 Книга 15 
 Книга 16 
 Книга 17 
 Книга 18 
 Книга 19 
 Книга 20 
 Книга 21 
 Книга 22 
 Книга 23 
 Книга 24 
 Книга 25 
 Книга 26 
 Книга 27 
 Книга 28 
 Книга 29 
 Книга 30 
 Книга 31 
 Книга 32 
 Книга 33 
 Книга 34 
 Книга 35 
 Книга 36 
 Книга 37 
 Книга 38 
 Книга 39 
 Книга 40 
 Книга 41 
 Книга 42 
 Книга 43 
 Книга 44 
 Книга 45 
 Книга 46 
 Книга 47 
 Книга 48 
 Книга 49 
 Книга 50 
 Книга 51 
 Книга 52 


...Продължава във Facebook.
© Необятното продължава да говори - 2021 ∴ Attar
Посещения - hit counter