Книга 31
17.I.135(1999)
Бургас - Изгрев
ДА ДАДЕ ГОСПОД!
Наскоро една приятелка разказа свой сън, който я развълнувал много силно. Мисли че може да е нещо повече от сън - реално преживяване в другия свят. В оригинала думата "одеяние" под заглавието е в скоби, понеже още не сме знаели дали това е събитие от тази категория и дали Елма ще ни отговори. Ето какво каза тя:
"Виждам грамаден пън или остатък от отсечено дърво, който се подава над земята. На него едно малко същество с човешка форма иска нещо да ми каже – виждам, че е много тревожно. По всичко личи, че е извънземно или от някаква друга йерархия. Изведнъж аз изпитвам гореща любов към него и го прегръщам. Тогава то ми казва:
- Само п. може да ме спаси!
Кажи ми, може ли да попиташ Елма кое е това същество и защо само ти можеш да го спасиш?"
На пръв поглед, това е "фасулски" сън за разтълкуване, ако стъпим върху чичко Фройд: съществото е нейното подсъзнание или несъзнание - нейното "то", потъпкано от егото и останало недоразвито, неизявено, незадоволено, нещастно; дървото е отсечената ù виталност или либидо (коренът на дървото е главата на растението, а надземната част - тялото). Тя самата, която го прегръща горещо и пламенно и с голямо съпричастие, е нейното "суперего" - свъхсъзнателната ù същина, която ù подсказва къде е изходът. Но подобно обяснение е само по Фройд. Има опасност от лично отношение и субективизъм, ако не включим Юнговата и постюнговата интерпретация на либидото и - в крайна сметка – разбирането на Учителя, тоест, самата Истина.
А може и действително това да е същество от друга еволюция? От Учителя и от известен опит знаем, че при Словото винаги са идвали и същества от други вселени, от всички ангелски йерархии и Божествени класове, тъй като човекът е последното създание на Бога и чрез него се казват и стават неща, непостижими даже за елохимите. Затова Той пояснява: "Вие ще вземете от Словото това, което можете да разберете, понеже Аз говоря на още много невидими за вас същества от всички светове и йерархии, които редовно присъстват на лекциите и беседите ми." Когато Учителят живее и говори някъде, никой друг по цялата вселена, нито даже сам Бог отвътре не може да каже нещо повече на когото и да е. Всичко, което говорят останалите, е вече казано. Това е закон на Универсалния Дух - на Бога в множеството или Учителя, - Който развива полиадата, т.е. колективното начало в съществата с искра Божия, тъй като монадата е само едно непокълнало семенце. Разбира се, това е също диалектика: важи и точно обратното, че Бог говори уникални неща и в сърцето на всяко отделно същество с искра Божия. И двете твърдения важат, но трябва ключ за обяснение.
В този смисъл, напълно възможно е и при проводници на Словото, които не са още Учители, да идват всякакви същества и същности, за да търсят разрешение на проблемите си. Казвам "и същности", тъй като в 28-те новогодишни подаръка наскоро има едно уникално изречение: "Духът на Словото подарява монада!" (Подарък 15).
Може ли Учителят да даде разяснения и по този случай?
11,05ч.
- Този път няма да взема отношение, тъй като съществото трябва да си разреши проблема със собствени усилия. Прочетете всичко, което съм казал досега в Словото за общ живот, обща работа и общо учение. Който иска да учи и учи заедно с нас, се подмладява 1/3. Който иска да работи и работи заедно с нас, се подмладява 2/3. Който иска да живее и живее заедно с нас, остава вечно на 33 години.
В някои случаи ние носим човешките си маски, за да не се смущават хората. Но вие знаете, че когато сме в Класа - дори и физически, нощем и денем, по други слънца и планети и в другите измерения, - всички се познаваме в истинския си вид. Хората, които не искат да учат, да работят и да живеят заедно с нас, не могат да дойдат в Класа, понеже на Небето не пускат остарели, миришещи хора. Младостта и красотата на Земята не са никаква гаранция.
Под "общ живот" ние не разбираме постоянна обмяна с някого в един дом, в една къща, понеже еднодомници без Бога не са живи. Има и живи, но когато Бог ни е събрал с някого. А Бог е събрал само тия, които живеят и с Класа.
Този път вниманието ни бе привлечено силно от един том с беседи на Учителя, който не бе четен и отварян досега: "Съгласуване на мислите", изд."Урания"-1998г. При първото отваряне се падна мисъл, че житното зрънце не бива да стои вечно в хамбара - така то ще се мъчи, притиснато от много други, непосадени зрънца, като него. Ето какво се падна от книгата при второто и третото отваряне:
"Всичко туй на Земята е предметно учение; цялата физическа вселена е предметно учение! Ти в света можеш да учиш, разходки да правиш по цялата Земя - и след като обиколиш, ще се върнеш, ще пишеш една теза и ще напишеш за своите пътешествия. Ще опишеш една своя добродетел; къде си ходил, какво си видял, какви същества Бог е създал, какви приключения си имал по пътя, (...) каква е била температурата на разните звезди; какъв е животът на месечината, навсякъде. (...)
Следователно, досега изучавахме човешкия свят. От сега нататък ще изучаваме Божествения свят. Той седи в Любовта, която засяга най-доволните същества и урежда живота на тези, на които никой не е уредил живота. Малкото добро, малката любов уреждат живота на онези, за които никой не се е грижил досега." (с.241-242, б."Малката любов" от 23.02.1941г.)
Тези думи на Учителя са повод за някои допълнителни сведения и размишления. Трябва да се помни, че понякога, при отваряне на томове с беседи и лекции, се падат не само мисли, пряко потвърждаващи конкретния случай и обясненията в осиянието, но предлагат и допълнителни методи за разрешаване на проблемите. В случая "попадението" е пак пълно, тъй като въпросната приятелка има възможност да обикаля цялата Земя - видяла е много страни и народи и още много има да пътува. Новото е, че ако почне да описва пътешествията си, това ще бъде от полза не само за хората, но и за собственото ù духовно развитие - дава ù се конкретен метод. Елма не иска да се ангажира с пряк отговор в много случаи, понеже това би ускорило силно събитията в живота на човека, а не всеки може да издържи. За сметка на това, мислите от беседите, които се цитират почти след всяко осияние, са напълно безопасни и не променят съдбата на човека така екстремно, както Словото във втората половина на века ни. Учителят е предвидил това до 1945 година, съобразявайки се с космичните токове и нивото на хората и света до този момент.
В цитираната мисъл от беседата се говори и за "малката любов", която Той противопоставя на "голямата". Това ни кара да се замислим кое е лошото на "голямата любов", която ни кара да искаме или всичко, или нищо; или един-единствен човек "завинаги" и "само наш". Ако не стане това, при такива хора става пълно блокиране на любовта завинаги или за много дълго време. Как се проявява "малката любов" и по отношение на кого - това е въпрос, който Учителят изяснява цял живот. Малката любов не е никак малка, понеже има Божествен произход и съдържа в себе си всички блага и радости и на "голямата", но се проявява в настоящия миг и според ситуацията - "където Бог ни прати". И - както става ясно от третата мисъл по-долу - това не пречи човек да обича щедро и да взима преизобилно това, което му се дава от искрена и безкористна любов.
Ето тази мисъл:
"Понеже Божественият свят е извън времето, всички нужди на човека - онова което му трябва - ще бъдат задоволени. Не се безпокойте. Някой казва: "Неженен останах..." - Как да си неженен! Ако искаш да се ожениш, виж колко те обичат - не трябва да избираш хората. Според Божествения свят, може да се ожениш за всекиго. Как ще разбереш можеш ли да се ожениш за всекиго? Чудни сте вие - нямате чиста мисъл! Когато 20-30 извора се вливат в една река, какво нечисто има? Всичките са бистри - образуват една голяма, бистра река. Ако тия потоци са от порои, те образуват една голяма река с тиня - това е вече човешко. (...)
В изворите и гейзерите винаги танцуват същества, които отдават себе си изцяло.
Питате: "Как да се обичаме?" - Щедро давайте, щедро взимайте! Не казвай "Стига". (...)
На вас казвам: казвайте "вералах", не казвайте "стига"...
Дръжте мисълта, че ви обичат!" (с.447-448, б."Вералах - да даде Господ!" от 13.07.1941г.)