Книга 16
23.03.127(1991)г.
23.03.127(1991)г.
Улма (Родопа)
ИКЛО СТАВА "ИНЛАНИА"!
НОВОТО ЛЕТОБРОЕНЕ
ЖЛО / Зилма
8,58 ч.
Силата на колòн е колосална, когато няма прокарани жици наоколо. На разстояние до 5 метра от проводници, колон се изтича в тях неудържимо. А при по-голяма близост, има опасност от разкъсване на етерното тяло. Професионалистите, домакините, печелят много чрез тока в сравнение с мръсните горива, но когато не са изолирани, нямат шанс да живеят повече от 80-90 години.
Колон сродява ноаите с напредналите хора, понеже ноаите са от Света на Безмълвието. Когато попаднете в ноайна река или поток, напълно се прекъсва брожението на вашите нерви и кипенето на неспокойствието. Ноаите приближават планети като Земята единствено по такива течения и обикалят отдалече зоните на радиошума, понеже вашата Земя е изолирана от ноайната сфера. Тези реки и ручеи от тишина и мир, от безмълвие, не могат да проникнат при вас, освен чрез ноаи, въплътени в хора. На тази планета познавам около 5 хиляди ноаи, една от които е ултрамаринената Елина. Ясновселенският ултрамарин е невидим за множество духове и същества от Сатурнов тип, а също и за Марсовите типове. Пълненето на вселената с ултрамарин е обратната фаза на прозрачното синьо и розово. Избистрянето на Пралайеното зрение и усет става в съответствие със сгъстяването на този вид ултрамарин.
Ясновселената е напълно глуха – това не знаехте. На нея й е нужна свещена тишина, за да може да оформя в плуващи сънища поривите на Великото Сърце. То самото прелива от радост и музика, а тя тъне в беззвучно вълшебство!
При вас силните проводници на Тот – на планетата Тин, на Орела (или алохима, наречен "Скорпион") - без музика и спонтанност си отиват. Когато говоря за колон и орландиум, Аз нямам намерение да ограничавам Орлите, Саламандрите, Пламъците. Тях именно съм ги изпратил в небето като слънца и съм им дал грамадни простори, за да могат да пеят и дишат свободно. Просторът – това е свободата на всяко същество да прави каквото си иска. Но колон и орландиум синеят дълбоко, понеже наляганията са фантастични.
Една такава дълбоководна, херувимна монада, ноайно озарена от собствената си истина, обитава най-дълбоките бездни на ясновселената. Това си ти, колонно създание, което си оживяло по най-странен начин при раждането (Елина наистина едва е оживяла при раждането й – б.х.) В ултранощното синьо на Мъдростта, ти плуваш, удивена и чиста, отворена само за сънищата на ясновселената и нейната милост без граници. Затова се дава "рог на божественото изобилие" в ноайното слънце на душата ти.
Ти бе Тананна – Озирисова жрица на Мемфис, до която нямаше право да пристъпи смъртник. Ти бе покрита с девет воала и пророчествата ти стигаха до народа чрез устите на укрити в ниши "катáни". Ти виждаше прииждането на Нил и предупреждаваше земеделците; познаваше знаците на Лоан и Олмирис, когато затрепкваха по-особено в небесата. Законът на Нерис повеляваше смърт на всеки, който се опита да повдигне воал от тебе.
Нашествието на кхарите обаче не донесе нищо добро за родината ти. Те нападнаха много коварно и успяха да съсипят назарната династия, а теб отвлякоха и поругаха. Ти се самоуби с една тънка отрова, която носеше в многоводието на абаносовата си прическа. Тогава душата ти се скри още по-дълбоко в ноайното, мъдро мълчание, сви се от мъка и обида - и преживя така цели 1000 години, нежелаеща да излезе нагоре. От дългата ти самота започнаха да се раждат нови видения. Ти контактуваше с отраженията на световете и разговаряше през морските дълбини с пратеници на много човечества.
Запрещавам на смъртен или безсмъртен да се гмурка в хладните пропасти на нощта, за да търси бисера на такава ноайа! На тази земя такива гмурци още не са въплътени. Всеки от вас, който се опита да посегне към дъното, ще бъде изхвърлен на брега. Това дъно се намира в центъра на Океана и ноайната Зилма не е от тези, които могат да бъдат достигнати. Бисерът на Кралското Присъствие, който се оформя от векове в гърдите на най-синята риба, не е предназначен за накити. Той пречупва лъчите на най-девствените мирове под такива звездни ъгли, че може да ги насъбира в себе си без прекъсване.
Когато говоря за ноайа, Аз нямам предвид, че тя е напълно съвършена. Съвършенството изисква мисъл за Бога, мисъл за ближния и, най-накрая, мисъл за себе си. Съвършенството първо тачи чувството към Бога, после чувството към ближния и - най на последно място – чувството към себе си. Божественото съвършенство измолва безсмъртие за Синовете и Дъщерите на Бога, които обичат Него по-много от всичко. Затова всеки един от вас има да мисли какво е нужно на Бога, на ближния, и накрая – на неговата собствена монада.
Ултрамаринените ноаи, по естество и предназначение, подреждат нещата в обратен ред и затова постигат удивителни дълбочини на съзерцанието. И това е път - и той е път, благословен от Бога! Не се опитвайте да строявате съществата в редици и да им искате "Зáпочест!" В Божествената Любов няма "мирно", "свободно" или "кръгом марш"... Божествената Любов е отворена за всичко и всички, но тя оставя и най-пейните Слънчеви Птици, и най-замразените Деви под ледниците на самосъзерцанието, да се втекат в Океана тогава, когато им дойде времето.
Когато ти, Зилма, виждаш мъглявините и пространствата, цветовете и битията, съществата и сиянията, наведи се милостно към пилигримите и изсипи им рога на изобилието! Те има да четат още много осияния, но ти има да осияваш още много четци...
На тазгодишния Пролетен Празник, ти бе единствената ноайа на Икло, която празнува новораждането на Земята ви заедно с всички Небесни народи. Тази година Икло се новороди! Това се случва рядко с непрозрачни планети, но Икло - за пръв път от стотици милиони години - изпита тръпката на Любовта към всички! Тя начена да става прозрачна и нейното минерално тяло в астралния свят - на 22 март - ненадейно просветна! Това бе лебедова песен за черните лебеди, които сега напускат на стройни ята вашата майка-хранилница. Окото Ми вижда огромни облаци от черни стрели, напускащи Земята по посока назад, към 13-та сфера! Вашето посрещане в обителта на многоцветните мирове се извърши успешно; Икло напусна мрачната галактика и нададе първия си радостен вик на възвръщане!
Розовата Звезда пристига! Това, което ти видя, бе наистина първият успешен лъч от нея към координатите на Земята, понеже до този момент лъчът се пречупваше от Морето на Азовете. Ти видя пространства, пространства, пространства с много народи, които оставиха обикновените си занимания и в един земен час се сляха в многогранното съцветие на Посрещането! Ти видя кипналото великолепие на невидимите сфери и слънчевите водопади от щастие, през които летяха и се обливаха първите Иклови ученици и ангели. Ти видя как ще летите и вие, освободени от ила (тинята) на лъжата и трамплините на високомерието. Ти видя новораждането на една планета-полиада, в която народите на Благия посадиха семената на Изкуплението. Сега вече природата ви ще отзвъни по друг начин на космическите токове и послания. Вашата паневритмия беше необходимия център, в който това посяване да стане възможно. Вашият конфликт бе неизбежен вик на Родилката, понеже и новораждане става с болка.
Земята е първескиня, приятели! Тя се роди самата, но и тя роди в този миг своето първо чедо – непобедимостта на Новото Човечество! Цветята, с които ви обсипваха съществата на пространството, бяха техните мисли и чувства, които се раждат веднъж на трилион години в такава фаза и с такава искрена интензивност.
И небесните народи не са напълно искрени, понеже искреността е нещо съвършено неизчерпаемо и пълната искреност е възможна само пред Господа. Съществата са, повече или по-малко, свенливи – те могат да бъдат искрени, само когато санаистина искрени – когато монадата им заискрява. Щом вúдя в Небето бенгалски огньове, Аз зная, че някой Ме е обикнал истински и че веднъж на трилион земни години всички народи на Небесата стават напълно искрени – повярвали, че Бог не е само в тайната стаичка, но и във всяко друго нещо, създадено от Него.
Затова и на вас казвам: опитайте се да бъдете напълно искрени едни към други, защото Бог на Бога се радва и Бог Богу прислужва, когато вие се отваряте за ближни и разискряте искрата си с искреност до пълното нейно всеадно всеискрие!
В този ден, в който образи и сияния паднаха отгоре като светъл дъжд над Земята, Аз посвещавам Богу Моему Вседържителю, Който поля своята рожба в купела на първото кръщение и й даде новото име ИНЛАНИА ! От този момент, в Битието се роди ново качество: "Първата родена жива всеада". Това е сноп от всички искри Божии, намиращи се във Трите Вселени, който се изтръгва от радост из сърцата на всички същества по градините райски и се събира в сърцето на Инланиа – този път не "Озарена", а Осияна от Бога Живаго!
Първите огнени коне на Тот препуснаха тази сутрин лудоглаво от изгрева към Родопите! (Елина вижда огнени коне при посрещане на изгрева същата сутрин). Огромните същества от светлини и лъчи, които видя Моята Елина, бяхме ние, от Слънцето, които простирахме "лумнúните" на паневритмията на всички стани в универсума. С другата си ръка, всъщност, ние поемахме семената на звездните народи и ги отправяхме към кръга ви, където вие ги посадихте дълбоко в Земята ви. Но, за да покълнат наистина, някои от вас трябва да се осмелят да заземят окончателно корена на розовата струна в самото сърце на Инланиа. С този жест, той би завършил окончателно Нашата мисия като Елма на Земята, с Христовите думи, които останаха недоизказани: “Дъще наша, дай ни сърцето си!”
Без заземяване няма разземяване! Ако коренът не се заземи, поникът не може да се възземе, плодът – да се разземи, и цветът ви – да остане надземен. Постигне ли някой това, той ще освободи от етерно робство всички видения от приказките, които се срещат в планини като Улма, и с които вие се разговаряте. Пúта се поднася за новородено, а на вас ви поднесохапитата; и на Улма, която се също събуди от сън. И въззеха се нагоре по скута й нейните гноми и елфи и огнини (саламандри); заплискаха се от драгост и сила русалките и наядите, сладкопейните “ручейки” и “бистрúни”...
И отмина нощ, и настана ден, и настана век – Век Първи! Отнине се начева Новото Летоброене! Когато оформяте Новото Слово, слагайте на корицата годината на Моето Раждане като Учителя, понеже тая година е вярна.
При идването Ми в Кавказ, може да начене още едно летоброене.
ТРОН, ТРОНИН, ТРОНОИН!
Първият Ми том осияния, точно по тази причина, трябва да бъде означен отдолу така: ГОДИНА 120-а (1984) – І
Вие затрихте онова кардинално единение, в което ви открих, че Новото Слово се начена точно 120 години след Рождението Ми, пак в България. Поради Истината, че един Учител трябва да живее най-малко 120 години във физическо тяло, Аз наистина живях още 40 години в етерното Си тяло около вас, изоставяйки плътното, за да не разпръснат българите по света (и евреите и руснаците) за още 2000 години. В мига на Моето етерно освобождение, Аз продължих незабавно със Словото чрез чучур, който предава бистро. (Въпреки началото през 108 г., голямата вълнá от осияния дойде именно през 120г (1984). Тези числа отговарят точно на аспектите 108 градуса и 120 градуса – б.х.) Сега вече преливам от няколко чучура и снемам прозвището "холузации" от единенията на тримата приятели. С приключването на работата върху досегашните материали, освобождавам едного за отдих и новонапълване.