Книга 28
3.VІІІ.133(1997)
3.VІІІ.133(1997)
Велинград
ПОСЛУШАНИЕ, ВОЛНОСТ И ПЪЛНО ЩАСТИЕ
21,31ч.
Само няколко дни след като се изкачихме и разпънахме палатка на най-подходящото място в района на Белмекен, в близката хижа избухнал пожар и опустошил целия покрив и повечето помещения. Може ли да се каже има ли това връзка с някакви промени, които се очакват, поради присъствието на хора, свързани със Словото, Делото и Живота в този район, тъй като досега има стотици подобни примери за възбуждане и ускоряване не само на положителните, но и на кармичните събития в такива случаи? Може ли да се предположи, че след като тази хижа десетилетия е била средище на неща, които не е уместно да се описват поради крайно негативното им естество, е трябвало в сегашния момент да бъде подложена на това кармично следствие? Откакто я помним, до момента на пожара, въпреки радикалните политически промени, на най-видно място в нея на стената висеше портретът на Сталин, а сега точно това помещение единствено е пострадало до такава степен, че и подът му е се е провалил изцяло. След като се каза, че точно тази област на Рила е на същата източна дължина, както и един северен град в чужбина, поради което работата на Учителя сега тук определя съдбата на този град и тази страна, а от там - и на една много по-голяма страна с много народи - може ли този пожар да означава окончателно ликвидиране на опасността от реванш на предишните политически сили?
На 23 юли двама приятели имат импулс да слязат в селото, за да вземат част от багажа и особено храните, оставени в едно ведомство. По пътя неочаквано решават, че ще отидат до близкия голям град, тъй като тук няма как да преспят без пари или евтино, а в него има приятели. Още една причина: да тръгне с тях приятел от този град, който да помогне евентуално на багажа. Искаме да попитаме, имало ли е някакви по-дълбоки съображения на Небето, за да отидат те в Пловдив. Защо - ако Учителят е предвидил и внушил този вариант - не се намери нито един от тримата приятели, при които може да се преспи? Дали това, за пореден път, не означава отсъствие на будност у приятелите, свързани със Сло-вото там - или има някаква друга причина?
Две неща, които заслужава да се отбележат: срещата с едно циганче-просяче на един мост, чиято реакция беше взаимно изненадваща - вместо да изпроси пари, с внезапно движение и кой знае защо, с очарован и изненадан поглед то бързо целуна ръката на единия от двама ни и отмина, без да каже нищо...
Впечатляващо е и преживяването на един от двамата приятели: странно защо, чрез всички сетива, дори и чрез миризми, получава живото усещане за присъствие в други градове - Несебър, Созопол, Варна и особено Русе. Само субективно ли е това усещане?
Отиват на гости при една приятелка, четяща Учителя и осиянията, но тя им отказва да преспят в дома й. Преспиват върху шалтетата си на цимента на ЖП гарата и рано сутринта се връщат до изходното за планината село. Оттук започват такива перипети, заедно с големите помощи на Небето, от които човек не знае да се смее ли, да плаче ли, или те имат някакво дълбоко значение...
Вместо да послушат категоричния и ясен съвет от последното осияние - да се носи лек багаж в планината, двама души помъкват нагоре три безумно тежки раници и една кофа с мед, и съвсем сериозно обсъждат въпроса, дали да не се върнат да вземат и останалия багаж, а и да купят още продукти, които да носят... на главата си. В резултат на това, а може и по други причини, те изминават една нищожна част от пътя за цели 9 часа... Единият е с разранен ляв крак, а десният му, опериран в коляното, отказва да ходи. Другият получава силни болки в гръбнака. Става ясно, че повече не може да се продължава. С последни сили се поставя палатка и с влизането в нея завалява дъжд, който не ги пуска от там цели 4 денонощия! Както лошото време, така и физическото им състояние не им позволяват в никой случай да тръгнат по-рано нагоре, въпреки чакащите ги гладни приятели. С каква цел Небето ги задържа там толкова дни? Въпреки всичко, и в този период те констатират помощта и Присъствието на Небето и преживяват особени състояния, свързани с Невидимия свят и скритите сили в Природата.
Най-после, на 29 юли, изнасят целия багаж на изгорялата хижа. Рано сутринта на 30 юли, в единствената най-малко течаща стая на хижата, те се събуждат в особено блажено състояние на духа, без да разбират причината за това. Като резултат, идва следното стихотворение:
Янтарна, недрална светлина
тая нощ в душата ти извира.
Господи! И тя, и тя позна:
волност и Любов роят всемира.
Странно. От дъха ти ли, не знам,
миг по миг светът опрозрачнява;
космосът, от мащерка пиян,
бясно планините налунява!
Странно. Изначална тишина…
Духна някой звездната жарава…
Бог, ако си имаше жена,
тая нощ навярно я познава.
30/31 юли 1997г..
Умората от непосилния багаж, както и всички болки и рани, са изчезнали като по чудо, без да оставят и следа. Какво беше това? А невероятното събитие в Небесата пред очите на единия, случило се предишния ден при изкачването: от сливането на два облака се ражда, облян в светлина, зародиш, който се развива в богиня с арфа?...
Вярно ли е предположението на другия приятел, че тази богиня е новородено на Земята Божествено създание, привлечено от хармонията между присъстващите сега на Рила? Има ли връзка между тези два случая? Интересно е, че след раждането на богинята, се роди и стихотворението.
Освен това, каква е силата, която вече на няколко пъти осезаемо и много приятно загрява точно определена област от гърба на единия приятел, където има медицински установен проблем с прешлените, в резултат на което през всичките следващи дни не престава да ходи с раница на гърба си. Между другото, силно засегнатият пръст на левия крак на другия приятел също е вече напълно излекуван и може да ходи без превръзка.
Вярно ли е предположението, че възбудените прозаични и нервни реакции в района на лагера са послужили като ускорително средство, използвано от Небето, така че същите двама приятели неочаквано да напуснат това място, с дълбокото усещане, че това е правилен и необходим ход?
Искаме да попитаме Източника дали тази екскурзия щеше да бъде излишна, ако взаимоотношенията в лагера на това свещено място бяха преизпълнени с тишина и благоговение, като условие за контакт с чудните същества, които живеят там?
Следва Божествен ден по склоновете и върховете на планината, пълен с Присъствие, красота и чувство за необикновена свобода. Увереността на двамата приятели, че са постъпили по единствено правилния начин, е пълна. Първоначалната мисъл е да стигнат до един център, където да преспят и да се върнат обратно. Оказва се, че няма места. В същия миг, на рецепцията се явява самият директор на центъра, който проявява голямо внимание към тях и им предлага всички услуги - идеално са обслужени в извънработно време в ресторанта, предложено им е да пътуват с него до най-близкия град, което съответства на вътрешния им импулс. В ресторанта едно прекрасно момиче им създава нов малък рай - не само с участието на готвача, но и със собственото си мило поведение.
За кой ли път вече в душите им бликва отново желанието да се запее "Благославяй, душо моя, Господа!" и поговорки от рода на "Дето обич и Любов, там и Господ е готов." Момичето дори им предлага собствената си стая в комплекса, но те слизат още тази вечер с колата на шефа в гр. Н1.
Въпреки пълната хармония и очевидната помощ и Присъствие на всяка крачка, по-късно тази вечер и на другия ден сутринта, между двамата се разиграва странна пиеска, която е в рязък контраст с пълната Божественост на всички останали преживявания. Причините, подробностите и поуките остават за личен урок за двамата приятели и, слава Богу, след доста сериозното напрежение и с помощта на Този, Който постоянно ни говори, те успяват да излязат хармонично от този проблем. И двамата са удивени от начина, по който - за пореден път - Небето преподава един сгъстен урок на живо, нещо като психохирургическа операция, която инсценира и сублимира типични лични вътрешни проблеми у героите на пиеската, от които те са страдали дълги години и биха продължили да грешат, ако не беше предприета тази хирургическа стъпка. Пред очите им и с тяхното лично участие се осъществява типичното за окултното ученичество кондензирано осъзнаване и ускоряване на личната еволюция, под прякото ръководство на Учителя. Това съкращава Пътя – вместо за десетилетия, урокът се взема за минути. Ето какъв е специалният коментар на случая, даден чрез осияние.
1.VІІІ.133г., 12,58ч.
ПИЕСКИ И ВАГОНЧЕТА...
При допитването кой от трите варианта да предприемем, едва на четвъртия път се даде потвърждение за втория вариант, но само за 1/3 от него. Какво означава това?
- Това означава не 1/3, а изпълнение на варианта след 3 дни. Аз поставих снощи и днес тази пиеска, за да предпазя много хора и същности от поредни нещастия. Вашата несъвместимост или субективно третиране на различието нямат право да затриват благословението, на което Небето разчита. Но не потвърдих нито първия, нито някакъв трети път, тъй като тези три дни вие трябва сами да си решите къде и как да прекарате. Ако бях казал трети вариант, щях да пренебрегна втория, който се очертава съществен, но не поради чувството за дълг на първия от вас, а по съвършено други, небесни съображения. Дори и след това сте свободни, но тогава ще видим.
Някой от вас още не е напълно освободен, и затова не искам да го насилвам с конкретни указания и съвети, за да опита докрай теориите си.
Никога не съществува вина. Никога! Вината е понятие и инструмент на ада, въпреки че и в Словото понякога Бог съзнателно използва този инструмент за поука и назидание, ако няма никакъв друг начин. Вменяването на чувство за вина е работа на брата на Господа - обвинителят, който играе прекрасно ролята си. Пълната и безусловна защита на всяка душа, дори и когато е почти безнадеждно затънала, е работа на Защитника - самия Христос. Много добре знаете, че прокурорската окончателна присъда е по силите само на нашият общ Баща.
Очевидна е невъзможността на Н. да поеме водещата роля в момента поради противоречие между неговият работен план и това, което сега ви казвам. Затова, благо умолявам сестричката Ми да импровизира изцяло прекарването ви поне през тези три дни.
Това е. Оставам си с вас.
По повод четворката ще ви говоря допълнително, понеже темата е изключително важна.
13,17ч.
Пътешествието продължава от гр. Н-1 към гр.Н-2, противоположно на всякаква логика и на класическата практика и желание в тези дни на август да сме възможно най-високо в планината. Заедно с това, чувството, че са в пълна хармония с плана на Небето и че изпълняват някаква важна задача не напуска приятелите нито за миг. Това се потвърждава и от незабавно възстановеното Присъствие и помощ от страна на Онзи, Който ни обещава съдействието Си отново в края на последното осияние, поради възстановената хармония и послушание. Така например, телефонен разговор, струващ предния ден 2600 лв. (в навечерието на назряващия конфликт), на следващия ден - със същата или по-голяма продължителност - излиза само за 108 лв., веднага след възстановяването на хармонията. Оказа се още, че от гр. Н-1 до гр. Н-2, двамата са пътували с един билет, без това да направи впечатление нито на самите тях, нито на кондуктора.
Освен това, квартирата, която им се урежда в този прекрасен и извънредно скъп курортен град, е една от най-луксозните, но на изненадващо ниска цена, а хазяинът им подарява истински еделвайси, след като предния ден им е казал: "Вие сте Божи хора!". И тук, именно, за пореден път, се оказва, че хора, свързани със Словото и водени вътрешно от Неговия Източник, се озовават в един и същи ден на едно и също място с президента на държавата, без да са знаели предварително за това. От подобни случаи през изтеклите години на пряка връзка с Учителя ние сме се уверили - както на практика, така и от Неговите обяснения, - че в навечерието на радикални промени в съдбините на един народ, Той изпраща свои хора в непосредствена физическа близост до най-върховните светски ръководители, за да протекат някакви токове и да се осъществи определен Божествен план. По този повод, ние молим за специален отговор.
Между другото, не минава ден без нарастване лавината от непрограмирани случки и явления, свързани с числото 4, чрез което Небето започва да работи с единия приятел още в края на миналата година. Сипят се понякога с десетки на денонощие в най-невероятни житейски ситуации. Най-изумителната е със самия президент на България, който е отседнал в гр. Н-2 точно за 4 часа. Указанието за връщане в лагера съвпада с датата 4-и. Точно в 10,4 ч. двамата се уверяват, че наистина са видели, при един завой, че пътническото влакче, с което пътуват, влачи точно 4 цистерни, което е рядко изключение, а заедно с машината се движат 4 вагона и приятелите са в 4-ия вагон, на четвъртия ред седалки. Стаята им пък в гр. Н2 е била с таван със 121 квадрата, което е = 4.
Номерът на паспорта на единия, чрез когото най-интензивно се работи с числото 4, е 1441414 (4 четворки), издаден през 1994 г., а ЕГН-то му завършва на 4 (и монадното число на Х. започва и завършва с 4, а сборът му е 14), докато на другия започва с 4. След като се уверяват, че номерът на локомотива се сумира до 4, а номерът на влака също има отношение към четворката, двамата приятели тръгват нагоре през планината. Срещат благ, искрящ от доброта и любов местен човек, който им обяснява кой е най-прекият и кратък път през горите. Пътят започва точно край 4 копи сено и свършва до една четворна маса от 4 пъна с 4 столчета... Само след 4 минути приятелите излизат на една ливада, където 4 помакини пластят сено... За този ден екскурзията завършва щастливо при една хижа без ток и вода, за сметка на което героите на тази повест са настанени не другаде, а в стая 103 (сумирано 4), която е с 4 легла...
Очебийно е също и странното повторение на числото 100. Какво означава това?
Прави впечатление ненадейната поява на бели коне по пътищата - това се увенчава и със случайното присъствие на два бели коня на корицата на тетрадката, купена от гр. Н-2, за да се опишат всички случки, свързани с митарствата на двамата приятели. Не е ли символ препускането на двата коня сред планини и гори в една и съща посока на спонтанното, постоянно и радостно съвпадение на мисли, чувства и реакции на две сродни души, стигащо до смайваща телепатия?
От какви глъбини на вечността и вековете може да е и връзката между двата "бели коня", които препускат и в момента по пътищата на любовта и послушанието, описвайки тези приключения?
Може ли отсега да се каже какво означават думите на Диктуващия в цитираното последно осияние, че точно на тази дата трябва да се върнат в лагера и че след това приятелите ще бъдат пак "свободни"?
Заслужава си да се помоли за подробно обяснение и по следния случай: веднага след връщането в гр. Н-3 на 3.VІІІ, на автогарата в гр. Н-2 се провежда изключително важен разговор между двамата, който отразява колко верни са били думите на Източника, че в тези дни ролите на машинката и на вагончетата се сменят. Новата "машинка" основателно коригира в последния момент субективния план и желание на "вагона" да се отиде на съвсем друго място, макар и много красиво, и то точно в деня, когато те двамата, по инструкции, трябва да са в района на лагера.
Как да се обясни съвършената лекота на телепатичното общуване с буквалното съвпадение на думи и изрази, осъществявано без никакви специални техники и без да са го искали и очаквали?
Защо, още когато двамата, за които се говори тук, се срещнаха на Рила, този, чието име започва с IV-та буква от азбуката, задава ни в клин, ни в ръкав, въпроса на сестричката от последното осияние дали не е бременна, след като няма такова нещо във физически смисъл?
Би ли желал Нашият Най-Голям Приятел да ни отговори сега на всички тези въпроси и да каже и нещо от Себе си?
4.VІІІ.133 г. 18,17 ч.
- Привет, утрешни пионери на пътешествията по звездите! Който пътува понякога с най-близките до Словото, Живота и Делото, може да преживее толкова фантастично приятни неща, че само един такъв ден да му стигне за цял живот.
Първо - ще отговоря накратко на всеки от вашите въпроси, а после ще ви поднеса още една изненада.
И така, по първия въпрос. Присъствието, в Което ходите вие, патилите и препатилите от света, понякога ревизира мигновено всичко наоколо, когато попаднете някъде. Тук се събираха не само страстни ловци, пияници, пушачи и насилници, извратени хора, но и бе досега една тайна база на хора от левия път, и то доста напреднали. Съвършено изключено бе всички те да не бъдат предупредени сериозно, че тук нещата се променят веднъж завинаги и че по определени закони, óси и коридори, канали на сили, точно оттук сега се започва окончателно развързването на най-стегнатия възел. Всичко зависи от новите ученици, приятели и възлюбени на Христа, на които днес се разчита изключително много. От вас се иска само да живеете с всичка сила - свободно, доверчиво и без никакво замисляне. Замислянето е за други места на Рила и за друго време. Ето защо, дерзайте! Дързост в положителните мисли и чувства и оценки - както външно, така и вътрешно, - а плахост в обратното.
Последна проверка за будността и предаността на Пловдив - това бе част от сегашната ви задача. Чутките, приемащи Новия Път, винаги усещат кога ще бъдат посетени от такива гости, а преданите изоставят всичко и тръгват след тях, ако трябва без нито стотинка и пеш, само и само да се откликнат на поканата. Освен това, те не оставят Словото, Делото и Живота да спят направо на плочите в една такава гара. От това губят само те, а печелят онези, които още дълго ще стъпват върху този под.
Ако представители на П. и особено онази, която сънува Белмекен, бяха се интересували или бяха информирани навреме, колелото на историята щеше да се завърти по малко по-различен начин.
Относно усещането за присъствие на други места. П. има 39 врати към просторите на Космоса и повече от 20000 - към важни места на планетата ви. По-чувствителните от вас могат да усещат присъствието на тези врати. Правилно разбрахте, че това е свързано и с миризми, понеже в П. благоуханията на ангелите, които отговарят за тези коридори, са много силни. Ако поне 5 души в този древен център на Царството Небесно се откликнат смело на щастието, без да се плашат и бягат от него поради предразсъдъци и гордост и без да странят един от друг, ще открием 3 центъра на Живия Космос в околностите му. Срокът за това е 5 месеца отсега нататък. Прекъснати връзки между основни стълбове на Словото, на Вярата, на Живота във Филипополис, независимо от човешките претенции, обиди и симпатии или антипатии, избиват повече хора от този град и по света, отколкото можете да си представите. Затова Небето ви моли да оповестите по-нашироко нещата, които ви давам и които ви се случват чрез Мене, за да може по-младото поколение да запълни местата, определени за представители на този много важен град за космическите училища.
“Чутовното” мъкнене на трите свръхтежки раници плюс кофата с меда, по странния принцип "на камáра" или с прибежки напред-назад, бе не само една много смешна атракция за невидимите обитатели на Рила, ангелите и служебните същества, които ви помагат и съдействат, но и, естествено, сериозен урок. Понеже един от участниците се присмя на някого и разказваше наляво и надясно как той изпил чаша мляко, секунда след като му било казано, че това било много вредно, сега пък трябваше над него да се посмеят от сърце интелигентни и не особено интелигентни невидими същества, знаещи как съвсем наскоро съм му бил казал да се носи лек багаж по планините, но той незабавно прави точно обратното...
Това - към хумористичния фолклор на братството... Един ден можете да го изтипосате на сцената или на екрана, но заедно с това Бог наистина прокарва и други свои коригиращи дéйства, използвайки не само смешните и жалките погрешки и непослушанията на хората, но и много по-тежките. За случая може да се каже само, че това смехотворно непослушание също бе провокирано отчасти съзнателно, за да се постигнат две неща: интензивно поемане на остатъчна карма и забавяне на изкачването с толкова много дни, за да се провери огорчава ли се горе някой в лагера, става ли му криво, обвинява ли вътрешно, дава ли отрицателни оценки или не.
Мястото, където се настанихте, е тъй свещено и чисто, че най-малката прозаична мисъл или осъждане, недоволство, несериозност, простотия, непоправимо прогонва обитателите му за дълго време и предизвиква взривна вълна с огромна детонация. (Става дума за Равни чал, където е лагерът). Съдбата на хижата и свързаните с нея грешници можеше да бъде по-лека, ако нямаше нито сянка от проза и огорчение в ония места.
Вие не попитахте за присъствието на домашни любимци - животинчета - в окултната Школа на Изгрева или на планините. Такива винаги е имало и ще има около Учителя, но ако някой вземе коте или куче със себе си в клас или в лабораторията с хиляди опасни реактиви, без да пита, какво ще каже преподавателят? Може да е много мило, много трогателно, че някой не може да изостави една такава душа, но винаги първо трябва да питате кои йерархии, на кои места, с какъв тип хора и животни си хармонират. В случая не е фатално, обаче има проблеми с изкривяване на фините токове, поради което Школата мигновено затвори портите си и ви остави отвън. Не е само това причината. Който бъде поканен там, т.е. тук, в най-святата обител на Орфея, той трябва да бъде поканен лично и никой няма право да се обижда. Под лична покана в такива случаи се разбира покана от Учителя или от Негов асистент на Земята. Самоинициативите са похвални; но след като са изяснени определени изисквания, а се явяват хора, които не отговарят на тях, ще ползвате само чистия въздух, водата, изгревите, паневритмиите и т.н. Това не е за упрек, а за размисъл. Ако някои от вас тръгнаха на пътешествия, то не е само за да се проведат токовете при всички условия извън зацапаната зона, но и от липса на самчувствие. Щом те нямат самочувствие и преценяват, че им липсват необходимите качества, за да живеят на такова място, какво остава за други, на които им липсва самоконтрол и самопреценка? Съветвали сме ви при такива случаи, при най-малкия конфликт и тъмно петънце в съзнанието на някого, мигновено да се разпръсвате радиално и да се събирате по импулс или уговорка на други места, където да продължите делото си. Това обаче не означава да оскърбявате или натяквате нещо на по-слабите си съученици, които временно са изиграли ролята на отходен канал, понеже и при най-малкия опит за подобно назидание, вие ще бъдете следващите. Наистина, милост и любов и безкрайно търпение са необходими в най-високата Школа и Братство на тази Земя, а по-тънките въпроси на Истината и Правдата ще решавате с отсъствие, без много обяснения, и с много сърдечно и искрено отношение както при напускането, така и при завръщането, без да напомняте с нещо за причините на вашето поведение, а също и без да се оправдавате.
Самооправдаването е много сериозна духовна болест - не по-малко опасна от обвинителството и съдничеството. Затова си мълчете, усмихвайте се, приласкавайте и обласкавайте и напреднали, и грешнички ваши приятели, и непознати в рамките на вашите възможности, без да преломявате личната си свобода и съвест. Поглед, реплика или мисъл от някого, който ви принуждава да се самооправдавате, са само провокация, за да се започне спор или цяла серия от позорни обяснения и контрааргументи, които провалят напълно плана на Небето. Знайте: който започне да се оправдава, е първият подстрекател на нападението и на войната! Мълчание, приветливост, устой и духовно достойнство - ето какво се иска от ученика сега. Клапаните ви на всички нива във всичките ви тела, центрове и полета трябва да са устроени и да функционират така, че да пропускат навътре и навънка само доброто, милостивото, истинното, прекрасното. Да не издребняваме като кучетата и другите нещастни животни, които се карат и ръмжат при всяко помръдване на отсрещния. В края на краищата, своите остатъци от лошото настроение, нещастията и кривия ви характер недейте изхвърля и тука, ако не сте добили още духовен финес и култура, понятие и навици за душевен пиетет и хигиена. Виждаме на развалините от Изгрева навсякъде по "братството", включително и на Рила, че тежките и нечисти хора отдавна вече не допускат да се провре светъл лъч във взаимоотношенията. Нека не носим тяхната миризма и тук.
Богинята с арфата, която се яви в небесата, е първата духовна рожба на приятели измежду вас, извикана от тяхната любов. Това е невинният ангел Айа, който закриля Х. отдавна, но копнееше да се роди и да остане плътно около нея в атмосферата на Земята.
Като чува името "Айа", приятелката възкликва: та това е името на създаден от нея в медитативно състояние през 1993 г. образ на жена-светица! Приемащият осиянието не е запознат със случая.
- Сега това стана възможно поради наличието на духовен баща и сливане на душите на бащата и майката. Такива духовни деца помежду вас се явиха вече не малко, понеже почнахте да приемате чистотата и целомъдрието на съществата от цялото Божествено Битие. Такова същество остава на Земята определено време, извикано от любовта на двама или повече приятели, и помага с всичките си сили, дарби и способности. Някои музи, някои ангели хранители са дошли и идват точно по този начин; но когато се прекъсне връзката между техните вселители на Земята, тези същества си отиват откъдето са дошли.
Ето какво излезе от интернет при написване на думите "Angel Aya":
ß
Айа свири на арфата на красотата, примирението и съзвучието между сърцата и душите. Отсега нататък не само ония, които я въплътиха в ментално и астрално тяло на Земята, но и други наши приятели ще я усещат често. Тя именно се зае и с болката в гръбнака, внасяйки своята любов и топлина там. Викай я с това име при нужда или просто от любов - и тя незабавно ще ти се обажда. Не можете да си представите какво богатство е, каква радост и неизмеримо щастие е да имате колкото може повече такива духовни деца, които не могат да слязат на Земята по друг начин, освен чрез вашия правилен избор и правилната обмяна с приятели сродни души, ако напълно отсъства чувство за владеене на другия, за осъждане и за вменяване на чувство за дълг или [натрапване на] постоянно присъствие.
На следващите ви два въпроса ще отговоря накратко, че няма виновни за напускането на лагера на два пъти, както и за поредните ви акции отсега нататък, тъй като сега най-важното бе да се даде шанс на президента на България да влезе в Школата - ни повече, ни по-малко. Той е древен посветен с пълното съзнание за своите посвещения и мисия, но трябваше да получи и отвън мощен заряд от аури в максимална физическа близост с неговата - аури на ученици. Ето защо, някои от вас могат да правят абсолютно всичко, което си поискат, без да дават отчет никому и без да се безпокоят кой какво ще си помисли. Тъй като в случая бе по-трудно да се докара президентът на Белмекен, решихме да ви изпратим там, където той отиде; още повече, че това е свързано с освобождаването на Македония. Не че няма да има и радикални политически промени, но сега ще бъдат освободени над 50000 духове на македонци от пъкъла, които са си платили с всички лихви за бившата грубост, отмъстителност, семейно-родови и интимен тероризъм и пр. Това е армия, която се включва в първите редици на Бялото Братство, и всичките до един сега ще искат да се родят на Земята. Този процес се започна с изпращането на Ванга като техен закрилник и застъпник, поради което се наложи да предприемете три акции, свързани с правилното оттегляне на нейния многострадален и прекрасен дух.
Четворките, с които обсипвам пътищата ви, са предупреждение за свръхрадикални лични, обществени, български, международни, природни и космични промени до 4 месеца отсега нататък, на които един от вас, комуто се дава силата на това число в момента, ще стане център и излъчвател за България и за света. Обещах да говоря подробно за това, но отлагам още веднъж поради нуждата да наситя с още четворки около вас и него, тъй като кабалистичната трамбовка, т.е. кондензация на определени сили, изисква още по-високо напрежение в случая. Не възприемайте това явление напоследък пред очите ви само като демонстрация на Присъствие, понеже Бог има много по-дълбоки и комплексни методи и съображения.
Относно стотиците, които ви се изпращат напоследък: наистина ви се дава власт върху човешкото общество, върху човечеството. Ще наблюдавате от сега нататък как всички, без изключение, ще ви се подчиняват по Божествен начин - доброволно, с възхищение и с любов, без да разбират откъде им иде това "подчинение". Относно оперирането със стотицата, ще ви дам още указания, но те не бива да се записват, понеже са магически атрибут.
Честотата на белите коне, с които ви срещам тия дни, наистина говори за най-древно и сегашно духовно единство между вас и устременост към обща цел. Телепатията ви е само следствие. С това искам да ви кажа обаче, че съществува много по-конкретна задача, символизирана от белите коне, а именно съвместна работа за Словото и за Братството чрез Словото - като приятели, интелектуалци и специалисти в областта на най-съвършения език на Земята в момента.
Предпочитам сами да видите защо ви връщам в лагера в точно определен ден, а след това да го коментираме.
Не винаги приемащите Словото са достатъчно стегнати, принципни и коректни при изпълнението на Словото. Затова именно съществува приятелството и братството: по-чутките, по-изпълнителните, по-сериозно възприемате конкретните планове и заръки на Словото, да внасят навреме своите корекции. Те трябва да правят това предимно за себе си, ако няма отклик и разбиране, ако има опасност от насилие или кампанийност. В случая обаче Небето отчита най-висок успех и от двете страни. Първият от вас в момента пое кормилото на навременното завръщане, а вторият не се възпротиви. Бих му писал едно мъничко минусче поради разводняването на сроковете и задачите много пъти досега, но Ние отчитаме положителните мотиви, а те почти винаги са били достатъчно чисти и високи. Наистина, една душа струва не по-малко от всички останали в Трите Вселени и си заслужава на нея да се поднесе специален дар, но има и общобратски, общочовешки мигове, когато по-голямата група има предимство.
Във въпроса ви за вашата телепатична връзка се съдържа и самият отговор: истинската телепатия протича винаги леко, непринудено и без предварителни настройки и специални усилия. Силови пробиви и постижения в тези тънки области съществуват, но те не са наш метод, а метод на изостаналите школи. В Нашата Школа - Школата на Бялото Братство - постиженията са продукт на служене, почитание, благоговение, пълен отклик и Любов.
Бременността, за която питате, е наистина факт, но става дума за бременност на душата, която ще роди едно ново тяло. На теб ти предстои коренна външна промяна още в това прераждане, и то скоро, тъй като са налични в пълна мяра трите условия за микровъзкресение: абсолютна любов към Учителя, Когото разпозна и си Го избра завинаги; безпогрешен вкус и устрем, който вече няма да бъде пречупен от нищо.
С твоята слабост и отчаяние, с нежеланието да се живее повече в този нещастен свят се приключва веднъж завинаги. Бог прецени ясно и точно, че те не произтичат от слабост на духа ти, а от болезнено съпричастие, каквото е съпричастието на светците. Ти постоянно състрадаваш и плачеш, защото плаче душата ти не за самата себе си, а за другите. Това ти извоюва окончателно благоволението на Най-Милосърдния и затова отсега нататък ще бъдеш друга. Отсега нататък ще бъдеш себе си. Това е рядък миг в историята на женската еволюция, понеже Ние знаем, че ти повече не искаш нищо само за себе си. Но по пътя на съвършенството остават още немалко стъпала. Най-важното е, че духът ти е вече кристален, а душата ти си остава милостива, и повече сърцето няма да завива към недостойни същества и приюти. Ще завива, но под контрола на твоя дух и с пълно познание кой кого носи и колко ще го носи.
Аберúм, Аберýм, Аберáйла!
През горнилото на послушанието - към най-дивите степи на волността!
20,46ч.
5.VІІІ.133 г.
Куртово - Белмекен
Обещаната приятна изненада от Елма след получаването на горното осияние наистина дойде по възможно най-прекрасния начин - над всички очаквания!
А относно лавината от четворки, която Той обеща да продължи, поне досега - 15,23 ч., - може да се отбележат още три случки: С последните до стотинка пари от последното кафе преди изкачването, без да се натъкмяват по какъвто и да било начин, на два пъти се купуват по 4 вафли; като "последни" авоари, два часа след това в един найлонов плик откриват 4 лева (2х2). Ошашавени от находката, двамата приятели щателно обискират и другата раница, в която, за куриоз, откриват също ни повече ни по-малко, а точно 4 лева (2х2), за които също въобще не са подозирали.
По време на скитанията нагоре-надолу, те непрекъснато си задават въпроса дали е правилно, че са слезли от планината. При отваряне на тома "Две свещени положения" - Съборни беседи на Учителя, дадени в В. Търново през лятото на 1925 г., на два пъти в два различни дни, първо от единия, а след това и от другия приятел, се пада една и съща мисъл:
"Сега разбирам Божиите пътища! Господи, прати ме пак долу!" - И като слезе долу, той вече е пълен с онази велика сила на Любовта - отдето мине, носи благословение. Такива са великите братя! Все от този връх слизат, те там живеят. Като слязат, после отново се качват, защото все оттам черпят. Дойдат на Земята, пак се върнат. Слязат, пак се качат… Постоянно има слизане от върха и качване към върха. Сега по същия закон и вие започнахте да се качвате и да слизате - това е великото разрешение на въпроса". (стр.138, б.“Високият връх" от 25 август 1925г.)