- Т -

Т. (Тойонус): Духовното име на холизатора от времето, когато е бил първожрец в Египет.

Тайнствен яспис: Звездата Албирео.

Татван – Царството на Абсолютния (35кн.)

Татван представлява нощната бездна на небитието, в която няма нищо – нито една прашинка, нито една монада, нито един наклон. Татван – това е Абсолютният Вакуум на Всемира, Морето на Нищото. Даже и ясновселената няма достъп до татван, понеже той е обител на Абсолютния Дух. Татван е един, но татваните са много. Основният татван е неизменен, но татваните са отражения или двойници на Нищото, с различна степен и различни качества на насладата от татвана. Попадайки в татвана, всеки дух мигновено се изпарява и се превръща в Нищо! Неговата искра напълно угасва, понеже Абсолютният не търпи даже искра Божия в Безмълвието на своята целомъдрена Вечност. Там цари такава тишина, че стопеният от татва се загубва напълно и не усеща нищо, освен изтръпналост. Той непременно пулсира, с усещането, че става безмерно малък и безмерно голям. А вие сте попаднали на някой татван, щом третото ви око започне да играе по този начин. Има разни песни, които въвеждат в различни татвани: "Вену Бихáр", "Нева Санзу", "Аин фаси" и пр. (кн.16)

Татван е моментът на инертност (кн.38)

Та̀у: Звезда в Касиопея.

ТВОРЧЕСКИЯТ ПЛАМЪК НА ИСТИНАТА: Духът Благий, Управител на Чистовселената и синтез между Абсолютния Дух и Духа Божий.

Теменугите в битието хранят всички същества с асуин повече, отколкото всички други цветя. А асуинът не е това, което блести отвънка, но онова, което извира най-отвътре – Прекрасното.(кн.12)

Термо̀на: Звездата Сириус, Хис.

Тил: Дума от астроформулата на Уран: „Обгърни световете!“ (лично обяснение от Елма, дадено на 17.02.1991)

Тин: Име на Марс и дума от астроформулата на Марс: „Сътвори силно и бляскаво“!“ (лично обяснение от Елма, дадено на 17.02.1991г.)

Титаните: - това са несполучени хибриди между богове и човеци, които си въобразяват, че имат право да развалят класическите закони, за да въвеждат "нови". /.../ Титаните са мастодонти на себето, създатели на универсуми от тиня, трамбована от самомнението им.(кн.34)

Тихият отрицателен конус: Абсолютният женски принцип, отразен в лалето и способен да възбуди самия Тот и всяко Тот- създание за мигновено творческо изпразване.

Тон: Ангели на теменугата.

Тонор: Йерархии на звезди като Ригел, управляваща трансформацията на хелия във виделий.

ТОТ: Бог Отец, Изява на Абсолютния Дух като Творец и Създател. Управител на Тот-вселената и Източник на неопределеността и абсурда. Съпруг на Мировата Душа – Пралайя.

Тот - това е самата Искра на Бога. Тя се е самоподпалила в незнайни времена на Вечността, но няма начало в смисъла на вашите понятия. Начало във времето няма нищо общо с Началото като Изява. Ако някой иска да разбере Божествения смисъл на деона "Начало", трябва да се откаже от миналото.(кн.23)

Тотализация: Привеждане в синхрон с Тот и тотвселената.

Тотастролония: Божествена наука и изкуство за творене на света чрез отдаване на вътрешния импулс, в синхрон с Божествената механика и началата на астролонията.

Тотвселена: Вселена на Тот или Абсолютния Дух, Мъжката част от ултравселената и холивселената, сътворяваща и движеща всичко чрез имагинерността, неопределеността и абсурда. Диалектически антипод на ясновселената, организираща света чрез определеност и милост. Активен полюс на резултантната от тях хипервселена или Определено Битие.

Тотконцентрация: Тотално съсредоточаване във всяка мисъл, чувство и действие и пълно самоотдаване на Божествения импулс без замисляне и при всякакви обстоятелства.

Тотсъзнание: Съзнание на Абсолютния Дух, създателството, неопределеността и абсурда, и на желанието за пълна неизвестност, което ще се появи в нашия сектор на вселената след 15 000 години. Тотсъзнанието обикновено не се третира нито в религиите, нито в окултните философии и системи. Онова, което те препоръчват, се отнася до всемира или всевселената – синоним на ултравселената. Методите и целите им са велики, но те още нямат отношение към тотализацията на съзнанието. С формулата, която ви е дадена, свършваща така: “... и дух, мощен като Бога и едно с Бога”, за пръв път в историята на божествените школи се дава път за отваряне на тотсъзнанието. Досегашните “пан-“ (все-), “супер-” (свръх-), “хол-“(цяло-) или “ултра-“ методологии препоръчват начини за преживяване на единството с Бога или Цялото или за осъзнаване на това единство, но за “дух, мощен като Бога”, още не е говорено, освен в изродените учения на титаните, чиято цел и мотивация е антипод на Божественото Начало. Това е, защото титанът търси богоравна мощ по начини и с цели, диаметрално противоположни на тези на живата тотвселена. А в нея “мощен като Бога и едно с Бога” е само онзи, който счита себе си за най-нищожното Негово създание - но не лицемерно, а искрено; и не с ниско самочувствие и принизено самодостойнство. Само такъв Човек, такова същество отговаря на понятието “богоравен” и се отличава с това, че може да провежда всички планове и творчески актове на Абсолютния Дух, без сам да пожелава това. Той просто бива съпричастен на Божията работа и е работник-свидетел на яснодействието, произтичащо от Тот. При нужда, самият обладател на пробудено тотсъзнание има правото и силата да измоли намесата на Отец си за промяна на каквато и да е ситуация. И Отец му го слуша, защото е казано: ”Аз и Отец Ми едно сме!”.

То̀тум: вж. Тотвселена.

То̀униди: Познаващи всички духовни звезди и обекти.

Трилионолистник: коронното тяло на “ромонадите”, От порядъка на трилионите е, наистина, обаче то е от тънки струйки и струнни лъчи, трептящи на всички страни радиално. Вибрациите им са неизразимо бързи и вълнуващи, но не са прави струйките огнени, а спирали разтегнати. Те не пронизват съществата по пътя си, а ги облъхват - приятно, свежо ги “обмилват” отвсякъде, но се сломяват веднъж на трилион пъти – когато се натъкне струйка от пламък на черна буца неверие…(кн.10)

Трилионоструйникът от спирални лъчи и обмилвания – ето ромонадното тяло на ония, които наричам още “Майстори”. Те са Маги на Съзвучието, чиито чираци са не магьосници, а чародеи на пламъка и пойните чувства и мисли! (кн.10)

Трин: Особен вид слънчева корона на звезди като Бетелгейзе.

Трите вселени: Физическата, Духовната и Божествената вселени. Съответно: Универсалната вселена или Универсума; Свръхвселена или Супервселена с Управител Духът Божий и Ултравселена с Управител самия Кришна. Затова ултравселената се нарича още Кришнавселена. (лично обяснение от Елма, дадено на 17.02.1991)

Тройката: Като тяло на Духа Божий, тя носи именно съвършенство – най-главното ú качество. Ако Царството Небесно се крепи на Тройката, то Природата съществува благодарение на Двойката. Трябва да сте най-малко по трима, за да отворите Небето; трябва да сте най-малко по двама, за да сте приети от Природата. "Най-малко по двама" означава, че може да сте и по четирима, осмина и т.н. Особеното на третия е, че той "занебява", тъй както на “Земята“ има заземяване. Около единия трябва да има много, а към двама трябва да има трети, ако искате да познаете Божествения и духовния свят.Само по двама е много опасно: Природата има и тъмна страна и попадате под нейните закони. Но мъдростта на Природата предвижда страданието да не е вечно: тя държи широко отворени вратите си към нечетното и множественото, за да се спасяват съществата от смъртта.(кн.25)